Sep. 23, 2019

Poem


“Новохипократовата медицина и съвременното й приложение”
Мариос Димопулос

В началото на ХХ век се зароди научното направление “Нов хипократизъм”, възраждащо концепцията на Хипократ за лечение на заболяванията, което често идва в сблъсък с химическата пастьорова медицина. Днес, когато лекарствата съставляват петата причина за смъртност на човечеството, медицината, отнасяща се към болния като към едно психо-соматично цяло, изследва терапевтичните методи, които оползотворяват оръжейната на човешкия организъм, укрепвайки имунната му система посредством естествена храна, противопоставяйки се на лекомисленото приемане на лекарства и предоставяйки предимство на профилактиката.
Пастьор или Хипократ
Древногръцкото медицинско схващане е: насочвайки се срещу симптома, вместо срещу първопричината, която го е предизвикала, рискуваме да търпим непрекъснато последствията на същото или друго страдание, породено от тази причина.
Древните лекари отдавали голямо значение на отравянето на кръвта в резултат на неправилен начин на живот, и отражението му върху психологическото състояние на болния. Затова последователите на Асклепий лекували чрез диети, бани, масаж, слънце, психоанализа, музика. Медицинските схващания съответствали на глобалната гръцка философия (важаща за всичко, всеобща) - за “единството на патологията”.
След римската “маханистична” епоха това учение започнало да се изоставя. След Ренесанса западноевропейската цивилизация не следва гръцкото разбиране, че вселената е едно органично цяло, а се налага схващането, че светът е огромна машина. Декар сравнявал животното с часовник и казвал: “Човешкият организъм е механизъм.”
През последните два века напредъка на позитивните науки доведе до тълкуване на биологичните феномени чрез законите на физиката (мъртвата материя). Това направление, наречено “механистично” възбудило реакцията и на учени от медицинските кръгове. През 1922г Рублер и Шеринг обявили за безпочвено схващането всеки един орган да се разглежда като самостоятелна единица. По-късно Ръсел, Ритър, Уитман и други обявяват биологичната цялост на човека. Артур Кастиньони пише в “ История на медицината”: “Беше времето, когато медицинският свят заседнал в лабораторията, опитвайки се да запълни празнотите ... откри, че делото на Хипократ е доказателство за биологично единство на човешкия организъм, който непрекъснато е под въздействието на множество местни патогенни атаки, но реагира като едно обединено цяло.”
За съжаление след откритията на Пастьор медицината помогнала за лечението на заболяванията, но се отклонила от целта си: вместо в центъра на вниманието й да се постави човекът, там застанали микробите.
Ролята на микроорганизмите не е да ни причиняват болести, а да осъществяват икономия в природата. Така или иначе всяка минута вдишваме хиляди микроорганизми и сме в симбиоза с тях. Щом съпротивата на организма се понижи, те се израждат, за да оцелеят при променените условия. Това означава, че нашият организъм е първопричината за заболяванията, а не микроорганизмите. Според бащата на природолечението в Гърция, И.Петру, болестта върви отвътре навън, а не отвън навътре.
Това показали и проучвания публикувани в американското медицинско списание Journal of Franklin Institute: “Учените взели един безвреден бацил от дебелото черво и го поставили в течна среда. Впоследствие направили тази среда токсична и бацилът се изродил в патогенен микроорганизъм, който можел да предизвика пневмония, тиф или дизентерия После започнали да очистват средата от токсините, в резултат на което патогенният бацил се върнал в началната си безвредна форма.”
Внимание заслужава и опитът, който се е извършил през 30-те години в САЩ: подложили дете на 6 месечна очистваща диета и закаляване (ежедневни слънчеви бани, гимнастика и др.), след това го инжектирали с тиф – резултат: детето не се разболяло. Същият опит бил извършен и с една питомна и една дива коза. Питомната, която не живее при здравословни условия, умряла след 2 дни, дивата не хванала заразата. “Следователно определяща роля има здравното състояние на организма, а не микробът.” (Петру: “Природно здраве”).
Професор Бедам, живял по времето на Пастьор и равен на него по значимост, изпил пред очите на изумените студенти шишенце с чумен материал, за да докаже, че не само микроорганизмите са виновни за заболяването от чума.
Друг пример за невъзприемчивост на организма към заболяване: Петру, който разтърсил гръцката общественост през 30-40-те години на ХХ век с прогресивното си учение за организма и здравето, при доста градуси под нулата, заедно с жена си и двете си деца (на около 5 години) се изкачили на заснежена Парнита да карат ски голи. Насъбралият се народ ги гледал как играят в снега без да мръзнат. На въпроса на журналист защо не усещат студа, отговорил: “Тайната е обща за всички. Ядем само плодове, листни зеленчуци и мляко. Тялото е освободено от възпаления и не се засяга нито от студ, нито от болести.”( вестник “Акрополис” 13/3/38г.)
Нека видим какво пише по този въпрос известният природен лечител Уилиям Харви в книгата си Food, your best medicine: “Ако ви попитам кои са най-големите откриватели, естествено ще включите в списъка и името на Луи Пастьор, първият, който обяви, че болестта се предизвиква от микроорганизми, предавани от човек на човек. Но какво бихте казали, ако ви съобщя, че не приемем неговата микробиологична теория? Джон Шо Билинкс, пионер в общественото здравеопазване, казваше: “Нужно ли е да подчертавам, че навлизането на микроорганизми в един човешки организъм само по себе си не може да предизвика възпроизвеждането им, нито пък заболяване. Резултатът зависи само от състоянието на организма.”
Пастьор е направил един прибързан извод, смятайки че решаваща роля за една епидемия има по-голямото и по-малкото количество микроорганизми.
Въпреки, че тази теория се оказа погрешна, много лекари са в плен на микробната етиология на заболяванията и непрекъснато използват лекарства за унищожаването им. Твърдят, че дифтеритът, тифът, пневмонията/крупозната/, вариолата са победени. Това е факт благодарение на подобрения жизнен стандарт – хигиенично жилище, подобрено хранене, но сериозните хронични аномалии като рак, диабет, кардиопатия, атеросклероза, нефроза, хепатит са се увеличили осем пъти и никое от потискащите антибиотични лекарства не могат да спрат смъртоносния ход на тези страшни болести.
Вместо да следвам Пастьор сляпо, аз се запитах: Е ли или не е навлизането отвън на микроби и вируси единствената причина за разрушаването на тъканите на човешкото тяло? Не идва ли заболяването и поради друга причина? Не би ли трябвало да се вземат предвид фактори, произтичащи от вътрешната за организма среда, а също и обкръжаващата? Не е ли дошло времето да разширим схващането за болест и здраве извън бактериалнaтa теория на Пастьор? Може би микроорганизми съществуват във всички нас и се размножават само в организъм заболял поради нарушени телесни функции? Или може би не е известно, че горепосочените смъртоносни болести нямат нищо общо с микроорганизмите?!
Опитвайки се да отговоря на тези въпроси, оставих Пастьор и теорията му и излязох на друг един път, който и други преди мен са изминали. За сега няма да описвам изнурителните проучвания на химията на тялото, а просто ще подчертая, че микробите не са първоначалната причина за заболяване на тялото. Предшества заболяването, следват микробите; предварително е налице замърсена вода – идват и комарите.
В изследователските и лабораторните си занимания не можах да устоя да не се обърна назад към Хипократ, който внушаваше, че болестта е резултат на някаква промяна (неблагоприятна) на околната среда. Щом се появи болест, трябва да се съмняваме за неестествено и неправилно хранене.
Както казах преди, фармацевтичната медицина днес се намира в черна фаза и тъмно невежество и измама царстват сред болшинството колеги що се отнася до храненето. В тази сфера Хипократ е бил вещ, прогресивно мислещ учен.
Първото му верую за здравето е било здравословното хранене и регулиран начин на живот.
Вярвал е, че природата лекува и мястото на лекаря е да я подпомага.
Вярвал е, че заболялото тяло има нужда от период на почивка, не само телесна, но задължително химическа, което се постига само с абсолютен глад и здравословно хранене, което дава възможност на органите да отделят натрупаните излишни вещества и така да се прочисти и излекува тялото.
Малко са тези, които уважават тези Хипократови принципи.
Теорията, че заболяването е резултат на ендогенната токсемия, т.е.отравяне на организма поради причини вътре в него, не се харесва на болния.”
Нека чуем мнението на хомеопатите, което се изразява от К.Дестефанос в книгата му “Възражението на Асклепиев”:” Медицината упорито отказва да въздейства на динамичния човешки организъм. Медицината се занимава главно с разрушаването или изграждането на микробите, но никога не се е интересувала от комплекса от процеси, които правят организма способен да произведе такива биологични отпадъци!”
Следователно хомеопатията се занимава с психодинамичното поле на човека,допълвайки по този начин естествената физиотерапия.
Теорията на Пастьор доведе до неконтролирано използване на лекарства, повечето от които са разрушителни за човешкото здраве – може да премахват симптома (не причината), но много често предизвикват неприятни последствия. Антибиотиците убиват и полезните за организма микроби и по този начин разклащат имунната система. Типичен пример е хининът. Използва се широко както аспирина. В последствие, обаче, бяха открити странни действия в много пациенти и се забрани разпространението му.

Нежелани действия на лекарствата и безразличието на фармацевтичните компании
През 1962г.беше пуснат в обръщение Талидомидът, който щеше да реши проблемите на бременността. Последствията от “безобидното” лекарство бяха трагични: “само в Гърция се родиха 2000 деца с малформирани крайници. В началото компанията-производител отричала вината си, после отпуснала обезщетение на пострадалите.
През 1985г.бяха пуснали Бутазолидин и Танкерил. В медицинската книга “Bittera Billen” (“Горчиви хапове”) се съобщава, че тези лекарства са предизвикали 100 000 смъртни случаи, поради тежки хематологични увреждания.
След това беше пуснат Мексаформ – лекарство, съдържащо клиохинол, с предназначение срещу диария. Компанията го представила като напълно безвредно. Въпреки това предизвикало страданието, наречено SMOM ( увреждане на централната нервна система с парализи). Компанията платила 1000 обезщетения.
Веноксапрофенът причинил през първата година от пускането му в обръщение 61 смъртни случая и други нежелателни действия като разрушаване на черния дроб, стомашни перфорации, падане на ноктите и други.
Всяка година от пазара се оттеглят купища лекарства поради нежелателното им действие.
Неотдавна лекарството Roaccutan срещу акне беше отговорно за 100 самоубийства и възникване на различни психиатрични проблеми в други 720 случая според данни на Световната Здравна Организация (СЗО). Скандалът избухнал, когато през 1997 година Лиам Грант, на 20 години, се самоубил без предшестващи данни за депресия. Естествено на опаковката не било отбелязано, че може да създаде желание за самообийство.
Също и Хелън Уайтхед приемайки профилактично Meflowquin (срещу малария), защото й предстояло пътуване до Африка, развила психоза и била подложена на лечение с антипсихотични лекарства.
Един друг антибиотик – Триглитазон, обявен за безопасен и получил разрешение да се пусне в обръщение от Организацията на фармацевтите в САЩ, предизвикал 26 смъртни случая и разрушил черните дробове на 9 болни.
Един човек почина на остров Крит от широко използвания Septrin.
Както споделя д-р Теодора Ресвани-Кумендаки в проучването й със заглавие “Лекарства и рак” отпечатано в сп. “Здраве за всички” (бр.9/дек.`97, стр.42) рак предизвикват следните лекарства: противозачатъчни; стероидните, използвани срещу апластична анемия увеличават опасността от развитие на рак на черния дроб; естрогените по време на климакса предизвикват рак на ендометриума и гърдата; някои лекарства за намаляване на холестерина могат да предизвикат рак на дебелото черво; а диуретиците на бъбрека; радиактивният йод води до рак на щитовидната жлеза у млади хора.
Дори невинният Depon и Tylenon в големи количества води до чернодробно-бъбречна недостатъчност, както показва проучването на университета в Далас. 38 % от острата чернодробна недостатъчност в 22 американски болници се дължи на употребата на тези лекарства. Дори аспиринът и едно друго слабо обезболяващо може да навреди, заключава д-р Г.Х.Ерп Томас след многогодишни опити. Под микроскопа си е забелязал също, че когато добави късче аспирин, стрито на прах, в капка течност, в която се движат различни полезни бактерии, движението им се забавя и малко по-късно спира. Капката вода става “мъртва”. Това предизвиква аспиринът и в човешката лимфна система. (д-р Ан Уикмор “Стани лекар на себе си” стр.44-95)
Още и кортизонът, който класическите лекари прилагат без мярка върху болните си, е опасен за здравето им. В клиниката Майо в САЩ са отбелязани два случая на жени, които са взели кортизон, изпаднали в шок и починали няколко часа след операцията (“Здравен обзор” бр.ноември 1953г., стр.554). И всичко това при все, че СЗО разкрива, че от хилядите лекарства, които са в обръщение, само 200 са полезни!
Списанието на американския лекарски съюз в САЩ отбелязва, че 100 хиляди болни са починали от лекарства, които са им приложени в болниците. Същото списание определя лекарствата като петата от причините за смърт. Може би не е случайно, че по време на едномесечна стачка на болниците в Израел, е отбелязана най-ниската смъртност в страната.
Значи има право известният професор от Харвард, д-р Олибер, като казва: “Което вреди на здравия, вреди и на болния. Светът би живял много по-добре, ако всички аптеки освободят съдържанието си в морето, въпреки че рибите ще са за оплакване.”
Също и известният лекар сър Уилям казва, че “болните трябва да оздравяват два пъти – веднъж от лекарствата и втори път от болестта си”.
Ниската стойност на лекарствата личи от думите на д-р Херберт Радер, директор на сектор “ Обществено здравеопазване”, според който “САЩ е страната, в която се извършва най-голямата злоупотреба с лекарства и ваксини в целия свят, като същевременно си е спечелила славата на най-болната нация в света”.
Днес пастьоровата медицина намира продължение в лицето на молекулярната биология, която твърди, че ще подобри човешкия род, но генетично променените храни, които се лансират от интернационални компании, се определят като особено опасни за човека и околната среда. Например, когато ягодата се “подобрява” с гени от насекоми и риба, или картофът със скорпион, какво ще се получи, когато един болен със скрита алергия към рибата, която алергия с течение на времето може да предизвика дегенеративни заболявания, се храни с такива ягоди?!

Войната срещу теорията на Хипократ
Погрешната посока, която даде теорията на Пастьор, роди една нова хипократова наука, която претендира за званието “ панацея” и “религиозно-философско движение”, тъй като целта й е да промени изцяло начина на живот на човека - Naturopathy (физиолечение изключително с природни средства) или природна, т.е.нелекарствена терапия, която няма ни най-малка връзка с физиотерапията (Physiotherapy - с ел ток).
Прославената лекарка Кацингра, която се бори за утвърждаването на физиотерапията в Гърция, пише: “След провалянето на теорията на Пастьор, що се отнася до войната на микробите вътре в организма, физиотерапевтичното движение, което не е нищо друго освен възкресяване на идеите на Хипократ, хвърли искра и се разгоря по целия свят. Най-слабо е движението във Франция, защото войната срещу най-почитания й син, Пастьор, се счита за антинационално движение.”
Природолечението е пълно превъплъщение на терапевтичните методи на Хипократ с допълнение от други съвременни методи в рамките на Хипократовата философия за здравето и лекуването. Това се вижда и от по долу представената публикация, която се отнася за лекаря-природолечител Гроте, който стана световно известен от проучванията му върху метаболизма и бъбречната функция. Той бил лекуващ лекар на кралица София (Гърция). Гроте се опитал да запълни дистанцията между лекари и природолечители чрез основаването на клиника в Германия, където се преподавали и прилагали и двете терапевтични системи: “Гроте изрази притеснението си (на официална среща на университета в Атина), че се намира в родината на Хипократ, бащата на медицината, която и до днес носи неговия дух. Напомни ни, че преди 100 години немският лекар и философ Хуфеланд подчерта, че медицината трябва да подхожда към заболяванията по директивно и да индивидуализира подхода си към болните. Като пример посочи, че едно и също заболяване при различните пациенти се развива по различен начин, поради което се налага изводът, че пред нас стои болен, а не болест. По-нататък сподели, че днес (1938г.) в Германия на основата на схващанията на гения Хипократ и във взаимодействие с естествените науки, продължава тенденцията на онази съвременна терапия, която не се вдъхновява от теоретични становища, а от идеите на Хипократ за етиология (причина на заболяването), патология и физиотерапия. Когато лекарят не взема предвид тези схващания, рискува да бъде едностранчив, тъй като се е доказало, че болестите и терапията им зависят главно от етиологията. Същото е описано и от Хипократ. Сподели, че температурното състояние не е заболяване, а общ симптом, който погрешно се счита за вреден. Всъщност той съвсем не е случаен и излишен физиологичен процес. Лекарят трябва да е във всичко водещ ... Приложението на лечението посредством природни средства е отговор на нуждата да се избягват лекарствата за да не се натоварва болният организъм допълнително. Точно обратното – той да се подпомогне, подкрепи, улесни. Природолечителите използват по-често диетата, хидротерапията и други срещу повишената температура, ускорения пулс, повишеното кръвно налягане, диарията и други симптоми. Не е нужно да ги подтискаме, защото са полезни за защитаващия се организъм. Целта на лекаря трябва да е да направи така, че болният да престане да се нуждае от тях. Препоръчва избягването на нецелесъобразното приложение на промишлени препарати и други несъвместими с терапевтичните методи на Хипократ.
Бележитият учен доказа правилността на твърденията си с разнообразни клинични случаи, например лечение на пневмония без никакво лекарство, а с плодови сокове и престой на открито.” ( “Професор Гроте и новата медицина”, в-к”Свободна стъпка”7/4/38г.)
Теорията на Пастьор предизвикала реакция и сред самите класически лекари, много от които се присъединили на страната на природолечението, на новохипократовата медицина. Елмер Лий, който познавал лично Пастьор, писал: “През първите години вярвах, че за да успея като лекар, трябва да науча много добре лекарствата, обаче започнах да се съмнявам. Едно след друго разочароваха пациентите ми и мен. Изхвърлях едно, за да взема другото. Разбрах, че лекарствата са непотребни и вредни. Тогава излязоха серумите, антитоксините, различни видове ваксини – цяла фармакологична терминология. Всичко това, обаче, както и онези, които бяха на мода цели 49 години, не показваха резултати нито като профилактични, нито като терапевтични средства.”
Английският лекар Хирсхфелд пише: “Медицинското изкуство за 1800 години е убило стотици хиляди души. Историята на медицината е история на фатални грешки.”
Френският физиолог Бичет: “Медицината не е наука за един методичен философски ум. Схващанията й предизвикват отвращение.”
Американският лекар Дженингс, който влезе във войната на страната на природолечението : “Беше неблагополучие за човешкия род медицината да се превърне в конкретна професия.”
Също така известен английски лекар Ууд, разочароват от развоя на Пастьоровата медицина, се изказал на един световен медицински конгрес: “Трябва да призная, че медицината се провали в своята мисия.”
Колкото и строга, и пресилена да изглежда тази преценка, беше осмислена и от последователите на Пастьор. Любопитното тук е, че се премълчават данни, които доказват превъзходството на природолечебните методи над фармако-химичната медицина няколко десетилетия след откритията на Пастьор.
Според равносметката на списание Physical Culture 290 физиотерапевти са се грижили за 14 841 болни от грип и пневмония по време на епидемията през 1918-1919 година само с 18 смъртни случая, докато с класическите фармацевтични методи при същия брой болни имахме 6000 смъртни случая!! (Джордж Клементс, Physical Therapie).
Интересен е и докладът на Грахам, който е бил класически лекар, но в последствие опознал методите на природолечението : “За да разберем противоречието между резултатите от природолечението и медицината, нека си припомним официалната статистика на епидемията, която показва, че смъртността при случаите под лекарско наблюдение е достигнала зенита си, докато в моите случаи не се отбеляза нито една смърт.”
В резултат се получило широко разпространение на тази нова хипократова наука и естествено, бясното й преследване от режима.
Ако някой надникне в книгите за природолечение, ще открие колко широко е разпространението му в САЩ, Канада, Австралия, Германия, Англия и т.н.с множество коментари. В Кипър най-големият му привърженик бил С.Савидис, а в Гърция – И.Петру, който основал “болница за гроздолечение”, където е прилагал методи за прочистване на организма и борба с всякакви заболявания. За родоначалник на цялото природолечебно движение трябва да се определи монахът Кнайп, който в края на ХІХ век е излекувал много болни с известната си хидротерапия. Негов продължител бил Макс Бирхер Бенер, който развил теорията за “прясната слънчева храна”, използвайки медицинските съвети на Питагор. Казва: “Спомням си, че прочетох в един речник за Питагор, че е препоръчвал нектар от пресни плодове, мед и мляко при храносмилателни разстройства.” С обикновени средства като хидротерапия, физиотерапия, упражнения, ежедневно ходене пеш без обувки в планината и здравословно хранене е излекувал много болни. От него започва новата диетология, която е приложение на теориите на Орфей, Хипократ, Питагор, есеите (шумерите) и съветите на Исус за храненето.
Разкривайки тайните на Елевсинските тайнства, които са спасили Орфикодионисиевата традиция, Питагор е съветвал учениците си: “Предпазвайте смъртните от замърсяване на телата им с месо. Имаме ябълкови дървета натежали от плод, изобилие от грозде, ядки и зеленчуци. Такава трябва да е храната ни.” Разбира се храненето в Древността е било необходима крачка за прехода на човека от материалното равнище в други сфери на съзнанието.
Така започна голямото новохипократово движение от Германия и достигна чак до Америка, а не от страната на Хипократ. Лечебният му ефект е впечатляващ и там, където класическите методи са достигнали до безизходица. Типичен пример е съвременният център по дълголетието на Притикин. Според него всички страдания (сърдечни, хипертония, диабет и други) произхождат от неправилна кръвна циркулация. Със специална диета от плодове и зеленчуци без животински протеини и с физически упражнения е излекувал диабетици, които са на инсулино-терапия повече от 20 години; кардиопатици, на които лекарите са препоръчали директно операция на коронарната артерия, са се излекували напълно.

Нелекарствена терапия, включително на рака
Новият хипократизъм намира приложението си и в случаи с рак, следвайки основния принцип за “прочистване на организма”. Токсемията (наличие на токсични вещества в кръвта) е причина за всички заболявания и е резултат на лошото хранене и последвалите го аномалии на храносмилателната система.
Д-р Ан Уикмор, на която е присъдена Нобелова награда и наградата “Победа над рака”, отбелязва: “Запекът е най-голямото престъпления срещу здравето и в много случаи една вероятна причина за рак.” (“Стани лекар на себе си”, стр.28)При задръжка храните се разлагат в дебелото черво и токсините навлизат в кръвта, пренасят се до всички клетки и тъкани. И Хипократ го е знаел и затова съветвал: “В зависимост от приетите храни болният трябва да освобождава дебелото си черво 2 или 3 пъти през деня и веднъж през нощта.”
Има случаи на болни, третирани с химически препарати, които са се излекували едва след прилагането на прочистващ метод със специални билки.
Д-р Янкос Каравис ( Hellenic Hippocrates Foundation) пише: “Старите лекари са вярвали, че патологичното размножаване на клетката и създаването на тумор се предизвиква от сериозно общо страдание на организма, а ракът е симптомът, белегът за това смущение. През последните години с прогреса на клетъчната биология и патоанатомията се наложи изводът, че всяко усилие да се преборим с болестта трябва да има за цел тази клетка и реакцията на кръвта, извънклетъчните течности и нервите. При раково заболяване имаме работа с една дегенерирала клетка, която се размножава противно на природните закони. Затова и вниманието на лекарите се привлече от тумора, с който се опитват да се преборят като го отстранят, т.е.действайки локално. Всъщност болестта се намира извън клетката, защото нейното състояние се определя от състава на кръвта, извънклетъчната течност и нервите, регулиращи живота в клетката. В резултат на една заблуда всички проучвания са насочени към неоплазмата (тумора), а не към болестта. Поради неефективността на локалния метод на лечение на рака, сред лекарите и пациентите започна да се шири мнението, че ракът е нелечимо заболяване. Резултатът – предубеденост, страх и отчаяние...
Нужно е да се осъзнае, че главната причина за рака и другите “нелечими” болести е породена от елементите, с които се храни клетката и които я заобикалят, т.е.лошото хранене, липсата на доставка на необходимото количество кислород, ежедневните отравяния с химически вещества, намиращи се в храната и извън нея. Всичко това съдейства за разрушаване на клетъчната мембрана и промяна на клетката. Борбата с болестта изисква многопосочно изчистване и доставяне на “пресни” хранителни вещества на целия организъм.” (“Въведение в природната медицина”, стр.168-170)
Доказано е, че неправилното хранене е главна причина за появата на рак. През 1997г.в резюме на Journal of Cancer Causes and Control е написано проучване на Харвард, според което 30% от рака се дължи на цигарите, 10% на недостатъчното движение, други 30% на лошото хранене.
Плодове, зеленчуци, житни култури (пълнозърнести) и варива възпрепятстват рака. Точно обратното – червеното месо, бялата захар, белият хляб съдействат на рака.
Нобеловата носителка Ан Уикмор казва: “Ролята, която играе храненето по отношение на рака, се потвърди от определени научни наблюдения, които показват, че кръвта много често не съдържа органични метали, витамини и ензими, т.е.точно онези вещества, които даряват здраве и създават жизнени и устойчиви клетки. Сготвените храни изпълват кръвта с отпадъци и чужди за организма вещества. За да се предпази, организмът започва да произвежда злокачествени клетки с бърз темп с цел да намалеят токсините, замърсяващи кръвта.”
Прочистването на организма и подходящата диета са правилният метод за лечение на рака. “Когато организмът се подложи на такава терапия, злокачествените клетки постъпват постепенно в кръвообращението и се изхвърлят. Ан Уикмор, основател на Хипократовия институт на здравето, лекува огромен брой злокачествено болни с хлорофил от зелени житни стръкове, сокове от треви и листа, плодове, зеленчуци, семки от храни претърпели ферментация. Революционното й откритие е, че ги подлага на пълен глад с хлорофил от зелена пшеница. Ефективността на този метод се дължи на това, че молекулата на хлорофила е изключително близка по строеж с хемоглобина (червеното кръвно багрило).

Огромен успех в борбата с рака отбелязала и Клиниката по природолечение Ringebelrg (в Баварските Алпи) на д-р Йозеф Иселс чрез метода на “прясната слънчева храна”. Там постъпвали обявените за нелечими. Постигнали висок процент на успешно излекуваните. Подобен успех имал и методът на Герсон ( лечебно гладуване – очистване с плодове и зеленчуци). Първата публикация на Герсон за рака е направена през 1945 година. Едва след 40 години неговият метод бил признат от Националния институт на САЩ по рака поради неговата ефективност.
Световноизвестният лекар д-р Алберт Швайцер, когото Герсон излекувал от напреднал диабет на 75 годишна възраст, го определил като един от най-прочутите интелекти в историята на медицината.
Уикмор съобщава за един опит, който обяснява защо прочистващата диета с “прясната слънчева храна” лекува рака: ракови клетки, които били отстранени от човешкото тяло, се развивали неспирно при поставяне в сготвена храна, но не могли да просъществуват, когато същата тази храна е била в непреработен вид.
Ф.М.Потенджер публикува в American Orthodontics and Oral Surgery резултатите от десетгодишно проучване: разделил 900 котки в две групи. На едната давал сурова храна, а на другата – печена. Първата група била абсолютно здрава, докато във втората възникнали дегенеративните заболявания, засягащи и човешкия род – рак, сърдечни проблеми, остеопороза и други.
Д-р Хоуъл в книгата си Enzyme Nutrition твърди, че прясната растителна храна съдържа необходимите за смилането й ензими, докато за усвояването на печената организмът използва собствените си ензими, в резултат на което той се изчерпва и става податлив на болести.
В British Medical Journal (том 14, част 10) е оповестен опит с пастьоризирано мляко: изследователите давали пастьоризирано млякото от кравите на техните теленца. Резултатът бил 1 от 10 да умре преди да е навлязло в зряла възраст.
В наскоро излязлата си книга “Млякото – смъртоносната отрова”, Роберт Коен присъжда на пастьоризираното мляко в търговската мрежа отговорността наред с останалото и за кардиопатия, диабет, астма и други дегенеративни заболявания и прави оплакване срещу млекопреработвателните компании, за вредата, която нанасят върху малките деца.
... От всичко до тук личи, че не е несправедливо наказан Прометей от Зевс!
Друг резултатен метод за лечение на рака, опиращ се на философията на асклепиевите последователи и Хипократ, е абсолютният глад, който се считал за панацея за всички болести. Пълният глад дава възможност на кръвта да отдели и се освободи от всички патогенни продукти, получени при обмяната на веществата. Същевременно разрушените клетки се заменят с нови.
Професорите-физиолози д-р Карлсон и Куд от Чикагския университет доказали как едно петнайсетдневно гладуване привежда фибрите на тялото на един четиридесетгодишен човек в състояние, типично за юношеската възраст.
И.Петру информира, че: “Лекарите от нелекарствената медицина са възвърнали с помощта на глад здравето на неизброим брой страдащи от по-горе посочените заболявания. Когато ракът се намира в начална фаза, се лекува по-лесно с глад.” (“Природно здраве”, стр.79) А в “Годишното ръководство по съвременна терапия”, раздел “Лечебен глад”, стр.21 се казва: “Прочистването на организма чрез гладуване действа активно и резултатно особено срещу ревматизма и артритите; уремията; стомашните страдания: язва и хронична диспепсия, колит; сърдечни заболявания; алергии; хипертония; анемия; литиаза (образуване на камъни); много видове рак.”
Руски учени достигнали до извода, че гладуването е най-доброто лекарство за тежката бронхиална астма. Болни, които години наред са живели с лекарства, са се излекували напълно с тридесет дневно гладуване, тъй като то създава едно мощно противовъзпалително обкръжение, лечебно за болните дробове.
Гладуването е ефективно и при шизофренията. Американският психиатър Алън Кот лекува шизофренията с гладуване. Най-систематизирана работа се извършва в клиниката на проф.Юрий Николаев при Московския психиатричен институт. От 1960 г.насам той подлага болните от шизофрения на тридесет дневно гладуване, физически упражнения и вода.
Нобеловият лауреат д-р Лайнус Паулинг работи над молекулярната психиатрия. Вярва, че неправилното хранене предизвиква нарушение на химическото равновесие на мозъка (според Хипократ – телесните сокове) : “Моят сътрудник и аз изследваме молекулярната основа на психиатричните заболявания вече 12 години. През 10 от тях срещахме реакция от много психиатри, които не искат да приемат идеята, че болните им могат да се възползват от приема на витамини и питателни вещества, които да са различни от препоръчваните на средностатистическия болен.”
Подобен метод предлагат пет американски болници, изследвайки вероятното разтройство на баланса между различните микроелементи в организма.
Друг известен метод за лечение на рака е прочистване със грозде (гроздова диета). Д-р Йоана Бранд се излекувала по този начин от напреднал рак и след това основала институт по гроздолечение. Известният природолечител М.Макфаден също лекувал рак, прилагайки гроздолечение. Гроздето е царят на плодовете – съдържа по-голямата част от всички витамини, метали и микроелементи. Така организмът едновременно се прочиства и храни.
Изследвайки природните лечебни методи, насочени срещу рака, трябва да споменем народа Хунза в Пакистан, който е привлякъл вниманието на учените от цял свят. Хунза смятат себе си за потомци на Александър Македонски, живеят повече от 110 години, плодовити са до 80 годишна възраст, никога не се разболяват, нямат холестерин, рак, миопия, пресбиопия и т.н. Публикуваните проучвания върху техния начин на живот обяснява непоклатимото им здраве с : а) подвижността им; б) ядат малко, не познават солта и захарта (вж.R.Taylor: Hunza Health Secrets For Long Life And Happiness)
Индустриалецът Ернст Кребс достига още по-далече: Хунза ядат непрекъснато кайсии, смилат костилките им, за да си приготвят олио. То съдържа амигдалин, а той от своя страна е изворът на фактора наречен В17. “Ракът и кардиопатията, твърди той,се предизвикват от липса на фактора В17.” Според него ракът е метаболитно страдание, което е лечимо. Хунза и други по-първични, каквито са животните, ядат плодовете с вътрешността им, която съдържа повече витамини. Но FDA (организацията по лекарствата на САЩ) реагира остро на това, защото в молекулата на амигдалина се съдържа цианид (отровно вещество). Кребс си инжектирал голямо количество амигдалин пред публика, за да покаже, че не е отровен (вж. Eduard Grittin, World Without Cancer, The Story of Vitamin B17). Кребс посочва, че причините за забрана на амигдалина са комерсиални, защото фармацевтичните компании нямат сметка един обикновен натурален продукт да лекува рака. А толкова раково болни са се излекували с В17. (Отбелязваме, че нито приемаме, нито отхвърляме теорията на Кребс, но я представяме, за да се опитаме да решим проблема. Защото ако Природата лекува рака, казаното от Хипократ се потвърждава: “Природата е лекар на болестите”)
От опита си Йоана Бранд стига до заключението, че гроздолечението има по-голям успех, когато болният не е бил подложен на химиотерапия. Поначало много лекарства, насочени срещу определен вид рак, предизвикват друг “вид” рак.
Д-р Лайнус Паулинг, двукратен носител на Нобелова награда, прави следното изявление: “Трябва всички да научат, че войната срещу рака в по-голямата си част е една измама и че Американският Национален Противораков Институт и Американската Противоракова Компания не са изпълнили мисията си.”
Д-р Алън С.Никсон, бивш президент на Американското химическо общество, казва :”За мен остава неразбираемо защо лекарите нехаят, не искат да приемат очевидния факт, че химиотерапията върши повече зло, отколкото добро.”
Д-р Улрих Абел от Хайделбергския университет в труда си Chemotherapy Advanced Epithelial Cancer in 1990 (Healing Journal,N1-2 vol.7 of the Gerson Institute) твърди, че химиотерапията уврежда имунната система. Прилага статистически таблици с раково болни, подложени на химиотерапия и изказва съмнение за ефективността на този метод.
Същото мнение има и професорът по микробиология от Харвард, Джон Кейърнс. Д-р Мартин Шапиро в разработката си Chemotherapy: Snake Oil Remedy ( Los Angeles Times 1/9/87) пише: “ ... въпреки това някои говорят за икономически стимули. Лекарите могат да печелят повече, провеждайки химиотерапия, отколкото ако дават облекчение на болните, намиращи се на прага на смъртта.”
Основателят на Националния противораков институт Дик Берк, казва че всички гореспоменати прочистващи и терапевтични диети губят смисъла си, защото “след Втората световна война се появи химиотерапията, която беше една по-печеливша и модерна изследователска област.” Следователно икономическият интерес на компаниите – в ущърб на народното здраве.
Но не е само природолечението, което върши чудеса с т.нар.нелечими болести. И други новохипократови и източни школи на Обединената медицина имат право на признание, както хомеопатията, аюрведа (опира се върху природолечението в древна Индия и вярва в равновесието на душата, мисълта и тялото за изцелението на болния), биотерапията и др. Според биотерапията човек излъчва “авра” (термична, електрична, магнитна, биохимична енергия). Биотерапията е прилагана в Древността от кентаврите (митични същества с тяло на кон и човешка глава). Даровити лечители с влияние върху “аврата” дават живот на клетките на страдащите и подмладяват целият организъм справяйки се с широка гама заболявания.
Днес се провеждат проучвания в множество университети в САЩ, както се упоменава в книгата на Мери Ан Либерф Cancer Biotherapy and Radiopharmacenticals.
В чужбина много учени, опирайки се на съвета на Хипократ “по-добре предпазвай, вместо да лекуваш”, прилагат метод за изследване състоянието на клетките. По този начин според наличния проблем може да се назначи оптималната фитотерапия, която да подсили клетките и осуети появата на рака. За съжаление всичко това е непопулярно в страната на Хипократ, нещо повече - не е намерило признание там. Но въпреки триумфа на ръждясалите идеи, предимство има здравето на човека. Всичко това трябва да се популяризира, за да е възможна изследователската дейност.

Епилог

Какво излиза сега? Терапиите, които се явяват като алтернативни, но са малко или много методи, които водят началото си от физиотерапевтичното схващане, което са имали лекарите- последователи на Асклепий и самият Хипократ, резултатни ли са? Защо днес не съществуват официално признати от държавата природолечебни клиники? Какво стана с цялото това движение, което между войните беше раздвижило застоялите води на конвенционалната медицина? Защо не са познати профилактичните методи иридология, костна патология и други, числящи се към новохипократовата наука? Може би зад всичко това се намират интересите на крупните фармацевтични компании?! Може би някого плаши втората съставна част на термина “новохипократизъм”?! Може би се страхуват от алтернтивната медицина, защото е възраждане на древни техники като китайските: иглотерапия, теорията за Ying-Yang, йога и други?
Нека и в медицинската сфера нашето културно наследство стане светещ знак, пример как да поддържаме здравето си.
Sancte Hippokrates Ora Pro Nobis (лат. Хипократовата медицина е вечна)