Aug. 13, 2019

Poem

НЯМА ЛЕКАРСТВА
Природата се възвръща към нормалното си състояние, след като енервиращите навици бъдат изкоренени. Няма лекарства в най-общия смисъл на думата. Ако човек има сърце, разрушено от тютюна, какво би могло да бъде лекарството? Разбира се, да се спре пушенето. Ако сърцето е износено от шок, както го виждаме например при комарджиите или при хора, впуснали се в борсови игри, какво би могло да го излекува? Лекарства? Не! Премахването на причината. Всяка т. н. болест е изградена в разума и тялото от енервиращи навици. Храната и диетичната лудост, които сега са основната тема на медицинската сцена, внушават на хората мисълта за необходимостта от диета, за да се излекуват от своите специфични болести. Все по-често се налага идеята, че особено силна диета може да излекува ревматизъм или някаква друга болест. Напълно погрешно. Диета или храна не е в състояние да изцери която и да е болест.
Гладуване, почивка в леглото или изкореняване на енервиращите навици - умствени и физически, ще даде възможност на природата да елиминира натрупаните токсини. Ако с тези навици е свършено веднъж завинаги и на тяхно място бъде възприет рационален начин на живот, към който излекуваният да се придържа неотклонно, здравето му ще бъде трайно възвърнато. Това се отнася за всяка т. н. болест. Да, включително и твоята болест. Не можеш ли да разбереш, че законът и редът обхващат цялата вселена? Че те са еднакво валидни от мъглявината до камъка, от камъка до растението, от растението до животното, от животното до човека, от човека до разума и от разума до супер-разума. Токсемията обяснява как законът на вселената действа при здраве и болест. По своята същност заболяванията си приличат; както и хората, ако те се възприемат като биологичен вид, както цветята, ако те се разглеждат като част от флората. Въглеродът, като химичен елемент, е един и същ както в хляба, така и в захарта, въглищата и диамантите. Да, една болест може да бъде излекувана точно като друга, освен ако органът, върху който е действала токсемичната криза, не е разрушен.
Например: ако се продължава с погрешното хранене, киселинната ферментация като начало дразни лигавицата на стомаха, постепенно дразненето се превръща във възпаление, след това - в язва, удебеление, втвърдяване и всичко това в крайна сметка завършва с рак. Медицинският свят се опитва да открие причината за рака. Тя е проста - той е крайната фаза на един възпалителен процес, който може да бъде причинен от някакво дразнене. Тази фаза представлява дегенерация вследствие липса на кислород и хранителни вещества. При този процес септичният материал навлиза в кръвообращението и слага началото на едно септично хронично отравяне, което се нарича ракова кахексия.
Със "болест" най-често се назовава всеобщото нервно изтощение. Разбирането на физиологията и патологията на явленията се нуждае от правилно схващане за еволюцията, така както е кодирано в биологията. В противен случай мисълта ще се отклони в погрешна посока.
Съвременните "лекарства" и "имунизации" са суета и досада; те са резултат от глупав начин на мислене, който се основава на проявата (болестта), а не на причината. Когато органът страда често от токсемични кризи - например язва на стомаха, я изрязват, или камък в жлъчката, го отстраняват, или е миома на матката - фиброиден тумор, също го изрязват. Казаното по-горе се отнася и за други симптоми. Усилията на медиците са насочени към проявите и това е прието от общественото съзнание като ефикасно средство за лечение. В същност то е просто туширане на симптомите. И не в това се изразява най-лошото на едно такова търсене слепешката. Хирурзите нямат и най-бегла представа в какво се изразява причината, довела до дадено отклонение, което те така умело премахват.
Същата липса на знания за същината преобладава и при други заболявания. Ако болестта е причинена от недостиг на някакво вещество, лечението се състои в доставяне на липсващия елемент от лаборатория. Но нищо не се прави, за да се възстанови органът до нормалното му състояние. Защо? Защото медицината още не е открила онова, което кара органите да не функционират правилно. Докато това откритие не бъде направено, научното объркване ще продължи.
д-р Джон Тилдън

От незапомнени времена човекът е търсил спасител, a след като не го намери, търси лекарство. Той вярва в покровителите. Той търси да вземе нещо за нищо, без да знае, че най-високата цена, която плащаме за каквото и да е, е то да ни бъде дадено.
Вместо да се приеме спасението, по-добре би било то да се заслужи. Вместо да се купува, проси, дори краде лекарство, по-добре би било да се преустанови изграждането на болестта. Човек сам си създава болестта. По-лошото от глупостта да си купиш лекарство е да останеш толкова невеж, че да вярваш в лекарствата.
Фалшивите теории за спасение и лечение са направили от човека умствен просяк, докато той може да бъде съдия сам на собственото си спасение и със сигурност да си бъде сам доктор, вместо да бъде роб на една професия, която нито е открила за себе си спасение от болести, нито е изобретила макар и едно единствено лекарство за целия вековен период от съществуването на човека на земята.
Ние чуваме за лечение чрез диети, за хора на диета, за балансирано хранене, за месни, зеленчукови и какви ли не други диети. Читателите са озадачени от стотиците здравни списания и какви ли не идеи за здравето. Има хиляди пишещи за здравето, които не биха го познали, ако го срещнат по улицата. Фанатизъм, глупост и комерсиализъм са основните елементи в диетичния бум, който сега е залял обществеността.
Лекарствата са това, което хората искат. Лекарствата са това, което лекарите се преструват, че създават, но максималното, което са успели да постигнат чрез тях, е облекчение.
Периодичността, която характеризира всички функционални отклонения на организма само подсилва твърденията на привържениците на лекарствата, че те са излекували пациентите си, след като т. н. болест просто си е "поела нормалния ход". Истината е друга. Така наречената болест е била токсемична криза, а когато токсинът се доведе под точката на поносимост, болестта преминава - здравето автоматично се възвръща. Но болестта не е излекувана и тъй като човекът не променя енервиращите1 си навици, токсините продължават да се натрупват и след известно време отново настъпва криза. Докато не се открие и не се премахне причината за токсемията, кризите ще продължават, докато най-накрая функционалните отклонения бъдат изместени от органична болест.
Цялата медицинска практика всъщност се занимава с лечение на токсемичните кризи, докато в края на краищата пациентите получат хронично заболяване на органа-център на токсемична криза.