Apr. 16, 2018

Poem

Стареенето е нормален биологичен процес

и борбата с него е безсмислена. Не е нужно да се борим с него, а да оптимизираме и удължим този период от живота на човека. И това до голяма степен зависи от самия него.
Най-важното правило е ограничаването на храненето. Животното, което изяжда по-малко, отколкото му се иска, живее по-дълго. А това е свързано с един вътреклетъчен процес, наречен автофагия, т.е. самоизяждане. Това е крайно важен процес, който задължително трябва да се случва в организма. Той се отключва именно от недостига на външни аминокиселини. Когато клетката не получава храна отвън, тя започва да изяжда сама себе си, в добрия смисъл на думата, разбира се. Търси отработените белтъчини, „шлаките”, увредените органели и ги пуска за вторична обработка. Ако непрекъснато осигуряваме хранителни вещества на организма си, автофагия няма да се случи. А заради блокиране на нейната работа, както вече е доказано, се развиват болест на Алцхаймер, онкологични и сърдечно-съдови заболявания.
Т.е. всички болести могат да се нарекат болести на преяждането!
Те са резултат от неадекватното хранене през целия живот и особено когато започне стареенето – от 45-50 години нататък. Т.е. ако човек вече е започнал да старее, но не е променил хранителните си навици, а яде толкова, колкото и преди. Най-простичкият начин да се следва това правило е недояждането, просто ставайте от масата малко гладни и от време на време се отказвайте от ядене. Ето това ще удължи стареенето. За начало можете да започнете с по-малко храна в определени дни, впоследствие опитайте да гладувате цял ден в седмицата. Тук всичко е индивидуално, нужно е да се вслушвате в организма си. Ако усетите, че в резултат от гладуването ви става все по-добре, тогава опитайте два дни в седмицата да не ядете. Въобще нужно е трезво да прецените какво се случва и да си дадете сметка, че де факто всички сме наркомани. Просто наркотиците при всички са различни – за някого е кафето, за друг алкохолът, за трети мазната месна храна, за четвърти – сладкишите. Всеки изпитва удоволствие от нещо, от което не иска да се откаже. Казва си: аз не мога без сладичко, но същото го казва и наркоманът. На него му е лошо без дозата, на алкохолика му е лошо без 100-те грама. С какво тогава любителите на сладкишите, които вредят на организма не по-малко, се отличават от наркоманите? Сами трябва да си дадете сметка какво вършат тези навици в реалния живот.
Правилата на дълголетието и здравословното стареене са само четири. Първото вече го обсъдихме – ограничаване на храненето. Второто правило е физическата активност. Всички знаят, че движението е живот, но не всички разбират как работи този принцип. Съвременният човек се движи малко. А организмът е приспособен към продължителни физически натоварвания, към честа хипоксия (недостиг на кислород), защото за да се сдобие с препитание, е трябвало много да се движи.
Третият фактор е насищане с достатъчно количество ксенобиотици в храната, т.е. чужди вещества. Тъй като човек сам по себе си е белтъчен организъм, чужда за нас е именно растителната храна. Но ние, съвременните хора, не консумираме достатъчно растителна храна, ние наблягаме на рафинираната и животинската храна. Ако обаче не употребяваме „чужда” храна, в организма се активира система на адаптация към влиянието на ксенобиотиците. И човек постепенно става жертва на собствените си токсини. Те се натрупват, не се преработват допълнително и се случва саморазрушаване и самоотравяне.
Последният фактор са температурните изпитания – преохлаждане и прегряване. Ето от това ни е лишила цивилизацията, та ние през цялото време сме в комфорт: ако ни е студено, включваме парното, ако ни е горещо – климатика. А всичките милиони години еволюция ни е подготвяла към друго – към това периодично да бъде на студено и много студено. Или на топло и много топло. Използването на тези термофактори – закаляване на организма със студено и горещо, поддържа нашата невроендокринна система в оптимално състояние. Ако не се случва, определени механизми на адаптацията не работят, а такъв организъм по-бързо излиза от функционалното си състояние.
Излиза, че организмът през цялото време трябва да си устройва стрес на принципа: „колкото по-зле, толкова по-добре”
Може да се каже и с думите на Ницше: „Това, което не ме убива, ме прави по-силен”. Но всичко в разумни граници. Да, и студеното, и гладът, и недостигът на кислород – това са все увреждащи фактори, но когато те не въздействат на организма, на него също му е зле. Той за милиони години е свикнал на такива увреждания. Задължително трябва да има някакви екстремални въздействия върху нашия организъм, иначе той въобще няма да разбере какво се случва. А цивилизацията направи живота ни сит, доволен и комфортен, но наред с това породи цяла група заболявания, които в дивата природа не се срещат. Знаете, че животните нямат атеросклероза, а ние почти всички имаме.
Т.е. хората, които искат да живеят дълго, но и качествено, нямат друг изход освен да бягат, да мръзнат и да гладуват!
В крайна сметка и за мързеливите, които не искат да променят нищо в живота си, медицината вече е намерила изход. Вече се разработени херопротектори, които ще могат да компенсират един или друг от гореизброените фактори. Т.е. за активиране на автофагията вече има таблетка. И е доказано, че тя удължава живота на плъховете, прилага се вече и при хората. Така че – може да ограничите храненето, а може и да гълтате хапчета. Същото се отнася и за фактора физическа активност.
Можете да спортувате, а може просто да дишате хипоксична смес (там концентрацията на кислород не е 20%, а 18 %). Оздравителният ефект за организма е еднакъв. Съществува специален апарат – хипокситрон. С помощта на тези препарати тренират спортисти от цял свят.