Blog

Sep. 10, 2019

За кожата - извън благоприятното въздействие на алоето

Есенциалните мастни киселини са две полиненаситени киселини – Алфа линоленова киселина (омега 3) и линолева киселина (омега 6), от които се образуват другите полиненаситени мастни киселини в организма. Есенциалните мастни киселини и техните производни са важна част от структурите на всички клетъчни мембрани, като осигуряват тяхната цялост, стабилност, среда за ефективно действие на ензимите и рецепторите. Липидите в клетъчните мембрани задържат водата в тях и са от решаващо значение за гъвкавостта и свежестта на кожата, като осигуряват нейните бариерни функции. Недостигът на омега 3 и омега 6 мастни киселини предизвиква извънредни загуби на вода чрез кожата. Незаменимите мастни киселини се използват също за образуването на хормоноподобни вещества (ейкозаноиди), които регулират освобождаването на себум – мазнина, защитаваща кожата от външните влияния. Ейкозаноидите участват също в контрола на възпалителните реакции. Ако приемът на незаменимите мастни киселини е нисък, кожата е суха, започва да се лющи, склонна е към възпалителни процеси и става по-чувствителна към вредните външни въздействия.
Магнезият и цинкът са жизнено важни минерали, като всеки от тях участва в над 300 различни ензимни реакции, включително в обмяната на белтъците, мастните киселини и въглехидратите. Магнезият има особено важни функции в продукцията и освобождаването на клетъчната енергия, необходима за функционирането и възстановяването на клетките на кожата. Цинкът е ключов по отношение синтеза на белтъците и нуклеиновите киселини и има не само голямо значение за образуването и възстановяването на дермалните клетки, но също на колагена и еластина в кожата. Процесите на стареенето, включително и на кожата, се свързват с вредното действие на свободните радикали, които се образуват в организма при някои нормални жизнени процеси, под въздействие на ултравиолетовите лъчи, замърсения въздух, тютюнопушенето. Цинкът играе важна роля в антиоксидантната защитна система на клетките. Цинкът участва и в регулацията в образуването на себума.
За тонуса и свежия вид на кожата голямо значение има доброто състояние на кръвоносните съдове, които осигуряват достъпа на хранителните вещества до нея. Цинкът – поради антиоксидантните си свойства, а омега 3 мастните киселини – поради антихолестеролния си ефект, имат голямо значение за поддържане на нормалната структура и функции на кръвоносните съдове и в резултат – за доброто хранене на кожата.

Линолова киселина
Отнася се към омега-6 ПНМК(полиненаситена мастна киселина). Тя служи като изходно съединение за образуването на други ПНМК от реда омега-6 : гама-линоленова, дихомо-гама-линоленова и арахидонова киселина.
В рационалното хранене препоръчителното съотношение на ПНМК омега-6/омега-З е 10:1, а в лечебното хранене от 3:1 до 5:1.
Основната биологична роля на ПНМК е структурно-функционалната организация на клетъчните мембрани и биосинтезът на ейкозаноидите-медиатори на метаболитните реакции. Под понятието ейкозаноиди са обединени простагландините, простациклините и тромбоксаните, които се образуват от ПНМК под въздействието на ензима циклооксигеназа, и левкотриените, които се образуват под действието на липооксигеназата. Ейкозаноидите притежават широк спектър на действие. Образуваните от ейкозапентаеновата киселина ПНМК омега-3 разширяват кръвоносните съдове, намаляват артериалното налягане и съсирваемостта на кръвта, предпазват от развитие на бронхоспазъм, възпалителни и алергични реакции. Докозахексаеновата (ПНМК омега-3) киселина се трансформира по-бавно в ейкозаноидите, отколкото ейкозапентаеновата. Тя се явява важен компонент на клетъчните мембрани в ЦНС, натрупва се в синапсите, фоторецепторите и сперматозоидите.
Прилагането на ПНМК е ефективно за снижаване на риска от възникване на атеросклероза (благодарение на хипохолестеролемичното и хипотриглицеридемичното действие), хипертонична болест и други заболявания на сърдечно-съдовата система, предотвратява тромбообразуването, при нарушено мозъчно кръвообращение, за укрепване на имунната система, нормализиране на работата на жлезите с вътрешна секреция, в частност надбъбречните и полови жлези, в онкопатологията, бронхиална астма, ревматоиден артрит, язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника, дисбактериоза, захарен диабет, мултиплена склероза, заболявания на черния дроб, за подобряване състоянието на кожата и косата.

Apr. 21, 2019

Хипертонията е свързана с недостиг на цинк

Ново изследване показа връзка между дефицита на цинк и високото кръвно налягане, което в САЩ засяга над 100 млн. души.
През последните години учените забелязаха зависимост между по-ниските нива на този минерал и хипертонията, но досега не беше ясна точната роля на цинка за нейното развитие.
Например хората с определени състояния като диабет от втори тип и хронични бъбречни заболявания обикновено имат дефицит на цинк и високо кръвно налягане. Не беше изяснено обаче дали недостигът на цинк е причина или следствие от повишеното кръвно налягане.
Наскоро група изследователи се заловиха да проучат връзките между цинка и кръвното налягане. Целта им беше да се задълбаят малко повече в механизмите на действие.
Бъбреци и кръвно налягане
Абсорбирането на натрия играе жизненоважна роля за регулиране на кръвното налягане. Особено важен е контранспортерът на натриевия хлорид (NCC) в бъбреците. Той реабсорбира натрия от течността, която после се отделя във вид на урина, и го доставя обратно на тялото.
Като цяло по-ниските нива на натрия в урината са свързани с увеличено кръвно налягане. С други думи, когато NCC е прекалено активен, той връща повече натрий обратно в кръвта, урината изхвърля по-малка част от него и кръвното налягане се повишава.
Както пишат авторите, „Бъбречното модулиране на уринарното отделяне на натрия е ключът към контрола“ на високото кръвно налягане.
Различни протеини могат да взаимодействат с NCC, променяйки количеството натрий, което тялото реабсорбира и отделя. Цинкът действа като кофактор, което означава, че влияе върху активността на широк кръг от протеини, в това число ензими, транскрипционни фактори и регулаторни протеини.
Изследователите смятат, че цинкът оказва ефект върху един от протеините, които отслабват действието на NCC, макар че се оказа трудно да намерят доказателства.
Цинк и хипертония
При новото изследване учените провели серия от опити, за да проучат връзката между цинка и високото кръвно налягане, и да наблюдават ролята на NCC.
Първо те демонстрирали, че мишки, които консумирали диета с по-ниско съдържание на цинк, развивали хипертония. След това разделили животните в две групи, като половината от тях приемали достатъчни количества цинк. Както се очаквало, тяхното кръвно налягане скоро се нормализирало.
Изследователите дали на останалите мишки хидрохлоротиазид – медикамент, потискащ NCC. Кръвното налягане на тези животни също се върнало в нормални граници. Причината е, че NCC спрял да помпи обратно натрий в тялото, което позволило на урината да го елиминира.
При други опити изследователите работили с животинска тъкан в лабораторията. Те демонстрирали, че NCC е отговорен за хипертонията, която е опосредствана от дефицит на цинк. Освен това показали и че активността на котранспортера се влияе от наличието на цинк – по-специално тази активност се увеличава, когато минералът е в по-ниска концентрация. Учените смятат, че когато има дефицит на цинк, NCC е по-стабилен и следователно способен да действа по-продължително време.
Тези резултати обясняват някои по-ранни открития и потвърждават ролята на цинка при хипертонията. „Разбирането на конкретните механизми, чрез които дефицитът на цинк допринася за разстройване на кръвното налягане, може да има важен ефект върху лечението на хипертонията в контекста на хроничните заболявания“, пишат авторите.

Превод от английски

Feb. 18, 2019

МИНЕРАЛИ
Има шест хранителни групи – вода, витамини, минерали, мазнини, белтъчини и въглехидрати – всички шест групи са необходими за оптимално здраве. Ако си кажем истината, когато разгледаме диетата на повечето хора, минералите може би са „липсващото звено“. Много хора мислят, че минерали и витамини са едно и също, но те не са. Главната разлика е, че витамините са органични вещества (което значи,
че съдържат елемента въглерод), а минералите са неорганични вещества.
Четири елемента съставят 96% от строежа на тялото: въглерод, водород, кислород и азот. Останалите 4% от състава на тялото са минерали. Има няколко мнения относно това колко от минералите са съществено важни.
Някои казват 14, други казват 16, като дебатът продължава. Обаче, всички са съгласни, че се нуждаем от малки количества от около 25-30 минерали (14-16, от които се считат за „крайно необходими“), за да поддържаме нормална телесна функция и добро здраве, но поради нездравословни диетични навици, а и лоши почвени условия, повечето от нас имат дефицит на минерали.
Има две групи минерали: макроминерали и микроминерали. Макроминералите (или „главни минерали“) са необходими за диетата в количество от 100 милиграма или повече всеки ден. Те включват калий, хлор, фосфор, калций, магнезий, сяра и натрий. Макроминералите присъстват във фактически всички клетки на тялото, поддържайки основната хомеостаза и нужни за нормалното им функциониране.
Микроминералите са микро хранителни вещества, които са химични елементи. Те включват желязо, молибден, хром, мед, манган, флуорид, йод, цинк и селен. Те са диетични минерали, необходими на човешкото тяло в много малки количества, за разлика от макроминералите, които се изискват в по-големи количества.
За по-важните и значими минерали ще поместя отделни бележки, като за някои от тях вече съм го направил.
За минералите като символ на дълголетие е добре да се прочете и "Умрелите доктори не лъжат"

МАГНЕЗИЙ
Магнезият има невероятен лечебен ефект върху широк набор от болести, както и способността да подмладява остаряващото тяло. Магнезият е от съществено значение за над 300 ензимни реакции (особено по отношение на произвеждане на клетъчна енергия), за здравето на нервната система и мозъка, а също и за здравите кости и зъби. Магнезиевият хлорид (магнезиево/хлорно съединение), използван трансдермално, е показал, че укрепва имунната система. Например, белите кръвни клетки унищожават до три пъти повече микроби от преди, след приема на магнезиев хлорид. Магнезиевият хлорид също е показал, че е ефективен при бронхит, астма, емфизем и пневмония. В регионите с богата на магнезий почва, хората имат по- малко рак, отколкото при тези с ниски нива на магнезий, според епидемиологични проучвания. Индийски учени са демонстрирали как случаите на тумор на гърдата при плъховете могат да бъдат намалени с 88% при еднократно намазване с магнезиев хлорид, витамин С, витамин А и селен. Магнезият е и крайно необходим в областта на детоксикацията, особено при тежките метали. Например, глутатионът изисква магнезий за своята синтеза. Според д-р Ръсел Блейлок, ниските нива на магнезий се асоциират с драматични увеличения в генерирането на свободни радикали, както и на изтощаване на глутатиона. Това е жизненоважно, тъй като глутатионът е един от малкото молекули антиоксиданти, за които се знае, че неутрализират живак. Без работата по чистенето и хелатирането на глутатиона (магнезий), клетките започват да загниват като клетъчна мръсотия и тежките метали се натрупват: отлична среда за привличане на смъртоносна инфекция и рак.

Feb. 9, 2019

Двамата първенци, във войната срещу наднормено тегло – хром пиколинат и ванадил сулфат.

Те спомагат преди всичко, като намаляват чувството за сладко, апетитът към сладко и спомагат за редуцирането на телесните мазнини. В настоящият материал, ще видите как, защо и на каккъв принцип действат тези две хранителни добавки.
ХРОМ ПИКОЛИНАТ
Съществуват доста противоречиви мнения за ползата от този важен минерал. Това се дължи на факта, че хром пиколинат не оказва пряко анаболно въздействие върху мускулите, но непрякото му влияние е особено силно! Той самият не притежава анаболни свойства, но стимулира производството на инсулин, който с многостранното си анаболно въздействие води до нарастване на мускулната маса. Поради катализиращото си влияние върху инсулина, хромът се счита за силен анаболен елемент.
Хром пиколинатът е по-висш от хром полиникотината и хром хлорида
Трябва да подчертаем от самото начало, че противоречието в мненията за и против хрома се дължи на използването на различни негови съединения без всякакви уговорки. Хром пиколинатът е това, което трябва да изберем. Общоприето е, че той има анаболен ефект върху мускулите. Останалите органични хромови съединения /хром полиникотинат и хром хлорид/ нямат анаболен характер.
Така например, хром пиколинатът се абсорбира пет пъти по-добре от неорганичните съединения на хрома и е много биоактивен, подобрявайки обмяната на инсулина! Освен това, той стимулира клетките да поемат два пъти повече аминокиселината с разклонена верига левцин от останалите! Афинитетът му към инсулина също така е около два пъти по-голям и засилва три пъти повече преноса му в клетката. (Anderson, R.A., Chromium metabolism and its role in desease processes in man, Clin. Physical. Biochem. 1986: 4, 3, 1).
Различните функции на хрома стимулират отделянето на инсулин
Хромът въздейства на инсулина като стимулира мускулната хипертрофия! Той изпълнява цели шест жизнено важни функции:
1. Инсулинът насочва транспортирането на гликозата към вътрешността на мускулните клетки.
2. Инсулинът насочва транспортирането на аминокиселините към вътрешността на мускулните клетки.
3. Инсулинът засилва поемането на тези аминокиселини от мускулните клетки.
4. Вътре в клетката той повишава и ускорява образуването на гликоген.
5. Освен това, инсулинът повишава синтеза на протеин.
6. Той изпълнява и важната функция да превръща излишните въглехидрати, поети с храната, в свободни мастни киселини.
#
Ясно е, че при наличието на хром клетъчната активност е на най-високо ниво! Това разкрива положителното съотношение между обмяната на инсулина и навлизането на аминокиселините в клетките. Трябва да отбележим, че щом вече се намират в клетката, аминокиселините се вграждат в мускулния протеин под влияние на инсулина! Така повишеното съотношение на инсулина в клетките стимулира мускулния растеж! Това явление води до повишаване на фактора на гликозен толеранс /ФГТ/ в мускулните клетки при наличие на хром. Може да се каже, че при наличие на хром пиколинат, инсулинът действа оптимално! (Mertz, W., et al., Chromium and Nut. And Metabolism, Elsevier, N. Holland, Amsterdam, 1979: 11.).
Хромът и инсулиновият контрол
Макар инсулинът да е полезен, както и в други случаи, ако е в прекалено големи количества, се получава отрицателен резултат. Той стимулира анаболни реакции и растеж на мускулите, но от друга страна, увеличава мазнините в организма /когато количеството му в системата се увеличи твърде много/. Наличието на хром позволява да се контролира отделянето на инсулин. Той играе ключова роля в определянето на скоростта, при която мазнините /под формата на мастни киселини/ и телесните мазнини /под формата на мастна тъкан/ изгарят или се натрупват. Той дава възможност на панкреаса да намалява производството на инсулин при определено въглехидратно натоварване. (Griffin, M. Chromium. Muscle Magazine. Jan. 1997, стр. 121.).
В подкрепа на този анализ подчертахме, че анаболният принос на хром пиколината се състои именно в оползотворяването на инсулина, което представлява жизнено важен процес! Повишеният инсулин сочи, че има излишък! Ако не се изразходва инсулинът този излишък може да има силно токсичен ефект! За да намали токсичността, организмът насочва излишните количества за получаване на триглицериди, които в последствие се превръщат в мастна тъкан! Повишавайки мускулния афинитет към обмяната на инсулина, хром пиколинатът изпълнява две важни функции. Така той пречи да се натрупват мазнини и стимулира мускулната хипертрофия . (Camerini-Davalos, R.A., Hanover, R., Treatment of early diabetes; Advances in Experimental Medicine and Biology. Vol. 119, New York, Plenum Press, 1979.).
Непрекият анаболен ефект на хрома и отделянето на инсулин
Инсулинът взема участие в обмяната на липидите и непосредствено в производството на соматомедините. Последните се разглеждат като фактори на мускулния растеж, произвеждани от черния дроб под влияние на растежния хормон. Това отново доказва ролята на хром пиколината! Виждаме, че ако не поемате оптимално количество хром пиколинат обмяната на инсулина ви ще се понижи, ще се възпрепятства мускулното развитие и ще се намалят запасите и оползотворяването на гликогена и мазнините за гориво! При редица изследвания на групи от здрави лица и пациенти, страдащи от хипогликемия /намалена захар/ и хипергликемия /увеличена захар/ 50% показват значително подобрение. (Colgan, M., Ironman: Chromium; Ironman magazine; Dec. 1992 стр. 67, 68.).
ВАНАДИЛ СУЛФАТ
Ефективното действие на инсулина в организма зависи от редица външни фактори. В тази група се включват елемента магнезий и микроелементите цинк и хром.
Ванадилът е специална форма на ванадия, чието откритие има огромно значение, тъй като много наподобява анаболното действие на инсулина. Ванадил сулфатът се получава от микроелемента ванадий и участва в стимулирането на редица анаболни процеси, контролирани от инсулина, който – както вече казахме – е основният естествен анаболен хормон в организма.
Ванадил сулфатът има същото действието и влиянието на инсулина
Ванадил сулфатът има същото въздействие като инсулина и води до силно изтласкване на запасите от гликоза и аминокиселини към мускулите. Освен това, той повишава запасите на гликогена и спомага протеиновия синтез. “Според последните научни изследвания с животни, страдащи от диабет, приемането на добавка от ванадил сулфат чрез устата може да възстанови повишаването на гликозата в тъканите, синтеза на гликоген и обмяната на кръвната гликоза. (Am. J. Physical. 257:904, 1989; Diabetes 39:1326, 1990.).

Jan. 12, 2019