Blog-“НИКОГА НЕ Е ТВЪРДЕ КЪСНО ДА СТАНЕШ ТОВА, КОЕТО БИ МОГЛО ДА ИЗЛЕЗЕ ОТ ТЕБ”

Dec. 9, 2018
Apr. 5, 2018



1.“НИКОГА НЕ Е ТВЪРДЕ КЪСНО ДА СТАНЕШ ТОВА, КОЕТО БИ МОГЛО ДА ИЗЛЕЗЕ ОТ ТЕБ”


Използвам тази мисъл на Дж. Елиът за да дам старт на нещо,което отдавна съм го замислил, но изчаквах подходящ момент за начало. Това нещо би могло да се нарече примерно: Създай се сам чрез формиране и самореализация!

Това е тема, която отдавна ме вълнува и по която работя непрекъснато,надявам се да сте го забелязали.Това е тема за управлението на собствения си живот. Защото ако не вземем навреме нещата в собствените си ръце,винаги ще се намери някой или нещо да го управлява и тогава не се знае какъв ще е резултата. Ще споделя с вас всичко което съм научил и приложил по отношение на самореализацията. По такъв начин и аз сам ще видя докъде съм стигнал по пътя на духовното,душевното и материално израстване. Нека първоначално всеки да си зададе въпросите: Кой съм аз,какъв съм,къде отивам,какво правя и защо го правя? Свободен ли съм? Щастлив ли съм?
Възможно е ти никога да не си ги задавал, да не си се замислял по тези въпроси или си чувствал нещата интуитивно,страхувайки се да признаеш пред себе си какво ти е положението.
Хората се делят на такива, които сами управляват своя живот и такива, които се оставят други хора и външни обстоятелства да им го определят. На такива,които открито и с усмивка приемат света и себе си в него и на такива, които винаги се намират в агресивна опозиция към всичко наоколо. На такива, които свободно и с радост изграждат себе си и своето щастие и на такива, които се борят да преживеят някак си......

Към кои хора принадлежиш? Към последните ли, които са болшинство? Към зависимите от обстоятелствата и обкръжението ли? Ако е така,приятно ли ти е да съзнаваш, че си в това число?
Имаш ли и разбираш ли своите цели и строиш ли живота си в съответствие с тях?
Използваш ли с радост всеки ден и час, или отново отлагаш нещата за после?
Живееш ли днес така, както си мечтал за това вчера? Съгласен ли си да живееш така и в бъдеще?
Добре е ,ако можеш да отговориш утвърдително,особено на последния въпрос. А какви са нещата в същност?
Потиснатост, умора и остро чувство, че нещата не са наред в живота ти,нужда и най-вече страх, които те заставят да се занимаваш с омразни неща,неприятни задължения,които са в резултат на нечии очаквания, играеш чужди роли, лицемериш, ласкаеш... През целият си живот правиш не това ,което искаш и постоянно си подвластен на чужда воля. Омагьосан кръг “работа-сън-работа”-очаквайки съботата. Кратки развлечения и малки земни радости. Понеделник сутринта бързаш за работа-депресия. Плуваш по течението-като всички. Не знаеш къде и защо. Преживяваш някак си. Гордо преживяваш с добри оценки в дипломата ,заемайки престижна длъжност/така си мислиш/,с докторска дисертация или формално поздравление от началството......НЕ ТИ ЛИ ОМРЪЗНА?

Възможно е отдавна да си свикнал и да не ти прави впечатление. Дори можеш да не допускаш, че може да бъде иначе. Ти всячески оправдаваш днешния си живот и може би наричаш истинските си желания или несбъднати мечти-глупости.Казваш “такъв е живота” и нищо не може да се промени. Може би вече и не мечтаеш, защото всички мечти са свързани със средства, а ти имаш само за да преживяваш.
Не можеш да си позволиш дори собствен дом. Нямаш вече и мнение или ако имаш то не е твое.
Всеки от нас има право на собствено мнение,дори ако то е продукт на робска психика.
През далечната 1950 година, Хартфордската застрахователна компания е провела анкета между 100 випускника на колежа, всеки от които е бил по това време на 25 години. На тях им е бил зададен един единствен въпрос: “Ще достигнете ли поставените си финансови цели за 40 години?” Всеки от тях е отговорил “Да!”
Четиридесет години по късно, в началото на 1990 г. Компанията завършила своето изследване и проверила какво се е случило с тези вече 65 годишни хора. Ето какво установили:
• Един от тях бил много богат.
• Четирима били финансово независими.
• Шестима още работели.
• Тридесет и пет били умрели.
• Петдесет и четири били разорени и разполагали с не повече от 200$ за живот след като си платели месечните сметки.
Пет човека от 100 са осъществили своята цел! Защо? Какво не е достигало на другите 95?
Помните ли когато бяхте в 4 клас? От вас се е очаквало след като го завършите да преминете в 5-ти. Вашите родители, учители,приятели,всички те са очаквали това от вас. Цялата система ви е подтиквала към 4-ти,5-ти,6-ти и т.н.
Представете си ако училищната система, обществото и културата бяха абсолютно незаинтересовани за това. Бихте ли могли тогава да го направите?
Ако това не беше така,то само 5% щяха да постигнат това.
Задайте си сега въпроса: съществува ли система която да ми гарантира успеха в живота? За съжаление не! Няма такава система,поне извън вас няма. При това положение колко вярват в своя успех? Почти не съществува някаква структура или система, която да поддържа тази вяра. Нима такъв живот не е тежък?
Какво трябва да направим?
. Трябва да се излезе от рутината и да превърнем живота си в преживяване. Трябва да разрешим на себе си да бъдем свободни. Трябва да си позволим самостоятелно да търсим и да намираме смисъла на собственото си съществуване. И накрая да правим това което трябва, защото действията водят до резултати,а резултатите до качество на живота.
Защо обаче понякога не сме ефективни? Защото съществува още една част от уравнението-това е мястото от където възникват самите действия.
ПОДХОД-
ДЕЙСТВИЯ-
РЕЗУЛТАТИ
Вашите действия са рожба на вашето отношение към живота, но и самото отношение не е решение на проблема. Има нещо много по-значимо и основополагащо, това е ВАШАТА ФИЛОСОФИЯ.
Вашата философия-това е парадигмата на вашия живот. Въпросът тук е: каква е тя? Осъществима ли е или не? ВАШАТА ФИЛОСОФИЯ Е ИЗТОЧНИК НА ВАШИТЕ УСПЕХИ И НЕУСПЕХИ.
Всичко, което човек може да направи не може да бъде повече от това, което е той всъщност. А той всъщност е това, което е научил и осъзнал в този живот. Неговата философия, била тя истинска или не,лежи в основата му. Добра ли е основата –добра е “постройката”.
Затова искам да ви запозная с добрите страни на моята философия и ако ви е близка и я харесате, да можете да я използвате за благо и просперитет.
Не знам колко ще продължи това, но имам много неща да споделя. Бих се радвал и на обратна връзка. В едно съм сигурен-няма непълноценни хора! Ваш М.Николов

“Трябва щателно да избягващ всяко дело зависещо от чужда воля, но това което зависи от твоята воля, трябва да го изпълняващ ревностно. Всичко зависещо от чуждата воля е зло,а всичко зависещо от своята воля е добро; това е най-краткото определение за добро и зло.”
Един от законите на Ману
/цитирам го по памет/

2 “НИКОГА НЕ Е ТВЪРДЕ КЪСНО ДА СТАНЕШ ТОВА, КОЕТО БИ МОГЛО ДА ИЗЛЕЗЕ ОТ ТЕБ”

Създай се сам чрез формиране и самореализация!

САМОАКТУАЛИЗАЦИЯ

Не знам дали си задавате въпроса защо ли ви пиша тези неща. В моята практика съм се убедил, че хората не обичат да задават въпроси, а вероятно и да си задават такива. Хората не осъзнават, че спят. А как може да се събуди един човек?...........За съня на човечеството е добре да погледнете “Звездният човек” на Джон Бейнс/в момента има допечатка/.
Все пак каква ми е целта? Моята единствена цел е да ви помогна да се събудите, да се промените ,а от там да измените светът около вас. Ако вие излезете от състоянието на “устойчиво равновесие”, от “зоната на комфорт” и се откъснете от “омагьосаната въртележка” то вие ще навлезете в кризисно състояние, а това вече е шанс.
В живота си съм установил, че никой никого не може да научи, докато той сам не пожелае това. Моята истина може да стане и ваша истина само ако я осъзнаете и приемете. Моето желание е да станете невъзвращенци към всичко предишно,такъв какъвто съм и аз. Изгорете мостовете!

Правилният термин в нашия случай не е “самореализация”, а “самоактуализация”.
За пръв път е употребен от един от великите психолози на 20 век- А.Маслоу.
Според него,самоактуализацията представлява : достигане от човек до най-високо ниво на развитие, при пълноценно използване на своите таланти и способности. С други думи, това означава да станеш такъв човек, какъвто би станал ако достигнеш върхът на своя потенциал.
Самоактуализацията е пътят на освобождението. Това е чудесен път и вероятно няма по-добър. С други думи това е всичко значимо за един човек-здраве, семейство, любими хора, любов,признание,значимост и всичко съпътстващо-дом, пари, безопасност.
Как може да се достигне? Въобще възможно ли е това?
Вярвам, че е възможно иначе нямаше да ви отнемам от времето, а и от моето. Вярвам
,че заедно ще извървим този път, който няма да е лек и ще изисква усилия.
Всеки от нас трябва да знае: КЪДЕ и ПО КАКЪВ ПЪТ ВЪРВИ?

КЪДЕ? Това означава какви цели има.

ПО КАКЪВ ПЪТ? Това са методите, технологията и механизма на движение.

Естествено абсолютната ни цел е: САМОАКТУАЛИЗАЦИЯ или САМОРЕАЛИЗАЦИЯ ,ако ви звучи по-добре.
Нека да кажа няколко думи за хуманистичната теория на личността. Хуманистичната психология в качеството си на основен модел приема отговорния човек, правещ свободен избор измежду предоставените му възможности. Основната концепция на това направление е създаване и развитие на личността. Човек никога не е статичен, той винаги се намира в процес на развитие. Всеки, който отрича развитието, отрича собствения си ръст и заложените в него възможности за пълноценно човешко съществуване.
Но независимо от това, че на развитието се отделя голяма роля, хуманистите психолози признават, че търсенето на постоянен смисъл на живота никак не е лесен.

Основно място в концепцията на Маслоу заема въпросът за мотивацията.Той твърди, че хората са мотивирани за търсене на лични цели, и това прави техния живот значителен и смислен. Той описва човека, като “желаещо същество”, което рядко достига състояние на пълно удовлетворение. Пълното отсъствие на желания и потребности,ако съществува/вероятно само при будистите/ изобщо, в най-добрия случай не е за дълго. Ако се удовлетвори една потребност, то друга изплува на повърхността и ангажира вниманието и усилията на човека.
Маслоу изказва предположението, че всички потребности са вродени и предоставя своята концепция за йерархията на потребностите при мотивацията на човека.
Потребност от самоактуализация- най висша
Потребност от самоуважение
Потребност от любов и принадлежност
Потребност от защита и безопасност
Физиологични потребности

В основата на тази схема е заложено правилото, че доминиращите потребности, разположени най-отдолу, трябва да бъдат повече или по-малко удовлетворени до там, че човек да може да осъзнае наличието и да бъде мотивиран от потребностите от върха. С други думи, удовлетворяването на нисшите потребности дава възможност да се осъзнаят висшите потребности и тяхното участие в мотивацията.
Това се явява главния принцип, лежащ в основата на организацията на мотивацията на човека и колкото по-високо се изкачва той в тази йерархия, толкова по-голяма индивидуалност, духовни и човешки качества и психическо здраве демонстрира
.
Ключов момент в концепцията за йерархията се явява това, че потребностите никога не се удовлетворяват на принципа “всичко или нищо”. Потребностите обикновено частично съвпадат и човек едновременно може да бъде мотивиран от няколко от тях.

Нека да разгледаме по-подробно йерархията на потребностите.

Физиологични потребности

Тези потребности касаят непосредствено биологичните изисквания на човек и трябва да бъдат удовлетворени за да могат да станат актуални по-високо стоящите. С други думи, човек който не може да удовлетвори тези основни потребности достатъчно добре, няма да е заинтересован от по-високите по ранг потребности. Те или изчезват или отиват на заден план. Затова, когато на срещите ни стане въпрос, че нашия бизнес може да удовлетвори и по-висшите потребности,дори най-висшата,много от хората са заслепени и единствения им въпрос е: “Добре де, колко ще взимам?”

Потребност от защита и безопасност

Тук са включени: потребност от организация, стабилност, необходимост от закон и ред и не на последно място липса на страх , болести и хаос. По такъв начин, тези потребности отразяват заинтересоваността от дългосрочност и постоянство. Предпочитанията са за надеждна работа със стабилно висока заплата, спестявания и застраховки, като всичко това е мотивирано от търсенето на безопасност.
При хората достигнали това ниво и не поглеждащи по-нагоре се наблюдава нежелание и невъзможност да се рискува, дори и този риск да е пресметнат и обезпечен. Най-много хора се наблюдават на първите две нива на йерархията. За такива хора често съм чувал определението “дребни душици”.
Други проявления на потребността от безопасност и защита може да се забележи при различни бедствия и аварии, войни и обществени катаклизми.

Потребност от любов и принадлежност

Тук вече излизаме от материалните и душевни потребности и навлизаме в духовните. На това ниво хората вече се стремят да установят отношения на привързаност с другите в своето семейство или група. Децата отрано искат да живеят в атмосфера на любов и грижи при което всички техни потребности са удовлетворени. Подрастващите и юношите намират любовта във форма на уважение и признаване на независимостта и самостоятелността им. Младите хора/и не само те/ изпитват потребност от любов и сексуална близост с предмета на тази любов.
Маслоу е определил два вида любов при възрастните: дефицитарна или Д-любов и битие-ва любов/реалностна/ или Б-любов. Първата е основана на дефицитарна потребност-това е любов, произлизаща от стремежа да получиш това, което не ти достига. Това е егоистична любов, която само взима, а не дава. Така е според Маслоу, а според мен излизайки от трите духовни закона на любовта: Законът за свободата, Законът за истината и Законът за безвъзмездното даване в този случай няма любов, а има търговски отношения- дай ми за да ти дам. О друга страна, там където се е намесило егото не може да става въпрос изобщо за любов.
Б-любовта е точно обратното, тя е основана на осъзнаване на човешките ценности на другия, без каквито и да са желания да го променяме или използваме. Тази любов, според Маслоу, дава възможност на човек за израстване.
Потребност от самоуважение

Когато нашата потребност да обичаме и да бъдем обичани е достатъчно удовлетворена, степента й на влияние върху поведението ни намалява, откривайки пътят на потребността от самоуважение. И тук има два типа: самоуважение и уважение от другите. Първият включва такива категории, като компетентност, увереност, независимост и свобода. На човек му е нужно да знае, че той е достоен, може да се справя със задачите и изискванията, които му предявява живота. Уважението на другите включва в себе си такива понятия, като престиж, признание, репутация, статус, оценка и възприемане. Тук на човек му трябва да знае, че това което прави се признава и оценява. Тук може да си дадете сметка, как ритуалите в МЛМ и в частност ФЛП задоволяват тази потребност.
Удовлетворяването на потребността за самоуважение поражда чувството на увереност, достойнство и осъзнаване на това, че вие сте полезни и необходими. Предполага се , че потребността от уважение достига максимално ниво и престава да расте по време на зрелостта и след това започва да намалява.

Потребност от самоактуализация

Тази потребност се характеризира, като желание на човек да стане такъв, какъвто може да бъде. Достигайки до това висше ниво, използвайки целия потенциал на своите таланти,способности и потенциал на личността, човек се самоактуализира. С други думи, ставаш човек, какъвто всеки от нас може да стане, достигайки върха на своя потенциал-или както би казал У.Дайър-да откриеш своята гениалност.
Според мнението на Маслоу самоактуализацията е рядко явление защото хората или не знаят за тази висша потребност, не виждат своя потенциал или не разбират ползата от самоусъвършенствуването. Те са склонни да се съмняват и дори да се боят от своите способности, като по такъв начин сами намаляват шанса за самоактуализация. Те се страхуват от успеха, което им пречи да се стремят към величие и самоусъвършенствуване.
Най-голямата спирачка на самоактуализацията се явява социализацията/социалната обусловеност/. Затова човек трябва да попадне в способстващо общество, където ще може да разкрие своя потенциал най-пълно. Смятам че обществото на ФЛП е способстващо и тук спирачки не може да има. Затова ви пожелавам върха.
Още едно препятствие за самоактуализацията може да се спомене, това е негативното влияние оказвано от потребността от безопастност.

В допълнение към своя йерархически модел на мотивацията, Маслоу отделя и две глобални категории мотиви.
Д-мотиви
Б-мотиви/мотиви на растежа/
Първите са насочени за задоволяване на дефицит-арни състояния-глад, студ, опасност и др. Те се явяват устойчиви характеристики на човешкото поведение.
За разлика от Д-мотивите, мотивите на растежа/или метапотребности,или Б-мотиви/ имат други цели. Тяхната функция се състои в обогатяване и разширяване на жизнения опит. Към метапотребностите може да се причислят: цялостност, съвършенство, активност, красота, доброта, уникалност, истина, чест, реализъм и др.

От гледна точка на хуманистичната психология самите хора са отговорни за избора, който правят. Това обаче не означава, че ако им е предоставена свобода на избора, те ще действат в свой собствен интерес. Свободата на избора не означава правилност на избора! Основният принцип на това направление се явява модела на отговорния човек, свободно правещ своя избор измежду предоставените му възможности.

Невъзможно е да се достигне самоактуализация без задоволяването на първите три потребности, за които 99,9% от хората изразходват 99,9% от своя живот и толкова. При тези хора дори не се появяват висшестоящите потребности/4 и 5 ниво/. Те преживяват, но не живеят! А самоактуализираният човек, като правило, вече е освободен от подобни проблеми. При това самоактуализацията “автоматично” предполага /включва в себе си/ решение на долу-стоящите потребности до определено/ достатъчно / ниво.
Не случайно започвам тази тема чак сега. Моето забавяне е било продиктувано от несигурността ми по отношение на проблематиката, без да имам практическите доказателства за реализацията. Сега мога да ви заявя категорично-всичко това е постижимо и за това допринася и бизнеса ни и фирмата и хората ни от мрежите.Така, че ви каня да започнете и вие. И тук се сещам за определението на Р.Кийосаки на обучението/самообучението/ в МЛМ- “променящо живота”.
Може би прекалих с писането този път, но искам да въведа още едно понятие, което ще ни е необходимо и за в бъдеще.

Управлението на живота- това е съзнателно и резултативно движение към най-важните самостоятелно избрани цели, определящи самоактуализацията на личността.

Самоактуализацията е достижима единствено чрез съзнателните ви усилия! Ваш М.Николов

3 “НИКОГА НЕ Е ТВЪРДЕ КЪСНО ДА СТАНЕШ ТОВА, КОЕТО БИ МОГЛО ДА ИЗЛЕЗЕ ОТ ТЕБ”

Създай се сам чрез формиране и самореализация

САМОАКТУАЛИЗАЦИЯ

Като прочетете подзаглавието “Създай се сам....” , вероятно веднага може да си помислите, че ще ви предложа някаква технология за постигане на успех. Това вероятно ще е ново потвърждение за това, че мислим с клишета. Става въпрос за нещо друго.
Какви са външните атрибути на успеха? С какво обикновено асоциираме успеха? Може би с финансовото благополучие, властта, популярността, с високите резултати и т.н. И странното е, че когато си изясним за себе си същината на процеса на самоактуализация, разбираме ,че много от изброените по-горе атрибути не се намират на най-висшата –пета степен от пирамидата на потребностите. Може би тук има някакво противоречие?

Неактуализираният човек може да има много забележителни атрибути на успеха: пари, уважение, власт, популярност, очевидни резултати. Дори може да се идеализира оценката за него и заслугите му към обществото. Но той така и не се е самореализирал, не е постигнал петата степен. Той е достигнал реални резултати и всичко това се цени в обществото, особено от хората достигнали само до втората степен. Това обаче него не го радва, дори той може да бъде неврастеник, да страда от различни комплекси и фобии, да се чувства много нещастен и да не вижда смисъл в живота. Той може да бъде разочарован от целите си, към които е вървял цял живот и които е възвеличавал преди. И сега,като в абстиненция да се стреми към още по-високи показатели, не разбирайки защо го прави..

Самоактуализираният човек може да има по-малко забележителни външни атрибути на успеха. Той за разлика от горния случай не ги идеализира и по същество е целенасочен, самодостатъчен и автономен. В известна степен той пренебрегва променливото, често не обективно мнение на обществото.
При това той се чувства абсолютно щастлив, разбира и приема живота си-изпълнен със смисъл. Изпитва радост от всяка изминала минута и не отлага живота си за после/ след първия милион!!!!/-защото истинския живот за него е сега./Колко общо има това с херметизма,а?/ Наистина ако искаме да водим реален живот, трябва да го живеем сега. Всяко минало и всяко бъдеще са нереални, те са илюзия.

Кой жизнен сценарий би си избрал лично за себе си? Първият или втория?
Ако си избереш първия и ми кажеш, че богатите хора не могат да бъдат нещастни, то аз ще ти отговоря: 1.Вероятно парите не ти стигат за да задоволяваш потребностите си максимум до второ ниво. 2. Малко или дори никак си контактувал с наистина богати хора. 3. Вероятно не познаваш световната статистика за броя на самоубийствата, психическите заболявания и пр. в средите на богатите и известни хора.
Искам да подчертая, че аз не пропагандирам или нямам за цел да изучаваме различните възгледи и теории за личността ,методи за психотерапия и т.н. Моята цел не е психологическа, а по скоро-УПРАВЛЕНЧЕСКА.
Защо акцентирам на думата “управленческа”? Защото познавам доста образовани психолози и други специалисти,достигнали добро познание в своята сфера, но АБСОЛЮТНО НЕРЕАЛИЗИРАНИ като личности и не умеещи да разрешат свои, даже тривиални проблеми. С други думи образование има, но резултати не! Не е ли странно обаче? За мен не, защото аз знам какво не им достига. Именно затова пиша тези редове.
Защото работата,достиженията и откритията на Маслоу и на много други ние ще се опитаме да използваме като сериозен “стартов капитал” за по нататъшната ПРАКТИЧЕСКА реализация на идеите им за да се превърнем в ПЪЛНОЦЕННИ САМОРЕАЛИЗИРАНИ ХОРА.
Т.е. ще се помъчим с практически методи да достигнем до действително пълноценно съществуване-самоактуализация.
И ако някой каже “трябват ми повече пари” или “за мен най-скъпото са моите деца и семейство”,а не някаква си там самоактуализация, то той просто не е разбрал,че това е едно и също. Няма никакво противоречие! Самоактуализацията включва всичко в себе си. Не можеш да се издигнеш до пето ниво на потребност ако не си задоволил по-нисшите.
За да достигнем до петия етаж ,ние сме длъжни последователно да изкачим долните четири етажа. Естествено схемата е доста опростена. В живота често се случва не точно така. След третия етаж може отново да слезем на втория, а след това да прескочим третия и т.н.
Тук съвсем естествено възниква въпроса:Как да се премине този път? Какво конкретно трябва да се прави? Какви са съществуващите методики?
Сам Маслоу предлага”НАЧИН НА ПОВЕДЕНИЕ ВОДЕЩО КЪМ САМОАКТУАЛИЗАЦИЯ”. Карл Роджерс също е пропагандирал свои методи и път.

За съжаление има много написани мъдри книги, които са на наше разположение. Там е казано достатъчно за да можем да си отговорим на всички въпроси. Там е казано но не е чуто, или ако е чуто не е усвоено, не е осъзнато.

Всяко съзнателно ДЕЙСТВИЕ е вектор и като вектор има две компоненти /параметри/: 1.сила и 2. направление.
Сила- това е количествена характеристика на енергетиката,величината на стимула,събуждащ мотива на движението. Направлението- това е отговора на въпроса “къде”. Има ли направление значи има цел. А какво във всяка дейност не позволява да се отместиш от избрания път, да достигнеш набелязаното?
ТАКА СТИГНАХМЕ ДО ПОНЯТИЕТО”УПРАВЛЕНИЕ”,КАТО ОТГОВОР НА ПОСТАВЕНИЯ ВЪПРОС И ДО НАЙ- ВИСШИЯ МУ ВАРИАНТ- УПРАВЛЕНИЕТО НА ЖИВОТА.

Управлението на живота- това е съзнателно и резултативно движение към най-важните самостоятелно избрани цели, определящи самоактуализацията на личността.
1.съзнателно
2.резултативно
3.движение към с.и.цели
4.целите се избират самостоятелно
5.целите са най-важните,определящи развитието, формирането и самореализацията на човека.

1. Движението към целите трябва да става съзнателно, чрез собствените волеви усилия, а не по заповед на началника,не по съвета на еди кой си и т.н.
2. Движението е резултативно- защото изменението на живота ти и на теб има обективно изражение/ може да се види,пипне,отрази в цифри/, а резултата пълен или частичен-съответства на поставените цели.
3. Именно движението е меродавно, а не разсъжденията или размислите за това. Но осъзнал ли си твоите цели? Какви ценности има в тях? Колко струва разбирането на целите без тяхното осъществяване, без умението да се придвижиш до тях? Под движение тук трябва да се разбира всяко изменение на личността ти, на околния свят и твоето място в него.
4. Собствените цели ти ги определяш сам. Нали 95% от хората имат жизнени ориентири и ценности,ежедневно решават задачи, които са им наложени отстрани. За съжаление много хора не осъзнават въобще целите на своята дейност, независимо от това кой ги е наложил или внушил.ИСТИНСКАТА ЦЕЛ е много важно понятие /за разлика от противопоставянето-лъжлива, мнима/.
5. Най-важните / ключовите / цели се определят от:
А/ тенденцията, стратегията, основното съдържание на живота и
Б/ формирането, развитието и самореализацията на личността.

МНОГО Е ВАЖНО ДА СЕ РАЗБЕРЕ, ЧЕ УПРАВЛЕНИЕТО НА ЖИВОТА ТОВА НЕ Е ТЕХНОЛОГИЯ ЗА ПОСТАВЯНЕ НА КАКВИТО И ДА Е ЦЕЛИ И ТЯХНОТО ПОСТИГАНЕ! СТАВА ВЪПРОС ЗА МАКСИМАЛНО ПЪЛНА РЕАЛИЗАЦИЯ НА ПОТЕНЦИАЛА НА ЛИЧНОСТТА ЗАРАДИ СВОИТЕ “ИСТИНСКИ ЦЕЛИ” ОБУСЛОВЕНИ ОТ ПРИЗВАНИЕТО Й.
Отново искам да спомена ,че бих се радвал на обратна връзка. Задавайте ми въпроси ако имате или поне се научете да ги задавате на себе си.Поздрави МН


4 “НИКОГА НЕ Е ТВЪРДЕ КЪСНО ДА СТАНЕШ ТОВА, КОЕТО БИ МОГЛО ДА ИЗЛЕЗЕ ОТ ТЕБ”

“Най-голямото невежество е да отблъснеш нещо, което въобще не познаваш.”
“Ако вървиш по пътя ще научиш повече за него, отколкото ако правиш справки от най-добрите справочници.”
Х.Дж.Браун

Психологическият растеж , като движение към самоактуализация

Идеалният образ на бъдещето

Растежът наблюдаван при стремежа към самоактуализация/себеактуализация/ е естествен и необходим процес. Под растеж се разбира непрекъснатото развитие на талантите, възможностите, творчеството, ума и характера. Това е прогресиращо удовлетворение на всички най-високи нива на психологически потребности и води към психическо здраве.
При човека има естествена способност за такъв растеж, но много малък процент са способни да се приближат към пълното осъществяване на своите потенциални възможности. Ще разгледам причините за това според Маслоу.
1.Човешките инстинкти, подбуждащи към растеж, са по-скоро слаби. Затова тенденцията към растеж може да бъде потушена от глупави навици, бедна социална среда и недостатъчно или вредно образование.
2. В нашата култура се подчертават отрицателните черти на човешките инстинкти приравнявайки ги към животинските. В резултат се акцентира върху контрола и отрицателната мотивация.
3. Съществува силно отрицателно влияние на потребностите от ниско ниво и най-вече потребността от безопасност. Процесът на психологически растеж изисква постоянна готовност да се рискува, да се правят грешки, да се отказваш от старите си навици.
“Всеки може да избира,-казва Маслоу,- движение назад към безопасността или напред към растежа. Той е подходящо да се избира отново и отново, така както отново и отново да се преодолява страхът.”
На друго място той казва:
“Всичко, което увеличава страхът или тревожността, измества динамичното равновесие между регреса и растежа в полза на регреса.”
Децата в безопасна и дружеска атмосфера изпълнена с любов и топлота са много по-склонни към растеж. Докато децата в ненадеждна обстановка търсят безопасност. Даже здравото психически дете в непозната обстановка става по подозрително, отколкото любопитно.
4. Маслоу обръща внимание и на склонността на възрастните, да се съмняват в своите способности и даже да се боят от тях. Дори да се боят да повишават своите потенциални възможности.
Насладата от растежа и развитието предполагат усилия, самодисциплина и известна доза страдания. Хората, които търсят само удоволствия и избягват страданието не са способни на растеж и самоактуализация.
5. Развитието на човек към самоактуализация развива и такива човешки черти, като симпатия, доброта, мекота, нежност и др. , които погрешно се тълкуват като не мъжки качества поради недостатъци на културата.
6. Самоактуализиращите се хора /в сравнение със средните показатели/ са по устойчиви и по открити към новите идеи и опит. От тук следва ,че старите навици, включително и навика да се имитира работа и да се оправдаваш за всичко, препятстват растежа. Много хора проявяват силна тенденция да продължат да правят това, което са правили и по рано.
Прекаленият контрол и грижа също може да забави растежа. Хората се нуждаят от това, да се научат самостоятелно да осъществяват своя избор. Принципът на “пробата и грешката” е добър и дори не бива да предпазваме децата и възрастните от болезнения но необходим опит.
Ако човек разбира себе си/знае какво иска/, то той ще разбира своите базови потребности, своята продължителна мотивация и ще се научи да задоволява тези потребности. Разбирайки себе си, той ще може така добре да разбира и другите и да строи ефективни отношения с тях. Ако всички хора имат едни и същи базови потребности, то разбирането им ще води до разбиране на целия човешки род.
Развитието на мъжество, целенасоченост и самоизграждане е важно за непрекъснатия растеж.
Самоактуализиращите се хора не могат да минат без самодисциплина и самоконтрол. Удовлетворяването на нисшите потребности-храна,дрехи и покрив само по себе си не гарантират психологически растеж. Хората ,които са били обичани, особено в детството си, са по способни на здрав психологически растеж отколкото тези, които са били лишени от любов. Има и една важна закономерност на растежа: колкото повече израстващ, толкова повече ти се иска да продължиш това.
Смятам ,че това бяха много важни неща, които се постарах да систематизирам. За хората, които се интересуват по дълбоко от проблематиката изпращам 1 файл и уверението, че има много литература по темата.
Актуализацията на висшия потенциал на индивида в социума е възможна само при “добри условия”. Тук отново ще стане дума, че на хората им трябва “способстващо общество”, в което може да се разкрие човешкия потенциал най-пълно. От тази гледна точка, нито едно такова общество в човешката история не е предоставяло оптималните възможности за самоактуализация на всички негови членове. Отново искам да ви обърна внимание- МЛМ и най-вече ФЛП предоставят възможности в смисъл обезпечаване условията за самоизграждането ни. Този ,който има очи-ще види. Естествено, ако човек е дорасъл до висшите потребности на своята личност.
НАРИСУВАЙТЕ СВОЕТО БЪДЕЩЕ

ВАШЕТО ПОДСЪЗНАНИЕ, АБСОЛЮТНО НЕЗАБЕЛЕЖИМО ЗА ВАС, ЕЖЕМИНУТНО РАБОТИ НАД ВЪПЛАЩАВАНЕТО НА ВАШИТЕ УБЕЖДЕНИЯ.

Ще ви дам пример как можете да планирате бъдещето си. Защото ако вие не го направите, винаги ще се намери някой да го планира и тогава ще е в сила онзи закон на Ману, който вече ви цитирах.
Първоначално определяме каква е нашата цел. Определяме го ние, а не някой друг. Определяме нашия ИДЕАЛЕН ОБРАЗ НА БЪДЕЩЕТО-на нашето бъдеще. Затова трябва да сме наясно с нашата дългосрочна стратегическа цел.
Тя трябва да се формулира колкото се може по-ясно и я записваме –заедно с конкретните атрибути за нейното достигане. Трябва да я прикрепим в съзнанието и подсъзнанието си закотвяйки я със знаци,символи и образи. Прилагаме визуализация с всички мисли и чувства,които ще я придружават при нейното осъществяване./по този въпрос има много литература/. Заявяваме и срока за нейното постигане-напр.5 години.
- Разбиваме СТРАТЕГИЧЕСКАТА/5год./ цел на няколко ТАКТИЧЕСКИ/пр. по 1 год./ цели. Това ще са етапите на достигането на стратегическата цел. И сега е необходима също точно и ясно да ги формулираме, особено най-близката тактическа цел-първата година. Всяка от тактическите цели е със статус НЕОБХОДИМА за достигането на главната цел. До сега такова нещо съм виждал само у единици, независимо че сте убедени в необходимостта от това/вероятно/. Защо това не става? Най- вероятната причина е ,че и в случая отлагаме нещата и после забравяме. Знаете ли колко време дневно ви трябва да обмисляте бъдещето си-не повече от 10-20 минути. Става обаче както със СПИСЪЦИТЕ на вашите познати, казвате си “аз това си го знам” и загърбвате себе си. Нали знаете, че принципа АЗ ТОВА СИ ГО ЗНАМ е принцип на неудачниците....... Но нека да продължа.
Ако междинната цел може да се премахне и от това да не пострада главната-тя не е нужна.
- Определяме СРЕДСТВАТА за достигането на тактическите цели. Определя-
ме с какво разполагаме и какво ни трябва. Как ще го използваме? Къде ще
търсим или създаваме тези средства? Като правило тези средства са нашите
ПРОМЕЖДУТЪЧНИ цели. Когато ги достигнем, те стават СРЕДСТВА.
Навремето, като млад специалист, на 28 години станах началник на отдел.
Тогавашният ми директор ме научи на един навик, който и до ден днешен го
считам за най-полезен. Навикът да имаш тефтер и да записваш всичко, да
плануваш всичко и да правиш рекапитулация. Много хора вероятно се сра-
муват да правят това, сигурно за да не ги помислят за глупави. Уверявам ви,
не можете да бъдете успешни ако нямате навика да пишете. Не можете да
бъдете добри мениджъри ако не се научите да си водите записки. Затова
считам, че това е задължителен навик за стремящите се към самоактуализа-
ция хора.
- Най- близката тактическа цел трябва да се раздроби на по-малки, микроцели, които ще се достигат сравнително просто и ще ПРАВЯТ ПЪТЯ ВИ ЛЕК И РАДОСТЕН. Планирането на ниво микро-задачи е много просто и изисква само елементарен здрав разум и тривиални навици. Всъщност какво направихме? Достигането на глобалната цел сведохме до прости, леки и познати стъпки, което не изисква свръх-усилия. А отначало си мислехме, че всичко е сложно и недостижимо.
- ОБАЧЕ: Изпълнявайки микро-задачите трябва да помним за ТАКТИЧЕСКИТЕ и на първо място за СТРАТЕГИЧЕСКАТА ЦЕЛ. Тя трябва да е нашия ориентир винаги. Не се отвличайте с цели, които са безполезни, безсмислени и не водят към целта. Изпълнявайте главните задачи, а не срочните. Не разпилявайте излишно усилията си и не си губете времето, защото то безвъзвратно си отива.
- Периодично трябва да се връщаме към главната цел и да променяме,ако трябва формулировката на абсолютната цел,ИДЕАЛНИЯ ОБРАЗ НА БЪДЕЩЕТО. С времето ние се променяме, израстваме и това променя критериите и представите ни за бъдещето. Промяната на формулировката също е атрибут на израстването. След прегледа на най-важната цел е необходимо да направите преглед и на съставящите я. Ако по някаква причина започнем да се съмняваме, то вероятно поставената цел или цели не са били наши.

Технически за това можете да използвате компютъра си. Тук ще ви дам един набързо скроен пример, който касае материална цел и илюстрира казаното до сега. На практика, работата по планирането е доста по обемна и винаги има субективна окраска.
Да речем ти си на държавна работа и получаваш 400 лв. месечен доход. От ФЛП получаваш 120 лв. и от наем взимаш 200 лв. Твоите разходи са примерно 650 лв. Искаш за 5 години да станеш богат, така че разходите ти да бъдат покривани от месечните ти пасивни доходи, при това без да работиш.

тактически цели стратегическа цел
Іг. ІІг. ІІІг. ІVг. Vг. Да стана богат

Мои фин. 720 1200 2000 2500 3500 5000 на месец
активи

В това
число:
Заплата 400 500 650 0 0 0

Бизнес 120 500 1150 1700 2500 3500
ФЛП
Наем 200 200 200 300 0 0
От инвес-
тиции. 0 0 0 500 1000 1500
как ще
го достигна...............................................................................................................................

фактически
достигнато............................................................................................................................

и т.н.

Смятам ,че това е съвсем реална разбивка на един примерен план. Защо смятам така? Защото е постиган макар позициите да се различават донякъде.
Но всичко това не струва и пукнат грош, ако ние не започнем да действаме веднага. Трябва да изпълняваме планираното ежедневно, а не да се сетим за всичко в края на месеца и да правим невъзможното. Отлагането на нещата, нали знаете на кой е приоритет. Ако бездействаме не ще изпълним редицата микро-задачи. Ако си напишем плана и го поставим на стената и цял ден му се любуваме трябва да бъдем сигурни ,че нищо няма и не може да ни помогне. Добре е да се направи и план на разходите и инвестициите, тогава картината ще бъде пълна.
И накрая искам да разгледам отношението ни към проблемите, които се изпречват като препятствия по пътя ни към постигането на нашите цели.
Да се реши даден проблем означава да се атакува директно. Всички останали начини да се реагира са начини да се излезе без решение. Сега искам да разгледам тези четири пасивни варианти, така че да ги познавате и да ги избягвате.
1. ДА ОТСТЪПИШ- Може да се откажеш от достигането на набелязаната цел, като отстъпиш пред проблема, да захвърлиш всичко и да се напиеш за да забравиш. Така никъде няма да стигнеш и нищо да постигнеш.
2. ДА ИЗБЯГАШ- Може да избереш друга цел,следователно-друг път, а там има други проблеми.
3. ДА ГО ИГНОРИРАШ- Може да си закриеш очите за проблема и да даваш вид, че той не съществува. Излизайки от реалността, да игнорираш проблема, а следователно и решаването му.
4. ДА СЕ ПРЕДАДЕШ-Може да се подчиниш на ситуацията, да се предадеш и да се почувстваш безкрайно нещастен-това е съдбата на професионалните неудачници. Те, нали знаете какво казват: успехът си е чиста случайност.

“Ако стоиш със скръстени ръце и чакаш подходящия момент, може никога нищо да не започнеш. Започни сега! Там където си и с каквито възможности разполагаш!”
“Ако правиш най-доброто, на което си способен, няма да имаш време да се тревожиш, че може да не успееш.”
Х.Дж.Браун

До следващият път-МН

5“НИКОГА НЕ Е ТВЪРДЕ КЪСНО ДА СТАНЕШ ТОВА, КОЕТО БИ МОГЛО ДА ИЗЛЕЗЕ ОТ ТЕБ”

“Може никога да не ни се отдаде възможност да извършим велики дела по велик начин, но всеки от нас е в състояние да прави малките неща по страхотен начин.”
“Не се страхувай да се изкачиш до върха на дървото. Точно там е плодът.”
Х.Дж.Браун

Свобода “ОТ”, свобода “ЗА” и свобода “В ИМЕТО НА”

Много хора ме питат защо не давам малкият си син в детска градина. Дори с майка му имахме дълговременен спор по този въпрос. Защото в случая няма никаква НЕОБХОДИМОСТ, а и не бих искал “опитомяването” на детето ми да започне преди то да има представа “Кой съм аз?”. С други думи свободата започва с въпроса : кой съм аз. Макар, че свободата е духовна категория и истинска свобода има само в духа, тук ще стане въпрос и за различни видове свобода в контекста на развитието на личността.
Началото на развитието започва с придобиването на свобода от материални нужди. Това е първата задача, основата на постройката наречена самоактуализация. Без да се достигне минимално ниво на благосъстояние човек НИКОГА не може да бъде свободен “ОТ”, никога не може без страхове и опасения да твори себе си и своя живот.
И така, първото ниво на свободата е свобода “ОТ”.
Свобода от нуждите ти.
Свобода от необходимостта да травмираш най-близките ти хора.
Свобода от необходимостта да правиш това, което не искаш.
Свобода от работодатели, роднини или държава.
Свобода от .......
Можете да продължите и сами.

Второто ниво на свободата- това е свободата “ЗА”.

Третото ниво- това е свободата “В ИМЕТО НА”

Към второто и третото ниво може да се премине след като сме преминали през първото ниво. За по голяма нагледност ще ви представя проста схема и ще я назова “квадрант на свободата”.
Духовна І І І І
Социална І І І І
МатериалнаІ І І І
І свобода”от” І свобода”за” І свобода”в име”І
Материалната свобода”от” е това, което сега обсъждаме...

Тук искам да споделя един цитат от книгата на Х. Сенкевич-“QVO VADIS” Представлява разговор между Гай Петроний и една от неговите наложници-робини.
“Кой води по-добър живот от роба? Храната му е осигурена. Има работа и за здравето му се грижат видни доктори-иначе стойността му пада. Един роб няма отговорности-не е принуден да взима решения. Господарят осигурява съпруг или съпруга, понякога и добро наследство. Какво повече могат да искат?”
“Свободата да се откажеш от това!”
“Имаш я, можеш да умреш, когато пожелаеш!”

Бих могъл да коментирам многословно само този пасаж и да направя връзка с нашето ежедневие и психология. Няма да го направя! Нека всеки сам за себе си обмисли казаното и да прецени има ли място робската психика в неговия живот и доколко отговорен е той за него. Защото видяхме къде липсват отговорностите.

И така първата фактическа стъпка по пътя на нашето самосъздаване това е достигането на свободата от материални нужди.

Защо е фактическа? Защото за да се достигне до нея е необходимо да са налице редица вътрешни промени у нас. Нека да се опитам да дам отговор на въпроса: кои са най-важните критерии, по които можем да съдим достигнали ли сме до тази свобода.
1.Човек/и семейството му/ да има СВОЯ НЕПРИКОСНОВЕНА ТЕРИТОРИЯ. Това може да бъде изолирано място, свой дом или обособено място за съществуване. НЕГО НЕ ТРЯБВА ДА ГО ДЕЛИШ С ЧУЖДИ ХОРА, дори с родителите си-те трябва да си имат собствено жилище. Домът е добре да е твой-собствен, още по-добре е да имаш няколко, че и вила.
2.Човек/и семейството му/ да има възможност да харчи ОПТИМАЛНО, а не МИНИМАЛНО. С други думи да харчиш, колкото ти трябват, а не колкото можеш.Трябва да задоволяваш всички нужди на теб и семейството ти/без излишества/-ОПТИМАЛНО.
3. Обемът на необходимите материални средства/т.2/ трябва да е равен, а най- добре е да превишава оптималното жизнено равнище за теб и твоето семейство, така че да осигурява ВИСОКО МАТЕРИАЛНО КАЧЕСТВО НА ЖИВОТ.
4. Необходимите материални средства/т.2/ не бива да са резултат от непрекъснат, РОБСКИ труд с голяма загуба на време. Колко време трябва да губите за т.н. ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН труд/ за ПРИЯТНИЯ труд ще говорим по нататък/. Това всеки трябва да си го определи сам, но 1,5-2 часа на ден са абсолютно ДОСТАТЪЧНИ. Най-добрият случай е, когато времето е равно на нула,т.е. целият труд се превръща в радостен и желан.
5. Процесът по получаването на необходимите материални средства/т.2/ СЕ НАМИРА ИЗЦЯЛО ПОД ВАШ КОНТРОЛ. Нима мислите, че е невъзможно? Нарочно не споменавам нашия бизнес-искам сами да си направите изводите. Първо да осъзнаете какво ви говоря и след това –изводите.ВИЕ ТРЯБВА ДА СТЕ СИ НАЧАЛНИК,СОБСТВЕНИК И НА ВРЕМЕТО СИ И НА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ СИ.
Когато ви говоря за жизнено равнище използвах думата “ОПТИМАЛЕН”. С други думи не ви трябва повече, отколкото ви трябва за да не нарушите качеството. Много богати хора се стараят да станат още по-богати и на практика никога не преминават границите на тези свои интереси. За това май споменах. Това е така наречения “лъжлив успех”, своеобразен тупик, като се има предвид пирамидата на Маслоу. Това е форма на ЖЕЛАНИЕТО ЗА СОЦИАЛНА ЗНАЧИМОСТ, но тя не е от 1-2 степен на потребностите, а е 4 - даже 5 степен. Такива хора искат да преминат чрез парите си в свобода “ОТ” към свобода “ЗА” дори към свобода “В ИМЕТО”, а това е невъзможно.

Сега дойде време да си зададем най-важния въпрос. Какво да направим, че да изпълним критериите, които ще ни доведат до така желаната свобода “ОТ”? Отговорът е очевиден, затова няма да ви обиждам и да ви отговарям. А вероятно вие вече сте си отговорили, ако достатъчно внимателно сте ми следили мисълта до сега. МН
“Ничие щастие не е гарантирано. Животът дава на всекиго време и място. От нас зависи да ги изпълним с радост.”
“УСПЕХЪТ В БИЗНЕСА Е КАТО КАРАНЕТО НА КОЛЕЛО. АКО ПРЕСТАНЕШ ДА СЕ ДВИЖИШ ПАДАШ НА ЗЕМЯТА”
Х.Дж.Браун


6 “НИКОГА НЕ Е ТВЪРДЕ КЪСНО ДА СТАНЕШ ТОВА, КОЕТО БИ МОГЛО ДА ИЗЛЕЗЕ ОТ ТЕБ”

“За да получиш повече от живота, дай повече от себе си.”
“Сбъдват се мечтите на онези, които работят, докато мечтаят.”
Х.Дж.Браун

Самоконтрол и самоактуализирана личност.
Връзка между самоактуализация и самоконтрол.
Квадрант на свободата
Робство

Самоактуализацията предполага осъзнаване на отговорността за своите действия и постъпки, разбиране на значимостта на своята личност и постоянен стремеж към личностно развитие.
Да актуализираш своята личност означава –да й бъдеш господар, а доброто владеене на себе си е невъзможно без самоконтрол.
Тук се наблюдава непосредствена връзка между особеностите на самоактуализацията и вътрешният самоконтрол, което също предполага пълно владеене на себе си в каквато и да е жизнена ситуация и висока степен на отговорност за личните постъпки и събития, дори и за външните неща.
Същността на самоконтрола се намира в самостоятелността, независимостта и активността на човек при достигане на каквито и да са цели, в осъзнаването на необходимостта от личен растеж.
Самоконтролът на самоактуализираната личност предполага автономност и независимост от околните, устойчивост при въздействие на фрустриращи фактори, висока степен на мотивация при достигане на поставените цели- в частност- в областта на личния растеж и съзнанието за своята ведуща роля при постановката и достигането на своите жизнени цели.
Високото ниво на осъзната лична отговорност за своите постъпки, действия и събития в своя живот, а така също за взаимоотношенията с другите хора е присъща на хората със самоконтрол.
При това индивидуалните особености на личностите, поели по пътя на самоактуализацията се явяват именно вътрешна точка на контрол, а не външна защото тя/външната/ премества отговорността за поведението и съдбата на индивида от него към други хора, външни фактори и обстоятелства, правейки го зависим от тези външни въздействия.
“Самоактуализираната личност приема своите чувства, импулси, емоции и желания такива каквито са. Тя чувства своята собствена отговорност за тези проявления и не се притеснява от нито едно качество на своята личност, независимо от това какво могат да си помислят околните за нея, защото тези проявления са естествен продукт на самоактуализацията и личностната креативност при изграждане на своята личност.”/А.Маслоу/
Тя не се нуждае в никаква степен от чуждо одобрение или неодобрение, защото е самодостатъчна и нейните индивидуални черти са актуализирани. Творчеството на личността предполага открито и искрено изобразяване на своите чувства и идеи. Тя никога не се страхува ,че може да изпадне в неловко положение, когато твори своите идеи, постъпки и поведение - не се притеснява и от общественото неодобрение.
“Самоактуализираните личности смятат, че са постигнали всичко най-добро в своя живот и ,че са способни да достигат своите цели с успех и в бъдеще, защото те се самосъзнават като господари на живота си и са автономни и независими от обкръжението.”/Маслоу-Б-ценности/
Точката на контрол се явява психологическо понятие, отразяващо една от най-важните характеристики на личността- степента на независимост, самостоятелност и активност на човек при достигане на своите цели, развитието на личната отговорност за ставащите с него събития и личностния растеж.
Вътрешният самоконтрол и съпътстващата самоувереност и настойчивост при достигане на поставените цели, склонността към самоанализ, уравновесеността, общителността и независимостта, високата мотивация при постигането на целите и успеха се явяват най-важните компоненти на личностния растеж, който от своя страна е едно от условията и предпоставките на самоактуализацията.
Осъзнаването на личностната отговорност предполага и високо ниво на самоуважение.
Личностите с външна точка на контрол са психологически зависими от външните фактори и обстоятелства.
Самоактуализираната личност живее на принципа “тук и сега”, приемайки живота във всичките му проявления. Способността да живееш в настоящето означава-увереност в себе си и активност, а не напразно очакване с надеждата, че от само себе си нещата ще се наредят.

Знаете ли какво е квадрант?
Квадрант е: 1.1/4 част от кръга 2. два лъча с общо начало-абциса и ордината
Последното определение ще използваме за да въведем отново понятието “КВАДРАНТ НА СВОБОДАТА” Представете си една координатна система, на която по абцисата нанасяме степените на свободата, а по ординатата сферите, които разглеждаме.
Духовна сфера І Д1 І Д2 І Д3 І
-----------------------І-------------------І-------------------І-------------------І
Социална сфера І С1 І С2 І С3 І
-----------------------І-------------------І--------------------І------------------І
Материална сф. І М1 І М2 ¬І М3 І
Начало на к.с-ма свобода “от” свобода”за” свобода”в името”
Ако построим един вектор от началото на координатната система до М1. Той ще изразява фактически човек ,който търси материална независимост от постоянните си нужди.
Ако построим вектора в С1-това ще е човек, който търси социална независимост – примерно от унизително положение в работата или да речем от чехъла на жена си.
Ако построим вектора в С3-това е човек ,който отдава силите си на социално служене.В името,например на свободата, справедливостта или други социални категории. По-нататък всеки може да продължи и сам.
За какво може да ни служи тази схема?
Примерно, тя може да ни помогне:
1. Да видим нашите лични вектори на стремежите, особено техните ОГРАНИЧЕНИЯ.
2. Да разберем, как е запълнен квадранта отляво-надясно и отдолу-нагоре –пътят към най-пълноценния и мечтан живот.
3. Да разберем, че не можем да достигнем до свободата”в името” при която и да е сфера – преди да са достигнати, без преминаване, степените: свобода”от” и свобода”за”. На нивото свобода”в името” са постигнати най-високите световни резултати в материален, социален и духовен план.
4. Да разберем своите стремежи, като отбележим в коя сфера искаме да се САМОРЕАЛИЗИРАМЕ.
5. Да разберем , че да достигнем до Д1 трябва да минем през М1 и т.н. и т.н.
Анализът може да продължи достатъчно дълго, особено от хората,които са свикнали да работят с диаграми, така че всичко казано до сега да стане ясно или да се изведат и други закономерности.

Всичко, обаче започва с първата фактическа стъпка по пътя на нашето самосъздаване- достигането на свободата от материални нужди или разглеждане на сектора М1.
Миналият път споменах, че трябват вътрешни промени, промени в мисленето и промени в психиката. Така, че трябва да се придобие едно от най-важните качества на самоактуализираната личност, а именно НАЙ-ЕФЕКТИВНОТО ВЪЗПРИЕМАНЕ НА РЕАЛНОСТТА.
Самоактуализиращите се хора са способни да приемат света около себе си, включвайки и други хора, правилно и безпристрастно. Те виждат действителността такава, каквато е, а не такава каквато им се иска да бъде. Тук искам да дам и две определения- “Реалността е разликата между онова, което желаем и това, което е в действителност” и “Разочарованието е разликата между очакванията и реалността”
Самоактуализиращите се хора са по-малко емоционални и по-обективни в своите възприятия и не позволяват на празните надежди или страхът да повлияе на преценките им. Благодарение на това те могат без много усилия да открият фалша и нечестните отношения.
Очакванията, тревогите, стереотипите, лъжливия оптимизъм или песимизъм също оказват по-малко влияние на възприятията на тези хора. С високо обективно възприемане на действителността, свързано и с това, че те са по-толерантни към противоречията и неопределеността, отколкото повечето хора. Те не се боят от проблеми, които нямат еднозначни правилни или грешни решения. Те приветстват съмнението, неопределеността и неутъпканите пътища.

Тук няма да се спирам изобщо как би трябвало да се решат основните материални проблеми на самоактуализиращите се хора. Вие вече познавате фирмената политика на ФЛП/да се надявам/ и знаете по колко начина можете да печелите с нея. Естествено, ако желаете нещо повече за себе си, от това да преживявате някак си.
Знаете и четирите потока на парите и тяхната йерархия от книгите на Р. Кийосаки, които съм ви изпратил/дано сте ги прочели/. Аз лично не мога да бъда по-красноречив от него.
В едно съм сигурен обаче, докато работите на заплата едва ли ще можете дори да се докоснете до сектора М1, с малки изключения. Тези 95% от хората, знаете кои, вероятно всички работят на заплата или имат фирми ,където може и да не достигат много над средната заплата за отрасъла. Бих се радвал, ако греша. Но това е реалността и трябва да я приемаме без емоции. Дори ситуацията е по-плачевна и аз се докоснах до нея малко по-рано. Всичко се свежда до неоправдана загуба на време, сили и емоции, неприятни емоции. За свобода не може и дума да става.
И колкото неприятно да ми е, ще го характеризирам – това е завоалирано, цивилизовано РОБСТВО.
Който го е разбрал-разбрал. Ако сметнете, че това е вашият избор-то нека е така. Всеки избор трябва да се уважава, дори ако казаното досега не е понятно за някои.
Бих искал, обаче да се срещам с все повече горди, самоактуализиращи се хора, поели живота си в ръце-отговорно и без оправдания, самосъзнавайки стойността си и демонстриращи развития си гений. Ваш М. Николов

“За да промениш всичко, просто трябва да промениш начина си на мислене.”
“Когато започваш нещо ново, успехът ти се определя преди всичко от отношението ти към него.”
“Ако си се запътил в правилната посока, всяка стъпка, колкото и малка да е, те приближава към целта.”
Хорас Джексън Браун



7 “НИКОГА НЕ Е ТВЪРДЕ КЪСНО ДА СТАНЕШ ТОВА, КОЕТО БИ МОГЛО ДА ИЗЛЕЗЕ ОТ ТЕБ”

“Когато се изкачваш по стълбата на успеха, трябва да си сигурен, че е опряна до сградата, в която искаш да влезеш.”
“По-важно е какъв ще станеш, а не какво ще постигнеш.”
Х.Дж.Браун

Отново за “квадранта на свободата”
Двата пътя
Характеристики на самоактуализиращите се хора

Предполагам, че ако се върна към квадранта на свободата и разгледам някои неща по-подробно-то това ще доведе до по-голяма яснота и най-вече до знание. Когато човек чете нещо, то той получава информация за това , което чете. Когато човек осъзнае това, което е прочел и може да го приложи в живота си, тогава информацията се превръща в знание. Затова ви препоръчвам да препрочитате всичко и да размишлявате ежедневно.
А сега си представете или най-добре скицирайте “квадранта на свободата”.
Какво може да се каже за сектора Д3? Сектора Д3 е нашата генерална цел. Ако човек попадне там-това означава, че той е завършил своята самоактуализация. Как може да се стигне до там? Започва се от сектора М1 и върху него се надгражда –сектора С1 и чак след това Д1. Забележете, ако липсва С1, не може да се премине към Д1. От друга страна, за да се постигне М2 –пак трябва да се премине през М1 и чак тогава да се надстройва С2 и Д2. От Д2 не може да се премине към Д3 защото липсва основата от М3 и С3. Можете да си го представите като зидария от тухлички. Горните тухлички ще се срутят, ако липсват долните. Надявам се вече напълно ви е ясно, как се изгражда самоактуализираният човек представен нагледно чрез “квадранта на свободата”. Той ще изглежда , като зид от 9 тухлички от които последната е Д3. Естествено вие можете да замените условните наименования и тогава картината ще е по-ясна. Например: вместо да казваме М1-може да се употреби-достигане на свобода от материални потребности и т.н.
Всички тези разсъждения са доказателство и на твърдението ми , че в световната история няма духовно издигнати личности, които са били бедни.

И така, какво трябва да правим, че да постигнем материална независимост/която е основата на целия процес/ и самоактуализиран живот?
Има два отговора на този въпрос-или два пътя, които могат да се сторят противоречиви.
ПЪТ 1.
Този път започва с колкото се може по-бързо ликвидиране на трудово-правните отношения с работодателя ви, дори това да е самата държава. Т.е. от наемен работник трябва да започнете да работите за себе си. “Уволнете” началника си! Създайте свой печеливш бизнес, колкото се може по-високо в йерархията на четирите потока на парите. Инвестирайте, печелете повече- при това губете все по-малко време за работа. След това, на основата/М1,М2,а защо не и М3/ на материалните възможности и свободното време, преминете към ново ниво-ТЪРСЕНЕ НА СВОЕТО ПРИЗВАНИЕ, реализирайте го и чрез лично развитие достигнете самореализацията /актуализацията/ си.

ПЪТ 2.
Той е обратен на първия. Най-добре, намери СВОЕТО ПРИЗВАНИЕ и във връзка с него изгради своя бизнес! Отначало, по пътя на пробите и грешките, може да търсите СВОЕТО ПРИЗВАНИЕ. Така може да намерите и тази област, в която с лекота да реализирате своите способности и да създавате “уникати” в различни направления, така че да задоволите материалните си потребности, социално признание и духовен ръст-т.е.самоактуализация.

Искам да отбележа ,че път 1 може и да не доведе до самореализация, такава цел човек може да не си е поставил. При път 2 може да не се стигне до изграждане на бизнес. Просто човек се занимава с любимата работа и не мисли за материалните потребности или не може да прави бизнес. Всичко зависи от поставените цели.

Това е дилема , която трябва да се реши успешно:ПАРИ ИЛИ ТВОРЧЕСТВО.
Затова ви пожелавам ДА РЕАЛИЗИРАТЕ СЕБЕ СИ В МАТЕРИАЛНА СВОБОДА.

Характеристики на самоактуализиращите се хора.
Ако ви привлича хуманистичната психология /като основа на вашата философия/, достигането на самоактуализация ще означава за вас идеален стил на живот. Затова не е зле да споделя характеристиките , дадени от Маслоу, на самоактуализиращите се хора. Той ги е смятал за цвета на човечеството, за най-добрите му представители. Той също е предполагал, че тези хора са достигнали такова ниво на личностно развитие, каквото потенциално е заложено във всеки от нас.
1.ПО-ЕФЕКТИВНО ВЪЗПРИЕМАНЕ НА РЕАЛНОСТТА. Тази характеристика вече я разгледах, затова сега няма да се спирам на нея. Само още веднъж ще отбележа, че не случайно е с номер 1. Тя е основополагаща!
2. ПРИЕМАНЕ НА СЕБЕ СИ,ДРУГИТЕ И ПРИРОДАТА. Самоактуализиращите се хора приемат себе си –такива каквито са. Те не са свръхкритични към своите недостатъци и слабости. Те не са обременени от чувство за вина, срам и тревоги- емоционални състояния, които са толкова присъщи на хората. Самоактуализиращите се хора приемат своята физиологична природа с удоволствие, усещайки радост от живота. Те имат добър апетит,сън и сексуален живот. Основните биологични процеси ги смятат, като част от човешката природа и благосклонно ги приемат. По такъв начин те приемат и другите хора и човечеството като цяло. При тях няма непреодолими потребности да поучават или контролират. Те могат да понесат слабостите на другите и не се страхуват от силата им. Те осъзнават, че хората страдат, стареят и в края на краищата умират.
3.НЕПОСРЕДСТВЕНОСТ, ПРОСТОТА И ЕСТЕСТВЕНОСТ. Поведението на самоактуализиращите се хора се отличава с непосредственост и простота. Техният вътрешен живот /мисли и емоции/ е чужд на условностите, той е естествен и непосредствен. Тази нетрадиционност не си поставя за цел да прави впечатление, тя дори може да се подтисне, само и само да не се огорчават другите и да се съблюдават определени формалности и ритуали. Следователно те могат да се приспособяват, за да защитят себе си и другите от болка и несправедливост. По тази причина, например, самоактуализиращите се хора могат да бъдат търпеливи към приетите в различните образователни институти обучения, които те могат да считат за глупави и скучни. Но когато това се налага, те могат да бъдат непримирими и неотстъпчиви. Те не се колебаят да се отклонят от социалните норми, когато това се налага.
4. КОНЦЕНТРАЦИЯ Маслоу е смятал, че самоактуализиращите се личности, без изключение, са били концентрирани в своето дело или работа, в своя дълг. Това не означава егоцентризъм, а по скоро ориентация към проблемите, стоящи по-високо от техните непосредствени потребности, проблеми, чието решаване те смятат за своя жизнена мисия. В този смисъл те по-скоро живеят за да работят, отколкото да работят за да живеят.
Самоактуализиращите се хора, също така се интересуват от въпросите на философията и етиката/вече видяхме основополагащата роля на философията в нашия живот/. Те живеят и работят в условията на по-широка компетенция, стремейки се да посветят живота си на надличностни идеали. Такъв стил на живот означава, че те не обръщат внимание на тривиалното и незначителното, а това им позволява да отделят маловажните неща и да не им обръщат внимание.
5. НЕЗАВИСИМОСТ: ПОТРЕБНОСТ ОТ УЕДИНЕНИЕ. Маслоу отбелязва, че за самоактуализиращите се хора е много важно да водят неприкосновен вътрешен живот. Така, те не се стремят да установяват с другите отношения на зависимост и могат да изживеят и да се наслаждават на тези отношения. За съжаление това качество на независимост не винаги се разбира или приема от другите. Често “нормалните” хора ги приемат за равнодушни, необщителни, високомерни и студени, особено когато потребността от любов и привързаност у тези-“нормални” хора е неадекватно удовлетворена.
При самоактуализиращите се, тези дефицит-арни потребности са удовлетворени и за тях контактите имат други измерения. В резултат се появява потребност от общуване на друго ниво-общуване със себе си. Маслоу смята, че те могат да се намират в самота- без да се чувстват самотни. Потребността им от уединение и увереността им в себе си се проявяват също така и в други аспекти на тяхното поведение. Например, те запазват спокойствие и невъзмутимост дори когато ги сполетяват лични нещастия и несполуки. Маслоу обяснява това със стремежа им, да имат собствен поглед върху нещата и по такъв начин реагират различно от другите хора-дори мислите и чувствата са им различни. Действително, те сами за себе си се явяват мощна движеща сила, съпротивляваща се на опитите на обществото да ги застави да се придържат към социалните условности.
6. АВТОНОМИЯ: НЕЗАВИСИМОСТ ОТ КУЛТУРАТА И ОБКРЪЖЕНИЕТО. Изхождайки от характеристиките изложени по-горе, можем да предположим, че самоактуализиращите се хора са свободни в своите действия, независимо от физическото и социално обкръжение. Тази автономия им позволява да разчитат на свой собствен потенциал и вътрешни източници на растеж и развитие. Такива хора се чувстват добре при всички условия и успяват при всички условия. В такъв смисъл, тези хора могат да се нарекат “самодостатъчни”.
У здравите хора има висока степен на самоуправление и свободна воля. Те смятат себе си за самоопределящи се, активни, отговорни и самодисциплинирани - господари на съдбата си. Моля ви прочетете го отново, запомнете го или си го запишете и сложете на видно място.
Говорим за психически здравите хора. Те са достатъчно силни, за да не обръщат внимание на мнението и влиянието на другите. При тях няма излишна суета. Те смятат външното удовлетворение за по-незначително, отколкото саморазвитието и вътрешния растеж. Разбира се, до голяма степен постигането на такова състояние на вътрешна независимост се определя от това, получавал ли е човек любов и сигурност. Затова нашите деца, като чисто проявление на душевност, се нуждаят от тези две неща- любов и сигурност, за да сме сигурни ,че ще тръгнат по пътя на самоактуализацията-достигайки осъзнатост.
От друга страна, ако си задоволил потребностите си от любов и сигурност,можеш също да достигнеш такова състояние.
7. СИЛА И СВЕЖЕСТ НА ВЪЗПРИЯТИЯТА. Самоактуализиращите се хора притежават способността да ценят по достойнство даже най-обикновените събития в живота. За разлика от тези, които приемат щастието като задължително, те ценят благосклонната съдба,здравето, приятелите и политическата свобода. От тях няма да чуете оплаквания. Те не степенуват преживяванията си и не ги пъдят от себе си.
Точно обратното, техният субективен опит е много богат и всеки ден от живота им е завладяващо и вълнуващо преживяване.
8. ВЪРХОВНИ ИЛИ МИСТИЧНИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ. – Тази и останалите 7 характеристики ще ги разгледам следващия път. Поздрави М.Николов

“Разумното използване на времето е едно от най-важните условия за успех.”
“Рядко изпитваме удоволствие от свободното време, което не сме си извоювали.”
Хорас Джексън Браун

8 “НИКОГА НЕ Е ТВЪРДЕ КЪСНО ДА СТАНЕШ ТОВА, КОЕТО БИ МОГЛО ДА ИЗЛЕЗЕ ОТ ТЕБ”

“Хората поемат по различни пътища за да се осъществят и да намерят щастие. Ако не ги срещнеш по своя път, това не означава, че са се изгубили.”
“Характерът ни е това, което правим, когато мислим, че никой не ни гледа.”
Х.Дж.Браун
Характеристики на самоактуализиращите се хора.
Изненада
Десетте житейски закона

8. ВЪРХОВНИ ИЛИ МИСТИЧНИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ. Изучавайки процеса на самоактуализация, Маслоу направил неочаквано откритие: много от изследваните хора имали така наречените от него-върховни преживявания. Това са моменти на силно вълнение или високо напрежение, а така също и моменти на отмаляване, умиротворяване,на блаженство и спокойствие. Те представляват екстатични състояния, които се преживяват в кулминационните моменти на любов и интимност, в поривите към творчество, озарение, откритието и сливането с природата. В състояние на върховно преживяване, тези хора чувстват по-голяма хармония с природата, изгубват усещането за собственото “АЗ” и излизат зад неговите предели. Върховните,мистични преживявания, които действително променят човека, се случват тогава-когато човек е готов за тях и ги заслужава.
9. ОБЩЕСТВЕН ИНТЕРЕС. Даже когато самоактуализиращите се хора са обезпокоени, опечалени- дори разгневени от човешките слабости те не по-малко се родеят с рода човешки, изпитвайки дълбока близост. Следователно, у тях винаги има искрено желание да помогнат на своите събратя, да се оправят. Този стремеж поражда чувство на състрадание, симпатия и любов към цялото човечество.
10. ДЪЛБОКИ МЕЖДУЛИЧНОСТНИ ОТНОШЕНИЯ. Самоактуализиращите се хора се стремят към по-дълбоки лични взаимоотношения, отколкото другите хора. Често, всички тези с които са свързани, са по-близо до самоактуализацията, отколкото средностатистическия човек. С други думи самоактуализиращият се човек е склонен да установява близки взаимоотношения с такива хора, които имат сходни характери, таланти и способности и благодарение на своя социален интерес той притежава особено чувство на емпатия към не по-малко здрави хора. Обикновено кръгът им от близки приятели не е голям, защото приятелските взаимоотношения в стила на самоактуализацията изискват повече време и усилия. Към децата изпитват особена нежност и лесно общуват с тях.
11. ДЕМОКРАТИЧЕН ХАРАКТЕР. Самоактуализиращите се- са най-демократичните хора/Маслоу/. Те нямат предубеждения и затова уважават другите хора ,независимо от: пол, образование, раса, възраст, религия, професия и други показатели на статуса. Дори нещо повече-те с готовност се учат от другите, без да проявяват стремеж към превъзходство или авторитарни наклонности.
В същото време те не смятат, че всички хора са равни. Маслоу отбелязва:”Тези индивиди, сами явяващи се елит, избират за приятели също елит, но това е елит на характери, способности и таланти...”
12. РАЗГРАНИЧАВАНЕ НА СРЕДСТВАТА И ЦЕЛИТЕ. В ежедневието си самоактуализиращите се личности са много конкретни, последователни и твърди- много повече от обикновените хора, най-вече по отношение “добро и зло” или “вярно и грешно”. Те се придържат към определени нравствени и етични норми. При тях има изострено чувство за разграничаване на целите и средствата за тяхното достигане. В същото време те често се наслаждават на собствените си средства, водещи към целите, които не се харесват на по-малко толерантните хора. На тях повече им харесва самият процес по достигането, отколкото самото достигане на целите. Те искрено се забавляват.
13. ФИЛОСОФСКО ЧУВСТВО ЗА ХУМОР. Друга забележителна характеристика на самоактуализиращите се личности е явното предпочитание към философското и доброжелателно чувство за хумор. Маслоу е отбелязал, че такъв хумор обикновено предизвиква усмивка ,а не смях. Независимо от това тяхно качество, самоактуализиращите се хора са сдържани и сериозни, макар и по свой начин.
14. КРЕАТИВНОСТ. Всички, без изключение от самоактуализиращите се хора имат невероятна способност за творчество. Обаче творческият им потенциал не се проявява така, както при водещите таланти в поезията, изкуството, музиката или науката. Става въпрос по-скоро за естествена и спонтанна креативност, която е присъща по-скоро на децата отколкото на възрастните. Тази креативност, която присъства в ежедневието като естествен способ за изразяване на наблюдателната, възприемаща новото, личност.
Да бъдеш креативен, не означава непременно, че трябва да пишеш книги, да твориш музика или да създаваш живописни платна. Говорейки за своята тъща, която той е смятал за самоактуализираща се, Маслоу е подчертавал именно този факт. Тя във висша степен е подхождала творчески към приготвянето на супа. Той е отбелязал, че в първокласната супа винаги има повече творчество, отколкото във второразрядната поезия!
15. НЕПОДАТЛИВОСТ НА СОЦИАЛНО И КУЛТУРНО ВЛИЯНИЕ. И накрая, самоактуализиращите се хора се намират в хармония със своята култура, съхранявайки обаче определена вътрешна независимост от нея. Те притежават автономност и увереност в себе си и затова тяхното мислене и поведение не се поддава на социално и културно влияние. Това не означава, че те са нетрадиционни или антисоциални. Те просто не губят излишна енергия в борба със съществуващите обичаи и правила. Обаче, те могат да бъдат извънредно независими дори нетрадиционни, ако се засегнат каквито и да са, основни, техни ценности. Затова на хората, които не си дават труда да ги разберат и да ги оценят,от време на време може да им се струва, че самоактуализиращите се хора са непокорни и ексцентрични. Те знаят, че обществото е несъвършено, приемат факта, че социалните промени могат да бъдат бавни и постепенни, но те лесно могат да бъдат достигнати, ако се работи вътре във системата. Те не изискват от обкръжаващия ги свят незабавна промяна и подобрение.
Сега ще ви помоля отново да прегледате тези 15 характеристики или качества, както искате ги наречете. Какво ви прави впечатление? Кого биха характеризирали още тези качества, освен самоактуализиращия се човек? Ако не можете да се сетите в момента-аз ще ви кажа.
Това са типичните черти от характера на съвременния лидер!

Надявам се ,че сте съгласни с мен. И какво излиза?

Излиза, че можем да сложим знак на равенство между самоактуализирания човек и лидера.
Затова всеки от вас , който иска да стане лидер и да постигне мечтите си-просто трябва да тръгне по пътя на актуализацията- на самоактуализацията- и да достигне крайна свобода. Тук ми позволете от психология да премина към философия. Какво е това крайна свобода? А има ли начална свобода? Нека да си поговорим за свободата. На този въпрос ще се връщам все по често- в бъдеще.
Темата за съдбата на всеки човек е преди всичко тема за свободата му!Свободата идва като равновесие на прекараните страдания. Удивително е, че това не се разбира от мнозина. Началната свобода, това е възможността да избереш ДОБРОТО и да му служиш, макар и грешейки! Крайната свобода е висшата свобода когато човек се доближи максимално до божественото в себе си/до гения в себе си, до пълното разкриване на потенциала си/ Тогава той вече не е принуден нито да избира, нито да греши!
Доброто става част от него!
Евангелските слова-“ПОЗНАЙТЕ ИСТИНАТА и ИСТИНАТА ще ви направи СВОБОДНИ” се отнасят именно до втората свобода.
Само истината ще ви направи СВОБОДНИ!
Но пътят до тази истина трябва да бъде извървян от всеки! При това доброволно, а не насилствено!
Достойнството на човек се крие в неговата ВЯРА. Това достойнство предполага приемането на двете свободи.
Свободата не бива да се отъждествява с ДОБРОТО!
Свободата е ...СВОБОДА и като такава тя е по-висша категория от ДОБРОТО.
Ето защо не може да се прави ДОБРО...насила....
Свободата на Доброто предполага и свобода на ...Злото!
Свободата на Злото предполага-унищожаване на свободата.
Отхвърлянето на Свободата на Злото и утвърждаването само на Свободата на Доброто също не води до никъде. Понеже Добрата Необходимост вече съдържа злото в себе си!
Защото Доброто не може да бъде Принуждавано.
Така ,че не бива да караме хората насила да повярват в Доброто. Освен това много от тях не са готови за ИСТИНАТА. Но ние трябва да ги насърчаваме.
Ще ви представя един съкратен вариант на една популярна сентенция: “Извисеният човек насърчава хората.” Тя може да бъде представена и по следния начин: “Човек, който насърчава хората, се извисява.” С други думи, ако подтиквате хората, вие стимулирате себе си!
И накрая, този път, ще ви запозная с десетте закона на живота, така както ги вижда Филип Макгро.

Житейски закон 1: Или схващаш, или не!
Стратегия: Бъди от тези, които схващат.

Житейски закон 2: Сам си правиш живота.
Стратегия: Осъзнай и поеми отговорност за своя живот.

Житейски закон 3: Хората вършат онова, което има ефект.
Стратегия: Открий стимулите, които насочват твоето поведение и поведението на другите.

Житейски закон 4: Не можеш да промениш нещо, което не си признаваш.
Стратегия: Погледни реално на себе си, на живота си и на всички, които имат връзка с него.

Житейски закон 5: Животът награждава действието!!!!!!!!
Стратегия: Вземай добре обмислени решения и действай НЕЗАБАВНО.

Житейски закон 6: Няма действителност,има само възприятия.
Стратегия: Отрий филтрите, през които гледаш света.

Житейски закон 7: Животът се управлява, не се лекува.
Стратегия: Научи се да управляваш живота си.

Житейски закон 8: Ние сами учим хората как да се отнасят към нас.
Стратегия: Осъзнай, че всичко зависи от теб, вместо да се оплакваш от другите.

Житейски закон 9: Да прощаваш е проява на сила.
Стратегия: Почерпи сила от онези, които са те наранили.

Житейски закон 10: Преди да поискаш нещо трябва да го назовеш.
Стратегия: Бъди наясно какво искаш и ДЕЙСТВАЙ.

Кратко и ясно!
Бъдете здрави и самоактуализиращи се, бъдете свободни! МН

9 “НИКОГА НЕ Е ТВЪРДЕ КЪСНО ДА СТАНЕШ ТОВА, КОЕТО БИ МОГЛО ДА ИЗЛЕЗЕ ОТ ТЕБ”

“Почти всичките ни нещастия идват оттам, че непрекъснато се сравняваме с другите.”
“Щом си изкачил билото, увеличи скоростта.”
Х. Дж. Браун
Породена промяна в първоначалния план

Преди два дена се поразговорихме с човек, който ми е първа линия ,завършил е психология и вероятно е на принципа “а, това си го знам”- защото след разговора останах с впечатлението, че или не е чел досега каквото съм написал, или го е чел отгоре-отгоре. Освен това ми спомена, с учудване, че са учили за пирамидата на Маслоу и какво съм се захванал пък аз с него/с Маслоу/.
Това изобщо не ме впечатли, защото-“ние, цивилизованите, на знания станахме богати, но не и на мъдрост”. Малко по-късно ще се спра на “живите” и “мъртви” знания и ролята им в нашия живот, а сега искам да заявя, че правя временно завой в досегашните си намерения. Той е породен от това, че не постигам това, което искам с посланията си към вас. На първо място бих искал да започнете да си задавате въпроси. Някои от вас може и да го правят,но повечето сигурно не. Затова ще започна аз да го правя... и след това ще ви давам и отговори. Какво бих постигнал ли?..
Ами, чрез асоциативното мислене да ви приобщя към проблема за самоосъзнаването и свободата, а от там и за самоактуализацията. Спомняте си, предполагам, за моя извод, че самоактуализиран човек е равно на лидер. С други думи –трябват ми лидери, самоизградили се лидери. Вписването на един човек в битието, неговото ежедневие, щастие и нещастие, зависят от мирогледа му и доколко е адекватен на действителността. Ценността на всеки се определя от делата му,т.е. какво допринася за развитието на хората около него. Колкото е по-полезен, толкова се повишават и пълномощията/способностите/ му. Много хора живеят с убеждението, че имат много способности и знания, но ако са само пасивни мечтатели, ако смятат, че другите хора не заслужават усилията им, дори и да имат някакви знания и способности, те ще атрофират, ако не се ползват за общото благо.
Всеки един човек е едновременно и ученик и учител по отношение на другите хора – не се учи само ВСЕЗНАЙКОТО. Той е като затворена врата и за нищо на света не би искал да чуе чуждата гледна точка, дори ще се обиди, че го поучаваш.
Но нека да се върна на темата.
Самоактуализиращата се човечност, в нейната неподправеност, в нейния чист вид, в непосредствената и наличност и даденост може да се определи като сфера на ПРАКТИЧЕСКОТО,т.е. на самодейността на човешкото.Става дума за регистрирането на една своеобразна практичност, явяваща се основа на всички други практики/включително и духовни/, която има предимството на жизнена достоверност, на неотделимостта си и от живота и от самия човек.
Затова изглежда е казано, че”най-добре знае онзи, който може”. Човек живее преди всичко “практически”!
По този начин навлизането в практическото ще ни даде всичко потребно, едва така ще се доберем до истините за самия себе си, без което животът се превръща в абсурд. Смятам, че така се ражда и човешкото достойнство- по пътя към вярата в себе си и в свободата.
Не можем да постигнем вътрешна свобода, ако не разберем, че се намираме в съвсем реален затвор. Нито да разберем, че сме в затвор, ако се отъждествяваме с него. А мнозина дори се превръщат в свой собствен затвор и в затворници на самите себе си.
Не по-малко важно е никога да не се забравя, че имаме право на свободен избор,т.е. ние сме пълни господари на живота си и на всичко ставащо с нас. За съжаление, огромна част от хората са с илюзията, че зависят от други хора и обстоятелства. Това ги подтиска и фрустрира, те се чувстват онеправдани и жертви и не могат да вземат живота си в своите ръце. Някои дори се плашат от свободата. Да осъзнаеш свободата си е една малка лична революция и огромна крачка в собствената си еволюция. За съжаление, етапа на който се намира обществото, поради абсолютизиране на истините, създава безкрайно количество правила, които действат програмиращо на хората/вижте материала”Мислят ли хората”/ и те престават да мислят, като фатални са първите ни 14-15 години от живота. За зомбирането ни работи с пълна пара, общественото мнение, средствата за масова информация и може би най-много образователната система. Не искам да пропусна и детските заведения, опитомяването започва от там/социалната обусловеност/.
Едва когато разберем и свикнем с мисълта, че можем да съществуваме и без проверената и доказана истина, започваме да разкъсваме веригите на илюзиите - с плахите опити да разсъждаваме самостоятелно. Тези плахи опити обаче започват със задаване на въпроси, така че започвам.
1“Кой съм аз?”
Това е първият и основен въпрос, отговорът на който ще донесе тази азовост ,която ни е тъй необходима. На този въпрос би трябвало да получим отговор още през първите седем години на своя живот. Обикновено ние се идентифицираме с нашето тяло, така че е необходимо да се опознаем по-пълно и да включим всички душевни и духовни черти на аза.
Европейската култура и цивилизация започва с надписа върху храма в Делфи /”Познай самия себе си”/, който Сократ приема за девиз на своя живот и на своята философия. Това обаче е въпрос който не бива да вълнува само философите.
Ако не се опознаем, ние ще се страхуваме от себе си-защото човек се страхува от непознататото. Ако има страх то няма да можем да се научим да се обичаме, защото всеки страх е нелюбов. Ако не можем да се научим да се обичаме – няма да можем да се научим да обичаме никой друг. Е, за какво живеем тогава? Дали в нашето “модерно време” не сме забравили за най-важното, обременени от толкова много култура, от своето така усложнено и объркано съзнание.
От това как и доколко разбираме себе си, зависи как и по какъв път осъществяваме самите себе си, как употребяваме живота си, как живеем, какво искаме, какви неща ценим особено и кои подценяваме, кое сме склонни да избираме за свой приоритет и кое оставяме на по-заден план, или пък изобщо не забелязваме, пренебрегваме.
На всички ,които им убягват душевните и духовни черти на Аза им -препоръчвам да изучават Астрология. За да бъдеш добър астролог трябва да си и добър психолог, така че трябва доста работа.
Искам да споделя една мисъл на Гьоте, който казва:”Човек не владее онова, което не разбира”. Тогава какво означава да не разбираш тъкмо себе си? Това означава да живееш в една непроявена, смътна и тъмна представа за себе си/извор на безчет коварни илюзии/ от които сме така зависими. Да живееш в затвор. В стремежа си да бъда кратък рискувам да изпусна много неща, но се надявам ,че съм ви заострил вниманието.
Много често се чуват изрази: “Ти си едно нищо!” или “Ти си никой” или “Той е някой”. Не смятате ли ,че хората към които е насочено това, имат заслуги за това?
Ние трябва да СМЕ в собствените си очи, да сме НЯКОЙ! При това МНОГО ВАЖЕН –най-важния, ИЗКЛЮЧИТЕЛНИЯ и т.н.
И ще бъда прав: друг като мен,същия няма! Аз съм единствения, за който мога да кажа”АЗ”! Малко ли е това?
Това “СЪМ”, прибавено към “АЗ”, увеличава “тежестта”. “Съм” значи- има ме, съществувам, налице съм. Най-важното за нас на този свят е: “Аз съм”
2 Как съм?
Българският отговор на въпроса “Как си?” е толкова разнообразен, но за съжаление все негативистичен/да не чуе дявола, че сме добре/- за разлика от американския. Но във всички случаи излиза ,че имам много възможности да бъда, и от тях всеки момент избирам една. Това е една значима особеност: да бъда както аз искам- или както се случи, без да съм го искал, ама станало.
Имам безчет възможности ДА БЪДА, но от мен зависи коя ЩЕ БЪДЕ, ще стане мое БЪДЕЩЕ, а също и същината на настоящето ми.
Какво означава това? Това означава най-напред, че съм независим и свободен, че сам и само аз решавам всичко онова, което касае мен. Веднъж, оказа се, съм свободен заради моето СЪМ, втори път усещам свободата си заради КАКТО АЗ ИСКАМ, излиза, че съм изобилно надарен със свобода. Открих: “Аз съм преди всичко свобода” и “Аз съм свободен”!
Толкова съм свободен, че няма отърване от тая свобода. Чак страх да те хване... Не мога да избягам от нея, не мога да се скрия от себе си. Ами, не мога - мога.....
Какво ще изберете за себе си?

3 Какво правя?
Аз мога да правя каквото си поискам, аз решавам какво да правя, и тук има много свобода! А вие?
Най-напред правя това,което искам най-силно. Заради него подтискам всички други желания, колкото и да са съблазнителни-защото аз решавам! Оказва се ,че по този начин не губя свободата си/защото аз решавам/.
Изобщо аз самият на себе си съм основанието да правя или да не правя нещо. Това ме изпълва с чувство за свобода, със задоволство.
Никога, обаче, няма да правя онова, което просто “така се прави” или защото “другите го правят”.
Спомняте ли си зомбирането/социализирането/ ви като малки: “Това не се прави така” или “Добрите деца не правят така” или “Каквото кажа аз, това ще правиш!”. Мога да продължа още много, но ви оставям и вие да си спомните ....
Не е малко нещо да се посветиш на едно определено “правене”. Когато го “правиш” се лишаваш от всичко друго, а това е жертва, която трябва да е оправдана
Излиза, че в “правенето” АЗ БЕЗ ОСТАТЪК ИЗРАЗЯВАМ СЕБЕ СИ, своята нагласа спрямо живота.
“По делата им ще ги познаете”- това са думи на Христос.
В правенето не можеш да скриеш себе си- изцяло се “разголваш”, изявяваш истинската си същност. Затова не трябва да допускам да ми е все едно какво правя, а в действията трябва винаги да разпознавам себе си.

4. Как живея?
Правейки това или онова в една свободна и спонтанна последователност, аз всъщност правя ЖИВОТА си.
Значи според това какво правя, аз така и живея. Как живея, излиза, се определя от това какво правя, а също, вероятно и от това как го правя.
Мога да правя нещата по много различни начини: с безразличие, с вдъхновение, с желание или с нежелание, принудено или свободно. Сами разбирате кои начини ме ощетяват. Животът ми е свобода, загубя ли свободата си, неимоверно съм ощетил и живота си. Животът си трябва да живея с вдъхновение, непринудено, верен на непроменимото си желание да живея както аз искам, да живея със страст.
Как живея? Това как” намеква, че има много начини, между които мога да избирам. За моя живот няма друг отговорен и затова няма да допусна някой друг да ми се меси в живота.
Да, но аз не знам предварително кой живот за мен е най-добър. Проба-грешка и отново –проба-грешка. Ще ми стигне ли времето за това? Мога ли да разбера кой е моят живот преди още животът ми да се е “стопил”?
А иначе някои хора може би умират още преди да са започнали да живеят. Те дори не живеят, а се “готвят” някога да живеят. “Помнете смъртта”/лат./
Затова поставям ЖИВОТЪТ на първо място и след това МОЯТА СВОБОДА!
Поставям животът означава, че говоря за неговото качество.
ЖИВЕЙ! Ето го девизът!
Много е важна посоката. Ако не греша в нея, останалото ще дойде само.

Скъпи приятели ще продължим следващия път. Моля ви следете контекста и си правете изводите- вашите изводи. Ваш-МН


“Хората на нашата планета не са подредени в редица. Вгледай се внимателно. Всъщност всеки е част от някаква верига и е хванал някого за ръка така, че се образува затворен кръг. Каквото и да дадеш на човека до теб,то рано или късно ще се върне при теб.”

“Колко души щяха да си купят Мерцедес, ако нямаше кой да види, че минават с него?”
Х.Дж.Браун


10 “НИКОГА НЕ Е ТВЪРДЕ КЪСНО ДА СТАНЕШ ТОВА, КОЕТО БИ МОГЛО ДА ИЗЛЕЗЕ ОТ ТЕБ”

“Какво предпочиташ-да си винаги прав или-щастлив?”
“Обещавай само онова, което можеш да дадеш. После дай повече, отколкото си обещал.”
Х. Дж. Браун

Недостиг на енергия – живи и мъртви знания
Игра на въпроси – продължение

Понякога става така, че нещо привидно незначително и случайно, изведнъж придобива огромно значение и започва да играе съществена роля в живота ни. Това може да е среща с непознат човек, някаква необичайна ситуация, която е способна да ни събуди, дори една дума, казана от някой- могат да станат знаци на промяната към по-добро в душите ни.
Във вселената има една вечна и непрекъсната борба за енергия. Няма значение как я наричаме-божествена, космическа, универсална или жизнена- тя е началото и края на всичко. Липсата на енергия в човешки план може да се прояви, като болест, лошо настроение или липса на успех и щастие. Затова трябва да търсим средства и начини да повишаваме своята жизнена енергия.
Тук ще разгледам един аспект в това направление. КАК ДА ПОВИШИМ СВОЕТО ЕНЕРГИЙНО НИВО?
Колкото по-малко човек е уверен в себе си и колкото по-малко е ориентиран към действие, толкова по-малко енергия има. Колкото повече цели си поставя, колкото са по-стойностни те, толкова повече енергия получава.
Чували ли сте ,че “мисълта убива действието”, че мисълта убива. Какво може да означава това? Ще се спра съвсем накратко на този въпрос, а който иска повече, да потърси научните доказателства на проф.Ник Томас. Нарочно подчертавам научни, защото познавам скептицизма на българина. Та, за какво става въпрос?
Духовният свят се оприличава на един огромен “океан” в който материалният представлява една “черна дупка”. Естественият стремеж на ДС е да унищожи тази дупка. Това означава, че мисленето, като проява на духовното, се стреми да ликвидира всичко материално, включително и тялото ни. “Мисълта убива действието” Единствената сила, която може да попречи на това е ЛЮБОВТА. Единствено ЛЮБОВТА може да въплъти духа в тялото-безпроблемно.Затова се казва, че“всичко е любов” и “Бог е любов”. Затова много от съвременните лечители, лекари и терапевти препоръчват на първо място човек да се възлюби, да възлюби дори болестта си и да унищожи страховете си. Казахме, че страхът е НЕЛЮБОВ. А знаете ли какво е най- ефективното лекарство против страх? Това е....пак ДЕЙСТВИЕТО./вж. ОСВОБОДИ СЕ ОТ СТРАХА-Динамични техники за превръщане на страха, нерешителността и гнева в сила, действие и любов.-Сюзън Джефърс –изд КИБЕА/.
А знаете ли как се проявява волята? Волята се проявява чрез крайниците. Ако на човек му ампутират крайниците той не ще може да проявява волята си. Тоест той става жив труп и в прекия и преносния смисъл. Каква е разликата-тогава, ако човек има крайници, но не действа? Това е мъртвина!

ДЕЙСТВИЯТА СЪЗДАВАТ ОГРОМЕН РАСТЕЖ НА ЕНЕРГИЯТА
Действията могат да излекуват много неща, дори живота ни!

Повечето хора са свикнали да водят пасивен живот. Те са потребители. Те са потребители на собствения си живот и с труд преглъщат дори това, което някой друг им е сдъвкал.
Знанията които получаваме, най-вече висшето ни образование , от енергетична гледна точка действат отрицателно. Те изискват доста жизнена енергия за своето усвояване, но не дават такава в замяна. В резултат на това, така наречените интелектуалци са способни да раждат идеи, но не им достига енергията да ги реализират на практика. Те се превръщат в хора, желаещи да намерят някое “топло” местенце- без желание да реализират собствените си идеи, ако ги има. Те са изтощени.
Разбира се, търсенето на спокойна работа се аргументира с голямо количество, красиво звучащи фрази, но причината е преди всичко в недостига на енергия. Изобщо, самата идея, че отначало трябва да завършиш, а след това да прилагаш знанията на практика, създава енергиен дефицит.
Вероятно по тази причина най-успешните хора в световен мащаб- не са висшисти и се отличават с действеност.
ЕДИНСТВЕНО ДЕЙСТВИЯТА СЪЗДАВАТ РАСТЕЖ НА ЕНЕРГИЯТА И ВСИЧКИ ЗНАНИЯ, КОИТО ВОДЯТ ДО ДЕЙСТВИЯ. Тях аз наричам ЖИВИ ЗНАНИЯ. Тук огромната ми надежда е, че ако превърнете в знания, “информацията” която ви изпращам, то тези знания ще ви доведат до действия-т.е. ще повишите своето енергийно ниво, ще подобрите живота си.
Аз знам, да търсиш себе си и истините за себе си, не е привично занимание за “обикновения човек”- а такива сме всички ние. Но същевременно сме “уникални” и “страшно различни”, индивидуални и неповторими и в това си качество придобиваме една парадоксална “обикновеност”. “Необикновените” в смисъл на надарените, превъзхождащите другите, талантливите и гениалните, всъщност са такива защото са довели до изключителност своята човечност. Накратко казано, да си човек не е друго, освен да си “изключителен” и различен, но само в този смисъл, “обикновен”!

Игра на въпроси – продължение

5 Защо живея?
Аз живея заради себе си. Аз съм жив, затова първата ми задача е да живея.
<< За смисъла на живота има много книги, но най важното нещо при търсенето на смисъл е изграждането на УБЕЖДЕНИЕ. За да имаме убеждения трябва да имаме философия. Пак стигаме до този извод.....>>
Кой ми е дал живота? И живота ми, и цялата жизненост, която усещам, и всичко което ме заобикаля, са ми дадени от Извора на самия живот-наречен Бог. Аз трябва да оправдая тази Божия милост. Животът за мен е най-скъп дар.. Давайки ми живот, той е искал от мен, предполагам, само едно: да живея пълноценно, да се..”наживея до насита”, да изпитам пълна наслада от живота си-но според Неговите изисквания. И тук имам свобода, най-великата-правото на свободна воля. Нима може да бъде другояче? Нима е малко това: да преоткриеш вложеното в живота от самия Бог, да бъдеш следователно, “бог” спрямо собствения си живот? Аз трябва да бъда достоен за своя Създател!

6 Какво е животът?
Животът ми е най-голямото богатство, с което разполагам и аз не бива да го разпилея. Във всичко което правя, аз трябва да усещам могъщия призив на живота, в противен случай не си струва усилието. Аз трябва да живея живота си с наслаждение. Живеейки, аз трябва непрекъснато да изпитвам задоволство от този живот. Имам и велика отговорност: даден ти е живота, живей както искаш, но...помни, за всичко се плаща. Затова как си живял- все някога отговаряш. Струва ми се ,че с лекота носената отговорност е истинската отговорност. И затова ще ми е леко, просто трябва да живея все така..

7 Накъде отивам?
Важно е да не загубя посоката, вървейки по пътищата на живота. Защото ако изгубя пътя, но знам посоката то и аз няма да се изгубя. Значи всичко решава посоката. А как да разбера, коя е вярната и истинската посока на живота ми, която трябва да следвам неотлъчно?
Накрая на живота ме чака смъртта. Какво бих направил с живота си ако знаех, че ми остават само шест месеца? Ще си пропилявам ли времето излишно? Или може би смятам, че съм безсмъртен и време има колкото искам.
Аз не живея, чакайки смъртта, но се съобразявам с нея. Съобразявам се до толкова, че да не си пропилявам времето. Някой беше казал, че”смърт няма, защото докато аз съм, нея я няма, а когато тя е, мен ме няма”.
Излиза, че смърт има за умиращите, не за живеещите. За отдадените на живота, преходът може да е само един:към живота, към нов живот, към друг живот.
От живия човек се иска само да приеме живота и да му служи всеотдайно. Не е ли достатъчно това?

8 Ами времето?
Тук вече я “вапцах”. Усещам, че времето е именно съдбовното. Май вече споменах за това-отреденото време непрекъснато тече. Не може, като с дистанционно да го сложиш на “пауза”. Миналото ми е безвъзвратно изгубено, там промени не мога да направя. А за да не искам да правя промени-т.е. спомените да са преобладаващо приятни, трябва да действам сега. Всичко зависи от начина, по който се справям с настоящето си. Според това как живея сега, такива спомени ще имам след време.
Не трябва да свиквам да си проспивам дните. Възможно ли е да ти се струва, че си буден, а всъщност да спиш с отворени очи.
Будният е буден до толкова, доколкото “е”, доколкото неговото “съм” е истинско и е “при самия него”.
И така, буден е оня, за който неговото “съм” е “при него” в целия си обем. Другояче казано, той изцяло съществува, пребивава при своето битие. Такъв човек е готов “да се хвърли” в бъдещето си и да “улови” онова което то му предлага. Той не чака бъдещето “само да дойде” при него под форма на настояще- и едва тогава да решава какво да прави с него.
Ако на мен ми е все едно какъв ще бъда във всеки следващ момент, то мен ме чака жалко бъдеще. За бъдещето си аз трябва да работя всекидневно- и само тогава сам ще отида “при него”, при бъдещето, което мога да нарека свое. А иначе как някакво бъдеще може да бъде мое? Този ли е моят отговор на коварната загадка на времето?

9 На какво се надявам?
Тук вече съм “в свои води”. Този въпрос за мен вече е изяснен. Надявам се само на себе си и на едно бъдеще, което сам съм постигнал. Аз вървя към бъдещето, което заслужавам, друго бъдеще не ми е нужно! Надявам се да опазя и свободата си, защото само чрез нея мога да бъда онова, което така силно искам.
Надявам се някога да постигна....самия себе си.

10 Какво искам?
Това, на което се надявам, него най-силно го искам.
Нищо не искам наготово. Това, което искам, съм готов да го постигна сам.
Ами, ако се появят и други желания. Трябва да направя така, че не желанията, а аз да съм техен господар. Ако те ме владеят, то тогава съм станал техен роб, техен слуга. Роб на желания и страсти-прах по вятъра. Много трябва да внимавам защото желанията са като жените: колкото повече им даваш, толкова повече започват да искат./шегичка/ Излиза,че желанията ми са алчни и ненаситни. Ако усетят, че поддавам, са в състояние да ме съсипят. От мен се иска да внасям мир между разнородните си желания, а не да им се поддавам. Това си е изкуство.

11 Мога ли да бъда различен?
Мога,искам и трябва да бъда различен. Става дума за това да бъда различен спрямо самия себе си, а не спрямо другите хора. Другояче казано, готов ли съм да се променям, открит ли съм за промени? Мога ли да променям навиците си?
Аз мога да правя каквото си поискам, аз мога да избирам и начина по който да живея. Ако този,сега, не ми харесва-аз ще го променя. Но за да го променя трябва да променя себе си. Не мога да променя живота си , без да променя себе си.
Лошо е когато искаш да се промениш и да не намираш сили. Смятам обаче, че ако желанието е налице, сили се намират. Става дума за истинското желание за промяна, а не за привидното. Любимата ми тема- “Искам да откажа цигарите, но....не мога!”-оправдават се ония, които просто искат да си пушат. Тоест “да пуша” ако е по-силно от желанието ми да не пуша, то явно ще си остана пушач. Но ако решимостта е налице /на основата на силното желание/, то нима има нещо, което може да ми попречи да стана друг? Става ясно , че всичко се свежда до това дали истински съм поискал. Ако е така, то нищо не може да ме спре. Но как мога да поискам нещо истински? А вие? И какво ли значи истински? А дали знам какво искам?

Сега за сега искам да приключа , с обещанието, че другия път ще продължа с темата, която искрено се надявам, да не вълнува само мен. Ваш МН

“Колкото и силно да си привързан към парите си, те никога не ти отвръщат със същото.”
“Помагай на хората край теб, без да очакваш да ти върнат услугите. Всеки трябва да засади дръвчета, под които никой няма да седне.”
Х.Дж.Браун


11 “НИКОГА НЕ Е ТВЪРДЕ КЪСНО ДА СТАНЕШ ТОВА, КОЕТО БИ МОГЛО ДА ИЗЛЕЗЕ ОТ ТЕБ”

“Великата личност показва своето величие с начина, по който се отнася към обикновения човек.”
“Когато съдбата ти затваря вратата влез през прозореца.”
Х.Дж. Браун

Игра на въпроси – продължение


Има много философии за живота, които отговарят на въпроса:”Защо живея?”, “Какъв е смисълът?”, “Какво е животът?”, “Коя е истината?” и т.н. Но въпросът “Как да направя живота си истински, пълноценен, автентичен?” често е забравян или е оставян без отговор. Изглежда се смята, че “въпросът за давещите се е въпрос на самите давещи се” или всеки да се оправя сам-както и доколкото може. Уменията за живот, т.е. решаващото, кардинално значимото,съдбовното са били оставяни за после.
И какво излиза? Излиза, че трябва да се лутаме, да пилеем време-най-ценното време:когато сме млади, от и чрез страданието да постигаме удовлетвореността си от живота, да живеем опитвайки от всичко-докато налучкаме някога- вярната посока. Но нима някой тръгва на път ако няма представа за посоката – и най-вече за това как ще се добере до “мястото”, което така силно желае, което магнетично го привлича? Пътуването без посока и готовност/подготовка-промяната на себе си/ е именно абсурдът, от който трябва да се отървем навреме, а това значи по-рано! Трябва да се отървем и от мързела във връзка с ентропията/за това ще си поговорим отделно/, което пък от своя страна е във връзка с готовността. С такъв абсурд е изключено да се живее, а ако го правим, то това не заслужава да се нарече живот.
Вижда се, че ни се налага да усвоим ИЗКУСТВОТО ДА СЕ ЖИВЕЕ, което е неотделимо от ИЗКУСТВОТО НА СВОБОДАТА, а двете заедно раждат отговорният пред себе си и пред своя живот човек. Затова нека продължим с играта на въпроси, която може би ще даде истините на това единно и достойно за човека изкуство.

12 Какво съм длъжен да правя?
Това “длъжен съм” е твърде интригуващо. Какво ще стане със свободата ми?
Основанията на моето “длъжен си” аз намирам в себе си. Това означава, че само аз мога да се самозадължа-никой друг. Изглежда, че чистото съзнание за моя дълг е моята съвест. Сигурен съм, че всеки има съвест. Друг е въпросът: доколко чуваме нейния глас.Според мен съвестта е духовна категория и е мерило за нивото ми в духовната йерархия. Щом е така, тя е и в пряка връзка с любовта. С какво няма нищо общо? Ами с егото. Всичко що е его-няма връзка с любовта и със съвестта. Не мислете, че егото не е изначално правомерно. Без него аз няма да оцелея-ще загина. То създава основата на живота, но трябва да се контролира. Кой може да го контролира? Естествено това е съвестта и дълга. Егото е много интелигентно, то ще ти намери хиляди доводи за да заглуши гласа на съвестта, а това значи и чувството ми за дълг. Истината е, че при мен съвестта със своя дълг и егото със своето “сметкаджийство” поне водят диалог. При други хора, възможно е, егото да е станало тиранин и изобщо да не иска да чуе съвестта. Такива хора не са свободни и са много далеч от любовта, а това ще рече далеч от истината, безвъзмездното даване и свободата. Аз не искам да ме сполети такова нещо, ще оставя съвестта си да говори, ще бъда свободен. Дали винаги ще я слушам? Сигурен съм!

13 Какво харесвам?
Сигурен съм, че всяко нещо, погледнато от определен ъгъл, може да ми хареса. Защото харесването, струва ми се, е конкретен акт на моята душа и личност, при който тя не губи, а утвърждава свободата си. Затова харесване “изобщо” и “по принцип” за мен не съществуват. Мога да кажа само това, че със сигурност има по-голям шанс да ми хареса онова, което отговаря на някои мои изисквания. Общо- взето “харесваните”,”красивите” и “приятните” неща имат способността да будят в душата ми вълнение и трепет. Смятам, че голяма част от очарованието, което предизвиква у мен животът, безусловно се дължи на красотата, която намирам в него/ и в нещата от живота/.Всяко красиво нещо дължи красотата си, изглежда, на това, че не прилича и не съвпада с никое друго- основата на красотата е в разнообразието, в уникалността и несравнимостта.
Това, че има красота на този свят е достатъчно, за да живея с увлечение, дори с ентусиазъм. А вие?

14 Какво обичам?
“Да обичам” е най-висшето състояние на душата ми, на което съм способен.
Все пак, кое мое душевно преживяване заслужава да се нарече “обич”? Какво става в душата ми когато истински и силно обичам? Какво състояние е любовта? Има ли нещо общо с обичта?
Обичта ми се ражда съвсем спонтанно, не мога да заставя себе си да обикна нещо ако цялата ми душа не го желае. Ако бъда по някакъв начин лишен от възможността да обичам, то има ли смисъл изобщо да живея. Ето защо смятам, че обичта и любовта по някакъв начин изразяват естеството на самия живот- едната на душевно,а другата на духовно ниво. Затова когато обичам, аз усещам, че живея.
На тази основа може да се разбере “кое” или “какво” именно обичам. Обичам много неща, но най-много обичам това, което ми дава свобода- на духа, на душата и на тялото ми. Обичам и хората, които са като мен, които излъчват жизнена сила, които са отдадени на живота и умеят да се ползват от неговите блага.
Обичта се разбира единствено в преживяването. Затова, който не е обичал, не знае какво е обич. Който е обичал, той всичко знае и разбира... Дали и аз съм от тях?

15 Аз... тяло ли съм?
Как се идентифицирам? Какво съм аз? Аз съм тяло,преизпълнено с живот и жизненост. Тялото ми е сравнително свободно защото нищо не го боли и всички изисквания съм му изпълнил. Научил съм го на ред и не му изпълнявам всяко едно “Дай”. Това не вреди на психиката ми т.е. на душата ми. И за всичко това е отговорен духът ми. Той е “шефът”. Тялото, душата и духът ми се проникват взаимно, те са единство и цялост, те заедно са онова, което съм аз самият.
Аз харесвам тялото, с което Твореца ме е надарил. Старая се да му създавам най- добрите условия за живот- за да имам по-дълго време възможност да работя върху еволюцията си. Аз се разбирам и обичам. Затова внимавам какво слагам в устата си, какво ям, какво пия, какво дишам, с какво се мия и т.н.
Да тялото ми е чудо, с което Бог ме е надарил-съвършен организъм в който е вложена неговата творческа мощ. Затова аз го пазя защото то е “храм на душата” ми. Да не говорим за духът ми.
Аз съм това мое тяло, то не е отделено от мен, значи и тялото ми е резултат на моя избор на живот, на моята жизнена философия. Ако съм мързелив, нали си представяте какво ще бъде тялото ми, тялото на един лентяй! Ако съм обаче активен и енергичен, то няма как това да не личи и на тялото ми. Виждали ли сте 30 годишни старци, а старици?
Аз харесвам тялото си в същата степен, в която харесвам себе си, защото съм се научил да се обичам. Това не означава ,че съм самовлюбен и че никой друг не забелязвам- напротив това ми помага да обичам всичко що е божие творение. Поради тази причина и нарцисизмът ми е чужд, но моето тяло си е мое, поради което се старая да се възползвам от всичко онова, което то може да ми даде....
Смятам, че човек трябва смело да изразява себе си. Противното- плахостта като начин на себеизразяване- е израз на тенденция към комплексираност. Непознато ми е чувството на някои, на които им е неудобно в присъствието на себеподобни. Всички психически отклонения са проблеми на душата. И те са проблеми дотогава, докато не осъзнаем наличието на Духа и ролята му в нашия живот- ролята на ЛЮБОВТА.

16 Аз личност ли съм?

Усещането, че съм различен, че съм свободен в решенията и в постъпките си, увереността ми, че държа на себе си, на своето достойнство, ми дават право да смятам, че съм личност. А вие личности ли сте? Какво не ви достига?
Личността според мен е същност на РАЗ-ЛИЧНОСТТА, от което следва, че индивидуалността е онова, което ме прави личност в истинския смисъл. Затова не се стремя да подражавам някому или да приличам на този или онзи, аз само се опитвам да разкрия себе си, аз имам възможността да “правя” себе си, да търся и постигам своята самобитност, да съхранявам усещането си за уникалност, за самоценност.
Виждате, че никъде не споменавам “самоактуализация”, но тя присъства изцяло в контекста.
Ползвайки се от свободата си, аз имам възможността да изграждам личността си, а с това и своя живот.
Аз харесвам моят бизнес, нашият бизнес, защото в него има място за много личности. Тук не можеш да се слееш с масата. Впрочем и тук можеш, ако не си личност. Колективистично-безличния тип човек носи в себе си нещо първично, стадно и нечовешко, а това ме възмущава: човекът не заслужава такава участ. Такава е участта и на всички наемни работници. Човек не бива да бъде принизяван до такова ниско ниво. От кого принизяван?...Ами от себе си-разбира се!
На тези, които си го позволяват, ми се иска да ги попитам:”Какво направихте с човека у себе си, как можахте да го погубите?”, макар да разбирам, че малко от тях ще ме разберат.
Сред “масовият човек” са разпространени съвсем друг род представи, вероятно за тях “колективът” им дава усещането за сила, за “защитеност”, а също и за безотговорност.Там, където не се цени свободата, се намесва безотговорността. Да си спомним за социализма и за колективната безотговорност.
Аз обаче сам за себе си съм достатъчен и затова мога да общувам само с индивиди-личности, които също така излъчват самодостатъчност, индивидуалност, сила, способност да бъдат и да отстояват себе си и да държат на свободата си. Този за мен е критерия за човечност: който изявява себе си като свободен, който не се нуждае от колектива/стадото/, който е от моя “ранг”, той заслужава моето уважение. Накратко казано, само свободният е личност, а в “стадото” всички са несвободни, самолишили се от свободата си – и точно поради това са само безлики и дори безчовечни....екземпляри.
За мен е толкова трудно да бъда безличен, колкото за безличния да бъде личност.
Личността може да бъде оценена като личност-само от друга личност.
Затова, да бъдеш личност в общество, в което се цени не личността, а безличието и стадното безсилие, би коствало много на човек, който е личност.
Ето защо един от законите на егрегорите е ,че всеки който си “подаде” главата над егрегора /покаже личностни качества/-той му “реже” главата.
Не мисля, че другите са тези, които трябва да кажат-аз личност ли съм. За мен аз съм критерият, защото аз най-добре се познавам. Ако сметна, че някой друг трябва да ми е критерий, това ще бъде върха на безличието.
Аз смятам, че ако си личност, то неминуемо си индивидуалист. Това не е срамна дума, както и многото други нарочени за срамни.
Дошло е време всяко нещо да заеме своето място.
А вие искате ли да заемете своето място- в живота- във вашия живот.
Оставам ви време за мислене-до следващия път. Ваш МН

“Всеки ден по нас хвърлят камъни. Важното е какво градим с тях-мостове или стени?”
“Да си изпълнен с горчивина, означава да прахосваш скъпоценни мигове от живота, който и без това е достатъчно кратък.”
Х. Дж. Браун

12 “НИКОГА НЕ Е ТВЪРДЕ КЪСНО ДА СТАНЕШ ТОВА, КОЕТО БИ МОГЛО ДА ИЗЛЕЗЕ ОТ ТЕБ”

“Българинът обича свободата, но само ако му я поднесат на тепсия!”
Васил Левски
“Свободата е и може да бъде единствено в освобождаването. Единственото адекватно отношение към свободата в човека е само освобождаването на свободата в човека.” Хайдегер

Игра на въпроси – продължение

Хората, които не са преживели това – освобождаването на свободата в тях самите, в тяхното сърце! – т.е. за които един такъв кардинален поврат е нещо непочувствано, възприемат свободата просто като дума. За преживелите го свободата е ценност на живота, от която те никога няма да се откажат.
Това, че не можем да бъдем “водени” към свободата, а че сами трябва да правим изстрадани стъпки към нея, е главното в моите послания към вас.

17 Какъв искам да бъда?
Дали е вярно, че “човек е такъв, какъвто иска да бъде”?
Аз изхождам все пак от себе си когато искам,т.е.”каквото човек е, това той и иска”.
Не е ли малко объркващо? Аз искам според себе си и съм това, което искам. Излиза, че моето “съм” съответства на моето “искам”- и “искам” съответства на това, което “съм”. Така ли е? Вероятно това е и най-естественото.
Човек винаги иска това, което няма. Ако го имаше нямаше да го иска. Искам това, което нямам, но въпреки това-онова, което искам, зависи от това, което съм. В някакъв смисъл не можеш да искаш онова, което нямаш, което не разбираш, което ти е чуждо, от което си ограден със стена-тогава?
Приближавайки се към реализиране на целта/моята цел/, аз вече не съм същия, аз променям себе си, значи желаното реформира действителното. Това например означава, че в момента, в който аз пожелая да стана мениджър, в същия този момент аз преставам поне наполовина да съм ленивец, мързеливец и страхливец. Остава само да се случи и другата половина, т.е. наистина вече да не мързелувам, а да ми “пари под краката”. Ето затова е много важно какво иска човек, поискал ли си нещо истински, то с това пожеланото вече наполовина е придобило реалност, то е на път да стане. Дали мога да кажа в такъв случай, какво точно искам?
Едва ли някога ще достигна положение в което мога да заявя: “Аз постигнах всичко.” Ако е така, за какво да живея повече? Да се наслаждавам на себе си, на своето “съвършенство”? Не вярвам, че някога ще ми се случи подобно нещо.
Моето безпокойство, относно мен и това, което искам да бъда, никога няма да престане. Затова приемам, че живея за да постигна “непостижимото”, да хвана “неуловимото”. Смятам, че истината е в търсенето, а не в намирането. Завладяващо е да търсиш, да си на път, да имаш своите междинни спирки-върхове, които дават усещането ,че можеш.
Ето защо, моето “искам да бъда” вечно ще ме съпровожда и аз няма да се откажа от него.

18 Какво искам да бъде?
Искайки да бъда “това или онова”, аз тръгвам към едно или друго бъдеще, което касае само мен. Бъдещето ми е някъде напред, но през проекта ми за това какво искам, аз прехвърлям мост към него и след това правя нужното за да го доведа при себе си. Аз обаче не мога да лиша своето бъдеще от спонтанност и изненади, от неизвестността. Ако сега слагам някакви граници и определям своето бъдеще, то аз го предопределям, а с това се лишавам от свободата да го създавам в неговата непосредственост и преживяване. Така бих се лишил и от безбройните възможности и шансове заложени в него.
И така: желая си бъдеще, изпълнено с неизвестност и с много възможности, между които мога да избирам чрез непрекъснато променящите се критерии на моето развитие. Такова бъдеще е преизобилно на свобода!
Искам да бъда свободен, искам бъдеще определяно от свободата ми: нима не си заслужава да се живее за това?!

19 За какво съм загрижен?
Моята загриженост е разпръсната във всекидневието и ме съпровожда неотменно.
Аз съм загрижен най-вече за себе си, за своето настояще и бъдеще, за това какво съм и какво искам да бъда. Загрижен съм и за хората около мен. Тази е неотменната ми грижа. На нея дължа своята човечност- как бих могъл да се откажа от нея. Грижата ме кара сутрин да ставам рано и вечер да си лягам късно. Тя ме кара да бъда адекватен на своето съществуване, на нея дължа постиженията си- как тогава човек да иска да е безгрижен?
Желаещият безгрижност-какво всъщност желае? И от какво се отказва?
Свободата не е безгрижие?

20 Как аз разбирам свободата си?
За мен СВОБОДА не е само дума! Моето отношение към нея ми позволява да погледна в себе си, да разбера кой съм, да се опозная.
Предчувствието, че свободата е живот, а животът –свобода, ме владее от момента, в който усетих, че съм отговорен за живота си. Оттогава изглежда само това правя: съотнасям своя живот със свободата във всичките му сфери.
А това, че обичам свободата си, достатъчно ли е да я разбирам? Разбирам ли я?
Аз не искам да подчинявам своята представа за свобода на някаква теория.
Свободата не може да се “знае”, в нея трябва да се вярва: и само така да се живее с нея...
Ако мога да подчиня своя живот на изискванията на свободата-съвсем спонтанно и непринудено-то това ми стига. Ако моите реакции носят в себе си свобода, то аз съм свободен. Не бива да забравям, че един от Духовните закони на Любовта е именно Законът за Свободата. Трябва да мога да давам и да получавам свобода-тогава ще съм сигурен , че обичам.
Аз се оставям на свободата си по същия начин, по който се оставям и на живота.
Това не значи, че се смятам за “особен” или “специален”, а означава, че съм човек. И тъй като зная, че главното за мен е тъкмо и само да бъда човек, то свободата , на която дължа това, е условието, което придава на моето съществуване необходимата човечност. Без свобода чувството ми, че живея и самото очарование от живота, ще бъдат загубени. Ето защо, аз съм влюбен в свободата, а щом е така, то без нея не си струва да се живее.

21 Как преживявам безпокойствата си?
Аз не съм камък, нито от желязо. И аз като всички имам безброй безпокойства. Но те не ме тревожат, дори ме радват- защото са проява на моята жизненост.
За мен покоят не е желан-защо тогава да се успокоявам. Искам да съм без покой-защото няма време.
Това, че моята жизненост не знае покой, че аз съм преизпълнен с жизненост, активност и сила, предопределя всичко: покоят за мен е изключена възможност. Да желая покоя и да отхвърля разяждащото безпокойство е равносилно да се откажа да живея и да се отдам на слабостта и инертността-на покоя, да бъда”покойник”...
А какво, впрочем ми дава моето безпокойство? Дава ми усещането,че животът е тук при мен, то е като пулсация на живото у мен. Моето безпокойство поражда копнежите, желанията и стремежите, целите и делата ми, то ме прави деен и привързан към действието, на него дължа ангажираността си със своето съществуване, което искам да е пълноценно.

22 Нима понякога ме е страх?
Знаете вероятно за онзи старец, който на смъртния си одър определил своя живот с едно изречение: “Цял живот живях, страхувайки се от неща, които никога не ми се случиха.”
Тук искам да уточня, че не за такъв страх става дума. Екзистенциалният страх, за който говоря, е дълбоко чувство, овладяващо ме когато усетя своята пълна откритост спрямо битието, когато почувствам своята неотделимост от свободата. Аз съм изцяло отговорен за себе си и за своя живот- ето го извора на страха, който ме завладява. Аз съм оставен на себе си, “хвърлили” са ме в живота с предизвикващото ужас-пожелание “Живей!”/както искаш и както намериш за добре/- нима е възможно да не ме е страх.
При вас е същото нали? Дори е по лошо, така ли?
“Смел в своя коренен и непредотвратим страх” и “Изпитващ страх, носейки смело своята съдба на свободен човек” са неизбежните възможности, които се редуват в мен като мое всекидневно самочувствие.
Аз съм “двойнствен” в своето отношение към битието и животът ми е даден точно затова: да постигна все пак една така желана цялостност, един компромис между нещата ,които мога да избирам- и от които ще избера все пак само едно.

Тук искам да приключа с играта на въпроси. Не, че те са се изчерпали. Смятам, че ви показах начина и всеки може да продължи. От това ще зависи вашето развитие и животът ви. Трябва да се научим да бъдем откровени със себе си. Оставам с надеждата, че по времето на моята игра сте били съпричастни и сте си отговорили на много въпроси относно своята личност, че сте се поопознали. Може да продължите с играта още сега. А ако прецените, че е по-добре да погледате телевизия, това може да ви донесе изживявания, но от нечий друг живот. Ваш МН

“Никога не са ми обещавали, че животът ще е лесен, но никой не ме предупреди, че може да е невъзможен.”
Дж.Уест
“Смелите не живеят вечно, но предпазливите не живеят въобще.” Т.Люс



13 “НИКОГА НЕ Е ТВЪРДЕ КЪСНО ДА СТАНЕШ ТОВА, КОЕТО БИ МОГЛО ДА ИЗЛЕЗЕ ОТ ТЕБ”

“Всеки човек носи в себе си цял неоткрит континент; нима не трябва да стана Колумб за собствената си земя?”
Дж. Стивънсън
“Ако не си в състояние да общуваш успешно със самия себе си, как би могъл да правиш това с други особняци?”
Дж. Файвър

Създай се сам – чрез формиране и самореализация

САМОАКТУАЛИЗАЦИЯ

ТЕСТ

След краткото отклонение, което направих, продължавам по план. Само,че това е моят план. Много бих се радвал, ако някой от вас ме стимулира да го променям от време-навреме. А това може да стане единствено чрез осъществяване на обратна връзка.
До тук направихме три основни извода, три тезиса какво трябва да изпълняваме. Не смятайте обаче, че ви давам някакъв алгоритъм-него вие сами ще си изградите.

- Да създадете система/да си изградите бизнес/, която да ви осигурява необходимата материална база за осъществяване на по-нататъшно развитие. Тази система трябва да ви обезпечи и все по-нарастващ дял на свободното време. Това означава и все по-малко участие в управлението на процеса. /Какво по-добро от МЛМ?/
- Намерете своето призвание и го реализирайте.
- Практика- пътят на истинското познание, позволяващо да реализирате себе си в този свят, да съедините заедно своята мисия и материалното обезпечение на този процес.

Има неимоверно много доказателства вече, че мисловните ни процеси имат своя енергетика, която действа върху нас и света наоколо, създаваща или разрушаваща-формираща събитията.С други думи светът има духовно начало.
Практиката се отличава с духовно съдържание и вътрешна устременост за изпълнението и. Растежът и развитието на духа ни е винаги в резултат на духовни практики.

За посочените по-горе противоположности/материална база-своя мисия/ и за “Квадранта на свободата” ще си говорим още, но това без което няма да мине се нарича ПРАКТИКА.
Сега ще ви предложа нещо , което вероятно ще предизвика интереса ви. Това е краткия вариант на теста за самоактуализация. Той се състои от 15 въпроса, които според мен не могат да обхванат в цялост самоактуализацията. Пълният вариант, който е от 100 въпроса и е на Jones & Crandall,1986- може да намерите на – http://vikrob.narod.ru/samoal.htm
Има само една трудност, че е на руски.
ТЕСТ
Прочетете твърденията и поставете цифрите:
1-не съм съгласен
2-отчасти не съм съгласен
3-отчасти съм съгласен
4-съгласен съм
Твърдения
1. Аз не се срамувам от нито една от своите емоции. ______________________
2. Аз чувствам, че трябва да правя това, което другите очакват от мен._______
3. Аз вярвам, че по същество хората са добри и може да им се вярва._________
4. Аз мога да се сърдя на хората, които обичам.___________________________
5. Винаги ми е необходимо, да срещам одобрение за своите действия.________
6. Аз не приемам своите слабости.______________________________________
7. Могат да ми харесват хора, които аз не одобрявам.______________________
8. Аз се страхувам от неуспеха._________________________________________
9. Аз се старая да не анализирам и опростявам сложните неща.______________
10. По-добре е да бъда такъв, какъвто съм-отколкото популярен._____________
11. В моят живот няма нещо-на което бих се посветил.______________________
12. Аз мога да изразявам чувствата си, дори това да води до нежелани последици.________________________________________________________
13. Аз не съм длъжен да помагам на другите.______________________________
14. Аз съм изморен от страхове и неадекватности.__________________________
15. Мен ме обичат, защото и аз обичам.__________________________________

Въпросите 2,5,6,8,9,11,13 и 14 са такива, че оценката им е инверсна,т.е. ако отговорът ви има оценка 1 то тя е равна на 4,2=3,3=2,4=1.
Сумирайте цифрите и ще получите своя коефициент на самоактуализация. Колкото е по-висок, толкова сте по-самоактуализирани. От тези тестове по обратния път можете да намерите вашите слаби места, а това ще ви покаже къде трябва да насочите усилията си.
Максималният сбор е равен на 60 т. и той на практика е нереален.
При 50 и повече точки/псевдосамоактуализация/ се смята, че има много силно влияние върху резултата на обследвания от фактора на социалната желателност или намерението му да изглежда в най-благоприятна светлина.
При бал от 35-49 точки се смята, че това е наистина висока степен на самоактуализация.
Диапазона от 30 до 35 точки представлява психическата и статистическа норма.
Бал под 30 точки се наблюдава при болни от неврози и гранични психически разстройства.
По мое мнение краткия тест може да даде доста чувствителни статистически отклонения/като процент/ и затова е добре да се използва само като първоначална информация.
При цялостния тест, човек може да придобие по пълна представа за себе си в разделите: самоактуализация, ориентация във времето, ценности, потребност от познания, креативност, автономност,спонтанност и др. След излизане на крайния резултат получавате и обяснения какво представляват различните скали. Ако си правите регулярно теста, ще имате представа и за това как се развивате и какъв растеж бележите. Теста може да служи и като база за една “духовна практика” за всеки от нас.
Ако не можете да се справите с руския и държите непременно да използвате този чудесен инструмент, пишете ми и аз с удоволствие ще направя превода на тези 100 двойни въпроси или твърдения. На сайта има и други тестове.

Квадрант на свободата
Отново ще се върнем на квадранта и ще решим чрез него някои практически задачи.
Каква е практическата полза от тази схема. Квадранта може да ни служи непрекъснато за онагледяване на нашите цели и пътищата за достигането им. Например:
Материалната свобода “ЗА” не може да бъде постигната без минаване през етапа М1- материална свобода “от”. Това вече трябва да е ясно. От друга страна, социалната свобода “ЗА” е невъзможна без достигането на М2-материална свобода “ЗА” и С1-социална свобода “ОТ”. С други думи правилото е: Елементите от ляво и отдолу трябва да са достигнати за да можем да постигнем това, което е целта ни.
Ще ви дам и един практически пример:
Ели си поставя за цел да получи уважение и признание,т.е. нейната цел попада в сектора С2-социална свобода “ЗА”. Нейната най-голяма мечта е да стане известна. Допълнително усложнение в случая се явява, че родителите й и нейният приятел й натрапват своята воля-т.е. тя не е достигнала С1-соц.свобода”ОТ”. Тя дори не е достигнала М1 и е зависима при задоволяване на материалните си потребности от приятеля си или родителите. Какво трябва да направи?
Първо трябва да достигне до ниво АМ или Мениджър, което гарантира в най- общия случай нивото М1, което е базово. С други думи тя ще може да се избави от материалните нужди за посрещане на всички свои потребности, ще се избави и от ДИКТАТУРАТА на своите близки, защото вече може да достигне С1. Те ще се опитват да я заставят да се занимава с “полезни” според тях неща, а не да си “губи времето” с МЛМ, докато тя не им предостави реалните доказателства, че това не е така-т.е. ще ликвидира икономическата принуда и манипулация. От друга страна С2 се опира отдолу на М2. Това означава, че ако Ели вече няма социална зависимост”ОТ”-С1, но състоянието на материална свобода “ЗА” не е достигнато, то на практика все още не е възможно да се реализира целта-С2. Дори М1 да може да се достигне с наемен труд, то достигането на М2 е изключено, с много малки изключения. Практически достигането на ниво М2 при нас се гарантира с достигането на ниво Мениджър и месечен чек от 2-3 хил.лв. Да видим какво означава това. Примерно за постигане М1 й трябват 800 лв., което покрива всички месечни разходи/мат.потребности/ на Ели. С разликата от 1200-2200 лв. тя ще може да инвестира една част от тях в бизнеса си , а другата да използва за неща,които не влизат като необходимост в живота и. Тоест може да си позволи т.н. “излишества” или удоволствия. Постигайки М2 , тя е на крачка от своята цел. Това може ,обаче да стане и едновременно, постигайки С1 тя да е постигнала и М2 и С2.
Всеки, който иска да върви нагоре първо трябва да забогатее. Почти всеки иска да забогатее! Проблемът е, че само минимален брой хора желаят да платят цената за това. Цената, разбира се не се измерва само с пари. А какво са парите в контекста на “Квадранта на свободата”? На първо място парите са енергия. Парите също са чувство:чувство за богатство, сигурност, изобилие и успех. Те са и усещане, че сте важни и специални, усещане за сила. Ние сме обичани и осигурени. Парите са просто един символ на безкрайната доброта, милостта, която ни е дала живот. Парите са от значение-първо, защото очевидно трябва да се храним. Второ, защото сме със свободна воля и дух, който трябва да еволюира и да събира житейски опит.Свободната воля да се движим и да опитваме какво ли не, да се разровим дълбоко в себе си и да извадим наяве истинската си сила. От тази лична сила потичат всичките пари, от които се нуждаем.
В края на живота си, с всичките победи и с цялата си красота, ние сме само една любов и едно познание и това представлява нашата духовна идентичност, която можем да отнесем със себе си.
Парите са енергия, любов и светлина и щом се стремим към светлина, можем и трябва без угризения да се стремим към богатство.
Както виждате,“Квадрантът на свободата” определено се явява – много конкретен практически инструмент, с който можем да се отървем от много заблуди в нашия живот.

И накрая искам да ви напомня, че това са знания, които ако наистина сте ги усвоили, ще ви доведат до действия, а съответно и до повишаване на енергията-т.е. това са “живи” знания. Поздрави-МН

“Късметът помага на усърдните!”

“Нямаше да се тревожим какво си мислят хората за нас, ако знаехме колко рядко го правят.”
Х.Дж.Браун



14 “НИКОГА НЕ Е ТВЪРДЕ КЪСНО ДА СТАНЕШ ТОВА, КОЕТО БИ МОГЛО ДА ИЗЛЕЗЕ ОТ ТЕБ”

“Всеки може да бъде в пълно съзвучие единствено със себе си”
“Най-добре е онзи, който е разчитал само на себе си и сам за себе си е всичко.”
Артур Шопенхауер
ПАРИ

Всичко през призмата на “Квадранта на свободата”

Духовна сфера І Д1 І Д2 І Д3 І
_______________ І______________І____________І____________І
Социална сфера І С1 І С2 І С3 І
_______________ І______________І____________І____________ І
Материална сфераІ М1 І М2 І М3 І
_______________ І______________І____________І____________ І
сфери на живот свобода”ОТ” свобода”ЗА” свобода”В ИМЕТО”

През времето парите са получили лоша слава. Те са били свързвани с корупция и злоупотреба с властта/както е и сега/. Развило се е схващането, че по някакъв начин богатите са лоши, и че ако си заможен, прекъсваш връзката си с любовта и добротата.
Нищо подобно! Искрено вярвам,че да сте духовно издигнати/вж. Д3/ не може да не сте на най-високото стъпало на богатството/М3/. Не можете да дарявате любов и състрадание и да помагате на другите, ако това не е така.
Всички философии и религиозни системи от древността включват идеята за самостоятелността. Идеите за хармония, покой и богатство са общи за всички култури. Ще ви цитирам две извадки от библията: “Обични, аз ти желая всички неща, чрез които можеш да просперираш” и “Ти трябва да помниш Господа твоя Бог затова, защото той е този, който ти дава силата да станеш богат”, вероятно има и още.
Чували сте и, че “парите са корена на всяко зло”. Но истинският цитат е “Любовта към парите е коренът на всяко зло”. Сами по себе си парите са символ на признателност/признават ни се усилията и трудът/, жест на благоволение и състрадание. Зло са само негативните човешки състояния свързани с парите, като алчност, скъперничество, фикс-идеята за власт и др.
Парите са неутрални, те са само уплътнена форма на енергия/светлина/. И светлината е неутрална-тя може да освети храма или да хвърли сянка върху ешафода.
Защо до нас, тези неща са стигнали толкова изопачени?
В ерата на ранното християнство, църквата се е стремяла да упражнява власт и контрол върху хората. Идеите за самостоятелността и изключителността на човек са били премахнати от свещените книги и религиозните учения. Самоутвърждаването и независимостта са се считали като заплаха за религиозната власт и феодалния контрол върху обикновените хора. При социализма също не беше по-различно. Но времената са се променили. Светът сигурно още не-но за да го променим – трябва да започнем от себе си.
Трансцеденталното движение в продължение на повече от сто години, развива идеите за богатството, хармонията и изключителността на живота.
Идеята за духовно утвърждаване на индивида е израснала, проявявайки се в крайна сметка като велика духовна светлина. Идеите за самодостатъчността, изобилието и просвещението не са заплаха вече. Вече все повече хора осъзнават, че сами са отговорни за собственото си утвърждаване, и че поемането на отговорност е духовен акт, който помага на всеки един да става все по-свободен.
За да стане това, хората трябва да бъдат смели, те трябва да възприемат идеята, че сами могат да контролират живота си и да поемат отговорността за него. Това е единственото решение на проблемите на нашето общество. Глупаво е да очакваме някой друг да уреди живота ни/както при социализма/.
В миналото бяхме манипулирани и принудени да вярваме, че индивидът не е важен, че цялата сила и власт над живота ни трябва да бъде прехвърлена на властите, които биха действали като пазители на общото благо. Много властници управляваха/и управляват/ общото благо за техни собствени цели, естествено в ущърб на нас. Виждайки това, много от нас се питат дали философията за подобна липса на утвърждаване в действителност работи. Интересно е ,че общото благо стана “обществен интерес”, което се оказа всичко, което е угодно на “водачите” на духовното, финансовото и политическото ни статукво.
Безкрайното манипулиране и контрол върху обществото ни бе лансирано като свята и добра идея. В края на краищата, кой може да се противопостави на “обществения интерес”.
На религиозно-духовния фронт ни лансираха идеята, че ни трябват посредници, които от наше име да се застъпват пред Бога. Отне ни повече от хиляда години да разберем, че тази идея е доста глупава, и че можем и сами да си контактуваме с Бог-винаги когато пожелаем, без да искаме разрешение или да наемаме посредник.
Хубавото при съвременните християнски църкви е, че те не казват, че трябва да преминем през тях, за да стигнем до Бог. Вместо това те учат хората САМИ ДА ПОЕМАТ КОНТРОЛА ВЪРХУ СЕБЕ СИ. Разбира се, идеите да поемеш отговорност и контрол върху себе си и да си осигуриш свободата да ръководиш собствената си духовна съдба са радикални идеи, които все още се оформят.
ЧОВЕК Е СВОБОДЕН ТОГАВА, КОГАТО НЕ ИСКА ДА ПРАВИ КАКВОТО И ДА Е!
У нас все още се счита за брутална, егоистична и твърде неприлична идеята, че можеш да поискаш да направиш пари, да станеш богат и да управляваш живота си сам. Всеки, който е поел в това направление, ще трябва да си проправи път през неприятните вълни на антагонизма. Той ще трябва да е смел и да се изправи пред манипулаторите, които отрупват с какво ли не всеки, който търси да разкъса ограничителните мерки на стария умствен калъп.
Нашето време е настъпило, а правилата за парите са прости. Не е толкова трудно да проправите път през глупостта, за да успеете и да станете свободни. Идеята за самоактуализацията е добра за хората, които трябва да поемат управлението на живота си, а богатството, когато се използва благоразумно, е духовно, желано и най-вече естествено/вж.”Квадранта на свободата”/.
Това не означава, че бедността е непременно нещо срамно и противоестествено. Въпреки това всички ние можем да се издигнем, независимо от скромния си произход, тъй като парите са енергия/вж.”Дао на парите”/. А ГЕНЕРИРАНЕТО НА ЕНЕРГИЯ НЕ ИЗИСКВА НИЩО ДРУГО, ОСВЕН ЖЕЛАНИЕ И ЕНТУСИАЗЪМ.
Не бива да смятаме бедността непременно за лош късмет или нерадостна карма, която отработваме. По-често, липсата на пари е резултат от грешките и недоброто познаване на “квадранта на свободата” и неговите закономерности.
Разликата между скитника и милионера е почти неуловима промяна в съзнанието и жизнеността. Те са двата полюса на едно и също нещо. Трансмутацията гарантира много по-лесното преминаване от полюс в полюс, отколкото от някое междинно положение. Така ,че всички имаме своите шансове. Просто трябва да се мине на “по-висока предавка”. Можете да се научите да бъдете по-отворени и да се откажете от негативния навик за “отричане” на всичко. Така възможностите и шансовете на живота ще дойдат много по-лесно и всичко това ще бъде част от духовното ви пътуване към Д3, към самоактуализирания Аз.
Това не означава, че хората, които са много богати, са непременно много духовни/те може да са се развили само надясно от М1 и евентуално до С1 и С2 отгоре/.
Какво означава посочената по-горе неуловима разлика в съзнанието? Става въпрос за осъзнатост или съзнателност. Тайната на т.нар. умни хора е в осъзнатостта. Яснотата на ума се определя от степента на осъзнатост. Едни ясно мислят и ясно излагат мислите си, а на други в главите им е бъркотия. Острият ум от една страна, и тъпотата, от друга, не са степени на развитие на интелекта, а различни степени на осъзнатост.
Тъпотата по-скоро е психологическа защита от нежелана информация /отричане, отхвърляне/: “Нищо не искам да знам, оставете ме на мира!”. Острият ум е откритост, любознателност, желание да се получава и обработва информация: “Искам всичко да знам!”. Тъпотата понякога е следствие от затормозеност. И едното и другото се развива в детството-когато насила карате детето си да учи и на всичкото отгоре му оказвате и психологически натиск.
Колкото по-дълбоко спим наяве, толкова повече грешки правим. Зациклянето стеснява фокуса на възприемането и поставя капаци. По тази причина човек прави грешки, а после се чуди: “Къде са ми били очите?”
Неосъзнатост в една или друга степен настъпва, когато човек не иска да се сблъска лице в лице с реалността. Желанието да избяга от заплашителната реалност кара щрауса да си крие главата в пясъка. При човек това се проявява в стремеж да се изолира от външния свят: “Нищо не виждам, нищо не чувам, нищо не искам, оставете ме на мира!” Няма възможност да си скрие главата в пясъка и затова неволно се стреми да блокира възприятието си, като снижава равнището на осъзнатост. Когато човек не може да отрази някой удар на съдбата, той така блокира от страх и реакцията му/ако има такава/ е така забавена- сякаш пелена е паднала върху очите му. По същият начин-при по-агресивните, яростта замъглява разбирането. Човек не вижда и не чува нищо наоколо. Оттук и терминът “сляпа ярост”. Страхът и яростта са крайните прояви на неосъзнатост. Забелязвате ,че говорим за емоции и се досещате , че пак ще стане въпрос за “емоционалната интелигентност”. С какво може да ни помогне тя за събуждането ни? С това ,че може да ни направи способни да достигнем целите си, чрез взаимодействие със средата си!
Съжалявам, ако ви досаждам с припомняне на неща, които може би вече знаете, но се надявам да допринеса с нещо за осъзнаването на проблематиката, и да ви подтикна да предприемете определени действия, за да навлезете в света на благоденствието и сигурността, което считам за естествена част от човешката ни еволюция- стремежа към самоактуализация.

Представете си, че имате 1 000 000 или по-добре 1 000 000 000 лв. Какво бихте правили с толкова много пари- при положение, че познавате “Квадранта на свободата”?
Този въпрос не е от простите, особено за тези хора, които нямат пари. Трудно е да си представи 1 000 000 000 човек, който и 10 000 лв. не е виждал, или по-точно не ги е притежавал. Само този който е разполагал с много пари може да каже , те щастие не генерират. До определена степен те ни спасяват от нуждата, от нещастието, от социалния гнет- но щастие, здраве, любов и безсмъртие не дават.
ПАРИТЕ СЕ ИДЕАЛИЗИРАТ САМО ОТ ТЕЗИ, КОИТО НИКОГА НЕ СА ГИ ПРИТЕЖАВАЛИ. Или както споменава Р.Кийосаки:”За пари говорят само бедните”. Вторачени във парите са само те. В живота си съм установил-като емпирично правило, че колкото повече се прилепяш към нещо, то все повече ти бяга, изчезва от живота ти. Така е със жените, така е и с парите. Шекспир добре го е казал: “Любовта бяга от онези, които я гонят, а се хвърля на шията на тия, които бягат далеч от нея” Вероятно това има връзка с една от 10-те божи заповеди:”Не си създавай кумири”. Кой знае?
И така имате 1 000 000 000/дай боже/. Вие сте значи много богат човек, който може да си позволи да не работи/за пари/.
НАКЪДЕ ЩЕ СИ ОБЪРНЕТЕ ПОГЛЕДА?
С какво ще се занимавате? На какво ще се посветите? Трудно ви е да отговорите-нали?
Или може би ще ви е трудно след петата минута, през което време ще изредите всичко за което сте мечтали: хубаво жилище, три вили, една в близост до родния ви град или защо не София, една зимна, една лятна,яхта,развлечения,пътешествия, коли и какво ли още не.
С едно изречение-достигнали сте М1 и М2 и какво?
Защо Бил Гейтс и до сега работи в своя офис до късно, не излизайки дори за обяд. Нима ще може да похарчи парите си и за сто живота?
Това е друга тема, абсолютно непонятна за мнозина.
Можете ли да си представите, че сте стъпили в М3, където ще харчите пари не за собствени нужди? Можете ли да си представите, че можете да създадете някакъв доверителен фонд, който да обслужва примерно надарени деца, или сираци, или каквото и да било? Помните ли Нобел?
Трудно би било да го направите само УМОЗРИТЕЛНО, ако тези 1 000 000 000 лв. не са ви в джоба. Ако ви е трудно, започнете отново да четете моите послания, без да пропускате нито едно. Ако и след това ви е трудно, ами да опростим задачата. Най-простото решение е да ги направите тези пари и “да си ги сложите в джоба”си/нали знаете, че обичам да се шегувам/. Ама тук си говоря най-сериозно!
Сега ви моля да погледнете горните три подвъпроса. Първият от тях е: с какво ще се занимавате?
Посредством ПРАКТИКАТА / РЕАЛНОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЗАПЛАНУВАНОТО ПО-РАНО/, вие ще можете да разберете- ТОВА МОЕ ЛИ Е ИЛИ НЕ Е МОЕ! ГРЕША ЛИ ИЛИ НЕ В ОТГОВОРА НА ПЪРВИЯ ВЪПРОС.
Съвсем няма с първия опит да налучкате своето кредо, но поне ще се доближите.
Значи проверка чрез практика.
“ОСНОВЕН ПРОБЛЕМ ОБАЧЕ,НА ЧОВЕШКАТА РАСА Е, ЧЕ ХОРАТА СА СКЛОННИ ДА СЕ СЪПРОТИВЛЯВАТ НА ПРОМЯНАТА. Когато са изправени пред избора да променят мнението си, или да открият други доказателства, така че да го запазят, ще изберат да търсят нови доказателства, а не да си променят становището.”
Практиката е основен критерий за знанието-знанието за себе си.
Да израстваш, да се променяш, да станеш истински свободен- това е единствено верния път. Нагледно това може да се види от “квадранта на свободата”.
Ако проучим живота на много духовно издигнати хора-ще видим постигнати всички свободи от първия и втория ред, а от най-горния достигнати Д2 или Д3.
Пример за достигната свобода Д3 е майка Тереза.

Накрая искам да ви дам един съвет. МИСЛЕТЕ ВЪРХУ ХАРТИЯ! ЗАПИСВАЙТЕ!
Ефектът от това е огромен и неочакван. Аз ви показах и ви показвам ,как става това.Защото аз не знам дали четете моите послания, но аз си ги чета-така че за мен те ще имат ефект, ефект който ще си проличи в бъдещето.
И ОЩЕ ЕДИН ВЪПРОС: ДАЛИ ЩЕ СЕ ЗАНИМАВАТЕ С ТОВА, С КОЕТО СЕ ЗАНИМАВАТЕ СЕГА, АКО ИМАТЕ 1 000 000 000 ЛВ? Ваш М.Николов

15 “НИКОГА НЕ Е ТВЪРДЕ КЪСНО ДА СТАНЕШ ТОВА, КОЕТО БИ МОГЛО ДА ИЗЛЕЗЕ ОТ ТЕБ”

“Времето и случаят не могат да направят нищо за тези, които не правят нищо за себе си.”
Дж. Канинг
“Аз изгубих времето си, а сега то губи мен.”
Шекспир

Синергично общество и практическо значение на теорията на Маслоу

Времето и времева компетентност

Днес възгледът на Маслоу за потенциала на индивидуалното благополучие и синергичното общество се прилага в много сфери на социологията и психологията. Широкото приложение на неговата философия може да послужи като мерило за нейното значение. Приложението на идеите на Маслоу са в различните области на психологията, образованието, бизнеса и стопанското управление, здравеопазването и социологията. Не съм сигурен, но ми се струва след като съпоставя нещата, че неговата теория, ако не е дала началото на МЛМ- то поне е допринесла за бурното му развитие като индустрия. Какво имам предвид? Ще изложа съображенията си и вие сами ще прецените. Но едно обаче е ясно, че теориите на Маслоу и теорията на МЛМ са в изключителна тясна връзка и то най-вече по отношение на синергичното общество и самоактуализиращата се личност, по отношение на хуманистичната етика. Нека да видим какво представлява хуманистичната етика, която Маслоу формулира чрез най-важните й принципи:
-Поемане на отговорност за собствените действия и преживявания.
-Взаимност в отношенията-признаване на гледната точка на другия.
-Екзистенциална/ТУК И СЕГА/ гледна точка, която приема, че човек живее само в настоящия момент.
-Признаване, че емоции като болка, конфликт, печал, гняв и вина са част от човешкия живот, които трябва да бъдат разбрани и дори ценени, вместо да се потискат и крият; изразяването на емоция разкрива изживян смисъл в живота на човека.
-Хората въплътили хуманистична етика, са единни в търсенето на благоприятстващи растежа преживявания.
Освен това Маслоу въвежда яснота и по отношение хуманистичните ценности.
“Целият ни живот е образование и всеки е учител и всеки вечно ученик”/Маслоу/. Тук в апостроф си задавам следния въпрос: А нима основната практическа задача на всяко едно действие не е образованието, обучението? Колкото повече действаме, толкова повече научаваме.
За Маслоу обучението е свързано по някакъв начин с всички човешки потребности.То води до промени в представата за себе си, в чувствата и поведението, както и във взаимоотношенията със средата.Проучванията показват, че най-добрите учители са тези, които са творчески, спонтанни и готови да помогнат личности, предаващи по-скоро смисъла, отколкото фактите, с висока самооценка и разглеждащи работата си като освобождение, а не като контрол.
Освен това, Маслоу установява, че теориите му могат да се приложат към организационния мениджмънт. Той открива, че хората започват да функционират на оптимално равнище, когато организациите развият практики, отчитащи холистичната/цялостната/ природа на човешките същества. Той е убеден, че хуманната, просветна политика на мениджмънт, ще се окаже и финансово доходна.
Бизнесът трябва да има потенциал да преобрази и подкрепи самоактуализиращите се хора. Потребностите от лично израстване и оценка са също така важни, както и икономическата сигурност. Работата се разглежда едновременно като психологическо преживяване и стопанска дейност.
Хуманистичната психология подсказва съществуването и значението на психичните потребности, като например да постигаш, да си независим и автономен, да се чувстваш удобно със собственото си аз, да израстваш и да се себеактуализираш./Какво ще кажете?/
През 1965 г. Маслоу осъзнава, че успешният лидер се съсредоточава върху човешките ценности, насочен е към задоволяване на потребността на хората от смисъл и създава организационна цел. Маслоу разработва система от 36 допускания или предпоставки за напълно действаща организация. Те включват:
1. Приемете, че у всички ваши хора съществува импулсът да постигат, че те са за висок професионализъм и против пилеенето на време, искат да свършат добра работа и т.н.
2. Приемете, че хората предпочитат да се чувстват важни, потребни, полезни, постигащи успех, горди и уважавани.
3. Приемете, че всеки е достоен за доверие.
4. Приемете, че всеки трябва да бъде колкото е възможно по-пълно информиран за колкото се може повече факти и истини, за всичко, което има връзка със ситуацията.
5. Приемете, че съществува предпочитание или тенденция за отъждествяване с все по-голяма част от света и копнеж за ценности като истина, справедливост, съвършенство и т.н.
Много големи компании са въвели стил на мениджмънт, който зависи от индивидуалната отговорност, екипната работа и грижа за хората. Най-добре това си личи при компаниите работещи в сферата на МЛМ.
В последните години думата холистичен се свързва най-често със сферата на здравеопазването.Взривът на холистичната перспектива в тази област се дължи отново на влиянието на Маслоу. Отместването по посока на холизма е наистина необратимо- не защото някой го налага на медицината, а по-скоро защото е част от една много по-широка промяна в гледната точка за това кое и какво е човешкото същество. Холистичната медицина подчертава генетичната, биологичната и психосоциалната уникалност на пациентите.
Болестта потенциално води към промяна, защото може да предизвика внезапно изменение в системата от ценности, едно пробуждане-един шанс. Много хора вече поемат отговорността за това да са добре. Това е една класическа промяна в стил Маслоу: “все повече хора да работят срещу патогенното обкръжение и общество, като едновременно с това поемат лична отговорност за собственото си позитивно добро здраве.”
Нарастващото съзнание за въздействията на душевните и емоционалните състояния върху здравето и болестта, както и ролята на самия човек, като активен участник в процеса на лечение доведе до разнообразни техники за мобилизиране на естествения процес на оздравяване на индивида.
Себеактуализиращите се не достигат същата степен на стрес, както останалите. Освен това те страдат от по-малко заболявания и показват последователно по-високи равнища на задоволство от живота. И все пак те непрекъснато постигат високи резултати, като работят в условията на същата “тенджера под налягане”, каквато представлява нашето общество. Самоактуализиращите се хора са се научили да управляват стреса.
Прилагането на холистичния възглед повлия върху всички фази на нашия жизнен цикъл, като се започне от алтернативните подходи към раждането на децата и се стигне до “здравото” стареене. Нима не е повлияло и нас?
Маслоу не заявява, какви социални и политически теории могат да се извлекат от трудовете му, но очертава някои идеи, стоящи в основата на концепцията му за здравето, той го нарича синергично общество. Синергично е такова общество при което- “има обществен ред, при който индивидът с едно и също действие и по едно и също време служи на собствения си интерес и на интереса на групата”.
През последните двадесет години на своя живот Маслоу посвещава голяма част от времето си на изучаването на социалните последствия на своята философия за йерархията на ценностите. Това го води в края на краищата до позиция, която може да бъде определена като “капиталистически анархизъм”, като думата анархизъм се използва в първоначалния си смисъл на плодотворно сътрудничество между равни.
“Изборът, основан на ценност, започва да доминира над чистата способност. Сякаш най-сетне се задава времето, когато много хора ще са в състояние да използват пълния обхват на силите си, за да изберат какъв живот наистина искат да водят.”
Стана ясно също така, че макар търсенето на самоактуализация да тласка някои хора към егоцентричната погълнатост от самите себе си, етапът “първо аз” е общо взето временен, междинна спирка по пътя към обществено съзнание.
На едно място Маслоу казва, че ако в дадено общество има 8% самоактуализиращи се хора, скоро самото то ще стане самоактуализиращо се. Този нововъзникващ свят ще изисква и нови форми на обществена организация-мрежи. Идеите на Маслоу съвпадат с тези на Нейсбит за “мрежата като модел на организация и комуникация, която има своите корени в естественото и егалитарно образуване на групи от еднакво мислещи хора”.
Не мислете, че с това кратко експозе искам да доказвам нещо. Нека всеки да го възприема както иска. Това което ме е водило да го напиша е универсалността на теориите на Маслоу, тяхната практическа насоченост и може би да отговоря на въпроса: “Какво толкова се занимавам с този Маслоу?”, за който ви споменах преди време.

ВРЕМЕТО – тук и сега! Времева компетентност.
Растежът отнема време!
Действието отнема време!

***
Обичайте сега – защото не е известно, ще настъпи ли “Утре”.
Не оставяйте всичко прекрасно за “Утре”.
Живейте интензивно, живейте тотално – ТУК И СЕГА

***
Ако си смел, послушай сърцето си.
Ако си страхливец, послушай главата си.
Но за страхливци рай няма!
Той открива своите порти само за смелите!
Раджниш Ошо

Страхливецът е по същество нерешителен. Той обмисля всичко по стотина пъти, анализира, сравнява се с другите, страх го е да не извърши грешка и затова не може да започне каквото и да е – дори това да е някакво, малко ефективно и безрезултатно ДЕЙСТВИЕ.
ДА СЕ ЗАПОЧНЕ ДА СЕ ДЕЙСТВА, това е първия етап от всяко практическо действие и задължителна стъпка към резултата.

Смелият слуша сърцето си. Интуицията и вътрешната сила превъзхождат логиката. И по дълбочина, и по скорост, и най важното – по резултати. Така е било винаги.
Най-важното тук е ентусиазма! Ентусиазмът убива мързела, а мързелът убива действието! Мъртвите не действат-значи мързелът убива и човека!/За мързела, волята и ентропията ще поговорим допълнително./
Без ентусиазъм, истинският успех е невъзможен! И не просто ентусиазъм , а приповдигнатост. Когато сте приповдигнати, това се предава и на вашите клиенти и дистрибутори. Само така може да се прави бизнес. Ентусиазмът дори не е задължително да има външни прояви. Той трябва да е постоянно във вас, като част от вътрешната ви сила. Ако не го притежавате, никакви бизнес-планове, аналитични разчети и маркетингови проучвания не ви гарантират успеха. А коя е най-важната черта на ентусиазма? ТОВА Е ДЕЙСТВИЕТО – ТУК И СЕГА!

Чували сте вероятно този въпрос: “Как ще организираш времето си, ако знаеш че ти остават шест месеца живот, на какво ще се посветиш?”

Умението да се живее “ТУК И СЕГА”, това е едно от най-важните качества на самоактуализираната личност.
Това не е ДА СЕ ГОТВИШ ДА ЖИВЕЕШ, А ДА ЖИВЕЕШ.
Много от нас отлагат живота си за после. А това после никога не настъпва!
Не умеем да живеем именно по тази причина. Страхове, надежди, очакване... и какво чакаме, а не действаме? Някой беше казал нещо такова, че животът е това , което се случва – докато си правим планове/докато се каним да живеем/. Чудесна играчка в ръцете на съдбата!
НЕ СЕ ГОТВЕТЕ ЗА ЖИВОТ - ЖИВЕЙТЕ СЕГА!

Нека сега да разгледаме друг аспект, а именно: човешката компетентност във времето. Това е една от главните скали на теста за самоактуализация, която показва тенденцията, човек да живее в настоящето, а не да се концентрира на минало и бъдеще. Смята се, че компетентните във времето хора, могат да преценяват как миналото влияе на настоящето и реалистично да свързват дългосрочните си планове с текущите задачи. При тях има чувство за непрекъснатост на тези три аспекта. И обратно, некомпетентните отделят своето минало и бъдеще от настоящето. Техният живот в настоящето е изпълнен със съжаление и чувство на обида, свързани с миналото, и идеализиране на целите или страх, свързани с бъдещето. Те изпитват също трудности във връзката на своите минали достижения с надеждите за бъдещето.
Самоактуализиращите се хора в основата си са компетентни във времето.
Скалата за ориентация във времето показва, доколко човек живее в настоящето, не отлагайки своя живот “за после” и не се опитва да намери убежище в миналото.
Високият резултат е характерен за лицата, които добре разбират “ТУК И СЕГА” и са способни да се наслаждават на всеки актуален момент, избягвайки да го сравняват с минали радости и бъдещи успехи. Ниският резултат показва хора, невротично потънали в минали преживявания, с повишени стремежи към бъдещи достижения, мнителни и неуверени в себе си.
Следващия път ще завърша темата, която вероятно е много важна за всеки.
А сега ви желая всичко добро-ваш МН.

“Най-висшата мъдрост е да бъдеш постоянен в решенията си”
Наполеон

“На човек, който знае къде отива, светът дава път”- Джордан

16 “НИКОГА НЕ Е ТВЪРДЕ КЪСНО ДА СТАНЕШ ТОВА, КОЕТО БИ МОГЛО ДА ИЗЛЕЗЕ ОТ ТЕБ”

“Кое е най-висшето управление? – Онова, което ни учи да се управляваме сами.”
Гьоте

“ Големи трудности и малки сполуки чакат онези, които искат света да разреши задачите им- светът не може да разреши собствените си задачи.”
Х. Мелвил

Чудото на еволюцията, ентропия, силата на ентропията, любовта и мързела, волята.

Духовното израстване е еволюцията на индивида. Човешкото тяло понася промените на времето, но то не се развива. Нови физически структури не се създават. В рамките на един живот обаче човешкия дух може драматично да се развие. Духовните способности могат да се увеличат. Нашият живот ни предлага неограничени възможности за духовно израстване до самия край. Процесът на физическа еволюция е подобен и ни предоставя готов модел за по-дълбоко осъзнаване на духовното израстване.
Най-учудващата характеристика на физическата еволюция е, че тя сама по себе си е чудо. Според разбиранията ни за вселената тя не би трябвало да съществува въобще. Един от основните природни закони е вторият закон на термодинамиката, според който енергията по естествен път се движи от ниво с по-висша организация към ниво с по-нисша организация, от ниво на по-висока към ниво на по-ниска диференциация. С други думи, вселената е в процес на спираловидно разграждане. Примерът, който често използвам за илюстрация на този процес е примерът с водопад. Много работа се изисква, за да доставим водата обратно/да потече нагоре/. Енергията за това трябва да дойде от някъде другаде.
С други думи, според втория закон на термодинамиката, след милиони години светът напълно ще се разпадне, докато не стигне най-ниската точка на аморфната, разградена система, в която вече няма какво да се случи.
Това последно състояние се нарича “ентропия”, а естественият поток на енергията надолу към най-ниската точка се нарича “сила на ентропията”.
Сега ние вече можем да разберем, че “потокът” на еволюцията е насочен срещу силата на ентропията. Процесът на развитието на организмите е постепенно придвижване от по-нисши към все по-висши нива. Еволюцията е чудо, защото е в разрез с естествения закон. В естествения ход на нещата, ние не би трябвало да съществуваме. При духовната еволюция нещата са идентични.
Процесът на духовно израстване е труден и изисква много усилия, защото той е насочен срещу естествената съпротива, срещу естествената склонност да запазваме нещата такива, каквито са, да се придържаме към остарелите стереотипи и отъпканите пътища. За естествената съпротива, за силата на ентропията, като фактор в нашия духовен живот, има какво още да добавя. Както и в случая с физическата еволюция, чудото е в това, че съпротивата е преодоляна. Ние израстваме, независимо от всичко онова, което спъва процеса, ние ставаме по-добри. Разбира се, не всички от нас. Съвсем не е лесно. Но значителна част от хората някак си успяват да усъвършенстват себе си. Има една сила, която ни подтиква да изберем по-трудната пътека, по която ние можем да излезем от блатото.
Схемата за духовната еволюция е приложима и към съществуването на отделния човек. Всеки от нас има свой собствен стимул за растеж и всеки от нас, когато го следва, трябва сам да се пребори със собствената си съпротива. Схемата също се отнася и до човешката природа като цяло. Еволюирайки като индивиди, ние предизвикваме и еволюцията на обществото. Тези, които постигат израстване, не само се наслаждават на плодовете на развитието, но даряват тези плодове на света.
Но коя е тази сила, която ни подтиква и като индивиди, и като вид да растем в разрез с естествената съпротива на собствената си летаргия? Аз вече я споменах неколкократно- това е любовта. Тя може да се дефинира така:” Стремеж да се разширим с цел да подхраним духовното развитие на партньора си или своето собствено”. Когато израстваме, ние полагаме усилия за това и го правим, защото обичаме себе си. Чрез любовта ние се извисяваме. Само чрез нашата любов към другите ние можем да им помогнем и те да извисят себе си. Любовта, разширяването на личността е същността на еволюцията.
Тя е еволюция в действие. Тя е чудотворната сила, която побеждава естествения закон на ентропията.
Кои са препятствията по пътя на растежа? В крайна сметка има само една пречка и това е мързелът. Не случайно леността е един от седемте смъртни гряха. Ако съумеем да превъзмогнем мързела, ще се справим с всички останали препятствия, ако ли не, няма да успеем да преодолеем нито едно. Мързелът, както и страхът е противоположен на любовта! Не винаги страхът е мързел, но в повечето случаи нещата стоят точно така. Често ние се страхуваме от промяна на статуквото. Боим се, че ако предприемем крачка напред, ще изгубим това, с което разполагаме. Хората възприемат всяка нова информация като подчертано опасна, защото ако я приемат, те трябва основно да преразгледат представите си за действителността, а те инстинктивно се стремят да избягнат това./Затова е много трудно да се работи на студен пазар./ Следователно те по-често се борят срещу новата информация, вместо да я усвоят. Тяхното противопоставяне се основава на страха, който се корени в мързела. Те се страхуват от работата, с която трябва да се захванат. Има и още един страх свързан с мързела-той се проявява , когато трябва да разширим своите граници с нови територии, нови отговорности, нови връзки, и нива на съществуване. Тук отново се рискува да бъде загубено статуквото и страхът идва от мисълта за работата, която се изисква за постигане на ново статукво. Вече споменах, че основен проблем на човечеството е съпротивата срещу всяка една промяна. Това също трябва да се осъзнае. Духовното израстване изисква доста усилия.
Сега можем да разгледаме леността в перспектива и да разберем, че тя е силата на ентропията, която се проявява в живота на всеки от нас.
Само заради страха и мързела по-голяма част от дистрибуторите се отказват много преди да са достигнали до М1, необходимо условие за по-нататъшно израстване! Поддават се на силата на “ентропията” и тръгват “надолу” т.е. не само не израстват материално и духовно, но и деградират.
В ранните етапи на духовно развитие хората не съзнават своя мързел, макар че от време на време може и да го признават. Това е така, защото мързеливата и страхливата/тъмната/ част на личността е безскрупулна и изкусна в коварното заблуждение. Тя покрива собствената си леност с паравани от всевъзможни рационализации и демонстрации/дори на дейност/, които развиващата се част/светлата/ на личността поради слабост или не може все още да различи, или не може да се пребори. Най-типичен параван са всевъзможните оправдания.
Актът на осъзнаване и разпознаване на леността в себе си е началото на нейното унищожение.! Борбата срещу силата на ентропията никога не свършва!
Във всеки от нас има по една “болна” и по една “здрава” половинка. Дори и да изглеждаме абсолютно уплашени и закоравели ленивци, има една част от нас, която се стреми да ни издигне/да ни накара да излезем от зоната на комфорт/, която обича промените и развитието, която е привлечена от непознатото и новото и която иска да поеме риска на духовната еволюция. Моето послание е точно към тази част, колкото и малка да е!
И независимо колко душевно здрави и духовно израснали сме ние, в нас винаги има една част, макар и малка, която се стреми да ограничи нашето напрежение, която обича познатото и старото, която се страхува от промяната и усилието, която иска компромис и липса на болка на всяка цена, дори ако това води до стагнация и регрес. Всеки от нас е представител на човечеството, във всеки от нас е заложен инстинктът за божественото и надеждата за човешкия род, същевременно във всеки от нас се таи и грехът на леността, вездесъщата сила на ентропията, която ни тегли назад, към блатото, от което сме еволюирали.
Любовта е антитеза на леността. Обикновения мързел е пасивен отказ от любовта. Злото е мързел достигнал връхната си точка, мързел до краен предел.
Някои нормално лениви хора няма да си мръднат дори и пръста, за да разширят границите си, освен ако не бъдат принудени. В нашия бизнес принуда няма, затова такива хора са безнадежден случай- докато не се вземат в ръце. Тяхното съществуване е демонстрация на нелюбов, но това още не значи, че те са зли. Истински злите хора, от друга страна, по-скоро активно, отколкото пасивно избягват собственото си разширяване. Те биха направили всичко, което е по силите им, за да запазят своя мързел, целостта на болните си половинки. Ако тази цялост е застрашена от духовното здраве на хората около тях, те ще направят всичко възможно и ще използват всякакви средства, за да намалят или унищожат духовното около себе си. Обикновеният мързел е не-любов, а злото е анти-любов.
Белег на духовно развитие е дори самото осъзнаване на собствения мързел. Важна част от дисциплината е развитието на съзнателност относно нашата отговорност и свобода на избора.
Можем да направим извода, че духовното израстване е еволюция на съзнанието по пътя на любовта, а това значи без мързел и без страхове.
Ние живеем в реален свят. За да живеем добре, е необходимо да разбираме реалността на този свят максимално. Това разбиране обаче не идва лесно. Много аспекти на битието и нашето отношение към него са мъчителни за нас. Ние можем да ги осъзнаем само чрез усилия и страдание. Всеки от нас, в по малка или по-голяма степен, се опитва да избегне болката от този процес. Ние игнорираме болезнените страни на реалния свят, като изхвърляме определени неприятни факти от нашето съзнание. С други думи –опитваме се да защитим нашето съзнание от реалността.. Всеки от нас притежава такива “защитни механизми”, които ограничават съзнанието му. Ако поради нашата леност и страх от страданието ние упорито предпазваме своя разум, излиза, че ние в крайна сметка сме едва-едва свързани с реалността. В такъв случай нашето поведение ще стане неадекватно на действителността. Започваме да губим връзка с реалния свят и своето душевно здраве. И тук решението е поемане на цялата отговорност за състоянието ни.
Как може да се прояви силата на любовта в противовес на силата на ентропията?
Силата на любовта се проявява чрез волята, но преди това трябва осъзнаване. Затова изграждайте силна и непоколебима воля и я тренирайте ежедневно.Волята е силата, която може да накара”водопадът да тече нагоре”. Важен елемент е и самодисциплината. Енергията за самодисциплината се подхранва от любовта. Следователно не само самодисциплината е любов, трансформирана в действие, но и любовта е самодисциплина. Ако наистина обичам някого, /може и себе си/ така ще си организирам времето, че да допринеса най-много за взаимното духовно израстване/в контекста на “квадранта на свободата”/.
Защо, след като пътят за духовно развитие, макар и труден, е отворен за всички, толкова малко хора се решават да тръгнат по него? На този въпрос Христос е дал отговор в притчата: “Защото мнозина са звани, а малцина избрани”/Матей22:14 и 20:16/. Но защо са избрани тези малцина и кое ги разграничава от многото? Надявам се вече и вие да можете да отговорите на този въпрос.

За тези проблеми съм разговарял с много от вас, но тук ми се удаде възможността да ги синтезирам и отново да ви ги представя. Надявам се забелязвате, че методично изграждам пъзела на своето намерение и се надявам, че това е съпроводено с вашия интерес. До следващия път-ваш МН

“Наистина, егоизмът – по справедливото признание – заслужава порицание. Но егоизмът е не любов към себе си, а само прекалената степен на тази любов.”
Аристотел
17 “НИКОГА НЕ Е ТВЪРДЕ КЪСНО ДА СТАНЕШ ТОВА, КОЕТО БИ МОГЛО ДА ИЗЛЕЗЕ ОТ ТЕБ”

“Обичайки другия, ние обичаме собственото благо, защото добрия човек, станал наш приятел, се превръща в благо-доколкото ние го обичаме. По такъв начин всеки в приятелството обича собственото благо.

“ Да живееш скромно, но така, както това е свойствено на благородно - щедрия човек”
Аристотел

Още малко за любовта

Илюзиите

Времева компетентност

Над двадесет години търся отговор на въпроса:”Какво точно представлява духовното израстване?” Като казвам 20 години- имам предвид ежедневно търсене на отговора. И най-накрая се наложи изводът, който мина през множество и различни проверки,че: “Човек трябва трайно да се свърже с любовта!”. Това никак не е лесно и изисква много труд и дисциплина. Любовта по принцип е духовна категория. Духът се “интересува” преди всичко и само от ЛЮБОВТА. Ако не можем да се свържем с любовта се разболяваме, както на физическо, така и на душевно/психическо/ и духовно ниво, ние не сме щастливи.
Любовта не е чувство! Любовта е действие – дейност!
Любов може да се изпитва само към одухотворено същество-т.е. към себе си или към други хора!
Сами разбирате колко са погрешни представите на много от нас.
Човек, който наистина обича, често се държи много добре, дори може да покаже обич и да предприеме конструктивно действие спрямо човек, когото в действителност не харесва и дори го намира за отблъскващ в някои отношения.
Истинската любов търси и се стреми към духовно извисяване. Любовта предизвиква необратими промени в личността, но това е разширяване на рамките, това е начин на самозареждане. Всеки, който истински обича, познава удоволствието от любовта.
Любовта може да се определи като воля, като стремеж да се надскочиш с цел да задоволиш своето или нечие друго духовно развитие. Истинската любов е проява на волята, а не на емоционалността. Човекът, който обича истински, го прави, защото така е решил. Той се е отдал на любовта, независимо дали изпитва чувство на любов или не.
По принцип любовта е всичко. Когато обичаме някой/може и себе си/, ние го ценим, а когато ценим нещо, ние му отделяме време, за да се погрижим за него, отделяме му своето внимание. Чувството, че си ценен, е решаващо за самодисциплината, защото след като един човек се смята за ценен, то той ще се погрижи за себе си и за другите както трябва. Ако се чувстваме ценни, значи смятаме, че времето ни е ценно, и тогава ще искаме да го използваме добре. За съжаление много хора не отделят необходимото време за разрешаването на повечето от житейските, интелектуалните, социалните или духовните си проблеми.
Всъщност в подхода към преодоляването на трудностите съществува много по-примитивен и по-деструктивен недостатък, отколкото са нетърпеливите и неподходящи опити за незабавно намиране на решение. Това е надеждата, че проблемите ще си отидат сами. Проблемите обаче не си отиват. Те или трябва да бъдат разрешени, или остават като вечна преграда за растежа и развитието на духа.
Преди обаче да разрешим, какъвто и да е проблем- трябва да поемем отговорност за това. Винаги е тъжно, когато хората правят какво ли не, за да заобиколят поемането на отговорност за личните си проблеми, а понякога дори е смешно. Трудността, която съществува при поемането на отговорност за нашето поведение, е заложена в желанието ни да избегнем болката от последствията на това. Винаги когато се опитваме да избегнем отговорността за собственото си поведение ние искаме да я прехвърлим на някой друг човек, организация или обект, било то “съдбата” или “обществото”, правителството или шефа./Виж “Бягство от свободата” на Ерих Фром/.
Друго средство на дисциплината или техниката на боравене с болката от разрешаването на даден проблем, което трябва продължително да бъде прилагано, ако нашият живот е стабилен и духът ни иска да расте, е посвещаването на истината. / Духовният закон за истината, както и Духовния закон за свободата са два от трите духовни закони на любовта./
По принцип, посвещаването на истината би трябвало да е очевидно, защото истината е идентична с реалността. Това, което е фалшиво, е неистинско. Колкото по-ясно виждаме реалността на живота, толкова по-добре можем да се справяме с неговите проблеми и обратното-от неясното осъзнаване на реалността нашият разсъдък се замъглява от илюзии и по този начин ставаме неспособни да определяме правилния курс и да вземаме разумни решения. За илюзиите отделно ще поговорим, но само искам да отбележа, че много малък брой щастливци продължават до момента на смъртта си да изследват тайнството на реалността, като дори обогатяват, усъвършенстват и преосмислят своето разбиране за света и за истината.
Когато не сме достигнали М1, когато сме бедни, възприемаме света по-иначе от богатите. Всекидневно ние биваме затрупвани с нова информация, което е присъщо на реалността. Ако искаме да поемем тази информация, трябва непрекъснато да преразглеждаме мирогледа си и когато съберем много материал, да направим големи промени в него. Процесът на преразглеждане е труден, понякога дори е изключително болезнен. И точно това е главният източник на неприятности за човечеството. Истината се избягва, когато е болезнена. Можем да преразгледаме мирогледа си едва тогава, когато постигнем необходимата дисциплина за преодоляването на тази болка. За да го направим, ние изцяло трябва да се посветим на истината, винаги трябва да държим на нея повече, отколкото на душевния си комфорт.
Какво значи живот, изцяло посветен на истината? Това преди всичко означава живот, изпълнен с продължително, несекващо и задълбочено самоизучаване. Живот, напълно отдаден на истината, поражда и желание за предизвикателство, т.е. трябва да сме отворени за критиката на другите. Тенденцията да се избягват предизвикателствата е много широко разпространена. За да се отворят за предизвикателствата, личностите трябва истински да открият “картите” си. Третото нещо, необходимо в живота, посветен на истината, е абсолютната честност. Единственото демонично прилагане на истината е когато тя може да “убива”. Хората лъжат, за да избягнат болката от предизвикателствата и техните последствия.
Концепцията за заобикалянето поражда въпроса за “краткия път”. Винаги когато правим опит да заобиколим някакво препятствие, ние търсим лесна и къса пътека до нашата цел. Иначе казано минаваме по краткия път. Като искрено вярвам, че извисяването на човешкия дух е квинтесенцията на човешкото съществуване аз съм за прогреса. Правилно и вярно е, че като човешки същества ние трябва да прогресираме колкото се може по-бързо. Следователно е вярно, че трябва да си позволяваме всеки допустим “кратък път” до личностно израстване. Тук ключовата дума е “допустим”. Хората са склонни да не забелязват допустимите “кратки пътеки” и да търсят недопустими.
Смятам, вече ви е станало ясно, че упражняването на дисциплина е не само едно изискване, а е комплексна задача, налагаща гъвкавост и разсъдливост. Смелите хора трябва постоянно да полагат усилия, за да бъдат напълно честни. Но наред с това те трябва да задържат истината, когато тя може да “убие”. За да бъдем свободни хора, ние трябва да поемем пълна отговорност за себе си, но трябва да можем и да се разграничим от задължения, които не са наши – трябва да можем да казваме “НЕ”. Саможертвата не е любов- тя е лъжелюбов. Да лишаваш, когато е необходимо, е по-състрадателно, отколкото да даваш без време, и че поощряването на независимостта е повече признак на любов, отколкото загрижеността за човек, който не се нуждае от нея. Има много мотиви за неразумно отдаване и пагубно полагане на грижи, но тези случаи винаги имат едно основно сходство: даващият, под маската на любовта, откликва на собствените си нужди, без да взема предвид нуждите на “получаващия”. Има и случаи, когато човек ти даде всичко и цял живот чака ти да му решаваш проблемите с оправданието:”Нали ти дадох всичко, сега ти си длъжен да даваш.” Изобщо въпросът за даването е основен за любовта. Третият духовен закон за любовта е именно закона за безвъзмездното даване. Ние трябва да сме сигурни, че не очакваме нищо в замяна и никога не трябва да даваме нещо на човек-преди той да го е поискал от нас. Спомняте си, че на сила добро не се върши.
Процесът на себеотрицание/свързан с феномена на любовта/ е постепенен за нас и ние го следваме с известни паузи. За да може да се открои наистина новото и неповторимия облик на нещата, личностите и явленията да влязат в нас, ние трябва да преминем през една децентрализация на егото. Това обаче показва, че колкото повече се отказваш, толкова повече получаваш. Самодисциплината е процес на саморазширение. Болката от отказването е равна на болката от смъртта, но отмирането на старото е раждане на новото. Тук искам да отбележа, че по принцип, всичко що егото е събрало в живота- не само от материално естество, трябва да дойде ден то да бъде “раздадено”.
Дали е възможно да се освободим от емоционалното страдание на този свят? Отговорът е “по-скоро да”, защото след като страданието веднъж бъде прието, то в известен смисъл престава да бъде страдание, защото дисциплината води до съвършенство и духовно издигнатият човек е съвършен в същия смисъл, в който възрастният е съвършен спрямо децата, защото духовно извисеният човек може да обича и с тази любов да изпита изключителна радост и щастие.
Надявам се разбирате защо ви пиша всички тези неща. Защото ако вие се борите да достигнете М1 чрез наемен труд, то вашата борба ще продължи сигурно цял живот, а това означава и край на всички други усилия. Но ако вие желаете да постигнете М1 чрез ФЛП, то аз съм сигурен, че ще достигнете и М2, а защо не и М3. Ако обаче не разбирате “квадранта на свободата” и не гледате към Д2, а защо не и към Д3- то вие никога няма да сте щастливи. Аз пиша тези редове за хората, които поглеждат към най горния ред от “квадранта”, за хората които освен материална свобода “от”,”за” и “в името”ще преминат през социалната свобода “от”, “за” и “в името” за да достигнат до истинското човешко щастие на духовно издигнатите самоактуализирани хора- до Д1, Д2 или Д3. Аз ви пиша тези редове за да разберете моята философия, която ме кара да действам и ако ви е по вкуса и ви е близка-то нека бъдем съратници.
Обаче, ако вашата цел е да избегнете болката, не бих ви съветвал да търсите пътя към осъзнаването и духовното израстване. Първо, защото не можете да ги постигнете, без да страдате, и второ-след като ги постигнете, ще бъдете призовани да минете по още по-трудни пътеки. Тогава може да си зададете въпроса:”Защо се стремим към растеж въобще?”. Ако ви се иска да зададете този въпрос, то най-добре се върнете и прочетете всичко още веднъж –от самото начало. Ако и тогава ви идват подобни въпроси наум- то ще трябва да ви споделя какво мисля за отказването. По принцип човек трябва да притежава нещо, за да се откаже от него. Не можете да отстъпите от нещо, което никога не ви е било присъщо. Ако спрете съзнателно да побеждавате, без въобще някога да сте победили, вие ще си останете както и преди губещ. Първо трябва да се сдобием с идентичност и чак тогава да се отказваме от нея. Това е добре да се каже, след като има много хора, които разбират необходимостта от развитие, но нямат желание да се захванат. Те искат и вярват, че е възможно да подминат дисциплината и да намерят краткия път към съвършенство
Дисциплината е може да се каже-система от начини за конструктивно изживяване на болката от разрешаването на проблемите. Дисциплината е система от техники, защото те са взаимно свързани помежду си. Силата, енергията и желанието да се използват тези методи се пораждат от феномена на любовта. С други думи, дисциплината е начин за духовно извисяване на човека, а силата която я мотивира и захранва с енергия е силата на любовта.
Любовта е много странно кръгообразен процес. Това е така защото процесът на разширяване на своя “Аз” е еволюционен. След като един човек успешно е разширил границите си, то той се е издигнал до по-горно стъпало на съществуване. Така проявата на любов винаги е проява на самоизрастване, дори когато любовта цели не собственото, а чуждото израстване. Именно чрез стремежа към развитие ние се развиваме. Да си отдаден на човешкото духовно издигане, значи да си посветен на човешкия род, към който принадлежиш, и това от своя страна значи да си отдаден на собственото си развитие толкова, колкото и на всеобщото. Всъщност, както вече отбелязах, ние не можем да обичаме някой друг, без да обичаме себе си, както не можем да учим децата си на самодисциплина, без ние самите да сме дисциплинирани. Изключено е да изоставим собствената си дисциплина и да бъдем в същото време дисциплинирани в грижите си към някой друг. Не можем да бъдем извор на сила, докато не формираме собствена сила. Обичта ни към себе си и към другите не само вървят заедно, но на практика са неразличими. Любовта изисква усилие, тя изисква много повече от едно просто усилие. Думата “воля” може да преодолее разликата между желание и действие. Желанието не винаги се превръща в действие. Волята е желание, но е с такава интензивност, че винаги преминава в действие. Желанието да обичаш само по себе си не е любов. Любовта е акт на нашата воля- и намерение и действие./ За желанията и намеренията е добре да прочетете 4-те книги за философията на транссърфинга на Вадим Зеланд-тези книги са революционни/ Волята също така предполага и избор. Ние не сме принудени да обичаме, а избираме да обичаме! Същото е и с духа. Винаги когато проявяваме духовното си израстване, това се дължи на нашето желание. Тук е мястото да отбележа ,че влюбването не е любов, то е душевно състояние, докато любовта е духовно. За любовта повтарям трябват усилия, огромни усилия. Разликата между “върхово изживяване”, олицетворено от влюбването и това, което Еб. Маслоу нарича “платовидно изживяване”, е че при “платото” висотите не се овладяват внезапно и за миг, след което настъпва заплаха от пропадане в пропаст, а се покоряват завинаги.
И така, в определението за любовта широко място заема усилието. Като предприемаме някаква стъпка за разширяване на собствените си граници, ние го правим, преодолявайки инерцията на мързела или противопоставяйки се на страха. Едното наричаме работа, а другото смелост. В такъв случай любовта е или вид работа, или вид смелост, насочени към задоволяване на потребността, наша или чужда, от духовно израстване-но само в контекста на “квадранта на свободата”.
Виждате, че макар да ви обещах в началото:”Още малко за любовта”-не излезе съвсем малко. Поне се надявам да ви е било интересно.
А сега да видим какво нещо са:

Илюзиите

Илюзии се наричат сънищата, халюцинациите, неадекватното възприемане на действителността и най-сетне самата действителност. Ако оставим настрана неадекватното възприемане на действителността, виждането на друга реалност не е плод на фантазиите на разума. Илюзорното възприемане на действителността не е игра на въображението, а възприемане на невъплътени все още в материална реализация неща от една повишена сензитивност. В края на краищата целият свят не е илюзия. Човек, който смее да твърди, че всичко, възприемано от него, е само илюзия, твърде много си въобразява.
Всъщност защо човек си позволява да твърди, че е способен всичко да разбере и обясни? Единствено му е достъпно да опознае само някои закономерности на този свят и да види отделни негови прояви. Някои прояви на света не се поддават на разумно обяснение. Тук човек, от една страна, признава своето безсилие да намери обяснение и обявява видяното за илюзия, а от друга-преувеличава възможностите на разума си, че, видите ли, той самият си го е въобразил и е синтезирал илюзията.
Под въздействието на силно наркотично или алкохолно опиянение човек също,като по време на сън губи контрола на съзнанието си и затова подсъзнанието му се настройва на нереализираните области. Тялото му е в сектора на материалната реализация, т.е в нашия материален свят, а възприятието му блуждае във виртуалния сектор, изместен спрямо реалния. В такова състояние човек може да ходи по познати улици, сред обичайни сгради, но да ги вижда съвсем различно. Хората и околната обстановка изглеждат по друг начин. Декорите са се променили. Получава се полусън, полуреалност.
Точно така хората с психични разстройства, чието тяло се намира в сектора на материална реализация, възприемат друг, нереализиран сектор. Там може да има не само друг декор, но и други роли и сценарий. Психично ненормалните хора съвсем не са болни в обичайното разбиране. Те не си въобразяват примерно, че са Наполеон, а действително възприемат такъв вариант, виждайки го в сектора на пространството. Там има всякакви варианти, но човек избира този, който повече харесва на душата му. Когато конфликтът между душата и разума достига краен предел и измъчената душа повече не е в състояние да понася жестоката действителност, тогава настройката на възприемането попада във виртуален, нереализиран сектор, като самият човек физически живее в материалния сектор. Опитват се да лекуват такива болни, но мнозина от тях са щастливи точно в състоянието, при което илюзиите са много по-приятни от реалността. Всъщност може да се каже, че това не са илюзии, а нереализирани варианти, които съществуват също така реално както и материалния сектор.
Тук илюзиите са по-опасни за хората, които разчитат на човека с илюзии, защото те има вероятност да изграждат своя материален сектор на базата на илюзиите на другия. Примерно ако работя в екип- с човек, чиито представи са илюзорни, то аз мога да планирам погрешно развитието си, или бизнеса си, или каквото и да било защото ще разчитам реално на него.
Човек може не само да вижда друга реалност, но и да възприема действителността в изкривена светлина. Възприятието му много силно зависи от информацията, заложена у него в детството. Разумът е способен да си въобразява и да фантазира, но само в тесните рамки на предишния си опит. Но къде преминава границата между въображението и възприемането на друга реалност?

Времевата компетентност

Тази тема започнах в 15-та част и се разбра, че човек може да ограби собствения си живот.
Само ще повторя:
1.идеализирани цели/положителни, много желани/,свързани с бъдещето, или
2. идеализирани страхове/отрицателни, много нежелани/, свързани с бъдещето,
и вие смело може да забравите за себе си. Сега вие нямате собствен живот. Вие само се ГОТВИТЕ за него, ОПИТВАЙКИ СЕ ОСНОВАТЕЛНО ДА ОСИГУРИТЕ:
1. идеализирани цели, които ще достигате с всички сили, натрапчиви идеи, без които не можете да си представите своето бъдеще и да ПРЕДОТВРАТИТЕ ИЛИ НАМАЛИТЕ ВЪЗМОЖНИТЕ ПОСЛЕДИЦИ.
2. идеализирани страхове
По такъв начин, вие се превръщате в роб на своите съжаления и обиди, свързани с миналото, и идеализираните цели или страхове, свързани с бъдещето!
По какво се отличават идеализираните цели и страхове от обикновените /реални,НЕ-идеализирани/ цели и страхове? Идеализацията им представлява- придаването на извънредно значение и излишна тежест.
РЕАЛНОТО Е: АДЕКВАТНО ВЪЗПРИЕМАНЕ НА СВЕТА ОКОЛО НАС.
Ще си позволя да ви припомня, че самоактуализиращите се, са способни да приемат света около себе си, включително и хората, правилно и безпристрастно. Те виждат действителността такава, каквато е, а не такава каквато им се иска да бъде/без илюзии/. На тях помага и интелекта им, като способност за целесъобразно поведение, рационално мислене и ефективно взаимодействие с околния свят.

Сега ще се опитам да представя нещата схематично:

ДЕСТРУКТИВНА/разрушителна/ ПРЕДСТАВА ЗА СЕБЕ СИ ВЪВ ВРЕМЕТО
Минало- съжаление и чувство на обида, негативен опит, несполуки
Настояще- Къде съм и кой съм? Какво мога и къде отивам? Съжалявам за миналото, а от бъдещето се боя. Не мога да си представя живота без.../недостигната идеализирана цел/ и затова съм толкова нещастен.
Бъдеще- идеализирани цели, лъжлив оптимизъм, идеализиран страх и лъжлив песимизъм.

КОНСТРУКТИВНА/съзидателна/ ПРЕДСТАВА ЗА СЕБЕ СИ ВЪВ ВРЕМЕТО
Минало- радост и приятни спомени,позитивен опит и успехи
Настояще- истински щастлив живот-ТУК и СЕГА/миналото е назад, а бъдещето-напред/
Бъдеще- реални цели, които не обезценяват настоящето, реални опасения

Как да проверим дали безпристрастно, реално възприемаме света и дали не придаваме преувеличено значение на факторите от живота си-в т.ч и на своите цели? Ако можем да си отговорим на този въпрос, то няма да изпадаме в робска зависимост от своите мисли, от факторите които не съществуват ТУК И СЕГА.
Вероятно осъзнаването и практиката ще могат да отговорят най-добре, но трябва да се пазим от една крайност-вечните съмнения.
Затова е по-конструктивно да действаш сега, дори опитите да са безрезултатни или с минимални изгледи за резултат, отколкото да се съмняваш и да не правиш нищо.
Пожелавам ви да преосмислите всичко и нека сте сигурни, че пътят е по-важен от резултата и всяка намерена или постигната истина никога не е окончателна- може да се търси по-голяма дълбочина, защото винаги остават въпроси-ваш МН.



“Собствено казано, само съвсем немного хора живеят днешния ден. Мнозинството се готвят да живеят по-късно”
Дж.Суифт

“Докато ние отлагаме живота, той преминава”
Сенека

“Съзерцателният живот е много безрадостен. Необходимо е повече да се действа”
Н.Шамфор



18 “НИКОГА НЕ Е ТВЪРДЕ КЪСНО ДА СТАНЕШ ТОВА, КОЕТО БИ МОГЛО ДА ИЗЛЕЗЕ ОТ ТЕБ”

“Всеки човек сам на себе си е повече от всеки друг свой приятел и следва да обича повече от всеки друг самия себе си.”

“Добрият човек е длъжен да обича самия себе си, и по такъв начин и той ще спечели, осъществявайки прекрасното, и на другите ще принесе полза.”
Аристотел

За любовта и за рисковете в живота

Цели, ценности и самоактуализация

Актът на любовта – личностното разгръщане,- както разбрахме, изисква изправяне срещу инерцията на леността/работа/ или срещу бариерата, породена от страха/смелост/. Нека да разгледаме темата за смелостта в любовта. Като разширяваме границите на личността си, ние навлизаме в нови територии. Ставаме различни и правим неща, към които не сме привикнали. Ние се променяме. Усещането на промяната поражда страх. Хората овладяват страха от промяната по различни начини, но страхът е неизбежен, ако наистина съществува промяна. Смелостта не е липса на страх, а действие въпреки страха, това е движението към бъдещето и непознатото през стената, изградена от съпротивлението на страха. На определено ниво от духовното развитие и в любовта винаги се изисква кураж и поемане на риск. Точно за рисковете в любовта ще си поговорим, а това означава –за рисковете в живота ни изобщо.
РИСКЪТ ДА ЗАГУБИМ
Ако се съберем с любим човек, винаги има риск той да ни напусне. Дори да не те напусне, може да умре. Повярвайте на някого и може да ви заболи, бъдете зависими от някого и той може да ви разочарова. Цената на всичко това е болката. Ако някой е решен да не рискува с болката, той ще трябва да мине без много неща – брак, деца, екстаза на секса, надеждата на амбицията, приятелството и още много други, които движат живота напред, придават му смисъл и значение. Минете в по-горното измерение и ще бъдете възнаградени с болка и щастие. Всяко едно излекуване, не само физическо, минава през болката. Дори един пълноценен живот е наситен с болка. Защо трябва да я избягваме? Алтернативата е да не се живее истински или да не се живее изобщо.
Същността на живота е промяната – кръговрат на възход и падение/законът на махалото, цикличността и др./ Който избере живота и израстването, избира промяната и перспективата на смъртта/който живее рискува да умре/.
Всеки, който бяга от болката-избира монотонния живот, в който липсват изненадата на новото и неочакваното – една смърт приживе, в която отсъстват рискът и предизвикателствата. Ако бихме могли да живеем знаейки, че смъртта е наш неизбежен спътник, тогава, по думите на Дон Хуан/Кастанеда/, тя би могла да стане наш съюзник, все още всяващ страх, но в същото време и мъдър съветник. Благодарение на това, ние придобиваме ясната представа, че нашето време е ограничено откъм любов и живот и бихме могли да открием най-добрия начин да оползотворим времето си и изживеем живота си пълноценно/ и да не забравяме, че всичко, което можем да отнесем с нас, са – любовта и познанието/.
Следващият път ще се спра на рискът да се ангажираш.

Цели, ценности и самоактуализация.
Ще започна с една мисъл на Виктор Франкъл, че: “Човек трябва да има причина да е щастлив-След като открие причина обаче, той става щастлив автоматично”.
Наскоро в разговор с една моя позната разисквахме въпроса: здравето ли е причина за щастието или щастието е причина за здравето? Вие как мислите?
Традиционно здравето се разглежда като липса на болест, но този възглед в последно време се променя. Поради това според дефиницията на Световната здравна организация от 2001 г. , здравето може да бъде определено не само като отсъствие на болест, а като състояние на пълно физическо, социално и духовно благополучие/Lauber 2001/. Благополучие е другото име на свободата или на щастието.
Това ще рече, че да сме здрави- трябва да сме свободни и щастливи, трябва да сме другото име на любовта.
Ако човек стане господар на себе си, то той ще може да си изгради собствен вътрешен “наркотик” и тогава няма да е нещастен, защото просто ще знае, че е щастлив. Щастието ще е причинено от внасянето на повече хармония във всекидневния живот. Трябва да имате определена и конкретна цел/ да речем духовно израстване/ и след това, идеята е да се концентрирате върху онова, което правите. Докато вършите нещо, фокусирайте се изцяло върху него и се научете да се наслаждавате на дейността си. Трябва да сте сигурни, че:
- Притежавате нужните ресурси, за да постигнете всяка цел, която си поставите.
- Щом другите могат да го правят и да успяват, значи и вие можете. Успехът и щастието са умения, бих казал придобити навици, които сте в състояние да усвоите.
- Това, което човек прави може да не е неговата същност. Научете се да правите тези неща, които изразяват същността ви, а същността на човек е неговата философия – неговите ценности. И обратното : променете философията си, т.е. ценностната си система, т.е. същността си и се научете да изразявате същността си чрез нещата, които правите.
Ценностите и убежденията регулират дали ще придобивате умения или ново поведение/нови навици/. Мит е, че лесно можете да наложите убеждение на някого, а камо ли да променяте убежденията му. Можете да придобивате ново поведение или убеждение, само ако то е съвместимо с вече съществуващите ценности и убеждения./За това повече, след като ви изпратя “7 стъпки към емоционална интелигентност”/
Когато разглеждаме човешката личност и нейната активност/дейност/ във всички сфери ние трябва да имаме предвид две неща:
1-ЦЕННОСТИ
2-ЦЕЛИ
Тук ценностите са доминиращи, а целите се опират на ценностите и ги следват.
Ценностите определят основната тенденция в живота на човека, дори и да не вярвате. Ако за някого материалния просперитет е основна свръхценност, то неговите сили изцяло ще и бъдат отдадени. Неговите цели и дейност ще БЪДАТ ПОДЧИНЕНИ НА ТАЗИ ЦЕННОСТ.
Целите могат да се видоизменят, да се преобразуват, дори могат да не са постоянни, но ЩЕ БЪДАТ ПОДЧИНЕНИ НА ВАШИТЕ ЦЕННОСТИ. Това е закономерност, която не бива да се поставя под съмнение. Само нещо, което ви отнема свободата, може да ви принуди да действате/да имате цели/ против вашите ценности.
Затова, имайки предвид собствените си жизнени ценности, трябва да определите и своите най-важни жизнени цели.
Ако някой от вас все още няма някакви сериозни жизнени цели, няма никакви мечти, това не означава че няма ценности, а те са по-важни.
Двама човека имат стабилни взаимоотношения, само когато системите им от ценности съвпадат. Това обаче не означава, че те не могат да имат съвършено различни цели. Те могат да се занимават с различни неща, но между тях винаги ще съществува връзка.
АКО НИЕ НЕ ИЗЯСНИМ ПРЕДВАРИТЕЛНО ЗА СЕБЕ СИ, КАКВА Е НАШАТА СИСТЕМА ОТ ЦЕННОСТИ-НЯМА СМИСЪЛ ДА ПРОДЪЛЖАВАМЕ.
Така, че ако някой пожелае да се самоактуализира, трябва да има изградена, необходимата ценностна система и чак тогава да си поставя целите.
Този път съм по-кратък – празнично. Честит Великден-ваш МН

“Само по себе си животът нищо не значи – цената му зависи от неговата употреба.”
Ж.Ж.Русо

“Човек с истински характер е този, който, от една страна, си поставя съществено съдържателни цели и, от друга страна, твърдо се придържа към тези цели, тъй като неговата индивидуалност би загубила цялото свое съществуване ако той би бил принуден да се откаже от тях.” Хегел

“Великите умове поставят пред себе си цели, останалите хора следват своите желания.”
У.Ървинг





19 “НИКОГА НЕ Е ТВЪРДЕ КЪСНО ДА СТАНЕШ ТОВА, КОЕТО БИ МОГЛО ДА ИЗЛЕЗЕ ОТ ТЕБ”

“Ум, нямащ никаква определена цел, се губи; да бъдеш навсякъде-значи да бъдеш никъде.” Монтен

“Когато човек не знае към кое пристанище държи път, за неговия кораб нито един вятър не ще бъде попътен.” Сенека

За любовта и за рисковете в живота-ІІ

Ограничения при само-ръководството

Модел на самоутвърждаващото поведение

Рискът да се ангажираш - Независимо дали ще бъде повърхностно или не, ангажирането е в основата на всяка една връзка. Искам да уточня, че не става въпрос само за интимните връзки. Дълбоката ангажираност не гарантира успеха на връзката, но помага повече от всеки друг фактор в нейното осигуряване. По същия начин е и с връзките в нашия бизнес и с приятелските връзки и с всички други връзки. Първоначално слабото ангажиране може да се задълбочава с времето, а ако това не се случи, то връзката се разпада или става твърде крехка. Често ние не сме наясно с риска, който поемаме, като се обвързваме. Във всички случаи обаче, чувството ни на ангажираност трансформира всичко в любов. Скоро гледах един филм с Джак Никълсън, където героят- в нежеланието си да се ангажира, не се беше влюбвал до 63 годишната си възраст. Естествено това е някакъв изолиран случай, но е показателен като пример.
Ангажирането е характерно за всяка духовна връзка. Всеки, който е загрижен за духовното израстване на другия, знае, съзнателно или инстинктивно, че той или тя ще се издигнат само при наличие на постоянство. Това най- добре личи при децата.
Искам отново да припомня, че духовното израстване е възможно само в контекста на “квадранта на свободата”-затова никога не го пренебрегвайте.
Способността да се ангажираш говори за много добро душевно здраве. Всеки човек, на който му липсва тази способност, би трябвало да се замисли дали всичко в психиката му е наред. Невротиците, от друга страна, обикновено са наясно със същността на привързването, но често са парализирани от страх пред него. Това често говори и за страх от изоставяне. Такива хора, гледат с ужас на всяко ангажиране. Дали всичко това не е доказателство, че най-успешните хора са и най-здрави психически?
Твърде често съм наблюдавал синдрома:”Аз ще те изоставя, преди ти да ме изоставиш”- И СЕГА ГО НАБЛЮДАВАМ. Друг пример- има един близък до мен човек, който е на принципа: “Няма да се дам на нито един мъж, след като много добре знам, че един ден ще го зарежа/ще ме зареже/.”
Рискът да се ангажираш става основополагащ в живота на такива хора. Те го проявяват и в други сфери на живота си.
Не е възможно истински да разбереш другия, без да направиш място за него в себе си. Това естествено води до разширяване и следователно до промяна в личността. От същото изключване на себе си и разширяване на границите на Аз-а се нуждаем, за да слушаме децата си. За да отговорим на нуждите им, трябва да променим себе си. Само като преминем мъчителното изпитание на промяната, ще станем тези родители, които са необходими на нашите деца. И след като те непрекъснато растат и нуждите им се менят, ние сме задължени да се развиваме паралелно с тях. Да се учат от синовете и дъщерите си е най-добрият начин за хората, за да осигурят смисъл на живота си. За съжаление много хора пропускат тази възможност.
Като финал искам да подчертая, че хората които се ангажираха с хората от мрежите си и времето потвърди привързаността им към тях-те успяха. Тези хора не се страхуваха от риска да се ангажират и постигнаха целите си. Желая го и на вас.

Ограничения при ръководството на самия себе си
Спомняте си, че започнахме разговор за ЦЕННОСТИТЕ и ЦЕЛИТЕ, което по същество представлява разговор за основните ограничения на мениджъра от съвременната школа.
За самата личност, КАТО МЕНИДЖЪР НА САМИЯ СЕБЕ СИ съществуват следните ограничения:
1. неумение да управляваш себе си
2. неясни/размити/ лични ценности
3. смътни лични цели
4. спряно саморазвитие
5. липса на навик за решаване на проблеми
6. липса на творчески подход
7. неумение да се влияе на хората

По всяка една от тези точки може да се напише книга, студия или каквото там искате. Аз само визирам ограниченията, а вие можете сами да си дадете сметка-къде се намирате. Може някога да се върна пак на темата.
Най-важното, обаче от ЕТАПИТЕ на формирането на личността-това е да ЗАЯВИТЕ вашите ОГРАНИЧЕНИЯ, на първо място вътрешните, като основополагащи -преди всичко. След като ги заявите и осъзнаете, започнете да ги отработвате-едно по едно.Бих искал да поясня.
Всеки мениджър естествено, има сътрудници, които ръководи. Класическата школа на управление предполага, че всеки мениджър, както при приемане хора на работа, така и при по-нататъшното им ръководство, винаги е длъжен да РАЗКРИЕ ОГРАНИЧЕНИЯТА на своите сътрудници. СИЛНИТЕ СТРАНИ-СЪЩО.
Сега ви моля за ВНИМАНИЕ!
Представете си, че вие сте МЕНИДЖЪР, който приема СЕБЕ СИ на работа и трябва да определи, разбира се, кои са вашите ОГРАНИЧЕНИЯ и кои са СИЛНИТЕ ВИ СТРАНИ. Направете вашето интервю и определете вашето работно място. Ако желаете нещо повече за себе си, то отработете ограниченията си.Намерете си вашата “стихия”. Орелът е цар в своята стихия!

Модел на самоутвърждаващо поведение
Американски психолози са разработили такъв модел. От психологическа гледна точка, това поведение е присъщо на цялостния човек. По- надолу ще ви запозная с така наречените, самоутвърждаващи права, които без съмнение притежаваме, а така също и манипулативните предубеждения, които блокират тези права.

Аз имам право да преценявам своите Поведение, Мисли и Емоции- и да отговарям за техните последствия.
МАНИПУЛАТИВНО ПРЕДУБЕЖДЕНИЕ: Аз не съм длъжен безапелационно и независимо от другите да оценявам себе си и своето поведение. В действителност оценката за моята личност трябва да я даде някой по-мъдър и авторитетен.

Аз имам право да не извинявам и да не обяснявам своето Поведение.
МАНИПУЛАТИВНО ПРЕДУБЕЖДЕНИЕ: Аз отговарям за своето поведение пред другите хора, желателно е дори да се отчитам пред тях и да обяснявам всичко, което правя, извинявайки се пред тях за своите действия.

Аз имам право самостоятелно да обмислям,отговорен ли съм и до каква степен за решаването на проблемите на другите хора.
МАНИПУЛАТИВНО ПРЕДУБЕЖДЕНИЕ: Аз имам повече отговорности по отношение на някои учреждения и хора, отколкото към себе си.

Аз имам право да променям своето мнение.
МАНИПУЛАТИВНО ПРЕДУБЕЖДЕНИЕ: В случай, че аз изкажа някакво мнение, то не трябва никога да го променям. Ако го направя, то съм длъжен да се извиня или да призная, че съм сгрешил. Това би означавало, че аз не съм компетентен и не съм способен да решавам.

Аз имам право да греша и да отговарям за своите грешки.
МАНИПУЛАТИВНО ПРЕДУБЕЖДЕНИЕ: На мен не ми се полага да греша, а ако направя каквато и да е грешка, трябва да се чувствам виновен. Желателно е аз и моите решения да бъдат контролирани.

Аз имам право да кажа: ”Аз не знам”
МАНИПУЛАТИВНО ПРЕДУБЕЖДЕНИЕ: Желателно е да мога да отговоря на всеки въпрос.

Аз имам право да бъда независим от доброжелателността на другите и от тяхното добро отношение към мен.
МАНИПУЛАТИВНО ПРЕДУБЕЖДЕНИЕ: Желателно е всички да се отнасят добре с мен, да ме обичат и аз да се нуждая от тях.

Аз имам право да приемам нелогични решения.
МАНИПУЛАТИВНО ПРЕДУБЕЖДЕНИЕ: Желателно е да се съобразявам с логиката, разума, рационалността и да обосновавам всичко, което върша. Разумно е само това, което е логично.

Аз имам право да кажа: “ Аз не те разбирам”
МАНИПУЛАТИВНО ПРЕДУБЕЖДЕНИЕ: Аз съм длъжен да бъда внимателен и чувствителен по отношение на потребностите на околните и съм длъжен ”да им чета мислите”. При положение че това не е така-то аз съм безсърдечен невежа и никой няма да ме обича.

Аз имам право да кажа: “Това не ме интересува”
МАНИПУЛАТИВНО ПРЕДУБЕЖДЕНИЕ: Аз съм длъжен внимателно и емоционално добре да се отнасям към всеки на този свят. Ако това не ми се отдава, съм длъжен да се постарая да го достигна с всички сили. В противен случай съм коравосърдечен.

Сами разбирате, че за изграждането на важни качества на личността, която с успех би се самореализирала, трябва СИЛА за отстояване на независимостта й от околните и от манипулацията им. Хората, които се оставят да бъдат манипулирани, имат много малко шансове да постигнат нещо свое-те винаги работят за чужда кауза! Надявам се на всички това да е пределно ясно-МН

“Човек е създаден за действия. Да не действаш и да не съществуваш за човека е едно и също.”
Волтер

“Колкото по-високо е човек по умствено и нравствено развитие, толкова по е той свободен, толкова по-голямо удоволствие му доставя живота.”
Чехов
20 “НИКОГА НЕ Е ТВЪРДЕ КЪСНО ДА СТАНЕШ ТОВА, КОЕТО БИ МОГЛО ДА ИЗЛЕЗЕ ОТ ТЕБ”

“Да живееш означава да работиш. Трудът е живота на човека.”
Волтер

“Каквото човек прави, такъв той и е.”
Хегел

За любовта и рисковете в живота – ІІІ

Бог

Системен анализ на смисъла на живота

Рискът да си независим- Стигнахме до извода, че сам по себе си животът е риск и с колкото повече любов живеем, толкова повече рискове поемаме. Вероятно най-големия риск е да не поемаме никакви рискове, вече разбрахме защо. Но един от най-жизнено важните е безспорно рискът да пораснем. Порастването е актът на прекрачването от детството към зрелостта. Това е скок, изпълнен с опасности, поради което много хора не се решават да го направят. Независимо, че на външен вид може да приличат на възрастни, дори с голям успех, много от тях до деня на смъртта си в психологическо отношение остават деца, които никога не са били свободни от нечия власт/най-често на родителите/.
Процесът на порастването обикновено протича постепенно, с малки скокове в неизвестното. Ако обаче наблюдавате дори най-здравите деца, ще видите тяхното нетърпение да вършат това, което е присъщо на възрастните, но също така ще забележите склонността им да се придържат към познатото, традиционното, изпитаното. Нещо повече, на по-горните нива ще видите същата тази двойственост и във възрастните, включително и в себе си, като с напредването на възрастта човешката ти склонност да се придържаш към старото и познатото се засилва.
Между малките скокове, които можем да направим, има някои огромни. Така човек може да се откаже от ценностите според които е възпитан или да придобие други, а това значи и нова философия. Много хора никога не правят “големия скок” и следователно никога не порастват. Въпреки фасадата, която имат, те психологически остават деца на родителите си, като живеят със “СДЪВКАНИ” ценности, и мотивацията им се определя основно от одобрението или неодобрението на Мама или Татко/може и да са починали/. Такива хора никога не поемат съдбата си в свои ръце. Но има и хора, дори на преклонна възраст, готови да направят “големия скок”, скок в независимостта и самоопределението. Макар това да е изключително мъчително и да изисква върховна смелост, това е началото на растежа и е жалко ако не завърши със самоактуализация.
Но какво общо има този скок с любовта освен факта, че разширяването на личността, което представлява част от любовта, е вид разпростиране в нови измерения? Първо голямата промяна е акт на любовта към самите нас. Това показва, че ние се ценим! Второ, любовта не само дава мотивите за тези промени, но тя е извор на смелостта, необходима, за да се поеме рискът. Само когато, един човек скочи в неизвестното, в пълен самоконтрол, психологически независим и с единствена по рода си индивидуалност, той е свободен да достигне по-високите нива на духовното развитие и може да изпита любовта в нейните върховни измерения. Висшите форми на любов са подчинени на свободния избор, а не на раболепното съгласие. Бъдете свободни хора и обичайте себе си!

Бог
Висшият човек се слива с Бога чрез любов и просветление, достигайки безсмъртие.
Петте етапа съответстват на измеренията/от 0 – 4/ и се изразяват от слоевете:

4.І Сън І Кристали І Молекула І
3.І Мечтание І Растения І Атом І
2.І Размишление І Животни І Електрон І
1.І Събуждане І Човек І Фотон І
0.І Осъзнаване І Бог І Квант І

Нулевото измерение “Осъзнаване” прави възможна интеграцията на четирите измерения и четирите състояния на съзнанието. Ако мислите, че тези мисли са радикални и нови, ще ви разочаровам. Основните проникновения са древни. Има един стар афоризъм, популярен преди стотина години от немския философ Шелинг: “Бог спи в минерала, Мечтае в растенията, Мисли в животните, И се буди в Човека.”
И така, събудете се уважаеми приятели!

Системен анализ на смисъла на живота

Какво представлява понятието “ФОРМИРАНЕ на личността”?
Това е някакво поетапно движение-достигане на определени степени, които могат да се нарекат нива на развитие. Като правило, достигайки всяко ниво, човек постига определена съзнателност за себе си и света, и след това никога повече не може да бъде същия, както преди, не може да върне себе си назад.
Спомняте си вероятно, че говорихме за пирамидата на потребностите на Маслоу, за йерархията “материално-социално-духовно”, и разбира се за КВАДРАНТА НА СВОБОДАТА.
НО НИЩО НЕ СЕ РАЗВИВА ПРАВОЛИНЕЙНО! Формирането на личността е сложен, противоречив, цикличен процес с върхове и падения.
Много мислители и изследователи/Франкл,Маслоу, Фром, Уайтхед,Ж.П.Сартр и др./ са се опитвали да отговорят на въпроса за смисъла на живота. Това е най-главния въпрос на разумното съществуване на човека.
Може да се види, че в качеството си на цел , работата на механизма за достигане на Жизнен успех и щастие може да бъде приета идеята за СамоРеализацията. И тази идея може да се приеме в качеството на основна идея на Смисъла на живота на човека.
Искам да отбележа, че в психологичен аспект съществува мнение, което смята, че въпросът за Смисъла на живота възниква у човека в кризисни ситуации. Тогава човек започва да го търси. Изобщо въпросът за Смисъла на живота се явява определящ в живота на всеки. По-добре е отговорът на този въпрос да се търси в неекстремни периоди от живота. Всяко едно зацикляне може да доведе до нарушение на психическото здраве.
В началото е необходимо да се уточнят, за да се различават Смисъла на живота и Целта на живота. Целта е това, което човек планира да получи в процеса на своята дейност- в най-общия смисъл. Целта е крайната точка на жизнения път. По такъв начин понятието Цел на живота отговаря на въпроса “КАКВО”. Смисълът на живота -това е за какво живее човек, най-висшите ценности. Смисълът определя и направлението, по което трябва да се върви за достигане на Целта. По такъв начин, понятието Смисъл на живота отговаря на въпросите “КЪДЕ” и “ЗАЩО”. Освен това може да се каже, че Смисълът на едно ниво може да се яви Цел на друго. Съзнателната личност, притежаваща свобода на избора, има възможност сама да залага целите на своя живот.
Сега нека да се опитаме да обобщим различните концепции по този въпрос. Сами разбирате, че това може да бъде само схематично и дотолкова, че даде яснота по въпросите на самореализацията и самоактуализацията.
І Смисъл на живота от гледна точка на Вселената
По този въпрос няма да взимам отношение защото на този етап има само догадки и предположения, а и те нямат отношение към нашия основен въпрос-въпроса за САМОАКТУАЛИЗАЦИЯТА.

ІІ Смисъл на живота от гледна точка на Човечеството
Тук има две посоки: 1. Целта на живота на всеки човек се определя от конкретно общество или държавата. Тук фактически хората, по пътя на съответстващо възпитание са привързани към приоритетите на обществото за сметка на личните си интереси. С други думи личните интереси се коригират така, че да служат на целите на обществото. В резултат Смисълът на своя живот, човек вижда в беззаветното и предано служене на обществото, а при необходимост и в саможертвата./много познато-нали/. 2.Тук на дневен ред са геополитиката и глобално-цивилизационните проблеми. Тук има естествено най-различни позиции. Някои доказват, че интересът на личността е длъжен да се подчинява на интересите на обществото, а интересите на обществото са длъжни да се подчиняват на интересите на природата. От друга страна, общоприетия лозунг на съвременните демократи е:” Интересите на отделната личност е над интересите на цялото общество”.
Така или иначе-в дадената ситуация смисълът на човека ще бъде определян от целите на обществото- с всичките ограничения за това.
И тук стигам до най-важната точка на анализа за нас, а именно:

ІІІ Смисъл на живота на човека от гледната точка на самия човек.
В този раздел има редица подходи, които частично присъстват и в І и ІІ , които за опростяване там не са споменати.
1. Синергично-системно-кибернетичен подход. Синергичността определя закона за функциониране на открито-закритите системи. Системният анализ изучава йерархическата структура на сложна система и нейната взаимовръзка с другите системи. Кибернетиката установява принципите на работа на динамичните системи на управление. Човекът /и човечеството/ напълно може да бъде разглеждан като система от гледна точка на тези области на знанието. Съответно, смисълът на живота на човека с най-общи и фундаментални позиции се определя от законите на упоменатите по-горе науки.
Разбира се, специалното изучаване на тези науки и осмислянето на своя живот от техните позиции едва ли ще помогне на обикновения човек-успешно да реализира своите желания и потребности. Обаче е желателно, човек в процеса на своята дейност да помни, че неговия живот в значителна степен се определя от фундаменталните закони за функционирането на системите.
2. Биологично-физиологичен подход. Тук също има два варианта: а/ Човечеството, като част от живата природа представлява биологическа популация, състояща се от отделни индивиди. Съответно смисълът на живота на отделния човек ще се определя от целите на оцеляването и развитието на биологичното общество и вида като цяло. б/ Успешното съществуване на вида води до повишение на преживяването на отделния индивид. Тогава за отделно взетия човек, живота може да се разглежда като физиологическо явление, чиято значимост се определя от инстинкта за самосъхранение. Съответно, смисълът на живота ще е в удовлетворяване на физиологическите потребности на организма.
Това вече е много по-близо до живота на конкретния човек, отколкото всички предходни варианти. Естествено не трябва да се разглежда смисълът на живота от гледна точка на биологическата популация, а пък да се търси смисъл на нивото на физиологията на организма е примитивно. Просто трябва да се помни, че дейността на човек не трябва да противоречи на биологическите закони.
И тук стигаме до най-важния за нас подход-Материалистическо-рационалният-с който ще продължим другия път. Независимо, че може и да не ви се вярва, но има хора, които търсят смисъл измежду изброените по-горе подходи. МН

“ Човек винаги прави само това, което той иска, и все пак прави това по необходимост. А това се обяснява с факта, че той вече е това, което той иска: тъй като от това, което той е, необходимо произлиза всичко, което той някога прави. Нашата дейност е чиста проява на собствената ни същина.” Шопенхауер

21 “НИКОГА НЕ Е ТВЪРДЕ КЪСНО ДА СТАНЕШ ТОВА, КОЕТО БИ МОГЛО ДА ИЗЛЕЗЕ ОТ ТЕБ”

“Обичаш ли живота? Тогава не губи време: защото времето е тъканта, от която се състои животът.” Б.Франклин

“Който не умее със смисъл да употреби своето време, този пръв се оплаква от неговия недостиг: той убива дните си за обличане, ядене, сън, празни разговори, за размишления за това какво да направи и просто на ....нищонеправене.”
Лабрюйер

За любовта и рисковете в живота – ІV

Системен анализ на смисъла на живота – ІІ

Рискът да се противопоставиш- Този риск е по-особен, макар, че е свързан с любовта, при него упражняваш власт чрез смирение. Най-характерният пример за това е конфронтацията при любовта. Винаги когато се противопоставяме на някого, ние всъщност му казваме: “Ти грешиш. Аз съм прав.” Способността да се противопоставиш и да кажеш: “Аз съм прав, а ти трябва да се промениш”, не е проблем за повечето хора. Критиката и конфронтацията обаче, които обикновено се появяват импулсивно поради гняв или раздразнение, допринасят повече за увеличаване на неразбирането в света, отколкото на разбирателството.
У истински обичащия човек противопоставянето и критиката рядко могат да се забележат. Да застанеш срещу човека когото обичаш, значи да възприемеш позиция на морално и интелектуално превъзходство. Това естествено е високомерие, а високомерието е един от седемте смъртни гряха. Едно време смятах, че избягването на “смъртните грехове” би трябвало да стане морален кодекс на човека посветил се на духовно израстване. След това проумях, осъзнах, че седемте смъртни гряха по отделно са нелюбов-те са много голям страх. Тоест, законите на любовта са моралния кодекс на стремящият се.
Истинската любов признава и уважава неповторимостта и независимостта на партньора. Понякога обаче единия е по-мъдър и стои по-високо в йерархията и без да проявява превъзходство трябва да се противопостави на другия. Мъдростта е моралът в любовта, макар че любовта си е изначално морална, тук става въпрос за човешката любов-при нашите условия. Следователно обичащия човек много често стои пред дилемата дали да прояви уважение към индивидуалното решение на партньора си, или да поеме отговорността на водещата роля. Това естествено е съпроводено с мъчително самоизучаване, при което се търси реалната стойност на мъдростта. Това самоизучаване, със стремеж към обективност, е същността на покорството и смиреността. По думите на един духовен учител от XІV век “смирението само по себе не е нищо друго освен истинско познаване и чувстване на човешката личност такава, каквато е. Всеки, който истински усеща себе си такъв, какъвто е, всъщност е смирен.”
Оттук следва, че има два начина, да се противопоставиш или да критикуваш: с инстинктивната и спонтанна сигурност, че си прав, или с вярата, че си достигнал правилното гледище чрез съзнателно самоизучаване и подлагане на съмнение. Първият е пътя на арогантността. Той е най-характерен за родители, съпрузи, учители, началници и много други. Обикновено е неуспешен, постига повече недоволство и други нежелани ефекти, отколкото растеж. Вторият е пътя на смирението. Не е често срещан, тъй като изисква разширяване на личността. Значителен брой хора обаче, по една или друга причина са се научили да задържат инстинктивното си желание да критикуват и да се противопоставят. Това, че не се противопоставяш със спонтанна арогантност, не означава, че отиваш по-далеч. Такива хора се скриват в моралната сигурност на своето смирение и никога не се осмеляват да проявят сила. В моят бизнес-опит имам много примери в това отношение.
Да не успееш да се конфронтираш, когато това е необходимо за духовното израстване, означава, че не можеш да обичаш, същото се отнася и до случаите на безсмислено критикуване или осъждане/”Не съдете, за да не бъдете съдени”/, както и други форми на лишаване от загриженост.
Конфронтацията или критиката е вид упражняване на власт, вид водачество-лидерство. Упражняването на власт е не друго, а опит да се повлияе върху съдбата, върху кармата, чрез съзнателни или несъзнателни действия. Когато критикуваме или се противопоставяме на някого, това е сигурен признак, че искаме да променим по някакъв начин живота му. Ясно е, че има много други, често по-добри начини, да повлияем върху хода на събитията. Могат да се напишат томове за изкуството да упражняваш власт. За тези, които се интересуват, на български излезе доста обемистата книга на Робърт Грийн “48-те закона на властта”-изд.”CIELA”,2001г.
За нашите цели обаче е достатъчно да се каже, че обичащите личности трябва да се съобразяват с това изкуство, защото ако човек иска да подхрани духовното израстване на партньора си, трябва да знае най-ефективните начини да се постигне това в един или друг момент. И още нещо, което е много важно, че упражняването на власт не е заради самата власт или за лично облагодетелстване, а заради разширяването на партньорите-за тяхното израстване.

Системен анализ на смисъла на живота – ІІ

ІІІ Смисъл на живота на човека от гледната точка на самия човек.
3.Материалистическо-рационален подход. За девиз на този подход може да послужи идеята на Ж.П.Сартр за това, че “светът по принцип няма смисъл, и че у човека има свобода-съзнание, а това означава, и че той е свободен да избира своят собствен смисъл на живот и да живее според него”. Аналогични изводи можем да намерим и у много други изследователи. Аз лично смятам, че за постигането на личен успех и щастие- в съвременното демократично общество трябва да се придържаме към този подход. Тук обаче, трябва да уточним, че този подход се състои от няколко варианта, които могат да се избират съвсем съзнателно. Също може да се каже, че в зависимост от нивото на духовно-интелектуалното развитие на човек, цялата негова дейност може да протича в една от четирите сфери: на Материалното потребление, на Материалното съзидание, на Духовното развитие и на Духовното служене.

А/ Самозадоволяване- пътят за получаване на физическо и емоционално удоволствие, когато основните усилия на човек са насочени към удовлетворяване на базисните потребности. С други думи, човек основно действа в сферата на Материалното потребление. Такъв вариант на Смисъл на живота се аргументира със скалата “добро-лошо” в областта на физическото съществуване на човек. В контекста на “квадранта на свободата” това е вектор към М1.
Очевидно е ,че повечето хора изграждат своя смисъл на живот по този вариант. При това, като правило, не се изтъква, че:”Моят смисъл на живот е в самозадоволяването”. Т.е. пътят на удоволствието/потреблението/ се избира автоматично и неосъзнато./Понеже многократно говорим за осъзнаване и осъзнатост-ще разгледам въпроса отделно./ Без да пренебрегваме важността на този вариант/видяхме,че без М1 никакво по-нататъшно развитие не можем да предприемем/, той не може да бъде сериозно препоръчван в качеството си на Смисъл на живот-заради твърде примитивно-егоистичния си характер. Много важно е да се отбележи, че този вариант е характерен за пасивното съществуване.
За съжаление трябва да отбележа, че в България много от хората имат именно този смисъл на живот, особено хората на заплата, да могат да си платят сметките и заемите, и да доживеят до другата заплата.

Б/ Самоиздигане-това е пътят на могъществото и властта, когато човек достига богатство и висок социален статус/ М2 и вероятно С2/. В основата и на този вариант лежи егоистичното начало, но той се отличава от предишния преди всичко по своята активност. В резултат на това, действията на човек лежат в сферата на Материалното потребление и частично – в сферата на Материалното съзидание. Такъв вариант на Смисъла на живота се аргументира на основата на скалата “добро-лошо” в областта на социалното съществуване на човека.
Този вариант много по-често се осъзнава, като Смисъл на живота във връзка с по-голямата важност във взаимоотношенията с другите хора. Обаче и той не може напълно да се препоръчва като Смисъл на живота, заради амбициозно-агресивния си характер. Тук искам да отбележа, че някои философско-психологически направления смятат, че вариантите “а” и “б” – това са варианти на безизходицата, които не могат да донесат щастие по принцип. Тук отново ще спомена за нервните разстройства на много богати хора, имащи за Смисъл на живота вариант “б”. Доколкото съм в час и в България, много от новобогаташите не са щастливи поради същите причини, а и би трябвало логически да е така, познавайки “квадранта на свободата”. От само себе си се налага ,че трябва да има и вариант:

В/ Саморазвитие – пътят на Познанието и Творчеството, когато човек слага акцент на развитието на своите интелектуални и душевни способности. Разбира се, това не изключва развитието едновременно на физическите/вар.”а”/ и духовните /вар.”д”/ способности, а така също и социалните възможности/вар.”б”/. В този вариант човек не получава удоволствие от потреблението/смята го за нещо естествено/, а изпитва радост от познанието и творчеството/като продукт на любовта/. Действията на такъв човек са насочени към сферата на Материалното създаване. Основните резултати на неговата работа са нови материално-културни ценности. Естествения за човека егоизъм в значителна степен се контролира от съзнанието за разбиране на важността от хармонични взаимоотношения с другите хора. По такъв начин, положителните страни на този вариант се явява засиленото развитие на личните способности, изпълването на окръжаващия свят с нови ценности и желание за хармонични взаимоотношения.
Въпреки всичко и Саморазвитието не може напълно да се препоръчва като Смисъл на живот-заради значителната пасивност. Акцентът тук е върху промяната на самия човек, а не на заобикалящия го свят. При това изобщо не е гарантирана реализацията на потенциалните му възможности. Човек може постоянно да повишава своя личностен потенциал, но никога да не може да го реализира, изключвайки на неговата дейност в сферата на Материалното съзидание.

Г/ Самореализация- това е пътят на личността, когато човек активно използва своите възможности и променя своята реалност. Този вариант се отличава от предишния преди всичко от наличието на целенасочена и всеобща активност, с пълната реализация на своите възможности и желания. При това, разбира се, Самореализацията може да включва в себе си и Саморазвитието, като съставна част. Човек трябва да се стреми да бъде “хармонично развита личност”, абсолютно успешен във всички свои дейности/материална,социална, интелектуална и т.н./. В резултат действията на човек, намиращи се в сферата на Материалното съзидание, частично навлизат и на нивото на Духовното развитие-т.е. появява се вектора Д1 и Д2. Този вариант е може би най-добър, като избор в качеството си на Смисъл на живот за достатъчно интелектуално-духовно развития човек, желаещ да живее активен социален живот в съвременното ни общество. Този вариант не отрича наличието на “а”,”б” и “в”, а от друга страна се явява предпоставка за варианти “д” и “е”. Спомнете си “квадранта на свободата” и “реденето на тухличките”.
Поради тази причина идеята за Самореализацията, в качеството си на Смисъл на живота на човека може да послужи, като основа на Система за управление на личния успех.

Д/ Самоинтеграция- това е пътят на Мъдростта и Щастието, това е когато човек се развива като самодостатъчна и цялостна личност/а това никак не е малко, като се има предвид, че човек по принцип е дезинтегриран в своята троичност-дух, душа и тяло/. Този вариант показва, че Смисълът на живота е в Щастието, в Мъдростта. Ако си живял щастливо-значи, твоят живот е имал смисъл.
Остава само да си отговорим на въпроса: “Как да станем щастливи?”. Възможни са два отговора.
Първият вариант на отговор, е на основата на източните философии, и се състои в това, че Щастието – това е отсъствие на болка и страдание, породени от желанията и страховете. По такъв начин, щастието възниква в резултат на хармония с окръжаващата реалност. Като извод се налага, че отначало трябва да станем щастливи, а след това, като следствие ще дойде успехът в различните сфери на живот. При това възниква естествения въпрос: как да изключим от живота си всичките желания и страхове и да достигнем хармонично щастие и така желания жизнен успех и необходим ли е той, ако у човек няма вече никакви желания. За страховете видяхме как можем да се справим, а за желанията бих препоръчал философията на “трансърфинга”, където се препоръчва всяко желание да се превърне в намерение. Бих препоръчал и мъдростта на толтеките изразена в книгите: “Четирите споразумения”, “Отвъд страха” и “Овладяване на любовта”и книгите на Кастанеда.
Винаги обаче съм смятал, че като “западняци” трябва да се придържаме към традиционната западна култура, като използваме и добрите страни на източната и другите култури.
В западната култура Мъдростта и Щастието се явяват логически завършек на процеса на Самореализация. При това, за ефективното функциониране на човек в съвременната социална среда, обезателно трябва да се взима предвид и Йерархията на потребностите на Маслоу. Тоест, човек непременно и последователно трябва да реализира всички свои цели на нива “а”,”б”,”в” и “г” , а което ще рече и да се развие по правилата на “квадранта на свободата”.
Когато човек е на ниво Самоинтеграция, той вече не се “стреми да бъде”, а се явява абсолютно успешен във всички видове на своята дейност. В резултат той получава възможност да се “задълбочи в себе си” за много по-голям самоанализ и по-пълно преосмисляне на своя живот и своите взаимоотношения с околния свят. Ако този самоанализ се проведе конструктивно, то на интелектуално/духовно/ ниво това води към Мъдрост, а на емоционално/душевно/ ниво-към Щастие.
Постоянно обсъжданата дилема е:човек трябва “да има” или “да бъде”/Е.Фром и други автори/. Прави се извод, че човек трябва “да бъде”. Човек не е длъжен да остава на нива “а” или “б”-“да има”. Тук са възможни няколко пояснения: 1. В развитото общество с високо икономическо ниво на живот, “нормалният човек” може да достигне до нива “а” и “б”, да удовлетвори своите потребности и след това да “зацикли” и да не премине в своето развитие на следващите нива; 2. Ако човек няма икономическа база за “да има”, то при активното удовлетворяване на своите потребности той пълноценно реализира своите цели на нива “а” и “б”, но при това отново често остава на тези нива-просто не знае какво да прави по-нататък - в процеса на своя живот той просто не е придобил навика да действа, съответстващ на следващите нива и следователно неговият живот губи смисъла си; 3. Често човек разбирайки, че трябва “да бъде”се стреми да достигне до ниво “д”, без обаче да е достигнал необходимите цели на нивата от “а”-“г”. Отново се потвърждават правилата на “квадранта на свободата”, че не можеш да достигнеш до Д1,Д2 или /защо не?/ Д3, без да си изградил М1,М2,С1,С2 и съответно М3 и С3.
Или с други думи, възможността на човек успешно “да бъде” в съвременното общество трябва да има много добра материална, интелектуална и социална база.
Действията на човек на ниво “д” частично се намират в сферата на Духовното развитие и частично на ниво на Духовното служене. Също трябва да се отбележи, че от повишеното вглъбяване на човек в себе си в процеса на преосмисляне на своя живот, този вариант на Смисъл на живота/Самоинтеграция/ се отличава с определена пасивност. Ако разбира се, човек изначално не избере за Смисъл на своя живот, достигането на Щастие чрез източни техники, то както вече казах, поемането по пътя на Мъдростта и Щастието се препоръчва само тогава, когато човек е достигнал всички свои жизнени цели на по-ниските нива и благодарение на това е излязъл на най високото ниво на социалното и интелектуално-духовно развитие.

Е/ Самотрансцеденция- това е път, при който смисълът на съществуването на човека излиза зад пределите на неговото “Аз” и главна цел в живота става стремежа да внесе своята уникална част в цивилизационното развитие в съответствие с общочовешките ценности. Този вариант се отличава от предишния със своята активност, а действията на човек лежат в сферата на Духовното служене. В Астрологията това се нарича “да проработиш” планетите си за да достигнат до трета степен на развитие, когато интересите на човек преминат от личното през нашето и стигнат до общото, когато претърпят абсолютна социализация.
Възможни са и по- опростени варианти, когато човек вижда Смисъла на живота си не в служене на Човечеството, а във взаимоотношенията със своето обкръжение, а така също и в това, което ще остане след неговата смърт/вж. В.Франкл/
Между другото на български вече са излезли почти всички книги на Франкл, които ви препоръчвам горещо. Добре е да се запознаете и с неговата биография, която според мен е пример за това, че “което не ни убива, ни прави по-силни”.
От гледна точка на рационално-прагматичния подход към живота може да се каже, че да размишляваш за Смисъла на живота от тези позиции/особено в глобален, общочовешки вариант/ си струва само на висшите степени на духовно развитие, когато целите на всички предишни нива са достигнати. Тогава човек може реално да допринесе за общото благо.
Следващия път ще продължа с личностно-емоционалния подход.
Поздрави –ваш МН

“Нищо така не изтощава и не разрушава човек, както продължителното физическо бездействие.”
Аристотел

“Истински велик е този, който е успял да овладее своето време.”
Хезиод


22 “НИКОГА НЕ Е ТВЪРДЕ КЪСНО ДА СТАНЕШ ТОВА, КОЕТО БИ МОГЛО ДА ИЗЛЕЗЕ ОТ ТЕБ”

“Моята тема е това, което е, а не това, което трябва да бъде.”
Шопенхауер

“Съзнанието за живота е по-високо от живота, знанието на законите на щастието е по-високо от щастието” Ф.Достоевски

“Живее, а самият той не съзнава, че живее...”
Жан-Жак Русо

Съзнателност, осъзнаване, колективната душа на индивида-централен компютър, махала, егерегори,психология на тълпите- изобщо за дълбокия сън на съвременния човек.


Много пъти досега стана въпрос за съзнателност и осъзнаване. Много пъти апелирах: “Събудете се!”, в текста и в контекста. И вероятно всеки си е казвал, че това не се отнася до него или си е мислил, че преследвам някаква лична цел. Много от вас вероятно са архивирали в някоя папка моите послания и са оставили “за когато имат време-да ги прочетат”.Други са имали някакви други причини и не са ги прочели, макар че моят стремеж е бил всяка една част да не е повече от три-четири страници, за да се четат и бъдат осмислени своевременно. И знаете ли кое им е пречило? Сега ще ви стане ясно.
С окултизъм се занимавам от над 20 години. Окултизъм е “всичко скрито от глупостта на хората”. Много течения и школи отхвърлят гледището, че интелигентността е най-ценният елемент на човешката личност, а като най-важен разглеждат съзнателността в смисъл на по-ясно съзнание, събуденост, бдителност и мъдрост.
Това качество на съзнателност се поражда само в личности, които по различни причини са постигнали ниво на будност, по-високо от нормалното, тоест в известен смисъл са се събудили и освободили от сомнамбулистичната хипноза, владееща хората.
Човек по принцип е изцяло планирано същество на умствено, емоционално, инстинктивно и физическо ниво. Онова, което психологията нарича личност, може да се дефинира и като “индивидуална програма”. Всеки човек е сложно и изцяло програмиран/опитомен/ в зависимост от наследствеността, образованието, културата, обучението и условните рефлекси. Затова когато мисли, той остава в основните рамки на мозъчната си програма, от която, дори и да се старае, изобщо не може да се отклони.
За да разберем това, трябва да възприемем програмирането и съзнанието като два напълно противоположни елемента.
Съзнанието предполага способност за промяна, избор и самоопределяне, нещо очевидно невъзможно при едно същество, което е явно проявление на програмата си.
Поради това, болшинството от хората живеят в постоянно състояние на сомнамбулизъм. Какво е това?
Според речника, сомнамбулизмът е “анормално състояние на сън, по време на който лицето става, ходи, гледа и понякога говори”. Ако разширим определението, сомнамбулизмът може да се разглежда като “сън, обхващащ цялото човечество, в който хората се движат, борят се, обичат, мразят, радват се, страдат, мислят, възпроизвеждат се, живеят, остаряват и умират, без нито за миг да съзнават хипнотичното си състояние”. Познанията за хипнозата водят началото си от езотеричните школи, а науката, макар да ги е възприела, е много далече от истинското им разбиране.
Човек спи през нощта, а е буден през деня. Онова, което не се взима под внимание, е ,че сънят и будността са две крайности на психологическата събуденост, а между тези два полюса има много степени. През нощта човек може да спи леко, както и много дълбоко. Същото се отнася и за състоянието на будност, когато индивидът може да е полубуден или да е със силно изострени възприятия. Така човек постепенно е започнал да вярва, че полезното състояние на събуденост е през деня, когато е “буден”. Всъщност събудеността е състояние на хипнотичен или сомнабулистичен сън, по време на който човек може да се развива и да дава всички признаци, че е буден. Програмираната интелигентност очевидно не се влияе от хипнозата, особено когато никой не е достатъчно буден, за да забележи този факт.
Повечето философи са били големи мислители, но не и събудени хора/между тях има и събудени/, гиганти на ума, но не и на съзнанието. Философите са “влюбени в истината”, но само под формата на образ или символ, а не като жива действителност. По този начин интелигентността, която притежава хомо сапиенс е механична-мъртва и програмирана.
Събуденият притежава жива интелигентност: будна, творческа и програмирана различно от повечето хора.
Ще видите, че “събудените” са различни хора, те не са като “тълпата”. Самият факт, че работите МЛМ е нещо което предполага известна събуденост. Всичко, което ви различава от масата -предполага събуденост до някаква степен.
Та ,тази жива интелигентност се проявява извън чистия интелект и достига онзи връх на вътрешна концентрация, при който умът трябва да надхвърли интелектуалните измерения и да достигне духовните.
Обикновения човек не притежава такъв ум и трябва да се задоволи с използването на ограничената си интелигентност и познания, които се развиват чрез сомнамбулистично образование в сънно или хипнотично състояние.
Лишен от висшите възможности на разума, хомо сапиенс неясно долавя собствената си слабост и уязвимост пред съдбата, смъртта, болестите, войните, бедността и опасните промени. Ето защо той винаги търси водачи и вождове, чиято сила компенсира личната му слабост. Структурата на нашия цивилизован свят се базира на абсолютна слабост, малодушие, безсилие, невежество и уязвимост на индивида, който изгражда колективни системи за защита, подкрепа и контрол, за да укрепи отвън вътрешната си слабост.
От друга страна, с постоянната дехуманизация на един свят, който никога не е бил човешки, а само “животински разумен”, вътрешния духовен плам, искрата все повече отслабва. Светът е обвил науката с ореол и е забравил за човешката природа.
Масовата информация и пресата са двете “свръхчудовища” на нашето време- оръдия, с които човекът е успешно манипулиран и се превръща в автомат. Той става послушен слуга на различни идеологии и системи, които от своя страна осигуряват властта на малки групи хора.
Причината за сомнамбулистичния сън на човека обаче, не е обществото, то само съдейства за поддържането и подсилването му. Сънят е универсална сила, присъстваща навсякъде в космоса и се проявява по няколко начина.
Човек трябва да се освободи от робството на съня, превърнал го в “покорно одушевено оръдие”, както гласи Аристотеловото определение на “роб”.
Въпреки ,че е изцяло програмиран и това му вреди, човек притежава божествената искра и този факт автоматично му предоставя огромни възможности за спасение и възход.
КОЛЕКТИВНАТА ДУША
Както казах, Аристотел определя роба, като “одушевено покорно оръдие”. Това неприятно описание, употребено за хората изобщо, защото отделния човек е само част и резонатор на вида, никога не е било по-вярно от днес. Хомо сапиенс не се различава от другите животински видове: той има колективна душа, която управлява и насочва еволюцията му. Тази сила го управлява, насочва, контролира и регулира, действайки като общ мозък, който задушава индивидуалната мисъл.
Юнг нарича тази обща душа “колективно подсъзнание”. Макар да не използва термина “животинска душа”, той определено е съзнавал съществуването й. Колективното подсъзнание всъщност е животинската душа на хомо сапиенс, поради което животинският импулс се явява като основен мотив във всички човешки действия. Личността е само отражение на общата душа, която с неподозирана сила оформя психиката на субекта. Индивидът получава от родителите си телесна и генетична наследственост, а от човечеството-енергия и животинска интелигентност. При това положение за него е изключително трудно да преодолее тази даденост и да оформи собствена обособена личност. Налага му се да се примири и да сподели съдбата на ближните си, ако няма щастието да се събуди.
Колкото по-умен е индивидът, толкова по-силен е звярът в него, а той използва именно този интелект, за да задоволи инстинктите си, без да се интересува от нищо друго.
Колективната програма/на колективната душа/, основана на свирепа конкуренция, принуждава индивида да “убива”, за да се храни. Смъртта има много степени, от които последната е физическото унищожение. Преди смъртта настъпва бавен упадък- резултат от убиването на вътрешните копнежи и мечти. Ние убиваме, като унищожаваме волята на другите или безжалостно ги експлоатираме, като отвръщаме на злото със зло, като разрушаваме любовта, здравия разум, щастието и спокойствието им, като ги клеветим, хулим или сме ледено студени към проблемите им. Вярвам, че и вие сте го изпитали или сте били на другия полюс.
Бъдещето на човечеството не изглежда оптимистично, тъй като съдържа ускореното развитие на една студена, нечовешка интелигентност без любов и духовност.
Единствената възможност за спасение се намира в нашите ръце, в ръцете на отделния индивид, който чрез събуденост и съзнателност придобива жизнена самостоятелност и се откъсва от този централен мозък /компютър/на вида.
Мрежата на сънищата, в която човек е пленник, е изключително неуловима и сложна, но същевременно грубо очевидна, щом веднъж се научим да разбираме специфичните явления в социалната психология. Дори когато се стремят към нещо по-висше, хората се въртят в порочния кръг на нормите за поведение, продиктувани от културата и мислят чрез клишета. Колкото повече учат, толкова по-малко знаят и разбират. Всичките им усилия биват използвани от централния компютър, който ги вкарва в обществения културен фонд. Поради тази причина и макар , че в някои случаи културата може до известна степен да има полезно въздействие върху човека, тя направо гаси божествената искра на свободата и съзнанието, тъй като затваря, ограничава, задължава, потиска, хипнотизира и владее индивида с непреодолима сила.
За да си представим по-добре механичното задвижване на колективната душа, наричана “централен компютър”, трябва да анализираме психологическите реакции на масите. Нека да използваме няколко абзаца от книгата “Психология на тълпите” от Г.льо Бон. Той пише: “Думата “тълпа” означава събиране на индивиди, независимо какво ги е свързало”.
“От гледна точка на психологията думата “тълпа” има друго, съвсем различно значение. При определени обстоятелства, натрупването на хора придобива нови характеристики, съвсем различни от тези на индивидите, съставящи цялото. Съзнателната личност изчезва, като чувствата и мислите на всички се насочват в една и съща посока. Несъмнено се формира преходна колективна душа, която обаче показва много чиста характеристика. Тя образува единно същество и започва да се подчинява на закона за душевното единство на тълпите.”
От описанието на льо Бон се вижда как централния компютър принудително събира хората в психологически тълпи. Те могат да се състоят от двама и повече души. Когато дадено лице развие силен индивидуализъм, то е по-малко податливо на принудата на тълпата/и на централния компютър/.
“Изчезване на съзнателната личност, надмощие на подсъзнателната, насочване чрез внушение и заразяване с чувства и мисли от един и същ порядък, тенденция към незабавно привеждане на внушените идеи в действия-това е основната на индивида като част от тълпата. Той вече не е същият индивид, а автомат без собствена воля. Вярно е, че със самото си присъединяване към тълпата, човек слиза много стъпала надолу по стълбата на цивилизацията”.
Не искам да влизам в повече подробности. И от тези описания се вижда как централният компютър манипулира хората, като ги превръща в марионетки, служещи на един предначертан план. За какъв план става въпрос? За еволюционния план на хомо сапиенс, който е следния:
1.Човек не е и не може да бъде свободен, ако е под влияние на централния компютър.
2. Човек трябва да се ражда, да страда, да обича, да се наслаждава, да гради и унищожава, да боледува и умира единствено в полза на невидими висши сили, които извличат полза от неговия “жизнен продукт”.
3. Ето защо човек е роб за вечни времена. Въпреки това отделни или изолирани индивиди, ако се откъснат от групата, могат да станат свободни.
4. Единствената възможна свобода е освобождаване от централния компютър, а единственият начин да постигнем това е като победим и се издигнем над самите себе си.
5. Човек е длъжен да се съобразява с правилата на играта в плана, в който е включен.
6. Не съществува еволюция за хомо сапиенс като индивид, а само като вид. Ако желае да еволюира, индивидът трябва да се събуди и да води съзнателен живот на човек за когото еволюция съществува.
Има и други правила, но и тези са достатъчни, за да се разбере, че един е изходът: СЪБУДЕНОСТ И СЪЗНАТЕЛНОСТ.
Тук искам да изброя основните сили подвластни на централния компютър посредством сънотворната енергия: Човечество, Раси, Религии и Масови движения, Страни, Градове, Семейства, Индивиди.
А сега искам да припомня думите на Исус, които на пръв поглед са изпълнени с огромна неприязън към семейството.
“Защото дойдох да разлъча човек против баща му, и дъщеря против майка й....”и т.н.
Странни думи за Онзи, който проповядва любов!
Обяснението е много просто. Семейството е последното ядро, поддържащо сънотворната или хипнотична енергия: СРЕДСТВО, КОЕТО ДЪРЖИ ЧОВЕК В РОБСТВОТО НА ЖИВОТИНСКОТО ПОДСЪЗНАНИЕ.
Исус е искал учениците му да видят светлината, да се събудят и да еволюират, те непременно трябвало да разкъсат веригите на съня.
Излишно е да се казва, че всяко семейство, което поради духовния напредък на членовете си се е освободило от действието на съня, всъщност се е превърнало в “божествено семейство”. Семейното ядро трябва да бъде здраво обединено, но не чрез сънотворни сили или кръвна връзка, а чрез истинско духовно “причастие”.
От гледна точка на материалната свобода, човек в днешно време може да постигне голям напредък. Ако тези постижения не вървят успоредно с повишаване на нивото на будност на човечеството, те ще доведат до състояние на “цивилизовано варварство”.
Посоченото от Юнг явление “психологическа инфлация”,оказва силно въздействие върху обикновения човек, който, щом се отъждестви с науката, изкуствата, културата, технологическия прогрес и цивилизацията, ги поглъща и ги бърка със самия себе си. Така той губи представа за себе си и си приписва важност и качества, които изобщо не му принадлежат. Колкото е по-дребна личността, толкова по-голям е стремежът и към “психологическа инфлация”, за да изглежда важна пред другите и да повдигне самоуважението си.
Психологията е установила, че най-дълбоко в основата на човешката природа се крие желанието да бъдеш оценен, откъдето произтича и потребността от самовъзхвала. Твърди се, че от всички изживявания, човек най-много се стреми да повдигне самоуважението си, а най-трудно преодолимата човешка черта е суетата. /Спомняте ли си страхотния филм с Ал Пачино-“Адвокат на дявола”?/
Най-силно впечатление прави способността на хората да се самозалъгват, за да поддържат самочувствието си... Механизмите за самозаблуда са много и се групират под общото име”рационализиране”...Разсъжденията разкриват истинската причина за действията ни, а с рационализирането намираме подходящи причини да ги оправдаем. Ако наблюдаваме отношението на индивида към собственото му его, виждаме как той с всички възможни средства се старае да го отдалечи от околната действителност. Колкото повече “възглавници” има между индивида и света, толкова по спокойно ще спи той.
Колективната душа, тоест централния компютър, личността/нейния механизъм е операционната система на ЦК/, културата, обществото, движението на масите, образованието, рекламата, телевизията и пресата-всички те са мощни средства в служба на Морфей или Хипнос.
Притъпяване на дълбокия страх и бягство от състоянието на откъснатост
Страданието е скритата причина за много човешки постъпки. Ерих Фром твърди, че “раздялата предизвиква страдание; тя определено е източник на страдание. Раздялата означава изолация, при която нямаме възможност да използваме човешките си заложби. Чувството, че си отделен, предизвиква срам. Раздялата предизвиква едновременно срам и болка. Следователно най-силната необходимост на човека е да превъзмогне раздялата и да излезе от затвора на своята самота.”
Изниква въпросът:защо съществува такъв срам от изолацията? Изолация от какво? Очевидно тази необходимост за единение съответства на връзката с колективната душа, тоест с централния компютър. Всеки опит или вероятност за раздяла чрез външно или вътрешно влияние предизвиква ужас и именно такъв ужас преживява “животното-човек”, когато го заплашва отделяне от стадото.
Хомо сапиенс не само не желае да бъде човек, но изпитва дълбока болка, когато го заплашва отдалечаване от животинското му състояние. Поради тази причина е измислил различни трикове-безплодни и изкуствени решения, чрез които временно да притъпи дълбокия си страх. Фром описва следните опити да се избяга от състоянието на откъснатост:
1.ОРГИАСТИЧНО СЪСТОЯНИЕ
Чрез оргии индивидът постига преходно състояние на превъзбуда, по време на което външният свят изчезва заедно с вътрешното чувство за изолираност. “Оргията” може да се предизвика чрез наркотици, някои обреди/при първобитните племена, при религиозните ритуали/, алкохол и сексуални преживявания.
2.ПРИСПОСОБЯВАНЕ КЪМ ГРУПАТА
Това е съюз, при който отделният човек до голяма степен изчезва, а резултатът е принадлежност към стадото. Индивидът се спасява от изолацията, а следователно от самотата и страха в такава степен, в каквато се отъждествява с ближните си и възприема техните идеи, модели на поведение и обичаи, без да мисли или да се колебае. Но за това се заплаща висока цена, защото тук се намесват свободата и индивидуалността. Индивидът се приучва към модел на конформизъм на три- четири годишна възраст и от този момент нататък не губи връзка със стадото.
3.ТВОРЧЕСКА ДЕЙНОСТ
В творческия процес човек се слива със света. Но единството, постигнато чрез творчество не е междуличностно и затова,дава частични отговори на проблема за съществуването. Пълно решение може да се постигне чрез междуличностно обединение-сливане с друг човек чрез любовта.
4. СЛИВАНЕ ЧРЕЗ ЛЮБОВ
Такова пълно решение може да се постигне само когато има истинска любов, а не страстна или симбиотична връзка. При страстната връзка лицето е роб на страстта си и “действията”му на практика са “пасивни”, защото двигател е принудата и лицето е обект, а не извършител на действието. Симбиотична връзка има, когато двете страни са зависими една от друга и взаимно “се поглъщат”. Това е форма на вампиризъм или паразитизъм. Връзката чрез любов е валидна само когато съществува зряла любов, тоест съюз, който позволява и поддържа индивидуализма.
От описанието на Фром се вижда, че основната движеща сила в живота на човека, дълбокото страдание, се основава на страха, че ще се освободи от централния компютър.
Както виждате голямата истина е скрита в простите неща. Само, че тя е пръсната навсякъде и никой не я забелязва. По-трудно е “да се познае онова, което вече знаем”, отколкото нещо, за което нямаме представа. Вече известното не заслужава внимание, пък и е помрачено от клишета и предразсъдъци.
Тайната на окултизма се състои в разбирането на онова, което всеки знае, но никой не разбира. Думата “окултизъм” не означава неизвестно познание, а учение за онова, което е скрито поради човешка глупост, снобизъм, повърхностност и отсъствие на състоянието на висша съзнателност. При окултизма, духовните цели не са временни или относителни, а безкрайни, вечни и абсолютни,надхвърлящи материята, историческото време, живота и смъртта. Основната цел, която преследва истинският окултизъм-езотеричния-е:
1. Хомо сапиенс да се превърне в човек.
2. Този човек да бъде духовен
Всъщност да бъде духовен човек означава само едно нещо:че духът се проявява в мозъка му. Следователно индивидът е духовен, защото духът му има достъп до материалната, конкретна и времева действителност.
Човекът с ясен ум е онзи ,който се освобождава от фантасмагоричните “идеи”, гледа смело живота, захваща се с всички трудни неща в него и се чувства изгубен. Защото такава е истината-да живееш значи да се чувстваш изгубен. Онзи,който приема това, е започнал да намира себе си, започнал е да намира своята истинска реалност, стъпил е на здрава почва. Общо взето, хората се отнасят презрително към такъв вид интелигентност-това впрочем винаги е реакцията на невежите, изправени пред нещо, което не разбират, защото по този начин прикриват умствената си слабост. Но недъгът не е в телата или умовете им, а в отсъствието на съзнателна будност. Не е ли тя разликата между човека и животното?
Съзнателността, за която става дума, произтича от упражняването на интелигентност, отделена от сънните състояния. И обратното, отсъствието на съзнателност владее интелигентността на спящия субект; това не уврежда механичната мисъл или “мъртвата интелигентност”. С други думи:
Несъзнателност е интелигентност, която е породена от подчиненост на сънищата. Нивото на будност в индивида е много ниско, въпреки че интелектът му може да е “блестящ”, защото силата на този интелект показва само ловкост при подреждане на мозъчната информация. Това се нарича “мъртва” или “програмирана” интелигентност. Съзнателност е интелигентност, произтичаща и развиваща се на основата на подчиненост на будността. Нивото на будност в индивида е постоянно високо. Това се нарича “жива” или “непрограмирана” интелигентност.
Хомо сапиенс е ленив по природа! Само онези, които полагат усилия извън дълга и нуждата, НЕ СА безделници, а останалите общо взето живеят с мечти за някакво бъдещо събитие, което радикално ще промени живота им. Това може да е очакването на “големия шанс”, който ще ги направи милионери, срещата с “голямата любов”, появата на “висши сили” или “каузи”,които ще променят съдбата им и ще ги направят по-щастливи. Тези илюзии за бъдещето разбиват, обаче и унищожават всички реални и настоящи намерения за постигане на желаните от човека неща чрез методична и усилена работа.
Човекът е наистина “професионален безделник” защото в мозъчната си дейност и в поведението си старателно се упоява с “приспивателно средство”, което предизвиква сън. Тази леност несъмнено се пренася в границите на интелигентността. За това имам безкрайно много примери, имате ги и вие сигурно. Вижте как постъпва безотговорния, ами страхливецът.
Не мога да се стърпя да не дам един пример, макар че материалът стана голям, а сигурно не съм минал и една трета от заплануваното.
Всички сте ходили на лекар. Ако ви е ниско нивото на будност, то вие ще придавате голямо значение на престижа на доктора. Ами ако той е професор? Вероятно още по-сляпо ще приемате втълпяваните му концепции, за това как се “лекува”, примерно,вирусно заболяване с антибиотик и не ще ги анализирате изобщо./Вижте статията “Мислят ли хората”, която съм ви я пращал по-рано./
С времето вие ще станете напълно програмиран интелектуално, а това води до ”смъртта” на интелекта ви, който се превръща в “механична” или “мъртва” интелигентност. Хората по такъв начин се приучват някой друг да мисли за проблемите им. Хората научават от опита си много по-малко, отколкото си представят, тъй като той много често се интегрира в личността им под формата на “клишета” и безсъдържателни стереотипни символи, които не допринасят за будността на индивида. Определят се празни правила на поведение, които индивидът сляпо следва, без да вникне в тях. Той търси убежище в тези програмирани инструкции и ги използва като защитни прикрития на зоната си на комфорт, за да запази спокойствието и инерцията във всичко, свързано с истинската интелигентност. Тази съвкупност от защитни и операционни механизми се нарича “черупка”, за да може да се посочи, че вътре в нея човек остава непокътнат в своя инфантилизъм и незрялост и избягва всякакви травмиращи вълнения при среща с нови реалности и предложения на живота. Именно по тази причина хората автоматично отхвърлят всички нови идеи, които не са част от мозъчната им програма, а от друга страна приемат всяко твърдение, което очевидно съвпада с правилата им, колкото и съмнително да изглежда то при един по-задълбочен анализ. Много добри примери в това отношение има при работата на “студен пазар”.
На днешния човек не му се налага да използва усилено мозъка си и той се задоволява с блажена посредственост, без интелектуални конфликти. Много малко хора търсят “цялата истина” или същността на всичко, което е съществувало, съществува и ще съществува. Мъдрите хора се задоволяват да бъдат “полумъдри”, като постигат знания само в отделни научни дисциплини, а остават напълно невежи по отношение на своята човешка природа и на окултните закони, които управляват живота във вселената.
Следва продължение на темата!
Ако сте стигнали до тук, тоест прочели сте всичко до сега-значи не сте безнадежден случай. Поздрави-МН

“Щастието не е в това да правиш винаги това, което искаш, а в това винаги да искаш това, което правиш.”
Лев Толстой

“В минута на нерешителност действай бързо и се постарай да направиш първата крачка, макар и излишна.”
Лев Толстой
23 “НИКОГА НЕ Е ТВЪРДЕ КЪСНО ДА СТАНЕШ ТОВА, КОЕТО БИ МОГЛО ДА ИЗЛЕЗЕ ОТ ТЕБ”

“Само сред хората е способен да познае себе си човекът”
Гьоте

“Назначението на човека е в разумната дейност”
Аристотел

Съзнателност, осъзнаване,колективна душа на индивида-централен компютър, махала, егрегори - ІІ

Има три основни етапа, през които трябва да се мине, за да се постигне какъвто и да е успех, а това са: 1.Мотивация, 2. Разбиране, и 3. Практика
В духовен аспект резултатът е ЕВОЛЮЦИЯ.
Мотивацията трябва да е силна, разбирането-дълбоко, а практиката-усилена. За съжаление това, което на пръв поглед изглежда толкова просто, се постига трудно и сложно. Най-трудно е когато има Мотивация и Практика, но няма Разбиране. В този случай има стимулиране на масова енергия но успех няма. Тогава човек се е увлякъл от собствения си ентусиазъм и е преминал направо към практиката. Срещал съм и случаи при които има Мотивация и Разбиране но липсва Практиката.
Всичко това е валидно и за духовното и за материалното израстване. Без истинско разбиране обаче, не може да се постигне нищо реално, само субективни илюзии.
Понякога Разбирането и Практиката достигат приемливи нива, но мотивацията е недостатъчна. В този случай липсва “горивото” за успешното постигане на целта.
Затова отново искам да се спра на въпросите за свободата, за волята и за желанията
в контекста на разглежданата тема.
Нека да започнем със свободата. На първо място трябва да се каже, че хомо сапиенс има двойнствено отношение към свободата. Той едновременно я желае и се страхува от нея. Обикновено я желае физически, а се страхува от нея психологически. Той желае да има физическа, политическа, социална и икономическа свобода. Той желае пълна свобода на действие, за да постигне личните си цели. Този копнеж представлява безкрайно силен стремеж за власт, тоест индивидът иска да има достатъчно свобода, за да може да упражнява власт върху хората и заобикалящата го среда. Воден от жаждата си за свобода той се стреми с всички достъпни средства да придобие физическа, идеологическа и икономическа независимост. В противоречие с това обаче, индивидът се подчинява на наследствения си страх от индивидуална отговорност, слива се с религиозни, културни и политически системи, в които “разтваря” егото си и така се освобождава от отговорност за собствените си решения и действия.
От друга страна, свободата се разбира като липса на опозиция спрямо личните действия и склонности, което позволява на индивида да постигне целите си, каквито и да са те. По тази причина много хора търсят свободата си чрез парите, като твърдят, че парите правят човека свободен и силен/схемата е: власт-пари-власт – или: пари-власт-пари/
Но тук се пропуска едно наистина важно обстоятелство, това е вътрешната природа на човека; неговите чувства, инстинкти и страсти, които са истинските му господари.
Единствената възможна свобода в този живот е свободата от собствените страсти, защото докато сме им подвластни, ще си останем само пионки, подчиняващи се на приливите и отливите в емоционалните си състояния.
Невъзможна е каквато и да е независимост, докато действаме, мислим и чувстваме под влиянието, което околната среда оказва върху вътрешната ни природа. Каквато и свобода да сме изживели, тя ще изчезне, изправена пред примитивната сила на животинската ни душа, която ни владее.
Свободата не зависи от физическите условия на индивида. Затворникът може да е много по-свободен от богаташа, който има свобода на действие.
Единствената истинска свобода е освобождаването на аза и освобождаването от централния компютър на вида.
Докато това не стане, хората може да са милионери и известни хора/”звездите” от “ВИП БРАДЪР” каква тъжна картинка са/, може да имат слава и почести, че дори и огромна власт, но пак ще тънат в робство, не по-малко от най-големия бедняк.
Аз ви приканвам да анализирате себе си и да прецените, кои свои решения сте взели абсолютно свободно, без външен и вътрешен натиск, който ви е принудил да действате по определен начин, само защото не сте имали друг избор или сте следвали пътя на най-малкото съпротивление.
Като започнем от приблизителната възраст, в която могат да се вземат решения, ще стане ясно, че човек решава да следва дадено поприще поради подражание, пригодност или амбиция, че се жени поради самота, сексуални желания, липса на обич или за собствено удобство. Свободния избор предполага решение, неповлияно от вътрешен и външен натиск, безпристрастно и обективно поведение, внимателно претегляне на доводите за и против, като след това преценим какво наистина искаме, до каква степен то ще е благоприятно или неблагоприятно и доколко плановете ни съвпадат със семейните и обществени интереси.
Нека да видим как стоят нещата с волята, която в крайна сметка е ключът към изясняването на обсъждания от нас проблем. С други думи, способността за избор и вземане на решения предполага наличието на зрялост в преценките, проявявана чрез волята, и това качество трябва да заема централно място в живота ни.

За да сме свободни, трябва да сме способни съзнателно да решаваме съществуването си. Именно тук обаче, волята погрешно се смесва с желанието. Всъщност е необходимо да разберем, че човешкото същество не се движи от волята, а от желанията, пораждани и определени от инстинкта или преобладаващите емоции. Да притежаваш воля означава да имаш силно, устойчиво и зряло Висше Аз, тъй като волята позволява поддържането на постоянна линия на поведение и на действие. Всичко това не става на практика защото човек постоянно променя мнението си, желанията си, намеренията си - изобщо не е постоянен по отношение на “управляващото его”. Както отбелязва един виден окултист:”Човек има не едно его, а много такива, които в действителност инстинктивно и анархично го владеят по един мъчителен начин”. Това е причината, поради която сменяме толкова бързо решенията си, както и мисленето и чувствата си. Каква устойчивост и каква сигурност бихме могли да имаме, когато всеки миг се променяме?
Без зряло Висше Его, човек няма истинска воля; само силата на неизвестното и неочакваното го тласка към някаква цел, която не той е избрал и следователно му е напълно непозната. Такива хора са вечни скитници, тръгнали към неизвестността, които нямат никаква представа какво ще им донесе бъдещето. Това води до принудителното търсене на наслада в днешния ден, защото утрешния не е сигурен.
Такива хора имат естествено, съвсем материалистично и чисто егоистично отношение към нещата. Те с всички възможни средства се стремят да приведат във вибрация своя празен вътрешен свят. И в този стремеж се предпочита безсмисленото страдание пред вътрешния мир.
Тъй като му липсва Висше Аз, хомо сапиенс упорито търси убежище в Колективното Его/централния компютър на вида/, което се конкретизира в индивида и управлява живота му.
Съществуват малък брой хора, чиито действия са неподправени, защото следват собствените си вътрешни импулси и проявяват това, което са; мнозинството обаче постоянно търси одобрението на другите, за да оправдае и укрепи поведението си.
Масите, на свой ред, постоянно търсят водачи, които да следват. Това е истинското потвърждение на факта, че нямат воля; необходимо им е да следват някого, тъй като не притежават способността сами да определят пътя си. Лидерът винаги е символ на сила, смелост и свобода и притежава решителността, която липсва на обикновения човек.
За всеки, който се е оставил доброволно във властта на централния компютър важи поговорката “всичко е писано”, за него свободна воля няма и съдбата му е предопределена. Докато при човека, който се е освободил от колективната животинска душа и се е превърнал в Човек, за него нищо не е “писано”, той държи в ръцете си книгата на съдбата и писалката, с която може да запише каквото пожелае, стига да не нарушава законите на вселената.
Духовното израстване не е за мързеливите. Трябва много работа, дори извън рамките на обичайното. Усилия насочени към формиране и издигане на Волевото Аз. Важна е причината или целта, мотивираща тази самодисциплина. Ако човек действа под натиска на амбицията или дълга, това по никакъв начин няма да доведе до създаване на Волевото Аз, защото действията му ще са мотивирани от принуда, сила извън него/нужда или страст/. Освен това той трябва съвсем ясно да знае какво прави и с каква цел го прави, така че формиращото се същество да има висока степен на будност и интелигентност. За тази цел ще ви предложа една практика, която дава добри резултати. Застанете пред огледалото, като насочите погледа си право към точката между веждите и след известно време повторете тихо няколко пъти: “Аз съм воля”. Правете го всеки ден. Успехът на това упражнение зависи изключително от емоционалното ви състояние и от начина, по който произнасяте: “Аз съм”. Като наблягате на тези думи, трябва вътрешно да “чувствате нещо”, което приема формата на странна емоция при срещата или съзерцанието на висше вътрешно присъствие. Ако това състояние не се прояви и ако всичко се прави механично, то няма да има никакъв ефект.
Известно време след като сте формирали Волевото Аз, ще започнете да забелязвате интересни промени и ще наблюдавате, как във водещата сила на човешката ви същност започва да участва и една центростремителна сила. Онова, което всъщност се случва,е, че Волевото Аз се е превърнало във върховен владетел на микрокосмоса ви и има над себе си само Висшето Аз. Чрез Волевото Аз можете да ликвидирате вредния навик да пушите/което е страст и порок/ и много други вредни навици. Чрез тази проверка ще установите докъде сте стигнали. Щом установите ,че вашето Волево Аз е придобило известна сила, можете да направите следващата стъпка, която се състои в опит да се пробуди и да се освободи от универсалната сънна енергия. Препоръчвам ви да потърсите и материали /литература/ за хипнозата, за да се разбере приликата между хипнотичния и сомнамбулистичния сън, който е нормалното състояние на хомо сапиенс.
Има и пет основни препоръки, към които трябва да се придържате, за да “разбиете” сънното състояние и те са метод на поведение, стимулиращ събуждането.
Петте препоръки са следните:
1. Спрете да лъжете.
2. Спрете да бленувате.
3. Научете се да мислите.
4. Живейте в настоящето.
5. Активизирайте физическото тяло.
Спрете да лъжете- Точка 1 и т.2 са тясно свързани. Започвайки с проблема за лъжата, трябва да се разбере, че хората несъзнателно и постоянно лъжат. Когато човек е лъгал дълго време, идва моментът, в който забравя кое е вярно и кое не. Хората стават жертва на собствените си измислици, като подчиняват живота си на правила на поведение, идеи, чувства или инстинкти, които не отговарят на вътрешната им реалност. Губи се всяка база за сравнение между истината и лъжата. Човек свиква да смята за вярно само онова, което отговаря на личните му интереси, а определя като невярно всичко, което противоречи на самолюбието му или е в разрез с вече установени предразсъдъци.
Човек лъже, за да се скрие от трудните проблеми, за да избяга от отговорност или да не накърни самолюбието си. Той формира свои представи, идеи и преценки, симпатии и антипатии, които нямат нищо общо с действителни събития, а са само отражение на един живот, изпълнен с лъжи и слушане на чужди лъжи, защото всички хора лъжат/е почти всички/.
Една от най-мощните причини за лъжата е да създадем добро впечатление за себе си и да попречим на другите да ни видят такива, каквито сме, без външна маска. Всяка маска е лъжа! Необходимо е да съзнаваме това явление и да разбираме големия размер и честотата на лъжите, както и огромната вреда, която нанасят. Човек трябва да си постави за цел да не лъже нито себе си, нито другите, а в случаите на “благородна лъжа”... е това вече го разглеждахме.
Изобщо може да се каже,че нещата ги повтаряме-само, че от друг ъгъл. Освен това “Не лъжи!” е една от 10-те божи заповеди и виждате нейната абсолютна важност.
Спрете да бленувате- Воден от стремежа си да избегне действителността, която не харесва, човек дава простор на въображението си и е склонен да повярва в първата приятна лъжа, която се яви на пътя му. Той проектира личните си илюзии /и този въпрос го разглеждахме, пак от друг ъгъл/върху една студена и неумолима реалност, като заблуждава себе си и се стреми да възприема действителността през розови очила. “Разочарованието” е болезнен процес и може да продължи дълго в зависимост от това колко време ще е нужно на индивида да разбере, че живота му е изкуствен и е продукт на сънното му състояние. Изисква се голяма смелост /съставна част на любовта/, за да се изправи човек пред действителността и да унищожи миража на един приятен сън. Рано или късно, сънищата избледняват. Така хората заменят илюзиите си с други, които на свой ред също губят цвят. Такава е историята на един човешки живот, поредица от сънища.
Тук искам да уточня, каква е разликата между блян и мечта-мечтата може да се сбъдне, да се реализира на практика, докато блянът никога.
Невъзможността на хората да общуват помежду си се корени във факта, че сънищата им са различни и затова от психологическа гледна точка те живеят в различни светове. Тъжно е да се наблюдава как хората са се вкопчили в дребните си илюзии, обикновено резултат от съновидения, и се отнасят с презрение към всичко, което има истинска стойност. По същия начин е изградено и обществото, чиито везни за претегляне на ценностите са с толкова нарушено равновесие,че превръщат в най-желано всичко, което ще даде възможност на индивида да си достави нетрайни удоволствия, а после го осъжда да заплаща мимолетната наслада с “вечно” страдание.
Повечето хора се придържат към философия, която учи, че “след този живот няма нищо-нека да се възползваме от него и да му се наслаждаваме, колкото е възможно повече”. Онези, които са превърнали това разсъждение в свой девиз, трябва да си зададат въпроса дали наистина са доволни и дали безбройните играчки, предлагани от обществото, са достатъчни, за да задоволят вечната жажда и да облекчат болката от самотата.
Внимание! Днешния свят е съвършено организиран, но за какво? Като го наблюдаваме и анализираме, ще установим, че всичко е точно синхронизирано с цел да се поддържат и подхранват сънищата и “бляновете” на видът хомо сапиенс. Човек ще престане да сънува едва когато разбере и преживее всичко, което посочих по-горе; когато за свое най-голямо учудване установи, че всеки човек живее упоен от собствените си сънища, които се превръщат в кормило на живота му.
Тук искам да добавя, че централния компютър не позволява така лесно да му се изплъзне човек. Ако четете това и ви се доспива, или ви се струва, че не това е най-важното, или каквото и да било, което ви отвлича от процеса на събуждане, бъдете сигурни, че това е Той-централният компютър, който ще ви попречи всячески да се откъснете от неговата огромна власт.
Научете се да мислите
Знаете онзи лаф от шопския фолклор: “Седим и мислим и по едно време се фащам, че само седим”
Не, че до сега не сте мислили! Важно е напълно да се превъзпита мисловният ви процес, за да стане той наистина творчески / това е важно условие и при самоактуализацията/, защото само когато осъществи тази функция, човек ще може да мисли ясно. Творческото мислене не означава да се “изобретява” нещо, а да се мисли по не-програмиран/не-социално обусловен/ начин. Вече говорихме за клишираното мислене. Човек трябва да използва интелигентността си, за да разглежда всяко нещо сякаш е съвсем ново, като захвърли предразсъдъците си-тоест не бива да разглежда нищо като известен факт. Ето точно какъв е символичният израз на творческото мислене - то се състои в премахване на програмата, за да се формира съждение на високо ниво, което не е повлияно от принудителната сила на информацията, записана в компютъра. Когато мислят, хората правят това по принуда, без да искат. Това е толкова очевидно, колкото и фактът, че мисленето е неволно/има разлика между мислене и вътрешен диалог/, защото човек не може да прогони мислите си и да ги успокои/освен чрез медитация/.
Организацията и сигурността в съвременния свят създават условия, при които човек няма нужда да полага големи усилия, за да оцелее,тъй като може да живее с малко, а в някои случаи и без труд. Нищо всъщност не принуждава индивида да упражнява основната си интелигентност, тъкмо обратното, той се превърнал в експерт по избягване или “намиране на лесен начин” във всички наистина трудни моменти, които поставят под въпрос интелигентността му. За него много по-лесно и по-безопасно е да не рискува да тръгне по пътя на свободната мисъл, а да приема и прилага вече създадена и утвърдена система на мислене и поведение. Подражанието и сляпото възприемане са станали най-лесния път за задоволяване на всекидневно намаляващата любознателност. Вече на няколко пъти от началото говорихме за “мъртво” и “живо” познание. “Мъртво” е тогава, когато се знае конкретното значение на нещо, но се пренебрегва взаимовръзката му с цялото. Отделното знание за нещо остава разделено от другото и не е известно как,кога и къде ще се впише то в останалите части на общата схема. Обратно, “живото” познание е получено в състояние на висша бдителност и се заражда в разума, докато “мъртвото” познание е рожба изцяло на интелекта. Тъй като разумът по принцип е достъпен за будния мислещ, той съзнава мястото, което това познание заема в общия контекст на вселената. В действителност разумът представлява висше сливане на човешките способности в едно цяло, ръководено от Волевото Аз, и изразяващо се чрез Висшето Аз, тоест от духа на самия индивид.
Живейте в настоящето
И по тази тема говорихме доста, но все пак ще повторя някои неща.
“Единствената реалност е настоящият момент; няма нито минало, нито бъдеще, миналото е било, а бъдещето ще бъде, и двете са илюзия. Настоящето е точката на сливане на миналото и бъдещето.
Съществува гранична линия, която отделя фантазията и нереалността от истината и реалността. Тази линия е времето. Реалността е съвпадането на стъпките на човека и неговия спътник времето. Ето защо физическото ни тяло се намира постоянно в реалността; то е обективно и заема пространство.От друга страна, Висшето Аз обикновено живее в нереалността/ в духовния свят време не съществува/; тоест отвъд “стената”, която отделя реалността от фантазията. Нереалното е нещо, принадлежащо към някаква природна реалност, която се оказва проектирана в различно време от онова, на което принадлежи. Тоест човек може да изживее дори нереалните неща, ако може да се издигне до квадрата от време отговарящо на измерението на нереалността. Именно това е обяснението защо не се реализират някои ясновидства – просто вината е в самият човек който не може или не се стреми да “управлява” времето си. Следователно възниква въпросът, ако времето има толкова различни скорости, колко реалности съществуват? Логичния отговор е, че има толкова реалности, колкото са възможните скорости на времето.
Ако обаче, човек живее в нереален свят по отношение на неговата реалност /реалността към която спада тялото му/, може да се каже, че той изобщо не съществува, защото тялото му ще бъде тяло на сомнамбул, празна черупка без обитател и без духа на Висшето Аз, същество, което е само наблюдател на един фантастичен “калейдоскоп”. Чували сте вероятно за много случаи, на внезапно изчезване на хора, от които не остава никаква материална следа-те просто са преминали в друга реалност,измерение.
Какво представлява например четвъртото измерение? То е реално съществуващ свят, но само за онези, притежаващи средството, което може да се проявява времевата вибрация на четвъртото измерение. Сентенцията “Всичко е илюзия” се отнася към този проблем и трябва да се тълкува по следния начин: “Нищо не е реално съществуващо в абсолютната реалност, тъй като всичко съществуващо е реално само по отношение на хората със същата вибрация или време, защото времето е скорост, а скоростта е вибрация”. Този принцип обяснява защо за нас призракът е само илюзия, а не нещо материално. Под “призрак” имам предвид енергията, която остава след смъртта на човек.
Може би малко се поувлякох но желанието ми е да се получи яснота, дано не съм постигнал обратния ефект.
Като хора ние представляваме съчетание от две много различни вибрационни сили:
-Енергия на масата или физическо тяло
-Енергия на разума или дух
Съчетанието има само една цел:еволюция. Еволюцията е обща или космическа за голямата човешка маса и лична за индивида. Когато не еволюира поради леност, безразличие или неспособност, индивидът не изпълнява първоначалната цел на собствения си живот и пред него остава единствено възможността да стане “сексуален орган” на Бог и той се превръща в живо оръдие за материално възпроизводство. В този процес има много страдание, защото притежаваш физическо тяло, а цената, която заплащаш за него е загубата на единствения смисъл да го притежаваш, а именно индивидуалната еволюция. Изобщо това е един безсмислено пропилян живот.
Единственият начин да се достигне абсолютна реалност, да се унищожат сънищата и да се извоюва правото на собствена еволюция е да се постигне съвпадане на тяло и дух в някаква изходна точка или времева комуникация, така че заедно да посрещнат реалността.
Щом постигне това , индивидът заживява в два свята-на материята и на духа.
За да живее в настоящето, индивидът трябва не само да е постигнал създаването на Волево Аз, но и да е завършил усилването му. Волевото Аз трябва да задоволи Психологическото Аз и да се съсредоточи върху настоящия момент. Това се осъществява чрез подходяща творческа дисциплина.

Активизирайте физическото тяло.
Физическото тяло представлява противоположният полюс на духа и поради тази причина представлява “препятствие” за общуването с Висшия Аз. Същевременно обаче е необходимо да “повишим вибрацията на телесната си материя”, за което трябва да накараме тялото да се подчинява на волята ни. За целта нека разгледаме накратко трите основни елемента, които влияят на това:
-Храна
-Дишане
-Физически упражнения
Тук мисля да не влизам в подробности, но ще се спра на тях само като средство за унищожаване на сънищата.
По отношение на храната ще препоръчам въздържане от консумация на месо, особено свинско, защото месото е с “ниски вибрации” и “заземява” тялото. Продукти , които също заземяват са алкохола, наркотиците и цигарите. Имайте предвид, че “дъхът е свързан с духа”. Ограничаването на тези неща ще спомогне не само за повишаване на вибрациите на физическото ви тяло, но и за пречистване на състоянието ви на съзнателност. За алкохола искам да наблегна, че е мощен органичен депресант, но ефектът обаче се забелязва след време. Алкохолът разрушава и етерната защита на “аурата” на индивида и по този начин открива възможност за обладаване от развъплътени същности, които са демонични създания, съществуващи на ниско астрално ниво/най-ниското вибрационно ниво преди материалното/.
За дишането няма да говоря. Има толкова литература в момента по този въпрос, че за всеки, който го касае, може да задоволи интереса си и то задълбочено.
По отношение на физическите упражнения искам да се спра на това, че всеки трябва да се съобразява с възможностите на физиката и възрастта си, а допълнителните упражнения са следните:
-Всяка сутрин сядате добре изправени на стол и стоите така неподвижно около три минути.
-След това преминете към следващата фаза, която е сходна с първата, само че силно напрягате всички мускули в седящо положение, стискате юмруци и мисълта ви е заета само с:”Аз съм буден” , като оставяте тази мисъл да изпълни организма ви. Напрягането на мускулите е около минута, след което напълно ги освобождавате и отпускате за пет минути, като оставате напълно неподвижни. През цялото това време очите ви трябва да са отворени.
Досега разгледахме двете фази/ 1.създаване на Волево Аз и 2.разрушаване на сънищата/, които са много важни за еволюцията, но има и трета , която е т.н. “ментално храносмилане”. Обикновеният човек няма “ментален стомах”-разум, поради което не може резултатно да “храносмила” придобитите знания. Тази метафора много точно отразява идеалната дейност на интелигентността, която съответства на дейността на стомаха: трансформиране на основните елементи в “хранителна субстанция”. Независимо какво количество изяжда индивидът, ако организма не усвои изядената храна, тя ще бъде напълно безполезна. Същото е и с интелигентността на хомо сапиенс, който се е превърнал в “интелектуален чревоугодник” и поглъща знания, без да бъдат истински асимилирани. С две думи, той е животно, запасяващо се с ментална храна, която така и не използва. Съществува не само физическо, но и интелектуално затлъстяване и любопитното тук е, че има хора, които се гордеят с такъв вид разширяване на интелекта. Човек е убеден, че колкото повече учи, толкова по-подготвен ще е да разбере истината. Никога не му минава през ум, че може би е вярно тъкмо обратното. Тоест, след като знаем за програмирането на индивида, ще ни стане ясно, че повече учене означава по-мощна програма, а колкото е по-мощна програмата, толкова е по-малък капацитета на будност, а по-ниска будност означава повече автоматизиране, по-малко хуманност, повече нереалност и фантазия.
От друга страна, когато индивидът, притежаващ разум , учи, той истински смила интелектуалната храна, поради което вътре в него се извършва реална промяна и еволюция. Фазите 1 и 2 , се състоят именно във формирането на разум; следователно, ако внимателно ги изпълним ще бъдем в състояние наистина да асимилираме познанието.
Трябва да се посочи, че ортодоксалната наука е напълно неспособна да обясни ефекта, настъпващ в индивида, когато е осъществил пълния процес на разбирането.
Психологията знае някои неща за разбирането, но е неспособна да прецени важността им. Този процес от три фази не е лесен и може да трае цял живот. Не съществува молитва, духовна практика, упражнение за дишане, мантра или каквото и да е, което би могло да предложи преки пътища за съкращаването му.
И към края на това продължение искам да посоча четирите главни средства за усилването и укрепването на Волевото Аз:
-Управляване и сублимиране на желанията
-Зареждане на психическата батерия
-Пестене на енергия
-Действия, ръководени от волята
Желанието е един от основните източници на енергия/или консуматори на енергия/ в човека. Ако обърнем внимание на вътрешния си свят, ще разберем, че желанието представлява неразделна част от живота ни и действа с изумителна сила и постоянство. Това показва, че има загуба на голямо количество енергия. Но ако контролираме и ръководим желанията си, те се превръщат в източник на огромна сила. Когато индивидът не задоволи дадено желание, в него вибрира могъща сила, но щом получи онова, което желае, тя се неутрализира и се получава вакуум. Има хора, които упорито и дълго преследват някое свое желание, докато накрая го задоволят. Задоволяването му обаче не само че не ги прави щастливи, но предизвиква дълбоко чувство на празнота, апатия и разочарование. Това става, защото “горивото”, което е мотивирало индивида , се е свършило, тъй като желанието предоставя енергията, тласкаща ни към задоволяването му. Всеки човек обаче разполага с определено количество енергия през живота си и може да я разпредели между много неща, или да я съсредоточи върху малко неща. За регулатор тук трябва да използваме Волевият Аз и то за желания, които обосновано ги смятаме за справедливи и подходящи.
Можем също да приложим принципа на “конфискацията” от различна гледна точка. Например, възможно е да пожертваме нещо, което силно желаем, за да получим друго с голяма духовна или морална стойност. Това може да се отнесе и към пороците, като откажем да ги задоволяваме със силата на волята, за да постигнем онова, което желаем. Например, човек може да си каже: “Няма да пуша, защото..”
Едно от желанията, които е необходимо да се потиснат, за да се насочи енергията към по-висши цели, е желанието да клюкарстваме и т.н.
“Зареждането на психическата батерия” е нашия нервен и психологически тонус, получаван от магнетизма, който натрупваме и излъчваме, някои в много малки дози, а други с голяма сила. Магнетизмът се натрупва чрез съзнателното дишане и всички останали упражнения за самоконтрол. Излишно е да казвам, че колкото “по-магнетичен” е един индивид, толкова повече са възможностите му за успех в живота.
Същевременно, друга особеност на Волевото Аз е, че то съществува под формата на силно магнитно поле, което трябва постоянно да се ревитализира, тъй като задвижването му поглъща енергия. Затова е абсолютно необходимо да се пести енергия, особено от излишни разходи.
Редица лоши навици и противоречия предизвикват голям разход на енергия в човека. Нетърпеливостта, емоционалните конфликти, излишната припряност, чувството за вина, гневът, ненужната или преувеличена скръб, различните видове фрустрации, страхът, безредието и леността-всички те отнемат енергия от Волевото Аз. Така, че трябва да се установи дисциплина и вътрешен ред, на всяка цена.
Когато действията ни се ръководят от волята, разликата между желание и воля става съвсем ясна.
Изтърканото клише”волята е сила” се е дискредитирала, не защото е невярна, а защото никой не е успял да обясни как човек трябва да упражнява волята си, за да постигне желаната цел.
За да знаем как да упражняваме волята си, трябва да сме напълно наясно какво желаем да постигнем, както и да му дадем приоритет в градацията на ценностите си, за да получим подходяща мотивация, която е източник на волева енергия.
Трябва да ни бъде пределно ясно, че истинска еволюция не може по никакъв начин да стане импровизирано. Никой не може да я постигне без да измине бавния, продължителен и усилен процес на самореализирането.
Искрено ви желая успех-МН

“Само с труд и борба се достига самобитност и чувство за собствено достойнство” Достоевски
24 “ НИКОГА НЕ Е ТВЪРДЕ КЪСНО ДА СТАНЕШ ТОВА, КОЕТО БИ МОГЛО ДА ИЗЛЕЗЕ ОТ ТЕБ”

“Не можем да живеем приятно, не живеейки разумно, нравствено и справедливо и обратно, не можем да живеем разумно, нравствено и справедливо, не живеейки приятно”
Епикур

“Учете се и четете. Четете сериозни книги. Животът ще направи останалото”
Достоевски

Съзнателност, осъзнаване, колективна душа на индивида-централен компютър, махала, егрегори – ІІІ

Продължавам темата с нещо, което е фундаментално и е добре да се познава от всеки. Става въпрос за философията на транссърфинга, за която вече ви споменах.Не знам колко хора са се заинтересовали от този въпрос, не знам колко хора вече притежават четирите книги на Вадим Зеланд, но съм сигурен, че не са много, затова ще направя всичко възможно, в едно обозримо бъдеще да ви ги предоставя в електронен формат/вече ги имам/. Сега искам да разгледам един от основните въпроси от тази философия-въпросът за:
МАХАЛАТА
Група от хора, мислещи в една насока, създават енерго-информационни структури наречени махала. Те/махалата/ от своя страна започват да се развиват самостоятелно и да подчиняват хората на своите закони. Хората не си дават сметка, че неволно действат в интерес на махалото. Как да се отървем от тази “магия”? Отдайте се под аренда. Какво е това ли? Когато прочетете книгите ще разберете.
Деструктивните махала
От деца са ни учили да се подчиняваме на чужда воля, да изпълняваме задълженията си, да служим на родината, на семейството, политическата партия, държавата, на идеята..... На всички други, но не и на себе си, или на себе си най-накрая. Всеки в една или друга степен има чувство за отговорност, за задължения, необходимост, вина. Всеки човек така или иначе “служи” в различни групи и организации. Всички структури се раждат и се развиват, когато отделна група хора започне да мисли и действа в една насока. После се присъединяват и други хора и структурата нараства, набира сила, принуждава членовете си да следват установени правила и в крайна сметка може да подчини големи слоеве от обществото.
На ниво материална реализация структурата се състои от хора, обединени от общи цели, и от общи предмети като сгради, съоръжения, мебели, оборудване,техника и т.н. Но какво стои зад всичко това на енергийно ниво?
Структура възниква, когато мислите на хората са насочени в едно направление и следователно параметрите на мисловната енергия са идентични. Тази енергия на отделните индивиди се обединява в един поток. При този случай в океана от енергия се създава отделна независима енерго-информационна структура-енергийно махало. Тя заживява свой живот и подчинява на законите си хората, включени в създаването й. Защо точно махало?
Защото се люлее толкова по-силно, колкото повече хора-привърженици- го хранят с енергията си. Всяко махало има своя, характерна честота на колебанията. Например можете да разлюлеете една люлка само прилагайки усилия с определена честота. Тя се нарича резонансна. Ако броят на привържениците на махалото намалява, колебанията му затихват. А когато изобщо изчезнат, то спира и “умира” като същност.
Ето няколко примера за махала, които са спрели: древните езически религии, каменните оръдия на труда, древните видове оръжия, старите модни течения и т.н.- с други думи, всичко, което е било преди и вече не се използва.
И така, всички структури със собствени атрибути, създадени от мисловната енергия на хората, са махала.
Всеки отделен човек сам по себе си е елементарно махало, тъй като представлява енергийна единица. Когато група единични махала се залюляват в унисон, създават групово махало. То стои над привържениците си като надстройка, съществува като отделна независима структура и установява правила за привържениците си, за да ги задържи заедно и да се сдобива с нови. Подобна структура е независима, в смисъл че се развива самостоятелно, по свои собствени закони. Привържениците не осъзнават, че действат по законите на махалото, а не по собствена воля.
Всяко махало по своята природа е деструктивно, тъй като отнема енергия от привържениците си и установява своята власт над тях. Деструктивността му се проявява в това, че то не се интересува от съдбата на отделния привърженик. Махалото има една-единствена цел-да получава енергия от него, а дали това ще е от полза за самия привърженик, няма значение. Попаднал под влияние на системата, човек е принуден да гради живота си съобразно с нейните закони, иначе ще мине през “месомелачката”й. Под влияние на деструктивното махало можеш лесно да провалиш живота си. И обикновено е много трудно да се измъкнеш без загуби. Ако на човек му потръгне, намира своето място в системата и се чувства чудесно. Като привърженик той дава енергия на махалото, а то на свой ред му осигурява среда за съществуване. Щом привърженикът започне да нарушава законите на структурата, честотата на излъчването му вече не съвпада с резонансната честота на махалото. Като не получава енергия, то изхвърля или унищожава непокорния привърженик.
Махалото използва изтънчени методи за привличане на нови привърженици. Често пъти хората, подмамени от рекламните му номера, се отдалечават от щастието си, което е било съвсем до тях! Например отиват в армията и загиват. Или постъпват в учебно заведение и напусто усвояват професия, която не ги интересува. Намират си чужда на същността им, но уж престижна работа и потъват в блатото на проблемите. Свързват живота си с нелюбим човек и после страдат.
Дейността на махалото често става причина привържениците му да съсипят съдбата си, макар че то се опитва да скрие мотивите си под различни доброжелателни маски. Главната опасност за поддалия се на влиянието му е, че то отдалечава жертвата си от линиите на живота, където човек би могъл да намери щастието си. Нека да отбележа отличителните му признаци:
-Махалото се храни с енергията на привържениците си и така увеличава колебанията си.
- Махалото се стреми да привлече колкото се може повече привърженици, за да получи повече енергия.
- Махалото противопоставя групата от свои привърженици на всички останали групи./Ние сме добри, а те са лоши./
- Махалото агресивно обвинява всеки, непоискал да стане привърженик, и се опитва или да го привлече на своя страна, или да го неутрализира и отстрани.
- Махалото използва благообразни привлекателни маски, скрива се зад високи цели, възползва се от чувствата на хората, за да оправдае действията си и да завоюва колкото се може повече привърженици.
Всъщност махалото е егрегор, но това далеч не е всичко. Понятието “егрегор” не отразява целия комплекс от нюанси на взаимодействието на човека с енерго-информационните същности. Махалата играят неизмеримо по-голяма роля в човешкия живот, отколкото е прието да се смята. Затова споменах, че философията на транссърфинга е основополагаща за нашия живот и нашето щастие.
От тук естествено се налага изводът, че трябва да се запознаем и с понятието-
Егрегори
Преди всичко, особено за любопитните искам да кажа, че егрегорите са част от астрала. А какво е астрал? Можем да определим, че астралът също е материя, но носеща по-духовен характер. След астралната, следва материя още по-духовна и тъй нататък-до безкрайност, според степента на одухотворяване на материята, или приближаването й към чисто духовен принцип.
И така ние виждаме два основни полюса-духът и материята, между които съществуват много междинни степени проникващи една в друга.
Астралът, бидейки етерна материя, споделя свойството на материята, за това и неговите атоми, както и атомите на всяка материя се намират във вибрация. Резултатът от вибрацията или движението са различни явления и сили. Астралът също както и електрическия ток се поляризира. При това той се намира в постоянно кръгово движение, като в затворена електрическа верига. Нека да отбележа, че скоростта на астралната вихрушка не може да бъде схваната от нашето въображение.
Основното, което трябва да бъде разбрано, е че астралните обекти са комбинация на астрална материя, както физическите обекти са комбинация на физическа материя, и че астралния свят прилича много на физическия, само че е прозрачен.
Ясните и точни мисли имат собствени разнообразни форми с изчистени контури. Те се оформят от трептенията породени от мисълта-по същия начин във физическия свят звуковите трептения пораждат форми. “Формите на гласа” са напълно аналогични на “формите на мисълта”, защото Природата въпреки неизчерпаемото си разнообразие е много консервативна по отношение на принципите си, тя възпроизвежда едни и същи методи на работа от област в област. Ясно определените астроидеи имат много по-дълъг и много по-активен живот, и упражняват много по-силно въздействие върху астралните тела на хората /а чрез тях и на умовете им/ , които ги привличат, като предизвикват у тях трептения, сходни на техните собствени. По този начин мислите преминават от един ум в друг без да имат физически израз. /С какъвто се събереш,такъв ставаш./
Нещо повече-онзи, който излъчва мислите може да ги насочва към когото пожелае. Това зависи от силата на неговата воля и умствена енергия. /Така се лекува астрално-от разстояние, обаче се изисква съгласието на човека, защото всяка намеса, която е против свободната воля е демонична./
При обикновените хора астроидеите, създадени от чувствата и желанията са много по-жизнени и определени, отколкото астроидеите породени от мисълта. С това се обяснява и огромната роля на молитвите. Особеното при тези астроидеи е, че когато волята ги насочи към определен човек, самият импулс да насочат волята на своя създател им е достатъчен, за да оживеят. Астроидеята защитник ще кръжи около обекта и ще търси възможност да отблъсне злото или да привлече доброто-не съзнателно, а сляпо по импулс, защото за него това е пътя на най-слабото съпротивление. По същия начин оживената от зла помисъл астроидея ще кръжи над жертвата си и ще търси възможност да я нарани. /И тук първият метод за самозащита е отказване от алкохола,дори и в минимални количества, защото се нарушава целокупността на астралното тяло на човек./ Още един извод от направените разсъждения е ,че за да те сполети доброто или злото на астроидеите трябва астралното ти тяло да има сходни вибрации, които да им дадат възможност да се прикрепят. Ако в него няма нищо сродно с тяхната материя, водени от закона на собствената си природа, те отскачат от него и се връщат обратно по пътя, по който са дошли-по магнетичната следа, която са оставили и връхлитат своя създател със сила пропорционална на силата, с която са били излъчени.
Известно е, че ако смъртоносната омраза не успее да порази обекта към когото е била насочена тя поразява създателя си, а добрите мисли към някой недостоен човек се връщат като благословия към онзи, който ги е изпратил. Така и най-слабото ни познание за астралния свят ще бъде мощен стимул за правилно мислене и ще увеличи отговорността ни за мислите, чувствата и желанията, които пускаме на воля в пределите на астралното.
Ако човек би могъл във всеки момент да насочи цялата си ментална енергия /астроидея/ върху една единствена цел, той би постигнал чудеса. На практика нашият разум лекомислено скача/като пияна маймуна/ от едно на друго и не спира дори и през нощта. Това постоянно лутане причинява огромна загуба на енергия, индивидът непрекъснато я пилее. За да постигнем по-добър живот, трябва да овладеем въображението си и желанията си/Волево Аз/ и да не създаваме сами трудна съдба и отрицателна карма, защото всички мисли се материализират. Един от най-вредните навици е да се отпуснем в креслото или на дивана и да “блеем”. Като постъпваме така ние отваряме врата към цял океан от ментални вибрации, което понякога носи депресия и гняв, особено ако сме в лошо настроение. Ако не можете без това, по-добре се научете да медитирате.
Човек, който е способен да задържи една ментална картина/заедно с емоциите около нея/ във въображението си, като не позволява да бъде изтрита от други мисли /визуализация/, ще постигне чудеса, защото разумът е материя и материята е разум- с други думи енергията и материята са различни прояви на разума. Като не забравяме, че световете се разграничени и се преливат, то астралът е посредник между Духа и материята.
Както видяхме астралът се състои от: 1. Крайно “тънка”/фина/ материя. и 2.Енергия, трептене или движение с две полярности.
Духът е този, който определя полярностите на астрала и от там следват отраженията в материята.
В духовния свят съществуват само идеи или принципи на предметите, тия принципи до физическото си реализиране се намират в състояние на възможно невидимо, а не в действително, реално битие. За да стане реализиране, духът или принципът на предмета си създава астрално тяло или астросом от астрала, а астросомът си създава физическо тяло от материя и от този момент се явява физическото същество. И духът, и астросома притежават пластическа способност и благодарение на това, събирайки около себе си астралните или физически молекули, те им придават форма.
ОБИТАТЕЛИ НА АСТРАЛА.
Астралът е изпълнен с различни “обитатели”, някои съзнателни, други безсъзнателни. Те са породени както от движението на астрала, така и от въздействието върху него на силата на духа и волята. Според класическия окултизъм в астрала се намират:
1.Елементали-духове на природата и стихиите.
2. Астроидеи-човешки мисли, а също така желания и образи.
3. Астрални клишета-отпечатъци от действия и явления върху земята.
4. Егрегори-духове на човешки общества.
5.Ларви-астрални същества породени от страстите и лошите чувства на хората.
6.Хора излезли временно от физическото си тяло.
7. Елементарии-духовете на умрелите, които окончателно са напуснали физическите си тела и се състоят от дух и фино тяло, наречено – астросом.
Тук ще се спра на егрегорите, защото те ни интересуват. Егрегори се наричат астрални същества, пораждани от обществото на хора, обединени от една мисъл и воля и представляващи духа на казаното общество. Създаването на егрегори е основано върху закона за веригата. Както видяхме веригата създава в астрала групови астроидеи сиреч-мисли, желания и образи. Когато веригата настойчиво действа в течение на известно време и представя от себе си голямо общество, всички членове, на което се придържат към известно начало и насочват волята си към известна цел, в астрала се създава самостоятелно същество, представящо сбора от убежденията и целите на обществото. Този сбор е нещо като принцип на новата същност наречена-егрегор.
Егрегорът е енергийно образувание от излъчената в пространството енергия на хората, които преживяват своите “сънища”. Вселената е безкрайна и цялостна система. В нея нищо не се губи, а се трансформира, докато се завърне в абсолюта, благодарение на изначалната енергия. Енергията прониква във всичко относително. Затова енергията на егрегорите прониква във всички хора, тъй като ние самите в един от аспектите си сме енергия. Когато човек преживява своя сън, той има синдрома на недостатъчност. Така е устроен живота, че човек при раждането си да няма нищо и нямането да го кара да търси и да се развива, за да се върне при себе си в абсолюта. При мисловния процес за удовлетворяване на някаква нужда, човек излъчва енергията си в пространството. Излъчваната енергия от хората се събира по обща средна вибрация в енергийни образувания. Различните егрегори вибрират на различни честоти. Колкото повече хора споделят съответната емоция или идея, толкова повече енергия те излъчват и се образува мощно енергийно тяло на усреднената честота на техните вибрации. На по-специфичните честоти, на които вибрират по-малко хора, егрегорите са по-слаби, но винаги съществуват. Те са буфера, в който се натрупва енергията, която човек излъчва при своята дейност. А човек излъчва откакто се е появил на този свят. Емоциите са първия инструмент за живот, с който разполага новороденото. Умът се явява втори инструмент, когато се развие достатъчно. Вярата, моралът, телевизията, модата, индустрията и др. са мощни егрегори, на базата на които се развива обществения живот. Те дават упование на милиони хора, които никога не си задават въпроса за тяхното участие в нещата, които са приели за свои. Така егрегорите съществуват като се натрупва информацията за нуждите на хората и се обезпечава масовото обществено развитие с готови модели. За да стане част от един човек определена идея, той я приема. Без да я допусне в себе си и да я приема за своя, човекът не става участник в егрегора. За него този егрегор не съществува. Спре ли потока от енергия към даден егрегор – егрегорът се разпада. Той не може сам да генерира енергия, но съдържа информация, която е необходима на обществото за да изживява илюзиите си. Получава се цикъл. Поради синдрома на недостатъчност човек има потребности. Заявявайки тези потребности, той излъчва енергия. Каквото излъчи – това му се връща. Ако излъчва нужда да преживява, му се връща преживяването, което търси- емоционално и идейно обезпечаване на съня, който се поддържа чрез постоянно стимулиране. Човек търси как да запълни липсващото звено в себе си, като се фиксира в нещо, което вярва че ще го направи доволен и щастлив. Но тъй като произхода на нуждата е умствена или емоционална, то тя трябва да се стимулира непрекъснато, за да се поддържа ниво на задоволеност, което колкото повече храним, толкова по-малко задоволяваме, защото не се постига търсения ефект-няма пълно задоволяване. Тогава отново излъчваме нуждата от задоволяване, стимула който ни се връща се усилва и с изчерпване на стимула, потребността става нетърпима и се оказваме в затворен цикъл, към който се оказваме пристрастени. Точно така се поддържа егрегорът жив, като се затвори цикъла и на входа се подава потребността за преживяване, вместо моментната същинска информация от случващото се.Несъзнателността на участника в егрегора е гаранта за неговото съществуване. Няма празно място между потребността, стимула и реакцията, в което съзнанието да наблюдава процеса и да се откъсне от егрегориалната зависимост. Така всеки продукт, който се произвежда от човека носи енергията с която е произведен. Всеки потребител на тази енергия, става участник в егрегора на продукта. Да вземем примерно употребата на наркотици. Наркотикът се подарява дори, с цел да се “зариби” потребителя, като му предоставя възможност да изживее друга реалност, която може да му хареса повече, от неговия “сън”. Действието преминава и за да не се върне в нежеланата “реалност”, потребителя пак се стимулира. Така той става участник в егрегора на наркотиците. Същото може да се проследи и при модата, парите, алкохола, цигарите, шоколада, кафето и какво ли още не. Който и да е продукт, създаден от човечеството за масова консумация е носител на енергията с която е създаден и приемането на тази енергия от несъзнателния потребител, го прави съпричастен на идеята и емоцията, с която се идентифицира при потреблението.
Егото на човек е неговия личен егрегор. Ако несъзнателния човек не изповядва някаква масова идея или популярна емоция, той си фантазира изграждайки личния си свят. Докато живее във фантазиите си, човекът не съзнава , че той реално присъства в настоящето, защото през цялото време или си спомня миналото или планира бъдещето. Фантазиите му хранят неговия егрегор. Всяко нещо, към което се закачи човекът, го извежда от центъра му. Вместо да използва енергията, която генерира, за самопознание и преоткриване на същността си, той я отдава доброволно на всевъзможни егрегори. Когато човек осъзнае изтичането на собствената му енергия, има възможност да прекрати този процес. Докато е несъзнателен, човек прави стотици избори между всякакви възможности. В осъзнаването си, човек може да направи един единствен избор, който да прекрати безкрайното лутане. Избере ли да следва себе си/самореализация, осъзнаване, самоактуализация/, той преоткрива смисъла на понятията: избор, свобода, воля, любов, живот...С избора да следва себе си, човек се устремява към абсолютната си същност. Става независим от зависимостта си от егрегорите/и семейството е егрегор/. Относителният свят се центрира в настоящия момент и ако човекът избере да приеме някакъв егрегор, го прави осъзнато с цел обмен на енергия, която му е необходима за развитието. Разликата е в това, че връзката е ясна и човекът не е зависим от нея, може да я прекрати във всеки момент, когато не му е потребна повече.
Защо изборът на себе си е толкова труден и непоносим? Защо изборът на масовия човек е да живее в познатия и обвързващ свят? Егрегорите дават възможност на всеки да се развива по бавния метод. Самостоятелния път е непознат и “опасен”, което изпълва подвластния на емоциите си човек с огромен страх. Несъзнателният човек се стреми да контролира, да спре развитието на неизвестното, да удовлетворява потребностите си в рамките на познатото, като се задоволява с фантазиите си. Осъзнатият човек израства и се трансформира, заедно с всички елементи от живота. Енергията, която генерира, се влага в собственото му развитие, без разхищение. Несъзнателният човек също се трансформира и се развива, но със скоростта на обществото. Егрегорите също се развиват поради изменящите се обществени нужди. Хората обновяват идеите си и нуждите си, но промяната става със скоростта с която може да се извършва едновременно при милиардите хора на планетата. Всеки избира сам за себе си. Алтернативата е една-или аз или съня ми. Така, че и вие можете да изберете-да се събудя ли или да продължавам да спя.
Около всеки човек се намира т.н. “тънка” седморка, подчинена на трите главни планетарни егрегора: І- ВОЛЯ който във висшия смисъл е волята божия; ІІ-ЧУВСТВО, във висшите си проявления е божествената любов, милост и състрадание и ІІІ-ДЕЙСТВИЕ, във висшите си проявления е пръста божий, чудо.
Първия егрегор се инволтира в две фигури:
Черния човек-Създава се от програма на подсъзнанието, управляваща твърдата защита от външния, а често и от вътрешния свят-напр. От страна на дълга и съвестта.
Дракон на личното самоутвърждаване.
Вторият егрегор се инволтира в
Жълтия човек на лъжата и себезалъгването-Създава се от програми на подсъзнанието, систематично изкривяващи външната и вътрешна реалност на човека или с други думи-преместващи събирателната точка систематично в етично неприемливи области.
Змия Циник, комик. Който винаги изкривява сериозността и истинското състояние на нещата до неузнаваем сарказъм.
Свиня на егоизма
Третият егрегор инволтира в
Сивия-Съответства на програми на подсъзнанието , водещи до депресии, съмнения, униние, поглъщане на всякакви емоции.
Бързащия-Главната му цел е да повиши ритъма на вътрешния живот и главен девиз-“По-бързо, че няма да успеем”, при което е съвършено без значение в какво точно.
Описаните по горе седем фигури са наречени Тънката седморка. Всички фигури имат два канала за връзка-със самия човек и със своите архетипи. Всяка от тези фигури се нуждае от подхранване от човека и всяка се явява своеобразен енергиен вампир. Директната борба с тънката седморка е невъзможна. От друга страна тънката седморка е набор от Черни учители, непосредствено препятстващи разкриването на чакрите и духовния ръст на човека.
Не искам да навлизам в повече подробности, само искам да отбележа, че трябва да се знаят основните тезиси за противодействие на седемте фигури, а те са:
1.Да застанеш пред Бог и да бъдеш отговорен пред него за собствения си живот./антитезис на Дракона/
2. Да виждаш света с очите на Висшия Аз./антитезис на Свинята/
3. Успешно да завършваш делата си. /антитезис на Бързащия/
4. Честно да гледаш на себе си и да издържаш на ударите на истинското мнение на външния свят за теб./антитезис на Жълтия/
5. Да защитаваш сам себе си и обкръжението си от вътрешните и външните врагове./антитезис на Черния/
6. Да живееш на нивото, на което реално се намираш./антитезис на змията/
7. Да живееш. /антитезис на Сивия/
С това завършвам този “завой” в три части, като не смятам ,че съм изчерпал темата. Така, че всеки който желае може да се занимае самостоятелно-поздрави МН.

“Каквото и да се случи, ние с търпение и воля всичко ще превъзмогнем” Вергилий

“Работата-моето първо наслаждение” - Моцарт



25 “НИКОГА НЕ Е ТВЪРДЕ КЪСНО ДА СТАНЕШ ТОВА, КОЕТО БИ МОГЛО ДА ИЗЛЕЗЕ ОТ ТЕБ”

“Волята, неусмирима и неуморна, винаги жадна и стремяща се напред, ненаситна, несъгласна сама със себе си и метежна, представлява същността на света, която се изразява навсякъде в борбата за съществуване и живот, но най-изтънчено и най-ясно от всичко друго в човешкия свят.”
Шопенхауер
“Средният човек е загрижен за това как да убие времето си, човекът с талант се стреми да го използва.”
Шопенхауер

За природата на силата

Системен анализ на смисъла на живота – ІІІ

По отношение на природата на силата има твърде много погрешни становища. Една от причините за това е, че има два вида сила-политическа и духовна. Религиите са положили огромни усилия за да ги диференцират. Преди раждането на Буда например, пророците казали на баща му, че когато порасне, той или ще стане най-могъщият цар на земята, или ще бъде беден мъж който ще бъде най-великият духовен водач, познат на света. Или едното, или другото, но не и двете наведнъж!?
На Христос, Сатаната му предложил “всички царства на земята и тяхната слава”, но той отказал, като предпочел да бъде разпънат на кръста, привидно без никаква власт.
Политическата сила и власт е способността да заставиш другите, открито или прикрито, да изпълняват твоята воля. Следователно политическата власт няма връзка с доброто или с мъдростта. Много глупави и много зли хора са се подвизавали на този свят като царе, президенти и управници. Духовната сила и власт обаче произтича изцяло от индивида и няма нищо общо с някаква принуда над другите. Хората с голяма духовна сила може да са състоятелни и по силата на случая да заемат някаква политическа позиция, но те може и да нямат политическо влияние. Тогава в какво се състои мощта на духовната сила, щом това не е способността да подчиняваш? Тя се състои в способността да се вземат решения с максимална степен на съзнателност. Тя е съзнателност.
Повечето хора много често взимат решения, без да са напълно наясно какво правят. Те действат, без да разбират собствените си мотиви и без да се досещат какви биха били последствията от собствения им избор.
Какво да правим, когато ни носят вълните на море от невежество? Някои са нихилистично настроени, а те са много, за съжаление. Те “предлагат” да останем пасивни, като че ли в това огромно море не може да бъде предначертан разумен курс, който да води към значима цел. Но други, имат смелостта да се надяват, че може да се измъкнат от невежеството чрез усъвършенстване на своето съзнание. Това е възможно. Но такова съзнание се формира бавно, ако няма разбиране. Поемането по пътеката на духовното израстване означава непрекъснат труд и учение до последен дъх, и любов. Така можем да стигнем до силата.
Усещането за духовна сила по принцип носи наслада. Радостта идва от майсторството. Няма по-голямо удоволствие от това да си експерт, да знаеш наистина какво правиш. Тези, които са тръгнали и са достигнали до високи нива, знаят как да живеят. Но има и друга наслада, още по-голяма от първата. Това е контактът с божественото. Когато ние наистина знаем какво правим, когато сме събудени, ние ставаме част от безкрайното божествено знание. По този начин осъзнаването на обвързаността с Бога намалява чувството за собствено аз. Тази загуба на егото винаги е съпътствана от спокоен екстаз и човек не се чувства самотен, изгубен/спомняте си нали, че да живееш значи да се чувстваш изгубен/.
Духовната сила не е само осъзнаване; тя е и способност да се вземат решения при все по-дълбоко осъзнаване.
Има и друг проблем при силата: самотността. Аз правя разлика между самотност и самота. Самотата е отсъствие на хора, с които да се общува. Силният човек е заобиколен от много хора, които търсят контакт и следователно той не е сам никога. Самотността обаче произтича от липсата на хора, с които да общуваш на своето ниво на съзнателност. В някои отношения самотността, присъща на голямата духовна сила, е дори по-голяма от тази на политическата. Но тъй като нивото на съзнателност при изявените политици рядко съответства на високото им обществено положение, политически силният почти винаги има равностойни в духовно отношение приближени, с които да общува.
Една от най-вълнуващите теми в Светото писание е чувството на отчаяние у Христос от това, че никой не може да го разбере истински. Въпреки огромните усилия той не е успял да издигне до своята висота, мисленето, дори на собствените си ученици.
Този вид самотност се споделя от всички, които са тръгнали по пътя на духовното развитие и води до отдалечаване от близките им, затова се отдайте на екстаза.

Системен анализ на смисъла на живота
Човешката идентичност е силно свързана с въпроса: “Какво разбираме под “смислен живот?”. Освен това тя повдига въпроси, свързани с целта в живота ви, например “Каква е моята причина да съм тук, на Земята?” или “Каква е моята мисия, целта ми в живота?”. В крайна сметка, ако такива въпроси са в основата на вашите действия, може да се окажете лице в лице пред предизвикателството да съчетаете ценностите си и да правите важни житейски избори. Например, от една страна, не желаете да имате стресираща работа или искате да работите на непълно работно време, но от друга, искате да печелите много пари. Как се свързват тези ценности? Ще трябва да направите избор. Кое ще спечели? Между другото, знаете ли, че оцелелите от концлагери често споменават стимулираща, ориентирана към бъдещето мисия, като най-важна причина за своето оцеляване?
И така продължаваме да търсим смисъл на живота от гледната точка на самия човек.
4. Личностно-емоционален подход. Същността на този подход е в това, че така, както човек не е абсолютно самодостатъчно същество, така и всички негови действия придобиват относително значение за другите хора единствено във взаимоотношенията с тях. По такъв начин, у човек възниква обективна потребност за това, неговият живот да изглежда значим в очите на другите хора. В резултат- човек започва да живее за някого, на първо място-за членовете на своето семейство. При това, най-голямо разбиране може да получи във взаимната любов.
Съответно, Смисълът на живота е Любовта, позволяваща да се избегне страшната за човека духовна самота/ тук важат всички разсъждения направени досега – по отношение на самотата/.
Тук отново трябва да се кажат няколко уточняващи думи за Любовта/макар, че достатъчно вече говорихме/. Работата е в това, че в разглежданият случай, думата ни не е просто за любовта, като физиологично-емоционална реакция на привлекателна личност от противоположния пол. В дадения случай Любовта може да бъде охарактеризирана като висше човешко чувство, включващо в себе си целия спектър на човешки взаимоотношения. Става въпрос за пълна взамозаинтересованост и взаимосъвместимост на двама човека във всички сфери на човешкия живот: физическа, емоционална, интелектуална, духовна, и социална. Освен това, такава Любов трябва да е непременно взаимна. Тук искам да спомена някои научни изследвания, показващи, че Любовта в своето развитие преминава през няколко доста продължителни стадии: 1/ любов-страст- продължителност 4 години, 2/ любов-привързаност-продължителност 18 години, 3/ любов-дружба- периодът и започва след втория период и продължава до края на живота. Затова може да се каже, че човек е срещнал половинката си-само след 30 годишен съвместен живот и при условие, че са налице всичките три стадия. Към такова разбиране на Любовта водят, теоретическите постройки на психологическата школа на андрогин-анализа, основана на философските идеи на персонализма и екзистенциализма./ Аз лично донякъде споделям тези идеи, като моите възгледи за любовта вече ги изложих и те са повлияни до голяма степен от антропософията./
Описаният вариант на Смисъл на живота – това е прекрасен избор за човек, позволяващ му да изпитва щастие и най-пълно да реализира творческите си способности и т.н. За съжаление обаче, много малко хора, могат да срещнат такава Любов- от такъв глобален характер, а дори и да я срещнат не полагат усилия да я развият, след преминаването на страстта/любовта е работа и смелост/. Всички усилия са безсмислени, ако са само от едната страна-и тук трябва взаимност.
Това е особено актуално в съвременния живот, където има нарастващо количество на разводите и все по-засилваща се криза в социалния статут на семейството/много хора живеят на семейни начала/, който е обусловен от наличието у хората в демократичното общество на различни ценностни системи и вероятно страх. В резултат човек се задоволява от отделни части на голямата Любов, а Смисъл на живота става фактически нейното търсене.
5.Духовно-религиозен подход. Всички основни световни религии-християнство, мюсюлманство и будизъм – твърдят, че в земния живот щастието е недостижимо по принцип и съответно, Смисълът на живота на човека се разглежда като перспектива за присъединяване към божествения. За това, че човек е създаден или за служба на Бога, или за достигане на някаква божествена цел, известна само на Бог. Трябва да се отбележи, че изхождайки от недостатъците на земната любов/неправилното разбиране на любовта/ възниква още един вариант на Смисъл на живота, заключаващ се единствено в Любов към Бога.
За хората от всички фундаменталистки движения това е единственият смисъл в живота.
6. Културологично-социален подход. В дадения случай в културата на обществото, в което живее човек, се изработва определена система от ценности, намираща своето проявление в морала и нравствеността. В областта на психиката това се формира като колективно несъзнавано. Всичко това влияе на формирането у човека на индивидуална система от ценности, подчинени на културата на обществото и социума. В резултат на това човек намира Смисъла на своя живот в съответствие със скалата на ценностите. Тоест, културата, моралът и др. формират у човека съвкупност от особено важни за него понятия, значими ценности от висш порядък и по такъв начин определят програмата на жизнения му път. И човек вижда Смисъл в живота именно в реализация на тази програма/видяхме ролята на програмата във връзка с централния компютър/.

Запознах ви с предпоставките за формиране на една дълбока, личностна философия, която би могла да издържи проверките на времето-изобщо. Сега ще направя някои изводи, които може да ги имате предвид по принцип.
1. От гледна точка на всеки човек, желаещ да бъде успешен в съвременното общество и да достигне щастие в този живот, Смисълът на живота може да бъде намерен в рамките на материалистично-рационалния подход и самоактуализацията.
2. Като висша степен на развитие на материалистично-рационалния подход е възможно да се прояви личностно-емоционалния подход, при което Смисълът на живота може да бъде намерен в Любовта. Аз лично не ги разделям, надявам се, че сте забелязали.
3. Пълноценно изпълнение на системната взаимовръзка между целите на дейността и смисъла на дейността при варианти от “А” до “Е” на материалистично-рационалния подход. Тоест, смисълът на целите на ниво Самозадоволяване да е разбираем на ниво Самоиздигане, а смисълът на достигането на целите на ниво Самоиздигане да е понятен от ниво Саморазвитие и т.н.
4. При многото варианти от “А” до “Е”, човешката дейност може да засяга две страни от човешкото съществуване: “базисния”-материално-рационален аспект и произлизащия от него “надстроечен”- идеално-ирационален аспект.
5. Има интересно редуване на пасивност с активност, започващо с пасивност на ниво “А” и завършващо с активност на ниво “Е”. Трябва да се обърне внимание и на това, че същността на това /редуването на пасивност-активност/не е,изпълнява ли човек някакви действия или не, а в направлението на тези действия. Отправени ли са те към самия човек- “навътре” или са отправени за промяна на окръжаващата го реалност,”навън”- по своите глобални последици.
И накрая бих искал да ви попитам: Имате ли изградена ценностна система? А какви цели сте си поставили? Това естествено са риторични въпроси, имайки предвид вашата активност при обратната връзка, но едно искам да споделя: Аз винаги много ще се радвам, ако срещам хора, изпитващи потребност да изживеят живота си смислено, не само на приказки, а и на дела. Поздрави-МН

“Средният човек е загрижен за това как да убие времето си, човекът с талант се стреми да го използва”
Шопенхауер

“Аз не мога да си представя положението, че някога не е имало какво да правя”
Достоевски

26 “НИКОГА НЕ Е ТВЪРДЕ КЪСНО ДА СТАНЕШ ТОВА, КОЕТО БИ МОГЛО ДА ИЗЛЕЗЕ ОТ ТЕБ”

“Най-силните тялом и духом са и най-добрите-постулат на Заратустра. От тях произлиза по-висшия морал, този на твореца.”
Фр. Ницше

“”Самият човек дава ценност на делото: ала как би могло едно дело да придаде ценност на човека?”
Фр. Ницше



Да поговорим отново за свободата и нашите затвори, маргиналност.

Повечето хора са на мнение, че “златната среда”, “средното ниво” са идеалът, към който трябва да се стремим, че падините и върховете са еднакво нежелателни. Те заклеймяват като “странно” всичко, което “стърчи” над прехваленото “средно ниво”. От друга страна, мнозина се оплакват, че са само “средностатистически индивиди”. Без да са проверили достатъчно истината на твърденията си, тези хора предварително се отказват от възможен за тях начин на живот, за който се смятат недостойни и който поради това им се струва недостъпен.
Често пъти понятието “средно” унищожава усещането за свобода. В дадена група хората, недостигнали “средното ниво”, биват принуждавани да се стремят към него-нещо, на което може би са неспособни. Докато задминалите го са длъжни да се върнат назад и да се приспособят към новия си статус. Такъв човек предварително се обявява за победен, вместо да потърси други жизнени критерии, които биха му помогнали да се изяви като много способен, дори блестящ.
Защото каквито и качества да притежаваме, ние неизменно оставаме под нивото на собствените ни възможни постижения и на собствената ни свобода.
В някаква степен всеки от нас се чувства като в затвор. Затова се задоволяваме да чакаме. “Информациите”, които ни заливат, са объркани и неразбираеми. Няма съмнение, че човечеството като цяло се чувства зле, че любовта не винаги е истинска, че множество “човешки влакове” стигат до глуха линия. Така, че чакаме. Надяваме се. Вярваме, че живеем, докато всъщност вегетираме или бавно умираме, като първа умира душата. Възвишената душа, на която са присъщи високи добродетели-е нещо особено подозрително.
В резултат се появява страхът от успеха/докато страхът от провала е вече вкоренен в душите ни от “сивия” възпитателен комплекс:училище, родители и общество, които рядко се стремят към “по-горното”/, от спокойното осъществяване на собствените ни способности, заплашени да бъдат унищожени от “средното ниво”. Така се отрязва достъпът до съществуващите у мнозина “други светове”, пред които “средният” презрително свива рамене.
Ако можехме за миг да зърнем несъзнаваните си затвори, сигурно бихме се ужасили. Но мнозина биха се уплашили още повече, ако за част от секундата застанеха лице в лице с възможната свобода.
От какво ни е страх? От живота, естествено. Затова си измисляме теории и им се подчиняваме уж по своя воля-всъщност повечето от тях направо ни поробват.
Свободата е отговорност, която трудно се поема и трудно се понася. Страхът от свободата е един от основните страхове на човека. Значи става дума за страха сами да поемем отговорност за себе си, за страха от вътрешната свобода, от липсата на опора, на която да се облегнем. И когато се появи представа, усещане или интуиция за пълна свобода изпадаме в паника, защото тази предугадена свобода означава да се откажем от сигурността на нашите затвори.
Затова сме си изфабрикували всякакви идеали, идеологии, традиции, обичаи, морал, и т.н. Така сами издигаме стените на тъмницата, от която после се чудим как да се освободим. Преди да излезе от затвора си, човек трябва да осъзнае и да признае пред себе си, че се намира вътре в него и след това да потърси изхода му.
Навиците и комплексите/видове навици/ ни са нашите първи затвори изградени още в детството или юношеството. Тогава те са играли ролята на защитен механизъм в ситуации, възприемани като трудни или опасни. Комплексът управлява живота ни дълги години и играе ролята на “охранителна система”, която ни предпазва от страховете ни. Колкото повече страхове-толкова повече комплекси.
Как живеят повечето хора? Еднакво тъпо.... или всеки в своята килия.
Раждане...Детска градина... Училище...Университет...Военна служба/или не- за жените/... Брак... Кариера...Пенсиониране...Кончина...- всичко това познато ли ви е?
Всичко това представлява едно неизменно редуване на един затвор с друг. И най-лошото е, че през годините, прекарани във всеки от тях, дори мислено не си подаваме носа навън. Стоим си “на топло” в поредната килия и това е “зоната ни на комфорт”.
Понякога се случва изпод тази камара от килии да се подаде главата на някой “аутсайдер”, който да заговори за нещо друго или поне да се опита. Той щръква високо над демагогската каша, забъркана от всеобщия стремеж към уеднаквяване.
Този “особняк” ще бъде възприет от “колектива” като “чуждо тяло”, като нещо различно, което не се вписва в обичайния затворнически режим. Той ще стане обект на враждебност, на отхвърляне, на невъзприемане, дори и ако му се възхищават.
Каква ще е съдбата му? Може да не понесе различните форми на отхвърляне и да се подчини на масата, превръщайки се в аутсайдер вече в най-отрицателния смисъл на думата, в индивид, негоден за личен и социален живот. А може и да устои и да успее да задържи “главата си над водата”.
А останалите? Те са милиарди. Милиарди човешки същества, които “танцуват” и “подскачат” на място без никакъв контакт с живота и с хората от “другите килии”, без никаква перспектива освен неизбежното утре.
Какво са научили те в края на живота си? Нищо или съвсем малко. Какво са открили? Нищо. Какво са намерили? Нищо. Повечето от тях така си остават в неведение за съществуването на други светове, на други измерения...
Много ми се иска да изброя някои от личните и социални затвори в които сме се поставили. Ще видите, че повечето са изтъкани от много голям страх, а това ще рече живот без любов и светлина.
Лични:
- Потребност от успех-Тук целта е да смажеш другия на всяка цена и се придружава от напрегнатост и тревожност.
- Страх от провал
- Потребност от провал поради невротично чувство за вина.
- Чувство за малоценност
- Чувство за вина
- Потребност от могъщество, породена от усещане за безсилие, от чувство за лична или екзистенциална вина.
- Потребност да бъдеш обект на възхищение, резултат от комплекс за малоценност.
- Страх от отхвърляне.
- Страх от изоставяне.
- Страх от щастието, придружен от тревожност:”Много хубаво не е на хубаво”
- Постоянна тревожност, свързана с евентуално нещастие, болест, смърт.
- Страх от самотата-често резултат от страха от изоставяне или отхвърляне.
- Патологично чувство, че другият е твоя собственост.
- Прекалена, патологична ревност.
- Липса на спонтанност.
- Всички видове страх, притеснение, закостенели схващания или мнения, склонността да бъдем пристрастни, вредни навици.
Социални:
- Тревожност и чувство за вина, породени от страха от чуждото мнение.
- Неспособност да се каже “не” на някои видове социален натиск.
- Задължения/социални или религиозни/.
- Обичаи/спазвани механично/
- Разнообразни табута.
- Догми/от всякакъв вид/.
- Маски, криворазбрано достойнство, социални роли, отъждествяване с мними примери за подражание, задължително обществено положение, задължителна “бляскава” кариера
- Мода/приемана като задължителна/
- Телевизия/пасивност,”заложник” на малкия екран и на рекламата/
Затвори на взаимоотношенията
- Криворазбрана вярност/основана на страха и чувството за вина/
- Ревност
- Невротично собственическо чувство.
- “Вампиризъм”
Религиозни затвори
- Различни видове лицемерие/поради липса на вяра или безразличие/
- Лъжи и различни задължения/”да играем играта”/
Идеологически затвори
- Всичко, което те задължава да поемеш в една посока, едно идейно течение, превърнало се в догма. Неприемане на различията, непробиваема вяра в “собствената истина”
Всяко човешко същество се стреми да намери покой-по какъвто и да е начин. Всяко затваряне в себе си, всяко “свиване на кълбо” ни превръща в свят, лишен от топлина и следователно неспособен на обмен с другите светове. Точно затова споменах някъде, че за да се освободим ни трябва “криза” , която да ни изкара от мнимото равновесие-т.е. кризата е нашия шанс.
Всяко истинско “освобождение” е необратимо.
Новопридобитият вкус към живота не позволява връщане назад.
Цялостното освобождаване обаче не може да се извърши “на един дъх”, дори ако понякога процесът напомня верижна реакция- освобождаването от един затвор отваря вратите на втори, после на трети и т.н.
От друга страна, всяко излизане от старата черупка, всяко напускане на старата килия води до маргиналност, до “различност”. Всеки нов свят обаче, е маргинален по отношение на стария и ние трябва да ставаме все по-маргинални от преди. Това означава, че трябва да постигнем индивидуализма за който говорихме, необходим за освобождаването от централния компютър.
И така, стигаме до извода, че около нас се простира цяла вселена от възможни затвори, които ни дебнат от детството до смъртта. Голямата ни задача е да не се подлъжем да попаднем в тях и така неволно да се превърнем в жертви на битието. Тази вселена съществува, защото съществува свят от правила и норми, който иска да ни моделира, да ни нагоди към себе си и който в края на краищата ни “ликвидира”. Ликвидира ни, защото сме изгубили собствения си Аз, понякога завинаги. И само продължителната работа може да ни помогне да го открием отново. С това ще изразим своята любов към себе си.
Започнах с конформизма, сега искам да отделя още малко внимание на сравненията в нашето общество. Един мой колега, който се гордее, че работи в нашия бизнес-заради свободата, много често попада в клопката на конформизма-явно не съзнавайки какъв як затвор е това.
Той много обича да се сравнява с другите ни колеги и е ужасно нещастен ако някой се различава по нещо в повече от него. Нашето общество е основано на сравнението между отделните индивиди. Става така, сякаш всеки трябва да влезе в предварително подготвен калъп. Затова повечето от нас възприемат наложено им отвън поведение. И за да се чувстват на сигурно място в затвора си, непрекъснато се сравняват с околните. Целта е в никакъв случай да не нарушат затворническите норми. В обществото- и в семейството!?– съществува стремеж към уеднаквяване, желание да се живее “като всички останали”. Така се стига до онзи сив конформизъм, от който успяват да се изтръгнат единствено духовните личности, осъзнали истината за себе си и насочени към собственото си развитие. Такива личности обикновено се приемат , като “подривните елементи на обществото”.
Нормално е да искаме да постигнем най-доброто, което можем, при положение че сравнението с другите не се основава на измислени ценности.
За съжаление в съвременното общество се научаваме да доказваме качествата си единствено чрез противопоставяне, в обстановка на състезание, обикновено изпълнена със злоба и агресия. Така стигаме до желанието да “унищожим” “противника” и до породените от това негативни чувства. Има и клише-“спортна злоба”.
И все пак...
Всеки от нас може да попадне в някой от затворите, които носи в душата си. Ние изграждаме и поддържаме тези затвори заради мнимата сигурност, която ни носят. Първият ни враг си остава чувството за малоценност и за вина-ядрото на всички комплекси.
Любовта ни връхлита неочаквано и изневиделица...същото се отнася и до свободата. Нейната “внезапност” обаче, е резултат от дълъг процес на вътрешно избистряне и осъзнаване.
Мечтите са скрития антидот на затворничеството. Те задействат по хиляди начини безкрайните възможности на въображението. Всеки ден, много хора се спускат до дъното на въображението си и тръгват на лов за мечти, за онова “нещо друго”, което освобождава живота им/дори поне за миг/. Животът не е възможен без мечти. А как се осъществяват? Вероятно вече знаете, но ви е страх все още, да напуснете затвора си. Довиждане до следващия път-МН


“Който своевременно се сприятели със самотата и дори я обикне, получава златна мина.”

“Дейността е абсолютно необходима за щастието на човека: неговите сили искат да бъдат употребявани и той желае по някакъв начин да види резултата от това.”

Артур Шопенхауер
27 “НИКОГА НЕ Е ТВЪРДЕ КЪСНО ДА СТАНЕШ ТОВА, КОЕТО БИ МОГЛО ДА ИЗЛЕЗЕ ОТ ТЕБ”

“Да видиш себе си е толкова трудно, колкото да погледнеш назад, без да се обръщаш”
Хенри Дейвид Торо

“Колкото по-ценен е човек сам за себе си, толкова по-маловажни са за него другите”
Шопенхауер

Отново за ентропията и уеднаквяването-усредняването, еднородност.

Трите етапа

Да си припомним, че ентропията беше белег за израждане на дадена система. Тя е толкова по-бързодействаща, колкото по-малко противодействие й се прилага, или с други думи, колкото по-малко енергия захранва системата.
Какво представлява уеднаквяването или усредняването на хората/говорихме за това миналия път/? Това води до еднородност. Значи ключовата дума тук е еднородност. Рано или късно тя води до израждане на енергията и смърт на системата. Еднородността е нещо много опасно за всички области на човешкия живот. Би могло да става дума за психика, интелект, бизнес, междучовешки отношения, любов, общество и т.н.-с други думи , ако тези области са еднородни, ще рече стабилни, хармонични, равновесни т.е.- пълно съвършенство....На пръв поглед, какво по-хубаво от една хармонична връзка, от напълно спокойна и уравновесена любов, от стабилен интелект, от общество съставено от сродни и “уеднаквени души”, от училище, в което всички ученици са на едно ниво, от правителство без сътресения? Нещата “вървят” от само себе си, без ексцесии, равномерно и нищо не може да наруши статуквото. Само че всъщност капанът е вече заложен и той носи смърт.
Що е еднородност? Това е, разбира се, вид уеднаквяване, усредняване. Поради еднаквите си елементи еднородната система е напълно неутрализирана и остава в това състояние, ако не я захраним с нова енергия, ако не я извадим от равновесие.
Нека бъдем наясно: където и да се настани, в каквато и да е система-индивидуална или колективна, където и да действа, еднородността води до разграждане на енергията. Типичен пример е една подскачаща топка, при която подскоците постепенно започват да затихват и ако не приложим допълнителна енергия, топката ще застине в състояние на равновесие/=еднородност!/.
Примерът с топката може да се приложи към всичко, което трябва да “отскача”, за да избегне застоя, израждането и смъртта: психика, интелигентност, физическо тяло, бизнес, общество, политическа система, приятелски връзки, любовни отношения, семейство и т.н.
Може да се отнесе към всичко, каквото пожелаем, включително и към нас самите. Защото вече виждаме как нашата еднородност/прекалена стабилност, “обездвижване”, съвършено равновесие, уеднаквяване и пр./ би ни довела до енергетичен, психически и физически разпад. Такъв е за съжаление случаят с много хора, които са се “закотвили” в своят застоял от неупотреба живот. Така че от “състоянието на еднородност” може да ни извади само нестабилността, причинена отвътре или отвън. Ясно е при това положение какво огромно значение има еволюцията на личността.
Да избегнем еднородността означава да отхвърлим принудите, догмите, категорично формулираните правила. Защото всяка система от мисли, от възгледи, всяка морална и образователна, философска и научна, религиозна и политическа система, чиито елементи се “обездвижват” и уеднаквяват, рано или късно деградира и умира. Нужни са “смутители”, които да внесат “объркване” и да насърчат появата на нови творчески енергии.
Да си припомним някои образователни /или социални/ системи, в които всички са принудени да се равняват по посредствените. Спомнете си социализма, когато всички бяха “равни”. Точно така се постига еднородност, стабилност, мнима хармония...ще рече-сигурно израждане и деградация. И единствено някои “смутители” нарушават статуквото, а това са “аутсайдерите” на интелекта и на духа. Именно тези хора предотвратяват уеднаквяването и загниването, те се различават от масата и са ярки индивидуалности- именно те са будните хора. Тук тяхната роля е еволюционна, а не революционна.
Отново искам да повторя, че всяко човешко същество се стреми да намери покой, но не и вечния покой. Стойте далеч от покоя-това е леност. От коя дума произлиза, според вас, думата покойник? Бъдете в една постоянна “криза”, която да ви пречи на еднородността. Бъдете волеви-това ще ви пази от ентропията! Изграждането на Волево Аз е най-прекия път към изграждане на Висшето Аз, а то ще ви даде постоянството при вашата самоактуализация и духовно израстване, то ще ви осигури духовна висота.
Времето е относително! Няма време, защото то минава бързо, особено когато човек “спи”. Много лесно можеш да се озовеш на “прага”, затънал в обърканото си и сковано съществуване, сраснал се с неподходяща професия, затворник на тесногръди схващания, навици, табута, страхове, отказал се от надеждите си/които са “смутители”/, забравил мечтите си. В тази бъркотия всеки по свой начин е “провалил” онова, което е можел да бъде.
И тук следва да си зададем въпроса: как можем да положим основите на тази самоактуализация и да тръгнем да изграждаме себе си в контекста на “квадранта на свободата”? Какви са необходимите условия? Кои са етапите?

ПЪРВИЯТ ЕТАП е: създаване на собствен бизнес- при това може и “от нулата”.
Единствено собственият бизнес и то отговарящ на някои специфични условия е гаранция за нашето развитие. Никаква наемна работа не може да реши въпроса ефективно. Правилната постановка е никакъв трудохолизъм, никаква работа на три места едновременно. Трябва да се създаде такъв бизнес, който да осигурява много добри растящи, пасивни доходи, при минимално участие в управлението и при все по-намаляващ дял на вложеното лично време за работа. Такъв бизнес, който да гарантира все по-нарастваща печалба, без да има таван за това. Бизнес, който не носи никакви рискове от провали, нито при световни икономически кризи – нито при оживление. Тези видове бизнес са описани подробно от Р. Кийосаки в четирите потока на парите-затова няма да се спирам на този въпрос. Само искам да отбележа , че за нашите условия няма друга реална алтернатива - освен МЛМ. Прочетете книгите на Р.К., ако не сте ги чели и ще се убедите в това/затова съм ви ги изпратил/. И така, първият етап е – създаване на собствен бизнес от нулата.

ВТОРИ ЕТАП - управление на бизнеса, изразходвайки за това няколко часа седмично.
Ако вие не можете да достигнете до първия и втория етап, това означава че вашето ниво на лично развитие е още ниско. Тук искам отново да наблегна, че вашият бизнес във ФЛП се явява ЕДИНСТВЕНА гаранция за личностно развитие и самоактуализация. Има и други бизнеси, които водят до изпълняването на етапите и специфичните условия, но те изискват огромен първоначален капитал/виж Кийосаки/.

ТРЕТИ ЕТАП – Самоактуализация
След като вече разполагате с много свободно време и сте удовлетворили всички разумни материални потребности/М1,М2/-какво следва. Следва реализацията на плана- да станеш това, което може да излезе от теб, да станеш щастлив и свободен.
И всичко това е възможно ако са налице: 1.СИЛНА МОТИВАЦИЯ 2. ДЪЛБОКО РАЗБИРАНЕ 3. УСИЛЕНА ПРАКТИКА
Надявам се да вникнете в дълбочина на всички мои мисли и да разберете, че ви предлагам да осъзнаете първите две условия от триединството на духовното израстване-силна мотивация и дълбоко разбиране. Третото-усилената практика, си зависи само от вас- ваш МН.

“Всичко духовно е невидимо за бездуховния”
“Всеки може да бъде в пълно съзвучие единствено със себе си”
Шопенхауер

28 “НИКОГА НЕ Е ТВЪРДЕ КЪСНО ДА СТАНЕШ ТОВА, КОЕТО БИ МОГЛО ДА ИЗЛЕЗЕ ОТ ТЕБ”

“Нека се радваме на доброто си положение без да се сравняваме с другите.”
“Ако искаш да подчиниш всичко на себе си, подчини се на разума.”
Сенека-Шопенхауер

“Смутител” – за вашата “еднородност”

Това, което следва може да се приеме различно, дори превратно. За мен това няма значение, стига да съм захранил с енергия “зоната ви на комфорт”, стига да съм ви извадил от “еднородността” на вашия живот. Може дори да ви се стори, че съм прекалил с някои неща – това също няма значение. Важното за мен е рано или късно да прочетете това.
Чували ли сте израза/който не е истина/- “Аз не искам да бъда милионер. Аз съм психолог, учител, лекар и т.н. и това е моето призвание.” Когато попиташ някой-кой е-той се идентифицира с професията си, а не с това-кой е!
Ако се поинтересувате, ще видите, че половината и повече милионери са професионалисти именно в своята област.
Лично аз смятам, че умението да правиш пари, трябва да стане базово умение за нас и за децата ни, както примерно умението да си връзваме обувките.
Ако не се научим на това, тогава ще си умрем в бедност заедно с нашите умения и професии.
Бедност за мен е състояние по-малко да речем от един милион лева. Усмихвате се, нали? Може би си мислите, че и 100 000 лв. са ви достатъчни, а пък се задоволявате сега с 200-300 лв.
Ако ти умреш в бедност/ с по-малко от 1 000 000 лв./, това означава, че твоите умения и професия не са били нужни на никого. Може и тук да се усмихвате, но вече с по-крива усмивка-защото сами разбирате, че ако уменията ви са нужни на някого, то за тях трябва да получавате МНОГО пари.
Ако всички около тебе те превъзнасят за това ,което правиш, но парите не ти стигат дори да преживееш месеца, то бъди сигурен в едно-лъжат те и те мамят. Едно време имаше т.н. “морални” награди за това, че се оставяш да вярваш на лъжите за това колко си добър и велик, а всъщност получаваш мизерна заплата – като другите.
Ако ти благодарят вместо да ти плащат-това също не струва нищо-тяхното мнение, мнението на празни хора. Те правят съвсем малко за другите от това, което другите истински ценят. Така че защо ти трябва тяхната благодарност?
Ако ти си професионалист и смяташ ,че твоята професия е някому нужна на този свят- то пробвай да изработиш този милион. Ако обаче отговориш, че по такъв начин е невъзможно това/95:5/, то ти си губиш живота напразно. Това е валидно и в личен и в обществен план/не носиш полза нито за себе си – нито за другите/.
Ако обаче ми възразиш, че животът ти не е напразно и с професията си, си безкрайно полезен на човечеството-тогава помисли как да направиш от това милион. Най-лесно е да се каже това е невъзможно! Ако се отнесеш творчески – всичко е възможно. Ако не е, намери друго призвание и го направи.
Още една популярна лъжа: “Всички милионери са егоцентрици! Аз обаче не съм. Аз живея за другите”. Това също е мит-илюзия. Дори е точно обратното. В края на краищата, човек който може да изкара с честен труд един милион лева е поне 1000 пъти по-нужен на обществото от този, който изкарва 1000 лв.
Ако доброволно са ви платили, значи са преценили , че вие сте предложили нещо ценно в замяна. По такъв начин, обогатявайки себе си вие обогатявате другите.
Така, че позволете да узная след това кой е егоист? Този ,който прави добро на другите на стойност един милион или този, който казва че живее за другите, което се потвърждава в най-добрия случай само от тяхната благодарност или...многото други които дори не знаят точно какво им е нужно,или ако знаят –грешат в по-голямата си част.
Парите са признание-дори са признателност. Благодарността е ненужно излишество. Думите за благодарност са само думи, в тях може нищо да не се влага, както и при думите за извинение. Те са важни за повечето хора, които живеят с илюзии и празни ценности.
Забележете, че аз говоря за реалното значение на парите и илюзорното такова на думите и емоциите. Това съвсем не означава, че трябва да сме жестоки и да не обръщаме внимание на реалните човешки проблеми или да не помагаме безвъзмездно. Това са съвсем различни неща. Така, че ако се поддадете на вашите емоции, или дори ако само се опитвате да балансирате, то може да се окаже, че не сте ефективни нито за себе си нито за другите.
Ако сте решили да помагате на хората то го правете изцяло/след М2/. Ако пък сте решили да помагате на себе си-помагайте си изцяло. Защо трябва да “пълзите” по земята, когато имате всичко необходимо да се изстреляте към небесата.
С други думи не е толкова важно на кого помагате в момента, важно е да се научите да правите лесно пари както все едно ,че си връзваш връзките на обувките.
По такъв начин, че до десетина години да станете милионери. Това ще е гаранция ,че с вашите възможности сте допринесли максимална полза за обществото-полза за един милион.
Всичко, което ви е необходимо е да разберете или да превърнете това което умеете в един милион-може и в евро. Ако вие не знаете как да го направите и да мислите, нищо няма да постигнете. Затова се заемете да се усъвършенствате, изучавайте книгите на Кийосаки-т.е. финансовата грамотност, изучете биографиите на всички милионери до които можете да се доберете, научете се да мислите като милионер, бъдете вечния студент. Постарайте се да намерите в себе си творческото начало и активно го използвайте през цялото време. Събудете се и избягайте от властта на централния компютър и на клишетата и догмите.
И най-важното, търсете възможността за самомотивация на духовно ниво, а не на душевно, и тогава у вас ще се разгори огън, който няма да угасва. Мотивацията е началото!
Потърсете в себе си “ЗВЕЗДАТА”, направете пробив и го продайте за един милион.
Помогнете и на други за това.
Раждайте и възпитавайте децата си, но не се заблуждавайте че това е вашият проект за един милион, а ги включете и тях и ги научете от малки “да си връзват обувките”. Защото иначе ще отгледате поредната посредственост, която дори връзките не може да си върже!
Нима смятате, че тези пет процента за които вече стана въпрос в самото начало, са били организационни гении. Този, същият гений е вътре във вас. Само трябва да му дадете възможност да се прояви и като начало трябва да повярвате в това и в единия милион.
Геният ви може да се прояви различно и по различно време. При някой това ще се изрази като твърд лидерски инстинкт, позволяващ създаване на мрежа на базата на едната харизма, при други ще преобладава способността да се установяват контакти, които ще бъдат катализатори на сътрудничество без пряко управление, а при трети той ще се изразява в една непрекъсната упоритост и постоянство до край.
Какво е това във вас, което струва един милион. Търсете го! Определете силните си страни и променете слабите. Определете стратегията си и на добър път. Във ФЛП има много милионери и вие сте ги виждали. Щом те могат и вие можете! Разликата е в това, че те са си повярвали още отначало-и са станали.
Започнете сега и продължавайте всеки ден-докато дишате. Бъдете сигурни, че няма да се получава много пъти и хората ще ви съветват да захвърлите всичко. Но вие сте вече ЗВЕЗДА за себе си и то единствената. Вие ще преминете през всичко.
Вие ще успеете рано или късно. Даже и да загубите, ще можете да кажете:”Аз направих всичко възможно” Това ще бъде героична загуба.
Ето сега ще използвам едно клише от близкото ни футболно минало: “тази ваша загуба, автоматично се превръща във ваша победа” защото дори и да не сте спечелили милион, а да речем десет пъти по-малко-това означава, че човечеството е получило не 1000, а сто пъти повече отколкото е получило от всеки среден човек. Вие вашата мисия сте си я изпълнили, а тя е била да направите всичко възможно.
За съжаление този свят се състои от 95% неудачници и само 5% победители. Хайде да променим това статукво. Не се предавайте и ще бъдете непобедими! Тези, които се отказват са вече победени.
Днес една моя дистрибуторка ми каза :”Аз като, че ли прегорях малко. Имах такова огромно желание/силна мотивация/ и добра подготовка/дълбоко разбиране/, а нищо не стана.” Какво мислите и е липсвало? Усилената практика-разбира се.
Почти е невъзможно ако човек съзнателно, преодолявайки всички препятствия към това, към което се стреми от дълго време, да не получи резултат.
Ако вие искате нещо много силно и полагате необходимите усилия при проявено разбиране, то в крайна сметка го получавате. Ако желанието не ви е силно, то го усилете до необходимия предел и задръжте така. Най-добрата мотивация е тази , която е на духовно ниво- тогава чрез Волевия и Висшия Аз вие ще горите постоянно. Душевната мотивация е непостоянна-като желанията и настроенията ни.
Ето ви още един мит: “За да се занимавам с бизнес трябва да имам талант, а аз съм обикновен човек”.
Аз ви гарантирам, че ако сте от тези 95% то използвате възможностите си и разума си само 5%. Ето ви един открит от мен закон. За да станете от отличниците/5-те%/-колко трябва да използвате възможностите си? Правилно- поне 95%.
Когато не вървят нещата, вероятно ви се струва, че така ще бъде винаги. Аз ви уверявам, че след нощта идва денят, че законът на махалото е космически закон. Вселената е безкрайно богата и ще ви даде това, което вие настойчиво търсите.
Едно е сигурно, на вас ще ви бъде винаги интересно и никога няма да ви застрашава тази еднородност, която носи гибел.
Тези, които се канят да започнат своя бизнес, дори да не е обезателно в МЛМ, постоянно ги мъчат разни въпроси. Най-вече с какво и как да започнат? Повечето, точно обратното, уверени в себе си, отлагат всичко за после-за следващия понеделник, за следващата седмица, за след като си получа заплатата, за след като си реша някои свои проблеми и т.н.
Това обаче, не са изобщо сериозни причини, които да ви попречат да започнете своя бизнес сега!
Всъщност, това са оправдания единствено на вашата несъстоятелност. Ако свикнете постоянно да се оправдавате,неизвестно защо, то в такъв случай вие не ще можете да достигнете нищо в този живот.
Затова започнете днес, сега, не после, не след обяд, не привечер, а ВЕДНАГА.
Видяхте колко е важно действието и практиката. То не е само успех, то е и смелост, то е работа, то е любов, то е волеизявление, то е проява на Висшия Аз, то е гаранция за победа!
Времето – това е нещо повече от пари- то е необратимо! Него не можеш да върнеш, да удължиш или да вложиш в банка. Парадоксът на времето е в това, че “малко са тези, които имат достатъчно време, но всеки човек разполага с цялото време, което има”/А.Маккензи/

НАЛОЖЕТЕ СИ ДА ДЕЙСТВАТЕ ВЕДНАГА И ВИЕ ЩЕ ПОЧУВСТВАТЕ НАЙ-ГОЛЯМАТА ЕФЕКТИВНОСТ ОТ СВОИТЕ ДЕЙСТВИЯ!

Робърт Кийосаки изрично споменава, че най-страшната дума за нашето съзнание-това е именно “УТРЕ”. Тази дума действително “УБИВА” в нас истинските бизнесмени и инвеститори. Когато човек , вече на определена възраст разбере, че животът му е преминал напразно може да се появи депресия и дори деградация на личността.
Затова използвайте всички ваши качества единствено за да изградите мечтата си, а не за да оправдавате своите неуспехи!
ВРЕМЕТО НЯМА ДА ВИ ЧАКА!
Всичко в живота ви зависи само от вас!

За необходимостта от разширение на рамката на вашето съзнание.
Всеки човек определя в себе си, какво реално може да направи, на какво е способен. Именно това се явява и решаващия фактор, определящото ниво на неговия успех, както в бизнеса , така и в другите сфери на неговия живот. Именно отношението на човека към своите възможности, определя и по нататъшната му съдба.
Баба ми ме учеше, че е по-добре врабче в ръката, отколкото гълъб на покрива. Възможно е за себе си да е била права. Всичко зависи от това, какво искаш от живота. Ако не искаш промени/еднородност/, ако се боиш да рискуваш /еднородност/, ако ти харесва цял живот да работиш за някой друг/еднородност/ и да получаваш своя “стабилен” доход/еднородност/, то баба ми е била права, това е единственото , което може да се направи.
Такъв човек мисли, че хората стават богати в резултат на кражба или измама, или по наследство, или може би се раждат богати.
Ако разгледаме биографиите на най-богатите хора ще видим, че някои произлизат от семейства на работници, докато други дори не са имали родители.
Нима ние сме по-лоши от тях? Нима ние не можем това, което могат и те?
Къде е тайната? Тайната е проста-те са знаели прекрасно, че могат много, ако се стремят към своите цели и са прилагали максимални усилия за тяхното осъществяване. Те не са се замисляли дали могат да направят нещо или не, те просто са го правили, препъвали са се, дори са падали, но са ставали и са продължавали без да се предават пред никакви трудности. Те са си поставяли дългосрочни цели и са ги достигали.
Чувал съм хора да говорят, особено от студения пазар, които не знаят алтернатива на “заплата”, че на първо време сумата от 300 лв.- ще им е достатъчна. Дори някои си позволяват да проявят смелост и да назоват 1000 лв. И това е всичко! Повече от това не може да се види. Реално погледнато суми от порядъка на 300-400 лв. не могат да покрият екзистенц минимума на един човек. Ами ако имате семейство? Или ще чакате докато някой се смили и ви даде заплата от 450 лв.
Какво може да се каже за такива хора? Едно единствено нещо: робска психика с тесен контекст на мислене.
Бизнесът обича силните и смелите! И само на тях отваря вратите си.
Създава се впечатлението, че всички хора, които са построили огромни империи са били или гении, или са имали колосални умствени способности.
На практика това са били “широко скроени хора”-с широк контекст на мислене и съзнание. Те предварително са знаели, че всичко ще стане така както са го планирали и са възприемали резултата като задължителен. Те не са се затваряли в граници и не са работили с предположения.
Всички ние притежаваме огромни способности, въпросът е в това, как се отнасяме към тях и до каква степен се опитваме самостоятелно да ги ограничаваме!
Желая ви приятно и интересно пътуване към първия милион! И не се шегувам! МН


“Наличието на смазващо превъзходство обикновено събужда потайния бяс на нищожествата!”
Шопенхауер
29 “НИКОГА НЕ Е ТВЪРДЕ КЪСНО ДА СТАНЕШ ТОВА, КОЕТО БИ МОГЛО ДА ИЗЛЕЗЕ ОТ ТЕБ”

“Нашите съмнения са предатели и заради тях често губим хубавото, което бихме могли да спечелим, като се страхуваме да опитаме.”
У.Шекспир
“Този, който по природа принадлежи не на самия себе си, а на друг, и при това е все пак човек, той по своята природа, е роб.”
Аристотел

Българският характер, робската психика и детския инфантилизъм – лекарство против инфантилизъм.

Мислех да продължа в тази част, по темата за знанията, уменията и майсторството в нашия живот и защо се къса връзката между тях, но когато правех примерни планове, как да построя всичко, винаги на преден план излизаше българската народопсихология. По темата има няколко значими книги, като една от най-новите е “Защо толкова малко успяваме?” на Юлиан Генов /изд.2004 г./ Не смятам да обсъждам книгата, който го интересува ще си я набави и прочете. Искам само да ви запозная с част от съдържанието.
ЧАСТ ІІ
ЗАЩО СМЕ ТАКИВА?
4. Какви сме били и трябва ли да търсим идентичността си в миналото?
5. Какви сме днес и защо толкова малко успяваме?
5.1. Българският възглед за света или защо търсим причините за всичко най-вече извън себе си.
5.2. “Индивидуализмът” на българина – по следите на един мит.
5.3. Потребността от зависимост, или какво кара българина да бъде конформист и да иска “силна ръка”
5.4. Защо българинът се страхува от бъдещето и предпочита да поддържа статуквото?
5.5. Защо българските “мъжки” момичета са по-мъже от мъжете?
5.6. “Каквото изчука-изпука” срещу “Да работим повече днес, за да живеем по-добре утре”
5.7. Какво показват други изследвания, проведени у нас
5.8. В плен на селската култура, или културното измерение на разстоянието между града и селото
5.9. Трудолюбието на българина-митове и реалност
и т.н.
Третата част е също показателна и разглежда съвременната ни култура.
Тук обаче, аз смятам да ви представя моите наблюдения и то без да претендирам за изчерпателност.
Бях срещнал в една книга, че за гърците робът е”пайда” т.е. дете.
А какво нещо са децата? Те смятат, че светът е създаден, за да обслужва техните потребности и желания и при сблъсъка им/на несъвместимите им желания/ възниква неустойчиво динамично равновесие в “детското общество”.
Поведението на децата най-често е реакция на първия порив:интересна играчка, друго дете, сладолед, въртележка в парка...- появява се спонтанно желание да притежават или да ползват обекта на мимолетното си увлечение, и това измества всичките им предишни потребности и желания.
Основното, което отличава възрастния човек от детето, е силно развитото му ЧУВСТВО ЗА ОТГОВОРНОСТ. Отговорност за постъпките си пред себе си и пред другите. Взискателен към себе си, но и към другите.
За осъществяването на някаква своя цел възрастният човек си налага дисциплина в своето поведение. Детето, напротив-пленник на случаен порив, действа под влияние на моментното си настроение. Само принудата от хората, от които то е зависимо, може да го вкара в релсите на дисциплината.
У повечето българи /само/дисциплината е под всякаква критика. Много от тях парадират с настроението си като фактор, определящ поведението им-“Имам /нямам/ настроение за тази работа сега”. Това е валидно до голяма степен за българските 20-30-40-50-60-годишни деца. Нашенецът се отнася сериозно към ангажимента си само ако е възложен от началника му. Иначе изпълнението не е задължително, а пожелателно. Разбирате ли сега защо българинът предпочита да има началник и да е на заплата-защото оставен сам на себе си, не може да прояви нужната дисциплина или самодисциплина да осъществи каквото и да е, трябва му принуда. Това поведение е резултат от проявата не толкова на робска, колкото на детска психика-детето се подчинява на лицето, от което може да получи шоколадче или издърпване на ухото/тоягата и моркова/.
Оставени без надзор, децата са в състояние да направят много пакости, но възникне ли опасност да отговарят за стореното, те се гушват и търсят закрила.
Възрастните “деца” възмутено разказват покъртителни истории, хленчат за несгодите и чакат някой “отгоре”, по силата на добрата си воля, да им реши проблемите, т.е. търсят “грижливия Баща”, който срещу покорството им да се погрижи за тях. Нормалния разговор между пълнолетни българи е обмяна на впечатления и емоции, а не на мисли. Разговорите почти никога не завършват с решение “какво да правим оттук нататък”, а приключват с извода, че “нищо не може да се направи”. Ще се чака “НЯКОЙ НЕЩО ДА НАПРАВИ ЗА НАС”.
Едно дете е и суетно. То харесва, но знае, че засега не може да бъде истински пожарникар, полицай или нещо друго, а му се иска да изглежда като тях. Колко много социално инфантилни мъже и жени у нас се стараят не да СА/това изисква време, труд и смелост/, а само да изглеждат! Колко щети понася обществото от “изглеждащи” хора! Колко много от тях се самонадценяват/вярват, че СА/, а всъщност само се “правят”. Самият аз вече две и повече години “бера плодовете” от един такъв човек, който се НАПРАВИ, а аз се ангажирах и то толкова дълбоко, че толкова време не мога да изляза от ситуацията.
Всяко дете е непоправим оптимист, убеден, че мама, татко или някой друг ще го измъкне от най-опасната ситуация-неговото егоцентрично съзнание не допуска съществуването на Вселената в негово отсъствие.
Възрастният българин е зареден с такъв детски оптимизъм- “Надявам се, че в близките месеци всичко ще се оправи, нещата ще си дойдат по местата...”, “Дано да се оправи”, “Дано някой да ни оправи!”.... Месеците и годините минават, нищо не се оправя, дори напротив, но българинът-дете не желае да се промени.
Едно дете все още няма изградена ценностна система. Позицията му може лесно да се промени чрез шоколадче, сладолед, нова играчка или наказание. Без да знае това, детето най-често действа “по целесъобразност”. Когато, под натиска на често сменящи се външни фактори, не се създаде система на ценностите в юношеска и зряла възраст, човек реагира “по целесъобразност” до края на живота си, при това с вътрешното убеждение, че постъпва мъдро. А ЦЕННОСТНАТА СИСТЕМА е онази сърцевина на човешката философия, която отличава моралното от неморалното. Тя е факторът, който създава чувството за дълг и отговорност. Общество без морал и отговорност се самоунищожава!
Загубата на морални норми днес се компенсира с усилено насаждания прагматизъм, според който всичко е позволено, стига да не попаднеш под ударите на закона. Най-често прагматизмът се проявява в стремеж към светкавично забогатяване, по възможност без да полагаш усилия.
Като дете, българинът компенсира своята наивност с повишена подозрителност към околните и доста субективно “лепи етикети”.
Пак поради неизградена ценностна система детето не признава истински авторитети. За него авторитет е този, който дава шоколадче, който може да го набие и да му вземе играчката, който може да се наложи над него и да го постави в зависимост от себе си.
Българинът-дете е особено непримирим към по-способните, към чужденците, към хората към които изпитва респект и пр. Детското му самолюбие го кара да се самонадценява и да мисли, че не стои по-долу от тях. Стига се до срамни сцени: “Ти ли ще ми кажеш!” или примерно 40-годишни мъже, които разчитат все още на родителите си, за да могат да се издържат и не са постигнали нищо нито на материално, нито на духовно ниво и като истински хвалипръцковци учат другите как се живее, или се крещи претенциозно и напористо срещу истинския “майстор”, а тълпата от непораснали хора, безучастно мълчи и гледа сеир.
Детската неспособност за самоорганизация винаги е правела българите зависими от външна сила, обезверявала ги е, свивала е света до праговете на къщите им-ДРУГ НЕЩО ДА НАПРАВИ ЗА ВСИЧКИ , НЕ АЗ.
Тази детска затвореност в моментни лични интереси и липсата на способност за самоорганизация навежда на мисълта, че за сега няма българска нация, няма гражданско общество в страната ни. Това, което пиша не е израз на нихилизъм, а е проява на виждане без каквито и да са илюзии, време е да пораснем нали?! Всичко това е свързано и с нашето израстване, самореализация и самоактуализация.
Няма да се спирам на произхода на българската инфантилност и не е необходимо според мен.
По-важното е дали има лекарство против инфантилизъм?
Децата не възмъжават, ако не им се даде възможност за това и по-точно, ако не бъдат заставени да пораснат. Това става чрез постепенно увеличаване на отговорностите- чрез “вдигане на летвата”. На първо място, всеки човек трябва да поеме отговорност за живота си и делата си.
В своята история българите са оцелявали винаги. Нещо, което дори е основание за гордост. Като постижение, оцеляването не е достойно битие. За оцеляването ни като индивиди отговаря “егото” и то е правомерно само дотук. След това огромната роля е на любовта. Решението на кризата в нашия живот поставя на изпитание приоритетите и ценностите на всеки индивид и означава да се направи избор на парадигмата на живота: “Да оцелееш? или “Да бъдеш?” И как да се постигне всичко това.
Ако отговорът се потърси в натрупания опит от древността и по-конкретно в ученията на духовните учители от всички епохи-се установява, че всички те са единодушни в твърдението, че преследването само на материални цели не може да донесе удовлетворение, щастие и вътрешен мир.
Важна предпоставка за успешното житейско оцеляване е общата интелигентност. В последните години се подчертава значението на емоционалната интелигентност,т.е. способността за адекватно реагиране на заобикалящата ни среда и умело справяне с междуличностните отношения. Не по-малко е и значението на духовната интелигентност, т.е. да се живее такъв живот, който отразява философското и метафизично разбиране на реалността и не противоречи на истинския Аз.
От всичко казано дотук се вижда, че инфантилизма се преодолява с дела/работа/ и смелост при непрекъснатото участие на дисциплина и самодисциплина и носене на отговорност. Какво ви говори това? Нима инфантилизма се лекува с любов? Спомняте си какво е любов, нали-смелост и работа. Нима ние българите не се обичаме? Нима се ценим и мислим за здравето си? Нима сме съзнателни, ако някой не ни виси над главата?
Отговорът на тези въпроси оставям на вас.
Ще завърша с думите на новия френски президент: “Когато не правим нищо сме застрашени да бъдем потърпевши!”-ваш МН.


“От всичко най-непоносим за човека е покоят, не нарушаван нито от дела, нито от страсти, нито от развлечения, нито от занятия. Тогава той чувства своята нищожност, захвърленост, несъвършенство, зависимост, безсилие, пустота.”
Блез Паскал



30 “НИКОГА НЕ Е ТВЪРДЕ КЪСНО ДА СТАНЕШ ТОВА, КОЕТО БИ МОГЛО ДА ИЗЛЕЗЕ ОТ ТЕБ”

“Резултатът в една работа е пропорционален на вложената съзнателност.”
Г.Гурджиев

“Този, който не може да разполага с две трети от деня лично за себе си, такъв човек е роб.”
Фр.Ницше


Трудолюбието – опасен мит

Знания, умения и майсторство


Нека да разгледаме мисълта на Гурджиев и да видим какъв ще е резултата. На първо място, ако средната съзнателност в една работа е близка до нулата, то и резултатите ще са такива-близки до нулата. Винаги ли всеки от нас може да отговори на въпроса, защо днес се занимавам с това, което се занимавам и защо го правя по такъв начин.
Всички сте чували за правилото 80/20 или закон на Парето. Приложен към отделния човек той гласи-20% от мислите и действията дават 80% от резултата. От тук трябва да си направим извода, че трябва винаги да преразглеждаме приоритетите си. Да отделим ефективните действия и да отхвърлим 80-те % суета, даваща всичко на всичко 20% от резултата.
За съжаление повечето от нас са затънали в суетата на шаблоните, стереотипите и лошите навици. И с огромна скорост бягат в “омагьосаната въртележка”, като това не им оставя нито време нито сили за повишаване на собствената ефективност. Човек е способен години наред да възпроизвежда един и същ шаблон-стереотип и също така шаблонно-десетилетия – да се оплаква от живота.
Поразява упорството, с което човек от сутринта започва работа - та чак до вечерта, и тогава изморен заспива пред телевизора, неудовлетворен нито от резултатите нито от парите, които получава. При това дори за миг не възниква мисълта, че нещата не се правят както трябва, или че не са истинските неща.
Разбирате защо трудолюбието е опасен мит. Тежката и непосилна работа е лъжливо извинение на човек пред самия него, пред семейството сътрудниците и т.н. Да упрекнеш такъв човек за недостатъчни резултати е все едно да го обидиш несправедливо.
Затова аз се отнасям скептично, дори отрицателно към хората, които много работят /или само демонстрират работа/.
Такива хора са лентяи. Те не желаят да повишават своята ефективност, а предпочитат да затъват все по-дълбоко в своето рутинерство и затъпяваща работа.
Втората причина за работохолизма е тщеславието. “Аз работя повече, значи съм по-добър от всички.”
Третата причина-това е желанието да избягаш от действителността и от болката-т.е. да заспиш още по дълбоко. Алкохоликът пие докато “стане на мотика”, а трудохоликът работи докато “не може да си каже заглавието” от умора.Нима има разлика?
Затова само 20% от сътрудниците дават 80% от резултатите. Затова правилото на Парето е валидно и по отношение на безсмислената загуба на сили, време и енергия и пари естествено. И това са 80% от нашето време! Излишно е нали?
Хората обаче, видимо подсъзнателно чувстват своята неефективност и затова са винаги раздразнителни и агресивни към майсторите/ефективните/. С други думи всеки, който няма собствено мнение се стреми да противоречи на чуждото. Или “посредствеността обикновено осъжда всичко, което е повече от нейните разбирания”/Ларошфуко/. Затова “инвестиция” е мръсна дума за някои от нас, макар че е нещо обикновено за всеки бизнес.
Скоро един приятел сподели, че много учители са се навъдили напоследък.
Там е работата, че има много голяма разлика между учител и майстор. Добре да работиш, може да се научиш само от майстор. Докато типичното за преподавателя и учителя е, че той освен четене на лекции едва ли умее нещо друго.
Втората причина за слабото представяне на практика-това е разликата/пропаста/ между знанията и уменията. Например човек, който е учил психология, може много добре да разказва за това, да чете лекции, да консултира - но да не може да прилага всичките тези знания в собствения си живот. В битовите проблеми и конфликти, неговото поведение, често с нищо не се различава от поведението на дилетанта в психологията. Защо това е така? Защото знанията почти никак не влияят на поведението на човека, освен ако човека не е осъзнат-т.е. събуден. В своите постъпки човек дава израз на своите навици, привички, стереотипи, шаблони/те са автоматични/, но не и знания. Затова са и ниско ефективни всички книги за личностно израстване, а те са хиляди. Затова аз се старая само да ви събудя, за да можете съзнателно да възприемате действителността и всяка една ситуация. Защото именно житейските ситуации променят човека-чрез дълбокото им преживяване. Само дълбокото преживяване води до спомени. Реално, животът на човека се измерва по спомените. Ако нямате спомени, то вие все едно не сте живели/от сън спомени няма/.
Всички ситуации, където човек се явява не наблюдател или читател, а активен участник, тогава той е принуден да промени своите стереотипи за да разреши проблема. Само в такава среда и ситуация чуждата истина може да стане и твоя истина, когато ти си я преживял, а не прочел за нея.
Има един афоризъм: “Този, който търси милионите доста рядко ги намира, но този, който не ги търси, не ги намира никога.
Бъдещият милионер не работи и не се хвърля на всяко примамливо предложение Той мисли и търси силното решение, дори да е в тежка ситуация /вижте биографията на Кийосаки/. Силно решение има винаги, дори не едно, дори когато ти се струва, че ситуацията е отчайваща. Но ако човек не вярва, че има решение и не започне да го търси-той естествено нищо няма да намери! Трябва да добавя, че под силно решение разбирам такова, което дава десетократен до стократен резултат в сравнение с обичайната възможност.
Търсенето на силни и печеливши ходове-това е творческа задача/майсторство/, а за всяко творчество трябва свободно време и настройка.
Знанието не означава разбиране,а още по-малко- умение. Има хора, които не могат да обяснят кое как правят, но показват майсторство и то завидно майсторство. И точно обратното, типичен университетски преподавател може многословно и красиво да обяснява макроикономиката, маркетинга, мениджмънта и т.н. но едва ли може да създаде фирмичка с печалба от някъде 20 000 лв/мес.
Тези две сфери, знанието и умението, практически не са свързани помежду си. Те предполагат съвършено различни и по-скоро противоположни методи. Това, което е добро за получаване на знания, не е добро за навиците и обратно.
Защо обаче, под обучение се разбира почти винаги получаването на знания?
Има една арабска поговорка, че един придобит опит е по-важен от седем мъдри правила. Затова без опит не става.
Всеки един занаят предполага отсъствие на творчество, рутинна процедура. Майсторската работа е изпълняване на рутинна процедура, но винаги по новому, творчески и всяка една ситуация е уникална по същество. Ситуацията за Майстора е новост, докато за “занаятчията” е рутинерство. Очите на Майстора намират различия, а очите на “занаятчията”-съвпадения. Светът за Майстора е променящ се, докато за “занаятчията” е повтарящ се. Майсторът може да реши проблем, докато занаятчията единствено задача.
Творчеството това е пътят към майсторството.
Стига сме “работили”! Дайте да “творим” собствения си живот. Нека да можем!
Препятствията се намират вътре в нас. Човек подсъзнателно си разрешава или не постигането на определени успехи. Защо не си разрешаваме да успяваме без тежък труд?
Аз не ви приканвам към мързел, а ви каня да търсите оптималните решения, които биха ви довели до върха. Нека да станем творци-т.е. МАЙСТОРИ.
Творчеството повишава производителността и увеличава хармонията около нас.
Ориентацията към кратък работен ден е много силен психологически ход. Когато работите по 2-4 часа, вие имате избор-да работите повече или по-умно, ако ви трябва по-висок резултат. Увереността в себе си, творческите способности и накрая вашата жизнена стратегия и лична философия са фундамента на всичко останало, защото лична философия има у всеки-дори у този, който не разбира това.
Ако всеки от нас преразгледа основните положения на собствената си философия, то лесно ще се убеди, че там има много ограничения. И ако те не се премахнат и заменят с ефективни, не можем да се надяваме на успех. Светът за Майстора е такъв, какъвто той си го е сътворил. Там има повече възможности, повече творчество и по-малко ограничения. И не слушайте тези, които се “скапват” от работа. Те трябва да защитават своя свят, защото в противен случай трябва да признаят, че причините са в тях самите.
Знаете ли кой е най-изгодния бизнес? Това е умението да се създава доверие. Не случайно, основните три правила за нас са: да те познават, да те харесват и да ти вярват.
Ако вие умеете да създавате доверие у клиентите или у дистрибуторите, вие ще бъдете изключително печеливши. Лошото е, че доверието трудно се изгражда, но лесно се губи. Вижте политиците ни и каква е избирателната активност.
На второ място се нарежда бизнесът със изобретенията/внедряване като производство в собствено предприятие/
На трето място е бизнесът с технологиите.
На четвърто място е нещо, което вече не може да се нарече бизнес, а именно продажбата на своя труд.
Бизнесът е като спорта. Всички състезатели изразходват, да речем, еднакво енергия, както на тренировките, така и на състезания. Всичко обаче, получава само победителя. И с приказки, че виждаш ли аз много работя, никого няма да впечатлиш или заблудиш. Лекциите и тренингите за предприемачите и дистрибуторите са толкова полезни, колкото и гледането на филми за спорта от спортистите. Те трябва да излязат на игрището, тепиха или на пистата и да тренират или състезават и то упорито за да има резултати. Така е и в бизнеса, само действието и опита са средство за постигане на умения. А за да постигне човек майсторство в нашия бизнес, трябва да има подходяща философия, познания за бизнеса и продуктите, придобити умения за провеждане на срещи, презентации, излизане и говорене пред голяма публика и най-вече влагане на творчество във всяка една ситуация плюс възможност да се обхваща цялото, а не само детайлите. Понякога резултатите съвсем не са пропорционални на времето изразходвано за това, но резултати винаги има.
И накрая няколко думи за неудачниците. Най- краткия път да станеш неудачник е да мамиш самия себе си. Неудачникът-това е човек, който е доволен от това което е достъпно за него и го представя за желано. Той възприема всяка ситуация не като такава, каквато я е създал сам и сам може да измени, а като неизбежна даденост. Да се стане неудачник е много лесно, достатъчно е да започнеш да се оплакваш от обстоятелствата. Такъв човек може винаги да намери причина , която да е виновна за всичко. Дори и когато си признае, че има вина за нещо-то той нищо не прави. Такъв човек смята , че нищо не може да се направи.
Ще говорим още за тези неща в бъдеще. Поздрави – МН

“Даже клеветата, хората прощават по-охотно, отколкото поучението”
Ж.П.Рихтер

“Нищо не се приема с такова отвращение от хората, както съветите”
Дж.Адисън

“Идете и действайте; вие винаги ще съумеете да се оправдаете после”
Гр. Хопър

“Много по-трудно е да командвате и да управлявате/дори и себе си/, отколкото да се подчинявате.!

31 “НИКОГА НЕ Е ТВЪРДЕ КЪСНО ДА СТАНЕШ ТОВА, КОЕТО БИ МОГЛО ДА ИЗЛЕЗЕ ОТ ТЕБ”

“Успехът – това е постепенно преминаване от неуспех към неуспех с нарастващ ентусиазъм.”
У. Чърчил

“Кризата – това е шанс!” - Н.Б.Енкелман



За майсторството и за мисленето.

Прави ли ви впечатление нещо в парадоксалната мисъл на Чърчил. Какво би могло да означава всичко това? Как да си го обясним? Вероятно, че чрез неуспехите ние се движим и приближаваме към успеха, но важното е да има силна мотивация-т.е. ентусиазъм. Възможна е и ситуацията, че чрез успехите ние се движим към неуспеха.
Ако сме постигнали няколко успеха подред, това вероятно е защото сме си поставили доста леки цели и задачи. От друга страна ако сме се натъкнали на неуспех, то ние имаме огромно количество материал за развитие. Спомнете си за създаването на електрическата крушка и колко хиляди опити са трябвали за да се разбере как не трябва да се правят нещата. Важното е да издържи психиката ни, защото ако не може, ние ще престанем да се развиваме.
За съжаление, ежедневно срещам много страх у хората, а това ще рече и много комплекси. Като че ли обаче, най силен е страхът пред неуспеха. В моя живот има много примери за това, как страхът ни пречи да опитаме. Сега ще ви разкажа един.Току що бях преминал в девети клас и тестостерона много яко ме друсаше. Та на едно училищно събиране/имаше пролетни балове едно време/, видях една страхотна съученичка и всичко се разбушува у мен. Като ви казвам страхотна, това означава, че и до ден днешен не съм срещал такава жена, а съм виждал доста жени в живота си. Не знам как съм преодолял страха си/че ще ми откаже/, но отидох и я поканих на танц, а тя се учуди, че най-после някой я е забелязал. Значи и всички други са били сковани от същия подсъзнателен страх от неуспех, както и аз. Само, че аз го преодолях и изживяхме заедно една тригодишна любов, която още я помня.
Обикновено, този страх от неуспеха ни кара да си поставяме само такива цели и задачи, при които бихме могли да достигнем до успех-т.е. твърде ниски и дребни. И година след година се лишаваме от възможността за развитие. Страхът пред неуспеха ни лишава от възможността за успех. А развитието задължително е съпроводено от кризи. Всяка една криза означава състояние при което, отричаш всичко което си правил или мислил по-рано и именно тази промяна води до кризата. В такъв случай трябва да се действа по съвсем радикално-нов начин. Да се преразгледа ситуацията и да се забележат възможностите, които преди това не са били. Това вече е майсторство.
Всяка една криза те заставя да си промениш мирогледа. Затова, ако външните обстоятелства не водят до криза, необходимо е сами да я създаваме. Така се нарушава и еднородността. Всяка една криза свидетелства за развитие. Отсъствието й пък води до застой и стагнация.
Всеки един бизнес има за фундамент философията и психологията. И това е философията и психологията не на самия бизнес, а на отделния човек, който се занимава с него.
Поради тази причина хората се отличават толкова един от друг и то не само по това , но и по ниво на доходи. Ако всички ние отделяме повече време за целенасочена работа със себе си, която започва със самонаблюдение и завършва с формирането на нови навици, стереотипи, характер- на нова философия и психика, то бихме могли да изменим статуквото.
На първо място аз слагам промяната на мисловните стереотипи/клишетата/. И защо смятате, че ни е трудно? Защо никой не може да измени менталните си стереотипи? Защото на никой не му се занимава с това.
Вътрешната мисловна работа е духовна работа и е такава, че само вие можете да я свършите. Никой освен вас не може да осъзнае и да промени вашите мисловни стереотипи. За съжаление повече от 90% от нашите мисли не са наши, те са на нашите комплекси и стереотипи. При Майстора също има стереотипи, например стереотипа да няма стереотипи.
Причината за всичко се явява нашето мислене, то създава всичко в нашия живот. Или не го създава! Всеки се оплаква от недостига на пари, но никой не се оплаква от недостиг на ум.
И така, мисленето при Майстора е по-ефективно, отколкото при другите. Освен цели, мисленето има стратегия и тактика. Освен това, като суровина/ресурс/ за мисленето се използват знанията. Знанията са суровина за мисленето, а не продукт на него. Тук отново ще напомня, че има “живи” и “мъртви” знания. Няма нужда от това, да бъдеш самоходна енциклопедия, а да не можеш да мислиш- т.е. да действаш.
Нашето мислене влияе на нашите действия, нашите действия определят ситуациите в които попадаме. Ситуациите определят нашият опит, а той определя мисленето ни. И отново затвореният кръг, който може да се разкъса само в мисленето. От тук следва, че е по-добре да изменим мисленето си сами, а не благодарение събитията във външния свят. Защо ни е да помъдряваме чрез страдания? Не смятате ли, че това е висока цена за да се променим. Работата над себе си, това е пътят към свръхефективност в бизнеса. Това е и пътят към духовно израстване и самоактуализация. Работата над своите мисли-това е начинът да се увеличи личната ефективност. А това никъде не може да се научи, защото е невъзможно. Възможно е само, ако ние решим и го правим сами и постоянно. И не бива да забравяме, че правилното формулиране на всеки проблем е вече 50% от неговото решение. Всяко силно решение е парадоксално, но и просто и може да предизвика вътрешен протест, защото всяко силно решение е отрицание на всичко това, което сме правили до сега.
Както сами разбирате съществуват няколко начина на мислене, като за всяка ситуация може да се подбира най-ефективния начин. Обикновено човек владее един, талантливия-два-три. Геният може да използва 7-8 способа за мислене. Майсторът оперира с целия универсум.
Има хипотеза, че начините на мислене са 16. Защо точно 16? Отговор дава социониката и американската версия на социониката-системата Майер- Бригс. Родоначалник и е К.Г.Юнг, който е разделил всички проявления на човешката психика на четири функции по два чифта и от тук две на четвърта степен е 16.
Каква е идеята на Юнг? Във всяка ситуация човек е принуден да прави избор. Спомняте си за врабчето в ръката и гълъба на покрива, нали? Да речем ,че има хора, които избират гълъба и други, които уверено си избират врабчето. Изборът може да се усложни и от това, че трябва да се вземе решение с коя ръка да се хване. Обикновено левакът предпочита с лявата, а всички останали с дясната. Спомняте си и за Бурадиновото магаре, което умряло от глад, защото не могло да реши от лявата купчинка сено ли да хапне или от дясната. То горкото нямало предпочитана страна.
/За тези, които ще се заинтересуват от социониката, която е също с практическа насоченост и би могла да ни помогне по отношение на РАЗБИРАНЕТО и ДЕЙСТВИЕТО изпращам един файл на Иван Попов./
И така как би постъпил Майсторът/това е нашият Майстор, а не този от социониката/? Това е човек, който е влязъл в ролята на Бурадиновото магаре, но е съумял да оживее без да избира. Изборът означава, че едно нещо е по-важно от друго. Не може врабчето да е по-важно от гълъба, стратегията да е по-важна от тактиката или сегашната изгода да е по-важна от утрешните високи доходи. Всичко е еднакво важно.
Развитието се заключава в умението да преминеш от една гледна точка към втора,трета и т.н. и да го правиш гениално.
Често, когато от една гледна точка ситуацията изглежда безнадеждна , от друга има подходящо и силно решение. Талантливите хора лесно могат да променят гледните си точки в процеса на търсене на решение. Потенциално ние всички сме талантливи, но нас много дълго са ни обучавали във несъстоятелност. Светът не се състои от противопоставяния. Той е безкрайно сложен и по-добре да не го опростяваме излишно. До следващия път-МН

“Бъдете внимателни със своите мисли защото те са началото на всички действия”
Лао-Дзъ

“Да управляваш означава да водиш другите към успех”

“Проблемите ни са, не да се жалваме от тях, а да ги решаваме.”
Р.Хен

32 “НИКОГА НЕ Е ТВЪРДЕ КЪСНО ДА СТАНЕШ ТОВА, КОЕТО БИ МОГЛО ДА ИЗЛЕЗЕ ОТ ТЕБ”

“Действието е единствения път към знанието!”
Б.Шоу

“Немного мислят по-често от два или три пъти в годината. Аз постигнах световна известност благодарение на това, че мислех един или два пъти в седмицата.”
Б.Шоу

Вирусната теория на обществото.

Предприемачеството

Личната сила и енергия

Според един професор съществува вирусна теория на социалното общество, която твърди, че хората са заразени с един от четири типа “вируси”. В резултат на това те се делят на лумпени, наемни работници, предприемачи и собственици.
Лумпените искат хляб и зрелища. Наемните работници искат максимални привилегии при минимални усилия. Предприемачът е единствения човек в света, който създава печалба и носи ползи и изгоди. Собственикът има желание да запази и умножи своята собственост/получавайки доход с помощта на предприемача/. Според мен има свободни/независими/ и зависими предприемачи.
Дистрибуторството в МЛМ е вид предприемачество-т.е. всичко, което е валидно за предприемача е валидно и за дистрибутора. Независимият дистрибутор е свободен предприемач.
Както виждате, едни искат “хляб и зрелища”; други привилегии; трети да умножат своята собственост; и вероятно всички разбират с кого или чрез кого може да стане това-чрез предприемача.
Предприемачът е единственият човек, който може да прави пари. Така, че ги правете! Нали казахме, че трябва да се научим да правим пари, както си “връзваме връзките на обувките”.
Само предприемачът гледа за по-добри възможности. Лумпенът и наемният работник гледат “в канчето”, или с други думи-в джоба на предприемача. Той е най-близо и е най-достъпен.
Предприемачът реализирайки мечтите си, забравя за “канчето” и “джоба”. Затова е задължително изискването за порядъчност на най-близкото му обкръжение.
Кой може да каже, как ще се промени човек, когато види многото пари? Защото понякога парите наистина могат да бъдат доста. Малко са хората, които биха издържали такова изкушение.
Всеки един предприемач се увлича по самия процес на борбата за достигането на целите.За него е в сила мисълта, че “животът е или дръзко приключение или нищо”. Светът на бизнеса е сложен и динамичен и с всяка изминала година нарастват изискванията към предприемача. Все по често трябва бърза реакция, креативност и решителност. Светът стремително се изменя и тези изменения свидетелстват за това, че възможностите за бизнес се увеличават. Колкото е по-сложна системата, толкова по-голям дял заема творчеството. И ако миналият век беше век на техническия прогрес, то сегашния вероятно ще стане век на човешкия прогрес. И главен фактор, ще стане не професията на инженера, а на психолога. Макар, че и психолозите и инженерите са само помощници на предприемача. Възможно е дори, предприемаческата дейност да се превърне от изкуство в занаят. Но и тогава ще има голяма разлика между предприемача и талантливия предприемач, между занаятчията и Майстора, между рутината и творчеството, между необходимостта и свободата.
Творчеството като точна наука е възможна за сега само в техниката. Задачата за създаване на теория на решаването на проблеми в бизнеса е вече поставена. Само технологизацията на рутинните процеси и операции в предприемаческата дейност дава шанс да се направи тази дейност успешна за мнозина. Такава технологизация е направена и във ФЛП чрез изграждането и спазване на изградената система на работа.
Какво създава предприемачът? Той създава работа, а останалите работят. Той създава работа, за която ще платят клиентите.
Едно от най-важните качества на предприемача е способността да се вземат решения, дори ако те са противоположни на мнението на по-голямата част от хората. Именно такива решения носят свръхпечалба.
Умението да се противостои на мнението на тълпата, на роднините, на сътрудниците, на консултантите и на много други, дава възможност да се проведат в живота неординерни, нетривиални идеи, които са много ефективни.
С какво обаче можем да противостоим на негативизма на хората, без какво не е възможно нито творчеството, нито неговата материализация? Това може да се нарече лична сила, мащабност на личността, енергия и т.н.
Ако изгубиш пари-нищо не си загубил; ако изгубиш време-много си изгубил, но ако изгубиш енергията си/силата си/-всичко си изгубил.
Човекът, който притежава лична сила, въздейства на хората около себе си дори подсъзнателно.Неговият авторитет е неоспорим. От какво зависи количеството на личната сила? Зависи от много неща и най-вече: начин на живот, физическо здраве, интелект, духовност, душевност, Волеви Аз, Висш Аз и т.н., но главното, като че ли е: духовността и всичко свързано с нея.
Човек може да получи достъп до силата само тогава, когато е достатъчно мъдър, за да се възползва от тази сила, когато може да се изпълни правилото на Хипократ-НЕ ВРЕДИ.
Право на решение в живота получава този, който обективно решава по-добре от другите. Право на сила ще получи този, който обективно по-добре от другите ще се разпорежда с нея. Такъв човек има за цел не да удовлетвори своето тщеславие, а да се стреми към личностно развитие.
Този, който се развива знае, че когато стане силен, ще получи всичко , което поиска –важното е сега да има непрекъснато развитие. Ако личността се развива-то и личната сила се развива. Ако личната сила се използва за удовлетворяване на самолюбието и тщеславието – то тя може дори да убива.
Личностното развитие – това е най-ефективния бизнес, по-ефективен дори от оръжието и наркотиците. Има обаче, много силно изкушение, човек да се захласва по странични неща, по пътя. Всичко е въпрос на изясняване на приоритетите. Ако всяка бизнес ситуация се разглежда не като начин да се получи доход, а като възможност за развитие-като тренинг, то и ефективността нараства. Става въпрос преди всичко за промяната на гледната ни точка. Тази промяна може да измени вътрешния ни мир и съответно света около нас.
Тук искам да използвам един пример, който съответно ще го трансформирам след това. Със жена ми имаме една лятна страст-да берем гъби. Тази страст е съчетана и с това , че обичаме да сме сред природата и обичаме гъбите. Аз естествено знам всички места около вилата ни, където има находища на качествени и любими гъби, само че те са сравнително отдалечени и ние рядко ходим до тях и се задоволяваме с гъбите, които намираме в близост. И не мислете, че ще загубим много повече време или усилия, ако целенасочено се устремим към целта.
Така е и в живота и в бизнеса ни. Вместо да търсим лидерите, които да станат нашите преки сътрудници и от това да последва по-бързо нашето израстване, ние “се спираме и берем каквито и да са гъби” и се лъжем, че постигаме резултат. По същия начин си избираме и интимните партньори и се чудим, че не сме щастливи. По същия начин постъпваме и със здравето си и с какво ли още не, т.е. задоволяваме се с каквото ни попадне-от страх да не изпуснем “питомното” и после да гоним “дивото”.
Човек, който е постигнал голяма лична сила, предизвиква доверие. /Спомняте си правилото на МЛМ:”Да ви познават, да ви харесват и да ви вярват!”/ Такъв човек може да изпълни своите обещания. На такъв човек не може да му се противостои.
А сега внимание! Майсторът няма лична сила, той използва енергията на вселената, а това означава , че количеството на енергията, която той може да използва е безкрайно.
Както вече отбелязах, най-голям принос за личната сила дава духовността. Духовността съответства на хармоничността на човек и особено на хармонията във взаимоотношенията между човека и света. Колкото е по-духовен човек, толкова по-малко психологични проблеми има. Колкото по-малко са конфликтите между човека и света, толкова по-високо е нивото на духовно израстване. Майсторът се слива със света, той се отъждествява с вселената. Именно в това е и приликата между различните религии -да намериш начин да се слееш и да се помириш с околния свят. Това е истинския път към свръхефективност, защото не могат части и елементи от една и съща система да бъдат в конфликт.
Защо ни е нужна сила? За да живеем леко и щастливо. Това , което изисква от слабия напрягане на всички сили, за силния е нещо дребно. Затова, ако искате да живеете щастливо и да ви е леко-повишавайте личната си сила, а ако искате да ви е тежко, продължавайте да работите много/За какво ли?/.
Съществува ли лесен начин за повишаване на личната сила? Може и да съществува, но аз не го знам. Това, което знам е - чрез развитие на духовността, Волевото Аз, Висшето Аз и самоактуализацията.
Скоро една дистрибуторка-психоложка ми каза, че Маслоу не бил върха, а имало и трансперсонална психология и пр. Добре, може и да е така, но за мен е важното нещата да са разбираеми за широката аудитория и най-важното приложими, за да може човек да е свободен и щастлив и най-важното да е творец-на своя живот. Отново искам да спомена, че един от водещите принципи на хуманистичната психология е, че творчеството е универсална характеристика на човешката природа. Всеки се ражда със спонтанна способност за творчество, която може да се проявява във всяка човешка дейност и ситуация. При повечето хора обаче тази способност се губи поради социализация и акултурация.
Освен това именно в хуманистичното направление на психологията се полагат основите на т.нар. трансперсонална психология, занимаваща се с процесите на излизане отвъд индивидуално-човешкото, с трансцедентните състояния, прозрения, с космическото съзнание и пр. Така, че човек достигнал или стремящ се към самоактуализация може /и е естествено/ да продължи с това по спиралата на собствената си еволюция.
За да е щастлив човек не е необходимо да се прави нищо със света. Достатъчно е човек да влезе в състояние на щастие. Нужно е само да се наслаждаваме на всеки един момент от нашия живот, да виждаме хубавото във всяка една ситуация. Хората, които умеят да получават радост от всяка една изживяна секунда, са харесвани и обичани от другите. С тях се работи с удоволствие. Никой не желае да контактува с темерути, във вечно лошо настроение. С приятен и щастлив човек забравяш за времето.
Това е необходимо условие за личен успех-да станеш щастлив. Станеш ли весел и щастлив, всичко ще се обърне към по-добро. Успехът не обича мрачните и угрижените-той търси веселите и жизнерадостните.
Избягвайте скучните хора, които не се радват на живота. Лошото настроение намалява личната сила, докато хубавото я увеличава. Доброто настроение е въпрос на тренировка и на нагласа, т.е. на гледна точка-с други думи, на начин на мислене.
Хората, които са почти постоянно в добро настроение, са се научили да влизат в това състояние от ранна утрин и го поддържат през целия ден, естествено “без да се правят”. Те не се оплакват и не смятат, че другите са им виновни за нещо. Те са се научили да поемат отговорност за своето състояние и за себе си.
И накрая искам да споделя с вас, че ако времето е пари, то личната сила е много пари и умението да увеличавате личната си сила е пътят не само към духовността, но и към големите пари. А те знаете за какво са вече, нали?
До другия път-ваш МН.

“Пробният камък на първокласния интелект се явява способността да задържиш в ума си две противоположни идеи едновременно и въпреки всичко да запазиш способността си за действие.”
Ф.Скот Фицджералд

33 “НИКОГА НЕ Е ТВЪРДЕ КЪСНО ДА СТАНЕШ ТОВА, КОЕТО БИ МОГЛО ДА ИЗЛЕЗЕ ОТ ТЕБ”

“И след лошата реколта трябва да се сее.”
Сенека

“По-добре да се целиш в съвършенството и да пропуснеш целта, отколкото в несъвършенството и да уцелиш.”
Т.Дж.Уотсън-І президент на IBM

“Спаси се сам и около теб ще се спасят хиляди”/цитат от Библията

Този безумен свят

Силата е в нас


Престанете да мислите за другите, да се грижите за другите, да се безпокоите за другите-защото това е една от хитростите на нашия ум, който старателно намира причини да не се занимава със самия себе си.
“Ако все пак хората се стремят да усъвършенстват сами себе си, вместо да се нагърбват да спасяват света, ако все пак, те се опитат сами да постигнат вътрешна свобода, вместо да освобождават цялото човечество - колко много биха направили за действителното му освобождение.”
Затова ако чуете, а аз го чувам ежедневно, че някой се е загрижил преди всичко за децата си, за родителите си, за роднините и за не знам си още кой, знайте че това е абсолютно лицемерие в опита да се свали от себе си отговорността за собствения живот под много благовиден предлог. Това е изтънчен начин за нищо да не носиш отговорност.
Защо животът на другите е по-важен от вашият живот? Защо трябва да захвърляме и да жертваме всичко в името на децата си? Тези деца ще пораснат и те на свой ред ще захвърлят своето бъдеще под краката на своите деца-и така до безкрайност. Аз естествено не ви призовавам да изоставите децата си, а говоря за приоритетите, че сегашния живот на възрастния е по-важен от ефимерното бъдеще на малкия човек.
Нима не си спомняте неудовлетворените амбиции на вашите родители? Нима малко нещастни съдби е докарала родителската “отговорност” за успеха в живота на своите деца. Ако аз не постигна нещо, то моите деца трябва задължително да го постигнат. И тогава беззащитния малък човек минава през “голготата” на своето детство-през училището и допълнителните уроци, през музикалните школи и езикови курсове, през басейна,стадиона и какво ли още не.
А ако не се получи, то винаги ще се намери причина и тя пак ще е извън нас. Детето ще е лениво, неблагодарно, неспособно, попаднало в лоша компания и т.н. А ние, виждате ли, всичко сме направили за него. А то нищо не цени!
Тук искам да споделя една мисъл, чиито автор не си спомням. “Не правете от детето си кумир, защото когато порасне ще му потрябват жертви”.
Аксиоматично се налага изводът, че човек не може да научи детето си на това, което сам не умее. Ако детето е неудачник, то родителите трябва да се замислят те какви са. Затова, ако вие сте недоволни от своя живот, ако не сте постигнали нищо, не проваляйте живота на вашите деца, като се стремите те да задоволят вашите критерии. Помъчете се да не ги възпитавате вие, а търсете алтернативни начини за това. Дори може да се доверите на някой друг, само гледайте да не е с педагогическо образование. Защото “няма да ви се удаде да създадете мъдреци, ако трябва в децата да убивате палавниците”. Не би трябвало да се убиват “палавниците” и във възрастните.
Още Аристотел е говорил, че най-мъдрите хора са длъжни не да управляват държавата, а да се занимават с обучението на децата. Обучението трябва да е насочено поне в 90% към обучение в мислене, а съвременното в 90% е усвояване на знания. Затова е необходимо да се усвояват принципите, подходите и умението да се използва справочна литература, както е при инженерните дисциплини. Главното не са знанията, а умението да се мисли и да се използва информацията.
Системата, при която един ученик стои пред дъската, а останалите нищо не правят или се радват ,че не са на негово място- дава до 3% КПД. А с обучение в мислене просто никой не се занимава, защото вероятно няма такива, които биха могли да го правят. Жалко е нали? Затова е необходимо самообучение цял живот и то най-вече по отношение на мисленето.
Ако се вгледаме в живота на много хора, а и в нашия, ще видим, че той е тягостен с многото безпокойства, страхове, реални и измислени проблеми и т.н.
Ние живеем, за съжаление, в един безумен свят!
В свят, където хората се убиват за пари или за идеи и измислени каузи.
В свят, където човек губи 15-18 от най-хубавите си години за да научи неща, които може и да не му потрябват или ще ги забрави, но нищо за това как да утвърди себе си и да не живее живот на неудачник и още по-малко – как да бъде щастлив.
В свят, където доброто настроение е рядкост, а оплакването от живота-норма.
В свят, където човек цял живот ненавижда своята работа и отрано мечтае за пенсия, а като я получи е недоволен от нея и от целия си живот.
В свят, където родителите старателно деформират децата си по свой образ и подобие с една цел, да могат и те да преживеят живота си толкова глупаво и безцелно-като тях.
В свят, където слабоумието е толкова разпространено, че дори вече не го забелязваме.
Слабоумните определят морала, ценностите и правилата в живота ни-в нашия живот. Те ни управляват! Или може би те не са слабоумни, а само се правят на такива. На нас ни остава само това да решим: дали ще приемем техните правила или ще живеем по свои.
Какво ни пречи? Страхът? Страхът от неуспеха, от бъдещето, от отговорността, страхът от свободата, от самостоятелните решения. Стига толкова!
Страхът убива радостта и щастието в живота, изпепелява душата. Страхът убива творчеството. Страхът убива успеха.
За да можем да живеем по свои правила и да сме успешни, трябва да имаме несломима сила на намерението. Концентрацията на волята превръща препятствията в прах. За да можем да постигнем тази концентрация, трябва да решим един път за винаги-какво съм аз, роб или господар на живота си?

Силата – това е нещо, което само ние можем да си разрешим.
Силата – това е осъзнат избор, това е вяра в себе си.
Няма препятствия в живота, освен тези в които вярваш.
Няма ограничения, освен тези които си избрал сам.
Няма невъзможни неща за този, който си е разрешил невъзможното!

Трябва да престанем да мислим, че светът е елементарен, ясен и скучен. Напротив той е сложен, нееднозначен и тайнствен. Светът е много сложен, ако умееш да разсъждаваш. Страхът от болката обаче е сериозен мотив и ни кара да го опростяваме и да взимаме лоши решения. Освен това ни кара да търсим винаги помощ, защото не сме уверени в себе си и това е при условие че действаме, защото ако се “панираме” от страх – няма никакви действия.
Затова трябва да престанем да разчитаме на другите, защото само ние сме заинтересовани от нашия растеж, защото силата е в нас, само трябва да си я разрешим. Бъдете сигурни, че никой не го интересува нашия живот и ако някой проявява интерес, то е от користни съображения. Няма безплатен обяд и безплатното сирене е само в капана за мишки-знаете ги тези клишета.
Нашият бизнес, обаче прави изключение, защото вашите интереси се припокриват с моите интереси -т.е. вашето израстване не ми е безразлично-то е и мое израстване и именно затова пиша тези материали. И разбира се, аз не отделям духовното от материалното, надявам се, че си е проличало досега.
Всяко предизвикателство е ситуация, при която отстъплението е невъзможно. Когато няма алтернативи, човек е способен на невъзможното. Човешките способности надхвърлят и най-смелите предположения. ”Ядрото на нашата личност е гениално!” Известни са множество случаи, когато в екстремални условия човек прави това, което след това се оказва фантастично.
Всичко е възможно-стига да го поискаме! Ваш МН


“Който е неспособен на велики дела, той презира и великите замисли.”
Л.Вовенарг


“Който не рискува-рискува двойно”-Е.Йонг





34 “НИКОГА НЕ Е ТВЪРДЕ КЪСНО ДА СТАНЕШ ТОВА, КОЕТО БИ МОГЛО ДА ИЗЛЕЗЕ ОТ ТЕБ”


“Да си достатъчен сам на себе си, да бъдеш за себе си всичко на света и да можеш да кажеш: “Всичко свое нося със себе си”.
Сенека – Цицерон – Шопенхауер

“Истината изобщо не страда от това, че някой си не я признава.”
Шилер


Парите и характера на предприемача

Комбинациите между честност и богатство.

Трите категории хора



Първоначално парите са били само еквивалент на труда-признание за положеният труд. Сега обаче, човек не работейки, може да има много пари. В същото време, друг, честно трудейки се, може едвам “да свързва двата края”.
Само собствен бизнес може да ти осигури голямо количество пари в днешно време. Изключение правят супер-специалистите, които получават големи хонорари, но те са единици. До неотдавна думата капиталист беше мръсна дума, а да се занимаваш с бизнес беше “неморално”. Известно е и това, че за да се задържиш на повърхността-като бизнесмен, трябваше и трябва да прилагаш разни трикове, да избягваш данъците, ако можеш, да даваш рушвети, да не плащаш осигуровки на служителите си и т.н. Това естествено касае най-много начинаещите и дребните предприемачи. Кой може да си позволи да живее по правилата? Всичко това може да повлияе негативно на характера на предприемача. Стремежът към печалба и многото пари, могат силно да променят характера на човек и то не към добро. Може да се появи презрение към околните “ниски съсловия” и високо самомнение и оценка на собствената значимост.
Впрочем при парите има и много плюсове. Това са постигането на различните свободи и независимостта, която те дават. Имайки пари, човек престава да мисли за насъщния и за покрив над главата си, за необходимостта да се занимава с омразни неща или работа. Той може да се посвети на това, което му е по душа-т.е на самореализация.
В това е и парадокса, че тези които имат вече много пари, като правило не се и замислят за самореализация, доколкото в процеса на забогатяване са “убили”любовта и са погубили душата си.
Изводът е един, че многото пари са задължителни при самореализацията и самоактуализацията, но при процеса на тяхното добиване човек трябва да повишава духовния си потенциал и да не губи връзката си с любовта, а да я задълбочава. Защото в противен случай няма душевно/психическо/ здраве, няма и щастие.

Тук искам да разгледам и вариантите на комбинации между богатството и честността.

1. Нечестни и бедни хора
2. Честни и бедни хора
3. Нечестни и богати
4. Честни и богати


Първата категория изобщо не съществува, т.е. никой доброволно няма да се постави в нея. Втората категория хора защитават своя мироглед чрез отрицанието на четвъртата категория. Те се опитват да доказват, че съществува само третата.
Защо е така? Защото се смята, че дори слабият и глупавият може по нечестен път да придобие състояние.
И кои са слабите и глупавите? Именно хората от категория 2. Защото ако бяха силни и умни, отдавна да са в категория 4.
Още едно разсъждение, ако ми позволите. Какво е честността. Това е проява на истинността. Законът за истината е закон на любовта, а любовта е духовност.Значи честност означава и духовност.
С други думи хората от категория 2 не могат да си представят, че може да има хора от категория 4, само че променена на ДУХОВНИ И БОГАТИ.

МЛМ е категорична възможност човек да влезе в четвъртата категория.

Благосъстоянието се явява материално отражение на умението на човек да създава, да твори и да постига поставените цели.
За да се създава, да се твори и да се постигат поставените цели-трябва да се действа.
За мирогледа ще говорим допълнително, но все пак нека видим колко категории хора има.
Първа – Съзидатели, творци. Те са носителите на прогреса. Тези хора не търсят извинения и поемат отговорност. Създават благата и са активни.Те много добре знаят, че ако искат нещо трябва да си го осигурят сами. Те не просят подаяния.
Втора- Потребители. Тези хора “теглят каиша”, работят за насъщния и винаги завиждат, като смятат че някой им е длъжен. Никога не се смятат за виновни, а обвиняват другите и обстоятелствата за всичко. Отричат, че ситуациите в които се оказват са последица от тяхната дейност или бездействие. Пасивни са по природа.
Трета-Хората намиращи се на границата между първа и втора. Това са хора, които се стремят да минат в първата категория, но се страхуват, съмняват се и търсят подкрепа. Някои от тях, рано или късно разбират, че без категорично решение от тяхна страна промяната е невъзможна. Когато преминат в първата категория, всеки от нея е готов да им помогне с всичко, което знае и умее.

Любима тема на хората от втора категория-като механизъм на психологическа защита, е именно това, да се представи всяко едно богатство или просперитет, като измама или далавера. Потребителите живеят за сметка на активността на първата категория. За съжаление при социализма се възпитаха няколко поколения потребители-без активност и стремеж за творчество. Спомнете си крилата фраза “учи мама, да не работиш”. Хората от категорията на потребителите са най-активни в търсенето на “социална” справедливост и всичко, което може да се изпроси. През цялото време на тях трябва да им се помага и техните проблеми трябва да се решават с приоритет-но не от тях, а от другите.Те просто искат да продължават да бъдат “слаби”-т.е. пасивни и мързеливи.
А вие от коя категория сте?

Завършвайки този път, искам да споделя, че в живота трябва да имаме две цели: отначало да получим каквото искаме, а после да му се насладим. Само мъдрите постигат втората цел. Е, какво, ще се присъединим ли към тях?

Тайната на щастието не е само в умението да се постига целта, тя е и в умението да бъдеш такъв, какъвто мечтаеш да бъдеш, а това е целта на самоактуализацията! Ваш МН.

“Нищо велико в света не се извършва без страст” - Хегел


“Да живееш глупаво, неразумно, невъздържано означава не лошо да живееш, а бавно да умираш.” Демокрит



35 “НИКОГА НЕ Е ТВЪРДЕ КЪСНО ДА СТАНЕШ ТОВА, КОЕТО БИ МОГЛО ДА ИЗЛЕЗЕ ОТ ТЕБ”

“ В мечтата има страна, която е по-висша от действителността. В действителността има страна, която е по-висша от мечтата. Пълното щастие би било съединението на едното и другото.”
Лев Толстой

“Който иска да постигне много, той трябва да умее да ограничава себе си.....”
Хегел


Философски принципи на Новата епоха /New Age/

Мирогледът

Свободата и правилната пропорция между мислене и действие

Вслушайте се внимателно в следващите мисли и се постарайте да усетите тяхната същност и дълбочина. Те обединяват всички светли стремежи и помисли на нашето време в едно непротиворечиво и единно Цяло, съхранявайки при това индивидуалността и свободата на всеки участник в този процес. По-надолу ви представям няколко от тези идеи, като списъка може значително да се допълни и разшири.
1. Вселената има мистична природа. В нейната същност лежи Любовта. Вселената е добра и се развива.
2. В Духовността няма секти. Всички религии се разглеждат, като изразители на едно и също и най-важното в тях е правото на личността на свободен избор/свободна воля/ на собствения път, какъвто и да е той-традиционно религиозен или светски духовен.
3. Във Вселената има достатъчно количество материални и духовни ресурси за всеки.
4. Върховна грижа за околната среда, екологичен стил на живот и отговорност за природата.
5. Човешките същества имат много по-голям потенциал, отколкото показват и реализират, в своята същност те са божествени.
6. Човекът е творец на собствената реалност и собствения живот, за които носи отговорност и които твори чрез своите мисли, чувства, думи и поведение.
7. Приоритет има интуитивното възприятие на света над логическото мислене.
8. Необходимост от възстановяване на хармонията между мъжкото и женското начало.
9. Холистичният модел в науката и медицината: вяра в това, че Вселената не е механизъм, направен от случайно функциониращи части, а жив организъм, който работи като Цяло.
Няколко пояснения
Съвременната наука достигна до няколко фундаментални положения:
-Светът е пропит от енергии, които са различни по качество и характеристики, което им позволява да постигнат безкрайно разнообразие от форми на проявление и взаимодействайки в това единство, да съхранят общата хармония и постоянната им съпричастност към единния източник на Любов, включващи в себе си Истината и Основата на всичко.
-Човек постоянно се намира в това енерго-информационно поле и е способен да му влияе със своите мисли и чувства. Следователно той е отговорен за ставащото в света и е способен да го измени към по-добро с помощта на чисти и светли помисли, а също така и със знанията си за начините и техниките на енергийно въздействие върху Природата и Обществото.
-Всичко до което се докосва човек и с което контактува, запечатва информацията за него и за неговите мисли и чувства и се насища с енергетиката идваща от него.

По този начин езотерическите знания, пречупени през призмата на съвременната наука ни дават възможност за разширено разбиране на обкръжаващият ни свят, а така също и за закономерностите на взаимодействието на енергията и информацията и за финоматериалната структура на човека и Природата. Всичко това ни открива нов път при използването на тези възможности, а от това зависи и нашето щастие и нашето бъдеще.
В моите послания няма изчерпателност-има само репери. Тези репери обаче, могат да послужат за начало на едно по-задълбочено изследване от хората, които са се събудили, които са осъзнали, че все пак са Духовни Хора.

МИРОГЛЕДЪТ
Мирогледът на човека се определя не от това, което той мисли за това или онова, а от това какво прави и как го прави.
Нека се опитам да кажа същото, само че с други думи.
Всякакви изявления, не подкрепени с действия, означава че тези изявления не съответстват на РЕАЛНИЯ мироглед на човека – правещ тези изявления.
Мирогледът на повечето хора представлява нещо като “кръгова отбрана” против каквито и да са предложения да приемат отговорността за собствения си живот и да си признаят факта, че те са това, което правят.
Ако ти нищо не правиш-то какво си тогава - нищо ли?
Много хора изпитват огромен страх от това да взимат СОБСТВЕНИ решения. Това най-често се потвърждава при различни панически ситуации. Тогава почти всички се отказват от самостоятелни решения и правят това, което прави тълпата.
Предприемачът е човек, който има собствено мнение и се противопоставя на тълпата.
Ако говорим за мирогледа на предприемача, това е човек, който действа без да се опира на чуждото мнение, докато сам не се убеди дали е на прав път или не.
Какво ви пречи да създадете добър бизнес? Това не е недостигът на знания, това са ГРЕШНИТЕ знания.
Едно такова грешно знание е, че всеки бизнес се гради с начален капитал. Защото на въпроса: “Защо до сега не си изградил собствен бизнес”- почти всички отговарят:”Нямам начален капитал”.
Преди да разгледам какво се крие зад всичко това искам да заявя: “Във ФЛП може да се изгради собствен добър бизнес без начален капитал”
И така, искам да разгледам психологическите причини, скрити зад повърхността на оправданието – нямам начален капитал.
Тук могат да се посочат два варианта.
Като първи, това са пренасяне на причините от вътре - навън.
Вместо това, да си признаеш, че те е страх, че не знаеш-какво и как да го правиш, че носиш неувереност в себе си, много по-щадящо тщеславието е да изтъкваш, че аз видите ли съм умен, смел и упорит, но просто нямам пари/Дали тези две твърдения не си противоречат?/. А хората, при които заявлението, че нямат пари не е по силите им, просто заявяват, че нямат време за подобно нещо. Ето вчера, една нова дистрибуторка, която вече е започнала да работи по списъка си, ми сподели, че първите двама човека с които е говорила, са й отказали под предлог, че нямат време.
Вторият вариант е в жизнената позиция на слабите хора – да икономисват вътрешната си енергия/вече говорихме за силата и духовността/. Такъв човек, вероятно има сила само да “проспи” деня си като наемен “работник” и след това да се оплаква или да се скара с близките си, чувствайки се жертва. Такъв човек не само , че не може да мотивира другите, но не може да мотивира и себе си за действие. И къде е причината за това? Причината е в мирогледа. Колкото по-малко човек е уверен в себе си и колкото по-малко е ориентиран към действия, толкова по-малко има сила и енергия. Представата за енергичен човек - е представа за човек, който не спира да действа.
Колкото повече цели си поставяте и действате за тяхното осъществяване, толкова повече енергия придобивате-опитайте и ще видите. А имайки вече енергията и силата ще можете лесно да убеждавате хората, които преди не сте могли да убедите, ще можете да решите проблемите, които преди не сте могли да решите и т.н.
Единствено действията създават растеж на енергията!
Няма да се уморя да го повтарям. До сега видяхме, че единствено действията са “панацея” за всички наши душевно-духовни и физически проблеми.
Затова и предприемачите постигат това, което другите не могат. Затова те имат големи енергетични възможности.
Единствено действията създават растеж на енергията!
Мисленето и действията трябва да се редуват-като вдишването и издишването!
Ако вие размишлявате половин ден, то след това трябва половин ден да действате!
От неправилните пропорции между действието и мисленето възникват две “болести”- безплодния интелектуализъм и работохолизма. Такива хора не могат сами да се оправят в живота, на тях им е нужен “господар” и те се превръщат в “роби”.
Свободата е в правилната пропорция между мисълта и действието! Ваш МН.


“Двама човека безплодно са се трудили и без полза са се старали: този, който е трупал богатство и не се е ползвал от него, и този, който се е учил на науки, но не ги е прилагал.”
Саади

“За човека с талант и любов към труда не съществува преграда”

Бетовен

“Едно от най-удивителните заблуждения – заблуждението в това, че щастието на човека е в това нищо да не прави.”
Лев Толстой

36 “НИКОГА НЕ Е ТВЪРДЕ КЪСНО ДА СТАНЕШ ТОВА, КОЕТО БИ МОГЛО ДА ИЗЛЕЗЕ ОТ ТЕБ”

“Затаената обида е като бримка на чорап – само може да се увеличи. Истината се крие в прошката.”

“Когато съдиш другите, разкриваш собствените си страхове и предрасъдъци.”
Хорас Джексън Браун


Духовните учения, Духовните учители и Духовната етика

Новото в нашия живот

Бъдещето и мечтите.

Някои философско-етични учения са неразривно свързани с историческия опит на човечеството. Те са, като че ли, нравствената основа на световните религии. Всеки от великите Учители на човечеството е формирал своя система на етика. Най-древното Учение обаче, това на Моисей, е намерило най-пълно признание в Ученията на Исус Христос и на Мохамед.
Моисей е роден някъде през XІV-ХІІІ в. преди н.е. Той е основател на световната религия на евреите и е създател на един от най-древните нравствени кодекси. Родоначалник е на еврейския народ и го е водил към осъзнаване на своята духовна общност. Дал е обща вяра, идеята за Монотеизма и общите нравствени принципи. Разработил е кодекс от правила, които са регулирали всички сфери на живота и са имали законодателен характер. В неговата основа са залегнали 10-те заповеди и древният, старозаветен принцип “око за око” – в качеството си на принцип на справедливостта. Нравствените изисквания на Декалога /10-те заповеди/ са станали основа на общочовешката нравственост. Те обаче регулират само действията на хората, но не и техния морал. Те се явяват принудителни закони, като Моисей не се е стремил да ги закрепи в моралното съзнание на хората.
Конфуций /551-478 пр.н.е./ е предложил програма за добродетелен живот. Основата на етиката на Конфуций се явява човеколюбието, милосърдието и хуманността, като качества на индивида, човешкото начало, програмата за живот и дълг. Отношенията между хората са хармонични и нравствени, ако те са взаимни, където е валиден принципът-“Не прави на другите това, което не искаш за себе си”.
Буда/средата на VІв.пр.н.е./ Етиката на Буда се строи върху принципа, че спасението е в освобождаване от желанията. Смисълът на живот Буда е видял в блаженството, щастието, което не се постига чрез хедонизъм и аскетизъм. Той открил верния среден път. Достигането на нравствена висота Буда е свързвал с отделяне от света и крайния егоизъм, изразяващо се в ликвидиране на желаннията. Той е считал, че източник на страдание е желанието за живот. Страдание е всичко, което е свързано с живота. Преодоляването на егоизма се състои в прехода от индивидуалното самоопределяне към безличното начало. Изпитването на любов към всичко живо, Буда е свързвал с отсъствието на вражда. Този, който е могъл да преодолее чувствената привързаност към света е изпитвал чувство на любов.
Мохамед/р.570г. в гр.Мека/ Няма ясна оценка до сега, какво представлява неговото учение от гледна точка на Етиката. Трудностите в случая идват от това, че то е интегрално и е възприело много от Ученията на Моисей и Христос и е много по-близо до реалността отколкото християнството. Затова нормите на мюсюлманската етика не са категорични, в отделни случаи те допускат нарушения. Тази етика отчита ограничеността на възможностите на обществото и човека, отрича божественото у него и има доста либерални възгледи по отношение устройството на семейството и обществото като цяло.
Исус Христос Религиозната теза за изкуплението на човешките грехове от Исус Христос не трябва да се приема като обещание за безгрешно съществуване на хората, защото греховете на човечеството и след Христа си остават.
Христос провъзгласи “Царството Божие вътре в нас”, като царство не просто на духа, а че Духът, чието име е Любов е единен с Бог. То носи на човек чистота на вътрешния свят, ако той живее съзнателно с избора на Любовта. Причината за страданията лежи в грижата за материалните блага и чувствените удоволствия. Страданията са неотделими от наслажденията, а наслажденията/блаженството/ се явяват неотменима част от самия живот. При това блаженството практически не е свързано с материалната страна на живота.
Учението призовава грешниците към покаяние. Грехът се разглежда като отклонение от моралните норми, които от своя страна са външни и вътрешни. Вътрешният морал се явява много по-важен от външния, грехът може да бъде извършен и мислено. Към убийството като грях, Христос е приравнявал и гневът, неуважението, отрицанието на ума и разсъдъка у другите. Обаче Той много ясно е отделил у човека, работата на божествените и дяволските сили, като особен вид работа на Съзнанието на Природата. На Дявола Той е дал основната способност да убива човешкото добро и човешката любов.
Христос прави решителна крачка: На старозаветният закон на Моисей-“око за око”, противопоставил милосърдието на любовта-“Възлюби своя враг”.
На няколко от греховете на хората Христос е отделил особено внимание. Това са: лицемерието, което Той отнася не като лъжа към човека, а като лъжа към Бога; унинието – като към неверие в Божието милосърдие, което води до отказ от Любовта и към гибел на човешката душа, а любовта-благодарност и любовта-милосърдие е поставил най-високо от всички морални качества на хората от страна на обществото и църквата.
Христос първи е формулирал Етиката на вярата в Бога като знание, управляващо човека отвътре, чрез душата му, а не отвън , от правилата приети в обществото и от църквата.
В това е и най-голямото противоречие между учението на Исус Христос и неговата трактовка в различните християнски религии.
Тези, които имат очи ще видят, общите черти на Етиката на вярата в Бога/в Любовта/ с Духовната етика, която разглеждаме досега и че достигането до любовта-благодарност и любовта-милосърдие се припокрива с достигането на Д2 и Д3 от “квадранта на свободата”.
Може би тук е мястото с няколко думи да разгледам и религиозната етика и нейните прояви при различните религии.
Която и да е от световните религии не приема никакви други обосновки за Бога или за самата нея, освен мистичните й основополагащи догми. Тук основополагащ е страхът от загубата на властта над паството. Религиите – това са мистични учения, построени на ритуали/ритуална магия/ и култ към избраният висш идеал. Като правило, в религиите се провъзгласява идеалът на греха и идеалът на верността. Да не съгрешиш се явява върхът на вярата, която принизява любовта до съблазън, похот и изкушения, с които е необходимо да се бориш заради изпълнението на дълга. Смисълът на живота на религиозният човек се явява защитата на тази вяра.
Православие. Етиката на православието е твърда и недемократична, като предписва изпълнението на задължителни тайнства и ритуали. Тя е крайно мистична и непримирима към другите религии. Предлага спасение на човека след неговия живот. Проповядва прекарване на живота в аскетизъм и “монашество”. “Избраните” и “светите” са се опитвали да осигурят регулирането на експанзията на човечеството чрез съблюдаване на заповеди, включително и отрицателната обратна връзка.
Будизъм. Твърдо и песимистично разглежда понятията за свободата и предназначението на човека, предлагайки спасение в отделянето от света.
Католицизъм. Идолопоклонство, купуване с пари спасението на душата, спокойствие при съгрешаването чрез възможността за опрощение на греховете, абсолютен недемократизъм.
Протестанство. Най-демократичната религия в християнството. Най-близка до Духовната Етика на вярата в Бога на Христос. Възвръщане към Византийското християнство. Христос се явява като пример за подражание.

Надявам се, че на всички ви е станало ясно защо направих това кратко изложение. Ако някой не е разбрал, то отговорът е в самият текст.

Новото
Новото винаги предполага риск!
А там където има риск, има и страх. Смелостта е действие въпреки страха.
Например, трябва да проведете среща. Какво бихте изгубили ако резултатът от срещата е негативен за вас? Нищо, ще поблагодарите и ще отидете на следващата среща. А ако вие не проведете тази среща, уплашите се и не отидете-какво ще стане? Вие ще изгубите единственият невъзвратим ресурс-времето! Изгубеното време никога не може да се върне! А резултатът можеше и да е положителен.
Новото винаги е съпроводено с преодоляване на страх. Това е страхът от неуспеха,.
Кой и кога ви е внушил, че трябва да се страхувате от неуспехите?
Отдавна е известно, че не греши само този, който нищо не прави. Нали стигнахме и до извода, че предприемачът не се опира на чуждото мнение, а сам се убеждава чрез резултатите от действията си, в правотата си.
Ако престанем да се страхуваме от неуспехите, то ще изчезне и страхът от новото.
Кой обаче не се бои от неуспехите? Този, който знае, че нито един неуспех не е фатален. От всеки неуспех може да се извлече полза-за това вече говорихме.
Умножете вашият сегашен доход 10 пъти, 100 пъти, дори 1000 пъти и тогава кажете заслужава ли си да се отиде на риск с новото.
Айнщайн е създал своята теория на относителността, подлагайки на съмнение такъв авторитет като Нютон.
Самолетите са създадени въпреки мнението на много авторитети, че това е невъзможно.
Ами отричането на възможността за извеждане в космическа орбита на товари или още повече на хора. Примери има много.
Бъдещият предприемач се намира в същата ситуация. Почти всички около него ще му говорят, че нищо няма да се получи. И това ще е съпроводено с факти аргументи и мнения на авторитети. Дори може да бъде обект на присмех.
И те ще са прави, освен в едно. Те ще говорят в минало време. Всички техни аргументи – това е старото!
Създаването на нещо ново изисква пълно отказване от старото!
Когато вашите събеседници разберат тази мисъл, не мислете че ще се откажат от негативизма си. Напротив, ще го задълбочат с въпроса: “Нима смяташ, че ти си човекът, който ще може да създаде новото?”, или нещо от този род.
Затова послушайте В.Юго:
“Избягвайте тези, които се стараят да подронят вашата вяра в себе си. Тази черта е присъща на дребните хора. Великият човек, точно обратното, внушава ви чувството, че и вие можете да станете велик.”
Тук има и един парадокс. Всеки, който иска да създаде свой бизнес и да стане предприемач, а още не е, трябва да мисли и действа като предприемач. Т.е. той не се идентифицира с миналото и настоящето, а с това какъв ще е в бъдещето-с други думи това е живот и в настоящо и в бъдещето. Ключът на неговата увереност лежи в бъдещето. За да се намери този ключ се изисква дълбока увереност в себе си.
Това да живееш в настоящето и бъдещето/никога в миналото/, може би е една от чертите на истинския предприемач.
Ако някой ви попита какво сте правили в миналото и се опита по това, да изясни какво представлявате в момента, това означава, че самият той живее в миналото и не става за предприемач, поне докато не си промени мисленето.
Бъдещето
Нашето бъдеще е следствие на нашите мисли за него...и на нашите мечти.
Нашето бъдеще е и следствие на нашия мироглед.
Ние измисляме/мечтаем/ бъдещето си и го реализираме в живота си.
Или не го реализираме.
В такъв случай мислите се явяват безплодни мечти-блянове. Кои хора бленуват? Бездействените хора, хората с неправилен мироглед. Ето и някои от характеристиките на този мироглед.
- Отсъствие на смели планове-мечти.
- Вечно отлагане на реализацията на тези планове в живота.
- Спиране в случай на неуспех./Не спирайте! Не се оправдавайте и не търсете външни причини! Всичко е вътре във вас и ако го осъзнаете-имате шанс./

Бих искал никой от вас да не се познае, зад тези характеристики, защото това ще е гаранция за скучен, тежък и финансово неудовлетворителен живот-Ваш МН

“Когато всичко е изгубено, остава бъдещето.”
К.Бови

“Прощава се всичко на онзи, който сам не си прощава нищо.”
Конфуций


37 “НИКОГА НЕ Е ТВЪРДЕ КЪСНО ДА СТАНЕШ ТОВА, КОЕТО МОЖЕ ДА ИЗЛЕЗЕ ОТ ТЕБ”

“Деветдесет и пет процента от хората на земята са инертна маса. Един процент са светите хора и още един-безнадеждните кретени. Останалите три процента са тези, които могат нещо да направят/творят/ и го правят.”
Стивън Кинг /”Мъртва зона”/

“Както следва от теорията на МЛМ, само 13% от дистрибуторите проявяват интерес към бизнеса, а останалите обикновено са крайни потребители. При това от тези 13%, само 4% го превръщат в стабилен бизнес, а останалите 9% се задоволяват с това да “избиват” парите си.”
Е.Гилбо
Приоритетите на твореца

Ролята на МЛМ

Управление

Власт

Нека да припомня трите категории хора-творци, потребители и хора намиращи се на границата между тези двете. Потребителите живеят за сметка на активността на творците/съзидателите/. Те обаче, творят независимо от условията и заплащането. Експериментът наречен “социализъм” нагледно доказа това твърдение. И тогава имаше хора, които независимо от трудностите и от ниското заплащане създаваха и творяха. Сега разликата е, че най-накрая творците могат да притежават плодовете на своето творчество, което естествено не се харесва на потребителите и те се стремят към подялба. И как става това? Чрез данъците естествено.
Моето искрено желание е, все повече хора около мен да преминават в категорията на творците, за да могат да бъдат щастливи от това , че творят живота си и себе си.

Какви са приоритетите по този път?

Приоритет №1- Самореализация-самоактуализация
Приоритет №2-Полза за другите от резултатите на творчеството
Приоритет №3 Непрекъснато увеличаване на доходите /ползите/ на всеки/Бизнес/
Логично е при всеки бизнес чистата печалба да се инвестира за неговото развитие. В дадения случай се вижда, че на първо място, печалбата е необходимо да се влага в самореализацията/саморазвитието/. На второ място трябва да се инвестира в повишаване на нивото на полезност на това, което предлагате на хората и вече на трето място в повишаване нивото на доходите от вашия бизнес. Вероятно на много от вас това ще се стори необичайно.
Каква е ролята на Мрежовия маркетинг в случая?
Работата е там, че мрежовия маркетинг е най-добрата форма на образование в най-широк смисъл. Спомняте си какво казва Кийосаки по този въпрос-за “обучението променящо живота”. Има само едно единствено условие, че парите не са приоритет № 1. Известно ви е, че хората които наблягат на продажбите в МЛМ не достигат до големи успехи. Най-успешни са тези, които формират големи мрежови структури.
Затова главната задача на мрежовика е работата с хората, а това е образователна задача. При това основната трудност се състои в това, че за да се измени съзнанието на човека, да го подтикнеш към развитие на личността му-трябва да му помогнеш да повярва в себе си.
Аз лично смятам, че мрежовият маркетинг е изключителна възможност за всичко това. И ако срещнете някакво негативно отношение към МЛМ, то бъдете сигурни че това са хора, които или нищо не разбират, или хора, които подсъзнателно оценяват високо тази възможност за развитие, но просто не искат да се развиват. Затова ругаейки МЛМ те успокояват своята съвест.
В МЛМ вие усвоявате отначало професията на консултант от висок клас по отношение на продуктите, а след това професията на учител, но така че вашите ученици да станат добри учители на своите ученици.
С други думи вие обучавате на това, как се учат учители. Това се нарича тренинг, а вие ставате тренери. Задължително трябва да се усвои професията на тренера.
Ако се запознаете с материалите на БИЗНЕС АКАДЕМИЯ ФОРЕВЪР, т.е. започнете да се обучавате и да изпълнявате елементарните изисквания на СИСТЕМАТА- ще видите, че вие ще започнете веднага да действате. Тези действия несъмнено ще ви доведат и до трите приоритета, които ги разгледахме по-горе. Естествено едни ще се подготвят по-добре и ще действат по-добре, а това значи, че ще достигнат целите си по-рано. Ако се смята, че могат да се постигнат резултати с минимални усилия или без усилия- то това ще бъде най-сигурния път към неуспеха. Най-добри ще станат тези за които трите приоритета ще бъдат двигателят на тяхната мотивация. Най-добър ще е този сътрудник, който иска да се самореализира и самоактуализира. Той няма да седи и да чака някой друг да му свърши работата. Той ще е готов да поеме отговорност и за себе си и за резултатите.
Пари винаги могат да се намерят, идеи също. Това, което липсва са инициативните и действени хора, готови да поемат отговорност за резултатите. Хора, чиято задача номер едно е да повишават непрекъснато своята ефективност.

Управление
Висшите учебни заведения “бълват” непрекъснато специалисти. Защо повечето от тези специалисти не става за нищо друго, освен за наемни работници и изпълнители? Какво изпълняват те? Те изпълняват задачите по постигането на цели, поставени от предприемачите, от техните мениджъри. Тези мениджъри дори могат да не разбират нищо от проблематиката на работата. Важното е да могат да поставят цели. Надявам се, че вече е ясно какво не умее специалиста-не умее да/си/ поставя цели. Разбирате ли сега защо толкова много хора търсят наемна работа?
Ако вие не можете да управлявате себе си/не можете да си поставяте цели/- то вас ще ви управляват други.
Каква е целта на обучението в средното училище? Това е подготовка за постъпване в университет. А целта на университета? Да се издаде диплома. А дипломата за какво е? Да се покаже на бъдещият работодател. Нима на него му е нужна тази диплома? Не, на него му е нужен специалист, който да постига целите поставени от него.
И сега остава да попитам, учат ли в университетите на това, как се достигат цели? Не, не учат! Това е огромният проблем на нашето време.
Защо толкова много фирми фалират? Защото и голяма част от работодателите не знаят как се поставят и постигат цели.
Затова трябва, на първо място, човек да се научи на това умение/не знание/.
Целите трябва да са СОБСТВЕНИ, а не чужди. Ако се разберат трите приоритета, то и целите ще се появят. Преди това обаче, човек трябва да се е научил да мисли правилно. Мисленето – това е процес на разбиране на същността /причинно-следствените връзки/ на явленията. Ако има някакъв факт, то за него има причина, а този който е създал причината-той си има и цел, и този факт приближава достигането на целта към този, който е създал причината. Затова е нужно ПРАВИЛНО да се залагат/създават/ причините.
Ако някой казва, че нещо е невъзможно, това означава, че той не знае как да го направи, а и не може да измисли какви причинно-следствени връзки са необходими за да получи това, което му е нужно.

А какво е това власт?
Власт – това е правото да поставяш/да определяш/ цели.

Затова, който делегира на друг правото да му определя целите, доброволно си отнема свободата и се поставя в позиция на, най-меко казано, управляем.
Надявам се, че обясних причините за статистиките с които започнах. Ваш МН

“Всяка глупост страда от досада към самата себе си”- Шопенхауер
“Най-добре е онзи, който е разчитал само на себе си и сам за себе си е всичко” - Шопенхауер

38 “НИКОГА НЕ Е ТВЪРДЕ КЪСНО ДА СТАНЕШ ТОВА, КОЕТО МОЖЕ ДА ИЗЛЕЗЕ ОТ ТЕБ”

“Подражанието – това е най-лекия път” – Конфуций

“Да обучаваш, означава да се учиш два пъти” – Ж.Жубер

Отново за приоритетите

Творчеството

Развитието

Способността да убеждаваш

Уважението към себе си

Приоритет №1 – Самореализация – самоактуализация /Да станеш това, което може да излезе от теб/
Надявам се че вече сте се запознали с транссърфинга и махалата.
Самореализацията на човека за тях е пагубна, защото свободната личност не работи за махалото, а за собственото си развитие и процъфтяване.
За махалата е изгодно човек да бъде сива личност, роб, работещ за тях. Затова от самото детство му се внушават общоприети норми и правила, които го правят удобен и послушен.
Влиянието на махалата е особено силно сега. Човечеството е натрупало огромно количество знания и също толкова заблуди. Заблудите са толкова здраво вкоренени, както и знанията.
Главната загуба на човека е в разкъсването на връзката между душата и разума.
Истински успехи в бизнеса, науката, изкуството, спорта и дори личния живот постигат само единици. Всички са свикнали с това положение и на никого не му хрумва, че то е ненормално.
Нека да задам въпроса:
Какво ти е нужно за да попаднеш сред тези избраници?
И веднага ще отговоря:
Ти имаш всичко, което е необходимо. Остава само да се възползваш от него. Способен си на всичко, но никой все още не ти го е казал.
Това твърдение сигурно ще предизвика съмнения. Но нали не се съмняваш, когато ти внушават, че не ти достигат способности, възможности, че не си достоен, че другите са къде-къде по-добри.
Лесно приемате на доверие твърдения, издигащи висока стена по пътя на вашата цел.
Бъдете сигурни, че сте достойни за всичко най-добро и сте способни да постигнете всичко, което желаете.
Именно този факт, че сте достойни за най-доброто и сте способни на всичко, СЕ КРИЕ МНОГО ГРИЖЛИВО ОТ ВАС.
Внушават ви, че е наивно да вярвате в неограничените си възможности.
Събудете се и се отървете от тази измама!
Играта ще тръгне по вашите правила, ако осъзнато се възползвате от правата си. Животът ви е само един – сега! Не е ли време да изтръскате купчината твърди убеждения, които могат да се окажат лъжливи, а вие дори да не разберете?
Животът ви ще мине, всички възможности ще бъдат изчерпани, а благата на този чудесен живот ще бъдат за други, но не и за вас.
Само вие можете да решите да се възползвате или не - от своите права. Ако си позволите да имате, ще ви се случи. Започнете с това-повярвайте в неограничените възможности на душата си и насочете разума си към нея. Лъжливите убеждения, много от които се разбиват в модела на транссърфинга, ви пречат да го сторите. Едно такова убеждение е следното: “Най-трудно от всичко е да победите себе си” или “Най-трудно от всичко е да се борите със себе си”.

През целия ни живот се опитват да ни внушат, че успехът, богатството и славата са отредени за избраници. В училище, в работата, на състезания, конкурси и различни атестации, постоянно ни внушават, че сме далеч от съвършенството, че другите са по-добри и по-достойни.
Който не е повярвал в това, получава и успех и богатство, и слава в излишък. Колко е просто! Само едно не е просто – да се повярва, че всеки от нас заслужава и е способен да го постигне. Но вие действително ще успеете да повярвате, ако имате такова намерение.
Кой може да ви помогне? Самите вие, чрез Вадим Зеланд и неговата теория за транссърфинга. Изучете я, проумейте я и я използвайте и ще видите, че наистина е основополагаща, особено за хора, които искат да постигнат ПРИОРИТЕТ №1./Ако някой няма книгите, ще му ги изпратя, само ми пишете./

Приоритет №2 – Полза за другите от резултатите на вашето творчество /маркетинг – в нашия случай нетуърк-маркетинг/
Този приоритет съм го разглеждал подробно на други места, затова тук искам само още малко да се спра на така наречените “специалисти”.
Моето отношение и постоянно “внимание” са породени от това, че специалистът е потребител до фанатизъм.
Какво получава специалистът, когато постъпи на работа? Вероятно: бюро, стол, компютър и телефон. Добре, ако всичко това той си го има в къщи, защо му е да ходи на работа? Защото той няма да знае какво да прави. На него му е нужен човек, който да му поставя задачи и строго да следи за тяхното изпълнение. А по-нататък? По- нататък този специалист трябва да донесе печалба, като малка част от нея, той ще получи като заплата. За какво специалистът/потребителят/ преотстъпва лъвския дял от печалбата, донесена от него? Само за това, че не той, а този който поставя задачата носи и съответната отговорност. Задачата, все едно ще бъде изпълнена. Ако един специалист не се справи, ще дойде друг или ще се опита по друг начин. Затова са необходими хора, които могат да действат гъвкаво, в зависимост от ситуацията. Именно против това негодува потребителя/специалиста/. Той смята, че предприемачът/мениджъра/ е длъжен ясно да поставя целите/задачите/, като трябва да осигури и ресурсите за това, а по-нататък – каквото стане. Специалистът не желае да отговаря за резултатите. Предприемачът трябва да отговаря за всичко. Пак стигаме до липсата на зрелост и до нежеланието за поемане на отговорност.
Специалистът не разбира, че парите винаги не стигат и всеки проблем може да се реши и по-икономично. Да, могат да се направят икономии!
Но това е вече творческа задача.
Защо, мислите, отделям толкова внимание на този голям /95%/ социален и психологичен проблем? Защото това е основното, с което ще се сблъскват начинаещите предприемачи /дистрибутори/, ако те започнат да търсят съвети от специалисти. Всеки такъв разговор ще отнема от енергията на начинаещия предприемач и ще го демотивира. Той трябва да разчита на себе си, да бъде силен, да може да мисли и да бъде творец. Това е много по-трудно да се направи, отколкото да се каже. Това е дори много по-трудно, отколкото ви се струва.
Трудно е, но е възможно!
Какво е творчество?
Творчество – това е преходът от потребление на чужди творчески продукти към създаването на свои. Тоест, това е преходът от потребител към предприемач/творец/. В нашия бизнес началото на този преход се бележи от попълването на съглашението наречено дистрибуторски договор. Това начало може да си остане само начало, ако потребителят се уплаши от отговорността и от творческия процес.
Предприемач – това е човек, който е престанал да бъде потребител и е започнал да твори сам.
Промяната, която претърпява човек, превръщайки се от потребител в творец трудно може да се сравни с нещо. Тя е необратима. Потребител и творец, това са хора от различни планети. Те говорят различни езици и имат различен манталитет. За съжаление 95% от хората са потребители. Те критикуват творчеството на другите без да имат свое. Дори преди време имаше такива специалисти – “критици”, сега нещо не ги виждам. Този, който е постигнал нещо сам в живота се отнася с уважение към творците, дори това да е само един положителен резултат, един клиент повече, или един положителен навик.
Този, който се опитва да премине от потребление към творчество, изпитва известни творчески затруднения. Начинаещият творец е още много неуверен в себе си и търси поддръжка от околните, а при нас околните – са неговите спонсори.
Не дай си боже да попадне на някой “специалист”.
Най-опасният съвет е – да се обърне към специалист.

Приоритет №3 – Непрекъснато увеличаване на доходите /да обезпечиш ефективността на приоритет №1 – да печелиш повече, много повече, отколкото харчиш/.

Главната част от това е развитието.
Развитието – това е внедряване на новото, което ще рече ВНАСЯНЕ НА ИЗМЕНЕНИЯ.
Няма значение в какъв аспект – духовен или материален. Хората се боят от новото, от измененията. Не ги искат и ги възпрепятстват. При нас развитието е пряка последица не само от разрастване на мрежите, но преди всичко от промяната на мисленето и мирогледа, а от там и на действията на хората от мрежите. Затова трябва да се започне с убежденията. Много добре е известна разликата между работата по принуда и по собствена воля. Така, че развитието започва с убеждаването на себе си и на другите, че вашите изменения трябва да се внедрят в живота.
Способността да убеждаваш, това е една от най-ценните и едновременно, една от най-редките човешки способности.
Кой е способен на това? Само този, който е обяснил на събеседника си неговите изгоди и е говорил преди всичко за тях. За да можеш да говориш убедително за изгодите на събеседника си е необходимо действително да се грижиш за тях, а не само да даваш такъв вид. Хубавото в случая е, че грижата за просперитета на твоите сътрудници се явява и грижа за себе си.
Няма друг такъв бизнес, при който да е в сила принципа “Аз печеля – ти печелиш”.

С какво започва уважението към себе си? Самоуважението започва от постигнатото, от делата. Творчеството винаги го повишава, така че наслаждавайте се и на него и на себе си.
Ваш МН

“Аз никога не мога да убедя някой по-добре, отколкото с помощта на неговите мисли” Кант

“Който говори – той сее, който слуша – събира реколтата”
П.Буаст
39 “НИКОГА НЕ Е ТВЪРДЕ КЪСНО ДА СТАНЕШ ТОВА, КОЕТО МОЖЕ ДА ИЗЛЕЗЕ ОТ ТЕБ”

“Разумът мисли – душата знае” - Източна мъдрост

“Да си позволите да имате е главното условие за изпълнението на желанието”
В.Зеланд

Единство между душата и разума

Как да правиш това, което обичаш

Удоволствието да почиваш като работиш и да работиш като почиваш

Престиж и престижност

Двата пътя

“Без душата разумът в този свят не може кой знае какво. А заедно са способни на всичко, защото сливането им ражда вълшебна сила-/силата която помага за осъществяването на желанията/. Разумът мисли и анализира, убеден в правотата на логиката. Душата не мисли – тя чувства и знае, затова никога не греши. /И да не забравяме, че и мислите и чувствата имат материална структура./
Всичко, което ви се струва трудно постижимо или нереално, е такова само в тесните рамки на вътрешното намерение на вашия разум.
Тайната на щастието е толкова проста, както и на нещастието. Всичко опира до единството или разногласието между душата и разума. Колкото по-възрастен е човек, толкова по-голямо е това разногласие. Разумът се подчинява на влиянието на махалата, а душата става нещастна. Затова в по-ранна възраст тя все още се надява, че ще “получи своята играчка”, но с времето надеждата угасва. Разумът намира все нови потвърждения, че мечтата е трудно постижима, и отлага осъществяването й за после. Това отлагане обикновено продължава цял живот.
За да се постигне единство между душата и разума, най-напред трябва да се определи какво точно трябва да бъде постигнато, т.е. да се определят целите. Да обаче, хората обикновено знаят точно какво не искат, но се затрудняват да формулират истинските си желания. Махалата им натрапват лъжливи цели.
Освен това, хората толкова са заети и угрижени да работят за махалата, че просто няма кога да седнат и спокойно да помислят за истинските си желания. Необходимо е специално да отделят време и да си спомнят какво й се е искало на душата тогава, в детството. Какво й е харесвало, какво действително я е привличало и от какво с времето се е наложило да се откаже.”
И ето какво съветва В.Зеланд:
“Когато размишлявате за целта, не включвайте престижността. Бутнете целта от пиедестала на недостъпността.
Когато размишлявате за целта, изключете средствата за постигането й.... Мислете само за своя комфорт.”
“Ако нямате определена цел и нищо не желаете, значи или имате ниска енергетика, или разумът ви окончателно е напъхал душата ви в калъф. В първия случай можете да повишите жизнения си тонус, като се захванете със здравето си. Доброто здраве предполага, че животът доставя удоволствие и ти се иска всичко и то веднага. Душата не може да не иска нищо, нали животът за нея е уникална възможност.
Във втория случай има само един изход – да се обикнете. Поставете се на първо място. Останалите няма да получат нищо добро от вас, ако собствената ви душа е изместена на втори план. Отдавайки се изцяло в служба на другите, дори на близки хора, а камо ли на махалата, безсмислено ще прахосате живота си. Той не ви е даден, за да служите на някого, а за да се реализирате като личност.

“Грижете се старателно за себе си, отнасяйте се към себе си със съучастие и внимание. Тогава душата ви ще се стопли и ще разпери крила.”

За да правиш нещо качествено, трябва на първо място да обичаш това, което правиш.
Няма друго качество/освен любовта/ толкова годно да разшири съзнанието ни по здравословен начин. Пътят на благоговение и преданост е начинът да се постигне това и той трябва да стои в началото на цялата ни работа, на цялата ни дейност.
Искам да разгледам този въпрос, който е и пряко продължение на единството между душата и разума. Но наистина, да правиш само това, което обичаш, не е никак проста работа.
Като деца ние постепенно сме разбрали, че работата и интересите не вървят ръка за ръка. Нима не си спомняте как вашите родители са ви карали да вършите какво ли не и са наричали това работа; докато през останалото време вие сте могли да правите това, което искате и сте го наричали игра. Със съвсем малки изключения, работата вероятно сте я приемали единствено - като скука.
И това не е случайно. Училището и то е било скука, защото се е възприемало като “работа” и ви е подготвяло за работата ви като възрастен.
Светът в същото време е бил разделен на две: възрастни и деца. Децата са се отегчавали от “работата” наречена училище, а възрастните са хулели своята работа и са се заканвали, че “ще видите вие, като започнете да работите”. Учителите от своя страна, съвсем безотговорно са вярвали, че работата съвсем не е забава, защото тя е била противна за много от тях.
И можете да си представите, какво е ставало в детската душа.
Аз съвсем не апелирам, че сме длъжни да позволяваме на малките да правят всичко, което искат. Но дори и да изпълняват някои задължения, нека да го правят-“като на игра”.
По време на следването, перспективата за реална работа вече е изгрявала на хоризонта. И тази перспектива вероятно ви е изпълвала с чувствата ви от вашето детство. В повечето от случаите тези чувства са били негативни.
По какъв начин се предизвиква отвращението? Когато децата достигнат възрастта, през която трябва да се замислят за това-с какво ще искат да се занимават, те се отклоняват от идеята, че трябва да обичат своята бъдеща работа. Училището ги е научило да смятат работата като неприятно задължение. Тя се оказва и по дотягаща отколкото училищните задължения.
Не трябва да виним децата за мисълта:”Аз не съм като всички, не съм за този свят”, която смятам че е минавала и през главите на всеки един от вас.
Преди време, отвращението към работата се възпитаваше дори целенасочено: “Учи мама, да не работиш”. Защо се учудваме тогава, че има толкова мързеливи и толкова инертни хора? Това дори, може би не е мързел, а невъзможност да си представиш, че може да има нещо, което да обичаш да правиш. Имаше и такива случаи, когато мъжът отиваше на работа и в почивните дни, лъжейки че има много работа и че обича работата си, а той просто избираше по-малката злина-почиваше си от семейно “щастие”.
Доколко вие мислите, че обичате това което правите?
Като изключим случая, когато можете да отговорите на този въпрос, вие не знаете кога сте прекратили търсенето на отговора му. И ако подобно на повечето хора, недооценявате това, имате склонността да преустановите търсенето доста рано. Вие спирате да го търсите, правейки каквото и да е, вероятно натрапено от вашите родители; или страстно желаейки да правите пари, или да достигнете до престиж и слава, или да не правите абсолютно нищо.
Обикновено човек, който се занимава с работата, която обича, смята че след времето отделено на нея има “свободно време” и него го посвещава на други неща и така си почива/от любимата работа/. Нима можеш да се изморяваш от любимо занимание? И сега вероятно ще ви шокирам.
Аз имам работата, която обичам и не бих се занимавал с нищо друго. Само, че аз я работя през свободното си време, защото цялото ми време е свободно. Аз почивам, когато работя и работя когато почивам. Дори, когато заведа семейството си на почивка – аз пак работя. И това ме прави щастлив. Нима има друг такъв бизнес?
Всичко това означава, че цялото ми налично време мога да го използвам за работа и същевременно за почивка. Тоест няма разминаване между разума и душата. Всичко е като на игра и затова времето не се усеща/както при детските игри/. Аз възприемам времето като награда, а не като загуба. Обикновено хората приемат времето употребено за работа, като изгубено, като болка, която трябва да изтърпиш.
Аз смятам, че за да е щастлив човек, трябва да се занимава с нещо,което не само му доставя удоволствие, но и да го жадува - като любим човек.

Престижът – това е нещото, което не бива в никой случай да ви безпокои. Дори е по-добре да не го включвате в “играта”. Престижът-това е мнението на останалата част от света отвъд кръга на вашите приятели. Аз не казвам, че само приятелите трябва да бъдат единствената аудитория на вашата работа. На колкото повече хора се помогне, толкова по-добре. Само, че приятелите трябва да бъдат вашия компас.
Лесно е да се дават наставления. По-тежко е да се изпълняват, особено когато човек е млад. Престижът може да бъде мощен магнит, който така да изопачава вашите възгледи, че да ви харесва. Това ще доведе до това, че вие ще работите не това, което ви харесва и обичате, а това което сте предпочели заради престижа.
Престижът – това е остаряло понятие-идея. Ако вие се справяте достатъчно добре с работата си-вие създавате престиж. Тоест той е последица , а не причина. Много неща, които ние сега смятаме за престижни, не са били такива в началото. Затова правете това, което ви харесва и не се безпокойте за престижа.
Престижът е особено опасен за честолюбивите и суетните. Затова добро правило е: да се избягват престижни задачи.
Ако вие еднакво силно желаете две неща, но едното от тях е по-престижно за вас, вероятно си струва да изберете другото.
Другата влиятелна сила, която може да отклони хората от пътя-това са парите. Те сами по себе си не са опасни.
Опасността се появява, когато парите се съединят с престижа.
Съветите на родителите за това, което касае парите, доста често са грешни. Много от родителите виждат децата си като доктори, инженери, банкери и т.н., докато техните отрочета мечтаят да пишат романи, да пеят или да странстват. Всички родители изведнъж стават консервативни, що се касае до техните деца. Те са по-склонни да мислят за рисковете, отколкото за наградите.

Двата пътя
Чували ли сте фразата “Не всички могат да се занимават с работа, която обичат”?
В тази фраза може да се открие и друг смисъл, който е верен. Всеки трябва да се устрои в живота, а да получаваш заплата за това, което обичаш е много трудно.
Има два пътя за достигането му:

1. Естественият път: постепенно увеличаване на квотата на работата, която обичате, за сметка на тази, която не ви привлича, докато се отдадете само на нея.
2. Пътят на двете работи: работейки това, което не ви привлича, за да осигурите пари, за да можете да се занимавате с това, което обичате.

Естественият път е най-разпространен. Той е най-характерен и за нашия бизнес. Започваш с МЛМ като парт-тайм и завършваш като фул-тайм. Недостатъкът на този път е, че е бавен и неопределен.
Пътят на двете работи има няколко варианта в зависимост от това, колко време ще ви трябва за заработката на основната сума. В единия случай-това е “дневната работа”, вие изработвате определено количество часове на едно място за това, да спечелите пари, а в свободното време се занимавате с това, което ви харесва. В този случай, можете да ходите и на втора работа, ако парите не ви стигат. При друг случай, вие работите нещо, което позволява да вземете достатъчно пари, така че да не се налага да работите за тях отново.
Този път не е толкова разпространен, защото изисква добре обмислен избор. Той също така е по-опасен. Животът става все по-скъп с течение на времето и вие ще трябва все повече време да отделяте за да сте адекватни. Освен това, всичко над което работите ви променя. Най-добре платените работи са и най-опасни, защото те изискват от вас пълно внимание.
Добрите страни на “пътят на двете работи” са в това, че той ви позволява да преодолявате препятствията по пътя.
Какъв път трябва да избере човек? Това зависи от това, колко сте уверени в това, какво искате да правите и доколко можете да следвате плана, колко риска ще можете да понесете и залога, който ще трябва да платите през живота си за това, което искате да правите. Ако вие сте уверени в основната област, в която желаете да работите, вероятно ще трябва да изберете естествения път. Но ако не знаете какво искате да работите, или просто не обичате реда, вие ще трябва да предпочетете “пътя на двете работи”, ако можете да понесете подобен риск.
Търсенето на работа, която да обичате е трудно нещо. Повечето хора очакват провал. Даже, ако преуспеете, голяма рядкост е да намерите свободата от работата, която ви харесва, преди 40 –ата си годишнина.
Но ако знаете, че можете да обичате работата си, вие сте много близо до целта. Желая ви го!МН


“Работата ни избавя от трите велики злини: скуката, порока, нуждата”
Волтер

“Ние забелязваме времето при скука, не го забелязваме при забавленията. Това показва, че нашето съществуване тогава е най-щастливо, когато ние най-малко го чувстваме; оттук следва, че най-добре би било съвсем да не го чувстваме.”
Шопенхауер
40 “НИКОГА НЕ Е ТВЪРДЕ КЪСНО ДА СТАНЕШ ТОВА, КОЕТО МОЖЕ ДА ИЗЛЕЗЕ ОТ ТЕБ”

“Каквото е горе това е и долу, каквото е долу това е и горе” – Хермест Тристмегист

“Ако ти би искал да узнаеш своето Себе, погледни навън в Космичните Пространства. Ако би искал да проникнеш в Космичните Пространства, погледни навътре в своето Себе”
Рудолф Щайнер

Самопознанието и трите предпоставки

Петте основни качества

Шестте упражнения

Търпението и постоянството

Независимо от това, колко сме отдадени на някаква дейност или преживяване, никога не бива да забравяме, че сме същества с тяло, душа и дух. Духът е вечното у нас и той е безвъзвратно съединен с духа на вселената. Осъзнаването на това единение внася в живота ни сигурност, стабилност, смелост, хармония и спокойствие.
В овладяването на материалния свят човекът е достигнал забележителни успехи, но е безкрайно изостанал в себепознанието. Човек не знае кой е той.
По-голямата част от човечеството, като че ли не може да отговори на въпросите: Кой съм аз? Откъде идвам? Защо съм тук? Различни научни общности – психологически, психиатрични и религиозни – полагат искрени усилия и търсят отговорите на тези въпроси. Но без достатъчно разбиране природата на човешкото същество не ще се намерят задоволителни отговори. Ако липсва разбиране, всички заключения ще бъдат погрешни. Към самопознанието трябва да изхождаме от три предпоставки:
Първа предпоставка: Човекът е само тяло. Какво следва от тази предпоставка? Следва, че Човекът е по-висше животно. Следователно това, което той представлява, зависи от наследствеността и за да опознае себе си е достатъчно да познава своите корени. Съществуващите закони в Природата не са морални закони. Следователно всяко действие е правилно, стига да не се разкрие и да не те хванат. Именно от тази предпоставка произтичат празнотата, несигурността и страхът – особено страхът от смъртта.
Втора предпоставка: Човекът е тяло и душа. Тук вече съществуват морални закони. Душите имат различни степени на светлина, топлина, състрадание и отговорност. Имат по-малко страхове. Макар, че страхът от смъртта да е по-слабо изразен, отколкото при първата предпоставка, това, което е отвъд смъртта е все пак неизвестно.
Трета предпоставка: Човекът е тяло, душа и дух. Тялото е храм за душата и духа. Законите за наследствеността се прилагат спрямо тялото, но не и към душата и духа. Душата не се наследява от родителите и е подвластна на законите на съдбата, която сами сме изградили. Ние жънем това, което сме посели. Ние сме отговорни за всяка наша мисъл, чувство и действие. Духът е вечен! Той съществува преди раждането, съществува и след смъртта и преживява творческите процеси в Космоса, като подпомага своята следваща инкарнация.

Ние сме неделими от Космоса и всяко човешко същество е духовно и е безвъзвратно свързано с духовността на Вселената.
Човекът няма да успее да опознае себе си, докато не разбере връзката си с Космоса. Структурата и природата на Космоса не могат да се разбират правилно, ако се разглеждат отделно от човека.
За да се обедини отново онова, което раздробеното съвременно знание е разпокъсало, необходимо е образът на Човека и на Космоса да приемат духовната реалност, която материалистичната наука пренебрегва и често отрича. Когато няма духовна реалност, няма и моралност, защото моралните закони са духовни закони. Само една духовна наука може да запълни празнините.
Днес има възможност съвременния човек да израства духовно интелигентен. Всеки от нас трябва-по собствено желание да се стреми към духовна интелигентност. Без това ще има социално безредие и нашата цивилизация ще е застрашена от гибел.
Ние не сме животни. Не сме и малки деца, за да е необходимо някой извън нас да ни направлява. До степента до която успеем да станем просветени душевно-духовни същества, до там е съзнателна и нашата връзка с Космичната цялост. По този начин ние не се откъсваме от земния живот, но този факт придава допълнителна стойност на това. Помага ни да не се удавим в материализма; извежда ни от всяка криза; поражда желание да си сътрудничим за обновяването на света.
Един въпрос, който може би всеки си задава е: “Какво мога да направя, за да се обнови света?” Независимо от това, колко ограничени можем да сме в нашата сфера на влияние, в нашия обществен живот и в света изобщо, има едно нещо, с което всеки от нас може да започне. И това нещо сме самите ние. Има пет основни качества, които всеки от нас трябва да постигне за себе си. Това е духовна работа, като постигането на шестте упражнения, не е много лесно и изисква изключително търпение и постоянство.
Целият живот до известна степен е обучение за развиване на търпение. И все пак, ние все още не можем да разберем Духовната наука чрез освободено от сетивата мислене, не можем да развием духовни органи за свъхсетивно възприятие, освен ако не се въоръжим с още повече търпение, отколкото можем да направим това в обикновения живот.

1. КОНТРОЛ НА МИСЪЛТА. За да станете управители на своя мисловен свят, по пътя на духовното обучение, трябва да съсредоточавате своето мислене поне за 5-10 минути ежедневно, върху някой обикновен предмет, така че да можете да изследвате неговата конструкция, история, материал и пр. и никакви странични мисли, несвързани с предмета, не бива да ви безпокоят. Целта на това упражнение е мисленето да стане ОБЕКТИВНО, ЯСНО, СИЛНО, ЖИВО, И СЪСРЕДОТОЧЕНО В ЦЕЛТА, това води до чувство на сигурност. Медитацията е в центъра на подготовката. Тя има за цел: подобряване на здравето, ежедневието и личното благосъстояние, както и намиране на път към съзнателен живот в духовния свят – за да може да се подпомага човешката еволюция. Могат да се практикуват различни видове медитация, но посочената е най-лесна и бърза.

2. ВЛАДЕЕНЕ НА ВОЛЯТА. Човек би трябвало да си избере нещо, което да ИЗВЪРШВА в определено време, всеки ден, в течение на месеци и години. Това могат да бъдат например, срещи с по трима човека/а защо не и 5?/ ежедневно. Може да се прибави и по една мини-презентация на всеки, като допълнение.Същественото тук е редовно да се извършва плануваното действие, възприето по собствена воля. Това от своя страна ни помага да превъзмогнем недоволството, произтичащо от волята.

3. САМООБЛАДАНИЕ НА ДУШАТА. Човек трябва да се стреми да изпита всяко удоволствие и болка-напълно, без да загуби самообладание. При това упражнение няма определен час през деня. То изисква непрекъснато бдение над чувствата, така че никога да не бъдем надмогнати от нашите емоции;да не бъдем побеждавани от безкрайно раздразнение, страх, паника или безпокойство. Тук се изисква нещо повече от това “ДА СЕ ПОКАЖЕШ СПОКОЕН”. То води до истинско вътрешно спокойствие, така че нищо да не може да ни разстройва и обърква.

4. ПОЗИТИВИЗЪМ. Би трябвало да търсим винаги доброто във всичко.Тук това, което е неистинно не се нарича истинно, нито се позволява неистинното да попречи да се види онова, което е истинно. И в най-лошия човек винаги има някакъв добър елемент и в грозното и отблъскващото винаги има скрита някаква красота.

5. ОТВОРЕН УМ ЗА НОВИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ И ОПИТНОСТИ. Без да се пренебрегва натрупаната опитност, човек трябва винаги да е отворен към новото и дори да приеме, че НОВОТО МОЖЕ ДА ПРОТИВОРЕЧИ НА СТАРОТО.

6. ХАРМОНИЯ НА ПЕТТЕ КАЧЕСТВА НА ДУШАТА. Човек може да започне тези 5 упражнения поотделно и след това да ги съчетае така, че да ги ХАРМОНИЗИРА В СВОЯТА ДУША.
Да бъдеш нетърпелив за резултатите е обща грешка, която може да обезличи целта на упражненията. Някои предпочитат “надникване” в невидимия свят, вместо да изострят своите душевно-духовни способности, които ще им осигурят възможност да се ориентират между ИЛЮЗИИТЕ И РЕАЛНОСТТА.
Нетърпението показва, че човек не е успял да осъзнае и разбере необходимостта от дълбока подготовка, необходима за духовното виждане.
Не бива да проявяваме прибързаност и да твърдим, че сме готови, не осъзнавайки големите изисквания за безопасно навлизане в свръхсетивните области.
Търпение и постоянство – само чрез тях човек ще може да развие спокойното безпристрастие и здравата преценка, необходими като предпазни мерки срещу илюзиите.
Търпението не е равнозначно на пасивност, самодоволство или мързел. То дава необходимата вътрешна тишина и спокойствие.
Търпението и постоянството, съчетани дават самообладание, хладнокръвие, изпълват ни с неизчерпаема енергия и непрекъснато усилие, за да работим винаги за САМОРАЗВИТИЕТО СИ и да правим всичко, за да следваме нашия най-висш идеал – духовната интелигентност. Тя позволява на хората да проявяват творчество и да отхвърлят ограниченията, поемайки отговорност за живота си и за ролята си в него. Тя помага на хората да престанат да търсят убежище в познатото, да продължат да изследват и да мечтаят и да изживяват въпросите, а не отговорите. Тя е в търсенето на смисъл, като висша форма на интелигентност. Тя е едно истинско пътуване към себе си.

КАТО РЕЗУЛТАТ ОТ ВСИЧКО ТОВА Е, ЧЕ ЖИВОТЪТ НИ СЕ ИЗПЪЛВА С ОЧАКВАНЕ.
НИЕ НИКОГА НЕ СМЕ “ЗАВЪРШЕНИ” И ВИНАГИ ИМАМЕ НОВИ ВЪЗМОЖНОСТИ. Ваш МН

“Няма изолирани системи. Всяка частица от Вселената се намира в “мигновена” връзка, превишаваща скоростта на светлината, с всички останали” Джон Бел


41 “НИКОГА НЕ Е ТВЪРДЕ КЪСНО ДА СТАНЕШ ТОВА, КОЕТО МОЖЕ ДА ИЗЛЕЗЕ ОТ ТЕБ”

“Каквото е горе, това е и долу. Както е отвън, така е и вътре.” –Хермес

“Всички истини са полуистини.” – А.Уайтхед

Истинското лечение

Четири етапа на лечение и самолечение

Най – ефикасното средство


Понякога ме обвиняват в това, че се изразявам прекалено “академично”. Това важи според мен най-вече за презентациите и обученията, които провеждам. Всяко нещо, което пиша минава през “цедката” на стремежа ми да не допускам това, но е възможно дупките на тази цедка да са доста по-едри, отколкото си мисля. Затова ви моля да ме извините, ако се “отпускам” понякога. Нещата за които ще пиша /или съм писал/ вероятно са нови за много от вас и могат да ви се сторят неразбираеми отначало, но се надявам, че след това всичко идва на мястото си.
Миналият път разгледахме третата предпоставка, че човекът е тяло, душа и дух и че раздробеността на съвременното знание не е в състояние да обясни духовната реалност и нейните закони, а от там и не може да даде адекватна рецепта за оздравяване и лечение на дезинтегрираното същество наречено човек. Съвременната наука дори не може да се справи и е безсилна с болестите на тялото и душата, а за духът да не говорим-тя го отрича, или поне трудно го приема. Стига се дори до там, че за здрав се приема човек, който няма някакви физически неразположения и аномалии.
Истинското лечение е нещо повече от преодоляването на симптомите или проблемите на физическото тяло.
То изисква откриване на дълбоките емоционални /душевни/ и духовни корени на заболяванията, тяхното осмисляне и вследствие на това-пресъздаването на духовната същност на човека.
Отговорите на големите въпроси: “Кой съм аз? Защо съм тук? Накъде отивам?” са “лекарствата”,които разкриват структурата на нашата душа и ни позволяват да правим съзнателен избор.
Искам да направя една аналогия, която ще изрази моята основна идея. Преди време срещнах една съпоставка, която много ми хареса с нейната дълбочина. Коренът на думата “heal” /лекувам/ произлиза от англосаксонската дума “haelen” и означава да бъдеш или да станеш цялостен. Ето това е въпросът. Как може едно дезинтегрирано същество, съставено от дух, душа и тяло да бъде цялостно? И дали има способни съвременни учители, но в древния смисъл на тази дума-“educere”, което означава “пробуждам духа”? Такива учители биха могли да водят човека към познаването на неговите съкровени нужди и към поемане на лична отговорност за духовно израстване. Такива учители ще търсят в човека искрата на истината/любовта/, която да разпали изцеляващия огън в неговата душа. Истината е най-добрият лечител, а тя се открива чрез любов и е любов. Такива учители можем да бъдем всички ние. Какво ни пречи? Това са вярванията,изборите и личните закони, които ще ги разгледам във връзка с моята любима тема, темата за кармата.
Неотменима част от лечителския процес е и нашият външен живот /”Както е отвън, така е и вътре”/- да анализираме какво работим, къде живеем, с какви хора общуваме и да хармонизираме тези елементи от нашето битие с истинската ни същност. Защото всеки има неизявен потенциал, все още скрит поради неувереност, мързел или неблагоприятна социална среда. Проблемите и болките трябва да бъдат разглеждани като самокоригиращи се механизми, като информация, която ни връща към първообраза на душата. Ако си обясним живота като непрекъснат еволюционен процес, всеки би могъл да премахне у себе си страха от промяната, който е най-голямата пречка при “лечението”.
В процеса на лечение и самолечение /Нали разбирате, че здравите хора са много малко?/ се разграничават четири етапа:
-Самоосъзнаване
-Приемане на себе си
-Вяра в себе си
-Себеизразяване/чрез творчество/
Всичко произтича от осъзнаването, защото то ни дава възможност за истински избор. Когато научим, че има поне 12 начина, или 12 по 12 начина/астрологията/, или 16 начина/Юнг/ за правене на нещата, тогава ще започнем да вместваме нашите представи и възприятия в по-широки рамки. Така ще видим алтернативите и ще разширим границите на нашия свят.

Следващата стъпка е да приемем себе си. За тази цел трябва да се научим да живеем в настоящето, т.е. да се приемем с всичките си недостатъци и да ги превърнем в стимул за духовно израстване. Приемането на себе си означава да променим думичката “бих” с думичката “мога”.
Важното е да сме толерантни със себе си, да уважаваме своята същност и да насърчаваме градивните си качества, които все още не смеем да проявим.

Третата стъпка е да изградим увереност в собствените си сили, самоуважение, да открием нашата вътрешна истина. Това може да се осъществи само когато намерим покой дълбоко в себе си, извън нашия интелект.Когато постигнем това, ще чуем вътрешния си глас, който ще ни отговаря с любов. Важното е да го разпознаем в целия хор от вътрешни гласове.Тук отново ще наблегна , че изграждането на петте основни качества, чрез шестте упражнения е много важно за нашето цялостно здраве и за откриване на вътрешния си глас.
И така, вътрешната работа по първите два етапа на осъзнаване и приемане на себе си, заедно с постоянното самовглъбяване, подсилва възприятията ни.
Така все по-лесно ще разпознаваме истинския си вътрешен глас. Колкото повече се обръщаме към себе си и към него, толкова повече ще чуем.
Приемайки себе си, лесно ще се освободим от страховете и комплексите си и ще използваме освободената енергия за растеж и развитие. Тук става въпрос не само за това, което трябва да правим, а и за нещата, от които трябва да се откажем, защото спъват процеса на “лечение”.
Ефективното лечение се състои в правенето на онова, което ни носи повече радост и избягването на депресиращи ситуации - и в работата и в живота.
Опознаването на най-дълбоката ни същност продължава през целия ни живот, а има неща които са непознаваеми, ако няма божествена намеса/но за това по-късно, при кармата/.
Животът ни учи, че в същността си всички сме духовни същества.
Най-ефикасното лечение е осъзнаването, че пределната реалност във Вселената е любовта, а целта на живота е да обичаме все повече.
Прилагането на лечебната сила на любовта ни помага да разберем това и ни служи като пътепоказател, когато изгубим от поглед духовното измерение на живота. МН



“Човечеството има само два пътя: или към прогрес, или към деградация; консерватизмът в чистия си вид, противоречи фактически на законите на вселената.”
Алфред Н. Уайтхед

“Глупавият” въпрос е първият намек за развитие в някаква съвършено нова посока.”
Уайтхед
42 “НИКОГА НЕ Е ТВЪРДЕ КЪСНО ДА СТАНЕШ ТОВА, КОЕТО МОЖЕ ДА ИЗЛЕЗЕ ОТ ТЕБ”

“Мислим с общи понятия, но живеем с подробности” – Уайтхед

“Езикът сам по себе си е символизъм” – Уайтхед


Истинското лечение – продължение

Магнетичната структура в живота ни

Категории на кармично влияние


Въпросът за кармата ме е вълнувал и ме вълнува най-много. Отначало защото това беше най-окултното в окултизма/според мен/, а после защото осъзнах, че всичко което означава кармично-касае духа. С други думи-това, което е кармично е духовно, т.е. свързано с любовта. По-кратко определение не ми идва наум. Когато изучавах астрология - при учител запознат с Духовната наука /Антропософията/, това мое определение се потвърди окончателно. Освен рождения /натален/ хороскоп, който дава картината на душата и представлява психологически хороскоп на индивида с всички психологични проблеми и пътищата за тяхното разрешаване – има и кармичен хороскоп- т.е. духовен хороскоп, който е във връзка с лунните възли и най-точните аспекти към тяхната ос. Тук обаче моята задача не е да ви запознавам с астрологията, макар че тя дава най-верен отговор на големите въпроси на личността и самопознанието, а да поговорим за кармата и как чрез нея се обхващат всички процеси, чрез които оформяме живота си.
Кармата означава действие, движение. Тя е всяко външно действие или насочено навън действие от нашия център. Тя е всяко взаимодействие и всичко, което нашето Съзнание проектира навън като мисъл, емоция, енергия /за енергията и за нейното запазване ще говорим отделно/, намерение и очакване.
Карма е обособеното движение на Духа, неосъзнаването ни и илюзията за нашата субстанциалност.

Карма освен нашето невежество е и магнетичната инертна спирачка на нашата еволюция.
Карма се състои от много различни мисловни фиксирани енергийни форми-модели/вериги и печати, които са върху нашето съзнание и които създават събития в нашите животи.

По надолу ще представя някои категории на кармично влияние и насоки за тяхното пречистване – т.е. освобождаване от карма. Предварително искам да ви предложа моята концепция, че всеки който е започнал осъзнато да се свързва с любовта в своя живот и прилага законите на любовта се освобождава от карма.
КАТЕГОРИИ НА КАРМИЧНО ВЛИЯНИЕ
1. Вярвания. Това е основният материал, от който създаваме нашата реалност. Те оказват влияние на действията ни, променят мислите ни, и се опитват да се превърнат в самоизпълними пророчества.
Това е първоначалната нагласа, върху която сме се фиксирали и която определя изхода на всяко начинание. Вярванията никога не се определят само от едно събитие, а се оформят на етапи, надграждат се и израстват в цялостни системи от вярване-мироглед.Тоест ако променим вярванията ще променим и мирогледа. В детството, когато сме лесно манипулируеми, ние наблюдаваме околния свят, за да си изградим ”карта” на това, което се случва около нас. Ранните събития в живота ни, когато сме много чувствителни, са първите, които оформят нашите вярвания и нагласи. Така става, че всяко следващо събитие се използва за тестване на вярването ни и ако достатъчно събития го потвърдят, то се запазва и спрямо него съпоставяме различни страни от живота си.
Това е единият от аспектите, в които придаваме фиксирана форма на Свободната си Воля – способността да действаме и избираме свободно.
Ние изграждаме вярване чрез значението и значимостта, които отдаваме на всяко от събитията в живота ни.
Вярванията не могат да се променят само чрез самоутвърждаване или използване на съзнателния ум, тъй като подсъзнателния ум/който има голяма роля при тяхното изграждане/ изисква сензорен опит, за да тества и утвърди вярата. Ние трябва да си спомним иницииращото събитие, самият корен, от който е тръгнало всичко, и последвалите доказателства, и да им дадем ново значение, за да препрограмираме реакциите си /регресивна терапия/ или изцяло да разтворим фиксирания ни модел /медитация, не-мислене, наблюдаване и не-отъждествяване/ или да използваме потоци енергия /който може/, за да не позволим повторно фиксиране.
2. ИЗБОРИ. Някои от дълбоките /на дълбоко потънали/ избори, които сме
направили в ранните си години, все още ни ръководят, дори изцяло да сме забравили за тях. Изборите, направени в интензивна емоционална обстановка, са запазени дълбоко в подсъзнанието ни, и ако сме потиснали някое травмиращо събитие, така че да не се налага да го чувстваме повече, ние не можем да достигнем до този избор и да го променим. Силата на избора, зависи от интензивността на емоциите, при които сме го направили. Например в детството сме настоявали за нещо, било ни е отказано, и в момент на самосъжаление или разочарование, решаваме, че трябва да искаме по-малко, да се задоволяваме с по-малко, да се ограничаваме в плановете и мечтите си.
По-късно, когато се опитваме да изградим успех и щастие, винаги спираме до по-малкото или си поставяме по-дребни цели, отколкото сме способни да постигнем, т.е. изграждаме си някаква форма на нищета и недоимък. ИЗБОРЪТ Е ВИД ВРИЧАНЕ НА СЕБЕ СИ, КАК ЩЕ СЕ ДЕЙСТВА ОТСЕГА НАТАТЪК. Старият избор оцветява всеки нов избор, който правим. Веднъж след като старият избор е приет, той бива подсилван от новите избори, които причинява. За да се освободим от тях трябва да се изправим срещу емоциите, които сме затворили в изборите си, да ги балансираме и пречистим
.Добри техники за това са отново самоосъзнаването, работата с автономни мисъл форми и медитацията.
Самоосъзнаването насочва достатъчно енергия в проблемните зони и ги разфиксира. По принцип регресията също би могла да помогне, стига само да не се окажете лице в лице с прекалено силни емоции, които да не знаете как да отработите.Затова човек трябва отрано да изпълнява третото упражнение за постигане на самообладание.
3. Лични Закони. Всеки от нас минава през периоди, в които трябва да
намери смисъл в живота, за да намали объркването и болката, и по този начин създава закони, които да обяснят трудностите и ограниченията, и след това да го успокоят. Някои от тези закони могат да бъдат много ограничаващи. Например, в детството ако сме натоварени с работа, докато другите деца играят, можем да си изработим закон, че сме тук, за да работим и служим, вместо да се забавляваме – и обратното. Чрез подобни схващания и лични закони можем да си забраним обичта, богатството, силата – изразяването на себе си- да се затваряме в редица ограничаващи ни роли. Не можем да пристъпим тези закони без да се накажем. Личните закони са задържани много по-надълбоко отколкото вярванията, тъй като те са оформени от нашия инстинкт за оцеляване, и са създадени изцяло без думи, изцяло от впечатления, натрупани в подсъзнанието. Затова и не могат да бъдат достигнати чрез нормалните процеси на съзнателното. Такива лични закони могат да бъдат пречупени само чрез “шаманско” пътуване, ако обаче знаем къде са скрити. Извън този метод мога да посоча – работа с Учителя в сърцето или с Духовни учители/който ги има/ , които са изключително полезни в процесите на нашето де-програмиране и възвръщане на Свободната ни воля....
Защото магнетичния ефект, който предизвиква карма, не е нищо друго освен обуславяне от страна на миналото ни, ограничаване на Свободата/Любовта/ ни във Вечното Сега.
Надявам се ,че покрай тези разсъждения ще можете да си обясните несполуките в своето Сега-било в личния или обществен живот.
4. Бъдеще. Във всеки един момент могат да се случат много възможни
варианти, да има неограничен брой възможности за бъдеще / Това вече ни е познато нали?/. Всички тези варианти се борят за нашето внимание/енергия/, тъй като то е храната, от която те се нуждаят за да израснат силни, за да се проявят. Всяко възможно бъдеще има влияние върху нас, като се опитва да ни привлече към себе си. Негативното бъдеще стимулира негативни мисли и чувства в нас, докато позитивното бъдеще ни кара да “произвеждаме” позитивни мисли и чувства.
Независимо кое точно ще се прояви, те всички имат влияние върху нас, точно в този момент. Фиксирането на вниманието върху един единствен вариант за дадено събитие, не само отслабва и премахва изцяло останалите варианти на бъдеще, но и събира силата, която сме вложили в тях. Тук мога да спомена за изключителното участие на всичките пет основни качества за строежа на бъдещето ни. В апостроф искам да спомена, че когато споменах на една жена, която се заинтересува от нашия бизнес-покрай моите послания, че трябва да развива петте качества чрез шестте упражнения, тя ми отговори:”В някой друг живот”. Това означава, че ще трябва да отложи за някой друг живот и доброто си бъдеще и щастие. Надявам се сами да можете да си отговорите-защо.
Тук препоръчвам работа с утвърдителните формули “Аз съм” и ясно заявяване на волята.
5. Печати. Въпреки, че ние създаваме нашата собствена реалност, ние имаме
влияние един върху друг и енергиите, които получаваме от другите си взаимодействат с живота, който изграждаме за себе си. Нашето подсъзнание много лесно колекционира всичко и го съхранява. Нашите аури много често са наблъскани с информационни клишета и стари мисъл форми,които започват да се отпечатват дълбоко в съзнанието ни; същото става и с мислите и чувствата, които идват отвън. Блокирани сме с негативни определения, програми от другите, още от ранно детство, натоварени сме с чужди чувства на вина и гняв. Печатите или клишетата варират по сила от обикновена мисъл-форма, която идва от емоционално заредено изявление, до преднамерено проклятие, от “магии” за контрол до обсебване от дадена същност. Това, което е общо за всички тези неща е, че те не са част от нас и това, че ние не трябва да се справяме с тях поотделно и да им отделим по-специално внимание. Всичко това представляват опитите на другите да ни контролират и наложат върху нас своята воля. Това е желанието да взимаш решения вместо някой друг, да превземеш неговата Свободна воля.
Ние трябва просто да изчистим тези клишета от енергийните си полета-фините си тела изградени от движението на Духа.
Тук, ако нямате някой “енергетик” за да свърши работата вместо вас, можете да опитате чрез кундалини. Издигането на кундалини ще ви пречисти от тези влияния, а разширяването на Съзнанието ще накара този боклук да отпадне от вас и да се върне в енергийните полета на причинилите го.
6. Кармични мрежи. Нашите етерни тела се състоят от определен вид
мрежи от жизнена енергия. Всеки от нас има индивидуални модели на тези мрежи според индивидуалното изразяване на жизнената сила. След като навлезем в поредната инкарнация, ние/нашата Душа/ създава уникална мрежа, която да ни позволи да изразим своите уникални таланти и да живеем живот според изискванията и необходимостта от определен опит – т.е. създаваме общата матрица на съдбата си и предопределяме нужния ни опит. Но нашата съдба и потребност от опит се променя за всяка инкарнация /тук астрологията е изключително полезна/ и понякога наслагванията от предишни прераждания се оказват пагубни за този живот. Остатъци от предишно изразяване на това, което сме, може да остане и тези стари кармични мрежи не се “съгласяват” с начина ни на живот сега и с потребностите, които имаме сега. Например, ако предишния ни опит се е отнасял до “най-старата професия”, а сега искаме да сме благоверни съпрузи, кармичната мрежа на проституцията ще направи много трудно изразяването ни като почтени към половинката си хора.
Старите мрежи ще бъдат ликвидирани с издигането на кундалини, с активирането на електромагнитните полета и пречистването им. С други думи – старата кармична мрежа може да бъде ликвидирана и новата/актуалната/ може да бъде излекувана и възстановена изцяло.
7. Кармичен печат. Всяко действие, което повтаряме за дълъг период от
време остава запечатано много надълбоко в електромагнитните полета и каузалното /едно от фините ни тела-причинното/ тяло. Например, ако четеш през целия си живот, четенето ще е най-лесното нещо, което ще можеш да правиш.Но ако внезапно решиш да станеш атлет, ще откриеш, че това ще ти е почти невъзможно. Не е само в това, че на тялото му липсват определени условия-твоето енергийно тяло също се е оформило от действията ти. Забележете, че подобен род обособявания не са запечатани емоционално или подсъзнателно, те са напълно енергийни, така че никаква форма на психотерапия няма да помогне. Тоест тук вместо душевно си трябва духовно лечение.
Ако правите едно и също нещо през повече от инкарнациите си, запечатването става наистина сериозно и се пренася в каузалното тяло-това се нарича кармичен печат. Тогава ти си превърнал израза на своя живот /това, което правиш/ в своя постоянна идентичност.
Например, да предположим, че за седем и повече живота си избирал целомъдрието/монах/ като начин на живот. Ако сега искаш да преживееш любовна връзка, твоето каузално тяло и ефектите/следствията/, които то предизвиква в по-ниските тела, няма да може да задържи тази вибрация и резонанс, така че никога няма да успееш в любовта, и нищо не може да промени това.
Кармичният печат е прекалено дълбок, за да бъде пречистен чрез нормални духовни техники, той изисква божествена намеса.

За да завърша цикъла за здравето и истинското лечение ми се иска да продължа с изразходването на жизнените сили и връзката му със здравето и духовното развитие, но това ще стане другия път.
Всичко това, за което си говорихме до сега, се нарича холистичен/цялостен/ път на лечение и за това ви моля, внимавайте с хората назоваващи се “холистични лекари”.
Самоактуализацията и самореализацията са достъпни според мен, само за физически, психически и духовно здравите индивиди. Бъдете такива-МН


“Целта на научното мислене е да види общото в частното и вечното в преходното.”
Уайтхед

“Историята на идеите – това е история на грешките.”
Уайтхед
43 “НИКОГА НЕ Е ТВЪРДЕ КЪСНО ДА СТАНЕШ ТОВА, КОЕТО МОЖЕ ДА ИЗЛЕЗЕ ОТ ТЕБ”

“Прави каквото трябва, пък да става каквото ще!” – Ал.С.Пушкин

“Omnia mea mecum porto” – “Всичко свое нося в себе си” –лат.


Здраве, духовно израстване и изразходване на жизнените сили

Човешкият магнетизъм – проява на прана

Енергия необходима за живота

Виталност

Стрес


За всички, които се стремят към духовно израстване и самоактуализация, здравето е въпрос № 1. За съжаление те са все още сравнително малко – това означава, че са малко и хората, които са мотивирани за това. Някъде бях срещнал едно изказване, че “европейците се замислят за здравето “един час преди смъртта”, докато за българина времето е само пет минути” и то се има предвид само физическото здраве. Не искам да изследвам причините за това - сега. Не би ми се искало и да вярвам, че българинът е толкова зле със самопознанието, че приема само първата предпоставка/човекът е само тяло/ защото това е много животинско.
Тук искам по-скоро да обърна внимание на връзката между здравето/вече знаете за какво здраве говорим/, духовното развитие и разхода на жизнени сили – защото въпросът е много сериозен. Човек живее безгрижно, защото счита себе си за здрав и какво толкова, ако загуби малко енергия. Срещал съм дори хора, които живеят като “безсмъртни”/вероятно подсъзнателно усещат безсмъртието на духа/ не усещайки къде се намира крехката граница на здравето и дълголетието. Такива хора изведнъж се оказват в отчаяние и депресия/СТРЕС/ попадайки в кръга на физиологични, психични и духовни проблеми.
Онези, които са наясно с взаимовръзката между здраве, духовна еволюция и енергийното пестене, истински се интересуват от състоянието на нещата, защото добре разбират опасността от незнанието и безхаберието по въпроса за хабенето на жизнените сили. В моите окултни търсения съм срещал дори теория/не знам дали е най-подходящата дума/, която твърди, че всеки човек се ражда с определен капацитет от енергия и всичко зависи от това с какви темпове я хаби. Не знам дали е вярна/ за мен практически е така/, но е добре да се замислим върху това.
В основата на всичко е енергията и борбата за нея.
Здравето по принцип обхваща много аспекти. Има все още хора, които смятат, че то е дело само на лекарите.
Други, които тренират –било тялото си, било душата си или духа/спорт,медитация и др./- мислят, че като тренират са здрави. Те не се замислят за другия аспект –пестенето на жизнени сили и всъщност масово хабят своята енергия за какво ли не. Тук може да се зададе въпроса, защо независимо от толкова много “трениращи”/от всяка епоха/ само малцина достигат до истинско израстване – над човешкото ниво.
Какво представлява тази енергия или магнетизъм?
Човешкия магнетизъм е различен от “личния магнетизъм”. Личния магнетизъм е свойство на ума/духа/, а човешкия магнетизъм е проявление на душата/прана/. Както животните, така и човекът, несъзнателно излъчват този магнетизъм или пранична енергия. Развитият или трениран човек държи силата под контрол и може в голяма степен да я задържа или излъчва в увеличено количество, може също така да я направлява според желанието си. За да и придаде по-голям тласък и сила, той е в състояние да я обедини с мисълта си. Тази енергия е сляпа сила – и подобно на електричеството и на други подобни енергии може да се употребява съзнателно или несъзнателно, умно или неразумно. Прана е Всемирна енергия и се съдържа във всичко. Всички форми на сила и енергия са прояви на прана. Тя е един от седемте човешки принципа/тела-физическо и шест фини/ и се намира във всеки човешки организъм в по-малки или по-големи количества. Човек извлича прана от въздуха, който диша, от храната, която яде, от течностите, които пие. При липса на прана/етерното тяло/, той отслабва и се изтощава. При изобилие от прана, той става деен, жизнерадостен, енергичен и весел.
Човешкия магнетизъм е най-мощната терапевтична сила в една или друга форма и в повечето случаи е първопричина за психическото изцеление. Тя е една от най-старите форми на лечение и би могло да се каже, че знанието за нейното използване е вродено в човека.
И както до началото на миналия век се считаше за невъзможно да се предават сигнали без наличието на проводник, така и до днес се отрича възможността да се изпраща магнетизъм по “безжичен път”-чрез мисълта.
Ако човек притежава магнетизъм в изобилие, инстинктивният ум е доста щедър в неговото разпределение. Такъв човек излъчва магнетизъм по всички направления на нервната система и изпълва астралната атмосфера около себе си. Човешкия магнетизъм е проява или форма на прана, някои я наричат жизнена енергия Ци, или Чи, или Ки/ Ци-Гун, Тай-Чи, Рей-Ки и др./. Има вече много източници по въпроса –как да увеличим жизнената си енергия, затова няма да се спирам на това, само искам да добавя, че една внимателна и постоянна практика с поглъщането и складирането на прана ще донесе полза на всеки.
Хабенето на жизнени сили – независимо във физически, психически, мисловен, морален или друг план – се отразява цялостно върху състоянието на човека. Защото човек е едно цяло и всички нива на материя в него са тясно свързани. Както издигането е комплексно, така и хабенето на енергия е комплексно.
Разбира се, всичко това не означава, че човек трябва да мързелува, защото бездействието е друг вид крайност и също е разход на жизнени сили.
Ние естествено не можем въобще без разход на жизнена сила и това е естествено. Но сме в състояние да го намалим, същевременно и да увеличаваме жизнените си сили, особено чрез разумен природосъобразен живот, ежедневно използване на алое и медитация. Така всеки ден ще прибавяме по нещо към своята еволюция.
Енергия необходима за живота. Виталност
Нека предположим, че за да се живее е необходимо да се справяме с възникващите стресове в нашия живот. В случайни моменти ние изпитваме случайни по големина стресове. Когато големината им не е голяма, или те са нарядко ние почти не изразходваме усилия да ги преодоляваме, и можем да насочим цялата си жизнена енергия за удължаване на своя живот. Затова мисля да разгледам темата за стреса, който се явява аргумент във функцията на живота ни.
Сега, да допуснем, че при раждането си всеки притежава някаква начална/като капацитет-един по-голям, друг по-малък/ жизнена енергия, която намалява/ако не се поддържа/ с течението на времето. Тази енергия ще я наричам виталност. Тук има една много интересна зависимост, която е , че средния живот на съществата с по-малки размери е по-кратък от този на съществата с по-големи размери. Това се дължи на факта, че за да поддържа жизнените функции, организма на по-малките същества изразходва относително повече енергия. Така, ако допуснем, че организма има някакъв резерв от виталност, за по-малките същества той ще се изчерпи по-бързо отколкото за по-големите, т.е. малките ще живеят по-кратко. Независимо от това ние сме облагодетелствани, че можем чрез духовни практики да повдигаме нашата виталност и да гарантираме качеството и продължителността на живота си, но най- важното, искам да повторя, е във възможността, да се научим да избягваме големите стресове или поне да намалим големината им. Това би довело до възможността да се отделя по-голяма част от жизнената ни енергия за продължаване на живота ни.
Стресът това е реакция на организма в отговор на въздействието на различни неблагоприятни условия.
Това е “телесно или умствено напрежение предизвикано от физически, химически или емоционални фактори”.
Разликата между това как ние оценяваме себе си и от това какво се явяваме в действителност винаги предизвиква депресия-негативен стрес/дистрес/. Разбирането на това обстоятелство ни помага да обясним защо благодарността и безкористността се явяват мощни фактори защитаващи ни от болестите предизвикани от стрес.
Стресът е едно непрекъснато изпитание за цял живот и е свързано с взаимодействието между личността и физическите, психологическите, духовните и социални нужди на живота. Ако сме постигнали свободите от “квадранта на свободата” би означавало, че сме ликвидирали това изпитание, а ликвидирането му означава по дълъг и качествен живот.

Външни стресори
Механични - нещастни случаи, тежка работа
Околна среда - замърсен въздух и вода, радиация
Сензорни - шум, температура, влажност
Химически - лекарства, наркотици, цигари, алкохол
Бактериални - инфекции
Хранителни - отравяне с храни

Вътрешни стресори
Състояние на организма - умора, преумора, суматоха
Физически - болка, вредни навици, остаряването
Социални – финанси, работа, брак, семейство
Емоционални – депресия, злоба, отмъстителност
Духовни – вина, страх, загуба

Сами виждате колко неща ни тровят и съкращават живота. Организмът ни е така пригоден, че ги приема на няколко нива –дразнимост, проводимост, възбудимост и ответен отговор. След това напрежението спада. Когато състоянието на възбудимост продължи, то състоянието се нарича стрес. В състояние на възбудимост организмът започва да черпи сили от запасите си. Ако не се преодолее бързо това състояние е възможно силите да се изчерпят докато жизнената енергия свърши. За да се научим да противостоим на стреса е нужно да разберем, че зад индивидуалното възприемане на стреса стоят два важни фактора:
1.Страх /НЕЛЮБОВ/ - поражда тревога и безпокойство, което изпълва целия живот.
2. Егоцентризъм – недостатъчното чувство на любов или безпокойство само за себе си поражда жажда за власт/НЕЛЮБОВ/ и егоизъм/НЕЛЮБОВ/.

Виждате, че тук лекарството се нарича ЛЮБОВ. Защото ако тези две сили владеят нашия живот, то постепенно стресовите реакции ще изчерпят вътрешните сили и жизнената енергия и човек вече не е в състояние да се справи със стреса.
Какви оплаквания могат да възникнат от това.
1. Глава, главен мозък – главоболие, паника, тревога, злоба, раздразнителност, виене на свят, уморяемост, нерешителност, безсъние, депресия, неспособност за концентрация, кошмари.
2. Сърце – учестен пулс, аритмия, болка в гърдите, високо кръвно, неприятни усещания в областта на сърцето.
3. Храносмилателна система – сухота в устата, газообразуване, запек, неприятен дъх в устата, скърцане със зъби, язва, болка в стомаха, загуба на апетит.
4. Мускули – болки в гръбнака, трудно подвижна шия, треперене на крайниците, слабост.
5. Ръце – стават хладни и влажни.
6. Кожата – често се наблюдават необясними кожни възпаления
7. Бели дробове – инфекции в горните дихателни пътища, астма, нарушено дишане.
8. Други оплаквания – заекване, неестествен смях, нервна реч, менструални проблеми, често уриниране, понижена имунна система, повишена склонност към заболявания.
Виждате каква голяма симптоматика може да се лекува духовно – чрез огромната сила на Любовта – чрез ликвидирането на страховете и балансирането на егоцентризма в живота ни.
Съществува определена връзка между отношението на човека към окръжаващата го среда и възгледите му с протичащите процеси в тялото му. Мислите и емоциите пряко въздействат на мозъка, а той оказва мощно влияние на целия организъм. Положителните емоции укрепват жизнените ресурси на всички системи в организма и допринасят за добро здраве и лечение. Отрицателните емоции точно обратно – опустошават организма и разрушават здравето.
Положителни емоции: любов, вяра, одобрение, доверие, радост, възхищение, благодарност, веселие, умиротворение, щедрост, надежда, състрадание, смелост, покаяние, симпатия и др.
Отрицателни емоции: страх, недоверие, самота, съжаление, завист, недоволство, отмъщение, тревога, вина, песимизъм, ненавист, подозрение, злоба, враждебност, обвинение и др.

Как положителните емоции могат да заместят отрицателните?
Как да накараме главния мозък да произвежда ендорфини, способстващи за здравето ни?

Отговорът се крие в духовната философия на всеки човек. МН

“Здравият дух и здравото тяло са взаимно свързани” – Аристотел

“Ти си такъв, каквото е твоето силно вътрешно желание!
Каквото е то – такава е волята ти!
Каквато е тя – такива са делата ти!
Каквито са те – такава е съдбата ти!”
Индийска мъдрост
44 “НИКОГА НЕ Е ТВЪРДЕ КЪСНО ДА СТАНЕШ ТОВА, КОЕТО БИ МОГЛО ДА ИЗЛЕЗЕ ОТ ТЕБ”

“Силата произлиза не от физическата мощ, а от непобедимата воля.” – М.К.Ганди


“Осъзнаването на собствената сила я увеличава.” - Вовенарг

“Съчетанието на силата с ума образува най-доброто съзвучие в света.”– Елисавета І


Силите чрез които ще осъществим мечтите си и ще променим живота си


Вече се запознахме с природата на силата/25-та част/. Тук искам само да припомня, че мощта на духовната сила не е в способността да подчиняваш, а в способността да се вземат съзнателни решения. Едно такова решение е да можеш да управляваш своя живот самостоятелно. Именно от този момент, в който поемем отговорност за своя живот и започнем целенасочено да го променяме, у нас ще се появят сили да осъществим мечтите си. Кои са тези сили и как се формират?
1. Силата на подсъзнателните убеждения
Хората постигат само това, което си позволят да постигнат/за това вече говорихме/. Всички наши жизнени обстоятелства са отражение на нашите подсъзнателни убеждения. Затова хората, като правило, печелят точно толкова, колкото си позволят да спечелят. Всичко започва с волята. Побеждава само този, който вярва, че може да победи.
2. Силата на всепоглъщащото/изгарящото/ желание
Никой не е в състояние да постигне нещо стойностно в живота, ако няма всепоглъщащо желание да го постигне. Трябва да се предприеме всичко възможно/с изключение на нараняване на собственото достойнство, здравето и взаимоотношенията/. Спомнете си за страданията, свързани с недостига на средства и си представете болката, която сте изпитвали когато сте били в затруднено финансово положение.
3. Силата на ясното намерение
За силата на намерението ви изпратих една доста добре написана книга. Тук искам само да спомена, че в живота всеки може да има всичко, което пожелае, стига да знае точно какво иска и защо го иска. Винаги си определяйте целите точно и мотивите и времето за постигането им. Малко е да се каже, че искаме да бъдем богати. Трябва да се определи точното количество пари, които искаме да имаме. Целите винаги трябва да се формулират във вид на положителни твърдения и в сегашно време. След това идва ред на визуализацията/темата за слайдовете е добре застъпена в книгите на Зеланд/.
4. Силата на обмисления план за действие
Трябва да се изработи стратегия и да се направи добре обмислен план за действие, като в него се изброят поне 10 възможни начина за достигане на целта. Някой от тях, навярно ще е правилния. Тук е задължително да си отговорите на някои въпроси:
1/ Това ще ме приближи ли до достигането на финансовата цел? 2/ Доставя ли ми удоволствие подобен род дейност? Съответства ли на моите способности? и т.н.
5. Силата на специалните знания
Никой от тези, на които се е отдало да натрупат огромно богатство, не е направил това без да е притежавал специални знания в своята сфера на бизнес, а също и за желанията и потребностите на клиентите. Не е задължително всичко да се знае, но трябва да може да се ползва справочна литература и да се знае къде и как да се намери онова, което може да потрябва.
6. Силата на упоритостта
Бъдете упорити и постоянни. След всяко действие, което не е довело до желания резултат трябва да се прави рекапитулация. Ако се вади поука от всеки несполучлив опит-то ще се постигне успех. Разликата между тези, които постигат успехи и тези, на които това не им се отдава, обикновено не се крие в таланта , а в упоритостта и постоянството.
7. Силата на контролираните разходи
Богатството се определя не от това колко пари печелим, а от това колко добре можем да живеем със заработените пари. Контролът на разходите помага да се води щастлив живот в рамките на получавания доход и даже да го увеличаваме.
8. Силата на честността
“Каква е ползата за човека, ако той завладее целия свят, но погуби душата си?” – пише в Библията.
Опитът да се спечели богатство с помощта на измама или с нечестни методи е все едно да се построи къща в свлачищен район. Няма да сме сигурни за колко време ще я бъде.
За един човек, който познава законите на любовта/за истината, за свободата и за безвъзмездното даване/ и тя му е приоритет, би било немислимо да постъпи по друг начин-освен спазвайки ги.
9. Силата на вярата
Винаги трябва да се мисли и да се действа така, все едно вече сме постигнали целта. По този начин успехът е сигурен.
10. Силата на благотворителността/безвъзмездното даване/
Тази сила касае пак любовта, но има и още нещо. За да се активира процеса
на получаването-трябва да се започне с даване и то не е задължително да е
материално. Това е окултен закон. Дай за да получиш. Всичко, което дадете
ще ви се върне умножено, затова правете добро и бъдете милостиви. Като
давате на другите вие запечатвате в подсъзнанието си образа на изобилието,
което с пълна сила скоро ще се реализира във вашия живот.
Иска ми се да прочетете и книгата “Седемте духовни закона на успеха” от Д.Чопра, която ви предоставям. Като ви я препоръчвам,това не означава, че съм съгласен с всичко в нея - всеки си има право на лична истина.

На края искам да споделя своето мнение, че смисъла на човешкия живот, освен в адаптирането към материалните условия на живот трябва да има и други измерения и те се коренят в развитието на нашия душевен и духовен живот, като тези два процеса се случват вътре в нас – във вътрешния ни свят, за разлика от материалния свят, където всичко си има срок на годност, включително и планетата земя/според астро-физиците й остават още 5 млрд. години/.
Душевният и духовният свят са вечни и безкрайни, т.е. те предлагат трайни стойности, заради които си струва човек да се понапъне, може би именно тук ще търсим истинския, дълбок смисъл на човешкия живот.
Тук ще открием родината на любовта, щастието и свободата, истината и доброто, творчеството и т.н. В това се изразява и духовната интелигентност и индивидуалния духовен път на всеки човек, но без да забравяме за адаптацията му в материалния свят. Горните закони или сили/части от духовната сила/ са посоките в тази адаптация и не забравяйте, че няма време. МН

“Слабите хора виждат всичко през траурен воал” – Ал.Дюма – баща

“Собственото безсилие е толкова опасно, колкото и чуждото насилие.” – Ст.Ежи Лец

“Основната слабост на човека е слабостта да си прощава всички свои слабости.” - Неизв.

“Не е срамно да проявиш слабост от позиция на силата” – правило на шефа

45 “НИКОГА НЕ Е ТВЪРДЕ КЪСНО ДА СТАНЕШ ТОВА, КОЕТО БИ МОГЛО ДА ИЗЛЕЗЕ ОТ ТЕБ”

“Истината ще ви направи свободни!” – Спасителя

“Истината прави духа свободен” – Хегел


Свободата, истината, мъдростта и философията – ролята им в нашия живот и в израстването ни


Виждате в цитатите дълбоката и неразривна връзка между истината и свободата, която олицетворява любовта и дава живот на философията/от гръцки-любов към мъдростта/. Тук можем да си зададем въпроса дали пък мъдростта не е обител – дом на истината, а пък свободата е пътят към него.
Да имаме правилна философия означава да сме завладени от духа на истината и свободата.
С това се връщам към темата, която започнах още в самото начало, че основополагащото нещо в живота е нашата философия.
Нашата философия е парадигмата на живота ни. Тя е източника на нашите успехи и неуспехи. Тя е основата на нашия подход, който е основата на нашите действия, а те пък от своя страна водят до съответните резултати. Целият ми труд до сега е именно в тази насока – изграждане на философия. На хората не им трябва толкова наука, колкото мъдрост. Защото да обичаме мъдростта означава да сме овладени от духа на истината и свободата-т.е. любовта, т.е да вървим по пътя на самоактуализацията и духовното израстване.
Баща на думата философия е Питагор/VІ-V в.пр.н.е./, познат ни като математик, макар че е бил преди всичко философ и посветен. Питагор сметнал, че за смъртния човек не е по силите самата мъдрост – качество на боговете – затова той трябва да се задоволи поне с любовта към мъдростта, което съвсем не е малко и е нещо божествено. От тогава стремящите се към мъдростта, които по-рано са наричани “софоси”/мъдреци/, започнали да се определят като философи, т.е. влюбени в божествената мъдрост.
За да разберем какво е самата мъдрост, оказва се, че трябва най-напред да се влюбим в нея, да открием сърцето си за това чувство, и едва тогава думите вече могат да се опитат да го изразят.Как да отворим сърцето си за любовта?-това е може би първото, което трябва да се запитаме. Ако сме стъпили на пътеката на любовта, то и любовта към мъдростта/философията/ ще ни се открие.
Мъдростта за мен е моралът в любовта, а философията е любов към този морал- изразяваща се чрез истината и свободата. Философстването в този смисъл е “възползване” на човека от свободата, благодарение на която съществуваме по човешки начин и наистина можем да бъдем в най-пълна степен себе си. Предимствата на свободата може да ги оцени само свободния човек, който е необременен в своето съзнание, в мислите си, в своите вярвания, работа, действия и поведение. Ние всички си мислим, че сме свободни, но дали наистина е така?
Не срещаме ли непрекъснато около себе си хора с атрофирали възможности и способности, хора, които са занемарили себе си и своето бъдеще, хора, които се задоволяват с малко, които са се отказали от младежките си мечти и желания, които са се оказали победени от стихията на всекидневието с неговата дребнавост, корист, обърканост и случайност? Може ли някой от тях да каже за себе си: “Аз постигнах свободата, аз съм истински свободен, аз нито за миг не забравям за свободата и живея изцяло според нея!”?
Философията е търсене на свободата и в този смисъл е израз на свобода.
Философията е освобождаване на духа на влюбения в мъдростта.
Философията е освобождаване на съзнанието от нагласите на всекидневието с неговите предразсъдъци, илюзии, уверености, догми и пр.- т.е. да постигаш чистата свобода в духа си.
Философията е живот, изцяло посветен на истината/виж 17 част/.
Всичко това означава – коренна преориентация на съзнанието и живота, при което израстваме до степента да бъдем самосъзнателни и самосъзнаващи се човешки същества.
Досега говорихме за любовта към мъдростта, а сега искам да се спра на самата мъдрост. Какво странно има при нея? Това е, че тя не е утробна богиня. Богинята на мъдростта, Атина Палада се ражда от главата на Зевс, а не от утробата на Гея или Хера. Това е същината. И тогава много лесно можем да кажем, че мъдростта не е това, което земята ни дава, а това е каквото ни дава главата. Така, че мъдростта ще трябва да я търсим в будността на вложеното у нас съзнание. А това е вече част от целостта на прозрението и тайната на вложеното ни предназначение. Само Мъдростта може да определи предназначението, защото само тя в еволюцията отбира най-съвършеното. Затова Любовта казва: “Бъдете съвършени, както е съвършен вашия Отец”
И така, има два вида мъдрост в чисто човешки план. Единият вид е този който научаваме в училище и тя ни позволява да имаме по-интересна работа, по-хубаво жилище, по-хубава кола и да умрем с повече дългове от приятелите си. Този вид мъдрост е полезна, но когато ни сложат в ковчега всички придобивки изчезват. Този вид мъдрост е за нещата които се случват в ума. Другия вид мъдрост е познанието за самия ум, “огледалото зад картинките”. Този вид мъдрост е директно преживяване на природата на ума. Този вид се появява когато се отпуснем в това което е. И този вид е нещо, което не може да бъде загубено.Умът е като пространството – никога не е бил роден и никога не може да умре. Поради тази причина, който и от аспектите му да осъзнаем, той има постоянна природа и ще ни облагодетелства във всеки живот.
Добре е да развиваме и извънсетивните си възприятия/душевно-духовните си сетива/, като по този начин ще започнем да “чувстваме” собственото си и на другите съвършенство. Така ще имаме интуитивно преживяване на “огледалото зад картинките”. Тук ще е полезно да осъзнаем, че субект, обект и действие са взаимосвързани и в крайна сметка са едно. Когато преживеем това, тогава няма да се страхуваме и ще бъдем спонтанно радостни и активно добри, всичко ще е изпълнено с любов и нови възможности, и ще бъдем щастливи.
За съжаление огледалото на ума ни е закрито от два “воала”. Първият е на така наречените “смущаващи” чувства: гняв, гордост, завист, ревност, привързаност и невежество. Те се появяват поради неспособността на ума да разпознае собствената си природа като пространство-безгранично и неунищожимо. Вторият “воал” е от закостенели идеи и склонността да мислим, че думата или идеята за дадено преживяване са самото преживяване.
Макар, че не е лесно да се разбере от ежедневието, че само умът е реален, трябва да опитаме. Всичко друго – всяка мисъл и чувство, всяка ситуация – се появява в това пространство, бива познавана от него, съществува, и отново се разтваря в него. Еднакви ли са чувствата и мислите с ума или различни? Те се появяват от него, но се проявяват по различен начин. Те са като вълните в едно езеро/ума/. Вълните не са езерото. Когато осъзнаем това, ние пребиваваме във всичко, което съществува. Не се вълнуваме, когато възникнат мисли и чувства, не ставаме сънливи или объркани, когато нищо не се случва. Само в оставането в осъзнаването на това, което е тук и сега, умът ни става като полирано огледало: неговото сияние, интелигентност и енергия се проявяват естествено. Всичко, което възниква в ума, проявява неговото богатство, потенциал и мощ. Умът в своята истинска природа е открит, чист и безграничен. Когато той разпознае пространствената си/духовна/ природа, изчезва всеки страх. Когато знаем, че същността ни е неунищожима, се появява съвършената сигурност, отпускане в себе си. Важното прозрение тук е, че ние не сме нито тялото, което остарява, разболява се и умира, нито мислите, които идват и си отиват. Това, което гледа през нашите очи и слуша през нашите уши точно в този момент, е сияйното пространство на Духа. То е отвъд раждането и смъртта, отвъд всичко.
На това ниво има липса на страх, защото всички събития са свободната игра на ума. Колкото силата на ума става по-ярка от онова, което проектира, толкова всички събития, външни и вътрешни, стават интересни, защото се случват.
Това е богатство! И заобиколени от такова богатство, вършейки изпълнени със смисъл неща, накрая ние разбираме, че умът е безграничен. На абсолютното ниво, истинската същност на всеки е безгранично пространство. С осъзнаването, че всичко трайно е едно и също във всички и за всички, а всичко, което ни разделя, непрекъснато се променя, как можем да бъдем егоисти?
Всичко това е възглед отворен към всички зрели и независими хора, носещи отговорност за живота си и за да е пълен са необходими съответните методи/ медитации и др./ и подходящи действия за поддържане на постигнатото ниво.

Отново искам да спомена, че книжното знание е само суха информация. Само защото една книга е прекрасна-това не означава задължително, че след като я прочетем ще поемем знанието, което тя съдържа. Единствения начин по който може да стане това, е, като нашия ум първо развие мъдрост. Приближаването към просветлението е постепенен процес, но веднъж след като го постигнем – няма връщане назад. Когато постигнем напълно пробудено състояние на ума – в същия този момент – ние се превръщаме в просветлени завинаги. Това може да стане още в този живот, ако имаме достатъчно мъдрост. Ето това е уловката. За да сме просветлени трябва да се събудим и да развием мъдрост. Защото няма начало и няма край. Мъдростта е универсална мъдрост и универсално съзнание. Но преди това трябва да генерираме универсална любов. Защото едва тогава умът постига състояние на равновесие.
Какво е чиста мотивация?
Чистата мотивация идва от разбиране – знание – мъдрост.
Ако нямаме разбиране в ума си ще бъде много трудно да имаме чиста мотивация. Например, ако аз не разбирам моята собствена егоистична природа-аз не мога да помагам на другите. Докато не мога да разпозная собственото си егоистично поведение винаги ще обвинявам другите за моите проблеми. Когато обаче опозная ума си – моята мотивация става чиста и аз мога искрено да посветя себе си на благополучието на другите.
Като допълнение искам да ви запозная и с някои интересни неща.
Мъдрост на староеврейски се изписва с втория йероглиф бейт, който още означава и дом,жена и душа.. Или ако домът на човека е мъдростта, то домът построен от премъдростта е душата на човека. Мъдростта е лоното на истината, а домът на истината и мъдростта е душата.
И така всеки от нас трябва да изгради душата си като храм на мъдростта, в който да свещенодейства истината. Това в древните езотерични учения се нарича Път. Началото на този път е стремежът към мъдрост, а крайната цел е сливане с Истината, Първоначалната светлина. Когато изградим храмът на нашата душа, това означава че сме реализирали Себе-то. Това е постигане пълнота на ума, който включва чистия разум, мъдростта и истината. Това са трите сили които крепят човешкия дух. Разумът чрез езотеричното познание следва да достигне до пътищата и законите на Твореца, мъдростта е за да не се отклоняваме от тях, за да можем да усещаме вкуса на истината. Истината е пламък, в който изгаря всичко, което не е станало Път.
Щастие постигнато без огорчения, без споделяне съдбата на ближния е животинско задоволство. Ето защо е необходимо първоначално да изградим нравствено-етичната си платформа, в основата на която е безусловната любов и състраданието. Стремежът към мъдрост е стремеж към нравствена воля. Това ще рече, че трябва да се стремим да реализираме в живота си нравствените си ценности. Кои са те ще разберем от премъдростта. Когато тя стане отражение в нашия живот, тогава ние придобиваме нравствена воля или мъдрост. Мъдростта се постига с тежка работа-страдание. След като думата “страда” означава тежка работа, какво ли означава страданието? Това е работа за постигане на нравствена воля. Тази работа е тежка, защото е свързана с преодоляването на безнравствените инстинкти и желания и подчиняването им на ума, но това е ум изпълнен с мъдрост. Необходим е всекидневен духовен труд за осъзнаване на божествената ни природа, в резултат на което се изгражда състрадателен възглед за света и хората. Този труд във всички древни учения символично се нарича Път. На първо място е важна чистата мотивация на пътя. Осъзнатия и чист живот е всъщност въплътената истина, която е първоначалната светлина. Когато ние започнем да се отъждествяваме не само с тялото си, а като безсмъртен дух, тогава ценностната ни система ще придобие истински порядък.
Милосърдието и любовта са възможни само по пътя на мъдростта, защото тя е осъзната и състрадателна воля.
Покаянието и благоговението са ни дадени от разума, защото само на безумния не му пука за своите грехове и само глупецът е равнодушен към Величието на Сътворението.
Красотата и вдъхновението са пряко отражение на истината в душата. Те правят ослепителната светлина на истината обозрима. Чрез силата на вдъхновението и красотата душата се възвисява и познава, че е дихание на първоначалната светлина, на Любовта и на Словото Божие.
Как може да се осъзнае това, ако човек е атеист?
Всяка еволюция е свързана с трансформация и разширение на индивида. Този процес е смисълът на всяко посвещение. Посвещението е съзнателно изпълване на личността със съдържание от мистичен характер, което я довежда до ускорено, трипланово, йерархическо развитие. Съотношението физическо тяло,душа и дух е 1:7 към 2:7 към 4:7 и такова трябва да се запази при разширението ни. Това означава, че два пъти повече трябва да обръщаме внимание на душата в сравнение с тялото и 4 пъти повече на духа.
И така, мъдростта е домът на истината, който се гради постепенно с познание и жертвена работа. В началото трябва да се пожертват досегашния ни начин на живот, нашите илюзии, стереотипи, личностни закони, нашите навици и удобства – всичко, което е формирало нашия лъжлив Аз. И да не забравяме че животът е борба:”Робът за свобода, свободният за съвършенство”. Ваш МН


“Ако си мъдър, дължиш го на себе си, ако си велик – на щастието.” – Е. Булвер-Литон

“Мъдростта се крие само в истината.” - Гьоте

46 “НИКОГА НЕ Е ТВЪРДЕ КЪСНО ДА СТАНЕШ ТОВА, КОЕТО БИ МОГЛО ДА ИЗЛЕЗЕ ОТ ТЕБ”

“Любовта към самия себе си – това е единствения пожизнен любовен роман”
О. Уайлд

“Постоянен в Любовта и постоянно влюбен са две различни неща.” – Волтер

За егоцентризма и егоизма

За стадната йерархия

Ранг и рангов потенциал

В моите ежедневни срещи поставям често въпросът за любовта към себе си и неговата роля в живота и успеха. За съжаление хората много често бъркат това с егоизма или егоцентризма и поради тази причина ще поговорим за тях.
Егоцентризмът е неспособността да ПОИСКАШ да се поставиш на мястото на другия, да “му влезеш в положението”; егоцентризъм е нежеланието да действаш въпреки своите интереси.
В психологията съществуват понятията “рефлексия” и “емпатия”. Първото е способността да оценяваш себе си през очите на другите, а второто е способността да възприемаш емоциите на другите. Егоцентрикът има понижена способност и към едното и към другото.
Егоцентризмът, средно, е много по-характерен за жените. Аз съвсем не твърдя, че измежду мъжете няма егоцентрици/ нещо повече, рекордьорите в тази област са именно мъже/. Каквото и да се говори за женската емоционалност, емпатията е способността да се оценяват емоциите на другия и е нещо много по-различно от сдържаността в собствените си реакции на случващото се около нас. Умението да се четат знаците на тялото е много полезно при определянето на емоционалното състояние на другите, но за да прочетеш, трябва първо да поискаш да направиш това. При това за егоцентрика околният свят и най-вече вътрешния свят на отделните хора ни най-малко не му е интересен. Той се интересува само от своя собствен свят, понякога до самовлюбеност - нарцисизъм/ това също не е любов към себе си/.
Егоцентрикът дори не се опитва да се постави на мястото на другия, не се и опитва да разбере какъв е неговият проблем. И работата не е в това, че той не е способен на това! Просто на него и през ум не му минава да го направи.
Егоистът, напротив, прекрасно си представя и разбира всичко, но съзнателно игнорира проблемите на другия. Егоизмът е един от най-важните признаци на високия ранг..
Егоцентрикът не е задължително да е лош човек. Той по-скоро е невнимателен.
Той може да е излишно добър към човек, който не се нуждае от това и да не усети тази ненужност. По същия начин, когато притеснява някого, той напълно искрено не забелязва неудобствата, които причинява. Като капак на всичко може да се отбележи крайната сдържаност на егоцентрика, когато му се наложи да изрази своята благодарност пред другите или да ги похвали. При което няма причина той да бъде едновременно и егоист.
От биологична гледна точка женският егоцентризъм е оправдан. Нещо повече, той донякъде е НОРМАЛЕН!
Щом като всяка самка обективно е незаменима, природата забранява на жената да взима присърце каквото и да било друго, освен своите собствени интереси и тези на децата си.
Егоцентриците много често са жертви на крадците в многолюдните места, като в момента на самата кражба те обикновено нищо не забелязват или усещат.
Може да се поразсъждава по темата за егоцентризма при шофирането и защо жените не обичат да ползват огледалото за обратно виждане, и най-вече за ролята му в нашия бизнес.

Стадната йерархия
Равноправие не съществува никъде. Този който е недоволен от несправедливостта в обществото, може да се успокои с факта, че в животинския свят положението е още по-тежко.
Ако на група мишки се дава храна, то скоро може да се забележи, че всеки път най-хубавите и най-големи залъци се падат на едни и същи индивиди. Те заемат най-добрите места за почивка и се чифтосват най-често. Другите се задоволяват с това, което остане от първите, третите от вторите и т.н... Тоест образува се определена вътрешно-групова йерархия.
Известно е, че такава йерархия е налице при всички живи същества, на които е присъщ определен групов начин на живот. Дори при амебите се забелязват наченки на йерархичност. Прието е ранговете в тази йерархия да се обозначават с буквите от гръцката азбука: алфа-най-високопоставеният индивид, съответно с омега – най-нископоставеният.
Впрочем, това обозначение не е напълно подходящо – в големите групи йерархичната структура губи линейността на азбучния ред и наподобава по-скоро пирамида, в която няколко индивиди могат да имат практически един и същи ранг.
Очевидно е, че рангът има огромно значение за всеки индивид в йерархията, ето защо членовете на групата са в постоянна борба за повишаването на своя ранг или за запазване на вече придобития. Случва се “алфа” да се облагодетелства много по-малко, отколкото “бета”. Просто не му остава време – той е в постоянна борба. Но той си запазва, най-малко теоретично, правото да вземе каквото си поиска от бета. А какво е рангов потенциал? Очевидно е, че той е в тясна взаимовръзка с физическата сила, но не се определя еднозначно от нея. Колкото съществата са по-високо организирани, толкова е по-слаба връзката между физическата сила и ранговият потенциал.
Някои дефинират ранговия потенциал като сила на НАТРАПЧИВОСТ, а други като сила на НАГЛОСТ, което може би, е по-нагледно. Те доказват, че основният компонент на ранговия потенциал е УВЕРЕНОСТТА в своето превъзходство, която по всяка вероятност, а всъщност и достатъчно често може да не се основава на нищо.
Увереността на един човек практически може просто да хипнотизира другия. Самия него също.
При това няма абсолютно никакво значение дали това е увереността на студента на изпит, на шофьора пред ДАИ или на оратора пред аудиторията и т.н.
Обикновено “алфа” участва с много по-голяма решителност, упоритост и удоволствие във вътрешно-груповите борби, които за него често са самоцел. За “омега” тези борби са много по-малко приятни – той е значително по-отстъпчив. Оттук произтича и друг параметър, оказващ влияние върху ранговия потенциал. Става въпрос за степента на отстъпчивост /или на конфликтност/. Степента на отстъпчивост е обратно пропорционална на ранговия потенциал.
Броят на свободните места на йерархическият Олимп е ограничен и не зависи от средния рангов потенциал. С други думи, ако по някакъв начин повишим ранговия потенциал на всички индивиди в дадена група, то броят на високоранговите не би се увеличил.
Фактически са възможни два начина за консолидация на дадена група – “военен” и “интелигентен”. Първият начин предполага изграждането на строга йерархическа структура на съподчинение с безмилостно потискане на непокорството сред подчинените. Вторият се основава на алтруизма, предполагащ искрена и доброволна взаимопомощ на членовете от групата, включително и саможертва. При видовете намиращи се на по-нисши степени на развитие, преобладава първия начин, тъй като той естествено следва основните инстинкти, по сигурен е в реализацията си и не предполага особено осмисляне. Но при организацията на по-сложно съвместно поведение той просто е неефективен. Алтруистичните програми на поведение се формират в относително по-късно еволюционно време и създават предпоставки за рязкото ускоряване на социалната еволюция, която отделя човека от останалия животински свят и осигурява условията за социална свобода.
Ранговият потенциал бива изходен, фактически и визуален.
Изходният потенциал се предава по наследство и не се влияе от възпитанието и външната среда. Фактическият потенциал се намира в голяма зависимост от обстоятелствата. Той е функция на изходния потенциал и на конкретната обстановка, в която се намира индивидът. Обстоятелствата могат да възпрепятстват реализацията на вродения рангов потенциал, но могат също така и да способстват за пълното му реализиране и дори да го усилят. Фактическият рангов потенциал при хората в своите средни стойности се обуславя, примерно, около 2/3 от изходните дадености, а останалата 1/3 се обуславя от условията на растеж и от възпитанието.
Реалният йерархичен образ на човек може да е МОЗАИЧЕН – когато едни признаци говорят за висок потенциал, а други за нисък. Например, немарливият външен вид е признак на нисък ранг и, срещайки се с немарливо облечен човек, ние не без основание предполагаме, че той е неудачник. Но когато той нагло и агресивно започне да се прережда, то повечето хора предпочитат да отстъпят, признавайки с това неговия по-висок ранг! В същото време общественото положение на този човек може да е много ниско.
Още един пример: човек болен от нарцисизъм /влюбеност в самия себе си/, който може да направи на някого впечатление на високорангов. При което той просто може да е лишен от способността да се бори за място под слънцето-същността на високия ранг. И обратното, дружелюбният човек, дори и добре устроил се в живота, може да създаде впечатление, че е нискорангов.
От друга страна визуалният рангов потециал може да съвпада с фактическия, но може и да не съвпада. В действителност индивидът може да бъде нискорангов, но същевременно да притежава един-два сигнални признака на висок ранг. Тези неща понякога могат да въздействат върху някого и да го изманипулират. Визуалният рангов потенциал в повечето от случаите е илюзорен, т.е. той не съответства на реалните способности на индивида да участва в ранговата борба.
Много важно е да се отбележи, че алкохолът повишава ниския ранг и понижава високия. С този факт може да си обясним толкова много неща от нашия живот, включително и неефективността на “сухите закони” и другите мерки в борбата за трезвеност, или защо за някои народи или социални групи “без градус нямат радост”. Без освобождаването на първобитните инстинкти и повишаване на ранговия потенциал, което най-лесно се осъществява под влиянието на алкохола/за ниско ранговите/, човечеството би се затруднило по отношение дори на своето собствено възпроизводство. За съжаление алкохолът се употребява най-вече от тези, на които най-малко им трябва да освобождават инстинктите си.
И още нещо, ако рангът ви е нисък, не си губете времето с високорангови жени – особено в бизнеса!

Ето няколко конкретни съвета по темата:

- Струва си да се посети някакъв психологически тренинг за повишаване на УВЕРЕНОСТТА в себе си. Много е важно какъв е ръководителят. Ако той наистина е добър специалист, то шансовете за повишаване на ранга/най-малко визуален/ са много големи. Някои виртуози дори могат да помогнат да се придобие т.н “трудноуловима самоуверена мимика”. Препоръчва се следното упражнение: гледайки жена, си мислете – къде да я целуна? Гледайки мъж, си мислете – къде да го ударя? Искам да повторя, че това упражнение трябва да е само мислено. Конкретни резултати могат да се усетят едва след няколко месеца. Какви трябва да са резултатите? Според йерархическия етикет нискоранговият е длъжен да сведе поглед, когато срещне погледа на доминант и увереността, отново повтарям, може да хипнотизира.

- Когато се опитва да изобрази висок ранг, човек не трябва да е злобен и агресивен. Коренът на високия рангов потенциал лежи във високата самооценка и произтичащата от това увереност в себе си. Злобата, напротив, е присъща на нискоранговите.
Веселата жизнерадост на уверения в себе си човек, на когото всичко в живота му се подрежда добре и който до известна степен се е “наситил” на радостите в живота и не се страхува да осъществява контакт с други хора – това е стилът на поведение и живот, към който трябва да се стремим.
До следващият път, когато ще продължа темата-МН

“Две неща ми трябват на земята –
Те са любовта и свободата.
Жертвал бих живота безвъзвратно за любов,
Любовта да дам за свободата съм готов.” /Шандор Петьофи/

“В театъра, както и в живота най-капризен е този, който не си е платил билета.” –Фр. поговорка
47 “НИКОГА НЕ Е ТВЪРДЕ КЪСНО ДА СТАНЕШ ТОВА, КОЕТО БИ МОГЛО ДА ИЗЛЕЗЕ ОТ ТЕБ”

“Истинското познание е познаването на причините.” – Г.Галилей

“Не е страшно за мъдреца да изглежда глупав.” - Есхил

За първобитната йерархия – продължение

Лидери и тирани

Характеристики на различните хора по рангов потенциал и по инстинктивно поведение

Темата за първобитната йерархия в нашето общество и за инстиктивните мотиви на човешкото поведение е изключително интересна и заслужава да и се обърне внимание - дори това да е само в областта на взаимоотношенията между хората.
Явно или неявно, първобитната йерархия е обхванала цялото ни общество. В относително чист вид тя може да се наблюдава в множество детски колективи, където разумът все още не се е развил. Стадността, безкритичното влияние на авторитетите – това са нерегулираните от разсъдъка инстинктивни програми на поведение. Предизвикателното антиобществено поведение на подрастващите /а и не само на тях/, немотивираната жестокост, потискането на “омегите”, всичко това са прояви на йерархична борба.
При възрастните тази йерархия е много удобна за наблюдение в ситуации, където гражданските права са нарушени по един или друг начин. Това са например, затворите; войската с тяхната йерархия по старшинство, криминалните и мафиотски структури, които оценяват всеки човек най-вече от позицията на неговия ранг и са крайно нетърпими към всеки намек за неуважение/тук проявата на уважение означава признак на по-ниския ранг/.
Надявам се всички сте били свидетели-при пиянски изпълнения, най честата фраза е: “Ти мене уважаваш ли ме бе? Тогава подпийналият нискорангов индивид търси доказателства за повишения му от алкохола ранг. Или друг типичен пример е когато обикаляте по разни държавни учреждения – да ви мотаят и редовно да ви изпращат с:”Елате утре”, а ако се появи някой с по-висок ранг, поведението на чиновника преминава в унизително държане. За такива хора няма средно положение – или аз ще ги разтакавам или те – мен.
Много често съм си задавал въпроса-защо в нашата фирма и в нашия бизнес има толкова малко мъже? Едно от обясненията е, вероятно защото българският мъж е доста пасивен, но по-логично е обяснението, че тук той не може да стане началник и да унижава другите.
Често стремежът за утвърждаването на “собствената значимост” се приема за йерархична борба. Но загриженият за своята собствена значимост човек съвсем не изпитва необходимост да унижава другите. Защото най-лесния начин да се издигнеш в йерархията е да унижиш околните. Мисля, че всеки от нас, много пъти е бил свидетел, дори жертва на подобен самоцелен стремеж.
Винаги е много по-лесно да запазиш ранга си, отколкото да го повишиш. Ето защо изкуствените йерархии могат да заместят до известна степен естествените, самоорганизиращите се. Връзката между общественото положение и първобитния ранг е много тясна, но това не означава, че е обратна. Лицето, което заема висок пост, повишава по този начин своя ранг, но от друга страна, ниския рангов потенциал прави практически невъзможна добрата кариера.
В зависимост от наличието или отсъствието на определени качества, високоранговата личност, може да е или ЛИДЕР/харизматична личност/ или ТИРАН. Лидерът не е агресивен и е готов дори за известна саможертва. Тиранът в повечето случаи е страхлив и агресивен. Лидерът е по-скоро човек с повишен, но не задължително много висок ранг, при това истински, а не визуален. Тиранът, като че ли ръководи дадената група, но живее изключително загрижен за своите интереси и при опасност, той може да прояви малодушие и страхливост. При това тираните доста по-често от истинските лидери заемат високи постове. Истинските лидери се проявяват в минути на опасност, а тираните попадат в утайката на обществото.
Известната и мисля единствена книга на Николо Макиавели фактически съдържа куп препоръки/ например, владетелят не трябва да се оправдава/ за поддържане на високия визуален ранг на ръководителя. По времето на социализма тя беше инкриминирана, обяснимо по какви причини.
Как да определим ранга на нашия събеседник? Колкото по-близки са ранговите потенциали, толкова по-трудно е да се направи това. Най-малкото веднага. Освен очевидната увереност и безцеремонност, за наличието на висок потенциал говори /най-малкото при мъжете/ навикът да се ходи разкопчан. И обратно – плътно закопчаната дреха, тихият глас, а така също и навикът да се кръстосват ръцете, говорят за нисък рангов потенциал. При което опасната агресивност е характерна за по-първичните доминанти. По принцип агресивният доминант-тиранът, по същество е страхливец и властта му над останалите се разпростира само дотолкова, доколкото те доброволно му се подчиняват.
С високорангов индивид, конфликтът е приемлив само тогава, когато си абсолютно уверен в своята победа.
Ако се страхувате, вие признавате по-ниския си ранг и следователно сте много лесна плячка. В никакъв случай не показвайте ранга си и не се опитвайте да се правите на високорангов без предварителна подготовка. Нищо няма да стане. И на всичкото отгоре ще предизвикате агресия. Покажете му, че ви е безразличен. Когато той не знае вашия ранг, той може и да не поиска да влезе в конфликт. В повечето от случаите той е страхливец,т.е. не взима участие в каквато и да е борба, ако не е уверен в своята победа. А подобна увереност той черпи, разпознавайки вашия нисък рангов потенциал. Тогава вече нищо не може да го спре.
Бих искал да ви запозная с характерните черти на хората с висок рангов потенциал, след това и на хората с нисък и като допълнение на хората със силна първичност, такива които са склонни да следват инстинктивните програми в своите действия и на такива с повишена способност за действие въпреки своите инстинкти.
За какво ни е всичко това? За да можем да разбираме нещата, да ги осъзнаваме, да проявяваме разум и мъдрост, да разбираме другите и да не им се сърдим-така както не можем да се сърдим на малките деца, защото “Те не знаят какво правят”. Освен това ще избягваме излишни междурангови борби, но ще съумяваме да печелим дивиденти от това, че сме разумни. Ще разбираме какво представлява МЛМ и ФЛП от тази позиция, но ще пестим жизнена енергия и няма да се увличаме от излишна междуличностна борба, защото тя не носи повишаване на ранга във фирмата/за разлика от други фирми/ и освен това ще повишаваме ранга си за собствено удоволствие-не само визуално и без да го превръщаме в самоцел.
Какви качества притежава човекът с висок рангов потенциал?
- Висока самооценка и склонност да омаловажава значението на другите.
- Вяра в своята собствена непогрешимост, липса на съмнения.
- Ярко проявена загриженост за своя комфорт, здраве и сигурност.
- Оптимизъм, увереност в бъдещето
- Самохвалство, самодоволство
- Склонност за бързо взимане на решения, без предварително обмисляне
- Способност да действа без да се съобразява с мнението и проблемите на околните, асоциалност
- Нерефлексивност/неспособност да оценяваш себе си през очите на другите/
- Висок праг на осъзнаване на собствената си вина
- Болезнено възприемане на критиката, проблеми със самокритиката
- Решителност, предприемчивост, инициативност, настойчивост
- Големи кариеристични, обществени и имуществени амбиции
- Организаторски способности
- Откритост, безсрамие, екстраверсия
- Упоритост, конфликтност, егоизъм
- Устойчивост в конфликти
- За мъжете – сексуални успехи, а за жените – сексуално доминиране
Не случайно е установено, че най-успешни в световен мащаб са хиперсексуалните мъже.
Качества притежавани от човек с нисък рангов потенциал.
- Ниска самооценка, склонност към формиране на комплекс за непълноценност
- Способност да се примирява с неудобства, с дискомфорт и с достатъчно ниски условия на живот
- Склонност към песимизъм и депресии-неувереност в бъдещето
- Нерешителност, дълги колебания преди взимане на решение
- Зависимост от мнението на околните, страх да не би да обиди някого, рефлексивност
- Нисък праг при осъзнаването на собствената си вина/чувство за вина при най-малкия повод/
- Готовност за примирение със съществуващото положение на нещата, конформизъм
- Липса на големи кариеристични и имуществени амбиции
- Слаби организаторски способности
- Алтруизъм, самопожертвователност, самокритичност
- Склонност към преклонение пред авторитети, да им се вярва, религиозност
- Затвореност, интроверсия
- Срамежливост, отстъпчивост, скромност, плахост, преклонение пред закона, болезнена чувствителност
- За мъжете – сексуални неуспехи, за жените – сексуална подчиненост

Разбира се, не е задължително даден човек да притежава всички гореизброени качества. Отделни качества могат и да липсват и дори да бъдат изразени в една и съща степен и при ВРП и при НРП. Например ярко изразената високорангова личност може да е песимист и обратно, нискоранговата да е оптимист. При подобни случаи може да се говори за МОЗАИЧЕН РП.
Качества притежавани от човек със силна първичност /примативност/
- Склонност да се прекланя пред авторитети, да им вярва
- Религиозност, суеверие
- Постоянна загриженост за йерархическата структура
- Внушаемост-в т.ч. самовнушаемост, мнителност
- Неспособност да се устоява на съблазни, слаба воля/липса на способността за самоконтрол-напр. трудно може да откаже цигарите или алкохола/, емоционална инфантилност
- Нерационалност в постъпките
- Колективизъм, общителност, екстраверсия
- Емоционална лабилност/избухливост,ревливост/, истеричност
- Преобладаване на бинарни качествени оценки/”чудесно-отвратително”, но не и “средно”/
- Импулсивност /склонност да се действа според настроението/
- Повишена загриженост за своя конфорт, здраве и сигурност
- Ярко изразени кариеристични, социални и имуществени амбиции
- Склонност към взимане на решения на базата на една типична ситуация
- Суетност, самохвалство, интерес към външните атрибути на благополучие и престиж
- Сантименталност и романтичност
- За мъжете – повишена склонност към промискуитет, за жените- склонност към нещастни връзки
- Егоцентризъм
При човек със слаба първичност, изброените качества ще са отслабени, занижени или липсващи.
С това завършвам този път и се надявам, че то ще ви помогне за да достигате по- лесно до духовните причини на нещата, което е най-трудното в живота. МН

“Мъдростта побеждава съдбата” – Ювенал

“От мъдростта израстват 3 плода: добре да се мисли, добре да се говори, правилно да се действа.” - Демокрит
48 “НИКОГА НЕ Е ТВЪРДЕ КЪСНО ДА СТАНЕШ ТОВА, КОЕТО БИ МОГЛО ДА ИЗЛЕЗЕ ОТ ТЕБ”

“Щастието не идва отвън. То идва от любовта, която извира от самите нас. Да осъзнаеш, че никой друг не може да те направи щастлив и че щастието е резултат от твоята любов, това се превръща в най-великото изкуство – умението да обичаш!...”
дон Мигел Руис

“Щастието е като здравето – щом не го забелязваш, значи го имаш.”
Тургенев

Отношение към живота

Пътят със сърце

Най – големия дар



ДНЕС Е ДЕН ПЪРВИ ОТ ОСТАТЪКА НА ТВОЯ ЖИВОТ!
Не знам кой го е казал, но в това има много голям смисъл. Лично за мен означава, че независимо, колкото и лошо да сме объркали всичко, днес е денят, в който ще оставим миналото зад нас и няма да му позволим вече да ни прави нещастни. Независимо, че досега темата за щастието присъстваше постоянно в контекста и текста, сега ще се опитам да поговорим специално за това. Ще се опитам да включа бегло и темата за смисъла на живота касаеща щастието ни. Ще разгледам и някои интересни изследвания по този въпрос.
И така, винаги имаме избор дали да се чувстваме ужасно засрамени, виновни и нещастни заради предишните си действия, или ще погледнем на тях достатъчно обективно и честно и ще ги приемем като наша собственост.
Приемането им не означава, че се гордеем с тях, а е по-скоро да си признаем, че сме “оплели конците”, но желаем да поемем пълната отговорност за действията си. Поемайки пълната отговорност, ние заявяваме и правата си върху познанието, което сме спечелили с преживяванията си.
Спечеленото посредством личен опит знание никога не може да бъде нещо лошо, освен ако не го използваме, за да повтаряме грешките си. Възможно е някои от нас да изглеждат безгрешни, но това е защото те изпълняват едно от следните две условия: или си крият “кирливите ризи” достатъчно добре, или поемайки отговорност за действията си – са се научили да превръщат тези действия и слабости в нещо полезно за всички засегнати.
Какво нещо е животът?
Целият ни живот не е нищо повече от множество отношения между нас и обстоятелствата в него. Тези обстоятелства не се правят само от нас, но много зависят от нашето отношение. Затова, ако човек търси щастие, ще трябва да се захване с отношенията, а това е едно огромно начинание. За хората, които обръщат внимание на отношенията, всички врати са отворени, а и те са щастливи от това. Тоест и вратата на щастието е широко отворена. Истина е обаче, че много от нас не знаят какво искат, докато не го изгубят, и не знаят какво могат да имат, докато не го получат. Не е нужно да имаш най-доброто от всичко, за да си щастлив, просто направи колкото можеш добро, докато вървиш по своя път. Светлото бъдеще винаги лежи върху забравено минало.
Ние правим от живота си това, което пожелаем.
За съжаление обаче, повечето хора рядко стъпват на път в живота, който им е по сърце, защото техния път е очертан от социалната обусловеност. Повечето хора мразят толкова много неща в живота си, било то своята професия, своя автомобил, своята къща, някой роднина или страховете си. Вследствие на това, те прекарват по-голямата част от живота си, чувствайки се раздразнителни и нещастни, често проклинайки живота си на всяка крачка, желаейки той да е различен. От такива хора непрекъснато се чуват коментари като: “Ако имах по-добро здраве. Ако имах повече пари. Ако имах по-добра работа. Ако имах свястна жена.” и т.н.
Такъв човек никога не живее в настоящето – той е или в миналото или в бъдещето. За него настоящето е без значение, защото то винаги е изместено от нещастното минало или от несигурното бъдеще. Такъв път не е очевидно по сърце или по душа, защото не предлага нито покой, нито радост. Вместо това той предлага само едно сиво пътешествие, мрачно и студено, безинтересно и ужасно потискащо.
Ако живеем подобен тягостен живот, имаме много малко ентусиазъм да се сражаваме в каквато и да е битка, защото кое в такъв живот си струва да се бориш заради него? Бавно, но сигурно най-изтощаващото чувство за недостойност и неспособност започва да взима връх. Чувството за празнота те кара да капитулираш, изоставяйки всяка воля за по-нататъшна борба. Ето това е равнозначно на провал. Да спреш да опитваш, значи да бъдеш победен.
Същественото е, че в живота не може да има провал, като такъв. Да загубим една битка от множество битки, които трябва да водим през живота си, не е провал – това е просто една загубена битка. Дори да я изгубим, важно е какво сме научили. Единственият провал в живота е да не се бориш.

Затова единственият изход е да станем хора, които се сражават за своята свобода от социалната обусловеност, за да можем да достигнем до който си изберем светоглед, но най-вече и над всичко – за нашата свобода да се наслаждаваме на живота си и на изобилието от преживявания, които той ни носи.

В такова положение човек намира радостта и чудото, които извират от знаенето, че крачиш по Път със сърце, защото сърцето е винаги там, където е истинската ни съдба.

Да водиш живота на човек борещ се за свободата си/материална, социална и духовна/, е да водиш успешен живот – при който съдбата ти се разгръща по най-изумителния и радостен възможен начин. По този път всяко предизвикателство, което срещаш, е още една вълнуваща битка, приключение, което ще те отведе до още повече неразкрити чудеса в живота ти. Естествено такъв път е съпроводен с абсолютно същите страхове и съмнения като при всеки друг – единствената разлика е, този който е придобил смелостта е поел през пролуката образувана от нея към свободата.
Това е дарът на всички хора, които не се отказват и продължават да опитват, каквато и да е цената. Наградата обаче е толкова голяма, много по-голяма от усилието, което се изисква, за да потърсиш този дар.
И накрая искам да заявя, че не претендирам да притежавам формулата “Как мързеливите могат да правят чудеса” независимо, че имам доста окултни познания. Ако някой от вас я има – ще се радвам да я сподели. Поздрави-МН



“Нужни са двама, за да се съобщи истината – един да я каже и друг да я чуе.”
Х.Д.Торо

“За плахия и колебаещия се, всичко е невъзможно, защото му изглежда така.”
Сър Уолтър Скот





Позволете ми и една шега свързана с личното щастие и отправена към всички неангажирани девойки:
“Мъжете са като тоалетни – или са заети или са задръстени!”
49 “НИКОГА НЕ Е ТВЪРДЕ КЪСНО ДА СТАНЕШ ТОВА, КОЕТО БИ МОГЛО ДА ИЗЛЕЗЕ ОТ ТЕБ”

ДНЕС КОЙ ДЕН Е ОТ ОСТАТЪКА НА ТВОЯ ЖИВОТ?

“Повечето хора по-скоро биха били убедени, че са нещастни, отколкото да рискуват да бъдат щастливи.”
Робърт Н. Антъни

“Щастието не е в крайната цел, а в пътя извървян до нея.”
Неизв.

Чуждите цели и щастието

Социалната обусловеност и личната сила



Едно от основните послания от миналия път беше: “Единственият провал в живота е да не се бориш”. Тук ставаше въпрос за борбата, която човек трябва да води за своята свобода от социалната обусловеност, която пък от своя страна пречи на най-естественият ни инстинкт – да бъдем щастливи и удовлетворени.
От детството са ни внушавали, че успех може да се постигне само с упорит труд, че упорито трябва да се върви към целта, като се преодоляват много препятствия. Една от най-големите заблуди е, че за щастието трябва да се води борба, да се проявяват настойчивост и упоритост, да се преодолеят безброй препятствия или, с други думи казано, да се извоюва ”място под слънцето”. Това е зловреден лъжлив стереотип.
Нека си изясним по какъв начин се е създал. Човек обикновено попада под влиянието на социалната обусловеност, която е в услуга на махалата, или на егрегорите и се отклонява от своя път/Пътя по сърце/. Естествено, в такъв случай му се струпват ред препятствия. Но той иска да постигне щастие и му се налага да ги преодолява. И къде е заблудата му тук? Отговорът е по-скоро неочакван.
Заблудата е в лъжливото убеждение: “Ако преодолея препятствията, тогава там, напред, ме чака щастието.” Напред няма никакво щастие! Колкото и да се старае човек, той винаги ще е в положението на догонващ недостижимото. На чуждия жизнен път не го очаква никакво щастие – нито в близкото, нито в далечното бъдеще.
Такива миражи се създават от махалата, за да може човек да им отдава енергията си по пътя на илюзорното щастие. Щастието или е тук и сега, или изобщо го няма! И то идва само по време на движението ни към своята цел, по своя Път със сърце и през своята врата, независимо, че целта е още далече. Когато целта бъде постигната това ще е двойна радост.
Движението към чуждата цел и постигането й носи разочарование и опустошение, но не и щастие. Чуждата цел винаги е насилие над себе си, принуда, задължение.
На махалата им е потребно да ви подмамят на чужди жизнени линии. Морковчето трябва да изглежда апетитно. Естествено те не могат във всички случаи да ви накарат да отдавате енергията си. Сами трябва да го пожелаете. Затова се създават митовете за успешните кариери, за звездите. Те демонстрират алгоритъма на успеха им и ви изправят пред избора или да повтаряте чуждия опит, или да останете с празни ръце. Да обаче звездите разчупват правилото “Прави като мен” и вървят по свой път-затова и успяват.
Алгоритъма на вашия успех не е известен на никого освен на душата ви.
Чуждата цел служи за подобряване на чуждо благосъстояние.
И тук стигаме до темата за смисъла на човешкия живот. Нормално е да се смята, че след оцеляването основният стремеж на човек става щастието. Неговото търсене и намиране дава смисъл на живота на индивида. Факт е, че понякога възниква дефицит на смисъл в преживяванията. И точно тук се появява онзи порочен кръг, който може да се идентифицира и с “омагьосаната въртележка”. При дефицит на смисъл обикновените хора прилагат най-често четири стратегии, които ги връщат обаче отново в изходно положение.
- Не прави нищо, щом не знаеш какво;
- Щом животът ти е празен и безсмислен, прави каквото и да е;
- Като не знаеш какво да правиш, изпълнявай дълга си;
- Като не знаеш какво да правиш, виж какво правят другите
Като анализираме казаното до тук може да се направи извода, че ако човек работи за реализацията на чужди цели неминуемо може да стигне до дефицит на смисъл на живот и ако приложи една от изброените по-горе стратегии, то тя го връща отново в първоначално положение. Тоест може да се стигне до трайна личностна криза и търсене отговор на въпроса:”За какво си струва да живея”.
Така, че ако имаме собствен бизнес и собствени цели никога няма да се чувстваме нещастни и няма да се лутаме в търсене на щастието, а освен това, ако сме на своя Път със сърце, ще срещаме минимален брой препятствия и всички обстоятелства ще се обръщат в наша полза. Не е необходимо точно да знаем защо и как става всичко това. От значение е само фактът, че всеки човек има свой път. Ако той върви към своята цел през своята врата, всичко се нарежда благополучно за него.
Социалната обусловеност
Ако разгледаме живота на средните мъже и жени днес, ще бъдем потресени от потискащо скучното и еднообразно съществуване, което те в някакъв смисъл са принудени да водят. Средния човек се ражда , расте, отива на училище, може би и в университет, намира си работа, създава семейство, пести за кола, къща, мебели, излиза в годишна отпуска, остарява и най-накрая умира. Как такъв човек би останал психически здрав, дори и да е сравнително доволен в тези тежки условия на скука. Неминуемо идва въпроса:”Това ли е всичко в живота?”. Много малко хора намират отговор на тази дилема, а някои дори не я осъзнават. За съжаление, неспособни да намерят разумно и практическо решение, те се чувстват принудени да се предадат, правейки най-доброто с това което имат. Такива хора безцелно се лутат от една дейност към друга само за да открият, че щастието, което търсят, непрекъснато им се изплъзва.
Всички започваме живота като средни мъже или жени, но това не означава, че нямаме способността да го направим такъв какъвто искаме. На всеки от нас, в някой момент от живота му се дава възможността да реши за себе си какво иска от живота.
Разгледайте внимателно хората и сравнете своя хал с техния. Можете ли да се отклоните от това, което сте възпитани да вярвате, че е правилно – от това, което сте учени, че е правилно? Можете ли? Вероятно отговорът е: “Не”.
Хората са държани в психически окови чрез тяхната социална обусловеност. Да държиш човек във физически окови е робство, да го държиш в психически окови е вече акт на черна магия. Но тъй като целият човешки род е поразен от това зло, т.е. всички хора участват в него, а и човек продължава тази практика, налагайки я на децата си, точно затова действията на всеки индивид биват постоянно дефинирани от изтощаващата посредственост, породена от социалната обусловеност, която от своя страна е в служба на така наречените махала.
Разбира се винаги можем да намерим оправдание за поведението си, за да можем да се чувстваме по-добре. Като родители, например, можем да спорим, че действията ни са естествено най-добрите за нашите деца. За съжаление, и твърде често, ние се смятаме за добри родители, когато налагаме волята си, своите идеи и вярвания върху децата си. После, след като сме им промили мозъка да се държат, чувстват и дори мислят като нас, ние сме доволни от факта, че сме дали на света покорни, безазови същества, които безропотно ще вървят по течението.
Подобни оправдания не променят нищо. Едно е да напътстваме децата си с любов и твърдост, но да налагаме волята си върху тях, е злоупотреба с привилегията ни като родители. Да окуражаваме децата си да мислят самостоятелно и да поемат отговорност за действията си, е наше задължение. От друга страна, да пречупваме волята им, принуждавайки ги да се подчиняват на нашите желания, е непростимо престъпление и то към съществата, които най-много обичаме.
Децата се нуждаят от любов, грижа и твърдо напътствие, но те също се нуждаят и от разбиране и преди всичко от уважение. Ако никога не слушаме децата си, не трябва да се учудваме, ако те спрат да ни слушат. Децата учат много повече от примера, който им даваме, отколкото от думите и затова те са нашите най-добри учители.
Всичко, което е вярно за нас като родители, е еднакво вярно и като граждани на планетата. Всеки е бил принуден да изстрада мъката на социалната обусловеност, макар че в действителност няма жертви.
Никой човек не може да бъде уловен без съгласието му!
Никой не може да пороби една личност против волята й. За това има достатъчно примери в световната история. Примери за борци, които са скъсали с всякакво общоприето поведение и норми. Жалкото е, че макар тези хора да са имали достатъчно лична сила да се откъснат, те често нямат достатъчно сила, за да определят за себе си ново предназначение и нова посока в живота. Именно по въпросите за личната сила и щастието ще говорим по-нататък.
А сега , в светлината на казаното дотук се запитай какъв си. Къде се вписваш в сценария на живота? От честния и правилен отговор зависи какъв ще е животът ти в бъдеще. От него зависи и отговорът на въпроса който го зададох в самото начало. И не забравяй, че хората винаги са огледалата, в които виждаме собственото си отражение. Щом се променим и отражението трябва също да се промени – такъв е законът. До другия път-МН



`”Разсъдъкът ни кара да вярваме, че трябва на всяка цена да отбягваме предизвикателствата си в живота. Това означава да си страхливец, който няма самоуважението, необходимо за да почете величествения дар на живота.”

“Всичко в живота е просто предизвикателство. То не може да бъде добро или лошо – ние правим от предизвикателствата, каквото пожелаем.”

“Всяка ситуация в живота е неутрална, ние я правим позитивна или негативна в зависимост от смисъла, който й придаваме. Смисълът обаче не променя съдържанието на ситуацията, поради това смисълът служи само за успокояване на разсъдъка.”
Т.Марез





50 “НИКОГА НЕ Е ТВЪРДЕ КЪСНО ДА СТАНЕШ ТОВА, КОЕТО БИ МОГЛО ДА ИЗЛЕЗЕ ОТ ТЕБ”

“Ако можеш да си орел не се напъвай да си пръв сред гаргите.”
Питагор

“ Нашата неуравновесеност се дължи на общата сума от всичките ни действия” – афоризъм

КАКВО Е СИЛА?

Ефекти на силата

Навици и лична сила

Осъзнаване, възприятие и произведена лична сила


Личната сила е основен фактор за освобождението на личността от социалната обусловеност но и възможност за самоопределяне, самореализация и самоактуализация. Без достатъчно лична сила и осъзнаване, човек може и да скъса с всякакво общоприето поведение и норми/соц.обусловеност, социализацията/, но да стане бандит, престъпник или дребен деспот.
Какво е сила?
Не е никак лесно да се дефинира силата. Ще гледам да не се оплета в многословие.
Нека си спомним, че човек има седем тела/седем принципа/ и дори ще ги изброя:
- физическо тяло
- прана – етерно тяло
- кама – астрално
- кама – манас
- манас/ум – разум/
- будхи/духът-живот/
- атма/човекът-дух/
И нека тези тела/енергийни полета/ си ги представим като един пашкул с формата на яйце. И така, силата може да се дефинира като енергия на изравняването, т.е. това е онази сила, която се освобождава, когато енергийните полета вътре в “пашкула” се подравняват със съответните енергийни полета извън него. Тази сила се нарича воля и може да се дефинира като “постоянен поток от енергия, който може да бъде насочван от намерението на човек”. Волята е силата, която ни кара да се държим по начина, по който се държим, когато възприемаме. Следователно резултатът от това изравняване е възприятие – възприятието ни за света. Така, че можем да кажем и че силата е продукт на възприятието. Това са двете традиционни дефиниции за сила, но те не казват как да интерпретираме силата на практика. От друга страна именно волята фиксира събирателната ни точка на конкретното място в “пашкула”, на което тя е. Важното тук е да се разбере, че макар събирателната точка винаги да се намира във вътрешността на пространството на този “пашкул”, точната й позиция се предизвиква от привичните ни действия и повторения. Навиците ни са , разбира се индивидуални и затова събирателните ни точки са фиксирани на различни места.
В най-общия случай събирателната точка на човека се намира на повърхността на пашкула, приблизително срещу точката между плешките. В развитието си, нормалното дете първо се учи къде изглежда е най-подходящо да се постави събирателната точка и след това я фиксира посредством повторения. Отначало тези повторения се диктуват главно от поощренията на по-възрастните, а по-късно – от привичния вътрешен диалог. За да поддържаш своя мироглед трябва постоянно да го потвърждаваш посредством вътрешен диалог. Това означава, че светът винаги изглежда точно такъв, какъвто постоянно си казваме, че той е. Най-важното тук е, че щом вътрешния диалог бъде спрян, събирателната точка е свободна да се движи.
Това позволява изменени състояния на възприятието да бъдат преживявани съвсем спонтанно и е магически ключ, който отключва тайната на волята или силата.
Силата не можем да я видим, както не можем да видим и възприятието, но можем да наблюдаваме ефектите и на двете, но преди да продължа, искам да отворя една скоба за доизясняване на събирателната точка, която пък е във връзка и с осъзнаването.
Повечето от истините за осъзнаването се базират върху акта на възприятието и как протича той.
Цялото тайнство на възприятието може да се обобщи достатъчно адекватно в следните принципи:
Вселената се състои от безброй енергийни полета, наподобяващи нишки светлина. Тези подобни на нишки енергийни полета се излъчват от единен източник. Ние сме съставени от същия безкраен брой енергийни полета, които се проявяват във формата на голямо сияйно яйце. Височината му е равна на височината на човек с протегнати на горе ръце, а ширината му е колкото на човек с протегнати встрани ръце. Това яйце е т.н. “пашкул”. Във всеки един момент ярка точка светлина, разположена на повърхността на пашкула, осветява малка група от енергийните полета във вътрешността му. Възприятие настъпва, когато енергийните полета, осветени от тази точка, разпростират светлината си, за да осветят съответните енергийни полета извън пашкула. Тази точка е мястото, където се събира възприятието или т.н. събирателна точка. Възможно е събирателната точка да бъде преместена навсякъде по повърхността, а дори и във вътрешността на пашкула. Тъй като тя винаги осветява тези полета, с които влиза в контакт, то осветените в резултат на преместването енергийни полета пораждат ново възприятие. Точно това ново ниво на възприятие е известно като виждане/ясно виждане/. Когато събирателната точка се премести достатъчно далече/от постоянното и положение/, се възприема изцяло нов свят, също толкова реален, колкото и нормално възприемания от човека. Има и една тайнствена сила, известна като намерение, която съществува в цялата Вселена. Именно тази сила предизвиква възприятието, защото намерението е онова, което първо подравнява енергийните полета и след това причинява осъзнаване на това подравняване. Ако можем да преживеем всички възможни възприятия ще постигнем така нареченото цялостно осъзнаване.
Ефектът на силата се наблюдава най-добре като жизненост или, алтернативно като енергия. Ако се чувстваш вдъхновен и ентусиазиран, то това е пряк ефект от силата. Те обаче не са сила като такава, а по-скоро са ефекта от личната сила.
От всичко дотук следва, че ако събирателната ни точка е фиксирана неподвижно, възприятието също е фиксирано. Това означава, че възприемаме всичко в съответствие със специфичната ни система наречена собствен мироглед. Този мироглед никога не може да се промени, ако събирателната ни точка не може да се движи. От тук е очевидно, че възприятието пряко се определя от позицията на събирателната точка и от начина по който достигнатите енергийни полета са подредени.
В това отношение е интересно да се отбележи разликата между възрастните и децата. Децата имат естествено подвижна събирателна точка, докато не бъдат принудени от социалната обусловеност да я фиксират. В резултат децата са способни да движат събирателната си точка съвсем спонтанно. Посредством това движение те очевидно предизвикват постоянни промени във възприятието си, които от своя страна пораждат не само новост, но и изобилие от жизненост и ентусиазъм.
За да движим събирателната си точка, се нуждаем от лична сила. От такава се нуждаем и за да я държим фиксирана. Очевидно, ако събирателната точка е фиксирана и мирогледът ни е също фиксиран и количеството лична сила, което имаме, е пропорционално на нивото ни на възприятие, защото личната сила е продуктът на възприятието. Възприятието обаче от своя страна е пропорционално на нивото на осъзнаване. Ако следователно сме полузаспали или заспали в резултат на това, че “ни е дошло до гуша от скука”, то не регистрираме възприятието добре.
Липсата на регистрирано възприятие не означава, че не се произвежда лична сила, а по-скоро, че цялата произведена лична сила е била погълната от онези привични и повтарящи се действия, които удържат събирателната точка фиксирана.
И тук е естествен въпросът, че ако нямаме излишък от лична сила, с която да движим събирателната точка, то къде да намерим тази допълнителна сила? Отговорът е колкото прост, толкова и трудно приложим. Ако цялата ни лична сила се изразходва от навиците ни, очевидно трябва да пресечем всички действия, които са излишни. Трябва също така да демонтираме мирогледа си, защото точно този скован възглед всъщност “зацикля” навика и следователно държи събирателната точка фиксирана. В началото единствения начин, по който можем наистина да направим това, е, като сме напълно будни, т.е. напълно нащрек по всяко време. Само като сме по-осъзнати за всичко в живота ни, можем да започнем да различаваме кое е важно и кое може да се класифицира като ненужно. Затова трябва да отделяме специално внимание на всички дребни неща в ежедневието ни, защото общата сума от тези привидно незначителни детайли съставлява общото ни поведение и разкрива мирогледа ни.
Работейки с това е жизненоважно да се разбере, че искайки да бъдем напълно осъзнати, ние фактически възнамеряваме възприятие. А колкот