Допаминът – хормонът на зависимостите

Зависимост (пристрастяване) е продължителната употреба на вещества, въпреки проблемите, свързани с това, което води до развитие на толеранс към тези вещества, необходимост от повишени дози и симптоми на абстиненция при спирането на веществото.

Обикновено свързваме зависимостите с употребата на вещества като алкохол, лекарства, никотин, наркотици, храни. Пристрастяването към тези вещества обаче се дължи на биологичните им ефекти. Всички те активират определени пътища в мозъка, които оперират с хормони, отделяни от невроните – невромедиатори, които оказват конкретни психо-физиологични ефекти. При това няма значение дали тези пътища се активират от материални вещества, като алкохол и наркотици, или от психологични стимули – зависимост от хора, зависимост към хазарта или силните преживявания.

Никотинът повишава нивата на допамин в мозъчните центрове, които са отговорни за усещанията за удоволствие, еуфория и релаксация. В цигарения дим се съдържат вещества, които блокират ензима, който разгражда хормоните на удоволствието в мозъка – допамин, норадреналин и серотонин, което води до повишение на концентрацията им и по-продължителното им действие.

Кофеинът инхибира аденозиновите рецептори в мозъка, които взаимодействат с допаминовата система. Кофеинът повишава концентрацията и отстранява сънливостта.

Алкохолът стимулира А-рецепторите за гама-аминомаслена киселина, която е основният потискащ медиатор в мозъка. Активацията на тези рецептори задържа предаването на нервните импулси, което води до отстраняване на безпокойството и сънливост, а в тежки случаи може да доведе и до смърт.

Кокаинът повишава нивото на допамина в мозъка. Допаминът е медиатор, който се отделя от неврона при протичането на нервен импулс и оказва въздействието си върху съседните неврони. След това той се свързва с протеин, който го пренася обратно до неврона, който го е синтезирал, където се съхранява до следващия нервен импулс. Кокаинът блокира протеина-преносител, което води до повишение на нивото на допамина и продължителност на неговото действие.

Хероинът се свързва с опиоидни рецептори в мозъка, които се активират от естествените опиоиди на тялото – ендорфини и енкефалини. Това води до развитие на състояние на еуфория, изчезване на болката и безпокойството.

Храната за много хора е източник на огромно удоволствие. Храната, богата на въглехидрати (особено захар), стимулира отделянето на серотонин, който създава усещане за удоволствие, удовлетворение и облекчаване на напрежението и стреса. Богатата на протеини храна повишава нивата на допамин и норадреналин в мозъка, което повишава вниманието и концентрацията.

ВНИМАНИЕ! Оргазмът е най-мощният източник на допамин.

Влюбването е свързано със състояния на еуфория, когато връзката се развива добре, фокусирано внимание и силен стремеж към любимия човек (високи нива на допамин и норадреналин) и депресия и обсесивни мисли, когато нещата не вървят добре (ниски нива на серотонин).

В нашия мозък съществува система за мотивация, която стимулира стремежа ни към неща, които желаем и от които се нуждаем – свързани с нашето оцеляване и продължаване на рода. Основният й хормон е допаминът. Храненето, сексът, постигането на цели повишават нивото на допамина, който активира системата за възнаграждение. Колкото повече допамин се освобождава, толкова повече се активира системата за възнаграждение и толкова повече нарастват очакванията ни.

Допаминът е хормонът на пристрастяването и зависимостите. Всички вещества, дейности, хора, всичко, което „събужда тръпка” в нас, може да доведе до пристрастяване и зависимост. Компулсивното хранене, шопингът, трупането на пари, безразборните сексуални връзки – всички те повишават нивото на допамина в мозъка ни.

В едно проучване изследователи поставят на плъхове електроди, стимулиращи системата за възнаграждение (по подобен начин, по който го прави допаминът). След това плъховете били накарани да натиснат лост, който задействал стимулацията на електродите. Всички плъхове продължили да натискат този лост. Те не обръщали внимание на храната, мъжките плъхове игнорирали разгонените женски плъхове, женските плъхове не обръщали внимание на малките си. След всяка силна стимулация организмът има нужда от около 2 седмици, за да възстанови допаминовата система. Пристрастени към удоволствието обаче плъховете продължават отново и отново да се стимулират, тъй като при този механизъм липсва обратната връзка – усещането за лека депресия след силната стимулация. По този начин животните могат да стинат до крайно изтощение и смърт.

Следователно, ние се пристрастяваме не към алкохола, кокаина, захарта, секса, любимия човек – ние всъщност се пристрастяваме към допамина. Получавайки дозата си допамин от алтернативни и източници с неограничен достъп, ние пренебрегваме естествените си инстинкти – инстинктите за оцеляване и продължаване на рода, и заобикаляме механизмите за регулация. Както и плъховете, ние променяме възприятието си към естествените стимули и изтощаваме организмите си.

Можем ли да възстановим естественото си състояние? Отговорът е да, можем. Системата за възнаграждение е в нашия мозък и тя може да бъде активирана по естествени и здравословни начини – физически упражнения, приятни занимания, общуване с подходящи партньори, любов.

Съществува и естествен балансьор на възбудното действие на допамина – хормонът окситоцин

Хормонът на „безусловната любов” е окситоцинът. Той е отговорен за състоянието на обич, топлота, привързаност, чувството на комфорт между двама души и той прави възможно продължителното им обвързване. Приятелството също се дължи на хормона окситоцин.
Окситоцинът има успокояващ ефект и понижава нуждата от приемане на вещества, които повишават нивото на допамина. Окситоцинът създава усещане за сигурност и комфорт, което обяснява по-дългата продължителност на живота при обвързани хора и при всички видове, които се грижат за близките си (примати).

По време на секс и особено след оргазъм в организма се отделя голямо количество допамин. Изчерпването му е причина за чувството на отчуждение и „желание за пространство“ след случаен секс. Това, което задържа двойките заедно след секс, е чувството интимност и любов, създадено от окситоцина. Изводът – правете секс едва когато във връзката ви има достатъчно привързаност и обич.

В повечето религиозни, философски и оздравителни системи като причина за проблемите и болестите се посочва липсата на любов (Любов). На биологичен език това вероятно означава липса на хормона на Любовта – окситоцин.

Системата на Норбеков е ефективна в лечението на зависимостите, защото дава ключ към активиране на състоянието на безусловна любов само с помощта на мисълта и силата на въображението. Ежедневното обръщане към себе си с любов създава биохимична среда на любов в организма. Физическите упражнения повишават нивото на допамин. С постигането на неврохормонален баланс спонтанно изчезва и нуждата от прием на веществата, които са имитирали състоянието на щастие.

ЗДРАВОСЛОВНИ НАЧИНИ ЗА ПОВИШЕНИЕ НА НИВОТО НА ДОПАМИНА

Физически упражнения. Физическата активност повишава нивото на допамин в мозъка. Редовните упражнения дават енергия и противодействат на депресията. Интензивните упражнения повишават и нивото на ендорфините, които създават усещане за еуфория. Ролята на допамина за двигателната активност нагледно се вижда при болестта на Паркинсон, при която настъпва дегенерация на невроните, съдържащи допамин, в средния мозък (substantia nigra); тази болест се характеризира с тремор, ригидност на тялото, забавени движнеия и нестабилност при изправен стоеж.

Храни, които повишават нивото на допамин. Това са храни богатни на аминокиселината тирозин, от която се произвеждат допамин – банани, авокадо, млечни продукти, бадеми, тиквени семки. Храните, богати на протеини – яйца, пилешко месо, риба, повишават нивата на допамин и серотонин в мозъка. Обратно, захарта и рафинираните храни понижават допамина. Могат да бъдат приемани и хранителни добавки с аминокиселини, които възстановяват дефицитите в организма.

Отношения. Любовната връзка, приятелствата и семейните отношения повишават нивото на допамин в мозъка. Самотата е свързана с депресия.

ХРАНОСМИЛАТЕЛНАТА СИСТЕМА: ПЪРВО ЗАЩИТНО НИВО СРЕЩУ БОЛЕСТИТЕ
Човекът е месоядно и растителноядно същество, но е едновременно и всеядно. Неговото тяло е един вид химическа лаборатория, която приема всяка предложена му храна. Понякога се случва да изхвърли дадена храна със сила чрез повръщане или диария. Една част от абсорбираната храна се оставя под формата на мазнини, като резерв за по-лоши времена, а останалото след сложно биохимично превръщане поддържа горенето в “пещите” на неизброимите клетки на организма. Ако енергията, доставена при последното хранене, се окаже недостатъчна, тялото настойчиво иска още и вероятно ще последва нова разходка до хладилника. Ако някой, не може да утоли глада си с нищо, тялото започва да използва своите запаси от мазнини, а след това и собствените си тъкани. Когато цялото “гориво” се изчерпи, “моторът” се поврежда, угасва и смъртта пристига. Повреди/болест/ се получават и когато “моторът” се захранва прекалено често с неподходящо “гориво”.
Храносмилателната система е истинска химическа рафинерия, която произвежда своите собствени горива и добива енергия от суровините, които й предоставяме: мазнини, протеини, въглехидрати, витамини и минерали. Пълният процес на храносмилането се извършва в храносмилателната система. Тя се състои, най-общо казано, от една куха тръба, дълга около 9 метра, която започва от устата, където храната се сдъвква и напоява със слюнка и завършва с ануса, откъдето отпадъците се елиминират от тялото. По продължението й са разположени “спирки”, където храната се трансформира според нуждите на тялото, като се разлага, разрежда и разтваря и едновременно с това се добавят или изтеглят някои химически субстанции.
Някои от приетите храни са природни и полезни, други са ненужни дори вредни. Много често храносмилателната система трябва да се приспособява не само към трудните условия, но също и към огромното количество и разнообразие на храни, напитки, алкохол, кофеин и никотин – към лекарства, хапове и прахчета, предвидени за лошо храносмилане, истинско или привидно. 
В устата храната влиза в контакт с първите ензими – молекули на високоспециализирани протеини, които действат като катализатори.
Метаболизмът е процес, чрез който телесното гориво се трансформира в енергия. Той зависи тясно от ензимите – това е изключително важен принос на живота. Ако нормалната им дейност се възпрепятства, клетъчните “мотори” функционират лошо и в резултат се появява заболяване. Стомашният сок, ензимите на панкреаса, черният дроб, жлъчката и жлезите, които са разположени в тънкото черво, оказват влияние върху поетата храна.
След като премине през устата и стомаха, където се подлага на въздействието на техните ензими, храната се разстила върху една огромна повърхност, каквато е стената на тънкото черво, покрита с милиони меки власинки, постоянно движещи се напред-назад. Те увеличават значително абсорбиращата повърхност на тънкото черво. 
Когато храносмилането е нарушено поради приемане на храна, която ферментира или се разлага, производните вещества упражняват дразнещо въздействие върху деликатната стена на червото. Последното се опитва да се освободи бързо от тях, като провокира диария, или пък изпада в състояние, което причинява запек.
По този начин тънкото черво с огромната си повърхност и с изключително деликатните си и чувствителни клетки може да бъде считано за първо защитно ниво на организма – преграда за вредното влияние на неестествените и опасни хранителни елементи. Повтарящото се абсорбиране на такива вредни елементи в края на краищата приключва с възпаление и разрушаване на много клетки. Точно това е моментът, когато токсичните вещества започват да проникват в кръвта.
Когато се разглежда абсорбирането на смлените хранителни вещества, се поставят два важни въпроса: за количеството и за качеството.
Когато е приета много храна, следва че и много смлян материал ще бъде усвоен, защото червата не разполагат с никакъв механизъм, който да регулира количеството на абсорбираните вещества. Резултатът е, че човек или затлъстява, или се разболява. Болестта може да бъде остра или хронична според реакцията на жлезите с вътрешна секреция. 
Що се отнася до качеството на храната, отдавна е забелязано, че монодиетата, или режимът, при който се приема само един вид храна по време на едно ядене, улеснява съществено храносмилането, особено при отслабнали или болни хора. Въпреки че много се дискутира върху предимствата на разнообразното меню, монодиетата е практикувана с успех през всички времена. Хипократ е предписвал само мляко на страдащите от туберкулоза.
Три или повече пъти храната навлиза в храносмилателната система. Чревната лигавица трябва да абсорбира смлените хранителни вещества веднага щом й бъдат предоставени. Протеините, въглехидратите, мазнините и минералите проникват в кръвта и лимфата. Много е писано за протеините и техните аминокиселини, наречени структурна основа на организма. 
Клетките, наречени лимфоцити, пренасят храната, необходима за растежа и възпроизвеждането на тъканите в човешкото тяло. Тази храна е естествен протеин, който за да бъде смилаем, трябва да бъде напоен с йодна субстанция, отделяна от щитовидната жлеза. Всяка от чревните власинки съдържа кръвоносен и лимфен съд. Лимфните съдове са нормалният път на лимфоцитите и другите бели кръвни телца. Те съдържат рядко червени кръвни телца, докато в кръвоносните съдове има клетки и от белия ред.
По време на храносмилането голямо количество лимфоцити проникват в лимфните съдове. За да осигури достатъчно количество от тези клетки, природата е разположила най-важния орган за производство на лимфоцити близо до тънкото черво. Този орган е далакът, който има функцията да изпраща цели армии от лимфоцити в червата след всяко поглъщане на храна. По време на преминаваето през лимфните съдове на червата, лимфоцитите се насищат с аминокиселини, получени при разграждането на протеините. След това те се отправят към гръдния проток, който стига до същата вена, в която се излива секрецията на щитовидната жлеза, за да насити лимфоцитите с необходимия за развитието и размножаването на клетките йод.
След като лимфоцитите циркулират в лимфните и кръвоносни съдове и при нужда могат да пресичат направо през тъканите, за да достигнат до точка, където тяхното присъствие е необходимо. След като са снабдили клетките с необходимото за тяхното развитие и репродукция, лимфоцитите се завръщат в далака, където се разпадат или се отпращат към червата за нов цикъл. 
Всичко това е хипотеза и е изложена в статия, публикувана още през декември 1928 година в списанието Journal of Laboratory and Clinikal Medicine. Тази хипотеза вече е потвърдена.
Има два стадия в живота на организма, когато е необходимо по-голямо от нормалното количество лимфоцити: стадият на растежа и този на възстановителния период. По време на бързия растеж през детството и юношеството се развива това, което се нарича детска лимфоцитоза. За този период природата е предвидила допълнителен център за производство на лимфоцити – тимуса.
Друго интересно свойство на лимфоцитите е тяхната способност да помагат при ликвидирането на някои увреждания. Това се нарича инфилтрация на малки кръгли клетки, която може да се констатира навсякъде, където има възпаление или разрушаване на тъкани.
Вероятно възстановителните дейности се контролират от импулсите на коремния мозък – слънчевия сплит, чиито заповеди се предават от симпатиковата нервна система. Всичко това е част от автоматичния процес за самозащита. Много експерименти и научни наблюдения потвърждават тази теза. Младо животно, на което е отстранен тимусът, е със забавен растеж. Това е още по-вярно за случаите, когато е отстранена щитовидната жлеза. Някои лекарства могат да провокират израждане на лимфоцитите, което да доведе до забавяне на растежа и възстановяване на тъканите. Други лекарства могат да ограничат щитовидната секреция и да предизвикат огромни беди. В обратния случай пренасищането на лимфоцитите с аминокиселини и йод може да предизвика рак или друго злокачествено заболяване.
По време на храносмилателния процес въглехидратите се редуцират до проста глюкоза, която се абсорбира от съдовете на чревната лигавица и изгаря директно в мускулите. По този начин тялото си доставя топлина и енергия. Мазнините също са гориво, но те изгарят по-добре във въглехидратна среда. Излишните мазнини се складират на различни места в тялото – фииологичен процес, който огорчава мнозина. Мазнините, едновременно с минералите и витамините, имат важно значение за поддържането на живота.
От казаното до тук се вижда важната роля на чревната лигавица. Нейната виталност осигурява добро здравословно състояние и може да се поддържа само чрез внимателно дозиране на количеството и качеството на храната. И тъй като тялото е продукт на своето хранене, промяната на химическото му равновесие е не само възможна, но дори и необходима в случай на заболяване. Приемайки добрите хранителни субстанции и изхвърляйки дразнещите вещества/чрез повръщане и диария/, тънкото черво изпълнява функция на първо защитно ниво на организма срещу вредните храни и отровите.
Когато не са големи, грешките в храненето нямат задължително непосредствен ефект. Когато са тежки, те биват санкционирани веднага.
Рафтовете на аптеките са препълнени с патентовани лекарства, хапчета и прахове, предназначени да регулират храносмилането. За тези продукти се харчат милиони. Ако имаха някакви познания за химията на организма, потребителите на тези отрови биха прибегнали към подходяща диета, наситена с алое, пробиотици, прополис и вода, а не към хапчетата, за да успокоят храносмилателното си устройство. Защо трябва да се приема таблетка, изготвена на базата на органични химически субстанции, когато тези вещества могат да бъдат получени от естествени хранителни продукти? Дългият около девет метра храносмилателен канал е ценен съюзник на черния дроб, който е второто защитно ниво в борбата му да предпази тялото от вреди и заболявания.

ЧЕРНИЯТ ДРОБ: ВТОРО ЗАЩИТНО НИВО СРЕЩУ БОЛЕСТИТЕ
Древните уважавали черния дроб и го считали за център на душата и най-важен орган на тялото. През следващите векове обаче той бил необяснимо пренебрегнат от медицината.
Природата е отбелязала значението на този орган, който е най-обемният във вътрешността на тялото, като го е снабдила със специална защита – мускулния пояс на диафрагмата и костната стена на долните ребра. Това е една много мощна жлеза, способна да възстановява загубените си клетки и да регенерира увредените. Може да функционира дори когато е намален до една пета от обема си. При някои случаи на рак се е стигало до отстраняване на 90% от черния дроб и само няколко месеца по-късно жлезата е възстановявала обикновените си размери, ако пациентът е успявал да преживее операцията. Според възможностите му можем да го считаме за безсмъртен орган. Въпреки това постоянното злоупотребяване с него под формата на лошо хранене, вредни лекарства, отрови и инфекции може в края на краищата да го изтощи.
С развитието на цивилизацията настъпиха изменения както в храната на човека, така и в неговите хранителни навици. Храната е варена, посолена и по-късно – третирана по химически път.
И така, черният дроб е химическата лаборатория на тялото и едновременно – най-важният орган за дезинтоксикация. Значението му е такова, че човек може да преживее само няколко часа без него. По тази причина хирурзите избягват да го оперират с изключение на някои случаи, когато се налага да се отстрани тумор, абцес или киста. По принцип дейностите на черния дроб са толкова много и сложни, затова тук ще се огранича да разгледам само тези функции, които му отреждат ролята на второ защитно ниво на организма срещу болестите.
От всички алкални елементи в тялото натрият е най важният. Черният дроб е депото на тези алкални вещества, които са необходими за поддържане на алкално-киселинното равновесие в тялото. Натрият присъства във всички клетки и природата е предвидила значителни центрове за снабдяване с тази субстанция, към която се обръща в случай на нужда. Повърхностите с висока концентрация на натрий служат за тампон и за неутрализиране на киселинните и корозивни отрови. Между най-важните резервоари на натрий са мускулите, мозъка, нервите, костния мозък, кожата, стомашната и чревната лигавица, бъбреците и черния дроб, като последния е най-важният сред тях. Той е най-богатият на натрий орган. Именно като най-важен резервоар на натрий, черният дроб представлява второто защитно ниво на тялото.
Когато черният дроб изразходва резервите си от натрий, за да неутрализира киселините, неговата дейност така се разстройва, че неизбежният резултат е заболяване. 
Ако черният дроб можеше да поддържа чистотата на кръвния ток, филтрирайки вредните отрови, човек би могъл да живее вечно. Едва когато филтриращият капацитет на черния дроб намалее, отровите се задържат в кръвообращението. Тогава се появяват болестните симптоми. Ето защо е много важно човек да следи за състоянието на своя черен дроб.
Ако натрият е толкова нужен за доброто здраве, как можем да го получаваме и задържаме? Той е една от съставките на нашата храна. Най-богат източник е растителната храна, както и някои животински тъкани, като мускулите и черния дроб. Но има една малка подробност, за да получите натрий от месото, което консумирате, трябва да го ядете сурово или полуобработено. С помощта на обикновен анализ на урината е лесно да се докаже, че колкото по-добре е сварено или изпечено месото, толкова повече са разложените киселини в урината. Това означава, че индивидът, който яде малко зеленчуци и много месо, изчерпва натрия от черния си дроб.
След смилането на храната кръвта от червата нахлува директно в черния дроб. Полезните елементи се задържат в черния дроб, който:
1. Възстановява тъканите
2. Подготвя горивото за захранване на мускулите
3. Отделя излишъците за резерв
Токсините и другите вредни вещества се неутрализират от черния дроб и се елиминират чрез жлъчката. Случва се поради намалена алкалност, черният дроб да не успее да неутрализира напълно тези токсични субстанции. Тогава жлъчката изтича към тънкото черво в токсично състояние. По време на преминаването на тази жлъчка през червата – ако бързо не се изхвърли чрез повръщане – една голяма част от вредностите се абсорбира отново, причинявайки различни по големина чревни възпаления.
Присъствието на токсична жлъчка в червото може да попречи на обработването на полезните храни и по този начин да предизвика токсично разстройство, образуване на газове и коремни болки. В някои отношения жлъчката е сравнима с урината. Нормално е цветът й да е светложълт, тя има алкална реакция и не дразни тъканите, с които е в контакт. При патологичен случай жлъчката потъмнява, токсичността й е най-висока, когато стане тъмнозелена или черна. В такъв случай тя оказва киселинно и корозиращо въздействие върху съседните тъкани. Тази тъмна жлъчка може да причинява само вреда. Нормалната алкална жлъчка не е корозивна и е съвместима с почти всички видове храни. Но понеже черният дроб се изтощава методично откъм натрий /изчерпва се за неутрализиране на прекалено много токсини/, натриевите соли се образуват по-трудно. Когато жлъчката е станала прекалено дразнеща за дванадесетопръстника /началната част на тънкото черво, където се отваря жлъчния канал/, тя се отлага временно в жлъчния мехур, в който се неутрализира. Но една токсична, киселинна или корозивна жлъчка е несъвместима с много храни. Като следствие тя предизвиква възпаление на черния дроб, на жлъчните канали, на жлъчния мехур и на червата. Понякога тя преминава към стомаха и се изхвърля чрез повръщане.
Дразненето, предизвикано от анормална жлъчка в дванадесетопръстника, се проявява с парене и болезнени спазми. Следват изследвания и обикновено се заключава, че това е язва. Да, обаче истината е, че става въпрос за парене, предизвикано от анормална жлъчка. Тези спазми са най-често срещаната болест на съвременната цивилизация. За да се облекчат неприятните симптоми, се предлагат милиони хапчета и антиацидни прахове. Естествено, възможно е прекаленото киселинно дразнене да предизвика язва, но за щастие това се случва рядко.
Когато натрият на черния дроб е изчерпан, клетките му умират и финалната фаза на този процес е цироза на черния дроб. Но далече преди да се изявят характерните симптоми, черният дроб, който е предразположен към цироза, вече е сериозно увреден.
Цивилизацията със своите консервирани и синтетични храни е отговорна за огромните количества антиацидни лекарства, които се продават и консумират, и временно облекчават, но не ликвидират първопричината.
Внимание! Яденето и храненето не са едно и също нещо! Човек се храни не от храните, които поглъща, а само от това, което може да смели и усвои.
И така, черният дроб е основен орган за дезинтоксикация, вълшебник, който осъществява своята магическа химия с тиха ефикасност, той е филтърът, през който преминават всички субстанции, преди да се включат към общото кръвообращение. Докато черния дроб се справя с функциите си, дотогава кръвният ток остава чист. Когато този орган заболее, токсините проникват в кръвообращението и предизвикват възпаления, разрушаване на тъкани и дори смърт. Затова го щадете с разумно хранене, прибавяйки добрите продукти на ФЛП и той ще ви се отплати с чудесно здраве и качествено дълголетие.

 

ЖЛЕЗИТЕ С ВЪТРЕШНА СЕКРЕЦИЯ: ТРЕТО ЗАЩИТНО НИВО СРЕЩУ БОЛЕСТИТЕ
Функциите на черния дроб са от голямо значение за здравето . Ако той не изпълнява своята работа на филтър, токсичните субстанции навлизат в общото кръвообращение. Те стимулират и активират ендокринните жлези – настъпва моментът, когато се включва третото защитно ниво срещу болестта. Ендокринните жлези подпомагат тялото в усилията му да неутрализира и елиминира дразнителите, провокирани от лошото смилане на протеини, въглехидрати, мазнини.
За да разберем как действат ендокринните жлези, е необходимо да познаваме тяхната структура. Те се наричат още и жлези с вътрешна секреция, защото вливат специфичните вещества, които произвеждат, директно в кръвта. Характерните субстанции, които отделят ендокринните жлези се наричат хормони. Наричат ги още биохимични пратеници на кръвта. Хормоните, дори в ограничено количество, са невероятно силни. Те ръководят и регулират голяма част от фините биохимични процеси в живия организъм.
Въпреки че в човешкото тяло функционират седем главни жлези с вътрешна секреция, тук ще разгледам само три:
1. Надбъбречните жлези
2. Щитовидната жлеза
3. Хипофизата 
Тези жлези с изключителна сила на въздействие учудват най-вече с малките си размери. Щитовидната жлеза, която е най-обемна, тежи около тридесет грама. Надбъбречните жлези са горе-долу с размерите на малко бобено зърно. Хипофизата е дълга едва петнадесет милиметра и въпреки това тя е регулатор на останалите жлези, като самата тя изпълнява много важни функции.
Нашата фигура, формата на лицето, дължината на ръцете и краката, формата на гръдния кош, цветът и плътността на кожата, количеството и разпределението на подкожните мазнини, гъстотата и разпределението на космите и косата, тонусът на мускулите, тембърът на гласа, обемът на ларинкса и емоциите, които издава външния ни вид, всичко това и някои други неща зависи в голяма степен от функционирането на ендокринните жлези.
Надбъбречните жлези са тези, които правят възможно окисляването. Тоест те са жлезите, които са най-необходими за поддържането на живота и здравето. Те се намират точно над бъбреците и се състоят от две части – вътрешен слой, наречен медуларен, и външен слой – кортекс.
Кортексът е съставна част на симпатиковата нервна система, която контролира и управлява много съзнателни и несъзнателни действия. Нейните многобройни връзки със слънчевият сплит са напълно идентифицирани. У седеммесечния плод надбъбречните жлези и бъбреците имат еднакви размери. При раждането те са малко по-малки от бъбреците и впоследствие прогресивно намаляват дотолкова, че при възрастни индивиди трудно се идентифицират при аутопсия. Установено е, че човек не може да живее без надбъбречните хормони в кръвта. Известни са много случаи на внезапна смърт при кръвоизлив в надбъбреците и на бавна смърт при страдащи от болестта на Адисон /хронично разрушаване на надбъбречните жлези/.
Цялата химия на човешкото тяло зависи от процеса на окисляване. Надбъбречните хормони са тези, които позволяват да се осъществи окисляването в клетките. От тях зависи поддържането на горенето. Би било наивно да се твърди, че всички функции на надбъбречните хормони са вече открити, но може да се състави списък на най-важните, които са изучени и открити до днес.
1. Контрол на окисляването във всички клетки, управляващи:
а/ нервната енергия /окисляване на фосфора в мозъка и нервните тъкани/
б/ физическата енергия и температурата /окисляване на въглерода в мускулите/
в/ дейността на специализираните органи /окисляване в черния дроб и бъбреците/
г/ животът на всяка клетка е невъзможен без окисляване
2. Контрол на тонуса:
а/ на мускулите, подчинени на волята /скелетни мускули/
б/ на сърдечните мускули /кръвообращение, кръвно налягане/
в/ на мускулите, извършващи неволеви съкращения /гладките мускули на вътрешните органи/
3. Контрол на количеството кръвните телца – червени и бели.
4. Контрол на коагулационните свойства на кръвта /вероятно в съдействие с паращитовидните жлези/
5. Контрол на имунните процеси в организма.
6. Контрол на утаяването на червените кръвни телца.
Щитовидната жлеза е регулаторът на темпото. Темпото и темпераментът на човек са може би резултат от метаболизма му, а жлезата отговорна за това, подтикваща ни към леност или прибързаност, се нарича щитовидна. Намира се в основата на шията, точно пред ларинкса. Тя е с формата на пеперуда и е съставена от два лоба свързани с нещо като провлак. Въпреки че е получила името си през седемнадесети век, едва в последните 40-50 години започна по-внимателното й изучаване. Освен ролята, която тя играе при репродукцията на клетките, могат да бъдат цитирани следните по-важни функции:
1. Окисляване в тъканите.
2. Възстановяване на увредените тъкани.
3. Асимилация на захарта.
4. Контрол на сърдечната дейност.
5. Мозъчна и сетивна дейност.
6. Растеж на клетките.
Нека да разгледам и хипофизата. Гален, един от най-авторитетните учени на древността, имал странни идеи, що се отнася до функционирането на хипофизата. Той считал, че тази главна жлеза действа като филтър, през който нечистотиите, отделени от мозъка, се отправят към гърлото. В продължение на 15 века лекарите не забелязвали тази странна грешка. И в наше време не се знае много за работата на хипофизата. Функциите й са толкова сложни, че и най-опитните ендокринолози се изгубват в лабиринтите на тази микроскопична жлеза. 
С формата на череша, увиснала на опашчицата си, хипофизата се намира в черепната кутия, в основата на мозъка. Тя е разположена в костно легло, наречено турско седло и се намира зад очните ябълки. Най-главна сред жлезите, тя има задачата да стимулира тяхната дейност. Съставена е от три части. Предната част, чиято функция е специфично жлезиста, отделя в кръвта хормони, които:
1. Определят ръста и пропорциите на тялото.
2. Определят степента на интелигентност на индивида.
3. Контролират сексуалните действия по начин, който още не е точно определен.
Централната част на хипофизата съдържа междинни канали, по чиито краища се намират нервни клетки, специализирани да контролират химията на кръвния ток и да откриват отровни вещества, срещу възбуждат специален контролен механизъм. Задната част, изградена от високоспециализирани нервни клетки, всъщност се съединява с мозъка. Нейните клетки секретират хормони, които стимулират симпатиковата нервна система и могат да предизвикат повишаване на тонуса на гладките мускули.
До тук направих бърз преглед на някои от функциите на трите ендокринни жлези. Но как могат те да играят роля на трето защитно ниво на организма?
За да се разбере това, трябва да отправим поглед към хипофизата, наречена “куче-пазач” на тялото, а също и негова “телеграфна централа”. Тази малка жлеза е от капитално значение за доброто състояние на човешкото тяло и затова природата я е скрила дълбоко в черепната кутия.
Средната част на хипофизата е богата на кръвоносни съдове, по краищата им има нервни клетки с влакънца. Те са детектори, които контролират химическия състав на кръвта. Когато в кръвния ток се появят токсини, се подава предупредителен сигнал, който стига до щитовидната и надбъбречните жлези, които заедно с хипофизата образуват третото защитно ниво срещу болестите.
В случай на нужда хипофизата предупреждава щитовидната жлеза и надбъбреците да започнат прочистване на кръвта от токсичните ве щества. При спешен случай щитовидната жлеза ще отправи този елиминационен процес към кожата или лигавиците и серозните обвивки, а надбъбречните жлези ще евакуират през бъбреците и червата.
При бронхит отстраняването на токсините се извършва чрез отделяне през лигавицата, която покрива бронхите. Силната кашлица, която е характерна за това заболяване, е естествено усилие за изхвърляне на токсичните вещества. След подобна криза белите дробове остават раздразнени в продължение на доста време.
Сигурно сте виждали хора, чиито лице и шия са обезобразени от гуша. Такива хора се оплакват от голяма обща отпадналост, обилно изпотяване, силно сърцебиене и подуване на крайниците. Това е типичен пример за екзофталмична гуша при което щитовидната жлеза е превъзбудена вследствие на токсемия. Лечението се състои в неутрализация на токсемията.
Бих искал настоятелно да повторя, че пътят, по който се извършва елиминирането на вредните отпадъци, зависи от относителната сила на ендокринните жлези, и че тази сила може да се повиши чрез биологично активни добавки и чрез пречистващото действие на алоето. Ако щитовидната жлеза е най-силната, елиминирането има всички шансове да се извърши чрез кожата или лигавиците, ако доминират надбъбречните жлези, отделянето става чрез бъбреците или червата, ако токсичните материи не бъдат буквално изгорени от свръхокисляване в черния дроб, провокирано от значително повишаване на телесната температура.
Сравнителната сила на жлезите с вътрешна секреция зависи на първо място от състоянието на чакрите и от още два фактора: наследственост и състояние на тези жлези след настъпили химически или емоционални увреждания. Тази от жлезите, която в момента на кризата разполага с по-голяма енергия, ще определя пътя, по който ще се елиминират отровите. Добре е да се каже обаче, че прекалено честата употреба на едни и същи пътища може да доведе до атрофия и израждане, както и до прогресивно изтощаване на самите жлези.
Когато човек не пристъпва природните и космически закони, не допуска емоционални и хранителни злоупотреби с организма си, черният дроб ще действа като второ защитно ниво и ще може да поддържа чисто общото кръвообращение. При подобни утопични условия би могло да се каже, че заболяванията са невъзможни. Или с други думи, в подобни условия човек би бил застрахован срещу заболяванията.

Стареенето е нормален биологичен процес

и борбата с него е безсмислена. Не е нужно да се борим с него, а да оптимизираме и удължим този период от живота на човека. И това до голяма степен зависи от самия него.
Най-важното правило е ограничаването на храненето. Животното, което изяжда по-малко, отколкото му се иска, живее по-дълго. А това е свързано с един вътреклетъчен процес, наречен автофагия, т.е. самоизяждане. Това е крайно важен процес, който задължително трябва да се случва в организма. Той се отключва именно от недостига на външни аминокиселини. Когато клетката не получава храна отвън, тя започва да изяжда сама себе си, в добрия смисъл на думата, разбира се. Търси отработените белтъчини, „шлаките”, увредените органели и ги пуска за вторична обработка. Ако непрекъснато осигуряваме хранителни вещества на организма си, автофагия няма да се случи. А заради блокиране на нейната работа, както вече е доказано, се развиват болест на Алцхаймер, онкологични и сърдечно-съдови заболявания.
Т.е. всички болести могат да се нарекат болести на преяждането! 
Те са резултат от неадекватното хранене през целия живот и особено когато започне стареенето – от 45-50 години нататък. Т.е. ако човек вече е започнал да старее, но не е променил хранителните си навици, а яде толкова, колкото и преди. Най-простичкият начин да се следва това правило е недояждането, просто ставайте от масата малко гладни и от време на време се отказвайте от ядене. Ето това ще удължи стареенето. За начало можете да започнете с по-малко храна в определени дни, впоследствие опитайте да гладувате цял ден в седмицата. Тук всичко е индивидуално, нужно е да се вслушвате в организма си. Ако усетите, че в резултат от гладуването ви става все по-добре, тогава опитайте два дни в седмицата да не ядете. Въобще нужно е трезво да прецените какво се случва и да си дадете сметка, че де факто всички сме наркомани. Просто наркотиците при всички са различни – за някого е кафето, за друг алкохолът, за трети мазната месна храна, за четвърти – сладкишите. Всеки изпитва удоволствие от нещо, от което не иска да се откаже. Казва си: аз не мога без сладичко, но същото го казва и наркоманът. На него му е лошо без дозата, на алкохолика му е лошо без 100-те грама. С какво тогава любителите на сладкишите, които вредят на организма не по-малко, се отличават от наркоманите? Сами трябва да си дадете сметка какво вършат тези навици в реалния живот.
Правилата на дълголетието и здравословното стареене са само четири. Първото вече го обсъдихме – ограничаване на храненето. Второто правило е физическата активност. Всички знаят, че движението е живот, но не всички разбират как работи този принцип. Съвременният човек се движи малко. А организмът е приспособен към продължителни физически натоварвания, към честа хипоксия (недостиг на кислород), защото за да се сдобие с препитание, е трябвало много да се движи.
Третият фактор е насищане с достатъчно количество ксенобиотици в храната, т.е. чужди вещества. Тъй като човек сам по себе си е белтъчен организъм, чужда за нас е именно растителната храна. Но ние, съвременните хора, не консумираме достатъчно растителна храна, ние наблягаме на рафинираната и животинската храна. Ако обаче не употребяваме „чужда” храна, в организма се активира система на адаптация към влиянието на ксенобиотиците. И човек постепенно става жертва на собствените си токсини. Те се натрупват, не се преработват допълнително и се случва саморазрушаване и самоотравяне.
Последният фактор са температурните изпитания – преохлаждане и прегряване. Ето от това ни е лишила цивилизацията, та ние през цялото време сме в комфорт: ако ни е студено, включваме парното, ако ни е горещо – климатика. А всичките милиони години еволюция ни е подготвяла към друго – към това периодично да бъде на студено и много студено. Или на топло и много топло. Използването на тези термофактори – закаляване на организма със студено и горещо, поддържа нашата невроендокринна система в оптимално състояние. Ако не се случва, определени механизми на адаптацията не работят, а такъв организъм по-бързо излиза от функционалното си състояние. 
Излиза, че организмът през цялото време трябва да си устройва стрес на принципа: „колкото по-зле, толкова по-добре”
Може да се каже и с думите на Ницше: „Това, което не ме убива, ме прави по-силен”. Но всичко в разумни граници. Да, и студеното, и гладът, и недостигът на кислород – това са все увреждащи фактори, но когато те не въздействат на организма, на него също му е зле. Той за милиони години е свикнал на такива увреждания. Задължително трябва да има някакви екстремални въздействия върху нашия организъм, иначе той въобще няма да разбере какво се случва. А цивилизацията направи живота ни сит, доволен и комфортен, но наред с това породи цяла група заболявания, които в дивата природа не се срещат. Знаете, че животните нямат атеросклероза, а ние почти всички имаме.
Т.е. хората, които искат да живеят дълго, но и качествено, нямат друг изход освен да бягат, да мръзнат и да гладуват!
В крайна сметка и за мързеливите, които не искат да променят нищо в живота си, медицината вече е намерила изход. Вече се разработени херопротектори, които ще могат да компенсират един или друг от гореизброените фактори. Т.е. за активиране на автофагията вече има таблетка. И е доказано, че тя удължава живота на плъховете, прилага се вече и при хората. Така че – може да ограничите храненето, а може и да гълтате хапчета. Същото се отнася и за фактора физическа активност.
Можете да спортувате, а може просто да дишате хипоксична смес (там концентрацията на кислород не е 20%, а 18 %). Оздравителният ефект за организма е еднакъв. Съществува специален апарат – хипокситрон. С помощта на тези препарати тренират спортисти от цял свят.

ПРЕКАЛЕНО ВИСОКО ИЛИ ПРЕКАЛЕНО НИСКО ТЕГЛО
Има две категории хора, които са с проблемно тегло: дебелите, които искат да отслабнат и слабите , които искат да напълнеят. Хиляди книги са написани за затлъстяването, но малко са тези, които са успели да се освободят от излишните килограми. Апетитът се подиграва както на лекарите, така и на лабораторните произведения, които обещават отслабване без усилие. Във всички цивилизовани страни диетите за отслабване са чест обект на разговори. Обществото непрекъснато е предупреждавано, че затлъстяването е един от най-сериозните здравни проблеми. То е сред най-неподатливите на лечение заболявания. Нашите хранителни навици и социални нрави правят проблема още по-труден: алкохолни питиета и високо-калорични храни, кафе със сметана, пасти и понички, бонбони, шоколади и подсладени напитки през целия ден.
Някои хора успяват да отслабнат за известно време, но след това си карат по старому и наваксват загубените килограми. Редуването на тлъсти периоди, когато се яде без ограничение и слаби периоди, когато се спазва драконов режим, със съответното покачване и сваляне на теглото е по-вредно от състоянието на постоянна затлъстялост. Тези приливи и отливи са една от причините за хипертонията и за увреждането на кръвоносните съдове.
Спазването на режим за отслабване е процес, който трябва да продължи през целия живот. Ако намалите телесното си тегло, трябва да се стараете никога повече да не го повишавате.
Има два типа затлъстели хора. Червендалестият-надбъбречен тип, любител на добрата храна и пиене и който не се смущава от нарастващата си пълнота. Другият тип се притеснява от дебелината си, като я чувства заплаха за здравето и външния си вид и отчаяно търси някакъв продукт, който да свърши работа вместо него.
Има само два начина за намаляване на телесното тегло:
Пълен глад, когато не се яде нищо, но се пие много вода.
Специална диета и/или програма за детоксикация, съобразени с нуждите на организма.
Гладуването не е нищо оригинално. Още в Библията се споменава за това, че Хипократ е използвал този метод, който през вековете ту се забравя напълно, ту се вкарва в широка употреба. Марк Твен казва, че бил придобил солидна репутация, като съветвал дебелите си приятели да правят това, което правел той: Гладувайте в продължение на 48 часа. Напоследък също се препоръчва контролирано гладуване на тези, които не могат да отслабнат по друг начин. Резултатите са направо зрелищни, щом килограмите се стопят. Но пълният глад може да бъде /и е често/ много опасен, без постоянно наблюдение от човек познаващ основно техниката на гладуване. Никога не предприемайте неконтролирано гладуване по-дълго от два-три дни.
Ето къде се крие опасността: когато се започва гладуване, най-важното е да се знае дали затлъстяването се дължи на нормално натрупване на мазнини, или е състояние на токсично подуване.
В първия случай режимът само на вода се приема добре, защото за храна се използват резервните мазнини. Тялото се топи с 1000-1500 грама на ден. Най-често глад се усеща само през първите два дни, после желанието да се яде става по-слабо. Човек може да свали до 12 кг след 10 дни гладуване. Тези изключителни резултати, постигнати без усилие, са от голяма полза за човек, страдащ от хронична пълнота/упорито затлъстяване/, когато други методи, като намаляване на калориите, се оказват неефикасни.
Във вторият случай гладуването може да предизвика остра токсемична криза, която да има тежки последици и дори да доведе до фатален край.
Това показва, че гладуването не е игра, с която можем да се забавляваме необмислено. Необходим е стриктен контрол. Страдащите от затлъстяване трябва да знаят, че състоянието им не се е появило за един ден. Следователно най-сигурният метод е да се следва постепенен режим на елиминиране и дезинтоксикация чрез кратки, повтарящи се гладувания и програми с алое, които не налагат безмерни усилия на деликатните и изморени органи. Повечето от гладуващите изпитват слабост и би трябвало да правят малко усилия или да си почиват на легло.
Затлъстяването е проблем с реална значимост. Излишното тегло е проблем не само на добрия външен вид, а също и на дълголетието. Някой беше казал съвсем точно: Колкото по-голям телесен товар имате, толкова по-кратко ще го влачите.
Преди да се лекува затлъстялост, човек трябва да се класира в една от следните три категории:
Лакомия
Ендокринни причини
Излишък на токсично тегло
Хората, които страдат от прекалено заседяване на масата, са най-много. При тях логичното лечение е да се ограничи количеството на храната. Но хранителните им навици са толкова дълбоко вкоренени, че е много трудно да се откажат от тях, а ако се опитат да ги превъзмогнат, започват да ядат между отделните хранения или да изпразват нощем хладилника. А това само прибавя нови килограми. За тях е достатъчно само да им се препоръчат възможно най-нискокалорични храни. Нужна е силна воля, каквато при дебелите е рядкост.
При затлъстелите от ендокринния тип проблемът е различен. Страдащите от това заболяване са обикновено от надбъбречния тип или имат някакво нарушение във функциите на надбъбречните жлези. Те напълняват, без да прекаляват с яденето. Те трупат тлъстини при абсорбирането на захари, брашна и мазнини. Сметаната, кравето масло, яйцата, животинските мазнини и сосовете са забранени. За да се запази мускулният тонус и да се подпомогне изгарянето на въглехидратите, се препоръчват физически упражнения. Трябва да се започне с леки занимания и постепенно да се премине към по-тежки натоварвания. При този тип са задължителни програмите за отслабване и детоксикация с алое, защото в противен случай килограмите се възвръщат. Това, изглежда е особеност на надбъбречния тип – не могат да намалят окончателно теглото си.
Друга форма на ендокринно затлъстяване се констатира в случай на изтощаване на щитовидната жлеза, но това се среща по-рядко. В този случай се приемат задължително Нейчър мин/минерали/ и алое. В този случай, а и при другите е важно да се нормализира основната обмяна, която зависи не само от дейността на щитовидната жлеза, а също и от засилената или недостатъчна функция на надбъбречните жлези и черния дроб.
Лечението на третата категория – токсичното затлъстяване, поставя най-много проблеми. В този случай излишното тегло се дължи на задържане на вода и слуз в лимфните канали. Увредените бъбреци и черен дроб, не могат да елиминират достатъчно бързо токсичните отпадъци, които се натрупват в тъканите и предизвикват оток. Когато такива болни се подложат на диета или на глад, усилията на черния дроб и бъбреците се намаляват и човекът страда от това, което се нарича криза на отделянето. Болният се изплашва и се отказва да продължи лечението. Най-често един тип храна, чието смилане е неправилно, причинява всички смущения. Черният дроб може да бъде чувствителен към захарите, брашната, мазнините, протеините, кафето, чая, шоколада, оцета, солта или някоя друга подправка. Оздравяването зависи само от отстраняването на въпросния продукт от храната на болния. Вероятно е тези болни да предпочитат храните, които са токсични за тях, поради стимулиращата им стойност. Храната, която най-много желаят, защото им се струва, че ги стимулира, всъщност ги води незабелязано към цироза на черния дроб. Ако се оставят на пълен глад в продължение на 24 часа, в урината им могат да се открият много опасни отрови. Това може да бъде много ценно сведение при съставяне на диетата, чиито първи резултати изглеждат направо удивителни. При добре дозиран режим и програми с алое тези пациенти могат да свалят от 3-5 кг седмично. Това, което губят, са токсичните натрупвания, най-вече задържаната от солите вода и излишни токсини.
Когато са подложени на по-нормален режим, тези пациенти силно страдат от липсата на стимулантите, чувстват се слаби и изтощени, имат нужда от почивка на легло. Тези неприятни симптоми трябва да им бъдат обяснени предварително. След първоначалния стадий на слабост, когато черния дроб се върне към нормално функциониране, състоянието им ще стане много по-различно от предишното, което е било само една токсична стимулация.
Ако някой болен от токсично затлъстяване оздравее с помощта на специализирана диета, трябва да изключи завинаги храните, които го интоксикират.
Понякога се оказва, че да се напълнее е също толкова трудно, колкото и да се отслабне. Източеният индивид, чиято щитовидна жлеза често е свръхактивна, а надбъбреците слаби, остава тънък в продължение на години. Щитовидната жлеза буквално изгаря храната, преди организмът да е имал и най-малката възможност да прибави нещо към резервите под формата на мазнина. За да покрият скелетната си конструкция с малко плът, често те се тъпчат със захарни и тестени храни, които още повече стимулират щитовидната жлеза и след трудно храносмилане и нощ на усилено сърцебиене те се събуждат, за да констатират загубата на още един килограм. Всъщност прекалената употреба на тежки храни предизвиква стомашни разстройства, които им пречат да приемат нормално количество храна. Някои пият много мляко, но увеличаването на телесното тегло е само временно. Не е достатъчно да преяждаш, за да напълнееш. Това не е подходящо за хората от щитовидния тип. Към петдесетте обикновено дейността на щитовидната им жлеза започва да затихва, те напълняват и дори понякога затлъстяват, тъй като продължават да следват предишния си режим.
Един от характерните белези на индивида от щитовидния тип, независимо дали е слаб или дебел, е липсата на апетит на сутрешната закуска. Най-често това се дължи на обилна вечеря. Той възстановява химическото си равновесие, като се въздържа от закуска. Ако се храни по-малко вечер, той би имал апетит сутрин и би се чувствал много добре.
Диетолозите съветват да не се вечеря или поне да се хапва нещо малко и леко. За хора, склонни към диспепсии/трудно и болезнено храносмилане/, е препоръчително да ядат по-малко за да са здрави.
Има хора, които по рождение имат по слаб черен дроб, тогава щитовидната им жлеза увеличава секрециите си и облекчава работата на черния дроб при дезинтоксикацията на организма, понеже йодната фракция на хормона на щитовидната жлеза е силен дезинтоксикатор. Тези хора ядат малко, чувстват се добре, силни са и запазват дълго доброто си здраве, но винаги остават слаби.

10 антиейджинг съвета
Д-р Ал. Сиърс е най-популярният американски специалист по антиейджинг. Издал е три книги и е написал стотици статии върху алтернативната медицина и забавянето на процесите на стареене.

Ето и основните тези на д-р Сиърс въз основа на богатия му професионален опит:
Забавянето на стареенето наистина е възможно. В лабораториите и клиниките се правят открития, които ни дават възможност да вникнем в процеса на стареене и да се намесваме в него. Въпреки че времето не може да бъде спряно, може да се възползваме от последните научни постижения, за да живеем по-дълго.

1. Поддържайте ниски стойности на аминокиселината хомоцистеин в организма. 
Високите нива на хомоцистеина са тясно свързани с най-дегенеративните болести на старостта, особено инфарктите и инсултите. 
Хомоцистеинът се изследва с най-обикновен кръвен тест. Ако е висок, той се понижава по-най лесния и евтин начин с приемането на В комплекс - комбинация В12, фолиева киселина, В6 и В2 (рибофлавин).

2. Намалете храната.
Пресмятайте калориите. Трябва да сте сигурни, че всяко ядене ви набавя необходимите хранителни вещества, особено протеини. Не прекалявайте с нишестето. Намалете калориите до около две трети от количеството, с което поддържате нормалното си тегло.

3. Спортувайте.
Физическата активност може да предотврати или да забави появата на високо кръвно налягане, сърдечни болести, затлъстяване, остеопороза и фрактури.

4. Включете много антиоксиданти в менюто си.
Богатата на антиоксиданти диета ще ви предпази от вредното действие на свободните радикали.

5. Взимайте допълнително витамин С.

6. Приемайте добавки с коензим Q10.
Това вещество е вашият щит срещу сърдечни болести. Не се вълнувайте прекалено за вашия общ холестерол.

7. Правете си лабораторни изследвания.
Следете не само на стойностите на хомоцистеина, но и на тестостерона, естрогена, Q10, и HGH (хормона на растежа). Спазвайте природосъобразен режим, за да коригирате нарушенията.

8. Обсъдете с лекар допълнителен прием на хормон на растежа.
Инжектирането на този хормон под лекарско наблюдение, може да премахне някои признаци на остаряването - да се увеличи мускулната маса и сила, да се изгладят бръчките на кожата, да намалеят ставните болки и възпаления.

9. Периодично прилагайте програма за дезинтоксикация на кръвта и черния дроб, най-добре 4 пъти годишно.

10. Не живейте под напрежение и стрес, грижете се за доброто си настроение.
Проучване на 1500 столетници е установило големи различия в начина им на хранене и физическата им активност. Почти всички обаче притежавали добро чувство за хумор и не си губели времето в излишни притеснения.

ВИТАМИНИТЕ И ДОКОЛКО НАИСТИНА ГИ ПОЗНАВАМЕ


Всички знаем, че витамините са полезни. „Яж повече плодове! Това са витамини!“ – все се казва.
Е, не са само в плодовете. Те са навсякъде – къде повече, къде по-малко. А колко са важни е излишно да споменавам.
Знам, че не преоткривам света с настоящия пост. Интернет е толкова широк, че наподобява не море, а огромен океан от информация и все пак…
Ти наистина ли си достатъчно запознат? Знаеш ли кой витамин с какъв процес в тялото се свързва и какво предизвиква? Знаеш ли колко дребни и не чак толкова дребни неприятности би могъл да си спестиш, ако си запознат по-добре с техните функции?
Ако това е така, ок – можеш директно да затвориш страницата и да не си губиш времето в четене на познати за теб неща.
Ако мислиш обаче, че има какво още да научиш и имаш това желание, хвърли един поглед върху статията и си направи сметка дали със своята диета и начин на хранене успяваш да си осигуриш необходимите „работници“ за построяването на своя дом и достатъчно „персонал“ за неговата поддръжа.

И така…

Витамините са нискомолекулни органични вещества, влияещи на жизнените функции на организма – пряко или като активни съставки на ензими, нуклеотиди. Те биват два вида – мастноразтворими и водноразтворими.

1. Мастноразтворимите витамини се усвояват по-бавно и – както името им подсказва – за целта са необходими мазнини.

  • Витамин А (А1, А2)
  • Витамин Д ( Д2, Д3)
  • Витамин Е
  • Витамин K

2. Водноразтворимите витамини от друга страна се усвояват непосредствено в чревната система.

  • Витамин С
  • Витамин В1 (тиамин)
  • Витамин В2 (рибофлавин)
  • Витамин В3 (ниацин)
  • Витамин В5 (пантотенова киселина)
  • Витамин В6 (пиродоксин)
  • Витамин В7 (биотин)
  • Витамин В9 (фолиева киселина)
  • Витамин В12 (кобаламин)

*Всички посочени дневни дози отговарят на рефентните стойности към DACH (Deutschland-Austria-Schweiz) за възрастни между 19 и 65 години. Показателите се различават от тези за деца, бременни, кърмещи и лица над 65 годишна възраст.

Витамин А (ретинол)

Дневна доза: 0,8 – 1,5 мг (ретинол или ретинолеквивалент)

Функции:
– Подпомага зрението, растежа, развитието на зъбите и костите;
– Укрепва кожата и лигавицата;
– Регулира дейността на щитовидната жлеза;
– Има противосклеротично действие;

Дефицит:
– Влошаване на зрението
– Суха и люспеста кожа
– Засилено слузообразуване

Набавяне:
1. Витамин А: продукти от животински произход (черен дроб, масло, яйца, мляко)
2. Провитамин А/ каротин: Витамин А бива също синтезиран от т.нар. провитамин А (каротин), който се съдържа в редица плодове и зеленчуци:

– моркови (1,637 мг)
– сладки картофи (1,314 мг)
– червени чушки (0,354 мг)
– спанак (0,885 мг)
– кайсии (0,267 мг)
– райска ябълка (0,267 мг)
– манго (0,196 мг)
– броколи (0,142 мг)
– домати (0,1 мг)
– като цяло предимно храни от оранжевата гама и зеленолистни
(!) Необходимо условие – да се приема с мазнина!!! В противен случай каротинът не се усвоява!
[Каротинът в растението се увеличава значително при торене на почвата с азотни и фосфорни торове.]

Да се внимава от предозиране!

Витамин Д (Калцитриол)

Дневна доза: 0,05 мг (чрез храна: максимално 0,01 мг)

Функции:
– Взема участие в растежа на костите, зъбите, регулира използването на калция и фосфора;
– Влияе директно върху клетъчните ядра в състава на ДНК, при което оказва значително влияние върху гените:
– Действа благоприятно върху автоимунни заболявания като мултисклероза, диабет тип 1, болестта на Крон, както и върху някои ракови болести като лимфоцитната левкемия;
– Положително действие върху невротрансмитите и цялостната нервна система.

Дефицит:
– Отслабване на костите и  мускулите, нарушаване минерализацията на костите;
– При подрастващи и деца: рахит, деформация на кости, слаби зъби;
– При възрастни: остеомалазия, остеопороза; повишен риск от високо кръвно налягане и инфаркт.

Набавяне:
1. Витамин Д2 (ергокалциоферол) бива синтезиран от т.нар. ергостерол (провитамин), който се намира в клетъчната мембрана на гъбите. Изложени на слънце (ултравиолетови лъчи), ергостеролът в тях се преобразува в ергокалциоферол (витамин Д2) и по този начин на организма ни бива предоставен един от малкото  възможни начини той да приеме форма на витамин Д чрез растителна храна. [пример: дървесната гъба „Кладница“ произвежда за 3 часа излагане на слънце около 100 микрограма (=0,1 мг) витамин Д2]. Авокадото също съдържа Д2, но само, ако то е узряло на слънце (0,00343 мг/ 100 гр).
2. Витамин Д3 (холекалциферол) се съдържа в храни от животински произход като риба, яйца, масло и млечни продукти.
3.Слънчевите (ултравиолетови) лъчи (дължина: 230-313 nm) са главният производител на витамин Д! Витаминът се образува върху кожата с помощта на UVB-слънчевите лъчи, превръщайки предшествената форма на холестерола – 7-дехидростерол – във витамин Д. Необходими са не повече от 15-20 мин дневно и организмът ни синтезира необходимото количество. Условия: открити телесни части (поне лице + цели ръце), без предпазни/слънцезащитни мазила, очила, стъкла; светла кожа (впредвид раса).

Да се внимава от предозиране чрез прием (храна, добавки)!

Витамин Е (Токоферол)

Дневна доза: 12-14 мг

Функции:
– Антиоксидантно действие – предпазва двойните връзки на ненаситените мастни киселини от разрушителното влияние на кислородни молекули (под формата на свободни радикали) и позволява пълноценното им усвояване;
– Клетъчните мембрани и LDL-холестеролът биват също защитени от окислително увреждане; вероятно запушване на артериите бива предотвратено;
– Влияе положително върху цялостната сърдечно-съдова система;
– Подобрява използването на витамин А;
– Действа каталитично на белтъчния синтез;
– Влияе на половите жлези (бива наречен още ‘витамин против безплодието’);

Дефицит (настъпва много рядко, особено при вегетарианци/вегани):
– Склонност на еретроцитите към хемолиза (= освобождаване на хемоглобин в плазмата);
– Некроза на черния дроб, предизвикана от прекалени количества наситени мастни киселини;
– Мускулна дистрофия;
– Нарушения в размножаването, безплодие, ранна ембрионална смъртност
– Ензимни нарушения

Набавяне:
– зародиш (пшеничен, ръжен), слънчоглед, шафранка, лен, орехи, бадеми, лешници, кашу, почти всички ядки, авокадо, …
– и преди всичко съответните нерафинирани, студенопресовани масла и олиа, добити от горепосочените.
Витаминът се запазва при топлинна обработка.

Витамин К (Филохинон)

Дневна доза: 0,06 – 0,08 мг

Функции:
– Съществено значение при образуването на кръвосъсирващия химикал протромбин (предотвратява вътрешни кръвоизливи, намалява менструалното течение, помага за по-бързо заздравяване на рани);
– Витамин К взема активно участие в минерализацията на костите като участва в синтеза на някои важни за костите протеини (остеокалцин);
– Регулира растежа на клетката, с което спомага за предотвратяването на деленето на раковите такива;
– Подобрява значително функциите на сърдечно-съдовата система като влияе на протеин, регулиращ отаяването на калций по стените на артериите;

Дефицит (настъпва рядко):
– Забавено кръвосъсирване
– Завишаване риска от остеопороза
– Сърдечни заболявания

Набавяне:
1. Витамин К се формира частично във вътрешната флора от чревни бактерии;
2. От растителни храни (в предостатъчни количества): зеленолистните и зелевите растения – спанак, зелено къдраво зеле, броколи, люцерна, коприва, аспержи, брюкселско зеле, бамя, магданоз, босилек, риган, майоран, кориандър, …;
3. От животински храни: яйца, мляко, черен дроб, рибено масло

Витамин С (Аскорбинова киселина)

Дневна доза: 100 мг

Функции:
– Участва в синтеза на колагена, който е основен протеин в изграждането на съединителната тъкан, сухожилия, връзки, вени, кости, кожа, което води до по-бързо заздравяване на рани, травми и кожни инфекции;
– Участва като кофактор в синтеза на невротрансмитера норадреналин, влияещ върху сърдечно-съдовата система, повишавайки кръвното налягане и пулса. Норадреналинът влияе положително върху тонуса и емоционалното състояние на човек;
– Участва (заедно с витамините В3 и В6) при образуването на аминокиселината карнитин, чиято функция е да пренася мастните клетки през клетъчната мембрана до митохондриите, където мазнините биват преобразувани в енергия (=>карнитинът подпомага разграждането на мазнините; без тази аминокиселина мастните клетки не могат да пробият клетъчната мембрана);
– Витамин С е мощен антиоксидант! Предпазва важни молекули (протеини, липиди, въглехидрати, нуклеинови киселини и пр.) от окисляване чрез свободни радикали (количеството на свободни радикали при пушачи е по-голямо);
– Има функцията да регенерира и съответно усилва действието на други антиоксиданти като Витамин Е и витамин А (Витамините А, С и Е като цяло имат синергична връзка и си взаимодействат един на друг);
– Участва значително в усвояването на желязото;
– Засилва имунната система като подобрява дейността на белите кръвни телца, които от своя страна имат функцията да откриват и разрушават вируси, бактерии и ракови клетки (оспорван факт!);

Дефицит:
– Липса на Витамин С може да доведе до болестта скорбут, при която бива блокиран колагенният синтез. Проявява се чрез симптоми като кървящи венци, опадане на зъбите, бавно заздравяване на рани и травми, слаби мускули и световъртеж, …;
– Осуетяване приема на желязо и увеличаване риска от железен дефицит;
– Нарушения в енергийния обмен и изгарянето на мазнини;

Набавяне:
(Есенциален витамин – не се произвежда от организма, нужен е прием чрез храната!)
– шипки (1250 мг/ 100гр);
– касис (177 мг/ 100гр);
– магданоз (160 мг);
– брюкселско зеле (100-150 мг);
– броколи (115 мг);
– чушки (100 мг);
– спанак (50-90 мг);
– киви (80 мг);
– ягоди (50-80 мг);
– лимон (50 мг);
– портокал (50 мг);
– други цитрусови плодове, манго, малини, ананас, …
Витамин С реагира с кислород и топлинна обрботка, затова се препоръчва продуктите да се консумират в суров вариант. Фрешове и натурални сокове трябва да се пият веднага след приготвянето им.

Витамин В1 (Тиамин)

Дневна доза: 1,0-1,3 мг

Функции:
– Участва като коензим в обмяната на въглехидратите, както и на мазнините и белтъчините.
– Помага в разграждането на млечната и пирогроздената киселина (остатъчен продукт при обмяната на веществата), които ако не се разградят могат да доведат до мускулна атрофия, парализа, сърдечна недостатъчност, смущения в перисталтиката, поражения на периферните нерви на крайниците, секреция и резорбация в храносмилателната система (болестта се нарича Бери-Бери);
– Участва в синтеза на нуклеиновите киселини (ДНК, РНК);
– Влияе благоприятно на нервната система като спомага за правилното предаване на нервните импулси;

Дефицит:
– Нарушения в нервната система – лесна раздразнителност, лабилност;
– Нарушения в обмена на въглехидратите, загуба на апетит, отслабване на концентрацията;
– Бери-Бери (виж по-горе)

Набавяне:
– пълнозърнени храни – овесени ядки, пшеница, пшеничен зародиш (50гр покриват дневната нужда изцяло), лимец, ръж, ориз (пълнозърнен, не бял!), киноа и тн. (100 гр. покриват средно около 40-50% от дневната нужда (0,4-0,5 мг/ 100гр));
– сурови слънчогледови семки (1,9 мг/100гр)
– бобови растения – боб, грах, леща, соя (между 0,1 и 0,4 мг/ 100гр )
– суров сусам (0,8 мг/ 100гр), тахан от суров сусам (1,3 мг/ 100гр)
– бадеми (0,19 мг)
– кашу (0,58 мг)

Витамин В2 (Рибофлавин)

Дневна доза: 1,2 – 1,4 мг

Функции:
– Участва в обмяната на въглехидратите, превръщайки ги в глюкоза и от там в енергия;
– Има антиоксидантно действие – неутрализира свободните радикали и предпазва клетките и нуклеиновите киселини от увреждане;
– Участва в превръщането на витамините В6 и В9 в ефективна тяхна форма;
– Играе роля в химизма на зрението;
– Поддържа целостта на кожата и лигавицата;
– Влияе върху растежа на организма;
– Положително влияние върху главоболие и мигрена;

Дефицит:
– Забавяне/ спиране на растежа;
– Възпаление на роговицата на окото; Катаракт
– Възпаление на лигавицата;
– Разраняване на ъглите на устата;
– Отпадналост;
– Подуване и възпаление на езика;
– Суха и възпалена кожа;

Набавяне:
1. животински продукти: риба (0,2 мг), месо (0,15 мг), мляко (0,18 мг), яйца (0,4 мг);
2. растителни храни:
– пуканки (0,3 мг/ 100 гр)
– зеленолистни зеленчуци (0,1 – 0,3 мг)
– амарант (0,208 мг)
– бадеми (0,169 мг)
– лешник (0,15 мг)
– елда (0,15 мг)
– просо (0,14 мг)
– аспержи (0,14 мг)
– нахут (0,13 мг)
– авокадо (0,1 мг)
– бамя (0,08 мг)
– банани (0,07 мг)

Витамин В3 (Ниацин/ Никотинамид)

Дневна доза: 13-16 мг

Функции:
– Взема участие в обмяната на веществата – белтъци, въглехидрати, мазнини;
– Важен при регенерацията на кожа, мускули, нерви, нуклеинови киселини (ДНК);
– Участва в образуването на макромолекули като мастните киселини и холестерола;
– Антиоксидантно действие;

Дефицит:
– Отпадналост, мускулна слабост;
– Разранявания и подувания в областта на устната кухина;
– Повръщане, Диария
– Раздразнителност, депресия, душевни разстройства;
– Подагра, като крайна форма на хиповитаминоза (недостиг на витамина);

Набавяне:
1. директно чрез храна:
– от животински произход (месо, яйца, риба, млечни)
– от растителен произход:

– фъстъци (13,53 мг)
– пшеничен зародиш (18 мг)
– сушени плодове и зеленчуци
– авокадо (1,738 мг)
– бадеми (3,9 мг)
– орехи (1,125 мг)

2. от аминокиселината Триптофан
– Организмът ни има способността да произвежда ниацин (ниацинов еквивалент) от аминокиселината триптофан. Тя е есенциална и трябва да се набавя чрез храната. Дневно е необходимо не повече от 3000 мг (3 гр). Богати растителни храни на триптофан са:
– соя (590 мг)
– кашу (287 мг)
– грах (275 мг)
– боб (205 мг)
– овесени ядки (182 мг)
– пълнозърнести култури (средно ~ 150 мг)

Витамин В5 (Пантотенова киселина)

Дневна доза: 6 мг

Функции:
– Необходим в изграждането на коензим А, взимащ участие в обмяната на веществата;
– Витамин В5, както и другите витамини от В-групата, спомага в преобразуването на глюкозата в енергия;
– Участва в синтеза на аминокиселини, мазнини, холестерол, стероиди и други хормони;
– Взема участие и в образуването на червените кръвни телца;
– Ускорява заздравяването на рани (особено след операции), понижава възпаленията по кожата, облекчава болка при нараняване/ изгаряне;
– Понижава нивото на холестерола и триглицеридите;

Дефицит (настъпва рядко; обикновено съпроводен с друг дефицит):
– Отпадналост, мускулна слабост и изтръпване на мускулите;
– Безсъние;
– Отслабване на имунната система;
– Раздразнителност, депресивни състояния;
– Коремни болки, повръщане;
– Възпаление на горните дихателни пътища;

Набавяне:
1. животински храни: масло (0,047 мг/ 100 гр), риба (1-2 мг), мляко (0,35 мг), яйце (1,6 мг)
2. растителни храни:
– Пълнозърнени продукти: амарант (1,047 мг), брашно от лимец (1,2 мг), булгур (1,0 мг), елда (1,2 мг), киноа (1,047 мг), овесени ядки (1,09 мг), просо (1,2 мг)
– Гъби (2-3 мг)
– Диня (1,6 мг)
– Броколи (1,111 мг)
– Нахут (0,7 мг), кълнове (1.14 мг)
– Карфиол (1,01 мг)
– Тиквени семки (0,6 мг)
– Бадеми (0,58 мг)
– Леща (0,35 мг), кълнове (0,6 мг)

Витамин В6 (Пиродоксин/ Адермин)

Дневна доза: 1,2-1,5 мг

Функции:
– Участва като коензим в над 100 ензиматични реакции при структурирането и преструктурирането на аминокиселините;
– Както всички други витамини от тази група, В6 също играе важна роля в обмяната на веществата;
– Участва в образуването на невротрансмитери, служещи за предаване на сигнали между нервните клетки;
– Взима участие и в образуването на хормони, червени кръвни телца;
– (!) Участва, заедно с витамините В9 (фолиева киселина) и В12 (кобаламин), в преобразуването на т.нар. Хомоцистеин(вид аминокиселина) – междинен продукт в процеса на обмяната на аминокиселините, който се отделя от аминокиселината метионин и в последствие пак се синтезира до метионин и който – цитирам:
… ако не се разгради, се натрупва в кръвта,окислява се лесно и образувалите се свободни радикали увреждат ендотелните клетки (клетките на вътрешните стени на съдовете). Така се създава слабо място в ендотелите: появяват се условия за отлагане на калций, холестерол и последващото формиране на плаки. При излишък на хомоцистеин съдовете губят еластичността си, намалява способността им към нормално разширяване (вкл. под въздействието на азотния оксид – природно вещество, изработвано от ендотелните клетки). В резултат в съдовете започват да преобладават спастичните реакции, което води до влошаване на кръвоснабдяването на органите и тъканите. По-голямо количество хомоцистеин се открива при болни с варикозно разширение на вените и особено често при тромботични усложнения на варикозната болест. Под въздействие на излишъка на хомоцистеин става активация на съсирващата система на кръвта и се усилва рискът от образуване на тромби. Високото ниво на хомоцистеин при болните от захарен диабет обуславя риска от ранни съдови усложнения: увреждане на периферните съдове на крайниците, ретината на очите и бъбреците. Хомоцистеинът се обвинява в токсично действие върху мозъчните клетки и като съучастник в развитието на болестта на Алцхаймер.“[„Наличието на хомоцистеин в кръвта е важен рисков фактор за инсулта и инфаркта“]
– Участва още в синтеза на Витамин В3;
– Увеличава нивото на серотонин в кръвта (намалява симптоми на депресия);

Дефицит (настъпва рядко; обикновено съпроводен с друг дефицит):
– Натрупване на аминокиселината хомоцистеин (виж по-горе)
– Нарушения във функциите на нервната система;
– Отслабване на имунната система;
– Възпаления по кожата и лигавицата;
– Отпадналост, повръщане, диария;
– Анемия

Набавяне:
1. от животински произход: риба (0,3-1,2 мг), месо (0,5 мг)
2. от растителен произход:
– пълнозърнени култури:
– просо (0,75 мг)
– пшеница (0,27)
– ечемик (0,3 мг)
– елда (0,58 мг)
– булгур (0,4 мг)
– амарант (0,223 мг)
– бобови култури:
– соя (0,2 мг)
– бял боб (0,13 мг)
– зелен боб (0,23 мг)
– грах (0,14 мг)
– нахут (0,16 мг)
– леща (0,16 мг)
– ядки и семена:
– слънчогледово семе (1,27 мг)
– лешници (0,66 мг)
– орехи (0,6 мг)
– кашу (0,53 мг)
– фъстъци (0,44 мг)
– ленено семе (0,43 мг)
– плодове и зеленчуци:
– банани (0,36 мг)
– моркови (0,16 мг)
– картофи (0,15 мг)
– броколи (0,25 мг)
– зеленолистни (0,15 – 0,30 мг)

Витамин В7 (Биотин)

Дневна доза: 0,03-0,06 мг

Функции:
– Участва в обмяната на веществата (въглехидрати, белтъчини, мазнини, нуклеинови киселини) (като всички останали от В-групата);
– Активира обмяната на аминокиселините в клетките на ноктите и корените на косата (витамин за здрави и красиви нокти и коса);
– Влияе върху кожата, лигавицата, нервната система;

Дефицит:
– Възпаление/ обезцветяване на кожата и езика;
– Косопад;
– Отпадналост, изтощеност, анемични признаци, липса на апетит, депресия;
– болки в крайниците;
– завишени стойности на общия холестерол;

Набавяне:
1. животински храни: яйце (0,025 мг), пълномаслено мляко (0,024 мг), свински дроб (0,022 мг)
2. растителни храни:
– овесени ядки (0,02 мг)
– грах (о,о44 мг)
– соя (0,06 мг)
– слънчогледови семки (0,057 мг)
– какао (0,02 мг)
– бирена мая (0,033 мг)
– фъстъци (0,044 мг)
– орехи (0,035 мг)
– гъби (0,012 мг)
– банани (0,005 мг)

Витамин В9 (Фолиева киселина)

Дневна доза: 0,4 мг

Функции:
– Помага в деленето на клетките; необходим е за образуването на плацентата и изграждането на костния мозък на ембриона (затова необходимостта от фолиева киселина при бременност е особено важна, а дневният прием трябва да бъде по-висок (0,6 мг));
– Помага при образуването на кръвните телца в костния мозък; стимулира клетъчния растеж при деца и подрастващи;
– Участва като коензим в синтеза на голям брой аминокиселини, както и на нуклеиновите киселини (ДНК, РНК), отговорни за генетичния материал;
– Заедно с витамините В6 и В12 участва в преобразуването а междинния продукт хомоцистеин, получаващ се при синтеза на аминокиселината метионин (виж Витамин В6);
– Необходим за правилното фукциониране на нервната система (както всички витамин от групата В)

Дефицит:
– Нарушения в клетъчното делене (най-изявен симптом – бавно възстановяващи се тъкани);
– Заедно с дефицит от В12 недостатъчното количество фолиева киселина може да доведе до нарушения в образуването на червените кръвни клетки в гръбначния мозък и до мегалобластна анемия; възможни са нарушения в миелиновите обвивки на периферните нерви и дегенеративни промени в гръбначния мозък;
– дефицит на В9 е особено опасен в първите два месеца на бременността на жените, тъй като даже умерено изразеният му недоимък увеличава значително риска от нарушения в развитието на нервната тръба на плода и вродени малформации, най-често т.нар. спина бифида; също така преждевременно отделяне на плацентата, аборт;
– Установено е, че дефицитът на фолиева киселина увеличава риска от някои видове рак, което е свързано с неефективния синтез на ДНК и нарушаване на клетъчната физиология и структура. Фолиевият дефицит най-често се свързва с по-голяма заболеваемост от рак на дебелото черво;
– натрупване на биопродукта хомоцистеин, предизвикващ атеросклеротични промени в кръвоносните съдове (виж витамин В6);

Фолиевата киселина е с ниска токсичност, но не се препоръчва прием на големи количества от витамина, тъй като те могат да прикрият съществуващ дефицит от витамин В12, поради сходните функции на двата витамина. Освен това за размножението на някои злокачествени клетки също е необходим витамин B9.
=> Не бива да се излиза извън границите на препоръчителната доза!

Набавяне:
1. от животински произход: вътрешни органи, черен дроб (0,101 мг);
2. от растителен произход:
– ръж (0,143 мг)
– грах (0,105 мг)
– лешници (0,09 мг)
– овесени ядки (0,087 мг)
– орехи (0,073 мг)
– кашу (0,068 мг)
– киноа, елда, амарант, брашно от лимец (0,05 мг)
– нахут (0,063 мг),кълнове (0,093 мг)
– леща (0,043 мг), кълнове (0,084 мг)
– зелен боб (0,037 мг)
– бял боб (0,031 мг)
– мунг боб, кълнове (0,046 мг)
– соя (0,044 мг)
– праз (0,068 мг)
– аспержи (0,072 мг)
– броколи (0,04 мг)
– карфиол (0,052 мг)
– спанак (0,105 мг)
– брюкселско зеле (0,056 мг)
– зелено къдраво зеле (0,098 мг)
– червено цвекло (0,083 мг)
– бадеми (0,045 мг)
– ягоди (0,044 мг)
– какао (0,044 мг)

Витамин В12 (Кобаламин)

Същност, физиология, синтез

Витамин В12 е представител на т.нар. кобаламини. Това са химични (метало-органични) съединения,  намиращи се в живите организми в биологично активна форма и играещи ролята на коензими в жизненоважни процеси. Кобаламините съдържат микроелемента кобалт като централен атом, който е отговорен за червения цвят на витамина.

Всички кобаламини имат сходна структура – състоят се от 5 азотни атома и един шести –леганд, който е подвижен и, в зависимост от това към каква група спада, се срещат следните видове: акво-, нитро-, метил-, аденозил-, хидрокси- и цианкобаламин. Най-стабилни са хидрокси- и цианкобаламина. Именно те се използват във фармацевтиката и като хранителни добавки.

Витамин В12 се синтезира единствено от определени микроорганизми. Хората, животните и растенията не са в състояние да произвеждат В12 de novo.

За синтеза, транспорта и съхранението на витамина са отговорни специфични протеини и ензими. Приет чрез храната, вързаният с белтъците кобаламин бива първоначално освободен с помощта на стомашни киселини и протеолитични ензими, след което се свързва с белтъка хаптокорин. В тънките черева съединението хаптокрин-кобаламин се разпада с помощта на ензима панкреас-трипсин и кобаламинът се свързва с т.нар. интринзик-фактор („вътрешен фактор” или чревна микро флора), образува противоанемичния фактор и се синтезира в черния дроб. Абсорбацията му се осъществява постепенно и на дози. Витамин В12 има способността да се складира (предимно в черния дроб, но също и в други органи като сърце, мозък, скелетна мускулатура – общо около 2-5 мг) и по този начин да подсигури на организма известна доза кобаламин за период от 3 до 5 години (индивидуално при всеки организъм и начин на живот). Поради тази причина симптоми на недостиг се наблюдават едва след изтичане на определения период.

Растителноядните животни набавят необходимата си доза чрез хранене на ‘нечисти’ растения, върху които въпросните микроорганизми могат да се намират или чрез такива, които са наторени с естествена тор и по този начин са приели част от микроорганизмите. Доказано е, че 70% от почвените бактерии могат да синтезират кобаламин. Това е и причината в редки случаи да се установява известно количество витамин В12, съдържащо се в  растителни храни. Известно е твърдението, че растителноядните произвеждат важния витамин сами с помощта на собствените микроорганизми в стомашно-чревния тракт. Аналогично човешкият организъм също е способен да добие В12 от представителите на своята вътрешна флора, но количеството е крайно недостатъчно, за да покрие необходимата дневна дажба. Това се дължи на факта, че витаминът се произвежда предимно в дебелото черево, а ефективната му абсорбация е възможна в терминалния илеум (намиращ се непосредствено преди дебелото черево). По този начин по-голямата част от произведения  витамин бива изхвърлен от организма преди той да бъде усвоен и транспортиран до черния дроб.

Дневна доза: 0,003 мг (3 µg)

Функции:
В12 участва в два основни химични процеса: 1) под формата метилкобаламин и 2) под формата 5-дезоксиаденозилкобаламин.
1. Като метилкобаламин В12 участва като преносител на метиловата група в синтеза на аминокиселината метионин от междинния продукт хомоцистеин. Тук задължително е и присъствието на витамините В6 и най-вече на В9 (за същността и функциите на  хомоцистеина – виж витамин В6).
=> активно участие в сърдечно-съдовата система; намаляване рискът от инфаркт, артеросклероза.
При същата тази реакция В12 интерагира с т.нар. тетрахидрофолат (биологичен дериват на фолиевата киселина (В9)) и предотвратява един евентуален дефицит на въпросния фолат, чийто функции се изразяват в синтеза на тимидин и пуриновите бази аденин и гуанин, които от своя страна са част от нуклеотидите на ДНК и РНК. При нарушаване на тази верига потърпевши са преди всичко органите с висока активност на делене на клетките какъвто е костният мозък. Деленето на клетките при кръвообразуването бива забавено, при което следва намаляване количеството на червени кръвни телца (еритроцити) и мегалобласна анемия. Възниква фуникуларна миелоза (атрофия на миелиновата обвивка на задните стълбове на гръбначния мозък, изявяваща се с парестезии на долните и горните крайници, нарушена походка, патологични рефлекси) като неврологичен синдром от анемията.

2. Под формата 5-дезоксиаденозилкобаламин, витамин В12  участва в разграждането на някои мастни киселини и аминокиселини (валин, изолевцин, треонин, метионин) като катализира процеса на преобразуване на метилмалонил-коА до сукцинил-коА – междинен продукт в цикъла на Кребс (митохондриален процес; катаболитна верига от реакции, чиято функция е да служи като общ краен път за окислението на въглехидрати,липиди и белтъци. Той има значителна роля за процесите на синтез на глюкоза,мастни киселини и аминокиселини.)
Ако тази стъпка е нерушена и метилмалонил-коА не се разгради до сукцинил-коА, следва покачване нивото на метилмалоновата киселина (ММК) в плазмата и преди всичко в урината, което всъщност е и един от начините за установяване на В12-дефицит.

Функциите накратко:
Основна роля при:
– деленето на клетките и кръвообразуването;
– правилното функциониране на нервната система;
– образуването на ДНК и РНК;
– регулиране нивото на хомоцистеин в кръвта;
– обмяната на веществата;
– ефективността на функциите на фолиевата киселина;
– нормалното общо физическо и психическо състояние;

Дефицит:
– тежки нарушения на процесите на кръвотворене;
– повишаване риска от артеросклероза и инфаркт;
– поражения на нервната система и храносмилателните органи;
– намаляване на концентрацията и паметта;
– развиват се хиперхромна макроцитарна (мегалобластна) анемия, левкопения и тромбоцитопения;
– наблюдава се развитие на фуникуларна миелоза (дегенерация на задните и странични стълбове на гръбначния мозък), водеща до парестезия, парализа и нарушение на функцията на тазовите органи;
– от страна на храносмилателния тракт се наблюдава загуба на апетит, глосит, нарушение на моториката на стомаха и червата;

Дефицит може да настъпи при:
– недостатъчен прием на витамин В12;
– нарушен процес на освобождаването на витамина от протеина (автоимунен гастрит, панкреасна недостатъчност);
– липса/нарушение на дейността на вътршния фактор;
– проблем при абсорбацията в илеума (болест на Крон);
– прекалено бързо изразходване на кобаламоновия запас поради бактерилни инфекции/ глисти;
– наличие на други болести, влияещи негативно на адекватната абсорбация (HIV-инфекция, множествена склероза);

Набавяне:
– животински продукти – месо (най-вече черен дроб, тъй като там се складират по-голямата част от запасите), риба, кашкавал, сирене, масло, мляко, яйца;
– бирена мая (0,02 мг/100 гр); нейни производни, примерно ‘Marmite’;
Водораслите съдържат кобаламин, но той НЕ се усвоява от организма достатъчно, за да покрият дефицит. Това се дължи на факта, че В12 в тях съществува в неактивна форма [оспорвана точка, противоречиви доказателства].

В заключение:
Ако искаш да бъдеш веган или строг вегетарианец, не подценявай важността на този витамин!
Следи кръвта си! Изследвай урината си! Не оставяй нещата на течението, докато не се появи дефицит, защото някои от щетите могат да бъдат необратими! Ако не консумираш никакви животински продукти, то кобаламиновите добавки би трябвало да са включени в менюто ти. И пак повтарям – през първите няколко години складираното количество витамин В12 би било достатъчно, за да позволи на организма да върши функциите си нормално! Дефицит настъпва едва след този период. Ако си избрал веганския начин на живот, просто не спирай да се информираш, грижи се за тялото си, следи си показателите и всичко ще бъде наред!

Има си ред
Ако детоксикирате кръвта със задръстен черен дроб, къде отиват токсините? Така че трябва да детоксикирате черния дроб преди да детоксикирате кръвта. След това, ако детоксикирате черния дроб, но забравите за своя токсичен колон, той ще се задръсти отново. Заради нашите диети с бързи закуски, колоните ни са, в по-голямата си част, натъпкани с токсини, които изцеждат имунната система. Затова първо трябва да се прочисти дебелото черво, тогава да отървете тялото си от паразити, да прочистите бъбреците, черният дроб и пикочния мехур, останалата част от тялото и кръвта. Това е най-смисленият последователен ред.
Този ред е горещо препоръчван от много нутриентолози, както и от доктори по медицина.
1. Пречистване на колона
2. Пречистване от паразити
3. Пречистване на бъбреците
4. Пречистване на черния дроб/пикочния мехур
5. Пречистване на кръвта

 

ДЕТОКСИКАЦИЯ - Стъпка едно
Пречистване на колона
По думите на Хенри Уилър Шоу: „Един добър, благонадежден комплект черва струва повече от всякакво количество мозък“. 
Кралското Медицинско Общество прави голямо проучване и открива, че неправилно функциониращото дебело черво (т.е. колон, черва) е главният виновник за 85% от всички болести и неразположения. Неправилно функциониращият колон е основното гориво за огъня на всички болести и неразположения, включително и рак. А докато този орган не заеме пълното ви внимание и съдействие, вие не само няма да предотвратите или преобърнете болестта, но ще останете болни и уморени от това да сте болни и уморени.
Знаете ли, че вашето дебело черво често е наричано „майка на всички органи“? То е първият орган, който се развива във фетуса. Защо? Защото е най-важният.
Без правилно изхвърляне на отпадъците (канализационна система), животът би спрял да съществува още преди да е започнал. Само си представете бедствието, което бихме посрещнали, ако канализационните системи в градовете ни се задръстят и достигнат до улиците и домовете ни.
Но нали точно това се случва с „вътрешната канализационна система“ на много хора днес, тъй като сме станали дишащи помийни ями за токсични бактерии, газове, вируси, гъбички и червеи, живеещи от застоял, гниещ отпадък? Ние сме отвратително загнили.
Американците имат най-високият процент случаи на колоректален рак от всяка нация в света. Той сега убива повече американци, отколкото преди и предполагам всички могат да си отговорят - защо е така. Според американското здравеопазване, над 90% от американците се разхождат със задръстени колони. Поговорката „ти си това каквото ядеш“ е категорично правилна и е още една причина да прочистите и
детоксикирате тялото. Когато червата са засегнати, започват проблеми като запек, хемороиди, дивертикулит, кожни проблеми, язвен колит, рак на колона и други болестни състояния.
Според д-р Ричард Шулц: „Първата стъпка към здравната програма на всеки трябва да бъде стимулиране, чистене и тонизиране на всички отделителни органи, а червата са най- доброто място за начало“. Д-р Шулц казва, че пречистването на колона (червата) се случва в три стъпки. Първо, накарайте червата да станат редовни (едно чревно движение /изхождане/ на ядене). След това, изчистете токсичният, разложен отпадък от джобовете, разклоненията и сгъвките на колона. Накрая, пазете го чист чрез всекидневна поддръжка.
Д-р Шулц с готовност признава, че след 20 години клиничен опит, той е открил, че 80% от всички страдания, дали ще е артрит, акне, множествена химична чувствителност или рак, се изчистват с две седмици чистене на червата. Едни от най-добрите програми за изчистване днес са създадени от ФЛП.
Много хора по погрешка вярват, че пречистването от два до четири пъти на седмица е достатъчно, за да възстановят здравето си. Те грешат. Ежедневната поддръжка на храносмилателния тракт е задължителна и необходима за установяване отново и запазване на здравето. Целта трябва да бъде регенерация и поддръжка на колона. Ако някога сте правили прочистване на колона, вероятно сте се чувствали
страхотно за около месец, но тогава пак сте се върнали към нормалното състояние. Какво се е случило? Вашата вътрешна канализационна система отново се е задръстила. Ключът е да пазите колона чист, за да не се задръства.
Не само че трябва да се пречистваме, но трябва и да установяваме отново една силна имунна система в храносмилателния тракт с правилните благоприятни бактерии (микрофлора). Без да присъства тази приятелска флора, животът, както го познаваме, не би съществувал. На повечето хора са били унищожени благоприятните бактерии в храносмилателният тракт поради химикали, лоша питейна
вода, лоша диета, антибиотици и други токсини. 
Помнете и „златното правило“ за ефективно храносмилане (т.е. чист колон) е никога да не смесвате белтъчини със скорбяла (въглехидрати), което е основен принцип в разделното хранене. Месото изисква ензими за храносмилане на белтъчините , а картофите изискват ензими за смилане на скорбялата. Когато тези ензими се съчетаят, те се неутрализират и нашата храна загнива (разваля се).

 

ДЕТОКСИКАЦИЯ
СТЪПКА ДВЕ
Пречистване от паразити
Повечето хора вярват, че паразитите са сериозен проблем само в страните от третия свят, но това е толкова далеч от истината.
Учените са идентифицирали над 300 типа паразити, като: нематоди, тении, анкилостоми, трихофитии, власоглави червеи, кръгли червеи и дирофиларии.
Американското Земеделско Министерство твърди, че средностатистическото говеждо от 1,6 квадратни метра съдържа до 1200 ларви. Пресметнато е, че над деветдесет процента от американците страдат от паразити и дори не го знаят. Когато симптомите се появят, червеите/паразитите вероятно вече ще са били в тялото ви над десетилетие!
Според д-р Хейзъл Парсълс: „Няма грешка за това, червеите са най-токсичните агенти в човешкото тяло. Те са една от първоначалните съществени причини за болестта рак и са най-основната причина за увредена имунна система.“
Паразитите са мършоядни организми, живеещи в нас, помагайки на много тежки здравословни състояния да се развият, включително и рак. Паразитите процъфтяват в чревния тракт, черния дроб, белия дроб, панкреаса и мозъка, където те стават „наднормени“, когато се хранят на любимата си диета от захари, преработени и нездравословни храни, токсини и излишъкът от консумация на въглехидрати. От тези неканени
гости произлиза опасността, че те могат да станат изключително токсични и дори смъртосни, като отпадъчни материали, които се изхвърлят от тялото приемник, техните яйца се излюпват и ларвите растат в тъканта на цялото тяло.
Паразитите имат три основни цели/ефекти в човешкия приемник:
• Да се хранят от вашата храна.
• Да пият от кръвта ви.
• Да ви пренатоварят с техният отпадък, който се абсорбира отново в кръвния поток, отслабвайки цялата функция на имунната система.
Д-р Хулда Кларк умира през 2009 година, но преди смъртта си тя била един от хората с най-широки познания в света за паразитите, като не мога да не спомена и д-р Райф. Кларк печели докторат по биофизика и клетъчна физиология и пише три бестселъра: „Лекът за всички видове Рак“, „Лекът за всички болести“ и „Лекът за ХИВ и СПИН“.
Д-р Кларк открива, че изглежда има два предразполагащи фактора, намесени във всеки случай на рак, който тя е срещала:
1. Присъствието на паразит (човешки чревен метил), също наричан Fasciolopsis buski, и
2. Присъствието на различни разтворители и токсини в тялото (включително изопропил алкохол), който в комбинация с паразитите подготвя подходящите условия за нападението на рака.
Д-р Кларк е най-известна за устройството, което тя нарича „Запер“ (Zapper), който убива патогени в тялото.
Една интересна прилика между теориите на д-р Кларк и другите теории за рак е свързана с микотоксините (гъбичните токсини). Това кореспондира с хипотезата на д-р Дъг Кауфман и д-р
Тулио Симончини, че ракът е дълбоко залегнал в гъбична инфекция, която имунната ни система не успява да разпознае. В части на Африка
афлатоксинът (микотоксин #1) се счита за причина номер едно за рак на черния дроб, дължащ се на храненето с плесенясала храна. Черният дроб изглежда най-податлив на повреждане от афлатоксин, когато изопропил алкохолът се консумира в обикновени хранителни продукти, а чревният метил влиза в картинката, постилайки пътя за рак.
Д-р Кларк препоръчва измиване на всички храни с озонирана вода, тъй като озонът може да направи всеки токсин по-малко токсичен, да убие всички форми на плесени и да елиминира паразитните яйца, които се намират в градинските зеленчуци. Просто напълнете мивката в кухнята с питейна вода, пуснете камъче за въздух (керамичен аератор с пластмасова тръбичка на края, който е прикрепен за озонатор)
и прави мехурчета с озонов газ във водата за 10 минути, докато зеленчуците, зърнените храни и бобовите се накиснат. Има вече и други начини за озониране. Тя е тествала и се е уверила, че това изчиства ситуацията, правейки храната по-подходяща и безопасна за консумация.
Как да се отървете от паразитите? Освен чрез Запера, Кларк твърди, че три билки могат да ви отърват от над сто типа паразити, без да
имате главоболие и гадене. Тези билки „чудеса“ са:
• • Пелин (от храст пелин)
* * Капки от обвивки от черен орех (от дървото черен орех)
* * Обикновен карамфил (от карамфилово дърво)
Тези три билки трябва да се използват заедно. Капките от обвивките на орех и пелинът убиват възрастните и стадиите на
развитие на поне 100 паразита. Карамфилът убива яйцата.(Има ги на българския пазар)
Само обаче, ако ги използвате заедно, ще се отървете от паразити.
Ако убиете само възрастните, тези на ранен етап и яйцата скоро ще пораснат до нови възрастни. Ако убиете само
яйцата, милионите ларви и възрастни, които вече са свободни в тялото ви, скоро ще възстановят яйцата. 
Според д-р Кларк убиването на всички паразити и техните етапи на ларви, заедно с отстраняването на изопропил алкохола и карциногените от стила на живот на пациента, води до забележително възстановяване, най-забележимо след по-малко от една седмица.
При близък анализ на протокола на д-р Кларк, вероятно някои от успехите ѝ идват от включването на пелина.
Артемизинът е екстракт от храста Артемизия (т.е. пелин) и е показал, че потиска ангиогенезата (образуването на нови кръвоносни съдове). В средата на 90-те, двама изследователи от университета Вашингтон в Сиатъл (професорите Хенри Лаи и Нарендра Сингх) започнали да изучават употребата на артемизин при човешки пациенти. Те открили, че артемизинът избирателно се прицелва в раковите клетки, докато оставя нормалните клетки невредими.
Интересно е да отбележа, че д-р Хулда Кларк умира от рак и това е така, защото не е обръщала внимание на душевните (психосоматиката) и духовните (липсата на любов) токсичности.
Раковите клетки събират и складират желязо, защото се нуждаят от допълнително желязо, за да удвоят ДНК-то, когато се делят. Затова раковите клетки имат по-висока концентрация на желязо от нормалните клетки. Според професор Лаи се счита, че пелинът работи, тъй като когато артемизинът има контакт с желязото, произтича водопад от свободни увреждащи радикали. Когато Лаи и Сингх тествали комбинацията от артемизин с пренасяне (желязо-подсилваща молекула), тестовете били удивителни. Имало 98% намаление в гръдните ракови клетки в рамките на 16 часа! („Избирателна токсичност на дихидроартемизин и холо-трансферин към човешките гръдни ракови клетки“, Life Sciences 70, 2001)
Клетките на левкемията са показали, че се унищожават на 100% с тази комбинация само за осем часа, вероятно поради факта, че се делят по-бързо, имат по-висока концентрация на желязо и имат по-висок процент рецептори за трансферин (който транспортира желязо). Очевидно, колкото по-агресивен е ракът, толкова по-добре може да отговори на това лечение! Тук в скоби искам да отбележа, че е добре е да се има предвид и ролята на лактоферина по отношение на желязото.
Можете да предприемете пречистване от паразити заедно с пречистването на колона или след това, стига само да е завършено преди да започнете пречистването на черния си дроб. Само се уверете, че не пропускате паразитното прочистване. Според д-р Рос Андерсън: „И други успели лекари са съгласни с мен; че в човешката история паразитното предизвикателство е вероятно най-непознатото от всички ендемични проблеми. Заради това, че не могат да се видят и рядко присъства с моментални симптоми, те остават невидими като причиняващ или допринасящ фактор за възможна по-сериозна болест.“

 

ДЕТОКСИКАЦИЯ- Стъпка три

Пречистване на бъбреците

Защо пречистването на бъбреците е толкова важно?
Всеки ден бъбреците преработват кръвта и помагат да се пречистят отпадъчните продукти (като живак, олово, арсен, мед и други токсини) и допълнителната вода. Отпадъкът и допълнителната вода стават урина. Урината се влива в мехура чрез уретерите. Вашият пикочен мехур складира урина, докато не отидете до тоалетната. Когато бъбреците ви се пренатоварят с токсини, могат да се случат бъбречни и пикочни болести, тъй като сте неспособни да разтоварите отпадъците и урината от тялото си. Формират се кристали от различни соли, които се изграждат по вътрешната повърхност на бъбрека. В последствие тези кристали стават достатъчно големи, за да формират бъбречни камъни. Прочистване на бъбреците е процедура, която се използва за разтваряне на натрупванията вътре в бъбреците, които могат да доведат до камъни в бъбреците.
Сега знаем, че твърдите минерали (главно от течащата вода) не могат да се усвоят от телата ни; така те започват да се натрупват в нашите бъбреци и други органи, допринасяйки за много болести, включително рак. Според д-р Чарлз Майо (от клиника Майо), „'Твърдостта на водата' е скритата причина за много, ако не и всички, болести, предизвикани от отрови в чревния тракт. Тези (твърди минерали) преминават през чревните стени и навлизат в лимфната система, която ни носи всички свои продукти в кръвта, която, на свой ред, разпределя до всички части на тялото. Това е причината за толкова много човешки болести.“
Има стотици билкови рецепти и много различни хомеопатични средства, използвани за пречистване на камъните в бъбреците. Един популярен начин за прочистване на бъбреците е да направите пречистване с диня. Просто купувайте няколко големи дини и ги яж през целия ден. Друго известно пречистване на бъбреците е чай от семе от целина. Просто сипете в кипяща изворна вода лъжица свежи смелени семена от целина и ги оставете да се понакиснат. Чаят от семе от целина е много ефикасен в случай на камъни в бъбреците и хронични бъбречни болести. Семената от целина имат пряко действие на бъбреците, увеличавайки отстраняването на вода и ускорявайки прочистването от натрупани токсини в ставите. Чаят от семе от целина често се комбинира с корен от глухарче, за да се увеличи ефикасността на отстраняването и в бъбреците, и в черния дроб. Обаче, ако сте бременна, не пийте чай от семе на целина, тъй като той е маточен стимулант!

Днес човечеството живее с мисълта, че живее добре, но въпреки това не се замисля, че въпреки това бъбреците, както и черният дроб, са най-малтретираните вътрешни органи. Човек, който не познава структурата и функциите им, постоянно ги тормози,като им налага да понасят тежки натоварвания, следствие от грешки в храненето. Той опитва или да ги раздвижи с шоковият удар на лекарствата и други стимуланти, или да подобри ситуацията чрез по-големи порции вода.
Бъбреците,с които толкова се злоупотребява, са едни от най-сложните органи в тялото.Дори когато отровите буквално ги заливат,те работят безотказно, чак докато в края на краищата токсемията ги унищожи. Уремията и кръвоизливът в сърцето, които настъпват в последният стадий на бъбречната болест, са на четвърто място в списъка на смъртоносните причинители.
Въпреки че е много малък – може да се побере в шепата ви – всеки бъбрек е снабден с повече от милион филтриращи единици.Бъбрекът е способен да филтрира 1700 литра вискозна течност за двадесет и четири часа. В тази течност са разтворени около 50 различни химически субстанции. Бъбреците реабсорбират полезните вещества и елиминират останалите.
Тези забележителни малки органи са дълги 10-12 сантиметра и съвсем точно са наречени– големите чистачи на организма. Кръвоснабдяването на бъбрека е предимно от артериите, с най-чистата и червена кръв, докато кръвоснабдяването на черния дроб е изцяло от вените – нечиста и синкава кръв. Удобно настанен в твърда капсула от фиброзна тъкан, бъбрекът е обвит в слой мазнина, която го предпазваот удар.
Много хора считат бъбрека само като част от отделителната система на организма.Той обаче е автоматичен регулатор, който поддържа водното съдържание в кръвта и в тъканите при една и съща леко солена концентрация.
Водата се доставя в тялото чрез напитките и някои храни с високо водно съдържание:плодове, зеленчуци и други. Захарите,брашната и мазнините постепенно се трансформират, за да се превърнат в последния стадий във въглероден двуокис и вода. Тази вода, която се нарича метаболитна вода, се резорбира и употребява от тялото, докато въглеродниятдвуокис се изхвърля чрез белите дробове.Така се поддържа водното съдържание на тялото.
Храните от природосъобразния режим на човека съдържат достатъчно вода и той не би изпитвал нужда да пие течности. Тогава защо сме жадни? Жаждата се предизвиква от приемането на сол, подправки, сладкиши и концентрирани брашна. Плодовете изеленчуците, особено когато се консумират сурови, съдържат 70-80% вода, млякото –85%, месото 50-60%. Качеството на водата,която се съдържа в пъпешите, морковите, краставиците, дините и целината е по-добро за организма, отколкото това на чешмяната вода.
Една от главните функции на бъбреците е да освобождават кръвта от излишната вода. Метаболитната вода е един от двата крайни продукта, получени при обмянатана въглехидратите.
Филтрирането на водата през бъбрека изисква обогатена с кислород кръв, но когато артериалната кръв съдържа анормални примеси, бъбреците имат нужда от допълнително количество кислород, който се набавя с помощта на надбъбречните жлези. Мъдростта на природата е поставила специално тези жлези съвсем близо до бъбреците, за да изпращат бързо секрецията си в случайна нужда. Тези жлези подпомагат елиминиране на отпадъците, но рискуват да се изтощяти, да съкратят живота на индивида вследствие на анормалния начин на живот.
Има много лекарства, които стимулирайки надбъбречните жлези, очистват кръвта през бъбреците.
Типичен пример за такова стимулиране е чрез приемане на кортизон от артритно болен инвалид, който временно може да захвърли патериците. Токсичните продукти, които са възпалявали ставите, са били елиминирани по-бързо от бъбреците. Но последствията от прекаленото стимулиране на изтощените надбъбречни жлези могат да доведат допълно обездвижване на болния.
Има и още нещо. Жлезите и бъбреците не могат да елиминират голямо количество токсини за кратко време, без да изложат сърцето на опасност. Концентрацията на тезио трови се поддържа винаги в кръвта. Пет минути след обилно изпотяване или 30 минути след поглъщане на много течности не могат да се открият следи от токсични съединения в потта или урината. Необходими са 24 часа, за да може токсичното съдържаниена организма да се покачи достатъчно и да настъпи ново подобно отделяне. По-слабите изпотявания и постепенно увеличаващото се ежедневно пиене на вода ще подействат по-добре на болния, отколкото брутална хидратация, която натоварва сърцето. Едноседмична почивка вкъщи, с режим на алое, плодови сокове и зеленчуци ще има много благоприятен ефект, като едновременно ще се свали прекалено високото кръвно налягане.
Един термин се употребява днес доста често и той е дехидратация /обезводняване/. Когато едно тяло е прекалено слабо да приема течности по естествен път, то е прекалено слабо и да живее. В наши дни интравенозното инжектиране е многопопулярно /глюкоза и солеви разтвори/. При тази манипулация може би настъпва временно облекчение, което трае докато надбъбречните жлези станат достатъчно силни, за да отговорят на повишените изисквания. Действайки като един от най-мощните защитни механизми на организма, тези жлези реагират срещу внезапните промени на кръвния обем.Тяхната повишена функция стимулира бъбреците. Ако обаче се получи подобрение,то е краткотрайно и в крайна сметка причинява повече вреда, отколкото полза.
За кръвното налягане е казано и написано много. Създадени са немалко лекарства,с които се цели нормализирането му. А за да се разберат промените на артериалното налягане, се налага внимателно да се изучават сърцето и бъбреците.
Вече споменах за процеса на филтриране през бъбречните глобули. Всеки нормален човек разполага с около един милион глобули на всеки бъбрек. Експерименти с животни доказват, че здравето може да се поддържа и от една четвърт от цялото бъбречно вещество. Математически това означава, че пречистването се осигурява от 250 000 глобули. Когато е налице постоянно химическо разрушаване на глобули,започва покачване на кръвното налягане. Как става това? За по лесно разбиране,ще го представя с по-малки пропорции. Да предположим, че двадесет глобули могат да пречистят една единица кръв за две минути. Ако се разрушат 10 глобули,единицата кръв може да бъде филтрираназа две минути само ако се удвои обемът кръв, който преминава през останалитедесет глобули. При това положение налягането трябва да се повиши.Надбъбречните жлези дават тонуса и енергията нужни за това усилие. Повишеното отделяне на хормони от надбъбреците в същото време стимулира и функционирането на бъбречните глобули.
Оттук се разбира, че повишаването на кръвното налягане е една от предпазните мерки и се причинява от бъбречна слабост.Обратното – с отслабени и изтощени надбъбречни жлези не е възможно никакво повишаване на кръвното налягане.
Сега възникват следните въпроси: Коя е отровата, която разрушава глобулите? Откъде идва? Трябва да си припомним, че бъбрекът е орган, чиято задача е да поддържа количеството на водата в кръвта, водата, която се приема през устата и метаболитната вода. Когато режимът е правилно поддържан, черниятдроб елиминира отпадъчните вещества, образувани от метаболизма. Само когато черният дроб е неспособен да филтрира добре кръвта, бъбреците се принуждават да се заемат с неспецифични за тях функции. Но при извършването на тази работа глобулите прогресивно се разрушават, така че черният дроб и бъбреците дегенерират едновременно.
Отдавна се е предполагало, че високото кръвно налягане е свързано с бъбречна недостатъчност, но едва към 1930 година това е научно доказано. При това се доказват три неща:
Кръвното налягане се покачва, когато се забави кръвообращението през бъбреците.
Това повишаване на кръвното налягане е възможно само ако надбъбречните жлези са способни да проявят свръхактивност.
Когато се повиши кръвното налягане, никое от обичайно използваните в такъв случай лекарства не е ефикасно.
Когато се разбере връзката между неподходящия режим на хранене и токсемията, която разрушава глобулите на бъбрека, тогава ще станат ясни и горните изводи.
Най-честите дразнители, които провокират деградирането на глобулите, са солта, протеиновите киселини/протеиновите диети/, металите/особено живак/ и лекарствата. При такива случаи урината е почти чиста вода, защото отслабените бъбреци са неспособни да отделят солите и токсините.
Най-старите способи за лечение на бъбречните заболявания са се базирали върху аксиомата, че трябва да се разреди това, което е концентрирано. Препоръчвали са се течности – вода, бульони, сокове - за да се предизвика елиминиране на токсините в разтворено състояние. Тъй като повечето пикочни отрови са киселини, предписваха се алкални вещества като противоотрова. Когато поемането на толкова течност, колкото трябва беше невъзможно, се поставяха подкожни или интравенозни инжекции.
Бъбреците, както и черният дроб могат да бъдат увредени от протеини или токсични въглехидрати. Режимът с приемане на противоотрови /алое, минерали, Лициум+, Абета-карЕ(витамин А чисти и топи камъни) и др./ се следва от смекчаване на тревожните симптоми при условие, че функционалният капацитет не е засегнат много от токсичната атрофия. Вместо отслабените бъбреци да се форсират да работят под въздействие на медикаменти, по-добре е да се направи корекция на химията на организма. Природното здраве е нещо различно от състоянието на изкуствена стимулация, макар за някои хора това да изглежда едно и също.

 

ДЕТОКСИКАЦИЯ: 
Стъпка четири- Пречистване на черния дроб и жлъчния мехур

Черният дроб изпълнява над хиляда задачи дневно и филтрира всяка капка кръв, която тече през него.
Черният дроб произвежда химикали, които да се борят с вируси и бактерии, подпомага фагоцитозата (яденето на клетки) и произвежда антихистамини, за да неутрализира веществата, които съдействат за растежа на рак. Той е такава електростанция, че учените пресмятат, че до 80% от черния дроб може да бъде увредена без да произведе никакви симптоми! Плюс това, черният дроб се регенерира на всеки шест седмици! В своята статия от 1994 година, озаглавена „Черният дроб, лабораторията и живота“, д-р Лео Рой казва: „Никоя болест, особено дегенеративни болести, включително рак и СПИН, не могат да оцелеят за повече от няколко седмици в присъствието на здрав черен дроб“. („Имунни перспективи“, лято 1994 г.)
В книгата си „Черният дроб и ракът“, д-р Каспър Блонд от Виена, Австрия нарича черният дроб „порта за болестта“. В книгата той заявява: „Никакъв друг стимул не е необходим (за растежа на рак), освен метаболитен токсин, който не е преминал през чернодробния филтър или не е бил неутрализиран, вследствие на чернодробна недостатъчност.“ По-късно казва: „Ракът на белия дроб не е причинен от никотин, а от храносмилателни токсини, които са заобиколили чернодробния филтър.“ 
Има много начини да изчистиме и да поддържаме черния дроб, но най-доброто чернодробно промиване, е петдневното чернодробно и жлъчно промиване на Джон Барън. Друго добро чернодробно промиване, което ми е по вкуса е препоръчано от д-р Шулц. Пийте по литър органичен, необработен ябълков сок всеки ден за три дни. Не е задължително да постите по време на този период, но е препоръчително и е добре да се пие и Бери-нектар. На вечерта на третия ден изпийте 240 гр. органичен, студено пресован, екстра върджин зехтин. Разбъркайте го (заедно със сока на един лимон) и го изпийте бързо. Вземете малък леген и легнете във фетална позиция, свити на дясната си страна за половин час. Дръжте легена до лицето си, за всеки случай, ако повърнете.
Следващата сутрин трябва да намерите няколко малки зелени или черни частици в изпражнението си. Това са камъни в
жлъчния мехур.
Ябълковият сок е с високо съдържание на ябълкова киселина, която действа като разтворител за отслабване на адхезията между твърдите глобули. Органичният зехтин стимулира жлъчката и жлъчния канал, за да се свие и да изхвърли своето съдържание. Д-р Шулц твърди, че нашите диети са твърде сладки, че трябва да приемаме някои горчиви подправки и зеленчуци, за да стимулираме жлъчния приток. Той
препоръчва яденето на магданоз или къдраво зеле (или някаква горчива подправка/зеленчук) точно преди ядене, за да тръгне притокът на жлъчката. Сокът от цвекло, от люцерна, от зимна пшеница са наслада за черния дроб. 
Омега-3 МК, Бери-нектарът, Зелените поля и Лициум+ са основните добавки, които се грижат за доброто състояние на черния дроб и жлъчката.

 

ДЕТОКСИКАЦИЯ: 

Стъпка пета: Пречистете кръвта си

Кръвният поток е нашата „Река на Живота“. Ние много рядко отделяме дори секунда размисъл за кръвта, която тече в телата ни, докато не бъдем ранени и тази ценна течност започне да изтича пред очите ни.
Едно от първите неща, които можем да направим, за да подобрим кръвоносната система, е да изчистим каналите, през които тече кръвта.
Поради лошо храносмилане, лоша диета и използването на твърда и некачествена вода, стените на артериите, вените и капилярите се покриват с неорганични и органични отпадъчни материали. Този отпадък се втвърдява с времето и формира обвивка, която не позволява на клетъчната структура на вените и артериите да се храни правилно, така че тези типично меки, гъвкави структури стават твърди и губят своята еластичност. Тогава, като „стар“ гумен маркуч, те не могат да се разширяват и свиват с лекота и стават крехки и се чупят, както при варикоза. (виж Артерио и атеросклероза) Усилената употреба на хлябове, хлебни изделия и рафинирани захари изцежда калция от вените и артериите и когато има калциев дефицит, ние изпитваме слабост, която позволява неизправности.
Когато колонът, бъбреците и черният дроб са влошили способността си да пазят кръвта чиста от отпадъци, тогава тя не може да извършва множеството си функции адекватно.
Разпределението на кислород до клетките на тялото е намалено, имунната система е заета да се справя с някои от излишните замърсители на кръвта, а крайният резултат е дегенеративна болест. Така че, отново, се връщаме там откъдето започнахме... ракът винаги е свързан с липса на кислород на клетъчно ниво.
Всъщност има няколко начини да пречистим кръвта си.
Един от най-ефективните е да приемате храносмилателни ензими - т.е. алое между храненията или преди лягане. Само за минути ензимите навлизат в кръвния поток и започват да чистят остатъците в кръвта и да стимулират имунните клетки. Но също така може да използвате и билки за пречистване на кръвта, за да отстраните токсичните остатъци в кръвта, така че тя да се бори с рака и туморите. Страхотните
кръвопречистващи билки са следните: червена детелина, корен на репей, креозотов храст и овчи киселец. Има билки, които ще намерите в известни кръвопречистващи формули като чай на Хокси (Hoxsey), чай ЕСИАК (Essiac) и други. Чаят от цветчетата на алое също е подходящ.
В борбата за изчистване на кръвоносната система, освен алоето, добри продукти са и: Омега-3 МК за борбата с плаките, Абета-карЕ- за разреждане на кръвта(заедно с гарлика) и за противодействие на свободните радикали при втвърдяването на плаките, Зелените поля и витамините от Кардио здраве, които се борят с хомоцистеина.

 

Важна стъпка е и:

Прочистване на лимфната система
Лимфната система на чoвека не е добре изучена. По-голямата част от лекарите не я познават достатъчно, защото това се смята за тясна специализация.

Когато говорим за продуктите от обмена – токсини, мъртви клетки и др. си задаваме въпроса: Къде се събират токсините? – Има няколко версии – едната е в черния дроб. Но не е там – той се регенерира непрекъснато. Другата версия е – в бъбреците – но там няма място, защото те са мебрана. Трета версия – в дебелото черво – там преминават и продуктите от храносмилането. Част от токсините се отлагат и в костите и по ставите. Верният отговор е, че токсините извършват кръгооборот в организма! Нищо не остава неподвижно на едно място.

Лимфната система е по-стара от кръвоносната. Тя се образува първа в ембриона. Наричат я бялата река. Първата заблуда на официалната медицина е, че не може да й се въздейства. Лимфата се движи само в една посока. Лимфната система е изградена от лимфни проводи и лимфни възли, които не са свързани с кръвоносната система. Лимфните проводи са толкова тънки, че не могат да се видят. Те са по-дълги от кръвоносните съдове. По тях има клапани, които се задвижват само под влияние на мускулите. Когато мускулите не работят се получават лимфни отоци.

Междуклетъчното пространство е запълнено от междуклетъчна течност, която по същество е вода. В нея плуват клетките и колагенови влакна, за чието изграждане е необходима сярата (МСМ). Плътността на тъканите е различна и те имат различен процент съдържание на вода.

Към отделната клетка не води кръвоносен съд. Хранителните вещества се подават в междуклетъчното пространство. В междуклетъчното пространство се изхвърлят и токсините. Лимфата извежда от междуклетъчната течност токсините. Токсините не се изтеглят от кръвта! Лимфата се смесва с венозната кръв на едно място – гръдната вена. Затова в кръвта трудно се откриват токсични вещества. Човек може да бъде много болен, всички токсини са в лимфата, а кръвната картина може все още да е добра. Лимфната система няма пряк изход навън. Тя може да се пречиства само чрез възлите под формата на изпотяване (сауна). Затова е полезно и задължително поне веднъж на ден да се изпотява човек и след това да се измива добре. Лимфните възли събират токсини – зад коляното, под мишниците, в ключицата. Тези възли в никакъв случай не бива да се натискат, нито да се загряват. Масажът се прави отдолу нагоре, за да подпомогне лимфооттока (като при програмата за премахване на целулит).

Когато междуклетъчната течност се замърси, тя става като гел и не може да възприема хранителните вещества. Когато говорим за свободни радикали – те са там – в междуклетъчната течност. Количеството на кръвта е около 15 литра – останалото е междуклетъчна течност. Изключително важно е да се поддържа рН на кръвта в оптималната й стойност 7.4. Ако рН на кръвта спадне до 7.1(кисело рН) настъпва смърт!!!

80% от продуктите, с които се храним дават кисела реакция. За да се задържи в необходимата граница рН на кръвта, организмът използва алкален буфер. Този буфер е калцият. За да нормализира рН на организма, калцият се изтегля от костите. Затова добавката Форевър калций се счита за идеалното средство за поддържане на здравния баланс на организма, защото тя алкализира организма, без да се консумира алкалния буфер. Освен това БА(биолог.активен) калций намалява повърхностното напрежение на обикновената вода от 73 дина на кв. См до 43 Дина на кв. См., така че водата става лесно усвоима от клетките. Ако нейното повърхностно напрежение е голямо, тя просто преминава покрай клетките и не се усвоява от тях – те остават жадни. Калцият свързва хлорните йони и пречиства водата. Освен това се повишава електронната наситеност на водата, което е показател за нейната антиоксидантна способност.

Първо желязно правило при всяко очистване е да се разреди междуклетъчната течност. Тя да се превърне от гел в зол, така токсините, които се намират там могат да се освободят, да се свържат с транспортни вещества и да се изхвърлят от организма.

Схема на движението на токсините

Хранителните вещества навлизат в организма през дихателната система, храносмилателната система и кожата. Попадат в кръвта, в междуклетъчното пространство и от там в клетките. Преработват се и в междуклетъчното пространство се изхвърлят токсините. През лимфата те попадат във венозната кръв, а от там се елиминират през кожата, бъбреците, черния дроб, бронхите.

За да се постигне прочистване на лимфната система са необходими няколко етапа:

Лимфостимулиращо вещество – то стимулира лимфната течност да се придвижи към съдовете. Това е Корен женско биле (Лициум+) – пие се по 1 хапче на 4 часа преди хранене с две чаши качествена вода плюс Форевър калций. Токсините трябва да се хванат, защото до 1 час са в дебелото черво.

Изчистване на токсините – това е Алое по 100млл – пие се 1 час преди хранене.

Жлъчогонно средство – по време на хранене – Лецитин или Артишок.

Тъй като всяка абсорбция изтегля и хранителни вещества е задължително да се попълнят резервите от елементи.

Подхранване с минерали и витамини – Зелени поля, 18 от природата и др.

За защита и попълване на енергийните ресурси на организма се препоръчва мощен антиоксидант – Лициум+ - задължително, Поместийпауър, Абета-карЕ и др..

Добавят се и ензимите на алоето – храносмилателна формула, която подпомага усвояването - пие се и след ядене.

Лимфните възли никога не се затоплят, облъчват, масажират. Сливиците са също лимфни възли – те спират възпаленията да не стигнат до мозъка. Под мишниците са основните лимфни възли. Когато непрекъснато се използва део спиращо потенето, се получава мастопатия и дори рак на гърдата! Затова използвайте само стика с алое.

Полезно е да се пие чай от листата на малина или касис или от цветчетата на алое – за изпотяване и изхвърляне на токсините.

Други лимфостимулатори освен алоето - шипка и овес

При кашлица – не се потиска, а се пие вода(чай), за откашляне, защото това също е начин за прочистване на лимфата. Пие се Лициум+ през 4 часа.

Температурата също не се потиска. Пие се много вода + Лициум + ехинацея и се чака сама да падне температурата.

Колоидно сребро – под езика – отива направо в лимфната система.

Как се познава, дали е замърсена лимфната система – налеп по езика, мирис от устата.

Допълнително

Лимфатичен изчистващ чай
Пиенето на топъл чай през деня омекотява и освобождава отпадъците от задръстените области и спомага да се елиминират по лесно. Смесете следните билки: 1 ч.л. Червена детелина (red clover), 1 ч.л. лепка (cleaver, Oalium aparine), 1 ч.л. Невен (calendula). Сложете комбинацията в съд и залейте с вряла вода и го покрийте. Оставете да се накисне 15 мин и след това прецедете чая. Пийте и се наслаждавайте.

Лимфатично очистващо масло за масаж: 3 капки девесил (lovage), 10 капки от лимон, 5 капки от мента (peppermint), 1 лъжица масло от гроздови семки или бадемово масло. Ако страдате от задържане на вода, подути колена вследствие на лимфатично задръстване, редовните масажи с това масло могат да ви помогнат. Пробвайте с новите масла на Форевър

КОЛАГЕН

Колагенът е главният белтък в съединителната тъкан на човека. Концентрацията му варира от 23% в черепните кости, 50% в хрущялите, 64% в роговицата на окото, до 74% в кожата.
Здрав и неразтеглив, с голяма издръжливост на опън, той е основен компонент на хрущялите, сухожилията и ставните връзки, на костите и зъбите. Заедно с мекия кератин осигурява здравина и еластичност на кожата. Колагенът укрепва кръвоносните съдове и има важна роля в развитието на тъканите. Без него няма живот.
Колагенът постоянно се възпроизвежда. След 25-годишна възраст обаче този процес се затруднява и постепенно отслабва с възрастта. Липсата или много забавената биосинтеза на колагена предизвиква стареене на меките тъкани и костите (остеопороза). Нарастващият с възрастта дефицит на колаген води до изсъхване и набръчкване на кожата и намаляване на нейната еластичност.

Kola – лепило, genno – раждам, или лепилороден. Тази дума говори за функцията на колагена като белтък, който слепва клетъчните елементи. При този процес от отделните клетки се образуват тъкани и органи. През целия живот колагенът в човешкия организъм постоянно се обновява. Най-стабилен е в костите, където обмяната настъпва всяка година, а най-нестабилен в черния дроб, където се обновява всеки месец.

Колагенът е прост белтък, съставен изключително от аминокиселини, принадлежащи към влакнестите белтъци, или казано по-точно от фибрилерни склеропротеини. Изграден е от дълги спираловидни пептидни вериги, които съдържат от 19 до 105 аминокиселини. Най-важните от тях са пролин, глицин, хидроксипролин и хидроксилизин като последните два на практика липсват в другите белтъци.

От своя страна аминокиселините се състоят от химични елементи на въглерода, кислорода и водорода, влизащи в реакции с азота. Съединение от най-малко 100 аминокиселини води до образуване на полипептидна верига. Така се ражда белтък, така се ражда и колаген.

При колагена синтезът на аминокиселините в полипептиднити вериги води до образуване на спирала с пространствен характер, която се казва суперхелиса. Спиралата на белтъчната верига се поддържа чрез леки водородни връзки. При живия организъм тези връзки в колагена могат да бъдат скъсани по време на болест (напр. остри възпалителни процеси). Това е една от причините, поради която човек умира, когато неговата температура се повиши над 42 градуса. По същата причина колаген, произведен от сладководни риби се деспирализира при температура по-висока от тяхната естествена среда.

За да се разбере точно в какво се състои революцията в козметологията, трябва да се знае, че:

* Колагенът и еластинът са опорни белтъци на кожата, осигуряващи й съответния тонус, необходимата влажност, еластичност, плътност и здрав вид.
* От около 25-годишна възраст човешката кожа започва бавно да губи тези свойства също както мускулите губят силите, а костите – калция. Всички симптоми на остаряване се появяват като резултат от дефицита на разтворимия колаген, чиято биосинтеза с годините намалява.
* След 30-ата година при всеки човек започва атрофия на мастните и потните жлези, а също и намаляване на влагата и отпускане на кожата. Появяват се бръчки. Това е резултат от намаленото действие на колагена и еластина, които са фундаментът на съединително-тъканната мрежа. Свободните радикали, токсините и ензимът колагеназа унищожават белтъчните влакна, а в организма намаляват микроелементите и витамините, стимулиращи продукцията на колаген от фибробластите.
* Обмяната на колаген в организма продължава като с напредване на възрастта процесите на разпад започват да надделяват над процесите на синтез, особено на синтез на колаген, който осигурява на кожата еластичност и влажност, благодарение на способността си да свързва водата.

Продуктите, които спомагат за изработването на колаген, са езикът и черният дроб. Освен това - продукти, които съдържат полезни белтъчини – пилешко, свинско, телешко, риба.

За изработката на колаген спомага консумацията на бобови култури, грах, овесени ядки и елда. Препоръчителни са пшеничените кълнове и бирената мая.

Пресните плодове като ананас, портокал, киви и лимон също спомагат за изработката на колаген. Това се дължи на факта, че съдържат много витамин С, а той спомага за образуването на млада съединителна тъкан. Витамин С е най-мощният антиоксидант.

Това негово свойство е обусловено от способността му лесно да отдава електрони и да образува йон-радикали. Тези заредени частици с нечифтосани електрони влизат в ролята на мишени за свободните радикали, виновни за повреждането на клетъчната мембрана и за последващи мутации на клетката.

Във вътрешността на мембраната, която се състои от мастни молекули (липиди), роля на ловец на свободните радикали играе мастноразтворимият витамин Е. А в междуклетъчното пространство, във водна среда, тази роля се отрежда на витамин С, който е водноразтворим.

Забавя стареенето
Витамин С участва в синтеза на колагена и затова е една от любимите съставки в козметичните лаборатории, в които се произвеждат средства за поддържане еластичността на кожата и за борба с бръчките.

Колагенът е необходим не само за красотата на кожата. Намаленото количество на колагеновите влакна в стените на съдовете води до кръвоизливи, а недостигът му в тъканта на скелета води до разрушаване на костите.

Засиленото образуване на колагена води до бързото зарастване на рани, а при дефицит на витамин С този процес протича много бавно.

Причини за липса на колаген в човешкото тяло

Колагенът е главният белтък в съединителната тъкан при животните, съставлявайки от 25% до 35% от всички белтъци при бозайниците. Той е главен компонент на хрущялите, сухожилията и ставните връзки и основен белтъчен компонент на костите и зъбите. Той осигурява здравина и еластичност на кожата и при деградацията му с възрастта се получават бръчки.

Колагенът укрепва кръвоносните съдове и има роля в развитието на тъканите. Той се съдържа в кристална форма в роговицата и лещата на окото. За да може организмът да произвежда колаген, той се нуждае от суровини, приети с подходяща диета, изключително богата на храни с растителни протеини, сяра, и витамин С.

Основни причини за намаляване или липса на колаген в тялото са слънчевата светлина и стресът, както и липсата на сяра.

Известно е, че продължителното излагане на силните ултравиолетови лъчи от слънчевата светлина причинява непоправими щети на влакната колаген в кожата, което води до преждевременно стареене и бръчки. Пигментация в кафяво и рак на кожата са пряк резултат от уврежданията, причинени от слънцето. За да се преодолее това, е задължително да се използват слънцезащитни препарати с висок фактор, добри овлажнители, витамини B, както и диета, богата на антиоксиданти и растителни протеини. Освен това непрекъснато овлажнавяйте кожата с вода и за хидлатация консумирайте повече вода и храни, богати на вода, когато сте за дълго на слънце.

По-продължителна и тежка болест или травма причинява на организма свръхпроизводство на хормони от хипофизата и надбъбречните жлези. Това води до огромно и бързо разрушение на протеините, ако хранителният режим не се коригира. Клетките в долните слоеве на кожата се унищожават и се образуват бръчки. Това може се регулира с диета, богата на протеини, витамини B2, B5, B6 и витамин С, който е необходим за образуването на съединителната тъкан, както и витамин Е, който е от основно значение за предотвратяването на бръчките преди да станат непоправими.

Липсата на сяра означава също липса на колаген. Наред с калция и фосфора, сярата е най-обилният минерал в човешкото тяло и от съществено значение за производството на колаген и кератин, които съставляват косата и ноктите. Голям процент от тези два белтъка се състои именно от сяра. Сярата попада в организма чрез естествен цикъл. Тя събира в стратосферата и пада на Земята, разтворена в дъждовната вода и затова изобилства в растенията, вкл. пресни плодове и зеленчуци, които се отглеждат навън, както и сурово мляко от животни, хранени на пасища. Органична сяра може да си набавите именно от биологично чисти продукти – плодове, зеленчуци, мляко и месо.

Аминокиселините
Белтъчините са изградени от 20 вида аминокиселини, свързани помежду си с пептидни връзки. Аминокиселините са карбоксилни киселини, които притежават и аминогрупа, въглероден и водороден атом. Тези 20 аминокиселини се подразделят на 2 групи : заменими аминокиселини (12 вида) и незаменими аминокиселини (8 вида). Заменимите могат да се синтезират в организма от други аминокиселини или да бъдат заменени с други, докато незаменимите не могат. Те трябва да влизат в състава на ежедневната храна, тъй като недостигът им води до смущения в обмяната на веществата и развитието на организма.
Приетите чрез храната белтъчини се разграждат до аминокиселини и чрез кръвта се разнасят до всички тъкани и органи където изпълняват своите функции. Заедно те участват в изграждането на тъканите и органите, хормоните, ензимите и много други. Поотделно всяка аминокиселина изпълнява различни функции.
ВИДОВЕ АМИНОКИСЕЛИНИ И ФУНКЦИЯ В ОРГАНИЗМА
Незаменими аминокиселини:
Метионин. Метионинът е една от двете аминокиселини, в чиято структура се съдържа сяра. Производното на метионина – S-аденозил метионин, се явява междинен елемент при бионсинтеза на цистеин, карнитин, таурин, лецитин и фосфолипиди. Установена е тясна връзка на метионина с обмена на фолиевата киселина и витамините В6 и В12. Има също важна роля за формирането на ДНК и РНК.
Метионинът участва в предпазването от увреждания на черния дроб, има антисклеротично действие, тъй като намалява нивото на холестерола, а последни изследвания сочат че завишеният му прием намалява риска от рак на панкреаса. Той също е и силен антиоксидант - неутрализира свободните радикали.
Храни с най-високо съдържание на метионин са рибата, ядките, месото и млечните продукти. В повечето плодове и зеленчуци съдържанието му е минимално. Тези, които са с по-високо съдържание са спанак, грах и царевица.
Може да се взима и под формата на хранителна добавка. Препоръчителната дневна доза в този случай е 12 мг./кг. тегло. Да се избягва допълнителният му прием от бременни и кърмещи жени, освен ако не е предписан от лекар.
Треонин. Треонинът участва в изграждането на много протеини, някои от които са: емайла на зъбите, еластина, колагена. Участва в синтеза на аминокиселините глицин и серин. Има и липотропно действие, като контролира мастното отлагане в черния дроб.
Недостигът на треонин пречи на нормалното формиране на стотици протеинови структури в тялото.
Присъства в повечето храни богати на белтъчини.
Триптофан. Триптофанът е прекусор на невромедиатора серотонин и неврохормона мелатонин, които ви помагат да заспите. Спомага в борбата с депресията, безсънието и стабилизиране на настроението. Още повече, контролира телесното тегло като намалява апетита и повишава отделянето на растежен хормон. Интересно е, че повечето белтъчни източници не съдържат толкова от него, колкото има във въглехидратните храни – банани, овес, и шоколад съдържат най-много триптофан. От другите храни повече има в сиренето, млякото, пуешкото месо, рибата и фъстъците.
Като хранителна добавка се предлага чист Л-триптофан, както и неговият естествен метаболит 5-хидрокси-триптофан (5-НТР). Пътят в тялото на триптофана е следният: триптофан -> 5-хидрокси-триптофан -> серотонин (5-хидрокси-триптамин) -> N-ацетил-серотонин -> мелатонин (естествено не всичкия приет триптофан се проработва по този начин). 5-HTP се метаболира към серотонин в по-голяма степен и по-лесно преминава кръвно-мозъчната бариера (до 70% от приетия 5-HTP се превръща в серотонин, сравнено с 5% за триптофана). Триптофанът може да се приема в големи количества без особени опасности (до 15g дневно), тъй като голяма часто от него се ползва за строежа на белтъци или се разгражда в черния дроб. 5-хидрокси-триптофанът, който се метаболира по-слабо в черния дроб и по-добре навлиза в мозъка, обикновено се приема по 50mg – 100mg еднократно, но никога повече от 300mg за 24 часа; иначе нараства опасността от поява на серотонинов синдром (главоболие, замаяност, прегряване, потене, високо кръвно, учестен пулс, гадене, треперене, спазми, кома и смърт). Доказано е, че твърде високите дози съкращават живота на експериментални животни.
Препоръчва се приемането да става отделно от храненето, тъй като другите аминокиселини в храната ще неутрализират действието на триптофана/ 5-HTP.
Левцин. Левцинът е една от трите аминокиселини с разклонена верига, обозначавани със съкращението BCAA (branched-chain amino acids). Около 30-35% от мускулната тъкан се състои от тези аминокиселини (другите две са изолевцин и валин). Левцинът съдейства за укрепването на костите, кожата и мускулната тъкан и стимулира синтеза на аминокиселината глутамин. Левцинът превъзхожда другите аминокиселини в предизвикването на инсулинова реакция. Той създава условия за продължително отделяне на инсулин (инсулиново плато), което пък от своя страна създава по-висок инсулинов анаболен ефект върху тялото. Използва се от мускулите при физически упражнения като източник на енергия, забавяйки разпада на белтъчините.
В по-големи концентрации левцина се среща в месото и млечните продукти, особено в суроватъчния протеин, и в по-малка степен в житните кълнове, кафявия ориз, соята, бадемите, кашуто, граха, лещата и царевицата.
Дневната доза като хранителна добавка за нетрениращи е около 16 мг./кг., а за трениращи трябва да се удвои. Обикновено левцина се комбинира с другите 2 аминокиселини с разклонена верига изолевцин и валин в съотношение левцин : валин : изолевцин – 2:1:1. Най-добри резултати се постигат, когато тези аминокиселини се приемат 30 минути преди и веднага след тренировка, отделно от другите протеинови/ аминокиселинни добавки.
Изолевцин. Друга от аминокиселините с разклонена верига. Играе ключова роля в синтеза на хемоглобина, дава енергия на мускулите и намаляват симптомите на умора. Стабилизира нивата на кръвната захар, недостигът му може да предизвика симптоми подобни на тези при хипогликемия.
Присъства в повечето високобелтъчни храни от животински произход.
Лизин. Лизинът е важен градивен елемент на скелетната мускулатура и съединителната тъкан, взима участие в строежа на редица ензими, антитела и хормони, подпомага и усвояването на калция. Необходим е и за синтеза на карнитин, който е жизненоважен за нормалния метаболизъм.
Недостигът на лизин е често срещан, тъй като лесно се разрушава при температурната обработка на храната. Негативните последствия са отслабена имунна система и забавяне на растежа.
Фенилаланин. Фенилаланинът е нужен за синтезата на инсулин, храносмилателния ензим папаин и меланин и помага за отстраняването на токсини чрез бъбреците.
Фенилаланинът може ефективно да се превръща в 2 невромедиатора – допамин и норадреналин. Норадреналинът подобрява мозъчната дейност и паметта, намалява апетита и нуждата от сън. Недостигът на фенилаланин може да предизвика тежки състояния на депресия, поради понижаване нивата на норадреналин.
Не трябва да се приема по време на бременността, както и е противопоказан за хора страдащи от фенилкетонурия. При тях има недостиг на ензима фенилаланин-хидролаза, вследствие на което фенилаланинът не може да бъде разграден и поради това се натрупва в кръвта, което може да доведе до необратими и тежки последствия. Последното е важно да се знае, тъй като 50% от широкозастъпения подсладител аспартам е именно фенилаланин.
Валин. Валинът е третата от аминокиселините с разклонена верига. Има стимулиращи свойства по отношение на растежа, мускулната маса, възстановяването на тъканите. Валинът може да служи като източник на енергия, със съхраняващ глюкозата ефект. Дефицитът му може да увреди миелиновата обвивка на нервите.
Заменими аминокиселини:
Аланин. Аланинът много лесно се превръща в пируват – важен метаболит на глюкозата. По този начин участва в регулацията на кръвната захар и доставянето на енергия. В организма може да се синтезира от верижноразклонените аминокиселини (левцин, изолевцин, валин) и това става винаги, когато кръвната захар е ниска, а в приетата храна липсват въглехидрати. Тогава за синтезата на аланин се използва и разгражда мускулна тъкан.
Суроватъчният протеин съдържа високо количество аланин и употребата му преди тренировка може значително да повиши издръжливостта.
Аргинин. Аргининът е една доста интересна аминокиселина. Въпреки че е класифицирана в групата на заменимите аминокиселини, за новородени и малки деца тя спада към незаменимите. При стресови състояния, травми и възпаления аргининът също става незаменима аминокиселина за възрастния организъм.
Аргининът участва в изграждането на мускулната тъкан, но има и ред други функции. Необходим е за нормалното фунциониране на хипофизната и задстомашната жлеза, като стимулира освобождаването на техните хормони (растежен хормон от хипофизата и инсулин и глюкагон от панкреаса). Намалява времето за заздравяването на рани и е особено важен след фрактури. Неутрализира амоняка, който се образува при дезаминирането на аминокиселините чрез образуване на урея. Подсилва имунната система и намалява натрупването на излишни мазнини и холестерол, като предпазва от сърдечно-съдови заболявания. Прекусор е за образуването на азотен окис и креатин. Действа съдоразширяващо и намалява диастоличното налягане. Подобрява продукцията и жизнеността на сперматозоидите.
Основен източник на аргинин са растителните и животинските белтъчини. Растителните са по-богати на аргинин, най-вече соята и соевите продукти (в това число и белтъчни концентрати от соев изолат). По-голямо количество има и в ядките и семената (най-вече фъстъци и бадеми).
Под формата на суплемент аргининът се приема в дози от 3 до 15 грама дневно. От такъв прием най-голяма полза биха имали спортистите, хора с наднормено тегло и възстановяващи се от травматични увреди. Хора със сърдечни проблеми трябва да се консултират с лекар преди прием на аргинин. Предозирането му също далеч не е безопасно – възможни са отпадналост, гадене, диария. Тъй като ефективната дневна доза е индивидуална и варира в широки граници е най-добре да се започне с минималната, като всяка седмица се увеличава и се следят както положителните, така и отрицателните ефекти.
Аспарагинова киселина (аспарагин). Аспарагиновата киселина, позната още като аспартат, в организма лесно се превръща в оксалацетат и α-кетоглутарат – двете дикарбонови киселини, важни участници в цикъла на Кребс. Също така спомага за обезвреждането на амоняка, участва в изграждането на имунната система, в синтеза на ДНК и РНК, както и в преобразуването на въглехидратите в енергия.
Глутаминова киселина (глутамат). Глутаминовата киселина също в организма може да се превръща в оксалацетат и α-кетоглутарат. Освен това е градивен елемент в синтеза на белтъци и други аминокиселини (глутамин, пролин, аргинин). Важна за функционирането на мозъка като стимулиращ невромедиатор.
Орнитин. Орнитинът има важна роля при обезвреждането на амоняка. Също така се използва за синтеза на аминокиселините аргинин и пролин. Силен имуномодулатор.
Като хранителна добавка се използва в комбинация с аргинин за стимулация на секрецията на растежен хормон, но това действие е по-скоро теория, отколкото доказана практика.
Глутамин. Въпреки че не е незаминима аминокиселина глутаминът е най-разпространената и една от най-важните за организма. Съдържа се в най-голямо количество в скелетната мускулатура, като съставлява повече от половината от съдържаните аминокиселини. Заедно с глутаминовата киселина стимулира мозъчната дейност. Силен имуностимулант, той е и съставна част на глутатиона – мощен антиоксидант. Глутаминът най-лесно от всички аминокиселини се превръща в глюкоза и намалява нивото на инсулина и глюкозата в кръвта. Освен това участва в изхвърлянето на метаболитните отпадни продукти и обезвреждането на амоняка. Стимулира секрецията на растежен хормон, спомага за хидратирането на мускулните клетки и създаването на анаболна среда в мускула – важни предпоставки за мускулния растеж. И това не е всичко, глутамина участва и в други важни клетъчни функции – предшественик е на ДНК, има значение за производството на нуклеиновите киселини и други.
Глутаминът се съдържа най-много в богатите на белтъчини продукти – месо, риба, яйца, мляко от животинските източници и в бобовите храни – от растителните.
Често активни спортисти не могат да си набавят необходимите количества глутамин от храната и тогава организмът ще започне да черпи глутаминовите запаси на скелетната мускулатура. Това налага допълнителният прием на глутамин под формата на хранителна добавка. Дневната дозировка е 0,2-0,3 грама на килограм тегло, разпределена на 2 до 4 приема – 30 минути преди тренировка, веднага след нея и пожелание сутрин след ставане и вечер (всичките на празен стомах).
Цистеин. Цистеинът е другата сяросъдържаща аминокиселина. Той е важен структурен елемент на много протеини и ензими.
Цистинът е стабилната форма на цистеина и е изграден от две негови молекули. Той действа като антиоксидант и също може да се свързва с тежки метали. Завишени дози цистин ускоряват възстановителния процес след рани и операции.
Глицин. Глицинът е най-малката аминокиселина, но с изключително важна роля в обмяната. Той е съставна част на креатина, също и на пуриновото ядро, като оттук взима участие в синтезата на нуклеиновите киселини, АТФ и други. Доставя азот за синтеза на други аминокиселини, участва в активирането на гликогена и има роля при производството на имуноглобулини. Като хранителна добавка има успокояващ и слаб антидепресивен ефект.
Пролин. Пролинът участва в изграждането на всички белтъчни структури в тялото, но основно на колагена и съединителната тъкан. Поради това той е от особено значение за ставите и сухожилията.
Тирозин. Тирозинът се счита за заменима аминокиселина, но при определени обстоятелства може да стане и незаменима. Тъй като в организма се преобразува от фенилаланин, при заболяването фенилкетонурия, което се изразява в невъзможността за усвояването на тази аминокиселина, тирозинът става незаменима съставка и трябва задължително да присъства в състава на ежедневната храна или да се приема под формата на хранителна добавка.
Тирозинът участва в изграждането на повечето белтъчини в организма. Той е и предшественик на важни групи хормони: тиронините и катехоламините (част от тях са и медиатори). Тиронините са хормоните на щитовидната жлеза трийодтиронин (Т3) и тетрайодтиронин (тироксин или Т4). Катехоламините са група хормони които включват допамин, норадреналин и адреналин.
Тъй като тирозинът се среща в достатъчни количества в повечето храни, не е необходим допълнителният му прием от здрави хора. Въпреки това се твърди, че приемът му под формата на хранителна добавка ще понижи нивото на стрес и депресивни състояния.
Хистидин. Хистидинът, подобно на аргинина, се счита за незаменима аминокиселина само спрямо новородените и децата. Важен е за растежа и участва в образуването на белите и червените кръвни телца, изгражда миелиновите обвивки на нервните влакна.
Препоръчва се при анемии, алергии, ревматоиден артрит и други възпалителни заболявания.
Серин. Серинът има важна роля в активните центрове на редица ензими. Участва и биосинтеза на пуринови и пиримидинови бази. Предшественик е на аминокиселините глицин и цистеин, а също така участва като градивен елемент на невромедиатора ацетилхолин.

 

Аргинин
Аргининът забавя растежа на туморите и рака чрез засилване на функциите на имунна­та система. Повишава размера и актив­ността на тимусната жлеза, в която се про­извеждат Т-лимфоцити (Т-клетки), важни елементи на имунната защита. Аргининът подобрява състоянието на болни от СПИН и от малигнени заболявания, при които е по­тисната имунната система. Тази аминоки селина също е добра при заболявания на чер­ния дроб като чернодробна цироза и мастна дистрофия на черния дроб; тя подпомага де-токсикацията чрез неутрализиране на амо­няка. В семенната течност се съдържа арги­нин. Някои изследвания показват, че при не­достиг на аргинин половото съзряване се за­бавя; и обратно - аргининът е полезен при лечение на стерилитет при мъжете. Нами­ра се във високи концентрации в кожата и съединителната тъкан, подпомагайки озд­равяването и зарастването на увредените тъкани.
Аргининът е важен за метаболизма на мус­кулите. Спомага за поддържането на необхо­димия азотен баланс, действайки като носи­тел при транспортирането и складирането на азота и подпомагайки екскрецията на из­лишния азот. Изследванията показват, че той също намалява загубата на азот след операции и подобрява функционирането на лимфните клетки. Спомага за регулирането на теглото като улеснява повишаването на мускулната маса и намаляването на подкож­ната мастна тъкан. Участва в регулацията на различни ензими и хормони. Подпомага стимулирането на панкреаса при производс­твото на инсулин, съставна част е на хипо-физния хормон вазопресин и спомага за про­изводството на растежните хормони. Арги­нинът е съставна част на колагена и подпо­мага изграждането на нови костни сухожил-ни клетки, затова той действа благотвор­но при артрити и заболявания на съедини­телната тъкан. Ръбцовата съединителна тъкан, която се образува при заздравяване на рани, се състои от колаген, богат на арги­нин. При недостиг на аргинин в тялото, много функции на организма се потискат, например производството на инсулин, глю-козния толеранс и метаболизма на мазнини­те в черния дроб.
Аргининът се произвежда в организма. Понякога при новородени не се възобновява достатъчно бързо, съобразно изискванията на тялото. Затова за бебето се смята за есенциален. Храни, богати на аргинин, са рожкови, шоколад, кокосови орехи, млечни продукти, желатин, месо, овес, фъстъци, соя, орехи, бяло брашно, пшеница и пшенич­ни зародиши.
Страдащите от вирусни инфекции, като херпес, не трябва да вземат допълнително аргинин и храни, богати на аргинин, тъй като той стимулира растежа на някои виру­си. Добавките с L-аргинин трябва да се избяг­ват от бременни жени и кърмачки. Болни от шизофрения трябва да избягват количества над 30 милиграма дневно. Продължителното прилагане на аргинин, особено в големи дози, ае се препоръчва. При едно от изследвания­та е установено, че след няколкоседмично използване на големи дози аргинин се получа­ва удебеляване и загрубяване на кожата на тялото.

 

Познати и по-малко познати свойства на L-аргинина
Помага ли аргининът срещу стареенето? 
L-аргининът (за краткост наричан само аргинин) е положително заредена аминокиселина, която се класифицира като полуесенциална или есенциална при определени състояния. Всеки може би е чувал за L-аргинина, но малцина знаят, че той неутрализира свободните радикали.
Какво представлява L-аргининът?
Принципно организмът може да синтезира сам достатъчно аргинин, за да задоволи собствените си нужди. Има няколко случая обаче, при които това не е така.
Аргининът е есенциална аминокиселина за малките деца. В стресови за организма състояния като травми, изгаряния и възпаления, аргининът също става есенциална за възрастния организъм аминокиселина и поради това е много важно да се приема достатъчно от нея чрез храната и/или добавки. 
Как се произвежда/изолира?
Аргининът се произвежда чрез ферментация с използването на бактериите Corynebacterium (Brevibacterium), Bacillus, Serratia и Escherichia coli. 
Основно физиологично въздействие на аргинина
Участва в изграждането на мускулната тъкан, като се включва в състава на протеините, но има и много други действия. 
Оптимални дози и начин на приемане
Като добавка аргинин се приема от 3,5 до 15 грама дневно. Хората с нарушена сърдечна функция трябва да се консултират с лекар, преди да приемат аргинин.
Тъй като безопасни дневни дози за прием на аргинин като добавка все още не са установени, вземайте ниска доза една седмица, отбележете положителните и отрицателните ефекти и след това увеличавайте дозата, докато положителните ефекти са максимални, а отрицателните - минимални. 
Възможни вредни/странични въздействия 
При свръхдоза е възможно да се появят диария, обща слабост и гадене. С особено внимание трябва да приемате аргинин, ако вземате следните лекарства: ибупрофен, органични нитрати, силденафил цитрат. Ако взимате йохимбин, трябва да знаете, че аргининът усилва действието му. 
Защо да го приемаме?
Всеки човек има нужда да приема достатъчно количество аргинин, като групите с повишени нужди от тази аминокиселина са подрастващите деца, спортистите, хората с наднормено тегло и възрастните хора.
Приемането на аргинин от трениращи хора може да подсили имунната система, като по този начин ще им позволи да тренират по-здраво и да избегнат неприятните последици на претренирането.
Използващите стероиди също могат да имат полза от допълнителния прием на аргинин, тъй като често тези хора имат повишени нива на "лош" холестерол - състояние, което се подобрява с приемането на аргинин.
Хората с наднормено тегло, възстановяващите се от травма, както и тези с проблеми с ерекцията също биха усетили подобряване на физическото си състояние, ако приемат аргинин.
Допълнителни физиологични въздействия на аргинина
Дори и когато не е есенциална за организма аминокиселина, аргининът има много други физиологични въздействия, защото той :
+ стимулира освобождаването на растежен хормон и пролактин от хипофизата, и на глюкагон и инсулин от задстомашната жлеза, когато се приема в по- високи дози; 
+ неутрализира амоняка и фенолите, който се образува при разграждането на аминокиселините чрез образуване на урея;
+ е предшественик за образуването на азотен окис (една от многото т.нар. сигнални молекули в тялото ни), креатин, L-глутамат, L-пролин, L-орнитин, полиамини и пептида туфтсин, за който се счита, че е имуномодулатор (подобрява функционирането на имунната система-особено при автоимунни процеси);
+ неутрализира свободните радикали-т.е. има антиоксидантни свойства;действа съдоразширяващо (включително и в областта на половите органи);
+ понижава кръвното налягане;
+ е гликогенна аминокиселина - може да бъде преобразуван до D-глюкоза и гликоген, ако тялото се нуждае от тях, или пък да бъде разграден за освобождаване на енергия;
+ подпомага регулацията на нивото на солите в организма ни;
+ значително увеличава количеството на т.нар. "Т-килъри" - бели кръвни клетки, които по естествен начин убиват увредените и раковите клетки в тялото ни.
По какъв начин аргининът се усвоява от организма?
След смилането на храната аргининът се абсорбира от тънките черва чрез активен транспорт и навлиза в ентероцитите, като една част се метаболизира в тях. Останалата усвоена част аргинин се пренася до черния дроб, където отново една част се метаболизира.
Останалото количество аргинин се прехвърля в големия кръг на кръвообращение, откъдето се разпределя към различните тъкани в тялото. Най-висока концентрация на аргинин в кръвната плазма се наблюдава около 1-2 часа след хранене/приемане на суплемент.
Кои храните съдържат аргинин в най-голямо количество?
Основният източник на L-аргинин са растителните и животинските протеини. Малко количество свободен аргинин се съдържа в зеленчуковите сокове и във ферментиралите храни като Мисо (соево сирене) и кисело мляко.
Соевият и другите растителни протеини са по-богати на аргинин от животинските, които са по-богати на лизин.
Предполага се, че поне отчасти свойствоството на соевия протеин да понижава нивото на холестерола в кръвта се дължи на високото съдържание на аргинин. Аргинин в голямо количество има и в ядките и семената като фъстъци и бадеми, както и в стафидите и шоколада.


ВИТАМИНИ, МИНЕРАЛИ И СТАРЕЕНЕ
Приемането на достатъчно количество витамини играе много важна роля, за да бъдем, да изглеждаме и да се чувстваме по-млади. Доктор Линъс Полинг, известен американски учен и носител на Нобелова награда, смята, че всички бихме могли да добавим от шестнадесет до двадесет и четири години към живота си, като се храним здравословно и балансирано. Той е убеден също така, че оптималното хранене е медицината на бъдещето. Тоест, още веднъж се потвърждава тезата, че всичко ново е добре забравено старо. Или с други думи се връщаме към принципите на Хипократ.
Макар да е вярно, че витамините в плодовете и зеленчуците са по-добри от витамините на таблетки, вече не можем да бъдем сигурни в съдържанието на витамини в храните, които купуваме и консумираме. Качеството на храната, която поглъщаме, е свързано пряко с качеството на почвата, върху която е отгледана културата, а за нещастие, голяма част от растенията са отгледани върху почва бедна на минерали и селен. Освен това голяма част от културите са били изложени на радиация или са били третирани с пестициди и други агенти, които унищожават в голяма степен полезните вещества и витамини. Много от храната, която купуваме за прясна, е престояла поне няколко дни, а понякога и седмици и съдържанието на витамините рязко е намаляло по време на съхранението.
За предпочитане е производството на култури без употреба на изкуствени торове и пестициди, защото продуктите не съдържат вредни химикали, но дори и тогава е възможно те да бъдат отгледани върху бедна на минерали почва, в която напълно липсва селен. Като изключим възможността сами да произвеждаме храната си и редовно да обогатяваме почвата, единствения начин да бъдем сигурни, че приемаме витемините, жизненоважни за нашето здраве и нормално стареене, е да ги поемаме като добавка.
Витамините, които са във вид на биологично-активни хранителни добавки, могат да засилят имунната система и да унищожат новообразуваните ракови клетки, преди да са започнали да се размножават. Това важи с особена сила за витамините А, С, Е, селена и бетакаротина. Правилното приемане на витамини без съмнение може да спомогне за това да изглеждаме и да се чувстваме по-млади, но е важно да се помни, че действието им до голяма степен е резултат на натрупването им и че някои витамини спомагат за проявата на симптомите на някои заболявания или на стареене, които иначе не бихме могли да забележим и след двадесет години. Витамините не са предназначени да заменят здравословното хранене, нито пък могат да ни позволят да поемаме вредни храни и напитки, които да компенсираме с тях. Тялото просто трябва да разполага с всички необходими средства, за да се пребори успешно със стареенето.
ВИТАМИНИ
Витамин А – Спомага за поддържането на млада, гладка и нежна кожа, намалява податливостта на инфекции и предпазва белите дробове от вредното замърсяване на въздуха. Жизненоважен е за поддържането на здрава кожа, очи, кости, коса и зъби.
Витамин В1 – Стимулира имунната система и е естествен антиоксидант. Полезен е също за храносмилателната система.
Витамин В2 – Спомага за предотвратяване на катаракти и за произвеждането на антитела за борба с инфекциите. Необходим е за здрава кожа и очи, помага за усвояването на енергийния състав на храните.
Витамин В3 – Много важен за хората, които са отказали цигарите, заради чудесната му способност да нормализира кръвообращението и да разширява кръвоносните съдове, увредени от злоупотребата с тютюнопушене – по този начин жизненоважните хранителни вещества достигат до кожата и помагат на клетките да изхвърлят токсичните вещества. Освен това действа чудесно и на храносмилателната и нервната система и е жизненоважен за поддържането на здрава кожа и правилно функциониране на мозъка.
Витамин В6 – Предотвратява сърдечносъдовите заболявания и втвърдяването на артериите.
Витамин В12 – Предотвратява анемията и поддържа здрави червените кръвни телца, както и нервната система. Увеличава енергичността и противодейства на депресията.
Витамин С – Жизненоважен за производството на колаген, спомага за поддържане на муускулите и предотвратява отпускането на кожата, появата на торбички и бръчки, както и оздразявава зъбите, венците, костите и кръвоносните съдове.Доказано е, че редовното приемане на витамин С намалява възрастта с около 6 години, той е чудесен чистач на свободни радикали. Спомага за образуването на червени кръвни телца и може да предотврати вътрешното кървене, както и заздравява спукани вени и капиляри. Витамин С е също така естествено лекарство, използвано срещу рака. Можете да приемате до 17 грама дневно, макар че някои хора са свикнали да приемат дори повече, което не е вредно. Добре е да се започне с 1 грам и да се стигне до 5 грама за поддържане на здравето, а от 5 – 10 грама, за да се забави стареенето. Дозата може и да се увеличи, тъй като витамин С не се натрупва в тялото.
Витамин D – Способства забавянето на стареенето и удължава продължителността на живота. Помага и при болни от псориазис. Витаминът спомага костите ни да абсорбират калция. Без наличието му в организма се абсорбират само 10% от поетия калций, докато в негово присъствие се абсорбират до 90-95%.
Витамин Е – Притежава лечебни свойства при дребни порезни рани, изгаряния и одрасквания. Освен това е прекрасен подхранващ агент за кожата, освежава уморената и напрегната кожа. Използвайте алфаЕ-фактор като кожен крем. Предотвратява белези при порезни рани и стрии при бременност. Ликвидира зачервявания, лишеи и екземи. Витамин Е абсорбира свободните радикали. Ефикасен е също за превенция и лечение на много болести, включително някои видове рак и сърдечносъдови заболявания, освен това повишава устойчивостта на организма към други заболявания, като подсилва имунната система и възстановява черваните кръвни телца. Едно изследване, извършено с 87 000 жени в Англия, показва, че при онези, които редовно взимат витамин Е повече от две години, рискът за развитие на сърдечно заболяване е с 40% по-нисък. Доказано е също така, че намалява уврежданията на кожата, причинени от излагане на слънце. Руски учени, използвали витамин Е при стареещи пациенти, открили, че той повишава жизнеността и силата, подобрява съня, спомага за изчезването на бръчките и дори на побелелите коси.
Селен – Притежава антиканцерогенни свойства, предпазва от някои видове рак и сърдечни проблеми, по естествен път пречиства тялото от отлагания на метали. Селенът подпомага значително имунната система и подмладява организма. Доказано е, че намалява уврежданията на кожата от излагането на слънце. СЗО препоръчва между 50 и 200 микрограма като безопасна и полезна доза.
Калций – Жизненоважен за здрави зъби и кости, полезен за храносмилателната и почти всички други системи. Ако се взима комбинирана добавка с калций и магнезий, това ще помогне да намалим количествата захар, които приемаме. Ако организмът ни изпитва недостиг на магнезий, това често е знак, че имаме високо кръвно налягане, което може да доведе до мигрена и до повишена консумация на захар.
Бетакаротин – Успешно противодейства на процеса на стареене, предпазва клетките и тъканите, полезен е за кожата, за белите дробове и за имунната система.
Хром – Доказано е, че увеличава продължителността на живота при животните с 33%. Стимулира ефикасността на инсулина, което поддържа в норма жлезите, контролиращи стареенето.
Ехинацея – Идеална за подсилване на имунната система. Изключително противовирусен агент. Чудесно се комбинира с котешки нокът и златен печат/хидрастис/.
Коензим Q10 – Отличен антиоксидант, който подсилва имунните функции и действа добре на сърцето и на клетъчните мембрани. Освен това преобразува енергията от храната за клетките и се препоръчва при лошо храносмилане и не абсорбиране на поетите вещества.
Гинко – Мощен антиоксидант, за който се смята, че оказва противосъстаряващо действие върху мозъка, може да подобри паметта/доказано/ и е чудесен за стимулиране на кръвообращението, особено на мозъка. Гинкото засилено пренася кислород и кръв към засегнати участъци на тялото и е познато като “умното лекарство” заради свойството му да подобрява и възстановява паметта, концентрацията и кръвообращението. Освен това съдържа и биофлавоноиди.
Цинк – Успешно се бори със свободните радикали, защото е чудесен антиоксидант. Полезен е също за подобряване на паметта и зрението, поддържа плодовитостта и либидото, помага също при загуба на усещането за вкус или мирис. Предпазва очите от дегенерация на макулата и загуба на зрението. Много важен за простатата.
Сяра – Както хрома и сярата увеличава продължителността на живота при животните. Много важен елемент за здравето. Тя предпазва също и от вредното въздействие на електричеството върху човешкия организъм.
Зелен чай – Мощен антиоксидант, засилващ също така метаболизма. Този чай съдържа вещества наречени метилксантини, за които се смята, че подобряват метаболизма и изгарят по-бързо мазнините. Освен това намалява и лошия холестерол.
Омега – 3 – Есенциални мастни киселини, които играят важна роля при образуването на клетката. Освен това са незаменими за нормалната функция на мозъка и предпазват сърцето и предотвратяват развитието на плаки по артериите. 
Всички останали видове антиоксиданти – като – алфа-липоева киселина, глутатион, пикногенол или екстракт от гроздови семки, супероксид дисмутаза, лутеин също са важни.
Свободни аминокиселини – При възрастните хора често се наблюдават трудности при асимилиране на белтъчините от приетата храна, така че при тях обикновено се установява недостиг на аминокиселини. Много важни аминокиселини са: аргинин, карнитин, лизин, метионин, орнитин, тирозин, ацетилцистеин и таурин.
Алое като мултиензимен комплекс – Приемано след хранене стимулира храносмилането. При по-възрастните хора липсват храносмилателни ензими. Алоето спомага за по-голямото производство на инсулин при хора с диабет втори тип.
Лецитин – Стимулира функцията на мозъка и паметта. Предпазва клетките на нервната система. Емулгатор на мазнини.
Фосфатидил серин – Стимулира функцията на мозъка.
Диметилглицин – Увеличава умствената енергия и укрепва имунната система.
Дехидроепиандростерон – ДХА – Изследванията показват, че забавя остаряването.
Глюкозамин, хондроитин и МСМ – Важни за образуването на костите, кожата, ноктите, косата, съединителната тъкан и клапите на сърцето. Освен това играят роля в секрецията на слуз в храносмилателната, дихателната и отделителната системи.
Силиций – Предпазва съединителната тъкан и клетките, подмладява кожата, костите, косата, ноктите и други тъкани.
Мелатонин /прекурсор на мелатонина е серотонина/ - Забавя процесите на стареене и подобрява съня. Ефикасен при много заболявания, свързани със стареенето.
Пробиотици – Подобряват храносмилането, като възстановяват чревната флора и функционирането на черния дроб.
Стареенето не е заболяване, но с годините организмът става по-уязвим към болестите. Нашите гени диктуват кога да спре деленето на клетките в организма, след като те са се делили 20 или 30 пъти. Трябва да се създават нови клетки, за да се заместят тези, които умират – процес, който се забавя с възрастта. Когато в организма няма повече нови клетки, които да заместят мъртвите или увредените, тогава започва стареенето. Изследванията показват, че клетките, които спират да се делят, променят формата си и отделят вредни белтъчини, които влошават процеса на стареенето. Много учени продължават да твърдят, че стареенето се ускорява по-скоро от възприетия ни стил на живот, отколкото от генетични и други фактори.
Теорията за свободните радикали, обясняваща стареенето, е предмет на доста изследвания през последните години и печели все по-широко одобрение. Свободните радикали са атоми или групи от атоми, които са изключително нестабилни и силно реактивни. Ако присъстват в извънредно големи количества, те започват да атакуват организма на клетъчно ниво. Свободните радикали атакуват защитните мембрани на клетките и генетичния материал /ДНК и РНК/, предизвиквайки увреждане на клетките и засягане на функциите им. След това ситуацията става още по-лоша, когато имунната система на организма атакува увредените клетки, като ги приема за нашественици.
Значителен брой от здравните проблеми, които стоят пред хората на възраст над 60 години, могат да бъдат приписани на недостига на хранитени вещества в организма. При много възрастни хора се наблюдават симптоми на маласорбция, при която хранителните вещества не се абсорбират нормално в стомашно-чревния тракт. Освен това, с остаряването организмът не може да асимилира хранителните вещества така, както го е правил преди. В същото време, докато организмът старее, неговите системи забавят функциите си и стават по-малко ефективни. Поради това изключително важно за поддръжката и възстановяването на клетките е набавянето на необходимите хранителни вещества - и тук ролята на алоето е незаменима.
Едно изследване на по-възрастни хора, живеещи в градска среда, показва, че 90% от тях не приемат в достатъчни количества витамин В1/тиамин/ и витамин В6/пиридоксин/, а при 30% от тях се отчита недостиг на витамин А, витамин В3/ниацин/, витамин В12, витамин С, калций и желязо. Само 10% от изследваните са консумирали белтъчини в достатъчни количества. Недостигът на витамин В12 е особено изразен проблем. Това води до развитието на неврологични симптоми, като изтръпване на тялото, невъзможност за координиране на движенията на мускулите, отслабване на крайниците, загуба на равновесие, загуба на паметта, промени в настроението, дезориентация и психически заболявания. Симптомите на недостиг на витамин В12 лесно могат да се интерпретират погрешно като признаци на остаряване. Всъшност при много възрастни хора възниква недостиг на витамин В12, тъй като в стомаха не се произвежда достатъчно количество солна киселина, необходима за нормално храносмилане. Това създава и перфектна среда за развитие на някои бактерии, които изчерпват витамин В12 от организма, като го екстрахират от белтъчините в стомашно-чревния тракт. При други хора не се произвежда в достатъчно количество веществото, наречено “вътрешен фактор” на Кесъл /гликопротеин/, без което витамин В12 не може да се придвижва от стомаха към другите части на тялото, въпреки че нищо друго не му пречи.
Някои хора са жизнени и имат вкус към живота на всяка възраст. Не трябва да се приема, че болката и болестите са неизбежна част на стареенето. Дори може да се чувствате по-добре на 60 години, отколкото сте се чувствали на 30, ако направите някои здравословни промени в диетата си и начина си на живот. Приемането на правилните хранителни добавки ще ви даде допълнителна сила, необходима за стимулиране на имунитета и за предпазване или лечение на повечето заболявания – да не говорим, че те дават допълнителна по-голяма възможност за работа и живот. Младежкия вид е допълнителна награда. Трябват обаче години постоянство за разрешаването на тези възрастови проблеми. Не случайно моята теза е, че борбата със старостта трябва да се води “от люлката”.
Забележки 
Боровинката , женшенът и златната чия носят енергия, подобряват функционирането на мозъка, подобряват кръвообращението и кръвоснабдяването и съответно снабдяването на клетките с кислород. Черната боровинка е полезна за очите.
Копривата изобилства от жизненоважни минерали и е полезна при хипогликемия, алергии, депресия, болести на простатата или отделителната система и много други заболявания.
Сереноата/сао палмето/ способства за предотвратяване на рака, а при мъжете подобрява състоянието при доброкачествено увеличение на простатата. Тя потиска отделянето на дихидротестостерон – хормон, който способства за увеличаването на простатата.
Привържениците на коластрата твърдят, че тя е най-добрата добавка против стареенето и за имунната система. Тя понижава нивото на хормоните, предизвикващи стареене и увреждащи имунната система. 
Липоевата киселина играе ключова роля в гликолизата и в цикъла на Кребс – два сложни биохимични процеса, важни за генерирането на енергия в клетката. Черният дроб разчита на тези процеси, за да посрещне своите големи енергийни изисквания. Липоевата киселина широко се използва в Германия за стимулиране на черния дроб.
Мелатонинът е естествен хормон, действащ като антиоксидант. В ранните години на живота той се произвежда в голямо количество, но с възрастта производството му постоянно намалява. При лабораторен експеримент мишки, на които е бил даден мелатонин, са живели почти с една трета повече от нормалната продължителност на живота им. Мелатонинът спомага и за предпазване на организма от рак, неутрализира безсънието и стимулира имунната система.
Гъбите рейши, шийтаке и майтаке в древен Китай са били считани за превъзходни лекарства, даващи вечна младост и дълголетие. Те предотвратяват високото кръвно налягане и сърдечните заболявания, понижават холестерола, повлияват умората и вирусните инфекции и още много други.
Пантотеновата киселина /витамин В5/ заздравява косата, забавя посивяването й и предпазва от преждевременното й окапване. Много важна и за функцията на надбъбречните жлези и имунната система. Изобщо витамините В са много важни, а това ще рече непрекъснато взимане на пчелно млечице или полен.

ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА В МИКРОКОЛИЧЕСТВА 
Витамини и минерали
Хранителни вещества и дневни дози за поддържане на добро здраве

Хранителните вещества, описани по-долу, се препоръчват за поддържане на добро здраве. Дозите, които са дадени тук, са за възрастни и за деца с тегло над 45 килограма. На дете с тегло между 30 и 45 килограма трябва да се дава ¾ от дозата за възрастни, а при деца с тегло под 30 килограма и над 6 години трябва да се дава половината от дозата за възрастни.
Витамини Дневна доза
А каротиноиден комплекс с бета – каротин 5 000 – 25 000 Е Витамин В1 /тиамин/ 50 – 100 мг Витамин В2 /рибофлавин/ 15 – 50 мг Витамин В3 /ниацин/ 15 – 50 мг Витамин В5 /пантотенова к-на/ 50 – 100 мг Витамин В6 /пиродоксин/ 50 – 100 мг Витамин В12 200 – 400 мкг Биотин 400 – 800 мкг Холин 50 – 200 мг Фолиева киселина 400 – 800 мкг Инозитол 50 – 200 мг Парааминобензоена киселина 10 – 50 мг Витамин С 1000 – 3 000 мг Биофлавоноиди/смесени/ 200 – 500 мг Хесперидин 50 – 100 мг Рутин 25 мг Витамин Д3 /холекалцеферол/ 400 Е Витамин Е / де-алфа-токоферол/ 400 - 600 Е Микрограмът е 1/1000 от милиграма.
Витамин К / използвайте природни източници като люцерна, зелени листни зеленчуци/ 100 – 500 мкг Есенциални мастни к-ни – Омега3 Според нуждите 
Минерали
Бор /пиколинат или цитрат/ 3 – 6 мг Калций /цитрат, аскорбат или малат/ 1500 – 2000 мг Магнезий 750 – 1000 мг Хром /пиколинат или полиникотинат/ 150 – 400 мкг Мед 2 – 3 мг Йод /биологично-активен/ 100 – 225 мкг Желязо /глюконат, фумарат, цитрат или аминокиселинен хелат/ 18 – 30 мг
Манган 3 – 10 мг Молибден/аскорбат, аспартат или пиколинат/ 30 – 100 мкг 
Калий /цитрат/ 100 – 500 мг Селен 100 – 200 мкг Ванадий /сулфат/ 200 мкг – 1 мг Цинк 30 – 50 мг
Добавки по избор/необходимост/
Хондроитин сулфат Според нуждите Коензим Q10 30 – 100 мг Чесън Според нуждите Гингко билоба Според нуждите Глюкозамин сулфат Според нуждите Лецитин 200 – 500 мг Лутеин/ликопен Според нуждите Кверцетин 70 – 140 мг Зеаксантин 90 мкг Пектин 50 – 100 мг Фосфатидил холин, фосфатидил серин, пикногенол или екстракт от гроздово семе, силиций, соеви изофлавони, супероксид дисмутаза – според указанията на опаковката
Когато се стремите да коригирате недостиг на витамини или минерали, трябва да знаете, че хранителните вещества действат синергично. Това означава, че има съвместна активност на някои витамини и минерали, които изпълняват ролята на катализатори, подпомагащи абсорбцията и асимилацията на други витамини и минерали. Коригирането на недостига на един витамин или минерал изисква добавянето на други, а не просто приемане на този, който е в недостатъчно количество. В следващата таблица е посочено кои витамини и минерали са необходими за коригиране на различните видове недостатъчност.
Витамини Добавки необходими за усвояването им
Витамин А - Холин, омега3, цинк, витамини С,Д и Е Витамин В-комплекс - Калций, витамини С и Е Витамин В1 /тиамин/ - Манган, витамин В-ком, витамини С и Е 
Витамин В2 /рибофлавин/ - Витамин В-комплекс, витамин С Витамин В3 /ниацин/ - Витамин В-комплекс, витамин С 
Витамин В5 /пантотенова/ - Витамин В-комплекс, витамини А,С и Е Витамин В6 /пиридоксин/ - Калий, витамин В-компл., витамин С Биотин - Фолиева к-на, В-компл.,витамини В5,В12 и С Инозитол - Витамин В-компл., витамин С Холин - Витамин В-компл.,холин, фолиева к-на 
Пара аминобензоена Витамин В-комплекс, фолиева к – на, киселина - витамин С Витамин С - Биофлавоноиди, калций, магнезий Витамин Д - Калций, холин, омега3, фосфор, витамини А и С Витамин Е - Витамин А, селен, омега3, манган, витамин В1, инозитол, витамин С Есенциални МК – Омега3 - Витамини А, С, Д, и Е
Минерали Добавки необходими за усвояването им
Йод - Желязо, манган и фосфор Калций - Бор, омега3, лизин, магнезий, манган, фосфор, витамини А,С,Д и Е Магнезий – Калций, фосфор, калий, витамин В6, витамини С и Д 
Манган – Калций, желязо, витамин В-комплекс, витамин Е 
Мед - Кобалт, фолиева киселина, желязо, цинк Натрий - Калций, калий, сяра, витамин Д Силиций - Желязо, фосфор Сяра - Калий, витамин В1, витамин В5, биотин Фосфор - Калций, желязо, манган, натрий, витамин В6 
Цинк - Калций, мед, фосфор, витамин В6
Има някои фактори, които трябва да вземете предвид, когато приемате добавки. Антибиотиците нарушават равновесието на нормалната чревна флора, необходимо за производството но витамин К, който пък е нужен за нормалното кръвосъсирване и здравината на костите. Употребата на кафе и/или съдържащи кофеин безалкохолни напитки може да наруши метаболизма на калция. Аспиринът може да раздразни чревния тракт и да причини кървене. Той може също така да наруши абсорбцията на витамините от групата В и витамин С. Аспиринът ликвидира добрите ейказаноиди.

АНТИОКСИДАНТИТЕ И СВОБОДНИТЕ РАДИКАЛИ
Антиоксидантите са защитни вещества, които помагат да се неутрализира вредният ефект от окислителните реакции вътре в клетките. Главните антиоксиданти от хранителен произход са витамините А. С, Е и бетакаротинът. плюс минералите селен, цинк, мед и манган. Те противодействат на вредните свободни радикали самостоятелно или в състава на ензими-антиоксиданти.
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ СВОБОДНИТЕ РАДИКАЛИ
Свободните радикали са крайно Нестабилни частици, които обикалят из организма само че да създават неприятности. На химическо ниво те
представляват различни отломки от молекули, носещи отрицателен електрически заряд. Нестабилните свободни радикали се сблъскват с други молекули в клетката, преди да неутрализират заряда си, за което са готови да откраднат положителния заряд на друга молекула или да ѝ прехвърлят своя отрицателен заряд. Този процес се нарича окисляване. Смята се, че във всяка клетка на тялото ежедневно се окисляват около хиляди свободни радикала.
Този процес крие потенциална опасност, защото:
• Окисленият холестерол по-лесно прониква в стените на артериите и ги втвърдява.
• Окислената ДНК може да стане причина за мутация на гени или рак.
• Окисляването в роговицата на окото води до катаракта.
• Окислените клетъчни мембрани и мазнини причиняват преждевременно набръчкване и състаряване на кожата.
• Смята се, че 40% от уврежданията на спермата се дължат на свободните радикали.
Окисляването на ДНК в спермата може да доведе до:
• понижена оплодителна способност
• аномалии в развитието на плода
• потенциален риск детето да развие рак в ранна възраст.
Свободните радикали се отделят при нормалните метаболитни процеси. При заболяване от диабет тяхното производство нараства двойно. Тютюнопушенето и постоянното излагане на цигарен дим също увеличават двойно количеството на свободните радикали в организма.
Излагането на рентгенова радиация и на ултравиолетово лъчение също е потенциален източник на свободни радикали, тъй като тези вълни носят енергия, която активира и уврежда клетъчните молекули. Именно затова двата вида лъчи се свързват със злокачествените заболявания. Други външни фактори, които стимулират отделянето на свободни радикали, са алкохолът и някои лекарства, по-специално антибиотиците.
АНТИОКСИДАНТИ
Антиоксидантите неутрализират свободните радикали, при това без вреда за самите тях. Те действат съвместно и взаимосвързано — например витамин Е, който е неутрализирал свободен радикал, се възстановява чрез химична реакция с витамин С.
Ако поддържаме нивата на антиоксидантите достатъчно високи, повечето свободни радикали могат да бъдат неутрализирани, преди да са нанесли някаква вреда на организма. Това означава, че трябва да приемаме с храната си необходимите количества витамин С, Е и бетакаротин, както и микроелементите селен, цинк, мед и манган.
След мащабно проучване е установено, че хората, които приемат най-много антиоксиданти с храната си, са най-малко застрашени от коронарни болести и рак. В резултат на това изследване са определени следните профилактични дози антиоксиданти:
• Витамин С: 100-250 мг на ден
• Витамин Е: 30-80 мг на ден
• бетакаротин: 15 мг на ден.
Пушачите и диабетиците вероятно трябва да удвоят тези количества.
Различни изследвания са показали, че:
• Рискът от ангина пекторис е три пъти по-голям при хората с нисък прием на витамин С, Е и бетакаротин.
• Рискът от коронарна болест се намалява с 25% при мъжете, които приемат витамин Е в продължение най-малко на две години.
• При мъжете с най-голям прием на бетакаротин рискът от коронарна болест е с 25% по-малък.
• Приемът на големи количества витамин С намалява риска от коронарна болест с 40%.
Високият прием на бетакаротин вероятно намалява риска и от рак на устата, гърлото, ларинкса, хранопровода, стомаха, дебелото черво, пикочния мехур и белия дроб.
Витамините С, Е и бетакаротинът, както и минералът цинк поотделно и в комбинация имат положителен ефект върху състоянието на спермата. Той се дължи предимно на антиоксидиращите им свойства.

ПРИРОДНАТА АЛТЕРНАТИВА

Лавината на техническия прогрес, затрупала човечеството през последните 50 години, повишените изисквания на труд и не на последно място нерационалното и нездравословно хранене, доведе до рязко влошаване на екологичната ситуация, която се характеризира с химическо и радиационно замърсяване на околната среда, с появата на техногенни електромагнитни полета, с непрестанно увеличаващ се обем информация. Днес, когато практически не съществува естествена растителна храна, която да е отгледана без прилагане на химически торове и други индустриални методи, когато животните, чието месо ядем, растат с хормони, а и витамините и минералите, са енергетично мъртви, ние нямаме възможност по пътя на естественото приспособяване, да оцелеем в тези екстремални условия.
Все по-голяма част от населението на планетата страда от замърсяване на организма, като освен гореизброените причини важно място заема и стреса. И вече можем да говорим за нова, особена епидемия от ендологични болести, чиито разнообразни клинични форми протичат във вид на различни заболявания. Проблемът на ендологията стана най-важния фактор за оцеляване на човечеството. От тук следва, че ендологичната рекреация-пречистването, възстановяването на вътрешната среда на организма сега е най-важната практическа дейност.
В тези условия само индивидуалните средства и методи за защита на вътрешната среда, т.е. ендоекологията, на всеки човек са единствено възможните- става очевидна ролята на пречистването и възстановяването на клетъчно ниво в общия комплекс от практически мерки за съхраняване жизнеспособността на човек. Основен път за оцеляването на човека стават разширяването и възстановяването на собствените му защитни сили и адаптативни възможности. 
Няма по-добри за тази цел от лечебното, оздравително и профилактично действие на природните вещества и продукти. За съжаление след Хипократ, западната медицина тръгва по пътя на използването на изкуствените химически съединения.
Използването на природни, биологично-активни добавки към храната, дава на човечеството шанс не просто да оцелее в нашето сложно ежедневие и време, но и да изживее един достоен, изпълнен с радости и здраве живот.
Широката употреба на биоактивни добавки е опит на човечеството в новия етап от своето развитие да се върне към хармонията с природата. Превъзходните свойства на биоактивните добавки на ФЛП, които позволяват до голяма степен да се намали влиянието на отрицателните последствия на цивилизацията върху организма, се определят от техния уникален състав и оригинална технология на производство. Те съдържат балансиран комплект от микроелементи, витамини, природни антиоксиданти и много други биологично активни вещества, които притежават мощно противостресово, детоксикационно и какво ли още не въздействие.
Прилагането на биоактивни добавки е най-ефективната, безопасна, физиологична форма на профилактика, лечение /в качеството им на комплементарни средства/ и рехабилитация при затлъстяване, атеросклероза, високо кръвно, интоксикация, сърдечносъдови, стрес, онкологични и много други сериозни заболявания. Поради което в наши дни биоактивните добавки са жизнено необходими.
Те имат следните въздействия върху човешкия организъм:
І. ПРЕЧИСТВАНЕ-детоксикация, отделяне от организма на свободните радикали, токсините, солите на тежките метали, радионуклеидите, пречистване от предизвикващите стареене при човека отпадъци, слуз, екскрементни камъни, плаки по кръвоносната система и т.н.
ІІ. КОМПЕНСИРАНЕ – премахване на дефицита от микро- и макроелементи, витамини, аминокиселини, полиненаситени мастни киселини, ензими и други важни хранителни вещества/нутриенти/, като се взимат предвид физиологичните потребности, възстановяването на нормалния метаболизъм/обмяната на веществата/ и функциите на всеки орган и система.
ІІІ. ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ – саморегулиране и стабилизиране на функциите на всички органи и системи, възстановяване на здравето с помощта на активизиране на системите за самолечение и саморегулация.

Всяка биоактивна добавка практически до една или друга степен притежава и трите свойства: пречистване, компенсиране и възстановяване. 
Факторите които влияят върху човешкото здраве са три:
1.Екология
2.Хранене
3.Стрес
При добро комбиниране на нутриентите могат да се ликвидират последиците и от трите фактора.

“Новохипократовата медицина и съвременното й приложение”

Мариос Димопулос

Нелекарствена терапия, включително на рака
Новият хипократизъм намира приложението си и в случаи с рак, следвайки основния принцип за “прочистване на организма”. Токсемията (наличие на токсични вещества в кръвта) е причина за всички заболявания и е резултат на лошото хранене и последвалите го аномалии на храносмилателната система.
Д-р Ан Уикмор, на която е присъдена Нобелова награда и наградата “Победа над рака”, отбелязва: “Запекът е най-голямото престъпления срещу здравето и в много случаи една вероятна причина за рак.” (“Стани лекар на себе си”, стр.28)При задръжка храните се разлагат в дебелото черво и токсините навлизат в кръвта, пренасят се до всички клетки и тъкани. И Хипократ го е знаел и затова съветвал: “В зависимост от приетите храни болният трябва да освобождава дебелото си черво 2 или 3 пъти през деня и веднъж през нощта.”
Има случаи на болни, третирани с химически препарати, които са се излекували едва след прилагането на прочистващ метод със специални билки.
Д-р Янкос Каравис ( Hellenic Hippocrates Foundation) пише: “Старите лекари са вярвали, че патологичното размножаване на клетката и създаването на тумор се предизвиква от сериозно общо страдание на организма, а ракът е симптомът, белегът за това смущение. През последните години с прогреса на клетъчната биология и патоанатомията се наложи изводът, че всяко усилие да се преборим с болестта трябва да има за цел тази клетка и реакцията на кръвта, извънклетъчните течности и нервите. При раково заболяване имаме работа с една дегенерирала клетка, която се размножава противно на природните закони. Затова и вниманието на лекарите се привлече от тумора, с който се опитват да се преборят като го отстранят, т.е.действайки локално. Всъщност болестта се намира извън клетката, защото нейното състояние се определя от състава на кръвта, извънклетъчната течност и нервите, регулиращи живота в клетката. В резултат на една заблуда всички проучвания са насочени към неоплазмата (тумора), а не към болестта. Поради неефективността на локалния метод на лечение на рака, сред лекарите и пациентите започна да се шири мнението, че ракът е нелечимо заболяване. Резултатът – предубеденост, страх и отчаяние...
Нужно е да се осъзнае, че главната причина за рака и другите “нелечими” болести е породена от елементите, с които се храни клетката и които я заобикалят, т.е.лошото хранене, липсата на доставка на необходимото количество кислород, ежедневните отравяния с химически вещества, намиращи се в храната и извън нея. Всичко това съдейства за разрушаване на клетъчната мембрана и промяна на клетката. Борбата с болестта изисква многопосочно изчистване и доставяне на “пресни” хранителни вещества на целия организъм.” (“Въведение в природната медицина”, стр.168-170)
Доказано е, че неправилното хранене е главна причина за появата на рак. През 1997г.в резюме на Journal of Cancer Causes and Control е написано проучване на Харвард, според което 30% от рака се дължи на цигарите, 10% на недостатъчното движение, други 30% на лошото хранене.
Плодове, зеленчуци, житни култури (пълнозърнести) и варива възпрепятстват рака. Точно обратното – червеното месо, бялата захар, белият хляб съдействат на рака.
Нобеловата носителка Ан Уикмор казва: “Ролята, която играе храненето по отношение на рака, се потвърди от определени научни наблюдения, които показват, че кръвта много често не съдържа органични метали, витамини и ензими, т.е.точно онези вещества, които даряват здраве и създават жизнени и устойчиви клетки. Сготвените храни изпълват кръвта с отпадъци и чужди за организма вещества. За да се предпази, организмът започва да произвежда злокачествени клетки с бърз темп с цел да намалеят токсините, замърсяващи кръвта.”
Прочистването на организма и подходящата диета са правилният метод за лечение на рака. “Когато организмът се подложи на такава терапия, злокачествените клетки постъпват постепенно в кръвообращението и се изхвърлят. Ан Уикмор, основател на Хипократовия институт на здравето, лекува огромен брой злокачествено болни с хлорофил от зелени житни стръкове, сокове от треви и листа, плодове, зеленчуци, семки от храни претърпели ферментация. Революционното й откритие е, че ги подлага на пълен глад с хлорофил от зелена пшеница. Ефективността на този метод се дължи на това, че молекулата на хлорофила е изключително близка по строеж с хемоглобина (червеното кръвно багрило).
Огромен успех в борбата с рака отбелязала и Клиниката по природолечение Ringebelrg (в Баварските Алпи) на д-р Йозеф Иселс чрез метода на “прясната слънчева храна”. Там постъпвали обявените за нелечими. Постигнали висок процент на успешно излекуваните. Подобен успех имал и методът на Герсон ( лечебно гладуване – очистване с плодове и зеленчуци). Първата публикация на Герсон за рака е направена през 1945 година. Едва след 40 години неговият метод бил признат от Националния институт на САЩ по рака поради неговата ефективност. 
Световноизвестният лекар д-р Алберт Швайцер, когото Герсон излекувал от напреднал диабет на 75 годишна възраст, го определил като един от най-прочутите интелекти в историята на медицината. 
Уикмор съобщава за един опит, който обяснява защо прочистващата диета с “прясната слънчева храна” лекува рака: ракови клетки, които били отстранени от човешкото тяло, се развивали неспирно при поставяне в сготвена храна, но не могли да просъществуват, когато същата тази храна е била в непреработен вид.
Ф.М.Потенджер публикува в American Orthodontics and Oral Surgery резултатите от десетгодишно проучване: разделил 900 котки в две групи. На едната давал сурова храна, а на другата – печена. Първата група била абсолютно здрава, докато във втората възникнали дегенеративните заболявания, засягащи и човешкия род – рак, сърдечни проблеми, остеопороза и други.
Д-р Хоуъл в книгата си Enzyme Nutrition твърди, че прясната растителна храна съдържа необходимите за смилането й ензими, докато за усвояването на печената организмът използва собствените си ензими, в резултат на което той се изчерпва и става податлив на болести.
В British Medical Journal (том 14, част 10) е оповестен опит с пастьоризирано мляко: изследователите давали пастьоризирано млякото от кравите на техните теленца. Резултатът бил 1 от 10 да умре преди да е навлязло в зряла възраст.
В наскоро излязлата си книга “Млякото – смъртоносната отрова”, Роберт Коен присъжда на пастьоризираното мляко в търговската мрежа отговорността наред с останалото и за кардиопатия, диабет, астма и други дегенеративни заболявания и прави оплакване срещу млекопреработвателните компании, за вредата, която нанасят върху малките деца.
... От всичко до тук личи, че не е несправедливо наказан Прометей от Зевс!
Друг резултатен метод за лечение на рака, опиращ се на философията на асклепиевите последователи и Хипократ, е абсолютният глад, който се считал за панацея за всички болести. Пълният глад дава възможност на кръвта да отдели и се освободи от всички патогенни продукти, получени при обмяната на веществата. Същевременно разрушените клетки се заменят с нови.
Професорите-физиолози д-р Карлсон и Куд от Чикагския университет доказали как едно петнайсетдневно гладуване привежда фибрите на тялото на един четиридесетгодишен човек в състояние, типично за юношеската възраст.
И.Петру информира, че: “Лекарите от нелекарствената медицина са възвърнали с помощта на глад здравето на неизброим брой страдащи от по-горе посочените заболявания. Когато ракът се намира в начална фаза, се лекува по-лесно с глад.” (“Природно здраве”, стр.79) А в “Годишното ръководство по съвременна терапия”, раздел “Лечебен глад”, стр.21 се казва: “Прочистването на организма чрез гладуване действа активно и резултатно особено срещу ревматизма и артритите; уремията; стомашните страдания: язва и хронична диспепсия, колит; сърдечни заболявания; алергии; хипертония; анемия; литиаза (образуване на камъни); много видове рак.”
Руски учени достигнали до извода, че гладуването е най-доброто лекарство за тежката бронхиална астма. Болни, които години наред са живели с лекарства, са се излекували напълно с тридесет дневно гладуване, тъй като то създава едно мощно противовъзпалително обкръжение, лечебно за болните дробове.
Гладуването е ефективно и при шизофренията. Американският психиатър Алън Кот лекува шизофренията с гладуване. Най-систематизирана работа се извършва в клиниката на проф.Юрий Николаев при Московския психиатричен институт. От 1960 г.насам той подлага болните от шизофрения на тридесет дневно гладуване, физически упражнения и вода.
Нобеловият лауреат д-р Лайнус Паулинг работи над молекулярната психиатрия. Вярва, че неправилното хранене предизвиква нарушение на химическото равновесие на мозъка (според Хипократ – телесните сокове) : “Моят сътрудник и аз изследваме молекулярната основа на психиатричните заболявания вече 12 години. През 10 от тях срещахме реакция от много психиатри, които не искат да приемат идеята, че болните им могат да се възползват от приема на витамини и питателни вещества, които да са различни от препоръчваните на средностатистическия болен.”
Подобен метод предлагат пет американски болници, изследвайки вероятното разтройство на баланса между различните микроелементи в организма.
Друг известен метод за лечение на рака е прочистване със грозде (гроздова диета). Д-р Йоана Бранд се излекувала по този начин от напреднал рак и след това основала институт по гроздолечение. Известният природолечител М.Макфаден също лекувал рак, прилагайки гроздолечение. Гроздето е царят на плодовете – съдържа по-голямата част от всички витамини, метали и микроелементи. Така организмът едновременно се прочиства и храни. 
Изследвайки природните лечебни методи, насочени срещу рака, трябва да споменем народа Хунза в Пакистан, който е привлякъл вниманието на учените от цял свят. Хунза смятат себе си за потомци на Александър Македонски, живеят повече от 110 години, плодовити са до 80 годишна възраст, никога не се разболяват, нямат холестерин, рак, миопия, пресбиопия и т.н. Публикуваните проучвания върху техния начин на живот обяснява непоклатимото им здраве с : а) подвижността им; б) ядат малко, не познават солта и захарта (вж.R.Taylor: Hunza Health Secrets For Long Life And Happiness)
Индустриалецът Ернст Кребс достига още по-далече: Хунза ядат непрекъснато кайсии, смилат костилките им, за да си приготвят олио. То съдържа амигдалин, а той от своя страна е изворът на фактора наречен В17. “Ракът и кардиопатията, твърди той,се предизвикват от липса на фактора В17.” Според него ракът е метаболитно страдание, което е лечимо. Хунза и други по-първични, каквито са животните, ядат плодовете с вътрешността им, която съдържа повече витамини. Но FDA (организацията по лекарствата на САЩ) реагира остро на това, защото в молекулата на амигдалина се съдържа цианид (отровно вещество). Кребс си инжектирал голямо количество амигдалин пред публика, за да покаже, че не е отровен (вж. Eduard Grittin, World Without Cancer, The Story of Vitamin B17). Кребс посочва, че причините за забрана на амигдалина са комерсиални, защото фармацевтичните компании нямат сметка един обикновен натурален продукт да лекува рака. А толкова раково болни са се излекували с В17. (Отбелязваме, че нито приемаме, нито отхвърляме теорията на Кребс, но я представяме, за да се опитаме да решим проблема. Защото ако Природата лекува рака, казаното от Хипократ се потвърждава: “” - “Природата е лекар на болестите”)
От опита си Йоана Бранд стига до заключението, че гроздолечението има по-голям успех, когато болният не е бил подложен на химиотерапия. Поначало много лекарства, насочени срещу определен вид рак, предизвикват друг “вид” рак.
Д-р Лайнус Паулинг, двукратен носител на Нобелова награда, прави следното изявление: “Трябва всички да научат, че войната срещу рака в по-голямата си част е една измама и че Американският Национален Противораков Институт и Американската Противоракова Компания не са изпълнили мисията си.”
Д-р Алън С.Никсон, бивш президент на Американското химическо общество, казва :”За мен остава неразбираемо защо лекарите нехаят, не искат да приемат очевидния факт, че химиотерапията върши повече зло, отколкото добро.”
Д-р Улрих Абел от Хайделбергския университет в труда си Chemotherapy Advanced Epithelial Cancer in 1990 (Healing Journal,N1-2 vol.7 of the Gerson Institute) твърди, че химиотерапията уврежда имунната система. Прилага статистически таблици с раково болни, подложени на химиотерапия и изказва съмнение за ефективността на този метод.
Същото мнение има и професорът по микробиология от Харвард, Джон Кейърнс. Д-р Мартин Шапиро в разработката си Chemotherapy: Snake Oil Remedy ( Los Angeles Times 1/9/87) пише: “ ... въпреки това някои говорят за икономически стимули. Лекарите могат да печелят повече, провеждайки химиотерапия, отколкото ако дават облекчение на болните, намиращи се на прага на смъртта.”
Основателят на Националния противораков институт Дик Берк, казва че всички гореспоменати прочистващи и терапевтични диети губят смисъла си, защото “след Втората световна война се появи химиотерапията, която беше една по-печеливша и модерна изследователска област.” Следователно икономическият интерес на компаниите – в ущърб на народното здраве.
Но не е само природолечението, което върши чудеса с т.нар.нелечими болести. И други новохипократови и източни школи на Обединената медицина имат право на признание, както хомеопатията, аюрведа (опира се върху природолечението в древна Индия и вярва в равновесието на душата, мисълта и тялото за изцелението на болния), биотерапията и др. Според биотерапията човек излъчва “авра” (термична, електрична, магнитна, биохимична енергия). Биотерапията е прилагана в Древността от кентаврите (митични същества с тяло на кон и човешка глава). Даровити лечители с влияние върху “аврата” дават живот на клетките на страдащите и подмладяват целият организъм справяйки се с широка гама заболявания. 
Днес се провеждат проучвания в множество университети в САЩ, както се упоменава в книгата на Мери Ан Либерф Cancer Biotherapy and Radiopharmacenticals.
В чужбина много учени, опирайки се на съвета на Хипократ “по-добре предпазвай, вместо да лекуваш”, прилагат метод за изследване състоянието на клетките. По този начин според наличния проблем може да се назначи оптималната фитотерапия, която да подсили клетките и осуети появата на рака. За съжаление всичко това е непопулярно в страната на Хипократ, нещо повече - не е намерило признание там. Но въпреки триумфа на ръждясалите идеи, предимство има здравето на човека. Всичко това трябва да се популяризира, за да е възможна изследователската дейност.

 

Нежелани действия на лекарствата и безразличието на фармацевтичните компании
През 1962г.беше пуснат в обръщение Талидомидът, който щеше да реши проблемите на бременността. Последствията от “безобидното” лекарство бяха трагични: “само в Гърция се родиха 2000 деца с малформирани крайници. В началото компанията-производител отричала вината си, после отпуснала обезщетение на пострадалите.
През 1985г.бяха пуснали Бутазолидин и Танкерил. В медицинската книга “Bittera Billen” (“Горчиви хапове”) се съобщава, че тези лекарства са предизвикали 100 000 смъртни случаи, поради тежки хематологични увреждания. 
След това беше пуснат Мексаформ – лекарство, съдържащо клиохинол, с предназначение срещу диария. Компанията го представила като напълно безвредно. Въпреки това предизвикало страданието, наречено SMOM ( увреждане на централната нервна система с парализи). Компанията платила 1000 обезщетения.
Веноксапрофенът причинил през първата година от пускането му в обръщение 61 смъртни случая и други нежелателни действия като разрушаване на черния дроб, стомашни перфорации, падане на ноктите и други.
Всяка година от пазара се оттеглят купища лекарства поради нежелателното им действие. 
Неотдавна лекарството Roaccutan срещу акне беше отговорно за 100 самоубийства и възникване на различни психиатрични проблеми в други 720 случая според данни на Световната Здравна Организация (СЗО). Скандалът избухнал, когато през 1997 година Лиам Грант, на 20 години, се самоубил без предшестващи данни за депресия. Естествено на опаковката не било отбелязано, че може да създаде желание за самообийство. 
Също и Хелън Уайтхед приемайки профилактично Meflowquin (срещу малария), защото й предстояло пътуване до Африка, развила психоза и била подложена на лечение с антипсихотични лекарства.
Един друг антибиотик – Триглитазон, обявен за безопасен и получил разрешение да се пусне в обръщение от Организацията на фармацевтите в САЩ, предизвикал 26 смъртни случая и разрушил черните дробове на 9 болни.
Един човек почина на остров Крит от широко използвания Septrin.
Както споделя д-р Теодора Ресвани-Кумендаки в проучването й със заглавие “Лекарства и рак” отпечатано в сп. “Здраве за всички” (бр.9/дек.`97, стр.42) рак предизвикват следните лекарства: противозачатъчни; стероидните, използвани срещу апластична анемия увеличават опасността от развитие на рак на черния дроб; естрогените по време на климакса предизвикват рак на ендометриума и гърдата; някои лекарства за намаляване на холестерина могат да предизвикат рак на дебелото черво; а диуретиците на бъбрека; радиактивният йод води до рак на щитовидната жлеза у млади хора.
Дори невинният Depon и Tylenon в големи количества води до чернодробно-бъбречна недостатъчност, както показва проучването на университета в Далас. 38 % от острата чернодробна недостатъчност в 22 американски болници се дължи на употребата на тези лекарства. Дори аспиринът и едно друго слабо обезболяващо може да навреди, заключава д-р Г.Х.Ерп Томас след многогодишни опити. Под микроскопа си е забелязал също, че когато добави късче аспирин, стрито на прах, в капка течност, в която се движат различни полезни бактерии, движението им се забавя и малко по-късно спира. Капката вода става “мъртва”. Това предизвиква аспиринът и в човешката лимфна система. (д-р Ан Уикмор “Стани лекар на себе си” стр.44-95)
Още и кортизонът, който класическите лекари прилагат без мярка върху болните си, е опасен за здравето им. В клиниката Майо в САЩ са отбелязани два случая на жени, които са взели кортизон, изпаднали в шок и починали няколко часа след операцията (“Здравен обзор” бр.ноември 1953г., стр.554). И всичко това при все, че СЗО разкрива, че от хилядите лекарства, които са в обръщение, само 200 са полезни!
Списанието на американския лекарски съюз в САЩ отбелязва, че 100 хиляди болни са починали от лекарства, които са им приложени в болниците. Същото списание определя лекарствата като петата от причините за смърт. Може би не е случайно, че по време на едномесечна стачка на болниците в Израел, е отбелязана най-ниската смъртност в страната.
Значи има право известният професор от Харвард, д-р Олибер, като казва: “Което вреди на здравия, вреди и на болния. Светът би живял много по-добре, ако всички аптеки освободят съдържанието си в морето, въпреки че рибите ще са за оплакване.”
Също и известният лекар сър Уилям казва, че “болните трябва да оздравяват два пъти – веднъж от лекарствата и втори път от болестта си”.
Ниската стойност на лекарствата личи от думите на д-р Херберт Радер, директор на сектор “ Обществено здравеопазване”, според който “САЩ е страната, в която се извършва най-голямата злоупотреба с лекарства и ваксини в целия свят, като същевременно си е спечелила славата на най-болната нация в света”.
Днес пастьоровата медицина намира продължение в лицето на молекулярната биология, която твърди, че ще подобри човешкия род, но генетично променените храни, които се лансират от интернационални компании, се определят като особено опасни за човека и околната среда. Например, когато ягодата се “подобрява” с гени от насекоми и риба, или картофът със скорпион, какво ще се получи, когато един болен със скрита алергия към рибата, която алергия с течение на времето може да предизвика дегенеративни заболявания, се храни с такива ягоди?!

Войната срещу теорията на Хипократ
Погрешната посока, която даде теорията на Пастьор, роди една нова хипократова наука, която претендира за званието “ панацея” и “религиозно-философско движение”, тъй като целта й е да промени изцяло начина на живот на човека - Naturopathy (физиолечение изключително с природни средства) или природна, т.е.нелекарствена терапия, която няма ни най-малка връзка с физиотерапията (Physiotherapy - с ел ток).
Прославената лекарка Кацингра, която се бори за утвърждаването на физиотерапията в Гърция, пише: “След провалянето на теорията на Пастьор, що се отнася до войната на микробите вътре в организма, физиотерапевтичното движение, което не е нищо друго освен възкресяване на идеите на Хипократ, хвърли искра и се разгоря по целия свят. Най-слабо е движението във Франция, защото войната срещу най-почитания й син, Пастьор, се счита за антинационално движение.”
Природолечението е пълно превъплъщение на терапевтичните методи на Хипократ с допълнение от други съвременни методи в рамките на Хипократовата философия за здравето и лекуването. Това се вижда и от по долу представената публикация, която се отнася за лекаря-природолечител Гроте, който стана световно известен от проучванията му върху метаболизма и бъбречната функция. Той бил лекуващ лекар на кралица София (Гърция). Гроте се опитал да запълни дистанцията между лекари и природолечители чрез основаването на клиника в Германия, където се преподавали и прилагали и двете терапевтични системи: “Гроте изрази притеснението си (на официална среща на университета в Атина), че се намира в родината на Хипократ, бащата на медицината, която и до днес носи неговия дух. Напомни ни, че преди 100 години немският лекар и философ Хуфеланд подчерта, че медицината трябва да подхожда към заболяванията по директивно и да индивидуализира подхода си към болните. Като пример посочи, че едно и също заболяване при различните пациенти се развива по различен начин, поради което се налага изводът, че пред нас стои болен, а не болест. По-нататък сподели, че днес (1938г.) в Германия на основата на схващанията на гения Хипократ и във взаимодействие с естествените науки, продължава тенденцията на онази съвременна терапия, която не се вдъхновява от теоретични становища, а от идеите на Хипократ за етиология (причина на заболяването), патология и физиотерапия. Когато лекарят не взема предвид тези схващания, рискува да бъде едностранчив, тъй като се е доказало, че болестите и терапията им зависят главно от етиологията. Същото е описано и от Хипократ. Сподели, че температурното състояние не е заболяване, а общ симптом, който погрешно се счита за вреден. Всъщност той съвсем не е случаен и излишен физиологичен процес. Лекарят трябва да е във всичко водещ ... Приложението на лечението посредством природни средства е отговор на нуждата да се избягват лекарствата за да не се натоварва болният организъм допълнително. Точно обратното – той да се подпомогне, подкрепи, улесни. Природолечителите използват по-често диетата, хидротерапията и други срещу повишената температура, ускорения пулс, повишеното кръвно налягане, диарията и други симптоми. Не е нужно да ги подтискаме, защото са полезни за защитаващия се организъм. Целта на лекаря трябва да е да направи така, че болният да престане да се нуждае от тях. Препоръчва избягването на нецелесъобразното приложение на промишлени препарати и други несъвместими с терапевтичните методи на Хипократ.
Бележитият учен доказа правилността на твърденията си с разнообразни клинични случаи, например лечение на пневмония без никакво лекарство, а с плодови сокове и престой на открито.” ( “Професор Гроте и новата медицина”, в-к”Свободна стъпка”7/4/38г.)
Теорията на Пастьор предизвикала реакция и сред самите класически лекари, много от които се присъединили на страната на природолечението, на новохипократовата медицина. Елмер Лий, който познавал лично Пастьор, писал: “През първите години вярвах, че за да успея като лекар, трябва да науча много добре лекарствата, обаче започнах да се съмнявам. Едно след друго разочароваха пациентите ми и мен. Изхвърлях едно, за да взема другото. Разбрах, че лекарствата са непотребни и вредни. Тогава излязоха серумите, антитоксините, различни видове ваксини – цяла фармакологична терминология. Всичко това, обаче, както и онези, които бяха на мода цели 49 години, не показваха резултати нито като профилактични, нито като терапевтични средства.”
Английският лекар Хирсхфелд пише: “Медицинското изкуство за 1800 години е убило стотици хиляди души. Историята на медицината е история на фатални грешки.”
Френският физиолог Бичет: “Медицината не е наука за един методичен философски ум. Схващанията й предизвикват отвращение.”
Американският лекар Дженингс, който влезе във войната на страната на природолечението : “Беше неблагополучие за човешкия род медицината да се превърне в конкретна професия.”
Също така известен английски лекар Ууд, разочароват от развоя на Пастьоровата медицина, се изказал на един световен медицински конгрес: “Трябва да призная, че медицината се провали в своята мисия.”
Колкото и строга, и пресилена да изглежда тази преценка, беше осмислена и от последователите на Пастьор. Любопитното тук е, че се премълчават данни, които доказват превъзходството на природолечебните методи над фармако-химичната медицина няколко десетилетия след откритията на Пастьор.
Според равносметката на списание Physical Culture 290 физиотерапевти са се грижили за 14 841 болни от грип и пневмония по време на епидемията през 1918-1919 година само с 18 смъртни случая, докато с класическите фармацевтични методи при същия брой болни имахме 6000 смъртни случая!! (Джордж Клементс, Physical Therapie).
Интересен е и докладът на Грахам, който е бил класически лекар, но в последствие опознал методите на природолечението : “За да разберем противоречието между резултатите от природолечението и медицината, нека си припомним официалната статистика на епидемията, която показва, че смъртността при случаите под лекарско наблюдение е достигнала зенита си, докато в моите случаи не се отбеляза нито една смърт.”
В резултат се получило широко разпространение на тази нова хипократова наука и естествено, бясното й преследване от режима.
Ако някой надникне в книгите за природолечение, ще открие колко широко е разпространението му в САЩ, Канада, Австралия, Германия, Англия и т.н.с множество коментари. В Кипър най-големият му привърженик бил С.Савидис, а в Гърция – И.Петру, който основал “болница за гроздолечение”, където е прилагал методи за прочистване на организма и борба с всякакви заболявания. За родоначалник на цялото природолечебно движение трябва да се определи монахът Кнайп, който в края на ХІХ век е излекувал много болни с известната си хидротерапия. Негов продължител бил Макс Бирхер Бенер, който развил теорията за “прясната слънчева храна”, използвайки медицинските съвети на Питагор. Казва: “Спомням си, че прочетох в един речник за Питагор, че е препоръчвал нектар от пресни плодове, мед и мляко при храносмилателни разстройства.” С обикновени средства като хидротерапия, физиотерапия, упражнения, ежедневно ходене пеш без обувки в планината и здравословно хранене е излекувал много болни. От него започва новата диетология, която е приложение на теориите на Орфей, Хипократ, Питагор, есеите (шумерите) и съветите на Исус за храненето. 
Разкривайки тайните на Елевсинските тайнства, които са спасили Орфикодионисиевата традиция, Питагор е съветвал учениците си: “Предпазвайте смъртните от замърсяване на телата им с месо. Имаме ябълкови дървета натежали от плод, изобилие от грозде, ядки и зеленчуци. Такава трябва да е храната ни.” Разбира се храненето в Древността е било необходима крачка за прехода на човека от материалното равнище в други сфери на съзнанието. 
Така започна голямото новохипократово движение от Германия и достигна чак до Америка, а не от страната на Хипократ. Лечебният му ефект е впечатляващ и там, където класическите методи са достигнали до безизходица. Типичен пример е съвременният център по дълголетието на Притикин. Според него всички страдания (сърдечни, хипертония, диабет и други) произхождат от неправилна кръвна циркулация. Със специална диета от плодове и зеленчуци без животински протеини и с физически упражнения е излекувал диабетици, които са на инсулино-терапия повече от 20 години; кардиопатици, на които лекарите са препоръчали директно операция на коронарната артерия, са се излекували напълно.

 

В началото на ХХ век се зароди научното направление “Нов хипократизъм”, възраждащо концепцията на Хипократ за лечение на заболяванията, което често идва в сблъсък с химическата пастьорова медицина. Днес, когато лекарствата съставляват петата причина за смъртност на човечеството, медицината, отнасяща се към болния като към едно психо-соматично цяло, изследва терапевтичните методи, които оползотворяват оръжейната на човешкия организъм, укрепвайки имунната му система посредством естествена храна, противопоставяйки се на лекомисленото приемане на лекарства и предоставяйки предимство на профилактиката.
Древногръцкото медицинско схващане е: насочвайки се срещу симптома, вместо срещу първопричината, която го е предизвикала, рискуваме да търпим непрекъснато последствията на същото или друго страдание, породено от тази причина.
Древните лекари отдавали голямо значение на отравянето на кръвта в резултат на неправилен начин на живот, и отражението му върху психологическото състояние на болния. Затова последователите на Асклепий лекували чрез диети, бани, масаж, слънце, психоанализа, музика. Медицинските схващания съответствали на глобалната гръцка философия (важаща за всичко, всеобща) - за “единството на патологията”.
След римската “маханистична” епоха това учение започнало да се изоставя. След Ренесанса западноевропейската цивилизация не следва гръцкото разбиране, че вселената е едно органично цяло, а се налага схващането, че светът е огромна машина. Декар сравнявал животното с часовник и казвал: “Човешкият организъм е механизъм.”
През последните два века напредъка на позитивните науки доведе до тълкуване на биологичните феномени чрез законите на физиката (мъртвата материя). Това направление, наречено “механистично” възбудило реакцията и на учени от медицинските кръгове. През 1922г Рублер и Шеринг обявили за безпочвено схващането всеки един орган да се разглежда като самостоятелна единица. По-късно Ръсел, Ритър, Уитман и други обявяват биологичната цялост на човека. Артур Кастиньони пише в “ История на медицината”: “Беше времето, когато медицинският свят заседнал в лабораторията, опитвайки се да запълни празнотите ... откри, че делото на Хипократ е доказателство за биологично единство на човешкия организъм, който непрекъснато е под въздействието на множество местни патогенни атаки, но реагира като едно обединено цяло.”
За съжаление след откритията на Пастьор медицината помогнала за лечението на заболяванията, но се отклонила от целта си: вместо в центъра на вниманието й да се постави човекът, там застанали микробите.
Ролята на микроорганизмите не е да ни причиняват болести, а да осъществяват икономия в природата. Така или иначе всяка минута вдишваме хиляди микроорганизми и сме в симбиоза с тях. Щом съпротивата на организма се понижи, те се израждат, за да оцелеят при променените условия. Това означава, че нашият организъм е първопричината за заболяванията, а не микроорганизмите. Според бащата на природолечението в Гърция, И.Петру, болестта върви отвътре навън, а не отвън навътре.
Това показали и проучвания публикувани в американското медицинско списание Journal of Franklin Institute: “Учените взели един безвреден бацил от дебелото черво и го поставили в течна среда. Впоследствие направили тази среда токсична и бацилът се изродил в патогенен микроорганизъм, който можел да предизвика пневмония, тиф или дизентерия После започнали да очистват средата от токсините, в резултат на което патогенният бацил се върнал в началната си безвредна форма.”
Внимание заслужава и опитът, който се е извършил през 30-те години в САЩ: подложили дете на 6 месечна очистваща диета и закаляване (ежедневни слънчеви бани, гимнастика и др.), след това го инжектирали с тиф – резултат: детето не се разболяло. Същият опит бил извършен и с една питомна и една дива коза. Питомната, която не живее при здравословни условия, умряла след 2 дни, дивата не хванала заразата. “Следователно определяща роля има здравното състояние на организма, а не микробът.” (Петру: “Природно здраве”).
Професор Бедам, живял по времето на Пастьор и равен на него по значимост, изпил пред очите на изумените студенти шишенце с чумен материал, за да докаже, че не само микроорганизмите са виновни за заболяването от чума.
Друг пример за невъзприемчивост на организма към заболяване: Петру, който разтърсил гръцката общественост през 30-40-те години на ХХ век с прогресивното си учение за организма и здравето, при доста градуси под нулата, заедно с жена си и двете си деца (на около 5 години) се изкачили на заснежена Парнита да карат ски голи. Насъбралият се народ ги гледал как играят в снега без да мръзнат. На въпроса на журналист защо не усещат студа, отговорил: “Тайната е обща за всички. Ядем само плодове, листни зеленчуци и мляко. Тялото е освободено от възпаления и не се засяга нито от студ, нито от болести.”( вестник “Акрополис” 13/3/38г.)
Нека видим какво пише по този въпрос известният природен лечител Уилиям Харви в книгата си Food, your best medicine: “Ако ви попитам кои са най-големите откриватели, естествено ще включите в списъка и името на Луи Пастьор, първият, който обяви, че болестта се предизвиква от микроорганизми, предавани от човек на човек. Но какво бихте казали, ако ви съобщя, че не приемем неговата микробиологична теория? Джон Шо Билинкс, пионер в общественото здравеопазване, казваше: “Нужно ли е да подчертавам, че навлизането на микроорганизми в един човешки организъм само по себе си не може да предизвика възпроизвеждането им, нито пък заболяване. Резултатът зависи само от състоянието на организма.”
Пастьор е направил един прибързан извод, смятайки че решаваща роля за една епидемия има по-голямото и по-малкото количество микроорганизми.
Въпреки, че тази теория се оказа погрешна, много лекари са в плен на микробната етиология на заболяванията и непрекъснато използват лекарства за унищожаването им. Твърдят, че дифтеритът, тифът, пневмонията/крупозната/, вариолата са победени. Това е факт благодарение на подобрения жизнен стандарт – хигиенично жилище, подобрено хранене, но сериозните хронични аномалии като рак, диабет, кардиопатия, атеросклероза, нефроза, хепатит са се увеличили осем пъти и никое от потискащите антибиотични лекарства не могат да спрат смъртоносния ход на тези страшни болести.
Вместо да следвам Пастьор сляпо, аз се запитах: Е ли или не е навлизането отвън на микроби и вируси единствената причина за разрушаването на тъканите на човешкото тяло? Не идва ли заболяването и поради друга причина? Не би ли трябвало да се вземат предвид фактори, произтичащи от вътрешната за организма среда, а също и обкръжаващата? Не е ли дошло времето да разширим схващането за болест и здраве извън бактериалнaтa теория на Пастьор? Може би микроорганизми съществуват във всички нас и се размножават само в организъм заболял поради нарушени телесни функции? Или може би не е известно, че горепосочените смъртоносни болести нямат нищо общо с микроорганизмите?!
Опитвайки се да отговоря на тези въпроси, оставих Пастьор и теорията му и излязох на друг един път, който и други преди мен са изминали. За сега няма да описвам изнурителните проучвания на химията на тялото, а просто ще подчертая, че микробите не са първоначалната причина за заболяване на тялото. Предшества заболяването, следват микробите; предварително е налице замърсена вода – идват и комарите.
В изследователските и лабораторните си занимания не можах да устоя да не се обърна назад към Хипократ, който внушаваше, че болестта е резултат на някаква промяна (неблагоприятна) на околната среда. Щом се появи болест, трябва да се съмняваме за неестествено и неправилно хранене.
Както казах преди, фармацевтичната медицина днес се намира в черна фаза и тъмно невежество и измама царстват сред болшинството колеги що се отнася до храненето. В тази сфера Хипократ е бил вещ, прогресивно мислещ учен.
Първото му верую за здравето е било здравословното хранене и регулиран начин на живот.
Вярвал е, че природата лекува и мястото на лекаря е да я подпомага.
Вярвал е, че заболялото тяло има нужда от период на почивка, не само телесна, но задължително химическа, което се постига само с абсолютен глад и здравословно хранене, което дава възможност на органите да отделят натрупаните излишни вещества и така да се прочисти и излекува тялото.
Малко са тези, които уважават тези Хипократови принципи.
Теорията, че заболяването е резултат на ендогенната токсемия, т.е.отравяне на организма поради причини вътре в него, не се харесва на болния.”
Нека чуем мнението на хомеопатите, което се изразява от К.Дестефанос в книгата му “Възражението на Асклепиев”:” Медицината упорито отказва да въздейства на динамичния човешки организъм. Медицината се занимава главно с разрушаването или изграждането на микробите, но никога не се е интересувала от комплекса от процеси, които правят организма способен да произведе такива биологични отпадъци!”
Следователно хомеопатията се занимава с психодинамичното поле на човека,допълвайки по този начин естествената физиотерапия.
Теорията на Пастьор доведе до неконтролирано използване на лекарства, повечето от които са разрушителни за човешкото здраве – може да премахват симптома (не причината), но много често предизвикват неприятни последствия. Антибиотиците убиват и полезните за организма микроби и по този начин разклащат имунната система. Типичен пример е хининът. Използва се широко както аспирина. В последствие, обаче, бяха открити странни действия в много пациенти и се забрани разпространението му.

 

ПЪРВОПРИЧИНИТЕ ЗА ПОЯВАТА НА БОЛЕСТТА

 

Болестите – тези „неканени гости“, които се появяват „изведнъж“ в живота ни и носят със себе си болка, дискомфорт и дисбаланс в тяло ни. Истината е, че пътят към една болест, особено хронична, е доста по-дълъг и макар често да има отключващ фактор, който води до реалното ѝ проявление, то самото нарушаване на хармонията в нашия организъм е започнало много по-рано и колкото и да не ни се иска да признаем, ние сме били тези, които са извървели този път стъпка по стъпка, изпращайки ден след ден покани на този така нежелан гост. Причините за заболяванията всъщност се коренят в натрупването на множество фактори като средата, в която живеем, всекидневния ни хранителен режим, начина ни на живот. Най-общо можем да разделим тези фактори на външни или такива, които не зависят от нас и вътрешни. За радост с най-голямо значение са тези, които са напълно в наш контрол  и за жалост на тези от нас, които предпочитат да търсят вината другаде, но не и вътре в нас.

Към външните причини спадат наследствените предразположения към дадена болест, но тук трябва да се има предвид, че тази потенциална заплаха може никога да не прерасне в реална. Околната среда, климатичните условия, замърсяването на въздуха често се споменават като опасни фактори, увреждащи нашето здраве, но истината е, че ако не става въпрос за радиационно излъчване, рязка промяна в условията или постоянно излагане на вредно въздействие (работа с тежки химикали и пр.), то трябва да имаме предвид, че организмът ни има собствени механизми на адаптация и модулация, така че да се приспособи към постепенно променящите се условия. Към тази група въздействия можем да причислим също и злополуките (удари, счупвания, катастрофи) и ситуациите, в които за кратък момент сме изложени на много силен и интензивен стрес, които често служат като отключващ механизъм към редица по-нататъшни проблеми. Всички тези фактори имат своето значение, но то е по-слабо и често недостатъчно, за отключването на дадено заболяване.

Към вътрешните условия за появата на различни болести можем да откроим две важни движещи сили: начинът ни на хранене и начинът ни на живот.

Как се храним, с какво, по колко пъти на ден, какво количество храна изяждаме наведнъж  – отговорите на тези въпроси са изключително важни, за да си дадем сметка с какво „гориво“ зареждаме нашето тяло и даваме ли му достатъчно качествена енергия и в количества, възможни за обработване?

Добре е всеки сам или с помощта на специалист диетолог да открие своя личен режим на здравословно хранене, чрез който да балансира жизнената енергия на тялото си.

Колко вода пием на ден също е от изключително значение. Водата е лекарство – нашето тяло се състои от 70-75% вода и за да го поддържаме, трябва да пием вода. Минимумът е поне 30млл/кг- на ден (чиста вода, в която не се включват течности като кафе, чай, сокове и др.)

Начинът ни на живот е най-важният фактор за появата на различни болести, на който трябва да обръщаме внимание, тъй като именно грешките в него водят до нарушаването на баланса и хармонията в нашето психическо и физическо състояние. Тук спадат: количеството на стрес в ежедневието ни и как го управляваме, колко се движим всеки ден, дали излизаме сред природата, дали релаксираме, потискаме ли емоциите си или умеем да споделяме, какви са страховете ни и как се справяме с тях. 

Начинът ни на мислене също има своето важно значение – излъчената към другите агресия се връща към нас и руши тялото. Докато ако мислим позитивно, стараем се да омекотяваме всичко в себе си, излъчваме любов, говорим с любов, това е и енергията, която се връща към нас, а една положителна вибрация не може да разрушава, може единствено да  помага.

Стресът – безспорно е една от най-опасните причини, разрушаващи нашето тяло. Ако ежедневно сме подложени на него и не сме успели да си изградим механизъм за управлението му и начини за релаксация, то нивото на киселинност в нашия организъм се повишава, а това от своя страна води до дисбаланс. Тялото ни се опитва да неутрализира това състояние с цената на известни жертви, които в последствие отключват редица заболявания. Когато се намираме в стресова ситуация, организмът ни е под високо напрежение, на което не е възможно да издържи дълго време, а къде този заряд ще намери своето разрешение зависи от това, къде е нашето слабо място. В началото това състояние може да започне като лека болест и постепенно да се влоши и прерасне в по-сериозно заболяване. Именно ежедневният стрес е сред основните причини за появата на едни от най-разпространените болести на нашето съвремие като диабет, множествена склероза и рак.

Потискането на емоциите  също довежда до редица заболявания. Всяка една болест може да бъде отключена на база потискане, несподеляне, затваряне в себе си. Първоначално може да започне с депресия, а по-късно да се появи и патологията. Важно е да умеем да споделяме, не да затваряме болката в себе си. Ако не изказваме проблемите си, то ние ги преповтаряме в мисълта си и така се получава един затворен цикъл, от който не можем да излезем – т.н. вътрешен диалог. Трябва да изкажем стаеното в нас на глас, да го чуят ушите ни,  да го възприеме мозъкът ни, душата ни, за да  можем да анализираме ситуацията, тъй като докато тревогата е вътре в нас, сякаш се оглеждаме в криво огледало. Именно споделянето ни помага да се огледаме наистина, да видим, да осъзнаем ситуацията и да намерим начин как да излезем от нея без тя да ни разрушава.

ЗАБРАВЕНАТА МЕДИЦИНА – ЗА ПОЛЗИТЕ ОТ АЛКАЛНОТО НАЧАЛО В ОРГАНИЗМА
Алергии, Артрози, Бактерии, Безплодие, Болки, Бъбречни заболявания, Вени, Имунитет, Колит, Кръвоносна система, Мъжко здраве, Панкреас, Паразити,Пикочо - полова система, Хемороиди, Хрема, Цистит, Черен дроб, Язва
 
Какво предизвиква влошаването на човешкото здраве и води до редица терминални заболявания? Ако запитате някой лекар, той може да ви говори с часове за всички възможни причини. Те могат да бъдат хиляди, а сложната форма на обяснение – неразбираема за обикновения пациент.
Много от дипломираните специалисти не са и чували името на немския учен Ото Хайнрих Варбург, получил Нобелова награда за откриване на основната причина за раковите заболявания. Ученият от еврейски произход стига до едно просто, но гениално разкритие – туморните клетки имат pH 6 и не могат да оцелеят, ако се подложат на алкална атака – над pH 7, в среда, богата на кислород.
В своя труд “Метаболизмът на тумора”, биохимикът Ото Варбург показва, че всички ракови форми живеят добре при съчетание от две условия – висока кръвна киселинност и хипоксия. Туморните клетки успяват да се развиват добре в среда, богата на глюкоза и без кислород. Те са анаеробни (не поемат кислород) и високите концентрации кислород са фатални. На основата на това си откритие, ученият категорично доказва, че начинът на хранене и живот е силно значим за общото ни здравословно състояние, а от там и за развитието на раковите заболявания.
Доктор Варбург получил своята Нобелова награда през 1931, след 46 поредни номинации /за периода от 1923 – 1931/, като 13 от тях в последната година. Неговото откритие предизвикало шумен научен интерес, който за съжаление съвпаднал с идването на власт на национал – социалистите. Ученият не напуснал Германия, а продължил своята научна дейност, в доста сложните години след това. Интересен факт е това, че въпреки това, че му е било забранено да преподава, трябвало е да спазва всички ограничения за хората от еврейски произход, била му е дадена огромната свобода да работи в своята лаборатория и да развива своите изследвания за рака. Елитът на Третия райх живо се е интересувал от неговите разработки, дори самият Хитлер е бил смятан за негов покровител. Работата му се считала за „стратегическа „ от немската индустрия. Всички добре разбирали, че тайната на лечението на рака е най-мощното оръжие за завладяване и контрол над света.
Ученият изкарва тежките години на Втората световна война в своята лаборатория. През 1944 година той получава нова номинация за втора Нобелова награда заради откритията му в областта на физиологията, но заради неудобната политическа ситуация, той не е избран да я получи. След края на войната, доктор Варбург не променя затворения си начин на живот, вечно скрит в своята лаборатория, която междувременно превърнал и в свой дом. Той живеел толкова изолирано, че почти избягвал срещите с хората. Когато през 1952 година му е присъдена научна титла от Университета в Оксфорд, той им пише учтиво писмо, с което благодари и моли да му изпратят наградата по пощата, защото няма време за пътуване.
Затвореният му начин на живот, самотата и тежкото наследство от войната превърнало Ото Варбург в класическия „луд учен“, който живее в своята изолирана среда, а опитите му за контакт с външния свят са най-малкото странни. В редките си изяви пред медиите, докторът говорел за неща, които научният свят от онова време не разбирал и не приемал. В триумфа на химичната и фармацевтичната индустрия след войната, Ото Варбург говорел за природолечение, съобразен и разумен живот, билки, гладолечение, въздържане от „лекарство за всичко и всички“, модел, който тепърва се налагал във фарма бизнеса. Трудно било на хората от онова време да възприемат и неговите коментари за набиращият сила модерен начин на хранене – бързата храна, която е основна предпоставка за затлъстяване и свързаните с това заболявания.
Всички знаем, че единицата за измерване е е PH, със стандартни стойности между 0-14, където 7 е неутрална зона, под 7 е кисела среда, а над 7 – алкална. Доктор Варбург твърдял, че здравословният начин на живот /комбинация от селектирани храни, модел и ритъм на сън и почивка, физическите упражнения/ силно подпомагат алкалната страна, което по естествен начин осигурявало нормална и здравословна среда, в която туморни образувания просто не могат да се развият или бързо закърняват .
Точно обратното – лошата храна и редица други фактори, като алкохол и тютюнопушене, безсъница и стрес, силно развивали киселинната среда, което било предпоставка за развитие на редица терминални заболявания. Твърдението му го превърнало в нещо като „адвокат на здравословния начин на живот“, който стигал до неща, неразбираеми за неговите съвременници. Докторът сам отглеждал пшеница, мелел я и правил хляб. В ресторантите често вместо чай си поръчвал гореща вода и правел чай с билки, лично набрани от него. Бил особено селективен по отношение на млечните произведения, като употребявал само мляко и масло, отглеждани в определени ферми. Практикувал редовно дълги разходки, с които поддържал здравословното си състояние.
Истинска сензация предизвикало появяването му като експерт на процеса срещу Йозеф Иселс. Въпросният лекар имал практика, в която лекувал терминални/онкологични заболявания с диета, въздържане от алкохол, кофеин, акцент върху здравословния начин на живот и употребата на редица хранителни добавки. След 4 години в съда, не без помощта на д-р Варбург, всички обвинения отпаднали, а Иселс могъл да възстанови своята практика.
Няма съмнение, че експертизата на Нобеловия лауреат успяла да промени хода на делото.
Самият д-р Варбург намирал доста сходни неща между неговите идеи и разработките на доктор Иселс. Това било причина и да излезе от своята изолация и да застане в качеството си на експерт пред обществеността.
До самата си смърт от белодробна емболия през 1970 година, Ото Варбург не нарушил своя начин на живот, а вероятно голяма част от неговите разработки останали само в главата му. Светът загубил един от най-великите учени на модерните времена, който предсказал глобалното замърсяване, затлъстяване и всички проблеми и болести, които ги съпътстват.
Едва през 80-те години, науката успяла да обърне отново внимание на идеите на доктор Варбург. Съвсем по различен начин звучали думите и записките му в модерния свят, доминиран от стреса, бързата храна, нездравословния начин на живот, пушенето, алкохола и всички възможни вредни привички, които били станали вече изгоден бизнес, от който се печелели пари. Трудно било да се приеме, че универсалното лечение е просто крачка назад – в природосъобразния начин на живот, с разумно хранене и въздържание от вредни навици. Теорията за битката между алкалната и киселинната среда се оказала единственото разумно обяснение на бума от онкологични заболявания, който все още не е намерил своя връх. Разработките на гениалния учен станали поле за развитието на нови и алтернативни подходи в профилактиката и лечението на онкологичните заболявания по цял свят.
 
 

ХРОНИЧНО СЛАБО ИЗРАЗЕНА МЕТАБОЛИТНА АЦИДОЗА И КАК ТЯ ВРЕДИ НА ЗДРАВЕТО

Далеч по-разпространената форма на киселинно-алкален дисбаланс – хроничната слабо изразена метаболитна ацидоза, се причинява от постоянното натрупване на излишък от метаболитни киселини в тялото. Този процес се задълбочава с напредването на възрастта, понеже бъбреците отслабват, но благодарение на начина ни хранене може да се прояви и у съвсем млади хора. Този начин на хранене включва свръхконсумация на киселинообразуващи храни – като белтъчини, захар, зърнени и рафинирани храни,кафе, алкохол и газирани напитки – и недостатъчен прием на алкалообразуващи плодове, зеленчуци, ядки и семена. В резултат нашата биохимия работи в условия на лек, но хроничен киселинен уклон, който създава благоприятна почва за различни проблеми със здравето.
Различни научни изследвания хвърлиха светлина върху биологичната цена, която плащаме за насилственото приспособяване към хроничната ацидоза.
Сред проблемите, предизвикани от това състояние, са:
1. Загуба на калций чрез урината, размекване на костите и развитие на остеопороза.
2. Редуцирано костно израждане.
3. Завишени нива на хормона от паращитовидните жлези, който прави костите чупливи и предразположени към фрактури.
4. Изчерпване на калиевите и магнезиеви запаси на тялото с последваща тенденция към хипертония и възпаления, както и към болките,свързани с тях.
5. Протеинов катаболизъм/разграждане на протеина/, в резултат на който мускулите се изхабяват и възрастово обусловената загуба на мускулна маса се увеличава.
6. Потискане на протеиновия синтез, водещо до неспособност на клетките, тъканите и органите да се възстановяват напълно.
7. Възпаление на уритарния тракт и пикочния мехур, което, в съчетание с незадоволително възстановяване, може да доведе до често и болезнено уриниране.
8. Подтискане на хормона на растежа, инсулиноподобния растежен фактор и други хормони на хипофизата, което води до некачествено обновяване на тъканите и хормонална дисфункция.
9. Ускорено стареене вследствие натрупването на киселинни отпадни продукти.
10. Увеличено производство на свободни радикали – нестабилни молекули, които увреждат клетките – водещо до влошаване на болките и възпаленията и понижаване на имунната защита.
11. Окисляване на свободните радикали, което пречи на действието на антиоксидантите и увеличава риска от дегенеративни заболявания и преждевременно остаряване.
12. Тенденция към отслабване на съединителната тъкан поради увеличаване на броя на свободните радикали, породени от хронични възпаления, което води до по-нататъшни възпаления и болки.
13. Увеличен риск от образуване на камъни в бъбреците.
14. Намалено освобождаване на клетъчна АТФ-енергия, което причинява нарушение на функцията на клетките и от там на органите.
15. Увеличено задържане на течности в резултат на излишното им натрупване в телесните тъкани.
16. Нарушено равновесие на бактериалната флора с придружаващи проблеми на храносмилането.
17. Подпомагане на развитието и разпространението на естествени ферменти и гъбички, които виреят в киселинна среда.
18. Създаване на благоприятна почва за редица вируси, които изискват киселинна среда, съчетана с ниско ниво на действие на антиоксидантите.
19. Намаляване на енергийните запаси на мозъка, което води до отслабване на паметта.
20. Намалена способност за практикуване на високо интензивни спортове.
21. Увеличена киселинност в устната кухина, водеща до небалансирана устна бактериална флора и оттам – до разрушаване на зъбите и възпаление на венците.
22. Поява на лека форма на хипотиреодизъм и хронично свръхпроизводство на стресовия хормон кортизол, водещи до редица негативни ефекти върху тялото.
23. Понижаване на нивата на фосфор в кръвта, което може да доведе до загуба на апетит, анемия, мускулна слабост и други здравни проблеми.
24. Недостатъчна чернодробна детоксикация, потенциално отговорна за натрупването на токсични отпадъци в тялото.

Този поменик може да се увеличи и с това, че раковите клетки се развиват в кисела и анаеробна среда, но преди всичко показва, колко пагубен за тялото може да бъде киселинно-алкалният дисбаланс.

Високо киселинообразуващи храни

Светла бира, Водка, Джин, Скоч, Английски мъфини, Газирани безалкохолни напитки/повечето видове/, Бекон, Йодирана трапезна сол, Бисквити, Телешки бифтек, Соеви зърна, Говежда наденица, Брашно от бял ориз, Бяло пшеничено брашно, Соево брашно, Бял/дестилиран/ оцет, Бял хляб, Бяла/кристална/ захар, Вафли/бяло брашно/, Сирене гауда, Месо, Мляно месо, Наденица, Хамбургери, Хот дог, Горчив шоколад, Соев грис, Десерти, Курабии, Торти, Пайове, Понички, Пудинги, Сладолед, Чийзкейк, Еленско месо, Сирене ементал, Кафява захар, Малц, Грис, Соев грис, Корнфлейкс със захарно покритие, Соево мляко, Йогурт, Какао на прах, Картофен чипс пържен, Картофи пържени, Кафе, Кексове, Кола, Конфитюри-желета и сладка, Кроасани, Крутони/бяло брашно/, Кус-кус-бяло брашно, Паста-бяло брашно, Лазаня, Лешниково масло, Лешници/цариградски/, Макарони-бяло брашно, Мая, Свинско месо, Салам от свинско или говеждо, Свинска наденица, Телешко месо, Миди, Млечни шейкове, Овнешко мляно месо, Моцарела, Омар, Орехи, Червен винен оцет, Палачинки-бяло брашно, Патешко месо, Пилешка супа, Пилешки хапки-пържени, Бял хляб, Пици-бяло брашно, Царевичен сироп, Протеин на прах-повечето видове, Пържени храни – всякакви, Сирене чедър, Твърдо сирене-повечето видове, Сирене камембер, Скариди, Соев протеин-изолат и концентрат, Соева извара-тофу, Фъстъци, Царевичен чипс-пържен, Шоколад-готварски, млечен, натурален, Яйчен белтък на прах.

Средно киселинообразуващи храни

Агнешко месо, Тъмна бира, Червено вино, Бяло вино, Аспартам, Бензоати /консерванти/, Биволско месо, Фъстъци, Пуешка наденица, Братвурст, Ечемичено брашно, Пълнозърнесто брашно, Ръжено брашно, Царевично брашно, Булгур, Бял ориз, Бял костур, Бяла риба, Винервурст, Черен дроб, Горчица, Царевичен грис, Домашни плодови пайове, Доматен сос с месо, Говежди дроб, Пилешки дроб, Ечемик, Желатин, Заешко месо, Захарин, Овесени трици, Ръж, Корнфлейкс, Житни трици, Подсладено козе мляко, Подсладено краве мляко, Подсладено овче мляко, Калкан, Калмари, Камбала, Безкофеиново кафе, Кетчуп, Козе месо, Малцов оцет, Пастет от аноа, Сладки кисели краставички, Сладко-кисел сос, Крема сирене, Кремвирши с пуешко, Кремвирши с говеждо, Кремвирши със свинско, Лаврак, Лебервурст, Свинска мас, Соево олио, Фъстъчено олио, Царевично нишесте, Масло от шам-фъстък, Фъстъчено масло, Зрели маслини, Пастърма, Пиперони-салам, Пуешки гърди, Шунка пуешка, Шунка свинска, Еленско месо, Наденица-различни видове, Краве мляко-шоколадово, Морска треска, Колбаси, Оризово мляко, Нар, Хляб пълнозърнест, Пилешко месо и дробчета, Патешко месо, Пуешко месо и колбаси с пуешко, Пуканки, Морски риби и морски дарове, Ръжен хляб-100%, Свинско месо, Извара, Червени боровинки, Шамфъстък.

Ниско киселинообразуващи храни

Оризово вино, Бадемови крекери, Бадемово мляко/подсладено/, Бакла, Балсамов оцет, Барбекю сос, Къри на прах, Бял боб, Дребен бял боб, Грах-зелен, лющен зелен и жълт, Зелен фасул и Жълт зелен фасул с неоформени зърна, Нахут, Черен боб, Маслен боб, Борови ядки, Брашно от амарант, Брашно от кафяв ориз, Брашно от просо, Брашно от тритикале, Доматен сос или микс, Доматена супа, Доматено пюре/консерва/, Домати, Заквасена сметана, Сок от моркови, Манголд, Моркови/конвенционални/, Ревен, Спанак, Червен пълзящ боб, Обикновена елда на каша, Кафяв ориз, Просо, Пшеница-нерафинирана, Царевица, Царевично брашно, Елда, Овесена каша/подсладена/, Козе мляко, Краве мляко, Овче мляко, Кефир, Миди, Кленов сироп, Майонеза, Лешникови крекери, Масло, Растителни масла-повечето видове, Рапично олио, Слънчогледово олио, Сусамово масло, Шафраново масло, Мед, Черен чай, Ябълков сок-подсладен, Оризов оцет, Паста от кафяв ориз, Сливи, Сини сливи, Смокини, Фурми, Стевия, Салата от нарязано сурово зеле, Семена от амарант, Извара, Сметана, Заквасена сметана, Сушени кайсии, Сушени сини сливи, Сушени смокини, Сушини фурми, Вегетариански хамбургер, Хумус, Яйца-цели, Яйца-само белтъците.

Списък на ниско алкалообразуващите храни

Бадеми, Бадемово масло, Бадемово брашно, Бадемово мляко, Дафинов лист, Индийско орехче, Кориандър, Семена от копър, Лют червен пипер, Целина, Боб постен, Брашно от елда, Овесено брашно, Брюкселско зеле, Грах, Гроздов сок, Гхи/пречистено масло/, Гъби, Див ориз, Тръстикова захар/органична/, Зелен чай, Зеленчукова супа, Краставици, Моркови, Зехтин, Киноа, Японски ориз, Овесена каша-неподсладена, Каша от овесени ядки-неподсладена, Извара, Индийско орехче, Картофен чипс-печен, Пържени картофки-домашни, Кокосово масло, Кокосови орехи, Лют сос, Чили сос, Конопени семена, Кълнове-повечето видове, Ленено семе, Ленено масло, Олио от авокадо, Рибено масло, Макадамия орехи, Спирулина, Портокалов сок, Сок от ягоди, Сок от круши, Билков чай-повечето видове, Ябълков сок, Песто сос, Печени ябълки – подсладени, Слънчогледово семе, Сусам, Чиа, Вегетарианска супа, Сусамово масло.

Списък на средно алкалообразуващите храни

Авокадо, Австралийска тиква, Артишок, Бамя, Банани, Босилек, Естрагон, Канела, Кардамон, Кимион, Кресон, Майорана, Мащерка, Черен пипер, Риган, Зелен фасул и Жълт зелен фасул с оформени зърна, Фасул с неоформени зърна, Леща, Бобови кълнове, Бобови растения, Боровинки, Бор, Босилек, Броколи, Глухарче, Грейпфрут, Грозде, Печени ябълки, Жълти сладки чушки/камби/, Бяло зеле, Китайско зеле, Савойско зеле, Червено зеле, Праз лук, Зелена салата, Зелени сладки чушки, Артишок, Бамя, Маруля-различни видове, Патладжан-син домат, Ряпа, Жълти-Зелени-Червени камби, Различни тикви и тиквички, Червено цвекло, Чесън, Чушки/пиперки/-жълти-зелени-червени, Златен сироп/светла меласа/, Златни стафиди, Кайсии, Канела, Кашу, Келп, Кимион, Кисело зеле, Кокосово мляко, Корени на целина, Кориандър, Кресон, Круши, Бобени кълнове, Зелена салата смесена, Лют сос, Лятна тиква, Маниока, Маракуя, Масло от кашу, Зелени маслини, Меласа, Ябълков оцет, Печени картофи/с кората, белени/, Портокали, Праскови, Стафиди, Френско грозде, Череши, Ябълки, Нектар от агаве, Петмез, Соев сос, Борш, Тарос/естрагон/.

Списък на високо алкалообразуващите храни

Алое, Алабаш, Ананас, Аспержа, Бакпулвер, Банани за готвене, Батати, Джинджифил, Магданоз, Морска сол, Червен пипер, Билкови чайове-повечето видове, Брюква, Диня, Дюля, Див копър – резене, Корен на репей, Листно зеле, Лук, Люти чушки, Цикория, Пащърнак, Репички, Сладки картофи, Японска тиква, Целина, Ямс, Зимна тиква, Кестени, Киви, Мисо – соев пастет, Хрян, Копър, Корен от копър, Къдраво зеле, Къпини, Лайм, Лимонов сок, Малини, Манго, Мандарини, Пъпеш – медна роса, Мускусен пъпеш, Чай от джинджифил, Папая, Райска ябълка, Пиперки, Пъпеши, Фурми, Ягоди, Ряпа, Тиквени семки.

РОЛЯТА НА БЪБРЕЦИТЕ ПРИ ЗАКИСЛЯВАНЕТО НА ОРГАНИЗМА
Задължението на бъбреците е да извеждат излишните киселини. Те са претоварени с ежедневния прилив на киселини към тях, който се предизвиква от стреса, неправилното хранене, химическите отрови и отровните вещества, които постъпват от околната среда. Отслабените бъбреци не могат докрай да изведат от организма постоянно образуващите се заради неправилното хранене киселини – пикочна, оцетна, млечна, сярна и др. В резултат в лимфните пътища възниква застой на кисели течности. За да разреди киселините, организмът натрупва вода, появяват се отоци. Организмът се опитва да разреди отровните вещества, задържайки вода. Застоят на киселини в организма води до увеличаването на лимфните възли. Все повече се разпространяват гъбичните заболявания, които са съпътстващо явление при ацидоза; това нанася голяма вреда на клетките на черния дроб и мозъка, отравяйки ги с токсичните продукти на обмяната на веществата – амоняк, феноли, алдехиди, афлатоксини и др.
Нашата западна култура знае много малко за киселата среда в организма. Днешните хора живеят с пренаситени с киселинни течности в тялото. В менюто ни всеки ден постъпват 80-90% киселинообразуващи продукти и напитки. Въглехидратните храни чрез химически реакции образуват киселини. Киселинообразуващи са месото, рибата, яйцата, киселомлечните продукти, кашкавалите, макароните(бялото брашно) и хлебните изделия. Злоупотребата с месо води до образуването на пикочна киселина и пикочнокисели соли. Презакислените и зашлаковани клетки застиват в неподвижност. Еритроцитите губят еластичността си и така се влошава процесът на кръвообращението.
За да сме здрави, трябва да избягваме всичко, което може да доведе до образуването на киселини в организма ни. Опасността от презакиселяване на тъканите е много по-голяма, отколкото опасността от преалкализиране. Алкалните вещества лесно могат да бъдат изведени от организма чрез достатъчно течности. Киселините, дори неутрализирани, се натрупват в организма във вид на соли. Алкалните храни и напитки – пресни узрели плодове, зеленчуци, зародиши и кълнове от растения, алкални билкови чайове и зеленчукови сокове и най-вече алое, поддържат в организма баланса между киселини и алкали и неутрализират излишъка от вредни киселини.

10 начина да изградите и поддържате тялото си алкално:

1.Узнайте каква е алкалността на тялото ви: първата стъпка към получаването и поддържането на алкално тяло е да определи вашето рН по скалата киселинност - алкалност. Тази скала е с номера 0-14, като идеалното число за всяко човешко същество трябва да бъде 7,3, което е леко алкално и е напълно балансирано. За да определите числото, трябва да закупите рН ленти или рН-метър за тестване на урината или слюнката при събуждане.
2.Яжте алкални храни: целта е да се ядат повече алкални и по-малко кисели храни, така че тялото ви да се повлияе от нейните алкални свойства.
3.Управлявайте вашия стрес. Стресът е един от най-големите виновници за насърчаване на вътрешния киселинност. Помъчете се да разберете какво го причинява и просто се отървете от него.
4.Отървете се от преработените храни: това са храните, които заемат фризерите и рафтовете на магазините за хранителни стоки. Търсете по-здравословните им натурални версии, които подпомагат вашия алкален баланс.
5.Развийте позитивния поглед към себе си и околните, т.е. това, което може да се нарече Дзен отношение: вие сте това, което мислите, така че ако мислите ви са щастливи, позитивни и здрави, независимо от текущата ситуация, така и ще бъде.
6.Алтернативни терапии: Всяко едно от предписваните и продавани лекарства е кисело и ако не е възможно да спрете приема му, винаги можете да практикувате алтернативни терапии. Алтернативните терапии включват акупунктура, вендузи, медитация, масаж, четкане на суха кожа и дълбоко дишане. Тези алтернативни терапии притежават лечебни способности, които могат да премахнат необходимостта от медикаменти.
7.Детоксикация: тялото се нуждае от непрекъсната детоксикация и от храните, които поемате, и от замърсителите на околната среда. които влизат в органите. Пиенето на изцеден сок редовно, хидратиране с чиста вода и пиене на детоксикиращ чай са лесни начини да си помогнете да запазите тялото си чисто.
8.Упражнение: движение най-малко 30 минути на ден, 5 дни в седмицата може да помогне като освободи здравословни ендорфини, ускори детоксикацията и съживи клетките и органите.
9.Използвайте всичко природно: отървете се от химически базираните почистващи препарати и използвайте такива, които съдържат само естествени съставки. Отървете се от конвенционалните лосиони, масла, почистващи средства и грим - те съдържат нефт, канцерогени и множество други опасни вещества, които могат да нахлуят в тялото ви и да създадат киселинност. Използвайте само естествени продукти, които насърчават здравето и красотата.
10.Подобрете въздуха, който дишате: откажете се от пушенето и подобрявайте качеството на въздуха чрез проветряване, стайни растения и естествени пречистватели.
By Prof. Hesin
http://blogs.naturalnews.com/10-ways-get-maintain-alkaline-body/

След очистване от токсини е много важно да се възстанови флората на червата и да се укрепи имунната система. Всичко това спомага за борба със стареенето и болестите.
Съставът на приятелските бактерии живеещи в червата се изменя постоянно. В храносмилателната система съществуват повече от 100 трилиона жизнеспособни бактерии, съществуващи в симбиоза или намиращи се в антагонистични отношения. Те притежават различни ферменти, изпълняващи различни типове метаболизъм, преобразувайки субстанциите в съединения, които могат да влияят на хранителните вещества, физиологическите функции, ефективността на лекарствата, възникването на раковите клетки, съпротивляемостта на инфекции и стареенето.
Разстройване във функциите на чревната флора се получава от антибиотици, стрес, грип, прекомерна употреба на алкохол и образуващи киселина продукти. Това води към риск от заболяване и е част от процеса на стареене.
Когато се случва такова разстройство способността да се преработват хранителните вещества отслабва, ние се чувстваме подути, появява се запек и се увеличава чувството за дискомфорт.
Помръкнал поглед, лоша кожа, повяхнали коси и дълбоки бръчки – това са тези трудно уловими признаци, които свидетелстват за неблагополучия във вътрешно чревната флора. В здравото тяло ацидофилните бактерии се разполагат по цялата дължина на тънкото черво, а бифидобактерията – от долната част на тънкото черво до дебелото. Тези млечнокисели бактерии изработват вещества, които понижават рН в червата /увеличават киселинността/ и по този начин убиват болестотворните бактерии. Освен това те активират микрофагите /хранещи се с токсини/, които също унищожават вредните бактерии. Дебелото черво е главно поле за битката с бактериите.
Ацидофилните бактерии се намират в тънкото черво, а по-голямата част от бифидобатериите – в дебелото черво.
Ние можем да увеличим числото на тези необходими за нашия организъм бактерии, вкарвайки ги в него с храната. Обаче, за да попаднат в дебелото черво, бактериите постъпващи отвън трябва да преминат през киселинната среда на стомаха.
Болшинството от млечнокиселите бактерии, съдържащи се например в киселото мляко и много други млечни продукти, не издържат на стомашната киселина и попадат в червата вече мъртви. Най-устойчиви от тях, съгласно последните изследвания, са бифидобактериите, които е възможно да достигнат червата живи. Всеки път, когато вие употребявате в храната “полезни бактерии”, правете това в края на храненето, тогава те ще съумеят да се “прокраднат”, защото киселината е отслабена от преработването на храната.
Bacterium longum, Lactobacillus acidophilus и Bacterium bifidum – са трите най-широко разпространени вида бактерии и те са добре съвместими помежду си.
Тяхната приспособимост към жизнената среда е извънредно висока, когато културите на тези бактерии са отделени от човешкия организъм. Тези мънички бактерии, особено Lactobacillus acidophilus, играят изключително важна роля за дейността на организма.
Те произвеждат храносмилателни ферменти, много витамини от група В, предпазват повърхността на лигавицата на чревната обвивка, унищожават болестотворните бактерии, намаляват количеството на газовете и спомагат дишането, предотвратяват разстройството на червата.
Също така се изследва възможността за прилагане на млечнокиселите бактерии в лечението на онкологичните заболявания.
Приемането на полезни за храносмилането бактерии, като добавка към хранителния режим, улеснява усвояването на храната и насища организма с оптималните комбинации от много необходими субстанции, като протеини, въглехидрати, минерални йони, микроелементи, аминокиселини, витамини и ферменти.
Интересен експеримент е проведен през 1977 година в биохимическата лаборатория на Швейцарския технологически колеж в Цюрих: човешки клетки /в епруветка/ били култивирани в условия на хипер- и хипогравитация в совалката Спейсшатъл на НАСА. Известно е, че в условия на безтегловност при астронавтите се получава намаляване производството на лимфоцити, необходими за защитната система на организма. Когато въвели добавка от Lactobacillus acidophilus, резултатът показал, че частично ограничената активност на клетките в условията на микрогравитация, може да бъде възстановена в значителна степен или компенсирана.
Други изследвания доказали, че тази субстанция притежава добро противоинфекциозно действие.
Свойството да се потискат патогенните микроорганизми – е основното преимущество при приемането на ацидофилус бактериите, особено сега, когато повсеместно се влошава качеството на питейната вода.
Здравият храносмилателен тракт по-бързо се справя с гнилостните и болестотворните организми, отколкото бедния на приятелски бактерии.
Съгласно справочника в здравите черва, в нормално състояние се съдържат 85% млечни бактерии и 15% бактерии коли. Реалното съотношение на тези типове бактерии е обратното, което води до образуването на газове, подуване, чревно и храносмилателно отравяне, запек и лошо усвояване на хранителните вещества и, на свой ред, увеличаване растежа на бактерията кандида.
Нарушаването на това важно съотношение зависи от много фактори. Това са болестите, стресът, увеличаването на заразени с бактерии и пестициди хранителни продукти в нашия порцион и особено употребата на антибиотици.
Продължителното приемане на антибиотици разрушава млечните бактерии в храносмилателната система, което стимулира растежа на вредните микроорганизми. Това води до стомашно-чревни инфекции и гниене на храната в червата. Това гниене води до всевъзможни последици от образуването на различни отровни вещества, поразяващи организма и влошаващи здравето като цяло.
Млечните бактерии сами по себе си изработват редица вещества-антибиотици, включително адидолин, ацидофилин и лактоцидил.

Двадесет и две причини за да се правят очистващи програми и да се приемат алое, витамини, минерали, пробиотици и фитокомпоненти.
1. Алкохол – излишъкът от алкохол влияе отрицателно на наличието и усвояването на повечето от хранителните вещества.
2. Горещо кафе, чай и подправки – постоянната употреба на горещи течности или излишъкът от такива дразнители, като кафе, чай или подправки, могат съществено да понижат отделянето на храносмилателни течности , което влошава извличането на витамините и минералите от храната.
3. Готови за употреба продукти – храна, претоварена с пречистени въглехидрати /захар, глюкоза/ , бяло брашно, бял хляб и бял ориз, значително увеличават потребността на В-витамините.
4. Тютюнопушене – тютюнопушенето или постоянното вдишване на дим сериозно изчерпват запасите или съвсем потискат витамините С, Е и бета –каротина.
5. Лошо храносмилане – даже ако вие ядете качествена храна, неефективното храносмилане спомага отлагането на непреработени остатъци от храна.
6. Травми – физическото увреждане на кожата и костите увеличава потребността от цинк, витамин Е и други хранителни вещества, участващи в механизма на възстановяването на клетките.
7. Прекалена обработка на храната – дългото приготовление на ястията или прегряването на месото и зеленчуците водят до окисляване и разрушаване на термично неустойчивите витамини, като витамин А, В-група, С и Е.
8. Слабителните – злоупотребата с вредни синтетични слабителни може да доведе до лошо усвояване на минералите и витамините от храната, тъй като се намалява времето за престоя на храната в стомашно-чревния тракт.
9. Антибиотици – необходими за унищожаването на опасни бактерии, антибиотиците в това време разрушават полезните бактерии на червата, които синтезират такива вещества, като витамин К и фолацин. Антибиотиците предизвикват снижаване на нивото на витамин В.
10. Стрес – химически, физически или емоционален.
11. Отсъствие на хранителни вещества в растителните продукти – по-голямата част от почвата, на която израстват растителните продукти, практически не съдържат витамини и минерали, затова ги няма и в растенията. Десетилетия интензивна експлоатация на почвата и прилагане на торене и химикали водят до изчерпване на запасите на недостигащите елементи в почвата.
12. Вегетарианска храна – вегетарианската диета, изключваща месо и други животински продукти, трябва да бъде прецизно планирана.
13. Хранителна алергия – изключването на цели групи продукти от порциона на хранене поради индивидуалната непоносимост към глутен или лактоза, водят до загуба на важни източници на такива вещества, като тиамин, рибофламин и калций.
14. Недостатъчно хранене – някои хора ядат много малко, и не задължително с цел отслабване.
15. Недостатъчни запаси на организма.
16. Дефицит на витамини от неблагоприятната среда на живот.
17. Спортуване.
18. Използване на орални контрацептиви.
19. Предменструален синдром.
20. Подготовка за планирана бременност.
21. Преклонна възраст.
22. Налични хронични заболявания.

 


5. Компоненти преработващи белтъчините и мазнините.
6. Подобряване на микроциркулацията и функциите на ендокринните клетки.
7. Антихипоксантно действие.
8. Стимулация на локалния имунитет.
9. Антиканцерогени.
10. Антихелминтно действие.
11. Нормализация на микрофлората.
12. Стимулация движението на междуклетъчната течност.
13. Хепатопротекторно действие /защитаващо черния дроб/.
14. Включване на компоненти притежаващи леко слабителен ефект.
15. Насищане с витамини.