Jun. 5, 2019

Poem

ВЛИЯНИЕ НА ЛЕКАРСТВА И БОЛЕСТИ ВЪРХУ НОРМАЛНОТО /ЗДРАВОТО/ СТАРЕЕНЕ

През пролетта на 1871 година един младеж срещнал в една книга фраза, която оказала огромно въздействие на целият му по-нататъшен живот. Студентът-медик от Монреалската болница бил загрижен за предстоящите зрелостни изпити, а така също и за това какво го чака занапред и как ще живее по нататък. Двадесетината думи, които той прочел в 1871 година, му помогнали да стане знаменит лекар на своето поколение.
Той основал световно известния медицински институт “Джон Хопкинс”. Станал професор и оглавил катедра в Оксфорд, учредена от английският крал, т.е. бил удостоен с най-великите почести, които може да заслужи човек, занимаващ се с медицина в Англия. Когато той умрял, била издадена книга, състояща се от два дебели тома, с разкази за неговия живот. Той се наричал Уйлям Ослер/1849—1919/.
Ето това са думите, които са променили живота му /от Томас Карлайл/ : “Нашата главна задача е не да гледаме онова, което лежи в мъглявата далечина, а да се захванем с това, което се намира непосредствено в нашите ръце”.
От тогава нататък Ослер се стараел да живее в рамките на един ден.
Този лекар, когото считат за баща на съвременната медицина има доста мъдри мисли и аз искам да ви запозная с някои от тях.
В науката заслугата отива при онзи, който убеди света, а не когото го спохожда идеята.
Добрият лекар лекува болестта; великият лекар лекува пациента, който страда от болестта.
Той също казва, че едно от задълженията на лекаря е да научи пациента да не взема лекарства – урок, който все още не сме усвоили добре, а може би - изобщо не сме. Днес един човек над 65 години редовно взема най-малко 4 различни лекарства и това е статистически установено. Свръхупотребата на лекарства е сериозен здравен и обществен проблем с национална важност. Статистиката е тревожна: когато сте на 65, шансът за странични ефекти е два пъти по-голям от времето, когато сте били на 35 и четири пъти по-голям, когато станете на 80 години. Накратко, в много от случаите, ползата от дадено лекарство не оправдава риска. Особено, ако вземем предвид, че лекарствата си взаимодействат и рискът за взаимодействие нараства геометрично с нарастване броя на лекарствата, които вземате. Лекарствата си взаимодействат по много различни начини. Например едно лекарство може да попречи на друго да бъде абсорбирано от стомаха и червата, може да акцентира ефектите на другото лекарство или да блокира неговото действие, може да направи другото лекарство по-токсично и т.н. Трябва да се внимава и с това, че лекарите са строго диференцирани по специалност, което засилва опасността от неподходящи комбинации на лекарства при повече заболявания. А колко и какви хранителни вещества се губят при употребата на дадено лекарство – това никъде не се споменава.
ЗАБОЛЯВАНЕ НА СЪРЦЕТО
Освен нормалните промени, които повечето от нас претърпяват, някои развиват болестни състояния на сърцето и съдовата система. Една такава е коронарната болест и тя засяга най-често междукамерния клон на лявата коронарна артерия. При нея се образуват плаки/атеросклероза/, които причиняват неравности в гладката повърхност на артерията и тя се стеснява. Това от своя страна не позволява протичането на достатъчно кръв и освен това води до струпване на тромбоцити, което може да превърне кръвния поток в струйка. При тежки случаи една артерия може да се запуши напълно и сърцето няма да може да получава кръв, като от това могат да последват две сериозни състояния. Едното се нарича исхемия /кислороден глад/, а другото инфаркт на миокарда/сърдечен удар/. И двете състояния причиняват болка в гръдния кош/ангина пекторис/ и не са приоритет на старите хора или на напредналата възраст, а зависят преди всичко от начина на хранене и живот. Изследванията са открили известен брой фактори, които повишават риска от инфаркт. Някои от тези фактори са извън нашия контрол, затова трябва да обръщаме голямо внимание на факторите, на които можем да влияем – за да намалим риска. Най-важните фактори включват:
Генетични фактори: наследственост и пол
Някои болести, по-специално диабет и хипертония
Липса на физически упражнения
Затлъстяване
Пушене
Холестерол
В някои семейства инфарктът е много чест, в други е непознат. Това може погрешно да се тълкува като наследственост, но може и да означава и еднаква култура на хранене и живот. Освен това, естрогенът, който се намира в по-високи нива при жените, предпазва организма от атеросклероза, докато тестостеронът, който е в по-голямо количество при мъжете, я подпомага. Това е предопределено. Но и мъжките навици засилват тази разлика. Тютюнопушенето увеличава риска от инфаркт много повече от другите фактори, които са под наш контрол. Холестеролът от своя страна уврежда коронарните артерии с течение на годините. Затова препоръчвам от млади години да се поддържат ниски холестеролни нива, за да се стигне до старостта с коронарни артерии без плаки. Ако искате да лекувате повишения холестерол с лекарства, искам да ви предупредя, че повечето са токсични и имат странични ефекти като: изчервяване, запек, подуване, чернодробни и кръвни усложнения. В България, нов и с малко странични ефекти е препаратът Липонорм, но това са само литературни данни. Тук искам да се спра отново на бета-блокерите и техните странични действия. Първо, чрез намаляване силата на контракциите те намаляват и функционирането на сърцето и водят до сърдечен упадък. Бета-блокерите могат да причинят болезнени крампи в краката. При дихателни проблеми, като емфизема или астма те могат да ги обострят. Някои бета-блокери предизвикват сънливост, а други, могат да доведат до депресия. И накрая, има данни, че бета-блокерите са по-малко ефикасни за лечение на коронарната болест при стари хора. Един начин за предпазване от исхемия е да се спре блокирането на стеснените коронарни артерии от тромбоцитите. Аспиринът влияе на тромбоцитите, като ги прави по-малко лепливи. Но дори да пренебрегнем, че влияе не добре на стомаха, това че ликвидира “добрите” ейказаноиди, за мен е причина, да не заменям гарлика с аспирин. Ако обаче, ви предпишат някакъв антитромбозен препарат/ Синтром/, който пречи на съсирването на кръвта, има опастност от кръвоизливи. Затова кръвта трябва да се изследва през няколко дни в началото, а после – всяка седмица и всеки месец, за да е сигурно, че лекарството се приема в съответната доза.
КРЪВ
Кръвта се състои от течност и клетки. Течността съдържа вода и белтък, а клетките са три вида: червени кръвни телца, бели кръвни телца и тромбоцити. Костният мозък произвежда кръвните клетки, а кръвта заедно с други органи създава белтъците. Водата в кръвта идва от течностите, които поемаме и зависи от калиево-натриевата помпа.
ЧЕРВЕНИ КРЪВНИ ТЕЛЦА
Червените кръвни клетки са фантастично произведение на телесното иженерство. Те съдържат хемоглобин, който с помощта на желязото се свързва с кислорода. Когато минават през тънките кръвоносни съдове на белите дробове, ЧКТ се насищат с кислород. Движейки се през артериите, те отдават кислород на телесните тъкани и отнасят въглеродния двуокис. Ако кръвния поток е недостатъчен, тъканите ще изпитват кислороден глад, ще се увредят и ще загинат. Недостигът на кислород причинява стенокардия и сърдечни кризи, както и мозъчни инсулти. Червените кръвни телца живеят около 120 дни, след което организмът ги възприема като стари, филтрира ги и ги унищожава. Но той запазва желязото от старите клетки и го прехвърля върху новите. Възрастта не засяга продължителността на живота на ЧКТ и не намалява хемоглобина в тях. И все пак, с напредване на възрастта общият брой на ЧКТ леко спада. Единствената свързана с възрастта промяна, която има здравно значение, е, че костният мозък произвежда ЧКТ по-бавно. Трудности възникват само при поява на друго заболяване, което налага производство на еритроцити в по-голямо количество и по-бързо, отколкото костният мозък е в състояние да направи. Анемията е най честият кръвен проблем и представлява намаляване на броя на еритроцитите в кръвта до степен на невъзможност да се разнася необходимия кислород до телесните тъкани. Анемичният човек изглежда блед, защото кожата не получава достатъчно окислена кръв и е вял и уморен, защото мозъкът и сърцето не получават достатъчно кислород. Комбинацията на анемия с атеросклероза довежда до болки в гърдите, задъхване, инсулти или болки в краката. Желязодифицитната анемия се появява, когато нивото на желязото е ниско. Обикновено организмът прехвърля желязото от старите ЧКТ на новите. Следователно, ако вашето желязо е ниско, навярно губите ЧКТ чрез кръвоизливи. Всяка сериозна болест потиска производството на нови ЧТК и това е най-изразено в по-късна възраст. Анемия може да се получи и когато костният мозък не произвежда достатъчно ЧКТ. Той не функционира нормално и ако липсват някои хранителни вещества в диетата. Например, ако в храната липсва фолиева киселина и витамин В12 /два много важни витамина/ вие ще развиете анемия, или ако количеството на желязото спадне много. Някои лекарства и автоимунни процеси могат да причинят т.н. хемолитична анемия.
БЕЛИ КРЪВНИ ТЕЛЦА
Белите кръвни телца са армията на организма. Те имат способността да разпознават чуждите нашественици, които проникват в тялото и ги унищожават. Атакуват вируси и бактерии ,които попадат в кръвта, частици дърво, стъкло или метал и дори ракови клетки. И ако не ги излъжем, БКТ разпознават и унищожават трансплантирани органи, понеже ги приемат за чужди. Разбира се, те не винаги успяват. Тогава, ние страдаме от инфекции или други болести. И все пак те предотвратяват проблеми, далеч преди да са станали тежки и да се нуждаят от лечение. Костният мозък произвежда различни видове БКТ, които изпълняват различни важни задачи. Някои разпознават чуждите субстанции и обявяват тревога, за да предупредят организма. Когато се обяви тревога, организмът изважда други БКТ и затова левкоцитите нарастват при инфекция. Някои от тях произвеждат белтъци, с помощта на които разрушават чуждите клетки, а други атакуват директно чуждите обекти, като ги ликвидират с помощта на ензими. Трети вид БКТ отменят тревогата след ликвидирането на чуждия обект, за да не се унищожи нещо, което не бива. С напредване на възрастта процентът на различните видове БКТ намалява, а тяхната активност се понижава. По тази причина човек е по-податлив на инфекции. По лесно може да се разболее от пневмония и да я прекара тежко. Тук трябва да спомена, че има много лекарства, които нарушават информационния обмен между клетките и от това следва неадекватен имунен отговор или липса на такъв. За да могат БКТ да се борят с инфекции и да работят ефективно като част от вашата имунна система, те трябва да бъдат в достатъчно количество и да функционират нормално. Някои обстоятелства могат да намалят техния брой, а други да засегнат функциите им. Например някои медикаменти отравят костния мозък и предизвикват драматично спадане на броя на БКТ. Макар, че този страничен ефект е рядък, понякога той се появява при употреба на антибиотици и лекарства за лечение на ракови заболявания. Други медикаменти, специално стероидите /например преднизонът/ засягат функцията на белите кръвни телца, като правят организма неспособен да се бори с инфекциите. Левкемията е рак на костния мозък, която може да засегне драматично броя и функциите на БКТ. Има различни видове левкемия, две от които – хронична лимфоцитна и остра миелогенна – се явяват най-често при възрастни хора. Хроничната лимфоцитна левкемия е най-честа в напреднала възраст. Тя засяга лимфоцитите и протича хронично в продължение на години. Заболяването почти не се нуждае от лечение и се проявява с малко симптоми. Понякога обаче напредва бързо. Острата миелогенна левкемия се явява във всяка възраст и е много по-сериозна от лимфоцитната. Тъй като лечението е интензивно и токсично, то не подхожда за всекиго.
ТРОМБОЦИТИ
За контрол върху загубата на кръв организмът разполага със сложна система. Част от тази система са тромбоцитите. Те са по-малки от другите кръвни клетки и са лепкави, залепват се една към друга и към околните клетки, за да запушат мястото, от което изтича кръв. На мястото на кървенето те стават още по-лепкави, натрупват се и изпускат химични вещества, които мобилизират тромбозиращата система на организма. Напредването на възрастта не се отразява значително върху тромбоцитите. Техният брой остава еднакъв и те са активни, както и преди. Много възрастни хора се оплакват, че кожата им по-лесно кърви. Тази тенденция се дължи на изтъняването на кожата, а не на промяна в кръвта и нейните компоненти. Някои лекарства, специално аспиринът, засягат функцията на тромбоцитите. Аспиринът дразни стомаха, което също може да предизвика кървене. Нестероидните противовъзпалителни средства, като ибупрофен /Индометацин, Фелоран/ са подобни на аспирина в този аспект.
КРЪВНИ БЕЛТЪЦИ
Повече от дузина различни съсирващи белтъци работят с тромбоцитите за овладяване на кървенето. Системата за контрол на кървенето е толкова сложна, защото кръвта трябва бързо да се съсирва, да спре да се съсирва след като кървенето е спряно и никога да не се съсирва без необходимост. Ако се образува тромб там, където не трябва, той може да запуши жизнено важна артерия или вена и да предизвика спешно състояние като инфаркт, инсулт, венозна тромбоза или белодробна емболия. За щастие тромбозиращата система работи еднакво във всяка възраст. Повечето от съсирващите белтъци се произвеждат в черния дроб и за да се произведат в достатъчно количество, черния дроб трябва да е наред и диетата трябва да включва витамин К. При специфични здравни проблеми се предписват лекарства – наречени антикоагуланти, които блокират витамин К, така че черният дроб да не може да произвежда съсирващи протеини. Такива медикаменти са Хепарин и Синтром и възрастните хора са по-чувствителни към тяхното действие. Не комбинирайте антикоагулантите с аспирин, защото заедно те могат да предизвикат сериозен кръвоизлив. Други белтъци в кръвта са антителата, които помагат на БКТ да се борят с инфекции. Всеки има в кръвта си хиляди различни антитела, всяко от които разпознава и помага за унищожението на всяко специфично чуждо вещество, наречено антиген. Първия път, когато организмът се срещне с определен антиген – бактерия, вирус или ракова клетка – има едно забавяне, преди той да разпознае и да унищожи този антиген. Но веднъж разпознат, организмът не го забравя никога. Тази памет се съдържа в специализирани бели кръвни телца, които, когато отново срещнат същия антиген, бързо произвеждат съответните антитела. Системата на антителата може да различи и да унищожи различни видове антигени, но е най-добра в битката с вирусите. Ето защо от някои вирусни инфекции, като морбили и заушка, ние боледуваме само веднъж в живота. На този принцип са и ваксинациите. Въпреки че са доста устойчиви, с течение на времето вирусите се променят. Това означава, че антителата, които вашят организъм е изработил някога, могат да загубят битката с променената форма на същия вирус. Пример за такъв вирус е грипният вирус. Учените са изработили ваксини и срещу някои бактерии, но те не са така ефикасни. Заедно с БКТ антителата разрушават и някои ракови клетки. Раковите клетки имат необикновени свойства, което позволява на антителата да ги различават като абнормни. По-често, отколкото можем да си представим, нашите антитела и БКТ разрушават раковите клетки, преди туморът да се е разраснал толкова, че да надвие нашата имунна система.
ВОДА И КРЪВЕН ОБЕМ
Повече от половината от съставките на кръвта е вода и изненадващо водата е доста солена. Всички клетки и белтъци са разположени в кръвта благодарение на водата. Когато пием вода, тя се всмуква в гастроинтестиналната система и влиза в кръвния поток. Когато в системата има много вода, бъбреците я превръщат в урина, която се отделя. Когато водата е малко, бъбреците се опитват да я запазят като предизвикват жажда. Организмът активно се стреми да запази обема, т.е. количеството кръв в нормални граници. Но поради възрастови промени, болест и лекарства във вашата система може да има твърде много вода/свръххидратация/ или твърде малко /дехидратация/. Свръххидратацията се причинява от заболяване на бъбреците или черния дроб, но най-често се дължи на сърдечни проблеми. Обезводняването се дължи на други причини. С възрастта бъбреците губят от способността си да концентрират урината и човек продължава да губи вода с урината, въпреки че е обезводнен. По причини, които не са ясни, с напредването на възрастта вие не ожаднявате толкова бързо и интензивно както преди. Желанието за пиене на вода отслабва и обезводняването се засилва. Замайване, треска и сънливост са главните симптоми на дехидратацията. Ако вземате диуретици, трябва да сте особено внимателни – защото ако вземате подобни лекарства и сте дехидратиран, трябва да намалите дозата. Опастността тук се крие и в това, че тези лекарства изчерпват калия от организма и може да се стигне до калинемия. Кръвта изпълнява безброй жизнени функции. Нормалните възрастови промени не причиняват симптоми и разлика в самочувствието, но те повишават вероятността да имате проблем при евентуално заболяване. За щастие малкото кръвни болести, които се явяват в късната възраст, не са толкова чести и не създават особени проблеми.

ДЕМЕНЦИЯ
По дефиниция деменцията е състояние, което засяга паметта и причинява най-малко три от следните допълнителни промени: смутена способност за разпознаване на хора, места и обекти; проблеми с намиране на думите; трудност при работа с цифри и смятане; дезориентация за време и място; промяна на личността.
Много неточни термини се употребяват за описание на деменцията – като сенилност и втвърдени мозъчни артерии. Те не само са неточни, но и заблуждаващи. Сенилен означава стар, а сенилност – старост. Да се говори за деменцията като за старост, значи да се приеме неправилно, че тя е нормална или неизбежна. Втвърдяване на артериите означава, че деменцията е причинена от атеросклероза, което не е вярно. Някои хора, включително и лекари, използват термина болест на Алцхаймер за всички деменции, а тя е само една от причините.
ДЕМЕНЦИЯ И ДЕЛИР
Делирът е остро състояние на объркване, характеризиращо се с невъзможност да се възприема околната действителност. Основният му белег е объркването, а не загуба на паметта, както е при деменцията.
Обикновено делирът се причинява от болест – най-често алкохолизъм или като реакция на някое лекарство. За разлика от деменцията, която започва незабележимо и прогресира бавно, делирът започва драматично и се развива бързо.
ДЕМЕНЦИЯ, ДЕПРЕСИЯ И ПСИХОЗА
Депресията прилича на деменция и може да заблуди дори и специалистите. Ако страдате от депресия, може да станете затворен и тих, да престанете да обръщате внимание на външността си, на задълженията и на всичко останало, да правите впечатление на човек, който не помни и не разбира.
Психозата е душевно състояние, което се характеризира с налудничави идеи, халюцинации, загубено чувство за реалност и понякога се бърка с деменцията. Психозата се причинява от телесно заболяване или като страничен ефект на лекарство.
ПРИЧИНИ ЗА ДЕМЕНЦИЯ
Няма да влизам в подробности, но главна причина е болестта на Алцхаймер. Трябва да се отбележи обаче, че при всеки един от три случая на деменция, причината е друга.
През 1906 г. Алоис Алцхаймер описва историята и състоянието на една 51 – годишна жена, която загубила способността си да помни и да мисли. Ако тя беше 10-15 години по-стара лекарят неправилно щеше да припише симптомите на старостта – грешка, която доста лекари все още правят. Деменцията не е нормално явление при остаряването, а патологично състояние. Болестта на Алцхаймер не може да се диагностицира приживе и не може да се лекува със средствата на съвременната медицина. Скенерът е полезен само ако има други причини за деменция – мозъчно налягане от хематоми, мозъчни тумори, инсулти или хидроцефалия.
Деменция в резултат от множествени инфаркти. Това е втората най-честа причина за деменция. Явява се при хипертоници и диабетици. При деменция от множествени инфаркти, малки инсулти се унищожава мозъчна тъкан, душевните функции отпадат и се появяват симптоми на деменция, която е необратима. Лечението на диабета и хипертонията могат да намалят и дори да спрат прогреса на състоянието. Смята се, че втвърдяването на артериите/атеросклероза/ в мозъка води до деменция. Това не е вярно. Малките инсулти, водещи до деменция не се дължат на атеросклероза, а на мастни натрупвания в артериите. Атеросклерозата причинява най-честия вид инсулт, при който се получава слабост в някой от крайниците или замазания говор, но тя не води до деменция. Следващата таблица показва повечето от причините за деменция, а начините да се избягват – в съответните програми за профилактика.
ПРИЧИНИ ЗА ДЕМЕНЦИЯ
Необратими причини за деменция
Болест на Алцхаймер – Причината е неизвестна. Това е най-честата причина за деменция.
Мултиинфарктна деменция – Причинява се от малки инсулти, наречени лакунарни инфаркти, и се явява най-често при хора, страдащи от хипертония и диабет.
Болест на Паркинсон – Причината е неизвестна. Прави хората сковани, бавно подвижни и треперещи. Много хора с Паркинсон развиват деменция.
Алкохолна злоупотреба – Хроничната злоупотреба с алкохол може да доведе до деменция.
Болест на Кройцфелд – Джакоб – Причината е вирусна инфекция на мозъка, която е много рядка. Тя води до деменция.
Спин – Понякога спинът води до деменция.
Хорея на Хънтингтън – Генетична болест, която се характеризира със странни, ненормални движения. По-късно се развива деменция.
Потенциално обратими причини за деменция
Сифилис – Нелекуваният сифилис засяга мозъка и може да причини деменция. Сифилисът е бактериална инфекция.
Субдурални хематоми – Събиране на кръв под черепа, която може да упражни налягане върху мозъка и да причини деменция.
Менингиоми – Бавнорастящи тумори под черепа, които оказват натиск върху мозъка и могат да доведат до деменция.
Хидроцефалия – Това състояние се получава, когато ликвора в мозъка не може да изтече и се получава налягане, което води до деменция изпускане на урината и характерна промяна в походката.
Дефицит на фолиева киселина и витамин В12 – Съществени за функционирането на мозъка. Тяхната недостатъчност може да причини деменция.
Медикаментозна токсичност – Много лекарства могат да направят възрастните хора толкова объркани и вцепенени, че да приличат на дементни.
Депресия – Депресираните възрастни хора приличат на дементни, това състояние понякога се нарича псевдодеменция.
Болест на щитовидната жлеза – И понижената, и повишената функция на щитовидната жлеза може да предизвика състояние, което прилича на деменция.
Промяна на нивото на калция и другите електролити – Електролитна патология /извъннормни нива на калция, натрия и магнезия/ може да се появи в резултат на медикаментозно лечение, дехидратация или много болести, които причиняват объркване и вцепененост.
Лабораторно изследване
Най-честите и необходими лабораторни тестове са:
Тироидна функция /да се провери за повишение и понижение/
Витамин В12 и фолиева киселина / два витамина, необходими за правилното функциониране на мозъка/
Калциево ниво в кръвта /когато е анормално, може да предизвика замайване/
Бъбречна функция /да се провери за бъбречна недостатъчност, която може да причини разстройство в мозъчните функции и летаргия/
Захарните нива в кръвта /нелекуваният диабет може да причини мозъчни нарушения/
Скорост на утайката /тест за откриване на някои редки болести, които могат да причинят объркване и паметови нарушения/
ИНКОНТИНЕНЦИЯ/ИЗПУСКАНЕ/ НА УРИНАТА
Изпускането на урината е много по-често от незадържане на изпражненията, като засяга между 5 и 10% от хората над 65 години. Изпускането е една от най-честите причини за изпраштане на старите хора в приюти. Изпускането не е нормален белег на остаряването.
Вашите бъбреци произвеждат урина и я прекарват през уретерите до пикочния мехур, където тя се събира. Той е един мускул, който трябва да се свие, за да се изпразни. Организмът разполага с няколко механизма за задържане на урината в пикочния мехур. Два кръгли мускула, наречени сфинктери, разположени в основата на мехура, стоят стегнати и представляват мускулна бариера. Освен това налягането на коремните мускули се упражнява върху сфинктерите, а не върху самия мехур. Уретрата – тръбата, която излиза от мехура и през която урината напуска тялото – също има механизми за задръжка на урината.
Нерви в пикочния мехур измерват когато е пълен и съобщават на мозъка, когато трябва да се изпразни. Но друга част от мозъка ви позволява да задържите урината, докато стигнете до тоалетната. Когато сте готов да уринирате, мозъкът изпраща сигнал до мускулите в стените на пикочния мехур, които се свиват и изпразват урината. За да се контролира уринирането, всички части на тази сложна система трябва да работят съчетано и координирано. Проблеми в различните части на системата водят до различни видове изпускане. Това са: инконтиненция на импулса, стресова инконтиненция, инконтиненция от препълване и спонтанни контракции на мехура. Всяка от тях се дължи на различни причини, включително лекарства, атрофичен уретрит, деменция, диабет и много други болести. Например инфекция на пикочния мехур може да раздразни лигавицата и да причини изпускане. Пълнотата е причина за повишено налягане върху мехура. При атрофичния уретрит /при жените/ лигавицата на уретрата изтънява. Промяната настъпва след менопауза, защото тази тъкан зависи от естрогена, хормон чието ниво след менопаузата намалява. С по-тънка лигавица уретрата упражнява по-слаба съпротива на потока на урината и може да се получи изтичане. Тук фитоестрогените са подходящи. Друг фактор, който спомага за развитие на стресова инконтиненция, е слабост на сфинктерите. Специални упражнения могат да засилят мускулите на малкия таз и да подпомогнат сфинктерите. Те са същите, като упражненията след раждане за затягане.
Изпускането от препълване е тогава, когато пикочния мехур се преразтегне от урина. Това е когато се стискаме или защото мускулите на мехура не се свиват добре. Когато мехура се преразтегне, урината излиза на порции но не напълно. При мъжете увеличената простата, може да пречи на протичането на урината. Запекът също може да оказва натиск върху потока от пикочния мехур и пречи на уринирането.
Мускулите на мехура са много чувствителни към два типа лекарства: тези с антихолергични свойства и наркотичните. Те отслабват мускулите на пикочния мехур. Същото се случва и при нарушена нервна проводимост. Има случаи и на внезапни неконтролирани контракции на пикочния мехур при което се изпуска малко урина.
МЕДИКАМЕНТИ, КОИТО ПРИЧИНЯВАТ ИЗПУСКАНЕ НА УРИНАТА
Диуретици – Повишават производството на урина и напрягат пикочния мехур.
Сънотворни транквилизатори – Задълбочават съня и пълният мехур не се усеща навреме. Затрудняват придвижването до тоалетната.
Антихистамини – Съдържат се в таблетките за простуда и в сънотворните на свободна продажба. Повечето притежават антихолерични свойства и засягат способността на мехура да се свива нормално. Това може да доведе до свръхразтягане на мехура и изпускане от препълване.
Болкоуспокояващи – Засягат способността на пикочния мехур да се свива. Овен това причиняват запек, който от своя страна води до изпускане. Наркотиците правят по-трудно усещането за пълен мехур и отиването навреме в тоалетната.
Гастроинтестинални – Понякога се предписват при стомашни колики.
Антиспазмични препарати – Имат силен антихолинергичен ефект. Също като антихистамините тези лекарства могат да причинят задръжка на урината и изпускане от препълване.
СЕКСУАЛНОСТ
Древните римляни са казвали, че за жените животът започва на 40 години – възрастта, на която жриците на Веста са били освобождавани от обета за целомъдреност. Оттогава по-голяма част от света разбра, че и животът, и сексът започват по-рано. Но и досега много от нас са под влияние на погрешното становище, че сексуалното желание и активност изчезват в процеса на остаряване. Много хора остават сексуално активни до 80-,90-годишна възраст и дори повече. Нормалното остаряване води до промени в сексуалността, но не слага край на сексуалното желание и на възможността то да се реализира. Някои хора прекъсват секса заради промени във връзките или просто защото нямат партньор. При други сексуалността се засяга от болест. Както при всички физиологични функции, хората се различават и по начина, по който настъпват сексуалните промени при остаряване. Всеки, дори и сексуално най-активните възрастни хора, претърпяват промени в изпълнението на сексуалния акт.
Ниските нива на естроген и прогестерон, двата най-важни женски хормона, след менопаузата причиняват разнообразни телесни промени, без да засягат сексуалността.
При мъжете няма менопауза и повечето остават фертилни през целия си живот. Главният мъжки сексуален хормон е тестостеронът и с напредване на възрастта неговите нива намаляват. Въпреки, че тази промяна има минимален ефект върху сексуалния интерес или функции, тя обяснява защо някои болести и лекарства при възрастните хора по-често предизвикват импотенция. Импотенцията е невъзможност за реализиране на удоволствие от сексуалните отношения. Тя се счита за мъжки проблем, но жените също страдат от импотенция. Има три вида импотенция: загуба на желание за сексуални връзки, невъзможност да се извърши сексуален акт и неспособност да се стигне до оргазъм. Сексуалното желание понякога се нарича либидо. То може да се засегне от физически и психологични причини. Много лекарства понижават либидото и интереса към секс, а други влияят върху способността за ерекция. Всъщност всяка сериозна телесна болест може да засегне либидото. За чернодробните и бъбречни заболявания е известно, че понижават сексуалното желание, а алкохолът по принцип намалява либидото. Основна черта на депресията е загуба на удоволствие от всякакъв вид, включително и сексуално.
ЛЕКАРСТВА, КОИТО ПРЕДИЗВИКВАТ СЕКСУАЛНА ИМПОТЕНЦИЯ
Бета-блокери – кото пропранолол, надолол, атенолол, метопролол и др.
Резерпин - като различни лекарства съдържащи го.
Гуанетедин
Метилдопа
Клонидин
Естроген у мъже – използван за лечени на рак на простатата
Наркотици
Симетидин – тагамет
Барбитурати – като фенобарбитал
Две чести болести, атеросклероза и диабет, също водят до еректилна импотентност.

Днес в света тече една тиха революция. Милиони хора, по цял свят осъзнават, че средствата на модерната медицина не са алфата и омегата на лечението. Заражда се една нова воля за връщане към природолечението и прилагане на натурални лечебни средства – за по-добро здраве. Но нека да се замислим над следните факти. През 1993 г. едно проучване показа, че 34% от хората – т.е. един на всеки трима е прибягвал до алтернативни терапии. Няколко години по-късно, през 1997 г. учените провеждат подобно проучване и установяват, че 42% от анкетираните са използвали алтернативни методи за лечение като витамини, билки, хранителни добавки, масаж, хомеопатия, техники за релаксация и др. За съжаление нямам данни какво е положението в момента. Но основният въпрос е защо става така? За да си отговорим на този въпрос е достатъчно да отворим бележките за страничните действия на всяко едно лекарство и факта, че един от всеки десет медикамента причинява смърт. Има лекарства за които има предписания, че могат да се използват “само в краен случай”. Едно проучване в САЩ показва, че само за една година 2 милиона хоспитализирани пациенти са получили остра реакция от назначено лекарство, а близо 100 000 са починали вследствие на медикаментозно лечение, което поставя приема на лекарства по лекарско предписание в челната десятка на причините/5 място/ за настъпване на смърт! Но лекарствата са само част от проблема. Защото алопатичната медицина включва още потенциално смъртоносна хирургия и рисковани медицински изследвания. Друго проучване сочи, че общо 180 000 американци умират годишно вследствие на травма, причинена от медицинско лечение. Значи има право известният професор от Харвард, д-р Олибер, като казва: “Което вреди на здравия, вреди и на болния. Светът би живял много по-добре, ако всички аптеки освободят съдържанието си в морето, въпреки че рибите ще са за оплакване.”
Все повече хора възприемат философията, че тялото притежава естествена, вродена способност да се лекува само. Повечето алтернативни методи целят да активизират системите за самолечение и саморегулация. Голяма част от тези алтернативни методи се падат на биологично – активните добавки. Но нека да продължим.
КОСТИ
Костите не само ни поддържат, но правят и много други неща. Те допринасят активно, за нашето добро здраве. При остаряване скелетната система се променя и се появяват заболявания като артрит и фрактури, а при жените – остеопороза. Сега ще се запознаем с това, какво представляват костите и кои са нормалните промени настъпващи с възрастта. Костите се състоят от минерали, главно калций и полизахариди. Полизахаридите са сложни химични вещества, съставени от захароподобни градивни блокчета. Минералите дават здравина, а полизахаридите – гъвкавост, която позволява на костите да издържат известен натиск, без да се чупят.
През целия живот, специални костни клетки, наречени остеобласти и остеокласти, формират и реформират нашите кости. Благодарение на тези специализирани клетки костите могат да растат, да зарастват и да останат физически здрави. Костите са три вида: дълги, плоски и трабекуларни кости. Дългите, като тези на краката и ръцете са леки, но издържат големи тежести. Плоски са тези на черепа и таза и са здрави поради натрупване на големи количества плътен костен материал. Третият вид изграждат прешлените на гръбначния стълб, които са шуплести и комбинират силата на плоските кости с лекотата на дългите. Хората с остеопороза получават фрактури предимно на плоските и трабекуларните кости. Костите имат структурни, издържат нашата тежест и неструктурни функции, което включва складирането на калций и производство на кръв. Т.е. костите представляват и интегрална част на имунната система и на системата за съсирване на кръвта. Костите не само се състоят от калций, но служат и като резервоар на този важен минерал. Когато приемаме повече калций, организмът го натрупва в костите и го извлича, когато е необходимо. Много рядко тази система не функционира правилно. Болести, като бъбречна недостатъчност и някои ракови заболявания, могат да предизвикат отпускане на много калций с опасно повишаване на нивото му в кръвта и застрашаващо живота понижение на съдържанието му в костите.
През целия ни живот нашите кости претърпяват една постоянна, но неравномерна промяна от гъвкавост до чупливост. След юношеството настъпват две важни промени. Първо, по време на ранната зрелост минералното състояние се увеличава, като укрепва костите още повече, но се губи част от гъвкавостта им. По- късно, към края на средната възраст, нашите кости започват да губят от своята плътност, най-вече от намаление на минералното съдържание, но и поради отслабване на полизахаридната матрица, в която са складирани минералите. Когато се появят тези загуби, костите не си възвръщат младежката гъвкавост, а по скоро губят от силата си и остават крехки.
През живота на човека костите променят и своята форма. Променя се и биологичната активност при възстановяването на костите. С течение на времето количеството на костния мозък също намалява. Това намаляване обуславя и по-бавното въстановяване от анемия.
Остеопорозата се появява тогава, когато костите не могат да посрещнат изискванията на нашата обичайна активност. Ако страдате от остеопороза, костите стават толкова крехки, че се чупят без особено натоварване. След 40-годишна възраст всеки губи по половин процент костно вещество на година, но при жените след менопаузата тази загуба се удвоява. Това става, защото след менопаузата намалява естрогенът, хормон, необходим за изграждането на калций в костите. На 75 години една жена ще е загубила близо една четвърт от костната маса, която е имала в средна възраст. И тъй като не само възрастта, но и ниските нива на естрогена водят до по-бърза загуба на костно вещество, остеопороза може да се появи и в по-млада възраст при жени на които оперативно са извадени яйчниците.
Някои хора имат по-висок риск на развитие на остеопороза, по генетични причини, болести, стил на живот и употреба на лекарства. Част от тези фактори могат да се контролират, но ние не можем да си избираме пола или наследствеността. Негърките боледуват по-рядко от остеопороза защото стигат до менопаузата с по-висока средна костна маса, докато светлокожите и русокосите са най-застрашени поради по-малката плътност от костно вещество. Болестите също спомагат за развитие на остеопороза. Такива болести като: множествената миелома/рак на кръвта/, хиперпаратиреоидизмът /болест на калциевата обмяна/, чернодробните болести – включително и алкохолизмът, болестта на Къшинг/ абнормност в стероидното производство/ и бъбречните заболявания, всички те могат да причинят или да ускорят развитието на остеопороза.
За разлика от другите рискови фактори начинът на живот и употребата на лекарства са под наш контрол, затова е важно да се знае как лекарствата, диетата и упражненията влияят върху остеопорозата. Някои медикаменти, специално стероидите /напр. преднизон/, силно повишават риска.
Един от най-добрите начини за предпазване от остеопороза е да се стигне до менопаузата с възможната максимална костна маса. За да стане това, по-младите жени трябва да приемат определени количества калций. Един грам калций дневно е добре, но още по-добре е грам и половина, два. Трябва да се избягват таблетки от костно вещество, защото там почти винаги има следи от олово. За да се усвои калция, е необходим витамин Д. Добре е и да излагате кожата си на слънце. Необходима е съвсем малко слънчева светлина, като излагането на лицето и ръцете за половин час – няколко дни седмично е достатъчно.
Други диетични проблеми са приемането на белтъци и алкохол. Високо протеиновата диета, освен опасност от кетоза, кара костите да отдават калций и ги отслабва. Ефектите от алкохола са ясни: поемането на големи количества алкохол повишава риска от остеопороза, като се изчерпва не само калция, но и магнезия, а това води до тремор и крампи.
Друго добро профилактично средство е редовната физическа активност, която засилва костите. Те стават по-плътни и по-силни. Упражненията, като ходене, бягане танцуване и скачане, са най-благоприятни. Освен това малки дози естроген забавят остеопорозата и не представляват риск за развитие на рак на гърдата и циклично да се приема и прогестерон. Вижте и програмата за остеопороза.
АРТРИТ
Артрит се появява тогава, когато има увреждане в ставата. Артрит означава възпаление на ставата. Увреждането на ставата може да се дължи на много причини. Две от най-честите състояния са ревматоидният и дегенеративният артрит. Ревматоидният артрит е автоимунна болест, при която организмът реагира срещу ставите. Той засяга обиновено деца и млади хора. Дегенеративният артрит е болест на напредналата възраст. Той представлява възпаление на ставата от сухото триене на кост в кост, поради износване на хрущяла и намаляване на смазващата течност. Това води до дразнене и болка, подуване и ограничаване на движението. След време дразненето деформира ставата, което се забелязва най-ясно в пръстите на ръцете, чиито кокалчета се уголемяват. Това състояние може да бъде много болезнено, ако се появи във врата, където костните израстъци могат да притискат нервите. Въпреки, че това заболяване е характерно за късната възраст, то протича сравнително леко. Може да се изпитва скованост или болка, но ставите рядко ще станат видимо подути или възпалени. За щастие заболяването не прогресира дотолкова, че да ограничи активноста. Медикаментите, наречени нестероидни противовъзпалителни, се смятат за най-добро лечение за контролиране на болката, но ние вече разгледахме отрицателните влияния на такива медикаменти като: аспирин, ибупрофен, индометацин и др. Ако се използват, това трябва да става много внимателно, защото те дразнят стомаха и могат да причинят диария, стомашен дискомфорт и язви. Те засягат тромбоцитите и могат да предизвикат кръвоизливи, да понижат бъбречната функция и да причинят задържане на течност. Много добра алтернатива са продуктите на ФЛП/виж програмата за артрит/. И не забравяйте, вашите кости са пълни с живот и са много важни за вашето здраво самочувствие, затова започнете от рано с профилактиката на опорно-двигателния апарат.

Вероятно предстои здравна революция в целия свят. Иначе не бихме могли да оцелеем. И това няма нищо общо с цените на лекарствата и здравноосигурителната система или за това, кой да заплаща предписаните ви лекарства. Здравната революция ще се състои в това, как и по какъв начин, ако се разболеем, да ни държи по-далеч от лекарствата и болниците. Време е да пренасочим дискусиите за здравеопазването към здравето вместо към болестта. Един трябва да бъде основният въпрос. Как можем да се наслаждаваме на здраве и жизненост през целия си живот?
Начинът ни на хранене и живот ще са определящи в нашия стремеж, да останем млади, жизнени и с минимални заболявания. По този начин няма да има нужда от лекарства и операции. Но това няма как да се разбере, ако сме предубедени.
В съвременната медицина лекарствата и операциите са водещи методи на лечение. Рядко може да срещнете лекар, който да ви препоръча здравословен хранителен режим, насочен към начина, по който поемаме енергията от храната в тялото и чиято цел е подобряване здравето на човека. Вместо това и лекарите , и пациентите са еднакво заети с отстраняването на непосредствените симптоми, без да разбират истинските причини на заболяванията. Аз съм сигурен, че грижата за здравето трябва да започне с храносмилателната система и с храната, която приемаме. Не случайно Хипократ беше казал, че дебелото черво е убиец на хора.
ЗАПЕК И ХРАНОСМИЛАТЕЛНА СИСТЕМА
Храносмилателната система /ХС/ има две първични функции: тя смила храната и елиминира остатъците. Когато тя работи добре ние не я забелязваме. Проблеми с ХС са възможни във всяка възраст, но възрастните хора страдат по-често, особено от запек.
Храносмилателната система е един активен тръбопровод, който превръща храната в енергия. Към тази дълга тръба са прикрепени органите, участващи в смилането на храната. Такива са черният дроб и панкреасът. Черният дроб има и други функции: метаболизира лекарствата, деактивира токсините в кръвта и произвежда вещества, които са част от кръвосъсирващата система на организма. Панкреасът произвежда ензими, хормони и бикарбонати, които неутрализират стомашните киселини. Парасимпатиковата нервна система определя скоростта, с която храната и фекалиите преминават през храносмилателния тракт и контролира производството на ензими, киселини и бикарбонати от черният дроб, жлъчката и панкреаса. Като определя скоростта на пасажа, тя контролира и абсорбцията на хранителните вещества, честотата на чревните движения и количеството вода, което излиза с фекалните маси.
НОРМАЛНИ ВЪЗРАСТОВИ ПРОМЕНИ В ХС
В по-голямата си част нормалните възрастови промени, настъпващи в ХС, не водят до болестни проблеми. Но те предразполагат към такива, когато има грешки в диетата, начина на живот, физическата хигиена и употребата на лекарства. Вкусът и мирисът действат заедно, като дават възможност да се усеща вкуса и аромата на храните. С напредването на възрастта тези сетива се притъпяват. По неизвестни причини се намалява мирисната чувствителност, а езикът губи част от вкусовите си папили. Способността на стомаха да произвежда киселина също намалява с годините. Това може да доведе до непълно смилане на някои храни и промени в бактериалната флора на червата. В резултат организмът поема по-малки количества от някои хранителни вещества. Между 25- и 80-годишна възраст теглото на черния дроб и кръвта, която протича през него, намалява почти наполовина. Въпреки, че черният дроб на един столетник изпълнява необходимите функции при нормални условия, ако се натовари с нещо необичайно /напр. отравяне/ няма да се справи. Намаленият капацитет на черния дроб обяснява защо лекарствата, които се инактивират от него, метаболизират по-бавно при старите хора, като често стигат до по-високи нива, отколкото при младите. С възрастта капацитетът на ректума да събира фекални маси се увеличава, което е неблагоприятно. Като престоят в ректума, изпражненията се обезводняват, стават твърди и сухи – неприятно състояние, известно като фекално задръстване. Дори когато няма задръстване, изхвърлянето на твърди и сухи изпражнения е мъчително и налага усилия, които могат да причинят хемороиди и дивертикулоза. Трудно е да се дефинира запекът, но той е очевиден, когато се появи. Способностите на червата да се съкращават намалява и става трудно да се изхождате. При запек се появяват колики, загубва се апетит и ви се повдига. Запекът не е нормална възрастова промяна, но той е много чест при възрастните хора по най-малко 5-6 причини: промени в парасимпатиковата нервна система, болести засягащи червата, употреба на лекарства влияещи на ХС, липса на физически упражнения, нискоцелулозна диета, липса на пробиотици/дисбактериоза/ и непиене на вода. Много фактори потискат парасимпатиковата нервна система. Силно емоционално състояние, като депресията, има такъв ефект, както и всички антихолинергични медикаменти/ много антихистамини, някои антидепресанти, много антипсихотични лекарства, повечето гастроинтестинални средства, много мускулни релаксанти/. Отново искам да подчертая, че тези лекарства могат да доведат до запек, задръжка на урината, замайване и объркване, паметови разстройства и деменция. Някои болестни състояния също могат да предизвикат запек. Например хипотиреодизмът, състояние на понижена функция на щитовидната жлеза, забавя движението на червата. Тумори или стеснения на дебелото черво, наричани полипи, могат да блокират движението на фекалните маси. Някои полипи са доброкачествени и се отстраняват лесно. Други могат да бъдат злокачествени. Но не бързайте да смятате, че ако внезапно получите запек, не бързайте със заключението, че имате рак. Но все пак, ако запекът продължава и не се влияе от лаксативи, промяна на диетата и повишена активност, вземете мерки.
Всяко лекарство, което забавя перисталтиката на дебелото черво, втвърдява изпражненията или извлича вода от ХС, може да причини констипация. Освен антихолергичните медикаменти и всички наркотични средства, като морфин, пропоксифен, кодеин, и оксикодон запичат, защото забавят перисталтиката на дебелото черво. Железни препарати, вземани често и във високи дози, също запичат. Диуретиците, които отделят вода от тялото, ще ви накарат да уринирате често и също запичат, защото отнемат вода от изпражненията и ги правят по-сухи. Освен това, за да поддържате вашата ХС и перисталтика на ниво е достатъчно да ходите пеша ежедневно или да плувате. Целулозата е от съществено значение за доброто функциониране на червата и играе роля за редовната дефекация. Целулозата е тази част от храната, която ХС не може да смели. Несмляната маса разтяга стените на дебелото черво и стимулира движението на фекалиите, прави ги по-меки и лесни за изхвърляне. Има данни, че целулозата намалява и риска от развитието на рак и дивертикулоза/джобчета в чревната стена/ и помага на хора с колит.
ЛАКСАТИВНИ /слабителни/ СРЕДСТВА
Това са лекарства, които стимулират движението на червата. Продават се свободно, но могат да имат странични ефекти. Те не са приемлив заместител на подходящата диета и физическите упражнения, но понякога имат своята роля. Има много видове лаксативни средства, но аз не ви ги препоръчвам, след като има абсолютно безвредни средства – за които говорим на всяка наша среща. При задръстване – събиране на много твърди изпражниния в ректума, клизмата е най-доброто средство.
Ако запекът трае години, може да причини увреждания в долната част на храносмилателния тракт, като дивертикулоза, дивертикулит и хемороиди. При инфектиране на тези джобчета- дивертикули се получава дивертикулит – сериозен проблем с треска и болки. Покрай това, макар и рядко може да се получи коремен абцес, който налага хирургична намеса. Целулозната диета и редовното изхождане са най-добрите предпазни мерки. Напъването води до разширение на кръвоносните съдове на ануса. Тези разширени вени се наричат хемороиди и са много неприятни – болят, сърбят и кървят. Колкото по-слаби са напъните, толкова по-бързо ще се излекуват хемороидите. Запекът не е задължителен симптом на остаряването, а лаксативите не трябва да стават част от живота. Пиенето на достатъчно вода и алое, плюс пробиотици са профилактиката, която ни е необходимо и целулоза – много целулоза.

ДИАБЕТ
Диабетът е повишение на кръвната захар поради неадекватни количества инсулин в организма. Въпреки, че диабетът не е старческа болест – може да се появи във всяка възраст – тя е една от най-честите хронични болести на късната възраст. Приблизително 18% от хората над 65 години и 25% над 85 годишна възраст имат диабет. Когато организмът смила храната, захарите в нея – от простите до сложните влизат в кръвообращението. Този процес стимулира панкреаса да произвежда инсулин, което от своя страна позволява на телесните клетки да поемат и да използват захар от кръвта. Те я използват като източник на енергия за своите нормални функции. При диабет панкреасът не произвежда достатъчно инсулин и системата на преминаване на захарта от кръвта в клетките не работи правилно. В резултат клетките не могат да използват нормално захарта и нейното ниво в кръвта се повишава, което създава сериозни проблеми.
Диабетът е повече от болест. Децата и младежите боледуват от диабет, наречен ювенилен или Тип1. При него панкреасът не произвежда инсулин въобще. Кръвната захар се покачва внезапно, а клетките не са в състояние да поемат необходимото количество захар за енергийните си нужди. Организмът започва да отделя мазнини, за да снабди клетките с известна енергия. Състоянието изисква спешна медицинска намеса. Тази форма на диабет е много рядка при възрастните хора. При тях се среща диабет Тип2, или диабет на зрялата възраст. При него организмът не успява да използва инсулина пълноценно. Панкреасът продължава да секретира инсулин, но той не е достатъчен да посрещне нарастналите потребности на организма. Този ненормален отговор към ефекта на инсулина, наречен инсулинова резистентност, води до постепенно повишаване на кръвно-захарните нива, без внезапните усложнения на Тип1. Понеже при Тип2 все още има инсулин, клетките все още поемат захар, затова не се разграждат мазнини за енергия. Но повишението на захарните нива в кръвта не бива да се пренебрегва. Ако не се вземат мерки, то уврежда кръвоносните съдове и води до лоша циркулация, която, от своя страна, може да причини тежки усложнения, включително слепота, бъбречна недостатъчност, импотенция и евентуална ампутация.
Нормални възрастови промени в кръвната захар
Ако нямате диабет, организмът произвежда достатъчно инсулин и клетките ви реагират нормално, като кръвната захар леко се повишава само след хранене. Това повишение обаче е по-високо отколкото при млади хора. То е нормална физиологична промяна, свързана с остаряването и не е диабет. Всъщност, кръвната захар се нормализира след няколко часа. Преди лекарите да научат за тази нормална възрастова промяна, много здрави възрастни хора биваха обявявани за диабетици.
РИСКОВИ ФАКТОРИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ДИАБЕТ
Има три главни фактора за развитие на диабет: затлъстяване, застоял живот и наследственост.
Затлъстяване – Мастните клетки използват инсулин. Ако сте предразположени към диабет, излишното тегло ще бъде още една стъпка към болестта. Ако сте много пълни и имате диабет, свалянето на тегло ще замести нуждата от лекарства за контролиране на кръвната захар. Упражнения – Ако не правите упражнения, също рискувате да развиете диабет. Гимнастиката намалява теглото, но най-важното е, че влияе на въглехидратната обмяна. При активни упражнения известно количество захар напуска кръвния поток, дори и без инсулин, и влиза в мускулните клетки. По този начин организмът прави “икономия” на инсулин. Благоприятният ефект от физическите упражнения трае цял ден. Само 20 до 40 минути упражнения на ден – ходене или плуване например – могат да намалят или да елиминират нуждата от антидиабетично лечение. Наследственост – Понякога диабетът при възрастните е наследствен, така твърдят медиците, но аз много се съмнявам. Всичко опира до наследствена култура на хранене и на живот.
Симптоми при диабет
Важно е да се познават симптомите на диабета, преди да се развият сериозни усложнения. Има пет най-чести симптома на диабета, които са лесни за разпознаване: често уриниране, жажда, смущения в зрението, чести инфекции и умора. За уринирането и жаждата е ясно, но какво представляват смущенията в зрението. Очите не могат да фокусират добре и зрението се замъглява. Този симптом се колебае в зависимост от количеството кръвна захар – влошава се, когато захарта е висока, и изчезва, когато тя се нормализира. Понякога, когато кръвната захар се повишава, се появява подпухналост около очите. Високата кръвна захар води и до инфекции. Имунната система не работи нормално. Високото захарно съдържание в урината я прави идеално място за развъждане на бактерии и гъбички. Най-чести са инфекциите на пикочния мехур и гъбичните инфекции на кожата. Високото кръвно-захарно ниво причинява умора. Извличането на вода от някои тъкани – включително и от мозъка – и отлагането и в кръвта води до леко свиване на мозъка, усещане за умора и слабост. Ако кръвната захар се повиши значително и от мозъка се отдели много вода, може да последва объркване и дори кома. Тази кома, наречена хиперосмозна кома, не е честа, но е крайно опасна и налага незабавна хоспитализация за инсулиново лечение, контрол на течностите и непосредствено наблюдение.
УСЛОЖНЕНИЯ ПРИ ДИАБЕТ
Какво му е лошото на малко повече захар в кръвта? Какво пречи, ако си малко по-сладък? Проблемът е, че с времето диабетът уврежда сериозно телесните органи. Високата кръвна захар причинява не само жажда, уриниране, умора и инфекции, но може да увреди кръвоносните съдове и нервите, да разстрои бъбреците, да доведе до слепота и да повиши холестерола. В сравнение с хората, които нямат диабет, диабетиците страдат двадесет и девет пъти повече от слепота, 17 пъти повече от бъбречна недостатъчност, 5 пъти повече от сърдечни заболявания. Диабетът повишава и риска от инсулт. Лошо лекуваният диабет се равнява на едно ускорено остаряване, защото диабетиците остаряват по-бързо. Атеросклерозата, мастните плаки и стеснението на съдовете се развиват по-бързо и функцията на много органи се разстройва. Повечето диабетици живеят по-кратко от останалите хора. При възрастни хора с отскоро развит диабет, усложненията са резултат от високата кръвна захар, а не от другите аспекти на болестта. Атеросклерозата на големите артерии се развива по-често при диабетици, отчасти и поради това, че високата кръвна захар повишава нивата на холестерола. Атеросклерозата намалява кръвоснабдяването на долните крайници и се получават болки при ходене. Ако кръвоснабдяването е тежко нарушено, се получават и други усложнения. Мускулите на краката атрофират, лесно се развиват инфекции и бавно заздравяват. Може да се наложи ампутация, за да се избегне смъртен изход. Атеросклерозата е причина за честата импотентност при възрастните мъже. Лошото снабдяване на пениса с кръв пречи на ерекцията. Продължителното покачване на кръвната захар уврежда и малките кръвоносни съдове. Стените на малките артерии и капилярите надебеляват, а техния лумен се стеснява. Те не функционират нормално – изпращат неадекватно малки количества кръв. Това води до засягане на много телесни тъкани. В мозъка могат да се получат микроинсулти. Бъбреците също се увреждат и непълноценно пречистват кръвта, състояние, известно като бъбречна недостатъчност. Малките кръвоносни съдове хранят кожата и я снабдяват с кислород. Когато това снабдяване е недостатъчно, кожата се инфектира, по-лесно се уврежда и се образуват кожни язви. Тези диабетични язви са сериозни и ако големите артерии на крака са частично блокирани, проблемът се усложнява. Ако имате диабет, всяка инфекция на крайник е опасна, защото изходът е ампутация. Диабетът води и до нервни увреждания. Липсата на кръвоснабдяване на нервите причинява внезапна слабост в някой крайник, обикновено крак и се нарушава способността да се стои или ходи - мононевропатия. За да се запазят мускулите е необходимо веднага да се вземат мерки. Могат да бъдат засегнати и малките нерви – особено на пръстите и ходилата/периферна невропатия/, които щипят и горят. Може да се усетят и силни болки. Лекарството, което се предписва обикновено е Тегретол, но трябва да се има предвид, че има много странични ефекти и не лекува, а само облекчава симптомите.
Очите също могат да бъдат засегнати и драстично да се намали зрението. Светлинно – чувствителната част на окото – ретината, се храни от мрежа от малки кръвоносни съдове. Когато те са увредени от диабета – състояние, наречено диабетична ретинопатия, може да настъпи слепота.
В България най-широко прилаганият хипогликемичен препарат е Манинил/Даонил, Глибенхламид/. Това са хапчета, които стимулират панкреаса да произвежда повече инсулин и дори повишават реакцията на организма към инсулина. Ако по някакви причини оралните хипогликемични лекарства не успяват да поддържат кръвно-захарните нива в нормални граници, се препоръчва инсулин в инжекционна форма. Инсулинът не може да се вземе през устата, защото киселините и другите химически вещества в стомаха го разрушават. Инсулиновите препарати се различават по начина на абсорбиране – има с бързо и с бавно абсорбиране.
Моята практика обаче показва, че програмата за диабет Тип2 с продуктите на ФЛП е достатъчна и нормализира трайно кръвната захар, а това е гаранция, че вреди и поражения върху организма няма да има, но не трябва да се пренебрегват диетата и упражненията.

ОЧИ И ЗРЕНИЕ
Много заболявания са трудни за понасяне, но увреденото зрение е най-голямото изпитание. То може да причини падания и фрактури, грешки при вземане на лекарства и нови страхове.
ОБЩИ ВЪЗРАСТОВИ ПРОМЕНИ
С остаряването се появяват нормални физиологични промени в очите, които се отразяват върху начина, по който се вижда света. Например трудно се фиксира нещо, което е твърде близо или трудна адаптация при влизане в тъмна стая. Ще разгледаме три подобни промени – пресбиопия, старчески пръстен и адаптация към светлината – и два общи проблема – сухи очи и птоза.
Повечето възрастни хора се затрудняват да фиксират близки обекти. Тази промяна, наречена пресбиопия, обикновено става забележима към 50-годишна възраст и в повечето случаи се развива независимо от това, дали човек е носил очила преди това, дали зрението му е било добро или не. Тази промяна се получава защото лещите на окото при остаряване губят своята еластичност. Когато един обект е близо до очите, очните мускули придърпват лещите и го правят по-малък, за да бъде фокусиран образът в ретината. Процесът се нарича акомодация. Лещите, които са се акомодирали много години, губят част от възможността да намаляват обекта. Ако се държи обекта по-надалече, ще се види по-лесно и по-ясно. Друга обща и нормална промяна е развитието на един синкав пръстен около ириса. Нарича се старчески пръстен или само пръстен, като това явление е безопасно. Ако се появи при млади хора, означава болест.
Много възрастни хора страдат от сухи или сърбящи очи. Често тази сухота се причинява от нормална промяна в слъзните жлези, които с напредване на възрастта произвеждат по-малко сълзи. Дори когато времето е студено, сухо или мъгливо очите остават сухи и сърбят, горят и стават червени. Ако сухите очи ви смущават, използвайте активатор. Използвам случая да спомена при какви случаи проф. Филатов е препоръчвал алоето. Това са: трахома, възпаление на хориоидеята на окото /хориоидит/, възпаление на ръба на клепачите/блефарит/, възпаление на конюнктивата /конюнктивит/, възпаление на ретината/ретинит/, възпаление на роговицата на окото/кератит/, петно на Фукс, сиво перде/катаракта/, зелено перде/глаукома/, късогледство /миопия/, атрофия на зрителните нерви и обща профилактика на очите.
С възрастта очната ябълка потъва по-дълбоко в очната кухина, защото мастното натрупване там намалява. Тази нормална промяна може да доведе до непълно затваряне на клепачите или до хлътване на окото, състояние наречено птоза. Тя пречи на равномерното разпределение на сълзите в окото и те се изпаряват по-бързо. Ако птозата е силно изразена, сълзите текат по бузите.
Загубата на зрението и слепотата са чести в късната възраст. Половината от всички ослепявания се появяват след 65-годишна възраст, а 3% от лицата над 85 години са слепи. За съжаление тези статистики, които измерват “законната слепота” подценяват тежестта на ситуацията. Много възрастни хора имат сериозни проблеми със зрението, които променят целия им живот. Болестите, водещи до намаляване и загуба на зрението при възрастните, са катарактата, глаукомата, диабетът и дегенерацията на очното петно/макула/.
Какво е катаракта? Очните лещи често образуват едно помътняване, наречено катаракта. Тя може да заеме цялата леща или само част от нея. И в двата случая, ако катарактата стане достатъчно голяма, тя пречи на светлината да преминава през лещите към ретината и зрението се уврежда. Тя може да се яви и при млади хора, но е болест на късната възраст, като при 15% от хората над 50 и при повече от 50% от хората над 75-годишна възраст причинява смущения и загуба на зрението. Катарактата може да се появи при всеки, но най-често боледуват хора с диабет, употребявали стероидни препарати като преднизон и претърпелите очни наранявания. Тя е честа при хора, които в продължение на години са се излагали на слънце без предпазване на очите, защото ултравиолетовите лъчи увреждат лещите.
Понеже катарактите не са болезнени и се развиват бавно, не се откриват рано. Постепенно се появяват и симптомите. Зрението става замъглено и неясно, затруднява се четенето и се появява непоносимост към слънчевата светлина.
Ако имате катаракта и тя още не е узряла, може да предприемете практически мерки за подобряване на зрението/освен слагането на активатор/. Най-важното е да намалите силата на светлината. Силната светлина свива зеницата и влиза в окото през катарактата. По-слабата светлина разширява зениците и влиза в окото през “по-чистите” части на лещата. Затова осветлението на вашия дом трябва да не е много силно и директно. Например недиректната светлина, която рефлектира от стените и тавана, е за предпочитане пред светлина, насочена директно към книга или други обекти. Болести като макуларната дегенерация и диабетичната ретинопатия могат да засегнат зрението повече от катарактата. Ако вече сте претърпели операция трябва да имате предвид, че по време на операцията се премахва цялата леща или част от нея, което води до афакия. Афакията е причината окото да увеличава това, което вижда, тя намалява периферното зрение и променя, но не елиминира способността на окото да фокусира светлината. В миналото единствената възможност за хора с афакия беше да носят очила с дебели стъкла. Сега контактните лещи коригират успешно увеличението. Друго решение на проблема е поставяне /имплантиране/ на нова леща на мястото на старата.
Какво е глаукома? Тя се появява, когато налягането на течността в окото /вътрешноочното налягане/ стане много високо/за сведение, течноста, изпълваща окото, не е еднаква със сълзите и глаукомата няма нищо общо с тях/. Глаукомата е трудно да се предотврати, но слепотата, до която води – може.
По принцип окото е една топка, която поддържа своята форма, защото е пълна с течност. Ако налягането на течността стане много високо, възникват проблеми. Това покачване става бавно и в началото безсимптомно – няма нито болка, нито промяна в зрението. Но постепенно повишеното налягане започва да вреди. Най-напред то унищожава най-отдалечените от очния нерв нервни влакна на ретината, което води до загуба на периферното зрение. Зрителното поле се стеснява, започвате да виждате света като през тунел. По-късно повишеното налягане засяга нервните влакна, разположени по-близо до очния нерв, като уврежда централното зрение и евентуално довежда до слепота.
Повечето глаукоми са от типа отворена глаукома. Не се знае причината за появата й, но изглежда, че проблемът се свежда до затруднение в оттичането на вътреочната течност, което води до повишаване на налягането. По-рядък тип глаукома е затворената. Тя се проявява внезапно. За разлика от отворената тази глаукома предизвиква силни болки и внезапни промени в зрението. Затворената глаукома е спешно състояние, налагаща бърза интервенция.
Най-често, за лечението на глаукома се предписват очни капки, които трябва да се слагат по няколко пъти на ден. Въпреки че капките са безвредни за очите, те могат да се абсорбират в кръвта и да предизвикат странични ефекти при други органи. Очните капки са силни лекарства. Едно от тях е пилокарпинът, който свива зеницата и отваря място около нея, през което минава течността от предната камера и налягането се намалява. Но при свита зеница се вижда по-трудно в слабо осветени места. Затова, ако употребявате пилокарпин, осигурете си съответна светлина за четене и работа. Но ако имате и катаракта, този медикамент ще влоши зрението ви. Логично е да се приеме, че щом свиването на зеницата е благоприятно при глаукомата, то нейното разширяване ще повишава очното налягане и не се препоръчва. Лекарствата с антихолинергични/вече съм посочил кои са те, в някои от предишните части/ свойства предизвикват разширение на зеницата. Затова, ако имате глаукома, не трябва да вземате подобни лекарства. Трябва да се има предвид, че много от свободно продаваните лекарства срещу простуда или сънотворни таблетки са антихолинергични. Вторият вид капки, които се използват при глаукома, като тимолол/Тимоптик/ или бетаксолол /Бетоптик/, са известни като бета-блокери. Те намаляват количеството течност, което произвежда окото. Те могат да понижат кръвното налягане и да забавят сърдечната дейност. Третият вид капки съдържат епинефрин/Епитрат/ или дипивефрин /Пропин/. Те също намаляват количеството на очната течност, но не забавят сърдечната дейност и не понижават кръвното налягане. Ако тези лекарства не понижават очното налягане или имат странични ефекти, опитайте и други препарати. Някои от тях, като Диамокс, са под формата на таблетки, а не капки. Има и лазерно лечение /лазерна иридектомия/ и чрез него се правят малки дупки в мрежестата тъкан, през която изтича очната течност. Едно от най-тежките усложнения при диабета е загубата на зрение. Тя е по-честа, особено за хора, които боледуват повече от 10 години. Добрият контрол върху нивото на кръвната захар е най-успешният начин за предотвратяване на очните смущения. Повишената кръвна захар уврежда малките кръвоносни съдове, които доставят хранителни вещества и кислород на ретината. В тях се образуват микроаневризми. При спукването им изтича кръв в ретината. Тези кръвоизливи увреждат ретината, а ако се появят в нейната най-чувствителна – макулата, бързо настъпва слепота. Ако не се вземат мерки, диабетът причинява и втори проблем, наречен пролиферативна ретинопатия, растеж на извъннормни кръвоносни съдове, които допълнително увреждат зрението. При лечението се използва лазер, който се фокусира върху малките кръвоносни съдове и ги изгаря – процедура, наречена фотокоагулация. Тя намалява кръвоизливите и спира растежа на нови съдове, без да уврежда ретината. Ретина не усеща изгарянето, но нямам данни за ефикасността на лечението.
Какво е макуларна дегенерация? Макулата /петно/ е централната част на ретината. Тя съдържа най-висока концентрация от светлинно – чувствителни нерви. Ако тя дегенерира, т.е. ако страдате от макуларна дегенерация, зрението ви ще се замъгли и ще ви е трудно да виждате малки обекти, например текста в една книга. Болестта засяга повече централното зрение. Има два типа макуларна дегенерация, като по-честият се нарича неексудативна или суха, а по-редкият тип се нарича ексудативна или мокра макуларна дегенерация, която води до по-изразена загуба на зрение. Причините за заболяването и тук не са известни. Но когато започне, то прогресира и в макулата се губят все повече от чувствителните към светлината клетки. Първият симптом на болестта е, когато забележите, че по-дребният печатен шрифт ви изглежда размазан или правите линии – нагънати. Или когато установите, че очилата ви не събират нещата във фокус. За съжаление съвременната медицина много малко може да направи за лечението на макуларната дегенерация освен да се използват добри очила, подходящо осветление, увеличителни лещи и други технически улеснения за засегнатото зрение.
Много други болести, наранявания и инфекции могат да причинят загуба на зрението. Някои наследствени болести, като пигментозния ретинит, водят до слепота, но това става в млада възраст. Инсултите също могат да увредят част от зрителната кора. Ако се спука кръвоносен съд в окото, кръвоизливът причинява слепота. Това състояние не е еднакво със спукването на съд на повърхността на окото, което няма ефект върху зрението, а представлява само козметичен проблем. Темпоралният артерит е болест, която възпалява кръвоносните съдове, и ако не се лекува, блокира снабдяването на очите с кръв и предизвиква внезапна слепота. Отлепването на ретината става, когато част от нея се повдигне или се придърпа от подлежащатаповърхност, което води до загуба на зрение в една или повече части на зрителното поле. Твърди се, че този проблем се лекува успешно с лазер, който връща ретината на мястото й. За съжаление никой от моите познати не можа да се излекува по този начин. Очаквайте програмите при очни заболявания.