Feb. 25, 2018

Poem

Борба срещу възпаленията без лекарства.
Важен елемент в противодействието на възпаленията е може би най-старото съществуващо средство, което често става причина за възпаленията или способността на тялото да се справи с тях. Това е нашият хранителен режим. Той може да влияе двупосочно. От една страна "лошите" храни могат да са причинители на болести, да отслабват имунната система на тялото и да влияят директно върху възпаленията.
Най-лошите "провъзпалителни" храни са захарта и трансмазнините. От друга страна, когато се приемат храни, богати не само на макронутриенти, но и на микронутриенти, които освен че не засилват възпаленията, имат обратния ефект, то тогава в дългосрочен план можем да се предпазим или да се излекуваме от определени болестни състояния. Такива храни са източниците на омега-3 мастни киселини, сурови ядки, множество плодове, зеленчуци и алое.
Още от древни времена, билките и някои видове храни са били популярно средство в традиционната медицина. Тази традиция не е забравена и до наши дни, като намира израз в последния си и най-модерен вид – като хранителни добавки. Хранителните добавки се отличават от лекарствата по това, че предлагат натурални източници, които може да използваме срещу възпалителните процеси.
От една страна натуралните противовъзпалителни агенти действа в дългосрочен план и нямат толкова ясно изразен ефект, но от друга страна при тях липсват многобройните странични ефекти и вреди на лекарствата.
Грубо можем да групираме натуралните противовъзпалителни добавки в няколко категории:
• Витамини и минерали;
• Билки с противовъзпалителен ефект;
• Мастни киселини;
• Протеолетични ензими(алое);
• Ставновъзстановяващи добавки.
Витамини и минерали
Витамините, както и минералите са важна част от хранителния ни режим. Техните функции и значение са изключително широки и разнообразни, като имат отношение и към конкретни възпалителни процеси. Самите витамини и минерали могат да имат пряк противовъзпалителен ефект, а понякога възпаленията се причиняват и от техния дефицит.
Противовъзпалителният ефект на отделните витамини и минерали
• Изследванията са свързали ниските нива на серумния магнезий с високите нива на C-реактивния протеин (основен маркер на възпаленията). Освен това оралният прием на магнезий, който води до увеличаване на серумния магнезий, води до спад на C-реактивния протеин;
• Употребата на цинк отбелязва подобрения при инфекции, оксидативен стрес и понижава генерацията на възпалителните цитокини (малки протеинови молекули). Зависим от цинк е и протеинът А20, който въздейства върху ядрения фактор капа-б, известен с причиняване на клетъчните възпаления;
• Цинкът показва защитен ефект срещу алергии на дихателните пътища, като неговия дефицит увеличава вероятността от възпаление на дихателните пътища и силна проява на алергични реакции;
• Дефицитът на минералите цинк и селен оказват влияние върху противовъзпалителните свойства на пероксизом-пролифератор-активираните рецептори;
• Дефицит на селен може да доведе до засилване на патологичните състояние на белите дробове, както и да предизвика промени във клетъчния фенотип на клетките нашественици. Качествата на селена са свързани и с подобряване на определени маркери при хронична астма, както и въздействието срещу възпаления на дихателните пътища;
• Установена е връзка между пациенти със синдром на системен възпалителен отговор (SIRS) и сепсис с ниските нива в плазмата на селен и глутатион. Колкото е по-голям дефицитът, толкова по-висока е смъртността. Изследванията върху пациенти в тежко състояние показват, че приемът на селен като добавка понижава значително срива на функцията на органите, особено на бъбреците. Отбелязва се понижение и на смъртността. Подобен е ефектът и при тежки травми и наранявания.
• Витамин C и Витамин D регулират селективно определени цитокини и въздействат върху възпалителните процеси. Витамин D във високи дози понижава риска от сърдечни заболявания и потиска провъзпалителните молекули;
• Витамин D под формата на калциферол (D-3) понижава възпаленията и развитието на диабети тип 2 и аутофагия;
• Витамин C в комбинация с витамин E показват силен противовъзпалителен ефект при слънчеви изгаряния по кожата. Отделно двата витамина не отбелязват резултати;
• Ниските нива на витамин C, както и бързата му загуба от възпалените зони може да доведат до усложнения и увреждане на ставите при ревматоиден артрит;
• Острият дефицит на витамин B-6 води до неизменно покачване на възпаленията и нивата на C-реактивен протеин;
• Витамин А може да проявява противовъзпалителен ефект, увеличавайки нивата на ретиноева киселина (продукт от витамин А), която потиска образуването на провъзпалителни клетки.
Трябва да се отбележи като тенденция, че витамините и минералите не са универсално средство за противовъзпалително въздействие и те се ползват често за конкретни състояния. Друго важно заключение е, че по-често възпалителните процеси се проявяват при дефицит на ключов витамин и минерал.
Предимството на приема на витамини и минерали е тяхната абсолютна безопасност и липсата на странични ефекти, ако се следват препоръчителните дози.
Мастни киселини
Можем да разделим мастните киселини на омега-3 и омега-6. От своя страна омега-3 мастните киселина могат да бъдат рибено масло, крилово масло, ленено масло. Всичките видове мастни киселини са есенциални част от храната ни, но в съвременните диети отношението на омега-3 към омега-6 показва все по-голяма разлика в полза на омега-6. Този дисбаланс води да засилване на възпаленията в тялото. От друга страна самите омега-3, както и някои от омега-6 мастните киселини проявяват противовъзпалителни свойства.
Рибеното масло е една от най-популярните здравословни добавки на пазара. Едно от полезните негови свойства е именно противовъзпалителния ефект, който се дължи на двете основни мастни киселини EPA и DHA. Съществуват множество изследвания, които потвърждават противовъзпалителния ефект на рибеното масло, който се изразява с въздействието му върху цитокините, като редукцията им стига до 20%.
Важен фактор за противовъзпалителния ефект на омега-3 мастните киселини е G-протеиновият рецептор GPR120, който е медиатор между омега-3 и възпалителните процеси и инсулиновата чувствителност.
Клиничните тестове демонстрират положителни резултати при дългосрочен прием на рибено масло при лечение на ревматоиден артрит, диабет, ставни възпаления, сърдечни заболявания и други. Всъщност въпросът не е дали рибеното масло има противовъзпалителен ефект, а при какви дози и срок на прием този ефект се изразява най-силно.
Препоръките варират от 1000 мг EPA до 1000 мг рибено масло (180 мг EPA/120 мг DHA) на килограм тегло дневно. За да се отбележат значителни резултати е нужен сравнително по-дълготраен прием.
Растителният вариант на омега-3 е ALA или алфа-линолеева киселина. Съществуват проучвания, свързани с източници на ALA като масло от ленено семе и масло от босилек. Трябва да се отбележи силният противовъзпалителен ефект на ALA при отоци, предизвикани от карагенин, арахидонова киселина и левкотриен. Босилекът показва по-силен противовъзпалителен ефект при отоци от левкотриен, а лененото семе при отоци от карагенин и арахидонова киселина.
Освен омега-3 мастните киселини, омега-6 мастните киселини като гама-линолова-киселина също могат да имат изразен противовъзпалителен ефект. Изследванията сочат, че приемът на масло от безстъблена иглика има противовъзпалителен ефект при ревматоиден артрит и регулира или напълно изключва приема на нестероидните противовъзпалителни средства. Безстъблената иглика демонстрира и силен противовъзпалителен ефект при язвен колит, като въздействието йе по-силно дори от това на EPA и DHA.
Нужно е да се отбележат и евентуалните ползи от масло от пореч, който е също източник на гама-линолова-киселина.
Предимството на мастните киселини е, че те са естествен и нужен източник за човешкото тяло. Техният прием не се характеризира със странични ефекти, дори при дълготрайна употреба. Трябва да се отбележат някои реакции при високи дози рибено масло като разстройство, кръвоизливи от носа и бавно зарастване на рани. Последните две се дължат на неговите антикоагулантни свойства.
Витамините, минералите и мастните киселини са есенциални микронутриенти, част от храната, която поемаме. Те са необходими за правилното функциониране на тялото и много често техният дефицит води до възпалителни процеси. Затова използването на подобни добавки могат да бъдат в основата на превенцията на различни заболявания, а за лечението на възпаленията са нужни дози, надвишаващи препоръчителните.
Във втората част от статията ще разгледам терапевтичната употреба на микронутриенти, които не са есенциална част от диетата ни, но могат да имат огромни ползи с противовъзпалителните си свойства. Това са протеолитични ензими(от алоето), популярни добавки за стави и хрущяли, както и разнообразието от билки.

Протеолитични ензими
Химията на храносмилане е много проста; с всичките три главни типа храна, които са белтъчини, въглехидрати и мазнини. Важното нещо обаче е не колко храна ядем, а по-скоро колко храна смиламе. А ензимите са главният компонент в храносмилането. Има и три главни категории смилателни ензими: протеаза (за смилане на белтъчини/протеини), амилаза (за смилане на въглехидрати) и липаза (за смилане на мазнини). Ние смиламе белтъчините в аминокиселини, въглехидратите – в глюкоза, а мазнините – в мастни киселини. Всеки ден панкреасът секретира около 1.7 литра панкреатичен сок в тънкото черво. В този сок са ензимите (включително липаза, протеаза и амилаза), необходими за смилането и усвояването на храната. Липазите, заедно с жлъчката, помагат за смилане на мазнините. Амилазите раздробяват молекулите на скорбялата в по-усвоими захари и секретират чрез слюнчените жлези, както и през панкреаса. Протеазите, секретирани от панкреаса (трипсин, химотрипсин и карбоксипептидаза), разбиват молекулите на белтъчините в единични аминокиселини. Има и две растително-базирани протеази – бромелаин (от стъблата на ананасите) и папаин (от неузрели плодове папая).
Нека погледнем отблизо протеазите, произведени от нашият панкреас, често наричани „протеолитични“ (смилащи протеини) ензими. Когато „чуждият нарушител“ влезе в нашата система, левкоцитите застават начело на имунния отговор. Обаче раковите клетки имат протеиново покритие, което ги прави „неразпознаваеми“ за левкоцитите и ги предпазва от унищожаване. В този сценарий не би ли имало смисъл да има нещо, което да съблече външното протеиново покритие на раковите клетки? Разбира се, че би имало. Тази идея е имала смисъл в Европа и Азия почти половин век, където са атакували с високо протеолитични и фибринолитични (изяждащи белязана тъкан) ензими рак с голям успех. Д-р Уилям Кели, който имал ензимно-базирано раково лечение, което ефективно използвал върху десетки хиляди ракови пациенти.
Протеолитичните ензими унищожават раковите клетки, като разбиват протеиновото покритие около клетката и тогава левкоцитите атакуват останалото от раковата клетка и я унищожават. Обаче, когато ядем диета, висока на прекалено много сготвени белтъчини, на които им липсват хранителни ензими, нашите собствени протеолитични ензими са призовани да смелят белтъчините. Ние имаме само ограничен
запас от тези протеолитични ензими и ако техният запас се изтощи от смилане на белтъчините в храните, тогава почти никой не остава да разгради протеиновото покритие на раковите клетки. Така клетките започват да се разпространяват и множат, защото левкоцитите ни не могат да ги убият. Истината е, че ракът много често е болест на протеиновия метаболизъм, защото „борещият се с рака механизъм“ на протеолитичните ензими може да се засили чрез неконсумиране на богати на белтъчини храни в неподходящо време или в прекомерни количества. Тялото се нуждае от около 12 часа на ден без консумиране на белтъчини, за да може борещият се с рак механизъм на ензимите да работи оптимално.
Около 30-годишна възраст производството на ензими в тялото ни драстично намалява, така че е крайно необходимо да започнете да ползвате алое веднага, ако сте по-големи от 30 години.

Доказаните полезни качества на протеолитичните ензими като противовъзпалителни са:
Регулиране на следоперационни отоци при ставни травми на глезена. В случая ензимът е по-ефективен от поставянето на лед (серапептаза, бромелаин);
Потискане на болката чрез блокиране на болкопричиняващи амини от възпалените тъкани (серапептаза);
Подобрение на състоянието при 65% от пациенти с карпално-тунелен синдром (серапептаза, бромелаин);
Драстично подобрение при лечението на венозни възпаления (повече от 60%) (серапептаза, натокиназа);
85% подобрение при пациенти с възпаление, причинено от уголемяване на гръдните жлези (серапептаза);
Ефективността на ензима срещу възпаления на уши, нос и гърло е тествана в мащабно изследване, включващо 193 пациента. След 3-4 дни се отбелязва подобрение на всички симптоми – неутрализиране на локалните възпаления, анти-едемично въздействие и намалена фибринолитична активност (серапептаза);
Силна противовъзпалителна активност при отоци на краката, причинени от храни, съдържащи карагенин (серапептаза);
Разграждане на фибрин и микротромби (серапептаза, бромелаин и натокиназа)
Противодействие на инфекции при рани и ухапвания от насекоми (бромелаин);
Подобряване на състоянието при артрит, с ефект, близък до нестероидните противовъзпалителни (бромелаин);
Регулиране на болката, отоците и отделянето на слуз при синузит (бромелаин);
Регулира възпаленията при ставни травми, тендинит, растежения, навяхвания, възпалени сухожилия и леки мускулни травми (бромелаин)
Евентуални противопоказания и странични ефекти:
Съществуват регистрирани случаи на пневмонит, причинен от серапептаза;
Лица с алергия към ананас могат да изпитат непоносимост при прием на бромелаин;
Леки странични ефекти, свързани със стомашен дискомфорт при прием на натокиназа.

Популярни добавки за стави и хрущяли(Форевър фридъм и МСМ гел)
Едно от най-препоръчваните средства при болки и възпаления в ставите са формули, които включват добавки като глюкозамин, хондроитин, метилсулфонилметан (МСМ) и хиалуронова киселина. Спорен е въпросът относно тяхната усвояемост при орален прием, но част от проучванията показват резултати именно при употреба на капсули или таблетки.

Хондроитин сулфат показва определени противовъзпалителни качества при лечението на остеоартрит, като понижава ядрения фактор капа Б в засегната част и подобрява съотношението на анаболизъм и катаболизъм в хрущялната тъкан.Трябва да се отбележи, че неговата противовъзпалителна активност се забелязва на клетъчно ниво, а не в зоните с отоци и подувания;
Глюкозаминът също показва умерен противовъзпалителен ефект при лечение на пациенти с артрит или други ревматоидни заболявания. В сравнение с нестероидните лекарства неговата ефективност е в пъти по-ниска, но това се отнася и за токсичността. Лекарствените средства като ибупрофен показват подобрения до втората седмица, но глюкозаминът демонстрира по-качествени резултати след осмата седмица;
Метилсулфонилметан, известен още като органична сяра, проявява силни противовъзпалителни качества. Добавката потиска медиаторите на вече споменатия ядрен фактор капа Б и понижава възпалителния отговор. Резултатите от научни изследвания сочат, че МСМ е ефикасно противовъзпалително при остеоартрит, като подобрения се забелязват след 4-тата седмица, но стават най-изразени след 8-тата седмица. Още по-обнадеждаващи са резултатите при комбиниран прием на МСМ с глюкозамин;
Хиалуроновата киселина(Форевър активна ХК) демонстрира обещаващи резултати при лечение на остеоартрит и ставни заболявания.