Dec. 2, 2017

Poem

ХОЛЕСТЕРОЛЪТ И СЪРДЕЧНИТЕ СМУЩЕНИЯ
Една от най-зле разбираните и внушаващи страхове дума е холестерол.
По-осведомените хора също се притесняват по повод на холестерола и връзката му със сърдечните заболявания, защото знаят, че според статистиката тези заболявания причиняват по-често смърт, отколкото всички останали болести, взети заедно.
Основният въпрос тук е дали неправилното хранене произвежда лош холестерол?
От друга страна, един от въпросите, по които се спори най-горещо в съвременната медицина, се отнася до холестерола: отговорен ли е той, или не за сърдечните смущения? И в този спор за кой холестерол става дума – за този в храната, в кръвта или в артериите?
Здравето зависи от състоянието на артериите, през които преминава кръвта, за да стигне до всички живи клетки на организма. Артериалният ток е доста буен и оказва абразивно действие на стените на артериите и за това те се нуждаят от специално смазване. Природата е създала такова смазващо вещество, като най-важният елемент на това ефикасно смазочно масло е мастна субстанция, наречена холестерол.
Думата холестерол произлиза от две гръцки думи – chole(жлъчка) и stereos(здрав), и от латинската дума olium(масло). Холестеролът е сложно съединение със светложълт цвят, мазен на пипане, с идеален състав за важната роля, която изпълнява. Дори ако храната не доставя холестерол, в кръвта винаги има от него, защото черният дроб го произвежда.
Холестеролът, който се произвежда в черния дроб от прости мазнини, циркулира в кръвта в необходимата концентрация, за да бъде използван от клетките, които формират артериалните стени и се задържа там като идеален смазочен материал. Когато клетките се износят, те се изхвърлят заедно с техния холестерол. В същото време се образуват нови клетки и те абсорбират свеж холестерол от кръвта. Създаденият по този начин постоянен цикъл на холестерола се поддържа на едно специфично ниво дотогава, докато тялото е здраво.
Когато равновесието се наруши, концентрацията на холестерола в кръвта се увеличава и резултатът е холестеролемия, т.е. излишък на холестерол в кръвта.
Единственото условие, което може да предизвика по-бързо разрушаване от възстановяването на холестерола, е увреждането на артериалните стени. Прекомерната употреба на растителни и животински мазнини не може да предизвика артериални заболявания, защото тялото натрупва излишъците под формата на тлъстини. Само когато се консумират ненатурални мазнини или мазнини, разрушени от топлинна обработка, може да предизвикат смущения. Съставът на мазнините се нарушава, когато те се обработват термично – например пържени картофи. За черния дроб е невъзможно да синтезира добър холестерол от мазнина, която е била използвана за пържене на някакъв продукт. Така промененият холестерол изпълнява зле функциите си на предпазен материал за артериалните стени, износва се бързо и отслабва, като провокира различни артериални заболявания: атеросклероза, запушване на артериите, коронарна тромбоза /образуване на съсиреци в артериите, които снабдяват с кръв сърцето/ и аневризма/разширяване на артериите/. При тези патологични случаи съдържанието на холестерол в кръвта е много по-високо от нормалното. Ако повишеното ниво на холестерол бъде открито достатъчно рано, това ще е сигнал за тревога, за да се изследва задълбочено мастния метаболизъм.
Съвсем естествено е да се счита, че много богатият на мазнини режим увеличава холестерола в кръвта. Но трябва да се държи сметка, че само променените мазнини са вредни и че нормалните мазнини се променят не само при загряване, но и при топлинна обработка заедно с други вещества, които унищожават способността им да произвеждат холестерол от добро качество.
Колкото повече храната на цивилизования човек става по-малко натурална, толкова повече той страда от храносмилателни болести и токсемия. Това е първопричината на много, а може би и на всички болести.
В наше време се дискутира много за наситените и ненаситените мазнини, за тяхната полезност и вредност в храненето. Какво представляват тези два вида мастни киселини. С химически термини може да се каже, че ненаситените имат много по-голяма възможност за хващане на различни химически вещества, т.е. имат по-голяма валентност.
Валентността на веществата се определя в лабораториите. Тъй като елементът йод се прикрепя лесно към свободните валенции, той често служи за определяне на степента на наситеност на различните вещества. Количеството прихванат йод се нарича йодна стойност /величина/ на първоначално ненаситената субстанция. Когато едно вещество се насити, химическите му реакции се променят. Едно дразнещо отровно вещество може да се превърне в доброкачествено съединение. Възможно е например да се дигитализира една телесна отрова, като на болния се предпише дигиталин, и да се йодира друга отрова, като се даде калиев йодит. Напоследък е модерно неутрализиране с ненаситени мазнини, които реално представляват добри терапевтични агенти/тампони/.
Като неутрализиращи агенти ненаситените мастни киселини са полезни при третиране на токсичното състояние на организма. Но в много случаи вместо да се оставят в естествено състояние, поради намеса на комерсиални интереси растителните масла се обработват, за да приличат на краве масло, “подсилват” се със синтетични витамини, добавят се глутаминова киселина, оцветители и химически аромати. Всички тези добавки се стремят да наситят изходния продукт и финалният, вече приятен на вкус, се е превърнал в мазнина без стойност.
Тогава кои мазнини са полезни за организма?
Оговорът е: натуралните непроменени мазнини. Трябва да се знае, че мазнините стават вредни когато се подгряват заедно с други храни. Пържените храни, сладкишите, пастите, всичко това произвежда лош холестерол, води до неправилно смазване, ерозия на артериите и атеросклероза. В този смисъл чипсът и форнети-те се нареждат между най-опасните за здравето храни. Може също да се приеме, че вредата на тютюна произтича в голяма степен от факта, че горейки, той пържи маслата и катраните, които съдържа, така се получават променени и токсични мастни вещества.
В съвременната епоха болестите на сърцето и кръвоносната система са най-големите унищожители на човешката раса, особено в цивилизованите страни. Внимателният подбор при консумацията на мазнини може да намали съществено броят на жертвите. И това не е всичко.
Човек е изваден от нормалната му среда. Той трябва да диша замърсения въздух на големите градове, подложен е на силни физически и нервни напрежения, очите му понасят умората на изкуственото осветление и накрая той пие химически течности и се храни със синтетични храни.
При тези обстоятелства физиологическият човек се превръща в патологичен човек и сърцето му не може вече да понася умората и напрежението. Неизбежно сърдечният мускул губи от своя тонус, клапите и артериите – от своята еластичност. Сърцето е мотор, по много показатели подобен на автомобилният. Бензинът за мотора е това, което е надбъбречната дейност за сърцето, защото окисляването в сърдечния мускул е възможно само благодарение на нея. Човешкият карбуратор за сърцето пък е щитовидната жлеза, а ролята на шофьор в организма се изпълнява от хипофизата.
Ние се грижим внимателно за автомобила си, а сърцето оставяме да понася множество вредни въздействия. Лесно е да се разбере, че сърцето се разболява, когато се нарушат някои биологически правила. Щетите, които понася структурата на сърцето, зависят от промените в химията на кръвта и надбъбречната дейност, които са следствия на токсични състояния.
Много от така наречените псевдоангини, както и сериозните атаки на ангина пекторис/гръдна жаба/, провокираща непоносима болка в областта на гърдите, причинена от недостатъчен прилив на кръв, могат да бъдат облекчени, като се разредят течностите в организма с вода и мек алкалий. Това показва, че сърцето е изключително чувствително към дразнещите субстанции или киселините в кръвта. Или както е казал един специалист в областта на химията във връзка с медицинската практика: “…химическата разлика между живота и смъртта е по-малка, отколкото разликата между чешмяната и дестилираната вода”.
Запознахме се с това, колко упорито е тялото, когато прави усилия да неутрализира кръвта, и как някои органи действат като тампони или резервни елиминационни изходи. Само когато тези органи са наситени, едно минимално, но понякога фатално количество от токсините би могло да циркулира в кръвта. Химическото дразнене може да нанесе големи вреди на сърдечните клапи, а възпалителният процес, който ще последва, би създал благоприятни условия за развитие на микроорганизми от типа на стрептококите.
Ако черният дроб и бъбреците, които са филтрите на кръвта, бъдат засегнати от силна интоксикация, сърцето се поставя на голямо изпитание поради повишената токсемия на кръвта. При наличието на отрови в кръвта, черния дроб и бъбреците страдат от вътрешен кръвоизлив и прогресивно дегенерират.
Какво да се прави? Най-разумното е да се осигурява нормално функциониране на черния дроб и бъбреците и да не се подлагат на химически натиск. Чистотата, влажността и температурата на въздуха, умът и нервното напрежение, физическият труд имат своето значение, но главният фактор е храната. Казано най-точно, всичко се върти около химията на храносмилането. Правилният хранителен режим е основа за добро общо здраве и нормална сърдечна дейност.
Умереността трябва да бъде златно правило, особено за страдащите от болести на сърцето. Леката храна и честите хранения са за предпочитане. Мазнините и сладкишите трябва да отстъпят място на зеленчуковите супи, постното месо, салатите и плодовете.
Ето и три заключения относно превенцията:
1. Болестите са резултат от продължителен процес, който започва в ранна възраст и води до насищане на тялото с токсини.
2. Лошите привички в храненето, в начина на живот и в мисленето са главната причина за това израждане.
3. Един и същ тип токсини, ако се локализират в ставите, предизвикват артрит, в черния дроб – хепатит, в бъбреците – нефрит, в кожата – дерматит, в панкреаса – диабет, в мозъка – лудост.
Тези изводи са направени от някой си сър Джеймс Маккензи – д-р по медицина и ми се струват съвсем точни. Най-съществената част от наблюденията на д-р Маккензи се отнася до сърдечните заболявания, които според него се дължат на същите токсини. Заключението му е, че сърцето често страда от химическите смущения на организма. Когато в сърцето не са настъпили прекалено големи увреждания, оздравяването е възможно, стига да се намери лек за химическия безпорядък в организма, а универсален лек за това са алкалните храни и алоето.