Калциев цитрат(органична, пълно усвояема форма на калций)
Във всички витаминни и минерални комплекси се използва предимно калциев карбонат. Той най-често е извлечен от природни източници – доломит, животински кости, яйчени черупки и др. Много от производителите гарантират неоспоримото качество на продуктите си именно защото са с природен произход. Но каква е разликата между калциевия карбонат и калциевия цитрат?
След изследване с участието на жени в менопауза е установено, чекалциевият цитрат намалява съдържанието на калций в урината и показва по-големи количества на калций в кръвта в сравнение с калцевия карбонат. Резултатите от изследването показват, че био достъпността на калциевия цитрат е 2,5 пъти по-висока, отколкото при калциевия карбонат.
При по-възрастните се наблюдават случаи, при които киселинността в стомаха е понижена или даже нулева. Тогава калциевият цитрат се усвоява 11 пъти по-добре от калциевия карбонат, който предизвиква странични ефекти като метеоризъм. При калциевия цитрат не само не се наблюдават странични ефекти, но и той помага за по-бързото усвояване на витамин С и други микроелементи.
Другото преимущество на калциевият цитрат е в това, че при разграждането му в организма калцият отива в костите, а цитрата се включва в енергетичния цикъл на Кребс, където образува енергия. Калциевият корбонат се отделя във вид на СО2, който е безполезен и дори вреден за клетката.

Магнезият
Магнезият е жизнено необходим за нормалното функциониране на нервната и сърдечносъдовата система елемент. Чистият магнезий е сребристобял метал, който гори с ослепителен блясък. Той е четвъртият по разпространение минерал в клетките след калция, фосфора и калия. Приблизително шейсетте грама, които присъстват в средностатистическото човешко тяло, не са във вид на метал, а на магнезиеви йони (положително заредени магнезиеви атоми, присъстващи или в разтвори, или в съчетание с тъкани като например в костите).
Магнезият е вторият най-разпространен вътреклетъчен и четвъртият най-разпространен изобщо катион (положително зареден йон) в тялото. Той е жизненоважен трансмембранен и вътреклетъчен модулатор на клетъчната електрическа активност. Това обяснява защо недостигът му в тялото има пагубни последствия за живота на клетките. Този факт обаче не е широкоизвестен.
Точно една четвърт от този магнезий е открит в мускулната тъкан, а три пети – в костите; по-малко от 1% участва в състава на кръвния серум, но именно това се използва най-често като индикатор за магнезиевия статус на организма. Магнезият в кръвния серум на свой ред може да бъде подразделен на свободни йонни части и други части, образуващи сложни връзки или протеинови връзки. Йонните части обаче се смятат за най-важни при измерването на магнезиевия статус, защото те са физиологично активни. Тялото полага големи усилия, за да поддържа постоянно нивото на магнезия в кръвта.
Магнезият е най-важният минерал за поддържане на електрическото равновесие и за улесняване на гладкото протичане на метаболизма в клетките. Едно от основните му свойства е способността му да стабилизира мембраните. Той влияе стабилизиращо не само на клетъчните мембрани, но и на различни субклетъчни органели. Дефицитът на магнезий днес е сред най-разпространените в индустриализирания свят проблеми, свързани с храненето. Той е резултат от съвременните селскостопански практики, техниките за приготвяне на храната и хранителните тенденции. Последствията за здравето са катастрофални.
Магнезият е необходим за метаболизма на въглехидратите, мазнините и аминокиселините. От жизнена важност е за функциите на мускулите и нервите и за образуването на костите и зъбите. Освен това уравновесява и регулира действието на калция.
Съществуват основно два класа минерали: олигоелементи или тези, които са ни нужни в изключително малки количества, и минерали, които са ни необходими в значително по-големи дози. Магнезият спада към втората категория, но тъжната истина е, че този факт от областта на медицината и нутриционистиката все още не е възприет масово от лекарите. Вземането на магнезиеви добавки се пренебрегва изключително от конвенционалните лекари, които го предписват недостатъчно. Макар дефицитът на магнезий да е почти масов, той рядко се търси като причина за здравословните проблеми и следователно не се открива, коригира или взема предвид при изготвянето на стратегия за лечение. В повечето индустриализирани страни приемът на магнезий намалява с времето и количеството му в населението като цяло е гранично ниско. Дефицитът на магнезий може да се отрази буквално на всяка система на тялото. Неговото абсорбиране и елиминиране зависят от множество променливи фактори, поне един от които често не е наред, и така се стига до недостиг, който може да се прояви като различни признаци и симптоми.
Авторката на “Чудото на магнезия” д-р Каролин Дийн казва следното: “Магнезият е изключително важен за здравето и в медицината. Той е от огромно значение за метаболизма на калция, калия, фосфора, цинка, медта, желязото, натрия, оловото, кадмия, солната киселина, ацетилхолина и азотния окис, за много ензими, за вътреклетъчната хомеостаза и за активирането на тиамина и следователно – за изключително широка гама критично важни телесни функции. Магнезият е особено важен, заради посредническата си роля при изключително значими функции на нервната и ендокринната система; той допринася за поддържане на нормалната мускулна и нервна функция, поддържа стабилен сърдечния ритъм, здрава имунната система и силни – костите. Участва също така в регулиране нивото на кръвната захар, казва своята дума за нормалното кръвно налягане; знае се, че участва в метаболизма на енергията и синтеза на протеини. В ядрото повече от половината магнезий е тясно свързан с нуклеиновите киселини и мононуклеотидите. Нужен е за физическата цялост на двойната спирала на ДНК, която носи генетична информация и кода за специфични протеини. Ензимите са протеинови молекули, които стимулират всяка химическа реакция в тялото. Без магнезий стотици от тези ензими не могат да си вършат работата”.
Д-р Дийн продължава: “От 325 зависещи от магнезия ензими, най-важната ензимна реакция е свързана със създаването на енергия чрез активирането на аденозин трифосфат (АТФ), фундаменталната молекула за съхранение на енергията на тялото.”
Напълно възможно е АТФ да е това, което китайците наричат “чи” или жизнена сила*. Магнезият участва в производството и складирането на енергия. Без магнезий няма енергия, няма движение, няма живот. “Магнезият е нужен за синтеза на различни съединения, които имат богати на енергия връзки от всякакъв тип.” Образуването на богати на енергия връзки, които изискват Mg2+ е базата за всяка клетъчна дейност. Дори само този факт е достатъчен, за да се разбере изключителното биологично значение на магнезия. Затова умората често се преодолява с добавяне на магнезий към диетата, защото многото ензимни системи, зависещи от този елемент, възстановяват нормалното ниво на енергия.
Токсичното влияние на флуорните йони играе ключова роля за острата магнезиева недостатъчност. Флуорният йон определено се намесва в биологичната активност на магнезиевия йон. Флуорно-магнезиевото взаимодействие като цяло намалява ензимната активност. Д-р Дийн и много други лекари и изследователи поясняват недвусмислено, че “магнезиевият дефицит е значителен фактор – често главен – за много сериозни заболявания като инфаркт и други форми на сърдечни болести, астма, безпокойство и пристъпи на паника, депресия, умора, диабет, мигрена и друго главоболие, остеопороза, безсъние и повечето случаи на мускулни проблеми”.
Д-р Стивън Джонсън добавя: “Броят на патологиите, свързани с недостига на магнезий, е смайващ: хипертензия (сърдечносъдова болест, нарушения на бъбреците и черния дроб и т.н.), пероксинитрит (мигрена, мултиплена склероза, глаукома, алцхаймерова болест и т.н.), повтарящи се бактериални инфекции в резултат на ниско ниво на азотен окис в телесните кухини (синуси, влагалище, средно ухо, бели дробове, гърло и т.н.), гъбични инфекции в резултат на потисната имунна система, дезактивиране на тиамина (ниско ниво на стомашна киселина, поведенчески нарушения и т.н.), предменструален синдром, калциев дефицит (остеопороза, промени в настроението и т.н.), кариес на зъбите, загуба на слуха, диабет ІІ тип, крампи, мускулна слабост, импотентност, агресия, фиброми, калиев дефицит (аритмия, хипертензия, някои видове рак), натрупване на желязо и т.н.”
Магнезият играе изключително важна роля за регулиране възбудимостта на централната нервна система и неговият недостиг може да предизвика агресивно поведение, депресия или самоубийство. Магнезият успокоява главния мозък и не е нужно дефицитът му да стане прекалено сериозен, за да се стигне до хиперактивност на мозъка. Едно изследване потвърждава по-рано публикувани сведения, че оскъдният прием на магнезий превъзбужда невроните на главния мозък и води до намалена съгласуваност, като създава по-скоро какафония, отколкото хармония, според направените с електроенцефалограма измервания.
През половината от едно шестмесечно изследване, тринайсет жени консумират 115 мг магнезий дневно или около 40% от препоръчителната дневна доза (ПДД). През другата половина получават по 315 мг на ден – малко повече от 250 мг, препоръчвани за жени. След като приемат в продължение само на шест седмици тази малко по-висока от граничната доза, електроенцефалограмите им показват значителна промяна в мозъчните функции.
Магнезият съществува в тялото или като активни йони, или като неактивни комплекси, свързани с протеини или други вещества.
Минералите като цяло управляват останалите хранителни елементи, защото витамините, ензимите и аминокиселините, както и мазнините и въглехидратите, се нуждаят от тях за дейността си. Седемнайсет минерала се смятат за незаменими за човешкото хранене и ако само един от тях е в недостатъчно количество, балансът на цялата система може да пострада. Дефицитът на един-единствен минерал може да се отрази отрицателно върху цялата верига на живота, правейки другите хранителни агенти неефективни и безполезни…

Грижа за ставите и имунната система 
Глюкозамин (Гликозамин)
Мощно оръжие в борбата срещу износването на ставите!
Ако спортувате отскоро, а сте в зряла възраст, ако спортувате интензивно, а все още растете или ако просто искате да се погрижите за ставите си - запознайте се с това вещество! 
Какво е това?
Глюкозаминът е амино-монозахарид, който се среща в хитина и гликозамингликаните като хиалуронова киселина и хепаран сулфат. Под формата на ацетилиран дериват-N-ацетил-глюкозамин, той се включва в състава на по-сложни въглехидрати като гликопротеини, които са съставна част на съединителната тъкан. 
Какво е основното му физиологично въздействие?
Използва се за забавяне на щетите, причинени от артрит, но може да помогне на спортуващите, които имат болки в ставите.

Какви са оптималните дози? 
Препоръчителната доза глюкозамин е 500 - 1000 мг, разделена на три приема. Приеман по този начин, глюкозаминът е безопасен за здравето.

Кои са препаратите, които са основен източник на глюкозамин? 
Съдържа се във Форевър фридъм и МСМ гел. Той ускорява възстановяването на ставите и имунната система.

Какви са допълнителните физиологични въздействия на глюкозамина? 
Доказани твърдения:
глюкозаминът подпомага зарастването на раните по кожата;
забавя загубата на покривната хрущялна тъкан на ставните повърхности - ефектът е наблюдаван в редица изследвания и аз им се доверявам. Не е доказан пътя на въздействие, дали е чрез подтискане активността на сигнални молекули с възпалителен ефект (IL-1beta), чрез подтискане на химичния превод на катаболните гени в ДНК веригите на хондроцитите и така, се намалява тяхната катаболна активност (евентуално се увеличава анаболната им активност) или чрез биосинтез на матрична хрущялна тъкан; 
намалява болката в ставите при остеоартрити;
служи и като градивен материал на хрущялната тъкан;
твърди се че ефектът от глюкозамина е по-голям, ако се приеме чрез инжекция (венозно или мускулно). 
Недоказани теории и предположения:
забавя развитието на остеоартрити, ако се приема в началната фаза на развитие;
стимулира производството на синовиална /смазваща/ течност в ставните капсули и осигурява гладкото движение на ставите;
подпомага изграждането на нова хрущялна тъкан - силно критикувано твърдение, необходими са дългогодишни изследвания за потвърждение;
Защо да го приемаме?
С напредване на възрастта концентрацията в тялото му намалява, поради което необходимата доза от него расте. Най-популярното съединение на глюкозамина е глюкозамин-сулфат. Обикновено именно то се включва в състава на препаратите. Според OARSI (Международно остео-артритното общество за научни проучвания) глюкозаминът все още е второто най-ефективно средство за борба с напреднали остеоартрити. Европейска лига против ревматизма пък признава глюкозамин сулфата за максимално доказано средство в борбата с остеоартрит на коленете, давайки му оценки за доказателства "1А" и за препоръки "А". 
Критика върху глюкозамина
Светът на науката е разделен по отношение дали глюкозаминът действа както се очаква и за каквото е предписван от ортопедите. Докато някои изследвания показват, че той не носи реална полза в борбата с остеоартритите, други потвърждават способността му да намалява болката и да забавя прогресията на остеоартритие. Докато преди години на глюкозамина се гледаше (и рекламираше) като на средство за подпомогне възстановяването на хрущялите, то сега за него се говори като за средство за превенция и ранна форма на лечение. Бъдещето му ще е още по-ясно в следващите 10 години. 
По какъв начин глюкозамина се усвоява от организма? 
Усвоява в тънкото черво, след което се пренася в черния дроб и в ставите. Изследване направено през 2001 г. в Италия показва, че след прием на 314 мг. кристален глюкозамин сулфат маркиран и следен с йонно обменна хроматография, кръвна картина и анализ на фекалната маса, усояемостта му е не по-малка от 88.7% от първоначалната доза. 
Кои са храните, които съдържат глюкозамин в най-голямо количество? 
Съдържа се в някои морски дарове.

Хондроитин
Приятел за Вашите стави! 
В България стана много популярно да се взимат препарати за "ставите", "костите", "здрав гръб", "живот без болка", "лекота в движенията" и др. Всички те имат за цел да укрепят костите и ставите. Основна във всяко лекарство/добавка за костната тъкан и ставните повърхности се явява веществото хондроитин (сулфат). 
НАКРАТКО:

Какво е това? 
Хондроитинът, или както по-често се среща - хондроитин-сулфатът е гликозамингликан, който под формата на протеогликан е една от най-важните съставки на съединителната тъкан (сухожилията и ставите). Изграден е от повтарящи се единици Д-галактозамин и Д-глюкуронова киселина.

Как се произвежда/изолира?
Индустриално се извлича се от два основни източника - хрущялите от акула и говежди сухожилия.

Какво е основното му физиологично въздействие? 
Хондроитинът предотвратява навлизането на вода и хранителни вещества във възпалените сухожилия и ставите. В същото време той пропуска други вещества в съединителната тъкан. Това е много важно свойство, тъй като по принцип съединителната тъкан няма добро кръвоснабдяване. В резултат на действието на хондроитина заздравявянето на заболелите стави и сухожилия става много по-бързо. Хондроитинът и подобни на него вещества са концентрирани и в стените на пикочния мехур и кръвоносните съдове. Тук задачата им е да предотвратяват излизането на кръвта извън кръвоносните съдове и на урината - извън пикочния мехур.

Какви са оптималните дози?
При заболяване от атеросклероза се използват големи дози (около 10 грама на ден, взета на 2 пъти с храненето). След няколко месеца лечение дозата спада на 1,5 г, като се взема на 3 пъти. При лечение на артрит, използваната доза е 1,2 грама на ден, разделена на 3 приема. Хондроитинът често се комбинира с гликозамин, който има сходно действие. Често се приема заедно и с витамин С. Тъй като се произвежда в тялото, той е излишен в големи дози при отсъствие на възпаления. Спортистите и спортуващите могат да вземат препарати на основата на хондроитин профилактично, като дозата е не повече от 1 грам дневно. При наличие на възпаление необходимото количество е 1,2 - 1,5 грама на ден. Най-добре го приемайте заедно с храната.

Какви са възможните вредни/странични въздействия при приема му? 
По принцип хондронтинът е безвреден и нетоксичен препарат. Неблагоприятни странични действия се наблюдават само при много големи дози (над 10 грама дневно). Тогава е възможно да причини гадене и повръщане. Други странични ефекти на препарата не са открити.

Кои са препаратите, които са основен източник на хондроитин?
Основно във Форевър фридъм и МСМ гел
В препаратите хондроитинът се включва под формата на хондроитин - сулфат. Съдържащите го препарати ускоряват възстановяването на ставите и имунната система. Те са комплексни (освен хондроитин, съдържат и гликозамин - вещество със сходно действие, и МСМ).

В ДОПЪЛНЕНИЕ:

Какви са допълнителните физиологични въздействия? 
Изследванията върху животни показват, че хондроитина ускорява зарастването на костите; помага и на болните от остеоартрит да възстановят функциите на ставите си, и намалява риска от атеросклероза и инфаркт. По функциите си е близък до глюкозамина.

По какъв начин хондроитина се усвоява от организма? 
Високо-молекулния хондроитин-сулфат почти не се усвоява, когато се приема през устата, докато нискомолекулния/ Форевър фридъм/ се абсорбира от стомаха и тънките черва, като след това по кръвен път отива до ставите. Имайте това впредвид, когато пазарувате!
Какво може да попречи на усвояванено и/или да понижи ефекта от хондроитина? 
Едновременното приемане на хитозан и хондроитин-сулфат може да попречи на усвояването на последния.

Кои са храните, които съдържат хондроитин в най-голямо количество? 
Единственият хранителен източник на хондротин са животинските хрущяли.
Защо и как да си набавим сяра?
Какви са тайните на сярата?

НАКРАТКО:

Какво е това?
Сярата е минeрал с киселино образуващи функции.

Какво е основното му физиологично въздействие?
участва в химичната структура на молекулите 
на аминокиселините - таурин, цистеин, хомоцистеин и метионин
дезинфектира кръвта, а свързвайки се с тежките метали в нея има и детоксикиращо действие, това я прави мощно средство в борбата с възпаленията на стави, мускули и сухожилия
участва в химичната структура на молекулите на важното за ставите и сухожилия вещество - хондроитин сулфат
подпомага осъществяването на окислителните реакци включвайки се в молекулната структура на коензим А
участва във формирането на структурата на ноктите и космите

Какви са оптималните дози? 
Дозите зависят от веществото, което се явява доставчик на сяра за тялото. 
Оптимална препоръчвана доза MSM (methylsulfonymethane) - 1000мг до 4000 мг дневно за умерено спортуващи възрастни. Дозите за спортисти могат да достигнат до 8000 мг дневно без риск от токсичност. Обикновенно високопротеиновите диети осигуряват на тялото цялото нужно му количество сяра.

Какви са възможните вредни/странични въздействия при приема и? 
Вредни ефекти се наблюдават при прием на неорганична сяра. Тя е токсична.
Предозиране, както и странични ефекти от прием на MSM не се наблюдават дори след прием на 20 гр за килограм тегло за периоди до 30 дни. Положителения ефект от приема на големи количества MSM не се различава по степен на изразеност от този при прием на оптимални дози. Ето защо не се препоръчва да се превишават оптималните дози.

Кои са препаратите, които са основен източник на сяра? 
Сяра може да се набави от храната, от различни вещества в добавка MSM, хондроитин сулфат, глюкозамин сулфат, аминокиселини и вещества съдържащи сулфатни групи. В продуктите на ФЛП органична сяра има най-вече във Форевър фридъм, МСМ гел и Гарликтайм.

Какви са допълнителните физиологични въздействия на сярата?
Сярата намира най-широко приложение в спорта, в борбата с контузиите и артрита и артрозите. Възпрепятства възникването на възпаления в стави, сухожилия и мускули и подпомага възстановяването след поява на такива. Подобравя дейността на имунната система, което е изкючително важно за редовно спортуващите и спортистите, тъй като те имат специфично занижен имунитет и са податливи на кожни инфекции.
Подсилва белтъчната структура на космите, използва се като средство противодействащо на оплешивяването. 
Участва в синтеза на белтъка колаген, без който кожата ни не би била така еластична. Това прави сярата важен фактор в борбата против преждевременното и стареене.
Защо да го приемаме? 
Ако имате проблеми с възпаления в стави, сухожилия или мускули следствие на тежки тренировки, нараняване след удар или системно претрениране можете да се обърнете към сярата в нейната лесно усвоима форма MSM (МСМ, метилсулфонилметан) съдържаща се във Форевър фридъм и МСМ гел.

По какъв начин сярата се усвоява от организма? 
Навлиза през мембраните на пристенните клетки в стомаха, дванадесетопръстника и тънките черва.

Кои са храните, които съдържат сяра в най-голямо количество?
Брюкселско зеле, сушен боб, яйца, зеле, риба, чесън, соя, ряпа, пшеничен зародиш.

Витамин В 12+
Витамините от В група включват: витамин В6 (пиридоксин), витамин В1 (тиамин), витамин В2 (рибофлавин) , витамин В12, ниацин (никотинова киселина, витамин РР), фолиева киселина (фолацин, фолат), биотин и пантотенова киселина.
Препоръчителна дневна доза: 6 мкг 
Безопасна горна граница: 3 000 мкг
Наричан също кобаламин, В12 е съществен за производството на миелин – мастната обвивка, която изолира нервните влакна, като по този начин осигурява правилното движение на електрическите импулси в тялото.
Заради тази важна функция недостигът на витамин В12 може да доведе до цяла поредица проблеми: загуба на паметта, объркване, халюцинации, умора, загуба на равновесие, забавени рефлекси, повредено възприемане на допир или болка, вдървяване и изтръпване на краката и ръцете, бучене в ушите и загуба на слуха в следствие на твърде силен шум. Недостигът на В12 също се свързва със симптоми, подобни на множествена склероза и слабоумие. При голям недостиг се получава дегенерация на миелиновата обвивка.
Но това е само началото на важността на витамин В12. Учени са открили, че недостигът му повишава нивото в кръвта на вещество, наречено хомоцистеин. Освен че в големи дози то е токсично за мозъчните клетки – като по този начин повдига сериозни въпроси за потенциалната си роля в Болестта на Алцхаймер – хомоцистеинът е може би една от първостепенните причини за сърдечните болести.
Той активира система на съсирване, която прави кръвните клетки по-лепкави и ги кара да се прилепват към артериалните стени. Има доказателства, че при някои хора натрупването на хомоцистеин може би се причинява от генетичен дефект, но при други просто е резултат от недостиг на витамин В12 (въпреки че недостигът на фолиева киселина и витамин В6 може да направи същото).
Тъй като витамин В12 е важен и за производството на червени кръвни клетки, големият му недостиг може да доведе до състояние, наречено злокачествена анемия, която може да понижи нивата на енергия. Когато вземете В12, почти веднага ще усетите експлозия от енергия в костния мозък – повече клетки – и това ще означава по-голям капацитет за пренос на кислород до тъканите.
За нещастие, обаче,10 до 30% от хората над 50-годишна възраст не могат да получават достатъчно В12 чрез нормалния си хранителен режим. Стомахът им не секретира достатъчно стомашна киселина, за да разложи храната, така че В12 да може да се складира в черния дроб и мускулите, докато не потрябва.
Освен ако не сте вегетарианец и не избягвате всички продукти от животински произход, е лесно да получавате достатъчни количества витамин В12 от хранителни източници, тъй като имате нужда от много малки количества от него. Затова вероятно няма нужда да приемате добавка, освен ако Вашият лекар не ви е препоръчал. Вегетарианците трябва да търсят хранителни продукти, подсилени с витамин В12, или да приемат добавка.
Добавките от витамин В12 се смятат за изключително безопасни, дори в големи дози. Хора, страдащи от всяко от следните заболявания, обаче, трябва да се консултират с доктора си, преди да започнат да вземат добавки с този витамин: недостиг на фолиева киселина, недостиг на желязо, всякакъв вид инфекции, Болест на Лебер, полицитемия вера (състояние на анормално увеличение на червените кръвни клетки) или уремия (токсично натрупване в кръвта на вещества от урината).
Широко разпространено е мнението, че виновник за развитието на атеросклерозата е холестеролът. Но, както показват последните изследвания, холестеролът “кърпи” дефектите на ендотела (вътрешния слой на кръвоносните съдове). А в образуването на тези дефекти активно участие има едно друго вещество - хомоцистеин.
За него засега знаят малко хора, но то изисква особено внимание, защото има пряко отношение към развитието на ате росклероза и е допълнителен рисков фактор за инфаркт и инсулт.
Хомоцистеинът е открит още през 30-те години на миналия век, а по-късно, през 60-те, бил заподозрян в увреждането на съдовете. В началото на нашия век се появиха неоспорими данни за това, че той играе дори по-голяма роля от холестерола във влошаването на състоянието на съдовата система.
Хомоцистеинът е междинен продукт в процеса на обмяната на аминокиселините. И е опасен не точно той, а прекаленото му количество в кръвта. По своя химичен състав хомоцистеинът е аминокиселина. Той не постъпва в организма с храната, а се образува в клетките от друга аминокиселина - метионин.
При нормални условия хомоцистеинът има много кратък срок на съществуване. Но ако неговите биохимични преобразувания в клетките се задържат, той се натрупва в кръвта, лесно се окислява и образувалите се свободни радикали увреждат ендотелните клетки (клетките на вътрешните стени на съдовете).
Така се създава слабо място в ендотелите: появяват се условия за отлагане на калций, холестерол и последващото формиране на плаки.
При излишък на хомоцистеин съдовете губят еластичността си, намалява способността им към нормално разширяване (вкл. под въздействието на азотния оксид - природно вещество, изработвано от ендотелните клетки).
В резултат в съдовете започват да преобладават спастичните реакции, което води до влошаване на кръвоснабдяването на органите и тъканите. По-голямо количество хомоцистеин се открива при болни с варикозно разширение на вените и особено често при тромботични усложнения на варикозната болест. Под въздействие на излишъка на хомоцистеин става активация на съсирващата система на кръвта и се усилва рискът от образуване на тромби. Високото ниво на хомоцистеин при болните от захарен диабет обуславя риска от ранни съдови усложнения: увреждане на периферните съдове на крайниците, ретината на очите и бъбреците. Хомоцистеинът се обвинява в токсично действие върху мозъчните клетки и като съучастник в развитието на болестта на Алцхаймер, водеща до слабоумие.
Биохимичните превръщания на хомоцистеина се забавят с възрастта, особено след 50-те години. Но има случаи и на по-ранно нарушение на нормалното протичане на обменните процеси (обикновено при обусловена генна патология). Учените са открили гените, отговорни за превръщанията на хомоцистеина. Ако в тези гени има дефекти, то даже при млади хора нивото на хомоцистеина рязко се повишава. Предполага се, че “подмладяването” на инфарктите и инсултите се дължи отчасти именно на тази причина.

Фолиева киселина

 

За ползите от прием на фолиева киселина се знае отдавна. Но едва преди десетилетие лекарите започнаха да насърчават паицентите си да приемат витамин В9, известен още като фолиева киселина.
Действието й преди всичко е фундаментално. Тя отговара за ДНК синтеза и запазване целостта на клетките. Участва в куп жизненоважни процеси в нашето тяло и по-специално в синтеза на червените кръвни клетки, бели кръвни клетки, тромбоцити и аминокиселини и РНК синтеза. Помага за пълноценното усвояване на протеини. Насърчава отделянето на серотонин. Важна е за сърцето, черния дроб, костите, очите, съзъбието и нервната система. 

Всички сме чували, че фолиева киселина се препоръчва най-вече на бременни. Наричат я още женския витамин. И това не е случайно.

Но дефиците от фолиева киселина трябва да се запълнят още преди настъпването на бременността. Тя е важна за женската полова система. Оптимизира нейната нормална дейност и спомага за забременяване.

Задължителна е за дамите с репродуктивни проблеми. Дозата за тях е 400 мкг – 800 мкг на ден.

А тези, които планират бременност е добре да включат фолиева киселина към режима си поне три месеца преди зачеване.

Приемът й преди бременност е важен и поради още една причина – намалява значително риска от вродени малформации на плода.

При вече настъпила бременност приемът на фолиева киселина не бива да бъде преустановяван.

По време на бременността тялото на жената консумира повече фолиева киселина, отколкото преди забраменяване. Витаминът не е депозиран в резерв в тялото ни, така че е важно, особено за бременните да го получават на дневна база от външни източници.

Най-важната роля фолиева киселина игра при развитието на невралната тръба на плода. Елементът участва в обновяването и митозата на клетките е тялото на жената.

След втората седмица на бременността ембрионът започва да развива активно мозъка си. В този момент дори и минимален недостиг на витамин В9 заплашва от серизони и дори непоправими последици.

Тъй като той участва в митозата на клетките, на този етап дефицитът му би довел до аномалии в нерната система на плода.

Да не забравяме, че ценната фолиева киселина участва в производството на основните кръвни клетки (еритроцити, левкоцити и тромбоцити). В този смисъл тя е важна не само за тялото на майката, но и за плода.

Предпазва и от спина бифида – това е още една основателна причина бременните да я приемат.

И като бонус ефект от приема на фолиева киселина по време на бременността се наблюдава и още една положиелна тенденция – майките, която са я приемали са с по-лека форма на следродилна депресия.

Бременните е необходимо да си набавят на ден по 0.4 мг. Това е необходимата доза за тях при условие,че не са налични симптоми за липсата на микроелементи. В противен случай дозата може да бъде увеличена, но по преценка на специалист.

 

Предпазване от спонтанен аборт.

Фолиева киселина има и още едно наистина ценно свойство – предпазва от спонтанен аборт. Тя осигурява ценни вещества не само за развитието на плода и комфорта на майката, но и необходими за благосъстоянието на плацентата. Здравата плацента е предпоставка за изновасване на бременността.

Когато има предпоставка за подобен неблагоприятен изход за пациентката, възможно е гинекологът да й предпише двойна доза от витамина – 0,8 мг.

След абразио фолиева киселина също е важна за по-бързото възстановяване. По преценка на специалиста тя може да приема в по-високи дози и по-продължителен период. Стандартно и в този случай се предписва по 0,4 мг.

Задължително е дамите с преживян вече аборт да започнат да приемат фолиева киселина поне три месеца преди планиране на бременността.

 

За мъже

 

Витамин B 9 е важен не само за жените, но и за мъжете. При хроничния му недостиг представителите на мъжкия пол могат да развият редица патологии, включително безплодие и мегалобластна анемия.

Добавянето към диетата на фолиева киселина в терапевтични дози елиминира тези усложнения.

Основният показател за здравето на мъжете се счита състояние на семенната течност. За синтеза й е необходима протеин нуклеинова киселина.

При липса на витамин B 9 този синтез не протича нормално. Влошава се качеството на сперматозоиди. Възможно е те да имат неестествена форма. Например да са без опашка. А това намалява тяхната подвижност.

Но най-лошото е, че в семенната течност може да има грешен брой хромозоми. Това е основният фактор за наследствени заболявания при децата (напр. Синдром на Даун ).

Фолиева киселина е важна и за подрастващите момчета. Тя има важна роля при сформиране на отличителните полови белези и при двата пола.

За мъже стандартната дозировка е 0,4 мг на ден.

При косопад

Фолиева киселина е витамин, който се предписва и за подобряване състоянието на косата, особено при косопад. Недостигът й се отразява преди всичко върху вида и здравето на косата.

Таблетките се приемат за срок от две седмици. Почива се десет дни. Следва още един курс. Ежедневно приемайте хапчетата по едно и също време, след храна и косопадът ще спре. Допълнително може да помогнете на гривата си като използвате течна фолиева киселина, добавена в домашните маски за коса.

При анемия

 

При анемия фолиева киселина е важна заради стимулиращия й ефект по отношение синтеза на червени кръвни клетки. За да се подобри състоянието на пациента в случая е необходимо да се коригират нивата на фолиева киселина.

Стандартната доза в случая е 400 мкг. Подобрението се констатира чрез периодични проследявания на кръвните показатели.

Коментираната киселина подобрява състоянието и на пациенти със сърповидно-клетъчна анемия. Тази патология е с генетична обусловеност.

Необходима е специализирана консултация при прием на фолиева киселина в този случай. Дозата се предписва индивидуално. Интересни са резултатите от едно проучване при пациенти със сърповидно-клетъчна болест. Те са приемали фолиева киселина плюс екстракт от чесън, витамин С и Е. При тях се наблюдава значително подобрение.

При нисък хемоглобин

При нисък хемоглобин фолиева киселина също има решаваща роля за неговото повишаване. До ниските му стоиности водят именно дефицити на витамини от групата Б, сред които е и коментираната киселина.

Един от възможните начини за повишаване на ниски хемоглобинови показатели е именно приемът на фолиева киселина. И тук стандартната доза е о,4 мг-0,8 мг.

Как се дава на деца? При аутизъм?

Ценната киселина е важна и за децата. За да се гарантира правилното развитие на детето се изисква значително количество фолиева киселина.

Липсата й причинява куп патологии, сред които различни видове анемия. При прием на недостатъчно количество фолиева киселина е възможно детето да развие анемия дори и при високи стойности на хемоглобина.

За бебета под годинка приемът й е наложителен, особено ако те изостават в растежа. По-деликатна е ситуацията при кърмените бебета. В случай, че майката приема фолиева киселина и се храни, богати на витамин В9, директният прием на витамина от бебето, би довел до нежелани реакции. Възможна е появата на сърбежи.

Ето и какви са дозите фолиева киселина за деца, според тяхната възраст:

  • 0-12 месеца – 50 мкг;
  • 1-3 години – 70 мкг;
  • 4-6 години – 100 мкг;
  • 6-10 години – 150 мкг;
  • Над 11 години – може да се прилага доза от 200 мкг

 

Против акне и афти

 

Като вероятна причина за появата на афти се разглежда недостиг на витамин В 9 и цинк. А за появата на акне – витамин В9 и желязо.

Като цяло афти се появяват заедно с пукнатини по устните. Обусловени са от дефицит на витамини и микроелементи, които участват в кръвообразуването.

Много специалисти препоръчват съответно комбинации  от витамин В9, цинк и желязо за справяне с афти и акне.

И в двата случая се изисква прием на коментираната киселина за период поне от месец. Дневната доза е 500 мкг.

На пациентите с афти и акне се препоръчва да приемат количеството фолиева киселина в три приема. Освен това ежедневно да приемат и по 10 мг желязо за срок от 120-180 дни.

На всеки 30 дни на пациентите с афти се инжектира цианокобаламин – 1 мг. По време на лечението е необходимо да се проверява редовно нивото на цианокобаламин.

При шизофрения

При шизофрения недостиг на фолиева киселина води до влошаване състоянието на пациента. Дозировката в този случай е от 10 до 20 мг на ден под наблюдението на лекар.

Пациентите с тази диагноза са предразположени към недостиг на витамин В9 и за тях е жизнено важно да си го набавят.

Атеросклероза

През последните години все лекари твърдят, че фолиевата киселина е ефективна при предотвратяване на атеросклероза. Основният фактор за това заболяване е високо кръвно и високи стойности холестерол. За виновник се счита и хомоцистеинът.

В тялото ни той се натрупва след консумацията на протеини. Но опасното в случая е, че не всеки организъм е в състояние да го преработи. В резултат от това той се натрупва. Става токсичен и нанася поражения на сърцето, черния дроб и други органи.

Натрупването на хомоцистеин в кръвта води до разрушаване стените на кръвоносните съдове и от там до атеросклероза.

Вероятни вече си задавате въпроса каква е ролята на фолиева киселина в този случай? Благодарение на нея се произвеждат ензими, които водят до трансформиране хомоцистеина в метионин.

Недостигът й причинява недостиг на съответния ензим. В резултат на излишнатия хомоцистеин не може да бъде обработен и той се натрупва в кръвта. Започва да руши стените на съдовете. А това води до развитието на атеросклероза. След тази диагноза настъпват и куп други усложнения – миокардна исхемия , инфаркт и инсулт.

За да избегнете целия този неблагоприятен сценарий приемайте редовно фолиева киселина в количество от 400 мкг.

Лекарите препоръчват с цел превенция и следната схема –  по 5 мг витамин В 9, ежедневно в продължение на две седмици. След това  дозата става 1 мг. Препоръчително е да се използват препарати като В12+.

 

. При рак – може или не може?

Витамин В 9 предотвратява рак – това твърдят някои учени. Но когато заболяването вече е започнало, този витамин не се приема, тъй като улеснява деленето на раковите клетки. В такива ситуации се използват лекарства, които инхибират активността на витамин B 9, като метотрексат, например. Той инхибира нарастването на тумора.

С цел предотвратяване на метаболитни нарушения се предписва лекарство, което замества витамин B 9 – фолинова киселина (забележете НЕ е фолиева киселина).  Всъщност това е дериват на метаболита тетраходрофолиева киселина. Става въпрос за лекараството Leucovorin.

То е на основата на фолиева киселина. Използва се успешно като част от химиотерапевтичните курсове при рак. Намалява тежестта на интоксикация след прилагане на цитостатици.

Тъй като рискът от рак се увеличава с напредване на възрастта, не се препоръчва да се приема фолиева киселина без лекарска препоръка.

Но хората, които приемат витамин В9 редовно от по-млада възраст, намаяват значително риска от развитието на ракови заболявания. Установено е, че жените могат да намалят риска от рак на дебелото черво с цели 80%, ако приемат редовно витамина в по-млада възраст.

Същото се отнася и за заболяването рак на гърдата. Условието е фолиева киселина да се приема от младите дами, за да се предпазят от онкологичната патология в по-зряла възраст.

Други начини за прием и употреба 

Дамите с абнормални резултати от цитонамазка (бяло течение и други влагалищни инфекции) задължително трябва да приемат коментираната киселина. За тях дозата е по 0,10 мг на ден. В резултат от спазването на това предписание влагалищната микрофлора се нормализира и се избягват възможни усложнения.

Пациентите с улцерозен колит, както и тези, които злоупотребяват с алкохол, могат да разчитат на фолиева киселина за подобряване на здравословното им състояние. За тях препоръчваната дневна доза е 400 мкг. Разбира се, по време на прием на фолиева киселина трябва да се откажат напълно от алкохола.

При глутенова ентеропатия, известна още като цьолиакия фолиева киселина е в състояние да коригира този проблем. Той се дължи на отклонения в организма, възникващи в резултат от хранителен дефицит. В този случай правилните доза и препарат се назначават от лекар. Внимавайте, тъй като в повечето добавки с фолиева киселина се съдържа и глутен под формата на пшенично нишесте.

Лош дъх и пародонтоза са други два проблема, които фолиева киселина разрешава с лекота. Инструкциите за употребата й в този случаи включва използването на 5 мл течна фолиева киселина два пъти дневно. Количеството разредете с малко вода и с нея плакнете устата си. Изпълнявайте това 60-70 дни.

За пациентите с повишен риск от сърдечен удар дозата е по-висока от стандартното – между 500 и 800 мкг на ден.

Пациентите с прееклампсия ежедневно трябва да приемат фолиева киселина. Количеството за тях е 5 мг. Най-добре е да я съчетаят с витамин В6, за да се намалят нивата на хомоцистеин. А от там и да се редуцира риска от последващи усложнения.

Пациентите, при които проблеми със ставите се изразяват в накуцване, се препоръчва комбинацията от рибено масло, олеинова киселина, витамин В6, витамин Е, фолиева киселина. Дозата за тях е: 200 мг EPA и 130 мг DHA + малко количества витамин В6, витамин Е и фолиева киселина (200-300 мкг).

При остеопороза фолиева киселина се назначава в комбинация с витамин В12. Препоръчва се прием на 5 мг фолиева киселина дневно. Хомоцистинурията е състояние, свързано с високи нива на хомоцистеин, често причинява остеопороза.

Както вече пояснихме, коментираната киселина води до намаляването на този енизим. Във връзка с това тя може и да помогне за предотвратяване на остеопороза. Витамин В 9 участва в образуването на колаген. Без него костите нямат необходимата якост.

Препоръчителна доза при остеопороза и остеохондроза е веднъж дневно по 5 мг витамин B 9, 50 мг витамин В6.

За пациентите, оплакващи се често от мигрена, дозата е 5 мг фолиева киселина на ден. Редовният й прием намалява честотата на пристъпите, дори и при хора с високи нива на хомоцистеин.

При кожни язви по препоръка на лекуващия лекар се приема фолиева киселина. Тя насърчава изцелението, усилвайки циркулацията. Хронични кожни язви са причинени най-вече от лоша циркулация. В този случай се предписват големи количества фолиева киселина, която се приема устно или чрез инжектиране.

При макулна дегенерация често се предписва комбинация от витамини: В6, В12 и фолиева киселина. В случая коментираната киселина се приема в количество от 250 мкг, витамин В6  – 500 мкг и витамин В12 – 1000 мкг. Изследвания показват, че използването на тези витамини намалява риска от поява на свързаната с възрастта дегенерация на макулата.

При вирусен хепатит също се препоръчва фолиевата киселина. Може и да се инжектира. Дозите са по 5 мг  и се приемат 3 пъти на ден в продължение на 10 дни. След това 5 мг веднъж на ден до пълно излекуване.

При симптоми за спазъм на дебелото черво, който се проявява под формата на редуващи се констипация и диария, заедно с подуване на корема, фолиевата киселина е незаменима.

Липсата й може да доведе до хронична констипация. А това провокира спазми на дебелото черво. Пациентите с тези оплаквания трябва да започнат с прием на 0,10 мг веднъж на ден. 15-20 дни по-късно ако не се наблюдава напредък, дозата трябва да се увеличи до 0,20-0,60 мг на ден.

При настъпването на положителен ефект следва постепенно намаляване на дозата. В същото време се препоръчва да се приема по 1 на ден, за да 0.1 мг витамин В-комплекс.

По време на курса е необходимо редовно да се следят нивата на цинк. В диетата се препоръчва да се включат овесени трици.

Коментираната киселина е незаменима и за пациенти с епилепсия. След атака нивата му в мозъка намаляват чувствително. Антиконвулсантите също намаляват концентрацията му в кръвната плазма.

В резултат на атаките стават все по-чести и мъчителни. Обикновено при епилепсия фолиева киселина се прилага по 5 мг веднъж на ден. Но това се прави единствено след консултация с лекар!

В допълнение към всички тези приложения на фолиева киселина тя се предписва и при таласемия, витилиго, болест на Алцхаймер, биполярно разстройство, болест на Крон, синдром на Даун, псориазис и други заболявния.

A-Beta-Car E
Всичко в природата е създадено мъдро, като Творецът е бил свръхизобретателен. Всеки биологичен вид е смъртен, иначе представете си какво би станало. Това е закон! И естествено, всеки организъм от бактерията до човека се стреми да го заобиколи, да намери пътя към безсмъртието. Но природата е хитра и използва за оръжие на убийство това, без което не сме в състояние да живеем – храненето и дишането! При това последното заема в този процес значително място. Кислородът – убиец?! Това е все пак толкова невероятно! Без него не можем, но той ни убива – чрез свободните кислородни радикали.
Проблем №1
През втората половина на ХХ век количеството работа по прекисното окисление в тъканите на организма започна да расте лавинообразно. Започна да става ясна нова грозна система на увреждане на ниво биомолекули, която от „досадно недоразумение” израсна до проблем №1!
Въпросът: „Какво да се прави?” извади на бял свят отдавна известният и позабравен витамин Е или токоферол(tocos – потомство, phero – нося, от лат.) във връзка с „изгарянето” на мазнините. За първи път той е открит от американеца Еванс през 1921 г. Той забелязал, че при определена диета животните губели способността си да износват плода. Недостигащото хранително вещество нарекли витамин на „размножението”. Започнали понякога да го предписват на бременните жени.
Токоферолът в наши дни стана един от най-ценните и популярни витамини. Такъв „бум” е свързан преди всичко със способността му да се бори с убиец №1 – коронарната болест на сърцето. 
Витамин Е е и крайно необходим за нормалната жизнеспособност на мускулните клетки и естествено за тези на сърцето. При неговият недостиг настъпва атрофия на мускулите поради снижения синтез на специфичния белтък – миозин и катастрофално снижаване на креатина(вещество, осигуряващо мускула с енергия).
По-късно бе открито, че той свързва протромбина и той самия забавя съсирването на кръвта(дотолкова, че не го препоръчват за прием преди операция). Оказва положително влияние за усвояването и защитата на витамин А в организма. Способства за синтеза на белтъчините в клетките. И на края, това е най-важното му свойство, явява се мощен антиоксидант, защитник на незаменимите мастни киселини в мембраните на клетките от агресивния кислород! Т.е., прекратява процеса на „изгаряне” на мазнините вътре в нас. Английски учени видяха, че този процес при недостатъчност на витамина, води в частност, към хемолиза на еритроцитите(разтваряне на червените кръвни клетки). А това от своя страна води до кислородно гладуване на тъканите и органите.
Превъзходството на витамин Е над лекарствата беше убедително доказано през 1996 г от учени на Харвардския университет. В изследването взели участие 40 000 души. Изводът от многогодишните наблюдения бил зашеметяващ: колкото по-високо е потреблението на витамин Е, толкова по-малко е числото на сърдечно-съдовите заболявания! След това неговото положително влияние е отбелязано и при диабета, нарушени функции на нервната система, заболяване на белите дробове, артрита. Неговият недостиг като антиоксидант, лежи в основата на някои заболявания на очите, например-катаракта и дегенериране на жълтото петно.
Недостигът на витамин Е може да доведе и до некроза на черния дроб, която се предизвиква от приемането на големи количества мазнини богати на ненаситени мастни киселини,засягане на мозъчни участъци – предимно от малкия мозък, нарушение в размножаването, атрофия на семенниците, безплодие, ранна ембрионална смъртност.
Витамин Е оказва влияние и на нашата имунна система. Не убягва от вниманието на учените и влиянието на витамин Е при рака. Действително беше доказано, че колкото по-голямо е неговото потребление, толкова по-малка е вероятността от възникване на рак. Особено това се отнася за рак на дебелото черво, дисплазии и рак на шийката на матката, рак на гърдата, на белите дробове и гърлото. Тук бих искал да направя важна уговорка! Това не е лекарство, а е средство за превенция и профилактика. И основна роля в този процес играят, именно, антиоксидантните му свойства. Беше установено, че защитния ефект се повишава при съвместното му приемане и с другите естествени врагове на активния кислород – витамин А, С и микроелемента селен.
Най-богатият източник на витамин Е се явяват растителните масла. Сред шампионите бих поставил два източника: маслото от кълнове на пшеница и облепиховото. Последното си е заслужен лидер.
Препоръчителната дневна норма вече отдавна не е актуална(10-15мг), като по-нормална би изглеждала 50-200мг.
Вече изтъкнах незаменимата роля на още два антиоксиданта – Витамин А и микроелемента селен.
Научният подход в съчетаването на най-подходящите съставки отново доказва, че това е основна задача на ФЛП. Особено, като се има предвид, че в продукта A-beta-car E витамин А е във вид на провитамин. Това премахва всяка опасност от хиперАвитаминоза.
Витамин А е намерен само в животинските организми, в зеленчуците се срещат неговите предшевственици – каротините. Той е първият разпознат витамин изобщо и е открит през 1913 г.
Бета каротинът е типичният провитамин А. Активността на бета:алфа:гама изомера на каротина е 4:2:1. Превръщането на каротините във витамин А в човешкия организъм става главно в черния дроб. Каротиноидите(производни на каротините) изграждат над 600 пигмента, намерени в зелените, червените, оранжевите и жълтите плодове и зеленчуци. Известни са 50-60 каротиноиди, имащи провитамин А активност, като например: ликопенът, лутеинът, зеаксантинът, виолаксантинът, капсаицинът и др.
Ретинолът(витамин А) не е токсичен, но ако капацитетът на черния дроб, където се депонира, бъде надхвърлен, коцентрацията му в кръвта се повишава над нормалната и може да настъпи тъканно увреждане. Чернодробното депо от порядъка на 200-300 мкг/г тъкан задоволява едногодишната нужда на човек. Това депо бързо се изчерпва при инфекции, токсикози и хипертермия.
Приема се, че витамин А(витамин на растежа) има директен ефект върху клетъчното делене и блокира атомния кислород, като страничен продукт при много биореакции. Той стимулира растежа на всички видове клетки, като една от основните му физиологични роли е запазване целостта на епителната тъкан – недостигът му може да доведе до кератинизацията на тъканта, която става чувствителна към инфекции. Ксерофталамията е кератинизация на размножаването и зрението. Всички висши форми на живот се нуждаят от ретинол за размножаването си. Недостигът му или на провитамините по време на бремеността се отразява неблагоприятно на родовото тегло и на устойчивостта на новороденото.
Витамин А играе роля в процеса на цветното гледане.
Витамин А въздейства на имунната система и след прилагането му във високи дози в организма се изработват антитела. Високи дози от него се използват и за лечението на кожни заболявания, но тъй като лечебната доза често се доближава до токсичната, се използват такива препарати като този на ФЛП.
Витамин А има профилактично действие при някои видове рак, допринася за снижаване нивата на лошия холестерол и е съществен фактор за намаляване на риска от сърдечни заболявания. Измежду неговите полезни ефекти се нареждат противодействието на нощната слепота и слабото зрение и подпомагане на лечението на редица офталмологични смущения. Освен това допринася за отстраняване на старчески петна, подпомага доброто състояние на костите, кожата,косата,зъбите и венците, съдейства за премахване на акне, повърхностни бръчки, импетиго, циреи, и открити язви, ускорява лечението на емфизем и хипертиреидоза.
Витамин А оказва оптимален ефект при взаимодействие с В-комплекс, витамин Д и Е, калций, фосфор и цинк(черния дроб се нуждае от цинк за да извлича витамин А от депата му). Витамин А предотвратява и окисляването на витамин С.
Когато някое заболяване затрудни дезорбацията на витамин А може да се стигне до неговия недостиг. При някои форми на диабет например само 25% от каротина се усвоява от организма. Първи симптом на дефицит на ретинол е отслабването на зрението и кокоша слепота. Други симптоми могат да бъдат изсъхването на очите и кожата или появата на бъбречни камъни. По продължителния дефицит на витамин А води до по-бърза загуба на витамин С. Други причини за невъзможността да се усвои този витамин са алкохолът, кофеинът и кортизонът. Освен това полиненаситените мастни киселини с каротин оказват действие, противоположно на това на витамин А, освен ако не са налице антиоксиданти. При нашия продукт това е невъзможно.
За почитателите на евтиния „Геритамин” е добре да знаят какви са симптомите при хиперАвитаминоза: главоболие,световъртеж,гадене,повръщане,диария, а при хронично състояние на хипервитаминоза: нервно неспокойствие, безсъние, загуба на апетит, увеличаване на черния дроб и слезката. Кожата около очите, носа и устата се зачервява, като понякога настъпват и кръвоизливи от конюнктивата и лигавицата на стомашно-чревния тракт.
Третият член на това удивително трио е микроминералът селен. Той е един от най-силните антиоксиданти и действа синергично както с витамин Е, така и с бета-каротина. Има полезно влияние върху кожата, косата и зрението. Счита се, че недостига на селен е една от причините за рак на простатата и за намаленото количество сперма.
Селенът забавя стареенето на тъканите. Той неутрализира влиянието на някои канцерогени и така осигурява защита от развитие на тумори. Важен е за функционирането на панкреаса и за еластичността на тъканите. Употребата на селен при жените в мено-паузата облекчава топлите вълни и физиологичния дискомфорт. Важно е да се знае, че синергичното действие на селена с витамин Е има по-силно действие върху правилното функциониране на сърцето и синтеза на антитела, отколкото ако се вземат поотделно.
Селеновия дифицит се манифестира с ранна загуба на имунитет.

Селен 
Резултатите от профилактичното му действие се забелязват най-бързо!
Препоръчва се при: изтощение на организма и хронична умора, работа на компютър повече от 2 часа, живот в градска среда, отслабен имунитет, при ставни и ревматични заболявания, бронхиална астма, алергии, заболявания на сърдечно-съдовата система, атеросклероза, за нормализиране на холестерина и подобряване на еластичноста на кръвоносните съдове, за профилактика при онкологични заболявания, и като вторична профилактика след химио и лъчетерапия.
Селенът е най-важният елемент от антиоксидантната защита на организма. Витамините, флавоноидите, коензимите не могат да заменят Селена. Той влиза в състава на глутатионпероксидаза, който обезврежда най-опасните и агресивни “свободни радикали” с които другите антиоксиданти не могат да се справят. Ако Селенът е в малко количество, това най-важно звено на антиоксидантната защита не работи.
Недостигът на Селен, не само намалява имунитета и работоспособността на щитовидната жлеза, но и води до сърдечно-съдови, ендокринни, онкологични заболявания натрупвания на тежки метали, преждевременото стареене, захарен диабет, заболяване на кръвоносната система, безплодие при мъжете, родилна слабост при жените, алергии.
Датските учени доказаха, че Селенът препятства сърдечно-съдовите заболявания, и недостигът му увеличава риска от тези заболявания със 70%.
При пациенти приемащи профилактично микродози Селен, смъртността при най-разпространените ракови заболявания (на белите дробове, простата, дебелото и право черво) се намалява с 49%.
Селенът предпазва организма от отравяне с олово, кадмий, живак, тютюнев дим, изгорели автомобилни газове. Предпазва от разрушаване черния дроб, и извежда тежките метали от нашия организъм.

A-Beta-CarE: Вашата най-добра защита срещу свободните радикали

Бил Луис, Вицепрезидент на ФЛП

Какво представляват свободните радикали?
Непрекъснато четем и слушаме за свободните радикали и колко вредни са за нашето здраве. Малко от нас знаят какво точно представляват те и защо трябва да се пазим от тях. И макар наименованието им да звучи по-скоро като политическа партия, свободните радикали всъщност са нестабилни атоми или молекули, които нашият организъм произвежда при процесите на обмяна на веществата. Основен виновник за образуването им е иначе жизненоважния кислород.
За да добиете представа за разрушителното действие на свободните радикали, без да се налага да си припомняте химията от гимназията, ще използвам едно въздушно сравнение. Представете си група свободно падащи парашутисти във формация, които се готвят да отворят парашутите си. С висока скорост към тях се носи друга група въздушни гмуркачи, но без парашути. Опитвайки се да се спасят, те се хващат за парашутистите и нарушават равновесието им. Във въздуха започва борба за спасителните раници. Хората гмурнали се във въздуха без парашути са като свободни радикали – увредени молекули с един липсващ електрон, които се сблъскват със стабилни молекули в опит да си възвърнат липсващото равновесие. Когато един свободен радикал отнеме електрон от стабилна молекула, тя на свой ред става нестабилна и се превръща в нов свободен радикал. Така в клетката настъпва верижна реакция, която може да се повтори милиони пъти само в рамките на един ден. Този непрекъснат процес на окисляване уврежда протеините и клетъчните мембрани, нарушава естествените защитни механизми на клетката и засяга дори генетичния носител – клетъчната ДНК. В резултат от този процес тялото ни става по-уязвимо за различни болести. Свободните радикали допринасят за процеса на стареене, като нарушават функциите на клетките, причиняват мутации в тях и дори ги убиват.
Някои свободни радикали се образуват в резултат на естествения метаболизъм. Други се произвеждат от имунната система, за да се бори с тяхна помощ срещу вируси и бактерии. Но външни фактори като стрес, замърсяване на околната среда, радиация, цигарен дим, лекарства, възпалителни процеси, ударни физически натоварвания и др. са причина за натрупване на свободни радикали в количества, с които тялото не може да се справи. Въпреки че организмът има изработени механизми за справяне с агресивните молекули, когато външните фактори причинят прекомерно производство на свободни радикали, тялото ни се предава.
Вредното действие на свободните радикали предизвиква развитието на старческата катаракта. Нарушенията в имунната функция, настъпващи с възрастта, се свързват също с реактивните кислородни съединения. Смята се, че действието им играе роля в сърдечно-съдовите и раковите заболявания.

Какво може да се направи?
Макар че окисляването не може да бъде напълно спряно, съществуват вещества, които могат да овладеят процеса. Те се наричат антиоксиданти и представляват молекули, които взаимодействат със свободните радикали, без да бъдат увреждани както обикновените съединения. Антиоксидантите “даряват” на нестабилните молекули един от своите електрони, без да нарушават собствения си баланс. Така прекъсват верижната реакция, преди да бъдат увредени жизненоважни молекули. В организма съществуват няколко ензимни системи, които се борят със свободните радикали, но сред основните антиоксиданти са витамин Е, бета каротин и селен. Тялото ни не произвежда тези вещества и затова те трябва да се набавят с храната. 
Учените препоръчват приемането на 5 порции плодове и зеленчуци дневно за набавяне на необходимото количество антиоксиданти. В напрегнатото си ежедневие повечето от нас успяват да изядат не повече от 2-3 порции плодове и зеленчуци на ден, а често има дни, в които не приемаме никаква прясна растителна храна. Именно затова е добре да предоставяме на организма си нужните му антиоксиданти под формата на хранителни добавки.
ФЛП ви предлага Forever A-Beta-CarE – незаменима формула, съчетаваща бета каротин, витамин Е и микроелемента селен. 
Витамин А играе важна роля за зрението, растежа на костите, възпроизвеждането и клетъчното делене. Той допринася за доброто състояние на лигавицата на дихателните и пикочните пътища, стомашно-чревния тракт и кожата. Forever A-Beta-CarЕ е специално създадена хранителна добавка, доставяща витамин А на организма под формата на бета-каротин. При необходимост организмът превръща бета-каротина във витамин А в тънките черва по време на храносмилането. Така не съществува опасност от предозиране с витамин А, който в големи дози може да бъде токсичен. Бета-каротинът е признат антиоксидант, поради което е и идеален спътник на витамин Е и селена.
Витамин Е е мастно разтворим витамин и отлична добавка за здрава кожа. Той предпазва витамин А и незаменимите мастни киселини от окисляване в клетките и предотвратява разграждането на тъканите. Според изследванията витамин Е допринася за здравето на сърдечно-съдовата система. Освен това не позволява на “лошия” холестерол (липопротеини с ниска плътност - ЛНП) да се превърне в още по-вредна своя разновидност – окислени ЛНП, които могат сериозно да нарушат циркулацията на кръвта. Витамин Е се използва и при други състояния като горещи вълни по време на менопауза (тъй като регулира телесната температура).
Третият член на това удивително трио е микроминералът селен. Той е един от най-силните антиоксиданти и действа синергично както с витамин Е, така и с бета-каротина. Има полезно влияние върху кожата, косата и зрението. Неотдавнашни изследвания показват, че селенът е много важен за здравето на мъжа. Счита се, че недостигът на селен е една от причините за рак на простатата и за намаленото количество сперма. 
Много са доказателствата, че тази комбинация от хранителни вещества е едно от най-мощните оръжия в битката за добро здраве. Форевър Ливинг Продъктс ви я предлага в един удобен продукт – Forever A-Beta-CarE. Помогнете на тялото си да се справи със свободните радикали само с две капсули A-Beta-CarE на ден.

ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ
Помага при кожни раздразнения и топли вълни по време на менопауза.
Допринася за здрава кожа и сърце.
Мощен антиоксидант.
От особена важност за здравето на мъжете.

За нашето добро зрение отговаря макулата. Макулата (жълтото петно) представлява централната част от очната ретина, с приблизителна големина 6 mm. В макулата е съсредоточена най-голямата концентрация от фоторецепторите. Когато върху един от тези рецептори попадне светлина, нервните влакна изпращат съобщение за това непосредствено в мозъка. Тук се събира информацията от всички фоторецептори. В резултат на този сложен процес ние получаваме идеално очертано, ясно изображение на околния свят. Макулата е зоната, която използваме предимно при четене или при работа, при която ползваме очите си отблизо.
Макулната дегенерация е едно от болестните състояния за появата, на което, най-съществените причини са стареенето и фамилната обремененост. Освен това вредните въздействия на околната среда, като изкуствено осветление, слънчевите UV лъчи, телевизионните и компютърни екрани, нездравословното хранене, тютюнопушенето и т.н., също са рискови фактори, които в комбинация със свободните радикали, резултат от метаболитните процеси в клетката, водят до увреждане на очите. Макулната дегенерация засяга най-напред пигментния слой на ретината, след това дегенеративните промени обхващат цялата ретина и подлежащите съдове. Установено е, че в развитите страни, около 50% от увреденото зрение се причинява от склероза на очното дъно. Най-често първият симптом е изкривеното възприемане на предметите – правите линии изглеждат вълнисти, влошава се възможността за четене, възникват проблеми за правилната преценка за разстояние или точния размер на даден обект, губи се също способността за различаване нюансите на цветовете. Зрението се влошава в различна степен, а в някои случаи четенето и шофирането стават невъзможни. За щастие в повечето случаи не се стига до пълна слепота, защото периферното зрение е запазено.
Понастоящем проблемът “очно здраве” е много актуален и фокусира интереса на учените към изясняване ролята на рисковите фактори и изграждането на ефективна профилактика. Обикновено се препоръчват формули, които съдържат най-важните субстанции за окото, например витамини (витамин А и С). Въпреки че не можем да очакваме възстановяване на зрението, редовният им прием забавя по-нататъшното му влошаване.
Лутеинът е важен компонент, който се намира в макулата във висока концентрация. След внасянето и абсорбцията му в организма, той се натрупва на две места: в макулата и в лещата на окото. Играейки ролята на вътрешни слънчеви очила, лутеинът спомага за ефективната защита на очите от вредните UV лъчи, а поради антиоксидантните си свойства, предотвратява окислителните процеси, протичащи в тялото, защитавайки клетките и тъканите от вредното действие на свободните радикали. Доказано е че 6 mg лутеин дневно, значително намаляват възможността от увреждане на макулата. Другите важни компоненти, необходими за очната макула са заексантин и витамин А. Ролята на витамин А се изпълнява от неговите метаболити – ретиналдехид, който изгражда зрителния пигмент родопсин, и постоянното образуване, на който е необходимо, за поддържане на нормалния зрителен процес и липидно разтворимия хормон ретиноева киселина, която участва в процеса на генната транскрипция. Дефицитът на родопсин причинява т. нар. “нощна слепота”, нарушаваща зрението при здрач или лошо осветление.
Профилактиката на макулната дегенерация е жизненоважна. Установено е, че заболяването до голяма степен се дължи на храненето. Значението на храненето за очното здраве не е ново откритие. Още от древността е известно, че заболяването “нощна слепота”, е свързано с хранителен дефицит. Днес интересът на медицинската наука за храненето е насочен към търсене на пътища за превенция на загубата на зрителна способност, чрез използване силата на храната и подходящи хранителни добавки.
Vision, съдържа отлични активни съставки, посредством които формулата значително подобрява зрението..
Vision се препоръчва на всички, които:
• Работят с компютри или гледат твърде много телевизия.
• Престояват дълго време в среда на електросмог.
• Прилагат нездравословен хранителен режим.
• Имат фамилна предопределеност към заболявания на очите.
• За здрави хора, като антиоксидант.
• Както и за всички, за които силното зрение е особено важно.

 

Зрението е безценно и не бива да го приемаме за даденост. Така, както приемаме хранителни добавки за подкрепа на общото си добро състояние, трябва да се грижим и за очите си, които отслабват с възрастта.

 

Форевър вижън е хранителна добавка, разработена да се грижи за зрението със силата на пет основни категории нутриенти.

  • Каротиноидите (лутеин, бета-каротин, зеаксантин и астаксантин) представляват наситени растителни пигменти и предлагат специализирана антиоксидантна защита на ретината и макулата.
  • Полифенолите от боровинки и ресвератролът защитават крехките очни тъкани и капиляри от вредите, причинявани от оксидативния стрес.
  • Витамини С и Е допринасят за поддържане еластичността и гъвкавостта на очните тъкани.
  • Минералите – цинк и мед, формират ядрото на антиоксиданти, синтезирани в самото око.
  • Уникалните аминокиселини предоставят на окото „тухлички“ за изграждане на глутатион пероксидаза – мощен враг на свободните радикали.

Антиоксидантната защита е в основата на действието на Форевър вижън, защото здравите очи съдържат 20 пъти по-високи нива на антиоксиданти в сравнение с другите тъкани в тялото. Само две таблетки Форевър вижън дневно ще запазят погледа ви в бъдещето ясен.

 

СЪСТАВКИ
Витамин С (аскорбинова киселина), екстракт от боровинка (Vaccinium myrtillus), цистеин (n-ацетил цистеин), цинк (цинков цитрат), мед (меден глюконат), екстракт от цвят на невен (Tagetes erecta) (съдържа лутеин 5% и зеаксантин 17%), витамин Е (d-алфа токоферил сукцинат), витамин А (бета-каротин), астаксантин 2% (от микро водорасли), ресвератрол 20% (Polygonum cuspidatum корен), дикалциев фосфат, микрокристална целулоза, кроскармелозен натрий, стеаринова киселина, силициев диоксид.
 
ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА УПОТРЕБА
По две таблетки дневно.
 
ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ
  • Източник на боровинки, лутеин и зеаксантин
  • Поддържа добро зрение
  • Запазва погледа ви в бъдещето ясен

VITOLIZE – ЗА МЪЖЕ
ХРАНИТЕЛНА ДОБАВКА ЗА ЖИЗНЕНОСТТА НА МЪЖА
Патентована формула от висококачествени билки, витамини и минерали за подкрепа на дейността и оптималното здраве на простатата и пикочния тракт.
ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ: Витолайз предлага растителни екстракти плюс ликопен, селен и други съставки, ориентирани към подпомагане функциите и здравето на простатната жлеза.
НАЧИН НА УПОТРЕБА: Препоръчителна доза – 2 по 1 гел капсула дневно непосредствено преди храна, като хранителна добавка.
СЪСТАВ
Патентована смес - 892,5 мг
Маслинено масло - 490 мг
Масло от тиквени семки - 250 мг
Екстракт от нар (Punica Granatum) - 150 мг
Ликопен - 2,5 мг
Витамин С (L – аскорбинова к-на) - 80 мг
Витамин Е (като D-алфа токоферол) - 12 мг
Цинк (цинков глюконат) - 10 мг
Витамин В6 (пиридоксин хидрохлорид) - 1,4мг
Селен (обогатени със селен дрожди) - 55 микрограма
Витамин D (холекалциферол) - 5 микрограма
Други съставки: сгъстител: пчелен восък, емулгатор: соев лецитин, желиращ агент: желатин, влагозадържащ агент: глицерол, пречистена вода, стабилизатор: гума от плодове на рожково дърво.
Маслиново масло - От най-древни времена хората са открили чудесните свойства на добиваното от маслиновите плодове масло.
То съдържа в себе си всички видове масло-разтворими витамини, ценни елементи, фитостероли, фосфолипиди и екстракти. Това първично масло е най-ценно за хранителни цели.
Зехтинът се смятал от древните гърци за ключ към дълголетие и запазване на умствена цялост. Той е добър и за хипертония. Зехтинът може да премахне диабета при възрастните. Използва при запек и при отравяне с гъби. Жлъчният мехур може да се стимулира със зехтин. Благодарение на витамин Е, който се съдържа в зехтина, той помага за лечение на язви. 
В зехтина преобладават ценните мононенаситени мастни киселини. Те имат свойството да изчистват организма от натрупаните мазнини и „лош холестерол” в черния дроб, артериите и останалите органи. Ето защо, зехтинът се използва като профилактика срещу сърдечно-съдови заболявания, артеросклероза и колкото и парадоксално да звучи – срещу затлъстяване. Жителите на Средиземноморието – регионът, в които се консумира най-много зехтин, са известни със своето дълголетие. Една от основните причини да стареят по-бавно е голямото съдържание на полифеноли, токофероли и витамин А в „златното масло”. Тези вещества са мощни антиоксиданти, които неутрализират свободните радикали. Високото съдържание на фосфолипиди, флавоноиди и хлорофил пък подпомага възстановяването на организма, изчистването от натрупаните отрови и подобрява мозъчната дейност.
Масло от тиквени семки – Действа при доброкачествена хиперплазия на простатата (ДХП), простатит и поддържане функциите на пикочния мехур. За намаляване симптомите при ДХП: болка и парене по време на уриниране, трудно уриниране, възпаление на пикочните пътища. Подобрява мъжката сексуалност. Съдържа голям набор от биологично активни вещества и витамини - витамини А, В1, В2, В6, С, D, E и К, специфични ненаситени мастни киселини и фитостероли и протеини. Най-честите симптоми на ДХП са: трудно започване на уриниране, слаба струя, чувство за недостатъчно изпразване на пикочния мехур, често уриниране през нощта и др. Освен това, увеличената простата и застоя на урина, са предпоставка за възникване на инфекции на пикочните пътища и дори рак на простатата. Съставките в маслото действат като инхибират (подтискат) определен хормон, ‘’виновен ‘’ за уголемяването на простатата. Помага за оптимизиране функциите на пикочния мехур при мъжете и жените. Освен това маслото от тиквени семки не позволява образуване на бъбречни камъни от калциев оксалат. С наличието на фитостероли се обяснява понижаването на нивата на холестерола и предпазването от някои видове рак. Естествен източник на цинк, което обяснява ползите от него за здравето на простатата и за подобряване на мъжката сексуалност. Фитостеролите подпомагат и имунната система. Маслото има противовъзпалителен ефект и е източник на растителни антиоксиданти. Ефективно намалява възпалението, без страничните ефекти на противовъзпалителните лекарства.
Ползите от маслото от тиквено семе са: 
- Подобрява функцията на простата
- Понижава холестерола
- Лекува цистит
- Подобрява бъбречната функция
- Използва се при болни от артрит
- Диабет
- Унищожава всякакви чревни паразити
- Увеличава производството на мляко при младите майки
- Грижи се за кожата
Проучванията показват, че маслото от тиквено семе е толкова мощно, колкото може да бъде лекарството индометацин за облекчаване на хроничния ревматоиден артрит. Това вероятно се дължи на есенциалните мастни киселини, които имат богато съдържание на антиоксиданти. Тиквените семки са показали, че имат високи нива на витамин Е, включително всички форми на токоферол. 
Освен това маслото от тиквено семе има положителен ефект върху понижаване на нивата на лошия холестерол и увеличаване нивата на добрия холестерол.
Екстракт от нар:
• Помага да се намали депресията и потискащата летаргия 
• Помага при редуциране на бръчките и прави косата блестяща
• Помага ви да редуцирате мазнините и да намалите теглото си
• Помага за подобряване еластичността на кожата
• Помага за подобряване функциите на паметта и за запазване емоционалната стабилност
В екстракта от нар се съдържат полифеноли, които са естествени активни антиоксиданти. Полифенолите в нара са в пъти пъти повече, отколкото в зеления чай, червеното вино или боровинките. Затова тяхното действие върху организма е много по-силно и имат потенциал да предотвратят възникването и развитието в организма на тумори, понижават кръвното налягане и инсулиновата резистентност.
Нарът и ракът на простатата
Екстрактът от нар може да предотврати рака на простатата или да забави развитието му, ако резултатите от лабораторните експерименти, провеждани в Университета Уисконсин в Мадисън, дадат обяснение на практическите ползи от него. Нарът е богат на полифенолни съединения, които придават на сока по-високи антиоксидантни свойства от тези на червеното вино и зеления чай. Когато учените инкубирали ракови клетки на простатата в ниска концентрация на екстракт от нар, наблюдавали ограничаване на нарастването на раковите клетките в съответствие с дозата. В простатните ракови клетки, породени от мъжките хормони (андрогени) и изявата на специфичния простатен антиген, лечението с екстракт от нар намалява андрогенните рецептори и изявата на специфичните простатни гени (PSA). Когато човешките простатни ракови клетки били инжектирани на мишки, захранвани с екстракт от нар, това отложило появата на тумори. Туморният растеж в значителна степен спрял и животът на мишките бил удължен.
Ликопен - Основната причина за прием на ликопен е неговата антиоксидантна активност. Смята се, че червената му молекула има 100 пъти по-силна активност да улавя кислорода в сравнение с витамин Е.
Доказан мощен антиоксидант - това вещество е може би най-силният химичен агент, който може да спре разрушенията на свободен кислороден атом в кръвта и тъканите. 
Смята се, че може да доведе до понижаване риска от развитие на определени видове рак, в това число и рак на простатата. 
Подпомага забавянето на стареенето на кожата, като предпазва от т.нар. старчески петна, които се обрaзуват в резултат на оксидативен стрес 
Въпреки че е по-малко познат от бета-каротина, ликопенът е може би най-разпространеният каротиноид в нашето дневно меню. Заради химичния си състав ликопенът се усвоява най-добре, когато се консумира заедно с мазнини. Например ликопен от доматите, сготвени с олио се усвоява по-добре от ликопен в пресните домати. Готвенето и консервирането на храните не унищожава съдържащия се в тях ликопен. Установено е, че задушените домати съдържат точно толкова ликопен, колкото и пресните. 
Доказателство, че ликопен може да спре растежа на туморните клетки е получено и при изследвания в лабораторни условия. Изследователи от Университета в Берн съобщават, че ликопен заедно с витамин Е в нива подобни на тези намерени в тялото помагат спирането на растежа на човешки простатни туморни клетки в лабораторни условия. Израелски изследователи под ръководството на J. Levy откриват, че ликопен инхибира растежа на туморни клетки от ендометриум, млечна жлеза и бял дроб.

ЧЕСЪН И МАЩЕРКА
Чесънът е една от най-ценните храни на нашата планета. Той се използва от библейски времена и се споменава в литературата на древните гърци, евреи, вавилонци, римляни и египтяни.
Чесънът понижава кръвното налягане чрез действието на една от съставките му – метил алил трисулфид, който разширява кръвоносните съдове. Той разрежда кръвта чрез потискане на слепването на тромбоцитите, което намалява риска от образуването на тромби и спомага за профилактиката на сърдечните пристъпи. Той също понижава нивото на “лошия” холестерол в серума и подпомага храносмилането. Чесънът е полезен при много заболявания, дори при рак. Той е силен стимулатор на имунната система и представлява естествен антибиотик. Добре е да се приема всекидневно. Може да се яде пресен или да се взема под формата на добавка.
В чесъна се съдържа аминокиселинното производно – алиин. Когато се консумира чесън, се освобождава ензимът алииназа, който превръща алиина в алицин. Алицинът има антибиотичен ефект, който се определя като еквивалентен на един процент от този на пеницилина. Поради тези негови свойства, по време на Първата световна война, чесънът се е използвал за лечение на рани и инфекции и за профилактика на гангрената.
Чесънът също е ефикасен при гъбични инфекции, например гъбички по пръстите на краката, системна кандидоза, гъбички на влагалището и съществуват някои доказателства, че може да разрушава някои вируси, като тези свързани с херпес при висока температура, генитален херпес, някои форми на грипния вирус и вариолата.
Чесновото масло има добър ефект върху сърцето и дебелото черво и е ефикасно при лечението на артрити, кандидоза и нарушения на кръвообръщението.
Чесънът съдържа следните фитохимикали и хранителни веществе: Алицин, бета-каротин, бета-ситостерол, кофеинова киселина, хлорогенова киселина, диалил-дисулфид, ферулова киселина, гераниол, кемферол, линалоол, олеанолова киселина, р-кумарова киселина, флороглюкинол, фитова киселина, кверцетин, рутин, s-алил цистеин, сапонин, синапова киселина, стигмастерол. Хранителни вещества: Калций, фолиева киселина, желязо, магнезий, манган, фосфор, калий, селен, цинк, витамини В1,В2,В3 и С.
Действие и употреба
Детоксикира организма и предпазва от инфекции чрез стимулиране функцията на имунната система. Понижава кръвното налягане и подобрява кръвообръщението. Понижава нивото на липидите в кръвта. Способства за стабилизирането на кръвната захар. Помага при лечение на атеросклероза, артрити, астма, рак, болести на кръвообръщението, простуда и грип, проблеми на раносмилането, сърдечни заболявания, безсъние, болести на черния дроб, синузит, язви и гъбични инфекции. Предпазва от появата на язви, като потиска растежа на бактерията Helicobacter pylori, която причинява язви. Добър практически при всички заболявания и инфекции.
Чесънът съдържа много съединения на сярата, които му придават лечебни свойства. Чесънът на ФЛП е без мирис.
Не се препоръчва за хора, които вземат антикоагуланти, тъй като има противосъсирващи свойства.
Мащерката елиминира газовете в червата и понижава температурата, облекчава главоболието и намалява секрецията на слуз. Има силни антисептични свойства. Понижава лошия холестерол. Добра при астма, бронхит, круп и други респираторни заболявания, висока температура, главоболие и чернодробни болести. Спира сърбежа и лющенето на скалпа при кандидоза. Мащерката съдържа следните ханителни вещества: аминокиселини, калций, есенциални мастни киселини, желязо, магнезий, манган, фосфор, калий, селен, цинк, витамини В1, В2, В3 и С.

ПЧЕЛНИ ПРОДУКТИ – Мед, Полен, Прополис и Пчелно млечице
Пчелните продукти са смятяни за най-духовните и най-магически храни на планетата, а също и за една от най-добрите суперхрани и източници на концентрирано хранене. Силно се препоръчва редовната консумация на висококачествени пчелни продукти, защото те могат да влияят на нашето здраве до края на дните ни. Медът в неговото органично състояние е богат на минерали, антиоксиданти, пробиотици, ензими и е една от храните с най-висока вибрация/най-духовна/ на планетата. Медът е също и изключително целебна храна/алкална/, която осигурява лесно смилаема и действаща успокояващо форма на захар/енергия/ за тялото. Пчелният прашец е най-съвършената суперхрана, намерена в природата. Съдържа витамин В– и всички двадесет и две незаменими аминокиселини, той е приятен на вкус, богат на енергия източник на пълноценен белтък. Прополисът е субстанцията, която уплътнява кошера. Той е защитник на кошера и означава буквално “за града”. Прополисът е восъкообразна, изключително лечебна, имуноподдържаща и антибактериална субстанция, събирана и произвеждана от пчелите и има дълга история на лечебна и алхимична употреба.
МЕД
Направен от нектара, който пчелите събират от цветчетата и цветята, медът е универсално лечебно средство, подсладител и източник на нутриенти. Огромното количество изследвания на меда, показват, че необработеният мед е най-богатият природен източник на живи, лечебни ензими, както и че увеличава рефлексите, яснотата на съзнанието, а дори и коефициентът на интелигентност. Някои видове мед показват противогъбични, антибиотични и антивирусни въздействия. В необработения мед има повече жизнена сила и повече подмладяващи фактори. 
Всички видове мед трябва да се ядат сурови, тъй като обработеният при висока температура/над 53 градусаС/ мед не съдържа ензими. Медът може да се взема с други, богати на минерали суперхрани, с което да се увеличи минералната абсорбция.
Медът е показал, че носи облекчение или лекува редица различни разсройства и заболявания, които включват, но не се ограничават до: диария, язви, инфекции, синдром на раздразнените черва, стомашно-чревни проблеми, рак и стафилококови инфекции. Инфекциозните болести, предизвикани от бактерии, върху които медът има антибиотично действие, включват антракс, дифтерия, инфекция на пикочните пътища, ушни инфекции, менингит, респираторни инфекции, синузит, пневмония, туберкулоза, инфектирани ухапвания от животни, тиф, дизинтерия, абцеси, циреи, карбункули, импетиго, кариес, следродова треска, скарлатина, болно гърло и холера. Външно медът може да бъде използван за заздравяване на рани. С мед се третират успешно най-различни типове рани, включително абразии, абцеси, рани от залежаване, изгаряния, разкъсване на раните на коремната стена след раждане с цезарово сечение, ранички на шийката на матката, напукани зърна на гърдите при кърмачки, срязвания, язви на диабетно стъпало и други диабетни язви, фистули, язва на стъпалото и проказа, инфектирани рани след травма, големи гнойни рани, рани на краката, малигнени язви, кожни язви, хирургически рани, рани на коремната стена и перинеума и варикозни язви. Полезните лечебни свойства на меда се дължат на антибактериалните свойства на меда, както и на свойствата му за задържане на влага. Странични ефекти няма. Въпреки това, медът е неподходящ за деца на възраст до 1 година поради възможно заразяване с ботулизъм/от спорите на бактерия и ниска киселинност на стомаха/. 
ПЧЕЛЕН ПРАШЕЦ
Пчелният прашец/полен/ е алкална храна, която е считана от специалистите по хранене за една от най-съвършените храни, открити в природата. Полезните свойства на пчелния прашец включват: - Високо ниво на антиоксиданти, които позволяват да се увеличи дълголетието чрез неутрализиране на свободните радикали. Антиоксидантите освен това помагат за по-ефективна работа на билките. – Мощен афродизиак и с подобряващи фертилността свойства. Поленът може да намали проблемите с простатата, тъй като подмладява половите органи, което се дължи на съдържащите се в него семенни субстанции. Хора, които страдат от ниско кръвно налягане, може да са подложени и на дефицит на половите хормони. При такъв тип хора, поленът увеличава кръвното налягане, особено когато се взема заедно с натурални минерали, като може да увеличи хормоналните нива и половата мощ. – Поленът увеличава силата, издръжливостта и енергията. Той осигурява бързо възстановяване при физическо натоварване, връща сърдечния ритъм до нормално ниво, както и подобрява издържливостта при повтарящо се физическо натоварване. Пчелният прашец увеличава мускулната маса и релефност. Британският Спортен Съвет е отчел увеличаване на силата с 40 – 50% при тези, които редовно вземат полен. Още по-изумително е, че Британското Кралско Общество съобщава за голямо увеличение на възрастните, които вземат полен. – Поленът намалява отделянето на хистамин като по този начин неутрализира много от алергиите. – Изключителното присъствие на В-витамини в полена изгражда нашата анти-стрес защита, увеличава дълголетието, помага да изчистим акнето и действа с обратен ефект на образуването на бръчки и стареенето. – Помага за облекчаване на симптомите на диабет втори тип чрез възстановяване на минералните и метаболитни дефицити. – Над 40 научни изследвания документират терапевтичната ефективност и безопасност на пчелния прашец. Клиничните тестове показват, че приеманият през устата полен се абсорбира бързо и лесно, тъй като преминава директно от стомаха в кръвоносната система. – Забележително е, че поленът има принос и за облекчаване на следните състояния: анемия, запек, колит, синузит, астма и бронхит. – Поленът е източник на 18 витамина, включително всичките витамини от В-групата/без В12/, както и С,Д и Е, витамин Р/рутин /отличен катализатор на ензими/, каротини като ксантофил и бета-каротин, лецитин/холин, всички незаменими аминокиселини, 14 мастни киселини – включително незаменими, 11 въглехидрата, като се започне от от полизахариди до прости захари, нуклеинови киселини като РНК, ДНК, стероидни хормонални субстанции, растежен хормон, подобен на гонадотропина, произвеждан от хипофизата, 15% лецитин и още и още… - Според специалисти от Франция, Италия и бившите съветски републики/там е развита и апитерапията/, поленът е един от най-богатите източници на биологично достъпен протеин в природата. Поленът е около 25% белтъчини. Грам за грам, поленът съдържа от 5 до 7 пъти повече белтъчини, отколкото яйцата, месото и сиренето. Тъй като белтъчините в полена вече са преминали през храносмилателна обработка, те лесно се усвояват. – Поленът е най-богатият източник на витамини, открит в Природата само в една храна. Дори и да нямаше нито една от останалите жизненоважни съставки, съдържащият се в него рутин е достатъчна причина да се взема по една чаена лъжичка дневно, пък дори и да няма друга причина, освен подсилване на капилярите. – Поленът е доста богат и на минерали и микроелементи. Той може да съдържа до 60 елемента, включително барий, бор, калций, мед, злато, йод, желязо, магнезий, манган, фосфор, калий, селен, силиций, сяра, натрий и цинк. В полена са открити и съединения, които съдържат Ormus минерали, за които сега се знае, че заемат ново, трето новооткрито измерение на Менделеевата периодична таблица. Тези елементи притежават изключителни удължаващи живота, целебни, подмладяващи и укрепващи неврологичното и психическото състояние свойства. – Поленът съдържа до 11 различни важни ензими, включително диетаза, фосфатаза и трансфераза, както и големи количества каталаза, амилаза и пектаза/ензим разграждащ пектина/, като всеки от тях участва в храносмилането. Това ще рече, че както алоето приемано след храна, така и поленът приеман след храна би облекчил панкреаса при диабет втори тип. Само 130 милиграма полен може да подпомогне храносмилането на около килограм и 400 грама храна, благодарение на ензимните свойства на полена. Експерименти показват, че тези, които приемат полен, намаляват дневния прием на храна с 15-20%.

Невероятните свойства на пчелния прашец

 

Пчелният прашец е известен още като идеалната храна , защото съдържа в състава си почти всички хранителни вещества необходими на човека за да живее здравословно.
Ползите от пчелния прашец са многобройни.
Намалява нивата на лошия холестерол .
Основният механизъм, по които повлиява метаболизма на лошия холестерол е чрез повишаване на добрия холестерол. Добрият холестерол участва като основна субстанция за преработката и отстраняването на "лошия" холестерол от кръвта.

Пчелния прашец се бори дори с раковите образувания. 
Има научни изследвания при мишки, които потвърждават благоприятното въздействие на пчелния прашец в превенцията на рака на гърдата. Наскорошни проучвания при лечението на злокачествени образувания на матката доказват лечебната сила на пчелния прашец. Когато към химиотерапията е добавена и консумацията на пчелен прашец броя на червените кръвни клетки не е толкова силно намален. Освен това съпътстващите химиотерапията симптомите като гадене, повръщане, безапетитие, главоболие и депресивни състояния са значително редуцирани при консумацията на пчелен прашец.

Пчелния прашец е един от най - мощните стимуланти , които да ви помогнат да подобрите издържливостта си и да бъдете по - енергичен, затова той  се препоръчва при спортисти.
Пчелният прашец укрепва имунната система , поради високото съдържания на витамини, минерали и незаменими аминокиселини.Има данни, че пчелния прашец има роля при производството на допълнително количество на интерферони. Интерфероните имат основно значение при борбата на организма с вирусните инфекции
Пчелният прашец може да се използва за намаляване на телесното тегло. Той намалява апетита и засилва изгарянето на мазнините. Причината за това е съдържащата се в него аминокиселина лецитин.

Пчелният прашец може да се използва като хранителна добавка при лечението и профилактиката на следните болестни състояния:
акне ,
преждевременно стареене ,
различни инфекции ,
анемия ,
безсъние ,
нестабилна ангина пекторис ,
анорексия, поради заболявания на червата ,
загуба на апетит ,
жълтеница ,
атеросклероза ,
астма ,
левкемия ,
заболявания на черния дроб ,
бронхит ,
намалена памет ,
патологични симптоми на менопауза ,
умствена изостаналост ,
мигрена ,
множествена склероза ,
инфаркт ,
нарушения на нервната система ,
неврастения ,
колит ,
болест на Паркинсон ,
запек ,
хроничен простатит, 
хронична слабост ,
психо - невралгични разстройства ,
депресия, 
психоза ,
диабет ,
пиелонефрит ,
диария ,
артрит ,
ревматоиден артрит ,
ентерит ,
рахит ,
енурезис ,
синузит, 
умора ,
стрес ,
метеоризъм, 
туберкулоза ,
язва на стомаха ,
косопад ,
сенна хрема ,
затлъстяване ,
импотентност .

Пчелният прашец също значително подпомага следните физиологични функции:
ускорява растежа на здрави клетки като увеличава регенераторната способност на тъканите,
усилва детоксикиращите процеси,
намалява повишените нива на "лошия" холестерол,
повишава ниското кръвно налягане,
намалява високото кръвно налягане,
повишава устойчивостта към инфекции,
активира жлезите с вътрешна секреция ,
подобрява дейността на нервна система,
подобрява плодовитостта при жените,
забавя растежа на доброкачествени или злокачествени тумори,
противодейства на образуването на бръчки,
увеличава спокойствието,
забавя нормалните процеси на стареене,
повишава концентрацията и по този начин подобрява на паметта,
повишава сексуалната активност,
повишава мускулната сила,
повишава енергията и жизнеността,
осигурява повишена издръжливост.
Пчелният прашец се препоръчва и при хора, които са предразположени към алергии като сенна хрема. Белтъчните съставки, които са алергени се разрушават от нектара и отделяните от пчелите ензими. Затова пчелният прашец е  препоръчван от много алерголози по цял свят.

ЗА ДА МОЖЕ ДА СЕ УСВОЯВА ОБАЧЕ, ПЧЕЛНИЯТ ПРАШЕЦ ТРЯБВА ДА Е ПРЕМИНАЛ ПРЕЗ МЛЕЧНО-КИСЕЛА ФЕРМЕНТАЦИЯ!


ПЧЕЛНО МЛЕЧИЦЕ
Синтезирано от комбинацията от полен и мед в телата на специална група млади пчели – работнички, пчелното млечице е една от най-магическите и най-малко разбирани суперхрани в света. Секретирано от фаренгиалните жлези, пчелното млечице е плътно млекообразно вещество, което е единственият определящ фактор за развитието на на пчела-майка от иначе обикновената ларва. От всички суперхрани, пчелното млечице определено е една от най-интригуващите, както от гледна точка хранителни свойства, така и като въздействие! Трябва да се има предвид следното: По- голямата хранителна стойност на пчелното млечице се дължи на факта, че анатомичната и функционалната диференциация на женските ларви изцяло зависи от естеството на тяхната диета на етапа на най-ранното им развитие. На етапа, на който са в състояние на ларва, те са абсолютно идентични като през първите три дни след снасянето им, те се хранят с пчелно млечице. От оплодените яйца се раждат женски, които са или полово незрели малки пчели-работнички, или големи, плодовити пчели-майки. След четвъртия ден само специалните ларви, подбрани да станат пчели-майки, продължават да бъдат хранени с пчелно млечице през целия им живот, докато пчелите-работнички се хранят с мед и полен. Храненето е единствената явна разлика между пчелите-работнички и пчелата-майка. Тя става майка на четвърт милион пчели и снася невероятните 2 000 яйца за един единствен ден, което е над 20 пъти собственото и тегло. Продължителността на живота на пчелата-майка е четири-пет години, за разлика на значително по-късият живот на работничките – средно три месеца, а дори и по-малко.
През цялата история, множество култури и традиции по света са считали пчелното млечице за “фонтан на младост и красота”. То действа подмладяващо и регенериращо за тялото, като задържа процеса на стареене, поддържа цвета на кожата, стимулира сексуалната енергия, облекчава болката и действа като антидепресант, като има и много други полезни лечебни свойства: - Пчелното млечице е познато като подмладяващо средство, съдържащо В5 и други В-витамини плюс аминокиселини, калий, магнезий, калций, цинк, желязо и манган. Освен това то е мощна енергийна добавка, неговият стимулиращ ефект може да се сравни с този на кофеина, но без странични ефекти. – Пчелното млечице е вторият най-богат природен източник на пантотенова киселина/витамин В5/ и съдържа цели 50% белтъчини, 20% въглехидрати и 14% мазнини. – Пчелното млечице е най-богатият източник на ацетилхолин, важен за регулацията на импулсите между нервните влакна, който увеличава нашата способност за ясно мислене. Пчелното млечице е дотолкова ефективно в тази област, че за него се знае, че помага на страдащите от болестта на Алцхаймер. 
– Пчелното млечице е изключително ефективно и при лечение на ендокринни и хормонални дисбаланси, включително тези, причинени от менструални или простатни проблеми. В допълнение към регенеративното му въздействие върху зрението и загубата на паметта, пчелното млечице помага за борбата със сърдечните болести включително атеросклероза и стенокардия. – Изследване, публикувано през 1960 г. от Американската асоциация за проучване на рака, установява, че “когато пчелно млечице се смеси с туморни клетки преди посявка, се вижда, че задържа изцяло развитието на трансплантируема AKR левкемия и три линии асцитни тумори при мишки”. Това е значим резултат!
Пчелното млечице е толкова сложно по своето естество, че въпреки множеството направени проучвания на неговите химичен състав и фармакологични свойства, учените все още не са способни нито напълно да го анализират, нито да ги синтезират лабораторно. То в много отношения си остава научна мистерия.
ПРОПОЛИС
Потенциалната възможност за разпространение на болести вътре в топлия, препълнен кошер, е голяма. Пчелите са решили този проблем като натрупват лепкави смоли, наречени прополис, от пъпки и кора на дървета. Биофлавоноидите в прополиса имат мощно антибиотично, противогъбично и антибактериално действие. За разлика от пеницилина, прополисът е напълно естествен и не води до нежелани реакции. В библейски времена прополисът е бил познат като смирна и е ценен високо заради лечебните си свойства.
Прополисът от много отдавна се използва като природно лекарство, а съдържащите се в него флавоноиди са причината за свойството му да изцелява рани. Според някои проучвания, той може да се използва както срещу бактерии и вируси, така и срещу микроорганизми, когато се прилага външно върху инфектирани зони. Прополисът има антимикробно действие както върху грам-положителните, така и върху грам-отрицателните микроорганизми. В него има съставки, които увеличават пропускливостта на клетъчната мембрана и забавят двигателната активност на бактериите. Той се използва широко за лечение на раневи инфекции и други болести. Прополисът е богат източник на минерали, аминокиселини, мазнини, витамин С и Е, провитамин А и В-комплекс. Прополисът е също и изключително богат на биофлавоноиди и аминокиселини. Биофлавоноидите възстановяват и укрепват кръвоносните съдове и капиляри. В прополиса са установени стотици химически свойства, които са различни в отделните кошери, в зависимост от средата, в която живеят пчелите и времето на деня, в което е събиран прополисът. Всички тези фактори правят прополиса изключително сложен, което е и една от причините, поради които никой не е успял да синтезира прополис. Той е природен продукт и не може да бъде патентован, така че изследването на субстанциите се ограничава до неговите клинични ефекти. Ето и някои факти: В Харвардското училище по дентална медицина е направено изследване на въздействието на пчелния прополис върху рецидивиращия афтозен стоматит, познат още като устна млечница. Това е язвена болест на устната кухина. Афтите не се лекуват и използваните до сега лекарствени средства за предотвратяване на бъдещи прояви на заболяването и успокояване на болката вървяха с набор от опасни странични ефекти. Била е направена оценка на пчелния прополис като потенциално лекарство за намаляване на броя на проявите на устни язви. Участвали са две групи пациенти – едната група е приемала капсула плацебо, а другата прополис. Пациентите, които приемали прополис, показали значително намаляване на проявите на устна язва. Друг страхотен ефект от прополиса е било това, че пациентите са съобщили за определено подобряване на качеството им на живот. Това най-вероятно се дължи на имуноукрепващото въздействие на прополиса с неговите високи нива на витамин В-комплекс и забележими количества витамин С, Е и бета каротин. Прополисът се използва за лечение и на най-разнообразни други състояния, като се започне от артрит и се стигне до алергии и астма. Той е показал и своето ефективно въздействие върху устойчивия на метицилин златист стафилокок, устойчива на антибиотици бактерия, която е напаст за много болници.
Виж и материала: “Лечебната сила на прополиса”

ЛЕЧЕБНАТА СИЛА НА ПРОПОЛИСА
За прополиса, като важно природно лечебно средство, може да се прочете в много древни източници. Народната медицина през миналите векове лекувала с прополис много болести. Появяването на нови, ефективни химични антимикробни средства спомогнало прополисът да бъде незаслужено позабравен.
През втората половина на ХХ век обаче отново нараства интересът към пчелните продукти/апитерапията/.
В наши дни лечението с прополис е теоретично и експериментално обосновано. Той е признат като своеобразно лекарствено средство с многостранно действие и се използва при лечение на кожни, белодробни, сърдечно-съдови, стомашно-чревни и други болести.
Прополисът е ефективно антибактериално средство, предпазващо пчелното семейство от вируси, гъбички и бактерии, помага за запазване на здрав и постоянен микроклимат в кошера. Установено е, че в телата на пчелите, които непрекъснато контактуват с прополиса, няма патогенни микроорганизми. Затова те се смятат за най-чистоплътните несекоми.
Установено е, че съставът на прополиса, дълго и правилно съхранен, се променя незначително, а неговите антибактериални свойства остават почти непроменени.
Биологични свойства на прополиса
Антимикробните свойства на прополиса са известни от 1906 г., но научни изследвания в тази насока започнали през втората половина на ХХ век. Основание за подобни изследвания дал въпроса – как може толкова много пчели/до 60 000бр. в кошер/ намиращи се на такава малка площ, да не образуват огнища за разпространение на бактерии.
И наистина , в кошерите има продукти, които могат да бъдат хранителна среда за микроорганизми. При това пчелите поддържат постоянна температура, оптимална за развитието както на пилото, така и на много видове бактерии, гъбички, плесени и др. Известно е обаче, че в никой кошер не се усеща неприятна миризма на гнило, даже и в случаите, когато там попадат насекоми и дребни животни. Това явление може да се обясни с антимикробното действие на прополиса. По мнение на учените, основен фактор за поддържане на оптимални условия в кошера е целенасоченото използване на прополиса, който има бактерицидни и бактериостатични свойства.
Установено е, че прополис се съдържа във всички продукти на пчеларството. Експериментално е потвърдено, че прополисът не само предпазва пчелите от болести, но и съхранява продуктите от тяхната дейност.
Фармакологични свойства на прополиса
Според много учени, флавоноидните съединения в състава на прополиса стимулират имунната защита на организма.
Прополисът стимулира както неспецифичните, така и специфичните фактори на имунитета.
Прополисът изчиства клетъчните мембрани, отстранява холестерола, нормализира клетъчното дишане, унищожава болните клетки, не поражда митотични и хромозомни аномалии, възстановява поразените тъкани.
Прополисът участва в регулирането на ендокринната система.
Установено е непосредственото влияние на прополиса върху хипофизата, което подпомага изработването на кортикостероиди и намалява активността на панкреаса.
Характерно за прополиса е антиоксидантното му действие, което е много важно в онкологията. Той не е токсичен и намалява деленето на раковите клетки. Известен е случай на излекуване на болен от рак на стомаха, който е приемал големи дози прополис /5-15 гр. 2-3 пъти на ден в продължениуе на 6 месеца/
Прополисът като хепатопротектор, подобрява съотношението на албумините и глобулините и намалява риска от появяване на некроза на черния дроб.
Прополисът стимулира регенерирането на тъканите, като увеличава фибробластите. Това води до смекчаване на белезите след изгаряния, подобрява образуването на костна тъкан след счупвания.
Прополисът спомага за епителизирането на язви на стомаха и дванадесетопръстника/особено при наличието на хеликобактер пилори/.
Прополисът ликвидира стомашно-чревни разстройства независимо от причинителя им.
Много изследователи отбелязват анестезиращия ефект на прополиса, доброто влияние върху регенерацията, както и стимулиращото му действие върху ръста и теглото, и повишената устойчивост към заболявания. Прополисът влияе и на активността на макрофагите и помага за бързото отстраняване на микроорганизмите от огнището на възпаление. Той стимулира процеса на фагоцитоза, като увеличава общата устойчивост на организма.
За препаратите от прополис е характерно бързото противовъзпалително действие. ТОЙ ОБЕЗВРЕЖДА ТОКСИНИТЕ. Антитоксичният ефект на прополиса може да се използва при лечение на заболявания, съпроводени с интоксикация на организма/туберколоза, дифтерит, скарлатина и др./
Прополисът повишава устойчивостта на организма към облъчване.
Прополисът може да се смуче, дъвче и пие на таблетки.

ARGI+
АРГИ+ L-аргинин и витаминен комплекс
ОПИСАНИЕ

Учените рядко имат смелостта да използват термина „чудодеен“. Но именно това определение дават, за да опишат действието на L-аргинина – аминокиселина, която е толкова полезна за общото здраве, че е получила название „чудодейна молекула“. То съвсем не е напразно, защото човешкият организъм преобразува L-аргинина в азотен оксид – съединение, което помага на кръвоносните съдове да се отпуснат и отворят широко за по-добро кръвообращение. Азотният оксид е обявен за „молекула на годината“ през 1992 г., а шест години по-късно трима учени – Робърт Фърчгот, Луис Игнаро и Ферид Мурад печелят Нобелова награда за медицина за изследванията си върху уникалното съединение и функциите му в тялото.

Кръвоносната система е тази, която доставя кислород и хранителни вещества до всички органи, за да функционират те правилно. Доброто кръвообращение е основен източник на енергия за нашите тела и е жизненоважно за реализиране на оптимален здравен потенциал. Азотният оксид действа чрез разширяване на кръвоносните съдове, което допринася за по-свободно движение на кръвта и подхранване на цялото тяло и всички органи с кислород и нутриенти. Здравите кръвоносни съдове понижават натоварването на сърцето и подобряват кръвообращението. Това може да окаже верижен ефект от многобройни ползи за здравето в цялото тяло, сред които повече енергия, здравословно кръвно налягане, подобрени умствени способности, подкрепа за правилно функциониране на органите, добър имунитет, растеж на мускулите, възстановяване на костите и тъканите, както и подкрепа за добро храносмилане.

Форевър Ливинг Продъктс създаде оптимален и пълноценен източник на L-аргинин и го нарече АРГИ+. Тази хранителна добавка съдържа 5 грама L-аргинин в една доза, а плюсът в името на продукта е и онова, което го отличава сериозно от конкурентите му на пазара. Неповторимата формула съдържа още два ключови елемента, които осигуряват на организма хранителните вещества, необходими му за най-пълноценно усвояване на аминокиселината и преобразуването й в азотен оксид. Единият е уникален катализиращ и енергизиращ комплекс от витамини С, D3, В6, В12, фолиева киселина, както и набиращият все по-голяма популярност специален витамин К2, известен още като менахинон.

Другият елемент е патентован плодов микс - невероятна комбинация от плодове, богати на антиоксиданти и хранителни вещества: нар, бъз, боровинки, малини, къпини, ресвератрол и много други. Те предлагат подкрепа за намаляване на свободните радикали и метаболитните отпадъци от процеса на преобразуване.

Всички тези съставки заедно създават хранителна добавка от ново поколение, която подкрепя цялостното ви здраве. Само една мерителна лъжица АРГИ+, разтворена във вода или в любимата ви напитка от алое, изпълва всяка ваша клетка с жизненост. Добавете оптимално здраве към диетата на семейството си с мощта на аргинина!

 
СЪСТАВКИ
Патентован плодов микс Форевър: екстракт от гроздови люспи (Vinis rotundifolia Extr.), екстракт от нар (Punica granatum Extr.), екстракт от червено вино (Vitis Vinifera Extr.), сок от бъз на прах (Sambucus nigra, gr.), сок от малини на прах (Rubus idaeus gr.), сок от горчива череша на прах (Prunus cerasus gr.) , сок от къпини на прах (Rubus Fruticosus gr.), сок от черно френско грозде на прах (Ribes nigrum var. gr.), сок от боровинки на прах (Vaccinium myrtillus gr.); витамин С (като аскорбинова киселина); витамин D3 (като холекалциферол); витамин K2 (като менахинон); витамин В6 (като пиридоксин хидрохлорид); витамин В12 (като цианкобаламин); фолиева киселина (птероилмоноглутаминова киселина); L-аргинин.
 
ПОМОЩНИ ВЕЩЕСТВА
Лимонена киселина, натурален аромат на горски плодове, силициев диоксид, d-рибоза, монокалиев фосфат, подсладители - ксилитол, сукралоза.

ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА УПОТРЕБА
Една мерителна лъжица Арги+ се разтваря във 240 мл вода или друга напитка и се приема веднъж на ден.
 
ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ
  • L-аргининът е известен като „чудодейната молекула".
  • Патентованият плодов микс дава допълнителна антиоксидантна мощ.
  • Подобрява производството на азотен оксид.

АЗОТНИЯТ ОКСИД – МОЛЕКУЛА НА ЖИВОТА

Какво все пак представлява азотният оксид?
Как той ни въздейства и какъв е неговият произход?

Азотният оксид (NO) помага да се съхрани, защити и възстанови всяка клетка на организма. Това е смело твърдение, но факт е, че той е една от най-важните молекули в човешкия живот, и без съмнение, едно от важните открития на века. Учените знаеха, че азотният оксид се произвежда от бактерии, но никой не разбираше значението му за по-висшите животни. Това откритие предизвика истинска сензация в края на 1980 година.
През 1992 година, списанието “Наука” нарече азотния оксид – Молекула на годината. През 1998 година трима учени: Робърт Фърчгот, Луис Игнарро и Ферид Мурад получиха Нобелова награда по медицина за откритието им на сигналните свойства на азотния оксид. Появяването на нова научна литература за азотния оксид расте бързо и до сега (2006г.) са публикувани повече от 70 000 научни статии, които разглеждат различни аспекти на азотния оксид и неговата роля при лечението на пациентите. Най-важното обаче е, че той подобрява здравето на милиони хора в целия свят.
Повечето хора дори не са чували за азотния оксид. Това не е двуазотният окис (райски газ), който се използва като упойка. Това не е и азотната киселина, която се използва при производството на взривни вещества. Това не е и азотния диоксид, който е основна съставка на азотната киселина и е токсичен газ с неприятна миризма, замърсител на въздуха и компонент на киселинния дъжд. Въпреки че азотният оксид е проста молекула, състояща се от един атом азот и един атом кислород, учените и изследователите в цял свят са удивени от безкрайният списък от функции, които той изпълнява в организма на човека.
Доктор Соломон Шнайдер, шеф на катедрата за изследвания в областта на невробиологията в медицинският институт “Джон Хопкинс” е направил следното изказване: “В течение на 25 годишни изследвания, аз не съм виждал молекула с такива обширни въздействия върху нормалните и върху нарушените функции на организма”.

КАК ВЪЗДЕЙСТВА АЗОТНИЯТ ОКИС НА ОРГАНИЗМА?
Въпреки че азотният окис е много реактивен газ, той представлява най-важната “сигнална” или молекула с “новинки” в организма. И въпреки че тя има много кратка продължителност (животът й е няколко секунди), тя инициира процеси, ангажиращи в себе си огромно множество физиологически функции, които регулират кръвообращението, възпалението, способността за обучение и паметта, храносмилането и ЕРЕКЦИЯТА. 
Една от основните функции на азотния окис се явява управлението на кръвното налягане по пътя на отпускане и/или разширяването на кръвоносните съдове, като подобрява кръвотока и помага да се предотврати тромбозата. Това е от огромно значение за лечението на сърдечно-съдовите заболявания. 
Азотния оксид – това е мощен инструмент за импотентни пациенти дотолкова, доколкото той може да инициира и да поддържа ерекцията, разширявайки кръвоносните съдове. Обширни изследвания са показали, че NO е жизнено важен и за имунната система. Той се бори и унищожава бактерии, вируси, гъби, паразити и ракови клетки, като спира тяхната способност да се размножават. Той също действа и като медиатор, предавайки съобщения между нервните клетки.
Непрекъснато се разграничават и идентифицират все повече и повече роли на азотния оксид, но изследванията в областта на потенциалното клинично значение на NO се намират все още в начален стадий. Изглежда обаче, че възможностите ще се окажат безгранични.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Азотният оксид действително е важна и трудолюбива молекула!

КАКЪВ Е ПРОИЗХОДЪТ НА АЗОТНИЯ ОКСИД?
Позволете да ви разкажа накратко за това, откъде се е появила тази молекула. Азотният оксид се получава принципно от L-аргинина – една от аминокиселините. Незаменими аминокиселини са тези, които организма не може да ги произвежда от други вещества, а трябва да се приемат с храната. За да се освободи азотния оксид от Л-аргинина са необходими различни ферменти и кислород. Биохимичният процес зависи от действието на едно семейство ферменти наречени NOS, които преобразуват Л-аргинина в друга аминокиселина, Л-цитрулин, формирайки в този процес азотен оксид.

 Още един факт: Л-аргининът има и други задачи в организма заедно с производството на азотен окис. Неговата главна роля е обмяната на веществата за нарастване на мускулите. Други негови функции включват детоксикация на амоняка (страничен продукт при производство на енергия) в организма и стимулация на освобождаването на някои хормони, включително хормон на растежа и инсулин.

 

Азотният оксид предотвратява възникването на заболявания на сърцето. Сърдечните пристъпи се случват тогава, когато кръвта не може нормално да циркулира през коронарните артерии на сърцето, водейки до загиване на части от сърдечния мускул, като те престават да функционират и/или се затварят при недостиг на кислород. Това става частично при стесняване на артериите от отлагане на холестерин. АЗОТНИЯТ ОКСИД ПОМАГА ЗА ПОНИЖАВАНЕТО НА ВИСОКОТО КРЪВНО НАЛЯГАНЕ
Високото кръвно налягане, или хипертония, означава, че сърцето трябва да изпомпва кръвта през запушените съдове с голямо налягане. Високото кръвно налягане – това е честа причина и фактор на риска за инсулта, сърдечните заболявания включително и инфаркт на миокарда и бъбречната недостатъчност.

 

АЗОТНИЯТ ОКСИД И СЕКСУАЛНАТА ФУНКЦИЯ

Една от най-горещите теми за азотния оксид и неговата функция в организма е свързана със сексуалното здраве. Изследванията показват, че у пушачите, у болните от атеросклероза, високо кръвно налягане или диабет може би има по-малко азотен окис, което може да доведе до импотентност. Започвайки от времето на откритието, че азотния окис разширява и кръвоносните съдове на пениса, помагайки с това да се инициира и поддържа ерекцията, фармацевтичните компании стремително започнаха да разработват лекарства, използвайки този факт, този механизъм, който такива лекарства като Виагра, Левитра и Циалис помагат на милиони мъже с еректилна дисфункция или импотенция да удължат ефекта на вазодилатацията на азотния окис. Обаче приемането на L-аргинин помага да се достигне до сексуалното здраве без странични ефекти и без тези лекарства.

 

АЗОТНИЯТ ОКСИД ПОДОБРЯВА ФЕРТИЛНОСТТА (ПЛОДОВИТОСТТА)

Азотният оксид притежава в сексуалната сфера и друго благоприятно въздействие – тази функция е свързана с фертилността. Когато сперматозоид достигне до яйцеклетката, той освобождава азотен оксид, унищожавайки по такъв начин другите сперматозоиди и препятствайки конкуриращите сперматозоиди да влязат в яйцеклетката. Азотният оксид също поддържа женската фертилност, помагайки на яйчниците да бъдат здрави и да се удължи репродуктивната възраст.

 

АЗОТНИЯТ ОКСИД И НАМАЛЯВАНЕ НА ТЕГЛОТО

В клетките на вашето тяло се намират малки елементи – митохондрии, където храната и килорода се превръщат в енергия. Тези микроскопични части на клетката фактически се явяват главните енергостанции на организма. Освен това, произвеждайки по-голямата част от цялата енергия те регулират обмяната на веществата в клетката, в митохондриите се изгарят мазнините: както поетите с храната, така и натрупаните в организма. Изследванията показват, че азотният окис не само стимулира образуването на нови митохондрии, но така също увеличава всяка митохондрия. Това помага да се изгарят още повече мазнини и затова ви помага да отслабнете.

 

 АЗОТНИЯТ ОКИС И ФИЗИЧЕСКАТА АКТИВНОСТ
Знаете ли защо се чувствате толкова добре след една хубава разходка? Това е така, защото се активира производството на азотен окис във вашия организъм. Физическото натоварване увеличава образуването на азотен окис, а това повишава вашата енергия. По такъв начин, физическата активност и ползването на L-аргинина за увеличаване на количеството на азотния оксид представлява една прекрасна комбинация!

 

АЗОТНИЯТ ОКИС НАМАЛЯВА ВЪЗПАЛЕНИЕТО

Съществуват огромно число хора по целия свят, които страдат от различни възпалителни заболявания. Данните само за САЩ са следните:
Артрит (всички типове) – 70 милиона човека
Алергии – 39 милиона човека
Астма – 17 милиона човека
Сърдечно-съдови заболявания – 60 милиона човека
Азотният оксид подтиска възпалението в кръвоносните съдове, блокирайки възпалението, което се образува в повредените ендотелни клетки. Ако тези клетки се повредят или не функционират, намалява производството на азотен окис, което води до обостряне на възпалението и повреда на тъканите на организма – възниква един омагьосан кръг. Оттук нататък има само една малка крачка до възникването на много други възпалителни заболявания от които страда нашето общество днес: хипертония, затлъстяване, висок холестерин, диабет, артрит, туберкулоза на кожата и много други. За милиони хора, които страдат от възпалителни процеси, повишаването на нивото на азотния оксид, може да стане изключително полезно.

Познати и по-малко познати свойства на L-аргинина
Помага ли аргининът срещу стареенето?
L-аргининът (за краткост наричан само аргинин) е положително заредена аминокиселина, която се класифицира като полуесенциална или есенциална при определени състояния. Всеки вероятно е чувал за L-аргинина, но малцина знаят, че той неутрализира свободните радикали.
Какво представлява L-аргининът?
L-аргининът е аминокиселина, използвана в организма за образуване на урея, при което се елеминира токсичният амоняк. L-аргининът е необходим за синтезата на креатин, вещество, участващо в преноса на фосфатни остатъци в процеса на ресинтеза на АТФ. При здрави хора, L-аргининът се образува в организма в достатъчно количество. В случаите на намалено хранене (малнутриция), на повишена продукция на амоняк, повишен прием на аминокиселината лизин, при изгаряния, инфекции, сепсис, перитонеална диализа и бърз растеж, синтезът на аргинин в организма може да се окаже недостатъчен.
В ендотела на кръвоносните съдове аргининът е изходен субстрат за производство на азотен окис (NO). Чрез активиране на ензима гуанилатциклаза и последващото катализиране образуването на цГМФ, NO предизвиква разширение на съдовете. В тази връзка приложението на аминокиселината като хранителна добавка стимулира ендотелзависимата вазодилатация и подобрява кръвната циркулация в някои съдови области, вкл. и в скелетните мускули.
L-аргининът участва в протеиновия синтез в организма. Подпомага заздравяването на раните, изграждането на мускули, производството на сперматозоиди, елиминирането на крайни токсични продукти на обмяната.
Азотният окис, получен при добавянето към диетата на L-аргинин, освен разширяващ съдовете, има и антиатерогенен ефект. Потиска адхезията на мононуклеарните клетки, агрегацията на тромбоцитите и пролиферацията на гладкомускулни клетки в кръвоносните съдове.
Антиоксидантният ефект на L-аргинина е свързан с потискане окислението на липопротеините с ниска плътност - едно от първите звена на веригата на атерогенеза. Притежава и имуномодулиращ ефект, проявяващ се чрез увеличаване количеството и цитотоксичната активност на естествените килърни клетки и лимфокин-активираните килърни клетки. Това го прави подходящ за ентерално приложение при случаи на изгаряния, сепсис и при травматични състояния. L-аргининът активира колагеновата биосинтеза.

Принципно организмът може да синтезира сам достатъчно аргинин, за да задоволи собствените си нужди. Има няколко случая обаче, при които това не е така.
Аргининът е есенциална аминокиселина за малките деца. В стресови за организма състояния като травми, изгаряния и възпаления, аргининът също става есенциална за възрастния организъм аминокиселина и поради това е много важно да се приема достатъчно от нея чрез храната и/или суплементи. 
Как се произвежда/изолира?
Аргининът се произвежда чрез ферментация с използването на бактериите Corynebacterium (Brevibacterium), Bacillus, Serratia и Escherichia coli. 
Основно физиологично въздействие на аргинина
Участва в изграждането на мускулната тъкан, като се включва в състава на протеините, но има и много други действия. 
Оптимални дози и начин на приемане
Като суплемент аргинин се приема от 3,5 до 15 грама дневно. Хората с нарушена сърдечна функция трябва да се консултират с лекар, преди да приемат аргинин.
Тъй като безопасни дневни дози за прием на аргинин като суплемент все още не са установени, вземайте ниска доза една седмица, отбележете положителните и отрицателните ефекти и след това увеличавайте дозата, докато положителните ефекти са максимални, а отрицателните - минимални. 
Възможни вредни/странични въздействия 
При свръхдоза е възможно да се появат диария, обща слабост и гадене. С особено внимание трябва да приемате аргинин, ако вземате следните лекарства: ибупрофен, органични нитрати, силденафил цитрат. Ако взимате йохимбин, трябва да знаете, че аргининът усилва действието му. 
Защо да го приемаме?
Всеки човек има нужда да приема достатъчно количество аргинин, като групите с повишени нужди от тази аминокиселина са подрастващите деца, спортистите, хората с наднормено тегло и възрастните хора.
Приемането на аргинин от трениращи хора може да подсили имунната система, като по този начин ще им позволи да тренират по-здраво и да избегнат неприятните последици на претренирането.
Използващите стероиди също могат да имат полза от допълнителния прием на аргинин, тъй като често тези хора имат повишени нива на "лош" холестерол - състояние, което се подобрява с приемането на аргинин.
Хората с наднормено тегло, възстановяващите се от травма, както и тези с проблеми с ерекцията също биха усетили подобряване на физическото си състояние, ако приемат аргинин.
Допълнителни физиологични въздействия на аргинина
Дори и когато не е есенциална за организма аминокиселина, аргининът има много други физиологични въздействия, защото той :
стимулира освобождаването на растежен хормон и пролактин от хипофизата, и на глюкагон и инсулин от задстомашната жлеза, когато се приема във високи дози; 
неутрализира амоняка, който се образува при разграждането на аминокиселините чрез образуване на урея; 
е предшественик за образуването на азотен окис (една от многото т.нар. сигнални молекули в тялото ни), креатин, L-глутамат, L-пролин, L-орнитин, полиамини и пептида туфтсин, за който се счита, че е имуномодулатор (подобрява функционирането на имунната система); 
неутрализира свободните радикали; 
действа кръворазширяващо (включително и в областта на половите органи); 
понижава кръвното налягане; 
е гликогенна аминокиселина - може да бъде преобразуван до D-глюкоза и гликоген, ако тялото се нуждае от тях, или пък да бъде разграден за освобождаване на енергия; 
подпомага регулацията на нивото на солите в организма ни; 
значително увеличава количеството на т.нар. "Т-килъри" - бели кръвни клетки, които по естествен начин убиват увредените и раковите клетки в тялото ни. 
По какъв начин аргининът се усвоява от организма?
След смилането на храната аргининът се абсорбира от тънките черва чрез активен транспорт и навлиза в ентероцитите, като една част се метаболизира в тях. Останалата усвоена част аргинин се пренася до черния дроб, където отново една част се метаболизира.
Останалото количество аргинин се прехвърля в големия кръг на кръвообращение, откъдето се разпределя към различните тъкани в тялото. Най-висока концентрация на аргинин в кръвната плазма се наблюдава около 1-2 часа след хранене/приемане на добавка.
Кои храните съдържат аргинин в най-голямо количество?
Основният източник на L-аргинин са растителните и животинските протеини. Малко количество свободен аргинин се съдържа в зеленчуковите сокове и във ферментиралите храни като Мисо (соево сирене) и кисело мляко.
Соевият и другите растителни протеини са по-богати на аргинин от животинските, които са по-богати на лизин.
Предполага се, че поне отчасти свойствоството на соевия протеин да понижава нивото на холестерола в кръвта се дължи на високото съдържание на аргинин. Аргинин в голямо количество има и в ядките и семената като фъстъци и бадеми, както и в стафидите и шоколада

За кожата - извън благоприятното въздействие на алоето

Есенциалните мастни киселини са две полиненаситени киселини – Алфа линоленова киселина (омега 3) и линолева киселина (омега 6), от които се образуват другите полиненаситени мастни киселини в организма. Есенциалните мастни киселини и техните производни са важна част от структурите на всички клетъчни мембрани, като осигуряват тяхната цялост, стабилност, среда за ефективно действие на ензимите и рецепторите. Липидите в клетъчните мембрани задържат водата в тях и са от решаващо значение за гъвкавостта и свежестта на кожата, като осигуряват нейните бариерни функции. Недостигът на омега 3 и омега 6 мастни киселини предизвиква извънредни загуби на вода чрез кожата. Незаменимите мастни киселини се използват също за образуването на хормоноподобни вещества (ейкозаноиди), които регулират освобождаването на себум – мазнина, защитаваща кожата от външните влияния. Ейкозаноидите участват също в контрола на възпалителните реакции. Ако приемът на незаменимите мастни киселини е нисък, кожата е суха, започва да се лющи, склонна е към възпалителни процеси и става по-чувствителна към вредните външни въздействия. 
Магнезият и цинкът са жизнено важни минерали, като всеки от тях участва в над 300 различни ензимни реакции, включително в обмяната на белтъците, мастните киселини и въглехидратите. Магнезият има особено важни функции в продукцията и освобождаването на клетъчната енергия, необходима за функционирането и възстановяването на клетките на кожата. Цинкът е ключов по отношение синтеза на белтъците и нуклеиновите киселини и има не само голямо значение за образуването и възстановяването на дермалните клетки, но също на колагена и еластина в кожата. Процесите на стареенето, включително и на кожата, се свързват с вредното действие на свободните радикали, които се образуват в организма при някои нормални жизнени процеси, под въздействие на ултравиолетовите лъчи, замърсения въздух, тютюнопушенето. Цинкът играе важна роля в антиоксидантната защитна система на клетките. Цинкът участва и в регулацията в образуването на себума. 
За тонуса и свежия вид на кожата голямо значение има доброто състояние на кръвоносните съдове, които осигуряват достъпа на хранителните вещества до нея. Цинкът – поради антиоксидантните си свойства, а омега 3 мастните киселини – поради антихолестеролния си ефект, имат голямо значение за поддържане на нормалната структура и функции на кръвоносните съдове и в резултат – за доброто хранене на кожата.

 

Линолова киселина 
Отнася се към омега-6 ПНМК(полиненаситена мастна киселина). Тя служи като изходно съединение за образуването на други ПНМК от реда омега-6 : гама-линоленова, дихомо-гама-линоленова и арахидонова киселина.
В рационалното хранене препоръчителното съотношение на ПНМК омега-6/омега-З е 10:1, а в лечебното хранене от 3:1 до 5:1.
Основната биологична роля на ПНМК е структурно-функционалната организация на клетъчните мембрани и биосинтезът на ейкозаноидите-медиатори на метаболитните реакции. Под понятието ейкозаноиди са обединени простагландините, простациклините и тромбоксаните, които се образуват от ПНМК под въздействието на ензима циклооксигеназа, и левкотриените, които се образуват под действието на липооксигеназата. Ейкозаноидите притежават широк спектър на действие. Образуваните от ейкозапентаеновата киселина ПНМК омега-3 разширяват кръвоносните съдове, намаляват артериалното налягане и съсирваемостта на кръвта, предпазват от развитие на бронхоспазъм, възпалителни и алергични реакции. Докозахексаеновата (ПНМК омега-3) киселина се трансформира по-бавно в ейкозаноидите, отколкото ейкозапентаеновата. Тя се явява важен компонент на клетъчните мембрани в ЦНС, натрупва се в синапсите, фоторецепторите и сперматозоидите.
Прилагането на ПНМК е ефективно за снижаване на риска от възникване на атеросклероза (благодарение на хипохолестеролемичното и хипотриглицеридемичното действие), хипертонична болест и други заболявания на сърдечно-съдовата система, предотвратява тромбообразуването, при нарушено мозъчно кръвообращение, за укрепване на имунната система, нормализиране на работата на жлезите с вътрешна секреция, в частност надбъбречните и полови жлези, в онкопатологията, бронхиална астма, ревматоиден артрит, язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника, дисбактериоза, захарен диабет, мултиплена склероза, заболявания на черния дроб, за подобряване състоянието на кожата и косата.

Знаете ли, че… богата на магнезий диета укрепва костите

Доктор Кетрин М. Ридер и нейни колеги от Университета в Щата Тенеси (Мемфис) провели анкета на повече от 2 хиляди мъже и жени на възраст между 70 и 79 години, относно количеството на употребявания с храната магнезий. Смята се, че от компонентите, съставляващи костната тъкан, този микроелемент е най-малко изучен.
След определяне на плътността на костната тъкан било обявено, че всеки 100 мг магнезий, добавени към обичайната диета, увеличават плътността на костите с 2%. «Внасяйки корекция в своята диета и употребявайки повече магнезий, може да се намали риска от остеопороза.», - това са изводите на учените, публикували своето изследване в «Journal of the American Geriatrics Society». Съгласно статистиката, от това заболяване страдат всяка трета жена на възраст 60-70 години и две трети от жените на 80 и повече години. Затова препоръчваната ежедневната доза на магнезий в тази възрастова група представлява 320 мг за жени и 420 мг за мъже.

… витамин D е необходим за здравето на дихателната система

Новозеландски учени – сътрудници на Окландския университет, провели специално изследване на тема: влиянието на витамин D върху работата на дихателната система. Резултатите от тяхната работа били публикувани в списание «Chest». Те говорят, че при хората с достатъчно съдържание на витамина D в кръвта се наблюдава повишен обем на вдишания въздух и те изпитвам значително по-малко затруднение при вдишване, отколкото при тези у които нивото на витамина е близък към средностатистическите норми или по-ниско от тях.
В своята работа новозеландските учени използвали също така данни от медицински изследвания на 14 000 американци, събрани от Департамента на Здравеопазването на СА Щ от 1988 до 1994 година. Връзката между нивото на витамин D и състоянието на дихателната система била видима при хората по-възрастни от 60 години и при пушачите.
Координаторът на изследователския проект Питер Блек отбелязал, че конкретни механизми на благотворното въздействие на витамина върху дишането до този момент остават неизвестни, но в същото време той не изключва, че диетата предполагаща повишено съдържание на витамин D, може да стане ефективно средство за възстановяване на нормалното ниво на дишането при болни от респираторни заболявания.
Голяма част от витамин D човешкият организъм изработва под въздействието на слънчевите лъчи, в същото време значително количество от това вещество се съдържа в някои продукти, а може да постъпи в организма и с биологично активни добавки.

 

Знаете ли, че … хромът спасява от скука и преяждане

Съгласно резултатите от изследвания, публикувани в един от броевете на «Journal of Psychiatric Practice», биологично активните добавки, които съдържат хром, могат да облекчат състоянието на болните с атипична депресия. Известно е, че депресивните състояния, като правило, се съпровождат с патологично желание за употреба на въглехидрати, а хромът по мнение на учените , влияе положително на чувствителността към инсулина.
В хода на изследването, продължило 8 седмици, 113 амбулаторни пациенти на възраст около 40 и повече години, страдащи от атипична депресия, ежедневно получавали 600 мкг хром. Това дало позитивно отношение към патологичното разстройство на апетита: при болните видимо намаля желанието за въглехидратна храна, нормализира се либидото.
Сега в целия свят учените отделят повишено внимание на не по-малко важният въпрос за състоянието на здравето на хората, страдащи от диабет, или на тези предразположени към това заболяване.

 

Знаете ли, че … фолиевата киселина е полезна за застаряващия мозък
Повишеното потребление на фолиева киселина (витамин В9) помага да се съхранят умствените способности при настъпване на старостта, предполагат холандски учени. Отчета от техните изследвания, продължили 3 години, е публикуван в списание «Lancet».
В него се казва, че мъжете и жените на възраст 50-70 години, които редовно приемат допълнително количество фолиева киселина в състава на биологично активни добавки, имат интелектуално ниво, характерно за хората с 5 години по-млади от тях. В изследванията са взели участие 818 доброволци, част от които постоянно са приемали капсули с фолиева киселина, другите са получавала вместо това вещество плацебо - “празни капсули”. Направените тестове на съобразителността и възможностите на паметта нагледно показали, че представителите на първата група в по-голяма степен са успели да съхранят умствените способности, които както е известно намаляват със стареенето. Освен това, у тези които получаваха витамин В9, учените са отчели понижение на нивото на хомоцистеина – това е вещество, провокиращо риска от сърдечно-съдови заболявания и деменция (оглупяване).

… и възпрепятства развитието на рака на гръкляна (ларингса)

Фолиевата киселина може също така да предизвика и частичен или пълен регрес на левкоплаки на гръкляна – това е предраково състояние. Това откритие принадлежи на учените от Католическия университет Свято Сърце (Universita Cattolica del Sacro Cuore), провели изследване с участието на 43 болни. При всеки пациент били диагностицирани единични или множествени болестни петна, разположени върху лигавицата на гръкляна. Това заболяване – левкоплакия, поразява предимно пушачите, в повечето от случаите преминава в рак на гръкляна.
В течение на половин година болните са приемали таблетки с фолиева киселина – по 5 мг 3 пъти на ден. За 31 от пациентите тази терапия се оказала ефективна – свидетелстват ръководителите на изследването Джовани Алмадори (Giovanni Almadori). При това при 19 болни се наблюдава частичен регрес на заболяването – размерът на петната е намалял повече от два пъти, а в 12 от случаите има пълно излекуване на заболяване: признаци за левкоплакия отсъствали.
В днешно време учените се готвят за мащабно изследване, в хода на което ще бъде направена оценка на способността на фолиевата киселина да предотвратява развитието на рака на главата и шията при болни, прекарали операция за отделяне на туморни образувания от гръкляна.

 

Знаете ли, че мастната киселина омега-3 снижава риска от остър коронарен синдром

Доктор William Harris (Университета Южна Дакота, САЩ) и неговите колеги от Университета Мисури - Канзас Сити, измерили нивото на полиненаситените мастни киселини омега-3 в кръвта на 94 пациенти, на възраст около 40 години с остър коронарен синдром и при същото количество хора на аналогична възраст от група за контрол. Изяснило се, че нивото на полиненаситената мастна киселина (ПНМК) омега-3 в първата група било почти на 30% по-ниско от това в контролната. Учените направили извод, че ниското ниво на тези ПНМК вероятно може да се разглежда като независим «маркер» на риск от остър коронарен синдром – при пациенти на средна възраст. Към ниското ниво на ПНМК имат отношение такива фактори като пушене, понижено съдържание на липопротеини с висока плътност.
Италиански учени на свой ред доказали: при допълнително постъпление на ПНМК в организма на пациенти със сърдечна недостатъчност, тяхната сърдечно-съдова система започва по-добре да се адаптира към ежедневните физически натоварвания.

Дeзинтоксикацията-основно средство за борба със стареенето

Колкото повече токсини приемаме, толкова по-бързо остаряваме. Козметичните процедури като лифтинг и боядисване на косата могат да ни помогнат да изглеждаме по-млади, но само временно. За да можем в действителност да се регенерираме, трябва да елиминираме отровите, съдържащи се в организма ни. Младежкият вид, който ще се получи като резултат от този процес, е продукт на подобреното ни здраве.Пречистващите процедури датират от хилядолетия. Есеите например пълнели кратуни със студена речна вода и използвали дълги тръстики, за да изгонят “дявола” от червата си. В съвременния замърсен свят прочистването на червата е извънредно важно, независимо от това колко добре се грижим за здравето си, ние дишаме замърсен въздух, къпем се със замърсена вода и приемаме всички възможни химикали. Веднъж абсорбирани от организма, тези вещества не могат да бъдат отстранени от организма по друг начин освен чрез дезинтоксикация.Някои от методите на дезинтоксикация са насочени към точно определени системи, а други, като диетата със сокове и хелацио-терапията, помагат за прочистване на целия организъм.
Диета със сокове
Подлагането на диета със сокове дава възможност на храносмилателната система да почине и да насочи вниманието си върху всички участници, нуждаещи се от лечение. Към края на процеса всичко работи по-добре и кожата придобива здрав вид.Ние обикновено приемаме с 10-20 % повече калории, отколкото се нуждае организмът ни. Факт е, че за повечето хора е полезно да се подложат един или два дни на диета с прясно изцедени сокове, протеинови напитки, чиста вода и билков чай. Първоначално е препоръчително да се уточни процедурата с лекар, който разбира ползата от гладуването. Ако приемате някакви лекарства, не бива да ги спирате, преди лекарят да е преценил, че това няма да ви навреди. Основни точки:-Когато приготвяте соковете, използвайте винаги, когато е възможно, продукти без химическо съдържание, тъй като химикалите, съдържащи се в обработените плодове и зеленчуци, се концентрират в сока. Това естествено противоречи на процедурата на пречистване, която провеждате. 
-Пийте осем чаши дневно сок и ще въздействате на цялото си тяло до максимално полезното снабдяване на организма с фитохимикали, антиоксиданти – витамини и минерали, хлорофил и ензими.
-За да се осигури доброто приемане от организма, трябва да разберете, че соковете от тъмнозелени зеленчуци, като спанак, магданоз и пореч, са силно концентрирани и свободно могат да се разреждат с по-воднистите сокове от зеле, целина, тиква, алое или с минерална вода. Бързото им изпиване лишава мозъка от удоволствието от вкуса им и подлага на нежелан стрес бъбреците и пикочния мехур.
- И накрая, помнете, че връщането към нормално хранене трябва да е постепенен процес. Прехранването не е добро по принцип, но след гладуване то е изключително вредно за организма.След като тези прости правила бъдат спазвани, започва удоволствието от диетата със сокове. Изборът между моркови/ябълки, ананас/кълнове, домати/лимон с малко червен пипер може да задоволи вкусовите потребности за целя ден. Освен това организмът приема жизнено необходимите за доброто му функциониране хранителни вещества. Ето някои от полезните плодове и зеленчуци, които може да изберете:
ЯБЪЛКИ - Ябълките помагат за преодоляването на кожни и чернодробни неразположения. Имат разслабителен ефект и са ефикасно средство за храносмилане и отслабване.
ЦВЕКЛО - Пийте сок от цвекло, за да подхраните черния дроб, един от най-важните органи на тялото поради стотиците му различни функции. Ако вашият черен дроб функционира добре, ней-вероятно и всичко останало в тялото ви ще е работи добре.
ЗЕЛЕ - Зелето има високо съдържание на витамин К, то притежава и раковозащитни свойства. Идеално е за лечение на стомашни неразположения, особено когато се комбинира с черен оман.
МОРКОВ - Морковеният сок притежава висока концентрация на антиоксиданти, включително на бетакаротин и витамините А, С и Е. Освен това съдържа здравословни минерали и витамини, забавящи стареенето. Едно предупреждение, отнасящо се до морковения сок: тъй като е богат на естествени захари, този сок трябва да се разрежда с вода, особено когато има дисбаланс на кръвната захар.
ЦЕЛИНА - Съдържа умерено количество натрий, не във вредната му форма, а в полезния, естествен вид, подпомагащ клетъчната химия.
ПЪПЕШ - Сокът от пъпеш е прекрасен за пречистване на бъбреците. А знаете ли, че доставя и широк спектър от ензими, минерали и хлорофил? Пийте пъпешовия сок чист, без да го комбинирате с други плодове и зеленчуци.
АНАНАС - Сокът от този плод съдържа бромни съединения с противовъзпалително действие. Това е полезно особено при облекчаването на артритните симптоми.Сюзън Ломбарди, основателката на здравен център в Палм Спрингс, Калифорния, и автор на “Десет лесни стъпки за пълно здраве”, препоръчва сокова комбинация от моркови, целина, зеле и цвекло, смесени в равни количества, и добавка от малко червен пипер за вкус и подобряване на кръвообращението. Този коктейл се приема през деня по време на гладуването, за да подейства лечебно на всяка част от организма.Понякога човек временно не се чувства добре в периода на гладуване. Това се нарича оздравителна криза и обикновено настъпва на третия ден. Това не е задължително лош симптом, а често пъти знак, че тялото се освобождава от токсини, най-вероятно от пристрастия, ако например имате навик да употребявате кофеин, захар и млечни храни. Най-добрият съвет в такъв случай е да си почивате и да пиете много вода. След кратко време дискомфортът ще изчезне и организмът ще се зареди с нова енергия. 
Хелацио-терапия
(Хелацио произлиза от гръцката дума “хела”, означаваща “клещи”. Процесът, използван от тази терапия, се състои от “приклещване” на вредните вещества от молекулата на ЕДТА и извеждането им от организма).Хелацио-терапията е полезна в много аспекти, всеки от които води до дълъг и здравословен живот. Въпреки че няма изследвания, доказващи директната връзка с дълголетието, някои от тях показват благотворното й влияние върху четирите основни заболявания с летален изход в Съединените щати: сърдечни заболявания, рак, заболявания на мозъка и на кръвоносните съдове и хронични белодробни заболявания.По време на лечението лекарите предписват човешка аминокиселина, наречена ЕДТА, вкарана по венозен път. Попаднала в кръвта, ЕДТА се свързва с тежките метал, като олово, кадмий и живак, обхваща тези субстанции, докато ги изведе от организма през бъбреците. Елиминирането на тези вещества предпазва от преждевременно остаряване и редица заболявания.При нашата замърсена среда много лекари препоръчват хелацио-терапията при хора над тридесет години. С напредването на възрастта токсичните метали от обкръжаващата ни среда, особено оловото, се вграждат в скелета. Дори естествения калций може да се натрупа в неподходящи места. Хелацио-терапията ще изтегли калция от кръвоносната система и ще го върне обратно в дългите кости, като по този начин предпази от остеопороза.Друго полезно действие на хелацио-терапията е, че подпомага работата на мозъка. Като се отстранят блокиращите артериите вещества, се увеличава притокът на кръв към мозъка и се подобряват свързаните с него способности. Когато кръвоносните съдове са освободени и отворени, хората са изложени по-малко на риск от инфаркт.
Дезинтоксикация на специфичните системи
Ние притежаваме няколко органа за дезинтоксикация. Това са червата, бъбреците, черния дроб, кожата и белите дробове. Също така важна роля играят и лимфните жлези. Всеки орган трябва да работи максимално ефективно, за да предотврати претоварването на другите свързани органи. Предлагам ви някои терапии, полезни за тези органи.
ЧЕРВА - Обикновено човек съдържа по стените на червата си няколко паунда фекална маса, която може да създаде констипация, емоционални смущения и представлява добра среда за развитието на болестотворни бактерии. За да се помогне за решаването на този проблем, може да се приготви дезинтоксикираща напитка от ленено семе и семена от psyllium и бентонит, течна глина. Тази рецепта е прекрасна за прочистване на дебелото черво, тъй като глината абсорбира токсините, а семената набъбват във водата и почистват стените на червата.Друга полезна техника е клизмата. Тази терапия внимателно изминава червата с помощта на вода, въведена в тях в малки количества на отделни интервали. Водата преминава през цялата дължина на червото. При този процес старите натрупвания от фекална маса се отделят и изхвърлят. Често пъти тази маса е била свързана с червата в продължение на много години и съдържа милиони бактерии. Докато не се отстрани, представлява идеална болестотворна среда.Клизмата възстановява червата до естествената им форма и функция, така че храната да бъде по-лесно абсорбирана и елиминирана, състоянието на кожата се подобрява и раздразнителността, умората и констипацията изчезват. Здравото дебело черво означава здраво тяло.
БЪБРЕЦИ - Листата от глухарче, ехинацеята и царевичната свила са полезни за бъбреците. Кратковременното гладуване, по време на което ябълковия сок се смесва с малко магданоз, също подобрява здравето на бъбреците.
ЧЕРЕН ДРОБ - Млечен магарешки бодил действа профилактично на дейността на черния дроб и помага на този орган да елиминира токсините. Това на свой ред води до здраве и младежка жизненост.
БЕЛИ ДРОБОВЕ - С всяко издишване се извеждат токсини от организма. Един от най-добрите начини за повишаване на капацитета на белите дробове е провеждането на редовна аеробна гимнастика. Разбира се , гимнастиката оказва и друго благотворно влияние освен улесняването на белодробното функциониране. Тя ни дава възможност да отделяме токсините и през кожата, като се изпотяваме. Дава възможност на по-голямо количество кръв да навлиза в тъканите на тялото, което предпазва клетките от преждевременна смърт. С поемането на кислород от клетките на мозъка гимнастиката предотвратява или свежда до минимум старческото слабоумие. Подобрява метаболизма, така че тялото може лесно да поддържа нормално тегло. И най-накрая, упражненията за поддържане на теглото, като бързо ходене, джогинг и вдигане на тежести, увеличават костната плътност и по този начин предпазват от остеопороза.
КОЖА - Нашата кожа има не само защитно действие, тя също така отделя ежедневно много токсини. Но за да изпълнява добре тази си функция, порите не бива да бъдат запушени. Една от техниките, осигуряващи проходимостта на порите, е изчеткването на кожата. С помощта на естествена четка или люфа разтривайте кръгообразно кожата, за да отстраните мъртвата кожа, запушваща порите. Винаги разтривайте около сърцето и никога тънката кожа на лицето.Сауната е добър завършек на кожното разтриване, защото кожата отделя токсините с потта през отворените пори. Начинаещите трябва да започнат с температура около 110 градуса и постепенно да се адаптират към по-висока температура. Има и различни видове сауна и предписанията за всеки отделен вид трябва да се спазват.
ЛИМФНА СИСТЕМА - Работата на лимфната система е да се отстранят болестотворните отпадни продукти от организма. Прочистващите билки от рода на репей, червена детелина, ехинацея, глухарче, жълт лапад и чесън могат да стимулират слабата лимфна система. Също така са полезни и масажът на лимфните и кожното разтриване.
Възстановяване
Тъй като си възвръщаме здравето с помощта на дезинтоксикацията, организмът става много чувствителен към възстановяващи лечения, например оздравяващи хранителни режими и добавяне на минерали и витамини. По-долу са представени общите препоръки за удължаващи живота храни и хранителни вещества. За по-прецизно провеждане на терапиите могат да се следват препоръките на лекар, занимаващ се с холистична медицина, базирани на резултатите от индивидуалните изследвания.Изследванията са важни, понеже ние не остаряваме едновременно. По-често органите на индивидите губят в различна степен енергията си. Западната медицина се отличава с лабораторните си анализи и един пълен набор от изследвания може да оредели кои точно системи на организма са излезли от баланс и с това причиняват преждевременно стареене. Изследванията могат да определят например дали надбъбречните жлези произвеждат достатъчно хормони, забавящи стареенето, дали витамините и минералите са правилно усвоени и дали токсични метали са замърсили системата. Резултатите могат да разкрият, че един пациент е анемичен поради железен дефицит например, докато при друг има недостиг на фолиева киселина. Резултатите помагат на терапевтите, практикуващи холистична медицина, да се насочат към специфичните нужди на пациентите си.След като започнете веднъж оздравителния режим, последвалите изследвания показват до колко препоръчаното лечение оказва влияние и могат да се правят съответни корекции към него. Приемането на някои хранителни вещества може да се преустанови в момента, в който организмът започне да си ги произвежда само, а други може да продължат да бъдат приемани. Например тироидните добавки са необходими за пациенти с ниска телесна температура, докато системата се включи след няколко седмици и започне да произвежда сама хормона в приложимата му форма. Други вещества, като витамин С, напускат тялото бързо и е необходимо да бъдат приемани неколкократно всеки ден.Останалите мерки за оздравяване също трябва да бъдат отбелязани. Това става с наблюдаването на симптомите и външния вид. Ако симптомите изчезват и външния вид се подобрява с времето, това е индикация, че терапията е ефикасна. И с възстановяването на силите на тялото човек може да отбележи допълнителни подобрения, като нарастване на издръжливостта, засилване на паметта и по-добър тонус на тялото.
д-р Гари Нъл

 

ХРАНОСМИЛАНЕ И СТАРЕЕНЕ
Доброто храносмилане е свързано с нормалното/здравото/ стареене, докато лошото може да ускори процеса на стареене и да разстрои системите в организма, включително да повлияе негативно регенерацията на клетките. Ако човек има проблем с храносмилането, храната не се абсорбира пълноценно в кръвта, клетките и тъканите не я асимилират напълно, което води до недостиг на хранителните вещества, независимо колко добра е диетата.
Храносмилането е жизненоважно за доброто здраве, както и за това човек да изглежда и да остане завинаги млад. Без добро храносмилане тялото не би могло да оцелее. Ако храносмилането ни не е 100%, от това следва, че и организмът ни не функционира 100%. Ако имаме неправилно храносмилане, тогава приемането на всички храни, няма да окаже положително въздействие върху нас, защото те няма да бъдат напълно усвоени от организма. Някои хора имат толкова лошо храносмилане, че не усвояват и 10% от хранителните вещества, които включва диетата им.
Храносмилането е сложен процес, в който влизат киселини, алкални вещества и ензими. Самият процес изразходва големи количества енергия, ето защо, когато преядем, започва да ни се спи или дори направо заспиваме. Така е, защото се отклоняват кислород и кръв от главните органи, като се пренасочват към стомашно-чревния тракт.
Много хора имат проблеми с храносмилането – разстройства в стомаха, червата, жлъчния мехур, черния дроб и панкреаса могат да са причината за лошо храносмилане, както и храненето с преработени и прекалено рафинирани храни. Приемането на храна, съдържаща консерванти, означава, че тези консерванти, които са предотвратили развитието на бактерии в картофа или парчето хляб, ще попречат на храносмилателната ни система да усвои хранителните вещества. Когато организмът приема консерванти, се налага да произвежда в повече храносмилателни сокове, за да разгради храната. Вследствие на това се претоварва и в крайна сметка започва да работи по-неефективно.
Друга пречка за недобро храносмилане е стресът. Той е противопоказен защото поглъщането на храна в напрегнато състояние, когато сме преуморени, развълнувани или изнервени, пречи на свободната циркулация на храносмилателните ензими. Този начин води до лошо храносмилане, а от храната се усвоява минимално или никакво количество енергия.
Високият процент продажби на хапчета против лошо храносмилане, подуване и антиациди са доказателства за огромния брой хора с проблеми с храносмилането. Въпреки това, много хора не разбират дълготрайните последици от лошото храносмилане върху общото здравословно състояние и стареенето. Ако страдате от лошо храносмилане, имате на разположение чудесен помощник, който се нарича алое със съдържащите се в него всички храносмилателни ензими, които подпомагат разлагането на храната, когато храносмилателната система не може да се справи. От друга страна се подпомага панкреаса за производството на хормони. Приемайки алое след всяко хранене, ние ще подпомогнем организма си да абсорбира храната и да получи всички вещества от които се нуждае. Така се запазва и голяма част от жизнената ни енергия. 
Ако не се смели правилно храната, тя се задържа в стомаха, докато организма се опитва да я смели. В крайна сметка тя ферментира и загнива, отделяйки токсични вещества, което се отразява на кожата – изглежда бледа и нездрава и предизвиква редица други неприятни последици, сред които преждевременно състаряване, алергии, главоболие, летаргия, депресия и разширени вени. Всичко това е резултат от това, че организмът ни е принуден да абсорбира и отработва вторично отрови, някои от тях силно канцерогенни.
Използвайки храносмилателните ензими на алоето могат да се елиминират тези симптоми. Затова ви препоръчвам – пийте алое след всяко хранене.
Доказано е с изследвания, че до 40% от възрастните хора изпадат в състояние на хипохлорхидрия, при което стомахът не е с достатъчно киселинна среда, което води до недостиг на минерали вследствие на лошо храносмилане, което пък на свой ред води до остеопороза и повишена чупливост на костите, затова трябва да се взимат минерали и калций.
Хипохлорхидрия: недостиг на солна киселина в стомашния сок, в резултат на което се нарушава храносмилането. Стомашната киселина осигурява бактерициден ефект и при намаленото и количество в стомаха попадат микроорганизми, които нарушават микрофлората му.
Хипохлорхидрията се изразява в следните симптоми: гадене, стомашни киселини, повръщане след прием на храна, тежест в стомаха, диария или запек, метеоризъм (газове), хранителни алергии, недостиг на желязо в организма, остатъци несмляна храна в изпражненията и други.
Причините за хипохлорхидрията могат да бъдат следните: хипоацидни и анацидни гастрити, гастродуоденити, атрофия или нарушена функция на клетките на стомаха, злокачествени анемии, автоимунни заболявания, аскаридоза (глисти) и други.

Съвсем лесно е да се установи от всеки, дали има проблеми с храносмилането, като се отговори на няколко прости въпроса.
СЛЕД ЯДЕНЕ
Чувствате ли се подути, имате ли нужда да разкопчавате дрехите си?
Усещате ли да ви се повдига или да ви боли стомахът?
Чувствате ли се уморени, сънени, летаргични?
Получавате ли главоболие след ядене?
Получавате ли понякога диария или запек след ядене?
Ако се появят някои от тези симптоми, то тогава имате лошо храносмилане или неправилна абсорбция, което означава, че не усвоявате пълноценно хранителните вещества от храната, която поемате. Означава също, че организмът ви използва прекалено много енергия при храносмилането. Когато това се случва често, панкреасът е принуден да отделя допълнително ензими, което го изтощава и той от своя страна няма сили и възможност да отделя необходимия инсулин и ето ви диабет – втори тип.
Ензимите, използвани при храносмилането, се използват също за обновяването на клетките и имат жизненоважна роля за предотвратяването на болестите и дегенерацията с напредването на възрастта. Трябва да имаме значителен запас от панкреатични ензими, за да могат клетките да работят пълноценно и естественият ни имунитет да ни предпазва от много болести като рака например. Когато ензимите биват постоянно извличани от панкреаса заради храносмилането, това оказва силен ефект върху стареенето/затова пийте алое след всяко ядене/.
Същото нещо се случва и когато ядете много късно вечер и веднага след това си легнете. Първо, няма да се радвате на здрав сън и второ, тялото ви извлича допълнително количество ензими от панкреаса, за да смели храната, след като тези ензими са били предназначени за процеса на клетъчно възстановяване, обновяване и регенерация на тялото, който винаги се извършва през нощта, а също и за борба срещу рака. Ако тялото ви храносмила, целият процес на възстановяване и регенерация на клетките се забавя и макар това от време на време да е допустимо, то оказва пагубно влияние върху здравето и външния вид, ако се случва твърде често.
Ето промените в навиците, които можете да направите и същевременно да запазвате максимално здравето и младежкия си вид:
1. По-рядко вечеряйте късно. Ако това е неизбежно, изяжте плод, тъй като се смила бързо и лесно. Освен това скоростта на обмяната на веществата вечер е най-ниска, така че ако гладувате цял ден и ядете късно вечер, ще бъде доста по-трудно да намалите килограмите, ако сте с наднормено тегло.
2. Винаги пийте алое след ядене, особено когато е късно вечер. Ензимите в алоето ще разградят храната и ще извършат храносмилането вместо вас, без да се затруднява панкреаса да си върши работата по възстановяване на клетките.
3. Вечер яжте по-малко готвена храна и повече сурова. Сготвената храна не съдъра ензими, а суровите храни от растителен произход запазват ензимите си и поради това няма необходимост от допълнително увеличаване ензимите при смилането.
4. Не яжте, когато се чувствате напрегнати, преуморени или развълнувани, защото напрежението ще ограничи свободната циркулация на храносмилателни ензими. Ако все пак сте гладни, пийте задължително алое след ядене.
5. Не яжте прекалено бързо. Хранете се спокойно и добре сдъвквайте храната си, тъй като разграждането на храната започва в устата. Не преяждайте.
6. Не яжте прекалено различни храни. Спазвайте принципите на разделното хранене. Не яжте твърде мазна или пикантна храна, защото колкото по-проста е основната храна, толкова по-лесно се смила.
7. Тежките меса и мазните тлъсти храни се смилат много трудно. Запомнете правилото, че човешкият организъм е пригоден да смила храната, която расте в/по земята и по дърветата, както и естествените храни, които не са подложени на прекалено сложна обработка. Сиренето и млякото не влизат в тази категория, защото са много концентрирани храни и не са предназначени за консумация от възрастни хора. Не прекалявайте с млечните продукти.
Всеизвестно е, че сладоледът и сиренето са трудни за усвояване. Смята се, че 80% от населението на Земята не може да смила както трябва млечния протеин – синдромът е познат като непоносимост към лактоза или неспособност за смилане на млечните продукти. Децата под 10 години по-лесно се справят с тази задача, защото имат в телата си ензим, наречен лактаза, който е предназначен специално за смилането на лактозата. Без лактаза, ензимът, който намалява у хората след десетгодишна възраст, повечето млечни продукти преминават през храносмилателната система неусвоени.
Нещо още по-лошо, млечните продукти съдържат казеин, който е неразтворим протеин и причинява запушвания на чревния тракт. Подложеното на термична обработка сирене залепва по стените на червата като лепило. Киселото мляко се смила по-лесно заради здравословната бактерия в него – живите активни пробиотици в киселото мляко разграждат лактозата в червата, така че то прави изключение от правилото за млечните продукти и е полезна храна за човека. Плодовите, подсладените, замразените кисели млека или обогатените със стафиди не влизат в тази категория. Всъщност, последните са приготвени от мляко на прах, обогатено със стафиди, обработени с мазнина и захар. Добре е да се поддържа добра пробиотична среда в червата.
Пшеницата е друг продукт, който много хора трудно смилат, защото е прекалено трудна за преработка и обикновено е отгледана на почва, третирана с химически торове и пестициди. Освен това повечето хора са свикнали да я ядат прекалено често – на закуска, на обяд и на вечеря, под формата на хляб, тестени храни, торти, бисквити, пайове, сандвичи, пица, спагети и различни други храни, създавайки непоносимост на организма към нея. Бялото брашно, смесено с вода, представлява много силно лепило. Глутенът в брашното и тестените изделия като задължителна част от храната под формата на хляб се превръща в лепилообразна субстанция, която залепва по стените на червата или слепва другите храни, преминаващи през червата. Не се изхвърля лесно от тялото и може да остане с години там, ако не се пие алое на гладно – за прочистване на храносмилателния тракт.
Дори да усещате, че храносмилането ви е добро, все пак си струва профилактично да пиете алое след ядене, всеки път, когато се храните обилно, хапвате късно или пък приемате храна, която е твърде разнообразна и продуктите са подложени на прекалено сложна обработка. Появата на киселини също се тушира с пиене на алое. Много хора, които се отнасят сериозно към желанието си да изглеждат по-млади и да се чувстват добре, пият алоето заради храносмилателните ензими и го приемат като нещо съвсем естествено. Хлябът от пшеница е традиционна храна, но можете да го заменяте с ръжен или овесен. Ако проявявате непоносимост към някои храни, но не можете да устоите да хапнете от време на време пица или сладолед, достатъчно е да пийнете няколко глътки алое за да сведете до минимум уврежданията. Дори да приемате храносмилателни ензими при всяко ядене, необходимо е да обръщате внимание на начина си на хранене, да ядете повече естествени, здравословни и за предпочитане необработени с химикали храни и по-малко преработени, рафинирани и вредни храни.

АНТИОКСИДАНТИТЕ И СВОБОДНИТЕ РАДИКАЛИ
Антиоксидантите са защитни вещества, които помагат да се неутрализира вредният ефект от окислителните реакции вътре в клетките. Главните антиоксиданти от хранителен произход са витамините А. С, Е и бетакаротинът. плюс минералите селен, цинк, мед и манган. Те противодействат на вредните свободни радикали самостоятелно или в състава на ензими-антиоксиданти.
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ СВОБОДНИТЕ РАДИКАЛИ
Свободните радикали са крайно Нестабилни частици, които обикалят из организма само че да създават неприятности. На химическо ниво те
представляват различни отломки от молекули, носещи отрицателен електрически заряд. Нестабилните свободни радикали се сблъскват с други молекули в клетката, преди да неутрализират заряда си, за което са готови да откраднат положителния заряд на друга молекула или да ѝ прехвърлят своя отрицателен заряд. Този процес се нарича окисляване. Смята се, че във всяка клетка на тялото ежедневно се окисляват около хиляди свободни радикала.
Този процес крие потенциална опасност, защото:
• Окисленият холестерол по-лесно прониква в стените на артериите и ги втвърдява.
• Окислената ДНК може да стане причина за мутация на гени или рак.
• Окисляването в роговицата на окото води до катаракта.
• Окислените клетъчни мембрани и мазнини причиняват преждевременно набръчкване и състаряване на кожата.
• Смята се, че 40% от уврежданията на спермата се дължат на свободните радикали.
Окисляването на ДНК в спермата може да доведе до:
• понижена оплодителна способност
• аномалии в развитието на плода
• потенциален риск детето да развие рак в ранна възраст.
Свободните радикали се отделят при нормалните метаболитни процеси. При заболяване от диабет тяхното производство нараства двойно. Тютюнопушенето и постоянното излагане на цигарен дим също увеличават двойно количеството на свободните радикали в организма.
Излагането на рентгенова радиация и на ултравиолетово лъчение също е потенциален източник на свободни радикали, тъй като тези вълни носят енергия, която активира и уврежда клетъчните молекули. Именно затова двата вида лъчи се свързват със злокачествените заболявания. Други външни фактори, които стимулират отделянето на свободни радикали, са алкохолът и някои лекарства, по-специално антибиотиците.
АНТИОКСИДАНТИ
Антиоксидантите неутрализират свободните радикали, при това без вреда за самите тях. Те действат съвместно и взаимосвързано — например витамин Е, който е неутрализирал свободен радикал, се възстановява чрез химична реакция с витамин С.
Ако поддържаме нивата на антиоксидантите достатъчно високи, повечето свободни радикали могат да бъдат неутрализирани, преди да са нанесли някаква вреда на организма. Това означава, че трябва да приемаме с храната си необходимите количества витамин С, Е и бетакаротин, както и микроелементите селен, цинк, мед и манган.
След мащабно проучване е установено, че хората, които приемат най-много антиоксиданти с храната си, са най-малко застрашени от коронарни болести и рак. В резултат на това изследване са определени следните профилактични дози антиоксиданти:
• Витамин С: 100-250 мг на ден
• Витамин Е: 30-80 мг на ден
• бетакаротин: 15 мг на ден.
Пушачите и диабетиците вероятно трябва да удвоят тези количества.
Различни изследвания са показали, че:
• Рискът от ангина пекторис е три пъти по-голям при хората с нисък прием на витамин С, Е и бетакаротин.
• Рискът от коронарна болест се намалява с 25% при мъжете, които приемат витамин Е в продължение най-малко на две години.
• При мъжете с най-голям прием на бетакаротин рискът от коронарна болест е с 25% по-малък.
• Приемът на големи количества витамин С намалява риска от коронарна болест с 40%.
Високият прием на бетакаротин вероятно намалява риска и от рак на устата, гърлото, ларинкса, хранопровода, стомаха, дебелото черво, пикочния мехур и белия дроб.
Витамините С, Е и бетакаротинът, както и минералът цинк поотделно и в комбинация имат положителен ефект върху състоянието на спермата. Той се дължи предимно на антиоксидиращите им свойства.

 

В нашия забързан свят защитата на клетките ни изисква специално внимание.
Около нас дебнат различни опасности, голяма част от тях свързани с цивилизацията. Да помислим само, колко често сме изложени на смог, цигарен дим, различни химикали или стрес. Дори не сме споменали слънчевите лъчи, които, при определени обстоятелства, също могат да увредят клетките.
Що се отнася до защитата на нашите клетки, един от най-честите въпроси днес е антиоксидантната защита. Чуваме много за нея, тя е обект на редица научни изследвания и дебати.
Е д и н от най-големите парадокси в живота е ролята на кислорода в него. От една страна, животът на земята е невъзможен без него; от друга страна, обаче, поради неговата извънредно висока реактивност,той отключва поредица от вредни процеси.
Думата антиоксидант, както показва името, означава “срещу оксидация (окисление)”. Т. нар. оксидативни процеси се осъществяват в нашето тяло във всеки един момент. Те са жизнено необходими за неговото функциониране. Същевременно, обаче, се образуват свободни радикали. Свободните радикали са високо реактивни частици, съдържащи свободен електрон. Тъй като електроните обикновено съществуват по двойки, свободните радикали непрекъснато търсят електрони. Поради тяхната нестабилност те отнемат електрони от съседните молекули, като същевременно ги окисляват, увреждайки клетките и тъканите. Тъй като влизат много лесно в химическа реакция, те могат да „откраднат” електрони практически отвсякъде. Главната вреда от свободните радикали не е самото им съществуване, а фактът, че молекулите, от които те „крадат” електрони, също стават нестабилни и на свой ред започват „да търсят чифт” за техния свободен електрон. По такъв начин свободните радикали отключват поредица от сложни и непредвидими реакции, при които се увреждат клетъчните стени, самите клетки, дори нуклеиновите киселини (ДНК). 
Трябва да отбележим, че макар да говорим повече за вредните свойства на свободните радикали, те имат и полезни ефекти за някои процеси в организма. Например, те играят важна роля в адекватната имунна защита, тъй като нашите фагоцити използват т. нар. супероксидни свободни радикали при разрушаването на патогенни микроорганизми.
Нашият организъм има много начини да се защити от свободните радикали, например чрез ниско налягане на кислорода в тъканите, или като произвежда антиоксидантни ензими. При нормални обстоятелства съществува равновесие между антиоксидантната защита и свободните радикали. Когато равновесието се отклони по посока на свободните радикали се развива т. нар. оксидативен стрес. Натрупването на свободни радикали може да постави начало на развитието на редица заболявания. Същевременно то е в пряка връзка със скоростта на стареенето.
Нашият забързан свят също има своя принос в образуването на свободни радикали. Почти всеки негативен фактор на цивилизацията, включително споменатите смог, химикали, стрес и вредна UV-ра- диация, провокира формирането на свободни радикали. За елиминирането на натрупаните свободни радикали нашето тяло се нуждае от по-големи количества антиоксиданти. Очевидно е, че колкото повече сме изложени на такива въздействия, толкова повече се нуждаем от антиоксидантна защита.
Как можем да получим антиоксиданти?
Преди всичко се препоръчва консумация на храна, богата на антиоксиданти, но съществуват няколко висококачествени антиоксидантни хранителни добавки, съдържащи ценните активни съставки в концентриран вид. ФЛП предлага много антиоксидантни формули, чрез които отлично се подсилва антиоксидантната защита на клетките срещу вредното действие на свободните радикали.