Aug. 3, 2016

Poem

Какво е инсулинова резистентност и какво да правим?
Инсулинът е хормон, който се отделя от бета клетките на панкреаса (задстомашната жлеза). Синтезираният инсулин се доставя на всяка клетка на тялото чрез кръвта. Функциите на инсулина са свързани с контрол на обменните процеси на въглехидрати, липиди и белтъци. Участва и в регулирането на растежа клетките.
Инсулиновата резистентност е състояние, при което клетките на организма губят чувствителността си (стават резистентни) към инсулина.
Едно от действията на инсулина е да принуждава клетките, конкретно мускулните и мастните, да използват глюкозата в кръвта. На повърхността на тези клетки се намират рецептори, чувствителни на инсулин. Образно казано те са като ключалки, които се отварят с ключа-инсулин, при което кръвната глюкоза навлиза в клетката. Чрез този механизъм инсулинът контролира нивото на захарта в кръвта.
При прием на високи количества въглехидрати кръвната захар нараства рязко. Панкреасът реагира с производство на голямо количество инсулин, който трябва да принуди клетките да усвоят количеството захар. С всяко покачване на инсулина обаче, инсулиновите рецептори привикват и губят чувствителността си към него. При инсулиновата резистентност инсулиновите рецептори спират да реагират на инсулина. В отговор на това панкреасът произвежда още инсулин, с който да се получи отговор от инсулиновите рецептори на клетките. Резултатът е рязко „отваряне“ на клетките и усвояване на кръвната захар, при което нейната концентрация в кръвта рязко спада. С напредване на процеса се появяват симптоми на хипогликемия – замайване, треперене, причерняване, топли вълни, изпотяване.
С всяко повишаване на концентрацията на инсулин чувствителността на клетките към него намалява. Докато панкреасът е в състояние да продуцира достатъчно инсулин, нивата на кръвната захар не надскачат референтните граници. Но тъй като панкреасът не е в състояние да отделя постоянно по-високо количество инсулин, идва момент, когато концентрацията на захар в кръвта остава висока. Това означава, че тя не се приема и усвоява от клетките. Когато кръвната захар започне да остава висока и при гладно състояние, е налице диабет тип 2.
Кои са причините за инсулинова резистентност?
Причините за развитието на инсулинова резистентност са:
наднормено тегло
метаболитен синдром
стрес
употреба на стероиди
заболявания с тежко общо състояние
бременност
Какви болестни състояния, се свързват с инсулиновата резистентност?
При метаболитния синдром се наблюдава наднормено тегло, съсредоточено около талията, висока кръвна захар на гладно, нисък добър (HDL) холестерол и високи триглицериди, високо кръвно налягане. Вероятно инсулиновата резистентност е причина за някои от изброените състояния.
Инсулиновата резистентност стои в основата на диабет тип 2. Инсулиновата резистентност се появява много по-рано. При редовни профилактични консултации и вземането на своевременни мерки при установена инсулинова резистентност диабетът може да се предотврати или отложи.
Чернодробна стеатоза - натрупването на масти в черния дроб е израз на разстроен контрол на обменните процеси на липидите, което се получава при инсулинова резистентност. Стеатозата и инсулиновата резистентност може да са умерено изразени или напреднали. Получават се нови данни, които показват, че стеатозата на черния дроб води към цироза и рак на черния дроб.
Атеросклерозата представлява процес на прогресивно натрупване на уплътнения и втвърдяване на стените на средните и големите артерии. Атеросклерозата води до коронарно артериално заболяване (сърдечни атаки, сърдечен пристъп, нестабилна стенокардия), инфаркт, инсулт, заболявания на периферните съдове (на крайниците). Рискови фактори за атеросклероза са:
високо ниво на лош (LDL) холестерол, ниско ниво на HDL холестерол
високо кръвно налягане
тютюнопушене
затлъстяване
захарен диабет
фамилна обремененост
Пораженията на кожата се изразяват в образуване на брадавици и състояние познато като акантоза (acanthosis nigricans), при което се наблюдава удебеляване (хипертрофия и хиперплазия) на клетки на епидермиса. При акантоза кожата потъмнява и се втвърдява. Обикновено са засегнати участъците около гънките, на врата и подмишниците (зони на триене). Това състояние се смята за показател за инсулинова резистентност. Установено е, че кожните брадавици често се появяват при пациенти с инсулинова резистентност. Брадавицата е доброкачествено образувание, което виси от кожата.
Инсулиновата резистентност води до проблеми с овулацията, зачеването, нередовен менструален цикъл и аменорея. Не е ясно дали инсулиновата резистентност влияе на мъжките репродуктивни функции. Синдромът на поликистозните яйчници се дължи на хормонален дисбаланс при младите жени. Най-явният симптом е липсата на менструация, наднормено тегло (при 50% от пациентките) и нетипично за жената окосмяване.
При инсулиновата резистентност се наблюва повишаване на нивата на мъжките полови хормони при жената. Инсулинът намалява нивото на белтъка, свързващ тези хормони, с което се увеличава свободната им фракция. Това може да се отрази само на лабораторните стойности на андрогенните хормони (тестостерон, дехидроепиандростендион сулфат и др.) или да се прояви клинично с повишено окосмяване над горната устна, по брадата, около гръдните зърна, в областта между лопатките на гърба, на кръста и по корема.
Какви профилактични мерки могат да се вземат?
Нуждата от инсулин може да се редуцира чрез придържането към специален режим, който засяга предимно консумацията на въглехидрати. Въглехидратите се усвояват от организма след като се разградят на по-прости съставки. Някои въглехидрати се усвояват по-бързо от други, което ги отнася към групата с висок гликемичен индекс. Тези въглехидрати повишават кръвната захар рязко и изискват повече инсулин, който да регулира концентрацията й в кръвта.
Въглехидрати с висок гликемичен индекс или тези, които водят до рязък скок на захарта са чисти захари, бял хляб, брашна, картофи и продукти, изготвени с тях.
Въглехидрати с нисък гликемичен индекс, чиято консумация води до плавно увеличаване на кръвната захар:
тестени продукти, които съдържат влакна (фибри) като пълнозърнест хряб и кафяв ориз
зеленчуци, които не съдържат нишесте като броколи, боб, аспержи, моркови и зелени зеленчуци
Когато въглехидратите се консумират в концентриран вид това силно повишава стойностите на кръвната захар, в сравнение когато се консумират в богати на други съставки храни и ястия. Множество проучвания показват, че отслабването и аеробните упражнения повишават степента на усвояване на глюкозата от кръвта от мускулните клетки, в резултат на подобряване на чувствителността на клетките към инсулина.
Терапевтична диета при Инсулинова резистентност
Тази ниско-въглехидратна, умерено-протеинова и умерено-мазнинна диета е базирана на истинските храни като решение за Синдрома на инсулиновата резистентност (IR), понякога наричан Метаболитен синдром, или Синдром Х. Рафинираните храни, особено сладкиши, комбинирани с недостатъчно количество физически упражнения, са основната причина за този проблем, и програма, базирана на храна, претърпяла минимално количество обработка и лишена от добавки и изкуствени съставки, е най-доброто дългосрочно решение на инсулиновата резистентност, както и на много други свързани с това проблеми. Също така се препоръчва приемането на витамини и минерали.
Базирана на човешката еволюционна история и физиология, тази диета трябва да бъде Вашата естествена и оптимална диета. Тя отразява начина на хранене на нашите древни предшественици (преди земеделието), в продължение на хилядолетия, и като такава има потенциал за лечение и предпазване от заболявания. В допълнение, тази диета е предимно "алкална", което според някои е по-здравословно в сравнение с типичната американска "киселинна" диета.
Ако се нуждаете от допълнителна информация, популярната диета, която е най-близка до препоръчваната в момента е диетата Саут Бийч на Артър Агатстън. Също така препоръчвам да прегледате и Палео-диетата на Лорън Кордейн. Тя дава добро описание на проблемите на модерното хранене и предимствата на Палеолитната диета. Разбира се, използвайте написаното в тези книги само за рецепти, описания и допълнителна информация.
Процесът на нормализиране на инсулиновата чувствителност ще отнеме поне 2-3 месеца. Тежката инсулинова резистентност или затлъстяването ще изисква повече време за нормализиране. Разбира се, повечето хора ще почувстват някои подобрения доста по-рано. След стабилизацията, доказана с лабораторни изследвания, нормализиране на кръвното налягане, увеличената енергия, загубата на тегло (особено в коремната област), и изчезването апетита към въглехидрати и на хипогликемичните симптоми, можете да преминете на поддържаща диета. Въпреки това, е важно да продължите да наблюдавате състоянието си с лабораторни изследвания, следене на различни симптоми и теглото си.
С тази диета не би трябвало да огладнявате преди времето за следващото хранене. Ако това се случва, пробвайте да увеличите употребата на зеленчуци с ниско съдържание на нишесте, ядки, мазнини и протеини в храненията си. Не отбягвайте натуралните мазни храни, но ограничавайте наситените мазнини. Избягвайте хидрогенирани масла и пържени храни. При симптоми на хипогликемия яжте малко порции начесто. Опитайте да ядете при глад, а не по емоционални причини. Ако трябва да ядете по емоционални причини, яжте зеленчуци с ниско съдържание на нишесте или по-сухи/постни протеини. Закуските трябва да бъдат зеленчуци с ниско съдържание на нишесте, ядки, семена или протеинови храни.
ПРОБЛЕМНИ ВЪГЛЕХИДРАТИ (рафинирани и съдържащи нишесте) - източника на проблема!
- Не яжте картофи и прости захари/въглехидрати (обикновена захар, фруктоза, сладкиши, бонбони, сладолед, мед, плодови сокове, газирани и алкохолни напитки). Всичко, което е със сладък вкус (включително изкуствени подсладители и стевия) могат да увеличат нивата на инсулина, като по този начин утежняват инсулиновата резистентност и глада за сладко. При подобряване на инсулиновата резистентност желанието за сладко обикновено намалява.
- Избягвайте зърнените продукти (хлябове, паста, царевични продукти, бисквити, пуканки и др.) и рафинираните зърнени продукти (бяло брашно, паста, бял ориз и т.н.)
- Яжте кафяв ориз, пшеница, ръж, ечемик и елда само в много малки количества.
ДОБРИ ВЪГЛЕХИДРАТИ (нерафинирани и с ниско съдържание на нишесте)
- Малки количества плодове, но само при употребата на протеинови ястия и никога само плодове. Горските плодове са най-полезни. Без сушени плодове!
- Яжте много желенчуци с ниско съдържание на нишесте. Най-добре пресни или леко сготвени. Те трябва да са основният ви източник на въглехидрати в диетата. Пресните зеленчуци са най-препоръчителни, замразените стават, но консервираните трябва да се избягват с изключение на консервираните домати и доматения сок.
- Бобовите растения имат нисък гликемичен индекс и са позволени.
ПРОТЕИНИ
- Консумирайте умерени количества немазни меса, морски дарове и риба, най-добре "дива" риба, дивеч, свободно отглеждани пилета и пуйки, свободно отглеждано телешко, агнешко и свинско. Хранените със зърнени храни животински продукти съдържат повече наситени мазнини и омега-6 мазнини. Дивите и свободно отглежданите съдържат по-малко от тези мазнини, и повече омега-3 мазнини, което е по-добре за целите на диетата. Храненето на животните със зърнени храни не е здравословно нито за самите животни, нито за хората, които ядат техните продукти.
- Ако нямате алергия към млечни продукти, малки количества от тях са полезни. Интересното е, че намаляването на мазнините в млечните продукти води до покачване на кръвната захар, така че по-нискомаслените такива са по-неподходящи от по-високомаслените. Но най-добре е да избягвате млякото, тъй като то покачва кръвната захар много. Другите млечни продукти са позволени. Яжте само неподсладено кисело мляко. Ограничавайте маслото и забравете за маргарина.
- Яйцата са чудесни, ако нямате алергия към тях, като най-добре е да консумирате яйца от свободно-отглеждани птици. Гледайте да не ядете повече от 7 на седмица поради високото съдържание на мазнини.
- За повечето хора са полезни умерени количества ядки и семена, най-добре сурови. Орехите са с високо съдържание на омега-3 мазнини. Маслата от ядки и семена са добри. Фъстъченото масло и фъстъците са бобови растения.
МАЗНИНИ
- Консумирайте умерени количества здравословни мазнини. Ниско-мазнинната диета не е полезна и не е съвместима с тази диета.
- Здравословните мазнини са: мононенаситени мазнини (зехтин, рапица, ядки); полиненаситените мазнини са с високо съдържание на омега-3 мазнини (рапица, лен, рибено масло, орехи); наситени мазнини от зеленчуков произход (кокосово масло, авокадо).
- Ограничавайте мазнините от животински източници, каквито има в млечните продукти (сирене, масло и др.), и червените меса.
- Свободно добавяйте здравословни мазнини към салати, сосове и когато готвите. Натуралното кокосово масла е чудесно за готвене и пържене. Лененото масло е с високо съдържание на омега-3, но много лесно гранясва, така че го дръжте в хладилник, не загрявайте и добавяйте само след готвенето.
- Забравете за хидрогенираните масла и ограничете пържените храни. Нискотемпературно пържене в натурално кокосово масло е по-добро.
ДРУГИ ПРЕПОРЪКИ
- Пийте много чиста вода(алкална)
- Органичните храни са винаги по-добрия избор
- Намалете използването на сол, но използвайте спокойно други подправки
- С изключение на зеленчуците с ниско съдържание на нишесте, другите въглехидрати трябва да бъдат употребявани заедно с протеинови ястия.
- Повечето преработени храни противоречат на тази диета, дори и тези ниско съдържание на въглехидрати.
- И накрая, трябва да се наблегне, че физическите упражнения са много важен компонент от успеха!
ЗЕЛЕНЧУЦИ
1. Много препоръчителни, яжте възможно най-много от тези за най-добро здраве:
Артишок
Аспержи
Авокадо
Листа от цвекло
Бок Чой
Броколи
Брюкселско зеле
Зеле (зелено и червено)
Карфиол
Целина
Цикория
Китайско зеле
Сибирски лук
Краставица
Копър
Чесън
Алабаш
Маруля (избягвайте айсберг)
Гъби
Лук
Магданоз
Чушки (всички видове)
Тученица
Живовляк
Репичка
Водорасли
Спанак
Домати
Зелените ряпа
Ряпа
Кресон
Тиквички
2. Умерено консумирайте:
Цвекло
Моркови
Зелен боб
Патладжан
Грах
Тикви
Ранни картофи
Таро
Игнам
3. Избягвайте:
Картофи
Пащърнак
Тиква
Сладки картофи
Царевица
Добавките и инсулиновата чувствителност
1. Базовите микронутриенти – много есенциални микронутриенти са дефицитни в модерното хранене, но тяхното значение за инсулиновата чувствителност всъщност е изключително значима. На първо място стои най-добрият източник на омега-3, а именно рибено масло. Други есенциални елементи са цинк, магнезий и витамин D. Обикновено храната ни е бедна на тези вещества и затова понякога е нужно да си ги набавяме като добавка. Цинк и магнезий са важни за функционирането на клетките и ензимните реакции. Влиянието им върху клетките всъщност оказва влияние върху чувствителността на клетките към инсулина. Препоръчват се дози от 30 мг цинк и 400 мг магнезий дневно. Витамин D също участва в структурата на всички клетки в тялото и успешно се използва за превенцията и лекуването на диабет. За максимална ефективност се препоръчват 5000IU дневно или 35000-50000 IU, два пъти седмично.
2. Алфа Липоева Киселина - това е може би една от най-важните добавки за превенция на инсулинова резистентност. Съществуват множество изследвания за ефективностт на алфа липоевата киселина, като стимулатор на инсулиновата чувствителност. Като цяло това вещество се е доказало и в практиката. Алфа Липоева Киселина въздейства по няколко начина. На първо място, тя е мощен антиоксидант, който има самостоятелни антиоксиданти свойства и неутрализира свободните радикали. Но също така, АЛА “презарежда” и редица други антиоксиданти като витамин C, витамин Е, глутатион, коензим Q10 и NAD. Това нейно действие прави клетките по-здрави, а по-здрави клетки означа по-голяма инсулинова чувствителност. Алфа Липоевата киселина също така въздейства пряко върху инсулиновите рецептори на клетките, като увеличава тяхната инсулинова чувствителност. Именно за това, АЛА се е доказало като успешно средство за превенцията на тип 1 и тип 2 диабет, както и за лечението на тези болести.
За максимална ефективност препоръчваме поне 1200 мг АЛА или 400 мг Р-АЛА (р-изометрична) дневно.
3. Таурин – това е аминокиселина, която има силна антиоксидантна активност и влияе върху инсулиновата чувствителност. Тауринът участва в контрола на глюкозания хомеостазис, но механизма чрез който действа, все още не е напълно ясен. В едно изследване от 2009 г, учените тества влиянието на таурина върху инсулиновата чувствителност при плъхове. Установено е, че тауринът повишава минималния и инсулиново стимулирания тирозин фосфорилатион на инсулиновия рецептор в скелетната мускулатура и чернодробните тъкани. Изследването показва, че тауринът контролира глюкозния хомеостазис чрез регулирането на гените нужни за инсулинова секреция, породена от високи нива на кръвна захар. В допълнение тауринът стимулира и периферната инсулинова чувствителност.
Препоръчителният дневен прием на таурин е 2 грама.
4. Фенугрийк (Сминдух)(много полезен и при миоми) – извлеченият прах от семената на сминдух са богати на фибри, които забавят въглехидратния метаболизъм и намалят гликемичния индекс на храните. От друга страна, когато се приема с храна е доказано, че сминдух редуцира покачването на кръвна захар след хранене. Влиянието на билката фенугрийк върху кръвната захар се дължи на аминокиселината 5-хидроксиизолевцин. Освен, че увеличава нивата на рецепторите в кръвта, 4-хидроксиизволевцин дикретно влияе върху инсулиновата чувствителност на клетките. Съществуват две големи изследвания за ефективността на фенугрийк. В едно изследване публикувано през 1990 г в European Journal of Clinical Nutrition, е даван 50 грама прах от фенугрийк, два пъти дневно, на пациенти на инсулинова терапия поради развит тип 1 диабет. Нивата на кръвна захар падат средно от 272 mg/dl на 196 mg/dl. Забелязва се също спад на лошия холестерол и триглициридите в кръвта. През 1996 г, се провежда друго по-голямо изследване, при което на 60 пациенти с неадекватно контролиран тип 2 диабет, са давани 25 г прах от семена на фенугрийк, два пъти дневно. За шест месеца, нивата на кръвна захар спадат от 151 mg/dl на 112 mg/dl.
За профилкатика препоръчвам прием от 5-6 грама прах дневно.
5. Гимнема Силвестре – Това е билка, която е популярна от древни време в аюрведическата медицина и е била използвана широко при лечение на висока кръвна захар. Гимнема Силвестре действа, чрез стимулиране на инсулиновата секреция, както и възстановяването на бета-клетките в панкреаса, отговорни за синтеза на инсулин. Проведени са две големи изследвания върху пациенти, които доказват ефекта на билката върху регулирането на висока кръвна захар. В първото са участвали 22-ма диабетици, а във второто 27. И в двата случая е даван един и същи екстракт от 400 мг. Резултатите са изцяло положителни и се забелязва значителен спад в нивата на кръвна захар.
Препоръчва се прием на 400 мг екстракт дневно, в продължение на 2-3 месеца.
6. Хидроксилимонената киселина(Това за което става дума е екстракт от плода на Garcinia cambodia, растение от Южна Индия и Тайланд, богато на хидроксицитрат.) регулира много процеси в организма:
- Намаляване на апетита - клиничните изследвания показват, че хидроксицитратът (ХЦ) намалява апетита и така се поема по-малко количество храна.
- Трансформация на въглехидратите в мазнини - тъй като ХЦ или ХЛК пречи на превръщането на въглехидратите в мазнини чрез т.н. липогенеза, по-малко мазнини се натрупват в организма.
- Инхибира синтеза на холестерол, триглицериди с ниска плътност и мастни киселини, чрез което действа върху процеса на храносмилането.
- Енергийното ниво и складирането на гликоген - експериментите показват, че ХЦ стимулира синтеза на гликоген в черния дроб.
- Термогенеза - според изследванията, вноса на ХЦ повишава енергийния капацитет и така се увеличава изгарянето на повече калории.
Полезните ефекти на ХЦ могат да се увеличат при съвместното използване с хром и ванадий.
7.Екстракт от гроздово семе се прилага за профилактика на усложнения на диабета, като диабетна ретинопатия и невропатия, за подобряване на зарастването на рани, предпазване от зъбен кариес, профилактика на свързана с възрастта макулна дегенерация, намалено нощно виждане, заболявания на черния дроб.
Установено е, че гроздовото семе повлиява благоприятно и липидната обмяна. Ежедневният прием на екстракт от тези семена, води до понижаване на „лошия”LDL– холестерол, както и на общия холестерол. Според едно проучване, комбинирането на екстракт от гроздово семе с хром, има още по-изразен липидопонижаващ ефект, от самостоятелното приемане на гроздово семе.
Дозировка
Дозирането на екстракт от гроздово семе се определя от възрастта, пола и индивидуалните особености на отделния пациент, а също и от вида на хранителната добавка и процентното съдържание на проантоцианидини. Най-общо дозата варира от 100 до 300 милиграма, но е добре да се следват инструкциите на конкретния продукт. Дози до 600 мг дневно обикновено не демонстрират странични ефекти. Възможно е при някои потребители да се проявят гадене и дразнене на стомаха.
Гроздовото семе показва силен противовъзпалителен ефект при хора с диабет тип 2, като понижава C-реактивния протеин от 3.2 на 2.0 единици. Въпреки че намалява окисляването на лошия холестерол, като цяло гроздовото семе не въздейства върху холестерола и триглицеридите в кръвта;
Гроздовото семе може да притежава потенциални свойства на въглехидратен блокер, като е установено, че блокира ензима алфа-амилаза почти до нивото на използваната в изследванията аркабоза. Екстрактът от гроздово семе блокира алфа-амилаза с 4 до 7 пъти по-ефективно от зеления чай или изолираният EGCG. Гроздовото семе понижава активността и на ензима липаза, което оказва влияние и върху липопротеин липазата, ензим отговорен за транспортирането на мазнините в клетките. Именно чрез този механизъм, гроздовото семе предпазва клетките от липотоксичност;
Гроздовото семе предпазва панкреатичните клетки от хипотоксичност при силен прием на мазнини или при диабетно състояние. Теоретично, гроздовото семе може да спомогне непряко производството на инсулин, но не влияе върху инсулиновата чувствителност и нивата на кръвна захар в кръвта. Има и някои изследвания, които откриват неясен механизъм, чрез който гроздовото семе подсилва действието на инсулина;
Гроздовото семе потиска активността на някои храносмилателни ензими и може да затрудни усвояването на храната. В най-голяма степен е засегнат ензимът алфа-амилаза, който е отговорен за разграждането на въглехидратите. Едновременният прием на гроздово семе с въглехидрати може да влоши тяхното усвояване.
Със съдържанието на антиоксиданти в гроздовия екстракт от семена, той е помогнал на много диабетици, чрез понижаване на кръвната захар. Хората, които страдат от това са наясно с възможните усложнения;
8.ГЪБИ МАЙТАКЕ
Понижават нивата на кръвната захар – Според едно проучване от 1996г., проведено от двама изследователи от Фармацевтичния Университет Kobe в Япония, мишки, които редовно консумират майтаке, имали по-голям спад в нивата на кръвната захар в сравнение с контролна група такива. Изследователите заключават, че полизахарид намиращ се в майтаке, наречен „X-фракция“, има способността да намалява инсулиновата резистентност, като по този начин повишава инсулиновата чувствителност. Този факт, съчетан с ниския гликемичен индекс на майтаке, ги прави много добра храна за диабетици и преддиабетни лица.
Понижава холестерола – Проучване от 2001г. на изследователи от Университета по Земеделието и Ветеринарна Медицина Obihiro в Япония показа, че плъхове, които били хранени майтаке и шийтаке на прах имали забележим спад в холестерола в сравнение с контролна група. Те приписват този спад на свойствата на гъбите, които увеличават отделянето на холестерол във фекалиите.
Според някои изследвания се смята, че майтаке може да намали инсулиновата устойчивост, като по този начин увеличи инсулиновата чувствителност. Изследва се високомолекулярен захарид в майтакето, наречен Х-фракция, който се оказва активната съставка с антидиабетични качества. Като цяло изследванията доказват, че гъбите намаляват нивата на холестерол в кръвта, както и стабилизират диабет тип II. Гъбата майтаке се препоръчва за стомаха и червата, освен за контрол на кръвната захар.
9.КАНЕЛА
Едно от най-известните приложения на канела е повлияването на нивата на кръвната захар. Редица изследвания показват, че ароматната подправка притежава свойства, които повлияват успешно инсулиновата резистентност, която е в основата на диабет тип 2. Счита се, че не всеки вид канела има понижаващ ефект върху кръвната захар. Това действие се приписва основно на цейлонската канела, която освен това има по-ниско съдържание на кумарин (това вещество във високи дози оказва неблагоприятно въздействие върху черния дроб). Прилагането на канела за подобряване на глюкозната обмяна има ефект ако се съчетае с понижаване на наднорменото тегло и с повишаване на двигателната активност. При диабетици, канела не може да замести постоянната терапия, особено ако тя включва лечение с инсулин. Хората с повишен риск за развитие на диабет обаче, могат да получат значителни ползи от приема на канела.
Канела понижава склонността на кръвта да се съсирва и така повишава кръвния ток към тъканите. Ето защо се счита, че приемът на канела води до повишаване на нивото на метаболизма и понижаване на телесната маса. Трябва да се внимава обаче, тъй като приемът на канела едновременно с лекарства за разреждане на кръвта, може да доведе до повишен риск от кървене.
10. ГЛЮКОМАНАН
Глюкомананът е изцяло растителен продукт - водоразтворими фибри, които са извлечени от растението конжак(Amorphophallus konjac). Според Европейската комисия по безопастност на храните, глюкоманан доказано помага при диети, целящи редуциране на теглото, като увеличава чувството за ситост и намалява глада за сладко.
Глюкомананът повлиява липидната обмяна и намалява нивата на "лошия" холестерол, регулира функцията на храносмилателната система, спомага за нормализиране на кръвната захар и елиминира стреса върху панкреаса. Ефективно абсорбира токсичните вещества, след което подпомага изхвърлянето им от организма.