ПРОТЕИНИТЕ

ПРОТЕИНИТЕ ИЗГРАЖДАТ ТЯЛОТО

Няма да изненадам никого, ако кажа, че за да съществува, тялото има нужда от протеини, или те са вещества от първа необходимост. Здравословният режим трябва да е богат на протеини, защото те се използват постоянно за изграждане и възстановяване.
Но не ви ли се струва, че в ежедневното ни хранене прекалено много натежават протеиновите храни? Дори някои наричат нашето време протеинова епоха.
И сега моля за внимание!
Въпреки, че протеинът наистина е вещество, което изгражда тялото, при определени условия той може да действа като разрушител на организма. Протеините, изграждащи клетките на тялото, са от различни видове: калциеви протеини на костите, натриеви протеини на черния дроб, калиеви протеини на панкреаса, фосфорни протеини на мозъка и нервите, железни и медни протеини на кръвта, серни протеини на свързващите тъкани.
Човек си набавя нужните протеини от животинските или растителните храни. Много е говорено за т.нар. превъзходство на храните от животински произход над тези от растителен произход като източници на протеини.Така се е зародило погрешното популярно схващане, според което човек не може да получи сила и здраве при вегетариански режим.
По време на храносмилането и асимилацията организмът превръща протеините от храната в аминокиселини. Искам даподчертая, че една аминокиселина от животински произход е винаги идентична с тази от растителен произход. И двете са с еднаква стойност за тялото. Човек може да живее от животински или растителни протеини, или от двата вида заедно, ако черният му дроб функционира нормално.
По време на храносмилането протеините се превръщат в прости молекули, наречени аминокиселини, които са градивните елементи на тъканите. Съществуват около един милион различни протеини. Науката все още се опитва да разбере защо и как функционира протеиновата молекула. Ние знаем, че преработването на протеините започва в стомаха и продължава в червата. Някои аминокиселини стигат до черния дроб чрез вените на тънкото черво. Черният дроб изгражда необходимите за организма протеини от полезните аминокиселини, а останалите елиминира с жлъчката. Чрез приетата храна клетките трябва да се размножават и възпроизвеждат.Размножаването на клетките зависи от едно йодно съединение, което се съдържав хормона на щитовидната жлеза. Този хормон се пренася до клетките от белите кръвни телца /лимфоцити/. Възпроизводството и размножаването на клетките е невъзможно без лимфоцитите или хормона на щитовидната жлеза. Ритъмът на репродукцията е различен и е обратно пропорционален на увеличаването на възрастта. Затова през периода на растеж на детето и юношата е налице излишък от лимфоцити, който се счита за нормално състояние.
Когато клетките са увредени или разрушени от злополука, операция или болест, се налага спешно да се възстановяват. За тази цел системите за самолечение и саморегулация изпращат към пострадалия участък кръвен поток, богат на лимфоцити. Алоето повишава броя на лимфоцитите, затова е прекрасен помощник и в тази посока. Концентрацията на лимфоцити в увредените тъкани е доказан факт.
Голямата важност на насищането на лимфоцитите с щитовидния хормон се подчертава още веднъж от близоста на тимуса /важенцентър за производство на лимфоцити/. Размерите и активността на тимуса през детството и юношеството, както и атрофията му, когато организмът достигне зрялост, се подсилва от предположението, че тимусът е главният център за производство на лимфоцити през ранната възраст.
Внимание! За да се запази доброто функциониране на тимуса и щитовидната жлеза, протеините трябва да се подбират внимателно през периода на растеж на организма. Щитовидната жлеза се нуждае от богати на йод протеини, а за тимуса и лимфоцитите са нужни аминокиселини, съдържащи фосфор или от хелатирани с аминокиселини минерали. Правилният избор на вида и количеството на протеините е основен фактор за хармонично развитие на индивида.
Важно е да се знае, че тъй като протеините са стимулиращи храни и имат приятен вкус, често се консумират в по-голямо от необходимото количество. В наши дни има хора, които ядат месо по три пъти на ден. Месото въздейства затоплящо на тялото и стимулиращият му ефект продължава цели часове и човек се чувства сит.
Протеиновият излишък в храната създава чувство за спокойствие и добро самочувствие, но между това еуфорично състояние иистинското здраве има голяма разлика. Мнозина не могат да разпознаят разликата между здраве и стимулация и не си дават сметка, че възбудата може да доведе до тежки заболявания. Когато това се случи, често се налага дългогодишен безпротеинов режим, за да се даде възможност на организма да възвърне равновесието си.
Бедата не е голяма, ако този излишък се дължи на прекомерна консумация на естествени храни (директно от природата – без обработка), правилно приготвени и добре възприемащи се от черния дроб. Ястия от месо и риба – пържени, осолени, консервирани в мазнина и саламура, не са правилно приготвени природни храни. Ако се храните неправилно, голяма част от енергията на вашия организъм ще се изразходва за изхвърляне на лошата храна и токсините. Ако поглъщате животински протеини, които се разлагат в червата и натоварват черния дроб(най-вече с амоняк и феноли), то вие отваряте пътя на болестите и всичко може да приключи катастрофално.

ПРОТЕИНИТЕМОГАТ ДА РАЗРУШАТ ТЯЛОТО
Протеините могат да разрушат тялото, ако не сме внимателни при избора на хранителния си режим. Особено внимание трябва да обръщат хората имали неблагоразумието да се обърнат към протеиновите диети. Освен за изграждането и реконструкцията на организма ни, протеините могат да бъдат изгорени, или пък да се трансформират във въглехидрати и мазнини. Но нито въглехидратите, нито мазнините могат да заместят протеините.
До неотдавна се смяташе, че излишните протеини се изхвърлят от тялото. Сега вече знаем, че протеиновият излишък може да се складира в клетките, което предизвиква катастрофални резултати. Например една от основните причини за това, което се нарича сръхкиселинност, е излишъкът от протеини в тъканите. Истината е, че тялото се насища толкова много с протеини, че азотния метаболизъм се нарушава. И което е по-страшно –нарушава се алкално киселинното равновесие на тялото. А резултатите от това ние ги разгледахме и са меко казано катастрофални.
Още веднъж искам да повторя, че с напредването на възрастта нуждите на човека от протеини намаляват с изключение на случаите на нараняване, заболяване или изтощение, когато има временно увеличение.
За съжаление възбуждането, което се дължи на излишък от протеини, често се счита за признак на добро здраве. Тази заблуда е породила погрешното схващане, че високо протеиновият режим винаги е благотворен, още повече че се подкрепя от шумната реклама на тези, които имат протеини за продан.
Има данни, че често срещаните тежки детски болести, като сърдечен ревматизъм, левкемията и полиомиелитът, се дължат на вредни протеини в храната. Увеличаването на случаите на рак и на сърдечните заболявания може да се припише на същите хранителни грешки.
Ако искаме да знаем какво става с протеините, след като ги погълнем, трябва внимателно да изучим химията на черния дроб. Човекът е извървял огромна еволюция, но практически е запазил първоначалния си черен дроб. Този черен дроб е приспособен към определено количество и качество протеини. Здравето и дълголетието зависят от доставянето на този тип протеини. Още по-добре е ако му доставим храна със свободни аминокиселини и подходящо качество, каквато е алоето.
Има и още един много важен факт за протеините. Установено е, че колкото повече обработваме топлинно протеините, толкова се увеличава количеството на гнилостните вещества в урината и дори в потта и другите секреции на тялото. Химическият термин, с който се квалифицира суровият протеин, е хидрофилен протеин. Сварените или изпечени протеини са хидрофобни протеини. Това означава, че молекулите са разположени по друг начин, който ги прави по-трудни за асимилиране. Много заболявания, леки или тежки, се дължат на токсемия, предизвикана от лошо асимилиране на варени или печени протеини. Когато човек, любител на препечената пържола с пържени картофи се обърне към тиквичките на пара и зелените салати, ще бъде възнаграден с подобряване на здравето си.
Какво става с протеините в организма? Черниятдроб полага усилия да ги асимилира.Тази дейност се извършва под контрола на симпатиковата нервна система, чиито център се намира в слънчевия сплит (трета чакра) - мрежа от нерви, разположени в горната част на корема. Да предположим, че черният дроб започва химическия процес за смилане на протеин А. Твърде е възможно при същото хранене да са погълнати и протеини от типа Б. И нека месото е протеин А, а сиренето – протеин Б. Черният дроб няма възможност да осигури смилането и на двата едновременно.Тогава пред слънчевия сплит – коремния мозък, се поставя задачата да избере един от трите защитни механизъма, за да предпази черния дроб от затруднения:
Храната може да бъде повърната. Това е чест рефлекс при децата, когато безразборно са яли сирене, месо, сладкиши и сладолед.
Контролът върху мускулния тонус на стомаха може да даде преднина на единият тип протеини и да забави другите. Съществуването на този учудващ феномен е доказано чрез фракционно промиване.
Ускорява се перисталтиката, което се изразява с диария.
Всичко това може да се избегне до голяма степен с пиене на алое след ядене.
Киселините и другите отпадъци, получени при лошото асимилиране на протеините и при гниенето, се откриват лесно в урината. Според науката те принадлежат на групата на фенолите, скатолите, пикочната киселина и токсичните амини. Често те се елиминират чрез заместване през лигавиците или чрез дифузия в гръбначната течност –някои от тях са канцерогенни.
Много хора приемат огромни количества месо и сирене и външно изглеждат здрави. Но рано или късно природата ще ги накара да заплатят за това. Установено е категорично, че за да неутрализира разложените продукти от преработката на обработени протеини, черният дроб изразходва своя натрий по-бързо, отколкото може да го възстанови. Когато черният дроб отслабне, започва да се развива токсемията.
Когато черният дроб и бъбреците са изтощени, токсемията се развива по-лесно и принуждава организма да използва вторичните отделителни пътища.
Така млечните жлези могат да отделят кисели протеини под формата на токсично мляко, матката – дразнещи протеини вместо нормална менструална течност. Раковото заболяване може да се прояви, когато така елиминираните киселини достигнат върховата си концентрация. Това може би е причината, поради която при жените се среща най-често рак на гърдите и матката.
Най-накрая е добре да се подчертаят следните заключения:
Протеините са основните градивни елементи на тялото.
Прекаленото консумиране на протеини, може да предизвика смущения в химията на организма.
Протеини от различен тип при едно и също хранене са несъвместими.
Печенето и варенето на протеините от животински произход ги прави по-трудносмилаеми и увеличава разлагането при смилането им.

НЕЗАМЕНИМИЯТ ВИТАМИН С
Сю Макгаригъл, експерт-консултант на ФЛП

Според статистиката на Световната здравна организация ежегодно една трета от смъртните случаи в света се дължат на сърдечносъдови заболявания. Учудващо е, че тези заболявания се превръщат в една от най-страшните епидемии в историята на човечеството, а същевременно сърдечните удари не съществуват в света на животните. Една от възможните причини за това би могла да е, че организмите на почти всички животни сами произвеждат витамин С. Запасите от този витамин в човешкото тяло са средно с около 10 до 100 пъти по-ниски отколкото в животинския организъм.

Когато нашите деди изгубили способността да синтезират витамин С в организма си, последствията за тях не били съществени. По това време те са приемали основно растителна храна и благодарение на нея не са усетили дефицит. За съжаление оттогава хранителните навици на човека са се променили значително. Днес повечето хора не приемат достатъчно количество витамини с храната. Освен това, обработката на храните, дългосрочното им складиране и прекомерната термична обработка унищожават повечето витамини, съдържащи се в храните, сред които е и витамин С.
Признаци за дефицит на този витамин в организма са чести настинки и инфекции, кървене и оголване на венците, кръвотечения от носа, червени пъпчици, лесно нараняване на кожата, бавно заздравяване на рани, болки в мускулите и ставите, както и липса на енергия. Стресът, стероидните терапии, противозачатъчните, антибиотиците, аспирина, алкохола, инфекциите и тютюнопушенето понижават нивата на витамин С в човешкия организъм. Количеството му в тялото намалява значително и с напредването на възрастта. А това повишава риска от развиването на катаракт единадесет пъти и е една от причините за по-честата му поява при възрастните.

Сърдечносъдово здраве
Витамин С е ключов за стабилността на кръвоносните ни съдове, сърцето и всички други телесни органи. Този важен витамин допринася по много различни начини за предотвратяване на сърдечносъдовите заболявания.

Витамин С е:
антиоксидант, предпазващ от вредното влияние на свободните радикали. Антиоксидантите ефективно защитават от биологичното “ръждясване”, причинявано от замърсители като цигарен дим и изгорели газове;
необходим за целостта на колагена – важен структурен компонент на стените на артериите, вените и капилярите в човешкото тяло, които са дълги близо 100 000 километра! Костите и хрущялите също зависят от колагена като строителен материал и затова витамин С е полезен при артритни състояния;
ключов за процеса на заздравяване на рани, включително и рани и лишеи вътре в тялото, като увреждания на стените на кръвоносните съдове;
незаменим при превръщането на “лошия” холестерол в жлъчни киселини и затова недостигът му може да доведе до натрупване на холестерол в организма.
Имунитет
Витамин С допринася при борбата с вирусни и бактериални инфекции:
намалява сериозността и продължителността на инфекциите и настинките. Никой медикамент, продаван в аптеките, не може да прекъсне жизнения цикъл на вируси, причиняващи грипни състояния, без да навреди на човешкия организъм, а витамин С демонстрира силни антивирусни характеристики;
изследване на страдащи от сериозни измръзвания доказва, че ежедневното приемане на витамин С значително съкращава периода на оздравяване;
витамин С помага и при парене в очите и хрема, тъй като е естествен противовъзпалителен агент;
витамин С е необходим за правилно функциониране на надбъбречната жлеза и производството на адренални хормони, които помагат на тялото да се справя със стреса и възпаленията.

Както вече споменахме, витамин С е важен антиоксидант за човешкия организъм. Смята се, че благодарение на антиоксидантното си действие, той възпрепятства образуването на ракови клетки, като улавя увреждащите тъканите молекули на свободните радикали. Според изследвания витамин С също забавя развитието на някои ракови клетки и възпрепятства проникването на тумори в здрави тъкани. Клинично изследване, публикувано в брой на сп. “Ланцет” от март 2001 г., доказва, че при изследваните 19 496 мъже и жени, смъртността от различни заболявания, включително и рак, намалява драстично с редовния прием на аскорбинова киселина (витамин С). Намаляването на смъртността в това изследване е право пропорционално на количеството приеман витамин С.

Absorbent-C от Форевър Ливинг Продъктс
Форевър Ливинг предлага лесно усвоим витамин С с овесени трици. Както вече споменахме, човешкото тяло не произвежда само този витамин. Освен това, тъй като не е мастноразтворим, той трудно се усвоява и натрупва в организма. Така че голяма част от приемания от нас витамин С (чрез храната или като добавка) просто преминава през храносмилателната ни система, без да бъде усвоен. Това силно затруднява поддържането на необходимото за доброто ни здраве количество витамин С в организма. Absorbent-C притежава уникална система за ефикасно усвояване на максимално количество витамин С от тялото – овесени трици. Всяка таблетка съдържа 60 милиграма витамин С, примесени с 500 милиграма овесени трици. Тъй като овесените трици представляват високо разтворими влакна, те се усвояват постепенно и лесно от организма, а с тях се абсорбира и така важният витамин С. Извлечен от портокали, папая и други цитрусови биофлавоноиди, Absorbent-C предоставя 100% от препоръчителната дневна доза витамин С.
Аз бих препоръчала доза от две таблетки Absorbent-C три пъти дневно с храната, а идеалната комбинация би била с A-Beta-CarE.

ЗДРАВИ С ПРОДУКТИТЕ НА ФЛП

Сю Макгаригъл, Консултант на ФЛП по здравословно хранене

 

Научни изследвания, провеждани през последните двайсет години разкриват, че голяма част от хората, включително и децата страдат от недостиг на различни хранителни вещества. Много са тези, които не осъзнават необходимостта да приемат хранителни добавки и дори твърдят, че се хранят “балансирано” и си набавят всичко, от което организмът се нуждае за да е здрав. Макар че нищо не може да замести напълно правилното и здравословно хранене, някои групи хора могат да поддържат здравето си с хранителни добавки. Нека видим кой от какво се нуждае:

 

СПОРТИСТИ

Строгият двигателен режим засилва производството на свободни радикали в организма и така създава необходимост от приемане на повече антиоксиданти като витамин А (бета каротин), витамини С, Е и биофлавоноиди. Антиоксидантите неутрализират потенциално вредните свободни радикали. Активно спортуващите хора също се нуждаят от много минерали, както и незаменими мастни киселини. Приемайте: Forever Freedom, A-Beta-CarE, Nature-Min, Arctic Sea Super Omega-3, Bee Pollen и Forever Lycium Plus.

 

БОЛЕДУВАЛИ

В повечето случаи хората, които се възстановяват от болест не приемат балансирана храна, а се нуждаят и от малко помощ, за да се ускори процесът на оздравяване. Приемането на хранителни добавки може да бъде много полезно. Изследвания показват, че приемането на мултивитамини намалява с 50% времето на боледуване при дългосрочни пациенти в рамките на една година. Приемайте: Forever Lite, Aloe Vera Gel, Absorbent-C, A-Beta-CarE, Nature-Min, Bee Pollen иBee Propolis.

 

ВЪЗРАСТНИ

След 65 години организмът ни все по-неефективно усвоява витамини и минерали, което води до отслабване на имунитета. Като цяло възрастните не ядат достатъчно разнообразна храна и според изследвания мнозинството от тях не успяват да приемат дори минималните количества необходими микроелементи, да не говорим за оптималните нива. Приемайте: Forever Freedom, Forever B12 Plus, Ginkgo Plus, A-Beta-CarE, Garlic-Thyme и Nature-Min.

 

МНОГО НАТОВАРЕНИ ХОРА, ПОДЛОЖЕНИ НА СТРЕС

Натовареният начин на живот почти задължително води до нередовно хранене (имате нужда от Forever Lite). Сигурно ви е трудно всеки ден да изяждате и петте препоръчителни порции плодове и зеленчуци, да поддържате имунитета си, доброто храносмилане, здравословното тегло и необходимите енергийни нива. Хранителните добавки могат да ви помогнат да набавяте на организма си необходимите хранителни вещества. Приемайте: Aloe Vera Gel, Absorbent-C, A-Beta-CarE, Bee Pollen, Fields of Greens и Arctic Sea Super Omega-3.

 

ЖЕНИ В МЕНОПАУЗА

Менопаузата причинява промени в хормоналния баланс и всички жени трябва да са колкото се може по-здрави и да се стремят към оптимално хранене, за да се справят по-лесно с този период. Някои хранителни добавки са много полезни и облекчават симптомите на менопаузата. Приемайте: Aloe Berry Nectar, Royal Jelly, Gin-Chia, Nature-Min, A-Beta-CarE, Fields of Greens и Absorbent-C.

 

БРЕМЕННИ ЖЕНИ И БЪДЕЩИ МАЙКИ

Научни изследвания показват, че приемането на фолиева киселина преди забременяване и през първите 12 седмици от бременността сериозно намалява случаите на увреждания на плода. Мастните киселини Омега-3 са от изключителна важност за образуването на нови тъкани и най-вече за развитието на мозъка, нервната система и ретината. През последните три месеца от бременността в мозъка и нервните тъкани на плода бързо се натрупват мастни киселини Омега-3 и наличието им в организма на майката може да има дълготраен ефект върху поведението и умствените способности на детето. Приемайте: Arctic Sea Super Omega-3, Absorbent-C, Forever B12 с фолиева киселина.

 

ПУШАЧИ

Всяка изпушена цигара лишава тялото ви от известно количество витамин С. Според изследванията пушачите се нуждаят от два пъти по-висока доза вит. С, отколкото непушачите. Приемайте: Aloe Berry Nectar, Absorbent-C, Lycium Plus, Fields of Greens и Garlic-Thyme.

 

ТИНЕЙДЖЪРИ

Това е възраст, в която имунитетът е подложен на допълнително натоварване заради пубертета, стрес от изпити и пазене на диети. Стресът има пряко влияние върху имунната система. Той я потиска и създава необходимост да осигурим на тинейджърите разнообразие от хранителни вещества, които да им помагат да се борят със стреса, да подсилят имунната им защита и да балансират хормоналната им система. Приемайте: Aloe Berry Nectar илиBits n’Peaches, Bee Pollen, Fields of Greens, Garlic-Thyme и Absorbent-C.

 

ВЕГЕТАРИАНЦИ И ВЕГАНЦИ

Хората, които не ядат месо, както и тези, които не приемат никакви храни от животински произход, имат нужда от хранителни добавки. За тях особено важни са витамин В12, калций, желязо и цинк. Приемайте: Aloe Vera Gel, Forever B12 Plus с фолиева киселина, Nature-Min и Bee Pollen.

 

ЖЕНИ

Всяка трета жена в напреднала възраст страда от остеопороза. Храни, съдържащи калций, както и хранителни добавки, осигуряващи витамин D, калций и други минерали (Royal Jelly) са много важни за поддържането на здрави кости. Ако пък пазите диета и приемате под 1500 калории дневно, имате нужда от допълнителни витамини и минерали. Приемайте: Forever Lite, Aloe Berry Nectar, Fields of Greens, Arctic Sea и Nature-Min.

 

МАЛКИ ДЕЦА

Децата често минават през капризни периоди, когато ядат малко и не особено разнообразна храна. В последните години се наблюдава рязък спад в качеството на храната, приемана от деца. В тези случаи особено полезни са мултивитаминни и минерални добавки. Приемайте: Bits n’Peaches, Forever Bee Honey, Forever Kids, Absorbent-C и Garlic-Thyme.

Още по въпроса за диетите и отслабването

Трябва да промените диетата си така,че тя да ви помогне и да изгори излишните мазнини,aко има такива,да елиминира излишните течности,ако има такива и да се справи с чревните проблеми/газове,колит/,ако има такива.Tова са трите симптома на затлъстяването, като първите два са с директно влияние върху теглото.
Диетата трябва да гарантира нормализиране функциите на организма ви. Най-общо казано, качеството на хранителните продукти които приемаме, е толкова лошо ,че ни принуждава да ядем все по-големи количества, като делът на клетъчните/биологично-активни//живи/храни намалява,а се увеличават концентрираните и рафинирани храни. От това следва ,че ние страдаме от недохранване и то
най-вече на клетъчно ниво. Като последица от това се явява недостиг на клетъчна енергия и нарушаване на клетъчния метаболизъм,а това естествено води до интоксикация на организма ..Друг много важен факт е ,че хората със здрава храносмилателна система могат да получат повече от хранителните продукти, отколкото хората с проблеми в храносмилането. Затова, както храносмилането ,
така и метаболизма са от жизнено значение за хората, които наблюдават теглото си.
Суровата и необработена/жива/ храна произвежда повече енергия,отколкото сготвената,защото приготвянето на храната води до частично или пълно разграждане на ензимите и другите хранителни вещества.От готвената храна се образуват по-малко
калории при храносмилането и метаболизма, но пък се изисква по-голямо количество жизнена енергия. .Ние се нуждаем от по-големи количества храна,което означава по-голямо натоварване на храносмилателната система,което води и до повече отпадъчни продукти.Отпадъчните продукти не са само фекалии, отделят се и много токсични вещества,а те са важен фактор при напълняването.Пълните хора не могат да елиминират или неутрализират всички токсични вещества - отчасти или напълно.Тези токсични вещества попадат в организма или с храната или от замърсената околна среда.Те се образуват при храносмилането, при метаболизма или по време на стрес, страх или друго психическо напрежение.Ако тези токсични вещества достигнат висока концентрация, те могат да станат опасни. Затова организмът се опитва да ги неутрализира, като ги складира в мастните клетки и ги “разрежда” с вода или мастна тъкан/или и с двете/ до поносими концентрации.Колкото повече токсични вещества се задържат в организма,толкова повече мазнини натрупва той.Затова след
мерки за отслабване без детоксикация, организмът ще започне да попълва отново мастните си резерви, като начин на самозащита. Тази система на защита сигнализира центъра на глада, който стимулира апетита,така че да започне да се образува повече мастна тъкан. Ако няма достатъчно мазнини се стига до задръжка на вода. 
Затова на първо място отслабването представлява дезинтоксикация. Като се има предвид,че мастните клетки се развиват през първия месец след раждането,то едно прехранване през този месец може да доведе до образуване на повече мастни клетки у бебето ,а оттам и до масивна фигура като голям-затова затлъстяването се подготвя през ранното детство,като мастните клетки изначално са празни.
Имайки пред вид горното се стига до извода,че организма ни се нуждае предимно от клетъчна храна, за да получи необходимата енергия и се прочисти на клетъчно ниво.Едва ли има по добра природна клетъчна храна от нашите Aloe Vera Gel, Aloe Berri Nectar, Bits n^Peaches , Forever Bee Polen и Forever Lite.

Витамини и антивитамини: двойници и съперници

 

Антивитамини! Тези вещества могат да сведат до нула действието на витамините и да доведат до авитаминоза. А едновременно с това могат да бъдат и активно средство за лечение на много болести. Да, това са антивитамините!

Една вероятно позната ситуация. Режем ябълката на две, изяждаме едната половинка, а другата оставяме за вечерта. А дотогава тя изглежда съвсем различно – омекнала и най-важното – потъмняла. „Голяма работа!” си казваме. И всъщност сме прави. Но буквално! Разликата наистина е голяма: изяждайки първата половина, сме се възползвали от витамин С (аскорбинова киселина), което се съдържа в нея. Но във втората – всъщност там не е останало никакво витамин С. Защото под действието на светлината в ябълката се е образувала аскорбиназа – вещество, сходно по химична структура на аскорбиновата киселина, но притежаващо напълно противоположно действие. На практика то се е образувало на основата на витамин С (т.е. разрушило го е) чрез окисляване.

Двете страни на един и същ медал

Аскорбиновата киселина и аскорбиназата са може би най-нагледния пример за съществуването на витамини и антивитамини, т.е. на вещества със силно сходна химична структура, но с абсолютно противоположни свойства.

В организма витамините се превръщат в коферменти и встъпват във взаимодействия със специфични белтъци. По този начин те участват в управлението на различни биохимични процеси. При това тази им роля е предварително зададена – витаминът може да реагира само със съответния белтък. Последният от своя страна има строго определена функция и не допуска никакви замени в изходните вещества.

Антивитамините също се превръщат в коферменти, но лъжливи. Специфичните белтъчини не забелязват подмяната и се опитват да изградят очакваното крайно вещество от реакцията. Но това вече е невъзможно. Така действието на витамините може частично или дори напълно да се блокира. Съответно тяхната биологична активност се снижава или достига нула. А това, казано с прости думи, означава спиране на обмяната на веществата.

Днес, благодарение на много изследвания, вече е известно, че антивитамините не просто затрдняват биохимичните процеси в организма. В някои случаи те променят химичния състав на витамините и тогава лъжливият фермент започва да изпълнява своя собствена биохимична роля. На пръв поглед това изглежда да крие рискове за здравето ни. И това се доказва от редица проучвания. Но, в процеса на опити, се е оказало, че освен вредите, подобни процеси могат да имат и положителен ефект – разбира се, само при определени ситуации.

Минусите – в плюсове!

Антивитамините са били открити случайно – докато изследователи са се опитвали да засилят биологичната активност на витамин В9 (по-известен като фолиева киселина), който е сред ключовите за кръвотворенето (или на медицински език – хемопоеза). При някои опити се оказало, че витамин В9 губи обичайните си свойства, но за сметка на това придобива нови – и чрез тях почва да се бори с раковите клетки.

По подобен начин, случайно е бил открит и дикумаринът – антагонист на витамин К. И двете вещества участват с кръвотворенето, но витамин К спомага за кръвосъсирването, докато дикумарин го затруднява. Днес това негово свойство се използва при лечение на редица заболявания, а за последните няколко десетилетия учените са синтезирали стотици производни на витамините и у много от тях са установени антивитаминни свойства. Например така, чрез незначителна наглед промяна в химическата структура на пантотеновата киселина (витамин В5), е получен неговия антивитамин-вариант, който има успокояващо действие (т.е. обратно на самия витамин).

Експериментите са показали, че соята и много от бобовите растения съдържат белтъци, които разрушават витамин D, калция и фосфора, т.е. създават предпоставки за рахит. Но при загряване, действието на антивитамините се неутрализира. Въпрос на време е и този факт да намери своето медицинско приложение.

Конфликтът витамини-антивитамини

Вече е известно, че всички витамини имат своите антиподи – антивитамини. И една от най-модерните тенденции при препоръките за правилно хранене е, за да се постигне пълноценна диета, да се отчитат всички такива възможни конфликти. Например:

• Витамин С: същия, който се съдържа в толкова много пресни плодове и зеленчуци. Достатъчно е да оставим салатата да престои известно време или да извлечем сока от нея и да го оставим в чаша. След няколко часа аскорбиназата вече ще е факт. В крайна сметка поне 50% от витамин С вече няма да го има. Затова общата препоръка е: всичко да се приготвя и изяжда докато е прясно.

• Витамин В1: тиаминът е отговорен за процесите на растеж и развитие, помага за работата на сърцето, нервната и храносмилателната системи. Но всичките му положителни качества се унищожават от тиаминазата. А това вещество се съдържа в много сурови храни- например в сладководната и морска риба, както и в ориза, спанака, картофите, вишните, чая. Затова и фанатичните любители на китайската и особено на японската кухня е добре да знаят, че може да получат дефицит на витамин В1.

• Суровият фасул, както и соята, неутрализират витамин Е. Въобще всички сурови храни по правило съдържат значими количества антивитамини. Внимание! Това в никакъв случай не ги прави вредни!

• Още един и то много популярен антивитамин е със сигурност всекидневие за почти всички – кофеинът. Той пречи на усвояването на витамин С и витамините от група В. За да се намали риска от такъв конфликт е добре чай и кафе да се пие най-малко 1-1 ½ часа след хранене.

• Сродна химична структура имат биотинът (витамин Н) и авидинът. Първият участва дейно в поддържането на здрава стомашно-чревна микрофлора и стабилизира нивото на кръвната захар. Вторият пречи на действието на първия. И двата елемента се съдържат в голямо количество в яйчния жълтък, но авидинът – само в суровото яйце (защото се разрушава при нагряване). Затова при диабет или проблеми с микрофлората в стомаха и червата яйцата трябва да се ядат винаги добре сварени (както и да се избягват храни, в които са използвани сурови яйца).

• Ако типичният ни начин на хранене представлява диета с много ориз, фасул, соя, орехи, гъби, краве мляко, говеждо месо, недостигът на витамин В3 (ниацин) е по-силно вероятен. Всички изброени храни съдържат значително количество от неговия антипод – аминокиселината левцин (впрочем той вече намира приложение при лечение на някои чернодробни заболявания, анемии, както и при значителни физически натоварвания – познат на доста фитнес-маниаци).


Витамин А, макар и мастноразтворим, трудно се усвоява от маргарина и мазнината, използвана за готвене. Затова, при готвенето на риба, печено месо, яйца и други храни, богати на витамин А, е добре да се използва минимално количество допълнителна мазнина – най-добре зехтин (но може и сметана).



Няколко любопитни факта за витамините и антивитамините

• Във всеки хранителен продукт се съдържат както витамини, така и антивитамини. И това е добре: витамините осигуряват процесите на обмяна, а антивитамините ги регулират. Поне така е заложено в гените ни. Това е обяснението защо хипервитаминозата (т.е. прекомерно високото съдържание на витамини в организма) е много рядко (но и може да е много опасно!) явление, което най-често е причинено е неправилно приемане на някои лекарства. Правилно използвани, антивитамините могат да се окажат основа за разработването на много нови и високо ефективни средства за лечение. 

Лекция на д-р Уолък: "УМРЕЛИТЕ ДОКТОРИ НЕ ЛЪЖАТ"
Д-р Уолък сега е много популярен в Америка. През 1991г. е предложен за Нобелова награда. Това, което ще прочетете в тази статия може напълно да обърне вашата представа за съвременната медицина и по този начин радикално да измени вашата съдба съдбата на вашите близки.
 
Много ми е приятно да се срещна днес с Вас. Аз израснах във ферма, в западната част на графството Сент-Луис. През 50те години ние започнахме да развъждаме крави за месо. Ако сте
запознати с развъждането на домашни животни, то сигурно знаете, че единственият начин да се спечелят пари в селското стопанство - това е да отгледате свой собствен фураж. В мелницата за нас смилаха царевица, боб и сено, добавяйки и
множество витамини и минерали. Така ние приготвяхме храна за животните. След 6 месеца вече можехме да предложим тези крави на пазара. Ние ги подбирахме и оставяхме най-добрите за себе си. И кое е интересното, правейки това за кравите, ние самите не приемахме никакви витамини и минерали, а бяхме млади и искахме да доживеем сто години без никакви болести и неразположения. Това много ме вълнуваше и аз попитах баща си: "Татко, кажи ми защо не правиш за нас същото, което правиш и за тези крави?" Тогава баща ми, ми подари мъдра
мисъл: "Помълчи, момче, ти си длъжен да цениш това, че ежедневно ядеш пресни продукти от фермата. Надявам се, че разбираш това?" Аз разбира се не продължих да досаждам, защото не исках да се лиша от обяд или вечеря. След
това постъпих в селскостопанско училище и получавайки научна степен, станах специалист по животновъдство, полски култури и почвознание. След това заминах за две години в Африка. Там ми се отдаде да осъществя своята детска мечта - да работя с Маур Паркинс. Много от Вас го помнят от книгите му. Това е велик човек.
След две години получих телеграма с покана да работя в зоопарка в Сент-Луис. Националният институт на здравето отдели за зоопарка издръжка в размер от 78 млн. $, а на тях им беше нужен ветеринар, който да прави аутопсии на животните
умрели от естествена смърт в зоопарка. Аз се съгласих, пристигнах, но разбира се ми се наложи да правя аутопсии на животни умрели не само в този зоопарк, а и в зоопарка в Брукуолдс, Чикаго, Ню Йорк и т.н. В моите задължения влизаха не само аутопсиите на животните починали от естествена смърт, но и да откривам и наблюдавам тези, които са свръхчувствителни към замърсената околна среда, защото в началото на 60-те години, никой нищо не знаеше за екологичните проблеми и катастрофи. И така, изследвайки причините за смъртта на хора и животни, аз проведох 17 500 аутопсии, и ето до какво заключение стигнах: "Всяко животно и човек, умрели от естествена смърт - умират от непълноценно хранене, т.е. дефицит на хранителни вещества."
 
Резултатите от химическите и биохимическите анализи, показва с документална точност, че естествената смърт настъпва от неправилно хранене. Това така ме порази, че аз се върнах към историята с кравите.
 
Написах 75 статии и трудове, 8 учебника заедно с други автори и самостоятелно - 1 книга. Тя се продаваше за 140$ на студенти - медици. Печатаха ме в 1 700 вестника и списания, участвах в телевизионни предавания и къде ли не.
 
Но тогава, през 60-те години, моите трудове относно храненето малко вълнуваха някого. Какво ми оставаше да направя? Наложи се да се върна към ученето и да стана лекар, а това ми позволи да използвам тези знания за храненето, които получих във ветеринарното училище. Не е чудно, но това проработи. Прекарах 15 години в Торкмунд, щата Орегон, занимавайки се с обикновена лекарска практика.
А сега искам да споделя своите знания и изводи, получени за тези 10-12 години. И ако вие отнесете от тук едва 10% от това, което ще чуете, вие ще се предпазите от много неприятности, страдания, ще спестите много пари и ще удължите с много години своя живот.
 
Вие няма да постигнете това, т.е. да получите тези допълнителни години живот, да достигнете своя генетичен потенциал просто така, без някакви усилия от ваша страна.
 
Сега искам да ви кажа главното.
 
Генетичния потенциал на продължителност на живота е 120-140 години!
 
В наше време можем да преброим едва 5 народности, чиито представители доживяват до 120-140 години - на Изток, в Тибет и в Западен Китай. Тези хора са описани още през 1964г. от Джеймс Хилтън, който е написал книгата "Загубен
хоризонт." Най-старият човек, съгласно описаните там данни, въпреки, че допускам, че има някакво преувеличаване, бил доктор Ли от Китай, роден в Тибет.
Когато бил на 150 години, получил от императорското китайско правителство особен сертификат, който потвърждавал, че той действително е на 150 години, а се е родил през 1677г. Когато навършил 200 години, той получил втора грамота.
Документ свидетелства, че той е умрял на 256 години. През 1933г. когато умрял, за него е писано в "Ню Йорк Таймс", "Лондон Таймс", където всичко е достатъчно добре потвърдено с документи. Може би е бил на 200 години, а не на 256. В източен Пакистан е живяла група хора, които са наричани "богази". Тези хора са известни, като дълголетни. Те са живели по 120-140 години. В бившия Съветски Съюз, грузинците употребяващи киселомлечни продукти, живеят до 120 години. Арменци, абхазци, азербайджанци, доживяват прекрасно запазени до 120-140 години.
 
През 1973г. в януарския брой на "Нешинъл Джиографик", беше поместена специална статия за хора, които са доживели 100 и повече години. Тези материали са придружени с прекрасни илюстрации, с които се слави това списание. Запомнил
съм три от многото фотографии. На едната има жена на 136 години. Тя седи в кресло, пуши кубинска пура, пие водка и взема участие във вечеринка. Тя прекрасно се весели, без да е прикована на легло в старчески дом, без да е нужно да отделя по 2 000$ от сметката си. Тя се наслаждаваше на живота за своите 136 години. На другата фотография бяха снимани две съпружески двойки, празнуващи своите 100 и 115 годишнини от своите сватби. На третата фотография беше мъж, сърбащ чай в планините на Армения, слушащ малък транзистор. Според записаното в неговия акт за раждане - рождената му дата, кръщелното, записите дадени от неговите деца, той е на 167 години. По това време той беше най-старият човек на
планетата.
 
В западното полукълбо индианците "волкобанди" и знаменитите жители на Еквадор, живеещи в Андите в югоизточно Перу се славят със своето дълголетие, а също така и известни племена в Титикака и Мачу Пикчу. Представителите на най-старото племе край Титикака живеят 120 години. Американката Маргарет Пич от щата Вирджиния е в книгата на рекордите на Гинес, като най-старата американка, която умряла на 115 години от недостатъчно хранене. По-точно тя умряла от усложнения след падане. Кой от вас ще каже от какво е починала? Правилно, от
ошипяване. Жената умряла от дефицит на калций в организма. Тя не е имала сърдчно-съдова недостатъчност, рак, диабет. Тя починала три седмици след падането, тъй като в организма й не достигал калций. Дъщеря й казала нещо много интересно, че преди смъртта си, Маргарет Пич е имала желание за сладко. Това заболяване е известно под името "Пайк". Ще говорим за него по-късно.
Обикновено, ако много се увличате по шоколад или сладки, това означава, че във вашия организъм не достига хром и ванадий.
 
В една от страните на третия свят - Нигерия, вождът на племето Баус, умрял на 126 години. На погребението, една от жените му се похвалила, че когато мъжът й умрял всички зъби били негови, а това е признак, че и другите му органи са изпълнявали функциите си както трябва.
 
Един мъж от Сирия умрял на 133 години през 1993г. Той влязъл в книгата на Гинес, не защото бил на 133 години, много доживяват до тази възраст, и не защото на 80 годишна възраст се оженил за четвърти път, а защото е станал баща
на 9 деца. Ако пресметнете, че за всяко дете трябват 9 месеца плюс година за кърмене и година между всяко дете, ще получите, че този герой - производител е станал баща и след 100 годишна възраст. Ето защо е влязъл в книгата на рекордите
на Гинес.
 
Така че не се отчайвайте, и за вас има надежда!
 
Сега малко наука.
 
През ноември 1993г. в Аризона бил проведен интересен експеримент. Три двойки прекарали в изолация три години, като се хранили със здравословна храна, която сами отглеждали, дишали пречистен въздух и пиели незамърсена вода. Когато
излезли ги изследвали лекари-геронтолози от Калифорнийския университет в Лос Анжелис. Всички данни от анализите на кръвта и другите жизнено важни показатели на организма, били заложени в компютъра на университета в Лос Анжелис.
Прогнозата на компютъра била следната: ако продължават да живеят на такъв режим, то те могат да доживеят до 165 години. И това доказва за пореден път, че е напълно възможно да се доживее до 120-140 години.
 
Средната продължителност на живота на американците е 75,5 години, а продължителността на живот на магистъра или на лекаря - 58 години. Така че, ако искате да си извоювате от живота 20 статистически години, не постъпвайте в медицинско училище.
 
Има две основни неща, които сте длъжни да направите, ако искате да попаднете в числото на дълголетните.
 
Ако действително искате да доживеете до 100-140 години, запомнете най-важното.
 
Първо - трябва да избягвате опасностите, да не стъпвате на мини, т.е. да избягвате безсмислените и безпричинни опасности. Разбира се , ако играете руска рулетка, пушите, пиете, бягате по средата на скоростната лента в час пик, вие едва ли ще доживеете до 120 години. Всичко това звучи забавно, но не можете да си представите, че хиляди хора умират за това, че правят подобни глупости. Искам да си помислите за това. С други думи, ако имате възможност да предотвратите болест, особено неизлечима, вие сте длъжни задължително да се възползвате.
 
Второ - вие сте длъжни да правите само това, което ви носи полза.
 
Необходими са ви 90 хранителни добавки: 60 минерала, 16 витамина, 12 основни аминокиселини и протеиносъдържащи белтъци и 3 основни мастни киселини.
Всичко 90 добавки към ежедневната диета, иначе ще развиете заболявания, свързани с техния дефицит.
 
Сега за това пишат във вестниците, говорят по радиото и телевизията. За това се знае, тъй като се интересуват от здраве, дълголетие и хранителни добавки.
Лекарите постоянно говорят с нас за това, но не защото към това ги принуждава медицинската професия. Не мислете, че медиците молят вестникарите да пишат за това, не. Това произлиза от факта, че тази информация помага за по-доброто
разпространение на вестниците.
 
Моята любима статия се появи в списание "Таймс" от 06.април 1992г., ако не сте я чели, настоятелно ви препоръчвам да си я намерите от всяка училищна или публична библиотека. Направете няколко фотокопия и ги залепете на вратата, на хладилника, в банята.
 
Това е всеобхватна статия, която се говори, че витамините са в състояние да победят рака, сърдечно-съдовите заболявания и разрушителното действие на стареенето. На 6-те поучителни страници на тази статия има всичко на всичко една отрицателна мисъл, казана от доктор, на който автора на статията задава
въпрос: "Какво мислите за витамините и минералите, като хранителни добавки към нашето хранене?" И ето какво отговаря този доктор:"Поглъщането на витамини не носи полза."- смята Виктор Хубин, професор по медицина в Ню Йоркското медицинско училище Маутсинай. "Всички витамини като допълнение, само правят нашата урина по-скъпа." Ако преведем тези думи на достъпен език, то се получава, че ние уринираме долари, когато приемаме витамини и минерали, т.е. напразно харчим долари за витамини и минерали. Именно това е искал да каже. И след като това е публикувано, значи има нещо в това. Но ето какво ми се иска да кажа в тази връзка: след като проведох 17 500 аутопсии - на 14 501 животни от целия свят и на 3 000 души, и понеже винаги съм искал да бъда здрав, имам деца, внуци и още правнуци, аз смятам, че:
 
Не инвестирайки в самите себе си минерали и витамини, Вие инвестирате в благосъстоянието на докторите от медицината.
 
Аз твърдо вярвам в това, че именно ние помагаме за забогатяването на лекарите.
За периода между 1776г. и Втората световна война, САЩ са похарчили около 8 млрд.$ за здравеопазване и научни изследвания в областта на здравеопазването.
Сега за това се харчат 1.2 трил.$ годишно и това все още не е достатъчно. А на всеки му се иска медицината да бъде безплатна.
 
Аз ще ви кажа, че ако използваме за селското стопанство, и по-точно за животновъдството медицинската система от човешки тип, то котлетите, които ядем, ще поскъпнат на 275$ за 0.5кг. А ако се възползвате от селскостопанската система за здравеопазване, която ние прилагаме в животновъдството,
осигуряването на петчленно семейство ще струва 10$ на месец. Така че можете да избирате.
 
Аз съм убеден, че помагайки на лекарите да забогатеят с помощта на застраховките и държавните субсидии, то те също са ни длъжни с нещо. А те са длъжни поне да ни изпращат информационни писма с резултати от най-новите
медицински изследвания. Кой от седящите тук е получавал подобна информация от своя лекар? Никой? Интересно, нали? Но аз имам голямо количество информация, която можете да получите. Искам да я споделя с вас.
 
Първо - язва на стомаха.
Кой от вас е чувал, че причината за язва на стомаха е стреса. Вече 50 години ние ветеринарите знаем, че язвата при свинете се получава от бактерии. Не можем да си позволим скъпа операция на стомаха на свинята, а и да можехме, то вашата
свинска пържола ще ви излезе 275$ за 0,5кг.
 
Ние разбрахме, че съществува минерал, който се нарича бизмар, с чиято помощ ние можем да предотвратим и излекуваме язва на стомаха при свинете, без никаква
хирургична намеса. Така и направихме и лечението ни излезе примерно 5$ на свиня.
Лечение с помощта на бизмар, други минерали и тетрациклин. Националните институти едва през февруари 1994г. дадоха изявление, че язвата на стомаха е предизвикана от бактерии, а не от стрес и може да бъде излекувана. Но нали медицинските изследователи обикновено говорят: "показва обнадеждаващи
резултати, които могат да се окажат благотворни."
 
Сега националните институти използват именно думата "излекуване"- без
намеци. Те казват: "излекувана по метода, съчетаващ минерали, бизмар и тетрациклин". Тези, които не знаят какво е това бизмар, трябва само да влязат в обикновен хранителен магазин или в аптеката и да купят за 2$ бутилка със съдържание в розов цвят. То се нарича пептобизъм.
 
И така, приемайки гореспоменатия минерал, може да се излекува язва. И отново трябва да направите избор: да се излекувате за 5$ или да позволите да ви разрежат. Изборът е ваш. По-нататък, каква е втората причина за смъртността на
американците?
 
Да - това ужасно заболяване - рак.
 
През септември 1933г. в националния институт по онкология към Бостънското медицинско училище, след наблюдение на раково болни, беше направено изявление, че е открита противоракова диета. Изводите бяха направени, въз основа на изследвания проведени в Китай. За тях беше избрана китайската провинция Хинай, тъй като там беше регистрирано най-високото ниво на ракови заболявания.
 
В течение на 5 години, на изследвания се подложиха 29 000 души. Даваха им се витамини и минерали, надвишаващи два пъти нормите препоръчвани на американците, т.е. ако препоръчваната дневна доза Вит. С е 60мг., то болните получаваха 120мг.
 
Алън Пол, човек, който е удостоен с две Нобелови награди казваше, че ако искате да предотвратите раковите заболявания с помощта на витамин С, трябва да приемате по 10 000мг. от него за деня. И ето резултата: лекарите, които в захлас спориха с него, вече се намират на оня свят (вечна им памет), а Алън Пол
е жив и здрав. Той е на 94 години, работи по 14 часа на ден, 7 дена в седмицата, живее в ранчо в Калифорния и преподава в Калифорнийския университет в Сан Франциско.
 
Вие сами трябва да направите своя избор: да послушате съветите на умрелите лекари или да се придържате към мнението на доктор Пол.
 
И така, напълно нормално е да се приема Вит.С - двойна доза, Вит.А - двойна доза. Нищо лошо няма да се случи. Не по-малко важно е да се приема цинк, рибофлавин, молибден и т.н. Но една група вещества са особено полезни. В нея влизат три компонента: Вит.Е, бета каротин и селен. Тези три компонента се приемат в двойни дози за деня. Ако при това Вие извлечете само 50% полза, вече е добре. При пациентите получаващи Вит.Е, бетакаротин и селен, в течение на 5 год, смъртността при всички случаи е намаляла на 9%, т.е. 10 от всеки 100 болни
обречени да умрат са оживели. А при раково болните, обречени на смърт, които са приемали тези 3 компонента, от 100, 13 са оживели.
 
В провинция Хинай преобладаваше рак на стомаха и хранопровода. От тези болни, които участваха в експеримента, оцеляха 21%, т.е. 21 човека от 100.
 
И в този случай вашият лекуващ лекар трябваше да Ви изпрати тази информация. Ако той не е искал да поеме своята отговорност, то трябваше да ви информира, за да направите сами своя избор. Ето защо, такова отношение към пациентите ми се струва смешно, а от друга страна, това е още едно потвърждение за тяхното равнодушие.
 
По-нататък: артрит.
 
От септември 1993 год., в медицинското училище в Харвард и в Бостънската болница, се проведе лечение с кокоши протеини на болни с подути стави, в резултат на артрита. Бяха избрани болни, чието състояние не се подобряваше от медикаментозно лечение. На тези болни поставяха инжекции с аспирин,
мезотриксид, преднизолон, кортизон и различни методи на физиотерапия.
Единственото което оставаше, беше хирургична намеса за замяна на ставите.
Тогава аз казах:"Слушайте, тези хора, са страдали толкова много, че ако се съгласят да пострадат още 90 дни, всичко 3 месеца, аз ще проведа малък експеримент." Съгласиха се 29 доброволци. Тези 29 човека, при които бяха изчерпани всички възможности на медицината, а подобрение така и не беше
настъпило, се подложиха на следното лечение; всяка сутрин им даваха чаена лъжичка с връх, с раздробени кокоши хрущяли, разредени с портокалов сок. Всички пациенти се намираха под наблюдение на медицинското училище в Харвард. И след
10 дни всички болезнени възпаления и усещания изчезнаха; след 30 дни те вече можеха да си позволят някой неща, а след 3 месеца функциите на ставите напълно се възстановиха.
 
А сега ще ви разсмея. Смешната част е свързана с доктора, който провеждаше тези изследвания в Харвард. Той обяви кокошия хрущял за лекарство, защото, ако това помага да се излекува болест, значи може да се нарече лекарство и да се дава с рецепта. И с невъоръжено око се вижда, как мозъкът му започна трескаво да смята:"…300$ капсулата, всичко 25 пациента и т.н. …"
 
Е ако това не ви харесва може да отидете в аптеката и да си купите ноксиджелон. Жените много добре познават това средство. То се приема за укрепване на ноктите и косата. В него основен компонент е говеждия хрущял, който на свой ред се
явява добро укрепващо средство за Вашите хрущяли и кости. Ноксиджелон е приготвен от говежди хрущяли и сухожилия, и ако приемате по 0,5 ч.л. от него с портокалов сок, в съотношение
1 унция на 100 фута тегло, с колоидни минерали, то следващия път когато дойда тук, ще се качите на сцената и ще започнете да ме целувате и прегръщате, ако си спомните за артрита.
 
Кой от вас някога е чувал за болестта на Алцхаймер (загуба на
паметта)? Сега за нея знаят всички, но когато аз бях малко момче, болестта на Алцхаймер просто не съществуваше. Сега това е един от най-разпространените недъзи, поразяващ един на всеки двама души достигнали до 70 годишна възраст.
Достатъчно плашещи данни. А как да се определи и излекува болестта на Алцхаймер в ранен стадий при животните? Представете си какви загуби биха понесли фермерите,
ако свинемайката не помни защо е отишла при хранилката. Затова с този проблем в животновъдството, започнахме да се занимаваме преди 50 год. Правехме това с помощта на големи дози Вит.Е. Вие трябваше да получите писмо от вашия лекар
през юли 1992 год., защото сериозното научно-изследователско училище към Калифорнийския университет в Сан Диего, през 1992 год. публикува изявление, че вит.Е забавя загубата на паметта при болестта на Алцхаймер. И тук те са изостанали от ветеринарната медицина с 50 год.
 
Именно за това, може би за Вас е по-добре да ходите на ветеринар. Сега ми кажете, кой от вас е изпитвал неприятностите свързани с камъни в бъбреците. Да, ето виждам няколко ръце. Добре. Кажете, от какво най-вече ви препоръча да се пазите в храненето си, доктора? От калция. И никакви млечни продукти, никакви продукти съдържащи калций. Защото съществуваше увереност, че "калция в бъбреците, се появява от калция съдържащ се в продуктите, които Виеупотребявате за храна." Всъщност, калция в бъбреците се появява от Вашите
собствени кости. Когато имате дефицит на калций, тогава се образуват камъни в бъбреците. От хиляда години, ние знаем, че за да се предотврати образуването на камъни в бъбреците при домашните животни, трябва да им се дава повече калций,
магнезий и бор. Но биковете, овните, млекодайните животни имат такава анатомия, че когато се разболеят от тази болест, те просто умират. Когато при нас се появят камъни в бъбреците, от болка ни се иска да умрем. Ние знаем как да предотвратим това заболяване. Вие трябваше да получите писмо от Вашият доктор
още през 1993г., и в него е трябвало да се каже, че калция намалява риска от камъни в бъбреците. Бяха изучени около 40 000 пациента, разделени на 5 категории. В групата, получаваща най-голямо количество калций, никой нямаше камъни в бъбреците. Помните ли, говорих Ви, че лекарите доживяват до 58 години, а ние с Вас до 75,5 год. И така, групата професионалисти, които Ви казват как да живеете и Ви уверяват, че не трябва да употребявате сол, кофеин, да не ядете краве масло, а маргарин, да не правите всякакви глупости, умират на 58 год., в същото време, когато хората на 120-140 год., поставят късче каменна сол в чашата с чай, а изпиват по 40 чашки на ден, т.е. употребяват по 40 парченца сол на ден, готвят с краве масло вместо със зехтин и живеят до 120 години. Така, че на кого ще повярвате, на този, който живее 120 год. или на този, който доживява до 58? Изборът е Ваш.
 
При това аз много уважавам някои от тях. Сред тях е доктор Стюард Картред. Той е на 58 години и е семеен лекар. Занимава се с проблемите на аневризъма. Това е отичане на слабите артерии, което води да загуба на еластичността на тъканите.
 
През 1957 год. ние разбрахме, че причината за аневризъма е дефицита на мед в организма. Тогава ние работихме на проект, като наблюдавахме 200000 пуйки. Давахме им специална дажба, в която бяха включени 90 хранителни вещества. И в
първите 13 седмици точно половината пуйки умряха от аневризъм. Увеличавайки двойно количеството на медта при храненето, фермерите отгледаха 500 000 пуйки и нито една от тях не умря в резултат на аневризъм. Този експеримент беше
проведен върху мишки, котки, кучета, свине и не зная върху какви още други животни. Ние достигнахме до извода, че именно дефицитът на мед е причина за заболяването.
 
Ранното побеляване е първия признак, че имате липса на мед в организма. Кожата се набръчква, защото е нарушена еластичността на тъканите, появяват се кръгове под очите, линии по лицето и приличате на изсушена слива, освен това съществува и друг проблем, варикозно разширени вени, тъй като е нарушена еластичността на тъканите. Цялото Ви тяло провисва- ръцете, гърдите, корема, бузите и Вие прибягвате до пластична операция, отивайки при козметолога. В действителност по-практично и безопасно е да приемате колоидни минерали.
 
Сега ще Ви запозная с друг лекар- Мартин Картър. Той почина на 57 години. Имаше степен на лекар в Харвардската медицинска школа, докторска степен по медицина в Йейл. Когато му направиха аутопсия, се установи, че причината за смъртта му е аневризъм на аортата. Това беше заключение на лекар от болницата при университета "Рокфелер". Така, че от какво умря доктора- от дефицит на мед. И той имаше "евтина урина". А ето и друг пример. Достатъчно известната адвокатка от Детройт, Елен Джойс, почина на 44 год. Тя посещаваше
един от най-модните спортни клубове, тъй като знаете, че сега всички жени искат да имат стоманени кости при минимални разходи. Нейната смърт също е причинена от аневризъм. Според резултата от аутопсията, симптомите приличаха на парализа или кръвоизлив. Причина за това е също дефицит на медта. Тя също имаше "евтина урина".
 
Някой от Вас чувал ли е за човек на име Стюарт Бъркър? Автор на 5 нашумели книги за здравето, диетата, храненето, получил степен на магистър по медицина в медицинската школа Тора - един от най-добрите медицински авторитети в Бостън.
Неговите книги включват диети за отслабване. Той самия е починал на 40 год., а написа тези книги за 20 годишни и по-млади. Бихте ли искали да последвате примера на този човек? Той почина на 40 години от кардиомиопатия, причина за
което е дефицит на селен. Някои фермери просто отиват в магазин, в който се продават фуражи и купуват селен в ампули или таблетки за животните си, за да предотвратят това заболяване. Доктор Стюарт Бъркър, мъжът, който написа 5 книги
за хранителни продукти, умря на 40 годишна възраст от дефицит на селен в своята храна. Той също имаше "евтина урина".
 
Повярвайте, Вие също можете да избегнете кардиомиопатията само за 10 цента на ден и ако не знаете за това, Вие просто сте пълни глупаци. Какви сте Вие, че не приемате селен за 10 цента на ден, за да спасите собствения си живот?
 
Много от Вас познават тази жена, Гейл Кларк. На 47 години тя беше главен кардиолог на грвството в Сент Луис, и познайте от какво умря? Тя почина от кардиомиопатичен пристъп. Вие вероятно не веднъж сте виждали как кравите, които
интензивно губят голямо количество калций с млякото си, вземат камъни, кости, стараят се да сдъвчат други предмети, чакъл, мушама за покриви. Точно това се нарича панка. Добрият фермер ще допълни дажбата им с минерали или те могат да
изядат целия обор.
 
Малък съвет: погледнете ръцете и лицето си. Ако виждате розови петна, това е доказателство за начален дефицит на селен. При откриването, започнете да приемате колоиден селен в течение на 6 месеца. Всичко ще изчезне. Само за половин година ще успеете да върнете процеса назад. Ако тези петна изчезнат отвън, те ще изчезнат и по вътрешните органи, по мозъка, сърцето, черния дроб, бъбреците.
 
А кой от Вас има ниско съдържание на захар в кръвта си?
Например 10%. Вероятно сте виждали деца, които твърде активно се нахвърлят върху захарта. Дефицита на хром и ванадий, води до понижено съдържание на захар в кръвта. Ако не обърнете внимание ще се развие на всички известното
заболяване, диабет.
Що се отнася до дефицита на калий в организма, то се проявява в такова разпространено явление, като плешивост при мъжете, и при много от присъстващите тук се наблюдава дефицит на калий. Ако не попълним този дефицит, се развива
глухота. По-нататък следва дефицит на бор в организма. Жените трябва да познават и уважават бора. Той помага да се запази в костите приетият калций, предпазвайки ги от остеопороза.
Борът подпомага изработването на естроген, а при мъжете на тестостерон. Ако не приемате достатъчно количество бор, Вие жени, много ще страдате по време на менопаузата, изпитвайки
всички неприятни за този период усещания. А при мъжете, при недостиг на тестостерон ще им дойде нанагорно. Застрашени са от преждевременна импотентност. Първи признак за дефицит на цинк в организма е, когато Вие губите обоняние и вкус, когато не Ви харесва храната, приготвена от жена Ви, и се оплаквате, че не усещате вкуса и. "Как? Аз цял ден съм прекарала в кухнята, за да ти приготвя вкусен обяд, а ти даже не ме похвали?", "Интересно, аз влязох в кухнята и нищо не усетих". Това е дефицит на цинк. При експериментите върху лабораторни животни, стана ясно, че около 7 минерала удвояват продължителността на техния живот. Помните ли, аз Ви казах че са ни необходими:
 
90 елемента на хранене: 60 минерала, 16 витамина, 12 аминокиселини и 3 мастни аминокиселини.
 
На нас много ни провървя.
Растенията са способни да произвеждат необходимите ни аминокиселини, витамини и мастни аминокиселини. Това е по силите на растенията и ние следва да ползваме в храненето си 15- 20 растителни компонента на ден, в правилно съчетание, за да получим тези необходими 90 елемента на хранене.
 
Теоретично това е възможно, но не се прави от повечето американци. Средния американец, смята че ако е изял малко картофи във вид на чипс, е получил дневната си зеленчукова дажба. Към това трябва да се подхожда правилно. И така,
независимо от това, че теоретично е възможно, на практика малко от нас получават необходимото количество витамини, аминокиселини, мастни киселини, в необходимото съотношение към своето хранене. И за това, ако Ви е скъп живота, тъй както на мен моя, на моите деца и внуци, Вие трябва да се погрижите сами да приемате достатъчно количество витамини, аминокиселини, мастни киселини. В противен случай Ви гарантирам, че ако не го правите, то е невъзможно да доживеете до 120- 140 години.
 
Друга история. Това са минералите.
С тях е свързана просто трагична история, защото растенията вече на съдържатминерали от никакъв вид. Тях ги няма вече в почвата, няма ги и в растенията.
Ние Ви приготвихме копие от документа на сената на САЩ, документ 2.64 от втората сесия на 74 конгрес. В него се казва, че "съдържанието на минерали в почвата на нашите ферми е съвсем изтощено и затова получавания от нивите добив, независимо дали е от зърнени, зеленчуци, плодове, ядки, не съдържа минерали. Хората употребяващи тези продукти автоматично заболяват от болести, свързани с дефицит на минерали и единственият начин да се предотвратят и да се
излекуват, е да се ползват към храната минерални добавки". Така се казва в документа, подписан от конгреса на САЩ през 1936 год.
 
Дали ситуацията сега се е изменила към по-добро? Не, не е по-добра. За съжаление е още по-лоша. Причината е в това, че фермерите торят почвата само с натрий, фосфор и калий. Три компонента в различни съчетания и съотношения. И никой не може да задължи фермера, да добавя в почвата още 60 минерала, защото от тях не зависи количеството на добива. Затова всеки път, събирайки добива т.е. растенията изсмукващи от почвата минерали, много фунтове на всеки акър, по този начин сами лишават почвата от същите тези минерали. Ако вие връщате обратно 3 минерала, а взимате 60, то ситуацията прилича на разплащателния Ви влог във банката, когато Вие всеки месец внасяте 3$, а теглите 60$. Можете да си представите какво ще стане с Вашите чекове. Разбира се, те могат да станат недействителни.
 
Аз мога да Ви кажа, че моето и Вашето здраве също е на границата на катастрофата, защото в нашата почва вече няма минерали, и за това ние с вас, заедно всички и всеки поотделно носим пълна отговорност за своето здраве и съзнателното допълнително ползване на минерали.
 
Често ме питат: "А, какво правеха хората преди 1000 години, независимо, че не са имали торове са живели дълго? И какво мислите за египтяните, китайците и индийците?"
 
Те са живели около големите реки Нил, Ганг, Жълтата река в Китай, които почти всяка година се разливат и наводняват всичко наоколо. И всеки път по време на наводненията, познайте какво се случва? Водата пренася тиня и планински пясък от планини на разстояние 1000 мили
. И хората са се молили на всички богове, благодарейки за наводнението.
 
Ние се молим да не се случват. А наводненията обогатяват почвата с наноси, тиня и минерали, като по този начин обогатяват и добива от зърнените култури. Крал Филип, бащата на Александър Велики се оженил за 12 год. момиче, кралицата на Египет - Клеопатра. Тя няма нищо общо с Елизабет Тейлър, със скъпо струващите козметика и тоалети. Тя е била плоскогърдо, хилаво създание, не отличаващо се със сексапил. Защо кралят се оженил за нея? Защото в нейните владения са се намирали най-добрите ниви със зърнени култури. На всички е било ясно, че по-добри зърнени храни, от египетските, не могат да се намерят на друго място, а гигантската армия начело с Александър Велики се е готвила да завоюва целия свят. Било е необходимо великолепно брашно за войниците, за да могат да
маршируват 20 часа, да се бият 6 часа и да побеждават. Ако те са се възползвали от зърнени храни от изтощената на минерали почва, не биха издържали и 20 минути, а по-скоро биха почнали да викат: "Мамо, вземи ме оттук!"
 
Те са знаели, че Египет е най-доброто място за доставка на зърнени култури. Наводненията са снабдявали почвата с истинските минерали и затова всички световни култури, дали на света великото изкуство и технологии, произхождат от
тези места. Те са притежавали голям умствен потенциал, точно затова, защото храната, която са употребявали е била богата на минерали.
 
Ето какво ще направя сега. Ще взема няколко минерала. Два от всички, за да имате представа, а това се отнася за всички минерали без изключение. Да вземем най-разпространения минерал - калций.
 
Дефицита на калций е причина за приблизително 147 различни заболявания. Понякога са наречени на имената на хора, например - Билсполуп - когато едната страна на Вашето лице се изкриви. Това не е паралич. Това е просто пареза на лицевия нерв. Това състояние е предизвикано от дефицит на калций в организма.
 
Остеопороза - това заболяване заема десето място като причина за смъртта сред възрастното население. Много скъпо струваща болест. Операцията за замяна на шийката на бедрото или на тазобедрената става, струва 35 хиляди долара! А ако не дай си боже - на двете бедра, то 70 хиляди долара. Би било добре ако не платите нищо и имате застраховка. Маргарет Пич от Редфорд, щата Вирджиния, починала на 115 год., ако си спомняте е умряла от усложнения след падане.
 
Доколкото ми е известно при животните не се среща остеопороза. Ако Вие например имате стадо от 100 крави и не се роди нито едно теленце, което да покрие всички текущи разходи, това Ви безпокои, тъй като се налага да плащате за ремонт на оградата и т.н. Вие нямата теленце за да го продадете и да получите пари в брой за покриване на разходите. Звъните на ветеринаря и питате, "Какво става?
Не трябва ли да се отърва от тези крави?" Ветеринарят идва, преглежда кравите и казва, че проблемът не е във Вашите крави. "Проблемът е ясен.
Бикът има остеопороза и с неговите тазобедрени стави му е трудно да общува с кравите." За да се предотврати това опасно заболяване е необходимо да се дава калций за 10 цента на ден на новороденото теленце и то никога няма да има остеопороза.
 
За профилактика на пародонтозата и възпаление на венците, зъболекарите пародонтолози ви съветват да почиствате зъбите си след всяко хранене и да употребявате флос. Като ветеринар ми се налагаше да се сблъсквам със стотици и хиляди животни - мишки, плъхове, зайци, кучета, овце, свине, коне, лъвове, тигри, мечки. Те не страдат от заболявания на венците и не получават флос. Понякога имат неприятен дъх, но здрави венци.
 
Причината да не се срещаме със заболявания на венците в животновъдството е същата - няма дефицит на калций.
 
По-нататък - проблема артрит.
Ако си спомняте, вече говорихме за кокошия хрущял и желатина. 85% от артритите са предизвикани от остеопороза на ставните окончания на костите. Съществува обикновен артрит, остеоартрит, лумбаго, ревматизъм и всички те са в следствие
на остеопороза на ставните окончания на костите.
 
По-нататък-артериална хипертония. Хипертония- това е повишено налягане. Първото, което ще ви препоръча лекаря е да намалите съдържанието на сол в храната си. Всички го
знаят, след като постоянно са ни го набивали в главите. Но да си спомним кравите. Първото което фермерът добавя в храната на домашните животни е парче сол. Нито един фермер не може да бъде икономически жизнеспособен ако не добавя
на животните парче сол. Той просто ще умре при вида на сметките от ветеринаря, направо ще откачи. И на нас ни предлагат да повярваме в това, че на нас не ни е нужна сол, на нас ни стига това количество сол, което получаваме с хляба и
салатата. И на това не вярвайте. Представяте ли си, че лекар, който е доживял до 58 години Ви казва "Не яжте сол, не употребявайте краве масло", а тези които са живели 120 години са яли краве масло и сол. Опитайте се да направите вашият избор.
 
В контролна група от 5000 души с повишено кръвно налягане, увеличих два пъти дневното потребление на калций.
След 6 седмици прекратих експеримента, защото при 85% от тази група, кръвното налягане се нормализира само от удвояването на приемания калций. Когато тези пациенти, лекували се при лекар се появиха на контролен преглед, лекарят ги попита: "Какво сте приемали, че Вашето кръвно налягане се е нормализирало?" "Аз участвах в експеримент и приемах двойна доза калций"- отговори пациента.
 
Следващ проблем - схващания. Вие се събуждате посред нощ и не можете да мръднете крака си. Всички сме го изпитвали. Обикновено това е дефицит на калций в организма.
 
По-нататък следва постменструален синдром, емоционално - физическо състояние, което наричаме истерикоектомия.
В Калифорнийския институт в Сан Диего, беше предложено да удвоим дневната доза калций и при 85% емоционалните и физическите симптоми, като че ли никога не ги е имало.
 
И последно - болки в кръста. 85% от американците страдат от болки в кръста, независимо от това дали работят на компютър, разтоварват камиони или карат големи автобуси. Това е голяма американска трагедия. В действителност болките в кръста са остеопороза на гръбнака, независимо от това дали има проблем с дисковете между прешлените или не. Ако диска няма за какво да се държи, прешлена се смалява, защото се руши, особено ако имате дефицит на мед.
 
Последното, за което искам да говоря с Вас е диабета.
Този проблем е известен на всеки. Това е третата поред причина за смъртта между възрастното население на САЩ. Тази болест причинява сериозни усложнения- слепота, нарушения в бъбречната дейност, и в различна степен сърдечно-съдови
заболявания. На свой ред се явява причина за смъртността между американците.
Ако имате диабет, средната продължителност на Вашият живот е по-ниска отколкото при тези, които нямат диабет. През 1957 год., ние ветеринарите научихме, че диабета може да се предотврати и излекува с помощта на минерали. Тези данни бяха публикувани в официално списание, представящо науката в националните институти по здраве, където беше написано: "Диабета може да се предотврати и излекува с помощта на хром и ванадий." Само ванадия, съгласно данни от университета във Ванкувър и медицинската школа Бритишколумбиум, е в състояние да замени инсулина при възрастни диабетици.
Разбира се, те не могат да спрат веднага своя инсулин. За много хора този процес продължава от 4 до 6 месеца. Това е постоянен процес, в течение на който трябва да се приема адекватно количество хром и ванадий. Аз със собствените си очи
видях как това работи върху стотици и стотици пациенти.
 
Би било добре, ако можех да Ви убедя сами да приемате минерали, а не да разчитате, че те ще влязат в организма Ви от хранителните продукти. Още повече, че това зависи от съдържанието опаковано в кутии, пакети, бутилки. Съществуват
3 типа минерали на които трябва да обърнете внимание.
 
1ви тип- метални минерали. Това са тези минерали, които
основно се добиват от каменни породи. Те се усвояват само 8-12%. А когато станете на 25-40 год., тяхната усвояемост пада на 3-5%. Много лошо, ако приемате нещо от рода на калций-лакта, защото той се явява обикновен металически минерал. Да предположим, че този калций-лакта е в таблетки по 1000
мг. Много хора, приемайки по две таблетки на ден, казват: "Докторе, аз приемах много калций. Слушах предаване по радиото за артрита и приемах по 2000 мг калций на ден, но това не облекчи моя артрит, а стана по-зле." Питам: "А какъв калций точно приемахте?" Отговарят: "Калций-лакта". Ето в това е и Вашата грешка, защото едва 250мг от този калций се явява метален калций, а оставащите 750мг са лактоза и млечна
захар. Ако приемем че Вашият организъм усвоява едва 10% от цялото количество, а 10% от 250мг, представляват 25мг, то приемайки 2 таблетки, Вие приемате не 2000мг, а 50мг. Така се получава, че за да получите необходимото Ви количество
калций, трябва да приемате 90 такива таблетки на ден, т.е. по 30 с всяко хранене. И не забравяйте за останалите 59 минерала.
 
През 60те години в селското стопанство започнаха да ползват килайдет минерали. Тези минерали са метални минерали с аминокиселини, протеини или ензими, които обвиват металния атом. Тази форма на минералите увеличава усвояването им на
40%. Точно затова хранителната промишленост се нахвърли върху тази идея.
 
Третата форма на
минералите се нарича колоидни минерали. Те имат най-висока усвояемост. Именно усвояването, най-много ни вълнува. Колоидните минерали се усвояват 98%, което е 2,5 пъти повече
отколкото килайдните минерали и 10 пъти повече, отколкото металните. Колоидните минерали могат да бъдат само в течен вид и на много дребни частици, 7000 пъти по-малки от червеното кръвно телце- еритроцита. Всяка частица на минерала е заредена отрицателно, а обвивката на червата е заредена положително. Образува се електромагнитно поле, което концентрира тези минерали около стените на червата. Това Ви дава 98% усвояване.
 
Растенията играят много интересна роля при образуването на колоидни минерали. В тъканите се, те преобразуват металните минерали в колоидни. Като употребяваме тези растения, ние ги натрупваме в организма си и ги използваме. Но, тъй като в
нашата почва няма метални минерали, нашите добиви нямат в състава си достатъчно количество минерали.
 
Всички дълголетници живеят във високопланински села, на височина от 2500 до 4500м над морското равнище. Те имат по-малко от 5 см валежи в година, въобще не вали дъжд и сняг. Това са много сухи области. По какъв начин получават вода за
пиене и напояване? От топенето на планинските снегове. Водата, която изтича от тези ледници, не е толкова чиста и прозрачна като водата от гейзерите. Но ако вдигнем чашата и погледнем през нея, то водата е жълто-бяла или бяло-синкава.
Тя съдържа 60 до 72 минерала. Жителите на Титикака и жителите на Тибет, наричат тази вода мляко от лед. Тя не само се пие, при което се получава 8-12% усвояване на минерали, но много по-важно е, че с тази вода се полива земята година след година, добив след добив, поколение след поколение, в продължение на 2500- 5000 години. Те нямат диабет, сърдечно-съдови заболявания, високо кръвно налягане, артрит, остеопорози, рак, катаракта, глаукома, няма вродени дефекти при децата, няма затвори, няма наркомани, няма данъци, няма лекари и живеят 120- 140 години без болести.
 
Как мислите, колко са важни тези колоидни минерали?
 
Всеки път, когато Вие пропускате да вземете минералите си за деня, Вие съкращавате живота си с няколко часа или с няколко дни!
 
 
Помислете върху това и бъдете здрави!

ПРОБЛЕМИ ПРИ ДЕФИЦИТ ОТ ВИТАМИНИ И МИНЕРАЛИ
За правилното функциониране на човешкия организъм са необходими 60 микроелемента, 16 витамина и 15 аминокиселини.
Изкуственото наторяване на нашите земи се извършва с 4 минерала, вследствие на което, с течение на годините почвата обеднява, а оттам плодовете и зеленчуците са с недостиг на редица важни микроелементи.
Термичната обработка на храната допълнително разгражда и унищожава витаминния и минерален състав, което води до нерационално и непълно хранене на организма. Недостигът на минерали и витамини при храненето се отразява върху нормалното функциониране на органите и причинява функционални изменения, известни като болести
Недостигът на цинк, селен, сяра, мед , желязо,калций, силиций и вит. - С, Е, Н, В1, В8, както и прекомерната употреба на сол, мазнини и стимуланти води до оплешивяване.
Недостигът на вит. - А, В2, В6, цинк и селен, както и употребата на захар и никотин увреждат зрението.
Недостигът на флуор, калций, мед, цинк, йод и селен и вит. - А, С и D съчетано с прекомерната употреба на захар, никотин и млечни произведения, предизвикват кариес и гуша.
Недостигът на незаменимите аминокиселини, минералите - манган, мед и селен и вит.-Е, А, В и D, съчетани с приема на големи количества мазнини, предизвикват остеохондроза, рак на млечните жлези и сърдечно-съдови заболявания.
Недостигът на вит. - В3, В8, А, Е, С и микроелементите-калий, цинк, селен и сяра, съчетани с животински мазнини и никотин, предизвикват сърдечно-съдови болести и увреждания на белите дробове.
Недостигът на вит. - В1, В3, В9, Е и елементите - желязо, фосфор и манган съчетани с храни от животински произход, алкохол, никотин и наркотични вещества, предизвикват болести на черния дроб, рак на червата и кожни проблеми.
Недостигът на вит. - С, F на натрий и калций, съчетани с алкохол, никотин и наркотици, предизвикват камъни в бъбреците.
Недостигът на вит. - В6, елементите - хром, цинк, манган, ванадий, калий и фосфор, съчетани със солена, люта и пържена храна, предизвикват жлъчни камъни.
Недостигът на вит. - В3, В5, С, Е, цинк и молибден, съчетани с алкохол, захар мазнини и белтъчини, причиняват диабет.
Недостигът на вит. - В1, В5, D, калий, желязо, силиций и хранителни влакнени съчетани с много белтъчини, мазнини, захар и алкохол, причиняват рак на дебелото черво и простатит.
Недостигът на вит. - Н и елементите - калий, натрий, манган и селен, предизвиква слабост и болки в мускулите.
Недостигът на вит. - А, Е, С, В5, В6, мед, селен, фосфор и калций, съчетани с много мазнини, захар, белтъчини и алкохол, предизвикват болки в ставите.
Недостигът на вит.- D, С, В9, В12, калций, флуор, цинк и мед, причиняват остеопороза, а на вит. - В1, В3, В6, С, Е, мед, селен и сяра, предизвикват артрит.
Недостигът на вит. - Е,В1, В3, В6, В9, В12, желязо, манган мед и фолиева киселина, съчетано с обилно хранене с животински мазнини, белтъчини, захар и алкохол, водят до анемия.

ВИТАМИН Д

Ултравиолетовата светлина от слънцето идва в две главни дължини на вълните – ултравиолет А (“UVA”) и ултравиолет В (“UVB”).
Мислете за UVA като за “лошото момче”, а за UVB – като за “доброто момче”, тъй като UVA прониква в кожата по-дълбоко и причинява повече вреди като свободни радикали, докато UVB помага на кожата ви да произвежда витамин Д. Погледнато технически, витамин Д не е наистина витамин сам по себе си, но може по-подходящо да се класифицира като “про-хормон”. Независимо от това, витамин Д е показал, че е решаващ при превенция от рак. Механизмите, по които витамин Д намалява риска от рак, са сравнително добре познати. Те включват усилване на апоптозата (програмирана клетъчна смърт), намаляване на метастазата и разпространение и намаляване на ангиогенезата (формирането на нови кръвоносни съдове).
Така че тук възниква въпросът, откъде да купя най-добрата витамин Д добавка? Нека си кажем истината, че повечето добавки с витамин Д са практически безполезни. Ето защо: Витамин Д в млякото и в повечето добавки е витамин Д2 и е синтетичен. Витамин Д2 също се нарича “ергокалциферол”. Това не е формата на витамин Д, от която се нуждаете, за да се предпазите от рак и дегенеративни болести. Формата на витамин Д, от която се нуждаете, е витамин Д3 (или “холекалциферол” - във Форевър калций е този вид) и се произвежда от UVB лъчите на слънчевата светлина. Ето защо слънчевата светлина е “най - достъпното борещо се с рака средство на света”, освен това е и БЕЗПЛАТНО.
Нужното време за излагане на слънце е от 15 до 30 минути на ден. Оптималното време за UVB производство на витамин Д е около средата на деня, когато съотношението на UVB към UVA е най-голямо и необходимото време за излагане е най-кратко. Обаче това работи само когато слънцето е достатъчно високо. По време на зимните месеци често е невъзможно да се произведе някакъв витамин Д от слънчева светлина, в зависимост от това колко на север живеете.
Но НЕ ви се иска да изгаряте! Ако ще сте навън на слънчевата светлина за продължителни периоди от време, трябва да предпазите кожата си от изгаряне. Гелът с алое е естествен слънцезащитен крем, а също помага при лекуване на слънчево изгаряне.
Изследователи от Белгия изглежда са първите, показали, че витамин Д понижава С-реактивния протеин (CRP), мярка за възпаление в тялото при критично болни пациенти. CRP се повишава, когато има възпаление в тялото и хроничното възпаление е рисков фактор за много състояния, включително коронарна болест на сърцето, диабет и рак.

Коензим Q10

Коензим Q10 (Со Q10, витамин Q10, убихинон) са все наименования на едно и също вещество, което е отдавна познато в биохимията.

Коензим Q10 е нормална съставка на човешкия организъм. Синтезира се в черния дроб на всички бозайници и голяма част от гръбначните животни, открива се и в растенията, но в незначителни количества. По същество Co Q10 е мастноразтворим витамин и се резорбира в тънките черва под формата на водоразтворими мицели заедно с другите мастноразтворими витамини и хранителни мазнини. Този процес е в тясна зависимост с жлъчната секреция.

Намаляването на Co Q10 с 25% в кръвта на човек води до възникването на различни заболявания, а концентрация под 50% е недопустима, защото води до летален край. Доказано е, че убихинонът започва да се снижава нивата си след 20-годишна възраст на индивида. Над 50-годишна възраст вече е наличен понижен синтез, чието ниво е строго индивидуално. Следователно намалява съществено ефективността на имунната система. Понижена е резистентността към различни заболявания с инфекциозен и неинфекциозен характер, понижен е противотуморният имунитет. Промените са закономерен резултат от процеса на стареене.

Не съществува диета, която да осигури достатъчен внос на коензим Q10. В най-големи количества той се открива в храните с животински произход – меса, черен дроб, риба, но концентрациите са много ниски, което означава консумацията на огромни и непосилни за храносмилателната система количества. Това налага прием на пречистен концентрат коензим Q10 в подходяща перорална форма.
Ако в тялото нямаме достатъчно количество Со Q10 това може да доведе до недостатъчност на сърдечно-съдовата функция, хипертония и много други заболявания, включително и диабет. Со Q10 е субстанция, подобна на витамините. Той много прилича на витамин Е, но има значително по-силни антиоксидантни свойства. Той е катализатор, който ускорява и насочва определени биохимични процеси и регулира енергетичните процеси. Той задвижва и управлява митохондриите – малките “енергетични станции” на нашите клетки, където АТР/аденозинтрифосфат/ - молекулите/горивото на тялото/ се произвежда от храната. 
В случаите на различни заболявания на сърдечния мускул/кардиомиопатия/ пациентите имат много малък шанс за 5-годишна преживяемост, освен ако не им се направи скъпата сърдечна трансплантация. В САЩ подобна операция струва 150 000 долара. За щастие обаче има и друго разрешение на този проблем. Много изследователи от различни страни независимо един от друг са потвърдили ценността и безопасността от приложението на коензим Q10. В края на 80-те години на миналия век, д-р Пер Лангсойен от Темпъл, Тексас е анализирал данните от 806 пациенти, страдащи от сериозни заболявания на сърцето и открил, че употребата на коензим Q10 довела до значително подобрение на тяхното състояние. Според неговото изследване, всички форми на кардиомиопатия добре се повлияли от приложението на коензим Q10. По-късно италиански учени съобщили, че състоянието на 80% от 1100 пациента със сърдечносъдови заболявания, се подобрило след приема на коензим Q10. На симпозиум, посветен на коензим Q10 в Рим през 1990, д-р Джуди е съобщил резултатите от своите изследвания. Той давал 100 мг Co Q10 дневно на пациенти, прекарали инфаркт на миокарда. В експерименталната група имало 180 пациенти с четвърти функционален клас и сериозни симптоми. Тази група била разделена на подгрупи от по 90 пациента. Първата група била лекувана само с традиционните лекарства, а втората – получавала и 100 мг коензим Q10 дневно. В течение на годините много от пациентите от двете групи починали, но честотата на смъртните случаи била по-висока в първата група, като след шест години всички били мъртви. По това време 36% от пациентите от втората група, получавали коензим Q10, били все още живи. Тези пациенти имали значително подобрение на състоянието още след първите 12 месеца лечение. Капацитетът на сърдечно-съдовата система се увеличил и склонността към инфаркт се намалила. Според същия доктор тези дълготрайни ефекти недвусмислено показват, че сърдечната недостатъчност, склонността към инфаркт и заболяванията на сърдечно-съдовата система, може да се дължат не само на хипертонията или исхемичните промени, но и на хроничния недостиг на коензим Q10.
Много хора страдат от високо кръвно налягане/хипертония/. На пазара съществуват много антихипертензивни препарати, които обаче, освен предназначението си, инхибират функцията на ензимите, стимулирани от коензим Q10. Това пречи на адекватното енергетично снабдяване на клетките в тялото. Следователно, при приемането на бета-блокери липсата на коензим Q10, трябва да бъде компенсирана чрез внасянето му. Така е възможно да се избегнат нежелателните ефекти на бета-блокерите, включително и намаляване на миокардния капацитет, лесната уморяемост и неразположението.
В Япония коензим Q10 се използва предимно за лечение на сърдечни заболявания и хипертония, но се дава и за укрепване на имунната система, за защита на лигавицата на стомаха и дванайсетопръстника, ускоряване зарастването на язвените лезии. Коензим Q10 има положителен ефект при алергии, астма и заболявания на дихателната система. Той се прилага в лечението на шизофрения и болестта на Алцхаймер. Добри резултати са постигнати при забавяне процесите на стареене, множествена склероза, лечение на затлъстяване, кандидози (инфекции, причинени от Candida albicans), пародонтоза, диабет.

Допълнителното приемане на коензим Q10 има благотворен ефект върху състоянието на някои болни от мигрена. Изследва се и приложението му като лекарство при рак и за облекчение на страничните ефекти от лечението на рака. Последните изследвания показват, че коензим Q10 би могъл да действа като важен антиоксидант в тялото и мозъка. Някои от тези изследвания показват, че коензим Q10 би могъл да предпазва мозъка от невро-дегенеративни болести като Паркинсон и също така от вредните странични ефекти на преминала исхемична атака (удар) в мозъка.
Коензим 10 има решаваща роля за функционирането на имунната система и за забавяне процесите на стареене. Според изследвания, проведени в института в Ню Ингланд, коензим Q10 се оказал полезен при намаляване смъртността, при експериментални животни, заразени с рак и левкемия. В клиничните тестове коензим Q10 намалил честотата и тежестта на нежеланите ефекти на химиотерапията.
В края на 1994 година списанието AIDS Weekly съобщило, че според канадски учени, процесът на програмираната клетъчна смърт /апоптоза/, свързан с дегенеративните заболявания и СПИН, може да се подтисне с приемането на коензим Q10.
Не са установени противопоказания при допълнителен прием. Няма сведения за отрицателни ефекти от приложението на CoQ10 дори в дози, надвишаващи 500 мг дневно.

Полезното действие на коензим Q10 настъпва бавно, 2-3 седмици след началото на приема. Тези, които чувстват подобрения само няколко дни след първоначалната употреба, най-вероятно са имали много голям дефицит на коензим Q10. След 50-годишна възраст се препоръчва поддържаща доза от 10-30 мг дневно за дълъг период от време, за да се преодолее дефицитът на Co Q10.

ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА В МИКРОКОЛИЧЕСТВА 
Витамини и минерали
Хранителни вещества и дневни дози за поддържане на добро здраве

Хранителните вещества, описани по-долу, се препоръчват за поддържане на добро здраве. Дозите, които са дадени тук, са за възрастни и за деца с тегло над 45 килограма. На дете с тегло между 30 и 45 килограма трябва да се дава ¾ от дозата за възрастни, а при деца с тегло под 30 килограма и над 6 години трябва да се дава половината от дозата за възрастни.
Витамини Дневна доза
А каротиноиден комплекс с бета – каротин 5 000 – 25 000 Е Витамин В1 /тиамин/ 50 – 100 мг Витамин В2 /рибофлавин/ 15 – 50 мг Витамин В3 /ниацин/ 15 – 50 мг Витамин В5 /пантотенова к-на/ 50 – 100 мг Витамин В6 /пиродоксин/ 50 – 100 мг Витамин В12 200 – 400 мкг Биотин 400 – 800 мкг Холин 50 – 200 мг Фолиева киселина 400 – 800 мкг Инозитол 50 – 200 мг Парааминобензоена киселина 10 – 50 мг Витамин С 1000 – 3 000 мг Биофлавоноиди/смесени/ 200 – 500 мг Хесперидин 50 – 100 мг Рутин 25 мг Витамин Д3 /холекалцеферол/ 400 Е Витамин Е / де-алфа-токоферол/ 400 - 600 Е Микрограмът е 1/1000 от милиграма.
Витамин К / използвайте природни източници като люцерна, зелени листни зеленчуци/ 100 – 500 мкг Есенциални мастни к-ни – Омега3 Според нуждите 
Минерали
Бор /пиколинат или цитрат/ 3 – 6 мг Калций /цитрат, аскорбат или малат/ 1500 – 2000 мг Магнезий 750 – 1000 мг Хром /пиколинат или полиникотинат/ 150 – 400 мкг Мед 2 – 3 мг Йод /биологично-активен/ 100 – 225 мкг Желязо /глюконат, фумарат, цитрат или аминокиселинен хелат/ 18 – 30 мг
Манган 3 – 10 мг Молибден/аскорбат, аспартат или пиколинат/ 30 – 100 мкг 
Калий /цитрат/ 100 – 500 мг Селен 100 – 200 мкг Ванадий /сулфат/ 200 мкг – 1 мг Цинк 30 – 50 мг
Добавки по избор/необходимост/
Хондроитин сулфат Според нуждите Коензим Q10 30 – 100 мг Чесън Според нуждите Гингко билоба Според нуждите Глюкозамин сулфат Според нуждите Лецитин 200 – 500 мг Лутеин/ликопен Според нуждите Кверцетин 70 – 140 мг Зеаксантин 90 мкг Пектин 50 – 100 мг Фосфатидил холин, фосфатидил серин, пикногенол или екстракт от гроздово семе, силиций, соеви изофлавони, супероксид дисмутаза – според указанията на опаковката
Когато се стремите да коригирате недостиг на витамини или минерали, трябва да знаете, че хранителните вещества действат синергично. Това означава, че има съвместна активност на някои витамини и минерали, които изпълняват ролята на катализатори, подпомагащи абсорбцията и асимилацията на други витамини и минерали. Коригирането на недостига на един витамин или минерал изисква добавянето на други, а не просто приемане на този, който е в недостатъчно количество. В следващата таблица е посочено кои витамини и минерали са необходими за коригиране на различните видове недостатъчност.
Витамини Добавки необходими за усвояването им
Витамин А - Холин, омега3, цинк, витамини С,Д и Е Витамин В-комплекс - Калций, витамини С и Е Витамин В1 /тиамин/ - Манган, витамин В-ком, витамини С и Е 
Витамин В2 /рибофлавин/ - Витамин В-комплекс, витамин С Витамин В3 /ниацин/ - Витамин В-комплекс, витамин С 
Витамин В5 /пантотенова/ - Витамин В-комплекс, витамини А,С и Е Витамин В6 /пиридоксин/ - Калий, витамин В-компл., витамин С Биотин - Фолиева к-на, В-компл.,витамини В5,В12 и С Инозитол - Витамин В-компл., витамин С Холин - Витамин В-компл.,холин, фолиева к-на 
Пара аминобензоена Витамин В-комплекс, фолиева к – на, киселина - витамин С Витамин С - Биофлавоноиди, калций, магнезий Витамин Д - Калций, холин, омега3, фосфор, витамини А и С Витамин Е - Витамин А, селен, омега3, манган, витамин В1, инозитол, витамин С Есенциални МК – Омега3 - Витамини А, С, Д, и Е
Минерали Добавки необходими за усвояването им
Йод - Желязо, манган и фосфор Калций - Бор, омега3, лизин, магнезий, манган, фосфор, витамини А,С,Д и Е Магнезий – Калций, фосфор, калий, витамин В6, витамини С и Д 
Манган – Калций, желязо, витамин В-комплекс, витамин Е 
Мед - Кобалт, фолиева киселина, желязо, цинк Натрий - Калций, калий, сяра, витамин Д Силиций - Желязо, фосфор Сяра - Калий, витамин В1, витамин В5, биотин Фосфор - Калций, желязо, манган, натрий, витамин В6 
Цинк - Калций, мед, фосфор, витамин В6
Има някои фактори, които трябва да вземете предвид, когато приемате добавки. Антибиотиците нарушават равновесието на нормалната чревна флора, необходимо за производството но витамин К, който пък е нужен за нормалното кръвосъсирване и здравината на костите. Употребата на кафе и/или съдържащи кофеин безалкохолни напитки може да наруши метаболизма на калция. Аспиринът може да раздразни чревния тракт и да причини кървене. Той може също така да наруши абсорбцията на витамините от групата В и витамин С. Аспиринът ликвидира добрите ейказаноиди.

Хормони, ендокринна система, хомеостаза

Хормоните са биологично активни вещества, които се синтизират в специални организмови образувания, наречени жлези с вътрешна секреция. Съществуват и така наречените тъканни хормони, образувани в тъканите на някои органи. На днешно време местата на хормоналната синтеза се разширява с мозъка и по специално с някои негови неврони, както и с определени клетки, например белите кръвни клетки. Според едно определение хормоните са химически съединения, действащи в много малка концентрация, по правило на отдалечено место от тяхното образуване, но това не винаги е така. Пренасянето им се осъществява посредством кръвоносната система до клетки притежаващи рецептори, към които те се свръзват, предизвиквайки съществена промяна в тяхната функция. Известна част от познатите ни хормоните или съединения с много близка структура до тях, могат да бъдат открити не само в животинското царство но и в растителното. От друга страна едни и също хормони са представени в различни животински видове, даже в такива стоящи на относително ниско еволюционно развитие. Някои от хормоните могат да имат доста продължително действие, като например тези поддържащи бременността, докато други регулират процеси с кратковременна продължителност. Ключовите думи отнасяща се до действието на всички хормони всъщност са регулация и комуникация.
В зависимост от химическия си състав хормоните могат да бъдат стероиди – естрогени, андрогени, прогестерон, кортизол, деривати на липидите – простагландини, тромбоксан, деривати на аминокиселините – от триптофана се образува серотонини и мелатонин, от тирозина – допамин, норепинефрин, епинефрин, трийодтиронин, тироксин и полипептиди – инсулин, растежен хормон, тиротропин рилизинг хормон.
Хормоните се пренасят от едно място на организма до друто предимно чрез кръвообръщението, по хемокринен път. След синтезирането им в клетките те нроникват в междуклетъчното пространство, а от там попадат в капилярите. При паракринното им разпространение, хормоните след като напуснат продуциращите ги клетки, посредством междуклетъчните цепки достигат до други клетки, разположени в непосредствена близост и оказват своето влияние върху тях. Противоположно на хемокринната секреция, при която хормонът се разрежда многократно в кръвта, при паракринния тип хормоните действат върху клетките в много висока концентрация. Подобна е ситуацията и при автокринната секреция, при която хормонът оказва влияние върху самата клетка, която го е синтезирала. В този случай имаме форма на саморегулация. Редица хормони се образуват от невроните, които понякога ги секретират направо в капилярите, тъй като техните израстъци завършват непосредствено до ендотелните клетки на капилярите. Този тип секреция е наречена неврокринна. В други случаи хормонът попада в междуневроналните синапси, където изпълнява функцията да пренася информацията от един неврон на друг. Частен, но не изолиран случай е солиносекрецията. При нея хормонът се излива в бронхите, червата, урогениталния тракт или в други тръбести кухинни органи. Някои хормони, както и други биологично активни субстанции, се разпространяват в организма не само по един начин, а по комбинация от няколко. 
Като правило пептидните хормони и хормоните-дериватите на аминокиселините са устойчиви след попадането им в кръвта, за разлика от стероидите например. Тези хормони, които деградират сравнително бързо, след като навлезнат в кръвоносната система, се свързват към протеините на кръвта, предимно албумините. Тази връзка не е здрава и трайна, но все пак ги предпазва известно време от влиянието на ензимите, които ги разлагат. Някои хормони образуват по-стабилна връзка със специфични протеини на кръвта като например кортизола към транскортина или яйчниковите хормони и тестостерона към кръвен глобулин свързващ половите хормони. Подобни белтъци са наречени транспортни. Когато даден хормон е свързан с белтък, докато се намира в тази комплексна форма той е биологически неактивен. Понякога над 95 % от цялото количество на хормона в кръвообръщението е свързано към протеините. С този механизъм се обяснява факта, че независимо от временното многократно увеличение на хормоналното ниво, например на естрогените по време на бременността, повишеното ниво не оказва вредно влияние. В зависимост от физиологическото състояние и организмовите потребности, връзката между хормона и протеина може да се разруши и известна част от хормона да се отдели като свободна, биологично активна форма. От изложеното става ясно, че комплекса протеин-хормон представлява резервен пул, от който при нужда може да се черпи необходимото количество хормон. Фактически регулаторния механизъм е много сложен, тъй като капацитета на свързването зависи от нивото на свързващите протеини, а тяхната концентрация е ензимно зависима. Отсъствието на определен ензим или недостатъчната му функция може да предизвиква сериозни ендокринни разстройства. 
Хормоните не могат да действат направо на клетките и да променят тяхната функция без наличието на някаква ефекторна система. Тази роля се играе от рецептори, разположени на различни места в клетките. Само там, където съществуват рецептори, хормоните могат да оказват влияние. Рецептори могат да бъдат локализирани в клетъчните мембрани, в цитоплазмата или в ядрото на клетките и съответно се наричат мембранни, цитозолни и ядрени, като техния брой, само при една клетка може да бъде няколко дестки хиляди. Рецепторът представлява голяма белтъчна молекула, способна при определени условия да променя конфигурацията си. Първоначалната стъпка е обратимото свързване на свободна, не свързана към протеините на кръвта хормонална молекула към високо афинитетна рецепторна молекула. Свързването е последвано от специфични интрацелуларни промени. Става ясно, че функцията на хормона е като на сигнална молекула, която е в зависимост от наличността на рецептори в необходимото количество и качество по клетките. Промени в рецепторния апарат или в тяхната функция играе роля при възникването на ендокринологични страдания. Когато хормоналната молекула е сравнително малка, тя може да проникне през мембраните на клетката и на ядрото й и да се свърже с нуклеарните рецептори. В други случаи, когато молекулата е голяма, тя не може да премине през мембраната и тогава се свързва към мембранните рецптори. Свързването предизвиква конформационни промени в молекулата на рецептора, сигнализиращи вторичните посредници на сигнала вътре в клетката, които на свой ред усилват, намаляват или въобще модулират някоя от характерните клеткъчни функции.
Особен интерес представлява регулацията на хормоналното действие. Както видяхме то зависи не само от количеството на съответния хормон в кръвообръщението, но също и от състоянието на рецепторите. Редица хормони способстват за увеличаване или намаляване броя на рецепторите, с които те се свързват. Най-простият начин е когато хормона се свързва трайно към рецепторите си, постига се усилване на функцията, но поради отсъствие на повече свободни рецптори в клетката, към които да се свържи, по-голям ефект от вече достигнатия не може да се получи. Хормоните могат пряко да съдействат на клетъчно ниво за увеличена синтеза на тяхните рецептори или за намаление на броя им, като по този начин се постига съответно повишаване или намаляване на тяхното действие. Допълнително те могат да оказват влияние върху начина за предаване на сигнала след образуване на хормон-рецепторния комплекс. Очевидно е, че регулирането на хормоналното действие е извънредно сложно и мултифункционално. Често пъти то зависи не толкова от самия хормон, колкото от състоянието на рецепторите.
За да прекъсне действието на хормона, молекулите му трябва да бъдат дезактивирани и отстранени от рецепторите. В зависимост от естеството на хормона съществуват няколко начини за прекратяване на въздействието им. Стероидните хормони най-често биват разлагани по ензимен път в черния дроб. Друг способ е превръщането им в глюкороноидати или сулфати, намаляващи тяхната активност или трансформирането им в друг клас хормони или активни биологични съединения. Дериватите на липидите обикновенно са неустойчиви. Така например еднократното им преминаване, посредством кръвообръщението, през белия дроб води до пълната им деградация. По-голямата част от пептидните хормони са подложени на пептидазните ензими, които разцепват молекулата им. Пептидазите са специфични по отношение на местата на действие, но не притежават специфичност по отношение вида на пептидния хормон. 
Черният дроб и бъбреците играя главната роля за излъчването на хормоните или на тяхните остатъци извън организма. Посредством фекалиите се отстраняват почти 50 % от тези субстанции. Чрез урината се излъчват около 40 %. Хормони се отделят, макар и малко в процентно отношение, посредством потта, слюнката и млечната секреция, ако такава съществува в момента. С помощта на изотопи е установено, че продукти на хормонната деградация се отделят дори в издишвания въздух. Времето необходимо да бъде разградено половината количество от синтезиран хормон се нарича биологичен полуживот на съответния хормон. Продължителността на биологичния полуживот на този вид активни съединения е много кратък, обикновенно само няколко минути и рядко надхвърля 20 минути, предимно при хормоните от биологичен произход. 
Синтезата на хормоните е най-общо казано под контрола на гените. Те съхраняват информацията необходима за свързването на аминокиселините в съответната пептидна структура, ако се касае за хормон с белтъчна конфигурация. Информацията се съхранява в молекулите на ДНК и зависи от последователността на свързаните нуклеотидни бази. Тъй като тези гени определят структурата на хормона те се наричат структуриращи гени. Освен тях същствуват и регулиращи гени. Те от своя страна контролират генната активност и следователно количеството на синтезирания хормон. Повечето хормони имат не пептиден произход. За да се осъществи тяхната синтеза са необходими съответните ензимни системи. Както е известно ензимите имат белтъчен характер, но тяхното образуване също се намира под контрола на гените. Отсъствието или мутацията на ген, включен в хормоналната регулация води до отклонения в генната експресия и до значителни ендокринни смущения.
От еволюционна гледна точка е интересен въпросът на кое ниво от развитието на живите организми се появяват хормоните Тъй като хормоните традиционно са били свързвани с жлезите с вътрешна секреция, а подобни органи, като отделни структури, се появават едва при гръбначните, то естествено е било предположено, че този тип регулация е характерен само за тях. От друга страна невротрансмитърите, някои от които също са хормони, би трябвало да се появат заедно с формирането на древните нервни системи, например при хидрата. Допълнително откритието, че клетките на раковите разраствания могат да синтезират хормони, особено когато новообразуванието е от ендокринен произход, навежда на предположението, че може би хормоналната секреция не трябва непременно да се свързва с наличието на жлези с вътрешна секреция. Представлява интерес фактът, че още през средата на миналия век е открита в мозъчното образувание на мухите месерки инсулиноподобно вещество, което регулира въглехидратната обмяна при тези инсекти. Не много отдавна бяха открити рецептори за инсулин, подобни на тези при човека и във винените мушици. Много голямо разнообразие от хормони, характерни за бозайниците, бяха доказани в екстракт от гъби, бактерии, отглеждани в различен тип хранителни среди и много други едноклетъчни еукариотни организми. Растителните организми, като спанак, люцерна, тютюневи растения, храсти и дървета също съдържат подобни хормони, до скоро считани характерни само за висшия животински свят. Доказано е наличието на единични молекули, еднакви с белтъчните молекули свързващи хормоните в кръвта на бозайниците, при едноклетъчните молекули, които очевидно играят ролята на рецепторни механизми. Предполага се същствуването на хормони за междуклетъчна комуникация при едноклетъчни от един и същ вид. Лесно можем да достигнем до заключението, че хормоните и рецепторите за тях са филогенетично много древно средство, използвано за интрацелуларна и междуклетъчна комуникация при едноклетъчни и многоклетъчни, както в растителното, така и в животинското царство.
Друг важен аспект за действието на хормоните и на ендокринната система като цяло е, че те участват в протичането на организмовите биологични ритми – осцилации с период вариращ от няколко минути до цяла година. Ендокринните ритми са ендогенни, ако се зараждат и протичат в системата, в която се проявяват. Екзогенните ритми се предизвикват от периодични влияния на околната среда. Най-често срещани, а и най-важни са циркадианните ритми, чийто период е с продължителност около 24 часа. По-късите ритми от едно днонощие се наричат ултрадианни, а по-дългите – инфрадианни. Пулсативното отделяне на някои хормони от синтезиращите ги жлези, като например фоликулостимулиращият хормон от хипофизата, са с ултрадианен ритъм. Инфрадианна ритмика притежават хормони включени в осъществяването на репродуктивните функции.
В основата на мозъка, в специална вдлъбнатина на черепната основа се намира жлеза с вътрешна секреция наречена хипофиза, която играе централна роля в регулацията на синтезата и секрецията на много други хормони. Хипофизата притежава три дяла. Предният дял е най-развит и голям. В него се образуват следните хормони: 
1 пролактин – стимулира синтезата на млякото по време на лактация и участва в регулирането на много други функции, където ролята му е второстепенна
2 хормон стимулращ щитовидната жлеза – поощрява синтезата на тироксин
3 растежен хормон – стимулира общия растеж на организма
4 адренокортикотропен хормон /АКТХ/ – стимулира синтезата на полови стероиди, минералкортикоиди и глюкокортикоиди от кората на надбъбречната жлеза
5 лутеинизиращ хормон – индуцира появата на овулация и стимулира синтезата на хормони в яйчника /естрогени и прогестерон/ и тестиса /тестостерон/
6 фоликулостимулиращ хормон – поощрява развитието на фоликулите в яйчника и протичането на сперматогенезата в тестиса
Междиннният дял на хипофизата е най-малък и с напредване на възрастта изчезва. Задният дял по-скоро прилича на резервуар, от където се складират два хормона – окситоцин и антидиуретичен хрмон. За да бъдем точни, трябва да посочим, че тези два хормона се синтезират в хипоталамуса, а от там по нервен път се транспортират до задния хипофизен дял. При получаване на нервен сигнал от някоя част на мозъка, чрез хипоталамуса сигнала се предава по нервни влакна до задния дял, от където съответния хормон попада в кръвообръщението.
Фактически хипоталамуса играе главна роля не само по отношение секрециата на хормоните от задния дял на хипофизата, но също и на тези от предния дял. Регулацията на синтезата, а след това и на постъпването им в кръвта, се осъществява чрез рилизинг /освобождаващи/ или инхибиращи хормони, синтезирани в мозъчните ядра на хипоталамуса, които чрез специално портално кръвообръщение свързващо хипоталамуса и хипофизата, достигат до последната и оказват ефекта си. Така например, отделянето на лутеинизиращия и фоликулостимулиращия хормон се контролира от гонадотропин рилизинг /освобождаващия/ хормон, това на адренокортикотропния хормон от кортикотропин стимулиращия хормон и пр. Поради главната роля на хипоталамуса и хипофизата в регулиране дейността на много други жлези с вътрешна секреция, на днешно време се възприема съществуването на хипоталамо-хипофизарна регулираща система.
Друга много важна жлеза с вътрешна секреция е щитовидната жлеза, намираща се на предната страна на шията, имаща формата на пеперуда, чийто крила са разположени странично на трахеята. Тя отделя в кръвообръщението два хормона - тироксин /Т4/ и трийодтиронин /Т3/. Нейната функция, както бе посочено, се намира под контрола на хипоталамуса, който чрез тиреотропин стимулиращия хормон регулира дейността й. Йод съдържащият хормон тироксин взима участие в метаболитните процеси и растежа на организма. Недостатъчност на хормона в млада възраст води до намалена протеинна синтеза, смущения във въглехидратната обмяна, понижена телесна температура, забавени реакции и изоставяна в умственото развитие, известно като кретенизъм. При понижено съдържание на йод в храната и водата за пиене концентрацията на тироксина се понижава, водещо до появата на заболяване известно като гуша. Известни са случаи когато теглото на разрастналата се жлеза може да надмине 5 килограма. Известни са и обратните случаи – когато продукцията на хормона е по-голяма от необходимото. Подобно състояние предизвиква бърза загуба на телесно тегло, нервност и повишена раздразнителност. 
На горния край на щитовидната жлеза се намират четири малки телца наречени паратиреоидни жлези. Заедно с щитовидната жлеза те контролират обмяната на калция, който е от много голямо значение за организма. Когато нивото на калция в кръвта се повиши,телцата секретират калцитонин, усилващ отлагането на елемента в костите, а когато концентрацията му се намали - се отделя паратиреоиден хормон, водещ до излъчване на калции от костите в кръвта. Човешкият организъм не може да преживее при отсъствието само на два хормона. Единият от тях е паращитовидният, с което се потвърждава жизненото значение на правилната калциева обмяна. Другият хормон е алдостерон, синтезиран в надбъбречните жлези, разположени в дебела мастна обвивка на горните краища на бъбреците. Впрочем, тези жлези образуват и други хормони.
Надбъбречните жлези се състоят от централна част – медула и коров или кортикален слой. В централната част се синтезират два хормона с близко действие - адреналин, който на днешно време е по-известен с новото си име – епинефрин и норепинефрин. В случай на внезапна изненада, страх, възбуда, агресивност или поява на физическа заплаха, двата хормона се излъчват в повишено количество. В резултат сърдечният и дихателен ритъм се ускорява, съдържанието на кръвната захар се повишава, а кръвният поток се отклонява от стомашната област и червата към мускулатурата. Мускулите получават повече кислород и енергитични съставки. Описаните промени са основната компоненти на така наречения стресов синдром, чрез който се повишава възможността за по-успешна отбрана, нападение или бягоство при опасност. Кората на надбъбречната жлеза отделя три групи стероидни хормони, които са близки по химичен строеж. Главния представител на глюкокортикоидите е кортизолът. Той ускорява обмяната главно на въглехидратите, но също и на белтъците и мазнините. Първоначално хормонът активира телесните депа, където тези вещества се съхраняват, поощрява бързата поява на глюкоза, включително повишаване на нивото й в кръвта и по-доброто снабдяване на тъканите с кръвна захар, включени в протичането на стресовия синдром. Второ основно, много важно действие на кортизола е, че той има противовъзпалителен ефект. Прилага се успешно при артрити, алергии и всички страдания, сврзани с възпаления на тъканите.
Минералкортикоидните стероидни хормони, които кората на надбъбречните жлези синтезира са жизнено важни, като най-значимия от тях е алдостеронът. Заедно с другите минералкортикостероиди те поддържат хомеостазата на организма, регулират водната обмяна, способстват за задържането на натрия в организма и отделянето на калия с урината. Третата група хормони на надбъбречния кортекс са половите сткероиди. Те не се отличават от тези, които могат да се срещнат при мъжките и женски организми, образувани от яйчниците и тестисите, но се образуват в значително по-ниски количества.
Останалите важни ендокринни жлези и хормони, характерни за бозайниците, включително и хората, са посочени при разглеждане протичането на други значими биологични процеси, поради което няма да спираме вниманието си върху тях в настоящия раздел. Към тях спадат мелатонинът на епифизата, инсулинът на задстомашната жлеза и хормоните на тетисите и яйчниците.
Животинските организми и особено висшите, като бозайниците, имат две главни координиращи системи – ендокринната и нервната, които функционират заедно. Нервната система, използваща електрически сигнали осигурява постоянна и бързо действащата координация, докато ендокринната е базирана на химическа сигнализация и се отнася до регулацията на сравнително бавно притичащи физиологични процеси. Двете системи си взаимодействат по такъв начин, че поддържат постоянното адаптиране на организмовиите функции към непрекъснато променящите се условия на околната и на неговата собствена вътрешна среда. Нервната и ендокринната системи контролират хомеостазата, поведението, настроението, а също ифункцията на другите системи на организма. Ендокринната система може да функционира и реагира самостоятелно, но по-често действието им е интегрирано. Двете системи притежават характеристики, които в значителна степен се припокриват и накратко се изразяват в следното:
6 както за нервната, така и за ендокринната система секрецията е важна отличителна черта и възможност за реагиране при дадена ситуация
7 клетките на ендокринната система, както и невроните могат да генерират електрически потенциали и да се деполаризират, биологично явление, което ще бъде разяснено в следващата глава
8 в различни случаи едни и същи химически субстанции могат да играят ролята на хормони и на нервотрансмитъри – вещества, предаващи нервния сигнал
9 механизъмът на биологичното действие както на хормоните, така и на нервотрансмитърите изисква наличието и взаимодействието им с рецептори в съответните клетки
Взаимовръзките между ендокринната и нервната системи при реагирането им към стимулите и активиращите ги въздействия, могат да протекат под няколко форми:
10 въздействията от околната среда могат първоначално да бъдат възприети от нервната система, която предавайки сигнала, да възбуди ендокринен отговор в съответната подходяща жлеза
11 аксоните на някои неврони завършват в стените на капилярите, където ако бъдат стимулирани изливат секрета си, под формата на нервотрансмитъри. Тази хибридна форма е наречена нервноендокринна, а сигналните молекули – неврохормони.
12 Редица сигнали могат да предизвикат едновременен отговор в нервната и ендокринната система 
Регулиране скоростта на синтезата и секрецията на хормоните е под контрола предимно на така наречената система на обратните връзки. Обратната връзка се включва и задейства регулаторен механизъм, вследствие изменение в контролираната система, при която компенсиращ механизъм предизвиква промени в обратна посока на изменението. След обилно хранене, особено ако е богато на въглехидрати, съдържанието на кръвната захара – глюкозата се увеличава над нормата. В резултат задстомашната жлеза отделя инсулин, който стимулира клетките на черния дроб и мускулите да изтеглят от кръвообръщението глюкозата и да го натрупат под формта на запас от гликоген. По-късно през деня, вследствие задоволяване на непрекъснатите енергетични нужди на организма, нивото на захарта в кръвта се намалява, което пречи на нормалната работа на важни органи като мозък, черен дроб, мускули и пр. Тогава, също от панкреаса, се отделя друг хормон – глюкагон, предизвикващ освобождаване на гликогена от чернодробните клетки, до тогава до когато нивото на захарта в кръвообръщението достигне нормалното си съдържание. По този начин при здравия човек, благодарение на механизма на обратната връзка, посредством двойката хормони, концентрацията на въглехидратите в кръвния поток се поддържа постоянна. Изменията в количеството на хормоните в организма е непрекъснато под контрола на обратните връзки.
Специално при ендокринната система обратните връзки могат да бъдат положителни и негативни, прави и обратни, къси и дълги. Положителни са когато стимулират синтезата и секрецията на съответния хормон, а негативни – когато ги подтискат. Пример за положителна връзка е адренокортикотропният хормон, излъчен от хипофизната жлеза. След като достигне кората на надбъбречните жлези, той предизвиква усилена синтеза и отделяне в кръвообръщенито на редица хормони в това число и на кортизол. Вследствие включването на тази връзка концентрацията на кортизола в кръвта рязко се повишава. Права връзка между жлезите с вътрешна секреция имаме тогава, когато влиянието се упражнява от по-високо разположена към находящо се на по-ниско ниво ендокринно обрзувание. За модел се взима изправения човешкият организъм, при който хипоталамуса е най-високо, под него е хипофизната жлеза, още по-ниско е щитовидната, под нея надбъбречните, а още по-ниско са разположени половите жлези. Хипофизата по пътя на права връзка може да оказва влияние върху яйчниците, докато въздействие на тестисите върху хипофизата ще бъдат по механизма на обратна връзка, тъй като те са разположени по-ниско от хипофизата.
В организма на бозайниците има оформени няколко ендокринни оси, по протежение на които са разположени жлези, функционално взаимосвързани и оказващи си различни влияния. Подобна ос е хипоталамо-хипофизарно-гонадната /яйчници и тестиси/ или хипоталамо-хипофизарно-надбъбречната. Когато влиянието е между две съседни жлези подразбираме, че се отнася до къса връзка, а когато се прескача ниво, на което има разположена жлеза от същата ос – определяме взаимоотношението като дълга връзка. Повишената секреция на кортизол подтиска активността на хипофизата по отношение отделянето на АКТХ и на хипоталамуса за излъчването на кортикотропин рилизинг хормон по пътя съответно на къса връзка и дълга връзка, които допълнително са обратна и негативна. 
По-специално внимание заслужава хоместазата – постоянството, стабилитета на присъщата вътрешна среда на организма. Тази й роля се постига чрез координирането, регулирането, но и интегрирането, подтискането или стимулирането, изменението и адаптирането към разнообразни, понякога опасни за съществуването на организма ситуации. Хомеостатичните механизми притежават много широк обхват на действие – молекулно, органно, организмово, например при поведението и даже участват на популационно ниво. Основният хомеостатичен механизъм функционира в системата на обратните връзки.
Необходимостта от поддържането на хомеостазата е породено от факта, че живите организми са изложени на непрекъснати промени в температурата, влажността, осветлението, наличието на вода, киселинността, състава на солите и минералите поемани през устата, наличието на достатъчно хранителни вещества и др. От друга страна варирането на условията на околната среда, в които организмите могат да преживеят, са с доста тесни граници. Едни от най-древните живи същества, появили се върху земята, са прокариотните едноклетъчни, чийто състав е бил висок процент вода, а и животът им е протичал във водна среда, от където са черпели необходимите съединения, а на по-късна фаза и газове. Остатъците от обмяната на веществата чрез дифузия също са били излъчвани в заобикалящата ги водна среда. В продължение на милиарди години животът се е развивал и усъвършенствал, но принципно основните изискванията за поддържане на живота са се запазили – водната вътрешна среда на клетката и на заобикалящото ги пространство. Даже и най-големите многоклетъчни растителни и животински организми трябва да осигурят хранителни вещства в най-широкия смисъл на думата, а също и кислород, на всяка своя клетка, независимо че повечето от тях нямат допир с околната среда, но чрез дифузия необходимите вещества и газове трябва да проникнат в тях, а непотребните да бъдат изхвърлени. При най-висшите организми са развити различни системи, които осигуряват тези условия за животи връзката с околната среда. Измежду най-важните са кръвоносната, дихателната и отделителната. Съществуват няколко типа телесни течности, характерни за телесните структури – вътреклетъчни, екстрацелуларни и най-често наличие на кръв или наподобяваща я течност. Осигуряване непроменени условия на живот вътре в клетките и на околоклетъчното пространство по отношение на химичекия и газов състав, а от там и на всички физични фактори, като температура, налягане, скорост на придвижване на кръвта и лимфата и пр. се постига чрез непрекъснато поддържане на хомеостазата –постоянство, неизменяеяемост на вътрешна среда.
Хомеостазата, както бе посочено, функционира благодарение на механизма на обратните връзки, осигурявана от нервно-хормоналната система. За нейното функциониране са необходими няколко компонента – рецептори, за откриване и регистриране на измененията, ефектор, който да въстанови предишното състояние, канали за връзка – хормоните и нервите и интегратор. Интеграторът е много важно звено, тъй като тук се приема информацията, тълкува се, взима се решение, което ефекторът изпълнява. Не винаги тези процеси са осъзнати. В повечето случаи системата на обратни връзки действа самостоятелно, автоматично, без нашето съзнателно участие. Терморегулацията на организмите с постоянна телесна температура е типичен пример за хомеостаза. Хипоталамуса притежава сплит от нервни клетки, известни като терморегулаторен цинтър, способен да измерва температурата на кръвта, преминаваща през мозъка. Терморецептори има разположении в кръвоносните съдове и по повърхността на тялото. При изменения в температурата, сигнала предаван по нервен път достига до хипоталамуса, където информацията се интегрира и се взима решение, изпратено също по нервен път до ефекторните органи – мускулите, които посредством механична работа да повишат температурата или потните и лойни жлези – да ускорят потоотелянето, водещо до намаление на телесната температура. По време на раждане е необходимо мускулните маточни контракции да се учестят и усилят. Контракциите са първоначалния сигнал предаден от барорецепторите и нервните окончания разположени в стените на матката до хипофизната жлеза, която отделя по-голямо количество окситоцин в кръвообръщението, което на свой ред усилва контракциите, а те предизвикват ново увеличено секретиране на окситоцин. По този начин се създава позитивна обратна връзка, която кулминира с раждането и възвръщане към нормалното състояние.

Серотонин

Ключов елемент в коктейла на щастието

Всяко наше усещане - съзнателно или не, е плод на комплексни реакции, протичащи в човешкия мозък. Реакции, включващи взаимодействие между ендокринна и нервна система, в които основно участие взима серотонинът - главният "виновник" за еуфоричното ни настроение и положителната нагласа към всичко, което ни заобикаля.

Задавали ли сте си някога въпроса какво е щастие и какво ни носи то? Безпределна радост, чувство на одухотвореност и "невидими крила", които ни позволяват да летим...

Кое ни прави щастливи и къде се крие причината - в благородната постъпка на добър приятел, веселата усмивка на безгрижното детско личице или... просто блокче вкусен шоколад?

Психолозите твърдят, че щастието е тази неволева, продължаваща няколко секунди реакция на позитивно моментно изживяване, която е породена не само от близост със скъп човек и незабравимо преживяване, но и от консумацията на определени храни.

Според биолозите обаче причината се крие във вещество, изолирано през 1948 г. и познато на всички ни като "хормон на щастието". А чувството за безметежност е само малка част от действието на този хормон.

Химически поглед върху серотонина

Серотонинът е моноаминен невротрансмитер, който се синтезира в мозъка и стомашно-чревния тракт - вещество с изключително важна роля за регулирането на процесите на съня, дишането и сърдечния ритъм.

Серотонинът (или 5-хидрокситриптаминът) е изолиран и наименован в средата на миналия век от група учени: Рапорт, Грийн и Пейдж, и се среща често в редица плодове, зеленчуци и гъби.

По-късно той е клинично идентифициран, и въпреки факта, че се отделя в мозъка, където всъщност изпълнява своите функции, около 90% от "хормона на щастието" в организма се намира в храносмилателния тракт и тромбоцитите.

Хормон, получаващ се при уникален биохимичен процес

В човешкия организъм синтезът на 5-хидрокситриптамин започва с помощта на триптофан - естествен прекурсор на серотонина и незаменима аминокиселина, съдържаща се в белтъците на храната.

Несъмнено, най-добрите източници на тази аминокиселина са различните видове меса, рибата, сирената, млякото и тиквеното семе.

Синтезът на серотонин представлява изключителен биохимичен процес, започващ с превръщането на триптофан в 5-хидрокситриптофан в синтезиращите серотонин клетки, с помощта на ензима триптофан-5-хидроксилаза. След което следва декарбоксилиране на 5-хидрокситриптофан до 5-хидрокситриптамин.

Каква е ролята на серотонина в организма?

В човешкия организъм серотонинът:

изпълнява функцията на преносител на нервни импулси, подобно на норадреналина;
играе важна роля в процесите на кръвосъсирване и в дейността на стомашно-чревния тракт;
повлиява начина на хранене на индивида;
оказва влияние върху правилното функциониране на сърдечно-съдовата система, мускулите, както и някои части на ендокринната система;
играе важна роля и за психологическата стабилност на индивида, регулирайки емоциите и настроенията му;
активно участва в процесите за регулиране на денонощния ритъм на тялото, телесната температура, сексуалното поведение и чувствителността на организма, и най-вече чувството за болка, гадене и повръщане;
освен това участва и непряко в регулирането на съня, явявайки се прекурсор на хормона мелатонин;
широкото разпространение на серотонина в клетките на човешкия организъм показва неговото влияние върху огромен набор психологични и други функции на организма;
Приблизително от около 40 милиона мозъчни клетки зависят настроението, потентността, апетитът, топлообменът, паметта, познанията, отчасти сънят и дори начинът на общуване и социалното поведение на индивида.
Лошо настроение или парченце вкусен шоколад?

За съжаление времето, в което живеем, свързано с активния начин на живот, неизменния стрес, недостатъчното количество сън и в някои отношения нездравословното хранене засилват депресивните усещания.

Все по-често обаче този нарастващ проблем се среща не само при дамите, но и при представителите на силния пол.

Вярно е обаче, че причините за появата на депресия са комплексни и съвсем не се крият само в ежедневния стрес и в липсата на двигателна активност, но и в културата на хранене, както и в прилагането на редуциращи теглото режими, които напълно изключват приема на въглехидрати.

Известно е, че нервните клетки в мозъка на човек, поставен в условия на непрекъснат стрес и чести прояви на депресия претърпяват значителни промени.

Нарастващата агресивност, отрицателните емоции, импулсивността и дълбокото отчаяние неизменно са свързани с намалени нива на невротрансмитера в организма. Дефицитът на серотонин може да бъде и в резултат от недостиг на триптофан или неспособност на клетките да го синтезират.

Не е съвсем ясно дали ниските стойности на невротрансмитера са причина за възникване на депресивни състояния или вследствие на депресията се понижава синтеза на хормона.

Защото едно кръвно изследване лесно може да установи нивата на хормона, но пък те ще бъдат различни от тези в мозъка на индивида.

Шоколадът като източник на щастие

Разбира се, решение има. Това е коктейл от въглехидрати, фенилетиламини, теобромин, вкус и аромат или иначе казано - шоколад.

За да въздейства пълноценно, шоколадът трябва да бъде черен - натурален с поне 70% съдържание на какао. Доказано е, че именно той значително увеличава серотониновите нива в кръвта.

Защо това е така? Обръщайки внимание на състава на какаото, силно впечатление прави високото съдържание на въглехидрати (100 г какао на прах съдържа приблизително 37-50 г въглехидрати), а знаем, че тяхната консумация е свързана с образуването на инсулин.

В резултат на това се получава усвояване на аминокиселини от тъканите на тялото, но не и от мозъка. Изключение прави триптофанът, нивото на който остава високо след приема на въглехидрати.

Той може безпрепятствено да достигне до мозъчните клетки и впоследствие да повиши количеството на синтезирания серотонин.

Освен високо съдържание на въглехидрати, какаото е богато и на фенилетиламини, за които е известно, че са слаби антидепресанти и стимуланти, подобно на продуцираните от тялото адреналин и допамин.

Теоброминът е друг изключително лек стимулант, който присъства в състава на натуралния шоколад. Той има слабо изразено диуретично действие.

Кофеинът също участва в коктейла, благодарение на какаото. Неговата доза е значително по-малка спрямо кафето и чая.

Теоброминът, за разлика от кофеина, не повишава работоспособността, но пък стимулирайки дейността на централната нервна система, създава по-добри условия за бързо възстановяване на физическите сили на организма, когато се изисква голямо напрежение и усилен умствен труд,

Можем да обобщим, че консумацията на какао и шоколад повишава нивото на серотонин в мозъка - факт, дължащ се на високата му калоричност, малкото количество кофеин и стимулиращото въздействие на теобромина.

Добра алтернатива са бананът и ананасът, които също повишават нивата на серотонин в кръвта.

Ниски нива на хормона - причини и последствия

Ниските нива на серотонина предполагат нарастване на агресивното поведение на индивида, депресия, раздразнителен стомах, фибромиалгия, и нерядко различни нервни разтройства.

Проведени клинични изследвания показват, че индивиди от мъжки пол, намиращи се в депресивни състояния, произвеждат недостатъчни количества серотонин или пък притежават твърде малко клетки, които да използват хормона като посредник за предаване на импулсите.

Освен това, пациенти извършили криминални прояви след злоупотреба с алкохол, убийци и изнасилвачи също са с оскъдни нива на хормона в кръвта.

Друго изследване, проведено в психитрична клиника в Берлин на приблизително 70 човека, посегнали на своя живот показва, че нивото на серотонин на тези пациенти също е било сравнително ниско. След прием на лекарства, повишаващи концентрацията на хормона, психологичното състояние и тяхната самооценка значително са се подобрили.

Няма съмнение, че недостигът на моноаминния невротрансмитер може да доведе до нарушения в съня и демотивация, но далеч по-сериозен се оказва проблемът, свързан с т. нар. синдром на внезапна смърт при новородените, породен именно от този недостиг.

Според резултати от изследване, публикувано в Journal of the American Medical Association, при деца, починали без видима причина, са регистрирани сравнително ниски количества на серотонин, както и на ензима, отговорен за неговия синтез.

Същото изследване твърди, че това клинично състояние може да доведе и до усложнение при процеса на дишане.

Особено важен фактор, повлияващ нивото на серотонин, е слънчевата светлина. Именно тя блокира разграждането на невротрансмитера през лятото, докато през зимата се наблюдава обратният ефект - по време на кратките дни и дългите нощи той бързо се разгражда.

Налице е форма на депресия, наречена сезонно афективно разтройство, пряко свързана с дефицит на естествена слънчева светлина, водеща до редуциране на нивата на хормоните на щастието - серотонин и ендорфин.

Редуцираното количество естествена слънчева светлина води и до повишение на количеството на хормона мелатонин - фундаментален регулатор на цикличните ритми на човешкото тяло.

Той е отговорен за съня, телесната температура и чувството за глад, с което се обяснява и повишената нужда от въглехидрати през есента и зимата.

Серотонин и спорт

Едва ли има някой, който да не е наясно, че регулярната физическа активност подобрява настроението и добрата самооценка на индивида. Установено е, че спортът повишава концентрациите на серотонин и норепинефрин в мозъка.

Неслучайно бягането си е спечелило прозвището "еуфорията на тичащия", докато движението като цяло е изключителен лек при наличие на депресивни състояния.

Регулярното физическо натоварване "блокира" негативните мисли и значително подобрява настроението, като своевременно създава желание и мотивация за работа.

Добра алтернатива са също тренировките на чист въздух (които увеличават притока на естествена слънчева светлина и същевременно повишават нивата на хормона), аеробиката, джогингът и фитнесът.

Грижейки се внимателно за своята фигура, трябва да отбележим, че моноаминният невротрансмитер играе добра роля и за редуциране на телесното тегло чрез увеличаване нивото на триптофан.

Замислете се какво е необходимо, за да си осигурим не само добро физическо състояние, но и сравнително добро състояние на духа; на първо място можем да поставим дългите разходки и спорт на открито, съчетани с питателна и здравословна храна.

 
 

ДЕТОКСИКАЦИЯ НА ОРГАНИЗМА

Kакво представляват токсините?
Най-общо казано токсините са вид отрова, което включва всяка субстанция, която създава дразнене и/или има негативен ефект върху функциите на организма. Тези ефекти имат негативно влияние върху здравето ни и представляват стрес за функциите на органите ни. Всички ние сме изложени ежедневно на действието на токсините. Приемаме ги чрез храната и напитките и редовно се излагаме на негативното им действие. Повечето лекарства и алергени могат да създадат токсични елементи в организма ни.
За токсичност можем да говорим на две нива - външна и вътрешна. Можем да приемем токсини от външната среда чрез дишане, поглъщане, по пътя на физически контакт с тях или вътрешно, тъй като тялото ни освобождава токсини чрез нормалните си ежедневни функции. Биохимичните, клетъчните и телесни функции освобождават субстанции, които трябва да бъдат елиминирани. На външно ниво приемаме токсините чрез храната, околната среда, лекарствата. На вътрешно ниво мазнините, холестерола, свободните радикали и други молекули действат като токсини.
Тялото ни има собствена система, чрез която се освобождава от токсините и включва:
Дихателна система: бели дробове, бронхиални тръби, гърло, синуси и нос;
Гастроентерология: черен дроб,: жлъчен мехур, дебело черво и цялата отделителна система;
Уринарен тракт: бъбреци, пикочен мехур, уретър;
Кожа: освобождава токсините чрез потта, мастните жлези и сълзите;
Лимфна система: лимфните канали и лимфните възли извеждат токсините извън тялото ни.
Когато тялото ни функционира добре, то може да се справи с ежедневната изложеност на токсините. И все пак прекомерния прием на токсини или прекомерното им отделяне от тялото затрудняват организма ни в неговата ежедневна борба с тях. Същият е резултатът и от отслабването на имунната ни система, намаляването на функциите на черния дроб и бъбреците.
Тялото ни се справя с токсините като ги елиминира, неутрализира или ги трансформира. Черният дроб трансформира много токсични елементи в безопасни агенти, докато кръвта отнася отпадъчните елементи към бъбреците; черният дроб също така освобождава отпадъчни елементи в червата, където биват елиминирани. Изчистваме се от токсините чрез потенето, поради физическа активност или топлина, синусите и кожата ни също могат да бъдат допълнителен орган, спомагащ за този процес. Чрез детоксикацията се прочистваме и филтрираме токсините и позволяваме на тялото ни да концентрира енергията си върху други основни функции- по този начин повишава жизнената ни енергия, подпомага обновяването на организма, и спомага за забавянето по-нататъшна дегенерация. На умствено ниво детоксикацията прочиства съзнанието ни от негативни мисловни модели. На емоционално ниво спомага за осъзнаването и изразяването на потиснати негативни емоции и ги заменя с градивни емоционални усещания. На духовно ниво, хората усещат една нова яснота и целеустременост по отношение на живота си.
Какво включва процесът на детоксикация?
Токсините в тялото предизвикват самоинтоксикация, при която биваме отровени от субстанциите, освободени от собствения ни организъм в резултат на неправилно храносмилане и отделяне. Всички наши клетки биват засегнати. Когато токсините се акумулират в нервната система започваме да се чувстваме раздразнителни и потиснати. Когато засегнат сърцето, започваме да се чувстваме по-слаби, подпухнали - когато достигнат храносмилателната система, появява се лош дъх, когато достигнат до белите дробове. Ако тялото ни опита да освободи токсините през кожата, могат да се появят обриви и петна или изглеждаме бледи. Ако достигнат до жлезите, можем да се почувстваме изморени и летаргични без видима причина.
Човек може допълнително да улесни детоксикацията на организма чрез различни методи, които често са необходими поради забързаното ни ежедневие, което рядко ни дава възможност да се грижим правилно за себе си. Но предвид естествената същност на този процес, до голяма степен правилното отделяне на отровите зависи от начина ни на хранене и начин на живот, които могат да ограничат приема на токсини и подобряват отделянето им. Избягването на химикали от храните или други източници, полу-фабрикати, захар, кофеин, алкохол, тютюн и други спомага за този процес. Пиенето на големи количества вода и повишаването на приема на фибри, пробиотици и алое, включвайки повече плодове и зеленчуци в менюто си са стъпки в правилната посока.
Ето и някои от симптомите на самоинтоксикиране:
 Намалена яснота на мисълта.
 Алергии или непоносимост към определени храни.
 Лош дъх.
 Запек, диария, затруднено храносмилане и отделяне
 Настинки, вируси, намалена резистентност срещу инфекции
 Чести главоболия без явна причина
 Болки, които променят източника си по тялото
 Непоносимост към мазни храни
 Загуба на енергия и жизненост без явна причина
 Болки в кръста
 Сънливост и по-големи потребности от сън
 Болки в черния дроб
 ПМС, вагинални инфекции
 Кожни проблеми, обриви, пъпки, акне
 Обилно потене
Значението на фибрите
Фибрите играят основна роля за правилното функциониране на дебелото черво. Често срещаните проблеми с дебелото черво до голяма степен произхождат именно от съвременния начин на хранене, който е беден на растителни фибри . Те улесняват отделянето така, че съдържанието на червата да може да се придвижва по-лесно. Човек със здрави и нормално функциониращи черва би трябвало да отделя съдържанието им 2 или три пъти на ден
Част от ползите от детоксикирането са:
 Превенция на заболявания, особено на хронични болести
 Подобряване на физическия вид
 Повишаване на енергията и жизнеността
 Емоционална уравновесеност
 Подобряване на умствените способности
 Подобряване на храносмилането и усвояването на хранителните вещества
 Елиминиране на пристрастеността към нездравословни храни и алергии
 Постигане на оптималното тегло без непрекъснати диети
 Минимизиране на ефектите на стареенето
 Чувство на духовно пречистване

Главните противоракови фактори
Храната е носител на паметта на всички времена, тя е изключително мощен посредник, чрез който можем да балансираме тялото, чувствата и ума си!
Храната е памет, паметта е съществуване, храненето е припомняне!

Рак = възраст + предразположение + слаба съпротива + въздействие на канцерогени
Тази формула е изведена от проф. Шмеел от Немския център за изследване на рака.
Тук основното звено върху което може да се въздейства е третото от формулата, а то е свързано със слабостта на имунната система – имунният отговор и психологическото състояние на човека. Избягването на канцерогените също е възможно и е нужно, докато на възрастта и предразположението не можем да въздействаме.
По отношение имунната система има достатъчно средства-алое, витамините А,Е и С, селенът, лициум,зелени поля, прополис, ехинацея, гарлик, поместийн и др. – но по отношение ликвидирането на психосоматоза човек е длъжен коренно да измени начина си на живот и мислите си. Вероятно трябва да промени: работата си, семейството, града в който живее, приятелите си и т.н. И най-вече да се пребори със страха от промяната. Естествено трябва да се отдалечи от конфронтационната психология и да промени своята скала на ценностти и опасности, да разбере и прости всички натрупани обиди, а това ще доведе до промяна и на мирогледа. Като резултат се получава нов живот.
Много често хората се комплексират/страх/ и изпадат в депресия за глупости. Те не могат да си простят на себе си, а и на другите каквото и да било. И естеств, ено това поражда тежко заболяване, много често рак. И ако човек действително може да измени отношението към обидата или се примири със загубата, той ще може рязко да се подобри и оздравее.
Удовлетворете тези желания, които отдавна сте отлагали. Почувствайте се свободни и обичани и това ще е огромна крачка към здравето.
Съвременната психотерапия смята, че за да се победи рака и не само него, важна е преоценката на събитията, които имат определена роля във възникването на болестта. Трябва да се преодолее всяка затаена обида – от живота, родителите, децата, партньора и др. И най – важното – да се поставят нови жизнени цели. Защото на всички, на които не им се живее и им се струва, че животът им не струва пукната пара, трябва да им е ясно, че само от тях зависи промяната.
Друг фактор в психическото здраве е умението да се казва “Не”. Особено в случаите, когато не ще можем да изпълним някакво задължение. Тук е момента да отбележа, че саможертвата не е любов.
Добре е да се помисли и над следните въпроси:
1. Какво искам? Кои са най-важните желания и цели и от кои мога д се откажа?
2. Какво мога? Може би нямаш доверие на себе си? Или точно обратното – надценяваш своите възможностти? Нужни ли са ти тези цели, които са уж най-важни или трябва да обърнеш внимание на други сфери на живота си?
3. Какво съм длъжен да правя? Кои задачи трябва да реша непременно и кои мога да отложа? Какво трябва да променя в живота си и с какво трябва да се примиря?
След това трябва да се намери свой собствен път за психологическа настройка за оздравяване.
В тази връзка Дитрих Байерсдорф съветва:
1. Събери информация за болестта, за нейните механизми и за най-добрите начини за преодоляването й. Този, който знае всичко, което е възможно за болестта, който пита какво става с него и получава приемливи отговори, не се чувства безпомощен пред болестта – защото само непознатото всява страх. Знанието намалява страха!
2. Изрази своите страхове. Само този, който крие своите страхове и тревоги, който скрива чувството си за вина пред себе си, който мислено се упреква, той безпорно влошава ситуацията. Трябва да се намерят приятели, готови да проявят съчувствие или да се работи с психотерапевт/астролог/. Този, който говори за душата си всъщност отхвърля душевното си бреме.
3. Намерете си развлечение, което да ви избави от черните мисли. Ако не можете да медитирате, а е добре да можете, то прочетете интересна книга, погледайте интересен филм, послушайте хубава музика, намерете си хоби или пътешествайте… 
4. Намерете си работа по сърце. Чувството, че си нужен държи духът и душата бодри. Научете се вие да сте си началник. Този, който може да си поставя задачи, не може да се признае за победен.
5. Повече мислете за себе си. Изследванията показват, че отстъпчивите хора, които са винаги съгласни с мнението на другите и които жертват своите желания са по податливи на заболявания и рецидиви.
6. Преборете се с черните мисли. За това трябва да се дебнете и да ги отхвърляте, но за това трябва осъзнаване. Може да използвате самовнушение или работа с управляващото подсъзнание.

ДА ИЗЛЕКУВАМЕ
ТРЕВОЖНОСТТА, ДЕПРЕСИЯТА И СТРЕСА

БЕЗ ЛЕКАРСТВА И ПСИХОАНАЛИЗА

Давид СЕРВАН – ШРАЙБЕР

ИЗВАДКА – 133 стр.

Маслото, което движи мозъка

Мозъкът е част от тялото. Подобно на клетките на всички други органи и клетките на мозъка непрекъснато обновяват съставките си. Следователно, утрешните клетки са направени от това, което ядем днес. Впрочем, две трети от мозъка се състои от мастни киселини. Те са основна съставна част на мембраната на нервните клетки, тяхната “обвивка”, през която се осъществяват всички взаимодействия между всички нерви във всички области на мозъка и на тялото. Това, което ядем, директно се включва в тези мембрани и образува тяхната основа. Ако консумираме най вече “наситени” мазнини – като кравето масло или животинското мазнина, които са твърди на стайна температура – тяхната твърдост се отразява на твърдостта на клетките на мозъка. Обратно, ако ядем повече “полиненаситени” мазнини – които са течни при стайна температура – мембраните на клетките са по-течни, по-гъвкави и взаимодействието помежду им се извършва по по-стабилен начин. Особено ако това са мастните киселини “омега-3”.
Ефектът върху поведението е значителен. Когато от храната на лабораторни плъхове се отстрани “омега-3”, за няколко седмици поведението им напълно се променя: те стават тревожни, не научават нови задачи и се паникьосват в стресови ситуации. И може би още по-тежка последица: храна, бедна на “омега-3”, намалява изживяването на удоволствието! За същите гризачи са необходими значително по-големи дози морфин, за да проявят някакъв интерес, макар че тази дрога е истински символ за лесно постигане на удоволствие 
Обратно, френски екип от изследователи доказа, че богатият на “омега-3” хранителен режим – като този на ескимосите, които дневно усвояват до 16 г рибено масло – за дълго време увеличава производството на невротрансмитери на енергията и на доброто настроение в емоционалния мозък./ Става дума за допамина – невротрансмитера, отговарящ за еуфоричния и подсилвощ ефект на амфетамините и кокаина./
Зародишът и новороденото, чийто мозък е в процес на развитие, имат голяма нужда от мастните киселини “омега-3”. Едно датско изследване, наскоро публикувано в “Бритиш медикъл джърнъл” установи, че жените, които консумират повече “омега –3” в храната си по време на цялата бременност, имат деца, чието тегло при раждането е по-здравословно и по-рядко са недоносени. Друго датско изследване, публикувано в “Джърнъл ъв дъ Америкън медикъл асосиейшън”, съобщава, че децата, които са били кърмени поне девет месеца след раждането – и по този начин са получили по-голямо количество “омега – 3” – тридесет години по-късно показват по-големи интелектуални възможности в сравнение с останалите. 
Но значението на “омега – 3” далеч не се изчерпва само с бременността.
Доктор Андрю Стол от Харвард първи доказа ефикасността на богатото на “омега-3” рибено масло при стабилизиране на настроението и облекчаване на депресията при маниакално - депресивните пациенти. При изследването на цяла група пациенти, които вземали “омега-3”, само при един болестта се повторила.
Резултатите били толкова убедителни, че учените трябвало да го прекратят след четири месеца. Защото пациентите от “контролната” група – които приемали само плацебо на базата на зехтин – се разболявали отново толкова бързо, че от гледна точка на медицинската деонтология било противопоказно да ги лишават повече от “омега-3”.
След години на изучаване механизмите на настроението и депресията, д-р Стол бил така впечатлен от ефекта на “омега-3”, че решил да напише книга по темата. Впрочем оттогава стана ясно, че ползата от “омега-3” не се ограничава само с лечението на маниакално – депресивната психоза..........
139 стр.
След поредицата неуспехи с един пациент, лекар на име Пури решил, че само едно лечение може би ще победи една дълбока и продължителна депресия – електрошоковете. Да обаче, пациентът и майка му категорично се възпротивили на това. Д-р Пури преценил ситуацията. Предвид сериозността на положението, той би могъл да хоспитализира пациента и насила да го подложи на електрошокове... И несъмнено щял да постъпи точно така, ако не се бил сетил за друга възможност – неясна и несигурна.
Предвид изключително “пуберитетското” хранене на пациента и тъй като не реагирал на никакво лечение, може би имало някакъв недостиг в самата тъкан на невроните му. Заинтригуван от резултатите от едно изследване за влиянието на “омега-3” върху депресията у шизофренни пациенти, в което самият той бил участвал, както и от тези, които д-р Стол постигнал при маниакалните депресии, д-р Пури предложил на младият си пациент сделка. Той му обяснил, че има сериозни основания да смята, че едно ново лечение, основаващо се на пречистеното рибено масло, вероятно би могло да му помогне. Резултатът бил много несигурен, защото, доколкото му било известно, младежът щял да бъде първият болен с остра хронична депресия , лекуван по този начин. Въпреки това, ако той тържествено му обещаел, че в никакъв случай няма да се опитва да посегне на живота си през следващите осем седмици и ако останел през това време под надзора на майка си, той би поел риска да го лекува по този начин.
Д-р Пури спрял всичките му лекарства, с изключение на последния антидепресант, който вземал от десет месеца. Към него добавил по няколко грама дневно пречистено рибено масло, с цел да регенерира мембраните на невроните му. Резултатите били изумителни. За няколко седмици идеите за самоубийство, изчезнали напълно. Притеснението му от присъствието на непознати хора също изчезнало и той най-сетне отново започнал да спи. Девет месеца по-късно всички симптоми на депресията, които го преследвали от седем години насам, се разпръснали. Резултатът му по скалата на депресията сега бил...нула.
Девет месеца по-късно, д-р Пури констатирал, че метаболизма на мозъка на младежа бил напълно променен-мембраните на невроните му не само че били укрепнали, но вече не показвали никакви загуби в състава си... Самата структура на мозъка на пациента му се била променила.
По-късно д-р Пури започва изследване – все още незавършено в момента – за ефекта на рибеното масло върху най-тежката и най-смъртоносната от мозъчните болести – болестта на Хънтингтън.
В медицината никога не трябва да се доверяваме на това, което се нарича “анекдотични случаи”: т.е. не бива да градим теория или горещо да препоръчваме лечение, основавайки се само на един пациент или дори на няколко случая, колкото и невероятни да са те. За всяко ново лечение трябва да се направи сравнително изследване с плацебо, при което нито пациентите, нито лекуващите лекари не знаят кой приема предполагаемо активната субстанция и кой – плацебото: това се нарича “контролирано изследване”. Впрочем, няколко месеца след описанието на случая от д-р Пури, другото голямо международно списание по психиатрия – “Америкън джърнъл ъв сайкайътри” – публикува точно такова контролирано изследване при пациенти, които, се оказали резистентни към всички видове лечения.
В Израел д-р Немет и сътрудниците му сравнили ефикасността на същия пречистен екстракт от рибено масло – етил-ейкозапентаенова киселина – с еквивалентна доза зехтин/който, въпреки полезните си антиоксидантни свойства, не съдържа “омега – 3”/. Повече от половината от пациентите, които до този момент не реагирали на никакво лечение, почувствали как депресията им намалява за по-малко от три седмици. Така “анекдотичният случай” на д-р Пури се потвърдил. След това беше публикувано друго едно изследване – този път британско – в “Аркайвс ъв дженеръл сайкайътри”. То достига до същите заключения и доказва, че цялата гама от симптоми на депресията: тъга и липса на енергия, безпокойство и безсъние, понижаване на либидото и склонност към самоубийство – може да бъде подобрена от мастните “омега-3”.
Несъмнено трябва да минат няколко години преди да бъде осъществен достатъчен брой подобни изследвания. Всъщност като природен продукт мастните киселини “омега-3” е невъзможно да бъдат патентовани. Затова те не интересуват големите фармацевтични компании, които финансират повечето от научните изследвания върху депресията.
Въпреки това, наличието на връзка между депресията и прекалено ниското ниво на мастни киселини “омега-3” в организма е доказана от редица други резултати. Например, депресираните пациенти имат по-малки запаси на “омега-3”, отколкото нормалните участници в изследванията. Колкото по-малки са запасите им, толкова по-ясно изразени са симптомите. И което е още по-изумително – колкото повече “омега-3” съдържа ежедневната храна на хората, толкова по-малка е тенденцията към депресия.

ХРАНАТА НА ПЪРВИТЕ ХОРА

Според редица изследователи, за да се разбере мистериозния ефект на “омега-3” върху мозъка и настроението, трябва да се обърнем към зората на човечеството.
Съществуват два вида “есенциални” мастни киселини: “омега-3”, и “омега-6”, които се срещат в почти всички растителни мазнини и месото – особено в месото на животни, хранени със зърно и животински брашна. Макар, че са важни за организма, “омега-6” нямат същите полезни свойства за мозъка и допринасят за възпалителните реакции. В момента, когато се развива мозъкът на Хомо сапиенс, т.е. когато достига до самосъзнание, човечеството си живеело около големите езера на африканския Изток. Достъпът до подобна уникална екосистема, богата на риба и ракообразни, би могъл да бъде факторът, предизвикал необикновеното развитие на мозъка. Смята се, че храната на най-първите хора е била съвършено балансирана – съотношение 1:1 между количествата от “омега-3” и “омега-6”. Това идеално съотношение доставяло на тялото точно храната, която му била необходима за производство на неврони с оптимално качество и, следователно, предоставяло на мозъка напълно нови възможности, позволяващи производството на оръдия на труда, развитието на езика и съзнанието.
Днес, с развитието на селското стопанство и на интензивното животновъдство, когато животните се хранят повече със зърно, отколкото с трева и с наличието на растителни мазнини, богати на “омега-6”, във всички индустриални храни, съотношението между “омега-3” и “омега-6” в храненето на западните страни вече варира между 1:10 и 1:20/Всички твърдения в книгата са извадени от контекста на много богата библиография-бел. е моя-МН/ Образно казано, мозъкът е високотехнологичен двигател, устроен да функционира с рафинирано гориво, докато ние го караме да работи с нискокачествен дизел...
Това несъответствие между потребностите на мозъка и храната, която днес в Европа и в Америка му предоставяме, би обяснило до голяма степен огромната разлика в процента на депресиите между западните общества, които малко или изобщо не консумират риба и ракообразни, и азиатските народи, които постоянно ги консумират. В Тайван, Хонконг и Япония депресията се среща до 12 пъти по-рядко, отколкото във Франция, дори отчитайки културните поведенчески различия в азиатските страни относно депресията. Това вероятно би обяснило също и скоростта, с която депресията се разпространява на запад през последните 50 години. Днес консумацията на “омега-3” е наполовина по-малка отпреди Втората светавна война. Впрочем точно през същия този период процентът на депресията значително се е увеличил.
Излишъкът на “омега-6” в организма предизвиква оксидиращи реакции и води до възпалителни процеси почти в цялото тяло. Всички тежки хронични болести, разпространени в западните страни, са утежнени с подобни възпалителни реакции: сърдечносъдовите заболявания /инфарктите и мозъчносъдовите усложнения/, но също и рака, артрита и дори болестта на Алцхаймер. Съществува учудваща зависимост между страните с най-висока смъртност, дължаща се на сърдечносъдови заболявания, и страните с най-често срещаща се депресия. Това до голяма степен предполага наличие на общи причини. Впрочем “омега-3” имат много важен благотворителен ефект при сърдечните заболявания, познат доста преди този, който наскоро беше изследван при депресията.
Първото голямо изследване по темата е проведено в Лион от двама френски учени – Серж Рено и Мишел дьо Лоржерил. В една статия, излязла в “Лансет”, те доказват, че пациенти, които спазват хранителен режим, богат на “омега-3” имат до 76% по-малко вероятност да умрат през следващите две години след прекаран инфаркт, отколкото онези, които са привърженици на стандартните препоръки на “Американската асоциация по сърдечни заболявания”! редица проучвания сочат също, че един от ефектите на “омега-3” върху сърцето е укрепването на вариабилността на сърдечния ритъм и предпазването му от аритмии. И тъй като укрепването на сърдечната вариабилност предпазва от депресия, то е логично да се смята, че депресията и сърдечните болести се развиват по един и същи начин в обществата, които не отделят достатъчно място на рибните мастни киселини в ежедневното си меню.

Източници на есенциалните мастни киселини тип “Омега – 3”

Основни източници са най-вече студено-водните риби. Рибите от развъдниците са по-бедни на “омега-3” от дивите риби. Дивата сьомга, например, е чудесен източник на “омега-3”, докато отглежданата в развъдник сьомга – не чак толкова. Много е трудно точно да се определи съдържанието на “омега-3” в отглежданите риби, тъй като всеки развъдник има различен хранителен режим. Изглежда, че европейските развъдници са по стриктни относно храната, давана на рибите, от американските. Според д-р Стол, в рибата от европейските развъдници има почти същото количество “омега-3”, като дивата риба. Източниците, които са най-надеждни и най-малко застрашени от зараза чрез натрупване на токсини, като живак или органични канцерогени, изливани в моретата и реките, са малките риби, които се намират в долния край на хранителната верига: скумрия/една от най-богатите на “омега-3” риба/, аншуа /цяла, не на филета/, сардина и херинга. Други богати на “омега-3” риби са рибата тон, треската и пъстървата. Акулата “морско куче” и рибата меч също са с високо съдържание на “омега-3”, но често са заразени с живак, затова не се препоръчват за бременни жени и малки деца.
Съществуват също и растителни източници на “омега-3”, но при тях е необходим допълнителен етап в метаболизма, за да бъдат трансформирани в мастни киселини, които са съставна част на невронните мембрани. Това са лененото семе/което може да се консумира направо/, масло от рапица, конопено масло, орехово масло. Лененото масло може да бъде токсично за организма, ако не се съхранява на хладно и тъмно място. Затова е задължително да се използва прясно пресовано масло, охладено и в съд от тъмно стъкло. Вкусът му не трябва да е прекалено горчив/макар че той поначало слабо нагарча/.
Всички растителни мазнини са богати на “омега-6” и не съдържат “омега-3” с изключение на лененото, рапичното и конопеното масло, които са богати на “омега-3”, и зехтинът, който не съдържа нито едните, нито другите. Затова да се запази съотношението “омега-3”/”омега-6” възможно най-близо до 1:1, трябва да се отстранят всички обичайни мазнини за готвене, освен зехтинът и рапичното масло. Особено важно е да се отстрани мазнината за пържене, която освен свободните радикали, които освобождава, е изключително оксидантна за тъканите.
Маслото, сметаната и необезмаслените млечни продукти са богати на наситени мастни киселини и трябва да се консумират умерено, тъй като ограничават интегрирането на мастните киселини “омега-3” в клетките. Въпреки това, френският учен Серж Рено доказа, че сиренето и киселото мляко, дори да са произведени от пълномаслено мляко, са много по-малко вредни от другите млечни продукти, защото високото им съдържание на калций и магнезий намалява абсорбирането на наситени мастни киселини от организма/т.е. този, който прекалява с наситени МК е необходимо да приема Форевър калций плюс Арктик сий-бел. е моя-МН/. Затова в книгата си за “хранителния режим омега-3” известната специалистка по хранене Артемис Симопулос, която дълги години работи в американския Национален здравен институт, допуска до 30 грама сирене дневно.
За да бъдем сигурни, че получаваме достатъчно количество най-чисти и качествени “омега-3”, обикновено е по-практично да ги приемаме под формата на хранителни добавки. Съществуващите изследвания сочат, че за постигане на антидепресантен ефект, трябва да консумираме между 2 и 3 грама дневно смес от две рибни мастни киселини: ейкозапентаенова киселина/ЕРА/ и докозахексаенова киселина/DHA/. Безспорно най-добрите продукти са онези, които съдържат най-висока концентрация на ЕРА спрямо DHA. Някои автори като д-р Стол от Харвард и д-р Хоробин в Англия – смятата, че ЕРА има най-вече антидепресантен ефект.
За предпочитане е да се избере препарат, съдържащ също и витамин Е, за да се предпази маслото от оксидация, която винаги е възможна и която би го направила неефективно и дори вредно/Всички тези изисквания са спазени в гел-капсулите с “омега-3” на ФЛП, което отново доказва научния подход при композирането на добавките на фирмата – бел. е моя/
Повечето автори препоръчват приемането на рибено масло да се комбинира с витаминна добавка, в която са включени витамини Е/800 международни единици дневно/, витамин С /1 г дневно/ и селен /200 мг дневно/, за да се избегне оксидацията на “омега-3” в организма. Дълго време осмивано от конвенционалната медицина, редовното приемане на витамини наскоро бе официално разрешено с една нашумяла статия в “Джърнъл ъв дъ Америкън медикъл асосиейшън”. След като проучили всички научни данни, изключително авторитетните автори на статията се чувстват длъжни да признаят, че ежедневното приемане на витамини/в частност В,Е,С и D/ намалява риска от цяла поредица хронични и тежки заболявания.
Интересно е, че от рибените масла не се пълнее. Може да се каже, че начинът, по който тялото използва “омега-3”, ограничава образуването на мастна тъкан.

Присъдата на историята

Един ден, когато историците се занимават с история на медицината на ХХ век, мисля че в нея ще открият два повратни момента. Първият е откриването на антибиотиците, които почти напълно премахнаха пневмонията – главна причина за смъртността на Запад до Втората световна война. Вторият е революцията, която се извършва в момента – научната демонстрация, че храненето има дълбоко влияние върху почти всички тежки болести на западните общества. Кардиолозите постепенно започват да го приемат/макар не винаги да изписват рибено масло, въпреки изследванията в тази област и – напоследък – официалните препоръки на Американската асоциация по сърдечни заболявания/. Психиатрите все още са много далеч от това. Така или иначе, мозъкът безспорно е също толкова чувствителен към съдържанието на ежедневната храна, колкото сърцето. Когато го тровим с алкохол или с дрога, той страда. Наистина е учудващо, че за съвременната наука са били необходими две хиляди и петстотин години, за да стигне до това заключение, което всички традиционни медицини, независимо дали са тибетска или китайска, аюрведическа или гръко-римска, са изтъквали още в най-първите си книги. Хипократ е казал: “Нека храната да ти бъде лекарство, а лекарството да ти е храна”. Оттогава са изминали две хиляди и четиристотин години.

Забележки: Книгата е бестселър във Франция за 2003 година и е издадена у нас от издателство “Изток – Запад” през 2004 година

Чудодейни храни, които са много важни в борбата със стареенето.

Ние сме това, което ядем, а това важи с особена сила за остаряването. Ако искате да изглеждате и да се чувствате великолепно през целия си живот, трябва да обръщате внимание какво ядете, а с възрастта това става все по-важно.
Тук ще поговорим за природните суперхрани, които ако включите в диетата си, ще ви снабдят с витамините, незаменимите хранителни съставки и антиоксидантите, които ще ви позволят успешно да се борите с остаряването. Като прибавим и добавките на ФЛП, то борбата ще е гарантирано успешна/тези добавки съм ги разгледал в материала “Годините ни ликвидират”/.
Антиоксидантите са хранителни вещества, витамините С, Е, бетакаротин и др. Те се съдържат в плодове, зеленчуци, ядки и семена. Антиоксидантите осигуряват защитата на тялото срещу свободните радикали и пораженията, които те причиняват. Свободните радикали са високореактивни молекули, които причиняват много вреди, вследствие на оксидиране на всички видове клетки. Те увреждат здравите гени и клетки в тялото ни и предизвикват преждевременно стареене, а също рак и сърдечни заболявания. Много хора намират за трудно спазването на определен хранителен режим, особено ако им се налага да приготвят храна за членове на семейството, които не споделят ентусиазма им към здравословен начин на хранене или чиято работа им налага хранене навън. Много планове за здравословно хранене се провалят защото им липсва гъвкавост, което ни затруднява да се придържаме към тях или липсва желание поради неосъзнатост.
Ще ви посоча всички най-добри природни храни, като ви препоръчвам да ги включите в диетата си. Отбелязаните с главни букви са най-полезни. Списъкът е съставен по азбучен ред. Стремежът трябва да е да включвате колкото е възможно повече в седмичното си меню. Това ще ви позволи да си изработите режим на хранене, пригоден за лесно изпълнение – дори ако се храните навън. 
Списъкът, който ви предлагам, не е предназначен да замести диетата ви, а да ви даде сигурност, че в менюто ви винаги са включени най-добрите храни. Можете да живеете съвсем здравословно само с тази диета, но не сте длъжни да я спазвате изрично. Със сигурност промените като замяна на маслото и маргарина със зехтин и отказването от хидрирани мазнини ще ви помогне да изглеждате и да се чувсвате по най-добрия начин, тъй като тези мазнини могат да ускорят уврежданията на оксидна основа, причинявани на клетките.
Ограничаването на калориите ще има същия ефект, но само ако приемате питателна храна. С намаляването на храната можем да живеем 50% повече. Извършените експерименти върху мишки, плъхове, катерички и маймуни показват, че ако калориите, които поемат, бъдат намалени, те живеят 50% по-дълго, клетките им получават по-ниски оксидни увреждания и по-рядко възникват заболявания. Не става въпрос за недохранване, а просто за приемане на храна, която е по-здравословна, да се ядат по-малко мазнини и захар, повече плодове, зеленчуци и зърнени храни. При този тип хранене ще поемате по-малко калории, но не е необходимо да се чувствате гладни или да гладувате – стресът, причинен от това, не спомага за овладяване процеса на стареене.
Това са суперхраните, кото са най-важни в борбата със стареенето.
АВОКАДО - Това е една от най-добрите храни. То е богато на витамини, включително витамин Е, минерали и антиоксиданти и съдържа повече калий от бананите/калият понижава кръвното налягане и намалява задържането на вода/ . Авокадото е богато на ГЛУТАТИОН, който противодейства на токсините в тялото, помага да се неутрализират вредните мазнини, които увреждат организма и е най-мощният антиоксидант, борещ се с клетъчните увреждания, причинени от свободните радикали, а тези увреждания са главната причина за стареенето.
Изследванията са показали, че хората с най-високи нива на глутатион имат ниско кръвно налягане, ниски нива на холестерин, по правило са с по-ниско телесно тегло и са по-здрави. Доказано е, че когато комари, у които се наблюдава недостиг на глутатион, бъдат инжектирани с това вещество, животът им се удължава с 40%.
Авокадото съдържа доста мазнини, но това са много полезни мазнини, от които тялото се нуждае и които усвоява пълноценно. Доказано е, че авокадото понижава и подобрява нивото на холестерина в кръвта. Пюре от авокадо с прибавен чесън е чудесно средство за направата на вкусни сандвичи. Може да се използва за смесване със салата, ориз или доматено пюре, вместо салатен сос.
Пюрето от авокадо, намазано на лицето, оставено да изсъхне и след това измито, се отразява отлично на кожата и й действа регенериращо.
АЛОЕ ВЕРА – Това е една суперхрана, която аз я поставям в челната тройка – на първо място. Алоето може да се приема във вид на сок и той показва прекрасни резултати, ако се приема при колит, умора, кожни заболявания, артрит, язва и много други проблеми. Освен това, алоето се явява чудесен източник на енергия. Доказано е, че алоето подобрява храносмилането и усвояването на храната, ако се приема след ядене, подобрява също и функцията на червата. Независимо, че е идеална клетъчна храна, то по-скоро е лечебна напитка. Алое Вера способства клетъчния растеж и активността на ензимите. То подпомага смяната на болната съединителна тъкан с нова и здрава, като едновременно увеличава съпротивляемостта на организма към различни заболявания и инфекции. То е и превъзходно успокояващо, регенериращо и хранещо кожата, козметично средство – отлично помагащо и при изгаряния.
Батати – Бататите или сладките тропически картофи съдържат естествен прогестерон и други хормони. При някои племена, при които жените ядат много батати - те не страдат от миоми, горещи вълни и депресия, когато настъпи менопаузата. Доказано е, че през този период е много полезно да се ядат сладки картофи или да се пие сок от тях. 
Бразилски орехи – Бразилските орехи, когато са току що извадени от черупката, са богати на СЕЛЕН, който е изключително полезен в борбата със стареенето. Всеки бразилски орех съдържа около 100 микрограма селен. Не са ви необходими повече от 200 мкгр/ден. Други източници на селен в храната са зърнените храни, слънчогледовите семки и чесънът.
ВОДА – Много важно средство в борбата със старостта. За изключителното значение на водата има много материали и много информация, но хората така и не пият достатъчно вода /30млл на килограм живо тегло/.
ГРОЗДЕ – Ако искате да останете млади, трябва да заместите продуктите съдържащи рафинирана захар с плодове. Червеното грозде е по-полезно, тъй като всички антиоксиданти в гроздето/а те са поне двадесет/ се намират в ципата, която обвива плода и са толкова повече, колкото по-тъмен е цветът на зърната. Антиоксидантите в гроздето имат способността да отстраняват отлаганията в кръвоносните съдове и съставка, която намалява холестерина в кръвта.
ДЖИНДЖИФИЛ – Джинджифилът притежава свойството да предотвратява образуването на съсиреци в кръвта, благодарение на съдържащия се в него джинджерол – антикоагулант и средство, което разрежда кръвта. Джинджифилът е отличен при оплаквания от загуба на слуха или артрит. Освен това помага при прилошаване по време на пътуване и при бременност, действа също така добре и на храносмилането. В Китай го използват повече от 2000 години и той е съставна част на повечето източни рецепти. Той е добра подправка при готвене, запържване на зеленчуци с малко мазнина, ястия с пиле и хлебчета. Аз обичам чай от джинджифилов корен с лимон, канела и мед. Той облекчава болно гърло и има много приятен и специфичен вкус.
Домати – Доматите съдържат кверцетин и прекрасният антиоксидант ликопен, за който е доказано, че е суперефикасен като чистач на свободни радикали и запазва умствените и физически сили на хората в много напреднала възраст. ЛИКОПЕНЪТ може също така да ви предпази от рак на шийката на матката, храносмилателния тракт, стомаха, дебелото черво, простатата, белите дробове и панкреаса. Редовното консумиране на домати намалява с 35% риска от рак на простатата при мъжете. Ликопенът предотвратява също така свързаните с възрастта увреждания на клетките, оксидирането на протеините и мазнините. Ликопенът се запазва при температурна обработка, така че можете да приемате доматите и в преработен вид. Съдържанието на КВЕРЦЕТИН също е много важно. Той е биофлавоноид , който е важен регулатор и добър протектор, растителен пигмент. Способността на кверцетина да укрепва клетъчните стени го превръща в един от най-важните регулатори за хистамина в човешкия организъм, което пък от своя страна е от първостепенно значение за дейността на имунната система. Кверцетинът буквално стопира алергиите още в зародиш поради две основни причини:
Той е мощно противовъзпалително средство, което успешно защитава белите дробове, предпазва от подуване носните дихателни пътища и насълзяване на очите, което се получава например при контакт с полен. От тази гледна точка той се оказва и особено полезен като помощно средство при лечение на астма и артрит.
Кверцетинът е мощен антихистамин, които предпазва очите и носа, като същевременно не предизвиква сънливост подобно на другите медикаменти, предназначени за лечение на подобни алергични състояния.
Сладък корен /лакрица//женско биле/ - Сладкият корен се използва в половината от всички източни и билкови лекарства и рецепти, тъй като съдържа глициризин и тритерпеноиди, които подсилват имунната система, противодействат на заболявания, свързани с възпаление на венците и на зъбни кариеси, както и подобряват фунционирането на черния дроб. Сладкият корен има още противотуморно действие, предотвратява прекомерното увеличаване на естрогените и е с доказана ефикасност при лечение на артрит.
Химическият състав на сладкия корен включва флавоноиди, аминокиселини, танини, витамин C, аскорбинова киселина гликозиди, захари, откъдето идва и сладкия вкус на билката, а оттам и наименованието й.
Сладкият корен има успокояващо и противовъзпалително действие, което превръща билката в ефикасно лекарствено средство за лечение на:
Възпалителни процеси на горните дихателни пътища(бронхит, ангина, пневмония) Храносмилателната система (язва, гастрит, газове, киселини, афти, вирусни херпеси) Отделителната система (при често уриниране, запек, Адисонова болест) Спомага и за бързото заздравяване нарани. Регулира нередовния цикъл и успокоява болките по време на менструация . Облекчава алергиите и артрита. Има ефикасно действие при кожни заболявания (псориазис, екзема)
Коренът му е петдесет пъти по-сладък от захарната тръстика, без да съдържа никакви калории. Можете да си приготвите вкусен чай от него или направо да си купите ЛИЦИУМ +.
Житни растения, елда, боб и други бобови растения – Покълналите зърна, кафявият ориз, просото, елдата, ечемикът, фасулът и лещата са все храни богати на антиоксиданти и магнезий. Те съдържат големи количества витамини В и Е и са отличен източник на белтъчини. Освен това съдържат сапонини, които забавят разрастването на туморите. Съдържат още и селен, калий, калций, желязо и цинк. Кафявият ориз е една от най-балансираните и пълноценни храни и е в състояние да абсорбира токсичните вещества, отложени по стените на стомаха. Оризовите трици намаляват холестерина в кръвта. Ечемикът притежава антивирусни и антиканцерогенни свойства и съдържа много антиоксиданти. Просото е богато на белтъчини, желязо, калий, магнезий и минерали, които предпазват от сърдечни заболявания. Брашното от елда, което всъщност не е същинско брашно, е богато на белтъчини и съдържа лизин и рутин, които укрепват стените на капилярите, понижават кръвното налягане и нивото на холестерин/лош холестерол/ в кръвта.
ЗЕЛЕ – Най-полезно е савойското зеле, което е особено богато на антиоксиданти. То има крайно ограничено разпространени в нашата страна и се отглежда основно като любителска култура. По своите хранителни и вкусови качества къдравото зеле превъзхожда главестото. То се употребява изключително в прясно състояние за готвене или изсушено. От него приготвят отлични блюда. Не е подходящо за приготвянето на зимнина. Пресният сок от това зеле има лечебно действие при стомашна язва, колит, при жлъчно-чернодробни заболявания и на болни от безедова болест. В народната медицина налагането с листа от зеле ускорява узряване на абцеси, помага при ревматични ставни болки, лумбаго, неврити и други. Всички видове зеле притежават антиканцерогенни свойства и са богати на калий. Както цветното, така и обикновеното зеле помага на организма да се освободи от вредните естрогени, които могат да предизвикат рак на гърдата. Червеното зеле също е изключително полезно. Зелето съдържа вещества, които помагат на организма да се интоксикира.
Зехтин – Зехтинът е полезен за сърцето. Хората, които консумират редовно зехтин, не заболяват толкова често от рак / особено от рак на гърдата при жените/, и по-рядко страдат и от сърдечни заболявания, тъй като нивото на холестерина в кръвта е ниско. Зехтинът е богат на кверцетин. Той е полезна мазнина, която може да компенсира някои от оксидните увреждания, причинени от вредните мазнини.
Кайсии – Кайсиите са част от основната диета на хунзите /племе отСев.Пакистан/, при които особено често се срещат столетници. Сушените кайсии също са много полезни, но само ако не са обработени с консерванти. Най-добри са черните сушени кайсии от Турция и от Хунза. Кайсиите съдържат ликопен и бетакаротин, които предпазват клетките от увреждания с напредването на възрастта, както и от оксидация на белтъчините и мазнините, като в същото време подсилват имунната система.
КИНОА/КВИНОА – Може и да не сте чували за този продукт преди, но тази супер-храна в последно време става изключително популярна. Тя е зърнена храна, използвана от инките в Южна Америка. Тези семена осигуряват на тялото ви протеин, богат на всичките осем основни аминокиселини. Много богати са и на калций и желязо, което ги прави добър заместител на месото и млечните продукти. Със съдържанието си също и на фибри, както и голям набор от витамини, квиноа намалява риска от рак, сърдечни заболявания и мигрена. Зърната й доста приличат на леща, но се приготвят за два пъти по-кратко време и се смята за храна, която е идеална за поддържане на фигурата и тонуса. Затова е широко популярна сред спортистите. Великолепна е в салати, супи и ястия.
Кисело мляко – Само естественото кисело мляко е суперхрана – заради наличието на ацидофилус, който благоприятства полезната флора в червата. Винаги купувайте естествено кисело мляко с активни убстанции. Те лекуват повърхностните инфекции, улесняват храносмилането и укрепват имунната система.
ЛУК – Лукът е от едно и също семейство с чесъна и алоето и от векове се използва за предпазване от простудни и други заболявания. Той е всепризната антиканцерогенна храна, защото е богат на кверцетин – антиоксидант, който препятства действието на причинителите на рака. Освен това притежава противовъзпалителни, антибактериални, антигъбични и антивирусни свойства. Лукът е богат и на храносмилателни ензими. Доказано е, че предотвратява рака, особено рака на стомаха, както и че прочиства и разрежда кръвта. Кверцетинът предотвратява и тромбозата. Лукът е богат още на алицин и глутатион, които детоксикират тялото и подсилват имунната система. Най-полезен е червеният лук, следван от жълтия. Белият лук няма същите лечебни съставки, нито съдържа кверцетин.
МАГДАНОЗ – Магданозът е богат на витамините С и А, както и още някои витамини от група В, цинк, желязо, калций и калий. Магданозът е естествен диуретик и е великолепно средство за вътрешно прочистване на организма. Чудесна подправка за сокове, като е добре да се поръси ситно нарязан отгоре, вместо да се поставя в сокоизтисквачката, заедно с другите зеленчуци. Някои диетолози смятат магданоза за третата най-полезна храна на света. Той съдържа много фитохимикали и помага за поддържането на ниски нива на захарта в кръвта.
Малини, капини, ягоди и боровинки – Те са богати на антиоксиданти и кверцетин. Ягодите съдържат йодин/ Най-неразбрания хранителен елемент – Йодин, само ще кажа че голяма част от практически всички болести в наши дни се дължи на недостиг на Йодин (да не се бърка с Йод). Приемането на Йодин като хранителна добавка е абсолютно задължително за поддържане здравето на щитовидната жлеза, простатата и цялостния метаболизъм на тялото. Най-добрите продукти са в състояние на балансиран коктейл от Йодин и Йод в йонно състояние./и пектин и са полезни при борбата с рака при хора с напреднала възраст. Сините и червените боровинки са полезни при инфекции на пикочния канал, но не бива да се добавя захар към тях, тъй като тя поддържа инфекцията.
Мащерка – Мащерката е по-скоро билка, отколкото храна, но съм я включил, защото съдържа повече съставки, действащи против стареенето, отколкото всяка друга билка. Поради това трябва редовно да включвате в диетата си мащерка, като добавка към ястия, салати и супи или като си приготвяте чай от нея.
Мед и пчелни продукти– Медът е чудодейна храна. Използван още от дълбока древност, като универсално средство срещу много болести. Медът притежава антисептични и целебни свойства и е бил използван за лекуване на рани от много народи, сред които гърците, римляните и китайците. Като антисептично средство е използван дори през Първата световна война. По всяка вероятност медът предизвиква дезинтегриране на бактериите – доказано е, че убива заразни микроорганизми. Фактът, че е полезен не е достатъчна причина да се прекалява с консумацията му. Много племена, членовете на които често доживяват до сто и повече години и запазват младежкия си вид, консумират много пчелен прашец и прополис. Прополисът е субстанция, произвеждана от пчелите за запечатване на кошера, защитата му от околния свят и постигане на напълно стерилна среда. Пчелният прополис представлява имунната система на кошера и притежава антибиотични, антивирусни и антигъбични свойства. Той съдържа още аминокиселини, витамини, минерали и биофлавоноиди, които играят важна роля в оздравителните процеси. Доказано е, че той е ефикасен при настинка, грип, вирусни инфекции, артрит и ревматични болки.
МОРКОВИ – Морковите намаляват холестерина в кръвта. Оранжевият пигмент в тях засилва имунната система и представлява защита срещу рак и сърдечни удари. Високото съдържание на витамин А в морковите е отлично средство за поддържането на здрава кожа, а алфакаротина, който те съдържат, помага за предотвратяване на сърдечно-съдови заболяваня. Морковите са много полезни за зрението, тъй като съдържащият се в тях бетакаротин предпазва от заболявания на очите, често срещани с напредването на възрастта. Един от най-добрите начини за консумиране на морковите е изцеждането на сока от тях.
Овес/овесени ядки/ - За овеса е доказано, че понижава кръвното налягане и снижава съдържанието на холестерин в кръвта с 3%/ или със 7%, ако нивото е над референтната стойност/. Само 50 грама овесени трици на ден могат да снижат липопротеиновия холестерол с ниска плътност с 15%, което прави овесът суперхрана за тези, които са решили да защитят артериите си. Овесът съдържа още фитоестрогени, които са в състояние да възпрепятстват образуването на рак на гърдата, причинени от други вредни естрогени.
Пшеничени кълнове – Те са богати на В витамини и масла омега-3 и е съвсем различна храна от пшеницата, която иначе способства стареенето.
РИБА – Маслата омега-3 се срещат в сьомгата, рибата тон, скумрията, сардината и херингата и в по-малка степен в камбалата и треската. Същите тези риби са богати на антиоксиданти, включително селен и коензим-Q10. Маслата омега-3 предоставят защита на клетките срещу стареенето, тъй като притежават свойството да разреждат кръвта, което предпазва артериите и снижава кръвното налягане. Те имат също противовъзпалителни свойства и предпазват от инфаркти, инсулти и някои видове рак, като в същото време подобряват подвижността на ставите. Маслата омега-3 заместват големи количества от мастните киселини омега-6, които могат да се окажат толкова вредни, колкото омега-3 са полезни. Омега-6 могат да бъдат открити във вредните мазнини, които увреждат клетките. За маслата омега-3 е доказано, че компенсират много от тези вреди. Най-важните съставки на рибеното масло са ЕРА и DHA, които са важни мастни киселини, а тялото не ги произвежда. Тях можете да си набавите само ако включите в менюто си риба или капсули омега-3 /те не се съдържат в консервираната риба/. Морската храна съдържа много магнезий. Рибата с кости, особено сьомгата и сардината, съдържат и калций. Според датски изследователи, рибните масла омега-3 помагат на бременните жени да износят бебетата си до края на термина, като удължават този период при жени, при които съществува голяма вероятност да родят преждевременно, тъй като контролират отделянето на простагландини, които взимат участие при раждането. Японците, които живеят много по-дълго от всички хора на Земята, ядат три пъти повече риба от европейците и американците.
СЕМЕНА – Тук влизат слънчогледови и тиквени семки, сусам и покълнали семена. Тиквеното семе е богато на цинк, витамини и минерали, а слънчогледовото семе съдържа много витамин Е и В. Всички семена са богати на магнезий и съдържат някои от маслата омега-3. Освен това са ценен източник на белтъчини. 
СОЕВИ ПРОДУКТИ – Тук влизат соево брашно, соево мляко, соево кисело мляко, соеви зърна и соеви протеини, често наричани ”тофу”. Те са богати на калций. Представляват надеждна защита срещу остеопороза, тъй като поддържат калция в организма. Соевите продукти съдържат още и фитоестрогени, които предотвратяват рака на гърдата, причиняван от естрогените. Високото съдържание на естрогени в организма стимулира растежа на клетките. Соята спомага той да се балансира по естествен начин. Соевите зърна предлагат защита и срещу някои други видове рак, тъй като съдържат генестиен и дайдзиен, които са особено силни антиоксиданти с противосъстаряващи и антиканцерогенни свойства. Освен това представляват надежна защита и за артериите и предотвратяват образуването на тромби в кръвта, което предпазва от инсулти и тромбози, като снижава нивото на холестерина и инсулина. Соята съдържа още глицин и аргинин, които понижават инсулина и поддържат ниско нивото на кръвната захар, като по този начин предпазва от диабет и напълняване. Някои американски изследователи смятат соята за универсален агент за предотватяване на рака и за антиканцерогенна храна. Соевите продукти могат да предпазят от част от вредите, нанасяни от свободните радикали и да забавят стареенето. Соевите зърна са богати на антиоксиданти и са истинска суперхрана, която заслужено се числи към първите три чудодейни храни. Повечето европейци и американци, за разлика от японците, ядат много малко соя, но ако искате да имате млади и здрави клетки, то включвайте всеки ден в менюто си някакъв вид соеви продукти. По препоръка на Италианското здравно министерство е много полезно да се приемат соеви белтъчини за понижаване на високите нива холестерин. Най-лесният начин за приемане на соя е заместването на млякото със соево мляко при приготвяне на закуска с овесени ядки. Още по-добър вариант е приготвянето на шейковете на ФЛП със соево мляко. То може да бъде използвано и при печивата. Тофуто приема вкуса на това, с което го готвите или може да го ползвате като добавка на шопската салата.
СПАНАК – Богатият на антиоксиданти спанак е в състояние да предотвратява инсулти, рак, сърдечни заболявания, високо кръвно налягане и др. Той заслужава място в челната десятка на суперхрани, тъй като съдържа лутеин, за който се смята, че е особено силна противосъстаряваща съставка и фолиева киселина, която защитава мозъка и артериите, и също е антиканцерогенен агент. Спанакът съдържа още желязо, калций, калий и повече белтъчини от всеки друг зеленчук. Подобно на морковите и спанакът способства запазването на зрението. Богат е също на магнезий.
Стафиди – Стафидите са сушени гроздови зърна, които могат да бъдат също толкова полезни, колкото и прясното грозде, стига да не са обработени с химикали.
ЦВЕТНО ЗЕЛЕ – Цветното зеле е истинска суперхрана и залужава да бъде в първата десятка от всички известни на Земята храни, тъй като притежава свойства, които го правят подходящо както в борбата със загубата на костно вещество, така и в борбата с рака. Цветното зеле съдържа сулфорофен, който подсилва действието на антиканцерогенните ензими. 100 грама цветно зеле съдържат 205 милиграма калций – повече от всеки друг зеленчук. Освен това е богато на желязо и фолиева киселина. Цветното зеле съдържа големи количества антиоксиданти, включително витамин С, бетакаротин, глутатион/който неутрализира вредните мазнини/, кверцетин и калий. Цветното зеле съдържа също хром и помага на тялото да неутрализира вредните естрогени, които могат да причинят рак, докато кверцетинът осигурява надеждна защита срещу сърдечни заболявания и инфаркти. Моравото цветно зеле е още по-добро, тъй като съдържа желязо, калций и фолиева киселина. Всички видове цветно зеле повишават имунната защита.
ЧЕРВЕНО ЦВЕКЛО – Червеното цвекло повлиява чудесно ендокринната система и е антиканцерогенна храна. Леко запечено, червеното цвекло е чудесно в салати и за сандвичи. Суровото цвекло е подходящо за изцеждане и смесване на сока му със сок от моркови или ябълки – в съотношение едно към три.
ЧЕСЪН – Чесънът помага за редуциране на тлъстините. Немски изследвания са доказали, че увеличаването на триглицеридите в организма на хората, които ядат чесън, е с 35% по-слабо от това на тези, които не ядат чесън. Чесънът подпомага също оросяването на кожата, а снабдяването на кожата, косата и ноктите с богата на кислород кръв им помага да останат силни, здрави и устойчиви. Чесънът съдържа кверцетин и още 400 химични съединения, сред които много антиоксиданти. Той е естествен антибиотик и възпрепятства нахлуването на кръв в органите, намалява холестерина и понижава кръвното налягане, като в същото време повишава имунната защита.
Чушки – Най-добри са червените и жълтите чушки, които имат най-високо съдържание на витамин С. Чушките съдържат много глутатион, който подобрява зрението и неутрализира вредните мазнини. Глутатионът се съдържа само в пресните зелени, червени и жълти чушки.
Ябълки – Ябълките са много богати на кислород, а кората им съдържа пектин, който е сгъстяващ агент и има много добро действие при диария. Пектинът, който е и антихолестеринов агент, може да намали холестерина, както и да понижи кръвното налягане. Пектинът също помага на тялото да изхвърли отлаганията от метали, което е съществено за борбата със стареенето. Ябълките съдържат фитоестрогени, субстанции, за които се смята, че са в състояние да попречат на вредните естрогени да причинят рак на гърдата.
Яйца – Яйцата са изключителен източник на сяра – около 65 милиграма във всяко. Освен това съдържат цинк, желязо, лецитин и малко количество минерали. Внимавайте, когато купувате яйца – те трябва да са пресни и с доказан произход /еко/. Не ги пържете в гореща мазнина, а ги варете. Не яжте повече от три на седмица, тъй като съдържат холестерин, особено жълтъците.
Добавете към този списък всички оранжеви и жълти плодове като праскова, манго, папая, ананас, лимон, портокал, грейпфрут, както и оранжевите и жълти зеленчуци като тиква, ряпа и др. Добавете също всички тъмни на цвят плодове и зеленчуци като диня/ богата на ликопен/, пъпеш и патладжан. Колкото по-тъмнозелен, наситено червен, жълт или оранжев е цветът, толкова по-богат на антиоксиданти е плодът или зеленчукът.
Зеленчуците със зелени листа са също така богати на калций и са добри заместители на млечните продукти. Те помагат за изхвърлянето на токсините от тялото и укрепват имунната система.
Богатата на месо диета способства пикочната киселина, която се отделя, да разгради до такава степен калция в костите, че да се превърне в много по-опасен причинител на остеопороза, отколкото недостигът на калций.
Портокалите се определят като съдържащи целия комплекс от съществуващи антиканцерогенни агенти. Грейпфрутите съдържат съставки, които понижават нивото на холестерина в кръвта и могат да се отразят благотворно на страдащите от артериосклероза, която е най-големия враг на жените над 60 години. Всички цитрусови плодове съдържат лимонини, които увеличават производството на ензими, подпомагащи изхвърлянето на токсините от тялото, способстват за понижаването на холестерина в кръвта и намаляването на отлаганията по стените на артериите. Грейпфрутите са прекрасни източници на глутатион. 
Ако консумирате много плодове, зеленчуци и зърнени храни и също така включите в диетата си изброените суперхрани, ще поемете много целулоза, която е съществена за всяка диета. Целулозата е основна храна на пробиотиците за производството им на витамини. Тя помага в борбата със сърдечносъдовите заболявания, рака, повишения холестерин и кръвно налягане, артериосклерозата. Целулозата е несмилаемо вещество, което изгражда структурата на растенията. То преминава през храносмилателната ни система, без да бъде смляно и разложено, но извежда холестерина, жлъчните киселини и токсините извън тялото и играе важна роля при запек.
Храни, които трябва да избягвате, ако искате да стареете здраво.
Стремете се да избягвате пушените храни, консервираното месо, бекон, наденица и хот-дог, тъй като са много канцерогенни и съдържат нитрати и нитрити.
Избягвайте също храните, приготвени на скара, защото димът и топлината от скарата произвеждат множество причиняващи рак съставки и най-вече нитросамин, най-мощния от всички канцерогени. Не гответе често на скара, но ако все пак го правите от време на време, постарайте се скарата да бъде високо над въглищата, обвийте храната и дори тигана на скарата във фолио, за да предотвратите капенето на мазнината върху въглищата, което ще предизвика още повече дим и топлина.
Категорично избягвайте хидрираните мазнини, особено маргарина и храните, приготвени в мазнина, която може да е гранясала – например чипс, пуканки, пакетирани храни и др.,защото хидрираната мазнина увеличава количеството свободни радикали в тялото и уврежда клетките. Несравнимо най-вредни са полиненаситените мазнини като царевичното и шафрановото олио, както и мазнините, съдържащи холестерин, който се съдържа най-вече в храните от животински произход. Една от причините за по-ниския процент сърдечносъдови заболявания в средиземноморските страни е, че населението там консумира по-малко вредни мазнини и повече полезни мазнини, приема храни богати на кверцетин, глутатион и ликопен.
Безопасните и здравословни мазнини са мононенаситените като зехтина, рибеното масло, маслото от ленено семе, авокадовото и бадемовото масло. Постарайте се да ядете всички храни от списъка, които съдържат глутатион, защото той спомага за обезвреждането на свободните радикали от мазнините и е способен да неутрализира гранясалата мазнина. Богатата на мазнини диета ускорява стареенето и способства за появата на тумори. Диетата трябва да съдържа само 15% мазнини и 15-18% протеини.
Избягвайте храни, богати на захар, защото захарта уврежда храносмилателната система. Избягвайте преработени храни и храни, съдържащи консерванти и твърде много сол. Голямото количество сол намалява абсорбцията на калций.

Кои са вредните за здравето на белия дроб храни?

Прекомерна употреба на Сол

Препоръчваното дневно потребление на сол е 5-6 грама на ден. Но болшинството хора значително превишават тази норма. Беше установено, че високите нива на употреба на сол влияят негативно върху астматиците: мускулите на дихателните пътища се свиват, намалява притока на кръв към белия дроб и се нарушава нормалното протичане на процесите в белия дроб. Високата употреба на сол също води до задържане на течности в организма, което може да увеличи проблемите с дишането при някои хора.
Източници: Голямо количество сол вече може да се съдържа в храната, която ядем, особено в консервите и полуфабрикатите.

Подправки и подобрители в храната

Някои хранителни добавки могат да предизвикат пристъп у астматиците. Сред тях са: тартразин (масово използван жълт оцветител Е 102); натриев глутамат (добавка за подобряване на вкуса на пикантни ястия) и сулфити (използвани често в полуфабрикатите). 
Източници: 
Тартразин: оцветените газирани напитки, супи, сосове и сладкарски изделия
Натриев глутамат: Сосове, соев сос и готови сухи супи
Сулфити: вино, сокове, консервирана риба и сушени плодове

Транс-мазнини и мазнини омега-6

Транс-мазнините се получават в резултат на промишленото производство на ненаситени мазнини, което позволява на мазнините да издържат процеса на обработка и да се увеличи срока на годност на продуктите. Тези мазнини не са полезни за нашето здраве и е добре известно, че водят до сърдечно-съдови заболявания. Мастните киселини Омега-6, макар и важни за нашето хранене, заемат непропорционално много място спрямо омега-3 киселините. Излишъкът от омега-6 киселини също води до сърдечно-съдови заболявания. Транс-мазнините и омега-6 киселините влияят и на белите дробове, тъй като изменят реакцията на организма към възпалението и го правят по-уязвим към инфекции.

Клетката се състои от ядро, цитоплазма и е оградена от околната среда с ограда - клетъчна мембрана. За да оценим фантастичната сложност на материала, който природата използва за толкова важно дело, нека си представим клетката като девет етажен дом, стените на който са с дебелина всяка... 0.8 см.! Впечатлително, нали?! Особено, ако се отчете какво голямо натоварване носи и какви функции изпълнява този орган. И при това си представете нивото на изискванията, предявявани от природата към тяхното строителство и "капитален ремонт".

Главният строителен материал на обвивките на клетките са фосфолипидите (60%). Това са такива мазнини, в които към неутрална мастна киселина се присъединяват молекули носещи заряд. Във водна среда такава "попова лъжичка" се държи еднозначно - към молекулите на водата поставя заредената "глава", а страхуващата се от водата "опашка" се обръща на другата страна. Мембраната се строи от два слоя такива молекули по строг сценарий - мястото на всяка "тухличка" и нейните характеристики са предопределени от майката - Природа или по-точно в наследствената информация, получена от родителите. И ако грешките при строенето на дома за живеещите е главоболие, то за клетката - е смърт. Лъвската част на мастните киселини във фосфолипидите представляват строго определени ненаситени мастни киселини, който не се синтезират в организма на човека. Наричат ги незаменими или витамин F.

Освен участие в структурата на мембраната те влизат в състава на мастните слоеве и защитават нашите органи от механични повреди. Обаче, тяхната главна функция се явява участието им в механизма на регулацията във вид на тъканни хормони - простагландини, като техни предшественици. Това е изключително важен регулатор на здравето. Те активират или потискат възпалителните процеси, разширяват или свиват съдовете и дихателните пътища, повишават или понижават кръвосъсирването, температурата на тялото и имунните реакции на организма. Те непосредствено участват в развитието на атеросклерозата, диабета, бронхиалната астма, автоимунните и алергични заболявания.

В зависимост от разположението на двойната връзка в молекулата, съвременните биохимици делят незаменимите мастни киселини на омега 3 и омега 6 киселини. От тях клетките самостоятелно синтезират или "активиращи", или "потискащи" простагландини. За поддържане на оптимално здраве природата изисква присъствието и на едните и на другите в определени пропорции. А това зависи от съотношението на техните предшественици в храната на човека и трябва да бъде – омега 6: омега 3 = 5: 1. При нашето хранене това съотношение е 40-50: 1. От това произтича съществено изкривяване и както казва науката, именно това, способства за цял букет от заболявания.

Съпрузите Джордж и Милдред Бур открили "незаменимите" в далечните 20 години на миналия век и ги нарекли витамин F (fat - мазнина, англ.). В тези години откритията следвали едно след друго и "блясъкът" от ефектите на витамините от група „В” затъмнил скромните успехи на "незаменимите". С времето те дори отпаднали от списъка на витамините. Сега към тях се отнасят две полиненаситени мастни киселини - линоленовата (омега-6) и алфа-линоленовата (омега-3). От тях организмът сам може да синтезира други полиненаситени мастни киселини, но в не големи количества. Тези способности притежават само високо специализирани клетки, например, нервните. А клетките покриващи артериите, - не могат. Всъщност това е и "тяхната беда", дефицитът на "незаменимите" в храната лежи в основата на развитието на атеросклеротичното изменение на съдовете.

Източници:
Транс-мазнини: печива и храни от типа „бързо хранене”
Омега-6 киселини: растителни масла като слънчогледово, царевично, фъстъчено

Наднормено тегло

При затлъстелите и пълни хора вероятността да развият астма е по-голяма. Наднорменото тегло и пълнотата също повишават и риска от обструкнивно апное (временно прекратяване на дишането) по време на сън. Това състояние се случва, заради излишните мазнини около шията.

Кои са полезните за здравето на белия дроб вещества?

Водата

Водата е необходима в белите дробове, за да се поддържа влажността на въздушните пътища и така да се предпазят от изсушаване при вдишване и издишване. В първите стадии на астма, слузта се секретира, за да се защитят тъканите от изсушаване. С течение на времето, ако няма прием на вода, слузта, която се отделя, започва да пречи на нормалното преминаване на въздуха през дихателните пътища. Натрият е естествен слузо-разбивач и обикновено пречи на слузното натрупване. Ето защо храчките имат солен вкус. Щипка сол върху езика, след пиене на вода, лъже мозъка да си помисли, че много голямо количество сол е влязла в тялото. Тогава, мозъкът изпраща съобщение за отпускане на бронхите. Астматиците имат повишени нива на хистаминово съдържание в белодробните си тъкани, което регулира бронхиалната мускулна контракция. Тъй като едно от местата за водна загуба чрез изпарение е в белите дробове, бронхиалното свиване произведено чрез хистамина, означава по-малко водно изпаряване по време на акта на дишане. Това е една проста физическа маневра за запазване на водата в организма.

Антиоксиданти

Ние можем да се борим с окислителния стрес, приемайки храни и добавки, съдържащи антиоксиданти. Те ефективно „защитават” организма от свободните радикали и така го предпазват от евентуални увреждания. Тези важни вещества са:

Витамин С

Бета каротин

Витамин Е

Ликопен

Селен

Незаменимите мастни киселини омега-3

Тези мастни киселини са важни за доброто здраве, но болшинството от хората страдат от техния недостиг в своето хранене. Важно е да се знае, че полезното съотношение между омега-6 и омега-3 е 4:1, за съжаление масово разпространеното е 20:1. Мастните киселини омега-3 помагат за контрола върху растежа на раковите клетки. Те също така притежават противовъзпалително действие, тъй като съкращават производството на клетки, участващи в астматичните и алергични реакции. Източници: мазни риби, ленено семе, соя, зеленолистни зеленчуци.

Магнезий

Четвъртият най-разпространен елемент в нашия организъм, но много важен за доброто здраве. Той помага за работата на ферментите. Ферментите са биологични катализатори, увеличаващи скоростта на протичане на химичните реакции в организма. Магнезият също способства за отпускането на мускулите на дихателните пътища и помага за контролирането на реакцията на организма в борбата с инфекцията. Полезните минерали

Балансирано хранене

Балансираното хранене с по-голяма употреба на плодове, зеленчуци и риба намалява риска от заболявания на белите дробове, особено астма и хронична обструктивна болест на белите дробове. Макар че все още се изучава влиянието на храненето върху здравето на белите дробове, добре е да спазвате някои правила:

Придържайте се към балансирана диета с много плодове и зеленчуци
Приемайте умерени количества сол и осигурете на организма 2-3 литра вода дневно
Намалете употребата на захар, сладки храни и млечни продукти от краве мляко, които стимулират образуването на слуз, особено астматиците. Вижте: КРАВЕТО МЛЯКО И ЛАКТОЗАТА- реална причина за астмата и проблемите с дишането
Намалете приема на транс-мазнини и мастни киселини омега-6 в своето хранене: Витамин F. Опорна точка...
Поддържайте здравословно тегло
Подлагайте се на умерено физическо натоварване
Периодично изчиствайте организма си.

СВОБОДНИ АМИНОКИСЕЛИНИ - 1

Глутаминова киселина

Глутаминовата киселина е стимулиращ невротрансмитер, който повишава горенето в невроните на централната нервна система. Тя е главният стимулиращ невротрансмитер в мозъка и гръбначния мозък и е прекурсор на ГАМК.

Тази аминокиселина е важна в метаболизма на захарите и мазнините и подпомага транспортирането на калия през кръвномозъчната бариера. Въпреки, че преминаването й не е толкова лесно, колкото глутамина, глутаминовата киселина се намира в големи количества в кръвта, а в мозъка се инфилтрира в малки количества. Мозъкът я използва като гориво. Тя дезинтоксикира амоняка чрез отнемане на азотни атоми, в процес, при който се създава друга АК – глутамин. Превръщането на глутаминовата киселина в глутамин е единственият начин, по който амонякът в мозъка може да бъде дезинтоксикиран.

Глутаминовата киселина спомага за коригиране на заболявания на личността и се използва за лечение на смущения в поведението при деца. Тя се използва при лечение на епилепсия, умствено изоставане, мускулна дистрофия, язви и хипогликемична кома, усложнения при лечението на диабета с инсулин. Съставна част е на фолиевата киселина – витамин от групата В, който помага на организма да разгражда аминокиселините. Тъй като една от солите й е мононатриевият глутамат, глутаминовата киселина трябва да бъде избягвана от алергичните към това вещество.

Глутатион

Подобно на карнитина, глутатионът не е същинска аминокиселина. Той е вещество, което се класифицира като трипептид и организмът го произвежда от аминокиселините цистеин, глутаминова киселина и глицин. Поради тясната си връзка с тези аминокиселини, обикновено той се разглежда заедно с тях.

Глутатионът е силен антиоксидант, който се произвежда в черния дроб. Големи количества глутатион са складирани в черния дроб, където те дезинтоксикират вредни вещества, така че да могат да бъдат екскретирани чрез жлъчката. Известно количество глутатион се освобождава от черния дроб директно в кръвообръщението, където той спомага за поддържане на целостта на червените кръвни клетки и предпазва белите кръвни клетки. Глутатион се намира също в белите дробове и стомашно-чревния тракт. Той е необходим за метаболизма на въглехидратите и упражнява противосъстаряващо действие, подпомагайки разграждането на окислените мазнини, които съдействат за развитието на атеросклероза. Глутатионът смекчава донякъде уврежданията от тютюнопушенето, защото отслабва вредния ефект на алдехидите – химически вещества, които се съдържат в цигарения дим и увреждат клетките. Той може да предпази черния дроб от свързани с алкохола увреждания. При недостиг на глутатион първо се уврежда нервната система – появяват се симптоми на загуба на координация, психически заболявания, тремор и трудности при поддържане на равновесие. Предполага се, че тези проблеми се предизвикват от развитието на увреждания в мозъчната тъкан. Според едно изследване, болните от СПИН с ниско ниво на глутатион показват по-ниска степен на тригодишна преживяемост от тези с нормално ниво. С възрастта нивото на глутатиона намалява, въпреки че не се знае дали това се дължи на по-бързото му изразходване или на по-малкото му производство. Когато това състояние не се коригира, загубата на глутатион на свой ред води до ускоряване на процесите на стареене.

За повишаване на нивото на глутатиона е по-добре организмът да се снабди със суровини, от които да изгради това съединение: цистеин, глутаминова киселина и глицин. N-ацетил цистеин – формата на цистеина се приема като относително ефикасна за тази цел.

Изолевцин

Изолевцинът, една от есенциалните аминокиселини, е необходим за образуването на хемоглобина и за стабилизиране и регулиране на кръвната захар и енергийното ниво. Той се метаболизира в мускулната тъкан и е една от трите аминокиселини с разклонени вериги. Тези аминокиселини са ценни за спортистти, тъй като увеличават енергията на тялото, повишават издръжливостта и подпомагат заздравяването и възстановяването на мускулната тъкан. При страдащи от различни психични и физични заболявания се открива недостиг на изолевцин. Симптомите са подобни на тези при хипогликемия.

Източници на изолевцин са следните храни: бадеми, кашу, пилешко месо, нахут, яйца, риба, леща, черен дроб, месо, ръж, повечето семена и белтъчините от соя. Съществува и под форма на добавки. Добавъчният изолевцин винаги трябва да се взема правилно балансиран спрямо другите аминокиселини с разклонени вериги левцин и валин – по около 2 милиграма левцин и валин на 1 милиграм изолевцин. Комбинираните добавки са по удобни за употреба.

Карнитин

Карнитинът не е аминокиселина в тесния смисъл на думата /всъщност е вещество свързано с В-витамините/. Но тъй като има химическа структура, близка до тази на аминокиселините, обикновено се разглежда заедно с тях. За разлика от истинските аминокиселини карнитинът не се използва за синтез на белтъци или на невротрансмитери. Неговата главна функция в организма е да спомага за транспорта на мастните киселини с дълги вериги, които се изгарят вътре в клетката за получаване на енергия. Той е огромен източник на енергия за мускулите. По този начин, чрез карнитина се повишава използването на мазнините като енергиен източник. Това предотвратява натрупването на мазнини в сърцето, черния дроб и скелетните мускули. Карнитинът може да се използва в лечението на синдрома на хроничната умора, тъй като нарушеното функциониране на митохондриите/където се произвежда енергията в клетките/ може да бъде причинител на умората. Проучвания показват понижено ниво на карнитин при мнозина страдащи от този синдром.

Креатинът намалява здравните рискове, предизвикани от влошения метаболизъм на мазнините, свързан с наличието на диабет, потиска развитието на мастна дегенерация на черния дроб, причинена от алкохолизъм и намалява опастността от сърдечни заболявания. Изследвания показват, че уврежданията на сърцето при прилагане на сърдечно-съдова хирургия се намаляват при лечение с карнитин. Друго изследване е показало, че карнитинът облекчава острата болка при накуцване, причинено от запушване на артерия в бедрото. Има способността да понижава нивата на триглицеридите в кръвта, спомага за възстановяване на теглото при слабеене и подобрява силата на мускулите при нервно-мускулни заболявания. Възможно е да се използва в лечението на болестта на Алцхаймер. Обратно недостигът на карнитин може да допринесе за развитието на някои видове мускулна дистрофия и е доказано, че тези заболявания водят до загуба на карнитин с урината. Хората, които страдат от такива състояния, се нуждаят от по-големи от нормалните количества карнитин. Той също така повишава ефикасността на антиоксидантите витамин Е и витамин С. Той действа заедно с антиоксидантите за забавяне на процеса на стареенето, като подпомага синтеза на карнитин ацетил-трансферазата – един ензим в митохондриите на мозъчните клетки, който е жизненоважен за производството на клетъчна енергия в тях.

Карнитинът може да се произвежда от организма при наличие на достатъчно количество желязо, витамин В1/тиамин/, витамин В6 /пиридоксин/ и аминокиселините лизин и метионин. Синтезата на карнитин също зависи от присъствието на достатъчно количество витамин С. Много от случаите на недостиг на карнитин се установяват като генетични по произход, в резултат на наследствен дефект в неговата синтеза. Симптоми при недостиг на карнитин са обърканост, болка в областта на сърцето, мускулна слабост и затлъстяване. Поради по-голямата си мускулна маса, мъжете се нуждаят от по-големи количества карнитин, отколкото жените. Вегетарианците по-често страдат от недостиг на карнитин, тъй като той не се съдържа в белтъчините от растителен произход. Освен това както метионинът, така и лизинът, две от ключовите съставки, от които в организма се произвежда карнитин, не се получават в достатъчни количества от растителни източници.

Левцин

Левцинът е есенциална АК и е една от трите АК с разклонена верига/изолевцин и валин/ Те действат заедно, като предпазват мускулите и играят ролята на гориво. Подпомагат заздравяването на костите и кожата/особено при хирургически операции/. Левцинът нормализира завишеното ниво на кръвната захар и спомага за производството на растежен хормон. Прекомерно високият прием на левцин провокира развитието на подагра и повишава количеството на амоняка в организма. Природни източници на левцин са: кафяв ориз, боб, месо, ядки, соево брашно и пълноценна пшеница.

Витамин С

По принцип витамините се класифицират на водоразтворими и мастноразтворими. Витамин С е водоразтворим и не се синтезира в човешкия организъм. По отношение на физиологическото им действие се различават:
1. Повишаващи общата съпротивляемост на организма (А,С,В1,В2,РР)
2. Антихеморагични-кръвоспиращи (С,Р,К)
3. Антианемични (С,В12,фолиева киселина)
4. Антиинфекционни (А,С)
5. Регулатори на зрението (А,В2,С)
Различават се следните състояния по отношение обезпечението с витамини.
1. Авитаминоза . представлява пълен дефицит на витамини. Основна причина е непълноценното хранене, възпаление и дистрофично изменение на черния дроб, дисбактериоза.
2. Хиповитаминоза – частичен дефицит,полихиповитаминоза – на няколко витамина
3. Хипервитаминоза – излишък на витамини (често А и Д)

Какво представлява витамин С?

Витамин С или аскорбинова киселина изпълнява множество важни функции в човешкия организъм.
Значителна роля има при заздравяването на рани, поддържа еластичността на кожата, необходим е за производството на стресовите хормони – т.е. стимулира правилното функциониране на надбъбречните жлези и производството на адренални хормони, които помагат на тялото да се справя със стреса и възпаленията, подобрява устойчивостта към инфекции, повишава производството на противовирусния белтък интерферон,помага при високо кръвно налягане, атеросклероза и рак, изключително важен за клетъчното дишане.
Много важно е да се знае, че този витамин не може да се образува в човешкото тяло, поради което е нужно да бъде внасян чрез храната или чрез добавки.
Храните, които са най-богати на витамин С, са шипките – 1250 мг на 100 гр , докато цитрусувите плодове съдържат едва 50 мг на 100 гр плод. Други добри източници на този жизненоважен витамин са: чушки,ягоди,картофи,карфиол и много други. Много важно е да се знае, че при набавянето на витамин С от плодове и зеленчуци е препоръчително те да се консумират в суров вид, защото голяма част от витамина се разрушава при термична обработка, при замразяване и дори при по-дълго съхранение.

Действие на витамин С

Той подобрява дейността на белите кръвни телца, които от своя страна имат функцията да откриват и унищожават вирусите, бактериите и раковите клетки.
Витамин С е изключително важен антиоксидант. От своя страна той усилва действието на други антиоксиданти като важните А и Е.
Може да се твърди, че тези три витамина са жизненоважни един спрямо друг(имат синергична връзка), понеже всеки от тях има свойството да усилва и подпомага значително действието на другите два.
Много важна роля има по отношение на мозъка, предпазвайки го от кислородна недостатъчност. След изследвания, най-високи концентрации на витамин С в човешкото тяло са били открити в нервната тъкан, което показва, че тя има голяма нужда от него.
Преди години са били проведени опити, които са разкрили, че витамин С,А и селен са в състояние да предотвратят развитието на ракови клетки. В частност сам по себе си витамин С пречи значително на преобразуването на някои вещества в ракообразуващи. Като такива могат да се посочат нитратите и нитритите, които най-много се откриват в колбасите и след това в плодовете и зеленчуците торени с азотни торове. При попадането им в човешкия организъм те се превръщат в нитрозамини, които са главна причина за развитието на рак на червата и стомаха. Доказано е, че големи количества на витамин С блокират процеса на превръщане на нитратите и нитритите в нитрозамини.
Без витамин С е невъзможен синтезът на колаген, който е основен протеин за изграждането съединителната тъкан и стените на артериите, вените и капилярите и запазването на младостта. Приема на нужните дози от витамин С спомага за по-бързо заздравяване на рани по кожата и за поддържането и в добро състояние. Освен това витамин С участва в усвояването на калция, от което става ясно, че спомага за формирането на костите, растеж и навременно и безпроблемно зарастване при счупване, полезен е и при артритни състояния.
Много важно е влиянието на витамин С и върху сърдечно съдовата система. При проведени изследвания на хора прекарали инфаркт е забелязано, че белите кръвни телца пренасят усилено витамин С от други части на тялото към сърцето, като по този начин се подпомага възстановяването на увредените клетки на сърдечния мускул. Учени от Харвард смятат, че употребата на повече от 360 мг( 6 таблетки Абсорбент С) дневно понижава възможността за развитие на сърдечно-съдови заболявания с около 30%. Интересен е също фактът, че рискът от появата на тези болести се намалява с повече от 27% в случаите на употреба на добавки с витамин С, а не при увеличаването на продукти, богати на този витамин, показват още данните от изследванията.
Съществува обратнопропорционална връзка между кръвното налягане и витамин С – т.е. , колкото по-малко от жизненоважното вещество, толкова по-високо налягане.
Жизненоважен е и за хора, които страдат от алергии. Също така при комбинация с витамин В1 и аминокиселината цистеин може да предотврати увреждане от страна на формалин, формалдехид и ацеталдехид.
Витамин С противодейства и на такива увреждащи и канцерогенни вещества като: цигарен дим, никотин, автомобилни газове, тежки метали и др. – т.е. все неща, на които сме подложени в нашето ежедневие.
Научни изследвания показват, че кръвта на пушачи и алкохолици съдържа до 40% по-малко витамин С. Причината за това е, че резервите от витамина постоянно се изтощават от посочените агресивни влияния. Ако не се набавя ежедневно и в нужните количества, това може да доведе до множество трайни вреди.
Витамин С регулира окислението на тъканите и обмяната на въглехидратите. Освен това е незаменим при превръщането на лошия холестерол в жлъчни киселини и затова недостигът му може да доведе до натрупване на холестерол в организма.
При изследване на страдащи от сериозни измръзвания се доказва, че ежедневното приемане на витамин С значително съкращава периода на оздравяване.

Витамин С срещу рака

Новозеландски учени заявиха, че витамин С е изключително важен за доброто здраве и може да помогне в борбата с рака. Лабораторните експерименти на д-р Маргарет Висърс от университета на Отаго за пръв път са показали, че витамин С е от голямо значение за здравословния начин на живот, а не просто здравословна добавка, която се приема, когато човек е настинал. Д-р Висърс е установила, че витамин С е много важен при контрола на редица клетъчни функции, клетъчната смърт и растежа на ракови клетки. Според нея, поредицата експерименти са показали, че витамин С играе ключова роля за здравето на клетките и има голямо значение за контрола на клетъчната активност в организма.
Идеята, че витамин С може да се използва за лечение на рак е от 1970 г. Тя принадлежи на нобелиста Линус Полинг. Той препоръчва всички да пият профилактично по 1000 мг витамин С на ден и срещу настинка. Според учените повишената концентрация на аскорбинова киселина е довела до повече водороден прекис, който убива раковите клетки, но не и здравите.
Как ви звучи идеята вместо да лекувате рак с химиотерапия, да давате венозно високи дози витамин С?
Как ще ви прозвучи ако разберете, че това откритие е направено още миналия век?
Как ще ви прозвучи, че витамин С, вливан директно в кръвния поток в големи дози, селективно отравя раковите клетки?
Точно така действа и химиотерапията, но с една малка подробност – с витамин С не се увреждат здравите клетки и на хората не им се гади... и не губят косата си...
Ако е истина – защо тогава този метод не се прилага в лечебните ни заведения?
Защо срещу рака не се използват високи концентрации на витамин С и лечение чрез подходящ хранителен режим?
Ако действа толкова добре, не би ли трябвало вашият лекар да знае за него?
Ако е толкова ефективно, би се изучавало в медицинските училища, а медиите да ни заливат с информация...
Истината е, че фармацевтичните компании никога няма да препоръъчат само и единствено витамини за лечение на заболяванията. Или пък екзотичното „терапевтично хранене”
Защо?
Дали защото е ЕВТИНО...
А изследвания колкото щеш!
В най-новото проучване на Американската Академия на Науките се установява, че във фармакологични концентрации аскорбиновата киселина действа като прооксидант, който води до цитотоксичност към много видове ракови клетки, без да засяга нормалните. 
Аскорбиновата киселина има дълга история при лечението на ракови заболявания. Интересът към нея достига връхната си точка преди около35 години, когато официално били публикувани данните за нейното въздействие върху болните от рак. След това обаче, били направени само два експеримента, които не дали резултат и те били приети за окончателни от конвенционалната медицина. Оказва се, че при тези опити приложението на витамин С е било само орално, а за да се получи положителен ефект е необходимо и интравенозно прилагане на аскорбата. Дали не е било нарочно?!
Витамин С е важен микроелемент, който се използва като кофактор от множество биосинтетични ензими. Освен това той играе ролята на антиоксидант и повишената му консумация от храни и добавки може да подсигури доброто здраве и запазване на младостта.
По норма препоръчителната доза е 60 мг/ден(1 таблетка Абсорбент С), като тя може да бъде увеличавана до 1 грам.
Има много фактори, които увеличават нуждите от витамин С. Като пример може да се посочи голяма горещина или голям студ. Пушенето, приемът на противозачатъчни и други лекарствени средства, подлагането на големи физически натоварвания при работа или спорт. Професионалните спортистти трябва да приемат до 2-3 грама дневно.
Американски учени, опитно са установили, че противораковата защита на организма се състои от витаминните комбинации С+Е и А+Д. От микроелементите ефективни се оказват: СЕЛЕН,ЦИНК и МАГНЕЗИЙ.
Но за крал на витамините се счита витамин С. Неговата заслуга е в блокирането на канцерогенните образования.