Sep. 10, 2016

Text

За кожата - извън благоприятното въздействие на алоето

Есенциалните мастни киселини са две полиненаситени киселини – Алфа линоленова киселина (омега 3) и линолева киселина (омега 6), от които се образуват другите полиненаситени мастни киселини в организма. Есенциалните мастни киселини и техните производни са важна част от структурите на всички клетъчни мембрани, като осигуряват тяхната цялост, стабилност, среда за ефективно действие на ензимите и рецепторите. Липидите в клетъчните мембрани задържат водата в тях и са от решаващо значение за гъвкавостта и свежестта на кожата, като осигуряват нейните бариерни функции. Недостигът на омега 3 и омега 6 мастни киселини предизвиква извънредни загуби на вода чрез кожата. Незаменимите мастни киселини се използват също за образуването на хормоноподобни вещества (ейкозаноиди), които регулират освобождаването на себум – мазнина, защитаваща кожата от външните влияния. Ейкозаноидите участват също в контрола на възпалителните реакции. Ако приемът на незаменимите мастни киселини е нисък, кожата е суха, започва да се лющи, склонна е към възпалителни процеси и става по-чувствителна към вредните външни въздействия. 
Магнезият и цинкът са жизнено важни минерали, като всеки от тях участва в над 300 различни ензимни реакции, включително в обмяната на белтъците, мастните киселини и въглехидратите. Магнезият има особено важни функции в продукцията и освобождаването на клетъчната енергия, необходима за функционирането и възстановяването на клетките на кожата. Цинкът е ключов по отношение синтеза на белтъците и нуклеиновите киселини и има не само голямо значение за образуването и възстановяването на дермалните клетки, но също на колагена и еластина в кожата. Процесите на стареенето, включително и на кожата, се свързват с вредното действие на свободните радикали, които се образуват в организма при някои нормални жизнени процеси, под въздействие на ултравиолетовите лъчи, замърсения въздух, тютюнопушенето. Цинкът играе важна роля в антиоксидантната защитна система на клетките. Цинкът участва и в регулацията в образуването на себума. 
За тонуса и свежия вид на кожата голямо значение има доброто състояние на кръвоносните съдове, които осигуряват достъпа на хранителните вещества до нея. Цинкът – поради антиоксидантните си свойства, а омега 3 мастните киселини – поради антихолестеролния си ефект, имат голямо значение за поддържане на нормалната структура и функции на кръвоносните съдове и в резултат – за доброто хранене на кожата.

Линолова киселина 
Отнася се към омега-6 ПНМК(полиненаситена мастна киселина). Тя служи като изходно съединение за образуването на други ПНМК от реда омега-6 : гама-линоленова, дихомо-гама-линоленова и арахидонова киселина.
В рационалното хранене препоръчителното съотношение на ПНМК омега-6/омега-З е 10:1, а в лечебното хранене от 3:1 до 5:1.
Основната биологична роля на ПНМК е структурно-функционалната организация на клетъчните мембрани и биосинтезът на ейкозаноидите-медиатори на метаболитните реакции. Под понятието ейкозаноиди са обединени простагландините, простациклините и тромбоксаните, които се образуват от ПНМК под въздействието на ензима циклооксигеназа, и левкотриените, които се образуват под действието на липооксигеназата. Ейкозаноидите притежават широк спектър на действие. Образуваните от ейкозапентаеновата киселина ПНМК омега-3 разширяват кръвоносните съдове, намаляват артериалното налягане и съсирваемостта на кръвта, предпазват от развитие на бронхоспазъм, възпалителни и алергични реакции. Докозахексаеновата (ПНМК омега-3) киселина се трансформира по-бавно в ейкозаноидите, отколкото ейкозапентаеновата. Тя се явява важен компонент на клетъчните мембрани в ЦНС, натрупва се в синапсите, фоторецепторите и сперматозоидите.
Прилагането на ПНМК е ефективно за снижаване на риска от възникване на атеросклероза (благодарение на хипохолестеролемичното и хипотриглицеридемичното действие), хипертонична болест и други заболявания на сърдечно-съдовата система, предотвратява тромбообразуването, при нарушено мозъчно кръвообращение, за укрепване на имунната система, нормализиране на работата на жлезите с вътрешна секреция, в частност надбъбречните и полови жлези, в онкопатологията, бронхиална астма, ревматоиден артрит, язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника, дисбактериоза, захарен диабет, мултиплена склероза, заболявания на черния дроб, за подобряване състоянието на кожата и косата.