КУЛИНАРНО НЕПРЕРАБОТЕНАТА ХРАНА
Кулинарно непреработената храна – революционен метод за борба с рака
Как бихте реагирали, ако научите, че съществуват лекари, които считат посочените вегетариански програми по-здравословни от приетите смесени(включващи и животински продукти), но в действителност противоестествени. Това е защото същите съдържат печени храни, а огънят, според тях е безпощаден враг на човешкото здраве. Те твърдят, че с консумацията изключително на прясна растителна храна, може да се излекува дегенеративно заболяване.
Родоначалникна този теория е Питагор, който вярвал, че в непреработените храни от растителен произход се съдържат “специфични” съставки, които липсват в печените храни. С други думи става въпрос за ензими и витамини.
Съвременният продължител на схващанията на Питагор е швейцарският лекар-хипократист Макс Бирхер Бенер (1867-1936). Клиниката в Цюрих, носеща името му, все още функционира. Бенер имал сериозни здравословни проблеми, но тогавашната медицина не можела да му помогне (кахетичен с болно сърце, иктер и др.). През 1895г. получил иктер (пожълтял) и лекарите му препоръчали млечна диета, но състоянието му се влошило и накрая не можел да приема нищо. Лекарите му предписали компот от ябълки, защото вярвали, че пресните плодове са трудно смилаеми. Било е време, когато всичко се е преработвало термично преди да се консумира, а месото се е смятала за подсилваща и здравословна храна. Съвсем случайно Бенер опитал една сурова ябълка и установил, че му понася и продължил да яде ябълки, докато се оправил напълно.
Един месец по-късно негова пациентка, обиколила всички лекари в Цюрих, му поискала помощ.Страдала от анорексия и стомахът ѝ не можел да преработва нищо. Каквото и да приемела на другия ден все още било в стомаха й непроменено. Бенер се запитал как би могъл да ѝ помогне, след като е опитала вече всичко познато. Тогава един негов колега му споделил, че е прочел в някакъв речник, че Питагор е препоръчвал пюре от плодове и мед при разстройства в храносмилането. “Да дам сурови плодове на човек, чийто стомах въобще не работи?!” Тогава си спомнил, че ядейки сурови ябълки, е прекратил кризата си. Така решил да даде на пациентката си сурова ябълка и това била единствената храна, която успяла да смели след толкова месеци принудително гладуване. След това прибавил и суровилистни зеленчуци (маруля, спанак и др.) докато храносмилателната ѝ система започнала да работи нормално.
“Но как е възможно?!” се питал. “В университета са ни учили, че готвенето прави храната лесносмилаема. Да са ни учили грешно? Или може би в непреработената храна съществуват някои вещества, които огънят разрушава?” Намирал се е съвсем близо до откриването на ензимите и витамините.
През 1899г. открил принципа, който обяснява терапевтичната сила на пресните плодове и зеленчуци, която нарекъл “жива суровина”. Това бил вторият закон на термодинамиката, който физикът-нобелист Ервин Шродингер признал като закон, който се отнася за храната.
През януари 1900г. Бернер обявил изобретателните си теории пред Медицинската общност в Цюрих. Нейният президент го нападнал остро, казвайки: “Г-н Бернер е прехвърлил границите на разумното”, а колегите му веднага след конференцията го обсъждали: “Не знае какво говори. Излага медицината.Теориите му са опасни глупости!”
Но Бернер не паднал духом и започнал да прилага на практика теориите си в клиниката, която открил. Резултатите го реабилитирали. Съумявал да излекува болни, “отписани” от класическата медицина – с анемия, гангрена, тирсотоксикоза, пълно спадане на коремните органи и др. Така станал известен в цяла Европа.
Поддръжниците на тази теория смятат, че естествената храна за човека са плодовете, стъблата, корените, кореноплодните и луковиците на определени растения. Формата на човешките зъби доказва, че човекът е плодояден – резците са за отхапване, а кътниците за пасиране на плодовете. Дори устройството на стомашно-чревния тракт на човека е еднакво с това на висшите маймуни, хранещи се изцяло с плодове. Първобитният човек също. Климатът бил горещ и земята била покрита с плодоносни дървета, от които се хранели първобитните хора. През ледниковия период се принудили да ядат месо, една противоестествена храна, към която впоследствие се пристрастили. Изглежда това е било известно на Хипократ: “човекът се задоволявал да яде и пие същото, каквото говедото, коня и всички останали животни – всичко, което земята дава: плодове, храсти, листни зеленчуци, това с което се хранели и животните. С това израстват и с това живеят без болка до смъртта си, без да имат нужда от друг вид храна. Вярвам, че такава е била храната на човека поне в началото.Днешното разнообразие в храната ни изглежда е едно откритие и още - резултат на процеси, извършили се през един голямпериод от време.” (“За древната медицина” - глава 3)
Това означава, че поради липса на храна човекът не само се е принудил да яде месо, но и варена растителна храна. Една от главните причини е, че от събирач на готова храна, която е намирал по дърветата, станал производител на храната си. Заел се с отглеждане на житни култури, които можели да се складират до новата реколта. “Но складираните житни зърна не били подходящи за ядене. Трябвало да си сварят или смелят и да се приготви хляб. ”Житните семена са особено вкусни и годни за ядене непреработени, докато са още меки в обвивката върху класа.

В подкрепа на теорията за придържане към несготвена вегетарианска храна пише д-р Тилемахос Евтимиадис :“Тържествува разбирането, че суровите храни са по-трудно смилаеми от сварените. Това е погрешно. Заблудата идва от разликата във вида на сварената и прясната (непреработена) храна. Сварената е мека, а суровата – твърда, затова стигат до заключението, че мекото е по-лесно смилаемо. Само че други са факторите, които определят смилаемостта. Привеждам пример със зелето: сурово е лесно смилаемо и усвоимо, въпреки че е твърдо, докато мекото сварено зеле е трудно смилаемо.
Смилането на храната се определя от действието на соковете, които се излъчват от лигавицата на стомаха, от панкреаса, от черния дроб, жлезите на червото. В резултат на него храната се разгражда до съставните си елементи. Но организмът разполага с активни храносмилателни сокове само за суровите храни, които са естествени за човека. Затова суровото зеле се смила по-бързо, а за вареното с анужни 3-4 часа. Това са установили и при варивата – варени са много по-трудносмилаеми. По време на варенето се извършват преобразувания в състава на храните, които ги превръщат в несмилаеми. Колкото и голямо количество накиснат нахут да изяде човек, няма да усети тежест или други стомашно-чревни смущения. Лесно смилаеми, хранителни и вкусни са всички варива, също и пшеницата в стадий на покълване.
Всички, които страдат от язва, гастрит,жлъчно-каменна болест се оплакват отз атруднено храносмилане всеки път, когато ядат сурови зеленчуци, дори и плодове, смятайки ги за трудно усвоими. Тези оплаквания се дължат на терапевтичната реакция на организма.
Доказателство – ако продължат да ядат само сурови храни, се отървават от лошото храносмилане. Страдащите от стомашни смущения чувстват през първите дни на лимоно терапиятапо-мъчителни симптоми, но по-късно те се облекчават напълно.
За да се избегнат тази смущения, необходимо е преди началото на този вид терапия (с пресни зеленчуци и плодове) да оставим стомаха напълно празен най-малко 24 часа, а тези, които са в по-тежко състояние 2-3 дни.
Изхождайки от убеждението, че суровата храна е трудно смилаема, лекарите препоръчват на болните от язва, колит, гастрит да не ядат сурови плодове и зеленчуци. В резултат – страданието им се задълбочава,защото организмът се лишава от необходимите му витамини.
Изследвани са много болни, които са били достигнали до последния стадий на изтощение след приложение на диета, в която липсват пресни плодове и зеленчуци. Тяхното състояние бързо се подобрило след промяна на диетата.
Изключителната полезност на храненето изцяло с пресни плодове и зеленчуци, се вижда от случаите, при които то се прилага седмици или месеци. Още през първите дни усещат нарастване на жизнеността. Освобождават се от лошото храносмилане, запека, хемороидите, екземи и други смущения.
Особено полезно е това хранене за болните от диабет. Стойностите на кръвната захар се нормализират и не се открива захар в урината.
Страдащите от ревматизъм и артрити за кратко време се освобождават от болките след приемането на строго плодово-зеленчукова сурова диета.
Ефективна и радикална е терапията на екземите, псориазиса, акнето чрез този вид хранене.
Деца, страдащи от хроничен нефрит в напреднал стадий, са спасени след прилагането му.
Хроничните диарии се прекратяват, а страдащите от иктер (пожълтяване), жлъчно-каменна болест, чернодробни заболявания, могат да се излекуват само с приложението на строга плодово-зеленчукова сурова диета.
Случаи с упорит хроничен бронхит, се излекуваха със строга плодово-зеленчукова диета.
Бързо подобрение на състоянието на туберкулозно болни последва след приложение на строга плодово-зеленчукова сурова диета” (Тилемахос Евтимиадис –“Голям диетичен наръчник” стр.96-97)

Съществуват и по-фанатични привърженици на плодовете и суровите зеленчуци, които твърдят, че те са ключът към устойчивостта срещу заболяванията и терапията на всички страдания. С помощта на продължителна (повече от 1 година) диета изключителното сурови растителни храни могат да се постигнат следните резултати: прекратяване на алергията към полена и животните, защита от слънчеви изгаряния, подобряванена зрението, устойчивост срещу инфекции, бързо развитие на буйна коса и здрави нокти, подобряване способностите за съсредоточаване и запомняне, повишена сексуална енергия и др.(вж. Arlin-Dini Wolfe,“Nature’s First Low: The Row Food Diet” )
## #
Най-смелото твърдение на поддръжниците на храната в естествен вид е, че с този начин на хранене е възможно не само да се предпазим от рак, но е да се излекуваме от много от проявленията му.
Нека си припомним, че нобелистката Ан Уигмор освен сок от житна трева препоръчва на онкоболните пресни покълнали семена, зелени листни растения, плодове и зеленчуци и действително, както видяхме, имаше голям успех при лечението на рака. Но и немският лекар д-р Исселс е лекувалв клиниката си в Рингберг в Баварските Алпи много нелечими онкоболни (освен другите методи) с диета от “сурови слънчеви храни” по съветите на Бирхер Бернер.
Много природолечебни клиники в цял свят прилагат диети с плодове и сурови зеленчуци на онкоболните. Датската лекарка Кристин Нолфи в разработката си със заглавие: ”Опитът ми от прясната растителна храна” описва как с една такава диета в клиниката на д-р Исселссе е излекувала от рак на гърдата. Впоследствие д-р Нолфи станала главен лекар на санаториума в Хублебас, Дания,където провеждала терапия с пресни плодове и зеленчуци на голям брой онкоболни. След дългогодишен опит потвърждава, че “раково болните много време са страдали от гастрит и запек. Ракът е последният стадий на един свръх подкиселен и дегенерирал организъм.”“Ако ракът бъде открит в ранен стадий, системното приемане на сурови зеленчуци и плодове сигурно ще помогне в облекчаването на болката и удължаването на живота, но обикновено не е в състояние да прекрати напълно заболяването.”
Какво е научното обяснение на терапевтичното действие на храненето изключително с несготвена храна? 
Най-важните научни данни са следните:
1.съдържат витамини, които се разрушават(особено водоразтворимите) при готвенето. Тежки патологични състояния се развиват в случаите, когато човек се храни дълги години със сварени или консервирани храни. Спомнете си скорбута, който е покосявал някога моряците на далечно плаване. Този вид хранене води и до кариес, отслабване на зрението, на слуха, паметта (симптоми на стареене на организма), дори до развитие на рак, тъй като организмът се лишава от необходимите му антиоксиданти, които укрепват имунната система и оказват предпазващо въздействие.
2.д-р Хауел в книгата си : Enzyme Nutrition” твърди,че в суровата храна се намират ензимите, необходими за нейното обработване в стомашно-чревния тракт, докато запечената организмът използва изработени от самия нето ензими, в резултат на което той отслабва и дегенерира. “Храненето с готвена храна изразходва до 25% от сумарното ни енергично производство.Когато ядем храни, богати на ензими, енергийното изразходване на организма намалява и по-голямата част от произведенатаенергия остава на разположение на оздравителните процеси в него.”
Действително при готвенето (при температура над 45градуса) се разрушават 10% от ензимите в храната.
Ензимите се определят като катализатори на живота, тъй като са необходими за храносмилането, за развитието и възстановяването на тъканите, както и за защита срещу инфекции и дегенеративни заболявания.
Д-р Ан Уигмор твърди, че липсата на ензими води до левкемия и други проблеми. Един от ензимите на суровата храна е цитохромната оксидаза, вещество необходимо за клетъчното дишане. Там където има кислород, ракови клетки не могат да оцелеят, защото те живеят във ферментацията на захарта при анаеробни условия.
3.суровите храни съдържат неактивни фибри, които изнасят токсините от тялото. Натрупването на токсините е една от основните причини за рака.
4.Д-р Уигмор съобщава за един опит, който обяснява защо прочистващата диета със суровите “слънчеви” храни побеждава рака: ракови клетки взети от човешко тяло, се развивали неспирно след като ги поставили в сготвена храна, но неможели да работят, когато същата тази храна била непреработена. (Ан Угмор “Стани лекар на себе си”)
5.Ф.М.Потенгер публикувал в American Journal of Orthodontics and Oral Surgery резултатите от 10 годишно изследване: разделил 900 котки на две групи – на едната давал сурова храна, на другата – сготвена.Котките от първата група били напълно здрави, докато от втората развили дегенеративни заболявания, каквито измъчват и човешкия род – рак, сърдечни проблеми, остеопороза и др. Може би тази е причината човекът да страда от дегенеративни заболявания?!
6.в British Medical Journal (бр.14) е публикуван опит с пастьоризирано мляко: изследователите хранели теленцата с мляко от майките, но пастьоризирано. Резултатът бил, че едно от 10 умира, преди да достигнат продуктивна възраст.
Роберт Коен в наскоро издадената книга “Мляко: смъртоносна отрова” отдава на пастьоризираното мляко отговорността между другото и за канцерогенезата, диабета, астмата и други дегенеративни заболявания и се жалва срещу корпорациите, произвеждащи мляко за дегенерацията, която предизвикват у малките деца.
От всичко това се вижда, че не е несправедливо наказанието на Зевс над Прометей.

СЕДЕМ ЕТАПА НА ЗАМЪРСЯВАНЕ
Неправилното и бедно на витамини и минерали хранене предизвиква затлачване на организма с хранителни отпадъци, които гният и ферментират в него, като предизвикват редица болестни увреждания. Уврежданията протичат в седем основни етапа.

Първи етап:Външно здравият човек чувства само обща умора и отпадналост. Това е свидетелство за започналото затлачване (замърсяване) на нервните канали, което в последствие довежда до остеохондроза на прешлените(шипове).

Втори етап:Към умората се прибавя главоболие, тъпа болка в ставите и мускулите. Извън появата на каквито и да е заболявания това може да е сигнал за това, че човек пренасища организма си със сладко и захар, и храни, които не са подходящи за конкретния човек.

Трети етап:Появата на различни алергични реакции е естествен стремеж на силно затлачения организъм да изхвърли тази шлака от себе си. Стимулатори могат да бъдат най-различни алергени - цветен прашец, битова прах, козина от животни, храна, лекарствени препарати и т.н. Едва когато затлачването премине допустимия предел, при човек може да започне кашлица, преминаваща в астма, сълзене от очите, появата на храчки, появяват се изменения на кожата, т.е. видими сигнали на неблагополучието, такива като псориазис, екзема, захарен диабет и т.н. При женитесе проявяват гинекологични нарушения, изразени чрез различни течения. Всичко това свидетелства за неправилно хранене.
Към третия етап се отнася и такава, нерядка сред децата болест, като нощно напикаване. В този случай микробиолозите отделят по-голямото внимание към храненето на децата. Ако това се случва през първата половина на нощта, препоръчва се отказ от плодове, сокове, сладко, олио срещу приемането на повече каши от ядки. Ако това става призори, следва да се дават задушени зеленчуци, гъсти супи и по-безсолна храна.

Четвъртиетап:Проявява се чрез болести на застояването и отлаганията като кисти, фиброми, папиломи, полипи, аденоми, тромбофлебити, тумори, затлъстяване, отоци и т.н., а също мастни отлагания. Появата на папиломи по тялото на човек сигнализира за появата на полипи в една или друга част на дебелото черво. Така, “мяснаяресница” означава израстване на полип в десния ъгъл на изходящите части на дебелото черво, под мишниците или на гърдите - полип в долния външен ъгъл на дебелото черво, на долната част на гърдите - полип в стомаха.

Пети етап:Съпътстват го болести, свързани с деформации на съединителната тъкан на органите. Това е ревматизъм и полиартрит, при които пикочната киселина, явяваща се продукт на лошо усвоени белтъчини от организма, се отлага (натрупва) в ставите и мускулите.

Шести етап:Този стадий на затлачване на организма съответства на замърсяване с биохимични наслоения на нервните канали така, че предаването на сигнали по тях става невъзможно, възникват парези, паралич, болест на Паркинсон и др.

Седми етап:Това е последният стадий на затлачване на организма, водещ до необратими болести, свързани с разлагане на клетки и органи, т.е. рак.
Рак (според д-р Херзън) - това е отмъщението на природата за неправилно изядената храна
Рак- това е вече такова състояние, когато противораковата защита, осигурявана от способността за ферментация в дебелоточерво е равна на нула, когато патологичните клетки се формират и размножават безпрепятствено.

ПРЕПОРЪКИ ПРИ РАКОВОБОЛНИ , А И ПРИ ЗДРАВИ ХОРА

Хранете се с повече зърнени храни, ядки, семена/сурови/ и кафяв ориз. Просените каши са добър източник на белтъчини. Яжте пшеница, овес и трици. Чудесни източници на белтъчини са Форевър Лайт и Форевър Лайт Ултра
Употребявайте повече зеленчуци от семейство Кръстоцветни. Това са броколи, брюкселско зеле, бяло/главесто/ зеле и карфиол. Яжте също така жълти и оранжеви зеленчуци като моркови, тиква и тиквички.Ябълките, горските плодове, бразилските орехи, пъпешите, черешите, гроздето, варивата/включително леща и различните видове фасул/ и сините сливи също допринасят в борбата срещу рака. Горските плодове предпазват ДНК от увреждане. Много от пигментите в червените, жълтите, оранжевите и сините плодове и зеленчуци са добри източници на антиоксиданти. Зелените растения съдържат хлорофил, за който се твърди, че има противоракови свойства. С аналогични свойства са добавките А-бета-кар Е, Лициум плюс, Зелени поля, 18 от природата, Поместин пауър, Прополис и др.
Яжте кълнове. Те трябва да се консумират след лека кулинарна обработка, като изключение прави люцерната, чийто кълнове трябва да се измиват много добре и да се ядат сурови. Взимайте добавката Зелени поля.
Яжте много лук и чесън, тъй като те укрепват имунната система и са добро средство срещу рака. Ако счукате чесъна и го оставите да постои десетина минути, това повишава съдържанието му на противораковото вещество алил сулфид. Ако не харесвате вкуса на чесъна, взимайте го обилно под формата на Форевър Гарлик Тайм. Алоето, което е от същото семейство/Лилиеви/ съдържа един антрахинон - емодин, който е доказано противораков, освен това чисти организма и го храни на клетъчно ниво, като е чудесен имуностимулатор и имуномодулатор.
Опитайте се да изяждате седем порции пълнозърнести храни дневно /гълъбите не боледуват от рак/. Включете поне пет различни вида зърнени храни в седмичния си хранителен режим. Взимайте допълнително Форевър калций плюс, защото пълнозърнестите храни изчерпват калция.
Изяждайте дневно по 40 сурови бадема или кайсиеви ядки. Те съдържат веществото амигдалин/витамин В17/, което има противотуморни свойства.
Яжте възможно много домати и доматени продукти. Ликопенът – антиоксидант, който се съдържа в тях – предпазва клетките от окислението свързано с рака. Ликопен има и в добавката Про-6. Изобилието от домати в храната ви намалява риска от рак на шийката на матката, белите дробове, стомаха и простатата. Някои предварителни проучвания показват, че е възможно те да предпазват също от рак на гърдата, правото черво, хранопровода, устната кухина и панкреаса.
Яжте много вишни – пресни и на сладкиши, конфитюри и сок без захар. Те съдържат антоцианини – антиоксиданти, които предпазват от рак и сърдечни заболявания.
Пийте често сок от цвекло / от кореноплода и листата/, сок от моркови, пресен сок от зеле и сок от аспержи. Добри са и всички тъмночервени сокове, например от грозде, череши и касис. Полезен е и сокът от ябълки – пресният. Най добре е плодовите сокове да се пият сутрин, а зеленчуковите след обяд.
Пийте само изворна, дестилирана или слабо минерализирана вода, но не и от крана. Повишеното ниво на радия във водопроводната мрежа е свързано с повишен риск от рак на белите дробове, пикочния мехур и гърдата, както и от левкемия. Къпането във вана с хлорирана вода ви излага на толкова хлор, колкото изпиването на два литра хлорирана вода поради бързото проникване на това вещество през кожата. Ако е възможно, филтрирайте водата и се къпете под душ, а не във вана.
Ограничете приема на млечни продукти/особено на прясно мляко/ - достатъчно е по малко кисело мляко, кефир, растително сирене и растителен кашкавал от време на време.
Не яжте следните храни: фъстъци/токсични са/, бързи закуски, преработени рафинирани храни, наситени мазнини, сол, захар или бяло брашно. Вместо натриева сол използвайте калиева. Вместо захар използвайте мед или кленов сироп/ако намерите/- тези подсладители са с основна реакция. Не консумирайте напитки които съдържат алкохол или кофеин. Избягвайте всякакъв чай освен билков или зелен. Раковите клетки се развиват в кисела среда – т.е. спрете киселите храни.
Не яжте животински белтъчини – никога не консумирайте консерви с кълцано месо, кренвирши или пушено месо. С подобряване на състоянието ви можете да си позволявате риба и обезмаслена извара.
Правете си програма по лечебно гладуване или Лайфстайл 30 със завишени количества на алоето.
Не взимайте добавки с желязо. Организмът по естествен път ограничава наличното желязо за раковите клетки и така потиска растежа им. Хората с повишено съдържание на желязо в кръвта са изложени на повишен риск от рак. Излишното желязо потиска ракоунищожителното действие на макрофагите /клетки от ИС, които поглъщат и унищожават нашествениците в организма/ и възпрепятства действието на лимфоцитите.
Използвайте само стъклени съдове за готвене и дървени готварски прибори.
Бъдете физически активни. Ракът е по-рядко срещан при физически активните хора. Физическите упражнения предпазват и от депресия и подобряват кислородното насищане на тъканите. Взимайте Абсорбент С, който освен всичко друго подобрява и клетъчното дишане. Раковите клетки се развиват в анаеробна среда.
Проверете нивото на радон в дома си. Той е канцерогенен, етернита също. Някои покриви и водопроводи са етернитови.
Избягвайте микровълновите фурни поради риска от изтичане на малки дози радиация. Не сядайте и близо до телевизора. Избягвайте всякакви техногенни лъчения – особено от подово отопление.
Избягвайте химикали като например лакове за коса, почистващи средства, пестициди. Много химически вещества стимулират образуването на свободни радикали, които могат да доведат до рак. Болните от злокачествени тумори могат допълнително да увредят имунитета си при контакт с химикали. Освен това на организма му се налага да изразходва енергия, за да се предпази от увреждащите химикали, вместо да се бори с рака. Изобщо пестете си енергията.
Ако има възможност сложете на душа накрайник, който да неутрализира хлора от водата.
Избягвайте стреса. Взимайте Арктик Сий. Омега-3 мастните киселини са чудесна храна за мозъка и ликвидират стреса. Усвоете техники за релаксация/медитация, визуализация, дълбоко дишане/, и още нещо, свържете се с любовта. Обичайте себе си, болестите си и всичко останало. Не си хабете енергията с излишни занимания – клюкарстване, завист и др. Тя ще е необходима на системите за самолечение и саморегулация.
Много раковоболни са постигнали добри резултати с помощта на макробиотична диета.
Различни видове гъби са добър източник на различни противоракови вещества. Те притежават свойството да укрепват Т-клетките на имунната система/както и алоето/, които откриват и унищожават раковите. За гъбите шийтаке, жу-лин, еноки, рейши и майтаке се твърди, че имат отлични противоракови качества. Някои от тях са част от добавката Гинко +.
Сред жителите на Япония и Исландия заболяванията от гуша и рак на гърдата са рядко срещани. На практика рак на гърдата почти не се наблюдава сред жените в Япония. Там е рядък и ракът на дебелото черво. Има сведения за връзка на рака на гърдата и йодния дефицит, а почвите в Исландия и Япония са богати на йод и селен. Значение може да има и високата консумация на риба, зеленчуци и зелен чай в Япония. Асоциацията за контрол на злокачествените заболявания в Япония съобщава, че германият е може би важен за предпазването и лечението на рака.
Приемането на между седем и десет порции плодове и зеленчуци дневно намалява риска от рак с около 30%. В момента много от фитохимикалите, които се съдържат в растителните храни, се изследват за противоракови качества, включително:
Лутеинът – вещество от групата на каротиноидите – се изучава за възможни противоракови свойства. Добри източници на лутеин са тъмнозелените листни зеленчуци и броколите.
Генистейн и дайдзеин – изофлавони, които се съдържат в соята – действат като антиоксиданти и предпазват от повечето форми на рак, особено на простатата и млечната жлеза, левкемия, мултиформен глиобластом и рак на пикочния меехур.
Според няколко проучвания, D – глюкаровата киселина – вещество, което се 
съдържа в броколите, брюкселското зеле и карфиола – намалява честотата на злокачествените заболявания на млечната жлеза, белите дробове, черния дроб и кожата.
Едно четиригодишно изследване, проведено в Медицинския колеж на 
Университета в Илинойс, показва, че високото ниво на антиоксиданти предпазва от злокачествени тумори.
Калцият предотвратява превръщането на предраковите клетки в ракови.
Инозитол хексафосфатът - форма на витамина инозитол/ от групата В/ - привлича вниманието със свойството си да предпазва от рак и да помага за лечението му. Съдържа се в пълнозърнестите храни, фасула, лещата, цитрусовите плодове и ядките. Има данни, че той не само кара туморите да се смаляват, но и спира растежа им.
Ниацинът /витамин РР/играе важна роля в профилактиката и лечението на рака. Витамините от групата на В, РР и К можем да си ги осигурим чрез собствено производство от пробиотиците “хранейки” ги с целулоза.
Пониженото ниво на селена е свързано с по-голям риск от няколко вида злокачествени заболявания, включително левкемия, рак на хранопровода, белите дробове, правото черво, простатата, гърдата и яйчниците. Но общият дневен прием над 800 микрограма е токсичен за организма. Добавката А-бета-карЕ е съобразена с това и е синергично свързала 3 антиоксиданта. Хранителните източници на селен са бразилски орех, риба тон и камбала, макаронени изделия, фасул.
Хранителните добавки и подобряването на хранителния режим помагат много на раковоболните на химиотерапия и/или лъчетерапия, както и на намиращите се в ремисия. Глутаминът/неесенциална аминокиселина/ - намира се в алоето, Форевър Лайт, лициум и др. Може да се синтезира от организма/ отслабва негативните странични ефекти на химиотерапията /European Journal of Cancer-1997 г./
Някои видове рак се лекуват с химиотерапия, в резултат на която би могло да се влезе в ремисия. Химиотерапията представлява лечение със силно токсични вещества, чиято цел е да унищожат раковите клетки. За съжаление се унищожават и нормални клетки и се причиняват странични ефекти като окапване на косата, силно гадене, повръщане, отпадналост, слабост, стерилитет увреждане на бъбреците, черния дроб и сърцето. Определени хранителни вещества могат да помогнат на организма да се справи с някои от вредните въздействия на химиотерапията. Такива са алое, лициум, витамин С, витамин В6/пиридоксин/, коензим Q10, глутатион/основен антиоксидант,неутрализира водородния пероксид,обезврежда неразтворими, токсични за клетката вещества с различен произход: пестициди тежки метали и др./
При лъчелечение също има неблагоприятни ефекти като повишена температура, главоболие, гадене, повръщане и намаление на апетита.
Интерлевкин-2 е вещество, свързано с имунната ситема, което в момента се използва за лечение на рак на бъбреците и кожата. То се изследва за потенциална употреба и срещу други форми на рак, включително и левкемия. От откриването му насам интерлевкин-2 е намалил с повече от 30% смъртността от рак на бъбреците.
Хипертермията – процедура, при която тъканите на тялото се излагат на висока температура /до 41 градуса/ може да бъде ефикасна срещу туморните клетки и да се използва самостоятелно или в съчетание с лъчетерапия или други методи на лечение. Учените смятат, че високата температура уврежда раковите клетки или ги лишава от необходимите за оцеляването им хранителни вещества. Важно е хипертермията да се прилага по безопасен начин, под лекарско наблюдение.
Традиционните лечебни методи /химиотерапия, лъчетерапия, и хирургическо отстраняване/ не са толкова ефикасни в борбата с рака на белите, дробове, панкреаса, черния дроб и костите, както и с рака на дебелото черво и млечната жлеза в напреднал стадий, колкото срещу други видове рак.
Все повече данни показват, че пчелните продукти имат противоракови свойства. Пчелният клей/прополисът/ - вещество, което пчелите произвеждат, за да запечатат кошерите си – е богат на полифеноли, които са антиоксиданти и в лабораторните изследвания показват добри резултати срещу рака.
Смята се, че хормонът дихидроепиандростерон /ДХЕА/ предпазва от рак, като блокира ензима, предизвикващ растежа на туморните клетки.
Изследванията показват, че екстрактът от гроздово семе не само подпомага развитието на нормалните клетки, но и потиска растежа на туморите.
Продължават изследванията върху противораковите свойства на мелатонина – хормон, регулиращ отделянето на естроген и тестостерон.Той също така регулира други хормони, които способстват за растежа на определени видове туморни образувания. Особено ефикасен е в лечението на рака на мъжката и женската репродуктивна система, на млечната жлеза и простатата. Учените би трябвало да изследват последиците от продължителната му употреба под формата на добавка, особено като се има предвид, че той може да бъде само синтетичен.
Установено е, че хрущялът от акула помага при някои видове рак, в това число рак на млечната жлеза, шийката на матката, панкреаса и простатата, при сарком на Капоши, който представлява вид злокачествен тумор на кожата. Той потиска образуването на нови кръвоносни съдове и така нарушава храненето на тумора, който често намалява на размери и загива. Скваламинът-вещество, което се съдържа в тъканите на акулата/тя никога не боледува от рак/ и най-вече в черния и дроб – е предмет на изследване заради свойството му да забавя растежа на туморите.
Според някои твърдения, млечните продукти повишават риска от рак. По-голяма вероятност е обаче проблемът да са наситените мазнини съдържащи се в млякото. Добри нискомаслени алтернативи са бадемовото, оризовото и соевото мляко.Затлъстяването може да предизвика или да допринесе за рак на дебелото черво/мъжете/, пикочния мехур, маточната шийка, матката и млечната жлеза /жените/. Мастната тъкан показва високо ниво на токсините в организма и оказва влияние на нивото на половите хормони.
Възможно е/почти е сигурно/ флуоридът, който се съдържа в пастите за зъби и в чешмяната вода и всички продукти приготвени с нея, да е рисков фактор за появата на рак.
Установено е, че кърмените деца страдат значително по рядко от левкемия, отколкото изкуствено хранените деца.
Остатъчните продукти на пестицидите са обявени сред трите най-опасни канцерогена в околната среда.
Честото уриниране може да понижи риска от рак на пикочния мехур.
Синтетичните естрогени могат да понижат риска от остеопороза и болест на Алцхаймер при жени в менопауза, но могат да повишат риска от рак на млечната жлеза и матката.
Улцерозният колит повишава риска от рак на дебелото черво.
Различните форми на лечение са успешни за едни и неуспешни за други. Затова е важно спазването на добър хранителен режим и профилактика. Ако поддържате организма си здрав и избягвате известните канцерогени, вие се защитавате от развитието на злокачествено образувание. А ако вече имате рак, извънредно важно е да поддържате добре здравето си – чрез здравословен хранителен режим, тогава шансовете ви за победа над рака са най-големи. Пазете се от вирусни инфекции.

Как и с какво да храним противораково организма и имунната система

Ракът в нарастващия стадий е унищожаваща организма болест. Той изчерпва всички хранителни вещества в организма и болният организъм фактически гладува. Колкото и да се храни, той рязко започва да слабее. Съвсем естествено от това страда и имунната система. За да може да изпълнява ролята си, тя трябва да получава необходимите хранителни вещества, за да създава защитните телца. Какво би могло да стимулира нейната активност, ако не и стигат хранителните вещества, витамините или микроелементите? Какво би и трябвало най-вече, за да държи организма в състояние да се съпротивлява на поразяващите фактори. И ако все пак болестта се появи, как да помогнем най-добре на организма.
Многобройните изслидвания са доказали, че най-важна роля при превенцията и лечението на рака се отрежда на три витамина – С, Е, А и неговите провитамини – най-вече бета каротина. Това е свързано с това, че почти 80% от туморните заболявания тъканите покрити с епител – в кожата и слизестите обвивки. Витамин А предпазва тези клетки от израждане. Той подпомага засилване на процеса по самовъзстановяване на клетките и ликвидира предраковите заболявания.
Витамин С ликвидира свободните радикали, явявайки се мощен антиоксидант. Освен това той обезврежда канцерогените, активира фагоцитите и клетките убийци. Точно е доказано, че големи дози от този витамин пречи развитието на рака – най-вече на стомаха и на гърдата.
С други думи, организмът се нуждае от големи дози от този витамин. 
Полинг, лауреат на Нобелова награда е смятал, че нашите предци са живели дълго време в тропически климат и са привикнали на високи дози витамин С. 
Трябва да се знае, че три вида млекопитаещи – морските свинчета, маймуните и човека не са способни да синтезират витамин С. Изхождайки от това Полинг предлага да се приема до 10 грама аскорбинова киселина. Вероятно това за здрав човек си е доста висока доза, но за болния или за човек в зоната на риска си струва да увеличи препоръчаната от съвременната медицина доза витамин С в пъти.
Трябва само да се помни, че усвояването на такива високи дози е затруднено и трябва това да става чрез вливане или на няколко пъти.
Друг представителна тази тройка „спасители от рака” е витамин Е. Това е обобщеното наименование на вещестества, определяеми като токофероли. В организма на първо място този витамин работи като антиоксидант. Той повишава защитната активност на Т-лимфоцитите, намалява вътрешните възпаления, пречейки им да преминат в хронически. Възпрепятства възникването на различни видове рак и подтиска развитието им, като с особена сила това важи/доказано/ за рака на стомашноа-чревния тракт и простатата.
Трябва обаче да се помни, че най-висока ефективност се получава при съчетаването на тези три витамина-т.е. Абсорбент С и Абета-карЕ. Заедно те са огромна сила. Това е свързано и с факта, че витамин С най-добре проявява своята активност в междуклетъчното пространство, а витамин Е преимуществено защитава клетъчните мембрани и съдържащите се в тях мазнини и белтъчини. Докато бета-каротинът на първо място пази генетичния материал на организма.
В Хайделбергският университет били проведени опити с хора с клетъчни дисплазии и с други предракови състояния. Давали са им и от трите витамина: 75 мг бета-каротин, 1 г витамин С и 100 мг витамин Е. При сравнение с контролната група, които не са приемали тези витамини в такива дози се установило, че 98% от пациентите се излекували напълно или частично са изчезнали измененията на слизестите обвивки.
Многогодишният опит при лечението и превенцията на рака показва, че много полезен може да бъде и приемът на селен. Той е необходим за създаването в организма на специален фермент, който противодейства на прекисите, а това са вещества, които притежават свойствата на свободните радикали. Селенът подпомага и за изчистването на организма от тежките метали, особено от живак. Денонощната потребност на нормален организъм от него е 80-120 мг постъпващи с храната. Затова за профилактика е добре да се взима като добавка на ден около 50 мг.
А сега и за самото хранене. Но нека да видим някои статистически данни получени от немски онколози. В тези случаи, когато има неоперативна форма на рак, пациентите са живели толкова по-дълго колкото повече са се хранили с плодове и зеленчуци. От двеста пациенти, които са претърпели неочаквана ремисия, 87% са били практически пълни вегетарианци. При това е важно, че храненето с растителна храна няма ограничение като количество.
Растителната храна предлага баластни вещества, които не се смилат, но разбухват и увеличават обема на изпражненията, като регулират редовното изхождане. Всичко това води до намаляване на вредите от вредните вещества. Тяхната обезвреждаща сила се поддържа от скорбялата/обвива ги/, която се съдържа в картофите, зърнените храни и не прекалено зрелите банани.
В плодовете се намират едни много полезни вещества наречени флавоноиди. Те придават окраската на цветовете и листата. Те не само поглъщат свободните радикали и обезвреждат отровите, но и помагат на клетките да се възстановят след тяхното увреждане.
Винаги е полезно да се приема повече зеле. Всички видове зелеви култури съдържат вещества, които помагат да се изведат отровите от организма/като алоето/. Те също намаляват вредното влияние на свободните радикали и растежа на раковите клетки.
Особено силно противораково действие притежава генестеина, намиращ се в соята. Това вещество педотвратява развитието на метастази. То блокира включването на раковите клетки към кръвоносната система и те загиват.
Най-доброто рационално и здравословна хранене е тогава, когато 70% от храната ни е от салати, зеленчукови блюда, зърнени продукти, картофи и плодове.
Даже ако решим да водим борба с болеста като вегетарианци не бива да се отказваме от употребата на млечни продукти и яйца.
За доброто здраве е необходима една полиненаситена мастна киселина-омега-3. Тя предотвратява ракообразуването и стимулира имунната система.
Много важно изискване е да не се употребява тлъста храна. От нея не само се дебелее, но и води пряко или косвено към рак на червата, простатата, яйчниците и матката.
Освен това, за емулгирането на тлъстините е необходимо голямо количество жлъчни киселини. Колкото повече тлъстина трябва да се преработва, толкова повече жлъчка попада в червата. Част от тази жлъчка попада в дебелото черво и се превръща във вторични жлъчни продукти, който се отнасят към канцерогените.
Трябва да се запомни и това, че почти всички хормони в организма се изграждат от мазнини. Туморите, които се обуславят хормонално, от повишеното съдържание на животински мазнини/тлъста храна/ в храната получават допълнителен стимул за развитие. Забелязано е ,че при ниски нива на животински мазнини в храната, рецидиви на рака на гърдата и простатата възникват много по-рядко, отколкото у тези болни, които не се ограничават.
Друго важно нещо е да се намали захарта или най-добре да се изключи, защото раковите клетки се нуждаят извънредно от глюкоза. Те много интензивно нарастват и затова им е нужна по-голяма енергия отколкото на нормалните клетки.
Сега за напитките. Неотдавна от зеленият чай е отделено специално вещество EGCG. То блокира фермент на клетките на тумора, който способства тяхната инфилтрация сред здравите клетки. В чаша зелен чай се съдържа около 150 мг от това вещество и затова 4-5 чаши зелен чай на ден, по твърдение на американските изследователи са достатъчни за профилактиката на рака.
И накрая има 6 правила, които ако се спазват се намалява риска от появата на рак – според немското общество за рационално хранене.
1. Избягвайте напълняването. Нормализирайте теглото си.
2. Намалете животинските мазнини в храната до 30% . Използвайте предимно зехтин.
3. Използвайте необходимото количество за организма витамини, минерали и микроелементи. Яжте повече плодове и зеленчуци, продукти съдържащи калций.
4. Яжте продукти съдържащи баластни вещества.
5. Намалете употребата на готварска сол.
6. Минимална употреба на спиртни напитки.

Древно и съвременно лечение на рака 
Или защо не ни казват истината?

Множество изключително успешни терапии на рака, основаващи се на природни средства, са прилагани от лекари-последователи на Хипократ /новохипократисти/. С тях се е занимал световният печат, някои водят началото си от древността като например В17 на гръцките лекари. 
Големите фармацевтични компании не желаят евтина нетоксична терапия. Затова блестящи учени се подлагат на юридическо преследване и изолация, лекарски архиви се изгарят, лаборатории и техника за лечение на рака стават жертва на пожари. Прилагат се средновековни методи за да се “спасят”токсичните регламентирани терапии, които носят огромни парични облаги. 
“Природата”, както казва Хипократ, ”лекува” и тя е в състояние да спомогне за заличаването на “черната чума” на века. 
Икономическите интереси са в ущърб на здравето на народа
Какво бихте казали, ако узнаехте, че не след много време по напълно естествен начин, без операция, бихте могли да се излекувате от коронарна болест? Или че бихте постигнали ремисия и излекуване от рак? 
В чужбина много лекари-последователи на природната нетоксична терапия на Хипократ са получили впечатляващи резултати при лечението на рака. Гръцкият лекар Елефтериос Милиопулос е претендент за Нобелова награда с успешната си терапия на рака.Заражда се естествено въпросът: ”Защо тогава се лансират химио- и лъчетерапията като единствени методи, въпреки че е доказано/макар и неоповестено/, че химиотерапията дава резултати само в 2% от случаите с раково заболяване / Scientific American –ноември 1985/. Това е подтвърдено от много научни изследвания. Онкологът Улрих Абел /” Der Spiegel “пролет-лято1991г/ доказва безперспективността на химиотерапията чрез сондиране мнението на онколозите - те самите не биха се подложили на химиотерапия, ако имаха раково заболяване. Група английски онколози също признават: ”времето на преживяване на болните с рак на млечната жлеза е възможно да е намаляло след подлагането им на химиотерапия“ / ” Т he Lancet”/ . Други проучвания показват, че при много раково болни след химио- или лъчелечение се праявяват други форми на рак.
Химио- и лъчетерапията са токсични, убиват и здравите клетки на болните, разрушавайки защитната им система в противовес на новохипократизма, който се стреми да укрепи имунната система на организма така, че тя да победи рака. Това личи от факта, че при химиотерапия вместо от тумора болните губят битката за живота си поради пневмония или друга инфекция. Професорът от Харвард, Джон Кернс, споделя в “Scientific American” - /ноември1985/, че лъчетерапията не дава резултат, защото високата доза х-лъчи, необходима за убиването на раковите клетки, би убила и пациента!
Аутопсии показват, че много болни умират от химиотерапията преди туморът да е успял да ги убие! /Dr Dick Richards “The Topic of Cancer: When the killing has to stop” - 1982г /. Следователно е основателен въпросът на бившия президент на Американската химическа асоциация, А lan C.Nixon : ”Неразбираемо е за мен защо лекарите пренебрегват факта, че химиотерапията върши повече зло, отколкото добро”. Много противоракови лекарства предизвикват друг вид рак или смърт както 5- Fu / 5-fluorovracil/ , което подигравателно наричат “5 Feet Under” /5 стъпки надолу, т.е. под земята/!
Регламентираните методи за борба с рака са неефективни. Професорът от Калифорнийския университет, Хердин Джоунс, определи позицията си на конференция на Противораковата компания така: ”болните, неподложени на никаква терапия, не умират по-рано от болните,на които е приложено обичайното лечение,даже много често живеят и повече”. Знаменитият лекар, Аткинс, твърди,че химиотерапията в най-добрия случай е глупост, а в най-лошия-престъпление! /Dr.Atkins,Health Revolution/ 
Защо, обаче, след като тези 2 метода са неефективни и токсични не се проучат по-внимателно природните, които както ще видим,са ефективни? Защо се преследва всяко подобно начинание? Разбира се, че не би се допуснало,защото биха се губили милионите, които носят регламентираните методи. Икономическият интерес е във вреда на здравето на човека,както пише писателят Бари Лаинс: ”Американската компания за борба с рака не се интересува да намери терапия, защото, ако я намери, ще остане без работа” / ”The Healing of Cancer” 1989г/. Както и два пъти носителят на Нобелова награда, Лайнус Паулинг, обяви: ”Всички трябва да научат, че борбата срещу рака е най-голямата измама”. Прав ли е нобелистът-един от двамата откриватели на двойната верига на ДНК, Джейм Уатсон,да заяви,че Американската компания за борба с рака е “една каруца с тор” /Peter Barry Chowka” The National Cancer Institute and the fifty year cover”1987/ .
Големите фармацевтични компании нямат интерес едно природно средство да лекува рака,защото то не може да се патентова. Но да не ходим толкова надалече. Знаете ли, че аспиринът,който предизвиква стомашни смущения, в естествения си вид - бялата върба –не дава странични явления? Не можеш да се сдобиеш с изключителното право на експлоатирането на бялата върба. И тогава какво правиш?Или не се занимаваш с нея,или изолираш едно съединение от съответното растение, чрез химически превръщания създаваш синтетично лекарство и така печелиш изключителното право/патента/,както стана с аспирина.Затова преди 2 години чухме по новините, че Хипократ е открил аспирина...! Във всяко растение съществува многообразие от вещества, които взаимодействат помежду си. Ако това съединение не се изолира, а се приложи заедно със съпътстващите го в природната му среда,резултатът ще е много по-добър и без странични ефекти. Виждате ли, Природата си знае работата! С право ще се запитате: ”Предпочитам признато /регламентирано/ токсично лекарство пред едно природно средство?” Ами че само преди 70 години лекуваха болните от сифилис с живак. Да, тази страшна отрова! 
След като научната медицинска олигархия не иска да признае природното лечение на рака, какво прави? Обявява всеки учен, който препоръчва природно лечение, за шарлатанин. В САЩ го поставят в “черния списък на недоказаните теории”, пречат на работата му,затварят му вратите за конгреси и научни списания,конфискуват архива или направо изгарят лабораторията му.
“Откривани са много методи за лечение на рака, но всички те са потискани от една система, напомняща Гестапо. Медицинската върхушка се състои от Американската Компания за борба с рака,най-големите онкологични болници, Националния онкологичен институт на САЩ, Министерството по храните и лекарствата. Съмнителното в цялата тази работа е, че тези респектиращи институции се управляват до голяма степен от представители или приятели на представителите на фармацевтичната промишленост,която набира невероятни суми от манията на медиците към химиотерапията” Д-р Аткинс
Преследвани природни методи за лечение на рака
Корените на злото се откриват още в края на ХІХ век в САЩ, когато се създава Американски медицински съюз. Той се опитва да спре разпространението на билки/ т.е. на традиционната медицина/ и да изтрие от лицето на Земята природната медицина и хомеопатията. В последствие отлъчва бабуването /акушерството в първичния му вид/ и психоанализата!Трите чудовища,както ги нарича Д-р Аткинс, мобилизират силите си за да потъпчат свободното изследователство. Създава се и “Национален Съвет срещу измамата по въпросите на медицината” / ”National Council Against Health Fraud”/ от лекарски групи, които бясно преследват всеки нерегламентиран лечебен метод. Sharon Bloyd Peshkin се оплаква: ” NCAHF потъпка медицината на храненето, витаминните и билковите добавки, биологичните продукти /екологичните/ и всички алтернативни методи на лечение на АІ DS и рака, рефлексологията, фитотерапията,хомеопатията” /”The Health Fraud Cops: Are the quack Busters Consumer advocates of Medical Mc Carthyites A”,Vegetarian Times VIII,1991/ 
Обърнете внимание, че не дава зелена улица дори на екологично чистите храни! Главният редактор на “The Cancer Chronicles” , Ралф Мос, говори за “гонитба на вещици”, за преследването на всяка нерегламентирана терапия на рака, даже в Калифорния е гласуван закон, който нарушава 14-тата преработка на Американската Конституция и дава право на Правителството да конфискува имуществото на занимаващите се с алтернативна медицина! За да стане ясно какво означава това,привеждаме следния будещ недоумение случай: През 1953 г едно проучване на Министерството на правосъдието и Сената на САЩ разобличи плектан`а, създаден от Американския лекарски съюз и Министерството по храните и лекарствата с цел да се наложат химио- и лъчетерапията.Резултатът - прокурорът Бенедикт Фицжералд,дал ход на проучването, е уволнен!
За съжаление същото е положението и на Стария Континент. Примерите са много и пораждат печал, защото в зората на ХХІ век живее и царува Средновековието, и защото на безпризорната наука предстоят битки за оцеляване и за окончателния и триумф.Опожаряването на архиви и изследователски центрове колкото и да е невероятно не е нещо, което да е ставало само през Средновековието. 
Съставяйки сборник можем да ви представим някалко по-впечатляващи случая:
1) немецът - хипократист Макс Гершон, който е бил абсолютен капацитет в науката си, на млада възраст/1920г/ разработил специална диета, с каято лекувал успешно лупус /еритемна вълчанка-колагеноза/. Успехът му бил толкова голям, че известният немски хирург Фердинанд Шауербрух от Мюнхенския Университет, който се опитвал да лекува лупус, го поканил да обсъдят и заедно да приложат тази диета на 450 пациента. От тях 446 били излекувани.
Гершон приспособил диетата към други дегенеративни заболявания:кардиопатия, диабет и имал огромен успех. Излекувал лекаря-нобелист Алберт Швайцер на възраст 75 г от напреднал диабет, спирайки Инсулина му. Той определя Гершон като един от най-големите умове в историята на медицината.
Гершон е по-известен с успешното си поведение по отношение на раковите заболявания,което освен специална диета включвало очистване на организма, клизми с кафе за да не почине болният от разпадащия се тумор, подобряване на чернодробната функция /определя непълноценността на черния дроб като естествена проява на раковото заболяване/, озонотерапия, поддържане на К- N а равновесие,витаминни добавки и т.н.
В книгата си “Cancer A Thing Curable!The Gerson Therapy”/ 1983 г / С.Т.Хот отбелязва,че методът на Гершон лекува 50% от нелечимо болните и 90% от болните в начален стадий на рак.
Този блестящ учен е бил подложен на преследване от американската лекарска върхушка, която го изключила от Лекарския Съюз на Ню Йорк. Последствието било болниците, с които е работил, да прекъснат връзката си с него. 
През 50-те представил в Сената лечебния си метод, който си завоювал такъв авторитет, че би могъл да спечели световно признание, но Американският лекарски съюз вместо да го подкрепи, го засипал с нападки. По онова време са се опитвали да наложат химиотерапията.Трагикомичното в тази история е, че едно от най-големите обвинения на Съюза срещу него е, че забранявал на болните си да пушат! Какъв смисъл има?! Много просто-тютюнопроизводителят “ Philip Morris ” е спонсорирал Американския лекарски съюз и в официалното му списание се чете следния девиз: ”Корифеи оториноларинголози ви съветват: ”Сменете марката, пушете “ Philip Morris”!” Благодарение на “съглашението” на медицината с тютюневата промишленост терапията на Гершон попаднала в “черния списък на недоказаните теории”.
2) Хоксей, изтъкнат ботаник, излекувал множество онкоболни в клиниката си в Далас, също пострадал от режима. През 60-те години закрили клиниката, определяйки го за “най-големия шарлатанин на века”, а лекарствата му – “шишета с оцветена вода”,въпреки факта, че Д-р Дюк от Министерството на земеделието в собствено проучване,а също и Patricia Spain Ward в труда си,възложен от Американския Конгрес ”History of Hoxsey Treatment” , удостоверява, че “билките на Хоксей имат противораково действие”, и въпреки че Федеративният съд на Далас приема, че терапията му “се сравнява с хирургическата,радий- и х-лъчевата без страничните действия на тези 3 метода”. Освен това през 1954 г група лекари от различни части на САЩ след обследване на клиниката признали: ”лекува успешно рака.Някои от болните,които видяхме бяха се освободили от симптомите му вече 24 години след лечението. Ние, като комисия,сме на мнението,че методът Хоксей стои по-високо от регламентираните методи като х-лъчите, радия и хирургическия. Готови сме да помогнем на тази клиника по всеки възможен начин за да стане терапията достъпна за всеки нуждаещ се” /Richard Walters “Options. The Alternative Cancer Therapy Book”/ 
Заслужава да се отбележи, че Хоксей подал жалба срещу Американския лекарски съюз и Висшият Съд на САЩ дал правото на Хоксей , отчитайки съглашателството срещу него. Разбира се, безброй излекувани негови пациенти /над 10 000/ ислезли на демонстрация във Вашингтон в негова защита. Не мислите ли, че е много трудно толкова много хора да подкрепят ... ”най-големия шарлатанин на века”?
3) като най-голям скандал би могло да се определи унищожаването на знаменитото “динамо Райф” от Американския лекарски съюз. Става въпрос за създадения през 1930 г от Ройал Реймонд Райф апарат, който генерира електромагнитни вълни с определена честота, унищожаващи бактерии и вируси; лекувал рак, туберкулоза, тиф и др. Апаратът на Райф разрушавал дадения микроорганизъм чрез точно определена честота на вълната така, както чаша с вино се пръска под въздействието на определена честота на ултразвуковата вълна.
Райф изобретил оригинален микроскоп, с който заснемал микроорганизми със странно поведение-променяли вида си и ставали канцерогенни.Така доказал,че бактериите са многообразни в противовес на официалната микробиология. Неговият апарат унищожавал микроорганизмите. Болни от рак в напреднал стадий се излекували напълно за 3 месеца. 
Тези удивителни резултати предизвикали възхищението на много лекари от голяма величина в клиниката Майо, Харвард и др центрове, които си сътрудничели с него. Много лекари, използвайки апарата му,лекували без лекарства и операции до 40 “нелечимо”болни дневно. Затова нарекли този апарат “краят на всички болести”. Това, обаче, предизвикало реакцията на Лекарския Съюз. Представлявало заплаха за икономическите му интереси, защото апаратът имал широко приложение, би ги лишил от превилегии като членове на медицинското общество. На 3 март 1939г напълно изгоряла лабораторията в Ню Джерси, в която бил инсталиран апаратът – напълно случайно! Сътрудникът му, Джон Крейв, бил осъден и изпратен в затвора през 1961г, архивът му и апаратът на Райф също станали жертва на пламъците… Самият Райф починал от смъртоносна доза валиум в болницата в Гросмонт подобно на Вилхелм Райх,който също бил открил “многообразието на микробите”/наричайки ги биони/, чийто архив също изгорял…
Това се случва в Америка, люлката на цивилизацията, на “свободата”, на “недогматичното свободно” изследване. 
Забраненият летрил /В17/ 
Едно вещество,използвано от древногръцките лекари 
Напоследък се говори много за чудотворното действие на летрила или както е широко известен – амигдалин или В17. Намира се главно в кайсиевите костилки, костилките на прасковата,горчивите бадеми, но и в др . растителни продукти като нахут, чер ориз, леща, бобови кълнове, ленено семе. Значителни количества В17 имат черният фасул от Пуерто Рико, белият фасул от Бирма, зеленият фасул от Ява, които са на изчезване. 
Съобщава се, че индустриалецът Ернст Кребс е “открил” терапивтичното действие на В17 по отношение на рака, а не се споменава категорично ясно, че древните гърци и римляни – лекари са използвали с изключителен успех В17 за премахване на туморите/Richard Walters”Options. The Alternative Cancer Therapy Book” / Според Кребс ракът се дължи на липса на В17, следователно е метаболитно заболяване. Амигдалинът е евтина растителна суровина, която може да лекува рака. Тук, обаче, се зараждат проблемите.Както казва Кребс: ”няма много пари в експлоатирането на амигдалина”. И без това законодателството на САЩ не разрешава патентоването на природно вещество. Тези са и истинските причини за забраняването на летрила от Министерството по храните и лекарствата на САЩ, нещо,което известният онколог Ханс Ниепер определи като “най-нелепият и трагикомичен факт на съвременната медицина”. Разбира се, американската медицинска олигархия лансира лъжливото твърдение, че В17 е токсичен,защото съдържа циан и че една двойка е починала от добавка с В17. Същевременно подчертава, че един опит, извършен в клиниката в Майо през 1982 г от Националния онкологичен институт, не е дал положителни резултати срещу рака. 
Тези твърдения са отхвърлени веднага,защото: 
1 ) през 80-те са извършени изследвания от Д-р Канемацу Шункиура в Онкологичния център Мемориал Слоан Кетеринг, Ню Йорк,при които е приложен В17 на опитни плъхове. Резултатът-изчезване на тумора, предизвикан чрез инжектиране на ракови клетки. 
2 ) 30 научни проучвания показват ефективността на В17 , напр. в Европа е приложен В17 на 150 болни и 50% от тях са получили значително подобрение.Това определя В.17 като едно “страшно полезно химиотерапевтично лекарство”/ B.Rossi ”Proceedings of the Ninth International Cancer Congress”, 1966. При никои от тези изследваноя не е отбелязан смъртен случай 
3 ) цианът на амигдалина се нуждае от един ензим за да действа – В-глюкозидаза. Докато този ензим се намира в незначително количество в организма ни, на едно място е в достатъчно количество. Познахте ли? В злокачествения тумор! Освен това организмът ни разполага с голямо количество от др . ензим – родоназа, който превръща циана в безопасно вещество. Единствените,които той не “покровителства” са раковите клетки. Следователно цианът на амигдалина няма да убие нас, а рака.Американската медицинска олигархия за кого от двамата се е загрижила? 
4 ) за народи, които се хранят с храни, богати на В17, ракът е непознат. Пример за това са Хунза в Пакистан,които се сочат за потомци на Александър Македонски. Ядат кайсиеви костилки, от които съвременните учени извличеат В17 и естествено , не се тровят . 
У висшите млекопитаещи също не се отбелязват онкологични заболявания, защото ядат плодовете с костилките. Напротив,животните в зоологическите градини, които се хранят от “мъдрите хора” с “изчистени” храни, боледуват от рак! 
Как акулите,мравките и гълъбите могат да ни спасят от рака 
Какво бихте казали, ако узнаехте, че акулите, от които толкова се страхува човекът, могат да се окажат най-големият му приятел, излекувайки го от рака? ”Sharks don’t get Cancer: How Shark Cartilage Could save your life” /Акулите не боледуват от рак. Как може хрущялът от акула да спаси живота ви/ пише в книгата на Д-р Уилиям Лейн и Линда Комак. Действително акулите не са засегнати от рака за разлика от други риби, живеещи в замърсени води. Обяснението на този странен феномен дават учените от Технологичния институт в Масачузет, Роберт Ланкер и Ан Ли в списанието “Science”: акулата , както е известно, няма кости, а един хрущялен скелет, който е останал непроменен вече 400 млн.год. Хрущялът предпазва акулите от канцерогените. 
Как акулите могат да помогнат на човека?! Една от съставките на хрущяла възпрепятства образуването на нови кръвоносни съдове, които са необходими за разрастването на тумора. Гореупоменатите изследователи отбелязват ограничаване на тумора до 100% при онкологично болни в терминален стадий, на които е бил приложен хрущял от акула. 
Онкологът Ханс Ниепер давал на болните си масло от черен дроб на акула, което съдържа скуалин/броменио/. Той пък подпомага клетките на имунната система да покрият раковите клетки, активира определени вещества/”стероиден надзор”/, които движейки се чрез кръвта откриват тумора. 
Освен акулите и насекомите,които са със същата праисторическа филогенеза,могат да се окажат ценни закрилници на човека срещу рака и вирусите, какъвто е АІDS. Мравките, торният бръмбар, хлебарките, въпреки че пренасят цялата гама вируси, с които се заразяват хората, самите те не се заразяват. Това се дължи на вещества-иридодиалис. Според Ниепер препарати от тези вещества са особено ефективни срещу рака и вирусите /вкл.на херпеса,АІDS/ Hans Nieper”Revolution in Tehnology Medicine and Society”/ 
Гълъбите също могат да ни помогнат,но по един по-различен начин. Холандският лекар Моерман правел опити с животни, предизвиквайки в тях рак чрез инжектиране на ракови клетки. Установил, че пощенските гълъби не се разболяват. Обяснява това с храненето им: зърнени храни преди жътвата, плодове и пясък, който съдържа ценни микроелементи. Ако тази храна предпазва птиците от рака,то същото важи и за нас. Съставил една противоракова хранителна програма, която включва всички вещества, с които се хранят гълъбите - витамини А, С, Е; цитрусова киселина; йод, сяра, желязо и др.Отдавал голямо значение на просото. То е единствената зърнена храна, която предизвиква алкална, а не кисела реакция подобно на плодовете и зеленчуците /всяка храна преобразувайки се в организма дава или алкални, или киселинни остатъци; прекомерното им увеличение води до заболяване/. 
Учудващо е, че още преди 2500 г Питагор е открил хранителната стойност на просото и го е препоръчвал като най-добрата храна. 
Стойността на тази хранителна програма се вижда от едно проучване, завършило през 1983г от медицинската изследователска група SIKON. Според него около 75 от 150-те болни, обявени за нелечими от класическата медицина, показали дългогодишна ремисия, следвайки противораковата диета на Моерман. Подобни данни за успеха на хранителната му терапия дава и холандското Министерство на здравето през 1989г. 
Хилоза-методът без разходи, който ни предпазва от рака и прави излишен бай-пас`а 
Токсините,които приемаме чрез храната, могат да се изхвърлят от организма чрез добра диетология, оздравяване на чревната флора, постене, извеждане на токсините чрез различни растения /алое/. Известният специалист по здравословно хранене Д-р Йенсен е прилагал очистване на токсини с различни билки, но най-удивително е очистването “Аnderson” на тъканите и червотo, което се използва при онкоболни.След такова очистване чувстваш едно вътрешно ликуване, а вирусите, грипът, болестите доста време няма да те безпокоят! Сигурни ли сте,че можете да се освободите от всичкоте тези токсини? Автомобилните газове, хлорираната вода, инсектицидите, консервантите и др химически добавки в храната, тежките метали /олово, кадмий, живак/ тровят организма ни предизвиквайки от кардиопатии и рак чак до десиминирана склероза.Оловото може да се натрупа в тялото ни от старите водопроводи, от оловните бои, автомобилните газове. Живакът - от стари пломби /сплав от сребро,калай и мед/. Кадмият е производно на промишленото производство. Оловото може да предизвика анемия, неврологични смущения, хипертония,кардиопатия, рак, а у малките деца забавя умственото развитие; блокира функцията на макрофагите – специални клетки, които поглъщат микронашествениците. Кадмият предизвиква рак на белите дробове и нефропатия. Живакът… го имаме всички ежедневно в устата си от пломбата,която са ни поставили за да ни спасят зъба!(?)Между другото може да предизвика десиминирана склероза, рак, автоимунни заболявания,синдром на хроничната умора и др. 
Д-р Иселс е съветвал да се отстраняват болните зъби и сливици,защото отслабват естествената защита на организма и така действат като спомагащи фактори за развитие на злокачествени тумори. 
Единственият начин за очистване на организма от тежките метали е методът хилоза. Директно в кръвта се въвежда една синтетична аминокиселина - ЕDТА, която улавя металните йони, образувайки с тях органична молекула, изхвърляща се чрез урината. ЕDТА е мощен антиоксидант. Ограничава окисляването на холистерол-LDL и възпрепятства образуването на тромбози. Знаменитият кардиолог Д-р Аткинс е пионер в разработването на този метод. Той го използвал като заместител на бай-пас`а и ангиопластиката при сърдечно-съдови заболявания и ако успее да се наложи,тези 2 регламентирани скъпоструващи,но рисковани метода ще влязат в историята. Този метод увеличава проходимостта на всички кръвоносни съдове, вкл. Коронарните /които кръвоснабдяват сърдечния мускул/. -Р.Аткинс “Age – Defying diet revolution”/ 
Как може да се използва при раково заболяване? 
Спомага за изхвърлянето от организма на тежките метали,които са канцерогенни 
Спомага за пренасянето на повече кислород към клетките - нещо, което разрушава раковите клетки, защото имат анаеробен метаболизъм /живеят от енергията, образуваща се при ферментацията на захарта/ 
Отстранява протеиновото покритие на раковата клетка,което възпрепятства Т-клетките в разпознаването и унищожаването и м 
Внимание с геопатогенните зони. 
Древногръцката мисъл излиза отново на преден план 
Освен вредното хранене и тежките токсични метали трябва да избягваме и геопатогенните зони. В Европа се разви една нова наука – геопатологията, която изследва отношението между човешкото здраве и геопатогенните зони. Става въпрос за едно откритие на древните гръцки мислители. 
Древните гърци са издигали храмовете си и “лечебниците” на Асклепий върху възлови точки на земните токове, места с мощно енергийно поле . Затова и много болни се лекували по време на сън на такива места. Определени места пък могат да въздействат неблагоприятно на човешкото здраве,защото създават вредни електромагнитни лъчения.Това са т.нар. геапатогенни зони.Такива може да са земни пукнатини, пещери, минерални жили или места, където преминават подземни води. 
Ниепер обобщава: ”92% от всички онкоболни,които съм изследвал,са живяли за голям период от време /особено що се касае до съня/ в геопатогенни зони. ”Затова съветва пациентите си да избягват такива места и да поискат специалист да посети дома им за да открие дали не е построен върху такъв участък. Геопатогенните зони могат да активират онкогените, както доказаха през 1982г група изследователи от Технологическия Институт в Масачузетс. 
Хипертермия: древна терапия на рака 
Друг един “съвременен” метод за борба с рака е хипертермията. Отбелязваме го в кавички,защото в крайна сметка съвременната медицина изважда на повърхността лечебни методи от древността. Не е широкоизвестно,че древните лекари са лекували тумори счрез топлина. Хипократ казвал: ”намерете ми начин да повиша температурата и ще ви излекувам всичките болести”. Значи древните лекари са разбрали,че температурата не е враг, с който трябва да се борим, а приятел; това е усилието на организма да се самоизлекува. А вече 2 века пастьоровата медицина третира температурата като враг, като нещо,което иска да повали организма. 
Съвременната медицина неотдавна проумя, че с високата температура се увеличават белите кръвни клетки и така огънят побеждава болестта! И не е обърнала толкова време документираната медицинска информация за ремисия на раковото заболяване при болни с шарка, туберкулоза, малария. 
Заслугата принадлежи на един млад лекар, Уилям Колей, който току-що завършвайки медицинския университет Харвард през 1890г започнал да прилага на онкоболните една специална ваксина за да предизвика повишаване на температурата.Днес методът на хипертермията се подпомага от съвременната технология.Факт е,че раковите клетки не издържат на температура по-висока от 41,5 о С.Туморът се загрява до от 41,5 до 45 о С с фокусиран ултразвук /местна хипертермия/. Съществува обща хипертермия, при която пациентът, анестизиран, се поставя в термичен гащеризон с температура 42 о С. 
Епилог 
Намираме се в ХХІ век, но съвременната наука се връща, волно или неволно, хиляди години назад в класическата епоха, в която живя и твори великият Хипократ: ”Колкото и химически лекарства да бъдат открити, няма да могат да постигнат радикалното лечение на болестите, а само една фалшифицирана повърхностна терапия, едно забулване на проблема, просто потушаване на отделен симптом, но с много нежелани действия. ”Коренното излекуване на болестите се оставя в прегръдката на Природата, както е вярвал Хипократ, казвайки прочутата фраза: ”фисис носон ятрос” /природата е лечител на болестите/, както и в хармонизирането ни с природата /”ката фисин зин” – за природосъобразен живот/ на стоиците-философи. 
Всички гореописани нетоксични природни терапии на рака трябва да станат общоизвестни и да се прилагат. Трябва да се преустановят препирните между различните лечебни системи, защото най-висшата цел на науката, както казва Манли Хол “не е да докажем една теория, а да облагородим човечеството. Освен това вече се е появила Іntergrated Medicine /обединената медицина/, която използва както обичайните, така и алтернативните методи,печелещи все по-голямо влияние и предпочитани от все повече хора. 
Впрочем, когато природните нетоксични терапии на болестите вкл.на рака станат широко известни, ще настъпи революция в медицинската сфера. 
Д-р Аткинс подтвърждава: ”Предвиждам в епохата, през която ще гледаме на фитохимичните вещества по такъв начин, че лекарите ще предписват конкретни храни вместо лекарства за лечението и профилактиката на повечето заболявания. Въпреки че аз дотогава може да не съм сред живите, силно вярвам, че през идващия век бъдещите поколения ще гледат на днешната ни зависимост от лекарствата вместо от храненето като на неспособни,неефективни, и още повече вредни методи, които се основават на незнанието.” 
Окончателната победа над рака няма да закъснее. Природата не ни е оставила беззащитни. Време е да я опознаем! 
Мариус Димопулос
Списание ”Ихор”бр.29/І.2003г

Мариос Димопулос
“Новохипократовата медицина и съвременното й приложение”

В началото на ХХ век се зароди научното направление “Нов хипократизъм”, възраждащо концепцията на Хипократ за лечение на заболяванията, което често идва в сблъсък с химическата пастьорова медицина. Днес, когато лекарствата съставляват петата причина за смъртност на човечеството, медицината, отнасяща се към болния като към едно психо-соматично цяло, изследва терапевтичните методи, които оползотворяват оръжейната на човешкия организъм, укрепвайки имунната му система посредством естествена храна, противопоставяйки се на лекомисленото приемане на лекарства и предоставяйки предимство на профилактиката.
Пастьор или Хипократ
Древногръцкото медицинско схващане е: насочвайки се срещу симптома, вместо срещу първопричината, която го е предизвикала, рискуваме да търпим непрекъснато последствията на същото или друго страдание, породено от тази причина.
Древните лекари отдавали голямо значение на отравянето на кръвта в резултат на неправилен начин на живот, и отражението му върху психологическото състояние на болния. Затова последователите на Асклепий лекували чрез диети, бани, масаж, слънце, психоанализа, музика. Медицинските схващания съответствали на глобалната гръцка философия (важаща за всичко, всеобща) - за “единството на патологията”.
След римската “маханистична” епоха това учение започнало да се изоставя. След Ренесанса западноевропейската цивилизация не следва гръцкото разбиране, че вселената е едно органично цяло, а се налага схващането, че светът е огромна машина. Декар сравнявал животното с часовник и казвал: “Човешкият организъм е механизъм.”
През последните два века напредъка на позитивните науки доведе до тълкуване на биологичните феномени чрез законите на физиката (мъртвата материя). Това направление, наречено “механистично” възбудило реакцията и на учени от медицинските кръгове. През 1922г Рублер и Шеринг обявили за безпочвено схващането всеки един орган да се разглежда като самостоятелна единица. По-късно Ръсел, Ритър, Уитман и други обявяват биологичната цялост на човека. Артур Кастиньони пише в “ История на медицината”: “Беше времето, когато медицинският свят заседнал в лабораторията, опитвайки се да запълни празнотите ... откри, че делото на Хипократ е доказателство за биологично единство на човешкия организъм, който непрекъснато е под въздействието на множество местни патогенни атаки, но реагира като едно обединено цяло.”
За съжаление след откритията на Пастьор медицината помогнала за лечението на заболяванията, но се отклонила от целта си: вместо в центъра на вниманието й да се постави човекът, там застанали микробите.
Ролята на микроорганизмите не е да ни причиняват болести, а да осъществяват икономия в природата. Така или иначе всяка минута вдишваме хиляди микроорганизми и сме в симбиоза с тях. Щом съпротивата на организма се понижи, те се израждат, за да оцелеят при променените условия. Това означава, че нашият организъм е първопричината за заболяванията, а не микроорганизмите. Според бащата на природолечението в Гърция, И.Петру, болестта върви отвътре навън, а не отвън навътре.
Това показали и проучвания публикувани в американското медицинско списание Journal of Franklin Institute: “Учените взели един безвреден бацил от дебелото черво и го поставили в течна среда. Впоследствие направили тази среда токсична и бацилът се изродил в патогенен микроорганизъм, който можел да предизвика пневмония, тиф или дизентерия После започнали да очистват средата от токсините, в резултат на което патогенният бацил се върнал в началната си безвредна форма.”
Внимание заслужава и опитът, който се е извършил през 30-те години в САЩ: подложили дете на 6 месечна очистваща диета и закаляване (ежедневни слънчеви бани, гимнастика и др.), след това го инжектирали с тиф – резултат: детето не се разболяло. Същият опит бил извършен и с една питомна и една дива коза. Питомната, която не живее при здравословни условия, умряла след 2 дни, дивата не хванала заразата. “Следователно определяща роля има здравното състояние на организма, а не микробът.” (Петру: “Природно здраве”).
Професор Бедам, живял по времето на Пастьор и равен на него по значимост, изпил пред очите на изумените студенти шишенце с чумен материал, за да докаже, че не само микроорганизмите са виновни за заболяването от чума.
Друг пример за невъзприемчивост на организма към заболяване: Петру, който разтърсил гръцката общественост през 30-40-те години на ХХ век с прогресивното си учение за организма и здравето, при доста градуси под нулата, заедно с жена си и двете си деца (на около 5 години) се изкачили на заснежена Парнита да карат ски голи. Насъбралият се народ ги гледал как играят в снега без да мръзнат. На въпроса на журналист защо не усещат студа, отговорил: “Тайната е обща за всички. Ядем само плодове, листни зеленчуци и мляко. Тялото е освободено от възпаления и не се засяга нито от студ, нито от болести.”( вестник “Акрополис” 13/3/38г.)
Нека видим какво пише по този въпрос известният природен лечител Уилиям Харви в книгата си Food, your best medicine: “Ако ви попитам кои са най-големите откриватели, естествено ще включите в списъка и името на Луи Пастьор, първият, който обяви, че болестта се предизвиква от микроорганизми, предавани от човек на човек. Но какво бихте казали, ако ви съобщя, че не приемем неговата микробиологична теория? Джон Шо Билинкс, пионер в общественото здравеопазване, казваше: “Нужно ли е да подчертавам, че навлизането на микроорганизми в един човешки организъм само по себе си не може да предизвика възпроизвеждането им, нито пък заболяване. Резултатът зависи само от състоянието на организма.”
Пастьор е направил един прибързан извод, смятайки че решаваща роля за една епидемия има по-голямото и по-малкото количество микроорганизми.
Въпреки, че тази теория се оказа погрешна, много лекари са в плен на микробната етиология на заболяванията и непрекъснато използват лекарства за унищожаването им. Твърдят, че дифтеритът, тифът, пневмонията/крупозната/, вариолата са победени. Това е факт благодарение на подобрения жизнен стандарт – хигиенично жилище, подобрено хранене, но сериозните хронични аномалии като рак, диабет, кардиопатия, атеросклероза, нефроза, хепатит са се увеличили осем пъти и никое от потискащите антибиотични лекарства не могат да спрат смъртоносния ход на тези страшни болести.
Вместо да следвам Пастьор сляпо, аз се запитах: Е ли или не е навлизането отвън на микроби и вируси единствената причина за разрушаването на тъканите на човешкото тяло? Не идва ли заболяването и поради друга причина? Не би ли трябвало да се вземат предвид фактори, произтичащи от вътрешната за организма среда, а също и обкръжаващата? Не е ли дошло времето да разширим схващането за болест и здраве извън бактериалнaтa теория на Пастьор? Може би микроорганизми съществуват във всички нас и се размножават само в организъм заболял поради нарушени телесни функции? Или може би не е известно, че горепосочените смъртоносни болести нямат нищо общо с микроорганизмите?!
Опитвайки се да отговоря на тези въпроси, оставих Пастьор и теорията му и излязох на друг един път, който и други преди мен са изминали. За сега няма да описвам изнурителните проучвания на химията на тялото, а просто ще подчертая, че микробите не са първоначалната причина за заболяване на тялото. Предшества заболяването, следват микробите; предварително е налице замърсена вода – идват и комарите.
В изследователските и лабораторните си занимания не можах да устоя да не се обърна назад към Хипократ, който внушаваше, че болестта е резултат на някаква промяна (неблагоприятна) на околната среда. Щом се появи болест, трябва да се съмняваме за неестествено и неправилно хранене.
Както казах преди, фармацевтичната медицина днес се намира в черна фаза и тъмно невежество и измама царстват сред болшинството колеги що се отнася до храненето. В тази сфера Хипократ е бил вещ, прогресивно мислещ учен.
Първото му верую за здравето е било здравословното хранене и регулиран начин на живот.
Вярвал е, че природата лекува и мястото на лекаря е да я подпомага.
Вярвал е, че заболялото тяло има нужда от период на почивка, не само телесна, но задължително химическа, което се постига само с абсолютен глад и здравословно хранене, което дава възможност на органите да отделят натрупаните излишни вещества и така да се прочисти и излекува тялото.
Малко са тези, които уважават тези Хипократови принципи.
Теорията, че заболяването е резултат на ендогенната токсемия, т.е.отравяне на организма поради причини вътре в него, не се харесва на болния.”
Нека чуем мнението на хомеопатите, което се изразява от К.Дестефанос в книгата му “Възражението на Асклепиев”:” Медицината упорито отказва да въздейства на динамичния човешки организъм. Медицината се занимава главно с разрушаването или изграждането на микробите, но никога не се е интересувала от комплекса от процеси, които правят организма способен да произведе такива биологични отпадъци!”
Следователно хомеопатията се занимава с психодинамичното поле на човека,допълвайки по този начин естествената физиотерапия.
Теорията на Пастьор доведе до неконтролирано използване на лекарства, повечето от които са разрушителни за човешкото здраве – може да премахват симптома (не причината), но много често предизвикват неприятни последствия. Антибиотиците убиват и полезните за организма микроби и по този начин разклащат имунната система. Типичен пример е хининът. Използва се широко както аспирина. В последствие, обаче, бяха открити странни действия в много пациенти и се забрани разпространението му.

Нежелани действия на лекарствата и безразличието на фармацевтичните компании
През 1962г.беше пуснат в обръщение Талидомидът, който щеше да реши проблемите на бременността. Последствията от “безобидното” лекарство бяха трагични: “само в Гърция се родиха 2000 деца с малформирани крайници. В началото компанията-производител отричала вината си, после отпуснала обезщетение на пострадалите.
През 1985г.бяха пуснали Бутазолидин и Танкерил. В медицинската книга “Bittera Billen” (“Горчиви хапове”) се съобщава, че тези лекарства са предизвикали 100 000 смъртни случаи, поради тежки хематологични увреждания. 
След това беше пуснат Мексаформ – лекарство, съдържащо клиохинол, с предназначение срещу диария. Компанията го представила като напълно безвредно. Въпреки това предизвикало страданието, наречено SMOM ( увреждане на централната нервна система с парализи). Компанията платила 1000 обезщетения.
Веноксапрофенът причинил през първата година от пускането му в обръщение 61 смъртни случая и други нежелателни действия като разрушаване на черния дроб, стомашни перфорации, падане на ноктите и други.
Всяка година от пазара се оттеглят купища лекарства поради нежелателното им действие. 
Неотдавна лекарството Roaccutan срещу акне беше отговорно за 100 самоубийства и възникване на различни психиатрични проблеми в други 720 случая според данни на Световната Здравна Организация (СЗО). Скандалът избухнал, когато през 1997 година Лиам Грант, на 20 години, се самоубил без предшестващи данни за депресия. Естествено на опаковката не било отбелязано, че може да създаде желание за самообийство. 
Също и Хелън Уайтхед приемайки профилактично Meflowquin (срещу малария), защото й предстояло пътуване до Африка, развила психоза и била подложена на лечение с антипсихотични лекарства.
Един друг антибиотик – Триглитазон, обявен за безопасен и получил разрешение да се пусне в обръщение от Организацията на фармацевтите в САЩ, предизвикал 26 смъртни случая и разрушил черните дробове на 9 болни.
Един човек почина на остров Крит от широко използвания Septrin.
Както споделя д-р Теодора Ресвани-Кумендаки в проучването й със заглавие “Лекарства и рак” отпечатано в сп. “Здраве за всички” (бр.9/дек.`97, стр.42) рак предизвикват следните лекарства: противозачатъчни; стероидните, използвани срещу апластична анемия увеличават опасността от развитие на рак на черния дроб; естрогените по време на климакса предизвикват рак на ендометриума и гърдата; някои лекарства за намаляване на холестерина могат да предизвикат рак на дебелото черво; а диуретиците на бъбрека; радиактивният йод води до рак на щитовидната жлеза у млади хора.
Дори невинният Depon и Tylenon в големи количества води до чернодробно-бъбречна недостатъчност, както показва проучването на университета в Далас. 38 % от острата чернодробна недостатъчност в 22 американски болници се дължи на употребата на тези лекарства. Дори аспиринът и едно друго слабо обезболяващо може да навреди, заключава д-р Г.Х.Ерп Томас след многогодишни опити. Под микроскопа си е забелязал също, че когато добави късче аспирин, стрито на прах, в капка течност, в която се движат различни полезни бактерии, движението им се забавя и малко по-късно спира. Капката вода става “мъртва”. Това предизвиква аспиринът и в човешката лимфна система. (д-р Ан Уикмор “Стани лекар на себе си” стр.44-95)
Още и кортизонът, който класическите лекари прилагат без мярка върху болните си, е опасен за здравето им. В клиниката Майо в САЩ са отбелязани два случая на жени, които са взели кортизон, изпаднали в шок и починали няколко часа след операцията (“Здравен обзор” бр.ноември 1953г., стр.554). И всичко това при все, че СЗО разкрива, че от хилядите лекарства, които са в обръщение, само 200 са полезни!
Списанието на американския лекарски съюз в САЩ отбелязва, че 100 хиляди болни са починали от лекарства, които са им приложени в болниците. Същото списание определя лекарствата като петата от причините за смърт. Може би не е случайно, че по време на едномесечна стачка на болниците в Израел, е отбелязана най-ниската смъртност в страната.
Значи има право известният професор от Харвард, д-р Олибер, като казва: “Което вреди на здравия, вреди и на болния. Светът би живял много по-добре, ако всички аптеки освободят съдържанието си в морето, въпреки че рибите ще са за оплакване.”
Също и известният лекар сър Уилям казва, че “болните трябва да оздравяват два пъти – веднъж от лекарствата и втори път от болестта си”.
Ниската стойност на лекарствата личи от думите на д-р Херберт Радер, директор на сектор “ Обществено здравеопазване”, според който “САЩ е страната, в която се извършва най-голямата злоупотреба с лекарства и ваксини в целия свят, като същевременно си е спечелила славата на най-болната нация в света”.
Днес пастьоровата медицина намира продължение в лицето на молекулярната биология, която твърди, че ще подобри човешкия род, но генетично променените храни, които се лансират от интернационални компании, се определят като особено опасни за човека и околната среда. Например, когато ягодата се “подобрява” с гени от насекоми и риба, или картофът със скорпион, какво ще се получи, когато един болен със скрита алергия към рибата, която алергия с течение на времето може да предизвика дегенеративни заболявания, се храни с такива ягоди?!

Войната срещу теорията на Хипократ
Погрешната посока, която даде теорията на Пастьор, роди една нова хипократова наука, която претендира за званието “ панацея” и “религиозно-философско движение”, тъй като целта й е да промени изцяло начина на живот на човека - Naturopathy (физиолечение изключително с природни средства) или природна, т.е.нелекарствена терапия, която няма ни най-малка връзка с физиотерапията (Physiotherapy - с ел ток).
Прославената лекарка Кацингра, която се бори за утвърждаването на физиотерапията в Гърция, пише: “След провалянето на теорията на Пастьор, що се отнася до войната на микробите вътре в организма, физиотерапевтичното движение, което не е нищо друго освен възкресяване на идеите на Хипократ, хвърли искра и се разгоря по целия свят. Най-слабо е движението във Франция, защото войната срещу най-почитания й син, Пастьор, се счита за антинационално движение.”
Природолечението е пълно превъплъщение на терапевтичните методи на Хипократ с допълнение от други съвременни методи в рамките на Хипократовата философия за здравето и лекуването. Това се вижда и от по долу представената публикация, която се отнася за лекаря-природолечител Гроте, който стана световно известен от проучванията му върху метаболизма и бъбречната функция. Той бил лекуващ лекар на кралица София (Гърция). Гроте се опитал да запълни дистанцията между лекари и природолечители чрез основаването на клиника в Германия, където се преподавали и прилагали и двете терапевтични системи: “Гроте изрази притеснението си (на официална среща на университета в Атина), че се намира в родината на Хипократ, бащата на медицината, която и до днес носи неговия дух. Напомни ни, че преди 100 години немският лекар и философ Хуфеланд подчерта, че медицината трябва да подхожда към заболяванията по директивно и да индивидуализира подхода си към болните. Като пример посочи, че едно и също заболяване при различните пациенти се развива по различен начин, поради което се налага изводът, че пред нас стои болен, а не болест. По-нататък сподели, че днес (1938г.) в Германия на основата на схващанията на гения Хипократ и във взаимодействие с естествените науки, продължава тенденцията на онази съвременна терапия, която не се вдъхновява от теоретични становища, а от идеите на Хипократ за етиология (причина на заболяването), патология и физиотерапия. Когато лекарят не взема предвид тези схващания, рискува да бъде едностранчив, тъй като се е доказало, че болестите и терапията им зависят главно от етиологията. Същото е описано и от Хипократ. Сподели, че температурното състояние не е заболяване, а общ симптом, който погрешно се счита за вреден. Всъщност той съвсем не е случаен и излишен физиологичен процес. Лекарят трябва да е във всичко водещ ... Приложението на лечението посредством природни средства е отговор на нуждата да се избягват лекарствата за да не се натоварва болният организъм допълнително. Точно обратното – той да се подпомогне, подкрепи, улесни. Природолечителите използват по-често диетата, хидротерапията и други срещу повишената температура, ускорения пулс, повишеното кръвно налягане, диарията и други симптоми. Не е нужно да ги подтискаме, защото са полезни за защитаващия се организъм. Целта на лекаря трябва да е да направи така, че болният да престане да се нуждае от тях. Препоръчва избягването на нецелесъобразното приложение на промишлени препарати и други несъвместими с терапевтичните методи на Хипократ.
Бележитият учен доказа правилността на твърденията си с разнообразни клинични случаи, например лечение на пневмония без никакво лекарство, а с плодови сокове и престой на открито.” ( “Професор Гроте и новата медицина”, в-к”Свободна стъпка”7/4/38г.)
Теорията на Пастьор предизвикала реакция и сред самите класически лекари, много от които се присъединили на страната на природолечението, на новохипократовата медицина. Елмер Лий, който познавал лично Пастьор, писал: “През първите години вярвах, че за да успея като лекар, трябва да науча много добре лекарствата, обаче започнах да се съмнявам. Едно след друго разочароваха пациентите ми и мен. Изхвърлях едно, за да взема другото. Разбрах, че лекарствата са непотребни и вредни. Тогава излязоха серумите, антитоксините, различни видове ваксини – цяла фармакологична терминология. Всичко това, обаче, както и онези, които бяха на мода цели 49 години, не показваха резултати нито като профилактични, нито като терапевтични средства.”
Английският лекар Хирсхфелд пише: “Медицинското изкуство за 1800 години е убило стотици хиляди души. Историята на медицината е история на фатални грешки.”
Френският физиолог Бичет: “Медицината не е наука за един методичен философски ум. Схващанията й предизвикват отвращение.”
Американският лекар Дженингс, който влезе във войната на страната на природолечението : “Беше неблагополучие за човешкия род медицината да се превърне в конкретна професия.”
Също така известен английски лекар Ууд, разочароват от развоя на Пастьоровата медицина, се изказал на един световен медицински конгрес: “Трябва да призная, че медицината се провали в своята мисия.”
Колкото и строга, и пресилена да изглежда тази преценка, беше осмислена и от последователите на Пастьор. Любопитното тук е, че се премълчават данни, които доказват превъзходството на природолечебните методи над фармако-химичната медицина няколко десетилетия след откритията на Пастьор.
Според равносметката на списание Physical Culture 290 физиотерапевти са се грижили за 14 841 болни от грип и пневмония по време на епидемията през 1918-1919 година само с 18 смъртни случая, докато с класическите фармацевтични методи при същия брой болни имахме 6000 смъртни случая!! (Джордж Клементс, Physical Therapie).
Интересен е и докладът на Грахам, който е бил класически лекар, но в последствие опознал методите на природолечението : “За да разберем противоречието между резултатите от природолечението и медицината, нека си припомним официалната статистика на епидемията, която показва, че смъртността при случаите под лекарско наблюдение е достигнала зенита си, докато в моите случаи не се отбеляза нито една смърт.”
В резултат се получило широко разпространение на тази нова хипократова наука и естествено, бясното й преследване от режима.
Ако някой надникне в книгите за природолечение, ще открие колко широко е разпространението му в САЩ, Канада, Австралия, Германия, Англия и т.н.с множество коментари. В Кипър най-големият му привърженик бил С.Савидис, а в Гърция – И.Петру, който основал “болница за гроздолечение”, където е прилагал методи за прочистване на организма и борба с всякакви заболявания. За родоначалник на цялото природолечебно движение трябва да се определи монахът Кнайп, който в края на ХІХ век е излекувал много болни с известната си хидротерапия. Негов продължител бил Макс Бирхер Бенер, който развил теорията за “прясната слънчева храна”, използвайки медицинските съвети на Питагор. Казва: “Спомням си, че прочетох в един речник за Питагор, че е препоръчвал нектар от пресни плодове, мед и мляко при храносмилателни разстройства.” С обикновени средства като хидротерапия, физиотерапия, упражнения, ежедневно ходене пеш без обувки в планината и здравословно хранене е излекувал много болни. От него започва новата диетология, която е приложение на теориите на Орфей, Хипократ, Питагор, есеите (шумерите) и съветите на Исус за храненето. 
Разкривайки тайните на Елевсинските тайнства, които са спасили Орфикодионисиевата традиция, Питагор е съветвал учениците си: “Предпазвайте смъртните от замърсяване на телата им с месо. Имаме ябълкови дървета натежали от плод, изобилие от грозде, ядки и зеленчуци. Такава трябва да е храната ни.” Разбира се храненето в Древността е било необходима крачка за прехода на човека от материалното равнище в други сфери на съзнанието. 
Така започна голямото новохипократово движение от Германия и достигна чак до Америка, а не от страната на Хипократ. Лечебният му ефект е впечатляващ и там, където класическите методи са достигнали до безизходица. Типичен пример е съвременният център по дълголетието на Притикин. Според него всички страдания (сърдечни, хипертония, диабет и други) произхождат от неправилна кръвна циркулация. Със специална диета от плодове и зеленчуци без животински протеини и с физически упражнения е излекувал диабетици, които са на инсулино-терапия повече от 20 години; кардиопатици, на които лекарите са препоръчали директно операция на коронарната артерия, са се излекували напълно.

Нелекарствена терапия, включително на рака
Новият хипократизъм намира приложението си и в случаи с рак, следвайки основния принцип за “прочистване на организма”. Токсемията (наличие на токсични вещества в кръвта) е причина за всички заболявания и е резултат на лошото хранене и последвалите го аномалии на храносмилателната система.
Д-р Ан Уикмор, на която е присъдена Нобелова награда и наградата “Победа над рака”, отбелязва: “Запекът е най-голямото престъпления срещу здравето и в много случаи една вероятна причина за рак.” (“Стани лекар на себе си”, стр.28)При задръжка храните се разлагат в дебелото черво и токсините навлизат в кръвта, пренасят се до всички клетки и тъкани. И Хипократ го е знаел и затова съветвал: “В зависимост от приетите храни болният трябва да освобождава дебелото си черво 2 или 3 пъти през деня и веднъж през нощта.”
Има случаи на болни, третирани с химически препарати, които са се излекували едва след прилагането на прочистващ метод със специални билки.
Д-р Янкос Каравис ( Hellenic Hippocrates Foundation) пише: “Старите лекари са вярвали, че патологичното размножаване на клетката и създаването на тумор се предизвиква от сериозно общо страдание на организма, а ракът е симптомът, белегът за това смущение. През последните години с прогреса на клетъчната биология и патоанатомията се наложи изводът, че всяко усилие да се преборим с болестта трябва да има за цел тази клетка и реакцията на кръвта, извънклетъчните течности и нервите. При раково заболяване имаме работа с една дегенерирала клетка, която се размножава противно на природните закони. Затова и вниманието на лекарите се привлече от тумора, с който се опитват да се преборят като го отстранят, т.е.действайки локално. Всъщност болестта се намира извън клетката, защото нейното състояние се определя от състава на кръвта, извънклетъчната течност и нервите, регулиращи живота в клетката. В резултат на една заблуда всички проучвания са насочени към неоплазмата (тумора), а не към болестта. Поради неефективността на локалния метод на лечение на рака, сред лекарите и пациентите започна да се шири мнението, че ракът е нелечимо заболяване. Резултатът – предубеденост, страх и отчаяние...
Нужно е да се осъзнае, че главната причина за рака и другите “нелечими” болести е породена от елементите, с които се храни клетката и които я заобикалят, т.е.лошото хранене, липсата на доставка на необходимото количество кислород, ежедневните отравяния с химически вещества, намиращи се в храната и извън нея. Всичко това съдейства за разрушаване на клетъчната мембрана и промяна на клетката. Борбата с болестта изисква многопосочно изчистване и доставяне на “пресни” хранителни вещества на целия организъм.” (“Въведение в природната медицина”, стр.168-170)
Доказано е, че неправилното хранене е главна причина за появата на рак. През 1997г.в резюме на Journal of Cancer Causes and Control е написано проучване на Харвард, според което 30% от рака се дължи на цигарите, 10% на недостатъчното движение, други 30% на лошото хранене.
Плодове, зеленчуци, житни култури (пълнозърнести) и варива възпрепятстват рака. Точно обратното – червеното месо, бялата захар, белият хляб съдействат на рака.
Нобеловата носителка Ан Уикмор казва: “Ролята, която играе храненето по отношение на рака, се потвърди от определени научни наблюдения, които показват, че кръвта много често не съдържа органични метали, витамини и ензими, т.е.точно онези вещества, които даряват здраве и създават жизнени и устойчиви клетки. Сготвените храни изпълват кръвта с отпадъци и чужди за организма вещества. За да се предпази, организмът започва да произвежда злокачествени клетки с бърз темп с цел да намалеят токсините, замърсяващи кръвта.”
Прочистването на организма и подходящата диета са правилният метод за лечение на рака. “Когато организмът се подложи на такава терапия, злокачествените клетки постъпват постепенно в кръвообращението и се изхвърлят. Ан Уикмор, основател на Хипократовия институт на здравето, лекува огромен брой злокачествено болни с хлорофил от зелени житни стръкове, сокове от треви и листа, плодове, зеленчуци, семки от храни претърпели ферментация. Революционното й откритие е, че ги подлага на пълен глад с хлорофил от зелена пшеница. Ефективността на този метод се дължи на това, че молекулата на хлорофила е изключително близка по строеж с хемоглобина (червеното кръвно багрило).
Огромен успех в борбата с рака отбелязала и Клиниката по природолечение Ringebelrg (в Баварските Алпи) на д-р Йозеф Иселс чрез метода на “прясната слънчева храна”. Там постъпвали обявените за нелечими. Постигнали висок процент на успешно излекуваните. Подобен успех имал и методът на Герсон ( лечебно гладуване – очистване с плодове и зеленчуци). Първата публикация на Герсон за рака е направена през 1945 година. Едва след 40 години неговият метод бил признат от Националния институт на САЩ по рака поради неговата ефективност. 
Световноизвестният лекар д-р Алберт Швайцер, когото Герсон излекувал от напреднал диабет на 75 годишна възраст, го определил като един от най-прочутите интелекти в историята на медицината. 
Уикмор съобщава за един опит, който обяснява защо прочистващата диета с “прясната слънчева храна” лекува рака: ракови клетки, които били отстранени от човешкото тяло, се развивали неспирно при поставяне в сготвена храна, но не могли да просъществуват, когато същата тази храна е била в непреработен вид.
Ф.М.Потенджер публикува в American Orthodontics and Oral Surgery резултатите от десетгодишно проучване: разделил 900 котки в две групи. На едната давал сурова храна, а на другата – печена. Първата група била абсолютно здрава, докато във втората възникнали дегенеративните заболявания, засягащи и човешкия род – рак, сърдечни проблеми, остеопороза и други.
Д-р Хоуъл в книгата си Enzyme Nutrition твърди, че прясната растителна храна съдържа необходимите за смилането й ензими, докато за усвояването на печената организмът използва собствените си ензими, в резултат на което той се изчерпва и става податлив на болести.
В British Medical Journal (том 14, част 10) е оповестен опит с пастьоризирано мляко: изследователите давали пастьоризирано млякото от кравите на техните теленца. Резултатът бил 1 от 10 да умре преди да е навлязло в зряла възраст.
В наскоро излязлата си книга “Млякото – смъртоносната отрова”, Роберт Коен присъжда на пастьоризираното мляко в търговската мрежа отговорността наред с останалото и за кардиопатия, диабет, астма и други дегенеративни заболявания и прави оплакване срещу млекопреработвателните компании, за вредата, която нанасят върху малките деца.
... От всичко до тук личи, че не е несправедливо наказан Прометей от Зевс!
Друг резултатен метод за лечение на рака, опиращ се на философията на асклепиевите последователи и Хипократ, е абсолютният глад, който се считал за панацея за всички болести. Пълният глад дава възможност на кръвта да отдели и се освободи от всички патогенни продукти, получени при обмяната на веществата. Същевременно разрушените клетки се заменят с нови.
Професорите-физиолози д-р Карлсон и Куд от Чикагския университет доказали как едно петнайсетдневно гладуване привежда фибрите на тялото на един четиридесетгодишен човек в състояние, типично за юношеската възраст.
И.Петру информира, че: “Лекарите от нелекарствената медицина са възвърнали с помощта на глад здравето на неизброим брой страдащи от по-горе посочените заболявания. Когато ракът се намира в начална фаза, се лекува по-лесно с глад.” (“Природно здраве”, стр.79) А в “Годишното ръководство по съвременна терапия”, раздел “Лечебен глад”, стр.21 се казва: “Прочистването на организма чрез гладуване действа активно и резултатно особено срещу ревматизма и артритите; уремията; стомашните страдания: язва и хронична диспепсия, колит; сърдечни заболявания; алергии; хипертония; анемия; литиаза (образуване на камъни); много видове рак.”
Руски учени достигнали до извода, че гладуването е най-доброто лекарство за тежката бронхиална астма. Болни, които години наред са живели с лекарства, са се излекували напълно с тридесет дневно гладуване, тъй като то създава едно мощно противовъзпалително обкръжение, лечебно за болните дробове.
Гладуването е ефективно и при шизофренията. Американският психиатър Алън Кот лекува шизофренията с гладуване. Най-систематизирана работа се извършва в клиниката на проф.Юрий Николаев при Московския психиатричен институт. От 1960 г.насам той подлага болните от шизофрения на тридесет дневно гладуване, физически упражнения и вода.
Нобеловият лауреат д-р Лайнус Паулинг работи над молекулярната психиатрия. Вярва, че неправилното хранене предизвиква нарушение на химическото равновесие на мозъка (според Хипократ – телесните сокове) : “Моят сътрудник и аз изследваме молекулярната основа на психиатричните заболявания вече 12 години. През 10 от тях срещахме реакция от много психиатри, които не искат да приемат идеята, че болните им могат да се възползват от приема на витамини и питателни вещества, които да са различни от препоръчваните на средностатистическия болен.”
Подобен метод предлагат пет американски болници, изследвайки вероятното разтройство на баланса между различните микроелементи в организма.
Друг известен метод за лечение на рака е прочистване със грозде (гроздова диета). Д-р Йоана Бранд се излекувала по този начин от напреднал рак и след това основала институт по гроздолечение. Известният природолечител М.Макфаден също лекувал рак, прилагайки гроздолечение. Гроздето е царят на плодовете – съдържа по-голямата част от всички витамини, метали и микроелементи. Така организмът едновременно се прочиства и храни. 
Изследвайки природните лечебни методи, насочени срещу рака, трябва да споменем народа Хунза в Пакистан, който е привлякъл вниманието на учените от цял свят. Хунза смятат себе си за потомци на Александър Македонски, живеят повече от 110 години, плодовити са до 80 годишна възраст, никога не се разболяват, нямат холестерин, рак, миопия, пресбиопия и т.н. Публикуваните проучвания върху техния начин на живот обяснява непоклатимото им здраве с : а) подвижността им; б) ядат малко, не познават солта и захарта (вж.R.Taylor: Hunza Health Secrets For Long Life And Happiness)
Индустриалецът Ернст Кребс достига още по-далече: Хунза ядат непрекъснато кайсии, смилат костилките им, за да си приготвят олио. То съдържа амигдалин, а той от своя страна е изворът на фактора наречен В17. “Ракът и кардиопатията, твърди той,се предизвикват от липса на фактора В17.” Според него ракът е метаболитно страдание, което е лечимо. Хунза и други по-първични, каквито са животните, ядат плодовете с вътрешността им, която съдържа повече витамини. Но FDA (организацията по лекарствата на САЩ) реагира остро на това, защото в молекулата на амигдалина се съдържа цианид (отровно вещество). Кребс си инжектирал голямо количество амигдалин пред публика, за да покаже, че не е отровен (вж. Eduard Grittin, World Without Cancer, The Story of Vitamin B17). Кребс посочва, че причините за забрана на амигдалина са комерсиални, защото фармацевтичните компании нямат сметка един обикновен натурален продукт да лекува рака. А толкова раково болни са се излекували с В17. (Отбелязваме, че нито приемаме, нито отхвърляме теорията на Кребс, но я представяме, за да се опитаме да решим проблема. Защото ако Природата лекува рака, казаното от Хипократ се потвърждава: “” - “Природата е лекар на болестите”)
От опита си Йоана Бранд стига до заключението, че гроздолечението има по-голям успех, когато болният не е бил подложен на химиотерапия. Поначало много лекарства, насочени срещу определен вид рак, предизвикват друг “вид” рак.
Д-р Лайнус Паулинг, двукратен носител на Нобелова награда, прави следното изявление: “Трябва всички да научат, че войната срещу рака в по-голямата си част е една измама и че Американският Национален Противораков Институт и Американската Противоракова Компания не са изпълнили мисията си.”
Д-р Алън С.Никсон, бивш президент на Американското химическо общество, казва :”За мен остава неразбираемо защо лекарите нехаят, не искат да приемат очевидния факт, че химиотерапията върши повече зло, отколкото добро.”
Д-р Улрих Абел от Хайделбергския университет в труда си Chemotherapy Advanced Epithelial Cancer in 1990 (Healing Journal,N1-2 vol.7 of the Gerson Institute) твърди, че химиотерапията уврежда имунната система. Прилага статистически таблици с раково болни, подложени на химиотерапия и изказва съмнение за ефективността на този метод.
Същото мнение има и професорът по микробиология от Харвард, Джон Кейърнс. Д-р Мартин Шапиро в разработката си Chemotherapy: Snake Oil Remedy ( Los Angeles Times 1/9/87) пише: “ ... въпреки това някои говорят за икономически стимули. Лекарите могат да печелят повече, провеждайки химиотерапия, отколкото ако дават облекчение на болните, намиращи се на прага на смъртта.”
Основателят на Националния противораков институт Дик Берк, казва че всички гореспоменати прочистващи и терапевтични диети губят смисъла си, защото “след Втората световна война се появи химиотерапията, която беше една по-печеливша и модерна изследователска област.” Следователно икономическият интерес на компаниите – в ущърб на народното здраве.
Но не е само природолечението, което върши чудеса с т.нар.нелечими болести. И други новохипократови и източни школи на Обединената медицина имат право на признание, както хомеопатията, аюрведа (опира се върху природолечението в древна Индия и вярва в равновесието на душата, мисълта и тялото за изцелението на болния), биотерапията и др. Според биотерапията човек излъчва “авра” (термична, електрична, магнитна, биохимична енергия). Биотерапията е прилагана в Древността от кентаврите (митични същества с тяло на кон и човешка глава). Даровити лечители с влияние върху “аврата” дават живот на клетките на страдащите и подмладяват целият организъм справяйки се с широка гама заболявания. 
Днес се провеждат проучвания в множество университети в САЩ, както се упоменава в книгата на Мери Ан Либерф Cancer Biotherapy and Radiopharmacenticals.
В чужбина много учени, опирайки се на съвета на Хипократ “по-добре предпазвай, вместо да лекуваш”, прилагат метод за изследване състоянието на клетките. По този начин според наличния проблем може да се назначи оптималната фитотерапия, която да подсили клетките и осуети появата на рака. За съжаление всичко това е непопулярно в страната на Хипократ, нещо повече - не е намерило признание там. Но въпреки триумфа на ръждясалите идеи, предимство има здравето на човека. Всичко това трябва да се популяризира, за да е възможна изследователската дейност.

Епилог

Какво излиза сега? Терапиите, които се явяват като алтернативни, но са малко или много методи, които водят началото си от физиотерапевтичното схващане, което са имали лекарите- последователи на Асклепий и самият Хипократ, резултатни ли са? Защо днес не съществуват официално признати от държавата природолечебни клиники? Какво стана с цялото това движение, което между войните беше раздвижило застоялите води на конвенционалната медицина? Защо не са познати профилактичните методи иридология, костна патология и други, числящи се към новохипократовата наука? Може би зад всичко това се намират интересите на крупните фармацевтични компании?! Може би някого плаши втората съставна част на термина “новохипократизъм”?! Може би се страхуват от алтернтивната медицина, защото е възраждане на древни техники като китайските: иглотерапия, теорията за Ying-Yang, йога и други?
Нека и в медицинската сфера нашето културно наследство стане светещ знак, пример как да поддържаме здравето си.
Sancte Hippokrates Ora Pro Nobis (лат. Хипократовата медицина е вечна)

 
 
 

Още по въпроса за диетите и отслабването

Трябва да промените диетата си така,че тя да ви помогне и да изгори излишните мазнини,aко има такива,да елиминира излишните течности,ако има такива и да се справи с чревните проблеми/газове,колит/,ако има такива.Tова са трите симптома на затлъстяването, като първите два са с директно влияние върху теглото.
Диетата трябва да гарантира нормализиране функциите на организма ви. Най-общо казано, качеството на хранителните продукти които приемаме, е толкова лошо ,че ни принуждава да ядем все по-големи количества, като делът на клетъчните/биологично-активни//живи/храни намалява,а се увеличават концентрираните и рафинирани храни. От това следва ,че ние страдаме от недохранване и то
най-вече на клетъчно ниво. Като последица от това се явява недостиг на клетъчна енергия и нарушаване на клетъчния метаболизъм,а това естествено води до интоксикация на организма ..Друг много важен факт е ,че хората със здрава храносмилателна система могат да получат повече от хранителните продукти, отколкото хората с проблеми в храносмилането. Затова, както храносмилането ,
така и метаболизма са от жизнено значение за хората, които наблюдават теглото си.
Суровата и необработена/жива/ храна произвежда повече енергия,отколкото сготвената,защото приготвянето на храната води до частично или пълно разграждане на ензимите и другите хранителни вещества.От готвената храна се образуват по-малко
калории при храносмилането и метаболизма, но пък се изисква по-голямо количество жизнена енергия. .Ние се нуждаем от по-големи количества храна,което означава по-голямо натоварване на храносмилателната система,което води и до повече отпадъчни продукти.Отпадъчните продукти не са само фекалии, отделят се и много токсични вещества,а те са важен фактор при напълняването.Пълните хора не могат да елиминират или неутрализират всички токсични вещества - отчасти или напълно.Тези токсични вещества попадат в организма или с храната или от замърсената околна среда.Те се образуват при храносмилането, при метаболизма или по време на стрес, страх или друго психическо напрежение.Ако тези токсични вещества достигнат висока концентрация, те могат да станат опасни. Затова организмът се опитва да ги неутрализира, като ги складира в мастните клетки и ги “разрежда” с вода или мастна тъкан/или и с двете/ до поносими концентрации.Колкото повече токсични вещества се задържат в организма,толкова повече мазнини натрупва той.Затова след
мерки за отслабване без детоксикация, организмът ще започне да попълва отново мастните си резерви, като начин на самозащита. Тази система на защита сигнализира центъра на глада, който стимулира апетита,така че да започне да се образува повече мастна тъкан. Ако няма достатъчно мазнини се стига до задръжка на вода. 
Затова на първо място отслабването представлява дезинтоксикация. Като се има предвид,че мастните клетки се развиват през първия месец след раждането,то едно прехранване през този месец може да доведе до образуване на повече мастни клетки у бебето ,а оттам и до масивна фигура като голям-затова затлъстяването се подготвя през ранното детство,като мастните клетки изначално са празни.
Имайки пред вид горното се стига до извода,че организма ни се нуждае предимно от клетъчна храна, за да получи необходимата енергия и се прочисти на клетъчно ниво.Едва ли има по добра природна клетъчна храна от нашите Aloe Vera Gel, Aloe Berri Nectar, Bits n^Peaches , Forever Bee Polen и Forever Lite.

ПРЕКАЛЕНО ВИСОКО ИЛИ ПРЕКАЛЕНО НИСКО ТЕГЛО
Има две категории хора, които са с проблемно тегло: дебелите, които искат да отслабнат и слабите , които искат да напълнеят. Хиляди книги са написани за затлъстяването, но малко са тези, които са успели да се освободят от излишните килограми. Апетитът се подиграва както на лекарите, така и на лабораторните произведения, които обещават отслабване без усилие. Във всички цивилизовани страни диетите за отслабване са чест обект на разговори. Обществото непрекъснато е предупреждавано, че затлъстяването е един от най-сериозните здравни проблеми. То е сред най-неподатливите на лечение заболявания. Нашите хранителни навици и социални нрави правят проблема още по-труден: алкохолни питиета и високо-калорични храни, кафе със сметана, пасти и понички, бонбони, шоколади и подсладени напитки през целия ден.
Някои хора успяват да отслабнат за известно време, но след това си карат по старому и наваксват загубените килограми. Редуването на тлъсти периоди, когато се яде без ограничение и слаби периоди, когато се спазва драконов режим, със съответното покачване и сваляне на теглото е по-вредно от състоянието на постоянна затлъстялост. Тези приливи и отливи са една от причините за хипертонията и за увреждането на кръвоносните съдове.
Спазването на режим за отслабване е процес, който трябва да продължи през целия живот. Ако намалите телесното си тегло, трябва да се стараете никога повече да не го повишавате.
Има два типа затлъстели хора. Червендалестият-надбъбречен тип, любител на добрата храна и пиене и който не се смущава от нарастващата си пълнота. Другият тип се притеснява от дебелината си, като я чувства заплаха за здравето и външния си вид и отчаяно търси някакъв продукт, който да свърши работа вместо него.
Има само два начина за намаляване на телесното тегло:
1. Пълен глад, когато не се яде нищо, но се пие много вода.
2. Специална диета и/или програма за детоксикация, съобразени с нуждите на организма.
Гладуването не е нищо оригинално. Още в Библията се споменава за това, че Хипократ е използвал този метод, който през вековете ту се забравя напълно, ту се вкарва в широка употреба. Марк Твен казва, че бил придобил солидна репутация, като съветвал дебелите си приятели да правят това, което правел той: Гладувайте в продължение на 48 часа. Напоследък също се препоръчва контролирано гладуване на тези, които не могат да отслабнат по друг начин. Резултатите са направо зрелищни, щом килограмите се стопят. Но пълният глад може да бъде /и е често/ много опасен, без постоянно наблюдение от човек познаващ основно техниката на гладуване. Никога не предприемайте неконтролирано гладуване по-дълго от два-три дни.
Ето къде се крие опасността: когато се започва гладуване, най-важното е да се знае дали затлъстяването се дължи на нормално натрупване на мазнини, или е състояние на токсично подуване.
В първия случай режимът само на вода се приема добре, защото за храна се използват резервните мазнини. Тялото се топи с 1000-1500 грама на ден. Най-често глад се усеща само през първите два дни, после желанието да се яде става по-слабо. Човек може да свали до 12 кг след 10 дни гладуване. Тези изключителни резултати, постигнати без усилие, са от голяма полза за човек, страдащ от хронична пълнота/упорито затлъстяване/, когато други методи, като намаляване на калориите, се оказват неефикасни.
Във вторият случай гладуването може да предизвика остра токсемична криза, която да има тежки последици и дори да доведе до фатален край.
Това показва, че гладуването не е игра, с която можем да се забавляваме необмислено. Необходим е стриктен контрол. Страдащите от затлъстяване трябва да знаят, че състоянието им не се е появило за един ден. Следователно най-сигурният метод е да се следва постепенен режим на елиминиране и дезинтоксикация чрез кратки, повтарящи се гладувания и програми с алое, които не налагат безмерни усилия на деликатните и изморени органи. Повечето от гладуващите изпитват слабост и би трябвало да правят малко усилия или да си почиват на легло.
Затлъстяването е проблем с реална значимост. Излишното тегло е проблем не само на добрия външен вид, а също и на дълголетието. Някой беше казал съвсем точно: Колкото по-голям телесен товар имате, толкова по-кратко ще го влачите.
Преди да се лекува затлъстялост, човек трябва да се класира в една от следните три категории:
1. Лакомия
2. Ендокринни причини
3. Излишък на токсично тегло
Хората, които страдат от прекалено заседяване на масата, са най-много. При тях логичното лечение е да се ограничи количеството на храната. Но хранителните им навици са толкова дълбоко вкоренени, че е много трудно да се откажат от тях, а ако се опитат да ги превъзмогнат, започват да ядат между отделните хранения или да изпразват нощем хладилника. А това само прибавя нови килограми. За тях е достатъчно само да им се препоръчат възможно най-нискокалорични храни. Нужна е силна воля, каквато при дебелите е рядкост.
При затлъстелите от ендокринния тип проблемът е различен. Страдащите от това заболяване са обикновено от надбъбречния тип или имат някакво нарушение във функциите на надбъбречните жлези. Те напълняват, без да прекаляват с яденето. Те трупат тлъстини при абсорбирането на захари, брашна и мазнини. Сметаната, кравето масло, яйцата, животинските мазнини и сосовете са забранени. За да се запази мускулният тонус и да се подпомогне изгарянето на въглехидратите, се препоръчват физически упражнения. Трябва да се започне с леки занимания и постепенно да се премине към по-тежки натоварвания. При този тип са задължителни програмите за отслабване и детоксикация с алое, защото в противен случай килограмите се възвръщат. Това, изглежда е особеност на надбъбречния тип – не могат да намалят окончателно теглото си.
Друга форма на ендокринно затлъстяване се констатира в случай на изтощаване на щитовидната жлеза, но това се среща по-рядко. В този случай се приемат задължително Нейчър мин/минерали/ и алое. В този случай, а и при другите е важно да се нормализира основната обмяна, която зависи не само от дейността на щитовидната жлеза, а също и от засилената или недостатъчна функция на надбъбречните жлези и черния дроб.
Лечението на третата категория – токсичното затлъстяване, поставя най-много проблеми. В този случай излишното тегло се дължи на задържане на вода и слуз в лимфните канали. Увредените бъбреци и черен дроб, не могат да елиминират достатъчно бързо токсичните отпадъци, които се натрупват в тъканите и предизвикват оток. Когато такива болни се подложат на диета или на глад, усилията на черния дроб и бъбреците се намаляват и човекът страда от това, което се нарича криза на отделянето. Болният се изплашва и се отказва да продължи лечението. Най-често един тип храна, чието смилане е неправилно, причинява всички смущения. Черният дроб може да бъде чувствителен към захарите, брашната, мазнините, протеините, кафето, чая, шоколада, оцета, солта или някоя друга подправка. Оздравяването зависи само от отстраняването на въпросния продукт от храната на болния. Вероятно е тези болни да предпочитат храните, които са токсични за тях, поради стимулиращата им стойност. Храната, която най-много желаят, защото им се струва, че ги стимулира, всъщност ги води незабелязано към цироза на черния дроб. Ако се оставят на пълен глад в продължение на 24 часа, в урината им могат да се открият много опасни отрови. Това може да бъде много ценно сведение при съставяне на диетата, чиито първи резултати изглеждат направо удивителни. При добре дозиран режим и програми с алое тези пациенти могат да свалят от 3-5 кг седмично. Това, което губят, са токсичните натрупвания, най-вече задържаната от солите вода и излишни токсини.
Когато са подложени на по-нормален режим, тези пациенти силно страдат от липсата на стимулантите, чувстват се слаби и изтощени, имат нужда от почивка на легло. Тези неприятни симптоми трябва да им бъдат обяснени предварително. След първоначалния стадий на слабост, когато черния дроб се върне към нормално функциониране, състоянието им ще стане много по-различно от предишното, което е било само една токсична стимулация.
Ако някой болен от токсично затлъстяване оздравее с помощта на специализирана диета, трябва да изключи завинаги храните, които го интоксикират.
Понякога се оказва, че да се напълнее е също толкова трудно, колкото и да се отслабне. Източеният индивид, чиято щитовидна жлеза често е свръхактивна, а надбъбреците слаби, остава тънък в продължение на години. Щитовидната жлеза буквално изгаря храната, преди организмът да е имал и най-малката възможност да прибави нещо към резервите под формата на мазнина. За да покрият скелетната си конструкция с малко плът, често те се тъпчат със захарни и тестени храни, които още повече стимулират щитовидната жлеза и след трудно храносмилане и нощ на усилено сърцебиене те се събуждат, за да констатират загубата на още един килограм. Всъщност прекалената употреба на тежки храни предизвиква стомашни разстройства, които им пречат да приемат нормално количество храна. Някои пият много мляко, но увеличаването на телесното тегло е само временно. Не е достатъчно да преяждаш, за да напълнееш. Това не е подходящо за хората от щитовидния тип. Към петдесетте обикновено дейността на щитовидната им жлеза започва да затихва, те напълняват и дори понякога затлъстяват, тъй като продължават да следват предишния си режим.
Един от характерните белези на индивида от щитовидния тип, независимо дали е слаб или дебел, е липсата на апетит на сутрешната закуска. Най-често това се дължи на обилна вечеря. Той възстановява химическото си равновесие, като се въздържа от закуска. Ако се храни по-малко вечер, той би имал апетит сутрин и би се чувствал много добре.
Диетолозите съветват да не се вечеря или поне да се хапва нещо малко и леко. За хора, склонни към диспепсии/трудно и болезнено храносмилане/, е препоръчително да ядат по-малко за да са здрави.
Има хора, които по рождение имат по слаб черен дроб, тогава щитовидната им жлеза увеличава секрециите си и облекчава работата на черния дроб при дезинтоксикацията на организма, понеже йодната фракция на хормона на щитовидната жлеза е силен дезинтоксикатор. Тези хора ядат малко, чувстват се добре, силни са и запазват дълго доброто си здраве, но винаги остават слаби.

ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА В МИКРОКОЛИЧЕСТВА 
Витамини и минерали
Хранителни вещества и дневни дози за поддържане на добро здраве

Хранителните вещества, описани по-долу, се препоръчват за поддържане на добро здраве. Дозите, които са дадени тук, са за възрастни и за деца с тегло над 45 килограма. На дете с тегло между 30 и 45 килограма трябва да се дава ¾ от дозата за възрастни, а при деца с тегло под 30 килограма и над 6 години трябва да се дава половината от дозата за възрастни.
Витамини Дневна доза
А каротиноиден комплекс с бета – каротин 5 000 – 25 000 Е Витамин В1 /тиамин/ 50 – 100 мг Витамин В2 /рибофлавин/ 15 – 50 мг Витамин В3 /ниацин/ 15 – 50 мг Витамин В5 /пантотенова к-на/ 50 – 100 мг Витамин В6 /пиродоксин/ 50 – 100 мг Витамин В12 200 – 400 мкг Биотин 400 – 800 мкг Холин 50 – 200 мг Фолиева киселина 400 – 800 мкг Инозитол 50 – 200 мг Парааминобензоена киселина 10 – 50 мг Витамин С 1000 – 3 000 мг Биофлавоноиди/смесени/ 200 – 500 мг Хесперидин 50 – 100 мг Рутин 25 мг Витамин Д3 /холекалцеферол/ 400 Е Витамин Е / де-алфа-токоферол/ 400 - 600 Е Микрограмът е 1/1000 от милиграма.
Витамин К / използвайте природни източници като люцерна, зелени листни зеленчуци/ 100 – 500 мкг Есенциални мастни к-ни – Омега3 Според нуждите 
Минерали
Бор /пиколинат или цитрат/ 3 – 6 мг Калций /цитрат, аскорбат или малат/ 1500 – 2000 мг Магнезий 750 – 1000 мг Хром /пиколинат или полиникотинат/ 150 – 400 мкг Мед 2 – 3 мг Йод /биологично-активен/ 100 – 225 мкг Желязо /глюконат, фумарат, цитрат или аминокиселинен хелат/ 18 – 30 мг
Манган 3 – 10 мг Молибден/аскорбат, аспартат или пиколинат/ 30 – 100 мкг Калий /цитрат/ 100 – 500 мг Селен 100 – 200 мкг Ванадий /сулфат/ 200 мкг – 1 мг Цинк 30 – 50 мг
Добавки по избор/необходимост/
Хондроитин сулфат Според нуждите Коензим Q10 30 – 100 мг Чесън Според нуждите Гингко билоба Според нуждите Глюкозамин сулфат Според нуждите Лецитин 200 – 500 мг Лутеин/ликопен Според нуждите Кверцетин 70 – 140 мг Зеаксантин 90 мкг Пектин 50 – 100 мг Фосфатидил холин, фосфатидил серин, пикногенол или екстракт от гроздово семе, силиций, соеви изофлавони, супероксид дисмутаза – според указанията на опаковката
Когато се стремите да коригирате недостиг на витамини или минерали, трябва да знаете, че хранителните вещества действат синергично. Това означава, че има съвместна активност на някои витамини и минерали, които изпълняват ролята на катализатори, подпомагащи абсорбцията и асимилацията на други витамини и минерали. Коригирането на недостига на един витамин или минерал изисква добавянето на други, а не просто приемане на този, който е в недостатъчно количество. В следващата таблица е посочено кои витамини и минерали са необходими за коригиране на различните видове недостатъчност.

Витамини Добавки необходими за усвояването им

Витамин А - Холин, омега3, цинк, витамини С,Д и Е Витамин В-комплекс - Калций, витамини С и Е Витамин В1 /тиамин/ - Манган, витамин В-ком, витамини С и Е Витамин В2 /рибофлавин/ - Витамин В-комплекс, витамин С Витамин В3 /ниацин/ - Витамин В-комплекс, витамин С Витамин В5 /пантотенова/ - Витамин В-комплекс, витамини А,С и Е Витамин В6 /пиридоксин/ - Калий, витамин В-компл., витамин С Биотин - Фолиева к-на, В-компл.,витамини В5,В12 и С Инозитол - Витамин В-компл., витамин С Холин - Витамин В-компл.,холин, фолиева к-на Пара аминобензоена к-на Витамин В-комплекс, фолиева к – на, витамин С Витамин С - Биофлавоноиди, калций, магнезий Витамин Д - Калций, холин, омега3, фосфор, витамини А и С Витамин Е - Витамин А, селен, омега3, манган, витамин В1, инозитол, витамин С Есенциални МК – Омега3 - Витамини А, С, Д, и Е

Минерали Добавки необходими за усвояването им

Йод - Желязо, манган и фосфор Калций - Бор, омега3, лизин, магнезий, манган, фосфор, витамини А,С,Д и Е Магнезий – Калций, фосфор, калий, витамин В6, витамини С и Д Манган – Калций, желязо, витамин В-комплекс, витамин Е Мед - Кобалт, фолиева киселина, желязо, цинк Натрий - Калций, калий, сяра, витамин Д Силиций - Желязо, фосфор Сяра - Калий, витамин В1, витамин В5, биотин Фосфор - Калций, желязо, манган, натрий, витамин В6 Цинк - Калций, мед, фосфор, витамин В6
Има някои фактори, които трябва да вземете предвид, когато приемате добавки. Антибиотиците нарушават равновесието на нормалната чревна флора, необходимо за производството но витамин К, който пък е нужен за нормалното кръвосъсирване и здравината на костите. Употребата на кафе и/или съдържащи кофеин безалкохолни напитки може да наруши метаболизма на калция. Аспиринът може да раздразни чревния тракт и да причини кървене. Той може също така да наруши абсорбцията на витамините от групата В и витамин С.

Защо стареем?
Стареенето на клетката може да бъде забавено
Можем ли да спрем стареенето? Въпросът, който вълнува милиони хора по света, вече има научен отговор.
Как стареем?
Основната причина за стареенето са свободните радикали, появяващи се в организма при стрес, лошо хранене и прекомерно физическо натоварване. Те увреждат клетките в организма и намаляват тяхната способност да се регенерират. Впоследствие се влошава дейността на протеините кератин и колаген, от което с времето кожата повяхва, появяват се бръчки, а косата и ноктите губят своя блясък.
Какво можем да направим?
Най-ефективното средство за поддържане на млад и свеж вид задълго е приемът на антиоксиданти, разкриват учени. Антиоксидантите улавят и елиминират свободните радикали, като предпазват клетката от увреждане и запазват нейните репродуктивни функции. Здравите клетки пък от своя страна са ключът към запазването на по-млад външен вид задълго.

БОЛЕСТИ НА БЪБРЕЦИТЕ И НАРУШЕНИЯ НА КРЪВНОТО НАЛЯГАНЕ
Днес човечеството живее с мисълта, че живее добре, но въпреки това не се замисля, че въпреки това бъбреците, както и черния дроб, са най-малтретираните вътрешни органи. Човек, който не познава структурата и функциите им, постоянно ги тормози, като им налага да понасят тежки натоварвания, следствие от грешки в храненето. Той опитва или да ги раздвижи с шоковият удар на лекарствата и други стимуланти, или да подобри ситуацията чрез по-големи порции вода.
Бъбреците, с които толкова се злоупотребява, са едни от най-сложните органи в тялото. Дори когато отровите буквално ги заливат, те работят безотказно, чак докато в края на краищата токсемията ги унищожи. Уремията и кръвоизливът в сърцето, които настъпват в последният стадий на бъбречната болест, са на четвърто място в списъка на смъртоносните причинители.
Въпреки че е много малък – може да се побере в шепата ви – всеки бъбрек е снабден с повече от милион филтриращи единици. Бъбрекът е способен да филтрира 1700 литра вискозна течност за двадесет и четири часа. В тази течност са разтворени около 50 различни химически субстанции. Бъбреците реабсорбират полезните вещества и елиминират останалите.
Тези забележителни малки органи са дълги 10-12 сантиметра и съвсем точно са наречени – големите чистачи на организма. 
Кръвоснабдяването на бъбрека е предимно от артериите, с най-чистата и червена кръв, докато кръвоснабдяването на черния дроб е изцяло от вените – нечиста и синкава кръв. Удобно настанен в твърда капсула от фиброзна тъкан, бъбрекът е обвит в слой мазнина, която го предпазва от удар.
Много хора считат бъбрека само като част от отделителната система на организма. Той обаче е автоматичен регулатор, който поддържа водното съдържание в кръвта и в тъканите при една и съща леко солена концентрация.
Водата се доставя в тялото чрез напитките и някои храни с високо водно съдържание: плодове, зеленчуци и други. Захарите, брашната и мазнините постепенно се трансформират, за да се превърнат в последния стадий във въглероден двуокис и вода. Тази вода, която се нарича метаболитна вода, се резорбира и употребява от тялото, докато въглеродният двуокис се изхвърля чрез белите дробове. Така се поддържа водното съдържание на тялото.
Храните от природосъобразния режим на човека съдържат достатъчно вода и той не би изпитвал нужда да пие течности. Тогава защо сме жадни? Жаждата се предизвиква от приемането на сол, подправки, сладкиши и концентрирани брашна. Плодовете и зеленчуците, особено когато се консумират сурови, съдържат 70-80% вода, млякото – 85%, месото 50-60%. Качеството на водата, която се съдържа в пъпешите, морковите, краставиците, дините и целината е по-добро за организма, отколкото това на чешмяната вода.
Една от главните функции на бъбреците е да освобождават кръвта от излишната вода. Метаболитната вода е един от двата крайни продукта, получени при обмяната на въглехидратите.
Филтрирането на водата през бъбрека изисква обогатена с кислород кръв, но когато артериалната кръв съдържа анормални примеси, бъбреците имат нужда от допълнително количество кислород, който се набавя с помощта на надбъбречните жлези. Мъдростта на природата е поставила специално тези жлези съвсем близо до бъбреците, за да изпращат бързо секрецията си в случай на нужда. Тези жлези подпомагат елиминиране на отпадъците, но рискуват да се изтощят и да съкратят живота на индивида в следствие на анормалния начин на живот.
Има много лекарства, които стимулирайки надбъбречните жлези, очистват кръвта през бъбреците. 
Типичен пример за такова стимулиране е чрез приемане на кортизон от артритно болен инвалид, който временно захвърля патериците. Токсичните продукти, които са възпалявали ставите, са били елиминирани по-бързо от бъбреците. Но последствията от прекаленото стимулиране на изтощените надбъбречни жлези могат да доведат до пълно обездвижване на болния.
Има и още нещо. Жлезите и бъбреците не могат да елиминират голямо количество токсини за кратко време, без да изложат сърцето на опасност. Концентрацията на тези отрови се поддържа винаги в кръвта. Пет минути след обилно изпотяване или 30 минути след поглъщане на много течности не могат да се открият следи от токсични съединения в потта или урината. Необходими са 24 часа, за да може токсичното съдържание на организма да се покачи достатъчно и да настъпи ново подобно отделяне. По -слабите изпотявания и постепенно увеличаващото се ежедневно пиене на вода ще подействат по-добре на болния, отколкото брутална хидратация, която натоварва сърцето. Едноседмична почивка вкъщи, с режим на алое, плодови сокове и зеленчуци ще има много благоприятен ефект, като едновременно ще се свали прекалено високото кръвно налягане.
Един термин се употребява днес доста често и той е дехидратация /обезводняване/. Когато едно тяло е прекалено слабо да приема течности по естествен път, то е прекалено слабо и да живее. В наши дни интравенозното инжектиране е много популярно /глюкоза и солеви разтвори/. При тази манипулация може би настъпва временно облекчение, което трае докато надбъбречните жлези станат достатъчно силни, за да отговорят на повишените изисквания. Действайки като един от най-мощните защитни механизми на организма, тези жлези реагират срещу внезапните промени на кръвния обем. Тяхната повишена функция стимулира бъбреците. Ако обаче се получи подобрение, то е краткотрайно и в крайна и в крайна сметка причинява повече вреда, отколкото полза. 
За кръвното налягане е казано и написано много. Създадени са немалко лекарства, с които се цели нормализирането му. А за да се разберат промените на артериалното налягане, се налага внимателно да се изучават сърцето и бъбреците.
Вече споменах за процеса на филтриране през бъбречните глобули. Всеки нормален човек разполага с около един милион глобули на всеки бъбрек. Експерименти с животни доказват, че здравето може да се поддържа и от една четвърт от цялото бъбречно вещество. Математически това означава, че пречистването се осигурява от 250 000 глобули. Когато е налице постоянно химическо разрушаване на глобули, започва покачване на кръвното налягане. Как става това? За по лесно разбиране, ще го представя с по-малки пропорции. Да предположим, че двадесет глобули могат да пречистят една единица кръв за две минути. Ако се разрушат 10 глобули, единицата кръв може да бъде филтрирана за две минути само ако се удвои обемът кръв, който преминава през останалите десет глобули. При това положение налягането трябва да се повиши. Надбъбречните жлези дават тонуса и енергията нужни за това усилие. Повишеното отделяне на хормони от надбъбреците в същото време стимулира и функционирането на бъбречните глобули. 
От тук се разбира, че повиаването на кръвното налягане е една от предпазните мерки и се причинява от бъбречна слабост. Обратното – с отслабени и изтощени надбъбречни жлези не е възможно никакво повишаване на кръвното налягане.
Сега възникват следните въпроси: Коя е отровата, която разрушава глобулите? Откъде идва? Трябва да си припомним, че бъбрекът е орган, чиято задача е да поддържа количеството на водата в кръвта, водата, която се приема през устата и метаболитната вода. Когато режимът е правилно поддържан, черният дроб елиминира отпадъчните вещества, образувани от метаболизма. Само когато черният дроб е неспособен да филтрира добре кръвта, бъбреците се принуждават да се заемат с неспецифични за тях функции. Но при извършването на тази работа глобулите прогресивно се разрушават, така че черният дроб и бъбреците дегенерират едновременно.
Отдавна се е предполагало, че високото кръвно налягане е свързано с бъбречна недостатъчност, но едва към 1930 година това е научно доказано. При това се доказват три неща:
1. Кръвното налягане се покачва, когато се забави кръвообращението през бъбреците.
2. Това повишаване на кръвното налягане е възможно само ако надбъбречните жлези са способни да проявят свръхактивност.
3. Когато се повиши кръвното налягане, никое от обичайно използваните в такъв случай лекарства не е ефикасно.
Когато се разбере връзката между неподходящия режим на хранене и токсемията, която разрушава глобулите на бъбрека, тогава ще станат ясни и горните изводи.
Най-честите дразнители, които провокират деградирането на глобулите, са солта, протеиновите киселини/протеиновите диети/, металите /особено живак/ и лекарствата. При такива случаи урината е почти чиста вода, защото отслабените бъбреци са неспособни да отделят солите и токсините.
Най-старите способи за лечение на бъбречните заболявания са се базирали върху аксиомата, че трябва да се разреди това, което е концентрирано. Препоръчвали са се течности – вода, бульони, сокове - за да се предизвика елиминиране на токсините в разтворено състояние. Тъй като повечето пикочни отрови са киселини, предписваха се алкални вещества като противоотрова. Когато поемането на толкова течност, колкото трябва беше невъзможно, се поставяха подкожни или интравенозни инжекции. 
Бъбреците, както и черният дроб могат да бъдат увредени от протеини или токсични въглехидрати. Режимът с приемане на противоотрови /алое, минерали и др./ се следва от смекчаване на тревожните симптоми при условие, че функционалният капацитет не е засегнат много от токсичната атрофия. Вместо отслабените бъбреци да се форсират да работят под въздействие на медикаменти, по-добре е да се направи корекция на химията на организма. Природното здраве е нещо различно от състоянието на изкуствена стимулация, макар за някои хора това да изглежда едно и също.

 
 
 

Стъпка пета: Пречистете кръвта си

Кръвният поток е нашата „Река на Живота“. Ние много рядко отделяме дори секунда размисъл за кръвта, която тече в телата ни, докато не бъдем ранени и тази ценна течност започне да изтича пред очите ни.

о тече кръвта.

Поради лошо храносмилане, лоша диета и използването на твърда и некачествена вода, стените на артериите, вените и капилярите се покриват с неорганични и органични отпадъчни материали. Този отпадък се втвърдява с времето и формира обвивка, която не позволява на клетъчната структура на вените и артериите да се храни правилно, така че тези типично меки, гъвкави структури стават твърди и губят своята еластичност. Тогава, като „стар“ гумен маркуч, те не могат да се разширяват и свиват с лекота и стават крехки и се чупят, както при варикоза. (виж Артерио и атеросклероза)  Усилената употреба на хлябове, хлебни изделия и рафинирани захари изцежда калция от вените и артериите и когато има калциев дефицит, ние изпитваме слабост, която позволява неизправности.

Когато колонът, бъбреците и черният дроб са влошили способността си да пазят кръвта чиста от отпадъци, тогава тя не може да извършва множеството си функции адекватно.

Разпределението на кислород до клетките на тялото е намалено, имунната система е заета да се справя с някои от излишните замърсители на кръвта, а крайният резултат е дегенеративна болест. Така че, отново, се връщаме там откъдето започнахме... ракът винаги е свързан с липса на кислород на клетъчно ниво.

Всъщност има няколко начини да пречистим кръвта си.

Един от най-ефективните е да приемате храносмилателни ензими - т.е. алое между храненията или преди лягане. Само за минути ензимите навлизат в кръвния поток и започват да чистят остатъците в кръвта и да стимулират имунните клетки. Но също така може да използвате и билки за пречистване на кръвта, за да отстраните токсичните остатъци в кръвта, така че тя да се бори с рака и туморите. Страхотните

кръвопречистващи билки са следните: червена детелина, корен на репей, креозотов храст и овчи киселец. Има билки, които ще намерите в

известни кръвопречистващи формули като чай на Хокси (Hoxsey), чай ЕСИАК (Essiac) и други. Чаят от цветчетата на алое също е подходящ.

В борбата за изчистване на кръвоносната система, освен алоето, добри продукти са и: Омега-3 МК за борбата с плаките, Абета-карЕ- за разреждане на кръвта(заедно с гарлика) и за противодействие на свободните радикали при втвърдяването на плаките, Зелените поля и витамините от Кардио здраве, които се борят с хомоцистеина.

 

Черният дроб изпълнява над хиляда задачи дневно и филтрира всяка капка кръв, която тече през него.

ресмятат, че до 80% от черния дроб може да бъде увредена без да произведе никакви симптоми! Плюс това, черният дроб се регенерира на всеки шест седмици! В своята статия от 1994 година, озаглавена „Черният дроб, лабораторията и живота“, д-р Лео Рой казва: „Никоя болест, особено дегенеративни болести, включително рак и СПИН, не могат да оцелеят за повече от няколко седмици в присъствието на здрав черен дроб“. („Имунни перспективи“, лято 1994 г.)

В книгата си „Черният дроб и ракът“, д-р Каспър Блонд от Виена, Австрия нарича черният дроб „порта за болестта“. В книгата той заявява: „Никакъв друг стимул не е необходим (за растежа на рак), освен метаболитен токсин, който не е преминал през чернодробния филтър или не е бил неутрализиран, вследствие на чернодробна недостатъчност.“ По-късно казва: „Ракът на белия дроб не е причинен от никотин, а от

храносмилателни токсини, които са заобиколили чернодробния филтър.“ 

Има много начини да изчистиме и да поддържаме черния дроб, но най-доброто чернодробно промиване, е петдневното чернодробно и жлъчно промиване на Джон Барън. Друго добро чернодробно промиване, което ми е по вкуса е препоръчано от д-р Шулц. Пийте по литър органичен, необработен ябълков сок всеки ден за три дни. Не е задължително да постите по време на този период, но е препоръчително и е добре да се пие и Бери-нектар. На вечерта на третия ден изпийте 240 гр. органичен, студено пресован, екстра върджин зехтин. Разбъркайте го (заедно със сока на един лимон) и го изпийте бързо. Вземете малък леген и легнете във фетална позиция, свити на дясната си страна за половин час. Дръжте легена до лицето си, за всеки случай, ако повърнете.

Следващата сутрин трябва да намерите няколко малки зелени или черни частици в изпражнението си. Това са камъни в

жлъчния мехур.

Ябълковият сок е с високо съдържание на ябълкова киселина, която действа като разтворител за отслабване на адхезията между твърдите глобули. Органичният зехтин стимулира жлъчката и жлъчния канал, за да се свие и да изхвърли своето съдържание. Д-р Шулц твърди, че нашите диети са твърде сладки, че трябва да приемаме някои горчиви подправки и зеленчуци, за да стимулираме жлъчния приток. Той

препоръчва яденето на магданоз или къдраво зеле (или някаква горчива подправка/зеленчук) точно преди ядене, за да тръгне притокът на жлъчката. Сокът от цвекло, от люцерна, от зимна пшеница са наслада за черния дроб. 

Омега-3 МК, Бери-нектарът, Зелените поля и Лициум+ са основните добавки, които се грижат за доброто състояние на черния дроби жлъчката.

Вижте и материалът: "Черен дроб"

 

ЧЕРЕН ДРОБ

 

ЧЕРНОДРОБНА ЦИРОЗА

 

ХЕПАТИТ

 

Черният дроб на човека тежи около 1,5 кг и е най-голямата жлеза в човешкия организъм. Той е единственият вътрешен орган, който регенерира след увреждане. Ако се отстранят до 25% от черния дроб, не след дълго размерите и формата му се възстановяват.

Черният дроб изпълнява много функции, най-важната от които е образуването на жлъчка. Тази течност се складира в жлъчния мехур и се излива според нуждите на храносмилането.Жлъчката е необходима за емулгирането/раздробяването/ на мазнините. Тя участваи в усвояването на мастно-разтворимите витамини/А,D,Е и К/ и калция.Освен това превръща бета-каротина във витамин А, стимулира чревната перисталтика и предпазва от запек.

След като хранителните вещества постъпят вкръвообращението, те се транспортират през порталната венозна система в черния дроб. Там от кръвообращението се извличат вещества като желязо, витамини А, В12 и D,  които се акумулират и се използват постепенно от организма.Тези запаси се използват за всекидневни нужди и за периоди на физически стрес.Черният дроб играе важна роля в обмяната на мастите, в синтеза на мастни киселини от аминокиселини и захари, в синтеза на липопротеини, холестерол и фосфолипидии в окислението на мазнините за производство на енергия. В черния дроб от хром и глутатион се образува вещество,наречено глюкозо-толерансен фактор/ГТФ/. ГТФ участва заедно с инсулина в регулацията на кръвната захар. Ненужните за преките енергийни нужди захари се превръщат в черния дроб в гликоген,който се натрупва в черния дроб и в мускулите. При необходимост от енергия той се трансформира обратно в глюкоза.Излишната храна се превръща в черниядроб в мазнини, които се транспортирати натрупват в мастните клетки.

Освен важната функция за храносмилането и производствотона енергия, черният дроб е и “филтър”на организма. При разграждането набелтъчините и при бактериалнатаферментация в червата се образуваамоняк/и феноли/, които се обезвреждатв черния дроб.

В този орган всички токсични вещества/ отпадни продукти от обмяната, остатъци от пестициди, лекарства, алкохол и др./ се свързват с по-малко токсични и след това се отделят през бъбреците. За да може да функционира черния дроб правилно,бъбреците също трябва да бъдат здрави.

И накрая, черниятдроб е отговорен за регулиране на функцията на щитовидната жлеза посредством превръщане на хормона й тироксин/Т4/ в трийодтиронин/Т3/. Неадекватното превръщане на Т4 в Т3 може да доведе до хипотиреоидизъм/виж хранене при хипотиреоидизъм/. В ЧД се разграждат и хормони като адреналин, алдостерон, естрогени, инсулин, когато вече са изпълнили функциите си.

 

ЧЕРНОДРОБНА ЦИРОЗА

Чернодробната цироза е дегенеративно възпалително заболяване, което води до уплътняване и превръщане на париенхимната чернодробна тъкан в съединителна. Поради тази причина той не може да фунционира правилно поради промените в структурата му,нарушаващи нормалното преминаване на кръвта през него.

Най-често срещаната причина за това е злоупотребата с алкохол. Чернодробните заболявания в резултат на алкохол са на четвърто място като причина за смъртта на хората между двадесет и пет и шестдесет и четири години в градските райони на развитите страни. По-рядко цироза се получава врезултат на хепатит С.

Кръвопреливането преди въвеждането на рутинното изследване за хепатит С се смята за основна причина за нарастващия брой заразени с вируса.Недохранването и хроничните възпалителни заболявания също могат да доведат до нарушение на чернодробната функция.

В ранните стадии на заболяването проявите могат да бъдат запек или диария, повишена температура, гадене, отпадналост, слабост, намален апетит, загуба на тегло, увеличение наЧД, повръщане, зачервяване на дланите на ръцете и жълтеница. В по-късните стадии може да се развие анемия, лесно образуване на подкожни кръвоизливи и отоци. Болните от алкохолна цироза може да нямат никакви симптоми или те да се развият много бавно.

Биологично-активни добавки

Задължителни

Алое-бери нектар – отличен за детоксикация на черния дроб, съдържа20 АК – в т.ч. всички есенциални. Свободните амино-киселини са много важни за ЧД,особено аргинина. Алоето е клетъчна храна и подобрява системите за самолечение и саморегулация. Съдържа всички храносмилателни и противовъзпалителни ензими – жива храна.

Зелени поля – помага доброто храносмилане и е важен източник навитамин К. Предпазва от кървене поради недостиг на този витамин, който се наблюдава често при цироза. Съдържа чист растителен протеин и много витамини и минерали. Съдържа и хром – веществото което регулира въглехидратната обмяна. Има 8 ензима.

Омега3 мастни киселини –За корекция на дисбаланса на мастнитекиселини, които се наблюдават при чернодробна цироза.

Пчелно млечице или Пчелен полен и Витамин В12+- Витамините от групата на В са нужни за правилно храносмилане, усвояване на хранителните вещества и кръвотворенето. Предпазват от анемия и увреждане на черния дроб.

Лициум+ - много мощен антиоксидант и хепатопротектор предпазващ от рак на черния дроб.

Форевър-лайт ултра – клетъчна храна и източник на свободни амино-киселини/които не обременяват черния дроб/ най-важните от които са аргинин, цистеин, метионин, глутатион и др.- те помагат за обезвреждането на амоняка, който се образува при разграждането на белтъците и се натрупва при чернодробни заболявания.Подпомагат регенерацията и оздравяването

Много важни

Форевър пробиотик – източник на 6 членна култивирана чревна флора,чиято основна цел е ликвидиране на дисбактериозата, подобряване на асимилацията на хранителни вещества, собствено производство на витамини и обезвреждане на гниенето, амоняка и фенолите.

Гарликтайм – чесънът пречиства черния дроб и кръвта.

Форевъркалций – калцият и магнезият в тази чудесна синергична комбинация /+витамин D/ ускоряват оздравяването на тъканите.

АбсорбентС – важен антиоксидант,особено като се има предвид, че тази форма осигурява адекватна концентрация на витамин С в кръвта.

Абета кар Е – източник на бета каротин необходим за оздравяването,витамин Е – мощен антиоксидант подобряващ кръвообащението и селен – добър детоксикант и антиоксидант.

Поместинпауър – чудесен антиоксидант, който подпомага черния дроб да изчиства токсините от организма.

БЕЛЕЖКИ

  • Алоето подпомага пречистването и оздравяването на целия храносмилателен тракт, чисти токсини и тежки метали.

  • Коренът от репей, глухарчето и ливадната детелина подпомагат възстановяването на ЧД, като прочистват кръвообращението.

  • Други билки, които помагат при цироза са: бял трън, кисел трън, черна ряпа, репей, змийско мляко, глухарче, еханицея, хидрастис/тези две билки плюс екстракт от гроздово семе съставят добавката Ехинацея+/, хмел, хвощ, плод шипка, мащерка/ в Гарлик-тайм/ и др.

 

ПРЕПОРЪКИ

  • Осигурявайте си само растителни белтъчини. Не яжте храни, които съдържат животински белтъци.

  • Хранете се предимно със сурови храни/80%/. При тежка цироза, яжте в продължение на един месец само пресни зеленчуци, плодове и прясно изцедени сокове.

  • Включете в диетата си следните продукти: сурови бадеми, бирена мая, зърна и семена, сурово козе мляко и продукти от козе мляко/има ги на пазара от ф-ма Маджаров/. Ядките трябва да бъдат сурови и от плътно затворени опаковки.

  • Яжте повече богати на калий храни: банани,сини сливи, кайсии, стафиди,келп, ориз и пшенични трици.

  • Пийте пресни зеленчукови сокове – от цвекло, моркови, глухарче, и “зелени напитки”.

  • Пийте само дестилирана или изворна вода “Девин”. Всяка добавка трябва да е придружена с пълна чаша вода.

  • Използвайте като източник на диетични мазнини студено пресованите растителни масла. Консумирайте мазнините само сурови- в салати.

  • Не взимайте храни с голямо количество витамин А/някои риби и морски деликатеси/.

  • Пийте алоето и преди ядене до ½ част за прочистване на дебелото черво и след ядене за подпомагане на храносмилането. Токсините се натрупват в ЧД и се изхвърлят през дебелото черво и бъбреците. Пийте поне 2,5 литра вода. Алоето детоксикира включително и на клетъчно ниво.

  • Избягвайте затягащите храни. При запек черния дроб трябва да работи два пъти по-усилено. Няма да имате запек ако сте пили пробиотик, пиете редовно алое и поне 2-3 литра вода на ден. Храната трябва да съдържа достатъчно лецитин/ холин и инозитол/ и влакна. Пробиотиците произвеждат витамини хранейки се с целулоза.

  • Не взимайте никакви лекарства , с изключение на предписаните от вашия лекар.

  • Не употребявайте алкохол под никаква форма. Отстранете от диетата си и следните продукти: животински протеини, сладкиши, мляко, бонбони, пипер, сол, подправки, газирани напитки и кафе, бял ориз и продукти съдържащи захар и бяло брашно, пикантни и пържени храни. Практически всички промишлено произведени храни съдържат някои от тези съставки.

  • Четете внимателно етикетите на всички храни и избягвайте повечето мазнини: масло, маргарин, обработени растителни мазнини и втвърдени масла, пържени или мазни храни, топени или твърди сирена, термично обработени ядки и масла, картофен чипс, снакс и всички рафинирани или преработени храни. Те обременяват и увреждат черния дроб.

  • Не пушете – активно или пасивно.

  • Ако всичко дотук се изпълнява стриктно е възможно да се спре увреждането на черния дроб.

  • При едно проучване на болни от цироза е било установено, че те страдат от дисбаланс на незаменими мастни киселини, необходими за предпазване на клетките. Затова трябва да се взимат като добавка/Арктик сий/.

 

Четиритеосновни причини за недоброто функциониранена черния дроб са:

  1. НАЛИЧИЕТО НА НАТРУПВАЩИ СЕ ОТРОВИ

Инсектицидите,пестицидите, консервантите и други токсини се натрупват и увреждат черния дроб. Дори някой токсин да не се натрупа точно в този орган, неговата функция се нарушава, ако токсините увредят функционирането на други органи, особено на панкреаса и/или бъбреците. Пийте алое и правете детоксикационна програма поне веднъж годишно /за здрави хора/, за болни и по често.

  1. ЛОШ ХРАНИТЕЛЕН РЕЖИМ

Диета,бедна на белтъчини и богата на въглехидрати и мазнини /особено наситени/, пържени храни и втвърдени мазнини, натоварва много черния дроб и не осигурява достатъчно белтъчини – необходими за възстановяването му “строителен”материал- затова взимайте Форевър лайтултра.

Неподходящихрани са преработените, бързите закуски,продуктите от бяло брашно и захар и изкуствените храни, предназначени да изглеждат като истински, но без да съдържат техните естествени витамини,минерали и ензими.

  1. ПРЕЯЖДАНЕ

Това е вероятно най-честата причина за лошото функциониране на черния дроб. То го претоварва с работа и го изтощава. Затова пийте алое и след храна и Зелени поля.

Освен това, ЧД трябва да прочисти всички токсични химически вещества, които се съдържат в съвременните храни. Когато е претоварен, той не може да изпълнява добре тази функция. Затова се хранете често, но по малко.

  1. НАРКОТИЦИ

Наркотиците подлагат на голямо напрежение ЧД. Те го карат да работи извънредно за изхвърлянето на токсините. Черният дроб неутрализира ефекта на наркотиците върху организма.Особено вреден за него е алкохолът. Когато в ЧД постъпят големи количества алкохол,той започва да губи способността си да работи.

Други вещества, които нарушават чернодробнатафункция са някои лекарства, противозачатъчните и КОФЕИНЪТ.

 

ХЕПАТИТ

Хепатитът е възпаление на черния дроб, което обикновено се причинява от вирусна инфекция. Черният дроб отговаря за филтрирането на вредните вещества като мъртви клетки, токсини, мазнини и излишни хормони от кръвта, както и на жълтеникавото на цвят вещество, наречено билирубин, което се получава при разпадането на остарелите червени кръвни клетки.

Симптомите на хепатита включват треска, слабост,гадене, повръщане,главоболие, загуба на апетит, мускулни и ставни болки,сънливост, тъмна урина, светли изпражнения,стомашен дискомфорт и често жълтеница/натрупване на билирубин/ и повишени нива на чернодробните ензими в кръвта. Грипоподобните симптоми могатда бъдат леки или тежки.

Съществуватразлични типове хепатит, класифицирани според вируса, причиняващ заболяването.Трите водещи типа на заболяването са наречени хепатит А, хепатит В и хепатитС.

Хепатит А

Той е известени като инфекциозан хепатит и се предава лесно при лични контакти, от заразяване на храна и вода от допир с фекалии, или от сурови черупчести мекотели от замърсена вода. Той е заразен 2-3 седмици преди и една седмица след появата на жълтеница.

Хепатит В

Той се нарича още серумен хепатит и се предава при контакт със заразена кръв /замърсени спринцовки при кръвопреливане и при наркоманите/, при близък контакт между живеещите заедно, по полов път и др.Повечето боледували/около 75%/ - се възстановяват, но 25% впоследствие развиват цироза или рак на черния дроб.

Хепатит С

Най-тежкия от всички форми. Това заболяване е на първо място сред причините за трансплантация на черен дроб. Хепатит С е четири пъти по-често срещан от СПИН и около 20 пъти по-заразен. Около 85% от случаите водятдо хронично чернодробно заболяване.Вирусът причинява бавно, но катастрофално увреждане на ЧД. Освен това заразените с този вирус често имат повишено ниво на желязото в кръвта, което също уврежда черния дроб.

Твърди се, че само 7% от случаите на хепатит С се получават в резултат на кръвопреливане и че рискът човек да се зарази по този начин е едно на 100 000. Заразяването става чрез ползване на общи игли при кръвопреливане, употребата на венозни наркотици и сексуалният контакт. Вирусътможе да се предаде също от майката на детето по време на раждането.

Възможно е също да се развие хепатит в резултат на определени токсини или употреба на алкохол или медикаменти, включително злоупотребата с предлагания/и много рекламиран/ напоследък без рецепта препарат ибупрофен. Това е така нареченият токсичен хепатит. Токсини от околната среда, проникващи през кожата, също могат да увредят черния дроб. Хлорираните хидрокарбонати и арсенът/скоро бяхао ткрили арсен в питейната вода на цял град/ са примери за тежки хепатотоксични вещества. При токсичния хепатит степента на чернодробно увреждане се определя от количествата постъпили в организма отрови.

Всички биологичноактивни добавки и забележки посочени по-горе са валидни и тук, с добавката,че Абсорбент С трябва да се дъвче в повишени количества, да се пие непрекъснато Алое и Ехинацея+.

ОСВЕН ТОВА

  • Проучванията са показали, че сладкият корен/има го в Лициум+/ е ефикасен при лечението на вирусния хепатит, особено на хроничния обострен хепатит, поради добре установената антивирусна активност. Такава активност притежават и алоето-чрез ацеманана и други вещества, витамин С/производство на противовирусния белтък-интерферон/ и ехинацеята и хидрастиса/мощни противовирусни препарати/. Забележка: Сладкият корен в добавката Лициум+ не може да повиши кръвното налягане поради научния подход при изготвянето й.

  • Артишокът подобрява функционирането на черния дроб.

  • Зеленият чай и къдравият лапад са полезни при хепатит.

 

ПРЕПОРЪКИ

  • Яжте сурови зеленчуци и плодове в продължение на 1 месец, като през това време си взимате добавките. Можете да започнете диетата с прочистващо гладуване.

  • Включете ангинари в диетата си. Те предпазват ЧД.

  • Не консумирайте алкохол под никаква форма

  • Пийте “зелени” напитки, морковен сок и сок от цвекло/аюрведическата медицина използва цвекло за възстановяване на чернодробните клетки/.

  • Пийте само качествена вода.

  • Избягвайте всички видове мазнини, захар и храни претърпели сложна кулинарна обработка.

  • Избягвайте сурова риба и миди и не консумирайте животински белтъчини. Избягвайте също така химикалите и консервантите.

  • Почивайте си много на легло.

  • Болният от хепатит А трябва да бъде изолиран, за да се избегне разпространението на инфекцията. Това е болест на мръсните ръце, затова често си мийте ръцете и перете дрехите.

  • Пазете се от заразена храна и вода от замърсени водоизточници, особено когато пътувате.

  • Внимавайте с лекарствата, особенно относно евентуалната им токсичност за черния дроб.

 

ЗАБЕЛЕЖКИ:

  • Ако имате хепатит С, най-добре е да понижите желязото в организма си. То възпрепятства лечението на ЧД.

  • Доказано е, че катехинът – флавоноид, съдържащ се в зеления и черния индийски чай – понижава серумните нива на билирубина при болни с всички типове остър вирусен хепатит.

  • Селимаринът –активната съставка на белия трън – понижава чернодробните ензими и поправя уврежданията на черния дроб.

  • Рибавирин/Virazole/ и интерферон се предписват при хепатит С и го лекуват ефикасно.

  • Има ваксина против хепатит А. Попитайте лекаря си за възможните странични ефекти от ваксината

  • Съществува ваксина, която предпазва от хепатит В в продължение на около пет години.

  • Тъй като вирусът на хепатит С има много генотипове или форми и мутира бързо, още не е разработена ваксина срещу него. Няма ваксина и срещу типовете D и Е/в повечето случаи те се приемат за тип С/.

 

 

ДЕТОКСИКАЦИЯ: Стъпка три: Пречистване на бъбреците

Защо пречистването на бъбреците е толкова важно?

Всеки ден бъбреците преработват кръвта и помагат да се пречистят отпадъчните продукти (като живак, олово, арсен, мед и други токсини) и допълнителната вода. Отпадъкът и допълнителната вода стават урина. Урината се влива в мехура чрез уретерите. Вашият пикочен мехур складира урина, докато не отидете до тоалетната. Когато бъбреците ви се пренатоварят с токсини, могат да се случат бъбречни и пикочни болести, тъй като сте неспособни да разтоварите отпадъците и урината от тялото си. Формират се кристали от различни соли, които се изграждат по вътрешната повърхност на бъбрека. В последствие тези кристали стават достатъчно големи, за да формират бъбречни камъни. Прочистване на бъбреците е процедура, която се използва за разтваряне на натрупванията вътре в бъбреците, които могат да доведат до

камъни в бъбреците.

Сега знаем, че твърдите минерали (главно от течащата вода) не могат да се усвоят от телата ни; така те започват да се натрупват в нашите бъбреци и други органи, допринасяйки за много болести, включително рак. Според д-р Чарлз Майо (от клиника Майо), „'Твърдостта на водата' е скритата причина за много, ако не и всички, болести, предизвикани от отрови в чревния тракт. Тези (твърди минерали) преминават през

чревните стени и навлизат в лимфната система, която ни носи всички свои продукти в кръвта, която, на свой ред, разпределя до всички части на тялото. Това е причината за толкова много човешки болести.“

Има стотици билкови рецепти и много различни хомеопатични средства, използвани за пречистване на камъните в бъбреците. Един популярен начин за прочистване на бъбреците е да направите пречистване с диня. Просто купувайте няколко големи дини и ги яж през целия ден. Друго известно пречистване на бъбреците е чай от семе от целина. Просто сипете в кипяща изворна вода лъжица свежи смелени семена от целина и ги оставете да се понакиснат. Чаят от семе от целина е много ефикасен в случай на камъни в бъбреците и хронични бъбречни болести. Семената от целина имат пряко действие на бъбреците, увеличавайки отстраняването на вода и ускорявайки прочистването от натрупани токсини в ставите. Чаят от семе от целина често се комбинира с корен от глухарче, за да се увеличи ефикасността на отстраняването и в бъбреците, и в черния дроб. Обаче, ако сте бременна, не пийте чай от семе на целина, тъй като той е маточен стимулант!

 

Днес човечеството живее с мисълта, че живее добре, но въпреки това не се замисля, че въпреки това бъбреците, както и черниятдроб, са най-малтретираните вътрешни органи. Човек, който не познава структурата и функциите им, постоянно ги тормози,като им налага да понасят тежки натоварвания, следствие от грешки в храненето. Той опитва или да ги раздвижи с шоковият удар на лекарствата и други стимуланти, или да подобри ситуацията чрез по-големи порции вода.

Бъбреците,с които толкова се злоупотребява, са едни от най-сложните органи в тялото.Дори когато отровите буквално ги заливат,те работят безотказно, чак докато в края на краищата токсемията ги унищожи. Уремията и кръвоизливът в сърцето, които настъпват в последният стадий на бъбречната болест, са на четвърто място в списъка на смъртоносните причинители.

Въпреки че е много малък – може да се побере в шепата ви – всеки бъбрек е снабден с повече от милион филтриращи единици.Бъбрекът е способен да филтрира 1700 литра вискозна течност за двадесет и четири часа. В тази течност са разтворени около 50 различни химически субстанции. Бъбреците реабсорбират полезните вещества и елиминират останалите.

Тези забележителни малки органи са дълги 10-12 сантиметра и съвсем точно са наречени– големите чистачи на организма. Кръвоснабдяването на бъбрека е предимно от артериите, с най-чистата и червена кръв, докато кръвоснабдяването на черния дроб е изцяло от вените – нечиста и синкава кръв. Удобно настанен в твърда капсула от фиброзна тъкан, бъбрекът е обвит в слой мазнина, която го предпазваот удар.

Много хора считат бъбрека само като част от отделителната система на организма.Той обаче е автоматичен регулатор, който поддържа водното съдържание в кръвта и в тъканите при една и съща леко солена концентрация.

Водата се доставя в тялото чрез напитките и някои храни с високо водно съдържание:плодове, зеленчуци и други. Захарите,брашната и мазнините постепенно се трансформират, за да се превърнат в последния стадий във въглероден двуокис и вода. Тази вода, която се нарича метаболитна вода, се резорбира и употребява от тялото, докато въглеродниятдвуокис се изхвърля чрез белите дробове.Така се поддържа водното съдържание на тялото.

Храните от природосъобразния режим на човека съдържат достатъчно вода и той не би изпитвал нужда да пие течности. Тогава защо сме жадни? Жаждата се предизвиква от приемането на сол, подправки, сладкиши и концентрирани брашна. Плодовете изеленчуците, особено когато се консумират сурови, съдържат 70-80% вода, млякото –85%, месото 50-60%. Качеството на водата,която се съдържа в пъпешите, морковите, краставиците, дините и целината е по-добро за организма, отколкото това на чешмяната вода.

Една от главните функции на бъбреците е да освобождават кръвта от излишната вода. Метаболитната вода е един от двата крайни продукта, получени при обмянатана въглехидратите.

Филтриранетона водата през бъбрека изисква обогатена с кислород кръв, но когато артериалната кръв съдържа анормални примеси, бъбреците имат нужда от допълнително количество кислород, който се набавя с помощта нанадбъбречните жлези. Мъдростта наприродата е поставила специално тези жлези съвсем близо до бъбреците, за да изпращат бързо секрецията си в случайна нужда. Тези жлези подпомагат елиминиране на отпадъците, но рискуват да се изтощяти, да съкратят живота на индивида вследствие на анормалния начин на живот.

Има много лекарства, които стимулирайки надбъбречните жлези, очистват кръвта през бъбреците.

Типичен пример за такова стимулиране е чрез приемане на кортизон от артритно болен инвалид, който временно може да захвърли патериците. Токсичните продукти, които са възпалявали ставите, са били елиминирани по-бързо от бъбреците. Но последствията от прекаленото стимулиране на изтощените надбъбречни жлези могат да доведат допълно обездвижване на болния.

Има и още нещо. Жлезите и бъбреците не могат да елиминират голямо количество токсини за кратко време, без да изложат сърцето на опасност. Концентрацията на тезио трови се поддържа винаги в кръвта. Пет минути след обилно изпотяване или 30 минути след поглъщане на много течности не могат да се открият следи от токсични съединения в потта или урината. Необходими са 24 часа, за да може токсичното съдържаниена организма да се покачи достатъчно и да настъпи ново подобно отделяне. По-слабите изпотявания и постепенно увеличаващото се ежедневно пиене на вода ще подействат по-добре на болния, отколкото брутална хидратация, която натоварва сърцето. Едноседмична почивка вкъщи, с режим на алое, плодови сокове и зеленчуци ще има много благоприятен ефект, като едновременно ще се свали прекалено високото кръвно налягане.

Един термин се употребява днес доста често и той е дехидратация /обезводняване/. Когато едно тяло е прекалено слабо да приема течности по естествен път, то е прекалено слабо и да живее. В наши дни интравенозното инжектиране е многопопулярно /глюкоза и солеви разтвори/. При тази манипулация може би настъпва временно облекчение, което трае докато надбъбречните жлези станат достатъчно силни, за да отговорят на повишените изисквания. Действайки като един от най-мощните защитни механизми на организма, тези жлези реагират срещу внезапните промени на кръвния обем.Тяхната повишена функция стимулира бъбреците. Ако обаче се получи подобрение,то е краткотрайно и в крайна сметка причинява повече вреда, отколкото полза.

За кръвното налягане е казано и написано много. Създадени са немалко лекарства,с които се цели нормализирането му. А за да се разберат промените на артериалното налягане, се налага внимателно да се изучават сърцето и бъбреците.

Вече споменах за процеса на филтриране през бъбречните глобули. Всеки нормален човек разполага с около един милион глобули на всеки бъбрек. Експерименти с животни доказват, че здравето може да се поддържа и от една четвърт от цялото бъбречно вещество. Математически това означава, че пречистването се осигурява от 250 000 глобули. Когато е налице постоянно химическо разрушаване на глобули,започва покачване на кръвното налягане. Как става това? За по лесно разбиране,ще го представя с по-малки пропорции. Да предположим, че двадесет глобули могат да пречистят една единица кръв за две минути. Ако се разрушат 10 глобули,единицата кръв може да бъде филтрираназа две минути само ако се удвои обемът кръв, който преминава през останалитедесет глобули. При това положение налягането трябва да се повиши.Надбъбречните жлези дават тонуса и енергията нужни за това усилие. Повишенотоотделяне на хормони от надбъбреците в същото време стимулира и функционирането на бъбречните глобули.

Оттук се разбира, че повишаването на кръвното налягане е една от предпазните мерки и се причинява от бъбречна слабост.Обратното – с отслабени и изтощени надбъбречни жлези не е възможно никакво повишаване на кръвното налягане.

Сега възникват следните въпроси: Коя еотровата, която разрушава глобулите? Откъде идва?  Трябва да си припомним, че бъбрекът е орган, чиято задача е да поддържа количеството на водата в кръвта, водата, която се приема през устата и метаболитната вода. Когато режимът е правилно поддържан, черниятдроб елиминира отпадъчните вещества, образувани от метаболизма. Само когато черният дроб е неспособен да филтрира добре кръвта, бъбреците се принуждават да се заемат с неспецифични за тях функции. Но при извършването на тази работа глобулите прогресивно се разрушават, така че черният дроб и бъбреците дегенерират едновременно.

Отдавна се е предполагало, че високото кръвноналягане е свързано с бъбречна недостатъчност, но едва към 1930 годинатова е научно доказано. При това се доказват три неща:

  1. Кръвното налягане се покачва, когато се забави кръвообращението през бъбреците.

  2. Това повишаване на кръвното налягане е възможно само ако надбъбречните жлези са способни да проявят свръхактивност.

  3. Когато се повиши кръвното налягане, никое от обичайно използваните в такъв случай лекарства не е ефикасно.

Когато се разбере връзката между неподходящия режим на хранене и токсемията, която разрушава глобулите на бъбрека, тогава ще станат ясни и горните изводи.

Най-честите дразнители, които провокират деградирането на глобулите, са солта, протеиновите киселини/протеиновите диети/, металите/особено живак/ и лекарствата. При такиваслучаи урината е почти чиста вода, защото отслабените бъбреци са неспособни да отделят солите и токсините.

Най-старите способи за лечение на бъбречнитезаболявания са се базирали върху аксиомата, че трябва да се разреди това, което е концентрирано. Препоръчвали са се течности – вода, бульони, сокове - за да се предизвика елиминиране на токсините в разтворено състояние. Тъй като повечето пикочни отрови са киселини, предписваха се алкални вещества като противоотрова. Когато поемането на толкова течност, колкото трябва беше невъзможно, се поставяха подкожни или интравенозни инжекции.

Бъбреците, както и черният дроб могат да бъдатувредени от протеини или токсични въглехидрати. Режимът с приемане на противоотрови /алое, минерали, Лициум+, Абета-карЕ(витамин А чисти и топи камъни) и др./ се следва от смекчаване на тревожните симптоми при условие, че функционалният капацитет не е засегнат много от токсичната атрофия. Вместо отслабените бъбреци да се форсират да работят под въздействие на медикаменти, по-добре е да се направи корекция на химията на организма. Природното здраве е нещо различно от състоянието на изкуствена стимулация, макар за някои хора това да изглежда едно и също.

СТЪПКА ДВЕ

Пречистване от паразити

Повечето хора вярват, че паразитите са сериозен проблем само в страните от третия свят, но това е толкова далеч от истината.

Учените са идентифицирали над 300 типа паразити, като: нематоди, тении, анкилостоми, трихофитии, власоглави червеи, кръгли червеи и дирофиларии.

Американското Земеделско Министерство твърди, че средностатистическото говеждо от 1,6 квадратни метра съдържа до 1200 ларви. Пресметнато е, че над деветдесет процента от американците страдат от паразити и дори не го знаят. Когато симптомите се появят, червеите/паразитите вероятно вече ще са били в тялото ви над десетилетие!

Според д-р Хейзъл Парсълс: „Няма грешка за това, червеите са най-токсичните агенти в човешкото тяло. Те са една от първоначалните съществени причини за болестта рак и са най-основната причина за увредена имунна система.“

Паразитите са мършоядни организми, живеещи в нас, помагайки на много тежки здравословни състояния да се развият, включително и рак. Паразитите процъфтяват в чревния тракт, черния дроб, белия дроб, панкреаса и мозъка, където те стават „наднормени“, когато се хранят на любимата си диета от захари, преработени и нездравословни храни, токсини и излишъкът от консумация на въглехидрати. От тези неканени

гости произлиза опасността, че те могат да станат изключително токсични и дори смъртосни, като отпадъчни материали, които се изхвърлят от тялото приемник, техните яйца се излюпват и ларвите растат в тъканта на цялото тяло.

Паразитите имат три основни цели/ефекти в човешкия приемник:

• Да се хранят от вашата храна.

• Да пият от кръвта ви.

• Да ви пренатоварят с техният отпадък, който се абсорбира отново в кръвния поток, отслабвайки цялата функция на имунната система.

Д-р Хулда Кларк умира през 2009 година, но преди смъртта си тя била един от хората с най-широки познания в света за паразитите, като не мога да не спомена и д-р Райф. Кларк печели докторат по биофизика и клетъчна физиология и пише три бестселъра: „Лекът за всички видове Рак“, „Лекът за всички болести“ и „Лекът за ХИВ и СПИН“.

Д-р Кларк открива, че изглежда има два предразполагащи фактора, намесени във всеки случай на рак, който тя е срещала:

1. Присъствието на паразит (човешки чревен метил), също наричан Fasciolopsis buski, и

2. Присъствието на различни разтворители и токсини в тялото (включително изопропил алкохол), който в комбинация с паразитите подготвя подходящите условия за нападението на рака.

Д-р Кларк е най-известна за устройството, което тя нарича „Запер“ (Zapper), който убива патогени в тялото.

Една интересна прилика между теориите на д-р Кларк и другите теории за рак е свързана с микотоксините (гъбичните токсини). Това кореспондира с хипотезата на  д-р Дъг Кауфман и д-р

Тулио Симончини, че ракът е дълбоко залегнал в гъбична инфекция, която имунната ни система не успява да разпознае. В части на Африка

афлатоксинът (микотоксин #1) се счита за причина номер едно за рак на черния дроб, дължащ се на храненето с плесенясала храна. Черният дроб изглежда най-податлив на повреждане от афлатоксин, когато изопропил алкохолът се консумира в обикновени хранителни продукти, а чревният метил влиза в картинката, постилайки пътя за рак.

Д-р Кларк препоръчва измиване на всички храни с озонирана вода, тъй като озонът може да направи всеки токсин по-малко токсичен, да убие всички форми на плесени и да елиминира паразитните яйца, които се намират в градинските зеленчуци. Просто напълнете мивката в кухнята с питейна вода, пуснете камъче за въздух (керамичен аератор с пластмасова тръбичка на края, който е прикрепен за озонатор)

и прави мехурчета с озонов газ във водата за 10 минути, докато зеленчуците, зърнените храни и бобовите се накиснат. Има вече и други начини за озониране. Тя е тествала и се е уверила, че това изчиства ситуацията, правейки храната по-подходяща и безопасна за консумация.

Как да се отървете от паразитите? Освен чрез Запера, Кларк твърди, че три билки могат да ви отърват от над сто типа паразити, без да

имате главоболие и гадене. Тези билки „чудеса“ са:

• • Пелин (от храст пелин)

* * Капки от обвивки от черен орех (от дървото черен орех)

* * Обикновен карамфил (от карамфилово дърво)

 

Тези три билки трябва да се използват заедно. Капките от обвивките на орех и пелинът убиват възрастните и стадиите на

развитие на поне 100 паразита. Карамфилът убива яйцата.(Има ги на българския пазар)

Само обаче, ако ги използвате заедно, ще се отървете от паразити.

Ако убиете само възрастните, тези на ранен етап и яйцата скоро ще пораснат до нови възрастни. Ако убиете само

яйцата, милионите ларви и възрастни, които вече са свободни в тялото ви, скоро ще възстановят яйцата. 

Според д-р Кларк убиването на всички паразити и техните етапи на ларви, заедно с отстраняването на изопропил алкохола и карциногените от стила на живот на пациента, води до забележително възстановяване, най-забележимо след по-малко от една седмица.

При близък анализ на протокола на д-р Кларк, вероятно някои от успехите й идват от включването на пелина.

Артемизинът е екстракт от храста Артемизия (т.е. пелин) и е показал, че потиска ангиогенезата (образуването на нови кръвоносни съдове). В средата на 90-те, двама изследователи от университета Вашингтон в Сиатъл (професорите Хенри Лаи и Нарендра Сингх) започнали да изучават употребата на артемизин при човешки пациенти. Те открили, че артемизинът избирателно се прицелва в раковите клетки, докато оставя нормалните клетки невредими.

Интересно е да отбележа, че д-р Хулда Кларк умира от рак и това е така, защото не е обръщала внимание на душевните (психосоматиката) и духовните (липсата на любов) токсичности.

Раковите клетки събират и складират желязо, защото се нуждаят от допълнително желязо, за да удвоят ДНК-то, когато се делят. Затова раковите клетки имат по-висока концентрация на желязо от нормалните клетки. Според професор Лаи се счита, че пелинът работи, тъй като когато артемизинът има контакт с желязото, произтича водопад от свободни увреждащи радикали. Когато Лаи и Сингх тествали комбинацията от артемизин с пренасяне (желязо-подсилваща молекула), тестовете били удивителни. Имало 98% намаление в гръдните ракови клетки в рамките на 16 часа! („Избирателна токсичност на дихидроартемизин и холо-трансферин към човешките гръдни ракови клетки“, Life Sciences 70, 2001)

Клетките на левкемията са показали, че се унищожават на 100% с тази комбинация само за осем часа, вероятно поради факта, че се делят по-бързо, имат по-висока концентрация на желязо и имат по-висок процент рецептори за трансферин (който транспортира желязо). Очевидно, колкото по-агресивен е ракът, толкова по-добре може да отговори на това лечение!  Тук в скоби искам да отбележа, че е добре е да се има предвид и ролята на лактоферина по отношение на желязото.

Можете да предприемете пречистване от паразити заедно с пречистването на колона или след това, стига само да е завършено преди да започнете пречистването на черния си дроб. Само се уверете, че не пропускате паразитното прочистване. Според д-р Рос Андерсън: „И други успели лекари са съгласни с мен; че в човешката история паразитното предизвикателство е вероятно най-непознатото от всички ендемични проблеми. Заради това, че не могат да се видят и рядко присъства с моментални симптоми, те остават невидими като причиняващ или допринасящ фактор за възможна по-сериозна болест.“

 

Има си ред
Ако детоксикирате кръвта със задръстен черен дроб, къде отиват токсините? Така че трябва да детоксикирате черния дроб преди да детоксикирате кръвта. След това, ако детоксикирате черния дроб, но забравите за своя токсичен колон, той ще се задръсти отново. Заради нашите диети с бързи закуски, колоните ни са, в по-голямата си част, натъпкани с токсини, които изцеждат имунната система. Затова първо трябва да се прочисти дебелото черво, тогава да отървете тялото си от паразити, да прочистите бъбреците, черният дроб и пикочния мехур, останалата част от тялото и кръвта. Това е най-смисленият последователен ред.
Този ред е горещо препоръчван от много нутриентолози, както и от доктори по медицина.
1. Пречистване на колона
2. Пречистване от паразити
3. Пречистване на бъбреците
4. Пречистване на черния дроб/пикочния мехур
5. Пречистване на кръвта

Двама първенци, във войната срещу наднормено тегло – хром пиколинат и ванадил сулфат. 
Те спомагат преди всичко, като намаляват чувството за сладко, апетитът към сладко и спомагат за редуцирането на телесните мазнини. В настоящият материал, ще видите как, защо и на каккъв принцип действат тези две хранителни добавки.
ХРОМ ПИКОЛИНАТ

Съществуват доста противоречиви мнения за ползата от този важен минерал. Това се дължи на факта, че хром пиколинат не оказва пряко анаболно въздействие върху мускулите, но непрякото му влияние е особено силно! Той самият не притежава анаболни свойства, но стимулира производството на инсулин, който с многостранното си анаболно въздействие води до нарастване на мускулната маса. Поради катализиращото си влияние върху инсулина, хромът се счита за силен анаболен елемент.
Хром пиколинатът е по-висш от хром полиникотината и хром хлорида

Трябва да подчертаем от самото начало, че противоречието в мненията за и против хрома се дължи на използването на различни негови съединения без всякакви уговорки. Хром пиколинатът е това, което трябва да изберем. Общоприето е, че той има анаболен ефект върху мускулите. Останалите органични хромови съединения /хром полиникотинат и хром хлорид/ нямат анаболен характер.

Така например, хром пиколинатът се абсорбира пет пъти по-добре от неорганичните съединения на хрома и е много биоактивен, подобрявайки обмяната на инсулина! Освен това, той стимулира клетките да поемат два пъти повече аминокиселината с разклонена верига левцин от останалите! Афинитетът му към инсулина също така е около два пъти по-голям и засилва три пъти повече преноса му в клетката. (Anderson, R.A., Chromium metabolism and its role in desease processes in man, Clin. Physical. Biochem. 1986: 4, 3, 1).
Различните функции на хрома стимулират отделянето на инсулин

Хромът въздейства на инсулина като стимулира мускулната хипертрофия! Той изпълнява цели шест жизнено важни функции:

1. Инсулинът насочва транспортирането на гликозата към вътрешността на мускулните клетки.
2. Инсулинът насочва транспортирането на аминокиселините към вътрешността на мускулните клетки.
3. Инсулинът засилва поемането на тези аминокиселини от мускулните клетки.
4. Вътре в клетката той повишава и ускорява образуването на гликоген.
5. Освен това, инсулинът повишава синтеза на протеин.
6. Той изпълнява и важната функция да превръща излишните въглехидрати, поети с храната, в свободни мастни киселини.

#

Ясно е, че при наличието на хром клетъчната активност е на най-високо ниво! Това разкрива положителното съотношение между обмяната на инсулина и навлизането на аминокиселините в клетките. Трябва да отбележим, че щом вече се намират в клетката, аминокиселините се вграждат в мускулния протеин под влияние на инсулина! Така повишеното съотношение на инсулина в клетките стимулира мускулния растеж! Това явление води до повишаване на фактора на гликозен толеранс /ФГТ/ в мускулните клетки при наличие на хром. Може да се каже, че при наличие на хром пиколинат, инсулинът действа оптимално! (Mertz, W., et al., Chromium and Nut. And Metabolism, Elsevier, N. Holland, Amsterdam, 1979: 11.).
Хромът и инсулиновият контрол

Макар инсулинът да е полезен, както и в други случаи, ако е в прекалено големи количества, се получава отрицателен резултат. Той стимулира анаболни реакции и растеж на мускулите, но от друга страна, увеличава мазнините в организма /когато количеството му в системата се увеличи твърде много/. Наличието на хром позволява да се контролира отделянето на инсулин. Той играе ключова роля в определянето на скоростта, при която мазнините /под формата на мастни киселини/ и телесните мазнини /под формата на мастна тъкан/ изгарят или се натрупват. Той дава възможност на панкреаса да намалява производството на инсулин при определено въглехидратно натоварване. (Griffin, M. Chromium. Muscle Magazine. Jan. 1997, стр. 121.).

В подкрепа на този анализ подчертахме, че анаболният принос на хром пиколината се състои именно в оползотворяването на инсулина, което представлява жизнено важен процес! Повишеният инсулин сочи, че има излишък! Ако не се изразходва инсулинът този излишък може да има силно токсичен ефект! За да намали токсичността, организмът насочва излишните количества за получаване на триглицериди, които в последствие се превръщат в мастна тъкан! Повишавайки мускулния афинитет към обмяната на инсулина, хром пиколинатът изпълнява две важни функции. Така той пречи да се натрупват мазнини и стимулира мускулната хипертрофия . (Camerini-Davalos, R.A., Hanover, R., Treatment of early diabetes; Advances in Experimental Medicine and Biology. Vol. 119, New York, Plenum Press, 1979.).
Непрекият анаболен ефект на хрома и отделянето на инсулин

Инсулинът взема участие в обмяната на липидите и непосредствено в производството на соматомедините. Последните се разглеждат като фактори на мускулния растеж, произвеждани от черния дроб под влияние на растежния хормон. Това отново доказва ролята на хром пиколината! Виждаме, че ако не поемате оптимално количество хром пиколинат обмяната на инсулина ви ще се понижи, ще се възпрепятства мускулното развитие и ще се намалят запасите и оползотворяването на гликогена и мазнините за гориво! При редица изследвания на групи от здрави лица и пациенти, страдащи от хипогликемия /намалена захар/ и хипергликемия /увеличена захар/ 50% показват значително подобрение. (Colgan, M., Ironman: Chromium; Ironman magazine; Dec. 1992 стр. 67, 68.).

ВАНАДИЛ СУЛФАТ

Ефективното действие на инсулина в организма зависи от редица външни фактори. В тази група се включват елемента магнезий и микроелементите цинк и хром. 
Ванадилът е специална форма на ванадия, чието откритие има огромно значение, тъй като много наподобява анаболното действие на инсулина. Ванадил сулфатът се получава от микроелемента ванадий и участва в стимулирането на редица анаболни процеси, контролирани от инсулина, който – както вече казахме – е основният естествен анаболен хормон в организма.
Ванадил сулфатът има същото действието и влиянието на инсулина

Ванадил сулфатът има същото въздействие като инсулина и води до силно изтласкване на запасите от гликоза и аминокиселини към мускулите. Освен това, той повишава запасите на гликогена и спомага протеиновия синтез. “Според последните научни изследвания с животни, страдащи от диабет, приемането на добавка от ванадил сулфат чрез устата може да възстанови повишаването на гликозата в тъканите, синтеза на гликоген и обмяната на кръвната гликоза. (Am. J. Physical. 257:904, 1989; Diabetes 39:1326, 1990.).

Пречистване на колона

По думите на Хенри Уилър Шоу: „Един добър, благонадежден комплект черва струва повече от всякакво количество мозък“. 

ащият колон е основното гориво за огъня на всички болести и неразположения, включително и рак. А докато този орган не заеме пълното ви внимание и съдействие, вие не само няма да предотвратите или преобърнете болестта, но ще останете болни и уморени от това да сте болни и уморени.

Знаете ли, че вашето дебело черво често е наричано „майка на всички органи“? То е първият орган, който се развива във фетуса. Защо? Защото е най-важният.

Без правилно изхвърляне на отпадъците (канализационна система), животът би спрял да съществува още преди да е започнал. Само си представете бедствието, което бихме посрещнали, ако канализационните системи в градовете ни се задръстят и достигнат до улиците и домовете ни.

Но нали точно това се случва с „вътрешната канализационна система“ на много хора днес, тъй като сме станали дишащи помийни ями за токсични бактерии, газове, вируси, гъбички и червеи, живеещи от застоял, гниещ отпадък? Ние сме отвратително загнили.

Американците имат най-високият процент случаи на колоректален рак от всяка нация в света. Той сега убива повече американци, отколкото преди и предполагам всички могат да си отговорят - защо е така. Според американското здравеопазване, над 90% от американците се разхождат със задръстени колони. Поговорката „ти си това каквото ядеш“ е категорично правилна и е още една причина да прочистите и

детоксикирате тялото. Когато червата са засегнати, започват проблеми като запек, хемороиди, дивертикулит, кожни проблеми, язвен колит, рак на колона и други болестни състояния.

Според д-р Ричард Шулц: „Първата стъпка към здравната програма на всеки трябва да бъде стимулиране, чистене и тонизиране на всички отделителни органи, а червата са най- доброто място за начало“. Д-р Шулц казва, че пречистването на колона (червата) се случва в три стъпки. Първо, накарайте червата да станат редовни (едно чревно движение /изхождане/ на ядене). След това, изчистете токсичният, разложен отпадък от джобовете, разклоненията и сгъвките на колона. Накрая, пазете го чист чрез всекидневна поддръжка.

Д-р Шулц с готовност признава, че след 20 години клиничен опит, той е открил, че 80% от всички страдания, дали ще е артрит, акне, множествена химична чувствителност или рак, се изчистват с две седмици чистене на червата. Едни от най-добрите програми за изчистване днес са създадени от ФЛП.

Много хора по погрешка вярват, че пречистването от два до четири пъти на седмица е достатъчно, за да възстановят здравето си. Те грешат. Ежедневната поддръжка на храносмилателния тракт е задължителна и необходима за установяване отново и запазване на здравето. Целта трябва да бъде регенерация и поддръжка на колона. Ако някога сте правили прочистване на колона, вероятно сте се чувствали

страхотно за около месец, но тогава пак сте се върнали към нормалното състояние. Какво се е случило? Вашата вътрешна канализационна система отново се е задръстила. Ключът е да пазите колона чист, за да не се задръства.

Не само че трябва да се пречистваме, но трябва и да установяваме отново една силна имунна система в храносмилателния тракт с правилните благоприятни бактерии (микрофлора). Без да присъства тази приятелска флора, животът, както го познаваме, не би съществувал. На повечето хора са били унищожени благоприятните бактерии в храносмилателният тракт поради химикали, лоша питейна

вода, лоша диета, антибиотици и други токсини. 

Помнете и „златното правило“ за ефективно храносмилане (т.е. чист колон) е никога да не смесвате белтъчини със скорбяла (въглехидрати), което е основен принцип в разделното хранене. Месото изисква ензими  за храносмилане на белтъчините , а картофите изискват ензими за смилане на скорбялата. Когато тези ензими се съчетаят, те се неутрализират и нашата храна загнива (разваля се).

Статистиките показват, че средностатистическият човек е с наднормено тегло, а 25% от нас разнасят 12 допълнителни кг. не просто тегло, а токсични отпадъци. Наистина е удивително колко много мъже изглеждат сякаш са бременни! Чудили ли сте се някога как мъжкото шкембе може да стане толкова грамадно? Особено след като останалата част от тялото му е относително слаба? Ами това, с което наистина си имаме работа, е дебелото черво (което е мускул), на което му липсва тонус, рухнало е и стърчи от стомаха, пълно със застоял отпадъчен материал. Знаете ли, че средностатистическият човек има около 4,5 кг фекална материя, разлагаща се (т.е.гниеща) в неговото/нейното тяло?
Детоксикацията е процес на изчистване на токсините от тялото и неутрализирането или трансформирането им, и изчистването на излишната кръв и конгестия. Лоша диета, лошо храносмилане, бавен колон, намалена функция на черния дроб и слабо отделяне от бъбреците, всички водят до увеличена токсичност и липса на кислород на клетъчно ниво.
Липсата на кислород на клетъчно ниво създава перфектната среда за анаеробни микроби, като бактерии, паразити, вируси и гъбички бързо, да се разпространяват. Тези микроби могат да бъдат много, много пъти по-малки, отколкото нашите телесни клетки, така че нашите клетки буквално се инфектират от тези микроби и в последствие или тези наши клетки умират, или се „преобразяват“ в ракови клетки.
Щом тялото (особено черният дроб, жлъчният мехур, бъбреците и червата) загуби своята способност да преработва всички токсини и замърсители, с които сме бомбардирани всеки ден, кислородният приток се намалява, имунната система започва да се срива, телесното pH все повече и повече киселинно (т.е. ацидоза), и имаме перфектен размножителен терен за смъртоносни микроби и паразити.
Тези микроби са крайният резултат, когато имунната система на тялото ни е загубила способността си да предпазва своите клетки от канцерогени.
Тези вируси, бактерии, паразити и гъбички действат като същински катализатор за рак и за почти всички други болести. Като „отвличат“ здрава аеробна клетка, тези бактериални и вирусни нашественици започват да изразходват притока на кислород и енергия на клетката, докато клетката или умре, или мутира в анаеробна клетка. Тази анаеробна клетка (т.е. ракова клетка) сега разчита на ферментирала захар, за да произвежда енергия. Битката с рак реално се води на клетъчно ниво, в усилие да се прочисти вътрешният терен на тялото обратно до здрав такъв. Затова прочистването е така жизненоважно за всички нас.
Смъртта започва в колона, или както е казал Хипократ: "Дебелото черво е убиец на хора"
Тук е мястото да задам въпросът, дали оценяваме ролята на алоето в нашия живот!?

 
 
 

СЕДЕМТЕ ТОКСИЧНОСТИ
Голяма част от токсините идват от седем главни източника. Ако тези седем токсичности ефективно се адресират и премахнат – като „ефективно“ е ключовата дума тук – голяма част от оксидативният стрес ще се елиминира. Когато това се случи, хроничната болест, по дефиниция, просто не може да
съществува. Става невъзможно за хроничната болест да се застои в тяло, където оксидативният стрес е минимален или несъществуващ, защото причината (токсичностите) вече няма да присъстват, причинявайки увеличеният дял от оксидативен стрес, водещ до хронична болест.“

ТОКСИЧНОСТ 1. Тежки метали
Тежките метали включват живак, олово, антимон, никел, кадмий, калай, арсен, уран, както и много други. В добавка към причиняването на изключителни оксидативни вреди, тежките метали са „двойно опасни“, защото имат способността да изместват много от жизненоважните минерали, от които
нашето тяло се нуждае, за да функционира правилно. Част от тези минерали включват: магнезий, мед, манган, цинк и селен. Тежките метали (и в частност живакът) разрушават още повече ендокринната система, която регулира хормоналните нива. И това не е всичко, някои хора може дори да имат
допълнителен проблем, дължащ се на алергична реакция ( към въпросният метал).
Над 350 проучвания, свързват живака със сърдечни болести, над 640 проучвания свързат живака с рака, и над 1440, свързват живака с
невродегенеративни заболявания (като аутизъм, Алцхаймер и
т.н.) Трябва да се запомни, че живакът е просто един от многото тежки метали, за които се знае, че създават сериозни проблеми със здравето. 
Избрах живак за този пример, защото той причинява някои от най-лошите вреди в човешкото тяло и се счита за вторият най-токсичен елемент, познат на човек, според Агенцията за Защита на Околната Среда (EPA). Само уранът се счита за по-токсичен.

ТОКСИЧНОСТ 2. Постоянни органични замърсители
Втората категория токсини е позната като постоянни органични замърсители (ПОЗ), защото те се „задържат“ в тялото и са изключително трудни за елиминиране. Някои от тези ПОЗ могат да продължат да влияят поколения наред, предавани от майка на дъщеря и засягайки и двата пола, докато са още в утробата. Много от тези включват инсектициди от 50-те и 60-те. Докато те може вече да не са позволени или използвани, ефектите им все още ще причиняват родилни дефекти при децата на две поколения по-късно.
През 2000 година Конгресът на Световната Здравна Организация обсъди
усложненията от 12-те най-смъртоносни органични съединения и замърсители, наречени „Мръсната дузина“. Имало съгласувано усилие за индустриализираните страни да стигнат до споразумение, за да започнат с
премахването на тези опасни елементи от средата, защото „Мръсната дузина“ явно е замесена в причиняването на множество болестотворни процеси. Тези смъртоносни органични съединения и замърсители включват ДДТ, ПХБ
(полихлориран бифенил), диоксини, хлордан, фурани и много други инсектициди. Дори ако всички индустриализирани страни веднага спрат
да използват тези вещества, тези ПОЗ вече имат монументална преднина. Например, „най-новият“ токсичен химикал от „Мръсната дузина“ бил представен през 1957 година, преди повече от 55 години, а най-старият се
употребява от 1913 година, преди повече от 100 години. Тези ПОЗ съществуват в пестицидите, инсектицидите, лаковете, почистващите разтвори и на практика във всеки продукт в аерозолна опаковка. Внимавайте, когато използвате който и да е химически продукт, без значение колко безопасен
производителят твърди, че е.
През 2005 година Група за Работа за околната среда представя доклад “Замърсяването на новородените“. Кръвта от пъпната връв на новородени бебета била тествана за 413 различни индустриални химикали и е открито, че е позитивна за 287 от тези вещества, които включват живак, ДДТ, диоксини, флуорирани хидрокарбони, органофосфати и много други категории ПОЗ.
Тази кръв се взима от тези бебета още на първият им ден след раждането!

ТОКСИЧНОСТ 3. Опортюнисти
Третата токсичност представлява опортюнистични инфекции, които включват бактерии, вируси, паразити, дрожди и други създания. Наричат се „опортюнисти“, защото тези организми имат нужда от възможност, преди да
могат да се устроят в тялото. Правилната среда трябва да бъде създадена, за да могат да оцелеят и да процъфтяват. Този трети клас токсичност е всъщност в голяма степен зависим от първата и втората токсичност, защото тежките метали и ПОЗ потискат имунната система и правят тялото
уязвимо за опортюнистичните патогени. Опортюнистите са единственият клас от седемте токсичности, с който модерната медицина може да се справи сравнително добре, занимавайки се с него чрез антибиотици, антивируси, антимикотици и така нататък. Обаче медиците жестоко са се провалили в опитите да установят защо днес има толкова повече инфекциозни патогени, отколкото преди.
Никой не е считал първата и втората токсичност за причина за необуздано увеличаване на опортюнистичните инфекции, по-скоро са се отдавали на лекарствена резистентност от свръхупотребата на антибиотици и други лекарства.
Още повече, проблемът защо един човек получава дадена инфекция, а друг – не, никога не е бил зададен. Отговорът е, поради разнообразието в човешките имунни системи, дължащо се на разлики в типа и размера на токсичността,
която всеки носи. Проблемът, въпреки че тези лекарства работят, е че ако не се обърнете към належащият причинител на имунното потискане, проблемът (инфекцията) ще се повтори. Първата и втората токсичност, които са отговорни за намаляването на имунитета, се игнорират от традиционната медицина. Можете да победите тези инфекции с лекарства за известно време, но щом лекарствата бъдат спрени, проблемът винаги се връща. С други думи, ако имунопотискащата причина не се премахне, тези проблеми ще продължават да се повтарят като лош сън. Ето затова например, болестни състояния като гъбични инфекции при жените и гъбична инфекция по слабините и микоза при мъжете са постоянни и са индикация за вглеждане по-навътре.

ТОКСИЧНОСТ 4. Енергетична токсичност
Първите три обсъдени токсичности са обективно измерими, но останалите четири са малко по-езотерични.
Енергетичната токсичност включва всички мощни енергийни вълни, които преминават над, под и през телата ни всеки ден. В модерното общество телата ни са бомбардирани от енергитична токсичност от нещата, които не можем да видим, включително електромагнитна радиация (от електрическите
жици до микровълните) и заобикаляща радиация (от клетъчните телефони,
военните радарни системи, телевизионните и компютърните екрани). А тази четвърта токсичност се увеличава със смайващо бърз експоненциален темп.
Нивото на радиацията на клетъчните телефони в околната среда, на която сме изложени, е само един пример за енергетичните или техногенни токсичности. Какви възможни усложнения биха могли да имат клетъчните телефони относно токсичността? Проведено е проучване върху радиацията от клетъчни телефони и рак още през 80-те, дълго време преди да настъпи бумът от употреба на клетъчни телефони. Изследването всъщност било спонсорирано съвместно от федералното правителство и производител на клетъчни телефони. Целта била да се докаже, че радиацията от клетъчни телефони не
причинява рак, но за нещастие, неговите данни доказали точно обратното.
От 1984 година до 2004 година първият милиард клетъчни телефони са
влезли в глобалният пазар. Трябвали са само 18 месеца (не 20 години) след това, вторият милиард да се появи. По-малко от една година по-късно се е появил третият милиард клетъчни телефони
.Като резултат, средностатистическата атмосферната радиация на клетъчните телефони се увеличила с 500,000% през последните десетилетия. 
Някои от нас може би са запознати с все по-често увеличаващите се новини за драстично намаляване в популацията на медоносни пчели през последните няколко години. Всъщност, популациите на пчели рязко изчезват на четири от петте континента. Причините се отдават на паразити, епидемии и инсектициди. Но в действителност, това е свързано с естествено появяващият се минерал, наречен магнетит, и как атмосферната радиация на клетъчните телефони влияе на този минерал. Пчелите имат магнетит в чревния тракт. Хората го имат в мозъка си. Птиците го имат в човката си. Магнетитът помага да се ориентираме чрез изравняване с магнитното силово поле на Земята и ни
позволява да намерим посоката. Отговорен е за способността на животните и птиците да откриват пътя си обратно към дома от хиляди километри разстояние и помага да обясним как определени видове намират пътя си обратно към местата си за гнездене и как следват специфични модели на миграция. Магнетитът в чревния тракт на пчелите, когато се изравни
с магнитното силово поле на Земята, позволява на пчелите да намерят пътя си обратно към кошерите. Обаче невероятното увеличаване в атмосферната радиация на клетъчните телефони пречи на магнетита да се изравни правилно с магнитното поле на Земята, така че пчелите се дезориентират и никога не успяват да се върнат в кошера. Резултатът е, че популациите от пчели са рязко намаляващи.
Друг пример са пощенските гълъби, които имат магнетит в човките си, както и повечето птици. Състезанията с пощенски гълъби са древен и много изтънчен спорт, който предизвиква птиците в състезания от до 1000 км. Само преди няколко години броят на гълъбите, които се придържаха към курса и завършваха състезанието беше 85%, но днес средно само 15% успяват да се върнат живи.
Представете си катастрофалното влияние на изчезването на медоносните пчели. Пчелите опрашват огромно количество от нашите запаси на храна. Без пчелите повечето храна няма да расте. Около една трета общо от човешката диета произлиза от опрашените от насекоми растения и медоносната пчела е отговорна за 80% от това опрашване.
Проучване от университета Корнел през 2000 година заключава, че пряката стойност на опрашването от медоносни пчели за американското земеделие е повече от 14.6 милиарда долара, а това е било преди 14 години!
Има още едно нещо, което бих искал да спомена при четвъртата токсичност, и това е употребата на микровълнови печки. Просто разберете, че това не е естествен и много вреден начин за затопляне на храна. Раковите пациенти, които са тествани за излагане на енергетична токсичност, имат най-високите нива на излагане на микровълнова радиация от всички различни типове енергетично замърсяване. 
Надявам се, че това ще ви убеди да изхвърлите микровълновата печка.

ТОКСИЧНОСТ 5. Емоционална/Физиологична токсичност
Независимо дали знаете или не, нашите клетки имат своя собствена интелигентност. Те също имат памет, която е напълно независима от съзнателният ни интелект. Атлетите и танцьорите знаят какво е „мускулна памет“. Когато тренират отново и отново и дойде време да се състезават, тялото им помни всички действия, които са необходими, автоматично, без дори да им се налага да мислят. По сходен начин терапевтите, които се справят с разстройство от травма и посттравматичен стрес, често използват
физически интервенции вместо „говорна терапия“, защото там се складират тези спомени, вътре в тялото, като мускулна памет.
Връзката между физическото здраве и психическото здраве дори вече не се дебатира от никого. Например, никой пациент, страдащ от рак, не е започнал да се възстановява, докато не се е обърнал към емоционалните си проблеми. Само тези, които са способни успешно да се оправят с тях и да освободят гнева си, да простят и да изберат да обичат безусловно, имат шанс да спечелят битката. Има много книги по този въпрос.
Отрицателната емоция е една от най-токсичните и опасни форми на оксидативен стрес, защото е вътрешна и често потискана. Тези емоции загнояват като абсцес, повреждайки доброто и разваляйки любовта. Те се крият от нас дори когато си мислим, че сме се справили с тях, те се промъкват в подсъзнанието ни, създавайки размисли и болка. Бъдете храбри и отидете до тези страшни места! Това може да се окаже липсващата връзка за лекуване на болестта ви.

ТОКСИЧНОСТ 6. Хранителна токсичност
Шестата токсичност не е свързана с химикалите или добавките в нашата храна. Те биха били включени в първите две токсичности. Шестата токсичност включва генетичната модификация на храната, манипулацията и облъчването от това, което ние правим с веществата, които консумираме, имунологичните въпроси, които обграждат модерното произвеждане на храна. Тревогите са, че тези форми на хранителна манипулация са твърде нови и неизследвани, и
ние просто нямаме никаква идея от техните усложнения за човешката физиология. Последиците могат да бъдат пагубни.
Кой би искал да поеме риск от консумирането на тези продукти и тогава да изчака, за да види какви ще бъдат ефектите 20 години по-късно? Генетичната модификация на храната манипулира същинското естество на тези хранителни вещества, като изменя ДНК. Когато се поглъща и усвоява в нашите тела, това изменено ДНК вече става част от същността ни. Измененото ДНК има потенциал да повреди или, дори по-лошо, да стане част от нашият собствен генетичен код.
ДНК-то в царевицата, соевите зърна и друга продукция вече са били генетично модифицирани, но въпросът е, какво ще направи на ДНК-то вътре в нашето тяло, когато го консумираме?
В допълнение, тялото ни може да не разпознае това модифицирано генетично
вещество като храна, тъй като то е било изменено от своето оригинално генетично състояние. Всичко чуждо на тялото е антиген, към който тялото ще изгради антитела, като така потенциално се увеличава вероятността от приютяване на нови автоимунни заболявания. Има твърде много въпроси без отговор. Най- лесното обобщено правило е напълно да се избягва реколта
от генетично модифициран организъм (ГМО) и облъчвана реколта.

ТОКСИЧНОСТ 7. Духовна токсичност
Човек има “духовна токсичност” всеки път, когато почувства, че никой няма правото да вярва в нещо, което противоречи на неговата собствена
доктрина. 
Според мен обаче, неспазването на законите на любовта – за свободата, за истината и за безвъзмездното даване води до абсолютна духовна токсичност, защото всичко е любов!

Как витамин D влияе на огранизма ни?
Витамин D се образува при излагане на кожата на слънце. Но дори и хората, които живеят в най-слънчевите страни на света и постоянно са изложени на слънчева светлина, може да имат недостиг на витамин D.
Според последните проучвания витамин D е също толкова важен за здравето ни, колкото витамините А, Е и С. А недостигът му в организма лесно може да се компенсира.
Защо е важно да имаме достатъчно витамин D в огранизма си?
- Редица учени са стигнали до извода, че той предпазва от рак на гърдата и развитието му. Неотдавна експерти от Канада констатираха, че при жени, вече болни от рак на гърдата, има недостиг на витамина.
- Защитава от рак на дебелото черво, а също и от още 16 вида рак като рак на панкреаса и рак на белите дробове.
- Витамин D подсилва имунната система. Ако той не е в достатъчни количества в организма ни, сме по-податливи да се разболоем от грип или настинка.
- Медиците са категорични, че витаминът предпазва от инсулт, инфаркт и други сърдечно-съдови проблеми. А също така ни пази от счупвания и различни фрактури.
- Недостигът на витамин D при бебетата може да доведе до рахит и забавяне в развитието.
- Богати на винамин D са зърнените закуски, яйцата, херингата, прясното мляко, мазнините на морските риби, сьомга, сардини. Затова през зимните месеци, когато няма как да се излагаме на слънце, може да си набавяме витамина чрез тях.

ХРАНЕНЕТО И ЗДРАВНОТО СЪСТОЯНИЕ НА ЧОВЕКА

Така се нарича първата глава на книгата, съвместен труд на колектив от автори, “Биологически активни добавки в храненето на човека”

В Русия, както и в другите икономически развити страни, сред населението преобладава потреблението на промишлено произведени храни. До какво е довело това ще узнаете от тази публикация.

Храненето се отнася към тези най-важни фактори на околната среда, които от момента на раждане и до най-последните мигове от живота въздействат на организма на човека. Хранителните вещества, които се преобразуват в процеса на метаболизма в структурни елементи на клетките на нашия организъм, всецяло осигуряват физическата и умствената работоспособност, определят здравето и продължителността на живота на човека. Нарушенията в храненето винаги водят до едни или други отрицателни последствия.

Затова рационалното, адекватно на възрастта, на професионалната дейност, на здравното състояние хранене, се разглежда като най-важен фактор за профилактиката на повечето заболявания на човека.

Проблемът за запазване на здравето и увеличаване продължителността на живота на човека винаги е бил и продължава да бъде един от най-важните и актуални проблеми в биологията и медицината. Резултатите от епидемиологичните наблюдения и статистическите изследвания от последните едно – две десетилетия свидетелства за рязко забавяне на прогреса в увеличаването на продължителността на живота на населението в индустриално развитите страни на Европа и за значително увеличаване на случаите на такива заболявания, които преди 30 – 40 години са се срещали значително по-рядко, отколкото сега.

Една от важните етиологически причини за възникването на много видове патологии е същественото изменение в структурата и качеството на хранене на населението. E.Wynder например счита, че не по-малко от 50% от случаите на рак при жените и 33% - при мъжете са непосредствено обусловени от фактора хранене.

Населението на страните с най-голямо разпространение на този вид патологии употребяват средно 29% повече мазнини, 320% повече белтъчини и поне два пъти по-малко целулоза (диетични влакна), отколкото на страните, където заболяването от рак е най-малко. Изразеният дефицит на целулоза в рациона е, както предполагат много изследователи, една от най-важните причини за възникване на много заболявания.

На важната роля на целулозата в храненето на човека са указвали класиците на медицината Хипократ, Авицена, персийският лекар от ІХ век Хаким. Например Хипократ отбелязвал, че за организма ва човека е много важно от какво брашно – грубо- или финосмляно – е приготвен хлябът, съдържа ли пшеничното брашно трици или не.

Открит е дефицит на минерални вещества в храната на населението, в частност – калций и желязо. В последните години ред крупни учени счита, че тези дефекти в храненето рязко повишават риска от развитие на атеросклероза, хипертонична болест, много видове патологии на костно – мускулния апарат, анемии.

Наличните в литературата данни позволяват по нов начин да се погледне и на ролята на съединителната тъкан в храненето на човека.

Съществено място сред факторите на риска от възникване на болестите на цивилизацията заема проблемът за хранителните белтъчини. Както недостигът, така и излишъкът му действа отрицателно върху здравното състояние на човека. При което трябва да се има предвид, че белтъчините от невисоко качество, като се утилизират само частично, могат да доведат до повишаване натоварването на метаболитната система на организма за сметка на необходимостта да се утилизират (преработят до крайни разпадни продукти) “излишните” белтъчини. Това от своя страна създава в кръвта повишен пул от белтъчни тела, който вероятно може да оказва отрицателно влияние на стените на кръвоносните съдове, а това в частност е един от пусковите механизми в патогенезиса на тяхното атеросклеротично поражение.

Уместно е да отбележим, че обмяната на веществата в човека е продукт на значително по-дълга историческа еволюция, отколкото е еволюцията на самия човек. Метаболитните възможности на организма, определени от генетическия код, не са безпределни. Техните адаптационни възможности са ограничени. Наднорменото, небалансирано и некачествено хранене води до извънредно натоварване на тези системи и в крайна сметка изтощава ендокринно – метаболитния апарат на организма, което и намира клиничен израз в болестите на цивилизацията.

Разглеждайки обаче храната като източник на хранителни вещества, не бива да не отчитаме и този най-важен факт, че тя е в същото време източник и на вещества, оказващи активно регулиращо влияние на фукциите на отделните органи и системи. В научната литература те получиха названието биологически активни вещества.

Най-голямо количество биологически активни вещества се съдържат в пресните хранителни и лечебни растения. Хранителните растения – зеленчуци, плодове, листа, подправки и други – ги съдържат в по-малко количество, отколкото лекарствените растения. Макар че самото делене на растенията на хранителни и лекарствени в много случаи е съвсем условно. Както е известно много лекарствени растения се използват в храната: за приготвяне на първи блюда, салати, чай, кисел (валериана, мента, шипка, малина и пр.).

В доисторически времена порциона на първобитния човек се е състоял главно от растения, които му доставяли всички необходими за съществуването му вещества.Този тип хранене се е отличавал с присъствие в порциона на древния човек на достатъчно голямо количество разнообразни биологически активни вещества. Растенията в това далечно време са служили на човека и за храна, и за лекарство. Тази взаимовръзка в продължение на повече от 16 хиляди поколения се закрепила генетически. И здравето на съвременния човек много зависи от качеството и количеството на постъпващите с храната биологически активни вещества.

Достатъчно е да приведем примери за употребата от съвременния човек на чай, кафе, чесън, лук, чайове на основата на женшена, мента и други растения, които, както е известно, веднага след приемането проявяват тонизиращо, възбуждащо, противовъзпалително, успокояващо действие и много други положителни ефекти.

И колкото по-богат е порциона на човека на естествена, необработена растителна храна, колкото по-често той използва в храната си чайове и настойки от различни треви, листа от градината и полето, толкова по-добри условия се създават за нормалната му жизнена дейност, висока умствена и физическа работоспособност, бодрост и устойчивост към всякакви неблагоприятни въздействия.

Обаче движението на човека по пътя на цивилизацията и научно – техническия прогрес с времето довело до рязко изменение на набора употребявани хранителни продукти, химическия състав на храната и в края на краищата на хранителния порциона. Използването на огъня е направило възможно да се запазват продуктите по-дълго време, повишило усвояемостта и вкусовите им качества, обаче довело до унищожение в продуктите на по-голямата част от биологически активните вещества и способствало за замърсяването на продуктите с токсични за човека вещества. Интензификацията на селскотостопанското производство усилила тази тенденция и привнесла в растителните продукти остатъчни количества пестициди, торове и други чужди за продукта и човека вещества. Развитието на хранителната промишленост и технологии внесло своя не по-малко значима в своето отрицателно значение лепта в отстраняването от продуктите на най-важните за човека хранителни и регулаторни вещества.

От плодовете и зеленчуците започнали да изработват концентрирани сокове, сладка, джем и други продукти, които по своя химичен състав значително отстъпват на това, от което са приготвени. Интензификацията на птице- и животновъдството изменила порционът на храненето на животните, което не могло да не се отрази на финия химичен състав на техните тъкани, в т.ч. и по съдържание на биологически активни компоненти. Месните продукти във вид на колбаси, кремвирши, наденици и други продукти от белтъчини, каквито те би трябвало да бъдат поначало, се превърнали по същество в източници на животински мазнини.

Другите способи за преработка на продуктите – солене, мариноване, сушене, приготвяне на консерви – също допринесли за за отрицателното изменение на химическия състав на продуктите. Растителните масла започнали да рафинират, дезодорират, млякото и млечните продукти често изработват на основата на мляко на прах и пр.

Така в резултат на научно – техническия прогрес в средствата за приготвяне и запазване на храната и продоволствените суровини те в значителна степен загубили много биологически активни вещества и получили несвойствени им характеристики. В резултат човекът е пострадал два пъти: понижиха се неговите адаптационни, защитни възможности, заедно с което несъизмеримо се повиши екологичното натоварване върху метаболитната му система.

И така в днешно време храненето на съвременния човек се характеризира повече с обилие, отколкото с разнообразие. По литературни сведения в края на ХVІІІ век в някои райони на Франция населението постоянно използвало в храната си над сто разновидности растителна храна. След сто години тяхното количество се съкратило три пъти. Сега асортиментът на растенията, използвани за храна, още повече се е съкратил. За населението на повечето райони на Русия и България днес този асортимент е недопустимо малък.

Недостатъчността на храненето се обуславя не само от ниската хранителна стойност на хранителните продукти, но и от незначителната покупателна способност на населението, от ниското ниво на знания и от неправилните, вредни привички при храненето.

Така краят на ХХ век постави пред човечеството проблема за търсене на алтернативни пътища за повищаване на здравното равнище, продължителността на живота, понижаване на заболеваемостта на населението на икономически развитите страни и осигуряване здравето на следващите поколения. Без съмнение биологически активните вещества от животински и растителен произход, съдържащи се и в лекарствените растения, в различните продукти на морето, след като се включат в порциона на съвременния човек или се употребяват в чист вид, могат да съставят един от най-важните варианти на такава алтернатива.

Сп. “Планета людей”, юли 2002 г.

Възстановяване от адреналиново изтощение - Как тялото ви може да преодолее хроничния стрес?

Вашите надбъбречни жлези (adrenal glands) са не по-големи от орех и тежат по-малко от зърно грозде, но са отговорни за едни от най-важните функции в тялото: управление на стреса.

"Надбъбречните жлези са известни като "жлезите на стреса", пише Д-р Джеймс Уилсън (Dr. James Wilson) в книгата си Адреналиново изтощение: Синдром на 21 век (Adrenal Fatigue: The 21st Century Syndrome). "Това е тяхна работа, да се даде възможност на тялото ви да се справи със стреса от всеки възможен източник, вариращ от нараняване, болест или други проблеми. Вашата съпротива, енергия, издръжливост и живот зависи от правилното им функциониране."
Когато надбъбречни жлези са уморени, състояние, известно като надбъбречната умора или надбъбречно изтощение (адреналиново изтощение), цялото ви тяло чувства това и страда от силно изтощение.
Смята се, че до 80 на сто от възрастните хора изпитват надбъбречната умора през живота си, но въпреки това тя остава един от най-недиагностицираните заболявания в Съединените щати.

Оптимално функциониране на надбъбречните (adrenal glands) жлези
Вашето тяло има две надбъбречните жлези, разположени точно над всеки един от бъбреците. Като част от ендокринната система, надбъбречните жлези отделят повече от 50 хормони, много от които са от съществено значение за живота и включват:
- Глюкокортикоидите (Glucocorticoids). Хормони, които включват кортизол, който помагат на тялото да конвертира храната в енергия, нормализира кръвната захар, реагира на стреса и поддържа възпалителна реакция на имунната система.
- Кортизолът е изключително важен за запазване на системите на тялото в баланс, както и в защитата на нашите клетки. Например: Кортизолът контролира реакцията на имунната система: Твърде много кортизол отслабва имунната система, увеличава чувствителността към инфекции и рак, а твърде малко води до свръхактивна имунна система и автоимунни заболявания.
Кортизолът потиска възпалителните процеси, ускорява превръщането на гликогена в глюкоза и така повишава кръвната захар, което води до подтискане на имунната система.

- Минералкортикоиди (Mineralocorticoids). Хормони, които включват алдостерон, който поддържа нормално кръвното налягане и обема на кръвта чрез подходящ баланс на натрий, калий и вода в тялото.
- Адреналин (Adrenaline). Хормон, който увеличава сърдечната честота и контролира притока на кръв към мускулите и мозъка, както и помага за превръщането на гликогена в глюкоза в черния дроб.
Адреналинът се отделя при различни стресови ситуации, когато човек е принуден да реагира много бързо, с максимална енергия (нападение, пожар, опасност за живота). Тогава този хормон активира много бързо сърдечна функция, мускулни контракции, кръвообращение, зрителни и слухови възприятия.

Взети заедно, тези хормони и други, произведени от надбъбречните жлези контролират такива телесни функции като: 
- Поддържането на метаболичните процеси, като например управление на нивата на кръвната захар и регулиране на възпалителните процеси.
- Регулиране на баланса на организма от сол и вода
- Контрол на реакцията "борба или бягство" в отговор на стреса
- Поддържането на бременността
- Иницииране и контролиране на половото съзряване по време на детство и пубертет
- Производство на полови хормони като естроген и тестостерон

Колкото по-често и продължително време двата хормона се отделят в кръвта, под въздействие на стресови фактори, толкова повече възниква риска да настъпи адреналиново (надбъбречно) изтощение.

Една от най-важните задачи на надбъбречните жлези е да подготви тялото за "борба или бягство" отговор на стреса, което означава увеличаване на адреналина и другите хормони.
Като част от този отговор, сърдечната честота и кръвното налягане се повишават, храносмилането се забавя, и тялото ви става готово да се изправи пред потенциална заплаха или предизвикателство.
Въпреки че това е необходима реакция и е добре, когато това е необходимо, но много от нас са постоянно изправени пред стресови фактори в резултат от енергичното ежедневие, динамичен начин на живот и стресираща околна среда (недостатъчен сън, тревоги, финансови проблеми, проблеми във взаимоотношенията, емоционални и душевни терзания, натоварен работен график, вътрешни страхове, токсини от околната среда и повече) и затова те са в този "борба или бягство" режим за твърде дълго - много по-дълго, отколкото някога е било предназначено от биологична гледна точка и това е от съществено значение за биохимичното състояние на тялото.

Резултатът е, че нашите надбъбречни жлези, се сблъскват с прекомерен стрес и тежест, претоварват се и се изтощават. Някои общи фактори, които налагат стрес на надбъбречните жлези са: 
- Гняв, страх, тревожност, вина, депресия и други негативни емоции
- Претоварване, включително физическо или умствено натоварване
- Прекомерни физически упражнения
- Лишаването от сън: цикъл на прекъсване (като например нощна смяна работа или често заспиване късно)
- Хирургическа операция, травма или нараняване
- Хроничното възпаление, инфекция, заболяване или болка
- Екстремалните температури
- Токсична експозиция
- Тежки алергии
- Хранителни дефицити от небалансирана диета (Това се дължи на агресивното насърчаване в продължение на четиридесет години на диети с ниско съдържание на мазнини и високо съдържание на въглехидрати, без достатъчно протеини и мазнини.)

Признаци и симптоми на надбъбречната умора 
Когато надбъбречните жлези (adrenal glands) се изтощават, това води до намаляване на нивата на някои хормони, особено на кортизола. Недостигът на определени хормони в надбъбречните жлези варира в зависимост от всеки отделен случай, като се започне от леки до тежки форми.
В най-крайната си форма, това се нарича болест на Адисон, състояние, което причинява мускулна слабост, загуба на тегло, ниско кръвно налягане и ниска кръвна захар, и може да бъде опасно за живота.
За щастие, само четири души на 100,000 развиват болестта на Адисон, която се дължи на автоимунно заболяване в повечето случаи, но може и да се развие след много тежък стрес.
В другия край на спектъра, както и между тях е надбъбречната недостатъчност (известна също като hypoadrenia). Въпреки че симптомите са по-леки в сравнение с болестта на Адисон, симптомите на надбъбречната недостатъчност може да доведат до слабост, немощ и болнавост. Както Уилсън пише:
"Адреналиновото изтощение или умора обикновено не е достатъчно тежко състояние, за да се счита за спешно състояние. В действителност, съвременната медицина дори не го признава като отделен синдром. Въпреки това, то може да причини хаос в живота ви.
В по-сериозните случаи на надбъбречната недостатъчност (адреналиновото изтощение), дейността на надбъбречните жлези е толкова намалена, че човек може да има трудности при ставане от леглото за повече от няколко часа на ден. С всяко намаляване на функцията на надбъбречната жлеза, всеки орган и система в тялото са по-тежко засегнати."

Класическите признаци и симптоми на надбъбречната недостатъчност (адреналиновото изтощение) включват: 
- Умората и слабост, особено сутрин и следобед, липса на енергия
- Проблеми при събуждане сутрин, въпреки че сте спали цяла нощ
Утринна умора - вие наистина не изглежда да сте се "събудили" до 10 часа, дори и да сте били будни от 7 часа сутринта.
Следобед - (чувство на сънливост или замъглено мислене) от 2 до 4 pm, прилив на енергия в 18:00 часа.
- Потискане на имунната система
- Повишени алергии
- Загуба на мускули и костна маса и мускулна слабост
- Лека депресия
- Хормонален дисбаланс
- Кожни проблеми
- Автоимунни заболявания
- Повишените PMS или симптоми на менопаузата
- Ниско сексуално влечение
- Замаяност при изправяне от седнало или легнало положение
- Намалена способност за справяне със стрес
- Глад за храни с високо съдържание на сол, захар или мазнини. - някои от причините за адреналиновото изтощение е липсата на сол в храната.
- Неспособност за справяне с храни, богати на калий (цитрусови плодове) и въглехидрати, освен ако не са комбинирани с мазнини и протеини

Освен това, хората с надбъбречна недостатъчност често получават прилив на енергия (първа вълна) около 18:00, последвано от сънливост в 21:00 или 22:00, на която често се съпротивляват. A "втората вълна" на прилив на енергия е често срещана в 23:00 часа, която често може да ви предпази от заспиването до 1:00 часа. 
Освен това, тези с надбъбречната умора често имат завишени нива на кръвна захар и психични нарушения, като например увеличаване на страхове и тревожност, и разчитат на кафе, кола и други форми на кофеин, за да издържат.
Както виждате, най-честият симптом на надбъбречната недостатъчност е изтощение, чувство на капнал (грохнал) или невъзможност за справяне с ежедневните нужди. И тъй като умората е толкова често срещан симптом, този синдром е много често се пропуска, или погрешно се диагностицира от лекари.

Общият медицински тест за функцията на надбъбречната жлеза не може да диагностицира Надбъбречната Недостатъчност.
Проблемът с погрешната диагноза е факта, че лекарите обикновено използват АКТХ (адренокортикотропен хормон, ACTH, adrenocorticotropic hormone) тест, за да проверят проблема с надбъбречните жлези. Въпреки това, тестът разпознава само краен недостиг или свръхпроизводство на хормоналните нива само 2 на сто, както е показано на горната и долната част кривата под формата на камбана.
Симптомите на надбъбречната недостатъчност, междувременно се проявяват след 15 на сто от средната стойност от двете страни на кривата. Така надбъбречните жлези може да функционират на 20 на сто по-ниско от средното ниво и тялото ви ще преживява симптоми на надбъбречна умора, и стандартния тест няма да успее да го хване.
Тестът, който може да разпознае надбъбречната недостатъчност във всичките му етапи е кортизол тест на слюнката. Това е евтин тест, който можете да го закупите онлайн и да го направите в къщи, тъй като не е необходима рецепта. Все пак, ако подозирате, че имате надбъбречната недостатъчност опитно медицинско лице може да ви помогне с диагнозата и лечението.

Други тестове:
1. Апарат за кръвно налягане – Измерете си кръвно налягане, когато сте в седнало положение. След това се изправете и веднага измерете отново кръвното си налягане. Вашето систолично (първото) отчитане трябваше да се повиши 8 до 10 мм. Ако спадне, вие вероятно имате надбъбречната недостатъчност.
2. Проверка за разширяване на зеницата на окото - необходимо: фенерче, огледало и тъмна стая. Поглеждате в огледалото и насочвайте фенерчето към зеницата на едното око, но не директно, малко встрани. Трябва да последва премигване. Ако след 30 секунди окото не премигне, най-вероятно имате надбъбречната недостатъчност и зеницата на окото ще се разшири.
3. Болка при натискане на надбъбречните жлези (разположени над бъбреците).

Доста често се предлагат антидепресанти за облекчаване на оплакванията и в някои случаи за известно време забавят процеса. Но те едва ли са трайно и вярно решение на проблемите и не се знае какви са последствията от по-дълга употреба?

Добрата новина е, че природосъобразните лечения са много ефективни при този синдром и с време, търпение и съвети, които следвате е възможно да се възстановите, но е необходимо въвеждане на някои промени в начина ви на живот.

Лечение на надбъбречната недостатъчност:
- Слушайте тялото, когато се чувствате уморени (това включва и през деня, като кратки дрямки или просто отпускане за малко)
- Спете (до 9 часа сутринта, ако чувствате, че имате нужда)
- Спортувайте редовно, програма за сила, аеробика и интервални тренировки
- Яжте здравословна хранителна диета (с достатъчно протеини и мазнини), дъвчете добре, редовно се хранете
- Избягвайте стимуланти като кафе и кола, тъй като те могат допълнително да изчерпят вашите надбъбречни жлези
- Правете нещо забавно всеки ден, смейте се, радвайте се
- Комбинирайте нерафинирани въглехидрати с протеини и мазнини
- 5-6 сервирания на зеленчуци и плодове (сливи, череши, праскови, киви) всеки ден 
- Добавяне на морска сол към диетата
- Добавянето на екстракт от женско биле корен (licorice root) в хранителния си режим като добавка
- Чай от корен на джинджифил – стимулира нивото на кортизола, нормализира кръвното налягане и сърдечния пулс, повишава енергийното ниво и стимулира метаболизма.
- Витамин С е един от най-важните хранителни вещества за надбъбречните жлези. Той е необходим за производството на хормони, отделяни от тези жлези в отговор на стрес. Колкото повече стрес имате, толкова от по-висок прием на витамин С се нуждаете. Типична доза за подпомагане на надбъбречната недостатъчност е 2000 мг или по-висока, но трябва да се консултирате при използване на по-високи дози.
- Пантотенова киселина (Pantothenic acid) е един от витамините на В-комплекс и е съществено значение за здравето на надбъбречната жлеза. Тя естествено присъства във високи дози в надбъбречните жлези, но се изчерпва при производство на хормони в отговор на стрес. Типичната доза за надбъбречната недостатъчност е 1500 мг, но винаги трябва да се свържи с витамин В-комплекс, тъй като те работят в синхрон. Съдържа се най много в черен дроб и яйца.
- Най-важното: Отделете време да четете Библията (Новият Завет) сутрин и вечер! Божието слово е живо и деятелно и ще проникне до всяка ваша клетка и ще възстанови химичния ви баланс.

Витамините В включват тиамин, рибофлавин, ниацин, фолиева киселина (наричана също фолиева киселина или фолацин), витамин В6, витамин В12, биотин и пантотенова киселина. Те работят колективно и индивидуално във всяка клетка и изпълняват много различни различни, включително освобождаването на енергията, която получава от въглехидрати, протеини и мазнини.
Витамин В1 (thiamin)
Тиаминът е основна хранителна съставка за поддържане на клетъчната функция и широка гама от функции на органите. Недостигът на витамин В1 води до дегенерация на тялото, по-специално на нервната и кръвоносната система, в крайна сметка смърт. Освен това, недостиг на витамин B1 може да доведе до симптомите на умора и проблеми на сърдечно-съдовата, нервната, мускулната и стомашно-чревни системи.
Съдържа се най много в леща, зелен боб, туна, слънчогледово семе, ленено семе, тахина (taxina) - комбинация от ленено семе и нахут (леблебия)
Витамин В6 ( pyridoxine)
Витамин В6 е водоразтворим витамин и е един от най-важните и трудолюбиви хранителни вещества в човешкото тяло. Витамин В6 играе важна роля в много от химичните реакции, протичащи в организма, помага при образуването на хеме (heme – червен пигмент, желязо съдържащ компонент) в червените кръвни клетки, които пренасят кислород в тялото.
Този витамин помага за понижаване на стреса, намалява симптомите на ПМС, лечение на депресия, по-нисък холестерол и намаляване на риска от зъбен кариес. Той също така помага за поддържане на здравето на нервната и мозъчната функция. Липса на достатъчно количество B6 в диетата, води до риск от недостиг на витамин В6, който се проявява в симптоми като възпаление на езика, раздразнителност, умора, слабост и наслоени образования по кожата и устата. Това също може да доведе до депресия и гърчове.
Съдържа се най много в месо, риба, пълнозърнест хляб, ядки, боб, картофи, зеленчуци (листни зеленчуци, броколи, чушки и др.)
Витамин В12 (cobalamin)
Лек недостиг на витамин В-12 може да доведе до анемия, умора, мания и депресия, а дълъг срок на дефицит може да доведе до трайно увреждане на мозъка и централната нервна система.
Съдържа се най много в миди, черен дроб, риба, агнешко и телешко месо, кисело мляко.
Витамин В12 може единствено да бъде произведен от бактерии, които се намират в естествено състояние в животински продукти. Излишъкът на Витамин В12 се отделя от тялото или се складира в черния дроб за използване, когато доставките са оскъдни. Съществуват и синтетични форми на витамин В.

За да се поддържа правилнaта функция на надбъбречната жлеза е наложително да се контролира нивото на кръвната захар. 
Следните съвети ще ви помогнат:
- Яжте малко храна или лека закуска на всеки три до четири часа
- Яжте в рамките на първия час след събуждане
- Яжте лека закуска в близост до лягане
- Яжте преди да огладнеете. Ако сте гладни, вие вече сте свършили горивото (ниска кръвна захар), което поставя допълнителен стрес върху надбъбречните жлези.

Надбъбречното изтощение или недостиг е състояние, при което надбъбречния хормон кортизол е доминиращ, стимулира катаболизма или разграждането на протеините в тъканите на тялото. Катаболизмът е аварийна реакция на стреса, който позволява на тялото да продължи да функционира под силен и продължителен стрес чрез разграждане на тъканите на тялото, които се използват като гориво.
Съдете "успеха" си по това как се чувствате преди да започнете следващото хранене (много изгладнели, немощни или нестабилни, или с ниска кръвна захар?)

Супа за възстановяване от надбъбречна недостатъчност
Рецепта за зеленчукова супа полезна за подкрепа на надбъбречните жлези. Тя е богата на минерали и има алкализиращи свойства; помага да се балансира киселинността на тялото при хора надбъбречната недостатъчност и стрес; има успокояващ ефект. 
16 унция (~30 гр.) зелен боб
1 чаша нарязанa целина
1 тиквичка - нарязана
1 средно голяма глава лук - нарязан
1 чаша доматен сок
1 чаша изворна вода
2 супени лъжици натурален мед
1 чаена лъжичка червен пипер
1 чаша пилешки бульон
Комбинирайте съставки и оставете да къкри в продължение на един час, докато зеленчуците омекнат. Черен пипер на вкус.

Важно е да знаете, че умората и адреналиновото изтощение не са едно и също нещо. За разлика от умората, която изчезва след няколко нощи пълноценен сън, адреналиновото изтощение засяга енергийните запаси на организма и се нуждае от по-комплексно възстановяване.

Ако сте приели план за лечение сериозно, можете да очаквате вашия надбъбречната недостатъчност да се излекува в рамките на:
- 6-9 месеца за малка надбъбречната недостатъчност 
- От 12 до 18 месеца за умерена надбъбречната недостатъчност
- До 24 месеца за тежка надбъбречната недостатъчност

"Оптималното здраве на надбъбречните жлези е един от основните ключове към насладата от живота", д-р Уилсън.

ОСТЕОХОНДРОЗА
‘’Здрав гръб - щастлив дом ‘’, са казвали древните. Дали са били прави , днес ние разбираме едва когато се окажем сковани от безпощадна болка, сковала ръцете и краката, намираща се между петте най - разпространени заболявания в света, наричаща се остеохондроза . 
85 % от населението на света страда от заболявания на гръбначния стълб. Нещо повече, тези страдания идват в най-активния период от нашия живот. И ако в недалечното минало остеохондрозата се е считала привилегия на хората над 40 години, то днес тя е значително подмладена - признаците на заболяването се наблюдават при деца на 12 - 15 год.
Как ли не наричат тази болест: радикулит, ревматизъм, отлагане на соли, остър хондроз. На древногръцки osteon означава кост, а chondros - хрущял. Медицинската енциклопедия дава следното определение: разпространено дистрофическо заболяване на гръбначния стълб, характерно с поражение на междупрешленните дискове с последващо поражение на междупрешленните стави и свързващия апарат на гръбнака.
СТЪЛБ НА ЖИВОТА
Класическата източна медицина винаги е считала гръбначния стълб на човека за място на жизнено важна енергия. Има такава поговорка, че 
‘’Колкото човек е млад, толкова е млад и здрав неговият гръб‘’. Аналогично с растенията, гръбнака можем да определим като стълба на организма. Образно можем да си представим,че на него са закачени не само крайниците (ръце и крака) и гръдния кош, но също така сърцето, бъбреците, дробовете и др. органи . 
И това не е всичко. В гръбначния стълб е затворен гръбначният мозък, от който излизат нерви, осъществяващи връзка с различните органи. Както е известно от анатомията, гръбначният стълб се състои от 33 прешлена и намиращите се между тях хрущялни дискове. Способността на диска да поеме върху себе си и да разпредели между прешлените налягането , му позволява да играе ролята на амортисьор, което ни дава възможност да се движим и наклоняваме леко на всички страни. При остеохондрозата първо се поврежда този съвършен механизъм на амортизация. В развитието на заболяването, хрущялният диск става все по-тънък, по-малко еластичен, разстоянието между прешлените намалява, костните им повърхности започват да се трият един в друг, което довежда до тяхното травмиране, възпаление, намаляване на подвижността, При това излизащите от гръбначния мозък нервни окончания се притискат. В областта на натиск се поява оток, което довежда до по-силна болка, Ако не вземем някакви мерки , то с времето краищата на уплътняващия диск излизат от пределите на гръбначния стълб във вид на шипове. При това разположените около диска мускули, връзки, съдове,нерви ще бъдат постоянно травмирани, Така се стига до проблеми с хрущялното тяло – шипове - усложнена остеохондроза, Големите шипове притискат гръбначния мозък, което довежда до нарушение на двигателните функции и разстройство на чувствителноста.
СИГНАЛИ ОТ ГРЪБНАЧНИЯ СТЪЛБ
Коварството на остеохондрозата на гръбнака се състои в бавното едва уловимо поразяване на организма от вътре. Могат да минат години преди болният гръбнак да подаде сигнал за бедствие. Древните гърци са казвали: ”Болката е кучето - пазач на вашето здраве”, затова задължително се вслушвайте в себе си .
Симптомите на болестта зависят от мястото където тя е локализирана. В зависимост от това различаваме: шийна, гръдна и поясно - кръстна остеохондроза.
Симптомите на шийната остеохондроза възникват в резултат на влошеното кръвоснабдяване на главния мозък. За това се забелязват главоболие, световъртеж, болка в ръцете, изтръпване и изстиване на пръстите.
Причината за това е нарушената проводимост на импулсите по нервните влакна. Болката може да “удари” и между лопатките и да предизвика съвсем неприятни усещания в сърдечната област, маскирайки се като стенокардия. Понякога шийната остеохондроза изтощава своите жертви до крайност. Наказва болния като ограничава подвижността на шията му така, че все едно човек носи кристална ваза (съществува такъв синдром) боейки се да се обърне или наклони.
Гръдната остеохондроза е коварна, преди всичко с това, че се отъждествява със симптомите на други заболявания. Гръдната част е малко подвижна, ребрата заедно с гръбначния стълб образуват своеобразна кошница. Това означава, че на пръв поглед симптомите се свързват с подозрения за стенокардия, инфаркт на миокарда или заболяване на дробовете. Ако усещате затруднено дишане в областта на гърдите, особено при наклон на тялото.
Ако шийната и гръдна остеохондроза ви сваля на легло, то патологическият процес на поясно - кръстната част, буквално ви обездвижване При такава локализация е възможна разнообразна интензивност на болката: от хронически постоянни до остри и внезапни в областта на кръста . Възможна е намаление и на потенцията . 
Болните от остеохондроза страдат от лош сън, бърза умора, раздразнителност, чувствителност към промените на времето и скованост на мускулите.
АКО ЗНАЕШ ОТКЪДЕ ИДВА ОПАСНОСТТА . . . .
Причините за възникване на остеохондрозата могат да бъдат различни. Да поговорим за тях, защото, както са казвали древните, ако познаваш врага, лесно ще го победиш. А че този недъг е враг на човешкия род няма съмнение. Той от векове страда от остеохондроза. Палеонтолозите, изследващи останките на нашите древни предци,са намерили следи от това заболяване даже при Homo erectus, живял преди няколко стотин хиляди години. Съществува мнение, че остеохондрозата е наказание за изправеното ходене, което е превърнало вертикално разположения гръбначен стълб в най-уязвимата структура, подложена на деформация и патологически процеси. При това ние сами създаваме условия за развитие на заболяването, пренебрегвайки ден след ден простите мерки за профилактика.
Оказва се, че тези мерки отдавна са добре известни на всички. Всеки от нас знае, че заседналия начин на живот, както и прекомерното натоварване, влияят лошо на гръбнака и предизвикват заболяването. Ние от деца слушаме за това, че е необходимо постоянно да следим за правилната стойка и да го пазим от травми. Отдавна знаем, че ”всички болести идват от нервите‘’, и остеохондрозата не прави изключение, затова трябва най - напред да предпазим себе си от стрес и напрежение. Към рисковите фактори се отнасят различните алергични и хронични инфекциозни заболявания, нарушената имунна система, наднорменото тегло и простудните заболявания. Какво да правят хората заети с умствен труд , принудени цял ден да работят седнали ? Трябва ли да си сменят работата ? Това не е необходимо. Те трябва да се хранят правилно, за да се предпазят от първопричината за възникване и развитие на остеохондрозата, защото неправилно балансираната храна и нарушената обмяна на веществата в организма, неизменно водят до сериозни дистрофически нарушения в костно - ставната система. 
За да бъде здрав нашия гръбначен стълб, необходимо е постъпление от достатъчно количество витамини и минерални вещества. Витамин D регулира обмена на фосфор и калций, които са необходими за формиране на костната тъкан. Витамините от група В и омега-3 МК спомагат за провеждане на нервните импулси по нервните влакна и регулират обмяната на веществата. Витамин С е фактор за създаване на колагена и формиране на костната тъкан. В съчетание с витамините А , Е и микроелементите цинк и селен, той възпрепятства разрушителното действие на свободните радикали. Магнезият нормализира дейността на мускулните влакна, а желязото в състава на хемоглобина осигурява кислорода. МСМ, глюкозаминът и хондроитин сулфатът регенерират дисковете, а водата и хиалуроновата киселина осигуряват смазващата (синувиалната) течност.
Притежавайки тази информация, възможно е в тежките случаи да не излекуваме болния, но значително да облекчим неговото състояние; да възстановим работоспособността му, да му осигурим живот без болка и ограничена подвижност, да му дадем радостта да се чувства здрав. Помнете, че всичко зависи от вашия начин на живот и вашето отношение към вашето здраве. 
Медиците смятат, че ако човечеството се избави от остеохондрозата на гръбначния стълб, то хората биха живели 20 - 30 год. повече. По данни на статистиката, от 1000 болни с остеохондроза , 30 са на болнично лечение, а от тях 5 - на оперативно лечение.