Аlое Vеrа
Алое Вера е растение, което се отнася към семейството на лилиите, към което се числи и чесънът. И двете растения притежават лечебни и хранителни свойства.
Алое Вера се споменава още в Библията и в древните Египетски йероглифи. Александър Велики го използвал по време на походите си за завладяване на чужди земи, като единственото средство за лечение на контузии и рани.
Днес Алое Вера се преоткрива наново, като се подлага на по-сериозни изследвания, включваши лабораторни анализи и контролни клинични тестове, които потвърждават лечебните му свойства.
От съществуващите над 200 вида Алое Вера, с най-много хранителни и терапевтични свойства е Аlое Vега Barbadensis. За подобни свойства можем да говорим, когато растението достигне възраст 2-3 години.
Гелът от Алое Вера се получава от вътрешността на листата, на които най-напред се отстранява външната обвивка (кората). Той представлява пихтиеста лепкава маса, подобна на желе, притежаваща огромни терапевтични свойства.
Този чудотворен гел не бива да се излага на въздействието на външни фактори за повече от 2 часа, тъй като лесно се окислява и губи част от терапевтичните си свойства. Затова гелът се подлага на процес на стабилизация или замразяване, за да се неутрализират нежеланите последици от окисляването.
Лабораториите на института Линус Паулинг за наука и медицина в Пало Алто, Калифорния, Международният Съвет по Алое и Университетът в Оклахома имат съществен принос в изследването на това растение.
Кои са всъщност свойствата, които правят това растение такъв чудотворен природен продукт за здраве и красота?
Dr. Greg Henderson, Director of a Nationalist Clinic in the State of California, Michael T. Murray N.D., Guillermo Pelly N.D., Dr. Jeffrey Bland с помощта на лабораторни тестове доказват следните свойства:
Основни характеристики на Алое Вера или Савила:
1. Болкоуспокояващо действие
Алое Вера намалява болката, когато се приложи върху засегнатото място. За разлика от другите съществуващи продукти, Алое Вера има способността да прониква дълбоко в кожата, да блокира болката и облекчава възпаленията, благодарение на активните си съставки.
2. Противовъзпалително и противоалергично действие
Алоето действа по начин, подобен на този на стероидите, например кортизона, но без вредни странични ефекти.
Това се дължи на някои от съставките му, най-важните от които са Glukoproteins, които възпрепятстват и разрушават Bradykinin, основният причинител на болката и възпаленията, а също и Anthraquinones и Salicyllates, които се съдържат и в аспирина.
Алоето е много полезно за лечение на кожни охлузвания и изгаряния, тъй като съдържа magnesium lactate, една субстанция, която потиска хистаминовите реакции с помощта на имунната система, в отговор на различните дразнители. Поради това, можете да изпозвате Алоето във всички сучаи на възпаления, като Бурсит, Артрит или дори при ухапвания от насекоми. За по-добър резултат напоете памук със Алое, поставете го върху кожата и го покрийте, за да предотвратите изпаряването му.
Алоето не съдържа кортизон, но затова пък съдържа ензими и други съставки, които действат изкючително добре за облекчаване на възпаленията във засегнатите места.
3. Лечебно действие
Алое Вера съдържа минералите калций, калий и цинк, както и витамините С и Е. Минералите допринасят за образуването на мрежа от растителни влакна, които улавят червените кръвни телца, като по този начин ускоряват лечебния процес. Калцият е особено важен елемент за правилното функциониране на нервната система и за мускулите. Той е мощен катализатор на всеки лечебен процес."
4. Дерматологично действие
Това действие се състои в отстраняване на увредената кожа, заменяйки я с нови кожни клетки. Позволява на кръвта да се движи свободно във вените и артериите и така ги почиства от кръвни съсиреци.
1. Антибиотично действие
а) Антимикробна дейност
Доказано е, че Алоето спира деструктивната дейност на много бактерии, например Salmonella и Staphylococcus, които произвеждат гной, бори се и с Echirechia coli, Streptococcus faicalis, а е много ефикасно средство и срещу гъбичката Candida Albicans.
Алоето унищожава бактериите и предпазва от инфекции, когато се приложи върху засегнатото място в концентрация по-голяма от 75%.
б) Антивирусна дейност
В концентрация над 75% Алоето унищожава вирусите. Особено ефикасно е в борбата със един вид вагинален вирус – tricomona чрез Acemannan (acetil - manosa). Тази субстания е много ефективна в борбата срещу някои вируси.
Тя помага за лечение на Левкемия и Фибросаркома у животните, а освен това подпомага и борбата срещу вируса на СПИН.
в) Антимикотична дейност.
Приложено директно върху гъбичките Алоето действа като фунгицид (средство за унищожаване на гъбички).
6. Регенератор на клетките
Алоето съдържа един хормон, който ускорява образуването на нови клетки, като в същото време отстранява мъртвите.
Поради наличието на калций в Алоето, който регулира количеството течност в клетките, се поддържа вътрешното и външно равновесие, при което се изграждат нови клетки във всички телесни тъкани.
Рак на кожата: Алоето ще бъде оръжието за борба със рака на кожата в бъдеще, според Dr. Faith Strickland of M.D.Anderson Canser Center at The University of Texas. Той твърди, че Алоето помага за презпазване от увреждане на имунната система на кожата.
Алоето съдържа 17 аминокиселини, необходими на човешкия организъм за образуване на протеини и тъкани (протеините представляват системи, съставени откомбинацията на различни аминокиселини). Освен това Алоето съдържа и минералите калций, фосфор, мед, желязо, манган, калий и натрий, необходими за правилната обмяна на веществата и работата на клетките.
7. Осигурява енергия.
Алоето допринася за добра обмяна на веществата, което всъщност означава осигуряване на енергията, от която се нуждае тялото. Витамин С, който се съдържа в Алоето стимулира и подобрява кръвообращението, а по този начин и правилното функциониране на сърдечно-съдовата система.
Витамин С не се произвежда от организма и трябва да ее внася отвън, тъй като е много важен за укрепването на имунната система, за кръвообращението и храносмилателната система и играе важна роля за предпазване от редица заболявания, които ще бъдат дискутирани по-нататък в тази книга.
8. Регулиране на храносмилането.
Алоето съдържа голям брой ензими. Някои ензими се произвеждат от тялото (панкреаса), а други трябва да се набавят отвън. Ролята на ензимите в процеса на храносмилане се състои в превръщането на протеините в аминокиселини, въглехидратите в захари (гликоза), а мазнините в мастни киселини. Така преработени, тези съставки се абсорбират от червата и преминават в системата на кръвообращението.
Една от съставките на Алоето, алоин, която се извлича от кората на листото, се използва като лаксатив (разхлабително средство). При стомашно-чревни проблеми Алоето забавя изпразването на стомаха и пречи на отделянето на прекалено голямо количество hydrochloric acid (солна киселина) и на ензима пепсин. 
9. Детоксикация
Детоксикаиия + елиминиране + регенерация + асимилация 
Алоето подобрява състоянието и стимулира черния дроб и бъбреците, основните органи за детоксикация на организма, благодарение на съдържащия се в него калий.
В началото Алоето може да предизвика лека диария, защото става вътрешно почистване на червата от бактерии и от хранителни остатъци, залепнали по гънките на червата или във дванадесетопръстника.
10. Хидратиране на кожата
Алоето прониква в дълбочина и възстановява загубените течности, регенерира увредените тъкани отвътре навън при всякакъв вид изгаряния, включително слънчеви.
11. Хранителни свойства
Алоето съдържа 17 от общо 20 аминокиселини, от които организмът се нуждае за образуването на клетките и на тъканите, както и ензими, необходими за разграждането на въглехидратите, мазнините и протеините в стомаха и червата.
Алоето съдържа и голям брой витамини: В1, В5, В6, В12, А и С, а както вече споменахме и минералите: калций, фосфор, мед, желязо, манган, калий и натрий.
12. Природен чистач (съдържа сапонини)
Алоето е природен чистач благодарение на сапонините, които съдържа (сапунени съставки с антисептични свойства).
От друга страна, поради наличието на белтъчни ензими, то отстранява мъртвите тъкани, като по този начин почиства раните.
13. Бори се с възпаленията
Елиминира паренето и сърбежа (полезно при ухапвания, обриви и т.н.)
14. Разширява кръвоносните съдове.
Алоето разширява капилярите, като по този начин усилва притока на кръв.
15. Великолепно средство за транспортиране
Благодарение на лигнините, които се съдържат в него, Алоето прониква в дълбочина и е чудесно средство за транспортиране на останалите лековити съставки.
Точно затова то присъства във стотици лечебни и козметични продукти. Ето няколко примера:
В комбинация със евкалипт и жожоба прониква до 3-ия слой на кожата (стига до мускулите) като облекчава болката.
Смесено с Пчелен прополис, Алоето се използва за направата на кремове срещу кожни инфекции.
Заедно с масло от кокосов орех представлява великолепно средство за предпазване от вредното въздействие на слънчевите лъчи.
16. Алое Вера (barbadensis) няма странични ефекти
17. Алое Вера в стоматологията
Д-р Тимъти Муур от Университета в Оклахома използвал Алое в практиката си, при което получил фантастични резултати. Пастата за зъби с Алое помага при кървящи венци и гингивит и срещу гниене на зъбите, като в същото време предпазва и зъбния емайл. Алоето, смесено с жожоба, се използва при напукани устни.
18. Алоето в грижите за красотата
Известно е, че Нефертити и Клеопатра използвали Алое, за да бъдат по-красиви. Днес Алоето намира приложение като една от най-важните съставки на продуктите за красота. Почистването на лицето е много важно, за да бъде кожата ви мека и еластична, тъй като точно тази част от тялото е изложена най-вече на вредните влияния на външни фактори като: вятър, прах и слънчева светлина, които допринасят кожата да загуби голяма част от младежките си белези.
Съставките на Алоето: lignin (целулоза) и polysaccharide (въглехидрати) проникват през трите слоя на кожата: епидермис, дермис и хиподермис, като ги почистват от бактерии и мазнини, които запушват порите. Природните хранителни съставки, като минерали, витамини, 17-те аминокиселини и ензими, стимулират производството на нови клетки.
Ако епидермисът не се освободи от мъртвите кожни клетки и от мазнините, порите ще се запушат, а потните жлези няма да функционират правилно, при което в кожата започват да се развиват инфекции.
Благодарение на способността си да регенерира, лекува, тонизира и да прониква в дълбочина, Алоето се използва при направата на овлажняващи кремове, нощни кремове, маски, шампоани, тонизиращи кремове и кремове за почистване на кожата и др., както и на лосиони за предпазване от слънчевите лъчи.
Алоето се използва и в кремовете срещу болки в мускулите, ревматични болки и схващания.
Под формата на желатин (желе) се използва за борба със акнето. Алоето лесно се комбинира и с много други природни и домакински продукти, като шампоани и почистващи препарати.
Списък на основните заболявания и неразположения, от които растението Алое ни помага да се предпазим, контролираме и/или лекуваме.
Акне
Язва на стомаха и храносмилателните органи 
Високо кръвно налягане
Главоболие
Гъбички 
Безсъние 
Възпаление 
Запек 
Колит 
Дизентерия
Проблеми с храносмилането 
Следи (белези) от облъчване с рентгенови лъчи 
Лошо кръвообращение
Кожни инфекции 
Хронична хрема 
Анемия 
Ревматизъм 
Съсиреци
Туберкулоза
Болки в мускулите
Дерматит
Изгаряния
Обриви
Мултиплена склероза
Разширени вени
Артрит
Рак на стомаха и на дебелото черво
Възпаление на червата
Себорея и Алопеция
Освен това Алое Вера:
Прониква дълбоко в кожата
Регенерира клетките
Отстранява мъртвите кожни клетки (Дерматологично действие)
Действа като антибиотик
Дава енергия
Подпомага храностмилането 
-Детоксицира
Хидратира кожата
Хранителни свойства
Козметични свойства
Химичен състав и хранителни вещества в Алое Вера
-Полизахариди: Cellulose, glucose, L-rhamnose, aldopentose, galactosse, xylose, arainose, acetylated mannose (Acemannan)
Ацемананът се ползва с огромно внимание от страна на изследователите, като великолепна антивирусна субстанция, както и за усилване на имунната система. Най-новите изследвания се посвещават на борбата с вируса на СПИН.
Простагландини и мастни киселини: Gamma linolenic acid. Простагландините помагат за намаляване на отоци,
при алергии и ускоряват лечебните процеси.
Ензими: Oxidase, amylase, catalase, lipase, alkalin phosphatase.
Антракнини: Аloin, barbalion, isobarbaloin, anthranol, aloetic acid, anthracene, ester of cinnamic acid, chrisophanoic acid, ethereal oil, resistannol, emodin, aloe-emodin.
Аминокиселини, витамини и минерали
Аминокиселини:
Есенциални: Lysine, Isoleucine, Phenilalanine, Valine, Leucine, Methionine, Tryptophan, Threonine.
Неесенииални: Aspartic acid, Glutamic acid, Alanine, Proline, Histidine, Serine, Glicine, Arginine, Tyrosine.
Витамини: А, С, В1, В5, В6, В12.
Минерали: Калций, Фосфор, Мед, Желязо, Магнезий, Манган, Калий, Натрий, Титан, Цинк, Йод, Сяра, Никел, Бор.
АЛОЕ ВЕРА
1. Ускорява процеса на детоксикация.
2. Подобрява асимилацията (усвояването).
3. Подобрява храненето.
4. Усилва клетъчната регенерация.
5. Повишава енергийното ниво.
Алоето подобрява качеството на живот!

 
 
 

Алое Вера – енергийна храна на новото хилядолетие
Днес хората все повече осъзнават колко важно е здравето им. Те поемат отговорност за собственото си здраве и започват да гледат на храната като на лекарство, стараят се да търсят оптималната храна, която да поддържа здравето и доброто им самочувствие. В тази връзка се появяват нови научни доказателства за терапевтичните свойства на Алое Вера, познати на човечеството от векове, и то се превръща в енергийната храна на новото хилядолетие. За това свидетелства и самият пазар – от няколко години бизнесът с хранителни добавки се развива значително по-добре от останалия пазар.
Според Международния научен съвет за алое (МНСА) световните продажби на продукти от алое възлизат на 110 милиарда долара годишно. Но от тези продажби едва 6 милиарда долара са от продукти с алое, чието съдържание и качество са одобрени от МНСА. “Ако всички продукти, в които се твърди, че има алое, съдържаха поне 15% от препоръчителното количество, в света нямаше да е останало нито едно растение”, съобщи наскоро говорителят на МНСА.
По-голямата част от продаваните по магазините продукти съдържат силно разредено и неправилно преработено алое, което не оказва почти никакъв ефект. Ако алоето не се преработи 6 до 8 часа след откъсването на листото от растението, то бързо губи своята ефикасност. МНСА прави изследвания, с които лесно и бързо установява какво количество алое е използвано в даден продукт и дали то е преработено правилно. Ето защо експертите силно препоръчват на хората, които искат качествено алое, да търсят печата на МНСА върху опаковката.
Според д-р Тимъти Мур, стоматолог-хирург, който използва алое в практиката си от 1982 г., “Чистотата, качеството и стабилността на алоето от ФЛП са несравними. Именно затова то действа толкова добре”.
Гелът от Алое Вера съдържа 200 активни съставки – витамини, минерали, аминокиселини, ензими и полизахариди, които подобряват усвояването на полезни елементи от организма.
“Човешкото тяло произвежда по 24 милиона клетки дневно. Когато им предоставим подходящите хранителни елементи, необходими за оптимално развитие, ние подобряваме обмяната на веществата, изгарянето на токсините и чувстваме нов прилив на енергия”, споделя д-р Грег Хендерсън, който използва алое в практиката си от 21 години. “Открил съм толкова разнообразни приложения на алоето. Струва ми се, че колкото по-дълго се използва то, толкова по-добри са резултатите.”
Д-р Хендерсън споделя, че според изследванията алоето се усвоява лесно от организма, има силни противовъзпалителни свойства, прониква бързо и в дълбочина в кожата, овлажнява я и ускорява възстановяването както вътрешно, така и външно. Доказано е също така, че алоето подобрява кръвообращението и стимулира имунната система. 
“Хората трябва да осъзнаят, че лечението се извършва от самия организъм, а не от лекарствата”, споделя д-р Хендерсън. “Организмът има нужда от стимул, за да активира нормални свои функции, които лекуват и възстановяват.”
Изследванията също показват, че алоето идеално се комбинира с толкова много други съставки, използвани за производството на напитки, шампоани, кремове. То действа като катализатор и пренася другите вещества до това място в организма, което най-много се нуждае от тях.
Нека прегледаме някои от основните групи полезни елементи, съдържащи се в гела от алое, за да опознаем малко по-добре растението-чудо. 
Лигнин
Целулозно вещество, което дава на алоето невероятните му свойства на дълбоко проникване в кожата.
Сапонини
Естествени производни на сапуна със силно антимикробно действие. Ефективно се справят с бактерии, гъбички и дрожди, като тези от рода Candida. Съставляват 2,91% от гела от Алое Вера и са открити през 1951 г. от Уасицки и Хьоне. Сапонините са глюкозиди с почистващи и антисептични свойства. Идеални агенти за образуване на естествена пяна при козметични продукти като например шампоани.
Антрахинони
Традиционно антрахиноните се считат за лаксативи (разслабителни), но много специалисти смятат, че те притежават и други полезни свойства. До известна степен те все още са загадка за науката. Съществуват доказателства, че антрахиноните имат болкоуспокояващи качества, а в началото на 50-те години на 20 век Д’Амико и Бенине откриват, че са ценни бактерицидни агенти, притежаващи много от свойствата на антибиотиците, но без тяхната токсичност. Тези вещества имат и антивирусно действие, открито от Лоренцети и потвърдено от Симс и Цимерман. Ето по-важните антрахинони, съдържащи се в гела от алое, и действието им:
1. Алоин – пречистващо
2. Барбалоин – антибиотично и пречистващо
3. Изобарбалоин – аналгетично и антибиотично
4. Антранол
5. Антрацен
6. Йоетична киселина – антибиотично
7. Алоев емодин – бактерицидно и разслабително
8. Канелена киселина – антимикробно и антигъбично
9. Естер на канелената киселина – аналгетично и анестетично
10. Етерно масло – успокояващо
11. Хризофанична киселина – антигъбично
12. Алое улцин – възпира стомашната секреция
13. Резистанол
Витамини
Това са вещества, необходими за доброто здраве. Витамините са изключително полезни и подпомагат възстановяването на клетките, тъканите и растежа. Разнообразието от витамини, съдържащи се в алоето, е голямо. В гела от алое се съдържат и някои подобни на витамините съединения, които също са от значение за нашето здраве. Такива са холинът, който някои учени причисляват към групата на В витамините и фолиевата киселина, известна и като витамин В9. Ето по-важните витамини и полезните им свойства за здравето:
1. Витамин А (бета каротин) – антиоксидант, заздравява кожата, очите, лигавиците, имунната и дихателната система. Предпазва от инфекции и от появата на бръчки.
2. Витамин В1 (тиамин) – успокоява нервите, действа добре на сърдечносъдовата система и мускулите. Подпомага храносмилането и мисловната концентрация.
3. Витамин В2 (рибофлавин) – засилва съпротивителните сили на организма, подобрява зрението и спомага за растежа. Важен за здрава коса и нокти.
4. Витамин В3 (ниацин) – играе роля за метаболизма на въглехидратите, мазнините и протеините, за доброто кръвообращение, здравето на кожата и функционирането на нервната система. 
5. Витамин В6 (пиридоксин) – играе роля при образуването на кръвни телца, засилва зрението, заздравява косата, подпомага имунната система и растежа на нови клетки. Необходим е за балансиране на хормоналните промени при жените. Може да помогне за предотвратяване появата на пърхот, екзема и псориазис.
6. Витамин В12 (цианкобаламин) – необходим е за производството на червени кръвни телца, стимулира апетита, незаменим за клетъчния обмен и нормалното кръвообразуване. Ускорява мисловните процеси, предпазва от алергии.
7. Витамин С (аскорбинова киселина) – антиоксидант, заздравява съединителната тъкан (кожа, коса, стени на капиляри и др.) и костите, зарежда с енергия, засилва имунната система. Свързва се с предпазването от дегенеративни изменения като катаракти, сърдечносъдови заболявания и някои форми на рак.
8. Витамин Е (токоферол) – силен антиоксидант, регенерира кожата, засилва имунната система, стимулира сърдечносъдовата и нервната система.
9. Холин – подпомага контролирането на теглото и нивото на холестерола, поддържа клетъчните мембрани здрави, поддържа нервната система, засилва паметта. 
10. Фолиева киселина (витамин В9) – необходима за развитието на кръвните клетки, за синтеза на ДНК и РНК, за растежа на клетките, производството на енергия и образуването на аминокиселини. Дефицитът й води до анемия. Играе ключова роля за развитието на нервната система на зародиша.
Минерали
Човешкият организъм се нуждае от съвсем малки количества минерали, но въпреки това те са от особена важност за правилното му функциониране. Алое Вера съдържа много от полезните за здравето минерали в количества най-подходящи за нашето тяло: калций, манган, натрий, мед, магнезий, цинк, желязо, калий, хром и др.
Моно и полизахариди
Алое Вера съдържа монозахариди като глюкоза и фруктоза, както и важни полизахариди. Сред тях са дълговерижни полизахариди, които укрепват имунната система. Някои от моно и полизахаридите са алдонентоза, целулоза и маноза. Счита се, че различни съставки на тези съединения помагат при артрит, високо налягане и лошо храносмилане, както и намаляват холестерола, подобряват функционирането на черния дроб и подпомагат заздравяването на костите, като стимулират усвояването на калция и фосфатите.
Аминокиселини
Човешкият организъм се нуждае от 22 аминокиселини за изграждане на протеините. Алое Вера предлага 20 от тях. Но още по-същественото е, че то съдържа седем от осемте незаменими аминокиселини, които организмът не произвежда сам: изолюцин, люцин, лизин, метионин, фениаланин, треонин и валин.
Ензими
Ензимите са органични катализатори, които по своята същност представляват протеини. На тях до голяма степен се дължат свойствата на алоето да подпомага храносмилането. Те участват в разграждането на храната и способстват за пълноценното й усвояване от организма. Ето някои от тях: амилаза, брадикиназа (стимулира имунната система), каталаза (предотвратява натрупване на вода в организма), целулаза (отговаря за разграждането на целулозата), фосфо-креатин (мускулен ензим), липаза (участва в храносмилането), протеаза (хидролизира протеините).
Растителни стероли
Естествени стероиди с противовъзпалителни качества. Сред тях са лупеол (антисептик и аналгетик), кампестерол и холестерол. Нека холестеролът не ви стряска. Това не е онзи “лош” холестерол, от който толкова бягаме. Всъщност е добре да знаем, че и двата вида холестерол – “добрият” и “лошият”, отговарят за състоянието на нашите кръвоносни съдове. “Лошият” холестерол причинява мастни натрупвания по стените им, а наличието на “добрия” намалява рисковете от стеснения и запушвания. С други думи, холестеролът в гела от алое подпомага изчистването на стените на кръвоносните съдове от този, приеман с храни от животински произход.
Синергия
Дори това подробно обяснение на действието на отделните съставки на Алое Вера не може да обоснове изцяло неговото толкова разностранно благотворно действие върху човешкия организъм. Тайната се крие в процес, известен на науката като синергия. Синегрия се наблюдава, когато съберем два или повече елемента и в резултат получим ефект по-голям от сбора на отделните им ефекти. Различните полезни съставки на гела от алое взаимно засилват действието си и уникалното им съчетание превръща Алое Вера в енергийна храна на новото хилядолетие.

 
 
 

Свойства и секрети на Алоето

1.Алоето има свойството дълбоко да прониква в кожата. То прониква 4 пъти по-бързо отколкото водата.
2.Прониквайки дълбоко в кожата,Алоето пренася като транспортно средство,всички витамини,минерали,аминокиселини,които то съдържа, както и другите компоненти ,които ФЛП добавя в своите продукти. В състава на алоето има и естествен овлажнител-хиалуронова киселина.
3. Алоето ускорява регенерацията на кожата,като същевременно я подмладява.. Това е защото то се явява природен биостимулатор и биокатализатор. А единствения секрет на вечната младост-това е действителната регенерация на тъканите. Природата на това въздействие все още не е известна докрай,но е факт,че Алоето неимоверно бързо регенерира клетките особено при зарастващи рани,така че организма не може да успее да направи белег. При възстановяване от изгаряния и зарастване на рани това е изключителен пример за регенериращите свойства на Алоето.
4.Алоето много добре почиства кожата от всички остатъци от отмиращи клетки и люспици.
5. След почистването на мъртвите клетки на епидермиса,аминокиселините се включват като строителен материал при изграждането на новите клетки на кожата.
6. Алоето-това е прекрасен натурален овлажнител. Главната причина за стареенето на кожата е загубата на влага. За поддържането младостта на кожата е необходимо постоянното и овлажняване.Алое Вера регулярно въздейства на собствената система за овлажняване на кожата и освен това предпазва хидролипидния и слой.
7.Алое възстановява рН на кожата и за сметка на адаптогенните си свойства регулира мастната секреция,т.е. нормализира както мазната така и сухата кожа.
8. За сметка на ферментационната активност на алоето произлиза и натуралната стимулация на кожата,стимулация на всички метаболитни процеси.
9. Алое прочиства кожата от токсини и повишава локалния имунитет.
10. Алое стяга порите и обвива със защитен слой кожата,като ликвидира болестотворните бактерии и препятства развитието на инфекции.
11.Алое способства образуването на колаген в кожата.
12. Алоето предпазва кожата от облъчване и поглъща ултравиолетовите лъчи.

В заключение искам да кажа ,че за кожата трябва да се грижим независимо от възрастта. Никога не забравяйте ,че най- добрите козметични средства се състоят от натурални съставки,при това най-добрите транспортиращи средства са също натурални и разбира се от растителен произход. Алое Вера-това е уникат в козметиката,а и не само там.

СЪЩНОСТТА НА АЛОЕ ВЕРА
Как действа и свидетелства за това
Д-р Питьр Атертън

АЛОЕ В БЪДЕЩЕТО
Алое Вера отдавна е заело видно място в медицинския фолклор на различни култури. В малки дози са го ползвали като тоник с общо предназначение, а в по-големи като пургатив. Използвали са го и за лечение на стомаха, за прочистване на стомашни паразити и глисти. Носи му се славата на инсектицид и антисептик, но най-вече, като начин за лечение на разранена, изгорена, инфектирана, разкъсана и общо увредена кожа, независимо дали поради вътрешни или външни причини.
Използването на Алое Вера в козметиката бързо нараства. Но защо то не се предписва по-често от лекарите? Може би не знаят за него, и ако това е причината, надявам се тази книга донякъде да събуди интереса и допринесе за извършването на по нататъшни изследвания от мои колеги.
Главната причина трябва да се търси в липсата на сигурни доказателства, т.е. факти, които да са приемливи за болшинството практикуващи лекари, лични лекари или специалисти рандомизирано, двойно сляпо клинично проучване. Този род клинични изследвания определено са начина за преценка дали даден нов метод на лечение е действително ефективен и е по-добър от досега известните. Той изисква избраните пациенти да бъдат разделени на две групи. Едната група получава лекарство без определен лечебен ефект или друга форма на лечение, докато другата група се лекува по тествания метод. От особено значение е нито пациентът, нито лекуващият лекар да не знаят кой метод се прилага, за да се избегне личното отношение. Едва след приключване на експеримента се разкриват различните методи на лечение и се анализират резултатите.
Доскоро документираните експерименти, за съжаление, не бяха с качество и точност, които да могат да убедят скептично настроените, научно ориентирани лекари, особено при съвременната, основаваща се на доказателства, медицина. Обилната анекдотична информация като цяло се пренебрегва от практикуващите лекари, но някои все пак са опитвали лечение с алое. Познавам няколко души в държавното здравеопазване и в частния сектор, които вече редовно използват алое в практиката си. Един малък, но важен експеримент беше проведен през 1985 г. от д-р Джефри Бланд, диетолог в Научно-медицинския институт Линъс Поулинг в Калифорния. Той изучавал ефекта на Алое Вера върху функционирането на стомаха и червата при здравите хора, като привлякъл за експеримента десет души доброволци, по пет от двата пола. Те не променили нищо в начина си на живот, но започнали на пият по 50-60 ml сок от Алое Вера три пъти на ден, в продължение на седем поредни дни.
Преди началото на експеримента, участниците постили една нощ, за да може да се измери основното им ниво на стомашна секреция с чувствителна на рН (нивото на киселинност) капсула. След като рН в стомаха им било измерено, били взети и проби от сутрешните изпражнения и урина. Предметът на експеримента бил да се определи, дали алоето действа по някакъв начин на тези две функции. Д-р Бланд изследвал уринарния индикан, който отразява преобразуването от стомашните бактерии на аминокиселината триптофан, а оттам и подобряването на смилането и абсорбирането на протеините, след прилагането на Алое Вера. Той също така измерил специфичното тегло на изпражненията, стомашното рН и активност на червата.
Той установил, че нивата на уринарния индикан след едноседмично приемане на алое се понижили, което предполага усилване на смилаемостта и абсорбирането на протеините. Специфичното тегло на изпражненията също намаляло, като те се придвижвали по-бързо през червата и двете индикации за наличието на повече вода в изпражненията. Нямало случаи на диария. Установил още, че рН се нормализирало или стабилизирало, което означава че Алое Вера действа като алкализиращ агент.
Той коментира, че Алое Вера е спомогнало за нормализиране на бактериалните култури в изпражненията на шестимата от изследваните, четирима от които преди това имали повишени нива на ферментите в червата.
За откритията си Джефри Бланд казва:
Поносимостта на обектите към сока от Алое Вера беше общо много добра. Един се оплака от газове, а друг от бързо преминаваща стомашна болка, която намаляваше в течение на седмицата. Останалите осем бяха асимптоматични, без диария, гадене, подуване на червата или други оплаквания. Четирима от обектите отбелязаха подобрена регулярност на вътрешностите, с по-добър стомашно-чревен комфорт след ядене. Трима посочиха, че чувстват прилив на енергия и добро самочувствие, макар че не може да се потвърди количествено.
Трябва да се отбележи, че, тъй като Администрацията за храните и лекарствата приема Алое Вера за храна, за гела в САЩ говорят като за сок.
Макар че обхватът на този експеримент е прекалено малък, за да се окаже от значение, струва ми се че той разкрива, при един полуконтролиран метод, резултатите, за които постоянно се говори анекдотично, и засилва необходимостта от по-нататъшни и по-мащабни изследвания в тази сфера.
Най-важните опити, публикувани напоследък, са от Т. Сайд и съавтори един с псориазис, в Журнала за тропическа медицина и международно здравеопазване, а другият при генитален херпес, в Журнала за дерматологично лечение.
И двата експеримента отговарят на изискванията за рандомизирано, двойно сляпо и контролирано проучване и показват впечатляващи резултати. Постигната е степен на излекуване с алое от 83% при псориазиса, срещу 6% в контролната група. При херпеса излекуваните са 66.7%, срещу 6.7% контролни. За да се установи безспорната валидност на тези резултати, те трябва да бъдат потвърдени от други изследователи на други места по света.

Проф. Едзарт Ернст, Директор на Центъра за комплементарни здравни изследвания при Ексетърския Университет, с когото съм водил разговори, също смята че алоето трябва да се изследва формално. Но, за съжаление, клиничните изпитания са скъпи, а са нужни също така и посветени специалисти, които да ги проведат. Ако някоя фармацевтична компания реши, че от алоето могат да се направят пари, то субсидии ще се намерят, но за тях това е безсмислено, защото никога не биха получили патент!
И все пак аз предричам розово бъдеще на Алое Вера, защото обществото определено върви към естествените начини за лечение и професионалните медици започват да разбират това, и бавно да се адаптират.
Комплементарната медицина безспорно е във възход. Във Великобритания 15% от извънболничните консултации сега се извършават от комплементарни терапевти, чийто брой скочи от 2 900 през 1981 г. до над 60 000 при последното преброяване. А Великобритания изостава от повечето европейски страни и Съединените щати, където посещенията при комплементарни терапевти надхвърлят тези при конвенционалните лекари. Напоследък Бритиш медикъл джърнъл, официалният орган на Британската медицинска асоциация, публикува серия от статии за тази промяна към комплементарната медицина, в които е дадена една много интересна статистика:
Пазарна разбивка на основните категории лекарства, отпускани без рецепта:
За болка
196.4 m
(1 6.7%)
За кожата
143.5 m
(1 1.3%)
За настинка
93.9 m
(7.4%)
За кашлица
68.1 m
(5.4%)
За болно гърло
72.7 m
(5.7%)
За стомах
73.9 m
(5.8%)
Общо:
1268.5 m

Ежедневни болежки, които хората лекуват сами, вместо да ходят на лекар:
Болести
% от хората, които го правят болест(п=2000)
Главоболие
80
Гъбички на краката
79
Пърхут 
73
Пироза
62
Мигрена
62
Менструални болки
61
Простудни
60
Кашлица
56
Устни рани
51
Киселини в стомаха
50
Статията завършва с коментар, от който лекарите могат да си направят два извода.
Ако обхватът на самолечението се разшири, както се предвижда, лекарите, фармацевтите и другите специалисти в здравеопазването ще трябва да отговорят по един по-активен и конструктивен начин, в сравнение с досегашното си поведение. (BMJ Vol.312, 30/3/1996). Окуражен съм от интереса, проявен от университетските факултети в Оксфорд по дерматология и по гастроентерология. Изглежда там има сериозни шансове за провеждане на истински експерименти с венозни язви на краката и Синдрома на раздразнените черва (1В5) в близко бъдеще. Следете за следващото издание!
Епонимът на Алое Вера Лечебно растение е подходящ и ние не трябва да забравяме никога влиянието, което фолклорът е оказал върху развитието на медицината през вековете, както и растенията, от които са получени по-късно чрез изолиране най-; силните лекарства опиум от мака, дигиталис от напръстника, ерготин от ръжта и аспирин от върбовата кора, ако споменем само някои от тях.
В нежната кожа на това малко растение\ има отрова и лечебна сила
Ромео и Жулиета
Всъщност, 121 от предписваните с рецепта лекарства произхождат от растения, извлечени са от 95 различни растения.
88% от хората в развиващите се страни разчитат на екстракти от растения за своето основно лечение. В Африка, където пандемията СПИН е най-агресивна и откъдето произхожда Алое Вера, благотворителната организация Gifts of health (Глобална инициатива за традиционни системи на здравеопазване) подготвя проект за развитие на алоето и обучаване на хората как да го използват, освен всички друго и за лекуване на генитален херпес. Доказан е ефектът му срещу този вирус, чиито поражения често отварят вратите пред нахлуването на НIV вируса, така с намаляване на пораженията на гениталния херпес могат да се ограничат случаите на СПИН.
Повечето растителни видове могат да се открият във влажните джунгли, от които 400 000 хектара, с територията на Шотландия, изчезват всяка седмица, така че към 2000-та година, 10% от 250 000 растителни вида на планетата могат да изчезнат.
Ще оставя на Вас да разсъждавате върху този факт, като Ви предлагам още два цитата:

“Докторът на бъдещето няма да раздава лекарства, а ще подтиква пациентите си към грижа за своето тяло, към правилна диета, ще ги учи какви са причините за болестите и как да се предпазват от тях.”
Томас Алба Едисон
1847-1931
Американски изобретател

“...и преди всичко, не вреди”
Хипократ

10 те причини да пием алое на д-р Питър Атертън (бр. 76 май 2008г.) 
Представете си, че разрязвате лист на алое и изпивате гела директно от вътрешността. Най-известният продукт на Форевър – гелът от алое вера, е възможно най-близък до натуралното съдържание на листата на растението. Първата по рода си получила одобрителния печат на Международния научен съвет за алое, тази здравословна напитка съчетава течност с растителна пулпа и запазва всички полезни свойства
на древното алое.

10. Въздействие върху червата. Алое вера има чудесен ефект върху функцията на червата, който гарантира, че чревното съдържимо преминава през тях спокойно и ефективно. Гелът често елиминира неприятните колики.

9. Подпомага здравословното храносмилане. Здравият стомашно-чревен тракт означава, че полезните хранителни вещества от храната се усвояват пълноценно в кръвообращението. Има ясни клинични резултати, че пиенето на гел от алое вера подобрява абсорбирането на полезните съставки и особено на протеините. Аз самият предполагам, че редица други вещества се усвояват много по-добре под влияние на алоето.

8. Въздействие върху чревната флора. Алое вера естествено балансира организма в много отношения и това негово въздействие е най-изявено в червата, където има свойството да регулира различните бактерии, които ги обитават. Например, ако в чревната флора на човек преобладават дрождите, приемът на гел от алое може да регулира количеството им. Същото може да се каже и за вредните бактерии, които могат да се заселят в червата при определени обстоятелства.

7. Въздействие върху кожата. Когато бъдат произведени дълбоко в епидермиса, кожните клетки са доста големи и жизнени, но докато стигнат до повърхността след 21-28 дни (при нормална кожа), те вече са бледо подобие на себе си, защото са се превърнали в тънички кератинови люспици, които накрая падат. Гелът от алое предоставя важни хранителни съставки за подхранване на клетките в основата на кожата и така тя е здрава и може да изпълнява жизненоважната си функция по-ефективно, а и да изглежда много по-добре!

6. Подобрява дейността на фибробластите. Фибробластите представляват специализирани клетки в кожата, които произвеждат фибри като колаген и еластин. От тези фибри зависи структурата на кожата, те я правят еластична и гладка.

5. Антивирусно действие. В клеевия слой на листото алое, който обгражда вътрешния гел, откриваме дълговерижен полизахарид. Той има свойството да подпомага защитата на организма от атаки на различни вируси – от обикновена настинка, до сериозни вируси.
4. Противовъзпалителен и обезболяващ ефект. Сред съставките на алое вера са открити няколко с естествено противовъзпалително и обезболяващо действие. Хората, които приемат гела редовно, често откриват, че различни възпаления в тялото им се повлияват благоприятно.

3. Полезен източник на минерали. Сред минералите, които откриваме в алоето са калций, натрий, калий, желязо, хром, магнезий, манган, мед и цинк. Растението ги съдържа, защото обикновено расте в почви, богати на минерали и корените му ги абсорбират. В листата му те са достъпни за нас в лесно усвоима форма.

2. Полезен източник на витамини. Гелът от алое съдържа широка гама от витамини, сред които дори малки количества В12 – витамин рядко откриван в растения. Освен витамин А, в алоето откриваме още витамини от В групата, С, Е, както и фолиева киселина. Организмът не може да съхранява много от тях и затова е необходимо да се набавят редовно чрез храната. А какъв по-добър начин да ги предоставяме на тялото си от ежедневната доза гел от алое, която същевременно изгражда естествена защита срещу оксидативния стрес?

И моята основна причина да пием гел от алое е…
1. Общ тоник за добро здраве. Като приемаме алое с всички негови важни съставки (често откривани в недостатъчно количество в храната), сред които са и 19 от 20-те аминокиселини, необходими на тялото и седем от осемте незаменими, които то не произвежда само, ние му осигуряваме достатъчно хранителни вещества, за да могат неговите сложни ензимни системи да функционират наистина добре. Това означава, че организмът ни може да работи на 100%. Резултатът за вас е чудесното чувство, че сте изпълнени с енергия и жизненост. Както можете да видите от тези десет чудесни причини, ежедневният прием на алое – самостоятелно, смесен с плодов сок, или с нашата отлична антиоксидантна напитка Поместийн пауър, гелът от алое вера е една от най-добрите хранителни добавки на пазара!

СЪЩНОСТТА НА АЛОЕ ВЕРА
Как действа и свидетелства за това
Д-р Питьр Атертън

Какъв вид алое?
Най-подходящото определение, струва ми се, е дал американският лекар д-р Иван Данхов, който казва: Най-доброто алое е препарат, който максимализира желаните компоненти, минимализира всички компоненти с негативен ефект, поддържа съставките в непроменена и активна форма, поддържа положителното въздействие и присъства в крайния продукт в такива количества, които действително могат да постигнат желания ефект при употреба на продукта по предписание. Сега ми се струва, че най-доброто алое е 100-процентов стабилизиран гел от Алое Вера като лечебна напитка и че този стабилизиран гел трябва да бъде главна съставка на всеки продукт за локално приложение, като шампоани, кремове, лосиони и спрейове.
В момента Алое Вера се отглежда с търговска цел в долината Рио Гранде в Тексас, САЩ, във Филипините, в Доминиканската република, в Южна Африка, Испания и в Австралия. Има няколко фирми, които предлагат на пазара продукти със съдържание на алое, някои от тях са отлични, а други, според мен, са абсолютно безполезни. Всяка напитка с Алое Вера, която претендира, че помага, трябва да съдържа според мен паренхиматозен гел и малко дървесен сок. Тогава тя ще има жълт или оранжев цвят, дължащ се на сока, и ще е горчива на вкус. Ако продуктът е прозрачен, прилича на вода и има вкус на вода, то си е чиста вода!
Съществува регулаторен орган в САЩ, който се нарича Международен научен съвет по алое и той оценява качествата на алоевите продукти. Ако тези продукти отговарят на определените стандарти, в съответствие с известни критерии, те се акредитират с печата на МНСА (IASC). Този знак за качество може, след получаването му, да се слага върху опаковките. Аз препоръчвам да се подлага на съмнение всеки продукт, чиято фирма производител не използва този знак за качество, а само заявява, че го притежава.
По-долу изреждам различни продукти с Алое Вера, които се появяват на пазара с одобрението на МНСА (IASC):
Суров гел/сок от Алое Вера - Намираща се в естествено състояние, необработена, неразтворена паренхиматозна тъкан от обелени листа на Aloe Barbadensis Miller (Аlое Vеrа Linne), към която не са прибавяни никакви други вещества.
Алое Вера гел/сок - Намираща се в естествено състояние, обработена, неразтворена паренхиматозна тъкан от обелени листа на Аlое Barbadensis Miller, с не повече от 5% добавки, в т.ч. и консерванти, добавени в процеса на обработка.
Алое Вера гел/сок от цели листа - Целите листа на Аlое Barbadensis Miller, включително кората и паренхиматозната тъкан, които са обработени, филтрирани, но неразтворени, с не повече от 5% добавки, в т.ч. и консерванти, добавени в процеса на обработка.
Стабилизиран гел/сок от Алое Вера - Синоним на термина Алое Вера гел/сок.
100% Алое Вера (дефиницията се използва само при тествуване). Обработена, консервирана течност, получена от листата на Аlое Barbadensis Miller (Аlое Vеrа Linne), стойностно дефинирана, съобразно процедурите за отчитане на IASC.
Изсушен със спрей гел/сок от Алое Вера -Алое Вера гел/сок, изсушен със спрей, с или без матрица.
Възстановен изсушен със спрей гел/сок от Алое Вера - Изсушен със спрей гел/сок от Алое Вера, към който е добавено съответно количество вода, за да се постигне концентрация, еквивалентна на определеното по-горе 100-процентно Алое Вера.
Изсушен чрез замразяване гел/сок от Алое Вера - Алое Вера гел/сок, изсушен чрез замразяване, с или без матрица.
Възстановен изсушен чрез замразяване гел/сок от Алое Вера - Изсушен чрез замразяване гел/сок от Алое Вера, към който е добавено съответно количество вода, за да се постигне концентрация, еквивалентна на определеното по-горе 100-процентно Алое Вера. Концентрат от Алое Вера - Алое Вера гел/сок, от който естествената вода е отнета механично до определено ниво.
Възстановен гел/сок от Алое Вера Концентрат от Алое Вера, към който е добавено съответно количество вода, за да се постигне концентрация, еквивалентна на определеното по-горе 100-лроцентно Алое Вера. 
Питие от Алое Вера Продукт за вътрешна употреба, съдържащ минимум 50% сок от Алое Вера, дефинирани съобразно процедурите за отчитане на IASC.
Напитка от Алое Вера Продукт за вътрешна употреба, съдържащ минимум 10% сок от Алое Вера, дефинирани съобразно процедурите за отчитане на IASC.
Пулп от Алое Вера - Паренхиматозната тъкан и фибри, получени от суровия гел/сок от Алое Вера.
Масло от Алое Вера - Мазната съставка, получена от кората на листата на А1ое Barbadensis Miller чрез различни екстрактни процеси.
Аlое USP - Изсушен латекс от листата на Аlое Barbadensis Miller, известно в търговските среди като Curacao Aloe или Аlое Ferox Miller, и хибрид на този вид с Аlое Africana Miller и Аlое Spicata Baker, известно в търговските среди като Саре Аlое (Lilaceae).
Латекс от Алое Вера - Горчивата жълта течност, съдържаща се в перицикличните тръбички на кората на А1ое Barbadensis Miller, включително кората и вътрешните части на растението.
Студено стабилизираният гел от Алое Вера, който е предпочитаният от мен препарат, е около 97% чист и представлява най-близкото до естествения суров гел, което можем да получим. Както казах, той е съвсем безвреден, въпреки че при първото приемане гелът често разтърсва пациентите и те усещат в продължение на няколко дни промяна в навиците на стомаха си, леко стомашно неразположение, които съвсем скоро отминават. Някои определят тази начална фаза като детоксикация, но аз мисля че това е грешна употреба на термина. Съществува и метод за гореща стабилизация, или пастьоризация, но той унищожава някои от хранителните съставки и ензими, затова препоръчвам да се придържаме към най-близкото да естествения суров гел.
Моля обърнете внимание на факта, че дори един препарат да съдържа само 15 обемни процента от Алое Вера, той може съвсем редовно да се нарича 100-процентов сок от Алое Вера. Понастоящем споровете са основно около относителните предимства на гела от Алое Вера, в сравнение с целите листа от алое.
В производството на продукти от целите листа на алое се взема цялото растение, вместо само отделни листа, и се смила. Твърдата маса, включително и пулверизираната кора, се отделят, останалата течност се филтрира през въглеродни филтри за отстраняване на излишните антрахинони, а в определени случаи всички те се отстраняват. След това често се концентрира, защото по този начин се използват по-малко растения за производството на определено количество продукт и тъй като теглото е по-малко при по-голямата концентрация, се спестяват съответно транспортни разходи. Крайният продукт е по-евтин при продажба на дребно. Често се твърди, че той е по-добър от продуктите само с гел/сок, защото съдържа повече полизахариди (получени от вътрешната кора), но аз не приемам този аргумент и бих задал следните въпроси:
Полизахаридите са захари, химически свързани с вода. Какво става с тях, когато водата се отнеме при процеса на концентрация? Притежават ли същите биохимични качества, след като се възстановят? Някои производители твърдят, че с включването на полизахаридите в техните продукти, те са ги направили по-силно действащи. Не вярвам в това, защото храносмилателният път, поради особения начин на абсорбиране на полизахаридите чрез пиноцитоза, може да поеме само определено количество. След като веднъж е усвоено това количество, тялото използва само част от него. Оптималната за абсорбиране концентрация е тази в естествения гел, около 1000 -1200 mg/l.
Когато течността преминава през фините въглеродни филтри в процеса на производство, възможно ли е да бъдат отнети и някои неизвестни и неидентифицирани, но важни елементи?
Тъй като засега няма истински доказателства за превъзходството на целите листа от алое пред 100-процентовия стабилизиран гел от Алое Вера, аз си оставам почитател на последния. Смятам, че повечето от аргументите за производството на алое от цели листа са с търговски характер да се получи по-евтин продукт, с по-голяма печалба при продажбата му. Изборът е Ваш.
За алоина (барбалоина) и против филтрацията
Активният въглерод привлича и задържа всяка молекула, която е електрически заредена чрез двойната връзка на въглерода в молекулата с другите атоми. Молекулите с външна двойна връзка се абсорбират силно от карбоновите филтри, което означава че алоинът и алое-емодинът, които имат такива връзки, се улавят успешно и отстраняват от филтрите. Но освен тях, голям брой други полезни съставки на алоето също имат външни връзки и ще бъдат отстранени при филтрирането. Между тях са глюкопротеините (ензимите), протеините, минералните соли, всички основни аминокиселини, витамините В1, В2, В6, В12, фолиевата киселина, каротина, различни мастни киселини и салициловата киселина. Карбоновите филтри привличат и самия въглерод, следователно могат да отстранят и органичните молекули, независимо от техния заряд. Полизахаридите не се отстраняват от карбоновите филтри, но много други важни съставки или напълно изчезват, или количеството им съществено се намалява.
Защо изобщо ни е необходимо алоинът да присъства в продукта? След като се твърди, че е канцерогенен и предизвиква аборти при устна употреба, или убива фибробласти при местна употреба.
Още Парацелзий (1500 г. преди Христа) е знаел, че отровата е в дозата. Докато големи количества от алоин или други антрахинони, особено съдържащите амино или нитро групи, могат да се окажат вредни при продължителна употреба, макар че няма истински доказателства в подкрепа на това предположение, аз мисля че в малки дози алоинът всъщност е полезна съставка на напитките с алое. Алоинът, между другото, съдържа хидроксилни групи, а не подозрителните амино или нитро групи.
Много, да не кажа почти всички, изследователи днес поддържат тезата, че алоинът в малки количества, <50 ppm, в продуктите подобрява абсорбирането на другите съставки на алоето, а поради своето силно антимикробно действие, подпомага алоето в регулирането на стомашната флора. В края на краищата алоинът се разгражда до салицилати, които са противовъзпалителни. Той също може да активира полизахаридите и, работейки синергитично с тях, да подсили разнообразното им действие.
В продуктите за местна употреба алоинът и другите деривати на антрахиноните действат антимикробно, противовъзпалително и имат антитирозиназен ефект, чрез блокиране на производството на меланин. При локално приложение, те също така не пропускат ултравиолетовите лъчи.

Чудото алое вера, Майк Адамс

Аз съм наистина развълнуван от възможността да публикувам тази информация днес за чудотворните лечебни способности на алое вера. Първо, в случай, че не знаете, нека да подчертая, че не продавам алое вера продукти от какъвто и да е вид, не получавам заплащане за написването на тази статия, нито печеля комисионни от продажба на продуктите, споменати тук. Аз обаче съм ентусиазиран привърженик на природната медицина, затова лично отглеждам алое вера в Тусон, Аризона за собствена консумация.
В действителност, двора ми е алое стопанство и всеки ден преди да си приготвя малка закуска със суперхрани (някой растения като алое вера и боровинките са известни под името суперхрана, заради изключителните си хранителни качества, бел. на пр.), аз излизам на двора, режа един лист от алое вера, благодаря на растението за предоставяния от него ни лек, а след това отстранявам външната обвивка и изсипвам гела от алое вера в моя пасатор. Няколко минути по-късно, се наслаждавам на най-впечатляващото лечебно растение, което природата е създавала. 
Когато казвам, че алое вера е най-забележителното лечебно растение, измислено от природата, аз не правя това изявление с лека ръка. От всички билки, което някога съм изучавал – а съм писал хиляди статии по хранене и профилактика на заболяванията – алое вера е най-внушителното растение от всички тях. (Чесънът би бил на второ място.) Нищо друго на тази планета не предлага такова невероятно разнообразие от лечебни средства, като тези предоставени от алое вера. В едно-единствено растение – алое вера-природата предлага потенциал за:
• Спиране на растежа на раковите тумори.
• Намаляване на висок холестерол.
• Подобряване качеството на кръвта.
• Увеличава кислорода на кръвта.
• Облекчаване на възпаления и успокоява болките при артрит.
• Защита на организма от оксидативния стрес.
• Предпазва от камъни в бъбреците и предпазва организма от оксалати в кафето и чая.
• Алкализира тялото, като помага да се балансира прекалено киселинни хранителни навици.
• Лекува язви, IBS, болест на Крон и други нарушения в храносмилането.
• Намалява високото кръвно налягане, естествено, като третира причината, а не само на симптомите.
• Подхранва тялото с минерали, витамини, ензими и гликонутриенти.
• Ускорява изцелението от физически и радиационни изгаряния.
• Заменя десетки от продуктите за първа помощ, прави превръзките и антибактериални спрейове ненужни.
• Спиране на рака на дебелото черво, лекува червата и смазва храносмилателния тракт.
• Слага край на запека.
• Стабилизира кръвната захар и намалява триглицеридите при диабетици.
• Предпазва и лекува кандидиазис.
• Предпазва бъбреците от болести.
• Действа като естествена „енергийна напитка“ върху електролитния баланс, като прави популярните енергийни напитки остарели и ненужни.
• Подсилва дейността на сърдечно-съдовата система и увеличава физическата издръжливост.
• Ускорява темпото на възстановяване при травма или физическо изтощение.
• Хидратира кожата, ускорява възстановчването на кожата.
Наистина, няма нищо друго, което да се сравни с лекарствения потенциал на алое вера. И все пак повечето хора знаят само за локалните приложения на алое вера. Те мислят, че то е полезно само при слънчеви изгаряния. В действителност, алое вера е полезно както за външна така и вътрешна употреба. В тази статия ще разгледам и двете.
Елате с мен в пустинята
За да разберете защо алое вера е толкова важна, елате с мен в пустините на Аризона. Там ще намерите богато разнообразие на растения и тяхните изумителните промени за адаптация за живот в почти безводна среда. Някои от дърветата, например, имат зелена кора и са почти без листа, за да се намали загубата на вода. Малки плевели притежават невероятно силни корени за да могат да генерират необходимата тяга за извличане на последната налична капка влага дълбоко под земята и кактусите са разработили техники за съхранение питейна вода, които да улавят водата във вътрешната матрица на уникални полизахариди с дълга верига.
Ползи за здравето от алое вера
Това, което предлагам тук, са моите собствени наблюдения и мнения за лечебните ползи от алое вера. Интересно е, че ако самият аз продавах алое вера, никога не бих могъл да направя тези истинни изявления, тъй като FDA (Федералната Агенция за храни и лекарства) би конфискирала моят инвентар и стоки и би спряла дейността ми за „продажба на неодобрени лекарства.“ Но тъй като не съм в бизнеса с алое вера, а работя за да помагам на хората да получат изцеление, не бих цензурирал истината за лечебната сила на алое вера, само за да успокоя духовете в корумпираната FDA, която продължава да цензурират и заддържа информация за лечебните ползи от природната медицина.
Ето това е, което знам за ползите за здравето от алое вера:
Алое вера повишава имунната система и унищожава раковите тумори
Научните изследвания показват силни имуномодулиращи и противотуморни качества на полизахаридите на алое вера,. Това означава, че гелът подмага и стимулира функциите на имуннатата система при унищожаването на раковите тумори. Едно изследване, публикувано в International Immunopharmacology (1995) показва, че полизахаридите на алое вера демонстритат мощно активиращо действие на макрофагит, включително увеличаване обема на производство на азотен оксид (който има анти-туморен потенциал).
Лично аз вярвам, че всеки, който иска да предотврати или лекува рак трябва сериозно да изследва алое вера, като част от рецептата си за окончателно справяне с рака. Аз не бих разчитал единствено на алое вера, имайки в предвид познатите десетки лекове за рак на природолечението. Комбинирането на правилните билки (като котешки нокът), суперхрани (като спирулина), напреднали терапии (като интравенозна с витамин С), кислородна терапия и други терапии ще ви даде оптимални резултати при борба с каквато и да е ракова форма. Допитайте се до лекар-натуропат, за да научите повече.
Алое вера спира възпалението
Добре известно е , че локалното приложение на алое облекчава възпаления на ставите и болки при артрит. Но алое може да се използва вътрешно, като при това лекува възпалението в организма отвътре навън. Обикновено след 2-седмично вътрешно приемане на гел от алое вера пациентите започват да изпитват значително облекчение на предизвиканите от възпалението симптоми.
Алое вера подобрява здравето на кожата
Алоето е една от най-широко използваните съставки във висококачествените продукти за грижа за кожата. Има причина за това: Тя е страхотен лек за кожата! Алое успокоява кожата, хидратира, подхранва я и ускорява регенерацията на нова кожна тъкан. (Всъщност, факт е, че отстраняването на гела от пресен лист от алое вера и прилагането на суровия гел върху лицето Ви е много по-добър дори и от най-скъпия крем за очи или продукт за грижа за кожата на пазара.) И докато повечето хора познават само външното приложение, то също подобрява здравето на кожата, когато се използва за вътрешна консумация. Пийте повече алое и кожа Ви ще засияе!
Алое вера стабилизира кръвната захар при диабетици
Диабетици, които приемат алое вера в продължение на 3 месеца изпитват значителен спад в нивата на кръвната захар на гладно. Те също така имат по-ниски нива на холестерол и леко подобрение на общия холестерол. Многобройни клинични проучвания са публикувани, които показват антидиабетните качества на алое вера.
Диабетиците вероятно също ще изпитат значително облекчение от алое вера, чрез подобренията на кръвта (вж. по-долу). Тъй като алое обръща „лошата кръв“ и подобрява кръвообращението на крайниците, диабетици, страдащи от периферна невропатия (изтръпване наръце и крака), изпитват занчително подобрение от добавки с алое вера.
Алое вера понижава холестерола и триглицеридите
Когато се използва вътрешно, алое вера подобрява качеството на кръвта и помага за уравновесяване на кръвната химия по начин, който намалява холестерола и общите триглицериди (при хора с повишени нива). Като имате предвид, че боровинките също са ефикасен лек за понижаване на холестерола, сигурно разбирате, защо има основателна причина Алое Вера + боровинки да е продукт е толкова умна идея: И двете съставки, понижават високия холестерол! Плюс това е далеч по-безопасно от използването на лекарства със статини, които имат изключително вредни странични ефекти, понеже причиняват отделянето от тялото на хранителни вещества като CoQ10.
Моят съвет към всеки, вземащ статин лекарства е силно да обмисли възможността за използване на високи дози от алое вера + боровинки за безопасен преход към спирането на статин лекарства (и всичко това под наблюдението на лекар-натуропат, разбира се). Също така Алое вера не ще те убие, както статин лекарствата могат. Алоето е напълно безопасно да се консумира като храна. Като се има предвид ползите от алое и боровинки за нивото на холестерола, статин лекарствата са действително остарели. Има естествени алтернативи, които са далеч по-безопасни, по-евтини и по-ефективни. Алое вера е една от тях.
Алое Вера облекчава ставни и мускулни болки
Този ефект е пряко свързан с фактора на възпаление споменат по-горе. Тя функционира както при външно приловение, така и при вътрешна консумация. По принцип, алоето намалява общото възпаление. Разбира се, ако не спрете про-възпалителната си диета (червено месо, мляко, захар, бяло брашно, пържени храни и т.н.), тогава никога няма да се отървете от всичките си възпаления само чрез алое , но алоето може да облекчи болката до преминаване към по-здравословен начин на живот, който ще елиминира възпалението веднъж завинаги!
Алое вера усилва антиоксидантното действие на витамините
Това е особено интересен ефект на алоето: То помага на витамин С, витамин Е и други антиоксиданти да работят по-добре! То всъщност засилва антиоксидантната им сила, което вероятно се дължи на въздействието му върху повишаване качеството на кръвта и позволява на кръвта по-този начин да извършва по-ефективно транспорта на кислород и хранителни вещества в клетките на организма. В действителност, това е моето убеждение, че алое вера прави всички хранителни съставки да работят по-добре благодарение на свойството ѝ да подобрява качеството на кръвта. Ако аз съм прав, това означава, че алоето може да засили действието на анти-раковите билки, като им помага по-ефективно да се насочват към туморите.
Алое Вера всъщност съдържа съвременни биохимични технологии, за които фармацевтичните компании могат единствено да помогнат за тяхното разбиране… някой ден. Тази технология е била построена от природата, поради което е 100% съвместима с човешкото тяло. Всичко, което трябва да направите, за да изпитате тази технология лично, като консумиратее гел от алое вера!
Алое вера лекува язви, IBS, болест на Крон и Целиакия
Полизахаридите на растението Алое вера притежават лечебни действие за множество нарушения в храносмилането. Интернет е богат на информация и свидетелства за лечение чрез алое вера на IBS, язви, болест на Крон и други заболявания на храносмилателния тракт. Това е една от най-известните приложения на алое вера.
Разбира се, алоето със сигурност не е вълшебен цяр за всичко. Една чаша алое вера гел не би излекувал Вашето заболяване. Необходимо е да се използва редовно. Повечето хора отчитат положителни резултати в 3 – 30 дни, в зависимост от състоянието.
Алое вера съдържа acemannan, естествен имуностимулант
Съвременните изследвания за борба с рака се водят в момента върху действието на acemannan, един от фитонутриентите намерени в алое вера. В едно проучване, кучета и котки, подложени на облъчване за рак получиха acemannan като допълнителна терапия. Не само, че туморите се свиха повече в групата, лекувана с acemannan, но след лечение процента на оцеляване след лечението е значително значително по-висок.
Google Scholar съдържа списъци със стотици връзки за изследвания за действието на acemannan при борба с рака. Ако разгледате тези изследвания, ще разберете, че acemannan от алое вера ускорява унищожаването на раковите тумори, увеличава шанса са оцеляване и води до много по-добро възстановяване от токсичните лечения на рака. Едно проучване, показано тук, показва, че производството acemannan увеличава клетките на азотен оксид (NO), вещество тясно свързано със свиването на раковите тумори при борба със рака. По принцип, колкото повече азотен оксид произвеждате(и с основателна причина), толкова повече намаляват туморите, а acemannan увеличава производството на азотен оксид. Въпреки, че това конкретно изследване е направено върху пилета, същият ефект е наблюдавана и при хора.
Изхвърлете токсичните пакети си за първа помощ: Алое вера прави всичко това остаряло. 
Алое вера действа антибактериално, антивирусно и противогъбично. 
Този факт е известен не само на билкари по целия свят, но и на всеки, който притежава поне малко здрав разум. Ако алое вера не е антибактериално, то дори след едно малко издраскване или пробождане Алое Вера би била проядена от бактерии. Алоето трябва да е антибактериално просто, за да оцелее в дивата природа! В противен случай, влажния, богат на хранителни вещества гел би бил добра жизнена среда за бактериите.
Алое Вера прави пакетите за първа помощ остарели. Можете да се отървете от всички тези глупави, токсични спрейове за първа помощ (антибактериални спрейове, лосиони, превръзки и т.н.) и просто да ги замените с алое вера. Аз бях известен с налагане на малки парченца алое вера във рани, които в крайна сметка бяха излекувани без остатъчни белези. Тъй като алое вера изсъхва, тя всъщност се свива, като предизвиква затваряне на раната и убива всички опасни бактерии. Освен това, тя подхранва тъканта около раната . Идеална и за използване върху животни, защото ако те ближат раните си, няма да облизват на токсични химикали, намерени в повечето продукти за първа помощ.
С това не искам да кажа, че алое вера е заместител на спешното отделение. Ако сте отсекли пръста си при трудова злополука, не може просто да го залепите обратно с алое вера. Или ако дъщеря Ви среже крака си при злополука на детската площадка, тя е вероятно все пак ще се нуждае от няколко шева, но преди да стигне до спешното отделение, алое вера може да защити раната и подготви почвата за ускорено изцеление.
Алое е толкова полезно, че вземам листа алое вера с мен всеки път, когато отивам в планината. Това е моята преносими аптечка – когато имате алое, вие едва ли ще имате нужда от нещо друго. Тя третира порязвания, ожулвания, изгаряния, ухапвания, ужилвания, пробиви, навяхвания, слънчеви изгаряния и дори наранявания. И като бонус, ако си умирате от жажда, можете да ядете гел за съдържанието на вода. Една цяла фармацефтична индустрия на стойност няколко милиарда долара от химически продукти за първа помощ и синтетични продукти за грижа за кожата става ненужна при наличието на алое вера.. По този начин, може да се използва като хранителна добавка както и като продукт за първа помощ.
Алое Вера като естествен консервант за храни
Тънък слой от алое вера може да се използва като естествен презерватив на храните, което премахва необходимостта от химически презервативи. Проучване, направено от Даниел Valero, доктор от Университет „Мигел Ернандес“ в Аликанте, Испания, показа, че тънък слой гел от алое вера е много ефективен за запазване на храни. За експеримента, те потопят десертно грозде в алое вера гел, след това да ги съхраняват в хладилник температури. Необработеното грозде се развалило за 7 дни, но гроздето потопено в алое вера остава свежо и вкусно до удивителните 35 дни!
Поради тази забележителна способност, алое вера гел може да направи революция в безопасността на храните по целия свят. Съхранението на плодове и зеленчуци в гел от алое вера би премахнало E.coli, като запазва свежестта и значително увеличава срока на годност. Така че, защо някой да не прави това с алое? Може би, защото още веднъж, алое вера гел не може да бъде патентовано. И е по-лесно и по-евтино за хранителни компании просто да добавят синтетични химикали в храните, отколкото да преминат към нещо безопасно и естествено.
Алое вера удължава живота
Едно проучване върху плъхове показва, че алое вера удължава продължителността на живота с около 10 процента. Откъс от това проучване, представен тук, обяснява следното:
Заключенията от резултатите са както следва: консумация на Алое, сурово или преработено, демонстрира удължаване (10%) средната продължителност на живота и забавяне на смъртността в удвоен размер. Също така са открити някои положителни ефекти от поглъщането на алое, при заболявания свързани с възрастта: Група 2 и 3, показа по-ниска честота на предсърдечна тромбоза от група 1. Освен това, група 2, показват значително по-ниска честота на фатална хронична нефропатия и появата на многобройни причини за смърт в сравнение с контролната група. Във всички групи поглъщането алое предизвиква малко по-нисък риск от фатална левкемия. Освен това не са наблюдавани негативни или токсични ефекти свързани с приема на алое вера.
Между другото „Нефропатия“ просто означава бъбречни заболявания,. С други думи обяснението е, че алое вера намалява бъбречни заболявания и други причини за смърт. Видя се също, по-ниска ставка на левкемия, която е интересна констатация като се има предвид, че толкова много деца днес все още ядат хот-дог, свързан с канцерогенния натриев нитрит (химикал, добавян от фирми за нездравословна храна, за да получат по-ярко червен цвят на месото) като натриевия нитрит причинява левкемия и мозъчни тумори, наред с други форми на рак. Можете да прочетете повече за опасностите на натриев нитрит, като кликнете тук (следват връзки към статии на Natural News).
Алое вера слага край на киселинния рефлукс
Киселинния рефлукс не е точно болест. Но фармацевтичните компании просто го наричат така, за да убедят всички, че трябва да вземат лекарства за облекчаване на симптомите. Но в действителност, всичко, което може би Ви е нужно е алое вера. Пийте алое вера гел редовно и вашите симптоми обикновено изчезват в рамките на няколко дни. Разбира се, това ще помогне, ако спрете консумацията на пържени храни и преработени храни.
Алое вера лекува радиационни изгаряния причинени от радиационно лечение на рак
За жертвите от лечението на рак, които са били увредени от лечение с радиотерапия (което между другото, не лекува рак: става дума до голяма степен за медицинска измама), локалното приложение на алое вера върху увредената от радиацията област ще ускори рязко процеса на възстановяване. Консумирането на алое вера вътрешно също ще подпомогне лечението на радиационни изгаряния. Разбира се, по-добре би било да се избегне излъчване на първо място, тъй като процедурата всъщност причинява рак точно както мамографиите.
Пълно разследване на измамите в съвременното лечение на рака ще изисква изцяло друга статия, но кратката версия е, че индустрията на раковото лечение не се интересува какво в действително лекува или предпазва на рак, а вместо това генерира неочаквани печалби чрез продължителни курсове на лечение на рак, които само увреждат или убиват пациенти. Химиотерапия, лъчение и хирургия на рак са предимно медицински измами, каквато представлява и мамографията, която всъщност е коварна система за набиране на жени в ненужни процедури за лечение на рак, който те често дори нямат. (Цената на неверни положителни резултати е шокиращо висока, и мамография е научно доказано вреди на 10 жени за всяка една жена, на която помага.)
Ако се подложите на такава варварска процедура, обърнете внимание, че използването на алое вера (и двете вътрешно и външно) могат значително да подобрят резултатите, като Ви предпазват от самото лечение. Разбира се, съвременните онколози са едновременно толкова арогантни и невежи, че ще настояват да не приемате нищо, което може да „попречи“ на техните отрови, което е основната причина хората, които безумно вярват в съвременната онкология бързо да изчезват от човешки генетичен фонд.
Ще намерите изследване върху алое вера и радиация, като кликнете тук (Следва линк към изследване публикувано в Informaworld.com.Резюмето гласи:
Радио-модуларното действие от екстракт от листа на алое вера са били наблюдавани в тестисите на швейцарските мишки албиноси при 50 и 100 мг / кг дози. Този екстракт е нетоксичен, когато се инжектира до 800 мг / кг, и значително увеличава в преживяемостта на облъчените. Освен това, лечението намалява радиационно индуцираното увреждане на половите клетки и загуба на телесно тегло.
Разбрахте ли? Основните понятия, тук са “ значително увеличава в преживяемостта “ (мишките живеят по-дълго), както и намаляване на предизвиканото радиационно увреждане на половите клетки, което означава, че ДНК в спермата ви остава още непокътнати. Това е добро нещо, освен ако наистина искате да имате деца-мутанти някой ден или имате неестествено желание да гледате как гениталиите сбръчкват и да умрат (друг страничен ефект от лъчева терапия).
Алое вера лекува заболявания на венците
Искате просто, ефективно лечение за заболяване на венците? Това е лесно: просто се поръсва малко алое вера на прах на вашата четка за зъби, преди миене. Алое вера на прах действително лекува венците и премахва заболяване на венците.
Консумирането на алое също помага лечението на венците: Просто жабуркайте устата си няколко пъти с течността преди всяко преглъщане. Така ще направите баня от алое вера на вашите венци започнат да се лекуват бързо. Дори и тежки случаи на заболяване на венците могат да бъдат напълно излекувани в рамките на няколко седмици чрез алое вера. (Между другото, повечето хора със заболяване на венците имат хроничен недостиг на витамин D, така че ако се увеличи приема на витамин D по време на лечението на венците с алое вера, резултатите ще бъде значително ускорени!)
Алое вера лекува изгаряния, порязвания и ожулвания
Когато се използва външно, алое е най-добрия мехлем за превръзка, превъзховдаща дори най-модерните превръзки и кремове, които може да намерите в спешното отделение. То действа, като едновременно запечатва раната, докато привлича голям приток на кръв към нея, като така ускорява заздравяването на раната. Алое е било известно да се лекува трета степен изгаряне на жертвите, без белези и да се възстанови изгорена кожата, която нормално би умряла. Всяко спешно отделение във всяка болница по света трябва да има алое вера под ръка, но те предпочитат лекарства с химически състав от пред много по-ефективния гел от алое вера от природата (не можете да патентовате алое вера, така че няма финансов стимул).
Алое вера е изключително ефективна при рани. Големи парчета от алое вера може буквално да бъдат опаковани във рани като огнестрелни рани или при разкъсвания на тъкани. Поставен директно върху или в увредените тъкани, той убива бактериите, предпазва от инфекции и всъщност подхранва травмираните тъкани, като едновременно запечатва раната от външна инфекция. Нищо не превъзхожда алоето за спешна помощ при травми. Ако американските военни имаха въобще малко здрав разум, биха транспортирали алоеви листа с войските си, за лечение на войници, страдащи от рани от шрапнели и изгаряния от експлозии.
Алое вера спестява животни и хора от тежък хеморагичен шок (загуба на кръв)
Ето едно изумително приложение на фитонутриентите, намиращи се в алое вера. Говорил съм за това в предишни статии, но никога не съм го обсъждал в детайли, до сега. Оказва се, че специални полимери, намерени в алое вера имат способността да засилят капацитета на кръвта да транспортира кислород.
Какво означава това? Искам да кажа, че алое вера гел превръща гъстата, бедна на кислород кръвта в плавно течаща, богата на кислород кръв! Това се използва експериментално в момента от американските военни сили, за спасяването на живота на войниците, които са загубили огромни количества кръв от наранявания при военни действия. В оригинално изследване бе направено върху плъхове (вж. по-долу) от неетични изследователи, които убиват плъхове за препитание (не за консумация, а като лабораторен метод, бел. на пр.). Те обезкървяват плъховете, като отстраняват до 3.15mL кръв на 100 г тегло плъх тяло (което е огромно количество кръв, като имате в предвид малкият размер на плъхове), след това се опитват да ги възкресят чрез инжектиране на полимери, добити от алое вера. Проучването показа феноменални подобрения в реанимация, кръвно налягане и оцеляване в групата, получавала полимер от алое вера.
Това означава, че алое вера помага на останалата в организма кръв да работи по-добре. И това е направено при плъхове, които, вярвате или не, имат далеч по-здравословен хранителен режим, отколкото на средния потребител САЩ. С помощта на алое вера при хора, подобряването на „лошата кръв“, наблюдавано у повечето възрастни в САЩ не би било нищо по-малко от изумителна. Фармацевтичните компании, разбира се, искат да се изолират някои химични съединения, намерени в алое вера и да ги превърнат в патентовани лекарства. Но това е напълно ненужно. Просто консумирайте алое вера гел и ще се радвате на ползите. Освен това, ползите не се дължат на един изолиран химически елемент, а благодарение на симфония от поддържащи фитонутриенти. Това е нещо, което всички умове в западните фармацевтични компании днес и науката все още не могат да разберат: синергията на лечебни съединения от природата.
Алое вера е една от моите собствени тайни за поддържане на физическа форма. Хората, които ме познават в салона за фитнес ме наричат „кардио машина.“ Те дори ми дадоха прякор в капоейрата, който означава „Машината“. Въпреки че съм 38-годишен, аз се справям по-добре от младежи на двайсет години. Една от моите тайни е редовната консумация на гел от сурово алое вера. Това помага на кръвта ми да превозва повече кислород, за да засили функцията на моите тъкани и органи. Това ми дава силно „кислородно предимство“ над всички останали, защото почти никой друг не консумира алое вера (те имат прекалено затворени умове дори да допуснат възможността за това какво може то да направи за тях). И така, докато другите ядат отровни храни, токсични лекарства, аз съм се храня със суперхрани като алое вера.
Ефектът е толкова силен, че аз съм абсолютно убеден, че веднага след като професионалните спортисти разберат за това, ще започнат да се „дрогират“ с алое вера гел. Те ще карат колело по дълго, ще плуват по-бързо и ще се възстановяват по-бързо от всякакви физически натоварвания. Алое вера превръща нормалната кръв в свръх-оксидирана кръв. Но трябва да се консумира много от него. Аз използвам цял лист (парче гел с големината на моята ръка) за един коктейл. Не може да очаквате полза от използването като малки парченца от алое вера. Трябва да стане част от вашата диета. Консумирайте като нормална храна.
Намаляване на риска от инсулт и инфаркт
Сега, ако знаете нещо за причините за инсулти и инфаркти, разбирате, че подобряване на качеството на кръвта ще окаже значително въздействие върху намаляването на сърдечни удари и инсулти. Доколкото ми е известно, няма никакви сериозни проучвания за измерване на този ефект все още, но без съмнение, ще бъдат направени в близко бъдеще. Храненето с алое вера е като добавяне на напълно естествена противо-залепваща добавка към притока на кръв. Той спира кръвни клетки от слепване заедно, което е част от това, което причинява инсулт.
Тъмно-областната микроскопия е техника за наблюдение на кръвоносните съдове при живи хора. Както при всяка друга наистина полезна технология за предотвратяване на заболявания без лекарства и операции, е била цензурирана и потисната от лечебни институции, но това, което е интересно за тъмно-областната микроскопия е, че тя показва, формата и структурата на кръвните клетки. Всъщност можете да видите как кръвни клетки са оформени и дали те се слепват една с друга. При повечето хора кръвните клетки слепват една с друга, защото те живеят на болесттотворна диета на пържени храни, хомогенизирани мазнини, млечни продукти, наситени животински мазнини, хидрогенирани масла и други смъртоносни храни. Този процес на масирано слепване на кръвните клетки забавя потока на кръвта и в крайна сметка капилярите на кръвоносната система могат да се слепят един за друг,като блокират преноса на хранителни вещества и кислород до тъканите и мозъчни клетки. Алое вера, от друга страна, превръща лепкавата кръв в „незалепваща“, като спомага за правилния и поток – така че кислород и хранителни вещества да могат да достигнат до всеки един орган и клетки в тялото им.
Фактът, че алое вера може да обърне „лошата кръв“ като същевременно позволява на кръвта да се превозват повече кислород означава, че съвсем очевидно ще намали опасността от инфаркти и инсулти. В действителност, то също така ще намали високото кръвно налягане, тъй като част от причината за високото кръвно налягане при някои хора е, че тяхната кръв се е превърнала в гъста, леплива течност, която тече като меласа. Според основните закони на физиката, по-гъстата течност ще има нужда от по-високо налягане за придвижване през каквато и да е система.Чрез намаляване на вискозитета и намаляване на триенето, кръвното налягане се понижава автоматично.
Има много други ползи, които произтичат от консумацията на алое вера, също като увеличаване на притока на кръв към мозъка, което може да означава намаляване на прогресията на Алцхаймер, подобряване процеса на учене, подобрена памет и по-добри когнитивни функции. Тези ползи все още не са доказани при проучвания, но само защото изследванията не са направени, не означава, че алоето не дарява с тези ползи тези, които го приемат. Тъй като няма потенциал за финансови печалби от изучаването на алое вера, науката ще изостава от действителността с няколко десетилетия. Повечето от най-добрите ползи на лечебните билки остават непроучени защото няма мотив финансов потенциал и съответно подобни изследвания не могат да бъдат финансирани.
Затова не очаквайте учените да се нахвърлят върху възможността да „докажат“, че алое вера предоставя всички тези ползи за здравето. Просто сами го консумирайте и наблюдавайте подобренията в собственото си здраве. Вие получавате ползите, независимо от това дали в медиите е публикувана статистика за тези ползи.
Какво има в алое вера:
• Вода
• 20 минерали
• 12 витамина
• 18 аминокиселини
• 200 активни съединения завод (фитонутриенти), включително:
• Ензими
• тритерпени (а фитонутриенти, че понижава кръвната захар)
• гликонутриенти и гликопротеини
• полизахариди, в т.ч.:
• Acemannan, маноза-6-фосфат polymannans
• фенолни гликозиди, в т.ч.:
• Dihydrocoumarins

СЪЩНОСТТА НА АЛОЕ ВЕРА
Как действа и свидетелства за това
Д-р Питьр Атертън

КАК ДЕЙСТВА АЛОЕ ВЕРА?
Знаем, че листото на Алое Вера представлява приблизително 99% вода. Следователно, всички хранителни вещества се съдържат в останалия 1% от растението. В този 1%, седемдесет и пет съставки се включват в коктейла от вещества, за които вече говорихме, но техните сравнително малки количества едва ли имат силно действие, не и с резултатите, които наблюдаваме. Защо?
Струва ми се, че отговорът е в тяхното синергично действие. Синергията се определя като едновременно действие на две или повече лекарства, което произвежда по-голям ефект от сумата на отделните им ефекти. Именно такъв баланс се е получил през хилядолетията еволюция на това удивително растение и той е в основата на забележителните му резултати.
Синергичност във фитотерапията
Научното развитие на конвенционалната, или алопатична, медицина изисква предписваните лекарства да са еднородни химически вещества, които да предизвикват постоянен физиологичен ефект. Оттам идва и практиката да се изолират в химически чиста форма биологично активните вещества или активните съставки от ботаническите формирования. Догмата за активната съставка е дълбоко залегнала в алопатичната медицина.
Растителни препарати, които са получени от целите стебла, корени, листа или плодове на растенията, които съдържат огромни количества фитохимикали, разширяват границите на конвенционалната медицинска парадигма.
Начинът на действие също често е различен. Докато едно лекарство против рака може да убие раковите клетки, растителният препарат може да накара злокачествените клетки да станат отново нормални, здрави клетки или пък да стимулира имунната система на тялото по-добре да се бори и да унищожи ненормалните клетки.
Освен в тези идеи, проф. Хенри Шармън, лекар от Охайо Стейт Юнивърсити, вярва и че антиоксидантите действат синергично при неутрализиране на свободните радикали, особено Витамин С, Витамин Е, каротин и различните биофлавоноиди. Аюрведическите растителни препарати са формулирани така, че да максимализират това синергитично действие.
Сложните растителни препарати са по-мощни, защото съдържат както разтворими във вода, така и разтворими в мазнини антиоксиданти, затова те могат да прочистват свободните радикали както вътре, така и клетките. Важно е да помним, също така, че синтетичните витамини и тези от естествени източници нямат еднакъв състав, нито едно и също биологично действие. Що се отнася до Витамин Е, например, изследванията показват преференциално усвояване и задържане на естествения витамин, в сравнение със синтетичната му форма.
Проф. Шармън вярва, че растителните препарати притежават синергична, многостранна способност да лекуват, която изисква по- нататъшни систематични изследвания за благото на човечеството, като бъдат изоставени всичк предубеждения в тази насока.
Това растение може да:
(а) достави основни хранителни вещества
Тъканите, които умират и се възстановяват бързо, като лигавицата на червата, която се подновява почти на всеки четири дни, и кожата - на всеки 21 до 27 дни, имат нужда от богато и редовно снабдяване със строителен материал, за да произвеждат и поддържат здрави и ефективни клетки. Една бедна диета, в която липсват основни елементи, не води до здраво и силно тяло (и дух, ако се замислим). Все по-ясно става, че днешната тенденция да се яде некачествена храна, особено от децата, води до състояние на недостатъчност, което ще създаде генерация от нездрави хора. Все повече лекари обръщат внимание на това, че доброто хранене е основа на доброто здраве и че много болести могат да бъдат лекувани бързо и ефикасно чрез промени в диетата, вместо с лекарства, които често само облекчават, но не лекуват.
Брил Саварен (1755-1826), французин и гастроном, често неправилно е цитиран да казва: Човек е това, което яде. Аз съм съгласен, но той всъщност е казал: Кажи ми какво ядеш и аз ще ти кажа какъв си. Това е по-скоро едно социално наблюдение, но всеизвестната истина се съдържа в грешния цитат. Казано е още, че ако днешните лекари не станат диетолози на бъдещето, то днешните диетолози ще трябва да станат лекари в бъдеще.
(б) убива бактерии, вируси, гъбички и ферментите
Извършени са множество in vitro лабораторни експерименти върху различни организми, които редовно показват, че гелът от Алое Вера с нормална концентрация може да убива и предотвратява възпроизводството на различни бактериални организми, като:
Streptococcus pyogenes;
Escherichia coli;
Staphylococcus aureus;
Propionibacterium acnes;
Mycobacterium tuberculosis;
Pseudomonas aeruginosa.
Антимикробно действие на Алое Вера за пръв път е изследвано в САЩ между 1968 г. и 1972 г. Двама доктори, Цимерман и Симс, изучават ефекта на стабилизиран гел върху:
Staphylococcus aureus;
Steptococcus viridans;
Candida albicans ()
Corynebacterium xerosis
Те откриват, че гелът възпрепятства растежа на бактериите при 70% концентрация, а на микроорганизмите, предизвикващи ферментация - кандида албиканс при 50% концентрация.
По-късно, през 1970 г, те го тестват и върху гъбичките по краката (tinea pedis).
Трихофитон ментагрофитис е една от тези гъбички, а друга много упорита гъбичка, която поразява ноктите, е трихофитон рубрум. При концентрация от 85% и повече, тези гъбички са унищожени. По нататъшните изследвания показват, че гелът убива и вирусите на херпес симплекс и херпес зостер.
През 1971 г. е доказано, че той убива и трихомонас вагиналис, причиняващ пренасяна по полов път вагинална инфекция, която предизвиква дразнене и секреция. 
В своето обобщение д-р Симс казва: “Aлое Вера действа убийствено на бактериите от поне шест вида, особено на по-често срещаните стафилококови и стрептококови инфекции... Навременно е използването му върху пострадали от изгаряния. При 80-процентна концентрация, то е смъртоносно за вирусите. Смъртоносно е по отношение на четири от вирусите на херпеса, в това число и за херпес симплекс и херпес зостер. При 80-процентна концентрация то действа убийствено и на гъбичните инфекции, на предизвикващите ферментация трихомонас и кандида.
Следователно гелът на Алое Вера притежава способността да убива организмите, които в частност нападат наранената кожа и раните, а ако кожата е инфектирана, това забавя зарастването, ако не го прави и невъзможно.
(в) ограничава възпалението
Възпалението е отговорът на здравата тъкан при нараняване. То представлява сложен, но организиран процес, който включва и промяна в кръвоснабдяването на мястото на увреждане. Стените .на кръвните клетки се променят така, че молекулите и клетките на имунната система могат да преминават през тях и да предизвикат съсирване, да атакуват патогенните организми и да започнат възстановяването.
Ако обаче възпалителният процес е прекалено силен, както при хиперсенситивна реакция при алергична астма, той има обратно влияние и води до по-нататъшно разрушаване на тъканите. Ако възпалението се окаже неправилно насочено, като се атакува собствената тъкан на тялото, да речем при ревматичен артрит, то само влошава състоянието. Тази тежка болест обикновено се лекува със синтетични лекарства, които намаляват възпалението, а оттам болката и сковаността - нестероидните противовъзпалителни лекарства. Едно често употребявано подобно лекарство е свободно продаваното Ибупрофен. Те са много ефективни за ограничаване на симптомите но, за съжаление, често имат неприемливи странични ефекти, като лошо храносмилане от едната страна на скалата до кървяща стомашна язва - на другата.
Според една публикация в британската преса от м. ноември 1995 г., около 5% от язвите на дванадесетопръстника и значителните 22% от стомашните язви се свързват с нестероидните противовъзпалителни средства, и въпреки това те се предписват с милиони. Затова трябва да се приеме като божи дар откриването на естествено противовъзпалително средство, което действа без тези ужасни странични ефекти.
Комбинираното доставяне на хранителни вещества, намаляване на инфекциите и възпаленията, където е нужно, води до ново израстване на клетки и по-бързо зарастване. В един прост лабораторен експеримент през 1988, Данхов и Маканали добавили гел от Алое Вера към човешка клетъчна култура от фибробласти. Те отбелязват осмократно нарастване на репликацията им, в сравнение с контролните култури, към които не било добавено Алое Вера.
Аз изучих тази публикация в детайли, ясно е че методът им е погрешен и мисля, че резултатите им са ненадеждни. Повечето изследователи в тази сфера, когато наблюдават ефекта на алоето върху репликацията на клетките, говорят постоянно за едно увеличение от три до четири пъти, но и това е досатъчно забележително.
Фибробластите са едни от най-важните видове клетки, които участват в процеса на заздравяване. Те произвеждат колагенните влакна в тъканта на белезите, които зашиват раните, така че колкото повече от тях работят на мястото на раната, толкова по-добре. Това може да е единственият и най-важен фактор, който се повлиява от Алое Вера при ускоряване на зарастването.

СЪЩНОСТТА НА АЛОЕ ВЕРА
Как действа и свидетелства за това
Д-р Питьр Атертън

Алергия към Алое Вера
Документиран е само един случай на чиста реакция на Алое Вера и това е появата на дискоидна или пръстеновидна екзема след поглъщане на гел.

Досега не сме обсъждали използването на Алое Вера в козметиката, където се използва за подхранване на кожата и отлагане на остаряването й. Използва се широко и все по-често виждаме надписа съдържа Алое Вера. Козметичните вериги Бутс Кемистс и Боди Шоп го използват от известно време, а наскоро и Жилет добавиха Алое Вера към един от продуктите си, за да направи бръсненето по-приятно за мъжете. Добавянето на висококачествено алое към кожните препарати на първо място спомага за овлажняване и омекотяване на кожата. Алоето прониква дълбоко в нея, като действа противовъзпалително и забавя стареенето, намалява, а понякога и отстранява петната по остарялата кожа.

Намалено производство на пигмент
Меланинът се получава от аминокиселината тирозин, която,с помощта на ензима тирозиназа. се превръща в дихидроксифенилаланин (DОРА). Последният се полимеризира, за да се превърне в меланин. Алое Вера, има с антрахинонната си фракция антитирозиназно действие, чрез което се намалява пигментацията на кожата. Препарат, съдържащ алоезин, се продава в Далечния Изток с единственото предназначение да избели азиатската кожа.

На второ място, след проникването през кожата, то стимулира фибробластите в дермиса да произвеждат повече колаген и еластин, с което се намалява тенденцията за поява на бръчки резултат от намаляване на нивото на колагена. И накрая, то подсилва имунната система на кожата и намалява пораженията от ултравиолетовите лъчи.
Преди да приключим с темата за кожата, трябва да споменем, че дори Алое Вера може да има някои странични ефекти, но те съвсем не са вредни и затова са общо приемливи. По специално жените, след като са използвали гела в продължение на няколко седмици, често споделят, че ноктите им растат по-бързо и не са така чупливи, че косата им също расте по-бързо и изглежда по-добре, а поради това че Алое Вера има съдоразширяващо действие (отваря кръвоносните съдове на кожата), бузите им поруменяват. Когато казваме на хората, че изглеждат добре, те в повечето случаи се чувстват по-добре.
Храносмилателният път
Другата съществена органна система, върху която алоето оказва благотворно влияние, е храносмилателният път - от простото разстройство или лошо храносмилане и появата на киселини до засвидетелстваните случаи на излекуване на пептична язва, в последното обаче аз нямам личен опит. Днес е известно, че много язви се дължат на бактерии, наречени Хеликобактер Пилори; ще е интересно да видим как Алое Вера действа върху тях. (Докато пиша това, се опитвам да организирам някои тестове in vitro.) Ако се докаже, че убива тези организми и допринася за лекуването на язва, ще се появи експлозивно търсене на Алое Вера и това ще спести на здравната администрация огромна сума пари, давани в момента за антибиотици, с които се борим с микроорганизмите. Както казах и преди, Алое Вера широко се е използвало като пургатив и за общо подпомагане на храносмилането, затова не е учудващо, че страдащите от възпаления на червата, като колит и други, говорят за добри резултати от редовно пиене на Алое Вера. Трябва обаче да се подчертае, че симптомите им се появяват отново, след като престанат да го пият, така че поемането на гел от Алое Вера трябва да им стане постоянен навик. Известно е, че подобни състояния често се появяват отново и за хората, които редовно страдат от тях, самото им разреждане и притъпяване е само по себе си подобрение. Често ме питат, дали Алое Вера се намира като супозиторий, доколкото ми е известно, все още не, но може би и това е на път да стане.
Едно от състоянията, които заслужават специално внимание, е синдромът на раздразнените черва (IBS). Това е най-често срещаното разстройство на червата в индустриализирания западен свят, а и най-честият повод, по който домашните лекари изпращат свои пациенти за консултация с гастроентеролог. Изчислено е, че от тази болест страдат над пет милиона души само във Великобритания.
Синдромът на раздразнените черва представлява сбор от симптоми, които са различни при различните хора, но най-често това са стомашни болки, запек или диария с подуване на корема или протичане на слуз. Общото здравно състояние не се повлиява и страдащите обикновено запазват теглото си. Но това може да се окаже едно изключително омаломощаващо и дразнещо състояние, което понякога пречи на хората да излизат навън и да се занимават със своята работа, всъщност, със своя живот. Често това е свързано със стресово емоционално разстройство или депресия и може да се появи в комбинация с разстройството на други раздразнителни органи, като пикочния мехур, например.
Конвенционалното лечение не е особено ефикасно и се осланя на промяна в диетата, обикновено по-хранителна, с противодиарични или подсилващи вещества, спазмолитици, антидепресанти и психо/хипнотерапия. Всички тези мерки се прилагат, защото още липсва пълно разбиране на това състояние. Някои учени смятат, че болестта се дължи на разстройство в регулярните и плавни, движения на перисталтиката, а други смятат че тя е резултат от намалената чувствителност на червата. Според една друга теория, в червата се събират прекалено много микроорганизми, предизвикващи ферментация, като кандида албиканс, и това е основната причина. Друга група лекари считат че болестта, както и синдромът на следвирусната умора (който ще разгледаме по-нататък), се дължи изцяло на психологически фактори и е резултат от стреса в съвременния живот.
Каквато и да е причината, в Бритиш медикъл джърнъл от м. януари 1995 г. е казано: Не съществува единно успешно лечение на синдрома на раздразнените черва (IBS). Знам, че има много недоволни пациенти, защото, когато журналистката Хейзъл Къртни написа статия за този синдром в Дейли мейл през 1984 г, в която между другото се говори и за моите виждания за Алое Вера, получих над 10 000 писма с молба за повече информация. Алое Вера за мен сега е на първо място при лечението на потвърден IBS и с него имам много повече успехи, отколкото с други методи. За съжаление, не при всички случаи, лечението с алое е успешно и аз подозирам, че неуспехите се увеличават с намесата на емоционални реакции на стреса, т.е. тук в по-малка степен става въпрос за физиология. Но все пак е радостно и подкрепящо да чуваш пациентите да казват, както една от тях сподели: Вече мога уверено да ходя да пазарувам това е чудесно!. Преди това е можела да ходи да пазарува само в онези магазини, в които добре е знаела местоположението на тоалетните.
Държа да подчертая, че говоря за гела от Алое Вера, а не за старото горчиво алое, получавано от дървесен сок. Тo би дало много по-различни резултати! 
Имунната система
Хората, които вземат редовно гел от Алое Вера, като мен, се чувстват много по-добре и удобно. Мисля, че така се получава, защото Алое Вера успява да регулира ефективно имунната система на човека.
Имунната система съществува, за да предпазва тялото от промени, предизвиквани от нападащи го организми, като например бактерии, вируси или изменени клетки, като раковите, затова ефективното й функциониране е от изключително значение. Системата е много сложна, включваща множество различни елементи, за които и аз самият не бих казал, че разбирам напълно. Изучаването на имунологията си е отделен предмет. Затова ще я представя в една много опростена форма, като спомена само най-важните елементи. Действието на тези основни клетки се модифицира от много сложни процеси, които се извършват в дълбочина, те не действуват изолирано. Имунната система работи непрестанно, за да предпази тялото от външни атаки, затова всяко нарушение на незабавните й и ефикасни реакции създава сериозни проблеми на индивида. Проблеми възникват както когато имунната система реагира по-силно от необходимото, така и когато реагира по-слабо от необходимото или пък реакцията е неправилно насочена, например срещу здрави клетки. Тези действия предизвикват т.нар. авто-имунни разстройства, представени от: 
Язвен колит
Системен еритематоден лупус
Ревматоиден артрит
Ако имунната система не е в състояние да реагира адекватно, индивидът не може да се справи с инфекциите и може дори да умре. Класически пример за подобна ситуация е СПИН-а (Синдрома на придобита имунна недостатъчност).
Ако реакцията е прекалено силна, като хиперчувствителната реакция при алергична астма, тя е опасна и може също да предизвика смърт, т.е. от жизнено значение е реакцията да е достатъчно силна, за да убие вредните организми, но не и организма на индивида.
Точно такива са постоянните реакции на здравия организъм. Имунната система представлява основна част от защитните механизми на човека, която постоянно отхвърля и унищожава нападащите го организми и изродени клетки.
Кои са основните играчи?
Най-важни са клетките, наречени лимфоцити, от които съществуват два вида Б-клетки и Т-клетки , намиращи се в лимфоидната тъкан и кръвта.
Следващи по значение са клетките, наречени фагоцити, които са нещо като боклукчии. Някои от тях се намират в тъканите, а други белите кръвни телца - циркулират в кръвта. Б-лимфоцитите произвеждат антитела, а Т-лимфоцитите изпълняват няколко функции:
1. Помагат на Б-клетките да произвеждат антитела
2. Разпознават и унищожават инфектираните с вируси клетки
3. Активират фагоцитите да се заемат с патогеннтиге клетки, които са открили.
4. Контролират нивото и качеството на имунната реакция.
Животът е постоянна борба, както вътрешно, така и външно, затова и аз представих имунната реакция като битка, в която заповедите се предават от вестоносци. Тези вестоносци се наричат цитокини. Системата на цитокините дирижира помощните Т-клетки (лимфоцити) в търсенето и унищожаването на неприятеля и именно на това ниво действа един от основните компоненти на Алое Вера
Лимфната система
Ацемананът, този толкова важен компонент, се намира в захарната фракция. Той представлява дълговерижен полизахарид и действа като имунен регулатор, което означава, че е в състояние да засили или намали имунната реакция. Това забележително негово качество е демонстрирано и документирано при лабораторни експерименти.
Той е изолиран от Алое Вера в Лаборатория "Карингтън", САЩ, и се произвежда като лекарство под названието Каризин, лицензирано от Администрацията за храните и лекарствата за използване при болни от СПИН пациенти. Ацемананът привлича огромен интерес и бъдещето на Алое Вера може да се определи от успеха на този компонент. В момента то е достигнало до последния етап на тестуване, преди да бъде разрешено за неограничена употреба от хора. Досега има ветеринарен лиценз в САЩ за лекуване на вируса на котешката левкемия.
Във Великобритания, в областта на ветеринарната медицина, по него напоследък работи ветеринарният лекар по конете Питър Грийн по специално, върху следвирусния синдром при конете като той отчита впечатляващи резултати.
За щастие, при следвирусния синдром по конете, за разлика от хората, в кръвта се съдържа измерима съставка. При болните от синдрома коне нивото на белите кръвни телца спада до почти фатални стойности. Питър Грийн записал тези нива при болните коне, след което ги подложил на три до пет седмично лечение с гел от Алое Вера, който прибавяли към храната. Скептичен в началото какъвто бях и аз той бил силно учуден от наблюденията си, когато единадесет от общо четиринадесет лекувани коне напълно се възстановили и се върнали към живота си на ели. Засегнатите животни до едно показвали повишен брой на белите кръвни телца в резултат на лечението с Алое Вера. Обикновено, не се очаквало тези коне да се възстановят. В публикацията си Питър Грийн казва: “Независимо от всичко, въпреки ограниченията на този вид клинично изследване, ние вярваме, че в прилагането на екстракт от Алое Вера има действителни терапевтични предимства.”
Аз съм прилагал на емпирична основа подобно лечение на мои пациенти със синдром на следвирусна умора и поне един-двама се повлияха добре. Броят на пациентите е прекалено малък, за да се правят каквито и да било заключения, но тъй като не съществува друг убедителен метод за лечение, си струва да се опита.
Въз основа на казаното, може да се очаква, че страдащите от алергична астма би трябвало да се повлияят добре от приемането на Алое Вера, или поради неговия имунномодулиращ ефект, или поради естествения му противовъзпалителен ефект. Най-общо, наблюдавах такива резултати и че намаляват прибягванията до инхалатора, както и броят на острите кризи. Но, както и при следвирусния синдром, не съм наблюдавал достатъчен брой случаи, за да бъда абсолютно сигурен в този ефект; за повече убедителни доказателства се налага специално изследване тема, към която ще се върна в края на книгата.
И накрая, по този повод, да ви разкажа историята на Алисън. Младата жена, на която е посветена тази книга, и пациентката, която ме убеди, че в Алое Вера наистина има нещо, което си струва.
Алисън е очарователна млада жена, която лекувам от петнадесет години. Тя страда от болестта на Стил или младежки ревматоиден артрит. Болестта й прогресираше от детските години и поради болките и деформациите, на които бе подложена, тя бе под постоянно наблюдение от специалист и бе преминала през различни мощни конвенционални режими на лечение с лекарства високи дози нестероидни противовъзпалителни (NSAIDS) и хидротерапия. Тя понасяше недъга си смело, но преди около осемнадесет месеца дойде в кабинета ми и се оплака, че има нужда от още противовъзпалителни, за да контролира болката и сковаността, но не може да ги поема поради коремните болки, които те й причиняват. Параграф 22. Не знаех какво друго да й предложа и казах: Не би ли искала да опиташ един шантав сок от кактус, за който казват че има естествен противовъзпалителен ефект, а и помага на стомаха? За съжаление, не мога да ти го предпиша, а трябва да си го купиш от местния търговец. Алисън и майка й, която присъстваше на разговора ни, казаха, че ще опитат всичко, само и само да я облекчи. Така Алисън започна курса с гел от Алое Вера.
Разбрахме се да не намалява предписаните й лекарства, но да прибави към тях и Алое Вера и да записва, какво количество NSAIDS и Алое Вера взема дневно и как се влияят симптомите й. Преглеждах я на две седмици веднъж.
След няколко седмици и двамата бяхме развълнувани от положителните резултати. Стомашните й болки изчезнаха, болеше я по-малко и определено изглеждаше по-добре и по-щастлива дори бузите й поруменяха за пръв път. През следващите месеци тя започна да намалява нивата на NSAIDS докато, след осемнадесет месеца лечение, сега тя взема само половината от предишните лекарства, без никакви странични ефекти. Качеството на живота й безспорно се подобри и, наблюдавайки тази промяна, макар и само при един пациент, но при един от най-трудните ми терапевтични случаи, самият аз се промених.
Благодаря ти, Алисън.
Този вид артрит, подозирам, се повлиява от комбинация от противовъзпалителни и имунорегулиращи фактори. Но Алое Вера изглежда помага и при другите, ежедневни видове артрит остеоартрит, затова са нужни изследвания и в тази насока. Разгледахме ацеманана, но има и други аспекти на полизахаридите, според американския диетолог д-р Е. Хеъръндал, които са дадени по-долу. Полизахаридите могат да бъдат открити във всяка една телесна клетка, където изпълняват решаваща роля, като:
а) обвиват дебелите черва, за да ги предпазят от абсорбиране на токсични отпадъци
б) представляват животоспасяваща бариера пред инвазията на микроорганизмите във всяка една клетка, особено на вируса.
в) осигуряват незаменимото смазване на ставите
г) поддържат способността на движение на флуидите 
д) позволяват преноса на газове в белите дробове 
е) улесняват абсорбирането на вода, електролити и хранителни вещества в стомашночревния тракт.
Д-р Хеъръндал смята, че те са така жизнено необходими за тялото, както тухлите за къщата.

СЪЩНОСТТА НА АЛОЕ ВЕРА
Как действа и свидетелства за това
Д-р Питьр Атертън

КЪДЕ ДЕЙСТВА АЛОЕ ВЕРА?
След като прочетох много книги, статии и научни разработки, посветени на Алое Вера, в търсене на знания за този ксерофит (растение, което живее при горещ, сух климат), аз стигнах до убеждението, че то действа само в две определени сфери.
Най-напред ми стана ясно, че то действа по-скоро на повърхностите и мембраните, отколкото на самите органи, и второ, че влияе на състояния, получили се в резултат на разстройство на имунната система. Бих желал да подчертая тези факти, за да предпазя другите от изказване на екстравагантни твърдения за ползата от растението в разни далечни сфери, с което му създават незаслужена репутация на пенкилер.
Не е чудно, че хора с кожни и стомашни болести, астма и генитални проблеми са изпитвали ползата от Алое Вера, защото те са анатомично свързани по това, че всички се отнасят към проблеми с епителните тъкани. Епителът е анатомичен термин, който се определя като слой от клетки по повърхността на тялото или на свързана с него кухина. Кожата е най-голямата епителна повърхност и всъщност представлява най-големия телесен орган. Тя се променя, когато по нея расте коса на главата, но все пак си остава епителен орган, както и когато по нея израстват нокти. Когато влезе в устата, епителът се превръща в лигавица с променени функции и вече не предпазва тялото от загуба на вода, като нормалната кожа. 
Епителът продължава да се променя, като преминава през хранопровода, стомаха, тънките и дебелите черва и накрая, при ануса, отново става кожа. Епителната повърхност обхваща носа и синусите, трахеята, бронхиалните тръбички в белите дробове и гениталния тракт.
Една от критиките, които най-често чувам от мои колеги е:"Едно вещество не може да лекува толкова различни състояния. Да, но гелът на Алое Вера не съдържа само едно вещество. Както видяхме, той е сложно взаимодействаща си смес, която съдържа над седемдесет и пет съставки, а всички състояния, които се повлияват положително от Алое Вера са свързани с една обща анатомична част епителът.
Можех да напиша книга, основаваща се само на анекдотичните аспекти на Алое Вера, но в настоящата представям само онези събития, които са се случили лично с мен, моето семейство и пациентите ми, т.е. събития, които съм преживял сам или на които съм бил лично свидетел.
Кожата
В зависимост от мястото на наранения епител, за да бъде той повлиян положително от прилагането на Алое Вера, това може да стане орално например, при лечение на лошо храносмилане или на киселини, в следствие на хиатална херния. Но освен през устата, то може да се прилага и локално, като при поразена от екзема кожа. При локалното приложение върху кожата или скалпа трябва да се спазват общите дерматологични принципи ако кожата е суха, трябва да се намокри с помощта на омекотяващо средство или мазна база, и обратното, ако кожата е омазнена, трябва да се използва немазна база. За окосмените места най-добре подхождат лосионите, а при открити рани по кожата най-добре е да се използват превръзки.
От личен опит мога да дам пример как Алое Вера влияе на хронично възпалените мембрани: с огромна радост открих, след като го приемах ежедневно в продължение на две седмици, че назалният ми катар, резултат от над двадесет години пушене (между 18 и 41-годишна възраст) на по двайсет цигари на ден, е изчезнал. Тогава, естествено, започнах да дишам по-лесно, подобриха ми се вкусовите усещания и престанах да хъркам.
Противовъзпалителният ефект
Възпалението е реакция на тъканите при нараняване и представлява придвижване на клетки от имунната система до мястото на поражението. Състои се от поредица от реакции на три етапа:
1) засилено кръвоснабдяване на района
2) засилена капилярна пропускливост
3) преминаване на клетки от кръвната система в тъканите
Тя се осъществява с помощта на различни системи, като комплементарната, факторите на съсирване и растеж, и кинините. Активни са също и медиаторите, отделяни от мастоцитите, базофилите и тромбоцитите, а също така и еикозаноиди, образувани от много различни клетки на мястото на възпаление, следвани от макрофагите и лимфоцитите, при всеки случай на имунологично предизвикателство. Възпалителният процес е много нужен и полезен, ако не е прекалено голям и Прекалено продължителен. Въздействието му е противоположно, ако стане хроничен, причиняващ неприятни за индивида симптоми, съпроводени със силна болка и подуване.
Противовъзпалителното действие на Алое Вера е следното:
а) чрез дезактивиране на брадикинините с помощта на ензима карбоксипептидаза, който може да хидролизира брадикинините и ангиотенсин I in vitro. Брадикинините действат на мястото на възпалението едновременно като вазодилататори и силни, предизвикващи болка агенти. Това е може би механизмът, по който Алое Вера намалява болката, макар че това не е достатъчно in vitro.
б) Алое Вера съдържа салицилова киселина и антрахинони, които могат да се разлагат до салицилати. Салицилатите са едновременно аналгетици и противовъзпалителни агенти, възпрепятстващи производството на простагпандини.

Колкото и да съм доволен от този резултат, знам, че проблемът се появява наново щом оставя алоето за около седмица, което ме навежда на мисълта, че в случая то само потиска симптомите, но не лекува по същество.
Жена ми е забелязала, че след изгаряне на кухненската печка (хобито й е да готви), бързото прилагане на Алое Вера не само отнема болката почти мигновено, но неколкократното повторение лекува раните много по-бързо и без белези. Тя има множество малки белези от предишни изгаряния по ръцете, но те поне вече не се умножават. Сега разбирате защо го наричат Растение за изгарянията.
С придобиването на по-богат опит, започнах в последните две години да използвам все повече Алое Вера в общомедицинската си практика, особено там, където обикновеното лечение не успява, където се появяват странични ефекти или пък когато клиентът помоли за нещо натурално.
На практика, най-добре се повлияват следните състояния на кожата:
Акне вулгарис и розацея
Екзема, особено при малките деца
Себореен дерматит
Псориазис
Хронична уртикария
Язви
Тинеа педис (гъбички по краката).
Самият аз открих нещо много важно, докато извършвах малък експеримент опитвах се да излекувам голяма язва на пищяла на възрастна жена само с локално приложение на Алое Вера; нищо друго. Това е може би най-лошото място, на което може да Ви се появи язва, тъй като традиционно, какъвто и метод на лечение да използвате, язвата на такова място заздравява много бавно. Интересен пример беше появила се в резултат на травма язва жената бе ударила крака си на ръба на някаква мебел. Преглеждах я няколко часа след инцидента и, след като промих раната, помолих сестрата да й слага два пъти на ден влажна превръзка с Алое Вера.
Скоростта на зарастване беше направо забележителна, без дори и следа от възпаление, от което най-често се опасяваме в подобни случаи. Радвам се да отбележа, че сестрите също бяха много впечатлени и решиха да го използват и при други свои случаи, когато раните упорито отказват да зараснат. Забележително е и това, че тази язва зарасна с минимален белег типично за лечението с алое.
Ако подобни резултати се наблюдават постоянно, то лечението с Алое Вера може да спести на здравните власти много пари от традиционното лечение.
И други практиканти отчитат отлични резултати при лечението на изгаряния и язви с алое, а в САЩ то редовно се използва от някои големи клиники по изгарянията.
Зарастване на рани и изгаряния
Сериозните изследвания на способностите на Алое Вера да лекува открити рани започват през трийсетте години на двадесети век, след като Колинс & Колинс докладват случай на 31-годишна жена с остър рентгенов дерматит с обхват 4 х 8 см на челото и продължаващ над линията на косата. 24 часа след прилагането на прясно алое, сърбежът и горенето напълно изчезнали. След 5 седмици постоянно лечение, усещанията напълно се регенерирали и не останал никакъв белег. След 3 месеца, нямало индикации за повтаряне на заболяването и при излагане на слънце, челото се пигментирало нормално, както останалите изложени на слънце повърхности на кожата.
Следват други експерименти с хора и животни, при които са наблюдавани непосредствени и последващи хистопатологични промени на кожата при рани, лекувани с алое и нелекувани с алое. Много експерименти са направени през петдесетте и шестдесетте години, които постоянно доказват бързо зарастване на раните и намаляване на белезите.
През осемдесетте години фигури, като проф. Джон Хегарс и д-р Уендъл Уинтърс, работещи в клиники за академична пластична хирургия в САЩ, издигат хипотезата за антивъзпалителното и против термални изгаряния действие на растението.
Изводите им са, че Алое Вера е в състояние да блокира формирането на тромбоксан А2, с което се подпомага оцеляването на тъмните при изгаряне или измръзване. Това се постига чрез значително увеличаване на кожната перфузия след изгаряне, при положение че Тромбонсан А2 е съдосвиващо средство. Имунохистохимическата оценка на изгорената материя показва значително намалени нива на Тромбоксан А2 в групите, третирани с алое, в сравнение с третираните контролни групи.
През 1962 г. Робсън и съавтори също доказват способността на Алое Вера да потиска образуването на простогландини и Тромбоксан А2. Те отбелязват липсата на Тромбоксан В2 до 72 часа след изгарянето и намаляване на нивото на простагландин (РС)Р2 за същото време.
Известно е, че тромбоксаните и простагландините оказват влияние върху:
А) агрегацията на тромбоцити;
б) адхезията на левкоцити;
в) свиването на кръвоносните съдове.
В Япония проф. Кейсукс Фуджита изучава от 1976 г. брадикининазната активност в естественото алое А1ое Vera Arborescens. Той стига до заключението, че противовъзпалителният ензим, който той описва е серино-карбоксипептидаза, дехидролизиращ брадикинините и Angiotendin I (един вазоконстриктор), in vitro.
Еднa по-кьсна публикация от 1993 г. подкрепя виждането, че този ензим в един от основните фактори, на които се основава фармакологичното действие на алоето. То също така съдържа салицилова киселина, която е едновременно и аналгетик, и противовъзпалително средство, в резултат от потискането на синтезата на простагландини.
Други вещества, които също допринасят за противовъзпалителния ефект на алоето, открити от японските изследователи, са растителните хормони, вещества, подобни на пектина, като алоктин А, открит от Саито и съавтори през 1982 г.
Едно от нещата, които носят най-голямо удовлетворение от общата медицинска практика, е взаимното опознаване с пациентите и споделянето с тях на някои от най-интимните и често забавни случки от живота. Така например, аз веднъж предписах на възрастен мъж малко алое за артрита му и го поканих на преглед след две седмици. Когато се появи, той изглеждаше щастлив и аз предположих, че алоето е подобрило състоянието му. Не, каза той. Положението е почти същото но сега си подсвирквам, като ходя, а жена ми казва, че не съм го правил от двадесет години.
Един друг старец, бивш метач, ме спря на улицата, за да ми каже колко е доволен, че съм дал на жена му малко алое за астмата й. Помогна, нали? попитах аз, на което той отговори Ъхъ, астмата й се оправи, докторе, а също и сексуалният ми живот не може да ми се насити!
Наистина се радвам за Вас, казах аз, като положих сериозни усилия да не се разсмея, когато забелязах от пазарската му чанта да се подават две еднолитрови бутилки с Алое Вера.
Алое Вера е съвсем безопасно и нетоксично растение и аз мисля, че практически всички хора, които реагират на него, вероятно реагират на добавките, необходими за съхраняването му. Разбира се, все някой някъде трябва да е алергичен към Алое Вера, но през всичките тези години за него се говори и пише като за съвсем безопасно нещо. Най-общо, алергичните реакции се дължат на добавени към кремовете вещества, като ланолин или ларабени, сандалово дърво или самият прополис. Аз самият съм виждал само веднъж хиперактивна реакция при пиене, като най-вероятно това се дължеше на натриевия бензоат, използван като консервант.
Водещи авторитети в областта на токсикологията във Великобритания са работещите в Отделението за отравяния на Гайз Хоспитъл в Лондон. Когато ги попитах за Алое Вера, те признаха, че имат малко доказани за него неща, като това че някои продукти от цели листа предизвикват стомашни болки и диария у някои хора. (По-нататък ще обясня разликата между гела и сока от целите листа на алоето.)
Мисля, че единственият източник на токсичност трябва да е антрахинонната фракция, при високи концентрации. Но тези нива не се съдържат в продуктите, продавани като тоник или здравословни напитки, и аз вярвам, че те са напълно безопасни. Препарати с Алое Вера се продават от години в САЩ. Преди да достигнат до широката публика, американските продукти са преминали през строги тестове за безопасност от страна на Администрацията за храните и лекарствата, преди да могат да бъдат продавани'като храна, към която група са причислени. Все още няма такива продукти, които да са лицензирани за продажба като лекарства във Великобритания.

Благотворно въздействие на ензимите в алоето е описано в стотици научни трудове – тук ще изброя само най-важните ползи от тях:
*намаляват възпалителните процеси
*намаляват болката и отоците от спортни травми и хирургически интервенции
*съкращават възстановителния период и подпомагат по-бързото възвръщане на множество функции
*имат положителен ефект върху хронични и остри синузити, остеоартрити, ревматоиден артрит, бурсит, тендинит, мускулни спазми, склеродермия
*разтварят съсиреците в кръвоносните съдове и не позволяват отлагания в тях, което ги прави ефикасни при гръдна жаба, тромбофлебити и варикозни вени
*облекчават артериалните спазми
*подобряват абсорбцията и проникването в тъканите на различни субстанции, в това число някои лекарства
*помагат при лошо храносмилане
Употребата им е отличен начин за подобряване на здравето. Препоръчват се като хранителна защита при:
* чувство на умора след хранене
* меню, състоящо се предимно от преработени храни
* нередовно, нарушено или небалансирано хранене с повече мазнини, консервирани храни и други
* проблеми с храносмилането (тежест, подуване, болки, газове и други)
* деца и бебета, които не растат достатъчно и не усвояват добре храната(след третия месец)
* стари хора, при които ензимите по начало са силно намалени;
* често боледуващи или хронично болни, особено хора с храносмилателни смущения, хормонален дисбаланс, проблеми с кръвната захар, затлъстяване, висок холестерол, алергии, стрес, артрит и отслабена имунна система
* хора, които искат да се изчистят бързо от токсини
* здрави хора, които искат още повече енергия

Листото от алое и неговите съставки

При анализа на съставките на листото ще се спра на основните три от тях:
сока
клея
паренхимния гел.
Познати са около седемдесет и пет съставки на листото на Алое Вера, които се подразделят на осем ясно очертани категории, но подозирам, че ще бъдат открити и други. Съществува обаче определена неяснота по отношение на точния състав на някои от фракциите, затова тук ще представя едно консенсусно мнение, изградено при прегледа на последните публикации по темата. Твърдата фракция представлява едва 0.5 - 1.5% от растението, т.е. едно сравнително малко количество.
Средната му рН стойност е 4.55.
Лигнин
Целулозно вещество, присъстващо в гела, което няма известни медикаментозни качества, но за него се смята, че осигурява проникването на препаратите с алое в кожата на човека.
Сапонини
Счита се, че гликозидите представляват около 3 % от гела на Алое Вера. Това са пенливи вещества, които почистват и притежават антисептични качества. 
Антрахинони и деривати
В дадения по-долу комплекс се съдържат 12 от тях:
Алоин
Барбалоин
Изобарбалоин
Антранол
Антрацен
Йоетична киселина
Емодин
Алоев емодин
Естер на канелената киселина
Етерично масло
Хризофанична киселина
Резистанол
Тези съставки се намират само в сока. Традиционно са известни като лаксативи и при високи концентрации само някои от тях могат да бъдат отровни, но в сложната среда на растението Алое Вера те не са отровни. Те са отлични аналгетици, или обезболяващи вещества, а също така притежават и силно антибактериално, антивирусно и противогъбично действие.
За да се получи обезболяващ ефект и подсилване на абсорбцията на стомаха, във всяка напитка с алое трябва да има известно количество дървесен сок, съдържащ антрахинони. Когато са налице, антрахиноните се познават по горчивия вкус и жълто-оранжевия цвят, който придават на сместа от дървесен сок и гел. Алоинът в големи концентрации е отровен за фибробластите, затова прекалено голямото количество алоин в продуктите за локално приложение убива тези клетки в дермиса и забавя лечението като намалява производството на тъкан. Но те оказват и някои полезни влияния върху кожата, които ще опишем по-нататък.
Химия на антрахиноните
Основният антрахинон, който се намира в дървесния сок, латекс или смола на Алое Вера е барбалоин, синоним на алоин. Там се съдържат и дериватите му антрони и хромони. Те съставляват фенолната фракция на дървесния сок.
Барбалоинът е антрон С-гликозид.
След поглъщане, алоинът се преработва от бактериите в дебелото черво в алое-емодин-9-антрон. Това е активната съставка, която предизвиква увеличаване дела на водата в дебелото черво чрез спиране на електролитната абсорбция и стимулиране на електролитната секреция. Тя стимулира и перисталтиката.
Минерали
Магнезий
Натрий
Цинк
Желязо
Манган
Калий
Мед
Хром
Калций
Съществуват около трийсет витамина, минерали и микроелементи, които са от особено важно значение за доброто здраве и трябва да се поемат редовно. Много от тях си взаимодействат и зависят един от друг за правилното им действие. По-долу изреждам тези по-важни качества и функции.
Калций
Най-напред има структурна роля при костите и зъбите, но също така е особено важен в структурата на клетката и предаването на сигнали по нервите. Нужно е балансирането му с фосфор и магнезий, за да действа ефективно, а за абсорбцията му е необходим Витамин й.
Манган
Той е съставна част на много ензими и е необходим за активирането на други ензими. Последните са сложни протеини, които действат като биохимични катализатори, ускоряващи клиничната реакция в растението.
Натрий
Много важен минерал, който пречи на телесните течности да станат прекалено кисели или прекалено алкални. Той също така участва в електропроводимостта на мускулите и нервите, както и в поемането на хранителни вещества от отделните клетки.
Мед
Също компонент на множество ензими, но и помага на желязото да действа като носител на кислорода в червените кръвни телца. 
Магнезий
Той участва активно в метаболизма на калция при формиране на костите и е необходим на нервните и мускулните мембрани за провеждане на електрическите импулси.
Калий
Както натрия, той участва в киселинно-основния баланс на тялото и спомага за електропроводимостта на мускулите и нервите.
Цинк
Участва в основните метаболитни пътеки и подпомага метаболизма на протеините, въглехидратите (захарите) и мазнините. В неподходяща дозировка има неблагоприятно действие върху тъкани, които умират и бързо се възстановяват, като кожата, лигавицата на червата, или върху имунната система. Изследванията напоследък показват, че отчайващото състояние на шизофрения може да се свърже с недостига на цинк.
Хром
Необходим е за правилното функциониране на инсулина, който от своя страна контролира нивото на кръвната захар, затова диабетиците трябва да поемат повече хром.
Желязо
Това е частта хем от хемоглобина в червените кръвни телца, който позволява транспортирането на кислород в тялото под формата на оксихемоглобин. При хората с недостатъчно хранене много често се среща анемията, причинена от недостига на желязо; тя се появява и в случаите на изтощение поради хронична загуба на кръв, напр. при свръхобилна менструация.
Витамините
Витамин В1
Витамин В12
Фолиева киселина
Витамин В2
Витамин С
(Витамин С)*
Витамин В6
Бета-каротин (Витамин А)
(Витамин Е)*
Холин
Ниацинамид (Ниацин)
*Често към естествено присъстващите в екстракта от растението витамини се прибавят и други, като част от процеса на стабилизиране, чрез който се осигурява търговския продукт да остане колкото се може по-близо до естествения сок. Също така, служи и като консервант.
Витамини А, С и Е
Това са важните витамини-антиоксиданти, чрез които се борим с опасните свободни радикали. Те влияят на имунната система, а Витамин С, по-специално, подпомага зарастването на раните, докато Витамин А е необходим за нормалното и нощно виждане.
Естествените процеси в тялото постоянно създават свободни радикали, но те се създават и от всякакъв вид горене пушене, изгорели газове, радиация и дори изгарянето на храна, като на барбекю или в тигана за пържене. Те се опитват да оксидират тъканите и причиняват големи вреди, като предизвикват всичко, от рак до перде на окото, артериална болест или преждевременно остаряване. Спомнете си само какво причинява кислорода на желязото при оксидация. Причинява ръжда и накрая го унищожава голяма сила.
Тези оксидиращи свободни радикали трябва да бъдат неутрализирани от антиоксиданти (най-важните сред тях са Витамините А, С и Е), от минерала селен и от някои микросъставки на храната, наричани биофлавоноиди, тъй че трябва да се замислим дали имаме достатъчно антиоксиданти в диетата си.
Витамините от група В , включително и холина
Те са свързани с производството на енергия и с метаболизма на аминокиселините, а оттам и с натрупването на мускулна маса.
Витамин В12
Алоето е едно от малкото растения, източници на този съществен витамин, необходим за изграждането на червените кръвни телца, при дефицит се появява анемия.
Фолиева киселина
Също изключително нужна за развитието на кръвните клетки, дефицитът й също води до анемия.
Аминокиселини
За да е здраво, човешкото тяло има нужда от двадесет и две аминокиселини; всички те, с изключение на осем, се синтезират в организма. Останалите, наречени есенциални аминокиселини, трябва да се приемат като храна и заедно изграждат строителните блокчета на протеините, от които ние произвеждаме и възстановяваме мускулите си.
Няма да изброявам всички аминокиселини, но си струва да се спомене, че Алое Вера предлага двадесет от нужните двадесет и две и седем от осемте есенциални аминокиселини. Липсващата аминокиселина се нарича триптофан, но Бил Коутс, американски фармацефт и експерт по алоето, твърди, че то притежава и тази аминокиселина. Аз самият не съм сигурен в това, но да притежаваш седем от осемте възможни също не е зле.
Ензими
В Алое Вера е установено наличието на много ензими. Някои от по-важните са:
Пероксидаза
Целулаза
Алиаза
Карбоксипептидаза
Каталаза
Амилаза
Липаза
Алкална фосфатаза
Тези ензими подпомагат разграждането на храната и храненето като цяло. Някои разграждат скорбялата и захарите като, например, амилазата, докато други катализират реакциите по разграждане на мазнините като, например, липазата. Така хранителните вещества от храната ни могат да се абсорбират по-ефективно.
Захари
Алое Вера съдържа както монозахариди, като глюкоза и фруктоза, така и полизахариди, от които може би по-важни са полизахаридите. Лабораторията Карингтън в Съединените щати изолира най-важния полизахарид, известен с търговското си наименование Карисин. Във връзка с имунната система той заслужава специално внимание, което ще му бъде отделено по-нататък.
Тази група полизахариди се нарича глюкоманани или полиманоза, защото молекулите на манозата са свързани с молекулите на глюкозата, но молекулите на манозата са малко повече. По размер те силно се различават, от няколко хиляди далтона (единицата за измерване) до четири милиона далтона, и са много специални захари поради начина им на абсорбиране от червата. Повечето захари се разграждат от ензимите, абсорбират се на части и след това се изграждат наново, а дълговерижните глюкоманани се абсорбират цели от определени клетки по протежение на храносмилателния път. Това действие се нарича пиноцитоза и се изразява в преминаването на целите захари в кръвта в тяхната първоначална форма.
Счита се, че различни съставки на тези съединения помагат при артрит, високо налягане и лошо храносмилане, както и че намаляват холестерола, подобряват функционирането на черния дроб и подпомагат заздравяването на костите, като стимулират поемането на калций и фосфати. Доказано е, че в концентриран вид те оказват благотворно влияние на възпалението на червата при болестта на Крон и язвен колит.
Историята с ацеманана
Ацемананът е - (1,4) - свързан ацетилиран манан. Той притежава три фармакологични действия:
а) първично антивирусно действие
б) вторично имунномодулиращо действие
в) третично действие при ограничаване на приспособяващите се инфекции.
Действа и синергично с други лекарства, като азидотимид (АZT) и ацикповир. Тези му качества се използват при лечение на онкогенетични ретровируси, вируса на котешката левкемия, който причинява една мултисиндромна болест при заразените котки; тя е припозната като животински модел на вирусните инфекции при имунна недостатъчност на човека.
Доказано е, че in vitro ацемананът усилва действието на цитотоксичните Т лимфоцити с почти 50%. Доказано е също така, че активира макрофагите да произвеждат азотен окис. Азотният окис действа като цитотоксик и цитостатик при унищожаване на туморните клетки и вътрешноклетъчните паразити. Лекарства, като интерферон, също предизвикват производството на азотен окис от макрофаги. Азотният окис е важен фактор на имунната регулация и има защитна роля при млекопитаещите и птиците. Доказано е, че стимулирането на макрофагите при плъховете ускорява зарастването на раните.
Докато пишех настоящото, ацеманановият продукт Карисин на Лаборатория Карингтън премина последните тестове преди получаване на разрешение от Администрацията за храните и лекарствата да се използва при лекуване на СПИН при хората.
Стероли
Тези растителни стероиди са важни антивъзпалителни агенти Четирите основни измежду тях са:
Холестерол
Кампестерол
Β - ситостерол
Лупеол
Лупеолът действа също като антисептик и аналгетик. Най-накрая Алое Вера съдържа и салицилова киселина, подобно на аспирина съединение, което заедно с лупеола му придава обезболяващи свойства. В твърдата фракция се намират също малки молекули на растителни хормони, известни като гиберлини и ауксини.
Д-р Питър Атертън

 
 
 

АЛОЕТО - НЕИЗЧЕРПАЕМ ИЗТОЧНИК НА ЕНЗИМИ

Ензимите - мерило за здравето ни

Ензимите са биокатализатори - специални протеини, които улесняват протичането на биохимичните реакции в организма. Те участват в обмяната на веществата и помагат на тялото да се освобождава от токсините.
Съществуват хиляди ензими, всеки с отделна функция, и без тях не можем да съществуваме. Ензимите се делят на две главни групи: метаболитни и храносмилателни.

Метаболитни ензими

От тях зависи енергията на всеки човек. Те определят жизнеността ни, продължителността на живота, бързината и ефективността на обмяната на веществата, както и способността на организма да се чисти от токсини. Следващият път, когато отидете на танци или се затичате, спомнете си, че нито едно движение не е възможно без помощта на вашите ензими.

Състоянието на имунната система също е в пряка зависимост от някои ключови ензими. Често боледуващите деца и вечно уморените възрастни си приличат по това, че техните ензими не успяват да се справят с изискванията на живота.

Ензимната активност се унаследява и с нейните особености се свързва предразположението към някои болести, в това число ракът. Знае се, че той най-често е свързан с много нарушен имунитет, както и с прекалено количество свободни радикали. Вътрешната антиоксидантна система на организма, която има за задача неутрализирането на свободните радикали, зависи от ензимната наличност и активност. Или по-просто казано: ако искате да се предпазите от рак, грижете се за ензимите си!

На физическо ниво определянето на ензимната активност е най-добрият начин за измерване на жизнената сила. С възрастта активността на някои ензими може да намалее до 20 пъти, че и повече! Ето защо съхраняването на ензимите означава продължаване на младостта.

Храносмилателни ензими

С храната в тялото навлизат различни вещества. За тяхното усвояване са необходими няколко вида храносмилателни ензими. Протеазата разгражда протеините, амилазата - скорбялата, липазата - мазнините, а лактазата - млечната захар. Част от тях се синтезира в организма, при което се изразходват собствените му химични и енергийни ресурси. Друга част се набавя от някои храни – пресните сурови плодове и зеленчуци, накиснатите и покълнали ядки и семена, ферментиралите храни, пчелния мед, суровото мляко и други.

Готвените храни не могат да служат за тази цел - ензимите се разрушават от топлината. Далеч преди температурата на кипене, още при 54oС, всякаква активност на ензимите се преустановява. Консервиране, печене, задушаване, пържене, пастьоризиране на млякото, микровълнова печка - всичко това убива ензимите.

Ензимно изчерпване: защо стареем?

Типичното съвременно меню се състои предимно от топлинно преработени храни и съдържа твърде много мазнини, скорбяла и млечни произведения. Това принуждава организма да синтезира собствени храносмилателни ензими в необичайно големи количества, при което може да се стигне до намаляване на възможностите му за произвеждане на метаболитни ензими и до общо влошаване на здравето, сънливост след хранене, по-бързо състаряване и дегенерация.

Признаците за ензимно изчерпване съвпадат с тези, характерни за остаряването – лоша кожа, бръчки, липса на жизненост и пъргавина. Това означава, че всички процеси в организма не протичат с предишната скорост и ефективност.

Особено зле се отразява ензимното изчерпване на мозъка и нервната система. За това е виновен и стресът, който изисква от нас повече енергия, за да се справяме с ежедневието. Впрочем парадоксално е, че интелектуалците са по-застрашени от ензимно изчерпване на мозъка в сравнение с останалите. Принудителната редовна концентрация за продължителни периоди от време с годините може да се отрази на мозъка неблагоприятно. Някои отговорни професии като например лекари, учители, диспечери, директори, хора, работещи на смени, при които има съчетание от недоспиване с умствена преумора се отличават с много голям риск за мозъка. При такива хора на стари години може да възникнат болести като Паркинсон или Алцхаймер, или просто да се проявят по-изразени симптоми на сенилност.

Ензими и боледуване

Особено ясно се вижда колко важни са ензимите по време на боледуване. Често тогава апетитът намалява, тъй като всички сили на организма се мобилизират за борба с болестта. Приемането на готвена храна може да влоши състоянието на болния, защото отклонява енергията му към храносмилане, когато е по-важно да се бори с болестта и за възстановяване на клетките си.

С ензимите са свързани някои важни клонове от съвременното природолечение – суровоядство, при което всички ензими, необходими за усвояване на храната, се внасят с нея; соколечение, при което освен това се постига и изчистване на организма от токсини и шлаки; лечебно гладуване, при което въздържането от хранене пренастройва метаболизма към самовъзстановяване на увредени клетки, органи и системи.
Добавянето на храносмилателни ензими към храната на всеки човек по принцип е много добра идея. Така се укрепва храносмилането, ако то е отслабено по една или друга причина и се подпомага метаболизма.

Човешкият организъм разполага с определен капацитет за производство на ензими и го насочва повече в една или друга посока според нуждите си. Колкото повече енергия отива за синтезиране на храносмилателни ензими, толкова по-малко остава за останалите нужди на организма.

При най-разпространения начин на хранене (с готвени храни) ензимните наличности постепенно се изчерпват. Това е една от причините деца, чието меню често е бедно на ензими, отначало да растат и да се развиват добре, но когато станат възрастни, да страдат от запек, болести на кръвта, язви, артрит и др. Други болестни състояния, свързани с възрастта, също изцяло или отчасти се обясняват с изчерпване на ензимните резерви. Приемането на небалансирана храна, например високопротеинова, също води до преразход на ензими.

Ензими и диабет

Основен производител на храносмилателни ензими в организма на човека е задстомашната жлеза (панкреас). Същата жлеза произвежда и инсулин. Логично е да се допусне, че ако прекалено много от енергията на панкреаса отива за производството на храносмилателни ензими, той не може да синтезира достатъчно инсулин. Липсата на инсулин води до болестта диабет. Добавянето на храносмилателни ензими към менюто може да намали натоварването на панкреаса и той да започне да изработва повече инсулин – така здравето на хората с диабет може чувствително да се подобри.

Това не означава, че диабетът се лекува с ензими – става дума за облекчаване и отбременяване на натоварването на панкреаса. От друга страна, когато се добавят ензими към храната, тя се усвоява по-добре и клетките на панкреаса получават по-богат приток на хранителни вещества. Това им помага да се обновяват и да произвеждат по-добре и повече хормони и ензими. Затова се препоръчва след всяко хранене хората, болни от диабет, да приемат по няколко глътки алое и зелени поля.

Естествено, това се отнася и за хората с други хронични болести – винаги е добре тяхната ензимна енергия да се съхранява, за да се насочва за борба с болестта.

Ензими и здрави хора

Всеки нормален здрав човек, който се храни с готвена храна, има нужда от допълнително приемане на храносмилателни ензими. Не бива да се притесняваме, от това че ще “привикнем” или “ще се изнежим” – просто това е един сигурен начин да повишим енергията си и да се съхраним по-дълго време млади и здрави.

Особено големи са нуждите ни от ензими през зимата, когато по традиции се ядат повече готвени и консервирани храни, а пресните зеленчуци и плодове недостигат. Ако по коледните и новогодишни празници към богатите трапези и лакомства прибавим и алоето с всичките му ензими, сигурно ще се почувстваме толкова добре, че ще се упрекнем задето не сме правили това цял живот.

Годжи/Лициум/ може да предпази от рак на гърдата: Ново проучване

Lycium Barbarum – по-добре известен като годжи. Той притежава широка гама от ефекти, подобряващи здравето. На последният симпозиум в Сан Антонио на тема рак на гърдата, изледователи представиха проучване, което разкрива вълнуващ нов потенциал на тази дълго почитана азиатска боровинка.

Изследователите винаги са търсели начини да променят хормоналните нива и метаболизъм, търсейки да открият лекарства за рака на гърдата, простатата, ячниците и други видове рак, които засягат възпроизводителните органи. Видовете рак, зависещи от хормони обикновено са много по-агресивни и трудни за лечение. Група изледователи от лабораторията Strang Cancer Research към Университета Hackensack представиха проучване в Сан Антонио, което показва, че екстрактите от годжи спират специфична пътека от естрогенния метаболизъм , която е известна с възможността да засилва растежа на рака на гърдата, който е хормонално зависещ.

Жените с рак на гърдата обикновено имат засилена хидроксилация на С16 алфа на естрогена в организмите си. Това е метод, който тялото използва за да намали излишния или използвания естроген, но това произвежда продукт известен като 17 бета естрадиол, също познат като Е 2 - известен помощник на растежа на рака на гърдата.

В проведен тест, изследователите установяват, че годжи /лициум/ предизвиква раковите клетки на гърдата да отслабват тази пътека от естрогенния метаболизъм.

Това са страхотни новини и още една причина да си вземете годжи!

 
 
 
 
 

Невероятнатите плодове Годжи/Лициум/

Още познато под латинското наименование – Lycium barbarum, плодовете годжи имат дълга история като храна и лек от китайската култура. Днес годжи е диворастящо , но и се култивира на голяма надморска височина на територията на и около Хималаите, планината с най-високата точка в света – връх Еверест.

Чистата, богата на минерали почва и чистите, изобилни води от върха на планината, осигурява необходимата среда за растеж на над 18 000 екзотични видове растения в тази част на Азия. Около 8 000 от тези уникални растения в и около Хималаите се вярва, че притежават лечебни свойства. Смята се, че древните хималайски лечители са поставили основата на природните лечебни практики , които днес са известни като традиционна китайска медицина (ТКМ) и Аюрведа. Плодовете на растението годжи са сред най-силните и енергийни храни в света.

Подобно на други силно оцветени плодчета – червена боровинка, черна боровинка, къпина – “годжи” е богата на антоцианин, пурпурният антиоксидантен пигмент, който подобрява зрението и циркулацията. Антоцианите предпазват от рак, контролират диабета, намаляват редукцията на паметта със стареенето и мисловните способности. Не е учудващо, че китайският фолкор нарича плодовете на годжи – “щастливото Berry” – тъй като изяждайки ги това неминуемо води до неутразима усмивка!

Китайските изследователи са публикували статии за различните ползи от употребата на тези плодчета, за подобряване и предпазване на слаба имунна система, постоянна умора, а дори и процеса за развитие на рак. Това е една от най-богатите на антиоксиданти храни, което означава, че предпазва от появата на свободни радикали, сърдечни болести, рак, преждевременно състаряване и т.н.

Древните китайски методи за лечение препоръчват годжи при наличие на “chi недостиг”, което е свързано с намалена издържливост, безсъние, безпокойство, сърцебиене.

Годжи съдържа уникални полизахариди, които мога да нарека “Господари молекули” – комплексни въглеводородни молекули, които са основни елементи в клетъчната комуникация. Азиатските изследователи, при своите проучвания поставят тези молекули на преден план.

Годжи съсдържа всичките 8 основни аминокиселини и още 11 други, което е ценна храна, даваща високо съдържание на протеини, по-богата дори и от пшеницата. Годжи е също богат на рядко срещани минерали – германий, който е ревностно изучаван и търсен, като ценно оръжие срещу рака.

В добавка на кааното, годжи още съдържа 20 минерала, флавоноиди, включително полезния за зрението зеаксантин, бета каротин (повече отколкото в морковите), 500 пъти повече витамин С на унция, отколкото в портокалите и цялата гама от групата на витамин В. Хранителната съставка бета систерол, който е противовъзпалителен и успешно се ползва при увеличение на простатата, също е открит в годжи и то в голямо количество.

Всъщност, годжи притежава дори повече: хранителната съставка sesquiterpene, още известна като киперон, която помага при менструални болки и високо кръвно налягане; solavetivone, съставка която има антимикотично и антибактериално действие; фазалин, който повишава имунитета и активността на антителата (в ескперимент с мишка) и може да оказва помощ на болни от левкимия и хепатит В.

Други експерименти с мишки показват повишаване на физическата издръжливост и имунитет и понижаване растежа на раковите клетки. Тестовете показват, че годжи противодейства на загряващия ефект на свободните радикали които увреждат производството на сперма – механизмът, който се смята, че уврежда потентността у мъжете, които носят слипове, вместо боксери.

Хора, които опитват сок от годжи констатират, че изпитват по-малка нужда от кафе и сладко и по-лесно отслабат. Много хора споделят, че е толкова енергезираща наптка и им помага по-бързо да вършат рабоа и по-бързо да си възстановят силите след това. При хората които консумират сок от годжи се наблюдава подобрение на яснотата на мислене, без да е налице възбудата, която идва от кофеина. Има данни за подобряване на симптомите на урииране при увеличена простата.

Освен всичко, Годжи е също и вкусно. Ще ви хареса във вид на сушени плодове или сок – но не може да се намери пресен сок в магазините за здравословно хранене в САЩ. Оптайте сок от студено-пресовани, свежо отбрани плодове. Това е сока, който препоръчвам за деца и възрастни.

Съществуват над 40 вида диворастящо годжи в Тибет, малко повече в Китай и в териториите около Хималаите. Проучванията направени с масспектромери показват, че най-висококачествените плодове от годжи произлизат от тучните равнини на Хималаите.

Опитайте да пиете от 2 до 4 унции на ден от сока годжи и разкажете на своите приятели и близки за да последват примера ви. Ще останете доволен.

ЛИЦИУМ(МЕРДЖАН)
латинско название: Lycium chinensis, Lycium barbarum L.
названия на руски език: дереза, лиций, лициум
названия на английски език: wolfberry, lycium, matrimony vine fruit, gou qi zi, desert thorn, squawberry.
Мерджанът е дългогодишен храст с малки червени плодове и жълти бъбрековидни семенца. Плодовете му са най-ценената част в медицината, въпреки че цялото растение е лечебно. Храстът е с много здрави корени и може да вирее по няколкостотин години, като издържа на всякакви температурни условия и няма предпочитания към климата и почвата. Среща се и из България в населените места и по планините до 1200 м надморска височина.
Лечебните свойства на билката са познати в Китай от хилядолетия. Древната медицинска книга “Трактат за билките и техните свойства” (”Яо син лун”) отделя специално внимание на мерджана, и пише, че плодовете му “възвръщат запасите на телесните течности, успокояват духа, освежават и проясняват тена на кожата и укрепват очите”. В друга класическа китайска книга “Билки и хранолечение” (”Шъ ляо бън цао”) се казва, че мерджанът “укрепва мускулите и сухожилията, предпазва от настинки и води до дълголетие.” Поетът Лю Юйси от династия Тан (618-907) възхвалява чудните ефекти на билката в поема за мерджана. В нея пише, че дори водата от кладенец в близост до растението може да помогне на хората да постигнат дълголетие.
Един от най-известните лекари и фитотерапевти в историята на Китай, Ли Шъджън, в знаменития си труд “Основи на Фармакопедията” (”Бънцао Ганму”) от 1578 г. споменава, че жителите на село Нанчю имат навика да ядат плодове от мерджан и почти всички са дълголетници.
Всъщност, мерджанът допринася не само за дълголетие, но често е свързван и с красотата. В миналото девойките от знатните фамилии са пиели чай от мерджан, за да изглеждат по-млади и по-красиви. Мъжете пък са използвали мерджана за засилване на половите сили. Не случайно в Китай има поговорка: “Който отива на командировка далеч от къщи, да не взима мерджан със себе си.”, тъй като той е силен афродизиак.
Плодовете на мерджана са богати на различни полезни съставки, между които 18 вида аминокиселини, 21 минерала, 29 вида мастни киселини, провитамин А (колкото в морковите), витамин С (колкото в портокалите), витамин В (особено богат на ниацин и бетаин), полизахариди и др.
В изсушена форма прилича на стафиди с червен цвят. Използва се често като храна в китайската кухня, като се прибавя към най-различни видове задушени, пържени и печени ястия от зеленчуци, месо, морски продукти, към супи, каши, чайове, отвари, сладки и др. Около 10-15 плодчета от мерджан се измиват и се готвят заедно с другите храни. Може да се консумират и направо като стафиди. Прекаленото му използване (повече от една шепа на ден) може да предизвика разстройство или силна горещина в тялото.
Плодовете на мерджана притежават топла ян енергия и сладък вкус и влизат в меридианите на черния дроб, бъбреците, сърцето и белите дробове.
Според китайската медицина и хранолечение, мерджанът е тоник за кръвта и енергията и лекува следните болести и състояния:
- недостиг на енергия и кръв 
- слабо зрение и очни заболявания 
- умора, отпадналост 
- главоболие 
- високо кръвно налягане 
- диабет 
- висок холестерол в кръвта 
- шум в ушите 
- неврастения 
- хроничен хепатит 
- берибери 
- анемия 
- безсъние 
- слаба имунна система 
- бъбречна недостатъчност 
- импотентност, полово безсилие 
- фригидност, стерилитет 
- сперматорея 
- остеопороза 
- атеросклероза 
- болки в кръста и коленете 
- ракови болести 
- преждевременно остаряване
През последните години много китайски и западни учени съобщават, че мерджанът има свойствата да укрепва имунната система на организма, да се справя с преумората, да подобрява зрението, укрепва черния дроб, понижава кръвната захар, регулира кръвното налягане,предпазва и лекува туморни образувания, регулира твърдия алкохол в жлъчката.
Лабораторните изследвания показват, че мерджанът увеличава белите кръвни телца в организма, презпазва клетките от остаряване, стимулира саморегулиращите функции на ДНК и помага на остарелите и болните клетки да се трансформират и по този начин да се възстанови нормалното здраво състояние на клетките.
Японски учени са доказали, че полизахаридите в мерджана спират растежа на раковите клетки и съдържат вещества, които предпазват клетките от мутация. Съдържанието на полизахариди в мерджана варира между 7 и 13%, а общото съдържание на захар - между 22 и 42%.
Мерджанът значително помага при рак на черния дроб. Това е така, защото полизахаридите в мерджана имат способността да понижават окисляването на мазните вещества в клетките на черния дроб. Неслучайно китайските лекари казват, че мерджанът е най-доброто лекарство за тонизиране на бъбреците и черния дроб.’‘

Витамин С

По принцип витамините се класифицират на водоразтворими и мастноразтворими. Витамин С е водоразтворим и не се синтезира в човешкия организъм. По отношение на физиологическото им действие се различават:
1. Повишаващи общата съпротивляемост на организма (А,С,В1,В2,РР)
2. Антихеморагични-кръвоспиращи (С,Р,К)
3. Антианемични (С,В12,фолиева киселина)
4. Антиинфекционни (А,С)
5. Регулатори на зрението (А,В2,С)
Различават се следните състояния по отношение обезпечението с витамини.
1. Авитаминоза . представлява пълен дефицит на витамини. Основна причина е непълноценното хранене, възпаление и дистрофично изменение на черния дроб, дисбактериоза.
2. Хиповитаминоза – частичен дефицит,полихиповитаминоза – на няколко витамина
3. Хипервитаминоза – излишък на витамини (често А и Д)

Какво представлява витамин С?

Витамин С или аскорбинова киселина изпълнява множество важни функции в човешкия организъм.
Значителна роля има при заздравяването на рани, поддържа еластичността на кожата, необходим е за производството на стресовите хормони – т.е. стимулира правилното функциониране на надбъбречните жлези и производството на адренални хормони, които помагат на тялото да се справя със стреса и възпаленията, подобрява устойчивостта към инфекции, повишава производството на противовирусния белтък интерферон,помага при високо кръвно налягане, атеросклероза и рак, изключително важен за клетъчното дишане.
Много важно е да се знае, че този витамин не може да се образува в човешкото тяло, поради което е нужно да бъде внасян чрез храната или чрез добавки.
Храните, които са най-богати на витамин С, са шипките – 1250 мг на 100 гр , докато цитрусувите плодове съдържат едва 50 мг на 100 гр плод. Други добри източници на този жизненоважен витамин са: чушки,ягоди,картофи,карфиол и много други. Много важно е да се знае, че при набавянето на витамин С от плодове и зеленчуци е препоръчително те да се консумират в суров вид, защото голяма част от витамина се разрушава при термична обработка, при замразяване и дори при по-дълго съхранение.

Действие на витамин С

Той подобрява дейността на белите кръвни телца, които от своя страна имат функцията да откриват и унищожават вирусите, бактериите и раковите клетки.
Витамин С е изключително важен антиоксидант. От своя страна той усилва действието на други антиоксиданти като важните А и Е.
Може да се твърди, че тези три витамина са жизненоважни един спрямо друг(имат синергична връзка), понеже всеки от тях има свойството да усилва и подпомага значително действието на другите два.
Много важна роля има по отношение на мозъка, предпазвайки го от кислородна недостатъчност. След изследвания, най-високи концентрации на витамин С в човешкото тяло са били открити в нервната тъкан, което показва, че тя има голяма нужда от него.
Преди години са били проведени опити, които са разкрили, че витамин С,А и селен са в състояние да предотвратят развитието на ракови клетки. В частност сам по себе си витамин С пречи значително на преобразуването на някои вещества в ракообразуващи. Като такива могат да се посочат нитратите и нитритите, които най-много се откриват в колбасите и след това в плодовете и зеленчуците торени с азотни торове. При попадането им в човешкия организъм те се превръщат в нитрозамини, които са главна причина за развитието на рак на червата и стомаха. Доказано е, че големи количества на витамин С блокират процеса на превръщане на нитратите и нитритите в нитрозамини.
Без витамин С е невъзможен синтезът на колаген, който е основен протеин за изграждането съединителната тъкан и стените на артериите, вените и капилярите и запазването на младостта. Приема на нужните дози от витамин С спомага за по-бързо заздравяване на рани по кожата и за поддържането и в добро състояние. Освен това витамин С участва в усвояването на калция, от което става ясно, че спомага за формирането на костите, растеж и навременно и безпроблемно зарастване при счупване, полезен е и при артритни състояния.
Много важно е влиянието на витамин С и върху сърдечно съдовата система. При проведени изследвания на хора прекарали инфаркт е забелязано, че белите кръвни телца пренасят усилено витамин С от други части на тялото към сърцето, като по този начин се подпомага възстановяването на увредените клетки на сърдечния мускул. Учени от Харвард смятат, че употребата на повече от 360 мг( 6 таблетки Абсорбент С) дневно понижава възможността за развитие на сърдечно-съдови заболявания с около 30%. Интересен е също фактът, че рискът от появата на тези болести се намалява с повече от 27% в случаите на употреба на добавки с витамин С, а не при увеличаването на продукти, богати на този витамин, показват още данните от изследванията.
Съществува обратнопропорционална връзка между кръвното налягане и витамин С – т.е. , колкото по-малко от жизненоважното вещество, толкова по-високо налягане.
Жизненоважен е и за хора, които страдат от алергии. Също така при комбинация с витамин В1 и аминокиселината цистеин може да предотврати увреждане от страна на формалин, формалдехид и ацеталдехид.
Витамин С противодейства и на такива увреждащи и канцерогенни вещества като: цигарен дим, никотин, автомобилни газове, тежки метали и др. – т.е. все неща, на които сме подложени в нашето ежедневие.
Научни изследвания показват, че кръвта на пушачи и алкохолици съдържа до 40% по-малко витамин С. Причината за това е, че резервите от витамина постоянно се изтощават от посочените агресивни влияния. Ако не се набавя ежедневно и в нужните количества, това може да доведе до множество трайни вреди.
Витамин С регулира окислението на тъканите и обмяната на въглехидратите. Освен това е незаменим при превръщането на лошия холестерол в жлъчни киселини и затова недостигът му може да доведе до натрупване на холестерол в организма.
При изследване на страдащи от сериозни измръзвания се доказва, че ежедневното приемане на витамин С значително съкращава периода на оздравяване.

Витамин С срещу рака

Новозеландски учени заявиха, че витамин С е изключително важен за доброто здраве и може да помогне в борбата с рака. Лабораторните експерименти на д-р Маргарет Висърс от университета на Отаго за пръв път са показали, че витамин С е от голямо значение за здравословния начин на живот, а не просто здравословна добавка, която се приема, когато човек е настинал. Д-р Висърс е установила, че витамин С е много важен при контрола на редица клетъчни функции, клетъчната смърт и растежа на ракови клетки. Според нея, поредицата експерименти са показали, че витамин С играе ключова роля за здравето на клетките и има голямо значение за контрола на клетъчната активност в организма.
Идеята, че витамин С може да се използва за лечение на рак е от 1970 г. Тя принадлежи на нобелиста Линус Полинг. Той препоръчва всички да пият профилактично по 1000 мг витамин С на ден и срещу настинка. Според учените повишената концентрация на аскорбинова киселина е довела до повече водороден прекис, който убива раковите клетки, но не и здравите.
Как ви звучи идеята вместо да лекувате рак с химиотерапия, да давате венозно високи дози витамин С?
Как ще ви прозвучи ако разберете, че това откритие е направено още миналия век?
Как ще ви прозвучи, че витамин С, вливан директно в кръвния поток в големи дози, селективно отравя раковите клетки?
Точно така действа и химиотерапията, но с една малка подробност – с витамин С не се увреждат здравите клетки и на хората не им се гади... и не губят косата си...
Ако е истина – защо тогава този метод не се прилага в лечебните ни заведения?
Защо срещу рака не се използват високи концентрации на витамин С и лечение чрез подходящ хранителен режим?
Ако действа толкова добре, не би ли трябвало вашият лекар да знае за него?
Ако е толкова ефективно, би се изучавало в медицинските училища, а медиите да ни заливат с информация...
Истината е, че фармацевтичните компании никога няма да препоръъчат само и единствено витамини за лечение на заболяванията. Или пък екзотичното „терапевтично хранене”
Защо?
Дали защото е ЕВТИНО...
А изследвания колкото щеш!
В най-новото проучване на Американската Академия на Науките се установява, че във фармакологични концентрации аскорбиновата киселина действа като прооксидант, който води до цитотоксичност към много видове ракови клетки, без да засяга нормалните. 
Аскорбиновата киселина има дълга история при лечението на ракови заболявания. Интересът към нея достига връхната си точка преди около35 години, когато официално били публикувани данните за нейното въздействие върху болните от рак. След това обаче, били направени само два експеримента, които не дали резултат и те били приети за окончателни от конвенционалната медицина. Оказва се, че при тези опити приложението на витамин С е било само орално, а за да се получи положителен ефект е необходимо и интравенозно прилагане на аскорбата. Дали не е било нарочно?!
Витамин С е важен микроелемент, който се използва като кофактор от множество биосинтетични ензими. Освен това той играе ролята на антиоксидант и повишената му консумация от храни и добавки може да подсигури доброто здраве и запазване на младостта.
По норма препоръчителната доза е 60 мг/ден(1 таблетка Абсорбент С), като тя може да бъде увеличавана до 1 грам.
Има много фактори, които увеличават нуждите от витамин С. Като пример може да се посочи голяма горещина или голям студ. Пушенето, приемът на противозачатъчни и други лекарствени средства, подлагането на големи физически натоварвания при работа или спорт. Професионалните спортистти трябва да приемат до 2-3 грама дневно.
Американски учени, опитно са установили, че противораковата защита на организма се състои от витаминните комбинации С+Е и А+Д. От микроелементите ефективни се оказват: СЕЛЕН,ЦИНК и МАГНЕЗИЙ.
Но за крал на витамините се счита витамин С. Неговата заслуга е в блокирането на канцерогенните образования.

ПРЕПОРЪКИ ПРИ РАКОВОБОЛНИ , А И ПРИ ЗДРАВИ ХОРА
Хранете се с повече зърнени храни, ядки, семена/сурови/ и кафяв ориз. Просените каши са добър източник на белтъчини. Яжте пшеница, овес и трици. Чудесен източник на белтъчини е Форевър Лайт Ултра.
Употребявайте повече зеленчуци от семейство Кръстоцветни. Това са броколи, брюкселско зеле, бяло/главесто/ зеле и карфиол. Яжте също така жълти и оранжеви зеленчуци като моркови, тиква и тиквички.Ябълките, горските плодове, бразилските орехи, пъпешите, черешите, гроздето, варивата/включително леща и различните видове фасул/ и сините сливи също допринасят в борбата срещу рака. Горските плодове предпазват ДНК от увреждане. Много от пигментите в червените, жълтите, оранжевите и сините плодове и зеленчуци са добри източници на антиоксиданти. Зелените растения съдържат хлорофил, за който се твърди, че има противоракови свойства. С аналогични свойства са добавките А-бета-кар Е, Лициум плюс, Зелени поля, 18 от природата, Поместин пауър, Прополис и др.
Яжте кълнове. Те трябва да се консумират след лека кулинарна обработка, като изключение прави люцерната, чийто кълнове трябва да се измиват много добре и да се ядат сурови. Взимайте добавката Зелени поля.
Яжте много лук и чесън, тъй като те укрепват имунната система и са добро средство срещу рака. Ако счукате чесъна и го оставите да постои десетина минути, това повишава съдържанието му на противораковото вещество алил сулфид. Ако не харесвате вкуса на чесъна, взимайте го обилно под формата на Форевър Гарлик Тайм. Алоето, което е от същото семейство/Лилиеви/ съдържа един антрахинон - емодин, който е доказано противораков, освен това чисти организма и го храни на клетъчно ниво, като е чудесен имуностимулатор и имуномодулатор.
Опитайте се да изяждате седем порции пълнозърнести храни дневно /гълъбите не боледуват от рак/. Включете поне пет различни вида зърнени храни в седмичния си хранителен режим. Взимайте допълнително Форевър калций плюс, защото пълнозърнестите храни изчерпват калция.
Изяждайте дневно по 40 сурови бадема или кайсиеви ядки. Те съдържат веществото амигдалин/витамин В17/, което има противотуморни свойства.
Яжте възможно много домати и доматени продукти. Ликопенът – антиоксидант, който се съдържа в тях – предпазва клетките от окислението свързано с рака. Ликопен има и в добавката Про-6. Изобилието от домати в храната ви намалява риска от рак на шийката на матката, белите дробове, стомаха и простатата. Някои предварителни проучвания показват, че е възможно те да предпазват също от рак на гърдата, правото черво, хранопровода, устната кухина и панкреаса.
Яжте много вишни – пресни и на сладкиши, конфитюри и сок без захар. Те съдържат антоцианини – антиоксиданти, които предпазват от рак и сърдечни заболявания.
Пийте често сок от цвекло / от кореноплода и листата/, сок от моркови, пресен сок от зеле и сок от аспержи. Добри са и всички тъмночервени сокове, например от грозде, череши и касис. Полезен е и сокът от ябълки – пресният. Най добре е плодовите сокове да се пият сутрин, а зеленчуковите след обяд.
Пийте само изворна, дестилирана или слабо минерализирана вода, но не и от крана. Повишеното ниво на радия във водопроводната мрежа е свързано с повишен риск от рак на белите дробове, пикочния мехур и гърдата, както и от левкемия. Къпането във вана с хлорирана вода ви излага на толкова хлор, колкото изпиването на два литра хлорирана вода поради бързото проникване на това вещество през кожата. Ако е възможно, филтрирайте водата и се къпете под душ, а не във вана.
Ограничете приема на млечни продукти/особено на прясно мляко/ - достатъчно е по малко кисело мляко, кефир, растително сирене и растителен кашкавал от време на време.
Не яжте следните храни: фъстъци/токсични са/, бързи закуски, преработени рафинирани храни, наситени мазнини, сол, захар или бяло брашно. Вместо натриева сол използвайте калиева. Вместо захар използвайте мед или кленов сироп/ако намерите/- тези подсладители са с основна реакция. Не консумирайте напитки които съдържат алкохол или кофеин. Избягвайте всякакъв чай освен билков или зелен. Раковите клетки се развиват в кисела среда – т.е. спрете киселите храни.
Не яжте животински белтъчини – никога не консумирайте консерви с кълцано месо, кренвирши или пушено месо. С подобряване на състоянието ви можете да си позволявате риба и обезмаслена извара.
Правете си програма по лечебно гладуване или Лайфстайл 30 със завишени количества на алоето.
Не взимайте добавки с желязо. Организмът по естествен път ограничава наличното желязо за раковите клетки и така потиска растежа им. Хората с повишено съдържание на желязо в кръвта са изложени на повишен риск от рак. Излишното желязо потиска ракоунищожителното действие на макрофагите /клетки от ИС, които поглъщат и унищожават нашествениците в организма/ и възпрепятства действието на лимфоцитите.
Използвайте само стъклени съдове за готвене и дървени готварски прибори.
Бъдете физически активни. Ракът е по-рядко срещан при физически активните хора. Физическите упражнения предпазват и от депресия и подобряват кислородното насищане на тъканите. Взимайте Абсорбент С, който освен всичко друго подобрява и клетъчното дишане. Раковите клетки се развиват в анаеробна среда.
Проверете нивото на радон в дома си. Той е канцерогенен, етернита също. Някои покриви и водопроводи са етернитови.
Избягвайте микровълновите фурни поради риска от изтичане на малки дози радиация. Не сядайте и близо до телевизора. Избягвайте всякакви техногенни лъчения – особено от подово отопление.
Избягвайте химикали като например лакове за коса, почистващи средства, пестициди. Много химически вещества стимулират образуването на свободни радикали, които могат да доведат до рак. Болните от злокачествени тумори могат допълнително да увредят имунитета си при контакт с химикали. Освен това на организма му се налага да изразходва енергия, за да се предпази от увреждащите химикали, вместо да се бори с рака. Изобщо пестете си енергията.
Ако има възможност сложете на душа накрайник, който да неутрализира хлора от водата.
Избягвайте стреса. Взимайте Арктик Сий. Омега-3 мастните киселини са чудесна храна за мозъка и ликвидират стреса. Усвоете техники за релаксация/медитация, визуализация, дълбоко дишане/, и още нещо, свържете се с любовта. Обичайте себе си, болестите си и всичко останало. Не си хабете енергията с излишни занимания – клюкарстване, завист и др. Тя ще е необходима на системите за самолечение и саморегулация.
Много раковоболни са постигнали добри резултати с помощта на макробиотична диета.
Различни видове гъби са добър източник на различни противоракови вещества. Те притежават свойството да укрепват Т-клетките на имунната система/както и алоето/, които откриват и унищожават раковите. За гъбите шийтаке, жу-лин, еноки, рейши и майтаке се твърди, че имат отлични противоракови качества. Някои от тях са част от добавката Гинко +.
Сред жителите на Япония и Исландия заболяванията от гуша и рак на гърдата са рядко срещани. На практика рак на гърдата почти не се наблюдава сред жените в Япония. Там е рядък и ракът на дебелото черво. Има сведения за връзка на рака на гърдата и йодния дефицит, а почвите в Исландия и Япония са богати на йод и селен. Значение може да има и високата консумация на риба, зеленчуци и зелен чай в Япония. Асоциацията за контрол на злокачествените заболявания в Япония съобщава, че германият е може би важен за предпазването и лечението на рака.
Приемането на между седем и десет порции плодове и зеленчуци дневно намалява риска от рак с около 30%. В момента много от фитохимикалите, които се съдържат в растителните храни, се изследват за противоракови качества, включително:
Лутеинът – вещество от групата на каротиноидите – се изучава за възможни противоракови свойства. Добри източници на лутеин са тъмнозелените листни зеленчуци и броколите.
Генистейн и дайдзеин – изофлавони, които се съдържат в соята – действат като антиоксиданти и предпазват от повечето форми на рак, особено на простатата и млечната жлеза, левкемия, мултиформен глиобластом и рак на пикочния меехур.
Според няколко проучвания, D – глюкаровата киселина – вещество, което се 
съдържа в броколите, брюкселското зеле и карфиола – намалява честотата на злокачествените заболявания на млечната жлеза, белите дробове, черния дроб и кожата.
Едно четиригодишно изследване, проведено в Медицинския колеж на 
Университета в Илинойс, показва, че високото ниво на антиоксиданти предпазва от злокачествени тумори.
Калцият предотвратява превръщането на предраковите клетки в ракови.
Инозитол хексафосфатът - форма на витамина инозитол/ от групата В/ - привлича вниманието със свойството си да предпазва от рак и да помага за лечението му. Съдържа се в пълнозърнестите храни, фасула, лещата, цитрусовите плодове и ядките. Има данни, че той не само кара туморите да се смаляват, но и спира растежа им.
Ниацинът /витамин РР/играе важна роля в профилактиката и лечението на рака. Витамините от групата на В, РР и К можем да си ги осигурим чрез собствено производство от пробиотиците “хранейки” ги с целулоза.
Пониженото ниво на селена е свързано с по-голям риск от няколко вида злокачествени заболявания, включително левкемия, рак на хранопровода, белите дробове, правото черво, простатата, гърдата и яйчниците. Но общият дневен прием над 800 микрограма е токсичен за организма. Добавката А-бета-карЕ е съобразена с това и е синергично свързала 3 антиоксиданта. Хранителните източници на селен са бразилски орех, риба тон и камбала, макаронени изделия, фасул.
Хранителните добавки и подобряването на хранителния режим помагат много на раковоболните на химиотерапия и/или лъчетерапия, както и на намиращите се в ремисия. Глутаминът/неесенциална аминокиселина/ - намира се в алоето, Форевър Лайт, лициум и др. Може да се синтезира от организма/ отслабва негативните странични ефекти на химиотерапията /European Journal of Cancer-1997 г./
Някои видове рак се лекуват с химиотерапия, в резултат на която би могло да се влезе в ремисия. Химиотерапията представлява лечение със силно токсични вещества, чиято цел е да унищожат раковите клетки. За съжаление се унищожават и нормални клетки и се причиняват странични ефекти като окапване на косата, силно гадене, повръщане, отпадналост, слабост, стерилитет увреждане на бъбреците, черния дроб и сърцето. Определени хранителни вещества могат да помогнат на организма да се справи с някои от вредните въздействия на химиотерапията. Такива са алое, лициум, витамин С, витамин В6/пиридоксин/, коензим Q10, глутатион/основен антиоксидант,неутрализира водородния пероксид,обезврежда неразтворими, токсични за клетката вещества с различен произход: пестициди тежки метали и др./
При лъчелечение също има неблагоприятни ефекти като повишена температура, главоболие, гадене, повръщане и намаление на апетита.
Интерлевкин-2 е вещество, свързано с имунната ситема, което в момента се използва за лечение на рак на бъбреците и кожата. То се изследва за потенциална употреба и срещу други форми на рак, включително и левкемия. От откриването му насам интерлевкин-2 е намалил с повече от 30% смъртността от рак на бъбреците.
Хипертермията – процедура, при която тъканите на тялото се излагат на висока температура /до 41 градуса/ може да бъде ефикасна срещу туморните клетки и да се използва самостоятелно или в съчетание с лъчетерапия или други методи на лечение. Учените смятат, че високата температура уврежда раковите клетки или ги лишава от необходимите за оцеляването им хранителни вещества. Важно е хипертермията да се прилага по безопасен начин, под лекарско наблюдение.
Традиционните лечебни методи /химиотерапия, лъчетерапия, и хирургическо отстраняване/ не са толкова ефикасни в борбата с рака на белите, дробове, панкреаса, черния дроб и костите, както и с рака на дебелото черво и млечната жлеза в напреднал стадий, колкото срещу други видове рак.
Все повече данни показват, че пчелните продукти имат противоракови свойства. Пчелният клей/прополисът/ - вещество, което пчелите произвеждат, за да запечатат кошерите си – е богат на полифеноли, които са антиоксиданти и в лабораторните изследвания показват добри резултати срещу рака.
Смята се, че хормонът дихидроепиандростерон /ДХЕА/ предпазва от рак, като блокира ензима, предизвикващ растежа на туморните клетки.
Изследванията показват, че екстрактът от гроздово семе не само подпомага развитието на нормалните клетки, но и потиска растежа на туморите.
Продължават изследванията върху противораковите свойства на мелатонина – хормон, регулиращ отделянето на естроген и тестостерон.Той също така регулира други хормони, които способстват за растежа на определени видове туморни образувания. Особено ефикасен е в лечението на рака на мъжката и женската репродуктивна система, на млечната жлеза и простатата. Учените би трябвало да изследват последиците от продължителната му употреба под формата на добавка, особено като се има предвид, че той може да бъде само синтетичен.
Установено е, че хрущялът от акула помага при някои видове рак, в това число рак на млечната жлеза, шийката на матката, панкреаса и простатата, при сарком на Капоши, който представлява вид злокачествен тумор на кожата. Той потиска образуването на нови кръвоносни съдове и така нарушава храненето на тумора, който често намалява на размери и загива. Скваламинът-вещество, което се съдържа в тъканите на акулата/тя никога не боледува от рак/ и най-вече в черния и дроб – е предмет на изследване заради свойството му да забавя растежа на туморите.
Според някои твърдения, млечните продукти повишават риска от рак. По-голяма вероятност е обаче проблемът да са наситените мазнини съдържащи се в млякото. Добри нискомаслени алтернативи са бадемовото, оризовото и соевото мляко.Затлъстяването може да предизвика или да допринесе за рак на дебелото черво/мъжете/, пикочния мехур, маточната шийка, матката и млечната жлеза /жените/. Мастната тъкан показва високо ниво на токсините в организма и оказва влияние на нивото на половите хормони.
Възможно е/почти е сигурно/ флуоридът, който се съдържа в пастите за зъби и в чешмяната вода и всички продукти приготвени с нея, да е рисков фактор за появата на рак.
Установено е, че кърмените деца страдат значително по рядко от левкемия, отколкото изкуствено хранените деца.
Остатъчните продукти на пестицидите са обявени сред трите най-опасни канцерогена в околната среда.
Честото уриниране може да понижи риска от рак на пикочния мехур.
Синтетичните естрогени могат да понижат риска от остеопороза и болест на Алцхаймер при жени в менопауза, но могат да повишат риска от рак на млечната жлеза и матката.
Улцерозният колит повишава риска от рак на дебелото черво.
Различните форми на лечение са успешни за едни и неуспешни за други. Затова е важно спазването на добър хранителен режим и профилактика. Ако поддържате организма си здрав и избягвате известните канцерогени, вие се защитавате от развитието на злокачествено образувание. А ако вече имате рак, извънредно важно е да поддържате добре здравето си – чрез здравословен хранителен режим, тогава шансовете ви за победа над рака са най-големи. Пазете се от вирусни инфекции.

Как и с какво да храним противораково организма и имунната система

Ракът в нарастващия стадий е унищожаваща организма болест. Той изчерпва всички хранителни вещества в организма и болният организъм фактически гладува. Колкото и да се храни, той рязко започва да слабее. Съвсем естествено от това страда и имунната система. За да може да изпълнява ролята си, тя трябва да получава необходимите хранителни вещества, за да създава защитните телца. Какво би могло да стимулира нейната активност, ако не и стигат хранителните вещества, витамините или микроелементите? Какво би и трябвало най-вече, за да държи организма в състояние да се съпротивлява на поразяващите фактори. И ако все пак болестта се появи, как да помогнем най-добре на организма.
Многобройните изследвания са доказали, че най-важна роля при превенцията и лечението на рака се отрежда на три витамина – С, Е, А и неговите провитамини – най-вече бета каротина. Това е свързано с това, че почти 80% от туморните заболявания тъканите покрити с епител – в кожата и слизестите обвивки. Витамин А предпазва тези клетки от израждане. Той подпомага засилване на процеса по самовъзстановяване на клетките и ликвидира предраковите заболявания.
Витамин С ликвидира свободните радикали, явявайки се мощен антиоксидант. Освен това той обезврежда канцерогените, активира фагоцитите и клетките убийци. Точно е доказано, че големи дози от този витамин пречи развитието на рака – най-вече на стомаха и на гърдата.
С други думи, организмът се нуждае от големи дози от този витамин. 
Полинг, лауреат на Нобелова награда е смятал, че нашите предци са живели дълго време в тропически климат и са привикнали на високи дози витамин С. 
Трябва да се знае, че три вида млекопитаещи – морските свинчета, маймуните и човека не са способни да синтезират витамин С. Изхождайки от това Полинг предлага да се приема до 10 грама аскорбинова киселина. Вероятно това за здрав човек си е доста висока доза, но за болния или за човек в зоната на риска си струва да увеличи препоръчаната от съвременната медицина доза витамин С в пъти.
Трябва само да се помни, че усвояването на такива високи дози е затруднено и трябва това да става чрез вливане или на няколко пъти.
Друг представителна тази тройка „спасители от рака” е витамин Е. Това е обобщеното наименование на вещестества, определяеми като токофероли. В организма на първо място този витамин работи като антиоксидант. Той повишава защитната активност на Т-лимфоцитите, намалява вътрешните възпаления, пречейки им да преминат в хронически. Възпрепятства възникването на различни видове рак и подтиска развитието им, като с особена сила това важи/доказано/ за рака на стомашноа-чревния тракт и простатата.
Трябва обаче да се помни, че най-висока ефективност се получава при съчетаването на тези три витамина-т.е. Абсорбент С и Абета-карЕ. Заедно те са огромна сила. Това е свързано и с факта, че витамин С най-добре проявява своята активност в междуклетъчното пространство, а витамин Е преимуществено защитава клетъчните мембрани и съдържащите се в тях мазнини и белтъчини. Докато бета-каротинът на първо място пази генетичния материал на организма.
В Хайделбергският университет били проведени опити с хора с клетъчни дисплазии и с други предракови състояния. Давали са им и от трите витамина: 75 мг бета-каротин, 1 г витамин С и 100 мг витамин Е. При сравнение с контролната група, които не са приемали тези витамини в такива дози се установило, че 98% от пациентите се излекували напълно или частично са изчезнали измененията на слизестите обвивки.
Многогодишният опит при лечението и превенцията на рака показва, че много полезен може да бъде и приемът на селен. Той е необходим за създаването в организма на специален фермент, който противодейства на прекисите, а това са вещества, които притежават свойствата на свободните радикали. Селенът подпомага и за изчистването на организма от тежките метали, особено от живак. Денонощната потребност на нормален организъм от него е 80-120 мг постъпващи с храната. Затова за профилактика е добре да се взима като добавка на ден около 50 мг.
А сега и за самото хранене. Но нека да видим някои статистически данни получени от немски онколози. В тези случаи, когато има неоперативна форма на рак, пациентите са живели толкова по-дълго колкото повече са се хранили с плодове и зеленчуци. От двеста пациенти, които са претърпели неочаквана ремисия, 87% са били практически пълни вегетарианци. При това е важно, че храненето с растителна храна няма ограничение като количество.
Растителната храна предлага баластни вещества, които не се смилат, но разбухват и увеличават обема на изпражненията, като регулират редовното изхождане. Всичко това води до намаляване на вредите от вредните вещества. Тяхната обезвреждаща сила се поддържа от скорбялата/обвива ги/, която се съдържа в картофите, зърнените храни и не прекалено зрелите банани.
В плодовете се намират едни много полезни вещества наречени флавоноиди. Те придават окраската на цветовете и листата. Те не само поглъщат свободните радикали и обезвреждат отровите, но и помагат на клетките да се възстановят след тяхното увреждане.
Винаги е полезно да се приема повече зеле. Всички видове зелеви култури съдържат вещества, които помагат да се изведат отровите от организма/като алоето/. Те също намаляват вредното влияние на свободните радикали и растежа на раковите клетки.
Особено силно противораково действие притежава генестеина, намиращ се в соята. Това вещество педотвратява развитието на метастази. То блокира включването на раковите клетки към кръвоносната система и те загиват.
Най-доброто рационално и здравословна хранене е тогава, когато 70% от храната ни е от салати, зеленчукови блюда, зърнени продукти, картофи и плодове.
Даже ако решим да водим борба с болеста като вегетарианци не бива да се отказваме от употребата на млечни продукти и яйца.
За доброто здраве е необходима една полиненаситена мастна киселина-омега-3. Тя предотвратява ракообразуването и стимулира имунната система.
Много важно изискване е да не се употребява тлъста храна. От нея не само се дебелее, но и води пряко или косвено към рак на червата, простатата, яйчниците и матката.
Освен това, за емулгирането на тлъстините е необходимо голямо количество жлъчни киселини. Колкото повече тлъстина трябва да се преработва, толкова повече жлъчка попада в червата. Част от тази жлъчка попада в дебелото черво и се превръща във вторични жлъчни продукти, който се отнасят към канцерогените.
Трябва да се запомни и това, че почти всички хормони в организма се изграждат от мазнини. Туморите, които се обуславят хормонално, от повишеното съдържание на животински мазнини/тлъста храна/ в храната получават допълнителен стимул за развитие. Забелязано е ,че при ниски нива на животински мазнини в храната, рецидиви на рака на гърдата и простатата възникват много по-рядко, отколкото у тези болни, които не се ограничават.
Друго важно нещо е да се намали захарта или най-добре да се изключи, защото раковите клетки се нуждаят извънредно от глюкоза. Те много интензивно нарастват и затова им е нужна по-голяма енергия отколкото на нормалните клетки.
Сега за напитките. Неотдавна от зеленият чай е отделено специално вещество EGCG. То блокира фермент на клетките на тумора, който способства тяхната инфилтрация сред здравите клетки. В чаша зелен чай се съдържа около 150 мг от това вещество и затова 4-5 чаши зелен чай на ден, по твърдение на американските изследователи са достатъчни за профилактиката на рака.
И накрая има 6 правила, които ако се спазват се намалява риска от появата на рак – според немското общество за рационално хранене.
1. Избягвайте напълняването. Нормализирайте теглото си.
2. Намалете животинските мазнини в храната до 30% . Използвайте предимно зехтин.
3. Използвайте необходимото количество за организма витамини, минерали и микроелементи. Яжте повече плодове и зеленчуци, продукти съдържащи калций.
4. Яжте продукти съдържащи баластни вещества.
5. Намалете употребата на готварска сол.
6. Минимална употреба на спиртни напитки.

 
 
 

РАКЪТ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПОБЕДЕН
Д-Р МАТИАС РАТ
Ню-Йорк, 29 септември 2002 г.
Събрали сме се днес, защото идеите, които отстоявам и научните открития, които имах честта да направя, не намират нужния отклик при тези, които определят стратегията за развитието на здравеопазването. Иначе вие бихте научили за това от сутрешните новини или бихте го прочели в “Ню Йорк Таймс”. Или още по-добре – били живели в свят, в който отдавна са изчезнали болестите, които са ви довели тук, в това число и рака.
Не за първи път се сблъскваме със ситуация, когато нещо не е наред на планетата Земя. Великият философ Шопенхауер отбеляза: “Великите открития на човечеството минават през три стадия. В началото ги осмиват, след това, който е икономически заинтересован за запазването на съществуващите порядки ожесточено ги напада и накрая всички започват да говорят: “Е да, така е, никога не сме се съмнявали в това”. Заявявайки, че за бъдещите поколения ракът няма да бъде равнозначен на смърт, ние се намираме някъде между втория и третия стадий.
Хиляди години хората гледали небето. Виждали как слънцето се издига от изток и захожда на запад. През нощта наблюдавали звездите и строежа на мирозданието им се струвал очевиден. Те направили своя извод: земята е плоска. Те били уверени, че Слънцето се върти около Земята. Нима може някой да се съмнява в това! След това се появил Галилео Галилей. Когато се родил, Слънцето се въртяло около Земята. Но когато умирал, то вече Земята се въртяла около Слънцето.
Естествено в строежа на Вселената нищо не се било изменило; просто хората се научили да я възприемат другояче. Днес всички твърдения на Галилей са доказани от 400 години. Макар, че когато той за пръв път ги изказал, неговите думи са били толкова застрашителни, че веднага са го заплашили. За това, че казал истината му се наложило да умре в изгнание.
Могат да се приведат и други примери. Хиляди години основната причина за гибелта на хората на нашата планета са били епидемиите. През 16-и и 17-ти век от чума и други епидемии е загинала една трета от населението на Европа. На хората от онова време пределно ясно им е било известно откъде идват епидемиите. Те са наказание за хорските грехове. Никой не е подлагал това на съмнение докато не се появил Луи Пастьор. С помощта на микроскопа той открил, че съществува биологическа причина за появата на чумата – микроорганизми, по-точно бактерии. Това откритие дало възможност да се разработят ваксините, а после и антибиотиците.
Било ли е посрещнато с радост от тогавашното медицинско общество неговото откритие? Разбира се, че не! Парижката медицинска академия (Пастьор е французин) заявила: “Какво си въобразявате! Та вие даже не сте лекар, а само химик”. На Пастьор му се наложи да се бори повече от 25 години за да преодолее догмите на своето време. На 6 юли 1885 година направил имунизация на деветгодишния Джо Мейстер, който се заразил с бяс и неизбежно е щял да умре ако не беше откритието на Пастьор.Това събитие е станало повратна точка – след 25 годишна борба. Но 25 годишното забавяне струвало много скъпо. От откритието на Пастьор до окончателното му признаване в света загинаха стотици хиляди хора, чийто живот можеше да бъде спасен. На 90-годишнината на учения Пастьор почести му оказа целия свят. В Париж се събраха президенти и императори, за да отдадат дължимото на човека, дал на човечеството повече от всеки политик.
Днес човечеството е заплашено от друга епидемия – епидемията на рака. Ако отидете при лекаря и той ви каже: “Много съжалявам. Имате рак”, какъв ще бъде първият ви въпрос? “Докторе, колко ми остава”? Няма да го питате “Докторе, какво мога да направя”? или “Какво можете да направите”? Вие питате “КОЛКО?” Какво значи това? Значи, че сте се примирили с факта, че рак е равно на смърт.
Всяка година от рак умират повече от половин милион американци. В същото време научна основа за естественото обуздаване на онкологичните заболявания съществува вече почти десет години. През 1991 г. аз написах на тази страница, че е възможно да се избавим от рака. Използването на аминокиселината лизин в съчетание с аскорбинова киселина (витамин С) обезпечава пробив в лечението на много форми на рака и други болести.
Тези открития бяха публикувани. С тях се запознаха представители на фармацевтични компании, техните ръководители и сътрудници от изследователските им отдели. Сътрудниците на компании като “Пфайзер”, “Мерк Шарп енд Дом”, “Байер”, “БАСФ” знаеха за тези открития през всичките тези години и въпреки това не предприеха нищо.
Тук искам да засегна друга една тема: Кой плаща моя тур лукции? Ето моя отговор: Хората, на които ние помогнахме. Основавайки се на моите открития, ние разработихме програми за естествено здравеопазване. Това са съвременни европейски методики в областта на естествените методи за опазване на здравето; те са свързани с решаването на проблемите свързани със сърдечно-съдовите заболявания, рака, повишеното кръвно налягане и т.н. Хората, които ни оказват подкрепа искат ние да сме тук и да разпространяваме своето послание по целия свят.
70-годишният г-н Пильнок – един от тези онкологично болни, на които успяхме да помогнем. Ето неговия бял дроб. Ето увеличена рентгенова снимка на белите му дробове, на която добре се вижда светло петно. Лекарите се канеха да го оперират. Но той им каза: “Не, аз не смятам да се оперирам, твърде съм стар. Чувал съм, че съществуват естествени методи за лечение”. Той настоя на своето и след седем месеца отново се срещна с лекарите си. Отново му направиха снимка и вижте тази снимка, на същия човек, на същите бели дробове. Новообразуванието го няма. Какво мислите му каза лекарката? Каза му: “Апаратът нещо се е развалил, трябва да дойдете още веднъж и да направим контролна снимка.”
И г-н Пильнок отишъл пак – той наистина помислил, че апаратът се е повредил. На контролната снимка новообразуванието отново го нямали и лекарят казал: “Знаете ли, трябва малко да почакаме. Елате пак след 3 месеца. Не може туморът да изчезне. Такова нещо не може да бъде”. Нашият пациент отново отиде и направи втора контролна снимка – същия резултат. Тогава г-н Пильнок им казал: “Знаете ли докторе, все пак ще ви се наложи да признаете, че туморът е изчезнал”.
Когато днес дойдохте тук, ракът още беше равнозначен на смърт. Когато си отидете, той ще бъде само още едно заболяване, което може да предотвратим и излекуваме. Ето колко хора умират ежедневно в Америка: около 2000 от сърдечно-съдови заболявания; 1500 – от рак; около 500 от инсулти. Представете си тези мащаби! През 2000 година разходите за лечение на онкологично болните и икономическите загуби свързани с онкологичните заболявания прехвърлиха 180 милиарда долара!!!
Когато отворите вестник “Тайм” или “Нюзуик”, или “USA Today”,веднага ще забележите реклама:”Ние сме с вас. Ще настъпи ден, когато ракът ще бъде победен”. И подпис: “Пфайзер”, “Мерк”, “Бристол-Майерс Скуиб”, “Авентис”. В изследователските лаборатории на тези компании работят 55 000 учени. 32-ма получиха Нобелова награда за изследвания в различни аспекти на онкологичните заболявания. Изразходват се милиони долари както от частни, така и от обществени източници, а епидемията в същото време набира скорост. И възникват въпросите: Как да си обясним всичко това? Защо те не получават необходимите резултати?
Ето ви една от причините: Ракът – това е милиарден бизнес. Ако вие сте онкологичен пациент, а докторът ви каже: “Необходима е химиотерапия”, вие питате: “Докторе, с какво ще ми помогне химиотерапията”? А той или тя ви отговаря: “Химиотерапията убива раковите клетки”. А какво няма да ви кажат? Това, че химиотерапията убива и всички останали клетки. Това е все едно да стрелят по човека с оръжие! Същото се отнася и за лъчевата терапия. Рентгеновите лъчи не различават раковите от здравите клетки. Няма такава възможност. Но да предположим – повтарям само да предположим – че всичко отвътре не е така невинно, както ни се струва на пръв поглед. Химиотерапията и лъчевата терапия убиват раковите и здравите клетки безразборно. И започва да ви окапва косата, защото са унищожени клетките на фоликулите на косата. А може да започнат кръвотечения в стомашно-чревния тракт. А това е защото е разрушена слизестата им обвивка. Могат да се развият инфекциозни заболявания, защото са убити клетките на костния мозък, изработващи левкоцитите.
Какви са страничните действия на химиотерапията? Вече споменах анемията, кръвотечения, но те са значително повече: сърдечни и инфекциозни заболявания, поражения на черния дроб и бъбреците, депресия. Към какво водят всички тези болести? Към увеличаване на печалбата. Купуват се болкоуспокояващи средства, кортизон – за борба с възпалителните процеси. Купуват се заместители на кръвта, антибиотици, антидепресанти и т.н. – фармацевтичния пазар на така нареченото лечение на страничните ефекти от химиотерапията е значително по-обширен отколкото пазара, обезпечаващ самата химиотерапия.
Продажбата на лекарства за страничните ефекти на химиотерапията е голям бизнес за фармацевтичните компании. Химиотерапия, след това лъчетерапия, след това – странични ефекти. Последните предизвикват нови онкологични заболявания и други болести, заради което е необходимо да купувате нови лекарства. Този механизъм напомня машина за печатане на пари. Днес аз искам да ви шокирам и ще го направя. Помислете: за какво и е на фармацевтичната индустрия да ликвидира онкологичните заболявания, ако от тях само в САЩ ежегодно печелят сто милиарда долара? Имат ли интерес? Досещате ли се? Аз – да. Ето какъв. Единствената причина поради която ракът досега е равнозначен на смърт се крие в тези милиарди долара, които фармацевтичните компании печелят от продължаването на епидемията от онкология.
Ако се стремим да победим във войната с рака трябва да разберем що за болест е това. Ще се опитам да ви обясня това с много прости думи. Как възниква рак? Той се заражда в здравата клетка, която се превръща в ракова, която на свой ред се превръща в локален тумор, разпространяващ се след това по цялото тяло и убиващ своята жертва. Целта на раковото новообразувание е да убие целия организъм.
Дайте да погледнем здравата клетка, на три елемента, които трябва да знаем. Това е ядрото на клетката, което пази цялата “програмна” информация отнасяща се до нейната функция. Например: клетката на щитовидната жлеза произвежда хормоните на щитовидната жлеза. Белите кръвни телца (левкоцитите) произвеждат антитела. Откъде клетката знае какви са и функциите? Информацията за това се съхранява в “програмния блок” или ядрото на клетката.
Производството на хормони, антитела и т.н. се осъществява в малки центрове за производство на всяка клетка. Освен това на всяка клетка и трябва енергия. В клетката има собствен енергоблок – митохондрия. На всички клетки в тялото, независимо от техния вид им трябва биологична енергия. Енергията е необходима за изпълнение на техните функции, а горивото при изпълнение на тяхната работа го дават витамините, минералните вещества, аминокиселините и микроелементите. Защо здравата клетка се превръща в ракова? За това има много причини – радиация, замърсяване на околната среда и в болшинството от случаите – от фармацевтичните препарати.
Но независимо от причината за тяхното възникване всички ракови клетки имат две общи особености, в която и част от тялото да са се появили. Независимо от това дали това е рак на простата, рак на белия дроб, какъвто и да е рак – първата негова особеност трябва да ви е добре известна. Раковите клетки се размножават, те създават себеподобни клетки. Втората характеристика на раковите клетки, която може да знаете, а може и да не знаете, но ще ви е лесно да я разберете. Разпространението на раковите клетки се задържа (се стопира) от съединителната тъкан – колагена. Той “спира” раковите клетки. Раковите клетки изработват ферменти (ензими) – “биологически ножици”, способни да поглъщат окръжаващия я колаген. С тяхна помощ раковите клетки се промъкват навън. Ето тук вие виждате как тези малки “хищници” напускат клетката. Това са ферменти. Как действат те?
Ето как започва рака. Хиляди ферменти, произвеждащи се от раковите клетки разрушават окръжаващата ги съединителна тъкан. Ето това са колагеновите влакна. Тези биологични ножици се прикрепват към молекулите на колагена и ги разрушават и раковите клетки могат да преминат през отвора като експедиционен корпус в джунглата ползващ режещ нож мачете. Локалното раково новообразувание е склонно да се разпространява по целия организъм. Защо се получава така? Ние знаем – вследствие на образуването на метастази. Как възникват те? Раковите клетки използват кръвоносната система – много удобен способ за проникване в други части на организма.
Но как раковата клетка попада от обикновената тъкан в малкия капиляр, за да проникне след това и в кръвоносния съд? Тоест как тя попада вътре в кръвоносната система? Налага се да си спомним от какво се състоят стените на кръвоносните съдове. От колаген! И ето тези молекули, молекулите на ферментите, “биологичните ножици” се прикрепват тук и виждаме как раковата клетка от черния дроб прониква в кръвоносния съд, който е показан тук в увеличен мащаб. Кръвоносният съд се намира в черния дроб и клетката прониква в него с помощта на ферментите, разрушаващи колагена. Тя попада вътре в кръвоносната система и се движи в нейния поток докато не попадне в малкия капиляр на белия дроб където тя се задържа, понеже белодробните капиляри, които обезпечават кислородния обмен са много малки. Какво става по-нататък? Раковата клетка прониква навътре и ето че вече е в друг орган. Сега вече разбирате защо толкова често се образуват метастази в белия дроб.
Защо ракът е толкова агресивен? Защо нашия организъм не изработва защитни механизми против тази болест? Раковите клетки въвеждат организма в заблуда, използвайки средства, които нашия организъм вече използва в здраво състояние. Ето защо е този “пробив”. Организмът не се захваща с производството на защитни механизми защото му се струва, че всичко е нормално. Белите кръвни телца – армията “защитници” на нашия организъм имат своя задача: да атакуват микроорганизми. Да допуснем, че в организма има възпаление на белия дроб и тъканите му са се “заселили” бактерии. Белите кръвни телца, циркулиращи както се подразбира от тяхното название вътре в кръвоносната система са длъжни да попаднат от кръвоносната система навън към бактериите “заселили” се в тъканите на белия дроб. Как да проникнат навън? С помощта на ферментите – “биологичните ножици”, разрушаващи колагена.
Белите кръвни телца са способни да произвеждат ферменти за няколко секунди, необходими им за да изпълняват своята задача. Белите кръвни телца се наричат още левкоцити. На рисунката виждаме как левкоцитите проникват чрез отвор в кръвоносния съд, който те току-що са направили сами. И така белите кръвни телца излизат извън кръвоносната система използвайки колагенопоглъщащи ферменти.
Сега разбираме защо левкемията е толкова разпространена форма на рака. Ако попитате лекаря: “Защо левкемията е толкова разпространена форма на рака?” той ще ви отговори: “Ами, не зная, елате след седмица, ще прочета и ще се опитам да ви обясня. Аз не съм специалист по това”. Звучи тайнствено, а всъщност всичко е много просто. Белите кръвни телца – армията “защитници” на нашия организъм са способни в нормални условия да произвеждат “биологически ножици”. Ако белите телца са злокачествени, ако “програмата” на тези клетки “се руши”, те започват да изработват “ножици” безконечно и безконтролно. Те изработват “биологически ножици” непрекъснато и това явление ние наричаме левкемия.
Още един пример.За да се премести яйцеклетката по време на менструалния цикъл от яйчника в матката, тя трябва да напусне яйчника. Тоест трябва да се добере от един орган – яйцеклетката – чрез фалопиевата тръба към друг орган – матката. Как да стане това? Сега вече знаете отговора: с помощта на колагеноразрушаващи ферменти. Но разрушението в такива случаи трае няколко секунди, достатъчни за пропускането на една яйцеклетка от яйчника. Не пет, не десет, именно една яйцеклетка. В средата на менструалния цикъл под въздействието на естрогена за няколко секунди, за миг се образува определено количество колагеноразрушаващи ферменти, достатъчно за пропускането на една яйцеклетка, движеща се към матката.
И отново разбираме защо жените толкова често получават рак на органите на репродуктивната система. Защото в нормални условия клетките, отговарящи за процеса на репродукция, произвеждат ферменти разрушаващи колагена. Чували ли сте за рак на яйчниците? Сега разбирате защо се появява. Медицината е много проста наука, необходимо е само проблемите да се разглеждат на ниво клетка. Клетките на яйчниците изработват ферменти разрушаващи колагена, в нормални условия по време на месечния цикъл. Ако тези клетки са злокачествени, те започват да изработват тези ферменти в големи количества и непрекъснато. Ето защо ракът на женските репродуктивни органи е толкова разпространено заболяване.
Трябва също да знаете, че съществува механизъм на обезпечаване на естественото равновесие при разрушаването на колагена в нормални условия. Количеството разрушаващи колагена ферменти се уравновесява с количеството на техните неутрализатори, блокиращи този процес. В случаите на естественото протичане на процеса – в хода на атаката на левкоцитите към бактериите и микроорганизмите или отделянето на яйцеклетки от яйчника за много кратък момент този баланс се нарушава. Възникват повече ферменти разрушаващи колагена,поради това че упоменатите клетки трябва да се доберат до друг орган. След това веднага се възстановява равновесието – равновесието между ферментите разрушаващи колагена и техните естествени блокиратори. При онкологическото заболяване това равновесие се нарушава, тъй като ферментите се произвеждат непрекъснато и неконтролируемо, а естествените блокиратори са твърде малко.
Тук трябва да си спомним за аминокиселината лизин. Тя може да поправи нарушения баланс и да възстанови естественото равновесие. Ето какво писах през 1992 г.: “Приемането на лизин и неговите синтетични аналози (особено в съчетание с витамин С) ще доведе до небивал прогрес в лечението на много форми на рака”. Ето модела на естествената молекула лизин. Важно е това, че лизинът е аминокиселина. Аминокиселините – “строителните тухлички” на протеините на нашето тяло. Известни са приблизително 25 аминокиселини. Някои от тях не се произвеждат от нашия организъм. Това са така наречените незаменими аминокиселини. Най-важната от тях е аминокиселината лизин. Човешкият организъм не произвежда тази молекула. А в същото време тя има много важно значение. Молекулите на лизина блокират тези Пак-мени (“топки-запалки”) (“шарики-пожиратели”) и не им дават да стигнат до колагеновите влакна и да ги разрушат. Ето в това се състои действието на лизина.
А защо е толкова важно съединението на лизина с витамин С? Витамин С формира колагена. Ние знаем това от разказите за моряците, опитващи се преди 500 години да обиколят земното кълбо по море и боледуващи от скорбут. Те умирали от кръвотечения, защото техния организъм не произвеждал витамин С. Те не получавали витамин С в бордовия рацион и производството на витамин С в организма им се прекратявало. И очевидно всичко това се проявявало в кръвоносната им система от механичното натоварване създавано от кръвното налягане. Сега разбираме защо са умирали тези хора. Но изводът до който дойдохме се състои в следното: съчетанието на лизин, блокиращ разрушението на колагена и витамин С, активизиращ възпроизводството на колаген поражда ефект, от който всеки лекар, лекуващ онгологични заболявания (а следователно много други) трябва да е във възторг: здравина на съединителната тъкан и капсулиране на тумора.
Ние вече представихме нашите данни на няколко научни конференции. Ние ще обсъдим новите данни по въпросите на храненето на конференция следващия месец в Тексас и на международната среща посветена на онкологичните заболявания в Германия (Франкфурт).
И така, какви задачи стояха пред нашите изследователи? Първо: как да спрем разпространението на раковите клетки с помощта на естествени вещества като лизина. И второ: как да унищожим раковите клетки, как да ги ликвидираме без да причиним вреда на здравите – също с природни вещества.
Човешкият организъм е много сложен. Затова ако трябва да изучим отделни процеси протичащи в него, използваме биологични модели. Първата стъпка в провеждане на изследването си ние използвахме ето този биологичен модел. Виждате го на рисунката.
Това е моделът, който използвахме за изучаване процеса на разпространение на раковите клетки и проникването им в извънклетъчната матрица.
Това са проби с биологичен материал. Какви особености виждате? Пробите са разделени по средата с нещо като мрежа. Тази мрежа се състои от съединителна тъкан – същата тъкан, която обкръжава раковите клетки на човешкия организъм. Тя се състои от колаген, други протеини и други вещества.
В горната част на тези проби ние поставихе еднакво количество ракови клетки. Раковите клетки тук се намираха в средно затворено състояние, напомняща естественото обкръжение на клетката в нашето тяло, т. е. в състава на средата имаше фактори на растежа, аминокиселини, захар, хранителни вещества – всичко необходимо за растежа на клетката.
По какво се отличаваха тези две проби? Само по едно: в пробата отляво раковите клетки бяха затворени в среда несъдържаща аминокиселина лизин; а средата пробата вдясно съдържаше лизин. По този начин имахме възможност да определим въздействието върху разпространението на раковите клетки само на един хранителен елемент – лизин. Също така можехме да изследваме влиянието на лизина на способността на раковите клетки да отделят ферменти, помагащи им да се промъкнат през бариерата на съединителната тъкан и да се преместят в другата част на пробата. Оставихме тези пробирки 24 часа, а на следващия ден преброихме колко ракови клетки са успели да отделят ферменти разрушаващи колагена и да се преминат през бариерата на съединителната тъкан – нейната мембрана.
Тук виждате резултата. Ние проведохме експеримента с клетките на три вида рак: рак на млечната жлеза, рак на дебелото черво и рак на кожата. Веднага се вижда че лизинът е ефективен в предотвратяване разпространението на клетките на меланома..
Както се вижде на рисунката спрени са всеки девет от десет клетки на меланома. Те не успяха да проникнат през мемраната на съединителната тъкан. Но в борбата с другите типове рак, т.е. при рака на млечната жлеза и рака на дебелото черво лизинът не се оказа толкова ефективен. Ние усилихме ефекта на лизина като увеличихме неговото количество. При добавянето на лизин ефекта беше о(по-добър, но ние не искахме да използваме големи количества от едно хранително вещество, а се опитвахме да намерим комбинация от хранителни вещества с помощта на които да постигнем нужния ефект.
Взехме клекти на рак на млечната жлеза – клетки, показали най-голяма устойчивост към лизина и добавихме в средата още две хранителни вещества – витамин С и пролин. Ефекта беше по-добър – само четири от десет клетки успяха да преминат през съединителната тъкан.
Добавихме още едно вещество –ЭГКГ (съкращение на сложното епигалокатехингалат). Тази полифенолна фракция влиза в състава на зеления чай. И какво виждаме? Всички ракови клетки останаха в едната част на пробирки, загубвайки способността си да отделят ензими поглъщащи и разрушаващи съединителната тъкан. Разпространението на клетките на рака на млечната жлеза беше спряно!
След това проведохме експеримент за да видим дали така ще реагират и другите видове ракови клетки. Съчетанието на хранителни вещества, аминокиселини, витамин С, полифенолите на зеления чай и други естествени вещества (не лекарствени препарати!) спираше разпространението не само клетките на рака на млечната жлеза, но и клетките на меланома, фибросаркома, рак на черния дроб, рак на простата и рак на дебелото черво.
Искам да обърнете внимание на още един аспект, особено важен за хора, които приемат алтернативни методи на лечение. В алтернативните методи на лечение често се използват огромни дози хранителни вещества. Да вземем зеления чай. Известно е че зеления чай способства за профилактика на раковите заболявания. Даже Министерството на селското стопанство на САЩ преди два дни направи заявление, че зеления чай способства за предотвратяване на онкологични заболявания.
И така ние изследвахме ефективността на ЭГКГ (фракция на зеления чай) при стопиране разпространението на раковите клетки. Резултатът беше успешен. Бихме могли напълно да спрем разпространението на раковите клетки, но за достигане на подобен ефект в човешкия организъм ще се наложи човек да приема доза равна на сто и четиридесет чаши чай.! Да, ежедневно приемане на такава доза би значила несъмнено интоксикация (натравяне). Но ние знаем, че хранителните вещества взаимодействат помежду си и може да се достигне необходимия ефект като разработим оптималното им съчетание.
Опитахме се да създадем такава оптимална комбинация от хранителни вещества. Постарахме се да получим най-добрата комбинация, обезпечаваща 100%-но стопиране разпространението на ракови клетки без да се налага приемането на свръхдоза. Когато добавихме други хранителни вещества – аминокиселини и микроелементи – тогава количеството ЭГКГ, достатъчно за постигане на необходимия ефект значително се намали – 6 чаши зелен чай. Важното беше, че екстракта на зеления чай се използваше именно в съчетание с други хранителни вещества. Така се постига ефект на синергизъм на хранителните вещества=
Ние се опитахме да създадем такава оптимална комбинация от хранителни вещества. Стремяхме се да получим най-добрата комбинация, обезпечаваща 100 процентно спиране разпространението на раковите клетки и не изискваща приемане на свръхдоза. Когато добавихме другите хранителни вещества – аминокиселини и микроелементи – тогава количеството на ЭГКГ достатъчно за постигане на необходимия ефект значително се намали и се равняваще на 6 чаши зелен чай. Но важното беше екстрактът на зеления чай да се използва именно в съчетание с другите хранителни вещества. Така се постига ефект на синергизъм на хранителните вещества при използването им в малки дози. Такъв подход е много по-ефективен за пълното постигане на необходимия резултат, т.е. за пълното прекратяване на разпространението на раковите клетки в организма. Ние успяхме да сложим раковите клетки в “затвор с прочными стенами”!
Каква е нашата втора цел? Да разберем съществуват ли хранителни вещества или техни комбинации способни ефективно да изпълняват избирателна ликвидация, т.е. да убиват раковите клетки, запазвайки здравите. Ето нещо съвършено различно от методите на химио- и лъчетерапията. Ние изпробвахме различни хранителни вещества и техни комбинации, например, палмитат аскорбинова киселина, която е мастноразтворимата форма на витамин С. Успяхме да постигнем изразен стопиращ ръста на раковите клетки ефект при меланома, рак на млечната жлеза и рак на черния дроб. Постигнахме това с помощта на хранителни вещества – естествени вещества. При това нормалните клетки не пострадаха. Те останаха здрави. Някой попита дали това изследване е изследване само ин витро? Първата част за която ви разказах беше изследване ин витро, но то се провеждаше с нутриенти и вещества, които вече са достъпни. Не е нужно да чакаме да разработят тези вещества и технологиите за тяхното промишлено производство, още повече, че това са безопасни вещества.
Немалко хора се възползваха от резултатите на изследването и заложения в него профилактичен лечебен потенциал. Например, г-н Пильнок, който д-р Рат ви представи имаше рак на белия дроб, но за седем месеца ракът беше напълно ликвидиран.
Ние имаме и други свидетелства на хора, които се възползваха от резултатите на нашето изследване. На г-н Притс му поставиха диагноза рак на тестисите. Оперираха го. След това лекарите му препоръчаха химиотерапия, но той каза “Не, ще пробвам други варианти” и както виждате направи правилния избор. Виждате, че за три месеца лечение по тази програма размера на единия от двата тумора намаля от 169 почти на 9. Другия беше напълно изчезнал, започнаха да намаляват увеличените лимфни възли. Техния размер започна да намалява след 3 месеца, което показва, че имунната система не е претоварена.
Ето ви още обнадеждаващи резултати. Рак на простатната жлеза – много разпространена форма н рак при мъжете. Виждате, че показателя на тумора на рака на простата за три месеца се е намалил при този пациент от 60 на 1. За естествена терапия това е много добър резултат.
Още по-напреднала форма на рак. Ние имахме пациенти, които започнаха да ползват естествените методики, когато ракът вече е дал метастази. Тук виждате пример на рак на млечната жлеза, който се е разпространил в костната тъкан. Можете да проследите изменението на показателите на раковите маркери. Нивото на маркера, показващ рак на млечната жлеза за един месец показа снижение на 50 %. Някои казват, че това е невероятно, но това е факт. Нивото на маркера, показващ степента на деградация на костната тъкан за три месеца също намаля. Значи подходът е ефективен и в лечението на по-напреднали форми на рака.
Сега провеждаме няколко клинични изследвания на различни типове рак. Протоколите от тези изследвания са одобрени от Комисията на експертния съвет, която е подчинена на Администрацията по контрол на продуктите за хранене и лекарствата и Националния институт по здравеопазване. Всяко изследване, осъществяващо се в болница или клиника трябва да бъде одобрено от Комисията на експертния съвет, съставена от лекари, учени, психолози и други специалисти, следящи за това, всички протоколи от изследванията да съответстват на всички научни, медицински и етични критерии.
Протоколите от нашите изследвания в областта на онкологията са одобрени. Ако знаете лекари, заинтересувани от провеждането на изследвания заедно с нас, моля кажете ни, ние можем да им предоставим протоколите и да започнем да сътрудничим с тях. Изложих ви всички тези данни за да потвърдя, че имаме много успешни резултати за лечение на различни типове рак на клетъчно ниво. В случай на рак на хранопровода имаме пълно излекуване; също в случай с рак на яйчниците, рак на дебелото черво и много други видове рак. Откъде са тези резултати? Не, това не са чудеса. Нашият метод работи, защото оказва въздействие на механизма, с помощта на който се разпространяват раковите клетки на всички видове рак. Може да попитате: а безопасно ли е да приемаме нутриенти?
Ние изследвахме въздействието на съчетаване на хранителни вещества в дози петократно превишаващи препоръчваните. Опитвахме се да открием признаци на негативно въздействие на нутриентите на черния дроб, сърцето и бъбреците. Както виждате не открихме никакви признаци на поражения, дори има признаци на подобрение нивото на маркерите, което не е чудно, нали хранителните вещества способстват за активизиране и оптимизиране функциите на клетките и тъканите на човешкото тяло.
Искам накратко да обобщя защо методът на клетъчната терапия е ефективен? Преди всичко защото се въздейства на критично важния процес в прогресирането на рака – образуването на метастази. 90 % при смъртния изход се дължи на развитието на метастази, а не на първичния тумор. По-нататък се въздейства на механизмите общи за всички типове рак. Раковите клетки се разпространяват в организма с помощта на механизма на поглъщане на матрикса.
Ние използваме многостранен процес. Оказваме въздействие не на един процес. Хранителните вещества участват в различни биохимични процеси в организма. Затова ние атакуваме раковите клетки от различни направления посредством въздействието на различни процеси, използвани от тях за разпространение по организма. В това ние разчитаме да достигнем големи резултати и ги достигнахме. Важно е и това, че използваме хранителни вещества имащи “странични ефекти” в този смисъл, че те способстват за поддържане на много положителни функции на организма. Те оптимизират функциите на организма, укрепват здравето, активизират функцията на имунната система и разбира се нутриентите нямат негативно странично действие.
Искам да ви представя нашите изследователи. В групата влизат лекари, доктори по философия, специалисти в областта на храненето. Те сътрудничат с нас и скоро ще имаме данни от новите изследвания.
Трябва да знаете, че данните на които е основано моето изложение се дават нелеко. Тези 12 години, през които ние водим борба с известните ви влиятелни групи, бяха години на ожесточени нападки. Жертвите са неизбежни, затова ми е особено приятно да имам до себе си такъв верен приятел и съратник по борба като доктор Недзвецки. Тя започна своята научна кариера в САЩ недалеч оттук – в Рокфелеровсия университет – работейки с нобеловския лауреат професор Еделман. След това е работила в другия край на САЩ – в Калифорния с още един нобелов лауреат Лайнус Полинг. Това за което говоря не е просто някаква вяра, това е реалност. Някои хора ме питат: “Доктор Рат, как така досега още можете да говорите, как до сега не са успели да ви лишат от трибуна като други представители на алтернативната медицина?” Отговорът е прост: трудно е да се бориш с истината. Как мислите, къде щях да съм ако се беше оказало, че говоря лъжи? Разбира се, не тук. Нашите противници отдавна биха ни затворили устата.
В следващата част бих искал кратко да се спра на някои други заболявания, които активно изучавахме през последните години. Това са сърдечно-съдовите заболявания. Знам, че всеки има познати, страдащи от сърдечно-съдови заболявания. Клетъчната медицина, концепцията за това, че болестите възникват на ниво клетка е научната основа за ликвидирането на най-разпространените заболявания на съвремието. Да допуснем, че човекът има проблеми със здравето. Да допуснем че той има сърдечна недостатъчност – стенокардия. Той се обръща към доктора-кардиолог. Има също така гастроентеролог, лекари ортопеди, невролози, пулмонолози (белодробни) и т.н. Във всеки кабинет, за всеки орган има съответен доктор-специалист. Това е много забавно, но такъв подход не съответства на научните данни за здравото или болестно състояние на организма, нали здравето или болестта се определят на ниво малките частици на нашето тяло – клетките. Ако те са здрави, болести не възникват. Ако те не са наред, организмът боледува. Ето как произтича това. Ето една клетка, на която и се е нарушила функцията, тя става болна и само когато много клетки станат болни, става болен и целия орган. Затова сърдечната болест не започва в сърцето, тя започва в клетките на мускулите на сърцето. Болестите на мозъка, на черния дроб и т. н. не започват в съответния орган, а се образуват на клетъчно ниво.
Най-разпространената причина за възникването на хронични болести е продължителната витаминна недостатъчност, по-точно недостатъчност на витамини, минерални вещества и хранителни микроелементи, необходими за поддържането на клетките в здраво състояние. Ролята на “запалки” в клетката се пада на митохондриите. Те запалват горивото. Биологическото гориво, което им е нужно това са витамините, аминокиселините, микроелементите и минералните вещества.
Всяка клетка на нашето тяло не нуждае от едно и също гориво. Болестите започват на ниво клетки. Много често болестите поразяват органите, където се запалва най-много гориво. Най-голямото натоварване в човешкия организъм се пада на сърцето. Нека се опитаме да разберем какво става на ниво клетка. Ако искате кратко да го кажем, то сърдечно-съдовите заболявания започват от клетките, от които се състоят стените на артериите. Ако тези клетки се снабдяват с надлежното гориво, никакви “пукнатини” или “бразди” няма да се образуват. Ако не ги подхранваме, ще се случи това, което се е случвало по-рано на моряците. Състоянието на стените на артериите ще се влошава, ще започнат да отслабват и в тях да се образуват “пукнатини” и “бразди”. В такъв случай болестите на сърцето не са нищо друго освен ранна форма на скорбут – болестта на моряците.

Информационни аспекти на храненето
Във всяка храна, която човек приема, се съдържа информация. Тази информация се предава на нашите клетки и им въздейства поне по два начина:
на ниво ДНК/РНК - чрез корекции в генетичната информация и 
на ниво микротубуларен апарат, чрез фини структурни промени в цитоплазмата. 
Така с течение на времето, начинът ни на хранене оформя нашия живот.
В устата и гърлото на човека е разположен Валдайеровият лимфоиден пръстен – комплекс от сливици, богати на имунокомпетентни клетки, а в червата се намират Пайеровите плаки – лимфоцитни струпвания. И двете са особено важни за нашия имунитет. Информацията от различните храни, които приемаме, както и от различните микроорганизми, които поглъщаме, веднага постъпва за обработка в имунната ни система.
Именно в тази връзка, важно значение имат и пробиотиците – полезните микроорганизми, които населяват храносмилателната, дихателната и отделителната системи, както и кожата на човека (при все, че засега, това значение не е достатъчно проучено). Въпреки оскъдността на данните по въпроса за препоръчване е да поддържаме винаги в добро състояние полезната микрофлора, за да си спестим много проблеми със здравето.
Според някои автори информацията, съдържаща се в алоето, спомага главно за две неща – хармонизиране и еволюция на съзнанието.
Напълно възможно е човек да приема достатъчно пълноценна и балансирана храна и все пак да не може да я използва поради липса на информация какво да прави с нея. Тази информация се съдържа в хормона на растежа и неговите производни, в хормоните на жлезите с вътрешна секреция и в тъканните хормони и растежни фактори. Затова е много важно да се приемат такива храни като алое, мака, пчелно млечице, гинко+ и други стимулатори на хипофизата и жлезите с вътрешна секреция с цел осигуряване на инфо-пептиди и растежни фактори – особено след 30 години. Доказано е, че това е преломната възраст за човека, след която нивото на растежни фактори рязко намалява и ако не се приемат отвън, започва остаряване – например побеляване на косата, намаляване на мускулния тонус, провисване на кожата и т.н…

 

Духовни аспекти на храненето
В сравнение с всички останали аспекти на храненето този е неоснователно пренебрегван и недостатъчно разбиран. Та нали основната ни задача на тази земя е да растем духовно и да разширяваме съзнанието си така, че да се отваряме все повече към великите космически принципи – Любов и Светлина. И ние бихме могли да помагаме в това отношение, като направим така, че всички да узнаят за алоето – а доколко ще го използват, това е вече въпрос на личен избор и ценностна система.
От духовна гледна точка най-важните показатели за оценяване на дадена храна са нейната чистота и енергиите/вибрациите/, които носи. От голямо значение е също и откъде се добива, дали нейната употреба нанася някаква вреда, доколко е прясна, каква и е аурата в своя най-близък до естествения вид, от кого се приготвя, какво е настроението ни, когато я приемаме, доколко отговаря на потребностите на настоящия етап от нашата еволюция и др.
Всеки сам може да се замисли доколко ежедневната му храна е чиста, прясна и с висок енергиен заряд. Като имаме предвид ролята на Слънцето, логично е да приемем, че най-полезни в духовно отношение са онези храни, които са най-силно свързани с него – т.е. алоето и растителните храни. Разликата е в това, че алоето е с универсално хармонизиращо действие, докато повечето растения са специализирани.
Човек е сложно дезинегрирано триединство - дух, душа и тяло. Ако искаме да интегрираме тези три части доколкото е възможно, единственият ни шанс е в повишаването на вибрациите на тялото, а това е възможно чрез храната. Повишаването на вибрациите на тялото ни гарантира повишаване на вибрациите и на душата, а това е задължително по пътя към връзката с Духа и Любовта.

Месо

Месната индустрия, подкрепяна от закърнелите разбирания на обществото, е могъща икономическа и политическа сила. Тя е застанала на пътя на истината, поради което дори учебниците предлагат на хората грешна информация относно храненето.

Физиологичните, социалните и екологичните последствия от месоядното хранене са напълно скрити. Въпреки че учебниците не могат да отрекат съществуването на вегетарианците и вегетарианските общества, в тях най- често се твърди , че човекът не може да живее без консумацията на месо. Но противно на това мнение, милиони хора по света са вегетарианци, а голяма част от тях се хранят единствено с растителна храна и ако се повярва на учебниците, те би трябвало да са болни и умиращи. В действителност е точно обратното – те са много енергични, жизнени и са по- малко податливи на заболявания, отколкото хората, хранещи се с месо.

БИОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Милиони години човекът се е развивал, и еволюирал като се е хранил с плодове, ядки, зеленчуци. Едва по време на последния ледников период, когато обикновеният му начин на хранене е станал невъзможен, човекът за да оцелее е започнал да яде животинско месо.
Анатомията и физиологията на човека, телесните функции и храносмилателната му система са напълно различни от тези на месоядните животни.

ГРЪБНАЧНИ ЖИВОТНИ
месоядни - растителноядни
1. нямат потни жлези 1. имат потни жлези
2. челюстите се отварят и се движат само нагоре и надолу 2. челюстите се движат нагоре, надолу и настрани
3. пият вода лочейки с език 3. пият засмуквайки водата с устата си
4. липсват плоски задни зъби- кътници 4. имат кътници за предъвкване на храната
5. киселинна слюнка без съдържание на птиалин 5. алкална слюнка с високо съдържание на птиалин, необходим за предварително разграждане на нишестето
6. силна стомашна киселинност, улесняваща смилането на костите 6. стомашна киселинност 10 пъти по- слаба от тази на месоядните
7. чревен тракт само три пъти по- дълъг от тялото 7. чревен тракт 8-10 пъти по дълъг от тялото

МЕДИЦИНСКИ АСПЕКТ

В Западна Европа, САЩ, Канада и Австралия, където се консумира много месо, всеки втори умира от заболяване на сърцето или други заболявания на кръвоносните съдове.
Отделните общества, които основно се прехранват с месо и мазнини показват изключително бързо остаряване. Киргизите в Източна Русия рядко надхвърлят 40 години, а средната продължителност на живота при ескимосите е едва 28 години. От друга страна, вегетарианците и вегетарианските общности, пръснати из целия свят, са известни с високата си средна продължителност на живот и ниска степен на заболеваемост. За пакистанските хунизийци или за отомите в Мексико не са нещо необичайно здрави и активни хора на възраст 110 – 115 години.
• Думата “вегетарианец” не произлиза от VEGETABLE (растение), а от латинската дума VEGETARE, което означава оживявам, съживявам.
През последните десетилетия във връзка с интензификацията на селското стопанство (в световен мащаб), в биосферата постъпват огромни количества крайно устойчиви хлорорганични пестициди. Общото количество ДДТ, внесено в биосферата, по различни преценки е между 3 и 5 млн. т. 
С развитието на промишлеността и транспорта многократно се е увеличило съдържанието на метали в природата – олово, живак, кадмий и др. Глобалният пренос на пестициди и метали във въздушните маси води до това, че на Земята сега няма райони чисти от тях, дори и там където те никога не са използвани. Поради тези причини, концентрацията на химикали в живите организми е нараснала няколко пъти. Освен тях, животните натрупват в телата си и други отровни вещества.
За да се произвежда повече месо и за да има по- голяма печалба, животните се инжектират с хормони ускоряващи растежа, стимулиращи апетита, успокоителни медикаменти и химически хранителни смеси.
Така както в нашите тела настъпва стрес в моменти на интензивно изживяване на страх или ужас, по същия начин при животните, при опасни ситуации се извършват съществени биохимични промени. Точно преди и по време на смъртната агония на убиваното животно, хормоналното ниво в кръвта му по- специално това на адреналина, рязко се променя. Голямо количество хормони освободени в кръвния поток се запазват в трупа на животното, поради което месото му става токсично.
Веднага, след като животното е убито, протеините в организма му коагулират и се освобождават разрушаващи ензими, при което се формират денатурирани субстанции, наречени птомиани. Непосредствено след настъпване на смъртта, освободените птомиани стават причина за изключително бързо разлагане и гниене.
След смъртта на животното, месото му придобива сиво – зеленикав цвят. Хранителната промишленост се опитва да маскира това оцветяване, добавяйки нитрити и други консерванти.
Консумирайки месото на животното впоследствие, от своя страна вие приемате в организма си цялата концентрация на всички отровни химически вещества, натрупвани в неговата плът през целия живот, а и след смъртта му.
Човекът, хранейки се с месо или други месни продукти, се намира на края на хранителната верига и като краен консуматор се оказва и краен приемник на най-високите концентрации на различни токсични отпадни продукти, включително пестициди, метали, антибиотици, хормони, нитрати, нитрити, пикочна киселина, както и различни болестотворни бактерии.
Съдържанието на канцерогенни вещества в месото е 12 – 14 пъти повече, отколкото в тревите, зеленчуците и плодовете. Доказано е, че средната концентрация на ДДТ в организма на хората хранещи се с месо е няколко пъти по-голяма от тази на вегетарианците.
Последствията от яденето на месо за човека са същите, каквито биха били и при останалите растителноядни животни.
За разлика от месоядните животни, които имат почти неограничена способност да се справят с наситените мастни киселини и холестерола, човешкия организъм не може да ги усвоява напълно, поради което те започват да се отлагат по стените на кръвоносните съдове. С течение на времето, процесът на непрекъснатото натрупване посредством тапициране отвътре стеснява все повече и повече кръвоносните съдове, което води до протичане на все по-малко кръв през тях. Сърцето се натоварва неимоверно и трябва да работи все по-усилено, за да изтласква кръвта през стените и буквално задръстени кръвоносни съдове. Резултатът е високо кръвно налягане, атеросклероза, мозъчен инсулт или сърдечен инфаркт.
Един от най-важните отпадни продукти, които се натрупват в организма при месоядното хранене е пикочната киселина. Бъбреците на хора хранещи се с месо, за да елиминират приетата пикочна киселина, трябва да извършват три пъти повече работа от тази, която извършват бъбреците при вегетарианците. С напредване на възрастта, претоварените бъбреци функционират все по-неефективно. Тогава не отделената пикочна киселина се натрупва из цялото тяло. Мускулите я абсорбират, като в последствие тя кристализира. Когато този процес настъпи в ставите се развиват болестни състояния на подагра, артрит, ревматизъм. Натрупването на пикочна киселина в нервите води до развитие на неврити и ишиас.
Месото преминава четири пъти по-бавно през храносмилателната ни система, отколкото растителната храна. През това време болестотворните продукти от разлагането на месото са в постоянен контакт с храносмилателните органи, което създава условия за хронично отравяне и преждевременно износване на чревния тракт.
Тъй като човешкия организъм не е устроен за хранене с месо, такова хранене води до претоварване на кръвопречистващите органи – далак, черен дроб, сърце и бъбреци, които непременно отслабват и стават податливи на заболявания. При тези условия отпадъчните продукти не могат повече правилно да бъдат отделяни от организма и се отлагат в ставите, мастната тъкан и нервите, което става причина за редица болестни състояния. Освен изброените – атеросклероза, високо кръвно налягане, инсулт, инфаркт, подагра, артрит, ревматизъм, неврити и ишиас, консумацията на месо може да стане пряка или косвена причина и за рак на червата, рак на яйчниците, рак на простатата, бъбречни и чернодробни нарушения, камъни и възпаления на жлъчния мехур, диспепсия, затлъстяване, детска атрофия, хемороиди, парализи, туберкулоза, импотентност, хипертония, астма и други алергични състояния.

Целият свят съществува благодарение на слънчевата енергия. Тя се натрупва в зелените растения, плодовете, ядките, зърната и зеленчуците. Когато се храним с тях, ние приемаме директно слънчева енергия, запазила почти цялата си сила. Много растения съхраняват своята животодаряваща енергия месеци и години наред след като са откъснати. Те запазват своята способност за покълване и растеж, докато месото на убитите животни, което хората ядат, е мъртва храна – храна, в която жизнената енергия е в процес на разлагане. Разбира се, човекът би могъл да преживява като яде месо, но това води до преждевременно износване на неговия организъм, като последица от редица заболявания.
Нашите тела са много сложни и прекрасни творения, които трябва да ни служат възможно най-дълго и най-добре. Това е напълно основателна причина да ги зареждаме с храната, за която те са били предназначени.
Много хора се страхуват да станат вегетарианци, тъй като смятат, че така няма да могат да си набавят всички необходими за организма вещества. Мнозина задават въпроса: “Ще получавам ли достатъчно белтъчини?”Истината е , че вегетарианският начин на хранене не само осигурява всички необходими за организма вещества, но доставя много повече жизнена енергия отколкото при месното хранене.
Съдържанието на усвоими протеини в месото е много по-ниско, отколкото в някои растителни (или млечни) храни. Порция от 100 гр. месо съдържа 18 – 20 гр. протеини, докато стограмова порция леща, грах или сирене съдържа 25 гр. протеини. В ядките съдържанието също е по-високо 25-27 %, а в соята количеството протеини е два пъти повече отколкото в месото.
Растителният протеин се асимилира много по-добре от храносмилателната система и за разлика от месото не съдържа наситени мазнини, няма холестеролоформиращи съставки, не образува пикочна киселина, не съдържа концентрации на химикали и не носи риск от инфекциозни заболявания преносими от животните.
Световните изследвания доказват, че вегетарианците са по-здрави, по-жизнени и са много по-издръжливи от хората, които ядът месо. Вегетарианците имат повече енергия, защото организмът им не я прахосва, за да се противопоставя на отровите в месото. Наистина, най-силните и най-дълго живеещите животни в света са също вегетарианци. Конят, бикът, слонът, всички те имат здрави тела, голяма издръжливост и феноменална сила.
Известно е, че дори да не приемаме с храната си витамин Д, си го произвеждаме сами с помощта на слънчевата светлина. За разлика от витамин Д, витамин В12 не се съдържа в растенията. Този факт значително е повлиял за убежденията на хората, че без месо и без млечни продукти не може да се живее.
Биологичните характеристики на антропоидните маймуни – непосредствените животински предшественици на човека (както и на останалите растителноядни гръбначни животни) са почти същите както при човека. Тези животни приемат с храната си витамин В12 само в кърмаческата си възраст. След отбиването си, приемайки само растителна храна, организмите им с помощта на чревните бактерии и витамин Д, започват сами да си произвеждат необходимото им количество витамин В12.
Установено е, че хищниците при липса на подходяща храна преминават на “вегетариански режим на хранене”. Провеждани са изследвания, при които е доказано, че ако едно хищно животно още в ранна възраст, при отбиването си от майчиното мляко, бъде захранено не с месна, а с растителна храна (сурова и готвена), то се развива абсолютно нормално, а по късно дава пълноценно поколение. Хищните животни, също както растителноядните, имат способността сами да си произвеждат витамин В12, въпреки че това на пръв поглед им е съвсем излишно.

СОЦИАЛЕН И ЕКОЛОГИЧЕН АСПЕКТ

Разточителният процес на месопроизводството, които изисква значително повече декари земя, отколкото зеленчукопроизводството е източник на социални конфликти в човешкото общество от хилядолетия. Само 10% от белтъчините и калориите, с които се хранят животните се възвръщат в месото, което човекът яде, тоест 90% отива в помийните ями. За решаване на проблемите по изхранването на човечеството се налага да се увеличи делът на растителните белтъчини, които стоят в началото на хранителната верига. В съответствие с втория закон на термодинамиката при пренасянето на енергия винаги се получава известна загуба. Следователно, колкото повече степени съществуват в дадена хранителна верига, толкова по-голям е относителният дял на неоползотворимата енергия от човека. Употребата за храна на по-голям дял растителни белтъчини намалява загубите и увеличава пряко оползотворимата от човека енергия в началото на хранителната верига. При трансформирането на зърнена храна се губят над 90% от растителните белтъчини, 92% от растителните въглехидрати и 100% от целулозните вещества.
Огромни пространства земя се използват за отглеждане на животни за храна. Тази земя би могла да бъде употребена много по-продуктивно, ако се засади със зърнени култури, зеленчуци или плодове за директно хранене на човечеството. Един декар зърно доставя 6-7 пъти повече протеини, отколкото декар пасищна площ за месопроизводството. Един декар леща, фасул или фъстъци доставя 10 пъти повече протеини, соята 17 пъти а декар със спанак доставя 22 пъти повече протеини. Казано с други думи, за да се храни с месо, човекът трябва да използва поне 10 пъти повече земя, отколкото в действителност му е необходима.
Отглеждането на животни за храна е огромна загуба на световни ресурси. През последните 500 години човечеството е унищожило повече от 2/3 от световните гори, по-голямата част от които с цел да увеличи обработваемата земя или пасищната площ за добитъка. Изсичането на горите води до катастрофални последици за климата и почвата. Установено е, че за получаването на 1 кг. пшеница са необходими само 60 литра вода, докато за получаването на 1 кг. месо са необходими от 300 до 600 литра вода, тоест 8 пъти повече. Всичко това означава, че докато милиони хора умират от глад и болести, причинени от недостига на вода, други пропиляват огромни пространства земя, неимоверно количество вода и зърно, за да се хранят с месо, което бавно разрушава техните тела.
Мнозина твърдят, че гъстотата на населението е причина за глада по света, но това съвсем не е така. Горната граница на възможностите на планетата да поддържа човешката популация е определена на около 40 милиарда население, а сега сме едва 6 милиарда. Митът за “свръхнаселеност” не трябва да се използва за защита и оправдаване на убиването на повече от 50 милиона неродени деца годишно.
Другият аспект е, че живите крави доставят на обществото много повече храна отколкото мъртвите – под формата на непрекъснато производство на мляко, сирене, масло, кисело мляко и др. Те могат да се изхранват единствено с останки от културни растения и трева, без специално да се отглеждат за тях зърнени култури. Кравите превръщат продукти без стойност за човека в продукти с голямо значение. Известна е високата им продуктивност в стопанствата на вегетарианските общества, където те не се убиват.
“Ако бяхме вегетарианци, ние бихме пропъдили глада от Земята. Децата биха се раждали и биха расли добре хранени и гледани и биха имали по-здравословен и по-щастлив живот. Животните биха били свободни да живеят като диви природни същества, без да бъдат насилвани да се възпроизвеждат в голям брои като роби, които са угоявани за клане с храната, която би хранила гладните хора по света.”
“Растителни протеини” Б. Пинкус
В изключително голяма степен унищожаването на световните гори, намаляването на биологичното разнообразие, загубата на природни ресурси, непрекъснато нарастващия брой на хората умиращи от глад, както и увеличаването на замърсяването на въздуха и водите, всичко това са следствия от простия факт, че месото е част от храната на хората. Няма решение, което ние, като индивиди или като раса можем да вземем и което да има такъв драматичен ефект върху подобряването на социалното и екологичното състояние на планетата, като решението да не ядем месо. Днешният вегетарианец е човекът на бъдещето. Той посочва правилната посока, която рано или късно обществото ще последва, тъй като хората проумяват все повече и повече голямата полза от вегетарианството и чудовищните последствия от следването на сегашния курс.

ЕТИЧЕН АСПЕКТ

“Животните са мои приятели, а аз не ям приятелите си.”
Джордж Бърнард Шоу 
Изброените дотук съображения не са единствените причини, за да не се яде месо. Една от най-важните причини е, че ние не би трябвало да отнемаме живот, включително и на животни.
Ако човек погледне реално на нещата, ще установи, че всички ние, които се появяваме на този свят, имаме еднакво право на живот, независимо какво е нашето физическо проявление. Душевността на едно малко бебе е съвсем същата като тази на новороденото конче, теленце или кученце. Физиологичната даденост на нито едно от тях не прави живота му по-стойностен от този на останалите. Без значение в какво ще се преобразят след време, дали ще бъдат големи или малки, слаби или силни, кръвожадни или беззащитни, високоинтелигентни или не, техния живот е равностоен. Дори малкото цвете или насекомо заслужава уважение и преклонение.
Според зоопсихолозите, интелигентността на свинете е подобна на тази при кучето или коня. Ако интелигентността е критерият, по които човекът определя кое животно да изяде и кое не, то тогава защо на убийството на свинете се гледа с безразличие. Също така, убийството на младо конче се смята за жестокост, докато отнемането на живота на теленцата е съвсем приемливо. Хората които влязат в месарница спокойно си купуват “свинско” или “телешко” но наистина биха се стреснали ако им предложат например кучешко месо. Може би свинята не им е достатъчно симпатична. Ако следваме правилно логиката, че можем да убиваме онези животни, които според хората не са достатъчно интелигентни или симпатични, то ще е естествено да оправдаем убийството на умствено недоразвити и психично болни хора. В тази последователност, следващите заключения са, че по-интелигентните, по-красивите или по-силните имат повече право на живот от останалите.
Хората от десетки години изпращат радиосигнали в космоса, с надеждата да осъществят контакт с друга цивилизация. Но ако някога бъдем посетени от високо развити извънземни същества, наистина би трябвало да се страхуваме, ако те ползват нашата логика, защото ако им се сторим твърде примитивни или не особено симпатични, те съвсем спокойно, точно според нашите разбирания, биха могли да ни използват за храна или суровина.
Човекът, като същество, надарено с най-висока интелигентност, в чиито ръце научно техническият прогрес съсредоточи огромна мощ, днес властва над всички живи същества, които са абсолютно беззащитни и безпомощни пред него. Водени от своя егоизъм, ние се разпореждаме както намерим за добре с животните, експлоатирайки ги и унищожавайки ги безогледно. Често се опитваме да оправдаем своята жестокост спрямо тях с природния “закон на джунглата”, сравнявайки се с дивите хищници, които са наистина безпощадни към жертвите си. Но нима е редно най-интелигентното създание, което напълно осъзнава и може да ръководи своите постъпки, да търси оправдание в импулсивните действия на същества без право на избор, движени единствено от своите инстинкти?
Човекът е получил най-голямата привилегия – да притежава разум, да може да мисли и да разсъждава. Но това предимство е и най-голямата отговорност – отговорността за всички наши постъпки. Високата ни интелигентност не само че не ни позволява да действаме като хищници спрямо останалите животни, но тя дори ни задължава да преодолеем безогледния сляп егоизъм.
Интелигентността ни дава едно право, с което единствено ние хората сме надарени - правото на избор. От нас зависи какъв ще бъде този избор.
Поради своята неразумност или жестокост, човечеството всеки ден убива над 50 милиона животни. Естествено, те не отдават доброволно своя живот, за да можем да си позволим да ядем тяхната плът. Всеки, който е ходил в кланица, може да потвърди факта, че те приличат на видения от ада. Крещящите животни се зашеметяват с тежки чукове, електрически ток или пневматични оръжия. След това се издигат във въздуха с краката нагоре и се придвижват към машините за смърт чрез механизирани конвейерни системи. Често все още живи, вътрешностите им се изваждат, а плътта се нарязва... Тенис шампионът Питър Буруош пише в своята книга “Вегетариански буквар”: “Аз не се страхувам от насилието. Играх хокей докато не бяха избити от челюстта половината ми зъби. Също така се състезавам и на тенис корта... Но това, което наблюдавах в кланицата ме ужаси. Когато излязох от там вече знаех, че никога няма да причиня зло на което и да е животно. Познавах всичките икономически, физиологични и екологични аргументи поддържащи вегетарианството, но това което наблюдавах бе опит от първа ръка за човешката жестокост към животните и главната причина за обръщането ми към вегетариански начин на хранене”.
Етичните съображения винаги са привличали великите световни личности към вегетарианското хранене. Известно е, че Питагор е плащал на рибарите да връщат обратно в морето улова си. Римският писател Плутарх пише:”Може да попитате поради каква причина Питагор се въздържа от употребата на месо. А аз се питам поради каква причина и в какво състояние на ума човекът допира устните си до плътта на мъртво създание, сервирано на масата пред него и нарича храна това, което преди се движело и живяло, обичало и страдало. Как човешкият поглед може да издържи да гледа клането на животно при което вътрешностите се изкормват а крайниците се отделят от тялото? Как може носът да вдиша вонята? Как езикът не се отвращава когато влезе в допир с сокове и серум от мъртва плът?!”
Великият художник, скулптор, изобретател и поет от Ренесанса Леонардо да Винчи: “Човекът е цар на зверовете, тъй като неговата бруталност надвишава тяхната. Ние живеем от смъртта на другите. Ние сме гробище! Аз се отказах от употребата на месо от ранна възраст... Ще дойде време, когато хората ще считат убийството на животни също толкова престъпно и отвратително, както сега гледат на убийството на хора.”
Поетът Шели заедно със съпругата си, наскоро след сватбата си стават вегетарианци. По-късно той пише: “Нека защитниците на животинската храна да проверят своята устойчивост и както пише Плутарх да разпорят корема на жертвата със зъби и вмъквайки главите си във вътрешностите и да утолят жаждата си с изтичащата кръв... тогава и само тогава тяхната защита ще бъде логична.”
Френският философ Жан Жак Русо е смятал, че месоядните животни са много по жестоки от тревопасните. От този факт той стига до извода, че вегетарианското хранене ще доведе до появата на по-състрадателни личности. Русо дори препоръчвал да не се разрешава на касапите да участват като съдебни заседатели.
Руският автор Лев Толстой става вегетарианец през 1885 година. Изоставяйки ловния спорт, той защитава “вегетарианския пацифизъм” и се обявява против убиването и на най-малките живи същества, такива като мравките. В есето си “Първата стъпка той пише” той пише: “Всичко това е ужасно! Не само страданието и смъртта на животните а и абсолютно ненужното ядене на месо- човек потъпква най-висши човешки качества, тези на милост и състрадание към живи същества, такива като него самия. Така осквернявайки своите собствени чувства, той става жесток.”
За връзката между месоядството и насилието в човешкото общество Джордж Бърнард Шоу пише: “Докато ние самите сме живи гробници, как бихме могли да очакваме някакви идеални условия на Земята?!” веднъж попитали Шоу по какъв начин изглежда толкова млад. “Напротив – отвърнал писателят - аз изглеждам точно като за годините си. Другите хора са тези, които изглеждат по стари отколкото са в действителност. Но какво друго можете да очаквате от хора, които ядат трупове?”
Великият апостол на ненасилието от ХХ век, Махатма Ганди също е бил вегетарианец. В своите “Морални основи на вегетарианството” той пише: “Поддържам твърдението, че месната храна не е за нашия вид. Ние грешим като имитираме по-низшия животински свят след като твърдим, че сме по-висши от него.”
Алберт Айнщайн:”По мое виждане, вегетарианският начин на живот, чрез своето чисто физическо въздействие върху човешкия темперамент, би оказало възможно най-благотворно влияние върху голяма част от човечеството.”
Хърбърт Уелс пише за вегетарианството в своя поглед към бъдещия свят “Съвременната утопия”: “В целия свят Утопия няма месо. Така трябва и да бъде. И сега не можем да срещнем кланица... нито пък някой, който би желал да яде мъртво яре или прасе. Все още си спомням радостта от детството си, когато бе затворена и последната кланица.”
Нобеловият лауреат, писателят Айзък Сингер става вегетарианец на 58 годишна възраст. Въпреки че признава здравословния аспект на вегетарианството той ясно показва, че етичните съображения са главното. “Дори и действително яденето на месо да бе полезна за здравето, аз със сигурност пак нямаше да го ям.” Сингер не търпи интелектуалните рационализации за месоядството. “Различни философи и религиозни водачи се опитват да убедят своите последователи и ученици, че животните са само машини без души и чувства. Обаче всеки, които някога е живял с животно – било то куче, птица или дори мишка – знае, че тази теория е огромна лъжа, предназначена да извини жестокостта.”

РЕЛИГИОЗЕН АСПЕКТ

“И плътта на убитите животни в човешкото тяло ще стане негов собствен гроб. Защото истина ви казвам, който убива, убива себе си и които яде от плътта на убити животни, яде от плътта на смъртта.”
Библията: “И Бог рече: вижте, давам ви всяка семеносна трева, която е по лицето на цялата земя, и всяко дърво, което има в себе си плод на семеносно дърво, те ще ви бъдат за храна... ”
Битие 1:29 
“Но месо и кръвта му не трябва да ядете.”
Битие 9:4 
“Който коли вола е като оня, който убива човека. Който жертва агне, както оня който пресича врата на куче ”
Исай 66:3 
“... каквото постигат човешките чада постига и животните; една участ имат; Както умира единият, така умира и другото. Да! Един дух имат всички те; И човекът не превъзхожда в нищо животното.”
Еклисиаст 3:18

Главното препятствие за много християни е вярата, че Христос е ял месо, а също така и многократно срещаните в Новия завет цитати за употребата на месо. Но задълбоченото изучаване на оригиналния гръцки ръкопис показва, че по голямата част от думите, превеждани като “месо” са “трофе”, “броме” и др. думи, означаващи само “храна” или “ядене” в по-широк смисъл. Например в “Евангелие от Св. Лука” (8:55) може да прочетем, че Исус връща към живот мъртва жена и “заповяда да и се даде месо”. Оригиналната гръцка дума, превеждана като “месо” е “фаго” която означава само “да яде”. Така че, това което действително казва Христос “Дайте и да яде”. Гръцката дума за месо е “креас”, а тя никога не е използвана във връзка с Христос.
Коранът: “Не превръщайте стомасите си в гробище за животни.”
Много религиозни и духовни общества защитават вегетарианството заради свещеността на всеки живот и необходимостта да се живее без да се причинява страдание на други същества. Според тях, истинският човек не гледа на животните като на негови слуги или храна, а като на по малки братя и сестри в еволюционно отношение и чувства, че ние нямаме право да им причиняваме агония и брутално да отнемаме техния живот.
Ведическите писания на Индия, които предхождат будизма, също поддържат ненасилието като етична основа на вегетарианството. В Ману-санхита, древен индийски кодекс със закони се казва: “Добре познавайки произхода на месото и жестокия път на придобиването му чрез коленето на невинни същества, ти трябва да се въздържаш от употребата му.”
Според хиндуизма, будизма, джайнизма “Всички наши действия, включително и нашият избор на храна, имат кармични последствия. Въвличайки себе си в кръговрата, причинявайки вреда, болка и смърт, дори индиректно, хранейки се с други живи същества, в бъдещето в еднаква степен ще донесе страдание.”

ЗНАМЕНИТИ ВЕГЕТАРИАНЦИ В СПОРТА

• Дейв Скот – единственият човек печелил повече от два пъти триатлонът “Железен човек” – шест пъти победител.
• Едуин Мозес – непобедим осем години на 4оо м. бягане с препятствия.
• Пааво Нуртми – двадесет световни рекорда по бягане на разстояние – девет олимпийски медала.
• Робърт Суитгол – световен шампион по спортно ходене.
• Сиксто Линарес – световен рекорд на 24 часовият триатлон ( плуване 4,8 мили, колоездене 185 мили и маратон 52,5 мили)
• Пиеро Верот – световен рекорд по скоростно ски спускане.
• Мърей Роуз - най-младият трикратен носител на златен медал от Олимпийските игри. Обявен е за един от най-добрите плувци на всички времена.
• Джони Вайсмюлер – шестнадесет световни рекорда по плуване.
• Риджли Абел – победител в осем национални шампионата по карате.
• Андреас Калинг – шампион “Мистър свят” – културизъм.
• Рой Хилиган – шампион “Мистър Америка” – културизъм.
• А. Андерсон – поставил много световни рекорди по вдигане на тежести.
• Гергана Брънзова – най-младата баскетболистка в НБА (WNBA), десета във вечната ранглиста.

ОТНОВО !

Присъствието на месото в храната на хората е главната причина за основните световни проблеми.
• През последните 500 години човечеството е унищожило повече от 2/3 от световните гори, най-вече за да увеличи обработваемата площ, въпреки че за изхранването му е необходима 10 пъти по-малко земя.
• В следствие на изсичането на горите, ерозията всяка година превръща 12 милиона хектара земя в пустиня. Това е площ по-голяма от България. 
• До голяма степен, поради унищожаването на горите, замърсяването на атмосферата и биосферата наближава критичната си точка. Хиляди животински и растителни видове са вече напълно заличени от лицето на Земята.
• Всяка секунда човечеството ненужно отнема живота на 600 невинни животни (50 млн. дневно)
Световната промишленост създава един всеобщ кръговрат непризнаващ държавните граници, поради което независимо в коя част на света живееш, ти си потребител на световната продукция.
• АКО СТАНЕШ ВЕГЕТАРИАНЕЦ, че спестиш растителна храна достатъчна за изхранването на 12 души.
• АКО СТАНЕШ ВЕГЕТАРИАНЕЦ, за десет години ще спасиш от унищожаване 24 декара обработваема земя или 20 декара гора.
Освен участието ти в решаването на световните проблеми:
• АКО СТАНЕШ ВЕГЕТАРИАНЕЦ, вероятността да развиеш заболяване на сърцето или друго заболяване на кръвоносните съдове ще е 8,5 пъти по-малка. Вероятността да развиеш която и да е от всички най-разпространени болести на съвременното човечество за теб ще е между 3,5 и 8,5 пъти по-малка.
• Освен това, така ще можеш да намалиш разходите си за храна с около 50%.
(неизв. автор)

Клетъчно хранене и хранителни добавки

Клетъчният глад, заедно с клетъчната жажда са двете основни “болести” на нашето време и означава недостатъчно приемане и/или недостатъчно усвояване на определени групи хранителни вещества, най-често микроелементи, ензими, витамини, есенциални мастни и амино-киселини и др. при намалено, достатъчно или даже прекалено по количество и приети калории хранене. 
Почти всеки човек в наши дни страда от клетъчен глад. Специалистите отдавна говорят за важността на проблема. С течение на времето са предлагани различни начини за справяне с него. Непрекъснато се изследват всевъзможни хранителни продукти, за да се установи кои са най-полезни в едно или друго отношение, и се предлагат различни комбинации с цел подобряване на здравето. Невъзможно е да се изброят и коментират всички здравословни храни и добавки, но все пак могат да се очертаят общите принципи и тенденции.
Протеините в хранителните добавки са обикновено от месо, яйца или соя. Имайки предвид натрупването на токсини по хранителната верига, соевите са за предпочитане, но пък животинските са по-богати на желязо и вит. В12.
Обаче най-полезни са свободните аминокиселини в алоето, които са в основата на хранителната верига (т.е. практически без токсини), най-пълноценни по съдържание на незаменими аминокиселини и 100% усвоими.
Повечето витамини, предлагани на пазара, съдържат синтезирани в лабораторни условия съставки. Те са смес от екстракти и концентрати, някои от които могат да се натрупат в тялото и да станат токсични, особено ако са мастно разтворими. Другият проблем при този подход е, че хората се опитват да дублират природата, което е доста трудна, и понякога, невъзможна задача. Например, някои витамини имат две химично подобни форми – цис- и транс, от които само едната е активна, а другата може да блокира съответните рецептори и на практика да действа вредно. Така за да се постигне желаният ефект е нужна много по-висока доза. 
И тук сравнението с алоето отново е показателно – минералите и витамините в него са естествено балансирани от природата, в органична форма са и се преработват прекрасно от тялото. Те са съчетани така, че взаимно улесняват и подсилват действието си - т.нар. синергизъм и освен това няма проблеми с цис- и транс-формите.
Световните капацитети по въпроса отдавна са обявили алоето за най-съвършената клетъчна храна в света и го препоръчват при повечето проблеми, свързани с клетъчно гладуване. Даването на алое/неограничено/ в такива случаи изяснява картината на заболяването, като изчиства онези симптоми, които се дължат на клетъчно гладуване и същевременно много подобрява възможността на болния човек да реагира по-добре на лечението.

 
 
 
 
 

Суперхраните: стратегията на бъдещето

Според мен, за да може една храна да се причисли към групата на суперхраните, тя трябва да отговаря на следните условия:
1. Да съдържа в сравнително малък обем извънредно голямо количество хранителни вещества.
2. Да бъде естествена, а не преработена, и по-точно да няма дезактивиране на ензимите й.
3. Да бъде изключително лесно усвояема от организма на човека, без да го натоварва.
4. Да се отличава с много ползи, които не се постигат с употребата на които и да било други отделни храни.
5. В сравнение с другите храни от групата си да бъде много по-пълноценна като състав, усвоимост и ползи.
Суперхраните могат да се разделят на няколко групи в зависимост от произхода си и действието им върху човешкия организъм. Можем да говорим и за супер комбинации, при които няколко храни са съчетани по такъв начин, че се получава продукт с уникални ползи.
Това, което очакваме от суперхраните, е да зареждат организма с енергия, да пречистват тялото от токсини, радиация и др., да повишават имунитета, да действат подмладяващо и да удължават живота . Някои суперхрани са с органна и тъканна насоченост – например за мозъка, за черния дроб, за кожата, за костите и т.н., а други са универсални, т.е. полезни за целия организъм. 
Суперхраните се различават от повечето останали здравословни храни и хранителни добавки, които също са много полезни, но не могат да се мерят с тях. Разликата е в това, че суперхраните са основата на доброто здраве, а хранителните добавки, билки и др. са надстройка. Суперхраните са незаменими за всички клетки, тъкани и органи, за разлика от билките и добавките, които са полезни за отделни органи и системи. 
Разбира се, всичко това е донякъде относително, тъй като според случая може да се наложи на даден човек да се дадат не суперхрани, а билки и добавки, когато трябва да се закрепи жизнено важен орган, а той няма пари да си осигури най-доброто. Но при всички случаи правилото е, че на фона на суперхраните всякакво лечение – било то алопатия, хомеопатия, хирургия, фитотерапия и т.н. – действа много по-добре.

Клетъчният глад е най-разпространеното заболяване в наше време

Храненето е особено важно за физическото здраве, най-вече заради замърсената околна среда. Още в древнокитайската Книга на промените (И Цзин) има специална хексаграма за храненето. Тя гласи: “Наблюдавай с какво се храни човек, за да познаеш неговата същност”.
Доскоро медицинската наука се занимаваше повече с физическите и химически аспекти на храненето – калории, съотношение между белтъци, мазнини и въглехидрати, витамини, минерали. Напоследък започва да се обръща все по-голямо внимание на по-фините страни на храненето – имунологични, енергийни, информационни и др. 
През последните години се развива особено добре науката за клетъчното хранене. При нея също се преминава постепенно през всички тези стадии – от съотношението между белтъчини, въглехидрати и мазнини до енергийната и информационна страна. 
Ако една клетка е добре нахранена, тя е с много по-голям жизнен заряд и в резултат боледува значително по-малко, възстановява се по-бързо, живее по-дълго и функционира по-пълноценно. И докато за някогашния човек от най-голямо значение е било състоянието на мускулите, то за нашия съвременник все по-важна става психо-невро-ендокринно-имунната (ПНЕИ) система. 
На колкото по-голям стрес е изложена дадена система от организма, толкова по-важно е тя да се храни правилно и да се подсилва. Малцина се замислят върху проблемите на клетъчното гладуване, т.е. липсата на определени важни хранителни вещества в менюто, при хора които иначе приемат достатъчна по количество и калории храна. Това клетъчно гладуване може да засяга организма като цяло, а може и да е особено проявено само в някои негови части.
Някои хора твърдят, че притежават вродена вътрешна способност да си подбират храната според нуждите си. За жалост вече не можем да разчитаме на тази способност, тъй като тя се е влошила от неестествения начин на живот. Следователно е изключително важно да се отнасяме съзнателно към храненето, да превъзпитаваме своите хранителни вкусове и навици в зависимост от това накъде сме решили да насочим своя живот.
Съществуват най-различни системи за хранене. Всяка от тях носи по нещо рационално в себе си и е подходяща за определени случаи, но нито една не може да се прилага като панацея. Всеки човек в зависимост от здравното си състояние, моралните си ценности, финансовите си възможности и т.н. минава през периоди от живота си, в които предпочита една или друга система – уви, понякога за сметка на здравето си. Затова приемайте повече клетъчни храни и не забравяйте, че алоето е незаменимо, като такава.

Хранителна верига
В основата на живота е енергията, която получаваме от слънцето. Тя се трансформира в усвоим от хората вид посредством фотосинтезата, при която от вода, въглероден двуокис и неорганични вещества се образуват органични вещества (храна) с помощта на хлорофила.
Всички живи същества са свързани в т.нар хранителна верига. Принципът е, че всяко следващо звено се храни от предишното и служи за храна на следващото. Слънцето с енергията си захранва тази верига, в основата на която са водораслите а на върха са месоядните животни, човекът и някои паразити (в зависимост от това кой кого изяжда). 
Като храна алоето има предимството да бъде най-близко до слънцето и следователно носи най-много енергия/има немски изследвания, които потвърждават, че алоето на ФЛП е с много висок дял слънчева енергия/. 
Какво става по-нататък по хранителната верига? От една страна се увеличава ентропията и намалява енергията. От друга страна съдържащите се във всяко предишно звено вредни съставки преминават и се концентрират в следващото. По този начин към върха на хранителната верига се получава натрупване на няколко хиляди вида вредни компоненти. Например нитрати, ДДТ и други пестициди, радиация от почвата и водата се натрупват в селскостопанските култури и оттам преминават в организма на тревопасните животни, отглеждани за месо и мляко. Към това се добавят и всички анаболи, хормони, медикаменти и пр., които се използват в животновъдство. 
Установено е, че различни вредни и трудно разграждащи се пестициди, използвани масово в недалечно минало, от почвата са преминали в реките, а оттам в океаните. По хранителната верига те са се придвижили съвсем закономерно към върха, на който стоят някои месоядни животински видове и човекът. Ако се вземе за пример развитието на патология вследствие натрупано ДДТ даже у пингвините, тюлените и белите мечки в полярните области, лесно може да се разбере защо човечеството напоследък също страда от много повече заболявания. 
Някои изследователи свързват зачестяването и по-тежкото протичане на дегенеративните болести, в това число рак, както и появата на нови тежки и нелечими болести, като СПИН, с натрупването в човешкия организъм на пагубни за здравето вещества. Такова натрупване се получава в следствие от употребата на храни, които се намират прекалено високо в хранителната верига. От изключително значение е да консумираме храни, разположени колкото се може по-ниско в хранителната верига поради две причини: там има по-малко токсини и повече енергия. 
Най-съвършените храни в това отношение са, естествено, алоето, плодовете и зеленчуците, зърнените храни, ядките и пчелния мед. Млякото и млечните произведения в повечето случаи вече са замърсени, а за месото това е съвсем сигурно, затова е добре да се избягва.

Готвени и сурови храни. 
Съществува класификация, според която храните се делят на две групи: “живи “ и “мъртви”. Принципна разлика между тях е наличието или отсъствието на активни ензими. Живи храни са тези, които не са обработени по начин, който да унищожи ензимите. Към мъртвите се причисляват всички топлинно обработени над 53ОС храни, както и облъчените с такива дози радиация, при които се получава денатурация на белтъците. 
На свой ред живите храни също се делят на две групи, в зависимост от това доколко са пресни и доколко са активни ензимите в тях. Едната група включва т.нар. биогенни храни – пчелният мед и пчелните продукти, майчината кърма (при условие че майката е здрава и добре нахранена), суровото мляко, накиснатите и покълващи ядки и семена и някои други свежи и пресни храни, богати на ензими. Алоето, при условие, че е стабилизирано по студен способ се числи към биогенните храни с много висока биологична стойност
Когато се накисват семена/”Зелени поля”/ и ядки инхибиторите се отмиват, ензимите се активират и семената и ядките се съживяват. При това започва образуването на огромно количество фитохормони, фитостимулатори, витамини и други биологично активни вещества, които са много полезни за човешкото здраве и са в състояние да ускорят и улеснят регенерацията даже на сериозно болни клетки. 
Втората група живи храни се наричат биоактивни. Към тях спадат пресните сурови плодове и зеленчуци. Те са в състояние да активират до известна степен клетъчния метаболизъм, но сами по себе си не могат да регенерират сериозно увредени клетки. Енергията, съдържаща се в тях, е достатъчна да поддържа в добро състояние организма, но не и да го издигне на по-високо енергийно ниво, ако е сериозно болен.
Първите две групи храни са богати на енергия и стимулират защитните сили на човека. Те като че ли ни дърпат нагоре в енергийно отношение, освен това са богати на органични витамини, минерали и други физиологично активни вещества. Според някои лекари за възстановяване на здравето е необходимо менюто ни да включва над 80% биогенни и биоактивни храни, а за поддържане на сравнително добро здраве – поне над 60%.
Готвените, замразените, старите, консервираните и въобще преработените храни спадат към групата на биостатичните (намаляващи жизнеността) и биоцидните (вредни и даже убийствени) храни. Прясно приготвените все пак носят известна полза и енергия. Претоплените, препържените, старите храни и тези, които са силно наблъскани с различни неестествени за метаболизма на човека вещества, с цел подобряване на вкуса и външния вид, определено не бива да се употребяват, ако човек държи на здравето си. За съжаление, съдържащите се в много от тях добавки, водят понякога до психологично пристрастяване, а знае се, че навикът е втора природа – ето как с течение на годините ние сме извратили нашите представи за нормално хранене до такава степен, че е доста трудно да се променим.

ПРОТЕИНИТЕ

В миналото някои хора не вярвали, че човек може да си набави достатъчно протеини.

В началото на 1900год. на американците се казвало, че за да се хранят добре, трябва да ядат повече от 100 грама протеин на ден. Дори през 1950год. здравно осъзнатите хора са окуражавани да повишат приема на протеини. Днес някои диетични книги насърчават висок прием на протеини за загуба на тегло, въпреки че американците вече приемат два пъти повече протеини от необходимото. И докато хората, спазващи тази диета, понякога имат краткосрочни успехи в загубата на тегло, те често неосъзнават здравните рискове, свързани с високо-протеиновата диета.

Свръхконсумацията на протеин е свързана с остеопороза, бъбречни заболявания, калциеви камъни в пикочните пътища и някои ракови заболявания.
Градивните елементи на живота

Хората изграждат мускули и други телесни протеини от аминокиселини, които идват от протеините, които те ядат. Разнообразното хранене с боб, леща, зърнени храни и зеленчуци съдържа всички съществени аминокиселини. Някога се смяташе, че различните растителни храни трябва да се консумират заедно, за да се усвои пълната им протеинова стойност, но сегашните изследвания показват, че това не е така.

Много специалисти по храненето, включително Американската диетична асоциация вярват, че нуждите от протеини могат лесно да бъдат удовлетворени чрез консумиране на протеини от разнообразни растителни източници през целия ден. За да извлечете най-голяма полза от протеинa, който консумирате, е важно да се набавят достатъчно калории, които да отговарят на енергийните ви потребности.
Неприятностите от прекалено много протеини

Бъбречни заболявания:

Когато хората ядат твърде много протеини, приемат повече азот от необходимото. Това създава напрежение в бъбреците, които трябва да отделят допълнително азот чрез урината. На хората с бъбречни заболявания се препоръчва да спазват ниско протеинови диети. Това хранене намалява нивото на азот и може да помогне за предотвратяването на бъбречни заболявания.

Рак: Въпреки, че мазнините в храната най-често са сигнал за увеличаване на риска от рак, протеините също играят роля. Хората, които ядат месо редовно, са с повишен риск за рак на дебелото черво, и учените смятат, че мазнините, протеините, естествените канцерогени и липсата на фибри в месото играят роля. Докладът на Световния фонд за ракови изследвания и американския Институт за ракови изследвания от 1997 г. – “Храна, хранене и профилактика на рака “отбелязва, че месните високо протеинови диети са свързани с някои видове рак.

Остеопорозата и камъни в бъбреците:

Храните, богати на животински протеини, са причина хората да отделят повече калций чрез бъбреците и повишават риска от остеопороза. Хората в страните с по-нископротеиново хранене имат в по-малка степен остеопороза и фрактури на крайниците.

По-голямото изхвърляне на калций увеличава риска от камъни в бъбреците. Изследователи в Англия откриват, че когато хората добавят около 150гр. риба (около 34 грама протеин) към нормално хранене, рискът от формиране на камъни в пикочните пътища се увеличава с близо два пъти и половина.

Дълго време се мислеше, че за спортистите са необходими много повече протеини, отколкото за другите хора. Истината е, че за спортистите, дори и за тези, които тренират усилено, са нужни само малко повече протеини, които се набавят лесно от по-големите порции. Вегетарианското хранене е чудесно за спортисти.

За да се консумира храна, която съдържа достатъчно, но не прекалено много протеини, трябва само да се заменят продуктите от животински произход със зърно, зеленчуци, бобови растения (грах, фасул и леща) и плодове. Като ядете разнообразни растителни храни в достатъчно количество, за да поддържате теглото си, тялото получава много протеин.

 

ПРОСТАТИТ И УВЕЛИЧЕНИЕ НА ПРОСТАТАТА
За по-любознателните!
5-алфа редуктаза - ензимът, който преобразува тестостеронът в дихидротестостерон и много полезните инхибитори!
Най-тайнствената съставка от полезния коктеил в тиквените семки е делта-7-стерина. Това вещество е изключително важно за мъжете в зряла възраст, тъй като подтиска действието на ензима, виновен за оплешивяването и заболяванията на простата (5-алфа редуктаза). Става дума за превръщането на тестостерона в дихидротестостерон, които се отлага в простатната жлеза, карайки я да нараства, и в скалпа, където унищожава космените фоликули.
Същият ензим обаче може да причини проблеми и в женския организъм, в които също се произвежда тестостерон, макар и в по-малки количества. Признаци на свръхактивност на 5-алфа редуктазата са прекомерното омазняване на кожата и косата, упорито акне, окосмяване, перманентно изтъняване и оредяване на косата. За тези жени редовната консумация на 50-100 гр. тиквени семки дневно е ефективно решение на козметичните проблеми, без да е необходима намесата на хормонални препарати.
Всички тези полезни вещества се намират в най-концентрирана форма в маслото от тиквени семки. То е зеленикаво на цвят, но изключително вкусно. Най-добре е да се използва сурово като добавка към салати. Малко известно е, че тиквеното масло парализира чревните паразити и благодарение на него могат ефективно да се отсранят от тялото. В този случаи обаче малко след приема на маслото (2-3 супени лъжици), трябва да се вземе слабително. В противен случаи паразитите до няколко часа ще възстановят активността си.
Редовното похапване на тиквени семки или масло от ТС е отлична профилактика и срещу образуване на бъбречни камъни и инфекции на пикочните пътища, например цистит. Дори само това е достатъчно, за да не смятаме вече тиквените семки за отпадък, а да погледнем на тях с друго око – като на лечебна храна.
Вторият природен продукт, който е на първо място по значение в тази връзка е пчелното млечице!
Цинкът играе важна роля в реализацията на хормоналните функции в организма. При мъжете цинкът участва в синтеза на тестостерон и функционирането на половите жлези, по силата на което се проследява и обратната връзка между нивото на цинка в организма и потентността. Тъй като е инхибитор на 5-алфа-редуктаза, цинкът регулира нивото на метаболит на тестостерона – дихидротестостерон, а неговият излишък обуславя хиперплазията на простатата. Цинкът е необходим и за женският организъм, тъй като влиза в структурата на рецепторите на естроген, като така регулира всички естрогенозависими процеси.
Сао Палмето наричат палмата джудже с научно наименование Serenoa repens, която расте почти по цялото югоизточно крайбрежие на САЩ. Приемът на екстракт от Сао Палмето е считан за отговорен за намалената активност на ензима 5-алфа редуктаза, който стимулира превръщането на тестостерона в по-активната му форма дихидротестостерон (DHT).
Последният е с високи нива при мъже със синдром на хиперплазия на простатата, като се счита за отговорен за свръхрастежа й.
Инхибирането (блокирането) на 5-алфа редуктазата предотвратява свръхрастежа на простатата. Пълно блокиране на нивата на 5-алфа редуктазата обаче все още не е постигнато.
Резултатите, които се придават на екстракта, са средно намаление от 32% на нивата на коварния ензим, без да се засягат нивата на тестостерона.
От естествените DHT-блокери, по-известни са: екстракт от зелен чай, екстракт от корените на коприва, екстракт от плодовете на Saw palmetto (Serenoa repens) – вид ниска палма, разпространена в Северна Америка, екстракт от корените на Pygeum africanum – вид дърво, разпространено в Африка, и Ganoderma lucidum – вид азиатска гъба. Всички тези растения наистина съдържат вещества, които в по-голяма или по-малка степен блокират ензима 5-алфа-редуктаза.
Лигнаните са важни растителни съставки, които действат подобно на хормони в нашето тяло. Те имат способността да се свързват със съществуващите хормони и да поддържат оптималните им нива, необходими за доброто ни здраве.
Лигнаните блокират две важни ензимни системи в организма – ароматаза и 5-алфа редуктаза, които по принцип причиняват рак на простатата и доброкачествена простатна хиперплазия. 5-алфа редуктазата преобразува тестостерона в естроген. А естрогенът в много по-голяма степен е причина за проблемите на простатата в сравнение с тестостерона. Липсата на баланс между тези два хормона е първият враг на простатата.
Лигнинът е специален вид целулоза, която нашето тяло преобразува в лигнани. Лигнаните помагат при изграждането на имунната система и притежават специфични антибактериални, антиканцерогенни, антигъбични и антивирусни свойства. А къде имаше лигнин? В алоето, разбира се!
Фитостеролите са изцяло натурални растителни химически съединения. Те са особено важни за здрава простата, дебело черво и сърдечно-съдова система. Освен това осигуряват добри атлетически постижения. А къде имаше фитостероли? В алоето, разбира се

Колко струва здравето

Промяната в "скоростта на живеене" е една от най-характерните и набиващи се на очи промени в съвременността. Тя се отразява както на психиката, така и на физиката ни.

Скоростно вземане на решения
Бързо "изживяване" на моменти
Изпълнение на задачи със срок "за вчера"...
Всичко това върви ръка за ръка с бързо хранене, "бързо" спане, бързо придвижване с автомобил
Очевидно е, че съвременникът ни е обездвижен!
Бързането ни разболява!!!

Резултат от всичко това са и съвременните заболявания - съдови и обменни. Те засягат целия организъм, "залагат" се във все по-ранна възраст и началните им симптоми се приемат за все по-обичайни. В забързаното ежедневие не отделяме време за нещо така абстрактно като профилактика на здравето. По-скоро чакаме да ни заболи нещо и чак тогава търсим помощ. Уви, болката е индикатор, че е налице увреждане, а не просто дисбаланс. Т.е. алармата идва късничко.

Когато e здрав, човек мечтае за толкова много различни неща, усеща пулса на живота, бори се, обича, спортува , забавлява се...

А когато е болен, единственото му желание е само едно – да бъде здрав!

Защо ли винаги става така, че ценим здравето, само когато се разболеем?

Много често не обръщаме никакво внимание на здравето си, на сигналите, които дава тялото ни и чакаме последния момент, когато болката е голяма, за да посетим лекаря и отчаяно да търсим помощ. А не трябва да бъде така!

Посещавайте болниците, за да разберете благодатта на здравето
Затвора - за да видите благодатта на свободата
Лудниците, за да осъзнаете благодатта на разума

Защото Вие се намирате в благодат, за която дори и не предполагате

Kога истински оценяваме здравето? Когато заболеем!

Когато сме болни, здравето е всичко за нас.Парите са нищо в сравнение със здравето, ако сме сериозно болни. Но когато сме здрави, мислим ли за това? Наслаждаваме ли му се истински?
"Щастието е като здравето - ако не го забелязваш, значи го имаш." 
Тургенев

„В днешно време хората знаят цената на всичко, но не знаят стойността на нищо”
Оскар Уайлд

Днес хората са материални. В днешното ни общество всичко се купува с пари. Пари, пари и пак пари.

Купува ли се здравето?

Нямам предвид човек да влезе в супермаркета или аптеката и да си поръча еди-колко си грама/килограма здраве. Нито пък визирам компютърните игри, в които като ти понамалее здравето, можеш да си го допълниш в магазина.

Дори и да не можем да си купим артикул „здраве“, нека разгледаме от какво зависи здравето:

1. Подходяща и разнообразна храна, още известна като „здравословна храна“.
2. Микроелементен баланс, т.е. правилно поемане на витамини, минерали и ензими.
3. Правилен баланс на движение и отдих: „Движението е здраве“.
4. Забавления в работата, в къщи и в обществото.
5. Духовни практики: „Здрав дух в здраво тяло“ – това равенство е валидно и в двете посоки, но като правило силният дух има способността да изцелява и „нелечими“ болести.
6. Здравни прегледи, консултации, профилактика и корекция на назряващи патологични промени в организма. 
И най-добрият механизъм се нуждае от профилактика, за да функционира правилно и ефективно. Човешкото тяло не е изключение. Дори и да спазваме горните пет точки безупречно, хубаво е да следим телесните си параметри, имайки предвид обкръжението, в което живеем.

Този списък не претендира за изчерпателност, но покрива поне популярните „предпоставки за добро здраве“. Нека да видим коя от тези съставки с какво си набавяме:

1. Храна – всички знаем, че в храната за „масова употреба“ няма почти нищо полезно. Щом е масово, трябва да е трайно. Колкото по-трайно е, толкова по-малко полезно е. Изводът е – истински полезната храна е по-скъпа от тази, която намираме в супермаркетите.
2. Микроелементите – например балансът между Калий и Натрий в човешкото тяло се оказва жизненоважен за редица органи и системи. С какво се купуват добрите добавки? С пари!
3. Движение и отдих. И за двете се иска свободно време. И желание. А времето за отдих и движение също се купува с пари!
4. Забавления – няма нищо по-ободряващо от една комедия, един концерт, един аква-парк. Хитрият римски император е казал - „На народа му трябват хляб и зрелища“. Обърнете внимание и на израза „Шопинг терапия“ – задоволяването на това желание носи голямо удоволствие, почти лечебно. Да, ама тези работи също струват пари.
5. Духовни практики –за да вървиш успешно напред , не трябва да се разсейваш с въпроси от рода на „с какво ще платя сметката за тока“ или „как да купим вечеря“. А за да отпаднат тези въпроси помагат парите.
6. Профилактика и лечение –Материално осигурените хора съзнателно отделят време и средства за така абстрактната профилактика. Защо? Не че имат излишно време и пари, но просто съзнават, че дължат на тялото си много от успехите си и че ако го занемарят, то ще се превърне от помощник в пречка

И все пак...

"Какво могат да купят парите?
Хубава къща, но не един дом. Лекарството, но не и здравето. Съжителството, но не и любовта и обичта. Развлечението и секса, но не и щастието от тях.”
Майка Тереза

Здравето е най-голямата ценност от всичко. Основата на щастието, основата на самия живот. Защо не се грижим за него? Не се храним здравословно, не обръщаме внимание на здравословното си състояние. Наистина ли не сме загрижени?

„Здравето не се цени, докато не дойде болестта”
Т. Фулър

Понякога това го осъзнаваме прекалено късно, когато болестта е вече факт! Колко пъти тялото ви е давало сигнали, че нещо не е наред. Лекичко ви е намеквало – с болка, побутване, пробождане – "Хей, обърни ми внимание". Но ние си знаем – "има време, още е рано, ще си почина по-късно, ще отида не лекар друг път,не сега. Сега съм зает, имам по-важни задачи". Докато ... не стане късно. Докато не стигнем на ръба да го загубим и тогава започваме да го ценим и пазим.
Понякога съдбата ни наказва – за всичко, което не сме забелязали, осмислили, оценили.. Можеше да бъде различно, стига здравето да е наш приоритет, а не парите .

Шопенхауер казва: „Здравият просяк е по-щастлив от болния крал”, защото колкото и пари да имаш, здраве нямаш ли, всичко останало е без значение. Здравето е нашата грижа за другите, за семейството ни, за децата ни, за бъдещето. Нека се замислим…

Ако не искате да сте болни...
...Изказвайте чувствата си.
Емоции и чувства които са прикрити, подтиснати, завършват в болести като: гастрит, язва, лумбални и гръбначни болки. С времето, подтискането на чувствата поражда рак. Тогава отиваме при специалист, за да споделим нашите интимности, нашите тайни, нашите грешки! Диалогът, говорът, думата, са силен лек и отлична терапия!

Ако не искате да сте болни...
...Взимайте решения.
Нерешителният човек остава в съмнение, в тревога, в терзание. Нерешителността акумулира проблеми, тревоги и агресии. Човешката история е изградена от решения. Да вземете решение е точно да знаете да отречете, да знаете да изгубите предимства и ценности, за да спечелите други. Нерешителните хора са жертва на стомашни проблеми, нервни болки и проблеми на кожата.

Ако не искате да сте болни...
...Намирайте Решения.
Негативните хора не намират решения и увеличават проблемите. Те предпочитат оплакването, клюките, песимизма. По-добре е да се запали клечка отколкото да се съжалява за мрака. Пчелата е малка, но произвежда едно от най-сладките неща, които съществуват. Ние сме това, което мислим. Негативната мисъл създава негативна енергия, която е трансформирана в болест.

Ако не искате да сте болни...
...Не Живейте Според Външния Вид.
Който крие реалността, се преструва, позира и винаги иска да създава представа, че е добре. Иска да бъде виждан като перфектен, безгрижен и т.н., но акумулира тонове тежест. Бронзова статуя с крака от глина. Няма нищо по-лошо за здравето, от това да се живее според външния вид и фасади. Това са много лъскави хора, но с малки корени. Тяхната съдба е аптеката, болницата и болката.

Ако не искате да сте болни...
...Приемайте.
Отказът да се приеме и липсата на самоувереност ни карат да се отчуждаваме. Да бъдем едно със себе си е основата на здравословният живот. Тези, които не приемат това, стават завистливи, ревниви, имитатори, свръх състезателни, деструктивни. Бъдете приемани, приемете, че сте приемани, приемайте критиките. Това е мъдрост, здрав разум и терапия.

Ако не искате да сте болни...
...Вярвайте.
Този, който не се доверява, не комуникира, не е отворен, не е свързан, не създава дълбоки и стабилни връзки, не знае как да създаде истинско приятелство. Без доверие, няма взаимоотношение. Недоверяването е липса на вяра във вас и в самата вяра.

Ако не искате да сте болни...
...Не Живейте Живота Тъжни.
Добрият хумор. Смехът. Почивката. Щастието. Те възстановяват здравето и носят дълъг живот. Щастливият човек има дарбата да подобрява средата, където и да живее. Добрият хумор ни спасява от ръцете на доктора. Щастието е здраве и терапия.

Според Световната здравна организация (СЗО),

Храненето е в основата на здравето и развитието. 
По-доброто хранене означава силна имунна система, по-малко болести и по-добро здраве.
Здравите деца учат по-добре, по-силни са, по-продуктивн и по-способни

Биологично активните добавки вече не са мода, те са вече жизнено необходими
Осигуряват необходимата за ежедневната дейност енергия. Доставят «резервни части» за обновлението на клетките и възстановяване на уврежданията в тях
Основата на здравето се полага през детството. Активно развиващият се детски организъм трябва ежедневно да получава необходимите му вещества,които не могат да бъдат набавени и с най-разнообразното и балансирано меню.
ВНИМАНИЕ !!! Неправилното, непълноценно и вредно хранене водят до дефицит на витамини,минерали,микро- и макро-елементи в детския организъм. Това може да има сериозни последствия за тяхното здраве!

* Според шведски учени, ако бъдещите майки консумират повече плодове, децата им ще имат по-малък риск от диабет тип 1.

* Според лекари от Бостънския университет бременни жени, които консумират най-малко по пет плодове и зеленчуци на ден, намаляват риска от развитие на инфекции на дихателните пътища.

Здрав дух в здраво тяло

"Здрав дух в здраво тяло". Колкото и клиширано да звучи тази популярна мисъл, тя е безспорна истина, доказана във времето.
Човек не може да бъде пълноценен, ако не е физически здрав – това е максимата на античното общество.
Биолозите ще допълнят, че физическото натоварване подобрява кръвообращението и съответно работата на мозъка.
Психолозите ще добавят, че физическият труд укрепва нервната система.
Учителите по физкултура са убедени, че освен всичко казано дотук, спортът формира и устойчиви нравствени качества...

И всички те са абсолютно прави.

Спортът наистина е здраве – и физическо, и духовно! Той е в основата на качества като точност, отговорност, целенасочен стремеж към успеха, хъс и воля за победа. Спортуващите разбират, че за да постигнат желаните резултати, първо трябва да се потрудят добре, а и резултатите ги амбицират да са упорити в подготовката си. Впоследствие придобитата издръжливост и тренинг си казват думата и в реалния живот – спортистът не се отказва пред трудностите и пречките, обучен е и вярва, че има възможности и резерв, с които да постигне целите си въпреки всичко. И така проявява своето активно отношение към живота.
„Движението е живот и животът е движение”
Здрав дух в здраво тяло!

Изключително голяма е защитната роля на движението. То управлява множество процеси в организма и оказва влияние на всички органи и системи. Така че за регулярния спорт може да обобщим:

* Ефективно се бори с наднорменото тегло - множество изследвания показват, че 45-минутни тренировки на велоергометър два пъти седмично позволяват на участниците трайно да намалят подкожните си мазнини, като успоредно се редуцират и мазнините около вътрешните им органи.

* Активното движение намалява симптомите на депресия - дължи се на факта, че по време на движение тялото отделя повишени количества медиатори като серотонин и ендорфин. Смята се, че при депресия тренировките за издръжливост са точно толкова ефективни, колкото и медикаментозната терапия. Освен това се наблюдава и повишено самочувствие, и значително добро общо състояние, което своевременно намалява рецидивите на болестта в сравнение с пациенти, които приемат лекарства.

* Физически активните хора могат по-бързо да разграждат хормоните на стреса и поради тази причина да се отпускат за по-кратко време. Благодарение на тренировките в тяхното тяло се образуват допълнитени рецептори, които контролират количеството на хормоните и при определени нива провокират отделянето на ензими, които да разградят увеличеното количество медиатори. Ето защо след състезание един спортист се възстановява в рамките на 6-8 часа, докато на един нетрениран човек ще са му необходими около 2 дни.

* Спортът се оказва нова надежда за хората в напреднала възраст, защото две тренировки седмично намаляват с около 60% риска от развитие на Алцхаймер.

* Случвало ли ви се е да имате постоянни болки в гърба? Проблемът лесно може да бъде разрешен с редовни силови тренировки на мускулатурата на гръдния кош, които повишават подвижността на гърба, засилват поддържащата мускулатура и намаляват оплакванията в лумбалната област. Понякога дори една тренировка седмично може да има положителен ефект.

* Спортно ходене, бягане или умерени силови натоварвания са в състояние да повишат костната плътност, като успоредно с това се подобрява координацията на мускулите и потенциално се намалява рискът от травми и развитие на остеопороза в по-напреднала възраст.

* Регулярният спорт, практикуван от пациенти с коронарни заболявания, ефективно намалява риска от инфаркт, инсулт и сърдечно-съдови операции, за разлика от неактивни пациенти с аналогични оплаквания.

* Спортувайки, със сигурност ще намалите кръвното си
налягане. Според проучване, направено в Северен Илинойс дори само с обикновено ходене систолното налягане намалява с 3, а диастолното с 2 mm Hg, което своевременно отговаря на ефекта, постигнат при прием на понижаващи диастолното налягане медикаменти. Продължителните и интензивни тренировки за издръжливост понижават и систолното налягане с цели 7 mm Hg. Твърди се, че ако систолното налягане бъде намалено за постоянно само с 2 mm Hg, то рискът от инсулт намалява с цели 30%.

* Спортът се оказва и добро превантивно средство в борбата с рака. Установено е, че активно спортуващите хора страдат 50% по-рядко от рак на червата и 40% по-малко от рак на белия дроб. Дамите, които редовно се движат, рискът от рак на гърдата е с 40% по-нисък, а регулярно трениращите мъже страдат 30% по-рядко от карцином на тестисите.

Активното движение, изразено във физически упражнения, спорт, разходки и други практики, оказва влияние на всички биоенергиини процеси в тялото и оптималния кръговрат на телесните течности и вещества в тялото.

Не забравяйте най-старата поговорка, свързана с движението - здрав дух в здраво тяло.

Навярно сте чували и за следната зависимост: "Движението по своето въздействие е в състояние да замени всяко лекарство, но всички лекарства в света не са в състояние да заменят въздействието на движението".

Неслучайно нашето добро здравословно състояние е неразривно свързано с движението. Редовните тренировки не само укрепват тялото и подобряват кондицията, те оказват положително въздействие върху психиката, координацията и способностите за концентрация.

Повишената двигателна активност е не само добра превантивна мярка срещу различни болести, но може да се окаже и добро средство за възстановяване на организма след преживяни заболявания.

Бавното бягане например е най-ефикасното средство за укрепване на сърдечно-съдовата система на човека, защото консумацията на кислород е няколко пъти по-висока в сравнение с тази в спокойно състояние.

При такова бягане сърцето изтласква повече кръв в периферията, стимулирайки тонуса на сърдечно-съдовата система и укрепването на сърдечния мускул. Възрастни хора, бягащи всеки ден, имат сърдечно-съдова система, която незначително се различава от тази на младите.

"Движението е здраве, а здравето е живот" - едва ли има някой, който би се усъмнил в тази максима, защото неслучайно нашето тяло е добре конструирано и пригодено за движение, "снабдено" със сложна и стабилна двигателна структура, а всички органи и системи са тясно свързани с физическата активност.

За ползата от активното движение:

* Жлези. 
Спортуването повлиява особено благоприятно функцията на 
жлезите. 
Щитовидната жлеза освобождава големи количества от хормоните тироксин и йодторонин, които засилват обмяната на веществата, а енергийният оборот се повишава дори в период на покой. От друга страна, надбъбречните жлези отделят повишени количества адреналин. Хормон, който активно повишава пулса и кръвното налягане, което активира дейността на мускулите, а допълнително отделеният кортизол стимулира складирането на въглехидрати в черния дроб.

Друга, особено важна за доброто здравословно състояние на организма жлеза - задстомашната, отделя равномерни количества инсулин, при което се повишава числото на инсулиновите рецептори и те се сенсибилизират. В резултат клетките получават по-голямо количество глюкоза, а нивото на кръвната захар се понижава - т. е., спортуването се превръща в идеална превантивна мярка срещу диабет тип 2.

На последно място, но не по важност, са половите хормони и по-специално тестостеронът, който по време на физическа активност и известно време след това се отделя в значително повишени количества. При дамите той циркулира също в артериите, но в по-малки количества. Именно тестостеронът е този, който стимулира изграждането на мускулна тъкан.

* Имунна система. Учени установяват, че от 10 до 12 седмици след активни тренировки за издръжливост, количеството антитела (имуноглобулини) видимо нараства, което неминуемо води до повишаване на съпротивителните сили на организма.

* Бял дроб. Един активно спортуващ човек диша по-рядко, но с по-дълбок прием на кислород, за разлика от нетренирания човек. Спортистът при едно вдишване поема 2.5 л въздух вместо обичайните 0.5 л. Причината е в повишените нива на хормона адреналин в кръвта, при което дихателните пътища се разширяват и увеличават обема си. След 2-3 месеца тренировки за издръжливост човек може да поема до 25% повече кислород в организма си.

* Черен дроб. Повишената нужда от въглехидрати води до увеличаване на запасите на гликоген в черния дроб. При по-интензивно и продължително натоварване черният дроб освобождава значителни количества захар в кръвта, която се изгаря в клетките и се преобразува в енергия.

* Нервна система. При активно трениращите хора се наблюдава повишаване с около една трета на процесите на кръвоснабдяване на различни зони на мозъка. Значително нараства и броят на новообразуваните нервни клетки в хипоталамуса, в резултат на което се подобрява паметта и способността за концентриране. Нервните клетки от своя страна способстват и за освобождаване на ендорфини, които повлияват благотворно психиката на човека и неговото добро настроение.

* Кръвоносна система и сърце. Изпомпването на кръв от сърцето към всички части на тялото е процес, значително облекчен от земното притегляне. Съвсем не е така лесен обратният процес. Ето защо нашият организъм е снабден с т. нар. венозни клапи, които посредством контракциите на мускулатурата на крайниците изтласкват кръвта и лимфата към горната част на тялото и най-вече към сърцето.

Но тази система действа безотказно само когато мускулите на краката работят пълноценно. При обездвижване или слаба мускулатура кръвта се придвижва трудно нагоре и започва да се събира в съдовете, което от своя страна води до тяхното разширяване и потенциално нарастване на възможността от образуване на разширени вени и тромбози.

Сърдечният мускул от своя страна е пригоден така, че да може лесно да се приспособява към настъпващите промени и съответно започва да работи по-икономично. Например, сърцето на един 30-годишен нетрениран бегач изпомпва до 40 л кръв в съдовете посредством 150 удара в минута, а същото количество кръв при активно спортуващ бегач се изпомпва само със 120 удара в минута.

Активното движение повлиява особено благоприятно процесите на производство на кръв в организма. Например, при един 70-килограмов човек количеството кръв може да се повиши с 6 до 8 л. Значително нараства броя на червените клетки, които пренасят допълнителни количества кислород в мускулите и органите. Кръвните клетки подобряват своята еластичност и оптимално нагаждат формата си към тесните капилярни съдове, което стимулира обмяната на веществата между кръвта и тъканите.

* Мастна тъкан. Повишените нужди от енергия "принуждават" организма да посяга към запасите, натрупани в мастните тъкани и мастните възглавнички постепенно изчезват. Променя се съотношението на мазнините в кръвта, като "добрият" холестерол надделява над "лошия", което от своя страна води до запазване еластичността на кръвоносните съдове, значително намалява свръхнатоварването на сърцето и съответно потенциалния риск от инфаркт.

* Опорно-двигателна система. Активното движение води до увеличаване на плътността на костно-ставното вещество, при което се увеличава и устойчивостта при натиск и натоварване, а това е добра превантивна мярка срещу остеопороза в напреднала възраст. Скелетната мускулатура и сухожилията стават по-еластични и се удебеляват, стабилизирайки костите и намалявайки значително опасността от травми.

Поради по-мощните съкращения на сърцето кръвта достига до мускулните капиляри, което води до разширяване на съдовете до една трета. По този начин мускулатурата е богато кръвоснабдена и допълнително обезпечена с кислород, което своевременно й помага да произведе енергия от въглехидратите и мастните киселини в митохондриите.

Добрата кондиция на ставите зависи също изцяло от физическата активност, защото без движение предпазващата ги от триене хрущялна тъкан "гладува". Тя не е свързана с кръвоносната система и се обезпечава с хранителни вещества единствено когато ставата се движи. В противен случай свободните радикали и разлагащите хрущяла ензими могат да положат началото на "унищожителен" процес, който може да доведе до възпаление или дори до пълно обездвижване на ставата.

В биологичния си цикъл човек ежедневно включва редуване на сън, работа, почивка, хранене и други дейности в определена последователност и ритъм, които определят нашия режим на живот. Ако тези дейности се повтарят ежедневно в един и същ ритъм, се изгражда жизнен динамичен стериотип.

Специалистите от Световната Здравна Огранизация (СЗО), са извели четири фактора, определящи състоянието на нашето здраве, които са следните:

Състоянието на околната среда
Начинът на живот
Индивидуалните генетични особености
Здравното обслужване на населението
Решаващо значение от тях имат първите два фактора. Състоянието на околната среда обаче е свързано с глобални икономически и екологични проблеми, които ние трудно бихме повлияли. Ето защо единственият фактор, който можем напълно да контролираме или поне се заблуждаваме, че можем, е начинът ни на живот.
Мащабни проучвания на американски експерти доказват, че огромно значение за дълголетието и поддържане на доброто качество на живот имат следните 7 "златни" правила, характеризиращи здравословния начин на живот:
1. Редовен 7-8 часов качествен сън за денонощие.
2. Здравословно хранене с максимално разнообразие на хранителни продукти, без прехранване

3. Ежедневна закуска

4. Поддържане на нормална телесна маса

5. Пълно въздържане от тютюнопушене и наркотични вещества

6. Избягване злоупотребата с алкохол и медикаменти

7. Оптимална двигателна активност, най-добре съчетана със закалителни процедури
Навярно ви прави впечатление, че три от изброените елементи на здравословния начин на живот са свързани с правилното и балансирано хранене. Това не е случайно, тъй като ежедневната закуска и поддържането на оптимална телесна маса са равнопоставени на останалите правила, въпреки че на пръв поглед изглеждат частен случай на здравословното хранене.

Живеем ли здравословно? Дори и да спазваме последния писък на уелнес културата, все още чувстваме, че нещо ни липсва. Замърсените газове, които дишаме, хлорираната вода, която пием, пестицидите, консервантите и добавки в храната ни и още куп хиляди неща - всички те вредят на нашето здраве. И ако все повече се замислим ще установим, че животът сам по себе си ни убива. Да дадем пример с кислорода - най-ценният химичен елемент, без който не можем да оцелеем, но именно той е главният виновник за процесите на стареене и канцерогенеза. Факт е, че ние не можем да се откъснем изцяло от вредните фактори, да променим изцяло средата, в която живеем, и дори да успеем, ще се озовем в отшелничество на самотен връх в Хималаите.

Човек може до последния си миг да поддържа ума и тялото си в перфектна форма, спазвайки правилен хранително-двигателен режим. Непрекъснато си повтаряйте, че „движението е живот и животът е движение” и всяка сутрин започвайте с гимнастика.
Силата на мисълта носи здраве или болест в зависимост от това как се насочва. Бъдете оптимисти, вярвайте в силите си и мислете само позитивно.
Ставайте и лягайте с мисълта „Здрав съм, бодър съм, нищо ми няма” и „организмът ми е самолекуващ се и самовъзстановяващ се механизъм”.
С подходяща профилактика на здравето и начина на мислене, човек и на преклонна възраст може да се чувства, а и да изглежда като младеж.

Здравето, добрата физическа форма и бързият ум се дължат на начина на живот и мислене.
Ако искате да бъдете здрави, трябва:
да се усмихвате повече
да бъдете по-добри
да мислите повече за другите и да ги обичате
да мислите само позитивно и с вяра и оптимизъм да вървите напред и да се справяте с трудностите, защото във всеки живот има трудности, но няма непреодолими трудности!