Jan. 20, 2016

Poem

Аминокиселините
Белтъчините са изградени от 20 вида аминокиселини, свързани помежду си с пептидни връзки. Аминокиселините са карбоксилни киселини, които притежават и аминогрупа, въглероден и водороден атом. Тези 20 аминокиселини се подразделят на 2 групи : заменими аминокиселини (12 вида) и незаменими аминокиселини (8 вида). Заменимите могат да се синтезират в организма от други аминокиселини или да бъдат заменени с други, докато незаменимите не могат. Те трябва да влизат в състава на ежедневната храна, тъй като недостигът им води до смущения в обмяната на веществата и развитието на организма.
Приетите чрез храната белтъчини се разграждат до аминокиселини и чрез кръвта се разнасят до всички тъкани и органи където изпълняват своите функции. Заедно те участват в изграждането на тъканите и органите, хормоните, ензимите и много други. Поотделно всяка аминокиселина изпълнява различни функции.
ВИДОВЕ АМИНОКИСЕЛИНИ И ФУНКЦИЯ В ОРГАНИЗМА
Незаменими аминокиселини:
Метионин. Метионинът е една от двете аминокиселини, в чиято структура се съдържа сяра. Производното на метионина – S-аденозил метионин, се явява междинен елемент при бионсинтеза на цистеин, карнитин, таурин, лецитин и фосфолипиди. Установена е тясна връзка на метионина с обмена на фолиевата киселина и витамините В6 и В12. Има също важна роля за формирането на ДНК и РНК.
Метионинът участва в предпазването от увреждания на черния дроб, има антисклеротично действие, тъй като намалява нивото на холестерола, а последни изследвания сочат че завишеният му прием намалява риска от рак на панкреаса. Той също е и силен антиоксидант - неутрализира свободните радикали.
Храни с най-високо съдържание на метионин са рибата, ядките, месото и млечните продукти. В повечето плодове и зеленчуци съдържанието му е минимално. Тези, които са с по-високо съдържание са спанак, грах и царевица.
Може да се взима и под формата на хранителна добавка. Препоръчителната дневна доза в този случай е 12 мг./кг. тегло. Да се избягва допълнителният му прием от бременни и кърмещи жени, освен ако не е предписан от лекар.
Треонин. Треонинът участва в изграждането на много протеини, някои от които са: емайла на зъбите, еластина, колагена. Участва в синтеза на аминокиселините глицин и серин. Има и липотропно действие, като контролира мастното отлагане в черния дроб.
Недостигът на треонин пречи на нормалното формиране на стотици протеинови структури в тялото.
Присъства в повечето храни богати на белтъчини.
Триптофан. Триптофанът е прекусор на невромедиатора серотонин и неврохормона мелатонин, които ви помагат да заспите. Спомага в борбата с депресията, безсънието и стабилизиране на настроението. Още повече, контролира телесното тегло като намалява апетита и повишава отделянето на растежен хормон. Интересно е, че повечето белтъчни източници не съдържат толкова от него, колкото има във въглехидратните храни – банани, овес, и шоколад съдържат най-много триптофан. От другите храни повече има в сиренето, млякото, пуешкото месо, рибата и фъстъците.
Като хранителна добавка се предлага чист Л-триптофан, както и неговият естествен метаболит 5-хидрокси-триптофан (5-НТР). Пътят в тялото на триптофана е следният: триптофан -> 5-хидрокси-триптофан -> серотонин (5-хидрокси-триптамин) -> N-ацетил-серотонин -> мелатонин (естествено не всичкия приет триптофан се проработва по този начин). 5-HTP се метаболира към серотонин в по-голяма степен и по-лесно преминава кръвно-мозъчната бариера (до 70% от приетия 5-HTP се превръща в серотонин, сравнено с 5% за триптофана). Триптофанът може да се приема в големи количества без особени опасности (до 15g дневно), тъй като голяма часто от него се ползва за строежа на белтъци или се разгражда в черния дроб. 5-хидрокси-триптофанът, който се метаболира по-слабо в черния дроб и по-добре навлиза в мозъка, обикновено се приема по 50mg – 100mg еднократно, но никога повече от 300mg за 24 часа; иначе нараства опасността от поява на серотонинов синдром (главоболие, замаяност, прегряване, потене, високо кръвно, учестен пулс, гадене, треперене, спазми, кома и смърт). Доказано е, че твърде високите дози съкращават живота на експериментални животни.
Препоръчва се приемането да става отделно от храненето, тъй като другите аминокиселини в храната ще неутрализират действието на триптофана/ 5-HTP.
Левцин. Левцинът е една от трите аминокиселини с разклонена верига, обозначавани със съкращението BCAA (branched-chain amino acids). Около 30-35% от мускулната тъкан се състои от тези аминокиселини (другите две са изолевцин и валин). Левцинът съдейства за укрепването на костите, кожата и мускулната тъкан и стимулира синтеза на аминокиселината глутамин. Левцинът превъзхожда другите аминокиселини в предизвикването на инсулинова реакция. Той създава условия за продължително отделяне на инсулин (инсулиново плато), което пък от своя страна създава по-висок инсулинов анаболен ефект върху тялото. Използва се от мускулите при физически упражнения като източник на енергия, забавяйки разпада на белтъчините.
В по-големи концентрации левцина се среща в месото и млечните продукти, особено в суроватъчния протеин, и в по-малка степен в житните кълнове, кафявия ориз, соята, бадемите, кашуто, граха, лещата и царевицата.
Дневната доза като хранителна добавка за нетрениращи е около 16 мг./кг., а за трениращи трябва да се удвои. Обикновено левцина се комбинира с другите 2 аминокиселини с разклонена верига изолевцин и валин в съотношение левцин : валин : изолевцин – 2:1:1. Най-добри резултати се постигат, когато тези аминокиселини се приемат 30 минути преди и веднага след тренировка, отделно от другите протеинови/ аминокиселинни добавки.
Изолевцин. Друга от аминокиселините с разклонена верига. Играе ключова роля в синтеза на хемоглобина, дава енергия на мускулите и намаляват симптомите на умора. Стабилизира нивата на кръвната захар, недостигът му може да предизвика симптоми подобни на тези при хипогликемия.
Присъства в повечето високобелтъчни храни от животински произход.
Лизин. Лизинът е важен градивен елемент на скелетната мускулатура и съединителната тъкан, взима участие в строежа на редица ензими, антитела и хормони, подпомага и усвояването на калция. Необходим е и за синтеза на карнитин, който е жизненоважен за нормалния метаболизъм.
Недостигът на лизин е често срещан, тъй като лесно се разрушава при температурната обработка на храната. Негативните последствия са отслабена имунна система и забавяне на растежа.
Фенилаланин. Фенилаланинът е нужен за синтезата на инсулин, храносмилателния ензим папаин и меланин и помага за отстраняването на токсини чрез бъбреците.
Фенилаланинът може ефективно да се превръща в 2 невромедиатора – допамин и норадреналин. Норадреналинът подобрява мозъчната дейност и паметта, намалява апетита и нуждата от сън. Недостигът на фенилаланин може да предизвика тежки състояния на депресия, поради понижаване нивата на норадреналин.
Не трябва да се приема по време на бременността, както и е противопоказан за хора страдащи от фенилкетонурия. При тях има недостиг на ензима фенилаланин-хидролаза, вследствие на което фенилаланинът не може да бъде разграден и поради това се натрупва в кръвта, което може да доведе до необратими и тежки последствия. Последното е важно да се знае, тъй като 50% от широкозастъпения подсладител аспартам е именно фенилаланин.
Валин. Валинът е третата от аминокиселините с разклонена верига. Има стимулиращи свойства по отношение на растежа, мускулната маса, възстановяването на тъканите. Валинът може да служи като източник на енергия, със съхраняващ глюкозата ефект. Дефицитът му може да увреди миелиновата обвивка на нервите.
Заменими аминокиселини:
Аланин. Аланинът много лесно се превръща в пируват – важен метаболит на глюкозата. По този начин участва в регулацията на кръвната захар и доставянето на енергия. В организма може да се синтезира от верижноразклонените аминокиселини (левцин, изолевцин, валин) и това става винаги, когато кръвната захар е ниска, а в приетата храна липсват въглехидрати. Тогава за синтезата на аланин се използва и разгражда мускулна тъкан.
Суроватъчният протеин съдържа високо количество аланин и употребата му преди тренировка може значително да повиши издръжливостта.
Аргинин. Аргининът е една доста интересна аминокиселина. Въпреки че е класифицирана в групата на заменимите аминокиселини, за новородени и малки деца тя спада към незаменимите. При стресови състояния, травми и възпаления аргининът също става незаменима аминокиселина за възрастния организъм.
Аргининът участва в изграждането на мускулната тъкан, но има и ред други функции. Необходим е за нормалното фунциониране на хипофизната и задстомашната жлеза, като стимулира освобождаването на техните хормони (растежен хормон от хипофизата и инсулин и глюкагон от панкреаса). Намалява времето за заздравяването на рани и е особено важен след фрактури. Неутрализира амоняка, който се образува при дезаминирането на аминокиселините чрез образуване на урея. Подсилва имунната система и намалява натрупването на излишни мазнини и холестерол, като предпазва от сърдечно-съдови заболявания. Прекусор е за образуването на азотен окис и креатин. Действа съдоразширяващо и намалява диастоличното налягане. Подобрява продукцията и жизнеността на сперматозоидите.
Основен източник на аргинин са растителните и животинските белтъчини. Растителните са по-богати на аргинин, най-вече соята и соевите продукти (в това число и белтъчни концентрати от соев изолат). По-голямо количество има и в ядките и семената (най-вече фъстъци и бадеми).
Под формата на суплемент аргининът се приема в дози от 3 до 15 грама дневно. От такъв прием най-голяма полза биха имали спортистите, хора с наднормено тегло и възстановяващи се от травматични увреди. Хора със сърдечни проблеми трябва да се консултират с лекар преди прием на аргинин. Предозирането му също далеч не е безопасно – възможни са отпадналост, гадене, диария. Тъй като ефективната дневна доза е индивидуална и варира в широки граници е най-добре да се започне с минималната, като всяка седмица се увеличава и се следят както положителните, така и отрицателните ефекти.
Аспарагинова киселина (аспарагин). Аспарагиновата киселина, позната още като аспартат, в организма лесно се превръща в оксалацетат и α-кетоглутарат – двете дикарбонови киселини, важни участници в цикъла на Кребс. Също така спомага за обезвреждането на амоняка, участва в изграждането на имунната система, в синтеза на ДНК и РНК, както и в преобразуването на въглехидратите в енергия.
Глутаминова киселина (глутамат). Глутаминовата киселина също в организма може да се превръща в оксалацетат и α-кетоглутарат. Освен това е градивен елемент в синтеза на белтъци и други аминокиселини (глутамин, пролин, аргинин). Важна за функционирането на мозъка като стимулиращ невромедиатор.
Орнитин. Орнитинът има важна роля при обезвреждането на амоняка. Също така се използва за синтеза на аминокиселините аргинин и пролин. Силен имуномодулатор.
Като хранителна добавка се използва в комбинация с аргинин за стимулация на секрецията на растежен хормон, но това действие е по-скоро теория, отколкото доказана практика.
Глутамин. Въпреки че не е незаминима аминокиселина глутаминът е най-разпространената и една от най-важните за организма. Съдържа се в най-голямо количество в скелетната мускулатура, като съставлява повече от половината от съдържаните аминокиселини. Заедно с глутаминовата киселина стимулира мозъчната дейност. Силен имуностимулант, той е и съставна част на глутатиона – мощен антиоксидант. Глутаминът най-лесно от всички аминокиселини се превръща в глюкоза и намалява нивото на инсулина и глюкозата в кръвта. Освен това участва в изхвърлянето на метаболитните отпадни продукти и обезвреждането на амоняка. Стимулира секрецията на растежен хормон, спомага за хидратирането на мускулните клетки и създаването на анаболна среда в мускула – важни предпоставки за мускулния растеж. И това не е всичко, глутамина участва и в други важни клетъчни функции – предшественик е на ДНК, има значение за производството на нуклеиновите киселини и други.
Глутаминът се съдържа най-много в богатите на белтъчини продукти – месо, риба, яйца, мляко от животинските източници и в бобовите храни – от растителните.
Често активни спортисти не могат да си набавят необходимите количества глутамин от храната и тогава организмът ще започне да черпи глутаминовите запаси на скелетната мускулатура. Това налага допълнителният прием на глутамин под формата на хранителна добавка. Дневната дозировка е 0,2-0,3 грама на килограм тегло, разпределена на 2 до 4 приема – 30 минути преди тренировка, веднага след нея и пожелание сутрин след ставане и вечер (всичките на празен стомах).
Цистеин. Цистеинът е другата сяросъдържаща аминокиселина. Той е важен структурен елемент на много протеини и ензими.
Цистинът е стабилната форма на цистеина и е изграден от две негови молекули. Той действа като антиоксидант и също може да се свързва с тежки метали. Завишени дози цистин ускоряват възстановителния процес след рани и операции.
Глицин. Глицинът е най-малката аминокиселина, но с изключително важна роля в обмяната. Той е съставна част на креатина, също и на пуриновото ядро, като оттук взима участие в синтезата на нуклеиновите киселини, АТФ и други. Доставя азот за синтеза на други аминокиселини, участва в активирането на гликогена и има роля при производството на имуноглобулини. Като хранителна добавка има успокояващ и слаб антидепресивен ефект.
Пролин. Пролинът участва в изграждането на всички белтъчни структури в тялото, но основно на колагена и съединителната тъкан. Поради това той е от особено значение за ставите и сухожилията.
Тирозин. Тирозинът се счита за заменима аминокиселина, но при определени обстоятелства може да стане и незаменима. Тъй като в организма се преобразува от фенилаланин, при заболяването фенилкетонурия, което се изразява в невъзможността за усвояването на тази аминокиселина, тирозинът става незаменима съставка и трябва задължително да присъства в състава на ежедневната храна или да се приема под формата на хранителна добавка.
Тирозинът участва в изграждането на повечето белтъчини в организма. Той е и предшественик на важни групи хормони: тиронините и катехоламините (част от тях са и медиатори). Тиронините са хормоните на щитовидната жлеза трийодтиронин (Т3) и тетрайодтиронин (тироксин или Т4). Катехоламините са група хормони които включват допамин, норадреналин и адреналин.
Тъй като тирозинът се среща в достатъчни количества в повечето храни, не е необходим допълнителният му прием от здрави хора. Въпреки това се твърди, че приемът му под формата на хранителна добавка ще понижи нивото на стрес и депресивни състояния.
Хистидин. Хистидинът, подобно на аргинина, се счита за незаменима аминокиселина само спрямо новородените и децата. Важен е за растежа и участва в образуването на белите и червените кръвни телца, изгражда миелиновите обвивки на нервните влакна.
Препоръчва се при анемии, алергии, ревматоиден артрит и други възпалителни заболявания.
Серин. Серинът има важна роля в активните центрове на редица ензими. Участва и биосинтеза на пуринови и пиримидинови бази. Предшественик е на аминокиселините глицин и цистеин, а също така участва като градивен елемент на невромедиатора ацетилхолин