Jan. 8, 2016

Poem

Отслабване, апетит за сладко и диабет

Представям ви двама първенци, във войната срещу наднормено тегло – хром пиколинат и ванадил сулфат. Те спомагат преди всичко, като намаляват апетитът към сладко и спомагат за редуцирането на телесните мазнини. В настоящият материал, ще видите как, защо и на какъв принцип действат тези две хранителни добавки.
ХРОМ ПИКОЛИНАТ
Съществуват доста противоречиви мнения за ползата от този важен минерал. Това се дължи на факта, че хром пиколинат не оказва пряко анаболно въздействие върху мускулите, но непрякото му влияние е особено силно! Той самият не притежава анаболни свойства, но стимулира производството на инсулин, който с многостранното си анаболно въздействие води до нарастване на мускулната маса. Поради катализиращото си влияние върху инсулина, хромът се счита за силен анаболен елемент.
Хром пиколинатът е по-висш от хром полиникотината и хром хлорида
Трябва да се подчертае от самото начало, че противоречието в мненията за и против хрома се дължи на използването на различни негови съединения без всякакви уговорки. Хром пиколинатът е това, което трябва да изберем. Общоприето е, че той има анаболен ефект върху мускулите. Останалите органични хромови съединения /хром полиникотинат и хром хлорид/ нямат анаболен характер.
Така например, хром пиколинатът се абсорбира пет пъти по-добре от неорганичните съединения на хрома и е много биоактивен, подобрявайки обмяната на инсулина! Освен това, той стимулира клетките да поемат два пъти повече аминокиселината с разклонена верига левцин от останалите! Афинитетът му към инсулина също така е около два пъти по-голям и засилва три пъти повече преноса му в клетката. (Anderson, R.A., Chromium metabolism and its role in desease processes in man, Clin. Physical. Biochem. 1986: 4, 3, 1).
Различните функции на хрома стимулират отделянето на инсулин
Хромът въздейства на инсулина като стимулира мускулната хипертрофия! Той изпълнява цели шест жизнено важни функции:
1. Инсулинът насочва транспортирането на гликозата към вътрешността на мускулните клетки.
2. Инсулинът насочва транспортирането на аминокиселините към вътрешността на мускулните клетки.
3. Инсулинът засилва поемането на тези аминокиселини от мускулните клетки.
4. Вътре в клетката той повишава и ускорява образуването на гликоген.
5. Освен това, инсулинът повишава синтеза на протеин.
6. Той изпълнява и важната функция да превръща излишните въглехидрати, поети с храната, в свободни мастни киселини.
Ясно е, че при наличието на хром клетъчната активност е на най-високо ниво! Това разкрива положителното съотношение между обмяната на инсулина и навлизането на аминокиселините в клетките. Трябва да отбележим, че щом вече се намират в клетката, аминокиселините се вграждат в мускулния протеин под влияние на инсулина! Така повишеното съотношение на инсулина в клетките стимулира мускулния растеж! Това явление води до повишаване на фактора на гликозен толеранс /ФГТ/ в мускулните клетки при наличие на хром. Може да се каже, че при наличие на хром пиколинат, инсулинът действа оптимално! (Mertz, W., et al., Chromium and Nut. And Metabolism, Elsevier, N. Holland, Amsterdam, 1979: 11.).
Хромът и инсулиновият контрол
Макар инсулинът да е полезен, както и в други случаи, ако е в прекалено големи количества, се получава отрицателен резултат. Той стимулира анаболни реакции и растеж на мускулите, но от друга страна, увеличава мазнините в организма /когато количеството му в системата се увеличи твърде много/. Наличието на хром позволява да се контролира отделянето на инсулин. Той играе ключова роля в определянето на скоростта, при която мазнините /под формата на мастни киселини/ и телесните мазнини /под формата на мастна тъкан/ изгарят или се натрупват. Той дава възможност на панкреаса да намалява производството на инсулин при определено въглехидратно натоварване. (Griffin, M. Chromium. Muscle Magazine. Jan. 1997, стр. 121.).
В подкрепа на този анализ трябва да се подчертае, че анаболният принос на хром пиколината се състои именно в оползотворяването на инсулина, което представлява жизнено важен процес! Повишеният инсулин сочи, че има излишък! Ако не се изразходва инсулинът този излишък може да има силно токсичен ефект! За да намали токсичността, организмът насочва излишните количества за получаване на триглицериди, които в последствие се превръщат в мастна тъкан! Повишавайки мускулния афинитет към обмяната на инсулина, хром пиколинатът изпълнява две важни функции. Така той пречи да се натрупват мазнини и стимулира мускулната хипертрофия . (Camerini-Davalos, R.A., Hanover, R., Treatment of early diabetes; Advances in Experimental Medicine and Biology. Vol. 119, New York, Plenum Press, 1979.).
Непрекият анаболен ефект на хрома и отделянето на инсулин
Инсулинът взема участие в обмяната на липидите и непосредствено в производството на соматомедините. Последните се разглеждат като фактори на мускулния растеж, произвеждани от черния дроб под влияние на растежния хормон. Това отново доказва ролята на хром пиколината! Виждаме, че ако не поемате оптимално количество хром пиколинат обмяната на инсулина ви ще се понижи, ще се възпрепятства мускулното развитие и ще се намалят запасите и оползотворяването на гликогена и мазнините за гориво! При редица изследвания на групи от здрави лица и пациенти, страдащи от хипогликемия /намалена захар/ и хипергликемия /увеличена захар/ 50% показват значително подобрение. (Colgan, M., Ironman: Chromium; Ironman magazine; Dec. 1992 стр. 67, 68.).
ВАНАДИЛ СУЛФАТ
Ефективното действие на инсулина в организма зависи от редица външни фактори. В тази група се включват елемента магнезий и микроелементите цинк и хром.
Ванадилът е специална форма на ванадия, чието откритие има огромно значение, тъй като много наподобява анаболното действие на инсулина. Ванадил сулфатът се получава от микроелемента ванадий и участва в стимулирането на редица анаболни процеси, контролирани от инсулина, който – както вече казахме – е основният естествен анаболен хормон в организма.
Ванадил сулфатът има същото въздействие като инсулина и води до силно изтласкване на запасите от гликоза и аминокиселини към мускулите. Освен това, той повишава запасите на гликогена и спомага протеиновия синтез. “Според последните научни изследвания с животни, страдащи от диабет, приемането на добавка от ванадил сулфат чрез устата може да възстанови повишаването на гликозата в тъканите, синтеза на гликоген и обмяната на кръвната гликоза. (Am. J. Physical. 257:904, 1989; Diabetes 39:1326, 1990.).