Blog

Mar. 22, 2017
Aug. 14, 2016

Коензим Q10
Коензим Q10 (Со Q10, витамин Q10, убихинон) са все наименования на едно и също вещество, което е отдавна познато в биохимията.
Коензим Q10 е нормална съставка на човешкия организъм. Синтезира се в черния дроб на всички бозайници и голяма част от гръбначните животни, открива се и в растенията, но в незначителни количества. По същество Co Q10 е мастноразтворим витамин и се резорбира в тънките черва под формата на водоразтворими мицели заедно с другите мастноразтворими витамини и хранителни мазнини. Този процес е в тясна зависимост с жлъчната секреция.
Намаляването на Co Q10 с 25% в кръвта на човек води до възникването на различни заболявания, а концентрация под 50% е недопустима, защото води до летален край. Доказано е, че убихинонът започва да се снижава нивата си след 20-годишна възраст на индивида. Над 50-годишна възраст вече е наличен понижен синтез, чието ниво е строго индивидуално. Следователно намалява съществено ефективността на имунната система. Понижена е резистентността към различни заболявания с инфекциозен и неинфекциозен характер, понижен е противотуморният имунитет. Промените са закономерен резултат от процеса на стареене.
Не съществува диета, която да осигури достатъчен внос на коензим Q10. В най-големи количества той се открива в храните с животински произход – меса, черен дроб, риба, но концентрациите са много ниски, което означава консумацията на огромни и непосилни за храносмилателната система количества. Това налага прием на пречистен концентрат коензим Q10 в подходяща перорална форма.
Ако в тялото нямаме достатъчно количество Со Q10 това може да доведе до недостатъчност на сърдечно-съдовата функция, хипертония и много други заболявания, включително и диабет. Со Q10 е субстанция, подобна на витамините. Той много прилича на витамин Е, но има значително по-силни антиоксидантни свойства. Той е катализатор, който ускорява и насочва определени биохимични процеси и регулира енергетичните процеси. Той задвижва и управлява митохондриите – малките “енергетични станции” на нашите клетки, където АТР/аденозинтрифосфат/ - молекулите/горивото на тялото/ се произвежда от храната.
В случаите на различни заболявания на сърдечния мускул/кардиомиопатия/ пациентите имат много малък шанс за 5-годишна преживяемост, освен ако не им се направи скъпата сърдечна трансплантация. В САЩ подобна операция струва 150 000 долара. За щастие обаче има и друго разрешение на този проблем. Много изследователи от различни страни независимо един от друг са потвърдили ценността и безопасността от приложението на коензим Q10. В края на 80-те години на миналия век, д-р Пер Лангсойен от Темпъл, Тексас е анализирал данните от 806 пациенти, страдащи от сериозни заболявания на сърцето и открил, че употребата на коензим Q10 довела до значително подобрение на тяхното състояние. Според неговото изследване, всички форми на кардиомиопатия добре се повлияли от приложението на коензим Q10. По-късно италиански учени съобщили, че състоянието на 80% от 1100 пациента със сърдечносъдови заболявания, се подобрило след приема на коензим Q10. На симпозиум, посветен на коензим Q10 в Рим през 1990, д-р Джуди е съобщил резултатите от своите изследвания. Той давал 100 мг Co Q10 дневно на пациенти, прекарали инфаркт на миокарда. В експерименталната група имало 180 пациенти с четвърти функционален клас и сериозни симптоми. Тази група била разделена на подгрупи от по 90 пациента. Първата група била лекувана само с традиционните лекарства, а втората – получавала и 100 мг коензим Q10 дневно. В течение на годините много от пациентите от двете групи починали, но честотата на смъртните случаи била по-висока в първата група, като след шест години всички били мъртви. По това време 36% от пациентите от втората група, получавали коензим Q10, били все още живи. Тези пациенти имали значително подобрение на състоянието още след първите 12 месеца лечение. Капацитетът на сърдечно-съдовата система се увеличил и склонността към инфаркт се намалила. Според същия доктор тези дълготрайни ефекти недвусмислено показват, че сърдечната недостатъчност, склонността към инфаркт и заболяванията на сърдечно-съдовата система, може да се дължат не само на хипертонията или исхемичните промени, но и на хроничния недостиг на коензим Q10.
Много хора страдат от високо кръвно налягане/хипертония/. На пазара съществуват много антихипертензивни препарати, които обаче, освен предназначението си, инхибират функцията на ензимите, стимулирани от коензим Q10. Това пречи на адекватното енергетично снабдяване на клетките в тялото. Следователно, при приемането на бета-блокери липсата на коензим Q10, трябва да бъде компенсирана чрез внасянето му. Така е възможно да се избегнат нежелателните ефекти на бета-блокерите, включително и намаляване на миокардния капацитет, лесната уморяемост и неразположението.
В Япония коензим Q10 се използва предимно за лечение на сърдечни заболявания и хипертония, но се дава и за укрепване на имунната система, за защита на лигавицата на стомаха и дванайсетопръстника, ускоряване зарастването на язвените лезии. Коензим Q10 има положителен ефект при алергии, астма и заболявания на дихателната система. Той се прилага в лечението на шизофрения и болестта на Алцхаймер. Добри резултати са постигнати при забавяне процесите на стареене, множествена склероза, лечение на затлъстяване, кандидози (инфекции, причинени от Candida albicans), пародонтоза, диабет.
Допълнителното приемане на коензим Q10 има благотворен ефект върху състоянието на някои болни от мигрена. Изследва се и приложението му като лекарство при рак и за облекчение на страничните ефекти от лечението на рака. Последните изследвания показват, че коензим Q10 би могъл да действа като важен антиоксидант в тялото и мозъка. Някои от тези изследвания показват, че коензим Q10 би могъл да предпазва мозъка от невро-дегенеративни болести като Паркинсон и също така от вредните странични ефекти на преминала исхемична атака (удар) в мозъка.
Коензим 10 има решаваща роля за функционирането на имунната система и за забавяне процесите на стареене. Според изследвания, проведени в института в Ню Ингланд, коензим Q10 се оказал полезен при намаляване смъртността, при експериментални животни, заразени с рак и левкемия. В клиничните тестове коензим Q10 намалил честотата и тежестта на нежеланите ефекти на химиотерапията.
В края на 1994 година списанието AIDS Weekly съобщило, че според канадски учени, процесът на програмираната клетъчна смърт /апоптоза/, свързан с дегенеративните заболявания и СПИН, може да се подтисне с приемането на коензим Q10.
Не са установени противопоказания при допълнителен прием. Няма сведения за отрицателни ефекти от приложението на CoQ10 дори в дози, надвишаващи 500 мг дневно.
Полезното действие на коензим Q10 настъпва бавно, 2-3 седмици след началото на приема. Тези, които чувстват подобрения само няколко дни след първоначалната употреба, най-вероятно са имали много голям дефицит на коензим Q10. След 50-годишна възраст се препоръчва поддържаща доза от 10-30 мг дневно за дълъг период от време, за да се преодолее дефицитът на Co Q10.

Feb. 8, 2016

Омега-3 мастните киселини се борят с рака на простата
Сю Мюлер, Foodconsumer.org
Храненето с мазна риба или приемът на хранителни добавки, съдържащи омега-3 мастни киселини, може да предотврати разпространението на агресивния рак на простата в други части на тялото, докато завишеният прием на омега-6 мастни киселини може да направи точно обратното, сочи ново проучване за рака, направено във Великобритания. Проучването, публикувано в електронното издание British Journal of Cancer, разкрива, че видът на мастните киселини е определящ за това дали те ще увеличат или намалят опасността от метастазен рак на простата. Изследователите от Великобритания открили, че омега-3 мастните киселини спират пролиферацията (размножаването) на раковите клетки в простатата, докато омега-6 полиненаситена мастна киселина, позната като арахидонова киселина, усилва пролиферацията на злокачествените епителни клетки на простатата.
Въз основа на епидемиологични изследвания е установена не само връзката между повишения прием на хранителни мазнини и нарастването на риска от метастазен рак на простатата, но и това, че приемът на различни видове мазнини като цяло влияе на заболеваемостта.
Изследователите не знаят как арахидоновата киселина влияе на разпространението на раковите клетки. Според изследването омега-6 мастната киселина при високи нива, като 5М, стимулира инвазията на злокачествените епителни клетки на простата, което може да придвижи рака до костния мозък. Противоположно на това, омега-3 мастните киселини или омега-3 полиненаситените мастни киселини, ейкосапентаноева киселина и докосахексаноева киселина в съотношение една част омега-3 към две части омега-6 мазнини спират процеса.
"Инвазията на раковите клетки се блокира от омега-3 мазнините – онези, които се намират в мазната риба. Възможно е да се намери здравословният баланс на тези два вида мазнина - нуждаем се само от омега-3, в количество ½ от количеството на омега-6, и разпространението на раковите клетки ще спре”, Мик Браун, д-р на науките, от Институт Патерсон, Манчестър, Великобритания, водещ автор на изследването,.
Ноел Кларк, ръководител на изследването, от Кристи Хоспитал, казва, цитиран от mydna.com, "Смятаме, че туморите могат да експлоатират омега-6 мазнините като високоенергиен източник, получавайки от тях енергията, от която се нуждаят, за да поддържат високо ниво на растеж и да създадат важни сигнални молекули. Омега-3 мазните са известни с това, че се намесват в разнообразните функции на омега-6 мазнините, нещо, което се вижда от получените резултати. Това води до ефективно унищожаване на „безплатния обяд” за рака - факт, който може да е от клинична значимост.”
Кларк допуска, че приемането на храна с точното съотношение на омега-3 и омега-6 мастни киселини съдейства за ограничаването на раковите клетки само в областта на простатната жлеза, където лесно и безопасно могат да бъдат третирани оперативно и посредством традиционните терапии. Британската благотворителна организация Cancer Research UK препоръчва хората да приемат здравословна храна, богата на фибри, на плодове и зеленчуци, по-малко червено и обработено месо, за да се намали рискът от рак.
"Храната е определящ фактор за много от различните видове рак, но нейният потенциал все още не е напълно ясен, що се отнася до рака на простатата. Това изследване показва резултат, получен в лабораторни условия. Въпреки това, ние се нуждаем от голямо количество демографски изследвания, за да представим доказателство, че промяната в режима на хранене би могла да доведе до намаляване на разпространението на простатните ракови клетки”, Джон Той, д-р по медицина, д-р на науките, главен лекар на Research UK.
Изследването, финансирано от Association for International Cancer Research (Американския институт за изследване на раковите заболявания) и Medical Research Council (Британски съвет за медицински изследвания), бе проведено върху простатни ракови клетъчни култури. Не е ясно дали резултатите са валидни за рака на простатата при човека, затова са необходими по-нататъшни изследвания, за да се потвърдят въздействията на омега-3 и омега-6 мастните киселини върху развитието на рака на простатата.
Омега-3 и омега-6 мастните киселини са двете основни групи полиненаситени мастни киселини, съдържащи се основно в храната. И двата вида играят положителна роля за поддържане на човешкото здраве. Омега-3 мастните киселини се намират в изобилие в мазната риба, включително сьомга, скумрия, езерна пъстърва, херинга, сардини и риба тон албакор. Консумацията им се свързва с понижаване на риска от образуване на определени видове рак. Омега-6 мастните киселини се намират в изобилие в растителната мазнина, като царевичното олио, за което се установи, че повишава риска от някои видове рак, например рак на белите дробове и рак на гърдата.
В САЩ се консумират значително по-големи количества омега-6 мастни киселини в сравнение с омега-3 мастни киселини, в съотношение приблизително една част омега-3 мазнини към 16 части омега-6 мазнини - факт, който карат някои учени да вярват, че небалансираното съотношение може да е причина за увеличаване на случаите на рак в страната.
Ракът на простата е най-често срещаната форма на рак в САЩ – той е на второ място след рака на белия дроб като причина за смърт сред мъжете. Според статистика на Американското общество за борба с рака всяка година се диагностицират приблизително нови 220 000 случаи на рак на простатата, а 29 000 мъже умират от болестта всяка година, по данни на центровете за контрол и превенция на заболяванията.
Източник: M D Brown et al., 2006, Promotion of prostatic metastatic migration towards human bone marrow stoma by Omega 6 and its inhibition by Omega 3 PUFAs, British Journal of Cancer (2006) 94, 842-853.

Feb. 8, 2016


Омега-3 (EPA и DHA)
ОМЕГА- 3 МАСТНИ КИСЕЛИНИ
ЕЙКОЗАПЕНТАЕНОВА (EPA) И ДОКОЗАХЕКСАЕНОВА (DHA)

БИОЛОГИЧНА РОЛЯ

Основната биологична роля на полиненаситените масни киселини е изграждането на клетъчните мембрани и биосинтез на ейкозаноиди. Полиненаситените мастни киселини се вграждат във двойния фосфолипиден слой на клетъчната мембрана като по този начин подобряват подвижността, течливостта и пропускливостта.

Доказано е, че DHA се натрупва избирателно в мембраните на клетките на точно определени структури :

Ретина : Клинични изследвания върху животни доказват, че DHA е необходима за нормалното функциониране на ретината. Най- новите данни сочат че DHA участва в синтезата на зрителния пигмент родопсин.

Нервната система : DHA се намира във висока концентрация в сивото мозъчно вещество. Намаляването на количеството и в мозъка може да доведе в предаването на нервните импулси, трудно запаметяване и др.

Синтез на ейкозаноиди : синтезираните ейкозаноиди от различните полиненаситени мастни киселини имат различна биологична активност. Ейкозаноидите (простагландини и левкотриени) са съединения с висока биологична активност, които участват в имунния отговор и възпалението. Получават се от DGLA, AA, и EPA. Нормално преобладават ейкозаноидите получени от арахидоновата киселина –те са с висока биологична активност и представляват предимно проинфламаторни фактори, коагуланти и вазоконстриктори, а тези които се получават от EPA са с по–ниска биологична активност. Затова е необходимо повишаването на източника за синтез на по-слабите ейкозаноиди– омега-3.

Омега-3 мастните киселини представляват дълговерижни ненаситени мастни киселини, при които първата двойна връзка е в cis – положение и се намира между четвърти и пети въглероден атом.

В човешкия организъм се синтезират наситени мастни киселини и някои мононенаситени, но липсват ензимите, които са необходими за синтеза на cis двойната връзка в омега-3 мастните киселини. Следователно омега-3 мастните киселини са незаменими за човешкия организъм и е необходимо да се набавят с храната.

Родоначалник на семейството на омега-3 е алфа- линоленовата киселина (ALA), а на омега- 6 е линоловата киселина. Редица клинични изследвания са доказали, че в съвременния хранителен режим съотношението на приеманите омега-3/омега-6 е 1:10 поради завишения прием на растителни мазнини, за сметка на намаления прием на риба (основния източник на полиненаситените мастни киселини).Освен това е доказано, че завишеният прием на омега-3 има значителен благоприятен ефект върху здравословното състояние на човека.
Това именно налага приемът на омега-3 като хранителна добавка.

ТЕРАПЕВТИЧНО ПРИЛОЖЕНИЕ:

1. СЪРДЕЧНО – СЪДОВИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
СЪРДЕЧНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ

Сърдечната недостатъчност се развива, когато в резултат на намаляването на сърдечния дебит сърцето не е в състояние да доставя необходимото количество кръв на всички органи в съответствие с техните нужди. Наличието на атеросклеротична плака в коронарните съдове може да доведе до недостатъчно кръвоснабдяване и да се стигне до намаляване на помпената функция на сърцето. Инфарктът на миокарда също води до увреждане на миокарда и това, следователно, до развитието на сърдечна недостатъчност.

След провеждането на няколко клинични проучвания се установява връзката между наличието на ALA в храната и рискът от сърдечна недостатъчност.

В едно от проучванията са взели участие повече от 45 000 мъже приемали в продължение на 14 години.
За всеки 1 g/day повишение на ALA в храната, рискът от сърдечна недостатъчност намалява с 16 %. При тези пациенти, които са приемали малко или никаква морска храна, всеки 1 g/day повишение на ALA в храната е довело до понижение на риска с 47 %.

В друго клинично изпитване са били включени 76 000 жени в продължение на 10 години. Жените, които приемали максималната доза - ~1.4 g/day са застрашени от сърдечна недостаъчност с 45 % по-малко отколкото тези, които приемали минималната доза.
Прием от 2-3 g/day се свързва със значително понижение на риска, особено при популациите, при които обикновено рядко се консумира риба. За разлика от линоленовата киселина (LA), кардиопротективния ефект на високи дози ALA не води до повишаването на серумните липиди.

След провеждането на мета – анализ на 14 рандомизирани клинични проучвания се стига до заключението, че приемът на ALA като хранителна добавка не води до повишаване на общия холестерол, триглицеридите и LDL.

Всички проучвания подкрепят факта, че приемът на дълговерижните омега-3 мастни киселини (EPA и DHA) води до понижаване на риска от появата на сърдечно-съдово заболяване по следните механизми :

♦Предотвратява аритмиите (т.е. има антиаритмичен ефект),които водят до внезапна сърдечна смърт;
♦Понижават рискът от тромбоза (образуване на съсирек), който от своя страна води до инфаркт и инсулт;
♦Понижава количеството на триглицеридите в серума;
♦Подобрява функцията на ретикуло - ендотелната система;
♦Понижава кръвното налягане, макар и с малко;
♦Намалява възпалението.

ЗАКЛЮЧЕНИЯ:
Резултатите от епидемиологичните и от контролираните рандомизирани проучвания сочат, че заменямето на наситените мастни киселини с ненаситени мастни киселини водят до понижаване на риска от сърдечно – съдови заболявания. Базирайки се на резултатите от различните проучвания, American Heart Association препоръчва максимална дневна доза 1 g/day of EPA + DHA.


2. АТЕРОСКЛЕРОЗА:

Рандомизирани клинични проучвания доказват че приемът на омега-3 за три месеца води до забавяне на прогресията на атеросклерозата.Основавайки се на тези резултати American Heart Association препоръчва приема на 1 g/day EPA + DHA.

3. ДИАБЕТ:

Сърдечно-съдовите заболявания са една от основните причини за смърт при пациенти със захарен диабет. Хипертриглицеридемията е също често срещана при пациентите с диабет тип 2 и редица клинични проучвания са доказали че приема на омега-3 води до понижаване на серумните липиди.

4. АСТМА:

Ейкозаноидите получени от арахидоновата киселина са в основата на патогенезата на астмата. Повишеният прием на омега- 3 мастни киселини намалява синтеза на ейкозаноиди от арахидоновата киселина и това респективно води до облекчаване на състоянието.

5. ШИЗОФРЕНИИ, ДЕПРЕСИИ И БИПОЛЯРНИ РАЗСТРОЙСТВА:

Проведени са редица рандомизирани клинични проучвания, които доказват че приемът на омега- 3 мастни киселини (в различни дозировки) облекчава настоящото състояние и осигурява по-дълъг период на ремисия.

Jan. 26, 2016

A-Beta-Car E

Всичко в природата е създадено мъдро, като Творецът е бил свръхизобретателен. Всеки биологичен вид е смъртен, иначе представете си какво би станало. Това е закон! И естествено, всеки организъм от бактерията до човека се стреми да го заобиколи, да намери пътя към безсмъртието. Но природата е хитра и използва за оръжие на убийство това, без което не сме в състояние да живеем – храненето и дишането! При това последното заема в този процес значително място. Кислородът – убиец?! Това е все пак толкова невероятно! Без него не можем, но той ни убива – чрез свободните кислородни радикали.
Проблем №1
През втората половина на ХХ век количеството работа по прекисното окисление в тъканите на организма започна да расте лавинообразно. Започна да става ясна нова грозна система на увреждане на ниво биомолекули, която от „досадно недоразумение” израсна до проблем №1!
Въпросът: „Какво да се прави?” извади на бял свят отдавна известният и позабравен витамин Е или токоферол(tocos – потомство, phero – нося, от лат.) във връзка с „изгарянето” на мазнините. За първи път той е открит от американеца Еванс през 1921 г. Той забелязал, че при определена диета животните губели способността си да износват плода. Недостигащото хранително вещество нарекли витамин на „размножението”. Започнали понякога да го предписват на бременните жени.
Токоферолът в наши дни стана един от най-ценните и популярни витамини. Такъв „бум” е свързан преди всичко със способността му да се бори с убиец №1 – коронарната болест на сърцето.
Витамин Е е и крайно необходим за нормалната жизнеспособност на мускулните клетки и естествено за тези на сърцето. При неговият недостиг настъпва атрофия на мускулите поради снижения синтез на специфичния белтък – миозин и катастрофално снижаване на креатина(вещество, осигуряващо мускула с енергия).
По-късно бе открито, че той свързва протромбина и той самия забавя съсирването на кръвта(дотолкова, че не го препоръчват за прием преди операция). Оказва положително влияние за усвояването и защитата на витамин А в организма. Способства за синтеза на белтъчините в клетките. И на края, това е най-важното му свойство, явява се мощен антиоксидант, защитник на незаменимите мастни киселини в мембраните на клетките от агресивния кислород! Т.е., прекратява процеса на „изгаряне” на мазнините вътре в нас. Английски учени видяха, че този процес при недостатъчност на витамина, води в частност, към хемолиза на еритроцитите(разтваряне на червените кръвни клетки). А това от своя страна води до кислородно гладуване на тъканите и органите.
Превъзходството на витамин Е над лекарствата беше убедително доказано през 1996 г от учени на Харвардския университет. В изследването взели участие 40 000 души. Изводът от многогодишните наблюдения бил зашеметяващ: колкото по-високо е потреблението на витамин Е, толкова по-малко е числото на сърдечно-съдовите заболявания! След това неговото положително влияние е отбелязано и при диабета, нарушени функции на нервната система, заболяване на белите дробове, артрита. Неговият недостиг като антиоксидант, лежи в основата на някои заболявания на очите, например-катаракта и дегенериране на жълтото петно.
Недостигът на витамин Е може да доведе и до некроза на черния дроб, която се предизвиква от приемането на големи количества мазнини богати на ненаситени мастни киселини,засягане на мозъчни участъци – предимно от малкия мозък, нарушение в размножаването, атрофия на семенниците, безплодие, ранна ембрионална смъртност.
Витамин Е оказва влияние и на нашата имунна система. Не убягва от вниманието на учените и влиянието на витамин Е при рака. Действително беше доказано, че колкото по-голямо е неговото потребление, толкова по-малка е вероятността от възникване на рак. Особено това се отнася за рак на дебелото черво, дисплазии и рак на шийката на матката, рак на гърдата, на белите дробове и гърлото. Тук бих искал да направя важна уговорка! Това не е лекарство, а е средство за превенция и профилактика. И основна роля в този процес играят, именно, антиоксидантните му свойства. Беше установено, че защитния ефект се повишава при съвместното му приемане и с другите естествени врагове на активния кислород – витамин А, С и микроелемента селен.
Най-богатият източник на витамин Е се явяват растителните масла. Сред шампионите бих поставил два източника: маслото от кълнове на пшеница и облепиховото. Последното си е заслужен лидер.
Препоръчителната дневна норма вече отдавна не е актуална(10-15мг), като по-нормална би изглеждала 50-200мг.
Вече изтъкнах незаменимата роля на още два антиоксиданта – Витамин А и микроелемента селен.
Научният подход в съчетаването на най-подходящите съставки отново доказва, че това е основна задача на ФЛП. Особено, като се има предвид, че в продукта A-beta-car E витамин А е във вид на провитамин. Това премахва всяка опасност от хиперАвитаминоза.
Витамин А е намерен само в животинските организми, в зеленчуците се срещат неговите предшевственици – каротините. Той е първият разпознат витамин изобщо и е открит през 1913 г.
Бета каротинът е типичният провитамин А. Активността на бета:алфа:гама изомера на каротина е 4:2:1. Превръщането на каротините във витамин А в човешкия организъм става главно в черния дроб. Каротиноидите(производни на каротините) изграждат над 600 пигмента, намерени в зелените, червените, оранжевите и жълтите плодове и зеленчуци. Известни са 50-60 каротиноиди, имащи провитамин А активност, като например: ликопенът, лутеинът, зеаксантинът, виолаксантинът, капсаицинът и др.
Ретинолът(витамин А) не е токсичен, но ако капацитетът на черния дроб, където се депонира, бъде надхвърлен, коцентрацията му в кръвта се повишава над нормалната и може да настъпи тъканно увреждане. Чернодробното депо от порядъка на 200-300 мкг/г тъкан задоволява едногодишната нужда на човек. Това депо бързо се изчерпва при инфекции, токсикози и хипертермия.
Приема се, че витамин А(витамин на растежа) има директен ефект върху клетъчното делене и блокира атомния кислород, като страничен продукт при много биореакции. Той стимулира растежа на всички видове клетки, като една от основните му физиологични роли е запазване целостта на епителната тъкан – недостигът му може да доведе до кератинизацията на тъканта, която става чувствителна към инфекции. Ксерофталамията е кератинизация на размножаването и зрението. Всички висши форми на живот се нуждаят от ретинол за размножаването си. Недостигът му или на провитамините по време на бремеността се отразява неблагоприятно на родовото тегло и на устойчивостта на новороденото.
Витамин А играе роля в процеса на цветното гледане.
Витамин А въздейства на имунната система и след прилагането му във високи дози в организма се изработват антитела. Високи дози от него се използват и за лечението на кожни заболявания, но тъй като лечебната доза често се доближава до токсичната, се използват такива препарати като този на ФЛП.
Витамин А има профилактично действие при някои видове рак, допринася за снижаване нивата на лошия холестерол и е съществен фактор за намаляване на риска от сърдечни заболявания. Измежду неговите полезни ефекти се нареждат противодействието на нощната слепота и слабото зрение и подпомагане на лечението на редица офталмологични смущения. Освен това допринася за отстраняване на старчески петна, подпомага доброто състояние на костите, кожата,косата,зъбите и венците, съдейства за премахване на акне, повърхностни бръчки, импетиго, циреи, и открити язви, ускорява лечението на емфизем и хипертиреидоза.
Витамин А оказва оптимален ефект при взаимодействие с В-комплекс, витамин Д и Е, калций, фосфор и цинк(черния дроб се нуждае от цинк за да извлича витамин А от депата му). Витамин А предотвратява и окисляването на витамин С.
Когато някое заболяване затрудни дезорбацията на витамин А може да се стигне до неговия недостиг. При някои форми на диабет например само 25% от каротина се усвоява от организма. Първи симптом на дефицит на ретинол е отслабването на зрението и кокоша слепота. Други симптоми могат да бъдат изсъхването на очите и кожата или появата на бъбречни камъни. По продължителния дефицит на витамин А води до по-бърза загуба на витамин С. Други причини за невъзможността да се усвои този витамин са алкохолът, кофеинът и кортизонът. Освен това полиненаситените мастни киселини с каротин оказват действие, противоположно на това на витамин А, освен ако не са налице антиоксиданти. При нашия продукт това е невъзможно.
За почитателите на евтиния „Геритамин” е добре да знаят какви са симптомите при хиперАвитаминоза: главоболие,световъртеж,гадене,повръщане,диария, а при хронично състояние на хипервитаминоза: нервно неспокойствие, безсъние, загуба на апетит, увеличаване на черния дроб и слезката. Кожата около очите, носа и устата се зачервява, като понякога настъпват и кръвоизливи от конюнктивата и лигавицата на стомашно-чревния тракт.
Третият член на това удивително трио е микроминералът селен. Той е един от най-силните антиоксиданти и действа синергично както с витамин Е, така и с бета-каротина. Има полезно влияние върху кожата, косата и зрението. Счита се, че недостига на селен е една от причините за рак на простатата и за намаленото количество сперма.
Селенът забавя стареенето на тъканите. Той неутрализира влиянието на някои канцерогени и така осигурява защита от развитие на тумори. Важен е за функционирането на панкреаса и за еластичността на тъканите. Употребата на селен при жените в мено-паузата облекчава топлите вълни и физиологичния дискомфорт. Важно е да се знае, че синергичното действие на селена с витамин Е има по-силно действие върху правилното функциониране на сърцето и синтеза на антитела, отколкото ако се вземат поотделно.
Селеновия дифицит се манифестира с ранна загуба на имунитет.