ЛЕЧЕБНАТА СИЛА НА АЛОЕ ВЕРА - резюме на теорията за капилярите

 

 

Михаел Пойзер, Сао Пауло, Бразилия, май 2008

„Капилярите определят нашата съдба” беше заглавието на бестселъра за благотворното въздействие на алое вера.

Оттогава досега вече много хора имат положителен опит с витализиращото питие алое вера и са потвърдили силата и ефективността на това уникално лечебно растение. Отново и отново, по впечатляващ начин става явно калко е важно здравето на капилярите ни – защото само там, където кръвта може да тече безпрепятствено през тях, нашите тъкани и органи се снабдяват с жизненоважния кислород.  Алое Вера има способността като никое друго растение да оказва влияние върху състоянието и нормалния и здрав вътрешен диаметър на нашите капиляри. Затова то има огромно значение за здравето ни.

След новите проучвания познанията за зависимостта между натоварването, реакцията на капилярите и въздействията на алое вера се задълбочиха. От тях стана ясно:

Общото натоварване се е увеличило. Въздействието на алое вера може да бъде подсилено още повече. За да неутрализирам увеличаващите се натоварвания или вече съществуващите изменения на кръвоносните съдове, аз продължих да усъвършенствам прилагането на алое вера. Така стигнах до откритието, че лечебното въздействие на растението може да се подсили още повече посредством комбинирането му със силиций и с една много важна мастна киселина, гама-линоленовата киселина (GLA). Настоящата брошура е посветена на това. Нека тя се превърне за Вас в пътеводител, с помощта на който да запазите здравето, виталността и жизнерадостта си.

Михаел Пойзер

Нашият начин на живот и до какво води той

-         Живеем в градове и затворени къщи.

-         Подлагаме храната си на топлинна обработка.

-         Ядем прекалено сладки и прекалено мазни храни.

-         Движим се малко.

-         И много от нас пушат или употребяват големи количества алкохол.

Всички тези неща, които всъщност се смятат за нормални, за нашето тяло не са нормални. Неговите градивни елементи, гените, произхождат от едно време, в което това не е било така. Затова на много неща тялото ни реагира със съпротива. Освен от физическите натоварвания, много хора страдат и от стрес, защото често се тревожат – за работата си, за децата си или за бъдещето. Можем да кажем:

Психическият натиск се увеличава.

В един момент „сърцето ни се свива”, както казва народът, или също, свиваме се в черупката си”. Зад това, на физическо равнище се крие един прост механизъм:

Капилярите се стесняват.

Стесняването на капилярите и последствията от това

Капилярите са най-тънките кръвоносни съдове. Те са толкова тънки, че червените кръвни телца могат да преминават през тях само поединично едно след друго. Кислородът и хранителните вещества могат да се предават от кръвта в тъканите и на клетките единствено в областта на капилярите и никъде другаде. Когато капилярите се стеснят, тъканите и клетките вече не могат да се снабдяват с кръв нормално. Първоначално това не се отразява върху снабдяването с хранителни вещества, тъй като имаме нужда от храна едва на няколко часа. Без кислород обаче можем да живеем само няколко минути. И тук визниква проблемът, тъй като:

Стесняването на капилярите бързо води до недостиг на кислород.

За да могат клетките въпреки това да оживеят, в тази област те превключват на други механизми за добиване на енергия – и то без кислород. За кратко време работи и това. В резултат се образуват обаче значително повече киселини и последствията са:

Недостигът на кислород води до свръхоксидация.

Недостигът на кислород и свръхоксидацията водят до пренатоварване на организма. Това вкарва тялото в един разболяващ го омагьосан кръг, в който се решава борбата между болестта и здравето.

Последствията – съвременните заболявания

Ако в този омагьосан кръг са влезли и жизненоважните орани, което за съжаление се случва често, като последствие се развиват съвременните повсеместни заболявания. Тъй като причините за тях се коренят в нашия начин на живот, те са наречени също така и „Болестите на съвременния свят”. Към тях спадат:
-         Сърдечен инфаркт и инсулт
-         Хронични възпаления и рак
-         Високо кръвно налягане и артериосклероза
-         Алергии и невродерматит

В почти всички случаи става въпрос за хронични, т.е. продължителни и трудно лечими заболявания.

Съвременната медицина е достигнала тук до границите на своите възможности. Това се дължи на факта, че тя лекува не причините, а симптомите. Ако не се промени нищо в причините – начина на живот /стесняването на капилярите – симптомите ще се появяват отново и отново. Така ние ще си останем зависими от лекари, таблетки и от индустрията. Това означава:
Досега медицината все още не е намерила почти никакви решения срещу съвременните повсеместни заболявания
.

Комплексната медицина и алое вера

Все повече хора осъзнават тези взаимовръзки и изискват от медицината да бъде комплексна.

Това означава:

-         Да лекува действителните причини

-         Да обръща внимание на индивидуалния начин на живот

-         Да използва лечебни средства от природата.

Ако се вгледаме в омагьосания кръг на съвременните повсеместни болести, ще стигнем съвсем естествено до алое вера, защото:

  1. Алое Вера въздейства върху причината – стеснените капиляри
  2. Алое вера е полезно за здравето растение като плодовете или зеленчуците и затова е естествен елемент от здравословния начин на живот.
  3. Алое вера е едно от най-старите и с богата традиция лечебно растение на света.

Кое прави алое вера едно от най-забележителните средства на комплексната медицина?

Неговата способност да възстанови нормалното кръвотечение през капилярите.
Именно това трябва да бъде целта на усилията ни за по-крепко здраве.

Значи можем да кажем:

Алое вера е едно уникално средство на комплексната медицина.

Алое вера – 5000 години опит в лечебната практика

Историята на алое вера е уникална. В използването на това изключително лечебно растение е натрупан хилядолетен опит по всички континенти. Като никое друго природно лечебно средство, алое вера дава възможност за

Външно и вътрешно приложение.

Още в древността е било известно неговото облекчаващо действие при

-         Наранявания и изгаряния на кожата

-         Заразяване с гъбички и паразити

-         Гнойни рани

-         Мигрена

-         Слънчево изгаряне и много други заболявания

В началото на последното столетие алое вера все още е признато и ценено лечебно растение сред медицинските кръгове. Едва победното шествие на химическата и фармакологичната промишленост имества временно тази „аптека на природата”.

5000-те години опит с алое вера обаче ни е дал едно познание, което няма как да не се запази. Освен това ежедневното прилагане на алое вера по целия свят всеки ден прибавя към това познание нови неща.

Алое вера – лилията на пустинята

Сякаш от някакъв център дълбоко в земята, здравите като длан месести листа на алое вера се устремяват във всички посоки на света. От сърцевината му, право нагоре към пустинното слънце, расте крепко и искрящо жълто съцветие. Вероятно именно този феномен е провокирал хората преди хиляди години за първи път да опитат алоето. И по целия свят те направили едно и също учудващо откритие:

Алое вера помага !

Тайната на алое вера

Кое прави алое вера толкова специално? Този въпрос ни отвежда към състава му. Тук именно се проявява основната му разлика в сравнение с останалите лечебни средства.

Най-често медикаментите имат едно единствено активно вещество. Това вещество има желаното въздеййствие и нерядко други странични въздействия.

Най-често билките съдържат групи вещества, които могат да се прилагат при различни симптоми и оплаквания.

Алое вера, за разлика от тях, е цяла аптечка на природата.

Защото

В него науката е открила досега над 150 активни вещества.

При това спектърът започва от А като Acemannan (ацеманан) и достига до Z като Zink (цинк). Някои съставки се съдържат само в ниска концентрация и именно в това е тайната на алое: не в единичното действие на отделното витализиращо или управляващо вещество,

А в комплексното въздействие на всички вещества, което дава възможност алое вера да постига множество положителни ефекти.

Науката говори също така и за синергистични въздействия.

Алое вера и въздействията му

Междувременно вече по целия свят науката се занимава с алое вера. И колкото повече изследвания се правят, толкова повече се потвърждава ценният и богат опит на природната медицина.

Често въздействията на алое вера се описват

Като 4-те прочиствания:

прочистване от киселините

прочистване от шлаките

прочистване от мазнините

прочистване от отровите

В основата на тези коренно различни един от друг положителни ефекти стои един общ механизъм. Той представлява възстановяване на здравия и нормален вътрешен диаметър на капилярите в областите, където тези кръвоносни съдове са се стеснили вследствие на стреса, неправилното хранене и замърсяванията на околната среда.

Възстановяването на здравия и нормален вътрешен диаметър на капилярите е най-важното от въздействията на алое вера.

Активните съставки на алоето въздействат върху микроскопичните кавернозни телза по вътрешните стени на капилярите. При много хора те са увеличили обема си. Витализиращото питие от алое въздейства върху тези кавернозни телца и обемът им може отново да спадне, кръвта започа да тече по-добре и снабдяването на тъканите и клетките се възстановява.

Там, където снабдяването с кислород се осъществява нормално, тъканите, клетките и органите могат да се регенерират. Киселините отново се неутрализират, отровите и шлаките бавно се изхвърлят. Следователно можем да кажем:

Подобреното кръвообращение дава възможност на тялото да се излекува само.

Алое вера – лечение от природата

Вече установихме: положителният ефект от алое вера се дължи на комплексното действие на всичките му активни съставки, или, изразено по друг начин:

Действието на активните съставки функционира като в оркестър.

В един оркестър звученето се получава от взаимодействието между всички инструменти и не само от цигулките или тромпетите. Въпреки това науката се опитва да изследва всяка една активна съставка и нейните въздействия поотделно, и продължава да се натъква на учудващи факти. Ето няколко примера:

Ацеманан:

-         Активизира защитните системи на тялото

-         Допринася за подновяване на клетките

-         Прочиства организма от отровите

Фитостероли:

-         Отговарят за положителното дълготрайно въздействие върху кръвната захар

Полизахариди:

-         Въздействат като силен антиоксидант и предпазват сърцето и съдовете от свободните радикали.

Микроелементи и ултрамикроелементи:

-         Елементи като галий или титан, които се съдържат все по-рядко в хранителните продукти и които имат важни функции в обмяната на веществата.

Всички тези вещества са от естествен произход и не са медикаменти в традиционния смисъл. Алое вера помага на тялото да стане здраво отвътре. Или, както добре го е формулирал прочутият лекар Хипократ:

„ Лекарят може да бъде помощник, но лечителят е природата”.

Приложението на алое вера

За приложението на алое вера са в сила няколко прости правила:

Пийте витализиращата напитка от алое вера дълго време !

Положителният ефект се усеща едва след няколко седмици самолечение. Витализиращата напитка от алое вера трябва да се пие в продължение на най-малко 6 месеца всеки ден.

В някои случаи, особено в началото, изхвърлянето на всички отрови и шлаки може да доведе до така нареченото първоначално влошаване на състоянието. Затова обърнете внимание на следното:

Колкото по-тежка е болестта Ви, толкова по-бавно трябва да започнете!

Ако искате да се лекувате с алое вера от тежко хронично заболяване, започнете със значително по-малки дози, напр. 3 х 5 ml на ден, и увеличете дозата след 4 до 6 седмици на максимално 3 х 30 ml на ден.

Принципно алое вера може да се прилага:

. превантивно за подсилване на здравето

. като допълнение към класическото медицинско лечение.

Алое вера и болестите

Алое вера намира междувременно все повече сфери на приложение при съвременните повсеместни болести.

Към тях спадат в частност:

Заболявания на сърцето + смущения в кръвообращението и сърдечно-съдовата система.

Навсякъде, където кръвоносната система е подложена на натоварване или вече е увредена от продължителното въздействие на високото кръвно налягане, артериосклерозата, високата кръвна захар и високите мастни стойности, витализиращата напитка от алое вера трябва да се пие дълго време.

Хроничните възпаления + стомашно-чревни заболявания

Много хора страдат от лесно раздразними стомах и чревна система или дори от хронично възпаление на червата (болест на Крон /Morbus Crohn/, colitis ulcerosa) – в този случай алое вера се прие предпазливо в началото при постепенно увеличаване на дозите, също в размките на дълъг период от време.

Алергии + заболявания на кожата + невродерматит

Тъй като в случая става въпрос също за продължителни или дори хронични процеси, се препоръчва пиенето да продължи дълго, като в началото се започне бавно. Същото важи и за други

Хронични заболявания като паркинсон, ревматизъм, множествена склероза, както и ракови заболявания.

Предпоставка за успешното приложение са продължителността и редовното приемане, както и качеството на витализиращата напитка или на продукта от алое вера.

Качествата на алое вера

За успешното прилагане на алое вера от решаващо значение е продуктът да се приема само в най-добро качество. При закупуването и прилагането обръщайте внимание на следните критерии:

Не употребявайте напитки от алое вера, направени от концентрати, а само витализиращи напитки от неподлаган на топлинна обработка гел, извлечен непосредствено от растението.

При производството на концентрати една част от чувствителните активни съставки, за съжаление, се разгражда.  Освен това концентратите след това се разреждат 1:200 с вода и допълнително губят от ефективността си.

Сокове от цели листа, съдържащи алоин, не могат да се продават, а само витализиращи напитки от кристалинен чист гел от вътрешността на листото, който не съдържа алоин.

За да гарантират многобройните качества, които изброихме, е необходимо те непременно да бъдат подложени на проверка. Това могат да направят само независими институти!

Употребявайте само продукти от алое вера със сертификати за произход и производство!

Важни сертификати са напр. този на Международния научен съвет за алое (IASC) за биологичното отглеждане на растенията, преработката и пазарната реализация, както и допълнителните сертификати за гарантиране на високото качество, характерни за отделните страни, като Fresenius-Siegel /печатът на Фрезениус/ Германия.

Допълнително увеличаване на ефективността може да се постигне с прибавяне на мед!

Още в историческите източници се споменава за добавянето на мед, което подобрява не само вкуса, но и ефективността на съставките на алоето. Бразилският францискански отец Романо Цаго, прилагайки стари рецепти, е открил, че прибавянето на мед значително засилва въздействията на алое вера. Междувременно това вече е проверено научно и доказано. По отношение на питейния гел от алое вера иделното количество мед, което трябва да се добави, е 9%.

При закупуването и пиенето на алое вера непременно обръщайте внимание на тези качества!

Традиционното прилагане на витализиращата напитка от алое вера с мед в много случаи води до значително облекчаване на оплакванията. Въпреки това обаче има и случаи, в които витализиращите напитки от алое вера се нуждаят от специално подсилване. С това се занимават новите изследвания на капилярите.

Нови проучвания на капилярите

Във въведението вече обърнах внимание на това, че увеличаването на натоварванията поради начина ни на живот и околната среда прави целесъобразно приложението на алое вера да продължи да се усъвършенства.

Освен стесняването на капилярите има и други фактори, които водят до смущения в кръвообращението.

Към тях спадат:

. 1. Нестабилност на фините кръвоносни съдове

. 2. Лепкава, лошо течаща кръв

Нестабилни кръвоносни съдове

С напредването на възрастта съдовете губят своята стабилност. Това се отразява неблагоприятно, особено при фините капиляри. Тъй като нежната стена на тези фини кръвоносни съдове вече няма необходимата здравина, те колабират и кръвта вече не може да тече правилно.

За да можем да помогнем в такива случаи, имаме нужда от един минерал, който вече дълго време се пренебрегва от традиционната медицина – силицият.

От значение не само за косата и ноктите, но и за кръвоносните ни съдове е:

Силицият е минералът, който гарантира здравина и еластичност.

Въпреки нищожното си количество в тялото, силицият е от голямо значение за много процеси, т.е. той е жизненоважен. Доказано е, че недостигът на силиций има ясно изразено отрицателно въздействие върху здравината и еластичността на костите, тъканите и кръвоносните съдове.

Лепкавост на кръвта

Вторият важен аспект са реологичните свойства на самата кръв. Когато на червените кръвни телца им стане тясно, те започват да се наслагват едно до друго. Кръвта става „лепкава”. Това се случва най-вече там, където поначало нещата протичат по-бавно – в капилярите. В медицината този процес е познат като феноменът на „монетните ролки”. Червените кръвни телца се подреждат като в ролка от монети едно зад друго.

В такъв момент има голяма опасност кръвта да се съсири.  Този меанизъм може да причини сърдечен инфаркт. Затова много хора днес вече взимат разредители на кръвта.

Но и тук аптеката на природата предлага естествено помощно средство: гама-линоленовата киселина, наречена още и GLA. Тя спада към омега 3-мастните киселини. Задачата й:

Гама-линоленовата киселина намалява лепкавостта на кръвта.

Идеален източник на GLA е маслото от пупалка (oenothera biennis). Билката отдавна е позната на медицината, и играе в обмяната на веществата на нашите мастни киселини важна роля – може да се каже, че тя е смазочен материал в кръвообращението. От гледна точка на науката за капилярите, гама-линоленовата киселина също има голямо значение за възстановяването на нормалното снабдяване с кръв и кислород. Резултатите от новото изследване на капилярите следователно са:

Силицият и гама-линоленовата киселина подсилват допълнително въздействието на алое вера.

Силицият – подценяваният минерал

Дълго време медицината почти не обръща внимание на силиция. Сега обаче това се променя – съвременните изследвания намират все нови и нови примери за голямото значение на този минерал за тялото ни:

. Силицият е важен за здравината и еластичността на костите.

. Силицият играе значителна роля при заболявания на кръвоносните съдове (артериосклероза).

. Силицият е важен за здравината на косата и ноктите и ги предпазва от изтощение.

. Силицият активизира имунната система.

Някога – когато са съществували само пълнозърнести продукти – сме приемали силиций преди всичко от житните растения, под формата на пълнозърнесто брашно. Това се променило, когато сме предпочели бялото брашно като по-доброкачествено, тъй като ценният силиций се съдържа в по-значителни концентрации само в пълнозърнестите храни. Смляното докрай бяло брашно не ни предоставя почти никакъв силиций. Следствието:

Днес снабдяването на наашия организъм със силиций е недостатъчно.

Какво се случва обаче, когато тялото приема прекалено малко силиций?

Какво се случва при недостиг на силиций?

В Азия счупванията на шийката на бедрото са значително по-малко на брой, отколкото при нас. Защо? Европейците приемат по-малко силиций в сравнение с азиатците. И науката установява:

Недостигът на силиций намалява плътността на костите.

Положението става още по-тежко поради това, че много, и най-вече по-възрастните хора, приемат прекалено малко калций и силиций. Силицият е „партниращият” минерал, който помага на костите да усвояват калция. Това подсилва регенерирането на костите. Недостигът на силиций се отразява директно върху кръвоносните съдове. Науката от дълго време предполага, че съществува тясна взаимовръзка между калцирането на артериите (артериосклерозата) и намаления прием на силици.

Недостигът на силиций води до артериосклероза.

Силицият е от голямо значение също и за най-малките кръвоносни съдове: нашите капиляри. Тук недостигът означава нестабилност на ефирните стени на съдовете. Следствието:

Недостигът на силиций благоприятства срива на капилярите.

Затова от гледна точка на науката за капилярите е много важно да следим да поемаме достатъчно силиций.

Силицият и алое вера

Дори при правилното прилагане на алое вера може да се случи така, че да не се постигне оптималният резултат. Това може да се дължи на недостиг на силиций, в резултат на което стените на кръвоносните съдове са станали прекалено слаби. Последствията:

Въпреки действието на алое вера понякога част от капилярите си остават запушени.

Това се отнася преди всичко за по-възрастните хора, тъй като с напредването на възрастта силицият се усвоява по-лошо.

Тъй като самото алое вера съдържа малко силиций, целесъобразно е да се ползва друг източник на силиций, защото проучванията върху капилярите показват следното:

Алое вера и допълнителният силиций имат по-силно въздействие върху кръвоносните съдове.

При западният начин на хранене силицият най-често не навлиза в достатъчно количество в организма. Това се дължи преди всичко на факта, че човешкото тяло може да усвои особено добре силиция единствено тогава, когато го извлича директно от растенията. Много силиций съдържа копривата. Изследването на капилярите показа следното:

Копривата в съчетание с алое вера е оптимален източник на здраве.

Пупалката (oenothera biennis) – завръщането на една лековита билка

Родината на пупалката е Северна Америка. Там индианците още преди 500 години са оценили лековитата сила на това мистериозно растение. Мистериозно, защото пупалката разтваря своите златно-жълти цветове едва когато се стъмни – а изгрее ли слънцето, те вече са увяхнали. Използва се маслото от семената на пупалката – заради тяхното изключително високо съдържание на гама-линоленова киселина. Традиционно пупалката се прилага при невродерматит и псориазис.

Нови области на приложение са предменструалният синдром, т.е. дните преди менструалния цикъл на жената. Гама-линоленовата киселина дава възможност на жената да се чувства по-добре в този период, но за тази цел трябва да се приема по-дълго време.

Проучването на капилярите установява и зависимостта между реологичните свойства на кръвта и гама-линоленовата киселина. Изводите са:

Гама-линоленовата киселина подобрява реологичните свойства на кръвта и премахва лепкавостта й.

А там където кръвта тече по-добре, и снабдяването с кислород е по-добро. И тук имаме въздействие, което подсилва и подпомага онова, на алое вера. Затова прилагането на масло от пупалка, респ.на съдържащата се в него гама-линоленова киселина, заедно с алое вера, е идеалната комбинация. Равносметката от проучването на капилярите е:

Силицият и гама-линоленовата киселина подсилват въздействието на алое вера върху капилярите и по този начин спомагат за още по-добро снабдяване на клетките с кислород.

Балансът на киселините и основите

Огромното значение на баланса на киселините и основите е добре познато. В рамките на науката за капилярите трябва да се има предвид:

При свръхоксидация червените кръвни телца стават по-твърди и по-нееластични.

В кисела среда кръвните телца вече не са отпимално пластични и поради това се движат много по-бавно през стеснените капиляри. Последствията:

Свръхоксидацията влошава снабдяването

Затова балансираното хранене с богат прием на плодове и зеленчуци е от много голямо значение. Който не се съобразява редовно с това, трябва да приема допълнително алкални минерали.

Разковничето на здравето

Бих искал сега да обобщя резултатите от новите изследвания върху капилярите и заедно с това да Ви насоча и към разковничето на здравето.

Онези от Вас, които страдат от болести, причина за които са:

Стеснени капиляри

Недостиг на силиций

Лепкава кръв или

Нееластични кръвни телца,

Може да направи много за своето здраве, като се съобрази с предложените в настоящата брошура решения.

Разковничето следователно е:

Ежедневен прием на алое вера

И при необходимост засилване на въздействието на алоето посредством допълнителни дози:

Силиций

Гама-линолинова киселина

Алкални минерали

Надявам се новите познания от проучването на капилярите да Ви подпомогнат по Вашия път към самовъзстановяването.

 

Пожелавам Ви крепко здраве и успех с алое вера.
Ваш Михаел Пойзер

 

 

АЛОЕТО - НЕИЗЧЕРПАЕМ ИЗТОЧНИК НА ЕНЗИМИ
Ензимите - мерило за здравето ни
Ензимите са биокатализатори - специални протеини, които улесняват протичането на биохимичните реакции в организма. Те участват в обмяната на веществата и помагат на тялото да се освобождава от токсините.
Съществуват хиляди ензими, всеки с отделна функция, и без тях не можем да съществуваме. Ензимите се делят на две главни групи: метаболитни и храносмилателни.
Метаболитни ензими
От тях зависи енергията на всеки човек. Те определят жизнеността ни, продължителността на живота, бързината и ефективността на обмяната на веществата, както и способността на организма да се чисти от токсини. Следващият път, когато отидете на танци или се затичате, спомнете си, че нито едно движение не е възможно без помощта на вашите ензими.
Състоянието на имунната система също е в пряка зависимост от някои ключови ензими. Често боледуващите деца и вечно уморените възрастни си приличат по това, че техните ензими не успяват да се справят с изискванията на живота.
Ензимната активност се унаследява и с нейните особености се свързва предразположението към някои болести, в това число ракът. Знае се, че той най-често е свързан с много нарушен имунитет, както и с прекалено количество свободни радикали. Вътрешната антиоксидантна система на организма, която има за задача неутрализирането на свободните радикали, зависи от ензимната наличност и активност. Или по-просто казано: ако искате да се предпазите от рак, грижете се за ензимите си!
На физическо ниво определянето на ензимната активност е най-добрият начин за измерване на жизнената сила. С възрастта активността на някои ензими може да намалее до 20 пъти, че и повече! Ето защо съхраняването на ензимите означава продължаване на младостта.
Храносмилателни ензими
С храната в тялото навлизат различни вещества. За тяхното усвояване са необходими няколко вида храносмилателни ензими. Протеазата разгражда протеините, амилазата - скорбялата, липазата - мазнините, а лактазата - млечната захар. Част от тях се синтезира в организма, при което се изразходват собствените му химични и енергийни ресурси. Друга част се набавя от някои храни – пресните сурови плодове и зеленчуци, накиснатите и покълнали ядки и семена, ферментиралите храни, пчелния мед, суровото мляко и други.
Готвените храни не могат да служат за тази цел - ензимите се разрушават от топлината. Далеч преди температурата на кипене, още при 54oС, всякаква активност на ензимите се преустановява. Консервиране, печене, задушаване, пържене, пастьоризиране на млякото, микровълнова печка - всичко това убива ензимите.
Ензимно изчерпване: защо стареем?
Типичното съвременно меню се състои предимно от топлинно преработени храни и съдържа твърде много мазнини, скорбяла и млечни произведения. Това принуждава организма да синтезира собствени храносмилателни ензими в необичайно големи количества, при което може да се стигне до намаляване на възможностите му за произвеждане на метаболитни ензими и до общо влошаване на здравето, сънливост след хранене, по-бързо състаряване и дегенерация.
Признаците за ензимно изчерпване съвпадат с тези, характерни за остаряването – лоша кожа, бръчки, липса на жизненост и пъргавина. Това означава, че всички процеси в организма не протичат с предишната скорост и ефективност.
Особено зле се отразява ензимното изчерпване на мозъка и нервната система. За това е виновен и стресът, който изисква от нас повече енергия, за да се справяме с ежедневието. Впрочем парадоксално е, че интелектуалците са по-застрашени от ензимно изчерпване на мозъка в сравнение с останалите. Принудителната редовна концентрация за продължителни периоди от време с годините може да се отрази на мозъка неблагоприятно. Някои отговорни професии като например лекари, учители, диспечери, директори, хора, работещи на смени, при които има съчетание от недоспиване с умствена преумора се отличават с много голям риск за мозъка. При такива хора на стари години може да възникнат болести като Паркинсон или Алцхаймер, или просто да се проявят по-изразени симптоми на сенилност.
Ензими и боледуване
Особено ясно се вижда колко важни са ензимите по време на боледуване. Често тогава апетитът намалява, тъй като всички сили на организма се мобилизират за борба с болестта. Приемането на готвена храна може да влоши състоянието на болния, защото отклонява енергията му към храносмилане, когато е по-важно да се бори с болестта и за възстановяване на клетките си.
С ензимите са свързани някои важни клонове от съвременното природолечение – суровоядство, при което всички ензими, необходими за усвояване на храната, се внасят с нея; соколечение, при което освен това се постига и изчистване на организма от токсини и шлаки; лечебно гладуване, при което въздържането от хранене пренастройва метаболизма към самовъзстановяване на увредени клетки, органи и системи.
Добавянето на храносмилателни ензими към храната на всеки човек по принцип е много добра идея. Така се укрепва храносмилането, ако то е отслабено по една или друга причина и се подпомага метаболизма.
Човешкият организъм разполага с определен капацитет за производство на ензими и го насочва повече в една или друга посока според нуждите си. Колкото повече енергия отива за синтезиране на храносмилателни ензими, толкова по-малко остава за останалите нужди на организма.
При най-разпространения начин на хранене (с готвени храни) ензимните наличности постепенно се изчерпват. Това е една от причините деца, чието меню често е бедно на ензими, отначало да растат и да се развиват добре, но когато станат възрастни, да страдат от запек, болести на кръвта, язви, артрит и др. Други болестни състояния, свързани с възрастта, също изцяло или отчасти се обясняват с изчерпване на ензимните резерви. Приемането на небалансирана храна, например високопротеинова, също води до преразход на ензими.
Ензими и диабет
Основен производител на храносмилателни ензими в организма на човека е задстомашната жлеза (панкреас). Същата жлеза произвежда и инсулин. Логично е да се допусне, че ако прекалено много от енергията на панкреаса отива за производството на храносмилателни ензими, той не може да синтезира достатъчно инсулин. Липсата на инсулин води до болестта диабет. Добавянето на храносмилателни ензими към менюто може да намали натоварването на панкреаса и той да започне да изработва повече инсулин – така здравето на хората с диабет може чувствително да се подобри.
Това не означава, че диабетът се лекува с ензими – става дума за облекчаване и отбременяване на натоварването на панкреаса. От друга страна, когато се добавят ензими към храната, тя се усвоява по-добре и клетките на панкреаса получават по-богат приток на хранителни вещества. Това им помага да се обновяват и да произвеждат по-добре и повече хормони и ензими. Затова се препоръчва след всяко хранене хората, болни от диабет, да приемат по няколко глътки алое и зелени поля.
Естествено, това се отнася и за хората с други хронични болести – винаги е добре тяхната ензимна енергия да се съхранява, за да се насочва за борба с болестта.
Ензими и здрави хора
Всеки нормален здрав човек, който се храни с готвена храна, има нужда от допълнително приемане на храносмилателни ензими. Не бива да се притесняваме, от това че ще “привикнем” или “ще се изнежим” – просто това е един сигурен начин да повишим енергията си и да се съхраним по-дълго време млади и здрави.
Особено големи са нуждите ни от ензими през зимата, когато по традиции се ядат повече готвени и консервирани храни, а пресните зеленчуци и плодове недостигат. Ако по коледните и новогодишни празници към богатите трапези и лакомства прибавим и алоето с всичките му ензими, сигурно ще се почувстваме толкова добре, че ще се упрекнем задето не сме правили това цял живот.

 

Благотворно въздействие на ензимите в алоето е описано в стотици научни трудове – тук ще изброя само най-важните ползи от тях:
*намаляват възпалителните процеси
*намаляват болката и отоците от спортни травми и хирургически интервенции
*съкращават възстановителния период и подпомагат по-бързото възвръщане на множество функции
*имат положителен ефект върху хронични и остри синузити, остеоартрити, ревматоиден артрит, бурсит, тендинит, мускулни спазми, склеродермия
*разтварят съсиреците в кръвоносните съдове и не позволяват отлагания в тях, което ги прави ефикасни при гръдна жаба, тромбофлебити и варикозни вени
*облекчават артериалните спазми
*подобряват абсорбцията и проникването в тъканите на различни субстанции, в това число някои лекарства
*помагат при лошо храносмилане
Употребата им е отличен начин за подобряване на здравето. Препоръчват се като хранителна защита при:
* чувство на умора след хранене
* меню, състоящо се предимно от преработени храни
* нередовно, нарушено или небалансирано хранене с повече мазнини, консервирани храни и други
* проблеми с храносмилането (тежест, подуване, болки, газове и други)
* деца и бебета, които не растат достатъчно и не усвояват добре храната(след третия месец)
* стари хора, при които ензимите по начало са силно намалени;
* често боледуващи или хронично болни, особено хора с храносмилателни смущения, хормонален дисбаланс, проблеми с кръвната захар, затлъстяване, висок холестерол, алергии, стрес, артрит и отслабена имунна система
* хора, които искат да се изчистят бързо от токсини
* здрави хора, които искат още повече енергия

 

Алое и ензими

Съществени ензими

Нееднократно съм повтарял за важността на това да пазиме pH-то в тялото си в алкално състояние. Сега, нека да разгледаме някои основни положения в науката за храненето. Химията на храносмилането е наистина проста; с всичките три главни типа храни – белтъчини, въглехидрати и мазнини. Ние храносмиламе тези три типа храна до техните използваеми форми: белтъчините до аминокиселини, въглехидратите до глюкоза и мазнините до мастни киселини. Повечето хора вярват, че когато ядете храна, тя слиза долу в басейн от стомашна киселина и се раздробява, хранителните вещества се абсорбират в тънкото черво, тогава излизат от тялото през колона. Това не е съвсем точно. Необходимо е да ядем богати на ензими храни и да дъвчем храната си правилно. Ако всички го правехме, храната щеше

да влезе в стомаха, обвита с храносмилателни ензими. Тези ензими щяха „предварително да смелят“ храната за не повече от час, разбивайки до 75% това, което току-що сме изяли. За жалост, повечето от нас не се хранят с правилна диета и определено не дъвчем храната си правилно. Помнете, важното нещо не е колко храна ядем, а по-скоро колко храна храносмиламе. И тук ролята на алоето с неговото богатство от ензими е невероятна!

Какво е ензим?  

Ензимът е катализатор. А какво е катализатор? Спомняте си вероятно!  В случай, че имате моментен пропуск в паметта, катализатор е субстанция, която предизвиква или спомага да се случи дадена химическа реакция без самият той да стане част от тази реакция. Има множество ензими в тялото, които са отговорни за стотици химични реакции, които трябва да се случат, за да може тялото да продължава да функционира нормално.

Сами по себе си, ензимите са само парченца от храносмилателния пъзел. За да могат наистина ензимите да изпълняват хиляди задачи, те се нуждаят от помощ от витамините и минералите (ко-фактори). Ензимът и ко-факторите се съчетават в сложно биохимично произведение, наречено „комплекс“. Това е ензимният комплекс, който води съществената ензимна дейност.

 „Витамини, минерали и ензими се нуждаят едни от други, точно както трите крака на столче. В смахнатия пазар на днешните хранителни добавки, сякаш сме нападнати от всички страни от хора, крещящи Витамини!, други крещящи Минерали! и други викащи Ензими!, сякаш всяко само по себе си е Магически Куршум, който може да излекува всичко. Истинските идеи са обединяване, синергия и ко-фактори. Нищо не съществува в изолация в тялото. Ензим без ко-фактори няма ензимна дейност. Ензимите са известни с изключително специфичната работа, която вършат. Тяхната дейност може да се сравни с ключовете, които трябва да паснат в определени ключалки. Ензимите са дълговерижни белтъчини, скрепени заедно в много специфични форми от водородни връзки. Мислете за кълбо прежда, което се държи в много странна форма от малки ивички велкро. Ако нещо се случи с подобните на велкро връзки, ензимната белтъчина се разплита, губи формата си. Без формата, ключът вече не може да пасне в ключалката. Тогава вече не е ензим – просто още една чужда белтъчина. А какво причиняват чуждите белтъчини в тялото ни? Правилно – възпаление. Имунен отговор. А точно това е значението на автоимунните реакции. Тялото атакува себе си, защото усеща, че има нашественик на борда. Собственото е станало не-собствено.“

Ако връзките се скъсат, ензимът се срива и вече не може да върши специфичната си работа. Такъв унищожен ензим се счита, че денатурира (променя свойствата си). Свободни радикали, загрявани над 44,5 градуса С, обработени, консервирани, генетично инженерно преработени и флуорирани са просто някои от нещата, които могат да накарат ензим да денатурира.

Интересно е, че ензимите в сурова храна всъщност смилат до 75% от храната без помощта на ензимите, секретирани от тялото или поети от алоето след хранене.

Има три главни класа ензими: метаболитни ензими (ензими, които работят в кръвта, тъканите и органите), хранителни ензими от сурова храна и храносмилателни ензими.

Има също и три главни категории на храносмилателните ензими: протеази (за смилане на белтъчини/протеини), амилази (за смилане на въглехидрати) и липази (за смилане на мазнини).

Без ензимите няма живот. Органичните сурови плодове и зеленчуци са страхотни. Те съдържат ензими, някои съдържат нитрилозиди и са натъпкани с витамини и минерали. Обаче, както споменах, готвенето на зеленчуците унищожава техните ензими. При 44,5°С ензимите са унищожени(има твърдения, че се унищожават при 53 градуса). Добро общо правило е да ги ядете сурови: сурови плодове, сурови зеленчуци и сурово мляко. Ако се храните с готвено е добре да пиете алое след храна, това подпомага и диабет тип-2. Готвенето унищожава ензимите, същото постига и пастьоризацията. Виждате, пастьоризацията е пуснала корени от фалшивата теория за микробите на Луи Пастьор. Млякото ни е дадено в натурална сурова форма, която е заредена с естествени субстанции, които укрепват имунната система, а също дават много съществени ензими, витамини и минерали, които помагат на храносмилателните ни системи и тела да работят при оптимални нива на здраве. Но измененото от човек пастьоризирано мляко, което купуваме от магазина, е лишена от жизненост, дефицитна на ензими, „нехранителна“ храна. За разлика от пропагандата, която чуваме по телевизията, пастьоризираното мляко е неспособно да възстановява или поддържа костите и зъбите, тъй като не е добър източник на калций (понеже ензимът фосфатаза, който се изисква, за да се абсорбира калцият, е унищожен по времена процесът пастьоризация).

Проучвания показват, че липазата (ензим в млякото, който помага за смилането на мазнини) се унищожава напълно при пастьоризация, което също намалява витаминозното съдържание, унищожава витамини В12 и В6, убива полезните бактерии и се свързва с алергиите, увеличава развалянето на зъбите, коликите при новородените, проблемите с растежа при деца, остеопорозата, артрита, сърдечните болести и рака. По

думите на някои специалисти, пастьоризираното мляко е еквивалент на „течна пластмаса“.

Българите ставаме все по затлъстял народ, т.е човек се счита за затлъстял, ако тежи 30% повече от нормалното си тегло. Някога чудили ли сте се защо? Ами, отчасти се дължи на това, че сме нация на чревоугодници(вижте какво пазаруване е по празниците), а и сме мързеливички. Самоконтролът се счита за старомоден. Обаче, част от причината за затлъстяването е фактът, че нашата диета обикновено е 90% сготвени храни. Свиневъдните фермери отдавна са научили, че прасетата затлъстяват два пъти по-бързо, когато са хранени със сготвена храна. 

Кое унищожава готвенето? Познахте - Ензимите! Затова след всяко ядене пийте алое!

 

 

Листото от алое и неговите съставки
При анализа на съставките на листото ще се спра на основните три от тях:
сока
клея
паренхимния гел.
Познати са около седемдесет и пет съставки на листото на Алое Вера, които се подразделят на осем ясно очертани категории, но подозирам, че ще бъдат открити и други. Съществува обаче определена неяснота по отношение на точния състав на някои от фракциите, затова тук ще представя едно консенсусно мнение, изградено при прегледа на последните публикации по темата. Твърдата фракция представлява едва 0.5 - 1.5% от растението, т.е. едно сравнително малко количество.
Средната му рН стойност е 4.55.
Лигнин
Целулозно вещество, присъстващо в гела, което няма известни медикаментозни качества, но за него се смята, че осигурява проникването на препаратите с алое в кожата на човека.
Сапонини
Счита се, че гликозидите представляват около 3 % от гела на Алое Вера. Това са пенливи вещества, които почистват и притежават антисептични качества. 
Антрахинони и деривати
В дадения по-долу комплекс се съдържат 12 от тях:
Алоин
Барбалоин
Изобарбалоин
Антранол
Антрацен
Йоетична киселина
Емодин
Алоев емодин
Естер на канелената киселина
Етерично масло
Хризофанична киселина
Резистанол
Тези съставки се намират само в сока. Традиционно са известни като лаксативи и при високи концентрации само някои от тях могат да бъдат отровни, но в сложната среда на растението Алое Вера те не са отровни. Те са отлични аналгетици, или обезболяващи вещества, а също така притежават и силно антибактериално, антивирусно и противогъбично действие.
За да се получи обезболяващ ефект и подсилване на абсорбцията на стомаха, във всяка напитка с алое трябва да има известно количество дървесен сок, съдържащ антрахинони. Когато са налице, антрахиноните се познават по горчивия вкус и жълто-оранжевия цвят, който придават на сместа от дървесен сок и гел. Алоинът в големи концентрации е отровен за фибробластите, затова прекалено голямото количество алоин в продуктите за локално приложение убива тези клетки в дермиса и забавя лечението като намалява производството на тъкан. Но те оказват и някои полезни влияния върху кожата, които ще опишем по-нататък.
Химия на антрахиноните
Основният антрахинон, който се намира в дървесния сок, латекс или смола на Алое Вера е барбалоин, синоним на алоин. Там се съдържат и дериватите му антрони и хромони. Те съставляват фенолната фракция на дървесния сок.
Барбалоинът е антрон С-гликозид.
След поглъщане, алоинът се преработва от бактериите в дебелото черво в алое-емодин-9-антрон. Това е активната съставка, която предизвиква увеличаване дела на водата в дебелото черво чрез спиране на електролитната абсорбция и стимулиране на електролитната секреция. Тя стимулира и перисталтиката.
Минерали
Магнезий
Натрий
Цинк
Желязо
Манган
Калий
Мед
Хром
Калций
Съществуват около трийсет витамина, минерали и микроелементи, които са от особено важно значение за доброто здраве и трябва да се поемат редовно. Много от тях си взаимодействат и зависят един от друг за правилното им действие. По-долу изреждам тези по-важни качества и функции.
Калций
Най-напред има структурна роля при костите и зъбите, но също така е особено важен в структурата на клетката и предаването на сигнали по нервите. Нужно е балансирането му с фосфор и магнезий, за да действа ефективно, а за абсорбцията му е необходим Витамин й.
Манган
Той е съставна част на много ензими и е необходим за активирането на други ензими. Последните са сложни протеини, които действат като биохимични катализатори, ускоряващи клиничната реакция в растението.
Натрий
Много важен минерал, който пречи на телесните течности да станат прекалено кисели или прекалено алкални. Той също така участва в електропроводимостта на мускулите и нервите, както и в поемането на хранителни вещества от отделните клетки.
Мед
Също компонент на множество ензими, но и помага на желязото да действа като носител на кислорода в червените кръвни телца. 
Магнезий
Той участва активно в метаболизма на калция при формиране на костите и е необходим на нервните и мускулните мембрани за провеждане на електрическите импулси.
Калий
Както натрия, той участва в киселинно-основния баланс на тялото и спомага за електропроводимостта на мускулите и нервите.
Цинк
Участва в основните метаболитни пътеки и подпомага метаболизма на протеините, въглехидратите (захарите) и мазнините. В неподходяща дозировка има неблагоприятно действие върху тъкани, които умират и бързо се възстановяват, като кожата, лигавицата на червата, или върху имунната система. Изследванията напоследък показват, че отчайващото състояние на шизофрения може да се свърже с недостига на цинк.
Хром
Необходим е за правилното функциониране на инсулина, който от своя страна контролира нивото на кръвната захар, затова диабетиците трябва да поемат повече хром.
Желязо
Това е частта хем от хемоглобина в червените кръвни телца, който позволява транспортирането на кислород в тялото под формата на оксихемоглобин. При хората с недостатъчно хранене много често се среща анемията, причинена от недостига на желязо; тя се появява и в случаите на изтощение поради хронична загуба на кръв, напр. при свръхобилна менструация.
Витамините
Витамин В1
Витамин В12
Фолиева киселина
Витамин В2
Витамин С
(Витамин С)*
Витамин В6
Бета-каротин (Витамин А)
(Витамин Е)*
Холин
Ниацинамид (Ниацин)
*Често към естествено присъстващите в екстракта от растението витамини се прибавят и други, като част от процеса на стабилизиране, чрез който се осигурява търговския продукт да остане колкото се може по-близо до естествения сок. Също така, служи и като консервант.
Витамини А, С и Е
Това са важните витамини-антиоксиданти, чрез които се борим с опасните свободни радикали. Те влияят на имунната система, а Витамин С, по-специално, подпомага зарастването на раните, докато Витамин А е необходим за нормалното и нощно виждане.
Естествените процеси в тялото постоянно създават свободни радикали, но те се създават и от всякакъв вид горене пушене, изгорели газове, радиация и дори изгарянето на храна, като на барбекю или в тигана за пържене. Те се опитват да оксидират тъканите и причиняват големи вреди, като предизвикват всичко, от рак до перде на окото, артериална болест или преждевременно остаряване. Спомнете си само какво причинява кислорода на желязото при оксидация. Причинява ръжда и накрая го унищожава голяма сила.
Тези оксидиращи свободни радикали трябва да бъдат неутрализирани от антиоксиданти (най-важните сред тях са Витамините А, С и Е), от минерала селен и от някои микросъставки на храната, наричани биофлавоноиди, тъй че трябва да се замислим дали имаме достатъчно антиоксиданти в диетата си.
Витамините от група В , включително и холина
Те са свързани с производството на енергия и с метаболизма на аминокиселините, а оттам и с натрупването на мускулна маса.
Витамин В12
Алоето е едно от малкото растения, източници на този съществен витамин, необходим за изграждането на червените кръвни телца, при дефицит се появява анемия.
Фолиева киселина
Също изключително нужна за развитието на кръвните клетки, дефицитът й също води до анемия.
Аминокиселини
За да е здраво, човешкото тяло има нужда от двадесет и две аминокиселини; всички те, с изключение на осем, се синтезират в организма. Останалите, наречени есенциални аминокиселини, трябва да се приемат като храна и заедно изграждат строителните блокчета на протеините, от които ние произвеждаме и възстановяваме мускулите си.
Няма да изброявам всички аминокиселини, но си струва да се спомене, че Алое Вера предлага двадесет от нужните двадесет и две и седем от осемте есенциални аминокиселини. Липсващата аминокиселина се нарича триптофан, но Бил Коутс, американски фармацефт и експерт по алоето, твърди, че то притежава и тази аминокиселина. Аз самият не съм сигурен в това, но да притежаваш седем от осемте възможни също не е зле.
Ензими
В Алое Вера е установено наличието на много ензими. Някои от по-важните са:
Пероксидаза
Целулаза
Алиаза
Карбоксипептидаза
Каталаза
Амилаза
Липаза
Алкална фосфатаза
Тези ензими подпомагат разграждането на храната и храненето като цяло. Някои разграждат скорбялата и захарите като, например, амилазата, докато други катализират реакциите по разграждане на мазнините като, например, липазата. Така хранителните вещества от храната ни могат да се абсорбират по-ефективно.
Захари
Алое Вера съдържа както монозахариди, като глюкоза и фруктоза, така и полизахариди, от които може би по-важни са полизахаридите. Лабораторията Карингтън в Съединените щати изолира най-важния полизахарид, известен с търговското си наименование Карисин. Във връзка с имунната система той заслужава специално внимание, което ще му бъде отделено по-нататък.
Тази група полизахариди се нарича глюкоманани или полиманоза, защото молекулите на манозата са свързани с молекулите на глюкозата, но молекулите на манозата са малко повече. По размер те силно се различават, от няколко хиляди далтона (единицата за измерване) до четири милиона далтона, и са много специални захари поради начина им на абсорбиране от червата. Повечето захари се разграждат от ензимите, абсорбират се на части и след това се изграждат наново, а дълговерижните глюкоманани се абсорбират цели от определени клетки по протежение на храносмилателния път. Това действие се нарича пиноцитоза и се изразява в преминаването на целите захари в кръвта в тяхната първоначална форма.
Счита се, че различни съставки на тези съединения помагат при артрит, високо налягане и лошо храносмилане, както и че намаляват холестерола, подобряват функционирането на черния дроб и подпомагат заздравяването на костите, като стимулират поемането на калций и фосфати. Доказано е, че в концентриран вид те оказват благотворно влияние на възпалението на червата при болестта на Крон и язвен колит.
Историята с ацеманана
Ацемананът е - (1,4) - свързан ацетилиран манан. Той притежава три фармакологични действия:
а) първично антивирусно действие
б) вторично имунномодулиращо действие
в) третично действие при ограничаване на приспособяващите се инфекции.
Действа и синергично с други лекарства, като азидотимид (АZT) и ацикповир. Тези му качества се използват при лечение на онкогенетични ретровируси, вируса на котешката левкемия, който причинява една мултисиндромна болест при заразените котки; тя е припозната като животински модел на вирусните инфекции при имунна недостатъчност на човека.
Доказано е, че in vitro ацемананът усилва действието на цитотоксичните Т лимфоцити с почти 50%. Доказано е също така, че активира макрофагите да произвеждат азотен окис. Азотният окис действа като цитотоксик и цитостатик при унищожаване на туморните клетки и вътрешноклетъчните паразити. Лекарства, като интерферон, също предизвикват производството на азотен окис от макрофаги. Азотният окис е важен фактор на имунната регулация и има защитна роля при млекопитаещите и птиците. Доказано е, че стимулирането на макрофагите при плъховете ускорява зарастването на раните.
Докато пишех настоящото, ацеманановият продукт Карисин на Лаборатория Карингтън премина последните тестове преди получаване на разрешение от Администрацията за храните и лекарствата да се използва при лекуване на СПИН при хората.
Стероли
Тези растителни стероиди са важни антивъзпалителни агенти Четирите основни измежду тях са:
Холестерол
Кампестерол
Β - ситостерол
Лупеол
Лупеолът действа също като антисептик и аналгетик. Най-накрая Алое Вера съдържа и салицилова киселина, подобно на аспирина съединение, което заедно с лупеола му придава обезболяващи свойства. В твърдата фракция се намират също малки молекули на растителни хормони, известни като гиберлини и ауксини.
Д-р Питър Атертън

ЛЕЧЕБНАТА СИЛА НА АЛОЕ ВЕРА - резюме на теорията за капилярите

Михаел Пойзер, Сао Пауло, Бразилия, май 2008

„Капилярите определят нашата съдба” беше заглавието на бестселъра за благотворното въздействие на алое вера.

Оттогава досега вече много хора имат положителен опит с витализиращото питие алое вера и са потвърдили силата и ефективността на това уникално лечебно растение. Отново и отново, по впечатляващ начин става явно калко е важно здравето на капилярите ни – защото само там, където кръвта може да тече безпрепятствено през тях, нашите тъкани и органи се снабдяват с жизненоважния кислород. Алое Вера има способността като никое друго растение да оказва влияние върху състоянието и нормалния и здрав вътрешен диаметър на нашите капиляри. Затова то има огромно значение за здравето ни.

След новите проучвания познанията за зависимостта между натоварването, реакцията на капилярите и въздействията на алое вера се задълбочиха. От тях стана ясно:

Общото натоварване се е увеличило. Въздействието на алое вера може да бъде подсилено още повече. За да неутрализирам увеличаващите се натоварвания или вече съществуващите изменения на кръвоносните съдове, аз продължих да усъвършенствам прилагането на алое вера. Така стигнах до откритието, че лечебното въздействие на растението може да се подсили още повече посредством комбинирането му със силиций и с една много важна мастна киселина, гама-линоленовата киселина (GLA). Настоящата брошура е посветена на това. Нека тя се превърне за Вас в пътеводител, с помощта на който да запазите здравето, виталността и жизнерадостта си.

Михаел Пойзер

Нашият начин на живот и до какво води той

- Живеем в градове и затворени къщи.

- Подлагаме храната си на топлинна обработка.

- Ядем прекалено сладки и прекалено мазни храни.

- Движим се малко.

- И много от нас пушат или употребяват големи количества алкохол.

Всички тези неща, които всъщност се смятат за нормални, за нашето тяло не са нормални. Неговите градивни елементи, гените, произхождат от едно време, в което това не е било така. Затова на много неща тялото ни реагира със съпротива. Освен от физическите натоварвания, много хора страдат и от стрес, защото често се тревожат – за работата си, за децата си или за бъдещето. Можем да кажем:

Психическият натиск се увеличава.

В един момент „сърцето ни се свива”, както казва народът, или също, свиваме се в черупката си”. Зад това, на физическо равнище се крие един прост механизъм:

Капилярите се стесняват.

Стесняването на капилярите и последствията от това

Капилярите са най-тънките кръвоносни съдове. Те са толкова тънки, че червените кръвни телца могат да преминават през тях само поединично едно след друго. Кислородът и хранителните вещества могат да се предават от кръвта в тъканите и на клетките единствено в областта на капилярите и никъде другаде. Когато капилярите се стеснят, тъканите и клетките вече не могат да се снабдяват с кръв нормално. Първоначално това не се отразява върху снабдяването с хранителни вещества, тъй като имаме нужда от храна едва на няколко часа. Без кислород обаче можем да живеем само няколко минути. И тук визниква проблемът, тъй като:

Стесняването на капилярите бързо води до недостиг на кислород.

За да могат клетките въпреки това да оживеят, в тази област те превключват на други механизми за добиване на енергия – и то без кислород. За кратко време работи и това. В резултат се образуват обаче значително повече киселини и последствията са:

Недостигът на кислород води до свръхоксидация.

Недостигът на кислород и свръхоксидацията водят до пренатоварване на организма. Това вкарва тялото в един разболяващ го омагьосан кръг, в който се решава борбата между болестта и здравето.

Последствията – съвременните заболявания

Ако в този омагьосан кръг са влезли и жизненоважните орани, което за съжаление се случва често, като последствие се развиват съвременните повсеместни заболявания. Тъй като причините за тях се коренят в нашия начин на живот, те са наречени също така и „Болестите на съвременния свят”. Към тях спадат:
- Сърдечен инфаркт и инсулт
- Хронични възпаления и рак
- Високо кръвно налягане и артериосклероза
- Алергии и невродерматит

В почти всички случаи става въпрос за хронични, т.е. продължителни и трудно лечими заболявания.

Съвременната медицина е достигнала тук до границите на своите възможности. Това се дължи на факта, че тя лекува не причините, а симптомите. Ако не се промени нищо в причините – начина на живот /стесняването на капилярите – симптомите ще се появяват отново и отново. Така ние ще си останем зависими от лекари, таблетки и от индустрията. Това означава:
Досега медицината все още не е намерила почти никакви решения срещу съвременните повсеместни заболявания.

Комплексната медицина и алое вера

Все повече хора осъзнават тези взаимовръзки и изискват от медицината да бъде комплексна.

Това означава:

- Да лекува действителните причини

- Да обръща внимание на индивидуалния начин на живот

- Да използва лечебни средства от природата.

Ако се вгледаме в омагьосания кръг на съвременните повсеместни болести, ще стигнем съвсем естествено до алое вера, защото:

Алое Вера въздейства върху причината – стеснените капиляри
Алое вера е полезно за здравето растение като плодовете или зеленчуците и затова е естествен елемент от здравословния начин на живот.
Алое вера е едно от най-старите и с богата традиция лечебно растение на света.
Кое прави алое вера едно от най-забележителните средства на комплексната медицина?

Неговата способност да възстанови нормалното кръвотечение през капилярите.
Именно това трябва да бъде целта на усилията ни за по-крепко здраве.

Значи можем да кажем:

Алое вера е едно уникално средство на комплексната медицина.

Алое вера – 5000 години опит в лечебната практика

Историята на алое вера е уникална. В използването на това изключително лечебно растение е натрупан хилядолетен опит по всички континенти. Като никое друго природно лечебно средство, алое вера дава възможност за

Външно и вътрешно приложение.

Още в древността е било известно неговото облекчаващо действие при

- Наранявания и изгаряния на кожата

- Заразяване с гъбички и паразити

- Гнойни рани

- Мигрена

- Слънчево изгаряне и много други заболявания

В началото на последното столетие алое вера все още е признато и ценено лечебно растение сред медицинските кръгове. Едва победното шествие на химическата и фармакологичната промишленост имества временно тази „аптека на природата”.

5000-те години опит с алое вера обаче ни е дал едно познание, което няма как да не се запази. Освен това ежедневното прилагане на алое вера по целия свят всеки ден прибавя към това познание нови неща.

Алое вера – лилията на пустинята

Сякаш от някакъв център дълбоко в земята, здравите като длан месести листа на алое вера се устремяват във всички посоки на света. От сърцевината му, право нагоре към пустинното слънце, расте крепко и искрящо жълто съцветие. Вероятно именно този феномен е провокирал хората преди хиляди години за първи път да опитат алоето. И по целия свят те направили едно и също учудващо откритие:

Алое вера помага !

Тайната на алое вера

Кое прави алое вера толкова специално? Този въпрос ни отвежда към състава му. Тук именно се проявява основната му разлика в сравнение с останалите лечебни средства.

Най-често медикаментите имат едно единствено активно вещество. Това вещество има желаното въздеййствие и нерядко други странични въздействия.

Най-често билките съдържат групи вещества, които могат да се прилагат при различни симптоми и оплаквания.

Алое вера, за разлика от тях, е цяла аптечка на природата.

Защото

В него науката е открила досега над 150 активни вещества.

При това спектърът започва от А като Acemannan (ацеманан) и достига до Z като Zink (цинк). Някои съставки се съдържат само в ниска концентрация и именно в това е тайната на алое: не в единичното действие на отделното витализиращо или управляващо вещество,

А в комплексното въздействие на всички вещества, което дава възможност алое вера да постига множество положителни ефекти.

Науката говори също така и за синергични въздействия.

Алое вера и въздействията му

Междувременно вече по целия свят науката се занимава с алое вера. И колкото повече изследвания се правят, толкова повече се потвърждава ценният и богат опит на природната медицина.

Често въздействията на алое вера се описват

Като 4-те прочиствания:

. прочистване от киселините

. прочистване от шлаките

. прочистване от мазнините

. прочистване от отровите

В основата на тези коренно различни един от друг положителни ефекти стои един общ механизъм. Той представлява възстановяване на здравия и нормален вътрешен диаметър на капилярите в областите, където тези кръвоносни съдове са се стеснили вследствие на стреса, неправилното хранене и замърсяванията на околната среда.

Възстановяването на здравия и нормален вътрешен диаметър на капилярите е най-важното от въздействията на алое вера.

Активните съставки на алоето въздействат върху микроскопичните кавернозни телза по вътрешните стени на капилярите. При много хора те са увеличили обема си. Витализиращото питие от алое въздейства върху тези кавернозни телца и обемът им може отново да спадне, кръвта започа да тече по-добре и снабдяването на тъканите и клетките се възстановява.

Там, където снабдяването с кислород се осъществява нормално, тъканите, клетките и органите могат да се регенерират. Киселините отново се неутрализират, отровите и шлаките бавно се изхвърлят. Следователно можем да кажем:

Подобреното кръвообращение дава възможност на тялото да се излекува само.

Алое вера – лечение от природата

Вече установихме: положителният ефект от алое вера се дължи на комплексното действие на всичките му активни съставки, или, изразено по друг начин:

Действието на активните съставки функционира като в оркестър.

В един оркестър звученето се получава от взаимодействието между всички инструменти и не само от цигулките или тромпетите. Въпреки това науката се опитва да изследва всяка една активна съставка и нейните въздействия поотделно, и продължава да се натъква на учудващи факти. Ето няколко примера:

Ацеманан:

- Активизира защитните системи на тялото

- Допринася за подновяване на клетките

- Прочиства организма от отровите

Фитостероли:

- Отговарят за положителното дълготрайно въздействие върху кръвната захар

Полизахариди:

- Въздействат като силен антиоксидант и предпазват сърцето и съдовете от свободните радикали.

Микроелементи и ултрамикроелементи:

- Елементи като галий или титан, които се съдържат все по-рядко в хранителните продукти и които имат важни функции в обмяната на веществата.

Всички тези вещества са от естествен произход и не са медикаменти в традиционния смисъл. Алое вера помага на тялото да стане здраво отвътре. Или, както добре го е формулирал прочутият лекар Хипократ:

„ Лекарят може да бъде помощник, но лечителят е природата”.

Приложението на алое вера

За приложението на алое вера са в сила няколко прости правила:

Пийте витализиращата напитка от алое вера дълго време !

Положителният ефект се усеща едва след няколко седмици самолечение. Витализиращата напитка от алое вера трябва да се пие в продължение на най-малко 6 месеца всеки ден.

В някои случаи, особено в началото, изхвърлянето на всички отрови и шлаки може да доведе до така нареченото първоначално влошаване на състоянието. Затова обърнете внимание на следното:

Колкото по-тежка е болестта Ви, толкова по-бавно трябва да започнете!

Ако искате да се лекувате с алое вера от тежко хронично заболяване, започнете със значително по-малки дози, напр. 3 х 5 ml на ден, и увеличете дозата след 4 до 6 седмици на максимално 3 х 30 ml на ден.

Принципно алое вера може да се прилага:

. превантивно за подсилване на здравето

. като допълнение към класическото медицинско лечение.

Алое вера и болестите

Алое вера намира междувременно все повече сфери на приложение при съвременните повсеместни болести.

Към тях спадат в частност:

Заболявания на сърцето + смущения в кръвообращението и сърдечно-съдовата система.

Навсякъде, където кръвоносната система е подложена на натоварване или вече е увредена от продължителното въздействие на високото кръвно налягане, артериосклерозата, високата кръвна захар и високите мастни стойности, витализиращата напитка от алое вера трябва да се пие дълго време.

Хроничните възпаления + стомашно-чревни заболявания

Много хора страдат от лесно раздразними стомах и чревна система или дори от хронично възпаление на червата (болест на Крон /Morbus Crohn/, colitis ulcerosa) – в този случай алое вера се прие предпазливо в началото при постепенно увеличаване на дозите, също в размките на дълъг период от време.

Алергии + заболявания на кожата + невродерматит

Тъй като в случая става въпрос също за продължителни или дори хронични процеси, се препоръчва пиенето да продължи дълго, като в началото се започне бавно. Същото важи и за други

Хронични заболявания като паркинсон, ревматизъм, множествена склероза, както и ракови заболявания.

Предпоставка за успешното приложение са продължителността и редовното приемане, както и качеството на витализиращата напитка или на продукта от алое вера.

Качествата на алое вера

За успешното прилагане на алое вера от решаващо значение е продуктът да се приема само в най-добро качество. При закупуването и прилагането обръщайте внимание на следните критерии:

Не употребявайте напитки от алое вера, направени от концентрати, а само витализиращи напитки от неподлаган на топлинна обработка гел, извлечен непосредствено от растението.

При производството на концентрати една част от чувствителните активни съставки, за съжаление, се разгражда. Освен това концентратите след това се разреждат 1:200 с вода и допълнително губят от ефективността си.

Сокове от цели листа, съдържащи алоин, не могат да се продават, а само витализиращи напитки от кристалинен чист гел от вътрешността на листото, който не съдържа алоин.

За да гарантират многобройните качества, които изброихме, е необходимо те непременно да бъдат подложени на проверка. Това могат да направят само независими институти!

Употребявайте само продукти от алое вера със сертификати за произход и производство!

Важни сертификати са напр. този на Международния научен съвет за алое (IASC) за биологичното отглеждане на растенията, преработката и пазарната реализация, както и допълнителните сертификати за гарантиране на високото качество, характерни за отделните страни, като Fresenius-Siegel /печатът на Фрезениус/ Германия.

Допълнително увеличаване на ефективността може да се постигне с прибавяне на мед!

Още в историческите източници се споменава за добавянето на мед, което подобрява не само вкуса, но и ефективността на съставките на алоето. Бразилският францискански отец Романо Цаго, прилагайки стари рецепти, е открил, че прибавянето на мед значително засилва въздействията на алое вера. Междувременно това вече е проверено научно и доказано. По отношение на питейния гел от алое вера иделното количество мед, което трябва да се добави, е 9%.

При закупуването и пиенето на алое вера непременно обръщайте внимание на тези качества!

Традиционното прилагане на витализиращата напитка от алое вера с мед в много случаи води до значително облекчаване на оплакванията. Въпреки това обаче има и случаи, в които витализиращите напитки от алое вера се нуждаят от специално подсилване. С това се занимават новите изследвания на капилярите.

Нови проучвания на капилярите

Във въведението вече обърнах внимание на това, че увеличаването на натоварванията поради начина ни на живот и околната среда прави целесъобразно приложението на алое вера да продължи да се усъвършенства.

Освен стесняването на капилярите има и други фактори, които водят до смущения в кръвообращението.

Към тях спадат:

. 1. Нестабилност на фините кръвоносни съдове

. 2. Лепкава, лошо течаща кръв

Нестабилни кръвоносни съдове

С напредването на възрастта съдовете губят своята стабилност. Това се отразява неблагоприятно, особено при фините капиляри. Тъй като нежната стена на тези фини кръвоносни съдове вече няма необходимата здравина, те колабират и кръвта вече не може да тече правилно.

За да можем да помогнем в такива случаи, имаме нужда от един минерал, който вече дълго време се пренебрегва от традиционната медицина – силицият.

От значение не само за косата и ноктите, но и за кръвоносните ни съдове е:

Силицият е минералът, който гарантира здравина и еластичност.

Въпреки нищожното си количество в тялото, силицият е от голямо значение за много процеси, т.е. той е жизненоважен. Доказано е, че недостигът на силиций има ясно изразено отрицателно въздействие върху здравината и еластичността на костите, тъканите и кръвоносните съдове.

Лепкавост на кръвта

Вторият важен аспект са реологичните свойства на самата кръв. Когато на червените кръвни телца им стане тясно, те започват да се наслагват едно до друго. Кръвта става „лепкава”. Това се случва най-вече там, където поначало нещата протичат по-бавно – в капилярите. В медицината този процес е познат като феноменът на „монетните ролки”. Червените кръвни телца се подреждат като в ролка от монети едно зад друго.

В такъв момент има голяма опасност кръвта да се съсири. Този меанизъм може да причини сърдечен инфаркт. Затова много хора днес вече взимат разредители на кръвта.

Но и тук аптеката на природата предлага естествено помощно средство: гама-линоленовата киселина, наречена още и GLA. Тя спада към омега 3-мастните киселини. Задачата й:

Гама-линоленовата киселина намалява лепкавостта на кръвта.

Идеален източник на GLA е маслото от пупалка (oenothera biennis). Билката отдавна е позната на медицината, и играе в обмяната на веществата на нашите мастни киселини важна роля – може да се каже, че тя е смазочен материал в кръвообращението. От гледна точка на науката за капилярите, гама-линоленовата киселина също има голямо значение за възстановяването на нормалното снабдяване с кръв и кислород. Резултатите от новото изследване на капилярите следователно са:

Силицият и гама-линоленовата киселина подсилват допълнително въздействието на алое вера.

Силицият – подценяваният минерал

Дълго време медицината почти не обръща внимание на силиция. Сега обаче това се променя – съвременните изследвания намират все нови и нови примери за голямото значение на този минерал за тялото ни:

. Силицият е важен за здравината и еластичността на костите.

. Силицият играе значителна роля при заболявания на кръвоносните съдове (артериосклероза).

. Силицият е важен за здравината на косата и ноктите и ги предпазва от изтощение.

. Силицият активизира имунната система.

Някога – когато са съществували само пълнозърнести продукти – сме приемали силиций преди всичко от житните растения, под формата на пълнозърнесто брашно. Това се променило, когато сме предпочели бялото брашно като по-доброкачествено, тъй като ценният силиций се съдържа в по-значителни концентрации само в пълнозърнестите храни. Смляното докрай бяло брашно не ни предоставя почти никакъв силиций. Следствието:

Днес снабдяването на наашия организъм със силиций е недостатъчно.

Какво се случва обаче, когато тялото приема прекалено малко силиций?

Какво се случва при недостиг на силиций?

В Азия счупванията на шийката на бедрото са значително по-малко на брой, отколкото при нас. Защо? Европейците приемат по-малко силиций в сравнение с азиатците. И науката установява:

Недостигът на силиций намалява плътността на костите.

Положението става още по-тежко поради това, че много, и най-вече по-възрастните хора, приемат прекалено малко калций и силиций. Силицият е „партниращият” минерал, който помага на костите да усвояват калция. Това подсилва регенерирането на костите. Недостигът на силиций се отразява директно върху кръвоносните съдове. Науката от дълго време предполага, че съществува тясна взаимовръзка между калцирането на артериите (артериосклерозата) и намаления прием на силици.

Недостигът на силиций води до артериосклероза.

Силицият е от голямо значение също и за най-малките кръвоносни съдове: нашите капиляри. Тук недостигът означава нестабилност на ефирните стени на съдовете. Следствието:

Недостигът на силиций благоприятства срива на капилярите.

Затова от гледна точка на науката за капилярите е много важно да следим да поемаме достатъчно силиций.

Силицият и алое вера

Дори при правилното прилагане на алое вера може да се случи така, че да не се постигне оптималният резултат. Това може да се дължи на недостиг на силиций, в резултат на което стените на кръвоносните съдове са станали прекалено слаби. Последствията:

Въпреки действието на алое вера понякога част от капилярите си остават запушени.

Това се отнася преди всичко за по-възрастните хора, тъй като с напредването на възрастта силицият се усвоява по-лошо.

Тъй като самото алое вера съдържа малко силиций, целесъобразно е да се ползва друг източник на силиций, защото проучванията върху капилярите показват следното:

Алое вера и допълнителният силиций имат по-силно въздействие върху кръвоносните съдове.

При западният начин на хранене силицият най-често не навлиза в достатъчно количество в организма. Това се дължи преди всичко на факта, че човешкото тяло може да усвои особено добре силиция единствено тогава, когато го извлича директно от растенията. Много силиций съдържа копривата. Изследването на капилярите показа следното:

Копривата в съчетание с алое вера е оптимален източник на здраве.

Пупалката (oenothera biennis) – завръщането на една лековита билка

Родината на пупалката е Северна Америка. Там индианците още преди 500 години са оценили лековитата сила на това мистериозно растение. Мистериозно, защото пупалката разтваря своите златно-жълти цветове едва когато се стъмни – а изгрее ли слънцето, те вече са увяхнали. Използва се маслото от семената на пупалката – заради тяхното изключително високо съдържание на гама-линоленова киселина. Традиционно пупалката се прилага при невродерматит и псориазис.

Нови области на приложение са предменструалният синдром, т.е. дните преди менструалния цикъл на жената. Гама-линоленовата киселина дава възможност на жената да се чувства по-добре в този период, но за тази цел трябва да се приема по-дълго време.

Проучването на капилярите установява и зависимостта между реологичните свойства на кръвта и гама-линоленовата киселина. Изводите са:

Гама-линоленовата киселина подобрява реологичните свойства на кръвта и премахва лепкавостта й.

А там където кръвта тече по-добре, и снабдяването с кислород е по-добро. И тук имаме въздействие, което подсилва и подпомага онова, на алое вера. Затова прилагането на масло от пупалка, респ.на съдържащата се в него гама-линоленова киселина, заедно с алое вера, е идеалната комбинация. Равносметката от проучването на капилярите е:

Силицият и гама-линоленовата киселина подсилват въздействието на алое вера върху капилярите и по този начин спомагат за още по-добро снабдяване на клетките с кислород.

Балансът на киселините и основите

Огромното значение на баланса на киселините и основите е добре познато. В рамките на науката за капилярите трябва да се има предвид:

При свръхоксидация червените кръвни телца стават по-твърди и по-нееластични.

В кисела среда кръвните телца вече не са отпимално пластични и поради това се движат много по-бавно през стеснените капиляри. Последствията:

Свръхоксидацията влошава снабдяването

Затова балансираното хранене с богат прием на плодове и зеленчуци е от много голямо значение. Който не се съобразява редовно с това, трябва да приема допълнително алкални минерали.

Разковничето на здравето

Бих искал сега да обобщя резултатите от новите изследвания върху капилярите и заедно с това да Ви насоча и към разковничето на здравето.

Онези от Вас, които страдат от болести, причина за които са:

Стеснени капиляри

Недостиг на силиций

Лепкава кръв или

Нееластични кръвни телца,

Може да направи много за своето здраве, като се съобрази с предложените в настоящата брошура решения.

Разковничето следователно е:

Ежедневен прием на алое вера

И при необходимост засилване на въздействието на алоето посредством допълнителни дози:

Силиций

Гама-линолинова киселина

Алкални минерали

Надявам се новите познания от проучването на капилярите да Ви подпомогнат по Вашия път към самовъзстановяването.

 

Пожелавам Ви крепко здраве и успех с алое вера.
Ваш Михаел Пойзер

Алое Вера – енергийна храна на новото хилядолетие
Днес хората все повече осъзнават колко важно е здравето им. Те поемат отговорност за собственото си здраве и започват да гледат на храната като на лекарство, стараят се да търсят оптималната храна, която да поддържа здравето и доброто им самочувствие. В тази връзка се появяват нови научни доказателства за терапевтичните свойства на Алое Вера, познати на човечеството от векове, и то се превръща в енергийната храна на новото хилядолетие. За това свидетелства и самият пазар – от няколко години бизнесът с хранителни добавки се развива значително по-добре от останалия пазар.
Според Международния научен съвет за алое (МНСА) световните продажби на продукти от алое възлизат на 110 милиарда долара годишно. Но от тези продажби едва 6 милиарда долара са от продукти с алое, чието съдържание и качество са одобрени от МНСА. “Ако всички продукти, в които се твърди, че има алое, съдържаха поне 15% от препоръчителното количество, в света нямаше да е останало нито едно растение”, съобщи наскоро говорителят на МНСА.
По-голямата част от продаваните по магазините продукти съдържат силно разредено и неправилно преработено алое, което не оказва почти никакъв ефект. Ако алоето не се преработи 6 до 8 часа след откъсването на листото от растението, то бързо губи своята ефикасност. МНСА прави изследвания, с които лесно и бързо установява какво количество алое е използвано в даден продукт и дали то е преработено правилно. Ето защо експертите силно препоръчват на хората, които искат качествено алое, да търсят печата на МНСА върху опаковката.
Според д-р Тимъти Мур, стоматолог-хирург, който използва алое в практиката си от 1982 г., “Чистотата, качеството и стабилността на алоето от ФЛП са несравними. Именно затова то действа толкова добре”.
Гелът от Алое Вера съдържа 200 активни съставки – витамини, минерали, аминокиселини, ензими и полизахариди, които подобряват усвояването на полезни елементи от организма.
“Човешкото тяло произвежда по 24 милиона клетки дневно. Когато им предоставим подходящите хранителни елементи, необходими за оптимално развитие, ние подобряваме обмяната на веществата, изгарянето на токсините и чувстваме нов прилив на енергия”, споделя д-р Грег Хендерсън, който използва алое в практиката си от 21 години. “Открил съм толкова разнообразни приложения на алоето. Струва ми се, че колкото по-дълго се използва то, толкова по-добри са резултатите.”
Д-р Хендерсън споделя, че според изследванията алоето се усвоява лесно от организма, има силни противовъзпалителни свойства, прониква бързо и в дълбочина в кожата, овлажнява я и ускорява възстановяването както вътрешно, така и външно. Доказано е също така, че алоето подобрява кръвообращението и стимулира имунната система. 
“Хората трябва да осъзнаят, че лечението се извършва от самия организъм, а не от лекарствата”, споделя д-р Хендерсън. “Организмът има нужда от стимул, за да активира нормални свои функции, които лекуват и възстановяват.”
Изследванията също показват, че алоето идеално се комбинира с толкова много други съставки, използвани за производството на напитки, шампоани, кремове. То действа като катализатор и пренася другите вещества до това място в организма, което най-много се нуждае от тях.
Нека прегледаме някои от основните групи полезни елементи, съдържащи се в гела от алое, за да опознаем малко по-добре растението-чудо. 
Лигнин
Целулозно вещество, което дава на алоето невероятните му свойства на дълбоко проникване в кожата.
Сапонини
Естествени производни на сапуна със силно антимикробно действие. Ефективно се справят с бактерии, гъбички и дрожди, като тези от рода Candida. Съставляват 2,91% от гела от Алое Вера и са открити през 1951 г. от Уасицки и Хьоне. Сапонините са глюкозиди с почистващи и антисептични свойства. Идеални агенти за образуване на естествена пяна при козметични продукти като например шампоани.
Антрахинони
Традиционно антрахиноните се считат за лаксативи (разслабителни), но много специалисти смятат, че те притежават и други полезни свойства. До известна степен те все още са загадка за науката. Съществуват доказателства, че антрахиноните имат болкоуспокояващи качества, а в началото на 50-те години на 20 век Д’Амико и Бенине откриват, че са ценни бактерицидни агенти, притежаващи много от свойствата на антибиотиците, но без тяхната токсичност. Тези вещества имат и антивирусно действие, открито от Лоренцети и потвърдено от Симс и Цимерман. Ето по-важните антрахинони, съдържащи се в гела от алое, и действието им:
1. Алоин – пречистващо
2. Барбалоин – антибиотично и пречистващо
3. Изобарбалоин – аналгетично и антибиотично
4. Антранол
5. Антрацен
6. Йоетична киселина – антибиотично
7. Алоев емодин – бактерицидно и разслабително
8. Канелена киселина – антимикробно и антигъбично
9. Естер на канелената киселина – аналгетично и анестетично
10. Етерно масло – успокояващо
11. Хризофанична киселина – антигъбично
12. Алое улцин – възпира стомашната секреция
13. Резистанол
Витамини
Това са вещества, необходими за доброто здраве. Витамините са изключително полезни и подпомагат възстановяването на клетките, тъканите и растежа. Разнообразието от витамини, съдържащи се в алоето, е голямо. В гела от алое се съдържат и някои подобни на витамините съединения, които също са от значение за нашето здраве. Такива са холинът, който някои учени причисляват към групата на В витамините и фолиевата киселина, известна и като витамин В9. Ето по-важните витамини и полезните им свойства за здравето:
1. Витамин А (бета каротин) – антиоксидант, заздравява кожата, очите, лигавиците, имунната и дихателната система. Предпазва от инфекции и от появата на бръчки.
2. Витамин В1 (тиамин) – успокоява нервите, действа добре на сърдечносъдовата система и мускулите. Подпомага храносмилането и мисловната концентрация.
3. Витамин В2 (рибофлавин) – засилва съпротивителните сили на организма, подобрява зрението и спомага за растежа. Важен за здрава коса и нокти.
4. Витамин В3 (ниацин) – играе роля за метаболизма на въглехидратите, мазнините и протеините, за доброто кръвообращение, здравето на кожата и функционирането на нервната система. 
5. Витамин В6 (пиридоксин) – играе роля при образуването на кръвни телца, засилва зрението, заздравява косата, подпомага имунната система и растежа на нови клетки. Необходим е за балансиране на хормоналните промени при жените. Може да помогне за предотвратяване появата на пърхот, екзема и псориазис.
6. Витамин В12 (цианкобаламин) – необходим е за производството на червени кръвни телца, стимулира апетита, незаменим за клетъчния обмен и нормалното кръвообразуване. Ускорява мисловните процеси, предпазва от алергии.
7. Витамин С (аскорбинова киселина) – антиоксидант, заздравява съединителната тъкан (кожа, коса, стени на капиляри и др.) и костите, зарежда с енергия, засилва имунната система. Свързва се с предпазването от дегенеративни изменения като катаракти, сърдечносъдови заболявания и някои форми на рак.
8. Витамин Е (токоферол) – силен антиоксидант, регенерира кожата, засилва имунната система, стимулира сърдечносъдовата и нервната система.
9. Холин – подпомага контролирането на теглото и нивото на холестерола, поддържа клетъчните мембрани здрави, поддържа нервната система, засилва паметта. 
10. Фолиева киселина (витамин В9) – необходима за развитието на кръвните клетки, за синтеза на ДНК и РНК, за растежа на клетките, производството на енергия и образуването на аминокиселини. Дефицитът й води до анемия. Играе ключова роля за развитието на нервната система на зародиша.
Минерали
Човешкият организъм се нуждае от съвсем малки количества минерали, но въпреки това те са от особена важност за правилното му функциониране. Алое Вера съдържа много от полезните за здравето минерали в количества най-подходящи за нашето тяло: калций, манган, натрий, мед, магнезий, цинк, желязо, калий, хром и др.
Моно и полизахариди
Алое Вера съдържа монозахариди като глюкоза и фруктоза, както и важни полизахариди. Сред тях са дълговерижни полизахариди, които укрепват имунната система. Някои от моно и полизахаридите са алдонентоза, целулоза и маноза. Счита се, че различни съставки на тези съединения помагат при артрит, високо налягане и лошо храносмилане, както и намаляват холестерола, подобряват функционирането на черния дроб и подпомагат заздравяването на костите, като стимулират усвояването на калция и фосфатите.
Аминокиселини
Човешкият организъм се нуждае от 22 аминокиселини за изграждане на протеините. Алое Вера предлага 20 от тях. Но още по-същественото е, че то съдържа седем от осемте незаменими аминокиселини, които организмът не произвежда сам: изолюцин, люцин, лизин, метионин, фениаланин, треонин и валин.
Ензими
Ензимите са органични катализатори, които по своята същност представляват протеини. На тях до голяма степен се дължат свойствата на алоето да подпомага храносмилането. Те участват в разграждането на храната и способстват за пълноценното й усвояване от организма. Ето някои от тях: амилаза, брадикиназа (стимулира имунната система), каталаза (предотвратява натрупване на вода в организма), целулаза (отговаря за разграждането на целулозата), фосфо-креатин (мускулен ензим), липаза (участва в храносмилането), протеаза (хидролизира протеините).
Растителни стероли
Естествени стероиди с противовъзпалителни качества. Сред тях са лупеол (антисептик и аналгетик), кампестерол и холестерол. Нека холестеролът не ви стряска. Това не е онзи “лош” холестерол, от който толкова бягаме. Всъщност е добре да знаем, че и двата вида холестерол – “добрият” и “лошият”, отговарят за състоянието на нашите кръвоносни съдове. “Лошият” холестерол причинява мастни натрупвания по стените им, а наличието на “добрия” намалява рисковете от стеснения и запушвания. С други думи, холестеролът в гела от алое подпомага изчистването на стените на кръвоносните съдове от този, приеман с храни от животински произход.
Синергия
Дори това подробно обяснение на действието на отделните съставки на Алое Вера не може да обоснове изцяло неговото толкова разностранно благотворно действие върху човешкия организъм. Тайната се крие в процес, известен на науката като синергия. Синегрия се наблюдава, когато съберем два или повече елемента и в резултат получим ефект по-голям от сбора на отделните им ефекти. Различните полезни съставки на гела от алое взаимно засилват действието си и уникалното им съчетание превръща Алое Вера в енергийна храна на новото хилядолетие.

Питате ме какви са били тайнствените сили, които са ме поддържали в дългите пости. Това беше непоклатимата ми вяра в бога, скромния ми начин на живот и алоето, чиито благотворни качества открих при пристигането си в Южна Африка в края на XIX век.”

 

Махатма Ганди

В писмо до биографа му Ромен Ролан

 

 

СЪЩНОСТТА НА АЛОЕ ВЕРА

Как действа и свидетелства за това

 

 

Д-р Питьр Атертън

 

БЕЛЕЖКА НА АВТОРА

Този наръчник е създаден само с образователна цел и не рекламира определена марка или вид продукт с Алое Вера.

Д-р Атертон изказва своето съжаление, че не може да влезе в пряка кореспонденция относно мнението му за употребата на Алое Вера в конкретните случаи.

Благодарности

Бих желал да благодаря на съпругата си, Елън, че изстрада заедно с ме 

почивката, по време на която нахвърлих мислите си на хартия, както и за това, че бе винаги готова да ме изслуша.

 

Много благодаря и на моята добра приятелка, Гленда Гудуин, че преписа на машина моя ръкопис. Поздравявам я за търпението, с което извърши множеството поправки в текста.

 

Вечна е благодарността ми към Алисън, чийто личен опит с Алое Вера промени медицинската ми практика след двадесет и пет години съвсем конвенционална работа.

 

Огромна бе и помощта на Тамсин Райт-Карпентър в събиране на библиографията, както и на Пам Ричърдсън при попълването на раздела за антрахиноните. Също така благодаря и на Ник Хъчинс за безценните му съвети.

 

И накрая бих желал да благодаря на ForeverLivingProducts (UK) Ltd. за използваните от мен техни снимки на растението Алое Вера.

 

УВОД

 

Алое ли? Да, чувала съм за него. Онова, дето го слагат в козметиката.

 

Това е част от разговор, който водих с моя пациентка преди около три години. Тя бе майка на малко момченце с екзема, чийто проблем като по чудо беше изчезнал напълно след употребата на крем, съдържащ Алое Вера и пчелен прополис. В случай че не знаете, както и аз не знаех по онова време, пчелният прополис се получава от вътрешната обвивка на пчелните кошери и благодарение на него кошерът е стерилен. Известни са неговите силни антимикробни качества, които правят вътрешността на пчелния кошер по-стерилна от операционна зала. Пчелите създават прополиса като събират смола от дърветата борове или тополи, която след това смесват със свои ензими, за да се получи лепливото вещество, наречено прополис или пчелен клей.

 

По-късно имах щастието да срещна Д-р Уилям Дейви, който, между другото, е носител на Кралска харта за Почетен лекар-хомеопат на Нейно Величество Кралицата. Той е започнал кариерата си като специалист по гръдни болести, но също така е участвал в някои научни разработки. Основната част от научната му дейност била насочена към изучаване на пчелния прополис и резултатите от нея скоро ще бъдат публикувани като трактат. В него той ще представи активната съставка на прополиса, един изключително силен антимикробен агент, койтo може да убие дори микобактериум туберкулозис. Той също така 

доказва, че самият прополис е по-активен като цяло, отколкото чистия му екстракт. Идеята за съвместното действие на съставките на растенията е тема, с която ще се занимаем по-нататък в настоящата книга, тъй като аз вярвам в истината на айруведическия индийски текст:

 

"Като извличаме лекарства от част от растението, ние вземаме интелигентността и изхвърляме мъдростта.

 

Разговорът с онази майка промени отношението ми не само към Алое Вера, но и към билковата, хранителната и алтернативната медицина като цяло. Всъщност, той промени изцяло отношението ,ми към медицинската практика, промени живота ми.

 

Тогава, да си призная, бях доста ядосан от думите на майката и разбира се много скептичен, когато тя продължи с настояването да пробвам този крем, защото той бил подействал там, където моите хидратантни и стероидни кремове не са помогнали. Известно е, разбира се, че екземите отминават по естествен начин, така че всичко това бе просто едно съвпадение, нали?

 

Дотогава аз бях работил като общопрактикуващ лекар в продължение на двадесет и пет години, и то по един съвсем конвенционален начин. Оставях на колегите си да се задълбочават в акупунктурата, хомеопатията, приложната кинезиология и хранителната медицина.

 

Тъй като тази пациентка ми беше и приятелка, не след дълго се срещнахме отново и темата за Алое Вера неизбежно изникна в разговора ни. Но този път тя ме караше да пия от това нещо, а също така и да го втрия в кожата си! Колкото повече начини за приложение споменаваше тя, толкова повече изключвах и ставах все по-скептичен. Но си знаех, че няма да ме остави на мира и затова обещах да прочета писанията на фирмата, които ми беше оставила още предишния път.

 

Фирмата беше пристрастна, както и очаквах, но имаше нещо в историята на тази билка, което привлече интереса ми. Споменаваше се за Александър Велики, Клеопатра и Нефертити, без съмнение по някаква митична асоциация, но това все пак ме подтикна да помоля секретарката в местния медицински център за следдипломна квалификация да изрови каквото може за Алое Вера.

 

Тя ми набави около четиридесет текста от цял свят. И макар че някои от тях бяха доста съмнителни като източници, с изключение само на един, всички те се отзоваваха положително за Алое Вера. Такъв висок процент на ентусиазъм е доста необичаен за медицинските публикации, а също толкова рядко се случва човек да попадне на подобен консенсус.

 

Особено един от текстовете, на Института за изследване на акне в Калифорния, публикуван в "Журнала по дерматологична хирургия", посветен на зарастването на раните след дермабразия, ме накара да опитам Алое Вера сам, а и в практиката си. Тази публикация запали въображението ми по две причини: първо, любимата ми част от общата практика е дерматологията, и второ, съдържанието на статията беше много интересно. Дермабразията е един много агресивен начин за лекуване на силно наранената кожа в резултат на пораженията на акнето по лицето на човек, при който епидермисът, повърхността на кожата, буквално се остъргва и оголената част от дермиса се оставя да зарасне и регенерира по-гладък епидермален слой. Всичко това е добро, ако мине добре, зарастването е бързо и няма инфекции. Но явно е рисковано и, в най-лошия случай, може да доведе до състояние, по-грозно от предишното.

 

Британската медицина по принцип е по-консервативна от американската, затова тук рядко се прилага дермабразия. По време на експеримента в Калифорния, обаче, лекарите прибавили гел с Алое Вера към стандартните си следоперативни превръзки и ги използвали върху едната страна на лицето на няколко пациента, като върху другата сложили стандартните си смески. Те установили, че страната, намазана с Алое Вера, упорито зараствала седемдесет и два часа по-бързо от другата страна. Това е забележително, защото става въпрос за 25-30 % по-бързо зарастване. Статията завършваше така: Причината за ускореното зарастване е неизвестна. Това бе решаващо. Трябваше да науча повече за това необикновено растение. Три години по-късно, аз все още се възхищавам на потенциала му и все още се уча.

 

Като директен резултат от използването на Алое Вера върху себе си, в семейството и практиката си, аз се захванах с научното изследване на медицинските му качества в дълбочина. Много скоро се появи една чудесна възможност. Съвсем случайно открих, че всеки общопрактикуващ лекар може да кандидатства за научен отпуск до една година, който се финансира от Националната здравна служба. Всичко, което кандидатите трябваше да направят, с подкрепата на местния Декан на следдипломната квалификация и двама поръчители, бе да представят научен проект, който да подпомогне професионалното израстване на лекаря, а също така, да е в полза на пациентите на Националната здравна служба. Дори и за минута не можех да си представя, че кандидатурата ми ще е успешна, но отново

 

имах късмет необходим при всички начинания. Когато се обадих в Здравното министерство, за да проверя дали са получили кандидатурата ми, бях уведомен от някакъв млад човек, който отговарял за подпечатването на документите, че той е на работа само от една седмица и не бил съвсем наясно с процеса! Е, аз го осветлих по отношение на нуждата от бърза оценка на кандидатурите с оглед на подсигуряването на заместници и т.н. Последва един много съчувствен разговор за трудностите му при вникване в новата работа. Тъй като и аз съм бил държавен служител, разбирах проблемите му и още преди да окача слушалката на телефона, работата беше подредена така, че трябваше веднага да планирам свободната си от непосредствени служебни задължения година.

 

При една друга щастлива среща с Клиничния професор по дерматология в Оксфорд, ми беше предложено да кандидатствам за научна стипендия към Грийн колидж, Оксфорд, и да проведа научните си занимания в Катедрата по дерматология, в сътрудничество с Оксфордския институт за лекуване на рани. Щях да имам бюро в залата на гостуващите научни работници, наред с Д-р Гери Бедекър, Председател на Глобалната инициатива за традиционни системи на здравеопазване Giftofhealth, както тя е по-известна.

 

Получих научната стипендия и общуването ми с тези талантливи хора се оказа много приятно и полезно.

 

Сега, когато пиша това, научната ми година, за съжаление, приключва, но затова пък вече привърших основната част от работата си. Тя се състоеше в това, да издиря и направя оценка на световните публикации по всички аспекти на Алое Вера.

 

Надявам се да публикувам работата си заедно с Д-р Том Рейнолдс, Старши преподавател в Лаборатория Джодрел, Кралски ботанически градини, в Кю, като един осъвременен преглед в някой академичен журнал. Целта на това второ издание на Същността на Алое Вера" е да представи доказателствата, които могат да убедят моите колеги, както и други специалисти в здравеопазването или просто интересуващите се хора, в ролята и мястото на Алое Вера в системата на една интегрирана медицина, при която най-доброто от конвенционалната, или още наричана алопатична. медицина може да се комбинира с най-доброто от естествената, или още наричана комплементарна медицина; разбира се изцяло основавайки се на доказателства.

 

След като прочетат тази книжка, повече хора, надявам се, особено 

измежду заетите в здравеопазването, ще разбират особеностите и приложението на Алое Вера, ще могат сами да се убедят в предимствата на това растение, особено в сферите, където конвенционалната медицина може да предложи малко или нищо. Аз разбира се не отричам конвенционалния подход, ноискрено вярвам, че Алое Вера може да изиграе допълваща роля в лекуването на редица състояния, а също така че то не е само за болни. Здравите също могат да се възползват от многобройните му чудесни качества, за които ще стане въпрос по-нататък. Първоначално имах намерението да напиша отделна книга за изследователската си работа, но после реших да разширя оригиналния текст, като го допълня с още научни факти и библиография. Тъй като искам да достигна до по-широка аудитория, а не само до специалистите, подчертах пасажите с технически данни, така че книгата да може де се чете и без справки с тях. Но ако някой читател пожелае да се задълбочи в някой или да разгледа всички биологични или биохимични аспекти, те също са на разположение.

 

Тъй като има прекалено много отправки към библиографията, които трябва да се направят в текста, съм организирал самата библиография в раздели, касаещи различни аспекти на растението, а там, където считам че отправките са от особено значение, съм ги подчертал с черен шрифт. Всеки раздел от Част II се съпровожда от коментар.

 

ЧАСТ I

 

ИСТОРИЯТА

Както казах в увода, първото нещо, с което ме очарова Алое Вера, беше неговата история, защото растението наистина е издържало проверката на времето и се свързва с редица забележителни личности в миналото.

Наименованието Алое Вера, или истинско алое, вероятно идва от арабската дума алоех, на сирийски алвай или халал на староеврейски, което означава блестящо горчиво вещество. Оттам и названието на старото разслабително лекарство горчиво алое, което още се среща в Фармакопеята на Съединените щати.

Немският египтолог Геогр Еберс (1837-1898) купил един египетски папирус, който сега носи неговото име, от времето на фароана Аменхотеп 1552 г. преди Христа. Това е медицински трактат, в който са посочени начините на приложение на различни растителни 

материали в козметиката и лекарствените средства, включително и на алоето. Той бил намерен между коленете на една мумия, изровена през 1858 г. близо до Тебес. Този папирус доказва използването на Алое Вера през изминалите дотогава 2000 години и изрежда дванайсет различни формули за приготвяне на препарати с Алое Вера.

 

Алое Вера се споменава често през вековете, в различните култури, от древните гърци и римляни до Вавилон, Индия и Китай. Известни мислители, като Целзий от времето на Исус Христос, римският лекар Плиний Стари и гъркът Диоскоридис, подчертават терапевтичното значение на Алое Вера. Гален, бащата на съвременната медицина, първият лекар, който е обяснил как функционират сърцето и кръвообращението, също е използвал растението.

 

На английски Алое Вера за пръв път се споменава през 1655 г. след Христа, в един превод на Диоскоридис от Джон Гудиър. Диоскоридис пише, че тази горчива и силно миризлива течност притежава силата да съвземе или да предизвика сън у умиращите или тежко болните, или пък да разслаби и прочисти стомаха ви. Освен това, тя прекратява плюенето на кръв и прочиства вашия иктер (черен дроб) и накрая, тя добре лекува разранени гениталии. Диоскоридис е написал DeMateriaMedica, откъдето tова е преведено през 70-90 г. след Христа. В този трактат той подрежда и описва над 600 растения и основни растителни съставки.

 

Диоскоридис е бил напълно прав по отношение на лечението на наранявания, както показва миналогодишната на Д-р Т. А. Сайд и съавтори, според която 0.5% екстракт от Алое Вера, приложен локално в условия на произволен експеримент, е излекувал значително и по-бързо раните от генитален херпес, отколкото при контролната група, като е предотвратил и повторното им появяване.

 

Алоето за пръв път се търгува в Лондон през 1693 г, а към 1843 г. ежегодно се внасят по 4 227 кратуни (мярка за обем).

 

Макар че лекарите предписват алое от 2000 години насам, едва през 1851 г. Т. и X. Смит от Единбург открили алоина, който, вземан в малки дози, според тях, действа като тоник, подпомагащ храносмилането и оказващ особено благотворно влияние върху черния дроб. В големи дози той се превръщал в силно разслабително. През XVIII и XIX в. алоето си остава популярно лекарство, предписвано от лекарите и продавано като готов препарат.

 

Дали алоинът присъства или не в съвременните продукти на 'ата на Алое Вера, е спорен въпрос. Някои компании го чрез филтриране, докато други 

го оставят в продуктите; това ще разгледаме по-подробно в раздела за антрахиноните, към която химическа група спада.

 

Историята на Алое Вера е изпълнена и с много митове и легенди. Така например, говори се че египетските кралици Клеопатра и Нефертити са използвали алое в грижите за красотата си, за съжаление, това не е надлежно документирано и вероятно е измислица.

 

Александър Велики, след завладяването на Персия през 333 преди Христа, е бил придумай от ментора си Аристотел да завладее и о-в Сокотра в Индийския Океан. Тази битка била водена за осигуряване на доставките от известното алое, необходимо за лекуване на раните на Александровите войни. Първоначално аз не повярвах на това, тъй като Александър се е завърнал у дома по суша! Но по-късно узнах, че е изпратил от генералите си към къщи по море. Може ли той да е бил победителя при Сокотра?

 

Според друг популярен мит, Алое Вера се споменава в Библията. Но всъщност там се споменава пет пъти лигниново алое, а не Алое Вера. Най-известният пасаж е от Евангелието на Св. Йоан: И дойде също Никодемус, който най-напред дойде при Христос през нощта, и донесе смес от смирна и алое, на тежест около сто фунта ... Лигниновото алое е дърво с миризлива кора, от която са правили тамян, а също я използвали за съхраняване и балсамиране на мъртвите.

 

Истинското алое притежава такива чудни качества, че, през годините и в различни части на света, са му давали най-чудновати имена:

 

Растение за изгаряния

Диетично растение

Лековито растение

Небесна благословия

Лекарствено растение

Растение на живота

Растящият в саксия лекар

Растение-чудо

Небесен жезъл

Растение първа помощ

Мълчаливият лечител

Единствена библия

 

 

 

РАСТЕНИЕТО И НЕГОВАТА СТРУКТУРА

За да разберем възможностите на Алое Вера да действа медицинска билка, трябва до известна степен да позна! общата му структура и съдържанието на листата му. Затова, нека го разгледаме от ботаническа гледна точка и да видим къде му е мястото в растителния свят.

 

Описание

 

Алое Вера е кактусовидно растение, принадлежащо към семейството на лилиите. В това семейство има около 3700 вида цъфтящи растения, но то също включва чесъна, кромида и аспержите, на първия от които също се приписват медикаментозни качества. Самото Алое Вера е част от подсемейството на алоините, което наброява между 200 и 300 вида. Никой не може да каже точно колко на брой са те.

 

Повечето видове са нетоксични, но има и около 15 отровни, съдържащи смъртоносно вещество, подобно на бучиниш избраният от Сократ начин за самоубийство.

 

От истинските алоета само четири-пет са с доказани качества. Това са:

 

  1. А1ое BarbadensisMiller, понякога наричано А1ое Linne или А1ое Vulgaris или кюрасао алое.

  2. А1ое PerryiBaker, сокотринско алое или занзибарско алое.

  3. А1ое Ferox, често наричано Саре А1ое.

  4. Последните два и най-непопулярни вида са А1ое Arborescens и А1ое Saponaria, които основно се използват в Япония.

 

Измежду тях, най-мощното и широко използвано за приготвяне на търговски препарати във Великобритания и САЩ е А1ое BarbadensisMiller.

 

Това всъщност е единственият вид, който следва да се нарича Алое Вера, името трябва да бъде запазено само за този вид. Това е защото то първо се споменава под това име в една публикация от Южна Африка - "Флора Индира" от Н. Л. Бърмън през 1768 г. Това описание предхожда издаването на речника на Милър поне с десет дена, което му дава предимство.

 

Видът произхожда от Африка, но растението е широко разпространено в Близкия и Далечния Изток, както и в Новия свят (Алое Вера е пренесено на карибския остров Барбадос около 1650 г), а също така и в по-сухите части на Европа, като Испания.

 

Алое Вера се чувства най-добре на горещо и сухо място. Единственият му голям враг е сланата, така че на други места се развива добре като саксийно цвете в къщи, но не и навън. Ако у дома, на прозореца Ви расте това растение и случайно се опарите, нещо Ви ухапе или ужили, просто откъснете едно листо от него и го изстискайте и втрийте в болното място. Тогава ще почуствате как действа Растението първа помощ! 

 

Структура

 

Растението достига зрялост след 4-5 години, когато излизащите от късото му стебло листа станат около 60 см дълги и 8-10 см , широки в основата си. Листата са заострени до връх и имат меки

 

бодли. Ако стеблото се отреже напречно, вижда се растат във формата на розетка.

 

 

 

От средата на масата тъмно зелени листа израства стеблото на цвета, като достига 90 см височина и има дълги, почти жълти листа. В основата на лайка растат малки издънки сукалчета, които лесно се откъсват и от тях могат да се прихванат нови растения. Растението се възпроизвежда и чрез кръстосано оплождане. В естествени опрашването става с помощта на се от цветовете птици колибри.

 

Алое Вера е многогодишно растение с продължителност на живота около дванайсет години, но листата му се берат, когато растението е на 3-4 години. Когато външните листа се оберат, а това става до три пъти в годината, растението може да се запечата и предпази от загубата на вода. Тази защитна способност е присъща на кактусообразните растения. Няколко секунди след като растението е било наранено раната се покрива първо с филм, а след няколко минути и с приличащ на гума защитен слой, който го предпазва от по-нататъшна загуба на сок. Така стволът не се обезводнява и растението продължава живота си. Съвсем скоро раната напълно зараства. Не случайно го наричат Небесен жезъл!

 

Листото отвътре

 

Структурата на листото на алоето (вижте разреза по-долу) показва наличието на външна кора с дебелина от около петнадесет слоя клетки. Тя е тъмно зелена на цвят, повърхността й е твърда и восъчна. Твърдината й се дължи на голямото количество калций и магнезий в нея. Зеленият цвят идва от хлорофила, който използва слънчевата светлина, въглероден двуокис и вода, за да произведе специфичния гел 

на Алое Вера. Под кората се намират снопчетата със съдове от дървесна и проводяща тъкан. Дървесната тъкан транспортира водата и минералите от корените нагоре към листата, като с това доставя съставките на производствения процес.

 

Проводящата тъкан транспортира синтезирания материал надолу, до корените и до другите части на листата. Те са свързани посредством малки перициклични тръбички, а по-големи тръбички, които се спускат по дължината на листото, довеждат хранителните вещества до младите сукалчета. Следва клеевият слой, състоящ се от дълговерижни полизахариди (присъствието им ще обсъдим по-късно), които образуват контейнер за съхранението на вътрешния паренхим или гел. Той също така поддържа стерилността на вътрешния гел.

Когато листото се откъсне и повдигне нагоре, сокът от по-големите тръбички се изсипва веднага и, ако той се използва самостоятелно, действа като чудесно разслабващо средство, защото се състои основно от антрахинони, които ще разгледаме в следващия раздел.

Листото и неговите съставки

При анализа на съставките на листото ще се спра на основните три от тях:

  • сока

  • клея

  • паренхимния гел.

Познати са около седемдесет и пет съставки на листото на Алое Вера, които се подразделят на осем ясно очертани категории, но подозирам, че ще бъдат открити и други. Съществува обаче определена неяснота по отношение на точния състав на някои от фракциите, затова тук ще представя едно консенсусно мнение, изградено при прегледа на последните публикации по темата. Твърдата фракция представлява едва 

0.5 - 1.5% от растението, т.е. едно сравнително малко количество.

 

Средната му рН стойност е 4.55. В следващата глава ще разгледаме как и къде действат тези ингредиенти.

 

Лигнин

 

Целулозно вещество, присъстващо в гела, което няма известни медикаментозни качества, но за него се смята, че осигурява проникването на препаратите с алое в кожата на човека.

 

Сапонини

 

Счита се, че гликозидите представляват около 3 % от гела на Алое Вера. Това са пенливи вещества, които почистват и притежават антисептични качества.

 

Антрахинони и деривати

 

В дадения по-долу комплекс се съдържат 12 от тях:

 

Алоин

Барбалоин

Изобарбалоин

Антранол

Антрацен

Йоетична киселина

Емодин

Алоев емодин

Естер на канелената киселина

Етерично масло

Хризофанична киселина

Резистанол

 

 

Тези съставки се намират само в сока. Традиционно са известни като лаксативи и при високи концентрации само някои от тях могат да бъдат отровни, но в сложната среда на растението Алое Вера те не са отровни. Те са отлични аналгетици, или обезболяващи вещества, а също така притежават и силно антибактериално, антивирусно и противогъбично действие.

За да се получи обезболяващ ефект и подсилване на абсорбцията на стомаха, във всяка напитка с алое трябва да има известно количество дървесен сок, съдържащ антрахинони. Когато са налице, антрахиноните се познават по горчивия вкус и жълто-оранжевия цвят, който придават на сместа от дървесен сок и гел. Алоинът в големи концентрации е отровен за фибробластите, затова прекалено голямото количество алоин в продуктите за локално приложение убива тези клетки в дермиса и забавя лечението като намалява производството на тъкан. Но те оказват и някои полезни влияния върху кожата, които ще опишем по-нататък.

 

Химия на антрахиноните

 

Основният антрахинон, който се намира в дървесния сок, латекс или смола на Алое Вера е барбалоин, синоним на алоин. Там се съдържат и дериватите му антрони и хромони. Те съставляват фенолната фракция на дървесния сок.

 

Барбалоинът е антрон С-гликозид.

 

След поглъщане, алоинът се преработва от бактериите в дебелото черво в алое-емодин-9-антрон. Това е активната съставка, която предизвиква увеличаване дела на водата в дебелото черво чрез спиране на електролитната абсорбция и стимулиране на електролитната секреция. Тя стимулира и перисталтиката.

 

 

 

 

 

Минерали

 

Магнезий

Натрий

Цинк

Желязо

Манган

Калий

Мед

Хром

Калций

 

 

 

Съществуват около трийсет витамина, минерали и микроелементи, които са от особено важно значение за доброто здраве и трябва да се поемат редовно. Много от тях си взаимодействат и зависят един от друг за правилното им действие. По-долу изреждам тези по-важни качества и функции.

Калций

Най-напред има структурна роля при костите и зъбите, но също така е особено важен в структурата на клетката и предаването на сигнали по нервите. Нужно е балансирането му с фосфор и магнезий, за да действа ефективно, а за абсорбцията му е необходим Витамин й.

Манган

Той е съставна част на много ензими и е необходим за активирането на други ензими. Последните са сложни протеини, които действат като биохимични катализатори, ускоряващи клиничната реакция в растението.

Натрий

Много важен минерал, който пречи на телесните течности да станат прекалено кисели или прекалено алкални. Той също така участва в 

електропроводимостта на мускулите и нервите, както и в поемането на хранителни вещества от отделните клетки.

 

Мед

 

Също компонент на множество ензими, но и помага на желязото Да действа като носител на кислорода в червените кръвни телца.

 

Магнезий

 

Той участва активно в метаболизма на калция при формиране на костите и е необходим на нервните и мускулните мембрани за провеждане на електрическите импулси.

 

Калий

 

Както натрия, той участва в киселинно-основния баланс на тялото и спомага за електропроводимостта на мускулите и нервите.

 

Цинк

 

Участва в основните метаболитни пътеки и подпомага метаболизма на протеините, въглехидратите (захарите) и мазнините. В неподходяща дозировка има неблагоприятно действие върху тъкани, които умират и бързо се възстановяват, като кожата, лигавицата на червата, или върху имунната система. Изследванията напоследък показват, че отчайващото състояние на шизофрения може да се свърже с недостига на цинк.

 

Хром

 

Необходим е за правилното функциониране на инсулина, който от своя страна контролира нивото на кръвната захар, затова диабетиците трябва да поемат повече хром.

 

Желязо

 

Това е частта хем от хемоглобина в червените кръвни телца, който позволява транспортирането на кислород в тялото под формата на оксихемоглобин. При хората с недостатъчно хранене много често се среща анемията, причинена от недостига на желязо; тя се появява и в случаите на изтощение поради хронична загуба на кръв, напр. при свръхобилна менструация.

 

Витамините

 

Витамин В1

Витамин В12

Фолиева киселина

Витамин В2

Витамин С

(Витамин С)*

Витамин В6

Бета-каротин (Витамин А)

(Витамин Е)*

Холин

Ниацинамид (Ниацин)

 

 

 

*Често към естествено присъстващите в екстракта от растението витамини се прибавят и други, като част от процеса на стабилизиране, чрез който се осигурява търговския продукт да остане колкото се може по-близо до естествения сок. Също така, служи и като консервант.

Витамини А, С и Е

Това са важните витамини-антиоксиданти, чрез които се борим с опасните свободни радикали. Те влияят на имунната система, а Витамин С, по-специално, подпомага зарастването на раните, докато Витамин А е необходим за нормалното и нощно виждане.

Естествените процеси в тялото постоянно създават свободни радикали, но те се създават и от всякакъв вид горене пушене, изгорели газове, радиация и дори изгарянето на храна, като на барбекю или в тигана за пържене. Те се опитват да оксидират тъканите и причиняват големи вреди, като предизвикват всичко, от рак до перде на окото, артериална болест или преждевременно остаряване. Спомнете си само какво причинява кислорода на желязото при оксидация. Причинява ръжда и накрая го унищожава голяма сила.

Тези оксидиращи свободни радикали трябва да бъдат неутрализирани от антиоксиданти (най-важните сред тях са Витамините А, С и Е), от минерала селен и от някои микросъставки на храната, наричани биофлавоноиди, тъй че трябва да се замислим дали имаме достатъчно антиоксиданти в диетата си.

Витамините от група В , включително и холина

Те са свързани с производството на енергия и с метаболизма на аминокиселините, а оттам и с натрупването на мускулна маса.

 

Витамин В12

 

Алоето е едно от малкото растения, източници на този съществен витамин, необходим за изграждането на червените кръвни телца, при дефицит се появява анемия.

 

Фолиева киселина

 

Също изключително нужна за развитието на кръвните клетки, дефицитът й също води до анемия.

 

Аминокиселини

 

За да е здраво, човешкото тяло има нужда от двадесет и две аминокиселини; всички те, с изключение на осем, се синтезират в организма. Останалите, наречени есенциални аминокиселини, трябва да се приемат като храна и заедно изграждат строителните блокчета на 

протеините, от които ние произвеждаме и възстановяваме мускулите си.

 

Няма да изброявам всички аминокиселини, но си струва да се спомене, че Алое Вера предлага двадесет от нужните двадесет и две и седем от осемте есенциални аминокиселини. Липсващата аминокиселина се нарича триптофан, но Бил Коутс, американски фармацефт и експерт по алоето, твърди, че то притежава и тази аминокиселина. Аз самият не съм сигурен в това, но да притежаваш седем от осемте възможни също не е зле.

 

Ензими

 

В Алое Вера е установено наличието на много ензими. Някои от по-важните са:

 

 

 

 

 

Пероксидаза

Целулаза

Алиаза

Карбоксипептидаза

Каталаза

Амилаза

Липаза

Алкална фосфатаза

 

 

Тези ензими подпомагат разграждането на храната и храненето като цяло. Някои разграждат скорбялата и захарите като, например, амилазата, докато други катализират реакциите по разграждане на мазнините като, например, липазата. Така хранителните вещества от храната ни могат да се абсорбират по-ефективно.

Захари

Алое Вера съдържа както монозахариди, като глюкоза и фруктоза, така и полизахариди, от които може би по-важни са полизахаридите. Лабораторията Карингтън в Съединените щати изолира най-важния полизахарид, известен с търговското си наименование Карисин. Във връзка с имунната система той заслужава специално внимание, което ще му бъде отделено по-нататък.

Тази група полизахариди се нарича глюкоманани или полиманоза, защото молекулите на манозата са свързани с молекулите на глюкозата, но молекулите на манозата са малко повече. По размер те силно се различават, от няколко хиляди далтона (единицата за измерване) до четири милиона далтона, и са много специални захари 

поради начина им на абсорбиране от червата. Повечето захари се разграждат от ензимите, абсорбират се на части и ^ след това се изграждат наново, а дълговерижните глюкоманани се абсорбират цели от определени клетки по протежение на храносмилателния път. Това действие се нарича пиноцитоза и се изразява в преминаването на целите захари в кръвта в тяхната първоначална форма.

 

Счита се, че различни съставки на тези съединения помагат при артрит, високо налягане и лошо храносмилане, както и че намаляват холестерола, подобряват функционирането на черния дроб и подпомагат заздравяването на костите, като стимулират поемането на калций и фосфати. Доказано е, че в концентриран вид те оказват благотворно влияние на възпалението на червата при болестта на Крон и язвен колит.

 

Историята с ацеманана

 

Ацемананът е - (1,4) - свързан ацетилиран манан. Той притежава три фармакологични действия:

 

а) първично антивирусно действие

 

б) вторично имунномодулиращо действие

 

в) третично действие при ограничаване на приспособяващите се инфекции.

 

Действа и синергично с други лекарства, като азидотимид (АZT) и ацикповир. Тези му качества се използват при лечение на онкогенетични ретровируси, вируса на котешката левкемия, който причинява една мултисиндромна болест при заразените котки; тя е припозната като животински модел на вирусните инфекции при имунна недостатъчност на човека.

 

Доказано е, че invitro ацемананът усилва действието на цитотоксичните Т лимфоцити с почти 50%. Доказано е също така, че активира макрофагите да произвеждат азотен окис. Азотният окис действа като цитотоксик и цитостатик при унищожаване на туморните клетки и вътрешноклетъчните паразити. Лекарства, като интерферон, също предизвикват производството на азотен окис от макрофаги. Азотният окис е важен фактор на имунната регулация и има защитна роля при млекопитаещите и птиците. Доказано е, че стимулирането на макрофагите при плъховете ускорява зарастването на раните.

 

Докато пишех настоящото, ацеманановият продукт Карисин на Лаборатория Карингтън премина последните тестове преди получаване на разрешение от Администрацията за храните и лекарствата да се използва 

при лекуване на СПИН при хората

 

 

 

Стероли

 

Тези растителни стероиди са важни антивъзпалителни агенти Четирите основни измежду тях са:

 

 

 

Холестерол

Кампестерол

Β - ситостерол

Лупеол

 

 

 

Лупеолът действа също като антисептик и аналгетик. Най-накрая Алое Вера съдържа и салицилова киселина, подобно на аспирина съединение, което заедно с лупеола му придава обезболяващи свойства. В твърдата фракция се намират също малки молекули на растителни хормони, известни като гиберлини и ауксини.

 

КЪДЕ ДЕЙСТВА АЛОЕ ВЕРА?

 

След като прочетох много книги, статии и научни разработки, посветени на Алое Вера, в търсене на знания за този ксерофит (растение, което живее при горещ, сух климат), аз стигнах до убеждението, че то действа само в две определени сфери.

 

Най-напред ми стана ясно, че то действа по-скоро на повърхностите и мембраните, отколкото на самите органи, и второ, че влияе на състояния, получили се в резултат на разстройство на имунната система. Бих желал да подчертая тези факти, за да предпазя другите от изказване на екстравагантни твърдения за ползата от растението в разни далечни сфери, с което му създават незаслужена репутация на пенкилер.

 

Не е чудно, че хора с кожни и стомашни болести, астма и генитални проблеми са изпитвали ползата от Алое Вера, защото те са анатомично свързани по това, че всички се отнасят към проблеми с епителните тъкани. Епителът е анатомичен термин, който се определя като слой от клетки по повърхността на тялото или на свързана с него кухина. Кожата е най-голямата епителна повърхност и всъщност представлява най-големия телесен орган. Тя се променя, когато по нея расте коса на главата, но все пак си остава епителен орган, както и когато по нея израстват нокти. Когато влезе в устата, епителът се превръща в лигавица с променени функции и вече не предпазва тялото от загуба на вода, като нормалната кожа.

 

Епителът продължава да се променя, като преминава през хранопровода, стомаха, тънките и дебелите черва и накрая, при ануса, отново става кожа. Епителната повърхност обхваща носа и синусите, трахеята, бронхиалните тръбички в белите дробове и гениталния тракт.

 

Една от критиките, които най-често чувам от мои колеги е:"Едно вещество не може да лекува толкова различни състояния. Да, но гелът на Алое Вера не съдържа само едно вещество. Както видяхме, той е сложно взаимодействаща си смес, която съдържа над седемдесет и пет съставки, а всички състояния, които се повлияват положително от Алое Вера са свързани с една обща анатомична част епителът.

 

Можех да напиша книга, основаваща се само на анекдотичните аспекти на Алое Вера, но в настоящата представям само онези събития, които са се случили лично с мен, моето семейство и пациентите ми, т.е. събития, които съм преживял сам или на които съм бил лично свидетел.

 

Кожата

 

В зависимост от мястото на наранения епител, за да бъде той повлиян положително от прилагането на Алое Вера, това може да стане орално например, при лечение на лошо храносмилане или на киселини, в следствие на хиатална херния. Но освен през устата, то може да се прилага и локално, като при поразена от екзема кожа. При локалното приложение върху кожата или скалпа трябва да се спазват общите дерматологични принципи ако кожата е суха, трябва да се намокри с помощта на омекотяващо средство или мазна база, и обратното, ако кожата е омазнена, трябва да се използва немазна база. За окосмените места най-добре подхождат лосионите, а при открити рани по кожата най-добре е да се използват превръзки.

 

От личен опит мога да дам пример как Алое Вера влияе на хронично възпалените мембрани: с огромна радост открих, след като го приемах ежедневно в продължение на две седмици, че назалният ми катар, резултат от над двадесет години пушене (между 18 и 41-годишна възраст) на по двайсет цигари на ден, е изчезнал. Тогава, естествено, започнах да дишам по-лесно, подобриха ми се вкусовите усещания и престанах да хъркам.

 

Противовъзпалителният ефект

 

Възпалението е реакция на тъканите при нараняване и представлява придвижване на клетки от имунната система до мястото на поражението. Състои се от поредица от реакции на три етапа:

 

  1. засилено кръвоснабдяване на района

  2. засилена капилярна пропускливост

  3. преминаване на клетки от кръвната система в тъканите

 

Тя се осъществява с помощта на различни системи, като комплементарната, факторите на съсирване и растеж, и кинините. Активни са също и медиаторите, отделяни от мастоцитите, базофилите и тромбоцитите, а също така и еикозаноиди, образувани от много различни клетки на мястото на възпаление, следвани от макрофагите и лимфоцитите, при всеки случай на имунологично предизвикателство. Възпалителният процес е много нужен и полезен, ако не е прекалено голям и Прекалено продължителен. Въздействието му е противоположно, ако стане хроничен, причиняващ неприятни за индивида симптоми, съпроводени със силна болка и подуване.

 

Противовъзпалителното действие на Алое Вера е следното:

 

а) чрез дезактивиране на брадикинините с помощта на ензима карбоксипептидаза, който може да хидролизира брадикинините и ангиотенсин Iinvitro. Брадикинините действат на мястото на възпалението едновременно като вазодилататори и силни, предизвикващи болка агенти. Това е може би механизмът, по който Алое Вера намалява болката, макар че това не е достатъчно invitro.

 

б) Алое Вера съдържа салицилова киселина и антрахинони, които могат да се разлагат до салицилати. Салицилатите са едновременно аналгетици и противовъзпалителни агенти, възпрепятстващи производството на простагпандини.

 

Колкото и да съм доволен от този резултат, знам, че проблемът се появява наново щом оставя алоето за около седмица, което ме навежда на мисълта, че в случая то само потиска симптомите, но не лекува по същество.

 

Жена ми е забелязала, че след изгаряне на кухненската печка (хобито й е да готви), бързото прилагане на Алое Вера не само отнема болката почти мигновено, но неколкократното повторение лекува раните много по-бързо и без белези. Тя има множество малки белези от предишни изгаряния по ръцете, но те поне вече не се умножават. Сега 

разбирате защо го наричат Растение за изгарянията.

 

С придобиването на по-богат опит, започнах в последните две години да използвам все повече Алое Вера в общомедицинската си практика, особено там, където обикновеното лечение не успява, където се появяват странични ефекти или пък когато клиентът помоли за нещо натурално.

 

На практика, най-добре се повлияват следните състояния на кожата:

 

Акне вулгарис и розацея

 

Екзема, особено при малките деца

 

Себореен дерматит

 

Псориазис

 

Хронична уртикария

 

Язви

 

Тинеа педис (гъбички по краката).

 

Самият аз открих нещо много важно, докато извършвах малък експеримент опитвах се да излекувам голяма язва на пищяла на възрастна жена само с локално приложение на Алое Вера; нищо друго. Това е може би най-лошото място, на което може да Ви се появи язва, тъй като традиционно, какъвто и метод на лечение да използвате, язвата на такова място заздравява много бавно. Интересен пример беше появила се в резултат на травма язва жената бе ударила крака си на ръба на някаква мебел. Преглеждах я няколко часа след инцидента и, след като промих раната, помолих сестрата да й слага два пъти на ден влажна превръзка с Алое Вера.

 

Скоростта на зарастване беше направо забележителна, без дори и следа от възпаление, от което най-често се опасяваме в подобни случаи. Радвам се да отбележа, че сестрите също бяха много впечатлени и решиха да го използват и при други свои случаи, когато раните упорито отказват да зараснат. Забележително е и това, че тази язва зарасна с минимален белег типично за лечението с алое.

 

Ако подобни резултати се наблюдават постоянно, то лечението с Алое Вера може да спести на здравните власти много пари от традиционното лечение.

 

И други практиканти отчитат отлични резултати при лечението на изгаряния и язви с алое, а в САЩ то редовно се използва от някои големи клиники по изгарянията.

 

Зарастване на рани и изгаряния

 

Сериозните изследвания на способностите на Алое Вера да лекува открити 

рани започват през трийсетте години на двадесети век, след като Колинс & Колинс докладват случай на 31-годишна жена с остър рентгенов дерматит с обхват 4 х 8 см на челото и продължаващ над линията на косата. 24 часа след прилагането на прясно алое, сърбежът и горенето напълно изчезнали. След 5 седмици постоянно лечение, усещанията напълно се регенерирали и не останал никакъв белег. След 3 месеца, нямало индикации за повтаряне на заболяването и при излагане на слънце, челото се пигментирало нормално, както останалите изложени на слънце повърхности на кожата.

 

Следват други експерименти с хора и животни, при които са наблюдавани непосредствени и последващи хистопатологични промени на кожата при рани, лекувани с алое и нелекувани с алое. Много експерименти са направени през петдесетте и шестдесетте години, които постоянно доказват бързо зарастване на раните и намаляване на белезите.

 

През осемдесетте години фигури, като проф. Джон Хегарс и д-р Уендъл Уинтърс, работещи в клиники за академична пластична хирургия в САЩ, издигат хипотезата за антивъзпалителното и против термални изгаряния действие на растението.

 

Изводите им са, че Алое Вера е в състояние да блокира формирането на тромбоксан А2, с което се подпомага оцеляването на тъмните при изгаряне или измръзване. Това се постига чрез значително увеличаване на кожната перфузия след изгаряне, при положение че Тромбонсан А2 е съдосвиващо средство. Имунохистохимическата оценка на изгорената материя показва значително намалени нива на Тромбоксан А2 в групите, третирани с алое, в сравнение с третираните контролни групи.

 

През 1962 г. Робсън и съавтори също доказват способността на Алое Вера да потиска образуването на простогландини и Тромбоксан А2. Те отбелязват липсата на Тромбоксан В2 до 72 часа след изгарянето и намаляване на нивото на простагландин (РС)Р2 за същото време.

 

Известно е, че тромбоксаните и простагландините оказват влияние върху:

 

А) агрегацията на тромбоцити;

 

б) адхезията на левкоцити;

 

в) свиването на кръвоносните съдове.

 

В Япония проф. Кейсукс Фуджита изучава от 1976 г. брадикининазната активност в естественото алое А1ое Vera 

Arborescens. Той стига до заключението, че противовъзпалителният ензим, който той описва е серино-карбоксипептидаза, дехидролизиращ брадикинините и AngiotendinI (един вазоконстриктор), invitro.

 

Еднaпо-кьсна публикация от 1993 г. подкрепя виждането, че този ензим в един от основните фактори, на които се основава фармакологичното действие на алоето. То също така съдържа салицилова киселина, която е едновременно и аналгетик, и противовъзпалително средство, в резултат от потискането на синтезата на простагландини.

 

Други вещества, които също допринасят за противовъзпалителния ефект на алоето, открити от японските изследователи, са растителните хормони, вещества, подобни на пектина, като алоктин А, открит от Саито и съавтори през 1982 г. 

 

Едно от нещата, които носят най-голямо удовлетворение от общата медицинска практика, е взаимното опознаване с пациентите и споделянето с тях на някои от най-интимните и често забавни случки от живота. Така например, аз веднъж предписах на възрастен мъж малко алое за артрита му и го поканих на преглед след две седмици. Когато се появи, той изглеждаше щастлив и аз предположих, че алоето е подобрило състоянието му. Не, каза той. Положението е почти същото но сега си подсвирквам, като ходя, а жена ми казва, че не съм го правил от двадесет години.

 

Един друг старец, бивш метач, ме спря на улицата, за да ми каже колко е доволен, че съм дал на жена му малко алое за астмата й. Помогна, нали? попитах аз, на което той отговори Ъхъ, астмата й се оправи, докторе, а също и сексуалният ми живот не може да ми се насити!

 

Наистина се радвам за Вас, казах аз, като положих сериозни усилия да не се разсмея, когато забелязах от пазарската му чанта да се подават две еднолитрови бутилки с Алое Вера.

 

Алое Вера е съвсем безопасно и нетоксично растение и аз мисля, че практически всички хора, които реагират на него, вероятно реагират на добавките, необходими за съхраняването му. Разбира се, все някой някъде трябва да е алергичен към Алое Вера, но през всичките тези години за него се говори и пише като за съвсем безопасно нещо. Най-общо, алергичните реакции се дължат на добавени към кремовете вещества, като ланолин или ларабени, сандалово дърво или самият прополис. Аз самият съм виждал само веднъж хиперактивна реакция при пиене, като най-вероятно това се дължеше на натриевия бензоат, използван като консервант.

 

Водещи авторитети в областта на токсикологията във Великобритания са работещите в Отделението за отравяния на Гайз Хоспитъл в Лондон. Когато ги попитах за Алое Вера, те признаха, че имат малко доказани за него неща, като това че някои продукти от цели листа предизвикват стомашни болки и диария у някои хора. (По-нататък ще обясня разликата между гела и сока от целите листа на алоето.)

 

Мисля, че единственият източник на токсичност трябва да е антрахинонната фракция, при високи концентрации. Но тези нива не се съдържат в продуктите, продавани като тоник или здравословни напитки, и аз вярвам, че те са напълно безопасни. Препарати с Алое Вера се продават от години в САЩ. Преди да достигнат до широката публика, американските продукти са преминали през строги тестове за безопасност от страна на Администрацията за храните и лекарствата, преди да могат да бъдат продавани'като храна, към която група са причислени. Все още няма такива продукти, които да са лицензирани за продажба като лекарства във Великобритания.

 

Алергия към Алое Вера

 

Документирай е само един случай на чиста реакция на Алое Вера и това е появата на дискоидна или пръстеновидна екзема след поглъщане на гел.

 

 

 

Досега не сме обсъждали използването на Алое Вера в козметиката, където се използва за подхранване на кожата и отлагане на остаряването й. Използва се широко и все по-често виждаме надписа съдържа Алое Вера. Козметичните вериги Бутс Кемистс и Боди Шоп го използват от известно време, а наскоро и Жилет добавиха Алое Вера към един от продуктите си, за да направи бръсненето по-приятно за мъжете. Добавянето на висококачествено алое към кожните препарати на първо място спомага за овлажняване и омекотяване на кожата. Алоето прониква дълбоко в нея, като действа противовъзпалително и забавя стареенето, намалява, а понякога и отстранява петната по остарялата кожа.

 

Намалено производство на пигмент

 

Меланинът се получава от аминокиселината тирозин, която,с помощта на ензима тирозиназа. се превръща в дихидроксифенилаланин (DОРА). Последният се полимеризира, за да се превърне в меланин. Алое Вера,

 

има с антрахинонната си фракция антитирозиназно действие, чрез което се намалява пигментацията на кожата. Препарат, съдържащ алоезин, се продава в Далечния Изток с единственото предназначение да избели азиатската кожа.

 

 

 

На второ място, след проникването през кожата, то стимулира фибробластите в дермиса да произвеждат повече колаген и еластин, с което се намалява тенденцията за поява на бръчки резултат от намаляване на нивото на колагена. И накрая," то подсилва имунната система на кожата и намалява пораженията от ултравиолетовите лъчи.

 

Преди да приключим с темата за кожата, трябва да споменем, че дори Алое Вера може да има някои странични ефекти, но те съвсем не са вредни и затова са общо приемливи. По специално жените, след като са използвали гела в продължение на няколко седмици, често споделят, че ноктите им растат по-бързо и не са така чупливи, че косата им също расте по-бързо и изглежда по-добре, а поради това че Алое Вера има съдоразширяващо действие (отваря кръвоносните съдове на кожата), бузите им поруменяват. Когато казваме на хората, че изглеждат добре, те в повечето случаи се чувстват по-добре.

 

Храносмилателният път

 

Другата съществена органна система, върху която алоето оказва благотворно влияние, е храносмилателният път - от простото разстройство или лошо храносмилане и появата на киселини до засвидетелстваните случаи на излекуване на пептична язва, в последното обаче аз нямам личен опит. Днес е известно, че много язви се дължат на бактерии, наречени Нелицобацтер Пълори; ще е интересно да видим как Алое Вера действа върху тях. (Докато пиша това, се опитвам да организирам някои тестове invitro.) Ако се докаже, че убива тези организми и допринася за лекуването на язва, ще се появи експлозивно търсене на Алое Вера и това ще спести на здравната администрация огромна сума пари, давани в момента за антибиотици, с които се борим с микроорганизмите. Както казах и преди, Алое Вера широко се е използвало като пургатив и за общо подпомагане на храносмилането, затова не е учудващо, че страдащите от възпаления на червата, като колит и други, говорят за добри резултати от редовно пиене на Алое Вера. Трябва обаче да се подчертае, че симптомите им се появяват отново, след като престанат да го пият, така че поемането на гел от Алое Вера трябва да им стане постоянен навик. Известно е, че подобни 

състояния често се появяват отново и за хората, които редовно страдат от тях, самото им разреждане и притъпяване е само по себе си подобрение. Често ме питат, дали Алое Вера се намира като супозиторий, доколкото ми е известно, все още не, но може би и това е на път да стане.

 

Едно от състоянията, които заслужават специално внимание, е синдромът на раздразнените черва (IBS). Това е най-често срещаното разстройство на червата в индустриализирания западен свят, а и най-честият повод, по който домашните лекари изпращат свои пациенти за консултация с гастроентеролог. Изчислено е, че от тази болест страдат над пет милиона души само във Великобритания.

 

Синдромът на раздразнените черва представлява сбор от симптоми, които са различни при различните хора, но най-често това са стомашни болки, запек или диария с подуване на корема или протичане на слуз. Общото здравно състояние не се повлиява и страдащите обикновено запазват теглото си. Но това може да се окаже едно изключително омаломощаващо и дразнещо състояние, което понякога пречи на хората да излизат навън и да се занимават със своята работа, всъщност, със своя живот. Често това е свързано със стресово емоционално разстройство или депресия и може да се появи в комбинация с разстройството на други раздразнителни органи, като пикочния мехур, например.

 

Конвенционалното лечение не е особено ефикасно и се осланя на промяна в диетата, обикновено по-хранителна, с противодиарични или подсилващи вещества, спазмолитици, антидепресанти и психо/хипнотерапия. Всички тези мерки се прилагат, защото още липсва пълно разбиране на това състояние. Някои учени смятат, че болестта се дължи на разстройство в регулярните и плавни, движения на перисталтиката, а други смятат че тя е резултат от намалената чувствителност на червата. Според една друга теория, в червата се събират прекалено много микроорганизми, предизвикващи ферментация, като кандида албиканс, и това е основната причина. Друга група лекари считат че болестта, както и синдромът на следвирусната умора (който ще разгледаме по-нататък), се дължи изцяло на психологически фактори и е резултат от стреса в съвременния живот.

 

Каквато и да е причината, в Бритиш медикъл джърнъл от м. януари 1995 г. е казано: Не съществува единно успешно лечение на синдрома 

на раздразнените черва (IBS). Знам, че има много недоволни пациенти, защото, когато журналистката Хейзъл Къртни написа статия за този синдром в Дейли мейл през 1984 г, в която между другото се говори и за моите виждания за Алое Вера, получих над 10 000 писма с молба за повече информация. Алое Вера за мен сега е на първо място при лечението на потвърден IBS и с него имам много повече успехи, отколкото с други методи. За съжаление, не при всички случаи, лечението с алое е успешно и аз подозирам, че неуспехите се увеличават с намесата на емоционални реакции на стреса, т.е. тук в по-малка степен става въпрос за физиология. Но все пак е радостно и подкрепящо да чуваш пациентите да казват, както една от тях сподели: Вече мога уверено да ходя да пазарувам това е чудесно!. Преди това е можела да ходи да пазарува само в онези магазини, в които добре е знаела местоположението на тоалетните.

 

Държа да подчертая, че говоря за гела от Алое Вера, а не за старото горчиво алое, получавано от дървесен сок. Тo би дало много по-различни резултати!

 

Имунната система

 

Хората, които вземат редовно гел от Алое Вера, като мен, се чувстват много по-добре и удобно. Мисля, че така се получава, защото Алое Вера успява да регулира ефективно имунната система на човека.

 

Имунната система съществува, за да предпазва тялото от промени, предизвиквани от нападащи го организми, като например бактерии, вируси или изменени клетки, като раковите, затова ефективното й функциониране е от изключително значение. Системата е много сложна, включваща множество различни елементи, за които и аз самият не бих казал, че разбирам напълно. Изучаването на имунологията си е отделен предмет. Затова ще я представя в една много опростена форма, като спомена само най-важните елементи. Действието на тези основни клетки се модифицира от много сложни процеси, които се извършват в дълбочина, те не действуват изолирано. Имунната система работи непрестанно, за да предпази тялото от външни атаки, затова всяко нарушение на незабавните й и ефикасни реакции създава сериозни проблеми на индивида. Проблеми възникват както когато имунната система реагира по-силно от необходимото, така и когато реагира по-слабо от необходимото или пък реакцията е неправилно насочена, например срещу здрави клетки. Тези действия предизвикват т.нар. авто-имунни разстройства, представени от:

 

Язвен колит

 

Системен еритематоден лупус

 

Ревматоиден артрит

 

Ако имунната система не е в състояние да реагира адекватно, индивидът не може да се справи с инфекциите и може дори да умре. Класически пример за подобна ситуация е СПИН-а (Синдрома на придобита имунна недостатъчност).

 

Ако реакцията е прекалено силна, като хиперчувствителната реакция при алергична астма, тя е опасна и може също да предизвика смърт, т.е. от жизнено значение е реакцията да е достатъчно силна, за да убие вредните организми, но не и организма на индивида.

 

Точно такива са постоянните реакции на здравия организъм. Имунната система представлява основна част от защитните механизми на човека, която постоянно отхвърля и унищожава нападащите го организми и изродени клетки.

 

Кои са основните играчи?

 

Най-важни са клетките, наречени лимфоцити, от които съществуват два вида Б-клетки и Т-клетки , намиращи се в лимфоидната тъкан и кръвта.

 

Следващи по значение са клетките, наречени фагоцити, които са нещо като боклукчии. Някои от тях се намират в тъканите, а други белите кръвни телца - циркулират в кръвта. Б-лимфоцитите произвеждат антитела, а Т-лимфоцитите изпълняват няколко функции:

 

  1. Помагат на Б-клетките да произвеждат антитела

  2. Разпознават и унищожават инфектираните с вируси клетки

  3. Активират фагоцитите да се заемат с патогеннтиге клетки, които са открили.

  4. Контролират нивото и качеството на имунната реакция.

 

Животът е постоянна борба, както вътрешно, така и външно, затова и аз представих имунната реакция като битка, в която заповедите се предават от вестоносци. Тези вестоносци се наричат цитокини. Системата на цитокините дирижира помощните Т-клетки (лимфоцити) в търсенето и унищожаването на неприятеля и именно на това ниво действа един от основните компоненти на Алое Вера

 

Лимфната система

 

Ацемананът, този толкова важен компонент, се намира в захарната 

фракция. Той представлява дълговерижен полизахарид и действа като имунен регулатор, което означава, че е в състояние да засили или намали имунната реакция. Това забележително негово качество е демонстрирано и документирано при лабораторни експерименти.

 

Той е изолиран от Алое Вера в Лаборатория "Карингтън", САЩ, и се произвежда като лекарство под названието Каризин, лицензирано от Администрацията за храните и лекарствата за използване при болни от СПИН пациенти. Ацемананът привлича огромен интерес и бъдещето на Алое Вера може да се определи от успеха на този компонент. В момента то е достигнало до последния етап на тестуване, преди да бъде разрешено за неограничена употреба от хора. Досега има ветеринарен лиценз в САЩ за лекуване на вируса на котешката левкемия.

 

Във Великобритания, в областта на ветеринарната медицина, по него напоследък работи ветеринарният лекар по конете Питър Грийн по специално, върху следвирусния синдром при конете като той отчита впечатляващи резултати.

 

За щастие, при следвирусния синдром по конете, за разлика от хората, в кръвта се съдържа измерима съставка. При болните от синдрома коне нивото на белите кръвни телца спада до почти фатални стойности. Питър Грийн записал тези нива при болните коне, след което ги подложил на три до пет седмично лечение с гел от Алое Вера, който прибавяли към храната. Скептичен в началото какъвто бях и аз той бил силно учуден от наблюденията си, когато единадесет от общо четиринадесет лекувани коне напълно се възстановили и се върнали към живота си на ели. Засегнатите животни до едно показвали повишен бройна белите кръвни телца в резултат на лечението с Алое Вера. Обикновено, не се очаквало тези коне да се възстановят. В публикацията си Питър Грийн казва: “Независимо от всичко, въпреки ограниченията на този вид клинично изследване, ние вярваме, че в прилагането на екстракт от Алое Вера има действителни терапевтични предимства.”

 

Аз съм прилагал на емпирична основа подобно лечение на мои пациенти със синдром на следвирусна умора и поне един-двама се повлияха добре. Броят на пациентите е прекалено малък, за да се правят каквито и да било заключения, но тъй като не съществува друг убедителен метод за лечение, си струва да се опита.

 

Въз основа на казаното, може да се очаква, че страдащите от алергична астма би трябвало да се повлияят добре от приемането на Алое Вера, или поради неговия имунномодулиращ ефект, или поради естествения му 

противовъзпалителен ефект. Най-общо, наблюдавах такива резултати и че намаляват прибягванията до инхалатора, както и броят на острите кризи. Но, както и при следвирусния синдром, не съм наблюдавал достатъчен брой случаи, за да бъда абсолютно сигурен в този ефект; за повече убедителни доказателства се налага специално изследване тема, към която ще се върна в края на книгата.

 

И накрая, по този повод, да ви разкажа историята на Алисън. Младата жена, на която е посветена тази книга, и пациентката, която ме убеди, че в Алое Вера наистина има нещо, което си струва.

 

Алисън е очарователна млада жена, която лекувам от петнадесет години. Тя страда от болестта на Стил или младежки ревматоиден артрит. Болестта й прогресираше от детските години и поради болките и деформациите, на които бе подложена, тя бе под постоянно наблюдение от специалист и бе преминала през различни мощни конвенционални режими на лечение с лекарства високи дози нестероидни противовъзпалителни (NSAIDS) и хидротерапия. Тя понасяше недъга си смело, но преди около осемнадесет месеца дойде в кабинета ми и се оплака, че има нужда от още противовъзпалителни, за да контролира болката и сковаността, но не може да ги поема поради коремните болки, които те й причиняват. Параграф 22. Не знаех какво друго да й предложа и казах: Не би ли искала да опиташ един шантав сок от кактус, за който казват че има естествен противовъзпалителен ефект, а и помага на стомаха? За съжаление, не мога да ти го предпиша, а трябва да си го купиш от местния търговец. Алисън и майка й, която присъстваше на разговора ни, казаха, че ще опитат всичко, само и само да я облекчи. Така Алисън започна курса с гел от Алое Вера. 

 

Разбрахме се да не намалява предписаните й лекарства, но да прибави към тях и Алое Вера и да записва, какво количество NSAIDS и Алое Вера взема дневно и как се влияят симптомите й. Преглеждах я на две седмици веднъж.

 

След няколко седмици и двамата бяхме развълнувани от положителните резултати. Стомашните й болки изчезнаха, болеше я по-малко и определено изглеждаше по-добре и по-щастлива дори бузите й поруменяха за пръв път. През следващите месеци тя започна да намалява нивата на NSAIDS докато, след осемнадесет месеца лечение, сега тя взема само половината от предишните лекарства, без никакви странични ефекти. Качеството на живота й безспорно се 

подобри и, наблюдавайки тази промяна, макар и само при един пациент, но при един от най-трудните ми терапевтични случаи, самият аз се промених.

 

Благодаря ти, Алисън.

 

Този вид артрит, подозирам, се повлиява от комбинация от противовъзпалителни и имунорегулиращи фактори. Но Алое Вера изглежда помага и при другите, ежедневни видове артрит остеоартрит, затова са нужни изследвания и в тази насока. Разгледахме ацеманана, но има и други аспекти на полизахаридите, според американския диетолог д-р Е. Хеъръндал, които са дадени по-долу. Полизахаридите могат да бъдат открити във всяка една телесна клетка, където изпълняват решаваща роля, като:

 

а) обвиват дебелите черва, за да ги предпазят от абсорбиране на токсични отпадъци

 

б) представляват животоспасяваща бариера пред инвазията на микроорганизмите във всяка една клетка, особено на вируса.

 

в) осигуряват незаменимото смазване на ставите

 

г) поддържат способността на движение на флуидите

 

д) позволяват преноса на газове в белите дробове

 

е) улесняват абсорбирането на вода, електролити и хранителни вещества в стомашночревния тракт.

 

Д-р Хеъръндал смята, че те са така жизнено необходими за тялото, както тухлите за къщата.

 

КАК ДЕЙСТВА АЛОЕ ВЕРА?

Знаем, че листото на Алое Вера представлява приблизително 99% вода. Следователно, всички хранителни вещества се съдържат в останалия 1% от растението. В този 1%, седемдесет и пет съставки се включват в коктейла от вещества, за които вече говорихме, но техните сравнително малки количества едва ли имат силно действие, не и с резултатите, които наблюдаваме. Защо?

Струва ми се, че отговорът е в тяхното синергично действие. Синергията се определя като едновременно действие на две или повече лекарства, мускула и т.н., което произвежда по-голям ефект от сумата на отделните им ефекти. Именно такъв баланс се е получил през хилядолетията еволюция на това удивително растение и той е в основата на забележителните му резултати.

 

Синергичност във фитотерапията

 

Научното развитие на конвенционалната, или алопатична, медицина изисква предписваните лекарства да са еднородни химически вещества, които да предизвикват постоянен физиологичен ефект. Оттам идва и практиката да се изолират в химически чиста форма биологично активните вещества или активните съставки от ботаническите формирования. Догмата за активната съставка е дълбоко залегнала в алопатичната медицина.

 

Растителни препарати, които са получени от целите стебла, корени, листа или плодове на растенията, които съдържат огромни количества фитохимикали, разширяват границите на конвенционалната медицинска парадигма.

 

Начинът на действие също често е различен. Докато едно лекарство против рака може да убие раковите клетки, растителният препарат може да накара злокачествените клетки да станат отново нормални, здрави клетки или пък да стимулира имунната система на тялото по-добре да се бори и да унищожи ненормалните клетки.

 

Освен в тези идеи, проф. Хенри Шармън, лекар от Охайо Стейт Юнивърсити, вярва и че антиоксидантите действат синергично при неутрализиране на свободните радикали, особено Витамин С, Витамин Е, каротин и различните биофлавоноиди. Айруведическите растителни препарати са формулирани така, че да максимализират това синергитично действие. 

 

Сложните растителни препарати са по-мощни, защото съдържат както разтворими във вода, така и разтворими в мазнини антиоксиданти, затова те могат да прочистват свободните радикали както вътре, така и

 

клетките. Важно е да помним, също така, че синтетичните витамини и тези от естествени източници нямат еднакъв състав, нито едно и също биологично действие. Що се отнася до Витамин Е, например, изследванията показват преференциално усвояване и задържане на естествения витамин, в сравнение със синтетичната му форма.

 

Проф. Шармън вярва, че растителните препарати притежават синергична, многостранна способност да лекуват, която изисква по-1 нататъшни систематични изследвания за благото на човечеството, като бъдат изоставени всички предубеждения в тази насока.

 

Това растение може да:

 

(а) достави основни хранителни вещества

 

Тъканите, които умират и се възстановяват бързо, като лигавицата на червата, която се подновява почти на всеки четири дни, и кожата - на всеки 21 до 27 дни, имат нужда от богато и редовно снабдяване със строителен материал, за да произвеждат и поддържат здрави и ефективни клетки. Една бедна диета, в която липсват основни елементи, не води до здраво и силно тяло (и дух, ако се замислим). Все по-ясно става, че днешната тенденция да се яде некачествена храна, особено от децата, води до състояние на недостатъчност, което ще създаде генерация от нездрави хора. Все повече лекари обръщат внимание на това, че доброто хранене е основа на доброто здраве и че много болести могат да бъдат лекувани бързо и ефикасно чрез промени в диетата, вместо с лекарства, които често само облекчават, но не лекуват.

 

Брил Саварен (1755-1826), французин и гастроном, често неправилно е цитиран да казва: Човек е това, което яде. Аз съм съгласен, но той всъщност е казал: Кажи ми какво ядеш и аз ще ти кажа какъв си. Това е по-скоро едно социално наблюдение, но всеизвестната истина се съдържа в грешния цитат. Казано е още, че ако днешните лекари не станат диетолози на бъдещето, то днешните диетолози ще трябва да станат лекари в бъдеще.

 

(б) убива бактерии, вируси, гъбички и ферментите

 

Извършени са множество invitro лабораторни експерименти върху различни организми, които редовно показват, че гелът от Алое Вера с нормална концентрация може да убива и предотвратява възпроизводството на различни бактериални организми, като:

 

Streptococcus pyogenes;

 

Escherichia coli;

 

Staphylococcus aureus;

 

Propionibacterium acnes;

 

Mycobacterium tuberculosis;

 

Pseudomonas aeruginosa.

 

Антимикробно действие на Алое Вера за пръв път е изследвано в САЩ между 1968 г. и 1972 г. Двама доктори, Цимерман и Симс, изучават ефекта на стабилизиран гел върху:

 

Staphylococcus aureus;

 

Steptococcus viridans;

 

Candida albicans 

 

Corynebacterium xerosis

 

Те откриват, че гелът възпрепятства растежа на бактериите при 70% концентрация, а на микроорганизмите, предизвикващи ферментация - кандида албиканс при 50% концентрация.

 

По-късно, през 1970 п, те го тестват и върху гъбичките по краката (tineapedis).

 

Трихофитон ментагрофитис е една от тези гъбички, а друга много упорита гъбичка, която поразява ноктите, е трихофитон рубрум. При концентрация от 85% и повече, тези гъбички са унищожени. По нататъшните изследвания показват, че гелът убива и вирусите на херпес симплекс и херпес зостер.

 

През 1971 г. е доказано, че той убива и трихомонас вагиналис, причиняващ пренасяна по полов път вагинална инфекция, която предизвиква дразнене и секреция.

 

В своето обобщение д-р Симс казва: “Aлое Вера действа убийствено на бактериите от поне шест вида, особено на по-често срещаните стафилококови и стрептококови инфекции... Навременно е използването му върху пострадали от изгаряния. При 80-процентна концентрация, то е смъртоносно за вирусите. Смъртоносно е по отношение на четири от вирусите на херпеса, в това число и за херпес симплекс и херпес зостер. При 80-процентна концентрация то действа убийствено и на гъбичните инфекции, на предизвикващите ферментация трихомонас и кандида.

 

Следователно гелът на Алое Вера притежава способността да убива организмите, които в частност нападат наранената кожа и раните, а ако кожата е инфектирана, това забавя зарастването, ако не го прави и невъзможно.

 

(в) ограничава възпалението

 

Възпалението е отговорът на здравата тъкан при нараняване. То представлява сложен, но организиран процес, който включва и промяна в кръвоснабдяването на мястото на увреждане. Стените .на кръвните клетки се променят така, че молекулите и клетките на имунната система могат да преминават през тях и да предизвикат съсирване, да атакуват патогенните организми и да започнат възстановяването.

 

Ако обаче възпалителният процес е прекалено силен, както при хиперсенситивна реакция при алергична астма, той има обратно влияние и води до по-нататъшно разрушаване на тъканите. Ако 

възпалението се окаже неправилно насочено, като се атакува собствената тъкан на тялото, да речем при ревматичен артрит, то Само влошава състоянието. Тази тежка болест обикновено се лекува със синтетични лекарства, които намаляват възпалението, а оттам болката и сковаността - нестероидните противовъзпалителни лекарства, които ползваше и Алисън. Едно често употребявано подобно лекарство е свободно продаваното Ибупрофен. Те са много ефективни за ограничаване на симптомите но, за съжаление, често имат неприемливи странични ефекти, като лошо храносмилане от едната страна на скалата до кървяща стомашна язва - на другата.

 

Според една публикация в британската преса от м. ноември 1995 г., около 5% от язвите на дванадесетопръстника и значителните 22% от стомашните язви се свързват с нестероидните противовъзпалителни средства, и въпреки това те се предписват с милиони. Затова трябва да се приеме като божи дар откриването на естествено противовъзпалително средство, което действа без тези ужасни странични ефекти.

 

Комбинираното доставяне на хранителни вещества, намаляване на инфекциите и възпаленията, където е нужно, води до ново израстване на клетки и по-бързо зарастване. В един прост лабораторен експеримент през 1988, Данхов и Маканали добавили гел от Алое Вера към човешка клетъчна култура от фибробласти. Те отбелязват осмократно нарастване на репликацията им, в сравнение с контролните култури, към които не било добавено Алое Вера.

 

Аз изучих тази публикация в детайли, ясно е че методът им е погрешен и мисля, че резултатите им са ненадеждни. Повечето изследователи в тази сфера, когато наблюдават ефекта на алоето върху репликацията на клетките, говорят постоянно за едно увеличение от три до четири пъти, но и това е досатъчно забележително.

 

Фибробластите са едни от най-важните видове клетки, които участват в процеса на заздравяване. Те произвеждат колагенните влакна в тъканта на белезите, които зашиват раните, така че колкото повече от тях работят на мястото на раната, толкова по-добре. Това може да е единственият и най-важен фактор, който се повлиява от Алое Вера при ускоряване на зарастването.

 

Какъв вид алое?

 

Най-подходящото определение, струва ми се, е дал американският лекар д-р Иван Данхов, който казва: Най-доброто алое е препарат, който 

максимализира желаните компоненти, минимализира всички компоненти с негативен ефект, поддържа съставките в непроменена и активна форма, поддържа положителното въздействие и присъства в крайния продукт в такива количества, които действително могат да постигнат желания ефект при употреба на продукта по предписание. Сега ми се струва, че най-доброто алое е 100-процентов стабилизиран гел от Алое Вера като лечебна напитка и че този стабилизиран гел трябва да бъде главна съставка на всеки продукт за локално приложение, като шампоани, ремове, лосиони и спрейове.

 

В момента Алое Вера се отглежда с търговска цел в долината Рио Гранде в Тексас, САЩ, във Филипините, в Доминиканската република, в Южна Африка, Испания и в Австралия. Има няколко фирми, които предлагат на пазара продукти със съдържание на алое, някои от тях са отлични, а други, според мен, са абсолютно безполезни. Всяка напитка с Алое Вера, която претендира, че помага, трябва да съдържа според мен паренхиматозен гел и малко дървесен сок. Тогава тя ще има жълт или оранжев цвят, дължащ се на сока, и ще е горчива на вкус. Ако продуктът е прозрачен, прилича на вода и има вкус на вода, то си е чиста вода!

 

 

 

 

Съществува регулаторен орган в САЩ, който се Международен научен съвет по алое, който, всичко останало, оценява качествата на алоевите продукти. Ако тези продукти отговарят на определените стандарти, в съответствие с известни критерии, те се акредитират с печата на МНСА (IASC), който е показан по-долу. Този знак за качество може, след получаването му, да се слага върху опаковките. Аз препоръчвам да се подлага на съмнение всеки продукт, чиято фирма производител не използва този знак за качество, а само заявява, че го притежава.

 

 

По-долу изреждам различни продукти с Алое Вера, които се появяват на пазара с одобрението на МНСА (IASC):

 

 

 

 

 

 

 

Суров гел/сок от Алое Вера - Намираща се в естествено състояние, необработена, неразтворена паренхиматозна тъкан от обелени листа на AloeBarbadensisMiller (А1ое Уеrа Linne), към която не са прибавяни никакви други вещества.

 

Алое Вера гел/сок - Намираща се в естествено състояние, обработена, неразтворена паренхиматозна тъкан от обелени листа на А1ое BarbadensisMiller, с не повече от 5% добавки, в т.ч. и консерванти, добавени в процеса на обработка.

 

Алое Вера гел/сок от цели листа - Целите листа на А1ое BarbadensisMiller, включително кората и паренхиматозната тъкан, които са обработени, филтрирани, но неразтворени, с не повече от 5% добавки, в т.ч. и консерванти, добавени в процеса на обработка.

 

Стабилизиран гел/сок от Алое Вера - Синоним на термина Алое Вера гел/сок.

 

10С% Алое Вера (дефиницията се използва само при тествуване). Обработена, консервирана течност, получена от листата на А1ое BarbadensisMiller (А1ое Уеrа Linne), стойностно дефинирана, съобразно процедурите за отчитане на IASC.

 

Изсушен със спрей гел/сок от Алое Вера -Алое Вера гел/сок, изсушен със спрей, с или без матрица.

 

Възстановен изсушен със спрей гел/сок от Алое Вера - Изсушен със спрей гел/сок от Алое Вера, към който е добавено съответно количество вода, за да се постигне концентрация, еквивалентна на определеното по-горе 100-процентно Алое Вера.

 

Изсушен чрез замразяване гел/сок от Алое Вера - Алое Вера гел/сок, изсушен чрез замразяване, с или без матрица.

 

Възстановен изсушен чрез замразяване гел/сок от Алое Вера - Изсушен чрез замразяване гел/сок от Алое Вера, към който е добавено съответно количество вода, за да се постигне концентрация, еквивалентна на определеното по-горе 100-процентно Алое Вера. Концентрат от Алое Вера - Алое Вера гел/сок, от който естествената вода е отнета механично до определено ниво.

 

Възстановен гел/сок от Алое Вера Концентрат от Алое Вера, към който е добавено съответно количество вода, за да се постигне концентрация, еквивалентна на определеното по-горе 100-лроцентно Алое Вера.

 

Питие от Алое Вера Продукт за вътрешна употреба, съдържащ минимум 50% сок от Алое Вера, дефинирани съобразно процедурите за отчитане на IASC.

 

Напитка от Алое Вера Продукт за вътрешна употреба, съдържащ минимум 10% сок от Алое Вера, дефинирани съобразно процедурите за отчитане на IASC.

 

Пулп от Алое Вера - Паренхиматозната тъкан и фибри, получени от 

суровия гел/сок от Алое Вера.

 

Масло от Алое Вера - Мазната съставка, получена от кората на листата на А1ое BarbadensisMiller чрез различни екстрактни процеси.

 

А1ое USP - Изсушен латекс от листата на А1ое BarbadensisMiller, известно в търговските среди като CuracaoAloe или А1ое FeroxMiller, и хибрид на този вид с А1ое AfricanaMiller и А1ое SpicataBaker, известно в търговските среди като Саре А1ое (Lilaceae).

 

Латекс от Алое Вера - Горчивата жълта течност, съдържаща се в перицикличните тръбички на кората на А1ое BarbadensisMiller, включително кората и вътрешните части на растението.

 

Студено стабилизираният гел от Алое Вера, който е предпочитаният от мен препарат, е около 97% чист и представлява най-близкото до естествения суров гел, което можем да получим. Както казах, той е съвсем безвреден, въпреки че при първото приемане гелът често разтърсва пациентите и те усещат в продължение на няколко дни промяна в навиците на стомаха си, леко стомашно неразположение, които съвсем скоро отминават. Някои определят тази начална фаза като детоксикация, но аз мисля че това е грешна употреба на термина. Съществува и метод за гореща стабилизация, или пастьоризация, но той унищожава някои от хранителните съставки и ензими, затова препоръчвам да се придържаме към най-близкото да естествения суров гел.

 

Моля обърнете внимание на факта, че дори един препарат да съдържа само 15 обемни процента от Алое Вера, той може съвсем редовно да се нарича 100-процентов сок от Алое Вера. Понастоящем споровете са основно около относителните предимства на гела от Алое Вера, в сравнение с целите листа от алое.

 

В производството на продукти от целите листа на алое се взема тото растение, вместо само отделни листа, и се смила. Твърдата маса, включително и пулверизираната кора, се отделят, останалата течност се филтрира през въглеродни филтри за отстраняване на излишните антрахинони, а в определени случаи всички те се отстраняват. След това често се концентрира, защото по този начин се използват по-малко растения за производството на определено количество продукт и тъй като теглото е по-малко при по-голямата концентрация, се спестяват съответно транспортни разходи. Крайният продукт е по-евтин при продажба на дребно. Често се твърди, че той е по-добър от 

продуктите само с гел/сок, защото съдържа повече полизахариди (получени от вътрешната кора), но аз не приемам този аргумент и бихзадал следните въпроси:

 

Полизахаридите са захари, химически свързани с вода. Какво става с тях, когато водата се отнеме при процеса на концентрация? Притежават ли същите биохимични качества, след като се възстановят? Някои производители твърдят, че с включването на полизахаридите в техните продукти, те са ги направили по-силно действащи. Не вярвам в това, защото храносмилателният път, поради особения начин на абсорбиране на полизахаридите чрез пиноцитоза, може да поеме само определено количество. След като веднъж е усвоено това количество, тялото използва само част от него. Оптималната за абсорбиране концентрация е тази в естествения гел, около 1000 -1200 mg/l.

 

Когато течността преминава през фините въглеродни филтри в процеса на производство, възможно ли е да бъдат отнети и някои неизвестни и неидентифицирани, но важни елементи?

 

Тъй като засега няма истински доказателства за превъзходството на целите листа от алое пред 100-процентовия стабилизиран гел от Алое Вера, аз си оставам почитател на последния. Смятам, че повечето от аргументите за производството на алое от цели листа са с търговски характер да се получи по-евтин продукт, с по-голяма печалба при продажбата му. Изборът е Ваш.

 

За алоина (барбалоина) и против филтрацията

 

Активният въглерод привлича и задържа всяка молекула, която е електрически заредена чрез двойната връзка на въглерода в молекулата с другите атоми. Молекулите с външна двойна връзка се абсорбират силно от карбоновите филтри, което означава че алоинът и алое-емодинът, които имат такива връзки, се улавят успешно и отстраняват от филтрите. Но освен тях, голям брой други полезни съставки на алоето също имат външни връзки и ще бъдат отстранени при филтрирането. Между тях са глюкопротеините (ензимите), протеините, минералните соли, всички основни аминокиселини, витамините В1, В2, В6, В12, фолиевата киселина, каротина, различни мастни киселини и салициловата киселина. Карбоновите филтри привличат и самия въглерод, следователно могат да отстранят и органичните молекули, независимо от техния заряд. Полизахаридите не се отстраняват от карбоновите филтри, но много други важни съставки или напълно изчезват, или количеството им съществено се намалява.

 

Защо изобщо ни е необходимо алоинът да присъства в продукта? След като се твърди, че е канцерогенен и предизвиква аборти при устна употреба, или убива фибробласти при местна употреба.

 

Още Парацелзий (1500 г. преди Христа) е знаел, че отровата е в дозата. Докато големи количества от алоин или други антрахинони, особено съдържащите амино или нитро групи, могат да се окажат вредни при продължителна употреба, макар че няма истински доказателства в подкрепа на това предположение, аз мисля че в малки дози алоинът всъщност е полезна съставка на напитките с алое. Алоинът, между другото, съдържа хидроксилни групи, а не подозрителните амино или нитро групи.

 

Много, да не кажа почти всички, изследователи днес поддържат тезата, че алоинът в малки количества, <50 ppm, в продуктите подобрява абсорбирането на другите съставки на алоето, а поради своето силно антимикробно действие, подпомага алоето в регулирането на стомашната флора. В края на краищата алоинът се разгражда до салицилати, които са противовъзпалителни. Той също може да активира полизахаридите и, работейки синергитично с тях, да подсили разнообразното им действие.

 

В продуктите за местна употреба алоинът и другите деривати на антрахиноните действат антимикробно, противовъзпалително и имат антитирозиназен ефект, чрез блокиране на производството на меланин. При локално приложение, те също така не пропускат ултравиолетовите лъчи.

 

АЛОЕ В БЪДЕЩЕТО

 

Алое Вера отдавна е заело видно място в медицинския фолклор на различни култури. В малки дози са го ползвали като тоник с общо предназначение, а в по-големи като пургатив. Използвали са го и за лечение на стомаха, за прочистване на стомашни паразити и глисти. Носи му се славата на инсектицид и антисептик, но най-вече, като начин за лечение на разранена, изгорена, инфектирана, разкъсана и общо увредена кожа, независимо дали поради вътрешни или външни причини.

 

Използването на Алое Вера в козметиката бързо нараства. Но защо то не се предписва по-често от лекарите? Може би не знаят за него, и ако това е причината, надявам се тази книга донякъде да събуди интереса и допринесе за извършването на по нататъшни изследвания от мои 

колеги.

 

Главната причина трябва да се търси в липсата на сигурни доказателства, т.е. факти, които да са приемливи за болшинството практикуващи лекари, лични лекари или специалисти рандомизирано, двойно сляпо клинично проучване. Този род клинични изследвания определено са начина за преценка дали даден нов метод на лечение е действително ефективен и е по-добър от досега известните. Той изисква избраните пациенти да бъдат разделени на две групи. Едната група получава лекарство без определен лечебен ефект или друга форма на лечение, докато другата група се лекува по тествания метод. От особено значение е нито пациентът, нито лекуващият лекар да не знаят кой метод се прилага, за да се избегне личното отношение. Едва след приключване на експеримента се разкриват различните методи на лечение и се анализират резултатите.

 

Доскоро документираните експерименти, за съжаление, не бяха с качество и точност, които да могат да убедят скептично настроените, научно ориентирани лекари, особено при съвременната, основаваща се на доказателства, медицина. Обилната анекдотична информация като цяло се пренебрегва от практикуващите лекари, но някои все пак са опитвали лечение с алое. Познавам няколко души в държавното здравеопазване и в частния сектор, които вече редовно използват алое в практиката си. Един малък, но важен експеримент беше проведен през 1985 г. от д-р Джефри Бланд, диетолог в Научно-медицинския институт Линъс Поулинг в Калифорния. Той изучавал ефекта на Алое Вера върху функционирането на стомаха и червата при здравите хора, като привлякъл за експеримента десет души доброволци, по пет от двата пола. Те не променили нищо в начина си на живот, но започнали на пият по 50-60 ml сок от Алое Вера три пъти на ден, в продължение на седем поредни дни. 

 

Преди началото на експеримента, участниците постили една нощ, за да може да се измери основното им ниво на стомашна секреция с чувствителна на рН (нивото на киселинност) капсула. След като рН в стомаха им било измерено, били взети и проби от сутрешните изпражнения и урина. Предметът на експеримента бил да се определи, дали алоето действа по някакъв начин на тези две функции. Д-р Бланд изследвал уринарния индикан, който отразява преобразуването от стомашните бактерии на аминокиселината триптофан, а оттам и подобряването на смилането и абсорбирането на протеините, след прилагането на Алое Вера. Той също така измерил специфичното тегло на изпражненията, стомашното рН и активност на червата.

 

Той установил, че нивата на уринарния индикан след едноседмично приемане на алое се понижили, което предполага усилване на смилаемостта и абсорбирането на протеините. Специфичното тегло на изпражненията също намаляло, като те се придвижвали по-бързо през червата и двете индикации за наличието на повече вода в изпражненията. Нямало случаи на диария. Установил още, че рН се нормализирало или стабилизирало, което означава че Алое Вера действа като алкализиращ агент.

 

Той коментира, че Алое Вера е спомогнало за нормализиране на бактериалните култури в изпражненията на шестимата от изследваните, четирима от които преди това имали повишени нива на ферментите в червата.

 

За откритията си Джефри Бланд казва:

 

Поносимостта на обектите към сока от Алое Вера беше общо много добра. Един се оплака от газове, а друг от бързо преминаваща стомашна болка, която намаляваше в течение на седмицата. Останалите осем бяха асимптоматични, без диария, гадене, подуване на червата или други оплаквания. Четирима от обектите отбелязаха подобрена регулярност на вътрешностите, с по-добър стомашно-чревен комфорт след ядене. Трима посочиха, чувстват прилив на енергия и добро самочувствие, макар че не може да се потвърди количествено.

 

Трябва да се отбележи, че, тъй като Администрацията за храните ри лекарствата приема Алое Вера за храна, за гела в САЩ говорят като за сок.

 

Макар че обхватът на този експеримент е прекалено малък, за да се окаже от значение, струва ми се че той разкрива, при един полуконтролиран метод, резултатите, за които постоянно се говори анекдотично, и засилва необходимостта от по-нататъшни и по-мащабни изследвания в тази сфера.

 

Най-важните опити, публикувани напоследък, са от Т. Сайд и съавтори един с псориазис, в Журнала за тропическа медицина и международно здравеопазване, а другият при генитален херпес, в Журнала за дерматологично лечение.

 

И двата експеримента отговарят на изискванията за рандомизирано, двойно сляпо и контролирано проучване и показват впечатляващи резултати. Постигната е степен на излекуване с алое от 83% при лсориазиса, срещу 6% в контролната група. При херпеса излекуваните 

са 66.7%, срещу 6.7% контролни. За да се установи безспорната валидност на тези резултати, те трябва да бъдат потвърдени от други изследователи на други места по света.

 

 

 

Проф. Едзарт Ернст, Директор на Центъра за комплементарни здравни изследвания при Ексетърския Университет, с когото съм водил разговори, също смята че алоето трябва да се изследва формално. Но, за съжаление, клиничните изпитания са скъпи, а са нужни също така и посветени специалисти, които да ги проведат. Ако някоя фармацевтична компания реши, че от алоето могат да се направят пари, то субсидии ще се намерят, но за тях това е безсмислено, защото никога не биха получили патент!

 

И все пак аз предричам розово бъдеще на Алое Вера, защото обществото определено върви към естествените начини за лечение и професионалните медици започват да разбират това, и бавно да се адаптират.

 

Комплементарната медицина безспорно е във възход. Във Великобритания 15% от извънболничните консултации сега се извършават от комплементарни терапевти, чийто брой скочи от 2 900 през 1981 г. до над 60 000 при последното преброяване. А Великобритания изостава от повечето европейски страни и Съединените щати, където посещенията при комплементарни терапевти надхвърлят тези при конвенционалните лекари. Напоследък Бритиш медикъл джърнъл, официалният орган на Британската медицинска асоциация, публикува серия от статии за тази промяна към комплементарната медицина, в които е дадена една много интересна статистика:

 

Пазарна разбивка на основните категории лекарства, отпускани без рецепта:

 

За болка

196.4 m

(1 6.7%)

За кожата

143.5 m

(1 1.3%)

За настинка

93.9 m

(7.4%)

За кашлица

68.1 m

(5.4%)

За болно гърло

72.7 m

(5.7%)

За стомах

73.9 m

(5.8%)

Общо:

1268.5 m

 

 

 

Ежедневни болежки, които хората лекуват сами, вместо да ходят на лекар:

 

Болести

% от хората, които го правятболест(п=2000)

Главоболие

80

Гъбички на краката

79

Пърхут

73

Пироза

62

Мигрена

62

Менструални болки

61

Простудни

60

Кашлица

56

Устни рани

51

Киселини в стомаха

50

 

 

Статията завършва с коментар, от който лекарите могат да си направят два извода.

Ако обхватът на самолечението се разшири, както се предвижда, лекарите, фармацевтите и другите специалисти в здравеопазването ще трябва да отговорят по един по-активен и конструктивен начин, в сравнение с досегашното си поведение. (BMJVol.312, 30/3/1996). Окуражен съм от интереса, проявен от университетските факултети в Оксфорд по дерматология и по гастроентерология. Изглежда там има сериозни шансове за провеждане на истински експерименти с венозни язви на краката и Синдрома на дразнените черва (1В5) в близко бъдеще. Следете за следващото издание!

Епонимът на Алое Вера Лечебно растение е подходящ и ние не трябва да забравяме никога влиянието, което фолклорът е оказал върху развитието на медицината през вековете, както и растенията, от които са получени по-късно чрез изолиране най-; силните лекарства опиум от мака, дигиталис от напръстника, ерготин от ръжта и аспирин от върбовата кора, ако споменем само някои от тях.

 

В нежната кожа на това малко растение\ има отрова и лечебна сила

 

Ромео и Жулиета

 

Всъщност, 121 от предписваните с рецепта лекарства произхождат от растения, извлечени са от 95 различни растения.

 

88% от хората в развиващите се страни разчитат на екстракти от растения за своето основно лечение. В Африка, където пандемията СПИН е най-агресивна и откъдето произхожда Алое Вера, благотворителната организация Giftsofhealth (Глобална инициатива за традиционни системи на здравеопазване) подготвя проект за развитие на алоето и обучаване на хората как да го използват, освен всички 

друго и за лекуване на генитален херпес. Доказан е ефектът му срещу този вирус, чиито поражения често отварят вратите пред нахлуването на НIV вируса, така с намаляване на пораженията на гениталния херпес могат да се ограничат случаите на СПИН.

 

Повечето растителни видове могат да се открият във влажните джунгли, от които 400 000 хектара, с територията на Шотландия, изчезват всяка седмица, така че към 2000-та година, 10% от 250 000 растителни вида на планетата могат да изчезнат.

 

Ще оставя на Вас да разсъждавате върху този факт, като Ви предлагам още два цитата:

 

 

 

Докторът на бъдещето няма да раздава лекарства, а ще подтиква пациентите си към грижа за своето тяло, към правилна диета, ще ги учи какви са причините за болестите и как да се предпазват от тях.”

 

Томас Алба Едисон

 

1847-1931

 

Американски изобретател

 

 

 

...и преди всичко, не вреди”

 

Хипократ

 

 

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

AloeVera

Carole Miller Kent. Arlington, The Print Factory, 1979

Aloe Vera Heals - The Scientific

K. Gottlieb. Denver, Colorado. Royal Publications Inc., 1980

The Silent Healer

 

Bill Coats. 1984

 

Remarkable Aloe - Aloe through the Ages

 

Ivan E. Danhof PhD. M.D. Omnimedicus Press, 1987

 

Aloe - Myth Magic Medicine

 

Odus M. Hennessee

 

Universal Graphics. Lawston O.K. 73502 1990

 

Aloe Vera The Natural Healer

 

Paul Hornsey-Pennell

 

Wordsmith Publishing Company, 1994

 

Aloe Vera - The Inside Story

 

Bill Coats 1995.

 

Aloe Vera - The Health and Healing Plant

 

Ed. Maykut and Marc Schweitzer, 1995

 

ПОМОЩЕН РЕЧНИК

 

Акне

 

Кожна болест, характеризираща се с гнойни пъпки и кисти, особено по лицето.

 

Вулгарис хора - появяваща се при подрастващите и младите

 

Розацея - появяваща се при хора на средна възраст, като предизвиква червенина по носа и бузите.

 

Аминокиселини

 

Група органични съединения, съдържащи азот, които изграждат молекулите на протеините.

 

Антиоксиданти

 

Група вещества, включваща някои витамини, минерали и микросъставки на храната , които са обратни по действие на свободните радикали и неутрализират способността им да окисляват.

 

Антрахинони

 

Комплекс от фенолни вещества, които се намират в дървесния сок на Алое Вера, за които се счита че притежават болкоуспокояващо, антибактериално и унищожаващо вирусите действие. В чист вид имат силен разслабващ ефект. Биофлавоноиди

 

Всяко от група биоактивни вещества, широко разпространени в растенията. Наричани още “Витамин Р”.

 

Болест на Крон

 

Възпалителна болест на тънките черва, още наричана локален илеит.

 

Въглехидрати

 

Голяма група органични вещества, включваща захарта и скорбялата, които съдържат въглерод, водород и кислород. Те са източник на храна и енергия за животните.

 

Далтон

 

Измервателна единица, носеща името на британския химик Джон Далтон (1766-1844).

 

Дермабразия

 

Метод за лечение на белези по кожата, при който хирургически се премахва увредения епидермис.

 

Дивертикулоза

 

Сьстояние, при което дивертикули в дебелите черва се свързват : болки в долната част на корема.

 

Екзема

 

Незаразно възпаление на кожата, проявяващо се обикновено в зачервяване, сърбеж и овлажняване, по-късно - поява на кора и белене. Обикновено се появява при суха кожа.

 

Еластин

 

Протеин, основна съставка на еластичната тъкан в стените на артериите, в дермиса на кожата и други еластични структури.

 

Ензим

 

Всеки от многобройните протеини, произвеждани от живите организми и действащи като биохимични катализатори.

 

Епител

 

Слой клетки, покриващ тялото или свързаните с него кухини.

 

Имунна система

 

Набор от клетки, намиращи се в кръвта, тъканите и лимфната система, които предпазват тялото от атаките на микроорганизми и променени клетки, като раковите.

 

Кандида албиканс

 

Ферментоподобна паразитна гъбичка, която предизвиква болестта млечница.

 

Катализатор

 

Вещество, което ускорява дадена химическа реакция, без самото то да претърпи някаква окончателна химическа промяна.

 

Колаген

 

Влакновиден протеин, намиращ се в костите, в хрущялната и свързващата тъкан.

 

Колит

 

Възпалено състояние на дебелото черво.

 

Лигнин

 

Сложен полимер на целулозата, намиращ се в стените на клетките на определени растения, който прави растението твърдо. Когато се прилага към кожата в крем за местна употреба, показва способност да прониква в нея, като носи със себе си и други съпровождащи го елементи.

 

Лимфоцит

 

Бяла кръвна клетка, част от имунната система, намираща се в кръвта и лимфната тъкан.

 

Метаболизъм

 

Сборът от химически процеси в живия организъм, в резултат на които той расте, произвежда енергия и отделя ненужните вещества.

 

Нарушена двигателна активност на червата

 

Разстройство в движението на червата, причиняващо неравномерни спазми и болки в корема.

 

NSAID (НСПВС)

 

Група лекарства, използвани в лечението на артрит, които действат чрез възпрепятстване на синтезата на простагландини. Всички те предизвикват дразнене на стомаха и червата.

 

Пиноцитоза

 

Процес, при който микроскопични частички се поглъщат цели от клетките.

 

Плацебо

 

Вещество, което не съдържа активно лекарствено средство и се дава на пациента, обикновено за да се сравни ефекта му с този на истинското лекарство.

 

Полизахариди

 

Дълговерижни захари, които се свързват химически с водата, за да се получи лепкава и смазваща течност.

 

Прополис

 

Смолисто ароматично вещество, събирано от пчелите от корите и пъпките на дърветата, с което те облицоват кошерите и така постигат стерилна среда.

 

Простагландини

 

Група хормоноподобни вещества, които стимулират гладките/скули на матката или кръвоносните съдове.

 

Протеини

 

Органични вещества с високо молекулно тегло, в които аминокиселините са основен изграждащ елемент. Те са от решаващо значение за растежа и възстановяването на тъканите.

 

Псориазис

 

Хронична, незаразна болест на кожата, характеризираща се с възпаления и червени, люспести петна. Може да причини и един вид артрит.

 

Сапонини

 

Пенливи вещества, глюкозиди по химичен характер, които имат почистващи и антисептични качества.

 

Свободен радикал

 

Атом или група атоми, които притежават поне един свободен електрон, съществуващи много кратко време до влизане в реакция, при която се получава стабилна молекула.

 

Себорея

 

Кожна болест, характеризираща се с изобилно отделяне на мазни вещества (sebum), което води до формирането на мазни люспи по кожата.

 

Синдром на раздразнените черва

 

Функционално разстройство на червата, при което болките в коремната област се свързват с отделянето на изпражнения или промяна в навиците на червата или подуване на корема.

 

Синергизъм, синергия

 

Действието на две или повече вещества за получаване на по-голям ефект от сбора на индивидуалните им ефекти.

 

Системен еритематоден лупус (S.L.E. и lupus)

 

Хронична възпалителна болест, поразяваща кожата и вътрешните органи.

 

Тинеа педис

 

Гъбична болест на кожата на краката.

 

Уртикария

 

Остра или хронична болест на кожата, предизвикваща силен сърбеж и червени, подути петна, често свързвана с алергична реакция на вътрешни или външни дразнители. Често я наричат копривна треска.

 

Фагоцити

 

Клетки, намиращи се в кръвта и тъканите, които могат да погълнат и смелят други клетки, микроорганизми или други чужди тела.

 

Фибробласт

 

Клетка в свързващата тъкан, която произвежда влакна и е от решаващо значение в процеса на зарастване.

 

ЧАСТ II БИБЛИОГРАФИЯ

 

Библиографията е дадена за удобство по раздели. Във всеки раздел, разработките и статиите са подредени по азбучен ред, по автори, и в хронологичен ред, където даден автор присъства с повече от една работа. Работите, които смятам за по-важни, съм отбелязал с черен шрифт. Важността се определя от тематиката, величината на автора или институцията, или работата просто представлява исторически интерес.

 

Огромното мнозинство от изследванията на Алое Вера наблягат на положителните страни на растението, но, както може да се очаква, има и такива с негативно отношение.

 

За съжаление, много изследвания на препаратите с алое не дават твърди резултати. Това вероятно се дължи на различните източници на алое, на различните производствени процеси или на присъствието в препаратите на множество компоненти с различни, понякога дори противоположни биологични действия. Съществува и тенденция към използването на различни начини за представяне на алоето.

 

Болшинството изследвания към днешна дата включват лабораторни експерименти или експерименти с животни. Само малка част от тях описват клинични опити с хора, но това се променя, както е видно от по-новите публикации, посветени на псориазиса, захарния диабет и гениталния херпес.

 

Съвсем скоро аз се надявам да мога да допълня клиничните опити с публикуването на своя работа върху лекуването с Алое Вера на хронични вирусни рани по краката и синдрома на раздразнените черва.

 

Кратко въведение към отделните раздели ще Ви насочи към по-интересните въпроси, отношения и критики, така че читателят да може бързо да открие нужната му информация в множеството предложени материали.

 

РАЗДЕЛ I. ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ РАСТЕЖА НА КЛЕТКИТЕ

 

Ефектът на Алое Вера върху клетките се изучава в две направления:

 

(а) Какъв е ефектът му върху растежа на нормалните клетки и

 

(б) Какъв е ефектът върху растежа на предшествуващите злокачествените или явно злокачествените клетки. При оценяване на 

този ефект, много важно е да се отчита коя фракция на Алое Вера се тестува, Дали това е гела, общо дървесния сок или фенолната (антрахинонна) фракция? Въздействието им е много различно, дават дори противоположни резултати.

 

Третирането с гел стимулира размножаването на нормалните клетки, докато антрахиноните и техните деривати забавят растежа на клетките и могат дори да ги убият. Изследвани са както фибробласти, така и невроноподобни клетки, и е доказано значителното им умножаване invitro под въздействието на екстракти от гела.

 

Хидроксиантрахиноните, които се намират в Алое Вера, не са доказано канцерогенни, но под въпрос са някои други представители на тази химическа група, напр. където участват амино и нитро групи. Има сведения, че последните причиняват ренални тумори в експерименти с плъхове, но ефектът им върху хората още не е ясен. Продуктът на разлагане при хората, емодин, един фенолен антрахинон, се показва ограничено токсичен/канцерогенен при опитите с животни. Това е важно за хората, които прекаляват с лаксативи като Saena или Cascara, в които тези вещества се намират.

 

Bouthet, C.F.; Schirf, V.R.; Winters, W.D. Stimulation of neuron-like cell growth of Aloe substances. Phytother. Res. 1995. 9. 185-188.

 

Brasher, W.J.; Zimmermann, E.R.; Collings, C.K. The effects of Prednisolone, Indomethacin and Aloe Vera Gel on tissue culture cells, oral surgery, oral medicine and oral pathology. 1969. 27. 122-128.

 

Danhof I.E.; McAnalley, B.H. Stabilised Aloe Vera - effect on human skin cells Drug & Cosmetic Industry. 1983.133. 52,54,105-106.

 

Jeong,, H.Y.; Kim, J.H.; Hwang, S.J.; Rhee, D.K. Anticancer effects of Aloe on sarcoma 180 in ICR mouse and on human cancer cell lines. Yakhak Hoeji. 1994. 38(3). 311-321.

 

Nakasugi; Tohru; Komai; Koichiro. Antimutagen of Aloe plants (Anthraquinones-Aloe Emodin) Kinki Daigaku, Nogakubu, Kiyo. 1994. 27. 47-54.

 

Sendelbach, L.E. A Review of the Toxitcity and of Anthraquinone derivatives. Toxicology 1989. 57.227-240.

 

Tsuda, H.; Ito, M.; Hirono, I.; Kawai, K.; Beppu, H.; Fujita, K.; M. Inhibitory effect of Aioe arborescens Miller var natalensis Bergeron induction of preneoplastic focal lesions in the rat liver. International Congress of Phytotherapy. 1991, Oct. Seoul, Korea 53.

 

Tsuda, H.; Matsumoto, K.; Ibo, M.; Hiroto, I.; Kawai, K.; Beppu, H.; Fujita, K.; 

Nagao, M. Inhibitory effect of Aloe arborescens. Miller var. natalensis Berger (Kidachi Aloe) on induction of preneoplastic focal lesions in the rat liver. Phytotherapy Research. 1993. 7. (No Special Issue) 543-547.

 

Westendorf; Marquardt; Poginsky; Dominiak; Schmint. Genotoxicity of naturally occurring Hydroxyanthraqutnones. Evaluation of mutagenicity and eel I-transforming activity. Mutat. Res. 1990 Jan. 240(1). 1-12.

 

Wimbus, W.D.; Benavides. R.; Clause, W.J Effects of Aloe extracts on human and tumour cells in-vitro. Econ. Bot. 1981. 35(1) 89-95.

 

Winters, W.D.; Benavides, R.; Clouse, W.J. Effects of Aloe Extracts on Human normal and Tumor Cells in vitro. Econ. Bot. 1981.35:89-95.

 

Wolfe, D.; Schmutgte, C; Westendorf, J.; Marquardt, H. Hydroxyanthraquinones as tumour promoters: enhancement of malignant transformation of C3H mouse fibroblasts and growth stimulation of primary rat hepatocytes. Cancer Res. (USA). 1990 Oct. 50(20). 6540-6544.

 

РАЗДЕЛ II - ПРОТИВОВЪЗПАЛИТЕЛНО ДЕЙСТВИЕ

 

Експерименталната работа в тази сфера се извършва основно от подиатристи, като един от тях се откроява над всички други. Това е проф. Р. X. Дейвис, професор по физиология в Пенсилванския колеж по подиатрична медицина. Той многократно е демонстрирал противовъзпалителните качества на алоето, както върху меката тъкан, така и при артрит, Работите му, обаче, се ограничават до експерименти с животни; той не е провеждал клинични изследвания с пациенти.

 

Afzal, M.; Ali, M.; Hassam, R.A.N, Sweedan, N.; Dhami, M.S.I. Identification of some prostanoids of Aloe Vera extracts, Planta Medica. 1991. 57(1). 38-40.

 

Bradshaw, T.W. Aloe Vera: its influence on the physiology of healing and inflammation. J. Brit. Pod. Med. 1996. 51{2). 25-29. A7

 

Brasher, W.J.; Zimmermann, E.R.; Collings, C.K. The effects of Prednisolone, Indomethacin and Aloe Vera Gel on tissue culture cells, oral surgery, oral medicine and oral pathology. 1969. 27. 122-128.

 

Capasso. F.; Mascolo N.; Autore, G.; Duraccio, M.R. Effect of Indomethacin on Aloin and 1,8 Dioxianthraquinone-induced Production of Prostaglandins in Rat Isolated Colon. Prostglandins. 1983. 26- 557-562.

 

Davis R.H.; Didonato J.J.; Hartman G.M.; Haas R.C. Anti-Inflammatory and wound healing activity of a growth substance in Aloe Vera.J. Am. Podiatric Med. Assoc.1984 Feb. 84:.

 

Davis, R.H.; Agnew, P.S.; Shapiro, E. Antiarthritic activity of 

anthraquinones found in Aloe for podiatric medicine. J. Am. Podiatric Med. Assoc. 1986. 76(2) 61-66.

 

Davis. R.H.; Kabbani, J.M.; Maro, N.P. Aloe Vera and inflammations. Proc. Pa. Acad. Sci. 1986. (reed. 1987)60(1)67-70.

 

Davis, R.H.; Leitner, M.E.; Russo, J.M. Topical of Aloe Vera as measured by ear swelling. J. Am. ;. Med. Assoc. 1987. 77(11) 610-612.

 

Davis, R.H.; Leitner, M.G.; Russo, J M; Byrne, M.E. Anti inflammatory activity of Aloe Vera against a spectrum of irritants. (Oral activity found to be dependent on presence of Anthraquinones). J. Am. Podiatric Med. Assoc. (US). 1989 June. 79 (6). 263-276.

 

Davis, R.H.; Maro, N.P. Aloe Vera and gibberellin. Anti-inflammatory activity in diabetes. J. Am. Podiatric Med. Assoc. 1989 Jan. 79(1). 24-26.

 

Davis, R.H.; Rosentha], K.Y.; Cesario, L.R.; Omu, G.A. Processed Aloe Vera administered topically inhibits inflammation. J. Am. Podiatric Med. Assoc. 1989. 79(8). 395-397.

 

Davis, R.H.; Parker, W.L.; Murdoch, D.P. Aloe Vera as a biologically icle for hydrocortisone acetate. J.Am. Podiatric Med. Assoc.1991. 81(1). 1-9. A3

 

Davis, R.H. Influence of Aloe on inflammation and wound healing, international Congress of Phytotherapy. 1991 Oct. Seoul, Korea. 29.

 

Davis, R.H.; Stewart, G.J.; Bregman, P.J. Aloe Vera and the synovial pouch model. J. Am. Podiatric Med. Assoc. 1992 Mar. 82(3). 140-148.

 

Davis, R.H.; Didonato, J.J.; Hartman, G.M.; Haas, R.C. inflammatory and wound healing activity of a growth substance in Aloe Vera. J. Am. Podiatric. Med. Assoc. 1994 Feb. 84(2). 77-81.

 

Davis, R.H.; Didonato, J.J.; Johnson, R.W.; Stewart, C.B. Aloe Vera, hydrocortisone and sterol influence on wound tensile strength and anti-inflammation. J. Am. Podiatric Med. Assoc. 1994 Dec. 84(12). 614-621.

 

Fujita, K.; Teradoura, R.; Nagatsu, T. Bradykinase activity of Aloe extract. Biochemical Pharmacology. 1976. 25. 205.

 

Fujita, K.; Ito, S.; Teradaira, R.; Beppu, H. Properties of carboxypeptidase from Aloe. Biochemical Pharmacology. 1979. 28.1261-1262.

 

Ibo, S; Teradaira, R.; Beppu, H; Obata, M.; Nagatsu, T.; Fujita, K. Properties and pharmacological activity of carboxypeptidase in Aloe arborescens Miller var. natalensis Berger. International Congress of Phytotherapy. 1991 Oct. Seoul, Korea. 39.

 

Ibo, S; Teradaira, R; Beppu, H; Obata. M.; Fijita, K; Nagabsu, T. Biochemical properties of carboxypeptidase from Aloe arborescens Miller var. natalensis Berger. Phytotherapy Research. 1993. 7. No special issue. S26-29. 

Ibo, S.; Teradaira, R.; Beppu, H.; Obata, M.; Fujita, K.; Nagatsu, T. Biochemical properties of Carboxypeptidase from Aloe arborescens Miller var. natalensis Berger. Phytother. Res. 1993. 7. S26-29. A2

 

Knight, J.H.; Stevens, E. Anti-inflammatory and healing properties of Aloe barbadensis. International Congress of Phytotherapy 1991 Oct. Seoul, Korea. 31.

 

Nakagomi, K.; Oka, S.; Tomizuka, N.; Yamamoto, N.; Masui, T.; Nakazawa, H. A novel biological activity in Aloe components effects on mast cell degranulation and platelet aggregation. Rep. Ferment Res. Inst. (Yakabie) 1985. 0(63). 23-30.

 

Obata, M., Ibo, S.; Beppu, H.; Fujita, K.; Nagatou, T. Mechanism of anti-inflammatory and antithermal burn action of CPase from Aloe arborescens Miller var natalensis Berger in rats and mice. Phytother. Res. 1993. 7. Special issue. 530-533.

 

Udupa, S.L.; Udupa, A.L.; Kulkarmi, D.R. Anti-inflammatory and wound healing properties of Aloe Vera. Fitoterapia. 1994. 65(2), 141-145.

 

Vamamoto, M.; Sugyama, K.; Voketa, M.; Maeda, Y.; K.; Nakazawa, H. Inhibitory effects of Aloe extracts on antigen and compound 48-80 induced histamine release from rat peritoneal mast cells. Japanese Journal of Toxicology and Environmental Health. 1993. 39(5). 395-400.

 

Yagi, A.; Harada, N., Yamada, H., Iwadare, S., Nishioka, I. Antibradykinin active material in Aloe saponaria. Journal of Pharmaceutical Science. 1982 b. 71. 1172-1174.

 

Yamamoto, M;. Sugiyama, K.; Yokota, M.; Maeda, Y; Nakagomi, K.; Nakazawa, H. Inhibitory effects of Aloe extracts on antigen and compound 48-80 induced histamine release from rat peritoneal mast cells. Japanese Journal of Toxicology and Environmental Health. 1993.39(5)395-400.

 

РАЗДЕЛ III.АНТИМИКРОБНО ДЕЙСТВИЕ

 

Има индикации, че екстракти от Алое Вера действат антимикробно, антивирусно и антигьбично/антиферментно. Това действие се упражнява както от гепа, така и от дървесния сок, но по-силно е invitro действието на антрахиконите в сока, А invitro антивирусното действие се упражнява от захарите с дълги вериги, които могат да се поемат през устата или да се инжектират.

 

Andersen, D.C.; Weber, N.D.; Wood, S.G.; Hughes, B.G.; Murray, B.K.; North, J.A. In vitro virucida! activity of selected anthraquinones and anthraquinone derivatives. Antiviral. Res. 1991. Sep. 16(2}. 185-96. 

Benigni, R., Substances with antibiotic action contained in anthraquinonic drugs. Chem.Ab. 1950. 44.11036.

 

Bruce, W. G. G. Investigations of the anti-bacterial activity in the Aloe, South African Medical Journal. 1987.81.984.

 

Gottshall, R.Y.; Jennings, J.C.; Weller, L.E. et al. Anti-bacterial substances in seed plants active against tubercle bacilli. Am. Rev. Tuberc. 1950. 60. 475-480.

 

Heggers, J.P.; Winters, W. Aloe and other topical antibacterial agents in wound healing. Aloe Today / Aloecorp. 1993. 8-11. A4

 

Kahlon, J.B.; Kemp, M.C.; Carpenter, R.H.; McAnalley, B.H.; McDaniel, H.R.; Shannen, W.M. Inhobition of AIDS virus replication by acemannan in in vitro. Mol. Boithetr. 1991. 3. 127-135.

 

Kahlon, J.B.; Kemp, M.C.; Yawei, N., Carpenter, R.H.; Shannon, W.M.; McAnalley, B.H; In vitro evaluation of the synergistic antiviral effects of acemannan in combination with azidothymidine and acyclovir. Mol. Biother. 1991.3 214-223.

 

Levin, H, Harenfratz, R, Fruedman, J, Palevitch, D, Pesl, M., Partial purificaiton and some properties of an antibacterial compound from Aloe Vera. Phytother. Res. 1988. 2(2). 67-69.

 

, J.N. Pharmaceutical

 

Lorenzetti, L.J.; Salisbury, R.; Beal, J.L; Baldwin, J.N. Bacteriostatic property of Aloe Vera. Journal Science. 1984. 53. 1287.

 

Mahmoud; Hazem; El-Sibaie; Ei-Borollosy; El-Kady. Microbiological studies on the Phyllosphere of the desert plant Aloe Vera. Extraction of lycosides and Anthraquinone-aglycone from plant leaves, tested as anti-microbial substances against 6 pathogenic and non-pathogenic micro-organisms. 1986. Egypt. J. Microbiol. 21(2)229-238.

 

Patel, R.B.; Gandhi, T.P.; Chakravarthy, B.K.; Patel, R J.; Pundarikakshudu, K.; Dhyani, H.K. Antibacterial activity of phenolic and nonphenolic fractions on some Indian medicinal plants. Indian Drugs. 1986.23(11)595-597.

 

Sheets, M.A.; Unger, B.A.; Giggleman, G.F.; Tizard, I. R. Studies of the effect of acemannan on retrovirus infections: clinical stabilization of feline leukemania virus-infected cats. Mol. Biother. 1991.3.41-45.

 

Sims, R.M.; Zimmermann, E.R. Report on effect of Aloe vera on growth of certain micro-organisms. Baylon College of Dentistry, Dallas Microb Assay Services. 1969.1.230-233.

 

Sims, R.M.; Zimmermann, E.R. Effectiveness of undiluted Aloe 99 gel against Trichomonas Vaginalis, Dallas Microb - Assay Service. Aloe Vera of America Archives, Stabilized Aloe Vera. 1971. 1.241-242.

 

Sims, Ruth M.; E.R. Zimmermann Report - The Effect of Aloe Vera on Mycotic Organisms (Fungi) Aloe Vera of America Archives. Stabilized Aloe Vera. 1971. 1. 237-238.

 

Sims, Ruth M.; E.R. Zimmermann. Effect of Aloe Vera on Herpes Simplex and Herpesvirus (Strain Zoster). Aloe Vera of America s. Stabilized Aloe Vera. 1971. 1.239-240.

 

Soeda, M.; Osborne, M.; Ome, M.; Kawashima, K. Studies on anti­bacterial and anti-fungal activity of Cape Aloe. Nippon Saikingaku Zasshi 1966. 21. 609-619.

 

Sydiskis; Owen; Lohr; Rosier; Blomster. Inactivation of Herpes simplex virus by Anthraquinones isolated from plants. J Dental Res. 1989 June. 68. 935.

 

Sydiskis, R.J.; Owen, D.G.; Lehr, J.L.; Rasler, K.H.; Blomster, Inactivation of enveloped viruses by anthraquinones extracted plants. Antimicrob-Agents-Chemother. 1991 Dec. 35(12). 2463-2466.

 

Syed T.A; Afsal, M.; Ashfa, Q.; Ahmad, S.; Holt, A.N.; Ahmad AH S.; Ahmad, S.H. Management of genital herpes in men with 0.5% Aloe Vera extract in a hydrophilic cream: a placebo controlled double blind study. J. of Dermatological Treatment. 1997. 8. 99-102.

 

РАЗДЕЛ IV - ИЗПОЛЗВАНЕ ПРИ ИЗГАРЯНИЯ

 

Най-често използваният прякор на Алое Вера е растение за изгаряния. И тук намираме няколко много добри изследвания, но много малко съвременни клинични опити, въпреки че Алое Вера се използва широко в САЩ и дори във Великобритания за лекуване на общи изгаряния и след радиотерапия. От съвременните учени, проф. Дж. П. Хегарс, който е Ръководител на научните изследвания в Отделението за пластична хирургия на Галвстънския университет в Тексас, се ползва може би с най-голяма известност. Неговата работа никога не е била субсидирана от индустрията за производство на алое, за разлика от някои други учени, така че изводите му са съвсем обективни.

 

Ashley, F.L.; O'Laughlin, B.J.; Peterson, R.; Fernandia, L, Stein, H.; Schwastz, A.N. The use of Aloe Vera in the treatment of thermal and irradiation burns in laboratory animals and humans. Plastic and Reconstructive Surgery. 1957. 20. 383-396.

 

Cera, L.M.; Heggers, J.P.; Robson, M.C.; Hagsbrern, W.J. The efficacy of Aloe Vera cream dermaide Aloe in thermal 2 cases. J. Am. Anim. Hosp. Assoc. 1980. 16{5). 768-772.

 

Cera, L.M.; Heggers, J.P.; Hagstrom, W.J.; Robson, M.C. Therapeutic protocol for chemically injured animals and its successful use in an extensively burned rhesus monkey. Journal of the American Animal Hospital Association. 1982. 18. 633-638.

 

Collins, C.E., M.D. Aloe Vera as a Therapeutic Agent In the treatment of roentgen and radium burns. The Radiological Review and Chicago Medical Recorder. 1935 June. 5(6).

 

Collins, C.E.; Collins, C. Roentgen dermatitis treated with fresh whole leaf of Aloe Vera. American Journal of Reoentgenology. 1935.33.396-397.

 

Crewe, J.E. Aloes in the treatment of burns and scalds. Minnesota Medicine. 1939. 22. 538-539.

 

Cutak, L. Aloe Vera as a Remedy for Burns. Missouri Botanical Garden Bulletin. 1937.25. 169-174.

 

Loveman, A.B. Leaf of Aloe Vera in Treatment of Roentgen Ray Ulcers. Archives of Dermatology and Syphilology 1937. 36. 838-843.

 

Lowenthal, L.J.A. Species of Aloe (Other than Aloe Vera) in the Treatment of Roentgen Dermatitis The Dermatology 1949. 12. 295-298.

 

Lushbaugh, C.C.; Hale, D.B. Experimental acute following beta radiation. V. histopthological study of the mode of the mode of action of therapy with Aloe Vera. Cancer 1953. 6. 690-698.

 

Mandeville, F.B. Aloe Vera in the treatment of radiation ulcers of mucous membranes. Radiology 1939. 32. 598-599.

 

Obata, M.; Ibo, S.; Beppu, H.; Fujita, K.; Nagatou, T. Mechanism of anti-inflammatory and antithermal burn action of CPase from Aloe arborescens Miller var natalensis Berger in rats and mice. Phytother. Res. 1993. 7. Special issue. 530-533.

 

Roberts, D.B.; Travis, E.L. Acemannan containing wound dressing gel reduces radiation-induced skin reactions in C3H mice. int. J. Radiation Oncol. Biol. Phys. 1995. 32(4) 1047-1052.

 

Rodriguez-Big as, M.; Cruz, N.I.; Suarez, A. Comparative evaluation of Aloe Vera in the management of burn wounds in guinea pigs. Plast. Reconstr, Surg. (U.S.) 1988. 81(3). 386-389.

 

Rowe, T.D. Effect of Fresh Aloe Vera Jelly in the Treatment of Third-Degree Roentgen Reactions on White Rats. Journal of the American Pharmaceutical Association. 1940. 29. 348-350.

 

Rowe, T.D.; Lovell, B.K.; Parks, L.M. Further observations on the use of Aloe Vera leaf in the treatment of third-degree X-ray reactions. J. of the American Pharmaceutical Assoc. 1991. 30. 266-269.

 

Ship, A.G. Is topical Aloe Vera plant mucus helpful in burn treatment? J. of the American Medical Assoc. 1977. 238. 1770.

 

Visuthikasol, V.; Chowchwen, N.; Sukwassarab, Y. Effect of Aloe gel to healing of burn wound - a clinical and histologic study J. Assoc. Thai. 1993 Aug. 78(8). 703-709.

 

Visuthikosol, V.; Sukwanarat, Y.; Chowchuen, B.; Sriurairatana, S.; Boonpucknavig, V. Effect of Aloe Vera Gel to healing of burn wound a clinical and histologic study. J. Med Assoc,. Thai. 1995. 78(8). 403-409. A21

 

Williams, M.S.; Bink, M.; Loprimzi, C.L.; et. al. Phase III double-evaluation of the Aloe Vera gel as a prophylactic agent for induced skin toxicity. Int. J. Radiat. Oncol-Biol-Phys, 1996 Sept. 36(2). 345-349.

 

Wright, C.S. Aloe Vera in the Treatment of Roentgen Ulcers and Telangiectasis. Journal of the American Medical Association. 1936. 106. 1363-1364.

 

РАЗДЕЛ V - АНТИДИАБЕТИЧЕН ЕФЕКТ

 

Тук намираме изследвания както на животни, така и на хора, като втората група бяха проведени съвсем скоро миналата година, 1996 г. Двете изследвания от 1996 г. са контролирани с използването на безвредни и без ефект лекарства (плацебо) и показват, че средното ниво на глюкозата в групата на пациентите, получаващи сок от алое, значително намалява след втората седмица на експеримента и продължава да спада през останалото време до края на изпитателния период. Докато в контролната група не се забелязват изменения.

 

Някои опити с мишки показват, че алоето предизвиква бързо редуциране на кръвната захар, като инсулина, но нивото на кръвна глюкоза се възстановява след спиране на прилагането му. Бепу и съавтори доказват, че в алоето се съдържа глюкопротеин с молекулярно тегло около 50 000, който има хипогликемично действие, но се предполага че съществуват поне два антидиабетични агента, поради различните ефекти, които се наблюдават при използване на цели листа в сравнение с гел/пулп. Истинският характер на антидиабетичния ефект си остава неизвестен. Две изследвания на животни - мишки (Дж. С. Меса 1985) и зайци (Роман Самос 1991), показват слабо хилогликемично действие.

 

Ajabmoor, M.A. Effects of Aloes on blood glucose levels in normal and alloxan diabetic mice. J. Ethnopharmacology. 1990 Feb. 28(2). 215-220.

 

Beppu, H.; Nagamura, Y,; Fujita, K. Hypoglycaemic and anti-diabetic effects of Aloe arborescens Miller var. natalensis Berger. International Congress of Phytotherapy. 1991 Oct. Seoul, Korea, 44.

 

Beppu, H.; Nagamura, Y.; Fujita, K. Hypoglycaemic and anti-diabetic effects in mice of Aloe arborescens Miller var. natalensis Berger. Phytotherapy Research 1993. 7. No special issue. 837-842.

 

Davis, R.H.; Leitner, M.G.; Russo, J.M. Aloe Vera {A barbadensis). A natural approach for treating wounds, edema, and pain in diabetes. J. Am. Podiatric Med. Assoc. 1988. 78{2). 60-68.

 

Davis, R.H.; Maro, N.P. Aloe Vera and gibberellin. Anti-inflammatory activity in diabetes. J. Am. Podiatric Med. Assoc. 1989 Jan. 79(1). 24-26.

 

Koo, M.W.L Aloe Vera: anti-ulcer and anti-diabetic effects. Phytother Res. 1994. 8(8). 461-464.

 

Messa, J.S. A study of the crude antidiabetic drugs used in Arabian f medicine. International Journal of Crude Drug Research. 1985. 23(3). 137-145.

 

Messa, J.S. A study on the crude antidiabetic drugs used in Arabian folk medicine. Int. J. Crude Drug Res. 1985. 23(3). 137-145. A24

 

Roman Ramos, R.; Flores Saenz, J.L.; Partida Hermandez, G.; Larca Lemus, A.; Alarcom Aguilar, F. Experimental study of the hypoglycaemic effect of some antidiabetic plants. Arch. Invest. Med.Mex, 1991 Jan-Mar. 22(1) 87-93.

 

Yongchaiyudia S.; Rungpitakangsi, V.; Bunyapraphatsaran, et al. Antidiabetic activity of Aloe Vera Juice I. Clinical trial in new cases of: Diabetes Mellitus Phytomedicine. 1996. 3(3) 241-243.

 

Yongchaiyudia S.; Rungpitakangsi, V.; Bunyapraphatsaran, et al. Antidiabetic activity of Aloe Vera Juice II. Clinical trial in new cases of Diabetes Mellitus patients and combination with Glibenclamide Phytomedicine. 1996. 3(3)245-248.

 

РАЗДЕЛ VI - СЪРДЕЧНОСЪДОВ И ЛИПИДЕН ЕФЕКТ

 

Агаруал комбинирал Алое Вера с обвивки от исагбол (съответно ЮОд и 20д/ден), като част от диетата на обед и вечеря на 5 000 пациента в продължение на пет години. Всички те страдали от атеросклероза на сърцето, а изследователят отчита сериозно намаление на холестеропа в серума, на серумните триглицериди, както и в нивото на кръвната глюкоза при постене или в следобедните часове при диабетиците. Интересно е, че при този огромен експеримент не са отчетени никакви странични ефекти. Изследването на животни от Йоши показва, че при хиперлипидимични плъхове, хранени с листа от Алое Вера, намаляват общият серумен 

холестероп, триглицеридите, фосфолипидите и неестерифизираните мастни киселини. Особено важна е, че високата плътност на липопротеиновата холестеролна фракция (антиатеросклеротик) се повишава.

 

Agarwal, O.P. Prevention of atheromatous heart di Angiology. 1985. 36(8) 485-492.

 

Joshi, S., Dixit, V.P.; Effect of Aloe barbadensis and clofibrate on serum lipids in triton induced hyperlipidaemia in presbytis - entellus - entellus monkeys. Indian J.Med, Res. 78 (Sept.) 1983. (Reed. 1984). 417-421.

 

Joshi, S.; Dixit, V.P. Hypolipidaemic effect of Aloe barbadensis Aloe fraction I in cholesterol fed albino rats I. Lipid and lipoprotein metabolism. Proc. Natl. Acad. Sci. India. SB (Biol. Sci.) 1988. 56(4)339-342.

 

Vagi, A.; Shibata, S.; Nishioka, I.; Iwadare, S.; Ishiday, Y. Cardiac stimulant action of constituents of Aloe saponarta. J. of Pharmaceutical Sciences. 1982a. 71. 739-741

 

РАЗДЕЛ VII - ЕФЕКТ ПРОТИВ ОСТАРЯВАНЕТО И ВЪРХУ УЛТРАВИОЛЕТОВИТЕ ЛЪЧИ

 

Стареенето на кожата се обуславя от генетични фактори и от факторите на окръжаващата ни среда, а един от аспектите на средата с най-голяма роля е фотоувреждането, причинявано от ултравиолетовата светлина. Промените в дермиса влияят на повърхността на кожата, така че загубата на колаген и еластин намалява подкрепата на епидермиса, а с промяната на циркулационното овлажняване се променя и качеството на кожата и се появяват бръчки. Свързаните с това промени в пигментацията, заедно с различните повърхностни петна, придават типичния вид на старата кожа. Според д-р Иван Данхов, истинското действие на дадено вещество против стареенето е свързано с доказателства за възвръщане към нормалния регенеративно/дегенеративния баланс, изразяващи се в засилен синтез на колаген и еластин. Освен дериватите на витамин Аиа-хидрокси киселините, екстракти от Алое Вера също могат да спрат дегенеративните промени в кожата и да възвърнат равновесието в синтеза на тъканите.

 

Слънцето е основен източник на ултравиолетова радиация, а с намаляването на озона в стратосферата очакваното засилване на околната У\/В радиация предизвиква все по-голямо безпокойство. Известна е връзката между увеличения брой ракови заболявания на 

кожата и предизвиканото от Ш лъчите потискане на имунните реакции. Изследванията на Стрикланд показват, че екстракт от Алое Вера смекчава някои от имунноподтискащите ефекти на UV радиацията.

 

Алое Вера изглежда предотвратява увреждането на епидермалните дендритни клетки, но може да се окаже и че алоето действа по-късно по веригата на имунноподтискащите събития или може би чрез спирането на производството и разпространението на фактори, като факторът на туморната некроза (TNFa), които между другото осъществяват имунните реакции на Т клетките

 

Crowell, J.; Nilsenbeck, S.; Penneys, N. Aloe Vera does not affect cutaneous erythema and blood flow following ultraviolet B exposure. Photodermatol 1989 Oct, 6 (5). 237-239.

 

Danhof I.E. Potential reversal of chronological and photo-ageing of the skin by topical application of natural substances. Phytother Res. 1993. Spec. Issue Proceedings of the International Congress of Phytotherapy, 1991. S53-56.

 

McKeown, E. Anthraquinones and anthracenic derivatives absorb U.V. light. Cosmetics and Toiletries. 1987 June. 102. 64-65.

 

Strickland, F.M.; Pelley, R.P.; Kripke, M.L. Prevention induced suppression of contact and delayed hypersensitivity of Aloe barbadensis gel extract. J.Dermatol. 1997 Feb. 102(2). 197-204.

 

Yagi, A.; Kanbara, T.; Morinobu, N. Inhibition of mushroom-tyrosinase by Aloe extract. Planta Medica. 1987. 53(6). 515-517.A10

 

РАЗДЕЛ VIII - АНТРАХИНОНИТЕ

 

Антрахиноните и техните деривати, известни още като фенолната фракция на растението, са източник на повечето спорове около продуктите, които ги съдържат. Да присъстват ли или не? Вредни ли са или не?

 

Барбалоинът в Алое Вера е хидроксиантрахинон, за който болшинството примери доказват че не е отровен за човека, докато други, които съдържат различни химични подгрупи, може и да са ако се взимат в големи количество през дълъг период от време. Но и тук доказателствата са недостатъчни.

 

Andersen, D.C.; Weber, N.D.; Wood, S.G,; Hughes, B.G.; Murray, B.K.; North, J.A. In vitro virucidal activity of selected anthraquinones and anthraquinone derivatives. Antiviral. Res. 1991. Sep. 16(2). 185-96.

 

Anton, R.; Haag-Berrurier, Nl. Therapeutic use of natural Anthraquinones for other than laxative action. Pharmacology 20 (suppl.1) 104-112.

 

Benigni, R.; Substances with antibiotic action contained in anthraquinonic drugs. Chem. Ab. 1950. 44. 11036.

 

Brown, J.P. A review of the genetic effects of naturally occurring flavonoids, Anthraquinones and related compounds. Mutat Res. 1980. 75. 243-277.

 

Capasso, F.; Mascolo N.; Autore, G.; Duraccio, M.R. Effect of on Aloin and 1,8 Dioxianthraquinone-induced Production of Prostaglandins in Rat Isolated Colon. 1983. 26. 557-562.

 

Che, Q.M; Akoa, T; Hattori, M; Kobashi, K; Namba, T. Isolation of a human intestinal bacterium capable of transforming barbaloin to aloe-emodin anthrone. Planta Med. 1991 Feb. 57(1). 15-19.

 

Davis, R.H.; Agnew, P.S.; Shapiro, E. Antiarthritic activity of anthraquinones found in Aloe for podiatric medicine. J. Am. Podiatric Med. Assoc. 1986. 76(2) 61-66.

 

Davis, R.H.; Leitner, M.G.; Russo, J M; Byrne, M.E. Anti inflammatory activity of Aloe Vera against a spectrum of irritants. J. Am. Podiatric Med. Assoc. (US). 1989 June. 79 (6). 263-276.

 

Davis, Kabbani; Maro. Aloe Vera and wound healing. Special emphasis to combination with RNA and Vit. C, consideration of part played by Anthraquinones. J. Am. Podiatric Med. Assoc. 1987.77(4). 165-169.

 

Fairbairn, J.W.; Simic, S. The Quantitative Conversion of Barbaloin to Aloe-Emodin and its application to the evaluation of Aloes, November 19, 1962 from the Department of Pharmacognosy School of Pharmacy, University of London, Brunswick Square, London, W.C.A. The of Pharmacy and Pharmacology. 1963. 15.

 

Grimminger, W.; Witthohn, K. Analytics of senna drugs with regard to the toxocological discussions of anthranoids. Pharamacology. Oct. 47 (Suppl. 1) 98-109.

 

Heidenmann, A.; Volkner, W.; Mengs, V. Genotoxicity of Aloe in vitro and in vivo. Mutat Res. 1996 March. 367 (3). 123-133.

 

Ishii, Y.; Tanizawa, H.; Takino, Y. Studies of Aloe III. Mechanism of cathartic effect. Mechanism of action of Aloe-emodin-9-anthrone, decomposition product of barbaloin in causing significant increase in water content of the rat large intestine. Chem. Pharm. Bull (Tokyo). 1990 Jan. 38(1). 197-200.

 

Ishii, Y; Tanizawa, H; Takino, Y. Studies of Aloe IV, Mechanism effect (3), Biol. Pharm. Bull. 1994 Apr. 17(4)495-497.

 

Ishii, Y.; Tanizawa H.; Takino, Y. Studies of Aloe Vera. Mechanism of cathartic effect (4). Biol. Pharm. Bull. 1994 May. 17(5); 651-653.

 

 

Koch, A. Investigations of the laxative action of Aloin in the human colon. 41st Annual Congress of the Society of Medicinal Plant Research. Dusseldorf, Germany. 1993 Aug 31-Sept4. Planta Medica. 59 (Suppl. 7)1993.

Krumbiegel, G; Schutte, H.V.; Rhein and aloe-Emodin kinetics from senna laxatives in man. Pharmacology. 1993 Oct. 47(Suppl.1) 120-124.

Mahmoud; Hazem; El-Sibaie; El-Borollosy; El-Kady. Microbiological studies on the Phyllosphere of the desert plant Aloe Vera. Extraction of Anthraquinone-glycosides and Anthraquinone-aglycone from plant leaves, tested as anti-microbial substances against 6 pathogenic and non-pathogenic micro-organisms. 1986. Egypt. J. Microbiol. 21 (2) 229-238.

Malterud, K.C.; Farbrot, T.L.; Huse, A.E.; Sund, R.B. Antioxidant and radical scavenging effects of anthraquinones and anthrones. Pharmacology. 1993 Oct. 47 (Supp 1.1) 77-85.

Mapp, R.K.; McCarthy, T.J. The assessment of purgative principles in Aloes. Planta Medica. 1970. 18. 361-365.

McKeawn, E. Anthraquinones and anthracenic derivatives absorb U.V. light. Cosmetics and Toiletries. 1987 June. 102. 64-65.

Odes, H.S.; Madar, Z, A double-blind trial of a Celandin, Aloe Vera and Psyllium laxative preparation in adult patients with constipation. Digestion. 1991.49. 65-71. A20

Rauwald, H. W; Voetig, R; 7 hydroxyaloin, the leading substance from Aloe Barbadensis in the European Pharmacologica. Arch Pharm. 1982. 315(5). 477-478.

Sendelbach, L.E. A review of the toxicity and carcinogenicity of anthraquinone derivatives. Toxicology. 1989. 57. 227-240. A9

Siegers, C.P.; Siemers, J.; Barettom, G. Sennosides and Aloin do not promote dimethylhydrazine-induced tumours in mice. Pharmacology. 1993 Oct. 47 (Suppl. 7) 205-208.

Siegers, C.P.; von Hertzberg-Lettim, E.; Otte, M.; Schneider, B. Anthranoid laxative abuse - a risk for colorectal cancer? Gut.1993 Aug. 34(8)1099-1101.

Sydiskis, R. J; Owen; Lohr; Rosler; Blopster; Inactivation of Herpes simplex virus by Anthraquinones isolated from plants. J. Dental Res. 1989 June. 68. 935.

Sydiskis, R. J.; Owen, D.G.; Lehr, J.L.; Rasler, K.H.; Blomster, R. N., Inactivation of enveloped viruses by anthraquinones extracted from plants. Antimicrob-Agents-Chemother. 1991 Dec. 35(12). 2463-2466.

Westendorf; Marquardt; Pogrnsky; Dominiak; Schmidt. Genotoxicity of naturally occurring Hydroxyanthraquinones. Evaluation of mutagenicity and cell-transforming activity. Mutat. Res. 1990 Jan. 240(1). 1-12.

Wolfe, D.; Schmutgte, C; Westendorf, J.; Marquardt, H. Hydroxyanthraquinones as tumour promoters: enhancement of malignant transformation of C3H mouse fibroblasts and growth stimulation of primary rat hepatocytes. Cancer Res. (USA). 1990 Oct. 50(20). 6540-6544.

РАЗДЕЛ IX - ОБЩ ПРЕГЛЕД

Ahmad, S.; Kalhoro, Z.; Kapadia, Z.; Badar, Y. "Aloe" A biologically active and potential medicinal plant. Hamdard. 1993 36(1). 108-115. A23

Brown, J.P. A review of the genetic effects of naturally occurring flavonoids, anthraquinones and related compounds. Mutal Res. 1980. 75. 243-277.

Bruce, W. G. G., Medicinal Properties in the Aloe. Excelsa 5. 1975. 57-68.

Cole, H.N.; Chen, K.K. Aloe Vera in oriental dermatology. Archives of Dermatology and Syphilology. 1993. 47. 250.

Crewe, J.E. . The External Use of Aloes. Minnesota Medicine. 1937. 20. 670-673.

Danhof, I.E. Aloe in cosmetics – does it do anything? Cosmet Toilet. 1987. 102. 62-63.

Davis, R.N., Biological activity of Aloe Vera. Seigen, Oele, Fette, Wachse (Germany). 1993 Sept. 119. 646-649.

Fischer, J.M. Medical Use of Aloe Products. US Pharm 1982 Aug. 7.37-45.

Flagg, J. Aloe Vera Gel in Dermatological Preparations. Am Perfum Cosmet. 1959.74. 27-29.

Gjerstad, G.; Riner, T.D, Current status of Aloe as a cure-all. American Journal of Pharmacy. 1968. 140. 58-64.

Goldberg, H.C. The Aloe Vera Plant. Archives of Dermatology and Syphilology. 1944.49.46.

Grindlay, D. Aloe Vera. The Garden. Journal of the Royal Horticultural Society. 1985. 110, 534-535.

Grindlay, D. Medical use of Aloe Vera. General Practitioner 1985 June.

Grindlay, D., Reynolds, T.. The Aloe Vera Phenomenon: A Review of the Properties and Modern Uses of the Leaf Parenchyma Gel. J. Ethnopharmacol. 1986. 16. 117-151.

Haller, J.S. A drug for all seasons, medical and pharmacological history of Aloe. Bull. N.Y. Acad. Meci. 1990. 66(6). 647-659. A14

Harendai, B.E. Whole leaf Aloe Vera: almost a panacea. Health Conscious. 1992. 13(1). 14-17.

 

Harrison, J. Aloe in Dentistry. Health Conscious. 1992. 13 (1) 19-24.

Klein, AD, Penneys, NS. Aloe Vera, J. of Am. Ac. Derm. 1988.18(4,1)714-720.

Leung, A. Aloe Vera update: new form questions integrity of old. Drug Cosmet Ind. 1985 Sept. 137-42,44-46.

Marshall, J.M., Aloe Vera Gel: what is the evidence? The Pharmaceutical Journal. 1990. 360-362.

McKeown, E. Aloe Vera, Cosmetics & Toiletries. 1987. 102.64-65.

Natow, A.J. Aloe Vera fiction or fact. Cutis. 1986. 37(2). 106-108. Reynolds, T. The compounds in Aloe leaf exudates: a review. Botanical Journal of the Linnaean Society. 1985.90. 157-177.

Robson, M.C.; Heggers, J.P.; Hagstrom. W.J. Myth, magic, witchcraft or fact? Aloe Vera revisited. Journal of Burn Care and Rehabilitation.1982.3. 157-163.

Spoerke, D.G ; Ekims, B.R. Aloe Vera - fact or quackery plants). Veterinary and Human Toxicology 1980. 22. 418-429.

Tchou, M.T. Aloe Vera (Jelly Leeks). Archives of Dermatology and Syphiloiogy. 1943. 47. 249.

Tolbert, T.L. Aloe Vera: past, present and future. Seigen, Oele, Fette, Wachse (Germany). 1997 Jan. 120. 14-18.

Tyler, V. Aloe. The Honest Herbal. 25-28. A18

Vogler, B.K.; Ernst, E., Aloe Vera: A systematic review of its clinical effectiveness. British Journal of General Practice 1999, 49, 823-828.

PA3ДЕЛ X - 3APACTBAHE HA PAHИ

Работата на Дж. Е. Фултън от 1990 г. за ефекта на Алое Вера върху зарастването на постдермабразийните рани бе тази, която ме подтикна към собствените ми изследвания върху Алое Вера. Бях заинтригуван от заключението му причините за ускореното зарастване на раните са неизвестни!

Практически всички публикации показват положителни резултати по отношение на способността на алоето да подпомага зарастването на рани, като част от сложното му комплексно действие. Но има и едно важно изследване, което показва забавяне в зарастването на рани, това на Шмид и Грийнспун, публикувано през 1991 г. Те приложили Алое Вера локално, на рани от цезарево сечение и получили негативни резултати. Най-напред си задавам въпроса, дали промяната в хормоналния статус на тези пациентки не влияе на действието на Алое Вера.

Barnes, T.C. The healing action of extracts of Aloe Vera leaf on abrasions of human skin. American Journal of Botany. 1997. 39. S97.

Bishop, J.B.; Philips, L.G.; Musbore, T.A. et. ai. A prospective randomised evaluation - blinded trial of two potential wound-healing agents for the treatment of venous stasis ulcers. J. Vase. Surg. 1992. 16.251-257.

Bradshaw, T.W. Aloe Vera: its influence on the physiology of wound healing and inflammation. J. Brit. Pod. Med. 1996. 51(2). 25-29.

Davis R.H.; Didonato J J.; Hartman G.M.; Haas R.C. Anti-Inflammatory and wound healing activity of a growth substance in Aloe Vera. J. Am. Podiatric Med. Assoc. 1984 Feb. 84:.

Davis R.H.; Kabbani J.M.: Mara, N.P. Wound Healing. J. Am. Podiatric Med. Assoc. 1987 April. 77. 4.

Davis, R.H.; Leitner, .G.; Russo, J.M.; Byrne, M.E. healing, oral and topical activity of Aloe Vera. J. Am. Podiatric Med. Assoc. 1989 Nov, 79(11). 559-562.

Davis, R.H.; Parker, W.L.; Samson, R.T.; Murdoch, D.S. Isolation of a stimulatory system in aloe extract. J. Am. Podiatric Med. Soc. 1991 Sept. 81(9) 473-477.

Davis, R.H. Influence of Aloe on inflammation arid wound healing. International Congress of Phytotherapy. 1991 Oct. Seoul, Korea. 29.

, R.H.; Didonato, J.J.; Hartman, G.M.; Haas, R.C. inflammatory and wound healing activity of a growth in Aloe Vera. J. Am. Podiatric. Med. Assoc. 1994 Feb. 84(2). 77-81.

Davis, R.H.; Leitner, M.G.; Russo, J.M. Aloe Vera (A barbadensis). A natural approach for treating wounds, edema, and pain in diabetes. J. Am. Podiatric Med. Assoc. 1988. 78(2). 60-68.

Davis; Kabbani; Maro. Aloe Vera and wound healing. Special emphasis to combination with RNA and Vit. C, consideration of part played by Anthraquinones. J. Am. Podiatric Med. Assoc, 1987. 77(4). 165-169.

El Zawahry, M.; Hegarty, M.R.; Helal, M. Use of Aloe in treating leg ulcers and dermatoses. International J. of Dermatology. 1973. 12. 68-73.

Fulton, J.E. The stimulation of postdermabrasion wound healing with stabilised Aloe Vera gel-polyethylene oxide dressing. J. Dermatol Surg. Oncol. 1990 May. 16(5). 460-467.

Heggers, J.P.; Kucukcelebi, A.; Listengarten, D.; Stabenau, J.; Ko, F.; Broemeliing, L.D.; Robson, M.C.; Winters, W.D. Beneficial effect of Aloe on wound healing in an excisional wound model. J. of Alternative and Complementary Medicine. 1966. 2(2). 271-277.

Heggers, J.P.; Robson, M.C. Beneficial effects of Aloe in wound healing. International Congress of Phytotherapy. 1991 Oct. Seoul, Korea. 27.

 

Heggers, J.P.; Pelley, R.P.; Robson, M.C. Beneficial effects of Aloe in wound healing. Phytother. Res. 1993. 7. No special issue. S48-52.

Heggers, J.P.; Winters, W. Aloe and other topical antibacterial agents in wound healing; Aloe Today / Aloecorp. 1993. 8-11. A4

Heggers, J.P.; Haussam, E.; Garfield, R. et. al. Effect of the combination of Aloe Vera, nitroglycerin and L-NAME on wound healing in the rat excisional model. J. of alternative and Complementary Medicine. 1997. 3(2). 149-153.

Kaufman, T.; Kalderom, N.; Ullmann, Y.; Berger, J. Aloe Vera gel hindered wound healing of experimental second-degree burns; a quantitative controlled study. J. Burn Care Rehabil. 1988 Mar-Apr. 9(2), 156-159.

Knight, J.H.; Stevens, E. Anti-inflammatory and healing properties of Aloe barbadensis. International Congress of Phytotherapy 1991 Oct. Seoul, Korea. 31.

Martinet, C; Guardarama, I.: Areas, E. Preclinical and clinical evaluation of the cicatrizant effects of Aloe Barbadensis. Revisla Farmaceutica (Argentina). 1993. 135. 101-106.

McCauley, R.L.; Heggers, J.P.; Robson, M.C. Frostbite - methods to minimise tissue loss. Frostbite. 1990. 88(8). 72-77.

Miller, M.B.; Koltai, P.J. Treatment of experimental frostbite with pentoxifylline and Aloe Vera cream. Arch. Otolaringol Head Neck Surg. 1995 June. 121(6). 678-680.

Morsy, E.M.; Ovaniviski, H. Evaluating the healing characteristics of the exuded mucilage from Aloe Barbadensis Miller. J. of Technical Information on botanical and animal active ingredients for the tic, perfumery and flavour industries. Special issue on Aloe i. 1993 June. 1. 1-80.

Plemens, J.M.; Rees, T.D.; Binnie, W.H.. et al. Evaluation of acemannan in the treatment of recurrent aphthous stomatitis. Wounds. 1994,6(2)40-45.

Schmidt, J.M.; Greenspoon, J.S. Aloe Vera derma! wound gel is associated with a delay in wound healing. Obstet, Gynaecol (U.S.) 1991 July. 78(1). 115-117.

Sumano Lopez, H.; Camberros, L.B.; Ocampo, A.A.; De Lepez, H.S. Comparative evaluation of a mixture of propolis and Aloe Vera with commercial wound healing products. Veterimarcia Mexico. 1989. 20(4). 408-414.

Swain, S.F.; Riddel!, K.P.; McGuire, J.A. Effects of topical medications on the healing of open pad wounds in dogs. J. of the American Animal Hosp. Assoc. 1992. 28(6). 499-502.

Thomlinson, R.H. Kitchen Remedy for Necrotic Malignant Breast Ulcers. Lancet. 1980. 2: 707.

Tizard, I.R.; Maxwell, B.; Kemp, M.C. et. al. Accelerated wound healing induced by macrophage stimulants in rats: a genetically controlled phenomenon. Wound Repair and regeneration. 1993. 1.130.

Udupa, S.L.; Udupa, A.L.; Kulkarmi, D.R. Anti-inflammatory and healing properties of Aloe Vera. Fitoterapia. 1994. 65(2). 141-145.

Watcher, M.A.; Wheeland, R.G. The role of topical agents in healing of full thickness wounds. J. Dermatol. Surg. Oncol. 1989 15(11). 1188-1195.

РАЗДЕЛ XI - СЪДЪРЖАНИЕ, ХИМИЯ И БИОЛОГИЧНО ДЕЙСТВИЕ

Няколко от тази група публикации доказват широкия интерес към химията на растението Не всички изследователи получават едни и същи резултати, както се очаква, поради използването на различни проби от растението. Съставките на едно растение Алое Вера са различни, в зависимост от (i) ботаничния му вид, (ii) възрастта му, (iii) типа почва, на който се отглежда, (iv) обема слънцегреене, на който е изложено, и (v) сезона на бране.

Beppu, H.; Fujita, K. Isolation and the pharmacological activities of the effective compounds Aloe arborescens Miller var Natalensis Berger. International Congress of Phytotherapy. 1991 Oct. Seoul, Korea. 37.

Danhof, I.E.; McAnally, B.H. Stabilized Aloe Vera. 1983.

Davenport, L. Pharmacists and the silent healer Aioe Vera. Texas Pharmacy. 1994 July. 113. 18-19.

Davis, R.H.; Leitner, M.G.; Russo, J.M.; Maro, N.P. Biological activity of Aloe Vera. Med. Sci. Res. 1987. 15(5). 235-236.

Davis, R.N. Biological activity of Aloe Vera. Siegen, Oele, Fette, (Germany). 1993 Sept. 119. 646-649.

Fujita, K.; Teradoura, R.; Nagatsu, T. Bradykinase activity of Aloe extract. Biochemical Pharmacology. 1976. 25. 205.

Fujita, K.; Ito, S.; Teradaira, R.; Beppu, H. Properties of carboxypeptidese from Aloe. Biochemical Pharmacology. 1979. 28. 1261-1262.

Gerloff, D.R. Siudy of the organoleptic properties of the exuded mucilage from the Aloe barbadensis leaves. Erde International. J of Technical Information on botanical and animal active ingredients for the cosmetic, perfumery and flavour industries. Special issue on Aloe Vera. 1993 April-June. 1(1) 1-80.

Gjerstad, G. Chemical studies of Aloe Vera Juice I. Amino Acid Analysis. Advancing Frontiers of Plant Sciences. 1971. 28. 311-315.

Gouda, D.C.; Neelisiddaiah, B; Amjaneyalu, Y.V. Structural studies of 

polysaccharides from Aloe Vera. Carbohydrate Research. 1979. 72. 201-205.

Henry, C.R. Identification and standardisation of Aloe Vera as a biological active ingredient for topical and internal products International Congress of Phytotherapy. 1991 Oct. Seoul, Korea. 57.

Hirata, T.; Suga, T. Biologically active constituents of leaves and roots of Aloe arborescens var natalensis. Zeitschript pur Naturforschung. 1977. 32. 731-734.

Hranisavijevic-Jakovijevic, M.; Miijkovic-Stojanovic, J. Structural Study of an Acidic Polysacchande Isolated from Aloe Arborescens Mill. 1 Periodate Oxidation and Partial Acid Hydrolysis. Glasnik Hemiskog 3. Seograd. 1981.46. 269-273.

Ibo, S; Teradaira, R.; Beppu, H; Obata, M.; Fijita, K, Properties and pharmacological activity of carboxypeptidase in Aloe arborescens Miller var. natalensis Berger. International Congress of Phytotherapy. 1991 Oct. Seoul, Korea. 39.

Ibo, S; Teradaira, R; Beppu, H; Obata. M.; Fijita, K; Nagabsu, T. Biochemical properties of carboxypeptidase from Aloe arborescens Miller var. natalensis Berger. Phytotherapy Research. 1993. 7. No special issue. S26-29.

Imanishi, Keni Chi. Aloctin A, an active substance of Aloe arborescens as an immunomodulator. International Congress of Phytotherapy, 1991 Oct. Seoul, Korea 34.

Imanishi, Kimichi, Aloctin, A, An active substance of Aloe arborescens as an immunomodulator. Phytother. Res. (1993) 7 (Spec. Issue). Proceedings of the International Congress of Phytotherapy. 1991.S2Q-22.

Ishii, Y.; Tanizawa, H.; Takino, Y. Studies of Aloe III. Mechanism of cathartic effect. Mechanism of action of Aloe-emodin-9-anthrone, decomposition product of barbaloin in causing significant increase in water content of the rat large intestine. Chem. Pharm. Bull (Tokyo). 1990 Jan. 38(1). 197-200.

Ishii, Y; Tanizawa, H; Takino, Y. Studies of Aloe IV. Mechanism of cathartic effect (3), Biol. Pharm. Bull. 1994 Apr. 17(4) 495-497.

Ishii, Y.; Tanizawa H.; Takino, Y. Studies of Aloe Vera. Mechanism of cathartic effect (4). Biol. Pharm. Bull. 1994 May. 17(5); 651-653.

Ibo, S.; Teradaira, R.; Beppu, H.; Obata, M.; Fujlta, K.; Nagatsu, T. properties of Carboxypeptidase from Aloe arborescens r. natalensis Berger. Phytother. Res. 1993. 7. S26-29.

Koch, A. Investigations of the laxative action of Aloin in the human colon. 41st Annual Congress of the Society of Medicinal Plant Research. Dusseldorf, Germany. 1993 Aug 31-Sept 4. Planta Medica. 59 (Suppl. 7) 1993.

Malterud, K.C.; Farbrot, T.L.; Huse, A.E.; Sund, R.B. and radical scavenging effects of anthraaui anthrones. Pharmacology. 1993 Oct. 47 (Supp 1.1) 77-85.

Mandal, G.; Das, A. Structure of the gluco-mannan isolated from the leaves of Aloe Barbadensis Miller. Carbohydrate Research.1980.87.249-256.

Mandal, G.; Gnash, R.; Das, A. Characterisation of polysaccharides of Aloe Barbadensis Miller. Part III. Structure of acidic oligosaccharide. Indian Journal of Chemistry. 1993. 22B. 890-893.

Mapp, R.K.; McCarthy, T.J. The assessment of purgative principles in Aloes. Planta Medica. 1970. 18. 361-365.

Nouri, Y. Mary, Christensen, Bernard, and Beals, Jack 1. The Effect of Some Selected Surface-Active Agents on the Extraction of Cape Aloe. Journal of the American Pharmaceutical Association. 1956. 45 (6).

Parry, O; Matambo, C. Some pharmacological actions of Aloe extracts and Cassia abbreviate on rats and mice. Cent. Afr. J. Med. 1992 Oct. 38(1C). 409-414.

Pierce, R. F., Comparison between the nutritional contents of the Aloe gel form conventionally and hydroponically grown plans. Erde International Journal of Technical Information on botanical and animal active ingredients for the cosmetic, perfumery and flavour industries. Special issue on Aloe Vera. 1993 Apr.-June, 1(1). 1-80.

Reynolds, T. Observations on the phytochemistry of the Aloe leaf exudate compounds. Botanical Journal of the Linnean Society. 1985. 90. 179-199.

Reynolds, T. The compounds in Aloe leaf exudates: a review. Botanical Journal of the Linnaean Society. 1985.90. 157-177.

Roboz, E.; Haagen-Smit, A.J. A Mucilage from Aloe Vera. Journal of the American Chemical Society. 1948. 70. 3248-3249.

Rowe, T.D.; Parks, L.M. Phytochemica! Study of Aloe Vera Leaf. Journal of the American Pharmaceutical Association. 1941. 30. 262-266.

Rubel, B.L. Possible mechanisms of the healing actions ; and Toiletries. 1983. 98. 109-119.

Saga, T.; Hirata, T. The efficacy of the Aloe plants: chemical constituents and biological activities. Cosmet. Toiletries. 1983. 98. 105-108.

Saito; Hiroko. Purification of active substances of Aloe arborescens Miller and their biological and pharmacological activity. Phytother. Res. 1993. 7. Spec. Issue, Proceedings of the International Congress of Phytotherapy. 1991. S17-19.

Shahmaz A.; Kalhoro, M.A.; Kapadia, Z.; Yasmeem, B. "Aloe", a biologically active and potential medicinal plant. Hamdard Medicus. 

 

1993.36(1). 108-115.

 

Shelton, M.S. Aloe Vera, Its Chemical and Therapeutical Properties. International Journal of Dermatology. 1991. 30. 679-683.

 

Wang, Y.T; Strong, K. J. Monitoring physical and chemical properties arvested field-grown Aloe Vera leaves. A preliminary report. Phytother. Res. (1993)7. Spec. Issue. Proceedings of the International Congress of Phytotherapy. 1991. S1-4.

 

Yagi, A.; Makino, K.; Nishioka, I.; Kuchino, V. Aloe Mannan, Polysaccharide, from Aloe Arborescens yar. Natalensis. Planta Medica. 1977. 31. 17-20.

 

Yamaguchi, I; Mega, N; Sanada, H. Components of the gel of Aloe Vera (L) burn. f. Biosci. Biotechnol. Biochem. 1993 Aug. 57(8). 1350-1352.

 

Yamamoto, M.; Sugiyama, K.; Yokota, M.; Maeda, Y.; Inaaka, Y. Study of possible pharmacological actions of Aloe Barbadensis Miller on mouse, hamster and human skin. Aloenin - major constituent of Aloe -sebaceous gland size, hair growth and damaged skin. panes« Journal of Toxicology and Environmental Health. 1993. 39(5). 404-414.

 

РАЗДЕЛ XII- СТОМАШНОЧРЕВНО ДЕЙСТВИЕ

 

Тук има само едно изследване на ефекта на устно приемания гел от Алое Бера върху нормални хора, проведено от д-р Джефри Бланд. Макар и важно, то е прекалено малко по обхват използвани са само десет доброволци. А трябва да има много повече изследвания на ефекта на алоето върху разстроения стомашночревен път, особено в сферата на синдрома на раздразнените черва и при хронично възпаление на червата, за които има най-много анекдотични сведения.

 

Bland, J, Effect of orally consumed Aloe Vera juice on gastrointestinal function in normal humans. Linus Pauling Institute of Science & Medicine Palo Alto, C.A. Prevention Magazine. 1985.

 

Blitz, J.J.; Smith, J.W.; Gerard, J.R. Aloe Vera Gel in peptic ulcer therapy: preliminary report. Journal of the American Osteopathic Association. 1963. 62. 731-735.

 

Che, Q.M; Akoa, T; Hattori, M; Kobashi, K; Namba, T. Isolation of a human intestinal bacterium capable of transforming barbaloin to aloe-emodin anthrone. Planta Med. 1991 Feb. 57(1). 15-19.

 

Heggers, J.P.; Nealon, W,; Pelley, R.P. The effect of oral administration of Aloe gel extracts upon the induction of cysteamine-induced gastric and duodenal ulcers in the male sprague Dawley rat. International Congress of Phytotherapy. 1991 Oct. Seoul, Korea. 52.

 

Koo, M.W.L Aloe Vera: anti-ulcer and anti-diabetic effects. Phytother Res. 1994. 8(8). 461-464.

 

Parman, N.S.; Tario, M.; Al-Yahya, M.A.; Ageel, A.M.; Evaluation of Aloe Vera leaf exudate and gel for gastric and anti-ulcer activity. Fitoterapia 57(5). 1986 (reed. 1987). 380-383

 

Teradaira, R., Shimzato, M.; Beppu, H.; Fujita, K. Antigastric ulcer effects in rats of Aloe arborescens Miller var. natalensis Phytother. Res. 1993. 7 (No special issue). 534-536.

 

РАЗДЕЛ XIII - ИМУННОМОДУЛАЦИЯ

 

Това всъщност е историята на полизахарида с дълга верига, ацеманан, а всеки, който се интересува от този аспект на алоето, може да се обърне към събраните данни от изследванията на Лабораторията Карингтън в САЩ, които доведоха до разработването на техния продукт Каризин. Документът, публикуван през м. юли 1992 г. е озаглавен “Pharmacologic effects and mechanisms of action of Acemannan", и може да се получи от Carrington Laboratories, 2001 Walnut Hill Lane. Irving, Texas 75038.

 

Carpenter, R H.; Yates, K.M.; Busbee, D.; King, G.; Tizard, I.; McAnalley, B. Clinical applications of a biological response modifier (acemannan) in veterinary clinical medicine. International Congress of Phytotherapy. 1991 Oct. Seoul, Korea 62.

 

Clumeck, N.; Hermans, P. Antiviral drugs other than zidovudine and immunomodulating therapies in human immunodeficiency virus infection. The Am. J. of Med. 1988. 85 (Suppl. 2A) 165-170.

 

Green P. Aloe Vera extracts in equine clinical practice. Veterinary Times. 1996 Sept. 26(9) 16.

 

Hahn, Dug-Ryong. A national polysaccharide having activity on the reticuloendothelial system from Aloe Vera exudate. International Congress of Phytotherapy. 1991 Oct. Seoul, Korea.

 

Harris, C; Pierce, K.; King, G.; Yates, K.M.; Hall, J.; Tizard, I. Efficacy of acemannan in treatment of canine and feline spontaneous neoplasms. Mol. Biother. 1991. 3. 207-213.

 

Hart, LA.; van Emckevort, P.H; van Dijk, H; Faat, R; de Silva, K.T.; Labodie, R.P. Two functionally and chemically distinct immunomodulatory compounds in the gel of Aloe Vera . J. Ethnopharmacol. 1988 May-Jun. 23(1). 61-71.

 

Imanishi, Keni Chi. Aloctin A, an active substance of Aloe arborescens as 

an immunomodulator. International Congress of Phytotherapy. 1991 Oct. Seoul, Korea 34.

Imanishi, Kimichi, Aloctin, A. An active substance of Aloe arborescens as an immunomodulator. Phytother. Res, (1993) 7 (Spec. Issue). Proceedings of the International Congress of Phytotherapy. 1991. S2Q-22.

Kahlon, J.B.; Kemp, M.C.; Yawei, N.; Carpenter, R.H.; Shannon, W.M.; McAnalley, B.H. !n-vitro evaluation of the synergistic effects of acemannan in combination with I acyclovir. Mol. Biother. 1991. 3. 214-223.

Karaca, K.; Sharma, J.M.; Nordgren, R. Nitric oxide production bychicken macrophages activated by acemannan, a complexcarbohydrate extracted from Aloe Vera. International Journal ofImmunopharmacology. 1993. 17(3). 183-188.

Marshall, G.D,; Druck, J.P. In vitro stimulation of NK activity byacemannan (ACM). J. Immunol. 1993. 150. 1381.

Marshall, G.D.; Gibbons, A.S.; Parnell, L.S, Human cytokinesinduced by acemannan. J. Allergy Clin. Immunol. 1993. 91. 295.

McAnalley, B.H.; Carpenter, R.H.; McDaniel, H.R. Uses of acemannanof other Aloe products in the treatment of diseases requiring intervention of the immune system for cure. Carrington Inc. USA. PCT Int. Appl. 115 CODEN. PIXXD2.

McDaniel, H.R.; McAnalley, B.H. Evaluation of polymannoacetate (Carrisyn) in the treatment of AIDS. Clin. Res. 1987. 35. 483A.

McDaniel, H.R.; Perkins, S.; McAnalley, B.N. A clinical pilot study using Carrisyn TM in the treatment of acquired immunodeficiency syndrome (AIDS), Ass. J. Clin. Pathol. 1987. 88-534.

Peng, S.Y.; Norman, J.; Curtim, G,; Corner, D.; McDaniel, H.R.; Busbee, D, Decreased mortality of Norman murine sarcoma in mice treated with the immunomodulator, acemannan. Mol, Biother. 1991. 3.79-87.

Rakatovao, L.H.; LeDeaut. J.Y. Wise en Evidence et Etude des Proprietes Immunostimulantes d;un extrait isole et partiellement purifie a partir d'Aloe Vahombe. Archives de L'lnstitut Pasteur de Madagascar. 1979. 47. 9-39.

Sheets, M.A.; Unger, B.A.; Giggleman, G.F.; Tizard, I.R. Studies of the effect of acemannan on retrovirus infections: clinical stabilization of feline leukemia virus-infected cats. Mol. Biother. 1991. 3.41-45.

Tizard, I.; Carpenter, R.H.; Kemp, M. Immuno-regulatory effects of a cytokine release enhancer (acemannan). International Congress of Phytotherapy 1991 Oct Seoul, Korea 68.

Winters; Wendell. Immunoreactive lectins in leaf gel from Aloe Barnadensis Miller. Phytother. Res. 1993. 7. Spec. Issue, Proceedings of the International 

Congress of Phytotherapy. 1991.S23-25.

 

Womble, D.; Helderman, J.H. The impact of acemannan on the generation and function of cytotoxic T-lymphocyt.es. Immunopharmacol Immunotoxicol. 1992. 14. 63-77.

 

РАЗДЕЛ XIV - РАЗНИ

 

Макар и не точно посветена на Алое Вера, аз препоръчвам да прочетете статията на Шарма върху фотохимическата синергия, публикувана в Алтернативни терапии в клиничната практика ("Alternativetherapiesinclinicalpractice"). Тази концепция, чужда на алопатичната медицина, поддържа действието на Алое Вера.

 

Anderson, B.C.. Aloe Vera Juice: A veterinary predicament. The Compendium on Continuing Education for the Practising Veterinarian 5. 1983. S364-S368.

 

Ashleye, A.D. Applying heat during processing the commercial Aloe Vera gel. Erde Internationa! Journal of Technical Information on botanical and animai active ingredients for the cosmetic, perfumery and flavour industries. Special issue on Aloe Vera. 1993 Apr.-June. 1 (1). 1-80.

 

Carpenter, R H.; Yates, K.M.; Busbee, D.; King, G.; Tizard, I.; McAnalley, B. Clinical applications of a biological response modifier (acemannan) in veterinary clinical medicine. International Congress of Phytotherapy. 1991 Oct Seoul, Korea 62.

 

Fine, A.F.; Brown, S. Cultivation and Clinical Application of Aloe Leaf. Radiology. 1938. 31. 735-736.

 

Fujita, K.; Suzuki, I.; Ochiai, J.; Shinpo, J.; Inaue, S and Saito, H. Specific reaction of Aloe extract with serum proteins of various animals. Experientia. 1978. 39. 523-524.

 

Garnick, J.; Hanes, P.J.; Hardim, J.; Thompson, W. Changes in root sensitivity with toolhpast.es containing Aloe Vera and allantoin. Archives of Oral Biology. 1994. 39 (Suppl.) 132S.

 

Green P. Aloe Vera extracts in equine clinical practice. Veterinary Times. 1996 Sept. 26(9) 16.

 

Harrison, J. Aloe in Dentistry. Health Conscious. 1992. 13 (1) 19-24.

 

Kawai, K.; Beppu, H.; Koike, T.; Fujita, K.; Marunouchi, T. Tissue culture of Aloe arborescens Miller var. natalensis Berger. Phytother. Res. 1993. 7. S5-10.

 

Klabim, G. Processing of Aloe Vera leaves for whole-leaf products; revealing the secrets of the producers. Health Conscious. 1992.13(1). 47-48. 

 

Meadows, T.P. Aloe as a humectant in new skin preparations. Cosmetics and Toiletries. 1980. 95. 51-56.

 

Nath, D.; Sethi, Singh, R.K.; Jaim, A.K. Commonly Indian abortifacient plants with special reference to teratologic effects in rats. J. of Ethnopharmacol. 38(2). 147-159.

 

Newton, L.E. In Defence of the name Aloe Vera. The Cactus and Succulent Journal of Great Britain. 1979. 41. 29-30.

 

Northway, R.B. Experimental use of Aloe Vera extract in clinical practice. Veterinary Medicine/Small Animal Clinician. 1975. 70. 89.

 

Oh, You-Jin; Heng, Jin-Tai; et al. Effects of Aloe Vera and Aloe arborescens mixture on cirrhosis patients. International Congress of Phytotherapy. 1991 Oct. Seoul, Korea. 42.

 

OSW, C.S.; Bokadia, M.M. The effect of extracts of Aloe barbadensis ; on the fertility of female rats. Indian Drugs. 1979.16(6). Mar. 125-127.

 

Parry, O.; Wenyika, J. The uterine relaxant effect of Aloe. Chapandi: Fitoterapia 1994. 65(3). 253-259.

 

Pelley, R.P.; Wang, Y.T.; Waller, T.A. Current status of quality control of Aloe Barbadensis extracts. SOFW Journal. 1993.119. 255-268.

 

Sharma, H.M. Phytochemical synergism: beyond the ingredient model. Alternative Therapies in Clinical Practice. 1997. 4(3). 91-96.

 

Sturm, P.G.; Hayes, S.M. Aloe Vera in Dentistry. J Bergen Cty. Dent. Soc. 1989 May. SO(8). 11-14.

 

Syed T.A.; Ahmad Ashfares; Holt, A.H.; Ahmad Seyed A.; Ahmad S.H.; Afzal M. Management of psoriasis with Aloe Vera cream tropical medicine and international health. 1996. 1(4) 505-509.

 

Yamoto, W.W. Formulating beverage products from the stabilised Aloe gel. Erde International. Journal of Technical Information on botanical and animal active ingredients for the cosmetic, perfumery and flavour industries. Special issue on Aloe Vera. 1993 April-June. 1 (1) 1-80.

 

Yaron; Amima. Characteristics of Aloe Vera gel before and after autodegradation, and stabilisation of the natural fresh gel. Phytother. Res. 1993. 7. Spec. Issue, Proceedings of the International Congress of Phytotherapy. 1991. S11-13.

 

РАЗДЕЛ XV - СТРАНИЧНИ ЕФЕКТИ И ТОКСИКОЛОГИЯ

 

Гелът от Алое Вера сам по себе си няма никакви странични ефекти и е напълно безопасен! Рядко се споменава за дисковидна форма на екзема, проявяваща се при орална употреба.

 

Dominguert-Soto, L Photodermatitis to Aloe Int. J. Dermatol. 1992 May. 31(5). 372.

 

Heidenmann, A.; Volkner, W.; Mengs, V. Genotoxicity of Aloe Emodin in vitro and in vivo. Mutat Res. 1996 March. 367 (3). 123-133.

 

Morrow, D.M.; Rapaport, M.J.; Strick, R.A. Hypersensitivity to Aloe. Arch Dermatol. 1980. 116(9). 1064-1065.

 

Sendelbach, L.E. A review of the toxicity and carcinogenicity of anthraquinone derivatives. Toxicology. 1989. 57. 227-240. A9

 

Siegers, C.P.; von Hertzberg-Lettim, E.; Otte, M.; Schneider, B. Anthranoid laxative abuse - a risk for colorectal cancer? Gut. 1993 Aug. 34(8)1099-1101.

 

Westendorf; Marquardt; Poginsky; Dominiak; Schmidt, naturally occurring Hydroxyanthraquinones. Evaluation mutagenicity and cell-transforming activity. Mutat. Res. 1990 240(1). 1-12.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

7 ЕТАПА НА ЗАМЪРСЯВЯНЕ

 

Неправилното и бедно на витамини и минерали хранене предизвиква затлачване на организма с хранителни отпадъци, които гният и ферментират в него, като предизвикват редица болестни увреждания. Уврежданията протичат в седем основни етапа.

Първи етап:Външно здравият човек чувства само обща умора и отпадналост. Това е свидетелство за започналото затлачване (замърсяване) на нервните канали, което в последствие довежда до остеохондроза на прешлените (шипове).

Втори етап:Към умората се прибавя главоболие, тъпа болка в ставите и мускулите. Извън появата на каквито и да е заболявания това може да е сигнал за това, че човек пренасища организма си със сладко и захар, и храни, които не са подходящи за конкретния човек.

Трети етап: Появата на различни алергични реакции е естествен стремеж на силно затлачения организъм да изхвърли тази шлака от себе си. Стимулатори могат да бъдат най-различни алергени - цветен прашец, битова прах, козина от животни, храна, лекарствени препарати и т.н. Едва когато затлачването премине допустимия предел, при човек може да започне кашлица, преминаваща в астма, сълзене от очите, появата на храчки, появяват се изменения на кожата, т.е. видими сигнали на неблагополучието, такива като псориазис, екзема, захарен диабет и т.н. При жените се проявяват гинекологични нарушения, изразени чрез различни течения. Всичко това свидетелства за неправилно хранене.
Към третия етап се отнася и такава, нерядка сред децата болест, като нощно напикаване. В този случай микробиолозите отделят по-голямото внимание към храненето на децата. Ако това се случва през първата половина на нощта, препоръчва се отказ от плодове, сокове, сладко, олио срещу приемането на повече каши от ядки. Ако това става призори, следва да се дават задушени зеленчуци, гъсти супи и по-безсолна храна.

Четвърти етап: Проявява се чрез болести на застояването и отлаганията като кисти, фиброми, папиломи, полипи, аденоми, тромбофлебити, тумори, затлъстяване, оттичания и т.н., а също мастни отлагания. Появата на папиломи по тялото на човек сигнализира за появата на полипи в една или друга част на дебелото черво. Така, “мясная ресница” означава израстване на полип в десния ъгъл на изходящите части на дебелото черво, под мишниците или на гърдите - полип в долния външен ъгъл на дебелото черво, на долната част на гърдите - полип в стомаха.

Пети етап: Съпътстват го болести, свързани с деформации на съединителната тъкан на органите. Това е ревматизъм и полиартрит, при които пикочната киселина, явяваща се продукт на лошо усвоени белтъчини от организма, се отлага (натрупва) в ставите и мускулите.

Шести етап: Този стадий на затлачване на организма съответства на замърсяване с биохимични наслоения на нервните канали така, че предаването на сигнали по тях става невъзможно, възникват парези, паралич, болест на Паркинсон и др.

Седми етап:Това е последният стадий на затлачване на организма, водещ до необратими болести, свързани с разлагане на клетки и органи, т.е. рак.
Рак (според д-р Херзън) - това е отмъщението на природата за неправилно изядената храна

Рак - това е вече такова състояние, когато противораковата защита, осигурявана от способността за ферментация в дебелото черво е равна на нула, когато патологичните клетки се формират и размножават безпрепятствено.

 

ДОБАВКИТЕ

Някога чували ли сте да казват, че приемането на хранителни добавки е безполезно и само ще ви даде “скъпа урина”? За мен това изказване е доста наивно. Изявление като това разкрива дълбокото невежество относно ползата от добавките.
Истината е, че малък процент от повечето добавки се отделя в урината, но това не значи, че те са безполезни. Важният фактор е не дали изхвърляте някои от различните хранителни вещества, а това какво тези хранителни вещества правят по пътя си в тялото.
Въпросният факт е, че най-скъпата урина в света се създава от вземането на няколко надценени предписани лекарства, а не на витамини и добавки. Дори има данни, че следи от лекарства могат да се открият в обществените водни запаси – в САЩ например.
В сравнение с предписаните лекарства, добавките са евтина профилактика, а истината е, че те са съществено важни за една добре балансирана, оптимално-хранителна диета, дори диета бореща се с рака. 
Томас Едисън е казал: “Докторът на бъдещето вече не ще лекува човешкото тяло с лекарства, а ще лекува и предотвратява болестта с хранене”. Ако той беше заместил на двете места думата “ще” с “трябва”, тогава щеше да е прав. Докторите трябва да лекуват и да предотвратяват болестта с хранене. За нещастие, повечето доктори все още вярват, че лекарствата са отговорът и напълно пренебрегват правилното хранене и добавките.

СЕЛЕН
Селенът, както повечето здравословни неща, е нещо което много от нас не приемат достатъчно. Селенът е минерал и е показал в многократни проучвания, че е ефективен инструмент за предпазване от различни видове рак, включително рак на гърдата, гърлото, стомаха, простата, черния дроб и пикочния мехур. Повечето хора приемат по-малко от половината препоръчана доза от 200 микрограма на ден, според “Превенция и лекуване на болести” на фондацията Life Extension(“Удължаване на живота”).
Селенът в началото се е използвал в конвенционалната медицина за лечение на пърхот, но разбирането ни за този минерал драматично се разшири през последните 20 години. Той е крайно необходим компонент от мощен антиоксидант, произвеждан от тялото. Този антиоксидант, наречен глутатион пероксидаза, защитава особено срещу пероксиди, вид свободни радикали, които атакуват мазнините. Както другите антиоксиданти, глутатионът пероксидаза също намалява риска от развитие на рак и сърдечни болести и стимулира отговора на имунната система към инфекции.
Проучване показва, че селенът, особено когато се използва в комбинация с витамин С, Е и бета-каротин, работи за блокиране на много химически реакции, които създават свободни радикали в тялото. Трябва да се помни, че именно свободните радикали могат да увредят нашето клетъчно ДНК, което в последствие може да доведе до дегенеративни болести като рак. Селенът помага и за предпазване от възпроизводство и разпространение на увредени молекули ДНК, процес, наречен митоза. С други думи, селенът действа, за да попречи на туморите да се развият. “Допринася за смъртта на канцерогенни и предракови клетки. Тяхната смърт изглежда се случва преди да могат да се делят чрез репликация, като така помага за спирането на рака преди да е започнал”, казва д-р Джеймс Хауенстайн в “Ръководство на лекаря към естествените здравословни продукти, които работят”.
Проучването върху селена през последните 20 години се е фокусирало много върху необичайна форма на селен: метилселеноцистеин (MSC). Относително просто органично селеново съединение, МSC се образува естествено в различни растения, включително чесън, броколи, див лук и лук, отраснали на богата на селен почва. МСЦ лесно се преобразува в метилселенол от ензим, наречен бета-лиаза, който е широко разпространен в тялото. Според д-р Даниел Медина (колеж Бейлър, медицински факултет по Молекулярна и Клетъчна биология), метилселенолът се е показал като ефективна антиракова форма на селен, която убива раковите клетки чрез апоптоза, която е програмирана клетъчна смърт. Метилселенолът е също известен, че възпрепятства ангиогенезата (създаването на нови кръвоносни съдове) при началната форма на ракови тумори и представлява най-безопасната и най-ефективна антиракова форма на селен налична днес.
Най-важното сляпо проучване на селена и рака е било проведено, като двоен сляп опит с интервенция, от д-р Л. К. Кларк ( и колеги) в раковия център на университета в Аризона. Когато всички резултати били подредени, станало ясно, че лекуваната със селен група развила почти 66% по малко рак на простатата, 50% по-малко колоректален рак и около 40% по-малко рак на белия дроб, в сравнение с плацебо групата.
Известно е, че дозите селен над 850 мкгр дневно причиняват селенова токсичност.
Някои от най-добрите естествени източници на селен са бразилските орехи, чесън, броколи и брюкселско зеле. Всички тези храни съдържат селен под формата на МСЦ.

ЙОД
Йодът е отговорен за производството на всеки хормон в тялото ви. Той е антибактериален, антипаразитен, антивирусен и е мощен борец против рака. Защо всички имаме дефицит на йод? Много години наред йодът се е добавял в хляба в щедри количества, което е предотвратявало йоден дефицит. Една филия е съдържала 150 микрограма йод, което е било препоръчаната дневна доза.
Обаче през 70-те години, хранителната индустрия решава да премахне йода от тестените изделия и да го замени с бром. Както изтъкват специалистите, йодът и бромът изглеждат по подобен начин на щитовидната жлеза и бромът лесно се свързва с рецепторите на щитовидната жлеза за йод. Той обаче, няма стойност за щитовидната жлеза, за разлика от йода, и възпрепятства дейността на йода в щитовидната жлеза. Бромът също така може да причини повредено мислене и памет, сънливост, замаяност и раздразнителност. Всичко това е довело до почти всеобщ дефицит на йод(инфото е американско)
Йодът помага на тялото да елиминира тежките метали и токсини(като олово, арсен, алуминий, живак и флуорид). Интересно е, че флуорираната питейна вода всъщност намалява абсорбирането на йод. Йодния дефицит води до рак на гърдата, простатата, яйчниците, матката и щитовидната жлеза. Йодния дефицит може също да доведе до умствено изоставяне и стерилитет. Така че, как можем да поправим йодната недостатъчност? Да поправим йодният дефицит чрез приемане на йодирана сол е неосъществимо, тъй като ще имате нужда от 20 чаени лъжички йодирана сол дневно, за да получите достатъчни количества йод.
Една чудесна възможност за получаване на биологично активен йод е използването на добавката “Натурални минерали” на ФЛП.
Д-р Джей Ейбрахамс твърди, че правилното количество йод, нужно за поддържане на достатъчни количества йод в тялото, е 13 милиграма дневно. Удивителното е, че това е 100 пъти повече отколкото приема USRDA за йод. Японките (които ядат много водорасли) имат най-високият среден прием на йод (13,8 мг дневно) спрямо жените навсякъде по света. Те също имат и най-ниският коефициент на рак на гърдата в света. В добавка, Япония има един от най-ниските коефициенти на йодна недостатъчност, гуша(уголемена щитовидна жлеза) и хипотироидизъм. Исландия друга страна с високо количество прием на йод, също има ниски проценти на гуша и рак на гърдата.
Рибата съдържа йод, но може да съдържа и по-високи нива на живак. Обаче сардините имат толкова кратък цикъл на живот, че не се заразяват с живак.
Добре е да се помни, че селенът, витамин С, и магнезият подсилват ефективността на йода.

КОЕНЗИМ Q10

По-известен като коензим Q10 (CoQ10), “убиквинонът” е подобна на витамин субстанция, намираща се във всяка клетка на тялото, която се преобразува в ефективен антиоксидант (“убиквинол”) и е жизненоважен за произвеждането на енергия. Няма съмнение, че ако сте над 30 години, трябва да го приемате като добавка всеки ден, тъй като производството на тялото на коензима намалява с възрастта, както и способността да го превръща в убиквинол.
Когато започнете да приемате правилната CoQ10 добавка под формата на “убиквинол” и в правилната доза, ще почувствате разликата в енергията и издръжливостта си веднага. Един добър коензим Q10, като добавка, захранва производството на енергия на всяка една клетка в тялото ни, като съдейства за производството на аденозин трифосфат (АТФ) в митохондриите. Тази подобрена енергийна производителност се е доказала като доста ценна при лечение на неврологични болести като Паркинсон, множествена склероза, амиотрофична латерална склероза (болеста на Лу Гериг), Алцхаймер, болестта на Хънтингтън и сърдечен удар.
Ако приемате статинови лекарства, една добра СоQ10 добавка е дори още по-важна, защото статиновите лекарства лишават тялото ви от запасите на СоQ10. А без адекватен запас от СоQ10, сърцето не може да функционира правилно. Известни биохимици окуражават кардиолозите да използват СоQ10 за лечение на конгестивна сърдечна недостатъчност, с големия му успех. Разумно е да вярваме, че цялата медицинска област трябва да се преоцени в светлината на това растящо знание.
През 70-те години д-р Фолкърс е следвал лечебен курс на шест ракови пациенти, които приемат СоQ10 за конгестивна сърдечна недостатъчност. Четирима от тях имали рак на белите дробове и двама имали рак на гърдата. Всички шест изпитали ремисия на рака, в следствие на СоQ10 терапията. Фолкърс убедил един от финансовите си спонсори, който бил развил “терминален” малък клетъчен карцином на белия дроб с широко разпространени метастази, да опита СоQ10. Дадено му било по-малко от година да живее. След една година използване на СоQ10, той нямал метастази и бил все още жив, дори 15 години по-късно! Единствената терапия, която получил, била употребата на 500 милиграма СоQ10. Д-р Фолкърс, който починал през 1988 година, препоръчвал на пациенти с тумори употребата на 500 милиграма СоQ10 дневно.
При проучване на университета Скрантън в Пенсилвания, учени открили, че ежедневното лечение с локален лосион СоQ10 осигурява антиоксидантна защита на кожата както на млади, така и на по-възрастни хора. Интересно е, че крайният стадий на СПИН се свързва със забележителен дефицит на СоQ10.

Витамините

Витамините са органични съединения с разнообразна химична природа.Много малка част от тях се синтезират в организма , а повечето се набавят с храната. Нуждата на човешкия организъм от тях се покрива със съвсем малки количества, но постояното им постъпване в кръвния ток е безусловно необходимо за нормалното протичане на много биохимични процеси и за поддържането на нормални физиологични разходи в тъканите и органите.Липсата им води до ясно изразени патологични състояния на организма , като нарушаване на обмяната на веществата , увреждане на функциите на нервната система и други разтройства.

Всички те се означават като ”А” витаминозни. Установено е , че биологичната активност на повечето витамини се дължи на участието им като коферменти в ензимните системи , които катализират обменните процеси в организма. Според разтворимостта им във вода и масла витамините се класифицирани в две групи.Разтворими в масла са витамините A,D,E и К, а разтворими във вода са С, В-комплекс, P, PP и др. Някои витамини се доставят с храната под форма на провитамини , които в организма се разграждат до необходимите витамини.Продуктите от растителен произход съдържат повечето от необходимите за човек витамини.За много хора растителните продукти служат за основен източник за удовлетворяване на жизнено необходимите витамини.При това много растения са така богати на витамини, че нуждата от месо е почти ненужна.

Витамин А (аксерофтол,ретинол) е широко разпространен в природата. Съдържа се в пъпеш-(101% от дневната дажба в 100гр.продукт), моркови,къдраво зеле,спанак,червени чушки,ряпа,зелено зеле,сл.картофи, тиква, броколи,домат,зелен фасул, аспержи,краставици,грах,целина,кайсии,праскови,диня,манго,сливи и грейпфрут.

Каротинът (провитамин А)- е 3 пъти по-слаб от витамин А и следователно е необходимо да се употребява 3 пъти повече. Ако денонощната нужда на организма от витамин А е 1,5мг. то от каротина са необходими примерно 4,5мг. Тъй като каротинът и витамин А се натрупват в организма и излишните количества от тях могат да се съхраняват повече от година, целесъорбразно е в лятно-есенния период да се употребяват повече продукти, съдържащи този витамин. Така резервите от витамин А в тъканите могат да се изразходват в течение на 2-3 години. Отсъствието или недостигът в храната на витамин А водят до нарушаване на обменните процеси, забавяне на разтежа, изтощаване, нарушение на функцията на нервната система, понижаване на функциите на различните жлези, вроговяване на кожата, понижаване на съпротивителните сили на организма и податливост към инфекции.Една от сериозните прояви при липса на витамин А е ”кокошата слепота” , изразяваща се в загуба на остротата на зрението, особено в здрач и тъмнина. Затова хората, чиято работа е свързана с напрежение на зрението се нуждаят от повишено количество витамин А. Като лечбно средтво той се прилага при заболявания на кожата, очите, черния дроб, инфекциозни болести, атеросклероза, хипертония и тиреотоксикоза.Дневната нужда от витамина е 10гр.

Витамин В1 (тиамин, аневрин) се среща неголеми количества в много растения, но най-богати са оризовите трици, пшеничните зародиши, слън. семки, бразилски орех, ориз, макарони, зърнени изделия, бобови растения, овес и грчка.
Тъй като витамин В1 не се натрупва в организма, той трябва периодично да постъпва с храната. При усилена физическа работа, въглехидратната храна и при големи горещини потребностите на В1 нарастват. Този витамин помага за израстването на организма. Оказва нормализиращо влияние върху перисталтиката на стомаха и кесилинноста стомашния сок, влияе върху мастната обмяна, сърдечно-съдовата и нервната система, функцията на жлезите вътрешна секреция. Недостигът в храната на витамина води до непълно изгаряне на въглехидратите и натрупване в организма продукти от междинната им обмяна, които оказват особено вредно действие на периферната нервна система. Дневната нужда от витамин В1 е 3 мг.

Витамин В2 (рибофлавин) се съдържа в зелен грах, елда, бадеми,яица, пшеничен хляб и козе сирене(90% от дневната нужда за 100гр). Витамина е необходим за синтезата на белтъци и мазнини, участва в процеса на кръвообразуването, влияе върху разтежа и развитието на плодъ, предпазва очите от вредното влияние на ултравиолетовите лъчи. При недостиг на витамин В2 се възпаляват усните, слизестата обвивка на устата и езика, който става пурпурночервен, оточен появяват се рагади и язвички в ъглите на устата. Възниква дерматит по лицето и гърдите, възпаление на лигавицата на устата роговицата на очите, парене и светлобоязън. Наблюдава се загуба на апетит, главоболие, рязко понижаване на работоспособността.

Като лечебно средство витамин В2 се използва при някои заболявания на храносмилателната система, сърцето, ендокринната система, кожни, очни инфекциозни заболявания и в акушерската практика. Дневната нужда от витамин В2 е 3 мг.

Витамин В3 (пантотеновата кисилина) се съдържа в оризовите трици, елдата, булгура, житото, фъстъците, орехите, бобовите р. картофите и зърнените продукти. Витамина е необходим за нормалната обмяна на веществата, влияе върху процесите на окисляването, помага за разтежа на епидермалната тъкан. Признаците, характеризиращи недостатъчното количество на витамина в храната, не са точно изразени. Опасна е неговата недостатъчност в период на бременност. Дневната нужда от витамин В3 е 10 мг.
Витамин B5- E необходим фактор за растежа на много видове организми. Той, както и всички витамини от В групата играят съществена роля за разпределението на мазнините и протеините. Тези витамини са важни и за поддържане на мускулите в тонус; подпомагат здравето на нервната система, косата, кожата, очите, черния дроб и устата.

Витамин В5 играе решаваща роля за производството на червени кръвни клетки, както и половите и стрес-свързаните хормони, които се произвеждат в надбъбречните жлези. Този витамин е много важен за поддържането на здравето в храносмилателния тракт.

-Витамин В5 често е наричан анти-стрес витамин. Това е така, защото специалистите смятат, че помага за засилването на имунната система и подобрява възможността на организма да издържа при различни стресиращи условия.

Необходимата доза витамин В5 на ден се различава за различните възрастови групи:

Необходимата доза за новородените – 1.7 мг; от 6 месеца до 1 година – 1.8 мг; деца до 3 години – 2 мг; деца от 4 до 8 години – 3 мг; от 9 до 13 годишна възраст – 4 мг; деца от 14 до 18 години – 5 мг.

Приемът на витамин В5 при възрастни се разпределя по следния начин: над 19 години – 5 мг, бременни жени – 6 мг и кърмачки – 7 мг.

Тъй като витамин B5 е необходим за освобождаването на енергия от въглехидрати и мазнини, неговият дефицит често е свързан със симптомите на дефицит на енергия. Тези симптоми включват умора, равнодушие и чувство за слабост. Един рядък симптом на B5 дефицит се нарича “синдром на изгарящите крака”. Това състояние се характеризира с изтръпване, парене и болка в краката. Докато другите В витамини (като витамин В1 и витамин B3) помагат за намаляване на симптомите на синдрома на изгарящите крака, B5 е необходим, за да се сложи край на усещането за парене.

Най-много витамин B5 се съдържа в слънчогледовете семки(75 грама са достатъчни за дневната ви нужда), оризови трици, мая, жълтък, сушени ягоди, сусамово брашно, пшеничен зародиш, пшенични трици, леща, червен пипер, синьо сирене, нахут, черен ориз, ленено семе, овесени трици, кафяв ориз, ръж, овесени ядки, елда, ориз и др.

Витамин B6 (пиридоксин)- се съдържа най-много в шам-фъстъка (130% от дневната нужда-100грама шам-фъстък) , ленено семе, слънчоглед, сусам, лешник, орехи, кашу, оризови и пшенични трици, леща, нахут, банани и авокадо.

Дневната нужда от витамина е 2 милиграма на ден. Витамин B6 участва в обмяната на веществата, на първо място в белтъчната и мастната, стимулира кръвообразуването, развитието на естествен имунитет към някои болести, стимулира жлъчкоотделянето и увеличава киселинността на стомашния сок.

Недостигът от този витамин предизвиква гърчове и припадъци у кърмачета, хипохромна анемия у възрастните, загуба на апетит, гадене, сънливост, повишена раздразнителност и психотични реакции, сух дерматит на лицето, главата, шията, гърдите, възпаление на устните, езика и др.

Този витамин успешно се използва при лечението на атеросклероза, чернодробни и бъбречни заболявания, гастрит, туберколоза, малокръвие, заболявания на нервната система и някои интоксикации.

Витамин B9 (Фолиева киселина)- се съдържа най-много в нахут, шарен боб, леща, бакла, спанак, зеле, домат и картофи.

Дневната нужда на човек е 3 милиграма. Недостигащото количество от витамина се синтезира в червата чревната флора. Значително се повишава потребността от този витамин в период на бременост, раждане и при развитие на малките деца. При неправилно хранене може да възникне недостиг на фолиева кисилина, което се изразява в тежко възпаление на езика и лигавицата на усната кухина, рязко понижаване на киселинността на стомашния сок, разтройство и малокръвие. Фолиевата киселина се прилага за лечение на анемия (заедно с витамин B12).

Витамин В12- Участва в белтъчината мастната обмяна и подобрява състава на кръвта. Съдържа се в корнфлейкса, жълтък, сухо какао, овче сирене, сирене ементал и фонтина, кашкавал и др. Дневната нужда от витамина е 2,4 микрограма.

Витамин В10 (Парааминобензоената кисилина)- витамина се съдържа най-много в ориз, пшеничен зародиш, в семената на много растения, спанак, бирена мая, трици и други.Участва в метаболизма на желязото и формирането на еритроцитите. В10 влиза в състава на фолиевата кисилина и именно това определя нейното за организма. Притежава слънцезащитни свойства, затова се прилага против слънчеви изгарания като мехлем. Допринася за забавяне процеса на стареене на кожата, както и за възвръщане на естествения цвят на косата. Тази киселина действа като коензим при разграждането и оползотворяването на белтъчините. По този начин тя осигурява доброто състояние на храносмилателната система, а освен това участва и при формирането на червени кръвни клетки (еритроцити). Професионалните състезатели по бодибилдинг биха могли да използват лосиони с парааминобензоева киселина когато формират своя тен, защото веществото служи като предпазна мярка от вредните UV-лъчи. Непотвърдени клинични данни предполагат, че ПАБА може да забави посребряването на косата.
Симптоми на дефицит на това вещество са умората, депресията, някои храносмилателни смущения, но такива показания могат да бъдат симптоми и на липсата на други витамини от В-комплекса, особено фолиева киселина. ПАБА няма токсични показания, но свръх дозите са непрепоръчителни и могат да доведат до диария и стомашно-чревни проблеми.

Витамин В15 (пангамова кисилина)- се среща в зародишите на много семена, във филизите на някои растения, в бадемите , оризови трици, кафяв ориз, сусам, тиквени и слънчогледови семки и други.Дневната нужда от витамина е 2 милиграма на ден. Пангамовата кисилина активира окислителните процеси в клетката, спомага за възстановяване на чернодробната тъкан.Витамина удължава живота на клетките, помага на зависимите от алкохол, понижава кръвните нива на холестерина, защитава от замърсители, облекчава астма и ангина.

Холин- съдържа се в жълтъците, пшеница, житни кълнове, овес, ечемик, соя, сирене, извара, бобови култури, зеле, домати, моркови, трици, спанак, овес, ориз, зелени листни зеленчуци, бирената мая, пшенични кълнове, глог. Билки: жълт кантарион, коприва, бял равнец, подбел, овчарска торбичка, глухарче, живовляк, цикория. Дневната нужда от витамина е 600 милиграма.

Холинът участва мастната и холестериновата обмяна , регулира отлагането на тези вещества в тъканите. Във вид на ацетилхолин той се явява медиатор в предаването на нервните импулси в периферната нервна система.

При недостиг на холин възниква мастна инфилтрация на черния дроб, некроза на чернодробната тъкан, развитие на цироза, даже злокачествено израждане. Достатъчното количество холин не само предотвратява, но може да ликвидира вече настъпилото мастно увреждане на черния дроб. Затова холинът се използва за профилактика и лечение на чернодробни заболявания.Наред с това витамина потиска развитието на атеросклеротичните плаки в стената на аортата и съдовете, което има важно значение в профилактиката и лечението на атеросклерозата.

Витамин В8 (инозит)- Той е гликозен полимер, необходим за правилното образуване на клетъчните мембрани в организма. Витамин В8 се синтезира в организма, но в недостатъчно количество.

Инозитола улеснява метаболизма на мастните киселини, предпазва черния дроб от мастна дегенерация. Този витамин пречи на отлагането на холестерол по стените на артериите, за същевременно подпомага процесите на детоксикация на организма. Витамин В8 спомага за извличането на вредните субстанции, натрупващи се в организма в резултат на лекарствен прием.

Инозитолът съставя мембраните на клетките във вид на фосфоинозитиди и заема 2-8% от вътрешния слой на мембраната. Не се знае много за синтеза на това уникално съединение, но се знае, че 3/4 от потребността на организма се покриват за сметка на собствения синтез. Витамин В8 се синтезира от стомашната микрофлора и успоредно с това трябва да постъпва в организма чрез храната. Инозитолът не се променя под въздействието на киселини и алкали. При нагряване се разрушава частично – до 50%.

1 г инозитол е много добро сънотворно. Сънотворният му ефект няма конкуренция сред нито един от съществуващите препарати. На всичкото отгоре тази доза няма странични ефекти и има уникалното свойство да променя качеството на съня.

Знае се, че в големи дози инозитолът притежава психотропно действие, подобно на това на съвременните транквилизатори. В8 може успешно да пребори депресия, невроза, като тушира пристъпите на паника и страх.

Този сякаш магичен витамин участва в регулирането на двигателната активност на стомаха, като е мощен стимулатор на развиването на полезната микрофлора. Има положително влияние върху работата на черния дроб, укрепва нервната система, както споменахме. В резултат на това може да предпазва от развиване на артеросклероза.

Витамина намалява нивата на холестерола в кръвта; бори се със запека, както стана ясно той има стимулиращо действие върху храносмилателния тракт. Витамин В8 е много полезен при синдрома на поликистозните яйчници, важен е за работата на няколко важни мозъчни невротрансмитери.

Недостигът на витамин B8 може да причини кожни заболявания, болки в мускулите и дори и психични смущения.При липса на достатъчни количества от този витамин мозъчните функции и паметта отслабват.

Витамина влияе върху обмяната на веществата и нормалното образуване на кожата и космите. Дефицит и недостиг на витамин В8 може да предизвика раздразнителност и нарушения на настроението.

Храните в които се съдържа са ориз, пшеница зелен грах, праскови, стафиди, зеле, диня, лук, круши, домати, моркови, ягоди, кайсии, яйца и зелен боб. Дневната нужда от витамина е 1,5 милиграма.

Витамин D – е познат още като “мастно-разтворим фактор D”. Той е също известен и като калциферол, тъй като е установено, че насърчава отлаганията на калций в костите и е важен за растежа на скелета и за здравината на костите.

Съществуват два основни вида витамин D. Ергостеролът е основния градивен елемент на витамин D в растенията, холестеролът е основния градивен елемент на витамин D при хората. При попадане на ултравиолетова светлина, идваща от слънцето, върху листата на растенията, ергостеролът се превръща в ергокалциферол или витамин D2. По същия начин, ултравиолетовата светлина влияе и върху кожните клетките, като една форма на холестерол в тях, наречена 7-дехидрохолестерол, се превръща в холекалциферол – форма на витамин D3.

- Поддържане на подходящо ниво на калций в кръвта. Макар че обикновено се категоризира като мастно-разтворим витамин, витамин D действително функционира и като хормон. Калцитриолът, най-метаболитно активната форма на витамин D, работи заедно с паратиреоидния хормон (PTH), за да поддържа доброто ниво на калций в кръвта.

- Поддържане на подходящо ниво на фосфор в кръвта. Когато нивата на витамин D остават несигурно ниски, паращитовидните жлези стават престараващи – състояние, известно като хиперпаратироидизъм. При това състояние нивата на паратиреоидния хормон се повишават, а на фосфора спадат. Без адекватно количество фосфор, костите не могат да бъдат правилно минерализирани, което допринася за дефекти както при остеомалация. В допълнение, новите костни клетки, определящи се от остеобластите (клетките, които създават нова кост) абсорбират повече вода и се подуват, причинявайки болки в костите, свързани с остеомалация.

- Поддържане на нормален клетъчен растеж и функциониране. Организма конвертира витамин D в калцитриол не само в бъбреците, но и в други тъкани, като лимфните жлези и кожата. Поради факта, че калцитриолът е изключително тясно свързан с клетъчната функция и растеж, следва, че витамин D може да бъде от голямо значение в превенцията и лечението на някои тумори.

Витамин D може също да играе роля за регулиране растежа и клетъчната функция при мозъчните клетки. Той също е свързан с поддържането на здрава имунна функция и предотвратяване на прекомерното възпаление.

Дефицитът на витамин D води до намалена абсорбция на калций и фосфор. В резултат от това, продължителният дефицит на витамин D има отрицателен ефект върху костната минерализация. При бебета и деца, такъв дефицит се проявява като рахит – състояние, характеризиращо се с костни деформации и забавяне на растежа. Възрастните хора с дефицит на витамин D могат да изпитват болка в костите и остеомалация (меки кости).Периодонталното заболяване, хронично възпалително заболяване на венците често при хора над 50 години, е друг пример за липса на витамин D. Витамин D и неговите противовъзпалителни ефекти се наблюдават при широк спектър от заболявания, включително хипертония, захарен диабет тип 1 и псориазис.От особено важно значение за хора с ограничено излагане на слънце е да включат добри източници на витамин D в техните диети.

Витамин D може да играе роля при предотвратяването и/или лечението на следните заболявания: атеросклероза, рак на гърдата, рак на дебелото черво, овариален карцином, депресия, епилепсия, хипертония, възпалително заболяване на червата, бъбречно заболяване, чернодробно заболяване, множествена склероза, остеопороза, периодонтална болест, псориазис, шум в ушите и др.

Храните в които се съдържа са риба, хаивер, яйца, сирене, козе мляко, истинско чисто масло, картофено пюре и др. Дневната нужда от витамина е 25 микрограма на ден.

Въпреки че гореизброените храни са добро средство за набавяне на витамин D, най-мощния източник си остава слънцето. Когато слънчевите лъчи достигнат до кожата, започва синтез на витамина. Той бързо се абсорбира в кръвта и може да се съхранява в мастната тъкан, в продължение на няколко месеца.

Витамин Е – се съдържа в слънчоглед, бадеми, лешници, бразилски орех, ленено семе, шам-фъстък, зелен боб,зелен грах, салата, овес, пшеница, царевица, спанак, боровинки,магданоз, маслини , пипер, киви домати и др. Дневната нужда от витамина е 20-30 милиграма на ден.

Предотвратяване на оксидативния стрес – витамин Е помага за предотвратяване на оксидативен стрес като работи заедно с група от хранителни вещества, които предотвратяват кислородните молекули да станат твърде реактивни. Тази група включва витамин С, глутатион, селен и витамин B3.

- Поддържане на здрава кожа – витамин Е директно предпазва кожата от ултравиолетовите лъчения.

- Защита срещу рак на пикочния мехур – адекватният прием на витамин Е води до 50% намаление на риска от развитие на рак на пикочния мехур.

- Витамин Е от хранителни източници, а не добавки, помага за защита срещу рак на простатата и болест на Алцхаймер – една от формите на витамин Е, гама-токоферол, но не и на алфа-токоферол, възпира разпространението на раковите клетки на простатата, но без да засяга здравите клетки. При прием на високи дози витамин Е чрез храната се намалява с 67% риска от болест на Алцхаймер.

- Витамин Е подобрява циркулацията на кръвта. Той е необходим за регенерация на тъканите, оказва благотворно влияние върху предменструалния синдром. Използва се при фиброзни образувания на гърдите.

- Витамин Е осигурява нормално кръвосъсирване и зарастването на белезите като предотвратява образуването на белези. Понижава кръвното налягане и предпазва от катаракта на очите.

- Витамин Е е много полезен за спортистите, защото поддържа здравето на мускулите и нервите, укрепва капилярите и стените, предотвратява появата на анемия.

Други функции на витамин E – повечето от тези роли включват трансфер на химическа информация от една клетка в друга или в различни структури вътре в клетката. Това прехвърляне на химична информация е известно като “клетъчна сигнализация” и много изследователи смятат, че клетъчната сигнализация не може точно да се осъществи без помощта на витамин Е.

Дефицит на Витамин Е

Ниските нива на витамин Е са свързани с проблеми на храносмилателната система, когато хранителните вещества се абсорбират слабо от храносмилателния тракт. Тези проблеми включват заболявания на панкреаса, жлъчката, чернодробни заболявания и др. Друга област симптоми, свързани с дефицит на витамин Е се нарича периферна невропатия. Тази област се фокусира върху нервната система, проблеми на ръцете, дланите, краката и стъпалата. Болка, изтръпване и загуба на усещане в тези крайници са свързани с липсата на витамин Е. Кожните проблеми са също тясно свързани с дефицита на този витамин.

Когато се приема в много високи дози от 3000 IU или повече, е доказано, че витамин Е има токсични ефекти. Тези токсични реакции включват чревни спазми и диария, умора, двойно виждане и мускулна слабост. Националната академия на науките на САЩ определя горна граница за прием на витамин Е от 1000 мг (или 1500 IU витамин Е под формата на алфа-токоферол) за лица на 19 и повече години и важи само за прием на витамин Е под формата на хранителни добавки.

Експозицията на въздух и фабричната преработка е особено вредна за съдържанието на витамин Е в храната. При пшеницата, например, където по-голямата част от витамин Е се съдържа в зародишите, търговската обработка премахва 50-90% от неговото количество. При преработка чрез печене или производство на паста, съдържанието на алфа-токоферол спада почти с 90%, а на бета-токоферол – с 43%.

Използването на някои лекарства може да намали доставката на витамин Е в организма, а именно такива, като антиконвулсантни лекарства и холестерол-понижаващи лекарства. Дългосрочната, редовна употреба на минерални масла също може да намали доставката на витамин Е в организма.

Фактът, че витамин Е е силно зависим от витамин С, витамин B3, селен и глутатион означава, че диета богата на витамин Е не може да има своя оптимален ефект, освен ако тя е също така богата и на храни, които предоставят тези други хранителни вещества.

Ползи от Витамин Е

Витамин Е може да играе важна роля при предотвратяването и/или лечението на следните заболявания: акне, болест на Алцхаймер, астма, атеросклероза, рак на гърдата, диабет, епилепсия, подагра, Базедова болест, мъжки стерилитет, макулна дегенерация, менопауза, мигрена, множествена склероза, болест на Паркинсон, псориазис, ревматоиден артрит, катаракта и др.

Огромното мнозинство от хранителни добавки с витамин Е съдържат една форма на витамина, а именно алфа-токоферол. По-конкретно, повечето добавки съдържат естествена форма на алфа-токоферол, наречена Д-алфа-токоферол. Могат да се намерят и добавки, съдържащи смесени форми на този витамин.

Витаним H (Биотин)- Биотинът представлява хексахидро-2-оксо-1Н-тиено[3,4-алфа]-имидазол-4- пентанова киселина. Това съединение съдържа кондензирана хетероциклична система на имидазоловия и тиофенолов пръстен с остатък на н-валерианова киселина, неговата емпирична формула е Ci6H28N4O4S.
Специфичната функция на биотина ( Витамина H) в обмяната на веществата се заключава в това, че той влиза в състава на активния център на биотинзависимите ферменти, осъществяващи реакции на карбоксилиране, т.е. включвайки СО2 във формата НСО3 в различните органични киселини.

В кръвта съдържанието на биотин ( Витамин H) е 0,7-1,7 мкг/дл (средно 1,3 мкг/дл). С урината наред с биотина се отделят негови деривати в количества 0,4-0,7 мкг на 1 кг телесна маса в денонощие. Недостигът на биотин може да се прояви в себореен дерматит и неговата най-често срещана форма – болест на Лейнер при деца в ранна възраст. Тези заболявания често се срещат при бебета, страдащи от диария, и се обяснява с ниското постъпване на биотин с майчиното мляко, възможни загуби на биотин по време на разстройство и изменение на стомашната и чревна микрофлора. Симптоми за недостиг на биотин се забелязват при малките деца във вид на кожни нарушения (дерматит с обриви по шията, кисти на ръцете, предмишниците, краката с последваща серия от пигментации). После се появяват поражения на езика, анорексия, гадене, депресия, миалгия, хиперстезия. Едновременно с това се установява анемия и повишено съдържание на холестерин.

Витамин H се съдържа в грах , соя, боб, цветно зеле, пшеница, лук, яйце, ръж, краве мляко, сирене, ориз, слънчоглед, фъстъци, броколи, сладки картофи и др.

Денонощната потребност на възрастен човек от биотин е 150 – 200 мкг, увеличавайки се за жените в период на бременност и лактация до 250 -300 мкг.

Витамин K ( Филохинин) – Витамин К носи още името филохинон и антихеморагичен витамин. Среща се в два витамина – К1 и К2. Витамин К1 се синтезира и от чревните микроорганизми. Витамин К участва в процеса на кръвосъсирването. По-точно, при наличие на витамин К се образуват белтъците протромбин и проконвертин, които играят основна роля при спиране на кръвотечението. Витамин Е неутрализира действието на витамин К, затова не трябва да бъде приеман от хора, лекуващи се от болести на кръвосъсирването. В растенията витамин К се намира под формата на филоквинон, а в продуктите от животински произход като менаквинон. Витамин К2 влиза в група вещества, определяни като витамин К. Срещат се и под общото наименование менаквинони. Витамин К2 е мастноразтворим витамин, който нормално се синтезира в храносмилателния тракт от бактерия, която е част от естествената микрофлора на червата. Основната функция на този мастноразтворим витамин е продукцията на протромбин, който участва в кръвосъсирването и спомага за предотвратяването на вътрешни кръвоизливи. Менадионът се използва и при по-силно менструално течение. Ако се наблюдава често кръвотечение от носа или кръвотечението при повърхностни рани е твърде продължително се прилага витамин К. Само една супена лъжица кисело мляко на ден гарантира нормалните стойности на веществото. При редките случаи на недостиг се появява колит. Врагове на витамин К са аспиринът и радиацията, както и термичната обработка на храните. В естествените си форми витамин К не е токсичен, но свръхприемът на синтетичния му вариант Менадион не е препоръчителна.

Недостиг на витамин К се среща рядко при хората, но е често явление при новородените и при хора с чревни проблеми и такива приемащи дълго антибиотици. Хиповитаминоза К протича със забавено кръвосъсирване при нараняване и по-лесно образуване на подкожни и вътрешни кръвоизливи в резултат на нараняване. Най-честите заболявания при недостиг на Витамин К са колит, бавно съсирване на кръвта, кръвоизливи.

Витамин К се съдържа в копривата ( 100 гр. от нея съдържа 500 мкг. и не бива да се прекалява с нея) , магданоз, босилек, дивисил, къдраво зеле, спанак, цикория, бяло зеле, киви, кедрови ядки, кашу, домат, з. грах, морков, боб, ягоди, яйца, прясно мляко, кисело мляко, сини сливи, соя, тиква. Витамин К се намира най –много в листата на дивия кестен.

Дневната нужда от витамина е

Mъже – 79 микрограма

Жени – 59 микрограма

Витамин Р (рутин)- влиза в групата на водоразтворимите витамини. Стотици различни биофлавоноиди съставят водноразтворимия Витамин Р. Синоними на Витамин Р са биофлавоноидите – рутин, епикатехин, цептрин, цитрин, флавон, хесперидин. Най-важната функция на този витамин се състои в намаляване на пропускливостта на капилярите, откъдето идва и неговото име (Permeability – пропускливост), и в увеличаване еластичността на съдовите стени. Биофлавоноидите действат като заздравяват капилярните стени и регулират тяхната пропускливост.

Витамин Р е свързан е с витамин С и е нужен за неговото пълноценно усвояване. Той има капиляроукрепващо действие, действува благоприятно при изгаряне и лъчева болест, стимулира образуването на ретикулоцити, усилва тъканното дишане. Много добър ефекти има при спортни травми, тъй като има болкоуспокояващо действие.

Доказано е, че Витамин Р има уникалното свойство да модифицират отговора на организма срещу различните видове вируси, алергени и канцерогени. Като атниоксидант той предпазва организма от вредното действие на свободните радикали.

Има антиалергично, антивирусно и анти-раково действие. Има роля при предпазването от рак и сърдечносъдови болести. Жените в менопауза могат да намерят ефективно облекчение от топлите вълни увеличавайки дневния прием на Витамин Р заедно с витамин D.

Всеки, който има склонност лесно да образува синини, може да увеличи витамин С и Витамин Р в дневния си хранителен режим. Същото се отнася и за хора, на които венците им кървят при миене на зъбите.

При недостиг на витамин P витамин C се усвоява лошо от организма, развива се слабост, бърза умора. Наблюдават се подобни ефекти, както при витамин С – кървящи венци, мускулни болки, напуквания по краищата на устата и др. Появяват се болки в крайниците, възниква опасност от различни кръвотечения, особено вътрешни. По кожата в зоната на сгъвките се наблюдават малки кръвоизливи.

Повишава се чупливостта на съдовете, което води до образуването на синини и оттоци. Недостигът на Витамин Р играе роля при болестни състояния, при които съществува повишена пропускливост на капилярите за белтъчните вещества, например при хепатит, нефрит, плеврит, гастрит и др. Врагове на Витамин Р са водата, термичната обработка, светлината, кислородът, цигареният дим.

Най-добрия източник са плодовете и зеленчуците в жълто, оранжево и червено и като цяло цитрусите – манго, кайсии, портокали, грейпфрути и други цитрусови плодове. Витамин Р има още и в шипките, лимоните, черешите, френското грозде, сините сливи, гроздето. От зеленчуците най-богато на Витамин Р са морковите, доматите, чушките, броколи, лук и магданоз.Добър източник на този витамин са още зеленият чай, червено вино, както и черният шоколад (с над 70% какаово съдържание). И още: червен пипер, касис, вишна, елда, бадеми. Дневната нужда от витамина е 100 мг. на ден.

Витаминът РР е изключително важен за синтеза на болшинство хормони, в това число и полови. Получени са доказателства за неговите удивителни регулиращи функции на мозъчните процеси, например за механизма на паметта и емоционалността. Появиха се съобщения за връзката му с процесите на възникване и проявление на психичните заболявания. Колко само струват резултатите от успешното приложение на никотинамида в лечението на шизофренията?! Разбира се, до пелагрични дефицити на витамини сме много далече.

Храни със витамин РР- грах, фасул, соя, бадеми, домат, картофи, хляб от типово брашно.

Дневната нужда от витамина е 15-20 мг. на ден.

Витамин С -На първо място витамин С подобрява дейността на белите кръвни телца, които от своя страна имат функцията да откриват и унищожават бактериите, вирусите и дори раковите клетки. Витамин С е изключително важен антиоксидант. Той успява да засили действието на други много ценни антиоксиданти – витамини А и Е

Витамин C има предимно защитна роля в организма. Той е познат като “антискорбутен фактор, ” тъй като помага за предотвратяване на заболяване, наречено скорбут. Когато количеството на витамин C в организма падне под 300 милиграма, венците и кожата губят защитния ефект на този витамин.

Сърдечно-съдовите заболявания, ракови заболявания, ставни заболявания и катаракта са също свързани с дефицит на Витамин C. Витамин C постига много от своите защитни ефекти чрез действието си като антиоксидант и предотвратяване на породените от кислорода увреждания на клетките. Структури, които съдържат мазнини (като липопротеинови молекули) са също особено зависими от защитната функция на Витамин C.

Симптомите на дефицит на Витамин C са свързани най-вече със заболяването скорбут – кървене на венците и промяна цвета на кожата, въпреки че в наши времена това заболяване се среща изключително рядко. Други по-познати симптоми на дефицит на Витамин C в днешно време са бавното заздравяване на рани, слаба имунна функция, включително и податливост към простудни и други инфекции, респираторна инфекция на белите дробове и др.

Наблюдават се и състояния, предизвикани от токсичност на Витамин C, но те са предизвикани от приемането му във вид на хранителна добавка, а не във вид на естестваната му форма, съдържаща се в храните. При високи дози, включващи 5 или повече грама Витамин C, течността в червата стават прекалено концентрирана и може да се предизвика осмотична диария.

Повечето форми на сърдечно съдови заболявания, ставни заболявания, рак, очни заболявания, болести на щитовидната жлеза, чернодробни заболявания и белодробни заболявания изискват специален акцент върху приема на витамин C. Процесът на застаряване също е свързан с специално внимание при приема на витамин C. В допълнение към тези широки категории заболявания, специален прием на витамин C изискват и заболявания като: акне, алкохолизъм, болест на Алцхаймер, астма, аутизъм, депресия, диабет, чревни заболявания, болест на Паркинсон и др.

Витамин С се съдържа в ягоди, магданоз, люти чушки, киви, портокал, пъпеш, зеле, домат, малини, спанак, диня, лимони, броколи, карфиол, папая, грейпфрут, целина, ананас, боровинки, гуава, босилек, лют червен пипер, моркови, чесън, кайсии, сладки картофи, риган, банан, ябълки, цвекло, круша, касис, манго, репички и мента.

Дневната нужда от витамина е 60 мг.

Витамин F- е един от най-важните регулатори на здравето ни. Той крие редица ползи – помага за усвояването на мазнините и участвува в мастната обмяна на кожата. Ненаситените мазнини са много важни за процесите на лактация и размножаване, а също така и успява да намали нивото на холестерина в кръвта. Не случайно витамин F успешно се прилага и в лечението на атеросклерозата и някои кожни заболявания, като екземи, язва и др.

Полезни Омега-3 и Омега-6 са много важни за клетъчните мембрани и нервните окончания на сърцето. В резултат на вота се възстановява сърдечният ритъм и се предотвратяват неговите нарушения в дългосрочен план. Полезният Витамин F е важен за добрата функция на кръвоносните съдове и дихателните пътища, успява да подобри кръвосъсирването, регулира температурата на тялото и имунните реакции на организма.

Доказано е, че успешно действа превантивно против диабет, бронхиална астма, автоимунни и алергични заболявания. Ползите от витамин F се отразяват положително и върху външния ни вид – той прави кожата ни еластична и свежа, което се отнася и за косата.

Знае се, че витамин F е важен за синтеза на хормони от надбъбречните жлези, които на свой ред отговарят за сексуалното ни желание. Децата и подрастващите трябва да приемат храни, богати на полезни мазнини, защото витамин F участва в изгарянето на наситените мазнини.

Както витамин D, така и витамин F предотвратява мускулните крампи като доставя калции до клетките. Освен, че подобрява сърдечния ритъм и действа превантивно срещу болести на сърцето, витамин F редуцира на половина броя на пристъпите на стенокардия и повишава издръжливостта към физически натоварвания у болните. Витаминът се прилага и при лечение на ревматоиден артрит. Смята се, че само 1 ч.л. ленено масло на ден намаля с 10 единици кръвното налягане при хипертониците.

При липсата на витамин F могат да се появят и обострят всички проблемни ситуации, които споменахме по-горе и които се повлияват от незаменимите мазнини. Дефицитът му може да причини акне, псориазис или екзема. Много кожни заболявания са свързани с липсата на витамин F, както и в недоброто съотношение в организма на Омега-3 и Омега-6.

Като симптоми за дефицит на витамин F могат да се посочат загубата на коса, проблеми с бъбреците, сърцето и черния дроб. Наблюдава се отслабена имунна система, дори и поведенчески разстройства. При недостиг на полезните ненаситени мазнини се наблюдава тенденция кум бавно оздравяване на организма ии чувствителност към инфекции.

Смята се, че липсата на витамин F засушава слъзните жлези, влияе на кръвното налягане и нивата на холестерол, които могат да бъдат високи. Повишава вероятността за образуване на съсиреци в кръвта. Сухата кожа, пърхота или крехките нокти също са показателни за липсата на витамин F.

Предозирането с витамин F не може да ни навреди, но може да ни “помогне” да качим някое друго килце заради концентрация на мазнини.

Витамин F се съдържа в маслото от гроздови семена, масла от ленени влакна, орехи, сусам, слънчоглед и авокадо.В природата по-разпространени са Омега-6, които се съдържат в нерафинираното масло от тиква, бадеми, праскови, маслини, царевица, слънчоглед, пшеница, в ценното масло от кедър, което може да откриете в аптеките. Обикновените фъстъци, шам фъстък, кедровите орехи, тиквените семки са бомба от витамин F.

Освен огромни дози витамин С и витамин Е, френското черно грозде (касис) е източник и на безценните мазнини от витамин F. В малки количества можем да го открием и в яйцата и маслото.

Навярно най-важният източник на витамин F e лененото семе, което съдържа до 45% масло. В този процент омега-3 достига 55-60 %, омега-6 – до 15%, омега-9 – до 10%. Наситените мазнини в него са едва 10%. В допълнение в лененото семе се съдържат и много антиоксиданти, като витамини А, Е, С, които имат защитна функция спрямо витамин F, като пазат от окислянване на кислорода.

Дневната нужда от витамина е 20-20 гр.

Витамин U (метилметионин)- мерикански учен откри през 1949 година, че пресните сокове на някои зеленчуци, в това число и на зелето, притежават свойството да забавят развитието на стомашни язви. Противоязвеното действие на зелевия сок е обусловено от наличието на значителни количества метилметионин в зелето, открит също и в много други зеленчуци, плодове, житни растения, в прясното мляко, някои растителни мазнини.

Изолираното от сока на зелето вещество е наречено витамин U, заради лечебния ефект при язвена болест (улкус).

Витамин U представлява активиран метионин, притежаващ висока активност по отношение на доставянето на метилови радикали, необходими за осъществяването на различни синтези в организма (холин, креатин, адреналин, стероли и др.). На това свойство се дължи и стимулиращото му действие върху оздравителния процес при деструкция на стомашната и чревната лигавица. Има протективен ефект върху лигавицата, повишава устойчивостта и срещу солната киселина и пепсина. Витамин U проявява изразени антихистаминни и антиалергични свойства. Инактивира хистамина, който има доказана роля в патогенезата на язвената болест и премахва болката.

Използването на този витамин или сока на зелето и други зеленчуци показва голяма ефективност при лечението на стомашната язва, язвената болест на дванадесетопръстника, хроничен гастрит при нормална и нарушена секреторна функция.

Много биологични изследвания и клинични наблюдения са показали, че прилагането на чист, синтетичен метилметионин е по-малко ефективно от действието на зелевия сок. Очевидно противоязвеното действие на сока се определя не само от това вещество.

Съдържанието на този витамин зависи от условията и мястото на отглеждането на растенията, времето на прибирането и начина на консервиране. Установено е, че в южните области, където има много слънчеви дни, съдържанието на витамина U е значително повече. Това вещество се окислява лесно и се разрушава при висока температура, но понася сушенето и изстудяването.

Съдържа се предимно в зелето , домата, цвеклото, зелени пиперки и зелев сок.

ЕХИНАЦЕЯ
Ехинацеята е една от билките с най-полезни ефекти за човешкото здраве. Известна е и като “американско конус цвете”, като е използвана от древни времена за предпазване или лекуване на чести здравословни проблеми (като настинка и грип) и също като антидот при ухапване от змии и ужилвания.
През 30-те години на 20 век, д-р Жерард Мадаус (немски учен) провел подробни изследвания върху тази “чудотворна билка” и открил, че потенциалът ѝ идва от внушителният списък съставки,включително витамини А, С и Е и голям брой минерали (мед, желязо, калий и йод). Също е богата и на антиоксиданти и други полезни елементи (масла, алкиламиди, полизахариди, феноли и флавоноиди).
Ехинацеята стимулира и заздравява нашата имунна система, като активира белите кръвни клетки, особено макрофагите, лимфоцитите и Т-лимфоцитите. Тя забавя (и дори предотвратява) образуването на ензим наречен “хиалуронидаза”, намиращ се в отровата на влечугите, и функциите чрез разтваряне на защитната – подобна на гел субстанция около човешките клетки. Хиалуронидазата също се използва от много опасни бактерии и вируси за разтваряне на съединителната тъкан в нашето тяло и за проникване им по-лесно и по-дълбоко, но ехинацеята предотвратява формирането и размножаването им.
Ехинацеята е силен естествен антибиотик; бори се с инфекции, предпазва от възпаление, а може също да увеличи (както витамин С-то) производството на интерферон (важна част от имунния отговор на тялото при вирусни инфекции). През 2007 година д-р Крег Коулман (Фармацевтичен факултет на университета в Кънектикът) докладва, че комбинирането на ехинацея и витамин С намаляват случаите на грип и настинка с 86%, а само ехинацеята ги намалява с 65%.

ХИДРАСТИС
Хидрастисът (или “жълт корен”) е билка, произлизаща от източната част на Северна Америка. Употребата на хидрастис е била препоръчвана на ранните американски колонисти от лечителите и лечителките чероки. През 1798 година, Бенджамин Смит Бартън го включил в Есетата си към Материя Медика на Съединените щати, отбелязвайки, че американските индиански групи го използвали за лечение на широк кръг от състояния, включително очни инфекции, диария, чернодробна болест, задавяща кашлица и пневмония. Дори е бил използван при много ракови лечения от такива успешни лекари като Джон Патисън, който започнал кариерата си, използвайки канадска сангвинария, и го променил на хидрастис, защото я разглеждал за клинично по-добра.
Хидрастисът е силен антимикробен, антипаразитен, антисептичен и антибиотичен агент. Много хора се уповават на хидрастиса за често срещани неразположения (като настинки и рани), както и за дългосрочни (хронични) състояния. Конюнктивитът (или “розово око”) може ефективно да се лекува чрез хидрастис, също така при инфекция или възпаление на венците. Използва се и при вторични проблеми с гърлото. Приложен външно, хидрастисът е много успешен при лекуване на порязвания, рани и други бактериални кожни инфекции и гъбични заболявания.
Проучванията показали, че комбинацията от трите му главни алкалоиди (берберин, хидрастин и канадин) създава синергия, която е по-мощна от сумата от частите ѝ. За тези алкалоиди се знае, че повишават кръвната циркулация към черния дроб и далака и също стимулират секрецията на жлъчката. Всички тези свойства на хидрастиса помагат за гладко и ефективно функциониране на панкреаса, щитовидната жлеза и лимфната система.
Билката хидрастис съдържа много важни и полезни витамини, включително витамин А, различни В витамини, витамин С и витамин Е. Също съдържа цинк, калий, калций, желязо, манган, фосфор и селен. Като цяло, здравните предимства на хидрастиса се засилват когато се комбинира с ехинацея. Тъй като билката има утробностимулиращи свойства, не трябва да се използва по време на бременност.

Витамин В12 е витаминът на жизнеспособността.
Усвояването на витамина В12 напълно зависи от нормалното постъпление на “вътрешно чревния фактор” – това са изработваните в стомаха вещества, които се присъединяват към витамина и го пренасят в кръвообращението.
Преди да започне образуването на раков тумор, клетките претърпяват предракова трансформация, наричаща се дисплазия.
Такъв род предракови изменения в белите дробове на пушачите напълно са изчезнали след едногодишна програма за лечение с добавки, съставени от ежедневни дози от 750 мкг витамин В12 и 10-20 мг фолиева киселина.
Витамин В12 (цианкобаламин) катализира белтъчната обмяна и подпомага синтеза на протеините. Повлиява обмяната на въглехидратите и липидите. Стимулира еритропоезата като подпомага синтезата на хемоглобина и натрупването в еритроцитите на съединения със сулфхидрилни групи. Оказва благоприятно влияние върху функцията на черния дроб и нервната система. Участва в синтезата на нуклеинови киселини, холин, метионин, креатинин, пурини и пиримидини. Дефицитът на В12 в организма води до нарушаване на хромозомната репликация на ДНК в клетките.
ОСВЕН ТОВА
Насищане на организма с витамини и микроелементи
Витамин А
Приемането на витамин А в значителна степен възпрепятства повторната поява на тумори и появата на метастази след хирургична операция. Употребата на витамин А в продължение на няколко години в дозировка 300 000 МЕ, помага за предотвратяване развитието на тумори, след хирургична интервенция, за дълъг период от време.
Без приемане на витамин А организмът, може да бъде подложен на атака от рак на простатата или от някои форми на левкемията, също така от него се нуждаят епителните клетки, образуващи повърхностния слой на нашата кожа, за предпазването и от злокачествени образувания.
Наричат витамин А - борец с инфекцията и защитник на кожата.
Бета каротин
Често се отбелязва, че бета-каротинът най-лесно се преобразува във витамин А. Но действайки като самостоятелен антиоксидант той постига значително повече и без да се превръща във витамин.
Учените са установили, че от средите на хората, употребяващи най-малко бета-каротин, се срещат значително повече случаи на рак, особено ако този недостатък в храненето има място на фона на ниското ниво на витамин А в организма. Нивото на бета-каротин е значително по-ниско в тъканите, подложени на злокачествени израждания.
Защитното действие на бета-каротина се разпростира върху много видове рак, особено върху тумор на белите дробове, стомаха и млечната жлеза.
Съгласно данните от изследванията, приемът на бета-каротин в дози по-големи от 30 мг в продължение на повече от два месеца, води към значително усилване функцията на имунната система. Приемането на 180 мг бета-каротин на ден, помага на пациентите със СПИН, да обърнат обратно процеса на изтощаване на имунните клетки.
Ликопен пигмент
Ликопен пигментът, отговарящ за цвета на доматите и дините – това е най-силният и най-недооцененият каротиноид.
Ликопенът може да осигури десет пъти по-добра защита от рак, отколкото неговия знаменит партньор от семейството на каротиноидите. Той е особено ефективен по отношение на рака на млечната жлеза, белите дробове, ендометрията и простатата.
Приемайте целия спектър от каротиноиди! Те се съдържат във всички листа на тъмно-зелените зеленчуци, а също така в жълто-оранжевите зеленчуци, такива като тиквата и морковите. Ликопенът най-много присъства в розовите грейпфрути, доматите, дините и в плода гуаве. Запомнете, че диетите без мазнини не позволяват оптимално да се усвояват каротиноидите от храната.
Витамин Е
Колкото по-голяма е употребата на това хранително вещество, толкова по-малка е вероятността от рак.
Ежедневният прием на витамин Е в доза 400 МЕ, може да предотврати превръщането на нитратите на определени вещества, присъстващи в пушените и мариновани продукти, в канцерогенни нитрозамини, обаче обратното превръщане на нитрозамините в нитрати, при неговата употреба, не може да се осъществи. Защитните дози витамин Е започват с 400 МЕ, в добавка към това, неговата ефективност се повишава в присъствието на други хранителни вещества – антиоксидантите. Неговото противораково действие особено забележително се повишава от витамин С, каротиноидите и селена.
Комплекс витамини от група В
Тях справедливо ги наричат “отборът на енергетиците”.
Въпреки, че всеки витамин от тази група хранителни вещества притежава собствени уникални лечебни свойства, тях ги обединяват два общи момента: те са отговорни за произвеждането на енергия, за сметка на извличането на топлина от въглехидратите, белтъчините и мазнините, съдържащи се в храната и те заедно съществуват в природата. Като се употребяват всички заедно, се използва преимуществото на техните индивидуални качества, като при това не се създават нови дисбаланси, имащи собствени специфични последствия.
Витамин В1 /тианин/ : е тонизатор на мозъка. Като се изключат по-особените случаи, при болки или други специфични болести, дозата от 50 до 100 мг тианин покрива ежедневните потребности на болшинството от хората.
Витамин В2 /рибофлавин/: е антиоксидант, тонизатор и играч от отбора на витамин В. За общооздравителни цели са достатъчни 25 до 50 мг на ден.
Витамин В3 /ниацин/: възстановява душевното равновесие, контролира холестерина; той е никотинамид: ремонтира ставите, контролира диабета.
Ниацинът /никотинова киселина/ няма равен в контрола на холестерина.
Никотинамидът – това е втора природна форма на витамин В3.
Витамин В6 /пиридоксин/: е най-необходимият от витамините на група В.
В по-напреднала възраст, витамин В6 е особено необходим, за осигуряването на мощна естествена защита от бактериални и вирусни инфекции.Неговата недостатъчност довежда до снижаване на най-добрите показатели от функционирането на нашата имунна система – количеството на Т-клетките.
Фолиевата киселина: е нашият най-значителен дефицит.
Добавките на фолиева киселина са способни самостоятелно да спрат и да върнат обратно дисплазията на шийката на матката.
Ежедневните дози от 10 мг фолиева киселина довеждат до изчезване на предраковите клетки и премахват необходимостта от хирургическа намеса, общо за два месеца.
За всеки човек е необходимо ежедневно потребление поне 3 -8 мг фолиева киселина. За да повишите усвояването на фолиева киселина, приемайте добавки от бифидо-бактерии. Те помагат за изработване добавъчна фолиева киселина от микрофлората на дебелото черво.
Витамин В12 /коболамин/: е инжекцията на жизнеспособността.
Усвояването на витамина В12 напълно зависи от нормалното постъпление на “вътрешно чревния фактор” – това са изработваните в стомаха вещества, които се присъединяват към витамина и го пренасят в кръвообращението.
Преди да започне образуването на раков тумор, клетките претърпяват предракова трансформация, наричаща се дисплазия.
Такъв род предракови изменения в белите дробове на пушачите напълно са изчезнали след едногодишна програма за лечение с добавки, съставени от ежедневни дози от 750 мкг витамин В12 и 10-20 мг фолиева киселина.
Холин и Лецитин /фосфатидил-холин/: са възстановителите на регенерацията на новите тъкани.
Лецитинът може значително да повишава общата ефективност на лечението с биодобавки по отношение на целия спектър женски болести, включващ фибром на матката, фиброзно-кистозна мастопатия, ендометриоза, а също така рак на матката и млечната жлеза.
Високите дози добавки от холин и лецитин следва да се приемат с допълнителни количества витамин С и калций.
Витамин С служи за защита от нитрозамини, които могат да се образуват в процеса на обмена на холина, а калцият е необходим за свързването на излишния фосфор, съдържащ се в лецитина.
Инозит: това са сънотворните хапчета на природата.
Остава най-яркият пример за безопасна природна биодобавка, която фактически премахва необходимостта от цяла категория потенциално вредни лекарства: сънотворните и транквилизаторите.
За обикновени ежедневни нужди, например, за избавяне от временна или хронична безсъница е достатъчно да се приема от 500 до 1500 мг на нощ. При умерена тревога, невроза и натрапчиви състояния се изисква употребата на значително по-големи дози, например 6-18 гр.
Пантенин /пантонинова киселина/: е най-доброто от антихолестериновите лекарства.
Пантенинът – е най-доброто средство за снижаване нивото на холестерина, вместо другите, пълни със странични ефекти, фармацевтични препарати. Неговата безопасност и ефективност са потвърдени от десетки солидни медицински изследвания в Европа и Япония.
Повечето от нас са получили своите първи дози пантенин от майчиното мляко. Попадайки в храносмилателния тракт, това хранително вещество стимулира растежа на бифидобактерията и останалата приятелска микрофлора.
Колкото по-добре поддържаме баланса на микрофлората на червата, в подкрепа на тези благотворни бактерии, толкова по-добре ние сме защитени от болестотворни микроби. Антибиотиците представляват постоянна угроза за този баланс, доколкото те поразяват всички бактерии и приятелските и вражеските.
Въпреки, че има случаи, когато тези лекарства са необходими, и същевременно необходимо зло, изследванията показват, че добавките на пантенина значително понижават присъщите им вредности.
Пантотенова киселина
Тази родителка на пантетина остава самостоятелно действащо лице в терапията, особено по отношение на кожните заболявания.
Забелязано е, че ежедневния прием от 900 мг, от този компонент на В-комплекса, подобрява зарастването на раните и ускорява оздравяването след хирургическа интервенция.
За добро общо здравословно състояние приемайте ежедневно от 100 до 200 мг пантотенова киселина, освен пантетина. За стабилизиране нивото на холестерина и триглицеридите или за лечение на възпаления, алергии или при автоимунните заболявания, на вас ще ви е необходимо ежедневен прием по 600-900 мг пантенин и пантотенова киселина.
ПАБК /парааминобензойна киселина/: е тонизатор, борец с фригидността.
Биотин: той е благодетел на диабетиците
Явният дефицит на биотина се среща твърде рядко, доколкото организмът си го произвежда самостоятелно с помощта на полезната микрофлора на червата. Недостатък от него често има у децата, доколкото в техният стомашно-чревен тракт може да има недостатъчно количество полезни бактерии. Неголям риск от дефицит на биотина съществува и у хора, които дълго време живеят на венозно хранене или провеждат продължителен курс на лечение с антибиотици. Това съвсем естествено се получава и по отношение на човек, който регулярно употребява алкохол или е принуден да взема препарати против треска. Ежедневната употреба на няколко сурови яйчеви белтъка, по всяка вероятност, увеличава потребността на организма от биотин.
Витамин С
През 1928 година лекарят Алберт Сент-Дерди получил вещество, в последствие назовано витамин С. Аскорбиновата киселина е едно от главните хранителни вещества-антиоксиданти, самостоятелно унищожаващи свободните радикали и микробните инфекции и продължаващи живота на други антиоксиданти, включително витамин Е и глутатион.
Хората употребяващи повече витамин С живеят по-дълго от тези, които го употребяват по-малко.
Какви са причините за това?
Инфекции
Всеки знае, че витамин С може да се справи с простудата или с друга инфекция. Той активира защитните сили на организма.
Още отначало, и вирусната и микробната инфекция са чувствителни към радикална терапия с витамин С, в съчетание с други борци срещу инфекцията, подобно на цинк, витамин А и биофлавоноидите.
Астма и алергии
Витамин С твърде успешно се бори с алергиите. При неговото използване в дози от порядъка на 1000 мг на ден или повече той действа като антихистаминно средство.
Рак и инфаркт
Витамин С повсеместно е признат за едно от най-мощните антиканцерогенни хранителни вещества.
Ежедневният прием на 1 г или повече аскорбинова киселина снижава риска, както от рак на стомаха, така и от предракови изменения. При жените, при продължителна употреба, в оптимални количества, в протежение на целия живот, витамин С може да предотврати рак на гърдата, рак на шийката на матката, предракови изменения на клетките, наричани дисплазия на шийката на матката и освен това, е профилактика за рака на задстомашната жлеза. Съществуват данни доказващи профилактичната роля на витамин С по отношение на рак на дебелото черво, хранопровода, пикочния мехур и ендометрията. Има един такъв пример: Сто човека с терминален стадий на рак останали живи непосредствено до четирикратно по-голям срок от очаквания приемайки ежедневно по 10 г витамин. Още след петия ден, от началото на приема, те съобщили, че се чувстват по-добре, по-силни и бодри. Техният апетит също така нараснал.
Някои изследователи подозират, че витаминът може да спира растежа на туморите, като обвива злокачествените им огнища от наранена тъкан, укрепвайки ги с колагенова тъкан до такава степен, че тя ограничава разрастването им.
Въпреки, че не е лекарство витамин С помага на организма да се справя с болестта и с последствията от обичайните видове предракови терапии. Хирургическата намеса, облъчването и химиотерапията – всички тези лечения в огромна степен снижават съдържанието на аскорбинова киселина в организма. Най-новите изследвания допускат, че витамин С може да повишава въздействието на химиотерапията и при дози от порядъка на 40 г на ден да предотвратява падането на косата, почти неизбежно при това лечение.
Витамин С е незаменим за сърцето като антиоксидант. Учени от различни държави са доказали неговото терапевтично действие при заболяване на сърдечно-съдовата система при стотици случаи.
Стрес
Витамин С успешно се справя с емоционалното и физическо бреме на стреса.
Надбъбречните жлези, които отделят хормони, са ни необходими, за да действат в стресови ситуации, като те съдържат повече аскорбат, отколкото която и да е друга част на тялото.
Витамин С, както помага за изработването на тези стресови хормони, така и защитава организма от токсините, възникващи в процеса на техния метаболизъм.
Затлъстяване
Група изследователи заявяват, че ежедневния прием на витамин С, в дозировка от 1-3 г, подпомага намаляване на теглото на тялото. Той го прави по-здраво, избавя организма от отровните вещества, освобождаващи се при разпада на мазнините. Витамин С помага на черния дроб, да издържа на много силното въздействие на свободните радикали, предизвикано от загубата на тегло.
Подагра
Ежедневната доза на витамин С, повече от 8 г, способства снижаване концентрацията на пикочна киселина. Дозата трябва да се повишава бавно, започвайки се от 1 г през първия ден от началото на приема.
Камъни в жлъчката
Витамин С в доза 2 г на ден забавя процеса на образуване на камъни до 350%, и във връзка с това е полезно постоянно да се приема този витамин.
Разстройства на зрението
Витамин С създава антиоксидантна защита на очите, предотвратява развитие на катаракта и забавя растежа и. За това е необходим прием, минимум 800 мг на ден, в съчетание с витамин Е и бета-каротин. Изследователите препоръчват с профилактична цел да се приема поне 500 мг на ден витамин С.
Наркотична зависимост
Мегадози от витамин С, в съчетание с В-комплекс, премахват симптомите на абстиненция у хора, избавящи се от хероинова зависимост.
По-малки дози могат да снижат у наркоманите влечението към наркотик. Ето някои препоръки, за да наситите всяка клетка на своя организъм с тези оздравяващи антиоксиданти.
Разделете дозите на няколко части. Организмът така бързо изразходва витамин С, както и го получава. За това, за да се поддържа постоянно висока концентрация на витамин С, разделете общата дневна доза на няколко по-малки дози, които да се приемат в течение на деня.
Повишавайте и понижавайте дозата постепенно. Започвайте приема с количество не повече от 1 г на ден и постепенно го повишавайте в течение на една седмица.
Приемайте ферменти. Хранопреработващите ферменти способстват също, по-доброто насищане на кръвта с витамин С. За това го препоръчват за прием по време на хранене.
Комбинирайте витамин С с минерали.

АЛОЕ ВЕРА (Глюконутриенти)

Първо искам да разгледаме малко основна терминология, която ще помогне да се разбере по-добре следващата информация:
- Захарид е захар.
- Глюкан е верига от захариди.
- Монозахарид е единична захарна молекула (като глюкозата)
- Дизахарид е верига от две захарни молекули (като лактоза, която се състои от глюкоза и галактоза).
- Олигозахарид е верига от захари, която е дълга от три до 20 молекули.
- Полизахарид е верига от захари, която може да варира от 10 до хиляди захарни молекули на дължина и ширина.
От полизахаридите, олигозахаридите и дизахаридите трябва да се отдели вода (хидролизиране), за да се образува техния компонент монозахарид, преди да се абсорбира.
Глюконутриентите са хранителни вещества (нутриенти), съставени от захари (гръцката дума “глико” значи “сладък”).
Изследователи са установили малка група от осем жизненоважни глюконутриенти, които са решаващи за правилната структура и функция на нашите 600 трилиона клетки. Тези глюконутриенти се комбинират с протеини и мазнини, за да създадат гликопротеини, които покриват повърхността на практически всяка клетка в тялото, като формират сложна известителна система за комуникация “от - клетка – на – клетка”. Ако клетките нямат достатъчно от осемте жизненоважни глюконутриенти, тогава не могат да правят правилните гликопротеини и съобщенията “от – клетка – на – клетка” се нарушават. В последствие, имунната система не може ефективно да се справи с офанзивата срещу бактериални и вирусни патогени или бързо делящи се ракови клетки. Резултатът е начало на болест.

За нещастие нашата модерна диета често осигурява само два от осемте съществени глюконутриенти (глюкоза и галактоза). Така че е важно да захраните с добавки диетата си, с продукт, който съдържа всички осем (глюкоза, галактоза, маноза, фукоза, ксилоза, N-ацетил-глюкозамин, N-ацетил-галактозамин и N-ацетил-неураминова киселина).
Познахте!
Алое вера съдържа всички осем глюконутриенти. Без тях, имунната система действа на сляпо и е много неефективна.
Лишени от способността си да разпознават патогенни бактерии, вируси и плесени, вашите собствени клетки ще позволят на тези чужди нашественици да завземат тялото.
Медицинската употреба в наши дни на алое е започнала през 30-те години на 20 век с доклади за успешно лечение на изгаряния от ренген и радий. През 1976 година изследователи изолирали емодин от алое, съставка, която показала забележително антилевкемийно действие. Едно проучване, побликувано в издание от 1995 година на “Международна Имунофармакология”, показало, че полизахаридите на алое вера (наречени “полиманани”) показали убедителни макрофагни активиращи свойства. Макрофагите са левкоцити (бели кръвни клетки), които поглъщат чуждите нашественици и са жизненоважен компонент от нашата имунна система. Мананите са спойката, която държи елементите на имунната система заедно, помагайки на макрофагите и другите компоненти на имунния отговор да “разпознаят” чуждите нарушители.
В заключение, алое вера е антибактериално, антивирусно и противогъбично растение. Този факт е добре известен по света. Алое вера също подпомага унищожаването на канцерогенни тумори, укрепва имунната система и лекува язви, синдром на раздразненото черво, болеста на Крон и целиачна (целиакия) болест и много други. Всички тези свойства го правят задължителен консуматив за ежедневна употреба, особено като се имат предвид и всичките му други качества.

Опасно ли е лечението или хирургическата интервенция на щитовидната жлеза?
Щитовидната жлеза играе основна роля в обмяната на веществата. Хормоните които тя синтезира се използват от всички органи и тъкани. Затова когато нормалните функции на тази жлеза се нарушат настъпва патология както в самата щитовидна жлеза така и в останалите органи и системи. Тези патологични промени са различно изразени в зависимост от причините и давността. Често се засяга сърдечно-съдовата, нервна, костна система, кръвотворна и имунна система. Много характерно е, че въпреки заболяването на щитовидната жлеза има периоди на ремисия т.е. пациента няма оплакване. Тези периоди са различно дълги, понякога 10 и повече години. Това често прикрива промените настъпили в този орган поради което въвежда в заблуждение специалиста. Освен това трябва да се вземе предвид и неточността на хормоналните изследвания стигащи да 70%. Това допълнително усложнява диагностицирането. Още повече, че се пренебрегват много характерни симптоми настъпващи при нарушението на функцията й. Състоянията в които може да изпадне щитовидната жлеза са хиперфункция, но много по-често хипофункция т.е. увеличена продукция на щитовидни хормони или намалена. Има някои общи, но и много различни симптоми. При хиперфункция най-често се наблюдава учестена сърдечна дейност, ускорен пулс, обилни изпотявания, рязко отслабване на тегло с повече от 4 кг., очни промени, чупливост на ноктите и косопад, тремор на ръцете, непрекъснато чувство на топлина, прилив на енергия след което следва бърза умора. При хипофункция най-често се наблюдава: лесна уморяемост, наддаване на тегло с повече от 4 кг., световъртеж, замайване, главоболие, залитане, трудно преглъщане, бучене в ушите, стягане, задушаване в областта на жлезата, забавена сърдечна дейност, учестен или забавен пулс, болки по ставите и мускулите, изтръпване и мравучкане по крайниците, отслабване на паметта, нервност, раздразнителност, сутрешна подпухналост, нарушен сън. Достатъчен е да имате един или два от описаните симптоми, за да се разбере, че житовидната жлеза не функционира нормално. В подкрепа на диагнозата най-голяма стойност има ехографското изследване. Останалите изследвания като хормоналния тест, сцинтиграфското изследване, биопсията са неточни като последните увреждат допълнително жлезата. 
Заболяванията в тази жлеза са: Дифузна струма(увеличена щитовидна жлеза), нодозна струма (възли и кисти на жлезата), хиперфункция или Базедова болест, автоимунния тиреоидит на Хашимото и подострия тиреоидит. Причините да се увреди щитовидната жлеза са различни, но най-често срещания е стресът - в 65% от случаите, както и различни химични, токсични и радиоактивни вещества, а също и електромагнитни лъчения с висока честота. Промените при хипофункция са постепенни в продължение на години, докато тези с хиперфункция са кратки в разстояние на една година. Приетото лечение от Ендокринологията както у нас така и в цял свят е неудачно и в голям брой от случаите дори опасно, защото вкарват жлезата трайно в хипофункция. Автоимунния тиреоидит на Хашимото освен от стреса може да се провокира и от лечение с тиреостатици (за хиперфункция на щитовидната жлеза) или кортикостероиди. При това заболяване щитовидната жлеза се явява чуждо тяло и мозъкът включва всички защитни механизми за унищожаването й. Това става чрез лимфоцитите и собствените антитела, които стават автоантитела. При Хашимото щитовидната жлеза е трайно в хипофункция, която непрекъснато се задълбочава. Друга причина за автоимунния тиреоидит може да бъде прилаганото оперативно лечение поради това, че се променя капацитивността на щитовидната жлеза, респективно опознавателния сигнал който се формира и изпраща към мозъка. Оперативното лечение превръща пациента в инвалид поддържащ живота си със синтетични хормони. Тези хормони имат много странични действия като наддаване на тегло до 20 и повече кг. Може да доведат до развитие на хипертония, остеопороза, инфаркт и трудно се понасят. Лечението с радиоактивен йод има временен ефект след което жлезата изпада трайно в хипофункция. Лечението с кортикостероиди при подостър тиреоидит и лечението с тиреостатици при Базед и хиперфункция може да се прилага ограничено време и много внимателно не повече от 6 месеца. Това лечение може да предизвика появата на възли и кисти.
Алоето представлява чудесен имуномодулатор и при по-продължително/от 3 – 6 мес./ приемане, дава начало на ликвидиране на автоимунните процеси. При Хашимото се спира процеса на унищожение на жлезата от лимфоцити и тиреоидни антитела и постепенно възстановява нормалните й функции, но трябва да се започне внимателно и с по-ниски дози, за да не се включи имуностимулиращата му функция, която е по реактивна. С терапията се активират важни центрове в мозъчната кора и хипоталамуса, свързани с управлението на щитовидната жлеза т.е. възстановяване на нормалните биосигнали с които мозъка управлява този орган. Преходният период за възстановяване нормалната функция на жлезата е 6 месеца, а между 6 и 12 месеца е необходимо, за да започне отстраняването на патологията резултат от нарушената й функция. Размерите се нормализират, а образуванията започват постепенно да намаляват и изчезват. Колкото по-пресни са нодулите толкава по-лесно се резорбират. 
В случая се използва изключителната роля на мозъка - той е създал патологията и той я отстранява-и на системите за самолечение и саморегулация. За това е достатъчно да получава достоверна информация под формата на биоелектрически сигнали, с нужната синхронизация. Истинската причина за появяването на заболяванията не е известна и поради непознаване на механизма за възникване заболяванията на щитовидната жлеза, традиционно приетото лечение в медицината е неудачно и в повечето случай с опасни последици.

10 НАЧИНА ДА УСКОРИМ МЕТАБОЛИЗМА СИ
Скоростта на метаболизма е главната причина за това, че някои хора приемат огромни количества храна и не пълнеят, а други - с малко храна, качват килограми...Ако спадате към вторият вид, това което трябва да направите е да засилите физическата си дейност и да се обърнете към диетолог, който с правилна диета да ускори тази обмяна на веществата...Ето и няколко съвета за това как можем да си помогнем и сами:
1. Лягайте си рано - липсата на сън обърква нормалната дейност на метаболизма, в следствие на което той забавя ритъм. Изследвания в Университета Станфорд доказват, че онези които не спят добре, придобиват ниски количества на лептин (хормон, който ни кара да се заситим по- лесно) и високи количества на грелин (хормон, който предизвиква глад в организма).
2. Задължително закусвайте - метаболизма ни през нощта намалява скорост и една хубава закуска веднага го предизвиква да влезе в нормален ритъм и да гори повече калории, докато дойде време за следващото хранене. Хора, които не приемат сутришна закуска имат по-голям апетит през целия ден и вероятността да качат килограми е по- висока във връзка с онези които закусват.
3.Чести и малки хранения - ако пропуснете някое от храненията си (обед или следобедна закуска...), организма отново намалява скоростта, с която гори калории. Ако се храните обаче 4-6пъти на ден с малки количества храна, метаболизма поддържа висока скорост през целия ден, в резултат на което топите повече килограми.
4. Предпочитайте пълнозърнести изделия и протеини - за да усвоят тези храни, тялото ни гори двойни количества калории. Такива храни са мюсли, черен пълнозърнест хляб, овесени ядки, черен ориз, макарони, кракери...
5. Хранете се с лютиво - храни като лютия червен пипер, кари, лютиви чушки и други лютиви подправки и храни, притежават способността да ускоряват метаболизма с около 8%.
6. Пийте зелен чай - ако изпивате 3-4ч.ч. зелен чай дневно, можете да свалите повече от 3кг за около 8 седмици. Това се дължи на високите количества антиоксиданти, съдържащи се в него.
7. Достатъчни количества Калций - той е нужен за доброто качество на костите, за образуването на мускулна маса, фактори, определящи поддържането на здрав и правилен метаболизъм. За целта, консумирайте сирена, кашкавал, кисело и прясно мляко с ниска масленост.
8. Стойте на слънце - използвайки слънчевата енергия, тялото ни произвежда витамин Д, изключително важен за усвояването на калция от храните. Благодарение на този витамин, можем да изгорим повече калории за по- кратко време и с по- малки усилия.
9. Пийте много вода - много често чувството на глад и жажда се преплитат, в резулт на което приемаме по- голямо количество храна, от колкото ни е нужна. Също - водата създава изключително благоприятна атмосфера в организма, спомагайки умерената и съществена обмяна на веществата.
10. Повече движение - не е нужно задължително да тренирате във фитнеси или други такива... Промяната дори на малки ежедневни навици, като ходене пеша вместо автобус, такси или кола, изкачване на стълбите, вместо асансьор, могат да задвижат метаболизма ви и да го накарат да гори бързо калории.

Ракът — един общобиологичен проблем
Развитието на организмите е предварително програмирано. Всяка клетка, произлязла от оплоденото яйце, се дели определен брой пъти до формирането на тъканите и органите. Напълно подобни в началото, клетките придобиват постепенно различни особености и се диференцират, т.е. превръщат се в строго специализирани, като червени кръвни клетки, неврони, мускулни, епителни, костни (остеобласти) и пр. От друга страна, ритъмът на клетъчното делене, който е изключително бърз в зародишното развитие (ембриогенезата), постепенно се забавя и в повечето органи на възрастния организъм е твърде слаб.
Причината за злокачественото израждане на клетките, една от формите на което е ракът, е била изяснена от Джон Мюлер през 1838 г. Той доказал, че тази болест се дължи на изменения в клетъчното делене и че туморите се образуват в резултат на ненормално ускорено клетъчно делене.
Допуска се, че чрез цитоплазмените връзки, които се образуват между нормалните клетки, се извършва обмяна на сигнали, които контролират клетъчната активност. Такива връзки не са установени нито между туморни клетки, нито между нормални и туморни клетки. Този факт идва да ни подскаже една автономност на туморните клетки, която е установена при много животински тумори, каквито са карциномите, саркомите, епителиомите, миеломите и т.н. Друга проява на автономността при туморните клетки е липсата на контактно подтискане. Нормалните животински клетки, каквито са фибробластите например, при култивиране ин витро се придвижват върху повърхността на съда, в който се развиват. Когато две клетки влязат в контакт, те взаимно се обездвижват. Като резултат от това културата от нормални клетки образува еднопластов клетъчен слой върху повърхността на съда за култивиране. Туморните клетки се отнасят по съвършено различен начин. Техните мембрани образуват „лъжливи крачка“, чието движение не се спира при контакт с други клетки. Това води до образуването не на монослой, както при нормалните клетки, а до струпвания на маса от клетки. Затова туморните клетки лесно се отделят от общата туморна маса и чрез кръвните и лимфните пътища се инфилтрират в здравите тъкани, като създават вторични огнища на туморни новообразувания, наречени метастази. Съвсем наскоро двама американски изследователи по експериментален път доказаха, че не всички туморни клетки могат със сигурност да предизвикват метастази. Те се предизвикват предимно от т.нар. свръхзлокачествени клетки и явно срещу тях трябва да се насочат усилията за намиране на лекарство, което да ги неутрализира.
Туморните клетки в лабораторни условия, изглежда, са способни да се запазват практически безкрайно дълго. Например някои лабораторно отглеждани клетъчни линии от нормални човешки клетки трудно претърпяват повече от 50 пасажа. След това клетките умират или придобиват някои ненормални свойства, като загубване на известни хромозоми или появяване на допълнителни хромозоми. Напротив, познатата в целия свят туморна клетъчна линия ХеЛа, изолирана още през 1950 г., продължава да се развива и до днес.
Злокачественото израждане на клетките не се среща само при човека и животните, а засяга почти всички многоклетъчни организми. То е разпространено и при растенията. Както и при животите, в растенията също се срещат прости хиперплазии (разраствания на тъканта), които спират да растат, когато предизвикващият ги агент изчезне. Такива са многобройните подутини по растенията, които познаваме под името гали. Те се причиняват от паразитни насекоми или гъби. Между истинските растителни тумори и галите, провокирани от паразити, има една съществена разлика. Галите спират да се развиват от момента, когато се прекрати действието на туморогенния агент. Освен това парченце от такава свръхразраснала се тъкан, присадена в стъблото на здраво растение, никога не образува тумор. Туморни клетки от същия растителен вид обаче се развиват ин витро извънредно активно при пълна липса на регулатори на растежа, нещо, което е немислимо за нормалните клетки.
Етиологията на растителните тумори е изключително разнообразна, както това е и при животните. Известни са тумори с вирусен произход, тумори, предизвиквани от бактерии, тумори в резултат на генетични промени и най-сетне спонтанни тумори, дължащи се на хормонални разстройства.
Изследването на вирусните тумори при животните получи извънредно голямо развитие през последните години. Те се причиняват или от ДНК-вируси, какъвто е маймунският вирус CB–40, или от РНК-вируси, като вируса на Раусовия сарком. Да вземем например вирусът CB–40. Той е изключително широко разпространен сред маймуните в цяла Азия и се размножава усилено във всичките им органи. Урината на болните животни съдържа огромно количество вируси от този вид. Най-забележителният резултат, получен при тези изследвания, е, че вирусът, след като инфектира клетката, като че ли изчезва — той не може да бъде изолиран от тъканите на болните животни и не се вижда в клетките, наблюдавани под електронен микроскоп. Както впоследствие се изясни, вирусът се включва в генома (наследствения апарат) на клетките, като се размножава с хромозомите при всяка митоза.
Една тежка болест на какаовото дърво, при която се образуват подутини по клоните, се предизвиква също от вирус. Някои вируси причиняват растителни тумори едва след нараняване на тъканите на растението и затова са наречени раневи. Туморогенният агент — вирусът, — който причинява раневи тумори по комунигата и киселеца, е РНК-вирус, съставен от полиедрични частици с размер 75–80 мкм в диаметър.
От общобиологично гледище интересен е въпросът как вирусите предизвикват рак. Засега със сигурност се знае, че от познатите 600 вируса почти 150 могат да предизвикат рак у животните. Това става, тъй като вирусната нуклеинова киселина предизвиква трансформирането на нормалната клетка в ракова, т.е. ускорява до безконтролност ритъма на деленето й. След откритието на Харолд Темин, че чрез ензима обратна транскриптаза РНК-вирусите също могат да трансформират нормалните клетки в ракови, хипотезата на видния съветски онколог Лев Зилбер за вирусния характер на раковите болести доби нови солидни аргументи. Задача на бъдещето е да се отговори как точно вирусната нуклеинова киселина довежда нормалната клетка до безконтролно размножаване.
В края на 1978 г. от Париж бе съобщено, че вирусът на Ъпщайн-Бар е в основата на лимфома на Бъркит — тумор, разпространен сред децата в Екваториална Африка. Екип от Международния център за изследвания върху рака правил проучвания в продължение на десет години в Уганда. Резултатите от проучванията потвърждават, че за появата на тумора спомагат и други фактори — например климатичните условия и маларията.
Едва ли ще се намери човек, който да не си е задавал въпроса, защо не всички хора умират от рак? На този интересен въпрос най-задоволителен отговор дават имунолозите. Както вече казахме, раковата клетка става не само несвойствена за дадения организъм, но направо се превръща в негов неприятел. Такива клетки обикновено се атакуват и успешно се унищожават от една нормална и здрава имунна система. Ето защо не всички хора боледуват от рак. Това схващане се потвърждава до известна степен от големия брой случаи на заболели от рак възрастни хора, които имат неефективно действуваща имунна система. Затова и учените работят така сериозно за създаването и произвеждането на ваксини срещу злокачествените тумори. Такива ваксини са произведени вече за различни животински видове и е постигнато унищожаване на ракови тумори. За съжаление техниката за получаване и изпробване на подобни ваксини при човека все още не е на висота и затова те не може да се приложат при болни хора.
Има ли напредък в борбата срещу злокачествените тумори? Успехите в изучаването и лекуването на тези заболявания през последните няколко години откриват най-насърчителни перспективи. Може би не е далеч денят, когато ще стане практически възможно ваксинирането срещу някои форми на злокачествени тумори. Големи надежди се възлагат в това отношение и на въздействието върху злокачествено изродените клетки с фармацевтични препарати. Не случайно академик Ларионов преди няколко години отбеляза, че „раковият фронт“ бе пробит при заболяванията на кръвотворните органи с произведения в СССР препарат ембихин. С негова помощ успешно са лекувани лимфогрануломатоза и хронична левкемия. А препаратът милеран в някои случаи е помагал на болни в напреднал стадий на миелоидна левкемия. В последно време бяха получени съобщения за няколко случая, при които в лабораторни условия е наблюдавано превръщане на ракови клетки в нормални. Изследователите М. Мак-Бърни и Б. Минтц 8 години подред поддържали туморни тератомни клетки в култура, като ги трансплантирали на бели мишки. Неотдавна те въвели тератомни клетки в миши зародиши, намиращи се в ранен стадий на развитие. Зародишите се развили нормално и от тях израснали напълно здрави мишлета. Установено било, че въведените в зародиша тератомни клетки не загиват, а се „прераждат“, като нормално диференцират различните тъкани на мишката. В този случай явно е бил възстановен контролът върху нормалната генна експресия, който при раковите клетки е сериозно засегнат. Подобни резултати с други видове туморни клетки и различна методика са получени в Корнуелския университет и в Уискънзинския университет на САЩ.
Както вече е добре известно, ракът не е специфична болест, каквато е туберкулозата например, та да може лесно да се намерят „вълшебни куршуми“, които да го унищожат с един изстрел. Ракът е съвкупност от около 200 болестни разстройства на организма. Затова днес е общоприета формулировката на д-р Полард, че „ракът възниква поради различни причини, развива се поради различни причини и лекуването му изисква съвсем различни подходи“. За съжаление все още булото на неразкритата тайна продължава да закрива една от най-страшните болести, на която е изложен човекът. Според статистиците ежегодно 330 000 жители на САЩ умират от рак, а една четвърт от близо 240-милионното население на страната ще чуе зловещата диагноза и 34 милиона от тях ще умрат. Затова и през последните години правителствата на всички страни по света насърчават създаването на големи научни колективи за проучване тайните на злокачествено изродените клетки и изразходват големи суми за целта.
Според ръководителя на онкологичната клиника при Лондонския университет проф. Крофърд борбата срещу рака отбелязва в последно време все повече успехи. Така например хориокарциномът, една особено опасна форма на рака, която по-рано неизбежно и бързо докарваше болните до фатален край, днес в повечето случаи се лекува успешно и в началото на 60-те години близо 84% от болните са били спасени. Значителен успех е постигнат при лекуването на рака на тестисите — болест, която в миналото винаги завършваше фатално. Сега при навременното й откриване и лекуване чрез облъчване и фармацевтични средства смъртните случаи са много рядко. Значителни успехи са постигнати при лекуването на рака на яйчниците, матката, млечните жлези, някои форми на рак по кожата и др. През януари 1980 г. от Мадрид беше съобщено, че испанският лекар биохимик Марио Гонсалвес е създал ново лекарство против рака, наречено нормаген. В основата на новото лекарство лежи тиопролинът, който действува върху мембраната на засегнатите от рак клетки, като ги възвръща към нормално състояние и възспира канцерогенния процес. Особено добри резултати новият препарат е показал при лекуването на ракови тумори в областта на главата и шията. От 32 случая на рак 14 пациенти са били лекувани успешно. Според изявленията на самия Гонсалвес все още е рано да се твърди, че е открито ефикасно оръжие срещу злокачествените новообразувания, което може да сложи веднъж завинаги край на тези заболявания. Новото лекарство се намира още в опитна фаза и по-конкретни резултати може да се съобщят след привършването на опита, който се провежда с 200 пациенти от цяла Европа.
Нека се надяваме, че има голяма доза истина в думите на Ф. Раушър, който каза: „Мисля, че при днешните мащаби на настъпление срещу рака перспективите за предотвратяване на раковите заболявания са такива, че след 1980 г. ще можем да намалим смъртността при рака с 1/3. С получаването на допълнителна информация задачата за намаляване на смъртността от рак с 2/3 към 2000 година се очертава като напълно реална.“
Няколко страници по-нататък в раздела за последните успехи на генното инженерство може да прочетете как този нов клон на молекулната генетика дава нови надежди за борбата с рака. Но преди това нека да видим какво ново може да внесат в биологията възможностите да се получават при минимални разходи големи количества човешки антитела от всякакъв вид.