Програми с ФЛП-добавки № 93

СЪРДЕЧНОСЪДОВИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Сърдечносъдовите заболявания са един от най-значимите здравословни проблеми в нашето съвремие. Те са на първо място като причина за смъртта в много страни и най-вече САЩ, като там има сведение, че умират повече от един милион души. Също така се смята, че около 50 милиона американци имат заболявания на сърцето и кръвоносните съдове, макар че повечето от тях не го знаят, защото нямат оплаквания. За България нещата не са ясни! Макар че по традиция се смята, че тези заболявания засягат предимно мъжете, те се превръщат във все по-значим проблем и при жените. По скорощни данни, всяка година в САЩ 250 000 жени умират от сърдечносъдови заболявания – всъщност повече, отколкото от рак на млечната жлеза и на матката взети заедно. Артериите, които снабдяват сърдечния мускул, се наричат коронарни артерии. Ако се стеснят, количеството кръв, което те доставят на сърцето, не може да задоволи кислородните му нужди. Този кислороден глад е причина за характерната болка в гърдите, известна като стенокардия или гръдна жаба. Стенокардията се характеризира с тежест и стягане в гърдите, която настъпва обикновено след някакво усилие. Най-често болката отзвучава след покой. Ако коронарните артерии, доставящи на сърцето кислород и хранителни вещества, се запушат, кръвотокът спира напълно и настъпва инфаркт на миокарда(има програма), който уврежда сърдечния мускул. Най-честите причини за такова запушване са артериосклерозата на коронарните артерии и появата на кръвен съсирек(тромб). Артериосклерозата е причина за повечето случаи на смърт поради инфаркт. Миокарден инфаркт може да настъпи и при спазъм на коронарните артерии. При инфаркт болният има чувството, че някой стяга силно гърдите му. Болката продължава няколко минути и често се разпространява към рамото, ръката, шията и долната челюст. Други признаци на инфаркта са обилно изпотяване, гадене, повръщане, задух, замайване, прималяване, тревожност, затруднено преглъщане, звън в ушите и загуба на речта. Интензивността и типът на болката се различават при различните хора. При някои болката е силна, докато други изпитват само лек дискомфорт. В много случаи проявите на стенокардията погрешно се схващат като храносмилателни проблеми. При някои болни заболяването протича безболково и тогава се нарича „тиха“ исхемия. Артериалната хипертония (високо кръвно налягане) често е предвестник на сърдечно заболяване. Хипертонията е изключително често сърдечносъдово заболяване. Тя обикновено се дължи на намаляване на еластичността и/или намаляване на вътрешния диаметър на артериите. Може да се дължи на артериосклероза(има програма), на дефект в натриевата обмяна, стрес, хранителен недостиг и ензимен дисбаланс. До хипертония водят някои бъбречни заболявания, хипертиреодизмът, заболяванията на хипофизата и надбъбречните жлези и наследствени фактори. Някога се смяташе, че използването на противозачатъчни таблетки повишава риска при жените. Сега обаче, при наличието на таблетки с далеч по-ниска доза естроген – под 35 мг – се смята, че те застрашават само някои високорискови пациенти. Такива са страдащите от диабет, пушачите и вече прекаралите инфаркт. Тъй като обикновено е безсимптомна, особено в ранните стадии, някои наричат артериалната хипертония „тихият убиец“. Когато настъпят усложнения,които предизвикват появата на симптоми(ускорен пулс, задух, замайване, главоболие и изпотяване), заболяването се лекува по-трудно. Нелекуваната хипертония(има програма) е главната причина за мозъчни инсулти и увеличава значително риска от инфаркт на миокарда, сърдечна и бъбречна недостатъчност. Други видове сърдечносъдови заболявания са сърдечната недостатъчност, аритмиите и сърдечните клапни пороци. Докато инфарктът настъпва поради прекъсване на кръвотока в миокарда, сърдечната недостатъчност се характеризира с недостатъчен кръвоток от сърцето – сърцето не успява да изпомпи достатъчно кръв, за да посрещне нуждите на организма. Симптомите на сърдечната недостатъчност са лесна уморяемост, лош цвят на кожата, задух и отоци (подуване поради натрупване на течност в тъканите), особено около глезените. Аритмиите са нарушения на нормалния сърдечен ритъм. Съществуват различни видове аритмии. Някои са доста опасни – дори животозастрашаващи, докато други са просто досадни и са обикновено от проблеми в щитовидната жлеза. Сърдечните клапни пороци са група заболявания, при които е увредена функцията на една или повече сърдечни клапи. Това може да се дължи на вроден дефект или на прекарано заболяване – като например остър ставен ревматизъм или ендокардит(инфекция на сърдечните тъкани). Пролапсът на митралната клапа е заболяване, при което митралната клапа, контролираща кръвотока от лявото предсърдие към лявата камера, влиза прекалено дълбоко в камерата. В много случаи това протича безсимптомно, макар че някои се оплакват от уморяемост, замайване, сърцебиене и/или слаба болка в гръдния кош. Независимо от напредналите нови технологии, често при поява на първите симптоми, заболяванията вече са доста напреднали. Сърдечносъдовите заболявания не са неизбежен елемент на стареенето. Могат да се вземат много мерки за предпазване от тях. Рисковите фактори, които подлежат на контрол, са тютюнопушене, високото кръвно налягане, прекомерната употреба на алкохол, повишеният холестерол, стресът, затлъстяването, заседналият начин на живот и захарният диабет. Всеки може да промени начина си на живот и да предпази сърцето си!

ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА

ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ

1. Алое вера – Фитостеролите в растението спомагат за почистването на кръвоносната система. Съдържа антиоксиданти, противохолестеролови вещества и витамини, действащи съвместно за предпазване на сърцето и подобряване на функцията му. Мултиензимният комплекс подобрява храносмилането. Алоето подобрява издържливостта, а свободните аминокиселини подпомагат функцията на сърдечносъдовата система.

2. Кардио здраве – Коензимът увеличава кислородното хранене на сърдечния мускул и предпазва от повторни инфаркти. Витамините са пдбрани така, че да поддържат здравословни нива на хомоцистеина и са важни за производството на червени кръвни клетки и невротрансмитери. Добре е към това да се добави и Витамин В12+ и Пчелно млечице.

3. Гарсиния – Цитринът потиска синтеза на мастни киселини в черния дроб и така предпазва от натрупване на опасни масти в организма. Полезните мазнини и хромовият пиколинат понижават „лошия“ холестерол.

4. Гарлик – Понижава кръвното налягане и понижава триглицеридите в кръвта. Гарлика, заедно с Абета-карЕ разреждат кръвта.

5. Л-аргинин – Подоабрява кръвотока.

6. Абсорбент С – 3000 мг/ден – Изключително важен за регулиране на кръвното налягане. При по-високо кръвно налягане е добре да се дъвче и Джин-чия по 4-5-6 на ден.

7. Омега-3 МК – Чисти плаките и предпазва от втвърдяване на артериите, намалява лошия холестерол.

МНОГО ВАЖНИ

1. Калций и магнезий – Важни за правилното функциониране на сърдечния мускул. Изключително важни за здраво сърце. Свързан е с повече от 300 ензимни процеса, които управляват глюкозата, белтъчините и въглехидратите.

2. Л-карнитин – Намалява нивата на мастите и триглицеридите в кръвта. Увеличава кислородната консумация и издръжливостта на стрес.

3. Лецитин – Емулгира мазнините.

4. Ликопен и лутеин – Каротиноиди, които понижават липопротеините с ниска плътност („лошия“ холестерол)

5. Абета-карЕ – Засилва имунната система и сърдечния мускул, подобрява кръвообръщението и разрушава свободните радикали, поддържа еластичността на кръвоносната система. Освен това, недостигът на селен се свързва със сърдечни заболявания-добър антиоксидант.

6. Калий – Необходим за електролитното равновесие, калиево-натриевата помпа, особено ако приемате кортизонови препарати или лекарства за понижаване на кръвното налягане или за отводняване.

ВАЖНИ

1. Таурин – Стабилизира пулса и коригира аритмиите. Важен антиоксидант и регулатор на имунната система, необходим за активирането на левкоцитите и за функцията на нервната система.

2. Мед – Дефицитът на мед може да е свързан с някои сърдечни проблеми.

3. Натурални минерали – Богат източник на на минерали и микроелементи

4. Зелени поля-Подобрява издръжливостта, облекчава мускулната болка.

5. Мелатонин – Мощен антиоксидант, който може да предпази от инсулт и подобрява съня.

6. Гинко билоба – Чисти периферната кръвоносна система и е много полезен за сърдечносъдовата система, защото предотвратява образуването на свободни радикали, които втвърдяват кръвоносната система.

БИЛКИ

1. Китайската билка кордицепс забавя пулса, усилва кръвотока към артериите и сърцето и понижава кръвното налягане.

2. Екстрактът от гроздово семе понижава високото кръвно налягане, което може да причини заболяване на сърцето.

3. Други полезни билки при сърдечносъдови заболявания са: кисел трън, черен кохош, залист, люти чушки, глухарче, женшен, плодове от глог и корени от валериана.

Програми с ФЛП-добавки №. 92

Фиброкистозна болест на гърдата /мастопатия/

Фиброкистозната болест на гърдата е нераково заболяване, което се проявява с наличието на кисти или бучки в гърдите. Известно е още като фиброкистозни промени или хроничен кистозен мастит. Дължи се на месечните промени в нивото на естрогена и прогестерона. Засяга повече от половината от всички жени в детеродна възраст, най-често между тридесет и петдесет години.

Симптомите на болестта се изразяват в наличието на окръглени и свободно подвижни, повече или по-малко твърди възли в гърдата. Съществува повишена чувствителност и чувство за дискомфорт. Оплакванията се засилват преди менструацията.

Обикновено течностите от тъканта на гърдите се събират и транспортират извън гърдата чрез лимфната система. Ако количеството течност е прекалено голямо за възможностите на лимфната система, една част остава в гърдата. Около тези участъци с течност се образува фиброзна тъкан, която се втвърдява и образува кисти. Много от тези кисти се подуват преди и по време на менструация, което предизвиква усещане за напрежение, тъпа болка, чувствителност или парене. Някои жени изпитват доста силна болка.

Кистите на гърдата могат да променят големината си, но по същество са доброкачествени. Кистата е сравнително мека и свободно подвижна – усещането е като опипване на очна ябълка под затворен клепач. За разлика от това, раковият тумор не се движи свободно под кожата, по-твърд е и не намалява.

Повечето кисти са безвредни. Всъщност, нормалната млечна жлеза има кистоподобна структура. Това не значи, че трябва да се пренебрегват новопоявилите се бучки. Всяка жена трябва добре да познава гърдите си, за да може да забележи навреме всяка промяна във формата или плътността на гърдите. Тя трябва да самоизследва гърдите си поне веднъж месечно и да се консултира със специалист за всяка новопоявила се между две менструации бучка. Трябва да се има предвид, че функцията на щитовидната жлеза има значение за развитието на фиброкистозна болест. Йодната недостатъчност се свързва с фиброкистозата /виж хипотиреоидизъм/. Други фактори са хормоналният дисбаланс и абнормното производство на мляко, причинени от високите нива на естроген.

Хранителни вещества

  • Алое – Прочиства токсините от организма, укрепва имунната система и подобрява цялостното протичане на физическите процеси. Намалява болката от отока.

  • Натурални минерали – Богат източник на биологично активен йод. Липсата му се свързва с това заболяване. Балансът на минералите в тялото е от съществено значение.

  • Омега-3 – Намалява големината на кистите.

  • Абета –карЕ – Витамин Е предпазва гърдата поради антиоксидантните си свойства, а витамин А е необходим за каналчестата система на гърдата.

  • Пчелно млечице – подобрява хормоналния баланс и съдържа витамините от В-групата, които са важни за всички ензимни системи в тялото.

  • Мулти-мака – регулира хормоналната дейност на хипофизата.

  • Абсорбент С - Необходим за правилната работа на имунната система, възстановяване на тъканите и баланс на адреналните хормони.

  • Ехинацея и хидрастис – Препоръчвани при фиброкистозна болест на гърдата.

  • Алое джели и фърст – За намаляване на възпалението и отока на гърдата –външно.

Препоръки

  • Яжте храни, бедни на мазнини и богати на растителни влакна. Яжте повече сурови храни, семена, ядки. Употребявайте ядки, които не са топлинно обработени. Най-малко три пъти на ден консумирайте ябълки, банани, грозде, грейпфрути, кисело мляко, пресни плодове, сурови ядки. Зърнените храни и бобовите растения трябва да бъдат съществена част от диетата.

  • Яжте храни богати на германий, като чесън, лук, гъби шийтаке и др. Германият подобрява насищането на тъканите с кислород.

  • Не употребявайте кафе кока-кола и други продукти, които съдържат кофеин, който допринася за възникването на фиброкистозната болест. Избягвайте алкохол, животински продукти/ особено месо и животински мазнини/, пържени храни, сол, захар, тютюн и продукти от бяло брашно.

  • Добър резултат при намаляване на кистите е постиган с използването на масло от пупалка.

  • Според американски изследвания, жени, които елиминират от храната си продукти, съдържащи кофеин, имат голям шанс за премахване на кистите.

 

 

 

Програми с ФЛП-добавки №. 91

ТЮТЮНОПУШЕНЕ

С всяка цигара пушачът поема над 4000 различни химически вещества, включително никотин. Никотинът, който е силно пристрастяващ, повишава мозъчните химикали – серотонин, допамин и норепинефрин, които създават усещане за удоволствие. От векове тютюнът се използва като повлияващо настроението средство, по различни начини: дъвчене, смъркане и пушене. Днес най-честата форма на потребление са цигарите.

Никотинът стимулира централната нервна система. При поемането му се повишават отделянето на адреналин, кръвното налягане и пулсът. Той въздейства и върху скоростта на метаболизма, регулирането на телесната температура, мускулното напрежение и нивото на някои хормони. Тези и други метаболитни промени създават приятно усещане, което пушещият парадоксално усеща като отпускане. Това приятно усещане е един от факторите, които правят тютюна толкова силно пристрастяващ. Друга причина се състои във факта, че поносимостта към взаимодействието на никотина се развива много бързо. Това означава, че дозата , необходима за получаването на желания ефект, започва да се увеличава почти веднага и това ви принуждава да пушите повече, което от своя страна повишава опасността от пристрастяване. Ако се пристрастите, организмът ви става зависим от наличието на никотин. Ако се въздържате да пушите, проявявате признаците на абстинентния синдром: раздразнителност, гняв, тревожност, главоболие, стомашни спазми, забавен пулс, повишено кръвно налягане и най-вече силен глад за никотин.

Веднъж придобит, навикът за пушене трудно се преодолява. Според някои специалисти отказването от никотина е по-трудно, отколкото от хероина или кокаина. Това е така, защото никотинът създава както физическа, така и психическа зависимост. Физическата се премахва по-лесно. Острият физически дискомфорт, макар и неприятен, има ограничена продължителност ,обикновено не повече от няколко седмици. Продължителното желание да запалите цигара е проблем по-скоро на психическата зависимост и овладяването му изисква постоянно усилие. Когато човек е пристрастен към никотина, самото действие на пушенето вече е приятно усещане. Може би умът ви го свързва с други дейности – сутрешно кафе, вестника, общуването и т.н. – и не можете да си представите да ги осъществявате без цигара в ръка. Освен това пушенето е удобно извинение за кратка почивка, особено в моменти на стрес, и помага за преодоляването на неловки ситуации. Много пушачи се страхуват какво ще стане, ако престанат да пушат, боят се от абстинентните симптоми, опасяват се да не напълнеят или да не загубят способността си за съсредоточаване. Всички тези фактори заедно правят отказването от пушенето много трудно.

Въпреки това обаче много хора го правят всеки ден. Несъмнено съображенията за това са предостатъчно. Жертвите на тютюнопушенето са повече, от жертвите на алкохола, наркотиците, автомобилните катастрофи, самоубийствата и убийствата, взети заедно. Пушенето е причина за около една трета от смъртните случаи при рак, една четвърт от завършилите със смърт инфаркти и 85% от смъртните случаи от хронична обструктивна белодробна болест. Пушенето има вина при не по-малко от 85% от случаите на белодробен рак. С пушенето са свързани и много други заболявания, включително ангина, атеросклероза, катаракта, хроничен бронхит, рак на дебелото черво, рак на устата и гърлото, импотентност, язва, респираторни заболявания, незадържане на урина, проблеми на кръвообращението. Пушенето повишава риска от настинка и удължава времето за оздравяване.

Тютюневият дим парализира власинките, с които са покрити отвътре носът и гърлото, и намалява способността им да прочистват тези пътища, изхвърляйки навън секрета заедно с вирусите на настинката.

За никотина отдавна е известно, че е смъртоносна отрова. Една – единствена капчица от чистото вещество, голяма колкото главичка на топлийка, инжектирана направо в кръвта, е фатална. Поради дозите, които пушачите приемат, никотинът кара сърцето да пулсира по-бързо и да се труди повече и така повишава опасността от сърдечни заболявания. Освен това, той свива периферните кръвоносни съдове и така допринася за уврежданията на кръвообращението като синдрома на Рейно и втвърдяването на артериите. А никотинът не е единственото опасно за здравето вещество, което се съдържа в цигарите. В цигареният дим са открити общо над 4000 химически съставки и поне за 43 от тях е известно, че причиняват рак. Той съдържа въглероден окис, бензол, цианид, амоняк, нитрозамини, винилхлорид, радиоактивни частици и други известни дразнещи и канцерогенни вещества. Въглеродният окис се свързва с хемоглобина и възпрепятства пренасянето на кислорода в организма. Освен това той допринася за образуването на холестеролни отлагания по стените на артериите. Циановодородът причинява бронхит, възпалявайки бронхите. В по-далечен план пушенето намалява значително притока на кръв в мозъка. Мъже, които са пушили години наред, са по-застрашени от ненормално ниско налягане на кръвта в пениса, което е фактор на съдовата импотентност. Вероятната причина се състои в това, че пушенето уврежда кръвоносните съдове, включително и малките, доставящи кръв в пениса. То допринася и за стерилитета – спермата на пушачите има по-малка сила да проникне и оплоди яйцеклетката, отколкото на непушачите.

Жените-пушачки влизат по-рано в менопауза, застрашени са в по-голяма степен от остеопороза след това и при тях рискът да развият рак на шийката или тялото на матката е значително по-висок. Освен това са по-малко плодовити и имат повече проблеми по време на бременността. При пушачките има повече помятания, мъртвородени и недоносени деца. Бебетата им са по-дребни и имат повече проблеми от бебетата на непушачките. Деца, чиито майки са пушили по време на бременността и кърменето, са по-застрашени от синдрома на внезапната детска смърт, отколкото децата на непушачките.

Децата на бащи-пушачи също имат повече здравни проблеми. Те са изложени на по-висок риск от развитие на рак на мозъка и левкемия.

Пушенето има катастрофално въздействие върху храненето. Пушачите разграждат витамин С около два пъти по-бързо от непушачите. Това може да предизвика в организма недостиг на един от най-мощните и многостранно действащи антиоксиданти, с които разполагаме. Други витамини-антиоксиданти също се изчерпват. Цигареният дим има висока концентрация на азотен окис, който окислява витамините – антиоксиданти и е известно, че уврежда ДНК. Загубата на антиоксиданти и увреждането на ДНК ускоряват процеса на стареенето.

И накрая, пушенето все повече се превръща в социален проблем. Все повече непушачи с право обръщат внимание на въздействието на “пасивното” пушене върху здравето им. Все повече данни показват, че пасивното пушене може да бъде дори още по-опасно от дима, вдишван от пушача.

Опасностите от пушенето са добре известни, но хората продължават да пушат. Защо? Някои са започнали, преди свързаните с пушенето рискове да са придобили широка известност, други започват в юношеска възраст, когато човек по начало се чувства уязвим и е по-голяма вероятността да има рисково поведение, особено ако това му помага да се чувства “голям”, да се впише в определена социална група и/или да предизвика родителите си. Но проучванията неизменно показват, че независимо кога или защо са започнали да пушат, повечето пушачи го правят не защото искат /около половината твърдят, че им се иска изобщо да не са започвали/, а защото са пристрастени.

Хубавото е, че това пристрастяване може да бъде преодоляно и благотворният ефект върху здравето се усеща почти веднага. Само 24 часа след последната цигара кръвното налягане и пулсът би трябвало да се нормализират, както и нивото на кислорода и въглеродния окис в кръвта. След седмица рискът от инфаркт започва да намалява, обонянието и вкусовите усещания се подобряват, дишането става по-леко.

Хранителните съставки и съветите за промяна на хранителния режим, посочени по-долу, имат за цел да поправят вероятния недостиг и увреждания, свързани с пушенето, докато работите върху преодоляването на този навик. Те са препоръчителни за пушачи и ако е невъзможно да избегнете ролята на пасивен пушач.

ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА

ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ

Алое вера – детоксикира организма, особено аминокиселините Л-цистеин, Л-метионин, Л-цистин, Л-аргинин и глутатион. Предпазва белият дроб, черния дроб, мозъка и тъканите от цигареният дим. Съдържа витамини и антиоксиданти, особено бери-нектар. Зарежда с енергия.

Коензим Q10 – подпомага притока на кислород към мозъка, предпазва тъканите на сърцето. Действа като антиоксидант и предпазва клетките на белите дробове. Действа много добре заедно с коензим А. Коензим А се произвежда в клетките на черния дроб и други важни органи. Най-високи концентрации от него са в сърцето, бъбреците, мозъка, надбъбречните жлези и скелетните мускули. Не са открити хранителни източници на коензим А. Клетките на тялото го произвеждат от три елемента – аденозин трифосфат, цистеин и пантотенова киселина /витамин В5/. За щастие всеки един от тези три компонента може да бъдат набавени чрез храна или хранителни добавки.

Абсорбент С – Важен антиоксидант, който предпазва клетките от увреждане. Пушенето драстично лишава организма от витамин С. На всеки 2 -2,5 цигари се хаби 60 мг – или 1 таблетка от абсорбентС Тоест, ако пушите 10 цигари/ден ви трябват допълнително 8-10 таблетки, освен тези които са ви необходими зажизнените процеси, а той участва в около 50 жизненоважни процеса и особено клетъчното дишане. А да не забравяме, че раковите клетки се развиват в анаеробна среда.

Лициум+ - предпазва и възстановява дробовете.

Абета-карЕ – един от най-важните антиоксиданти, необходим за предпазване на клетките и органите от увреждане от дима. Освен това спомага за оздравяването на лигавицата и е важен за предпазването на белия дроб.

Роял джели плюс допълнително витамин В12+ - Необходим за клетъчните ензимни системи, които често се увреждат при пушачите. Витамин В12+ изпълва с енергия, необходим е за функционирането на черния дроб. Освен това е важна за образуването на червените кръвни телца и за деленето на клетките.

МНОГО ВАЖНИ

Омега-3 и Джин Чия – важни за преодоляване на абстиненцията.

Имубленд – важен за имунната функция, особено гъбите, които потискат рака и предпазват от образуването на метастази в белите дробове.

ПРЕПОРЪКИ

  • Яжте повече аспержи, броколи, брюкселско зеле, зеле, карфиол, спана, сладки картофи и ряпа, пълнозърнести продукти, ядки, семена, кафяв ориз. Просото е добър източник на протеини. Яжте пшеница, овес и трици. Включете в диетата си жълти и яркооранжеви зеленчуци: моркови, тиква, тиквички. Ябълките, горските плодове, бразилския орех, пъпешът, черешите, гроздето, зеленчуците /включително нахутът, лещата и червеният боб/ и сините сливи също са полезни.

  • Яжте лук и чесън или приемайте чесън под формата на хранителна добавка. Гарлик тайм е изключително подходяща

  • Всеки ден пийте пресен сок от моркови като предпазна мярка срещу рак на белите дробове. Освен това пийте пресен сок от червено цвекло/изтискано заедно с корените и зеленината/ и аспержи. Добри са всички тъмни сокове, както и касисът. Благотворен е и ябълковият сок, ако е пресен. Пийте плодов сок сутрин, а зеленчуков – следобед.

  • Задушавайте леко всички кълнове, освен люцерновите, тъй като те трябва да се ядат сурови.

  • Избягвайте бързите закуски, преработените и рафинираните храни, наситените мазнини, солта, захарта и бялото брашно. Вместо натриева сол използвайте калиев заместител. Ако се налага, използвайте малко количество меласа или чист кленов сироп като подсладител вместо захар. Вместо бяло използвайте пълнозърнестто пшеничено или ръжено брашно. Елиминирайте от диетата си алкохола, кафето и всички видове чай, освен зелените и билковите

  • Не яжте животински протеини освен риба/максимум до 3 пъти седмично/. Никога не яжте консервирано мляно месо, хот дог, пушено или сушено месо. Сведете консумацията на млечни продукти до ограничено количество нискомаслено кисело мляко, кефир или прясно сирене.

  • Не яжте фъстъци. Намалете без да изключвате напълно, соевите продукти – те съдържат ензимни инхибитори.

  • Не забравяйте, че острото желание да запалите цигара обикновено продължава само от три до пет минути. Ако се съсредоточите върху това, по-лесно ще ги понесете. Освен това помнете, че с времето ще ви става все по-лесно. Когато ви обземе желание да запалите, опитайте да се поразходите, или се заемете с нещо, което за малко да отклони вниманието ви от цигарите.

  • За да ускорите отделянето на токсини направете поне Клийн 9

  • Пийте само изворна, филтрирана или дестилирана вода.

  • Избягвайте, доколкото е възможно, стреса. Пийте омега-3.

  • Ако вземате лекарства, посъветвайте се с лекаря си дали не е необходима промяна на дозата, след като сте престанали да пушите. Тютюнът променя усвояването и използването на много препарати, включително инсулина, лекарствата за астма, някои антидепресанти, лекарствата за кръвно налягане и обезболяващите медикаменти.

ЗАБЕЛЕЖКИ

  • Трудностите с отказването са свързани не толкова с това колко цигари дневно пушите, а на колко ранна възраст сте започнали.

  • Много хора са успели да спрат да пушат с диета от пресни сокове и дестилирана вода. Пресните сокове и алоето бързо премахват никотина и другите вредни химикали от тялото. Клийн 9 може да даде поразителни резултати.

  • Недостигът на бета-каротин и витамини от групата В е свързан с рака на белите дробове и гърлото.

  • Едно проучване, финансирано от правителствата на Великобритания и Норвегия, показва, че ДНК, взета от дробовете на жени-пушачки, е много по-увредена от сравнителната проба от мъже-пушачи. Увреждането на ДНК е белег на повишен риск от рак.

  • Според едно проучване на университета в Индиана, пиещите шест чаши зелен чай дневно са защитени до 50% от токсичния ефект на цигарения дим върху белите дробове.

  • Пушенето на един пакет и повече цигари на ден утроява вероятността да се наложи операция от дискова херния. Отказването от цигарите обаче намалява риска, твърдят учени от Уисконсинския медицински институт.

  • Според проучване, публикувано в Archives of Internal Medicine, пушенето повишава с 30% риска от заболяване от левкемия.

  • За желаещите да спрат пушенето има алтернативни източници на никотин. Някои от тях се продават свободно, но за други е необходима рецепта.

  • Цитологичното изследване на храчка е диагностична процедура, която понякога открива рака преди появата на симптоми и преди други изследвания да го докажат. Отделената от дробовете и бронхите материя се изследва за признаци на туморни клетки.

Програми с ФЛП-добавки №. 90

ПРИСТРАСТЯВАНЕ КЪМ ЛЕКАРСТВА И НАРКОТИЦИ

(ЗЛОУПОТРЕБА С МЕДИКАМЕНТИ)

За пристрастяване се говори, когато организмът е толкова свикнал с наличието на чуждо вещество, че не може вече да функционира правилно, ако веществото бъде отстранено. Ето защо човек, който е пристрастен към даден медикамент или наркотик, изпитва симптоми на абстиненция, ако остане внезапно без него. Не всеки, който използва медикаменти – били те законни или незаконни – се пристрастява към тях. Трите най-често използвани наркотика – алкохол, тютюн и кофеин – са законни и общодостъпни, но те не създават проблем със зависимостта на всички, които ги използват. Не всеки, който пие става алкохолик. Някои хора пушат само през уикенда или по специални поводи. Мнозина пият кафе, без постоянно то да ги влече. Извършват се много изследвания защо някои хора се пристрастяват, а други – не. Учени и нутрициолози успяват донякъде да изяснят сложния въпрос за химическата зависимост.

Според повечето учени причината за пристрастяването се крие в мозъка. Група химически вещества, наречени невротрансмитери, пренасят сигналите между невроните в него. Един от тях – допаминът – играе ключова роля в предаването на усещания като задоволство, възбуда и удовлетворение, затова винаги, когато изпитваме тези чувства, ни се иска да ги усетим отново, като повторим онова, което ги е причинило. Може би това е причината за повтаряемостта, свойствена на поведението на наркомана.

Алкохолът, никотинът, марихуаната, кокаинът и амфетамините са сред веществата, които повишават нивото на допамин в мозъка, и колкото повече се употребяват, толкова повече се свързват с удоволствието и толкова повече се задълбочава зависимостта. Смята се също, че хората, които се пристрастяват към някакво вещество, започват по-малко от преди да се радват на нещата, които са им доставяли удоволствие. Посредством позитрон – емисионна томография на наркомани учените са установили, че при тях мозъкът реагира по-слабо на приятни занимания като слушане на любима музика, отколкото при непристрастените. Удоволствието, което доставя избраният наркотик, е толкова силно, че трудно се изкоренява и дори след години въздържание човекът може да се върне обратно към навика. Изследванията показват, че продължителната употреба на наркотици води до значителни промени във функционирането на мозъка, които продължават дълго след прекратяване на употребата на веществото. Белезите на пристрастеност към дроги могат да включват намалено желание за работа и/или социализиране, силна сънливост, невнимание, честа смяна на настроението, напрегнатост, личностни промени и загуба на апетита. Хората, пристрастени към дрога желаят да бъдат сами и лесно избухват. Симптомите на абстиненцията включват главоболие, безсъние, чувствителност към светлина и шум, диария, горещи и студени вълни, изпотяване, дълбока депресия, раздразнителност, ирационално мислене и загуба на ориентация. Не е изненадващо, че наркоманът може в крайна сметка да съсредоточи цялото си битие върху това да избегне мъчителната болка от абстиненцията, тоест да си осигури редовно дрогата. Тази потребност да има наркотика на всяка цена накрая разрушава нормалния му живот, връзките му с другите, води до загубата на работата и дори до криминално поведение. Бързината с която се изпада в клинична зависимост е индивидуална. Изследванията показват, че предразположението към наркотична зависимост може отчасти да бъде наследствено. Проблемът се усложнява допълнително от толерантността, която се развива към наркотика. При продължителна употреба организмът започва да се нуждае от все по-големи дози, за да се получи желаният ефект и да се избегнат симптомите на абстиненцията. Някои наркомани увеличават дозата, докато загинат от свръхдоза. Пристрастяването почти винаги има не само физически, но и силен психологически елемент. Очертаният по-долу хранителен режим би могъл да помогне на тези, които се възстановяват след пристрастяване към дрога.

ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА

МНОГО ВАЖНИ

Омега-3 МК – Много важна добавка защото се свързва с производството на допамин, освен това спира последиците от недохранването, което се среща при наркоманите. Подпомага функционирането на централната нервна система и мозъка.

Алое вера , особено Бери нектар – чисти и храни организма и черния дроб.

Джин-чия – подпомага производството на серотонин, като жен-шенът помага особено на изпитващите кокаинова абстиненция.

Витамин В комплекс-пчелно млечице, полен, кидс и др. – необходим в условията на стрес и за възстановяване на черния дроб. Необходимо е и допълнително В12+ и В5-пантотенова киселина, която е жизненоважна за надбъбречните жлези, намалява стреса. Освен това и допълнително В3 – ниацинамид, който е важен за функционирането на мозъка/да не се замества с ниацин/

Лициум+ - прочиства и предпазва черния дроб и бъбреците, силен антиоксидант.

Поместийн пауър – много добър антиоксидант, особено за мозъка, защото преминава кръвно-мозъчната бариера.

ВАЖНИ

Калций, магнезий и витамин Д – подхранва централната нервна система и помага за контрола на тремора и успокояване на организма.

Форевър лайт ултра – освен свободните аминокиселини в алоето и шейкът доставя протеин в лесно усвояема форма. Допълнително може да се взема и Л-глутамин, който преминава кръвно-мозъчната бариера и стимулира здравата психична функция, като увеличава нивата на гама-аминомаслена киселина, която има успокояващ ефект и Л-тирозин, който дава добри резултати при отказване от кокаин вземан през 4 часа в комбинация с корени от валериана.

Гама-аминомаслена киселина – действа успокояващо и намалява желанието за дрога.

Глутатион – помага за обезвреждането на дрогите, като намалява също и желанието за дрога и алкохол.

Литий – микроелемент, облекчаващ депресията. Отпуска се само с рецепта.

Л-фенилаланин – необходим като гориво за мозъка и се използва при симптоми на абстиненция. Не се приема при бременност, кърмене, или ако страдате от пристъпи на паника, диабет, високо кръвно налягане или фенилкетонурия/ Фенилкетонурията е генетично увреждане, което се характеризира с невъзможността на тялото да усвоява основната аминокиселина - фенилаланин./

С-аденозил метионин – способства облекчаване на стреса, депресията и болката и действа като антиоксидант, който подобрява състоянието на черния дроб. Не го вземайте, ако страдате от маниакално-депресивно разстройство или вземате антидепресанти.

Абсорбент С – до 20 таблетки на ден и по 2000мг витамин С интравенозно на всеки 3 часа – детоксикира системата и намалява жаждата за дрога.

Цинк и Л-аргинин – добър за здравето на имунната система и предпазва черния дроб от увреждане.

ПОЛЕЗНИ

5-хидрокси-триптофан – прекурсор на мелатонин и серотонин, добре усвояем е и помага срещу стреса и симптомите на абстиненцията.

Мултивитамини и мултиминерали – всички хранителни вещества са нужни в големи количества.

БИЛКИ

  • Китайската билка пуерария /кудзу/ се използва от векове за лечение на алкохолизма.

  • Жълтият кантарион е добър антидепресант и помага срещу симптомите на абстиненцията.

  • Коренът от валериана има успокояващ ефект. Установено е, че използван с аминокиселината тирозин, е полезен при отказващите се от кокаин.

ПРЕПОРЪКИ

  • Спазвайте балансиран и богат на хранителни вещества хранителен режим, като наблягате на пресните, сурови храни.

  • Включете в диетата напитки с високо съдържание на белтъчини – алое и шейк.

  • Избягвайте силно преработените храни, всички форми на захар и бързите закуски. Тези храни са източник на скоропреходна енергия, последвана от лошо настроение, което усилва желанието за дрога.

ЗАБЕЛЕЖКИ

  • Много от използващите дроги страдат от недохранване. Тъй като дрогите ограбват организма от необходимите хранителни вещества, пристрастените към дроги трябва да приемат големи дози хранителни добавки.

  • Проучванията са установили, че децата на алкохолиците са по-склонни да използват дроги, включително кокаин. При тях използването на дроги е 400 пъти по-вероятно, отколкото при тези, които нямат фамилна анамнеза за алкохолизъм.

  • Може да има пристрастяване и към вещества, различни от незаконните дроги. Много хора са пристрастени към никотина, кофеина, колата, алкохола, захарта и други някои храни. Въпреки, че пристрастеността към тях може да не представлява чак такава опастност за здравето, отказването от тях може да бъде също така болезнено и трудно. Тези, които използват такива вещества, също могат да бъдат по-възприемчиви към различни болести, тъй като веществата, предизвикващи пристрастяване, изчерпват необходими за организма хранителни вещества. /Виж Субстанции, изчерпващи хранителните вещества от организма/

  • Опасността от СПИН е нарастващ проблем за пристрастените към дрога, особено за онези, които си я поставят венозно и използват общи игли. За съжаление, за заклетите наркомани дори това не е достатъчно, за да се откажат от навика си.

  • Виж също АЛКОХОЛИЗЪМ и ТЮТЮНОПУШЕНЕ.

 

ми с ФЛП-добавки №.90

 

Програми с ФЛП-добавки №. 89

ПОЛИПИ

Полипите са доброкачествени образувания с различен размер и гъбообразна форма, изхождащи от епитела на дебелото черво, маточната шийка, пикочния мехур, носа и други органи. Те се срещат често в дебелото черво и обикновено са разположени на групи.

Повечето полипи са безсимптомни и се откриват случайно или при профилактичен преглед. Ако са големи по размери, могат да причинят кървене, болки и колики. Връзката между полипите и развитието на рак е неясна. Някои лекари смятат, че в повечето случаи ракът на дебелото черво започва като доброкачествен полип, но не всички полипи дегенерират злокачествено. От друга страна, повечето болни с рак на дебелото черво имат множествена полипоза, на базата на която някой от по-големите полипи дегенерира, т.е. колкото по-голям е полипът, толкова по-вероятно е злокачественото израждане.

Фамилните полипози са наследствени заболявания, свързани с развитие на голям брой/100 и повече/ полипи на дебелото черво, които рецидивират след хирургическо премахване. Често срещан симптом при тях е кървенето и обилното отделяне на слуз от дебелото черво. Те са с по висок риск за злокачествена дегенерация от обикновените полипи и, ако не се лекуват, почти винаги водят до рак на дебелото черво.

Полипите на маточната шийка обикновено растат в канала на шийката. Симптомите са силно воднисто или кървенисто течение от влагалището, кървене след полов контакт, между редовните менструации или след менопаузата. Появата и нарастването им се свързват с инфекции, травми на шийката и хормоналните промени по време на бременността. Полипите се срещат по-често при нераждали жени и при диабетички. Откриването им чрез цитонамазка не е сигурно. Тези полипи рецидивират рядко.

Полипите на пикочния мехур се проявяват с кръв в урината. Ако не се премахнат, могат да дегенерират злокачествено.

Носните полипи обикновено се разполагат в задните части на носната кухина, близо до отворите на околоносните синуси. Те също кървят и могат да затруднят нормалното дишане. Съчетават се със сенна хрема и други алергични състояния. Получават се и при злоупотреба на носни капки и спрейове.

Полипите на гласните връзки се обуславят от преумора, или инфекции на гласовия апарат, както и при алергични състояния. Те причиняват спадане на гласа при липса на болка.

ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА

ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ

Алое вера – сокът подобрява храносмилането и очиства стомашно чревния тракт, имуностимулатор и модулатор. Алоето има противовъзпалителни и антисептични свойства. Предпазва и регенерира лигавиците. Като клетъчна храна детоксикира организма.

Пробиотик – подобрява микрофлората в организма, произвеждат витамини и се борят с патогенната микрофлора и гниенето.

Прополис – естествен антибиотик, укрепва имунната функция. Има данни, че при по-високи дози предпазва от рак на дебелото черво.

Калций и магнезий – предпазва от полипи и рак на дебелото черво.

Абета-карЕ – предпазва лигавиците, мощен антиоксидант. Предпазва от ефектите на липидната пероксидация, ако се получи недостиг – клетките стават уязвими на увреждания.

Абсорбент С – може да намали броя на полипите и дори напълно да ги изчисти. Необходима е по-висока доза.

ВАЖНИ

Коензим Q10 – важен антиоксидант. Повишава кислородното ниво в клетките

Нат. Минерали – нормализира електролитите след прочистване на червата.

Чесън – естествен антибиотик, укрепва имунната функция, предпазва дебелото черво от злокачествена дегенерация.

ПРЕПОРЪКИ

  • Много е важна богата на фибри и бедна на животински мазнини диета. Консумирайте повече кайсии, броколи, кафяв ориз, зеле, пъпеши, моркови, цветно зеле, чесън, овесена каша, лук, зелени чушки, сладки картофи, сусамено семе, спанак, слънчогледово семе, и пълнозърнести храни. Семковите плодове /смокини, маслини, ягоди, банани/ съдържат много фибри.

  • Изключете от диетата рафинираните храни, кофеина и алкохола, спрете пушенето.

  • Използвайте фърст за носа и гласните връзки и джели вагинално.

  • Проучванията показват, че мъжете, консумиращи големи количества наситени мазнини, са заплашени от 2 пъти по-голям риск от развитието на потенциално злокачествени полипи.

Програми с ФЛП-добавки №. 88

МУСКУЛНИ КРАМПИ

Нормално мускулите се свиват, когато се използват, и се разтягат, когато движението е завършено или друг мускул се движи в противоположна посока. Ако мускул се свие силно, без след това да се отпусне, изпитвате болката от мускулните крампи. Те най-често се появяват нощем и засягат мускулатурата на долните крайници, особено на подбедриците и стъпалата. Обикновено от крампи страдат по-възрастните хора, но понякога се срещат и при деца и се наричат “болки на растежа”.

Мускулните крампи най-често са свързани с дисбаланс в нивата на електролитите – минерали като калия, калция и магнезия – и/или недостиг на витамин Е. Друга честа причина е необичайното физическо претоварване. Продължителното седене, стоене или лежане в едно положение, анемията, тютюнопушенето, заседналият начин на живот, фибромиалгията, хормоналният дисбаланс, алергиите, артритът и дори артериосклерозата също водят до появата на крампи, както и обезводняването, битовият алкохолизъм, инфарктът, хипотиреодизмът, разширените вени и по-рядко – ранните етапи от развитието на латералната амиотрофична склероза.

Приемането на диуретици при хипертония или сърдечни заболявания би могло да доведе до електролитен дисбаланс, предизвикващ мускулни крампи. Недоброто кръвоснабдяване също води до крампи.

ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА

Задължителни

  • Форевър калций – Дефицитът на калций и магнезий в повечето случаи е причина за крампи на краката и стъпалата, особено нощем.

  • Абета-карЕ – Подобрява кръвообръщението. При недостиг на витамин Е може да се получат крампи на долните крайници в изправено или седнало положение, особено при наличие на разширени вени.

  • Алое вера – осигурява регенерацията на съединителната тъкан.

  • Калций/18 от природата/ - Необходим за добрата обмяна на калция и магнезия, облекчава крампите.

  • Витамин В комплекс – Подобрява оросяването и клетъчните функции. Стимулира кръвообръщението и стимулира мускулния тонус.

  • Абсорбент С – Подобрява кръвообръщението.

Полезни

  • Коензим Q10 – Подобрява функционирането на сърцето и кръвообръщението. Понижава кръвното налягане.

  • Омега-3 – Понижава серумния холестерол.

  • Форевър Кидс – Съдържа хранителни вещества, необходими за мускулната тъкан.

  • Цинк – Необходим за резорбцията на калция.

Препоръки

  • Люцерната, ехинацеята, чесънът и гинкото подобряват кръвообръщението.

  • Пийте големи количества качествена вода, за да прочистите мускулите от токсини, не забравяйте и алоето.

  • Масажирайте мускулите със загряващия лосион.

  • Втривайте в засегнатите зони студено пресован зехтин преди и след интензивни физически усилия.

  • Ако имате крампи през деня, докато работите, това може да бъде белег за нарушение в кръвообръщението или артериосклероза.

  • Ако крампите се появяват след ходене и се облекчават при покой, това вероятно е симптом на нарушено кръвообръщение.

Забележки

  • Креатинът – добавка, която често се взема от спортисти и културисти – повишава риска от появата на мускулни крампи.

 

Програми с ФЛП-добавки №.87

ЛУПУС
Лупусът е хронично възпалително заболяване, което може да засегне много органи на тялото. То е автоимунно заболяване – настъпва тогава, когато имунната система образува антитела, които атакуват собствените тъкани. Много специалисти смятат, че лупусът се дължи на още неиндентифициран вирус. Според тази теория, имунната система развива антитела като отговор на вируса, които после се насочват към органите и тъканите на организма. Това причинява възпаление на кожата, кръвоносните съдове, ставите и други тъкани. Наследствеността и половите хормони са два други възможни фактора.
Това заболяване се нарича lupus, което на латински език означава “вълк”, защото много от хората, които го имат, получават пеперудообразен обрив по бузите и носа, което им придава “вълчеподобно” изражение. Поне 90% от тези, които развиват лупус, са жени. Обикновено се развива между 15 и 35-годишна възраст, но може да се появи и във всяка друга възраст.
Има два типа лупус: системен еритематозен лупус и дискоиден лупус. Както показва името, системният еритематозен лупус е болест, която може да засегне много части на тялото. Симптомите варират от леки до животозастрашаващи. Първите симптоми в много случаи приличат на тези при артрит – подуване и болки в пръстите и други стави. Болестта може да започне внезапно с висока температура. Характерният червен обрив може да се появи по бузите, възможно е обривът да обхване и други части на тялото. Могат да се образуват и язви в устата. Други възможни симптоми са болки в корема и гръдния кош, кръв в урината, отпадналост, косопад, загуба на апетита, леко повишена температура, гадене, слабо оросяване на пръстите на ръцете и краката, задъхване, разязвяване, повръщане и загуба на тегло. Белият дроб и бъбреците също често са засегнати. Приблизително 50% от пациентите със системен лупус развиват нефрит – възпаление на бъбреците. В сериозни случаи мозъкът, белите дробове, далакът и/или сърцето могат да бъдат засегнати. Системният лупус може да причини анемия и възпаление на повърхностните мембрани на сърцето и белите дробове. Може да предизвиква сериозни кръвотечения и повишена податливост на инфекции. Ако централната нервна система е обхваната, могат да се появят амнезия, дълбока депресия, главоболие, маниакални състояние, парализа, параноя, психоза припадъци и инсулт.
Дискоидният лупус е по-леко заболяване, което засяга предимно кожата. Характерният пеперудообразен обрив се появява по бузите и носа. Може да има изменения навсякъде, най-често на скалпа и ушите, и тези изменения могат да рецидивират години наред. Измененията представляват малки жълтеникави бучки. Когато изчезват, често остават белези. Когато тези белези са върху скалпа, резултатът е постоянни плешиви петна. Макар дискоидният лупус да не е опасен за цялостното здраве, той е хронично и обезобразяващо кожата заболяване. Някои експерти го свързват с реакция към туберкулозния бацил.
И двата типа лупус следват тенденцията на редуване на периоди на изостряне и периоди на ремисия. Излагането на слънчевите ултравиолетови лъчи може да изостри дискоидния лупус и даже да причини първия пристъп. Умората, бременността, раждането инфекциите, някои лекарства, стресът, неидентифицираните вирусни инфекции и някои химикали също могат да отключат изостряне. При предизвиканите от лекарства случаи обикновено се наблюдава възстановяване след спиране на лекарството.
Споед някои специалисти, четири от следните осем симптома трябва да се появят, последователно или едновременно, преди да бъде възможно да се постави диагнозата:
1. Абнормни клетки в урината.
2. Артрит.
3. Наличие на специфично антитяло в кръвта, което се установява при 50% от случаите на лупус.
4. Намаление на левкоцитите, намаление на тромбоцитите или хемолитична анемия.
5. Пеперудообразен обрив по бузите.
6. Припадъци или психоза.
7. Чувствителност към слънцето.
8. Язви в устата
За диагностицирането на лупусния нефрит може да се наложи бъбречна биопсия.
ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА
МНОГО ВАЖНИ
Алое вера – имуномодулатор. Мощно противовъзпалително, антивирусно и антибактериално средство. Съдържа L-цистеин, метионин и лизин, които участват в клетъчната защита, важни за изграждането на кожата и функцията на левкоцитите. Предпазват от образуването на язви в устната кухина.
Калций и магнезий – необходими за баланса на рН и в профилактиката на остеопорозата, предизвикана от артрита.
Фридъм – важен за здрава кожа, кости и съединителна тъкан. Може да възпрепятства развитието на ериматозен лупус.
Арктик сий – есенциалните мастни киселини предпазват от артрит, действат противовъзпалително, защитават клетките на кожата и са необходими за размножаването на всички телесни клетки.
ВАЖНИ
Ехинацея и хидрастис – мощен противовирусен и антибактериален продукт, който е много добър при лупус.
Зелени поля и натурални минерали – богат източник на минерали, които обикновено са в недостиг и са необходими за лечението. Предпазват от анемия.
Гарлик – укрепва имунната система и предпазва ензимните системи.
Абсорбент С – подпомага нормализирането на имунната функция.
Цинк – за добър имунитет, предпазва кожата и органите и ускорява оздравяването. Мед – за балансиране на цинка.
Пробиотик – поддържа чревния бактериален баланс.
Лициум плюс – силен антиоксидант с противовъзпалително действие. Предпазва черния дроб и бъбреците, като сладкия корен облекчава симптомите на лупус – действа като супресор, без да вреди на организма.
Абета-карЕ – Мощен антиоксидант, който подпомага усвояването на кислорода от организма и ускорява оздравяването.
Може да се използва още: фърст, алое джели, МСМ гел и др.
ПРЕПОРЪКИ
Придържайте се към диета, бедна на мазнини, сол и животински протеини, за да облекчите дейността на бъбреците. Използвайте само зехтин.
Яжте яйца, чесън и лук. Тези храни съдържат сяра, която е необходима за възстановяването и изграждането на костите, хрущялите и съединителната тъкан и подпомага за усвояването на калция.
Включете в диетата си кафяв ориз, риба, зелени листни зеленчуци, некисели пресни плодове, овесени ядки и пълнозърнести храни.
Използвайте богати на фибри храни всекидневно.
Не консумирайте мляко, млечни продукти или червено месо. Избягвайте кофеин, цитрусови плодове, червен пипер, сол, тютюн и всички продукти, съдържащи захар.
Избягвайте зеленчуците от семейство картофови /чушки, домати, картофи/. Тези храни съдържат соланин – вещество, усилващо възпалението и болката.
Не консумирайте кълнове от люцерна, тъй като съдържат канаваин – токсично вещество, което се включва в белтъците на мястото на аргинина.
Осигурявайте си достатъчно почивка и правете редовно умерени упражнения за мускулен тонус и добра физическа форма.
Избягвайте излагането на силно слънце и използвайте защитни средства против него. ФЛП има чудесни за тази цел.
Използвайте продуктите на ФЛП за лична хигиена.
Опитайте се да избягвате флуоресцентните и халогенни лампи.
Избягвайте контакт с големи групи от хора, особено такива с настинка и вирусни инфекции. Автоимунните заболявания като лупуса правят индивидите по податливи на вирусни инфекции.
Избягвайте противозачатъчните таблетки. Те могат да отключат пристъп на лупус.
ЗАБЕЛЕЖКИ
До 10% от случаите на лупус са причинени от лекарствена реакция според едно проучване в Англия. Свързаният с медикаменти лупус обикновено не засяга бъбреците и нервната система. Обикновено е по-лек и състоянието се подобрява след спиране на медикамента/ за високо кръвно и сърдечна аритмия/.
Много хора с лупус имат и синдром на Рейно.
Виж също АРТРИТ и ОТСЛАБЕНА ИМУННА СИСТЕМА.

№.86

КРЪВНОТО НАЛЯГАНЕ СЕ ПОНИЖАВА С ДОБАВКИ

Blood Pressure Lowerring With Supplements (превод от английски)

Едно от последните проучвания показва, че една трета от американците са хипертоници – горната граница е над 140, а долната – 90. Най-новите проучвания сочат, че кръвното налягане може да бъде чувствително понижено до праговата граница, различна от обичайните над 140/90: 120 до 139 – горна граница или 80 до 89 – долна граница, сега се счита за прехипертония /Терминът прехипертония беше представен преди няколко години. Въвеждането му цели събуждането на достатъчно внимание и своевременно взимане на мерки за предотвратяване на възникването на артериална хипертония и свързаните с нея усложнения. Предвид огромното влияние на начина на живот върху патогенезата на артериалната хипертония, кардиолозите наблягат именно на промени в него като стъпки за лечение на състояние на прехипертония. – бележката е моя/, над нормалната граница за дълъг период от време за здраве на кръвоносната система.

Много авторитети в областта на здравеопазването считат, че само половината или дори по-малко от пациентите, квалифицирани като хипертоници, са подложени на лечение с медикаменти. Вярно е, че контролът на кръвното налягане е жизнено важен за добро здраве и дълголетие, но медикаментите не са единственият начин за лечение – особено за хората, чието кръвно налягане е около 90/140.

Хипертониците в начален стадий, като тези, могат да бъдат излекувани с диета, намаляване на теглото, упражнения, добавки и програми за намаляване на стреса, включваща медитация и време за релаксация.

Процедурата за понижаване на кръвното налягане в медицината е познато като DASH(Диетично хранене за спиране на хипертонията) Пълната хранителна диета, която препоръчваме – много зеленчуци, плодове, всички зърнени храни, по-малко захар и наситени мастни киселини, ще окаже също добър ефект върху кръвното налягане.

Хранителните добавки могат да понижат високото кръвно налягане когато се съчетаят със здравословна хранителна диета. Няколко препоръки:

Калций/магнезий: 1000мг/400мг на ден, респективно взети с храната. Помагат да се отпуснат и отворят кръвоносните съдове.

Коензим Q10: Този чудесен нутриент е помогнал на много хора да се отърват от лекарствата за хипертоници. Той благонадеждно понижава както систоличното, така и диастоличното налягане и всичко това докато подобрява дейността на сърцето. Използвайте около 50мг два пъти дневно.

Витамин С: От дълго време се знае, че витамин С притежава отпускащ ефект върху кръвоносните съдове, когато се влива интравенозно. Приемането на доза витамин С през устата от 1000 – 3000 мг/ден ще подпомогне поддържането на кръвоносните съдове отворени и за намаляването на оксидантното действие върху стените на съдовете на кръвоносната система, което предпазва тяхното притискане.

Рибните масла: Много изследвания показват, че омега-3 МК в рибните масла понижават кръвното налягане. Препоръчителна доза 1000мг три пъти дневно. /Освен това омега-3 МК противодействат на стреса и чистят плаките в кръвоносната система. - бележката е моя/

Глог: Това е билка за контрол на кръвното налягане. Тя действа на същият принцип както известният АСЕ (angiotensin-converting enzyme) инхибитор, като неутрализира притискащият ефект на ензима върху артериите. Подобно на коензим Q10, глогът има двоен принос – за кръвоносната система и подобрява дейността на сърцето, докато отпуска артериалните стени. Пийте от 100-150 мг три пъти дневно от стандартизираният екстракт, 1,8 до 2,2% vitexin

Чесън: Тази билка може да се ползва за намаляване на кръвното налягане. Ако не ядете много чесън, опитайте с добавка, която съдържа от 4000 до 5000мг алицин на 1000 мг дневна доза.

Ако не можете да контролирате вашата хипертония само с естествени средства, използването на тези добавки при лечението предразполага да намалите броя на лекарствата и дозите от които се нуждаете. А повечето от добавките притежават и много други благоприятни ефекти и ползи.
 

Програми с ФЛП-продукти №. 85

ИНКОНТИНЕНЦИЯ

Инконтиненцията /неволно изпускане на урина/ е често срещано оплакване. Много са факторите, които могат да доведат до този неприятен проблем. Инконтиненцията може да бъде остра или хронична. Острата най-често се дължи на инфекция. Хроничната се развива постепенно и продължава по-дълго. Има няколко вида хронична инконтиненция: стресова, позивна, функционална, рефлекторна и пълна.

Стресовата инконтиненция е най-често срещаната. Представлява изпускане при закашляне, кихане, смях, вдигане на тежък предмет или друго повишаване на натиска в долната част на корема. Рядко мехурът се изпразва до край. По-често се изпускат по няколко капки. Проблемът се дължи на отслабени тазови мускули поради напреднала възраст, затлъстяване и/или бременност.

Позивната инконтиненция се дължи на повишена активност на пикочния мехур. Детрузорният мускул около него се свива и започва да изтича урина. За този тип инконтиненция е характерно честото уриниране, както и нощното – особено при мъжете. Затрудненото уриниране може да се дължи на възпаление на простатата. Възможните скрити причини са прекарани възпалителни заболявания в таза, коремна операция, употребата на стимуланти, като алкохол и кафе, възпаление на пикочния мехур или проблеми на простатата.

Функционалната инконтиненция се характеризира с неконтролируем позив за уриниране, преди болният да успее да стигне до тоалетната. Може да се дължи на стрес, промени в средата, като например пребиваване в болница или ограничена подвижност. Някои хора не усещат, че мехурът им е пълен, и това може да доведе до изпускане на урина. Този вид инконтиненция е рефлекторна и най-често се дължи на травма на гръбначния мозък или друго неврологично увреждане. Пълната инконтиненция е непредсказуемо изтичане на урина по всяко време. Може да бъде причинена от неврологична дисфункция, коремна операция, травма на гръбначния мозък или анатомичен дефект.

Инконтиненцията се среща най-често при хора над 50-годишна възраст, но може да се появи на всякаква възраст, особено при бременните жени. Неправилно е да се смята, че изпускането по малка нужда е неотменна част от остаряването. Погрешно е също да се приема, че проблемът е нерешим.

ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА

МНОГО ВАЖНИ

Алое- Бери нектар – ликвидира възпалителните процеси, особено при позивната инконтиненция, а комплексът от свободни аминокиселини укрепва мускула на пикочния мехур.

Омега-3 МК – понижава стреса и подобрява нервната проводимост при предаване на нервните импулси.

ВАЖНИ

Калций и магнезий – за овладяване на спазмите на пикочния мехур.

ПОЛЕЗНИ

Пчелни продукти – способстват за облекчаване на стреса и доставят необходимите вещества – най-вече В комплекс.

Абета-карЕ – нормализира функцията на мускула на пикочния мехур

Калий – способства балансирането на калия и натрия в организма.

Цинк – подобрява функционирането на пикочния мехур. Укрепва имунната система.

ПРЕПОРЪКИ

  • Не употребявайте алкохол, кофеин, газирани напитки, кафе, шоколад, преработени и рафинирани храни и прости захари. Химическите вещества в храната, лекарствата и нечистата вода имат неблагоприятен ефект върху пикочния мехур.

  • Ако имате излишни килограми, започнете здравословна диета за отслабване и физически упражнения, за да се освободите от тях. Затлъстяването често е фактор на инконтиненцията.

  • Не отлагайте ходенето до тоалетната. Добре е да изпразвате мехура на всеки три часа през деня – може би по часовник.

  • Правете упражнения за таза, защото слабите тазови мускули често са виновни за инконтиненцията.

  • Ако имате проблеми с простатата, вземайте редовно Про-6.

  • Проверете за скрити заболявания, които могат да оказват влияние на проблема.

 

№. 84

ДЕСЕТ ПРИЗНАКА, ПОКАЗАТЕЛНИ ЗА БОЛЕСТТА НА АЛЦХАЙМЕР

На всеки се случва да забравя или в момента да не може да намери нужната дума. Особено с напредването на възрастта хората се безпокоят, че подобни проблеми могат да бъдат признак на болестта на Алцхаймер. Симптомите на това заболяване са отчетливо различни от обикновеното делнично забравяне. По-надолу са описани десет предупредителни признака за наличие на заболяването:

  1. Загуба на паметта за неотдавнашни събития, която пречи на работата. На всеки се случва да забрави нещо и после да си го спомни. Болните от Алцхаймер забравят често, никога не си спомнят и задават един и същ въпрос, забравяйки отговора, който са получили.

  2. Затруднение в изпълнение на познати задачи. Например болният от Алцхаймер може да приготви ястие и да забрави да го изяде, или поднесе, и дори да забрави, че той го е приготвил.

  3. Проблеми с езика. Болните от Алцхаймер забравят прости думи или използват неподходящи и речта им става неразбираема.

  4. Липса на ориентация в пространството и времето. Болните от Алцхаймер могат да се загубят на собствената си улица и да забравят как са се озовали там и как да се приберат вкъщи.

  5. Отслабена преценка. Всеки може да се разсее, докато гледа дете. Болният от Алцхаймер обаче може напълно да забрави, че детето е оставено на неговите грижи и да излезе от къщи.

  6. Проблеми с абстрактното мислене. Болният от Алцхаймер може напълно да забрави числата и как да си служи с тях.

  7. Поставяне на нещата на несвойствено място. Болният от Алцхаймер може да оставя нещата на нехарактерни места – ютия в хладилника, часовник в захарницата… и после да не може да ги намери.

  8. Промени в настроението и поведението. Всеки преживява промени в настроението, но при болните от Алцхаймер те са бързи – от спокойствие към сълзи и гняв и то в рамките на няколко минути.

  9. Личностни промени. Болните от Алцхаймер могат да проявят драстични и необичайни личностни промени, да станат несвойствено раздразнителни, подозрителни и страхливи.

  10. Липса на инициативност. Страдащите от болестта на Алцхаймер могат да станат пасивни и да нямат желание да правят нищо.

 

Програми с ФЛП-продукти №. 83

БРОНХИТ

Белите дробове са най-големият орган в тялото. Въздухът, който дишаме, влиза в организма през трахеята, която е свързана с бронхите, а те водят до алвеолите в белите дробове. Там въздухът се обменя и се изхвърля въглеродният двуокис.

Бронхитът представлява възпаление или обструкция на бронхите. Възпалението предизвиква натрупване на слуз, кашлица, повишаване на температурата, болка в гърдите и/или гърба, отпадналост, болки в гърлото, задух и често пъти втрисане и треперене. Бронхоспазъмът често се съпътства от оток на лигавиците и повишена секреция от бронхиалните жлези.

Бронхитът може да е остър или хроничен. Острият бронхит обикновено се предизвиква от инфекция, която може да бъде бактериална, вирусна, хламидийна, микоплазмена или комбинирана. Заболяването обикновено започва след инфекция на горните дихателни пътища, като например настинка или грип. При острия бронхит, бронхоспазъм се наблюдава по-често при вирусни и по-рядко при бактериални инфекции. В повечето случаи острият бронхит е самоограничаващо се заболяване и болните оздравяват напълно за няколко седмици. Понякога обаче може да премине в пневмония. Това се наблюдава по-често при хора с хронични заболявания на дихателните пътища или друг сериозен здравен проблем.

Хроничният бронхит се дължи по-скоро на често дразнене на белите дробове, например от цигарен дим или други вредни пушеци, отколкото на инфекция. Алергията също може да бъде причина за хроничен бронхит. Тъй като хроничният бронхит води до намален обмен на кислорода и въглеродния двуокис в белите дробове, сърцето трябва да компенсира и се натоварва повече. С времето това може да доведе до белодробна хипертония, уголемяване на сърцето и накрая до сърдечна недостатъчност.

Хроничният бронхит е едно от най-честите заболявания. Вредната среда прави белите дробове по-уязвими за инфекции. Рискът се увеличава и от климатичните фактори и вирусните епидемии. При хората, работещи в нездравословна среда, задухът се засилва от повишената влажност, от студа, запрашеността и дори от леки респираторни инфекции.

ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА

Задълителни

  • Алое вера – Естествен имуностимулатор и имуномодулатор. Антивирусна, антибактериална и антимикотична клетъчна храна. Има детоксикиращи и противовъзпалителни свойства.

  • Абета-карЕ – За предпазване и възстановяване на белодробната тъкан. Чудесен антиоксидант. Подобрява дишането.

  • Абсорбент С – Засилва функцията на имунната система и намалява нивото на хистамина.

  • Ехинацеа, хидрастис и екстракт от гроздово семе – Чудесен парафармцевтик – антивирусен, антибактериален и противовъзпалителен.

  • Чесън и мащерка – Естествен антибиотик, който потиска инфекцията и прочиства белия дроб.

  • Прополис – Естествен антибактериален агент.

  • Имубленд – Задължителен имуностимулатор за есента и зимата.

Много важни

  • Коензим Q10 – За подобряване на дишането и кръвообръщението.

  • Фридъм – Клиничните изследвания показват, че той/МСМ/ помага при белодробни проблеми като бронхит, пневмония, емфизем, кисти или увреждания в резултат на упорито тютюнопушене.

Важни

  • Зелени поля – Подобряват кръвообращението и предпазват тъканите от токсични субстанции. Доставят хлорофил и важни хранителни вещества.

  • Витамин В комплекс – Активира много ензими, необходими за оздравяването.

  • Калций, магнезий и витамин Д – Необходим за балансиране на калция и уравновесяване на магнезия.

  • Джин-Чия – Американският и сибирският жен-шен са особено полезни за белите дробове. Те прочистват бронхите и намаляват възпалението. Лютият пипер намалява застоя.

  • Алое-фърст – за инхалиране на белите дробове.

  • Гинкото е особено полезно за белите дробове.

Други билки

  • Босвелията, бромелаинът, джиндифилът и ментата помагат за намаляване на възпалението.

  • Белият оман, пчелник, исоп и лопен намаляват застоя.

  • Подбелът, кората от бряст и кората от дива череша, теснолист живовляк успокояват гърлото и помагат при кашлица.

  • Кордицепсът е билка, използвана в китайската медицина за възстановяване на връзката ин-ян между белите дробове и бъбреците. Твърди се, че съдържа инхибитори, които атакуват увредените белодробни клетки и забавят на дегенерацията на белите дробове.

  • Инхалациите с пари от евкалиптово масло облекчават проблемите с дишането.

  • Сминдухът помага за намаляване на слузоотделянето.

  • Кверцетинът е особено полезен при алергии.

  • Исландският лишей е полезен при слузен застой.

Препоръки

  • Включете в храната си чесън и лук. Те съдържат кверцетин и синапено масло, за които е установено, че потискат липооксигеназата – ензим, който има връзка с освобождаването на възпалителни субстанции в организма.

  • Пийте много качествена вода.

  • Избягвайте слузообразуващите храни като мляко и млечни продукти, преработени храни, захар и бяло брашно.

  • Не пушете и избягвайте цигарен дим.

  • За ускоряване на възстановяването можете да надувате балон няколко пъти дневно. При едно проучване беше установено, че задухът при болните от бронхит е много по-лек след осемседмично спазване на такъв режим.

  • Взимайте по-големи дози Абсорбент С. Той е много полезен при всички инфекции, тъй като кръвните клетки използват големи количества от него в борбата с инфекциите.

  • Не използвайте противокашлечни лекарства. Кашлицата е важна за изхвърлянето на слузните секреции.

  • Не преглъщайте храчките.

  • Вземете си йонизатор.

 

Програми с ФЛП-продукти №.82

ДЕПРЕСИЯ

Депресията е един от най-честите здравни проблеми. От нея страдат хора на всякяква възраст и два пъти повече жени, отколкото мъже.

Депресията е заболяване на целия организъм – тя засяга тялото, нервната система, настроението, мислите и поведението. Влияе върху начина ви на хранене и върху съня, самочувствието ви, реакциите и мненията ви за хората и нещата около вас. Симптомите могат да продължат седмици, месеци или години. Има много видове депресия, като симптомите варират по брой, острота и продължителност.

Характерно за страдащите от депресия е, че се отдръпват от обществото. Загубват интерес към всичко, което ги заобикаля, и не могат да изпитват удоволствие. Симптоми на депресията са хроничната умора, нарушенията на съня (безсъние или прекалено продължителен сън), промените в апетита, болките в главата и гърба, храносмилателните проблеми, тревожността, загубата на интерес към любимите занимания, чувството за безполезност и неадекватност. Мнозина мислят за смърт и самоубийство. Светът им изглежда безрадостен, времето тече бавно. Страдащият от депресия може да бъде хронично гневен и раздразнителен, тъжен и отчаян или да не проявява никакви емоции. Някои хора се опитват да “отспят” депресията, или да не правят нищо, а само да се излежават.

Двете основни класификации на депресията са униполярната и биполярната. Униполярните нарушения се характеризират с епизоди на депресия, които се повтарят поне няколко пъти в живота на болния. Биполярните обикновено започват като депресия, но постепенно се развиват и включват редуващи се депресивни и маниакални епизоди. Поради това биполярната депресия е известна още като маниакално-депресивна психоза. Тук ще акцентирам преди всичко на различните видове униполярна депресия.

Причините за депресията не са напълно ясни, но вероятно са многобройни и разнообразни. Тя може да бъде отключена от напрежение, стрес, травмиращо събитие, нарушение на химическото равновесие в мозъка, заболявания на щитовидната жлеза, разстроено храносмилане, главоболие, недостиг на хранителни съставки, неподходящ хранителен режим, употреба на захар, мононуклеоза, недостиг на движение, ендометриоза, каквото и да е физическо заболяване или алергия. Една от най-често срещаните причини на депресията е хранителната алергия. Такава е и хипогликемията (понижено ниво на кръвната захар).

Каквито и да са факторите, отключили депресията, тя започва с разстройство на тази част на мозъка, която управлява настроението. Повечето хора са в състояние да се справят с делничния стрес, организмът им се приспособява към напрежението. Когато стресът стане прекалено голям за даден човек или механизмите му за настройка не реагират, може да настъпи депресия.

Най-често срещаната депресия е хронична, протича в лека форма и се нарича дистимия. Тя включва продължителни и/или повтарящи се депресивни симптоми, които не са непременно инвалидизиращи, но възпрепятства нормалния живот на болния и му пречи да общува и да се радва на живота. Учените са установили, че този вид депресия често е резултат от (подсъзнателните) негативни мисловни навици. Двойната депресия е разновидност на дистимията, при която страдащият от хронична слаба депресия периодично има пристъпи на тежка депресия, след които се връща в “нормалното” си, леко депресирано състояние.

Някои хора са по-депресирани през зимните месеци, когато дните са по-кратки и по тъмни. Това разстройство е познато като сезонно афективно разстройство. Жените страдат от него по-често от мъжете. През зимата хората с такова разстройство имат по-ниска енергия и пристъпи на тревожност, наддават на тегло поради апетита си за неподходящи храни, спят прекалено много и имат понижено либидо. Мнозина изпадат в депресия около новогодишните празници. Много от тях просто се поддават на тъжно настроение, но някои действително страдат от сезонно афективно разстройство. По това време на годината честотата на самоубийствата е най-висока.

Храните имат силно въздействие върху поведението на мозъка. Неправилният режим на хранене, особено честото прибягване до нездравословни бързи закуски, е широко разпространена причина за депресия. Нивото на мозъчните вещества, наречени невротрансмитери, които управляват поведението ни, се контролират от храната, а невротрансмитерите са тясно свързани с настроението, най-вече допаминът, серотонинът и норепинефринът. Когато мозъкът произвежда серотонин, напрежението отслабва. Когато произвежда допамин или норепинефрин, мислим и действаме по-бързо и сме като цяло по-напрегнати.

На неврохимично и физиологично ниво невротрансмитерите са изключително важни. Тези вещества пренасят импулсите между нервните клетки. Серотонинът (хормонът на щастието) например има значение за настроението, съня и апетита. Пониженото му ниво може да доведе до депресия, тревожност и нарушения на съня. Веществото прекурсор на серотонина, е аминокиселината триптофан. Поемането на триптофан повишава отделянето на серотонин от мозъка. Затова яденето на сложни въглехидрати (прости са фруктоза, захароза и лактоза), повишаващи нивото на триптофан в мозъка (и следователно увеличаващи отделянето на серотонин) има успокояващо действие. От друга страна, богатите на белтъчини и свободни аминокиселини храни стимулират отделянето на допамин и норепинефрин, които ни правят по-будни.

ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА

ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ

Омега-3 МК – Есенциалните МК способстват за предаването на нервните импулси. Необходими за нормалното функциониране на мозъка, ликвидират стрес, депресия и тревожни състояния.

Свободни аминокиселини от алоето и шейка – Л-триптофанът повишава отделянето на серотонин. Л-тирозинът облекчава стреса, като стимулира отделянето на адреналин. Освен това повишава нивото на допамина, който въздейства на настроението. Активират се и белите кръвни клетки. Вижте СВОБОДНИ АМИНОКИСЕЛИНИ.

Витамин В комплекс – Витамините от В групата са необходими за нормалното функциониране на мозъка и нервната система. Допълнително В6 е необходим за нормалното функциониране на мозъка – подобрява мозъчното оросяване. Може да помогне за преодоляване на депресията. Допълнително В12+ – свързан с отделянето на невротрансмитера ацетилхолин и обикновено в недостиг при страдащите от депресия заедно с фолиевата киселина. Допълнително В5, който е най-силният противостресов витамин.

Цинк – Установено е, че при страдащите от депресия цинкът е в недостиг.

ВАЖНИ

Лецитин или холин и инозитол – Важни за функционирането на мозъка и предаването на нервните импулси.

ПОЛЕЗНИ

Калций и магнезий – Имат успокояващ ефект. Необходими за нервната система.

Хром – Помага за мобилизирането на мазнините като източник на енергия.

Витамин С – Необходим за имунната система. Помага за предотвратяване на депресията.

ДОПЪЛНИТЕЛНО

5-хидрокси-триптофан – Повишава отделянето на серотонин и мелатонин.

Гама-амино-маслена киселина – Има успокояващ ефект, подобно на диазепам, валиум и др.

Никотинамид аденин динуклеотид – Усилва отделянето на допамин, серотонин и норадреналин – най-важните невротрансмитери.

БИЛКИ

  • Маточината действа добре на стомаха и храносмилателните органи в стресови ситуации, алоето също.

  • Джинджифилът, гинкото, сладкия корен, ментата и сибирският женшен имат благотворно въздействие.

ПРЕПОРЪКИ

  • Включете в хранителния си режим изобилие от сурови плодове и зеленчуци, соя и соеви продукти, кафяв ориз, просо и варива. Прекалено бедната на сложни въглехидрати диета може да причини изчерпване на серотонина и в резултат депресия.

  • Ако чувствате напрежение и искате да се отпуснете, яжте повече сложни въглехидрати. Пуешкото месо и сьомгата са богати на триптофан.

  • Избягвайте житните продукти. Пшениченият глутен е свързан с депресивните разстройства.

  • Избягвайте газираните напитки и други продукти съдържащи изкуствения подсладител аспартам. Той може да блокира производството на серотонин и да доведе до главоболие, безсъние и депресия при хора, при които серотонинът вече е в недостиг.

  • Избягвайте аминокиселината фенилаланин, тя е една от основните съставки на аспартама.

  • Избягвайте наситените мазнини. Месото и пържените храни от рода на хамбургерите, дюнерите и пържените картофи водят до отпуснатост, бавно мислене и умора. Те възпрепятстват кръвообращението, защото запушват малките кръвоносни съдове, а кръвните клетки стават лепкави. Това влошава оросяването и най вече кръвоснабдяването на мозъка.

  • Избягвайте всички форми на захарта, включително и “добрите” подсладители, като мед, меласа, кленов сироп и плодов сок. Организмът реагира спрямо захарта по-бързо, отколкото спрямо сложните въглехидрати. Стевията няма същото действие върху организма като захарта, нито страничните ефекти на заместителите й.

  • Избягвайте алкохола, кофеина и преработените храни.

  • Проучванията показват, че движението – ходенето, плуването или какъвто и да е спорт, който ви доставя удоволствие – има огромно значение при всички видове депресии.

  • Медитирайте, спирайте вътрешния диалог и “пренасочвайте” негативните мисли.

  • Ако депресията е сезонна, може да бъде полезна светлинната терапия. Излагането на слънце и ярка светлина регулира отделянето на мелатонин в организма – хормон, който се произвежда от епифизата и участва в предотвратяване на тъжните настроения и подобрява съня. В мрачните дни стойте в ярко осветена стая. Дръжте всички завеси вдигнати и поставете в дома си пълноспектърни флуоресцентни лампи, които да осветяват с 10 000 лукса и прекарвайте там поне половин час на ден.

  • Хипотиреодизмът също може да е причина и за депресия и за лош сън – взимайте минерали и Абета-карЕ.

ЗАБЕЛЕЖКИ

  • Депресията не е естествен спътник на остаряването, но често е свързана с обусловени от възрастта хранителни проблеми като например недостиг на витамини от групата на В или лоши хранителни навици. По-възрастните хора, които страдат от депресия, имат същия шанс да се подобрят при лечение, както хората във всяка друга възрастова група.

  • Тирозинът е необходим за функционирането на мозъка. Тази аминокиселина е пряко свързана с отделянето на норепинефрина и допамина – два жизненоважни невротрансмитера, които се синтезират в мозъка и в сърцевината на надбъбречната жлеза. Недостигът на тирозин може да доведе до недостиг на норепинефрин в определени области на мозъка, довеждайки до разстройства от рода на депресията. Въздействето на стреса може да бъде предотвратено или преодоляно, ако тази важна аминокиселина се получава от храната или от добавки. Добри източници на тирозин са фасулът и спанакът, а също така алоето и шейка.

  • Някои предварителни проучвания показват обещаващи резултати от употребата на дехидроепиандростерон – хормон произвеждан естествено от организма – за лечение на депресията. Според едно изследване, почти всички пациенти, вземали ДХЕА в продължение на шест седмици, са получили значително подобрение, а около половината не са били клинично депресирани.

  • Доказано е, че селенът повишава настроението и понижава тревожността. Този ефект е по-силно забележим при пациенти, чието ниво на селен в диетата първоначално е било ниско.

  • Енергичното спортуване може да бъде ефикасно средство срещу пристъпите на депресия. По време на движението мозъкът отделя вещества, наречени ендорфини или енкефалини, които създават естествено “приповдигнато” настроение.

  • Музиката може да има силно въздействие върху настроението и да помогне за облекчаването на депресията.

  • Проучвания установиха, че нивото на фолиевата киселина в кръвта на страдащите от депресия е по-ниско, отколкото при здравите индивиди. Според други изследвания, нивото на цинка е значително по-ниско при страдащите от депресия.

  • Учените от университета “Дюк” са установили (с компютърна томография), че страдащите от клинична депресия имат увеличени надбъбречни жлези в сравнение със здравите индивиди.

  • Според едно изследване, екстрактът от жълт кантарион е също толкова ефикасен, колкото и антидепресантите по рецепта срещу лека и умерена депресия. В ход са много проучвания на ефикасността и безопасността при продължителна употреба на жълт кантарион.

  • Пушачите са изложени на по-висок риск от депресия от непушачите.

  • Алергиите, хипогликемията, хипотиреодизмът и/или нарушеното усвояване могат да причинят или допринесат за възникването на депресия. При такива болни витамин В12 и фолиевата киселина не могат да се усвояват от организма и това може да доведе до депресия.

  • Страдащите от депресия по-често имат нарушена калциева обмяна.

  • Няма съмнение, че психическата нагласа влияе върху здравето. Редица изследвания показват, че оптимистичното настроените хора са не само по-щастливи, но и по здрави. Те по-рядко боледуват, възстановяват се по-бързо след боледуване или операция и имат по-добра имунна система.

 

Програми с ФЛП-продукти №.81

Г Р И П

Грипът е силно заразна вирусна инфекция на горните дихателни пътища. Има два типа грипни вируси, обозначени с А и Б, които причиняват остра инфекция на гърлото, носа, бронхите, белите дробове и средното ухо. Вирусът навлиза в дихателните пътища през лигавицата на носа, очите или устата. Тъй като тази болест може да се разпространи лесно чрез кашяне и кихане, грипните епидемии са често срещани, особено през зимата. Епидемиите могат да засегнат от 25% до 50% и повече от населението. Грипът е непредсказуем. Може да се разболее всеки, независимо от възрастта. Настинки и грип могат да бъдат причинени от над 200 различни вируса, чиито видове непрекъснато мутират, така че противогрипните ваксини едва ли могат да бъдат ефикасни, така както би била ефикасна една подготвена имунна система.

Началните симптоми на грипа са сходни с тези на обикновената настинка – болки по тялото, кашлица, умора, главоболие и изпотяване. В много случаи се развива треска, така че в един момент можете да почувствате непоносима горещина, а в следващия – да ви стане много студено. Повечето страдащи от грип имат сухота в гърлото и кашлица. Може също да се появи гадене и повръщане. Често болният от грип е толкова слаб и му е толкова лошо, че не му се яде и не му се прави нищо. Настинките продължават средно около седмица до десет дни, докато грипът е по-продължителен – до 12 и повече дни плюс още около седмица и повече, докато премине кашлицата и уморяемостта.

При здрави хора до 60 – годишна възраст грипът рядко е опасен, но прави пострадалия по-податлив на пневмония, ушни инфекции и проблеми със синусите. Сред хората над 65-годишна възраст сериозните дихателни инфекции като пневмония и грип са петата най-често срещана причина за смърт, така че за тях грипът е определено опасна инфекция. Високорискови са и хората с отслабена имунна система независимо от възрастта им, както и страдащите от хронични заболявания на сърцето и белите дробове.

ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА

Много важни

Фърст – за пръскане в гърлото и носа – повишава локалния имунитет на лигавиците на носоглътката.

Имубленд – Екстрактите от шийтаке и майтаке укрепват имунитета и се борят с вирусната инфекция, а цинка и витамин С са мощен имуностимулант.

Алое – Със своите дълговерижни полизахариди и най-вече с ацеманана, алоето е мощен антивирусен природен продукт, освен това има антибактериални, антимикотични и противовъзпалителни свойства.

Абсорбент С – Укрепва имунната система чрез повишаване на количеството и качеството на белите кръвни телца, освен това е катализатор при собственото производство на противовирусния интерферон, който действа в ранните стадии на вирусната инфекция, преди да започне производството на антитела.

Абета-карЕ – Мощен антиоксидант и стимулатор на имунната система.

Ехинацея сюприйм – Синергична комбинация, която е изключително важна при вече настъпило грипно заболяване. Проверена доза - по 2 броя през 4 часа и за 24 часа настъпва облекчение. Това количество може да продължи до 3 дни и след това се минава на 3 по 2 след храна за възрастен човек.

Чесън и мащерка – Има противовирусни и антибактериални свойства, прочиства белия дроб.

Прополис – за смучене, дъвчене и пиене. Има противовирусни и антибактериални свойства.

Вижте и материалът за бронхита.

Препоръки

  • Ако е необходимо да се понижи високата температура, ползвайте компреси и клизми с чай от коча билка и ¼ до ½ чаена лъжичка тинктура от лобелия на всеки три-четири часа, докато температурата спадне. Това е подходящо средство и за деца. При възрастните трябва да се взимат мерки над 38,5-38,6 градуса, а при децата над 39,4-39,5 градуса.

  • За да предотвратите обезводняване консумирайте много течности, пресни сокове, билкови чайове, супи и качествена вода.

  • Избягвайте млечните продукти, слузообразуващите храни и захарта.

  • Спете и почивайте колкото е възможно повече.

  • Не давайте аспирин на дете/и не само/, болно от грип. Съчетанието на аспирин с вирусна инфекция се свързва с развитието на синдрома на Рей.

  • Високата температура е един от основните отбранителни механизми на организма срещу грипа. Грипният вирус не вирее в топла среда.

  • Мийте си редовно ръцете и сменете четката за зъби.

  • Антибиотиците са безполезни при вирусни заболявания.

  • Вижте негативните отзиви за противовирусните Реленца и Тамифлу.

  • Деца, които често боледуват от грип, трябва да бъдат прегледани за тиреоидни дисфункции.

Програми с ФЛП-продукти №.80

ВАРИЦЕЛА

Варицелата е често срещано и силно заразно заболяване. Симптомите обикновено не са тежки: леко повишена температура, обща отпадналост и характерен сърбящ обрив. Вирусът, който я причинява – Варицела зостер – може да не се прояви с години и после, в зряла възраст, да се появи отново под формата на херпес зостер.

Вирусът на варицелата се предава чрез пряк контакт с носител на инфекцията или по въздуха, когато заразеният кашля или киха. Варицелата /но не и херпес зостер/ може да се предаде при пряк контакт с обрив от херпес зостер. Заболяването често протича масово в семейството, училищата и детските градини. Симптомите се появяват едва когато болният стане заразен, затова е трудно да се изолира навреме. Многократното излагане на вируса през инкубационния период може да направи по-тежки симптомите. Обикновено едно преболедуване от варицела осигурява доживотен имунитет. Второ боледуване е възможно, но се случва рядко.

Повечето деца преболедуват от варицела преди десетгодишна възраст. Заболяването се проявява първо с повишаване на температурата и главоболие, обикновено от седем до девет дни след контакт с вируса. Двадесет и четири до тридесет и шест часа след това се появява обривът – кръгли, червени пъпки с изпълнено с течност мехурче в средата. При разкъсване течността от мехурчето се излива и изсъхва в коричка. Обривът продължава на вълни от три дни до една седмица. Мехурчетата и коричките са заразни и сърбят. Разчесването им може да доведе до замърсяване, инфектиране и образуване на белег. След изчезване на коричките болният вече не е заразен. Възрастните прекарват боледуването по-тежко от децата.

Заболяването от лещенка обикновено трае около две седмици при иначе здрави деца. Някои хора могат да получат потенциално сериозни усложнения, особено новородените, възрастните и хората с отслабена имунна система. Хората с отслабена имунна система, например потисната от лекарства или поради заболяване от рода на СПИН, могат да развият пневмония или енцефалит /мозъчно възпаление/. Новородените също могат да получат усложнения, особено ако са заразени преди раждането или скоро след него.

ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА

ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ

Абсорбент С – мощен имуностимулатор, помагащ за понижаване на температурата.

Абета-карЕ – имуностимулатор, подпомага оздравяването на тъканите и стимулира имунната система. Антиоксидант, подпомагащ кислородното хранене.

Фърст – успокояващ спрей и намаляващ сърбежа. Пръска се по-често докато се образува коричка.

Гел от алое/зелен крем/ - маже се след образуване на коричка. Пречи за образуването на белези.

МНОГО ВАЖНИ

Калий и цинк – помага за сваляне на температурата и ускорява оздравяването. Подпомага имунната функция.

ПОЛЕЗНИ

Екстракт от майтаке, ийтаке, рейши – има имуностимулиращо и противовирусно действие.

БИЛКИ

Подсладеният с мед чай от коча билка повлиява добре повишената температура и може да се дава както на възрастни, така и на кърмачета и малки деца. При деца над 2 години за температурата може да се прави клизма с коча билка. Може да се пие чай и от цветчета на алое.

Ехинацея и хидрастис – силно противовирусно средство

ПРЕПОРЪКИ

  • Пийте прясно изцедени сокове с добавка на шейк-форевър ултра.

  • Никога не давайте аспирин на дете с висока температура. Има повишен риск за рядко потенциално заболяване – синдром на Рей.

  • Ако ви избият пъпки по лицето – не се бръснете.

  • След спадане на температурата и възстановяване на апетита се захранете с пасирани банани, авокадо, пресен суров ябълков сок и/или кисело мляко. Не яжте готвени или преработени храни.

  • Не се излагайте на ярко слънце и поддържайте умерено осветление в стаята. Избягвайте ярката светлина до пълното излекуване.

  • Пъпките не трябва да се разчесват. Поддържайте ноктите на детето късо подрязани и чисти. При нужда можете да сложите на малкото дете ръкавички.

Програми с ФЛП-продукти №.79

 

БЪБРЕЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

 

Бъбреците изчистват отпадните продукти от тялото, поддържат химическото и водното равновесие в него. Заболяванията, от които те страдат, са многобройни. Бъбреците могат да бъдат увредени от действието на някои лекарства или токсини, включително тежки метали, разтворители, противотуморни агенти, отрова за гризачи и инсекти, отровни гъби и пестициди. Смутената бъбречна функция може да придружава или да бъде резултат на много други заболявания като застойна сърдечна недостатъчност, диабет, лупус, хипертония болести на черния дроб и сърповидноклетъчна анемия.

 

Острият нефрит се характеризира с наличието на кръвен белтък в урината, съпроводено от хипертония и оток /задръжка на течности в тъканите/. Гломерулонефритът е възпаление на филтриращите единици на бъбрека. Може да бъде резултат от имунен отговор на инфекция, например стрептококова инфекция на гърлото. Пиелонефритът е бъбречна инфекция, която може да се дължи на вроден дефект. И двете инфекции могат да бъдат остри или хронични, като могат да бъдат много сериозни. Хидронефрозата е състояние, при което бъбреците и бъбречното легенче се изпълват с урина поради възпрепятстване на оттока й. Бъбречната поликистоза е обикновено наследствено заболяване, при което върху бъбреците се образуват кисти и им пречат да функционират. Бъбречните камъни са два вида и са минерални натрупвания в бъбреците. При бъбречната тубулна ацидоза бъбреците не са в състояние да абсорбират обратно бикарбонатите, причинявайки нарушения в продукцията на амоняк и екскрецията на киселините. Резултатът може да бъде ацидоза, калиево изчерпване или костни промени. Нефрозният синдром не е сам по себе си болест, но е белег на бъбречно заболяване. Появява се оток и голямо количество белтък в урината. Той може да бъде причинен от промени в гломерулите /малки структури в бъбреците, изградени от капиляри/, които се възпаляват, или от хронични болести като диабет и лупус.

 

Отокът е основен симптом на бъбречен проблем. Получава се, когато бъбреците не произвеждат достатъчно урина, защото не могат правилно да изхвърлят соли и други отпадни продукти и в организма се натрупва течност. Отичат глезените и ръцете, на болния не му достига въздух. Токсичните отпадни продукти могат да се натрупват в кръвта вследствие на бъбречната дисфункция – състояние, известно като уремия. Симптоми на нарушената бъбречна дейност са втрисания, повишена температура, често уриниране, подуване, болки в корема, загуба на апетит, болки в гърба, гадене, повръщане. Урината може да бъде мътна или кървава. Болките в гърба могат да бъдат внезапни и силни, точно над кръста или слизащи надолу към слабините.

 

Следните хранителни добавки подпомагат контролирането на бъбречната инфекция и поддържането на правилна бъбречна функция.

 

ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА

 

Много важни

 

Алое бери нектар – Алоето е антивирусно, антибактериално и антимикотично, чисти от тежки метали. Червената боровинка съдържа вещества, които подкиселяват урината, разрушава бактериалните гнезда и стимулира оздравяването на пикочния мехур. Мултиензимният комплекс е добър за добро храносмилане.

 

Пробиотик – Шестчленна формула за етажно разпределение в червата, която е особено необходима, ако се взимат антибиотици.

 

Прополис – Съчетание от множество природни антибиотици, които не предизвикват дисбактериоза.

 

Ехинацея, хидрастис и екстракт от гроздови семки – Мощна антивирусна, антибактериална и противовъзпалителна комбинация. Ако се взема повече от 7 дена – да се включи пробиотик.

 

Лициум – Задълителна, мощна антиоксидантна и противовъзпалителна комбинация с много благотворно въздействие върху черен дроб и бъбреци.

 

Абсорбент С – Подкиселява урината, повишава имунните функции и подпомага ликвидирането на инфекциите.

 

Витамин В6/пиридоксин/ плюс холин и инозитол – Намалява задръжката на течности. Същото е влиянието и на 18 от природата. Калият действа като бъбречен стимулант, особено необходим при нефрит.

 

Полезни

 

Калций, магнезий и вит.Д и натурални минерали – За правилен минерален баланс. Коригира изчерпването на минерали, често срещано при бъбречни заболявания.

 

Л-аргинин – При бъбречни болести.

 

Л-метионин – За подобряване циркулацията в бъбреците.

 

Абета-карЕ – Важен за здравето на лигавицата на отделителната система и за имунната функция. Мощен разрушител на свободните радикали.

 

Имубленд – Важен имуностимулант и съществен инхибитор/цинк/ на кристализацията и кристалния растеж.

 

ПРЕПОРЪКИ

 

  • Спазвайте диета, състояща се от 75% сурови храни. Яжте аспержи, банани, целина, краставици, чесън, папая, магданоз и картофи. Диненото и тиквеното семе също са полезни. Самата диня също е добра, защото минава бързо през организма и не образува токсини. Яжте също брюкселско зеле и много зеленчуци.

  • Консумирайте бобови растения, семена и соя. Тези храни съдържат аминокиселината аргинин, която е много полезна за бъбреците и черния дроб.

  • Ако нивото на серумния калий е повишено избягвайте калиев хлорид/заместител на солта/. Избягвайте също цвекло, шоколад, яйца, какао, риба, месо, спанак и ревен.

  • Изпивайте 250 милилитра дестилирана или филтрирана вода веднага след ставане от сън. Качеството на водата е от значение.

  • Намалете консумацията на животински белтъчини или ги елиминирайте напълно. Диета, богата на животински белтъчини, натоварва бъбреците. Това може да доведе до кетоза или уремия. Предпочитайте свободните аминокиселини, каквито са в алоето. Друг добър източник на протеини са грахът, бобът, лещата, просото, соята и всички зърнени храни.

  • Избягвайте млечните продукти, с изключение на получените чрез ферментация, като нискомаслено кисело мляко, айрян, домано сирене.

  • Изпробвайте тридневно прочистване с бери-нектар.

  • Ако приемате антибиотици за бъбреците, не ги съчетавайте с натуралните ни минерали – защото съдържат желязо.

 

Програми с ФЛП-продукти №.78 

АЛЕРГИИ

Алергията е неуместен отговор от имунната система към вещество, което нормално не е вредно за организма. Имунната система представлява много сложен защитен механизъм, участващ в борбата с инфекциите. Чрез нея се идентифицират “чуждите нашественици” и се мобилизират белите кръвни клетки за борба с тях. При някои хора имунната система погрешно идентифицира нетоксично вещество като нашественик, белите кръвни клетки се мобилизират прекомерно, за да се справят с него, и предизвикват увреждания повече на организма, отколкото на “нашественика”. Така алергичният отговор се превръща в болестно състояние.

Често срещани симптоми на алергичния отговор са кръвонапълване на тъканите на носа, кашлица, затруднено дишане, сърбеж, кожни обриви, главоболие и умора. Веществата, провокиращи алергичните отговори на организма, се наричат алергени. Почти всяко вещество може да предизвика алергична реакция у някого някъде по света, но най-разпространените алергени са: полени, прах, някои метали(напр. никел), някои козметични препарати, лосиони, животинска козина, някои широко използвани лекарства (като пеницилин и аспирин), определени хранителни добавки (като бензоена киселина и серен двуокис) и някои химически вещества в сапуните и праховете за пране.

Много хора са алергични към плесени. Те са микроскопични живи организми, които живеят там, където другите форми на живот не могат да виреят. Плесените живеят навсякъде – под умивалника, в банята, в основата на хладилника и на всички други влажни и тъмни места. Те също така се намират и във въздуха, в почвата, върху окапали листа, и върху други видове органичен материал. Плесените могат да бъдат вредни, но могат да бъдат и полезни. Те спомагат при приготвянето на някои сирена, за наторяването на градините, за гниенето на отпадъците и падналите листа. Пеницилинът се произвежда от плесени. Те обаче могат да причинят алергична реакция. Спори на плесените се разнасят с вятъра и преобладават в околната среда най-вече през лятото и по време на ранния листопад. При топъл климат, те изобилстват през цялата година. Косенето на трева, жъненето на зърнената реколта или разходката през висока растителност могат да провокират алергична реакция на организма. Хората, поправящи стари мебели, също са изложени на такъв риск, защото в старото дърво често се крият плесенни спори.

Някои храни също провокират алергични реакции. Сред най-известните алергизиращи храни са шоколадът, млечните продукти, яйцата, рибите, раците, мидите, ягодите и брашното. Хранителните алергии и непоносимостта към храни не са едно и също нещо. Човек, който има непоносимост към храни, не може да смила и обработва правилно погълнатата храна, което обикновено се дължи на липсата на някои ензими в организма. Хранителната алергия се среща, когато имунната система генерира отговор с антитела към смляната в организма храна. Непоносимостта към храни може да доведе до алергия, ако частички от несмляната храна по някакъв начин навлязат в кръвообръщението и предизвикат реакция. Синдромът на пропускливото черво е състояние, при което вътрешния слой на червата се пробива и раздразва и малки частици полусмляна храна навлизат в кръвообръщението, предизвиквайки алергична реакция. За здравето на червата, алоето на гладно е незаменимо.

Някои алергични реакции към храна се провокират още при дъвченето. Силно алергизиращите храни лесно се идентифицират и елиминират от диетата. Късната реакция се открива по-трудно. Възпалението на гърлото или задебеляването на тъканите в гърлото могат да бъдат признаци на хранителна алергия.

За повечето хора алергиите не са нищо повече от поредната неприятност в живота. Но за страдащите от астма или от остри алергични реакции те могат да бъдат опасни за живота. При астматиците свръхчувствителността към определени дразнители води до отделяне на секрети, а в тежките случаи – до възпаление, оток и отичане на бронхите (виж програмата за АСТМА).

Алергиите засягат качеството на живота на болния и неговата работоспособност – на работното място и у дома, в училище и в спорта. Те могат да доведат до вторични заболявания като ушни инфекции и синуити. И още по-лошо, поради все по-топлите и влажни зими страдащите от сезонни алергии имат по-дълги и тежки сезони. Сенната хрема (острият сезонен хроничен ринит) е най-често срещаният тип сезонна алергия. Симптомите й напомнят много тези на простудата, но има някои разлики. Симптомите на простудата обикновено изчезват за една седмица до десет дни, а алергичният ринит продължава да ви измъчва седмици дори месеци. По принцип секретът от носа при простуда е отначало воднист, а по-късно става гъст и жълт, докато алергичната реакция дава постоянен рядък и бистър секрет от носа, сърбеж в очите, устата и по кожата. Причините за простудата се установяват трудно, в повечето случаи причината или причините за алергиите могат да се идентифицират. Това поне е окуражаващо за страдащите от алергии.

Никой не знае защо някои хора са алергични към определени вещества. Според някои специалисти, някои алергии имат и генитични причини. Смята се също, че некърмените бебета са изложени на по-висок риск от развиване на алергии. Макар че най-податливи на алергиите са хората на възраст от петнадесет до двадесет и пет години, заболяването може да се яви на всякаква възраст. То може да бъде влошено от емоционални фактори като стрес и гняв, особено ако имунната система не функционира добре.

ТЕСТ ЗА САМООПРЕДЕЛЯНЕ НА ХРАНИТЕЛНА АЛЕРГИЯ

Ако подозирате, че сте алергични към определена храна, един прост тест може да ви помогне да определите дали е така. Чрез регистриране на пулсовата честота след консумиране на въпросната храна можете да разкриете дали имате алергична реакция. Използвайте часовник със секундарник, седнете и се отпуснете за няколко минути. След като се отпуснете напълно, премерете пулса си на китката. Избройте ударите за период от 60 секунди. Нормалната честота на пулса е между 52 и 70 удара в минута. След като сте измерили пулса си, консумирайте храната, която изследвате за алергична реакция. Изчакайте 15-20 минути и отново измерете пулса си. Ако пулсовата честота се е увеличила с повече от 10 удара за минута, изхвърлете тази храна от вашата диета за един месец и после отново се изследвайте. Добре е по възможност изследваната храна да бъде най-чистата достъпна форма на храната.

ХРАНИТЕЛНА ВЕЩЕСТВА

МНОГО ВАЖНИ

Алое вера гел – Укрепва имунитета, осигурява всички храносмилателни ензими за подпомагане и подобряване на храносмилането, доставя противовъзпалителни ензими, клетъчна храна, имуностимулатор и имуномодулатор, подобрява състоянието на чревните стени. Свободните аминокиселини са чудесен източник на бързоусвоими протеини, както и в полена.

Форевър фридъм – МСМ има противоалергични свойства, не по-слаби, а може би и по-силни от тези на антихистамините. Глюкозаминът е важен за регулирането на лигавичната секреция.

Калций, магнезий и витамин Д – Необходим за регулиране на стреса.

Кверцетин – Подобрява имунитета и отслабва реакциите към определени храни, полени и други алергени. Плюс бромелаин – подобрява усвояването на кверцетина и лекува възпалението. Проучванията показват, че при всекидневното приемане на бромелаин в неголеми дози, хремата, отока и затрудненото дишане отзвучават бързо.

Бий Полен – по схема за десенсибилизация. Доказано обезчувствява организма към всякакви алергени. Емпирично е установено, че трябва да се смуче поне 2 години, без прекъсване. Схемата за десенсибилизация е задълителна! Поленът е витаминен В комплекс, а той е необходим за нормалната функция на храносмилането и нервната система. Като допълнение може да се вземе и витамин В12+, който е необходим за нормалното асимилиране на хранителните вещества. Допълнително и витамин В6, който намалява затруднението на дишането и отслабва алергичните пристъпи.

Абсорбент С, високи дози – Предпазва организма от алергени и променя отговора на организма при възпаление. Той е основен антиоксидант, който поддържа стабилността на имунната система, помага за бързото намаляване на алергичните симптоми и има мощен противовъзпалителен ефект. Клинични изследвания показват, че при страдащи от астма пациенти, плазмените нива на витамин С са ниски.

Омега 3 МК – Противовъзпалителни мастни киселини. Полезни при стрес, депресия и тревожни състояния.

Глутаминът е важна хранителна добавка, която работи за бързото възстановяване на засегнатата от алергичния възпалителен процес лигавица и подтиска алергичната реакция. Глутаминът активира съпротивителните сили на имунната система и предпазва чернодробните клетки от токсични и други увреждания.

ВАЖНИ

Абета-карЕ – Почиства свободните радикали и стимулира отговора на имунната система.

ПОЛЕЗНИ

Коензим Q10 – Стимулира насищането на клетките с кислород и функцията на имунната система.

L-цистеин и L-тирозин – Подпомагат оздравяването на заболявания на дихателната система. Полезни при стрес и алергични заболявания. Тези АК ги има в алоето и полена.

Манган – Важна съставка на много ензимни системи на организма.

Калий – Необходим за функциите на надбъбречните жлези.

Лициум+ - Японски учени са установили, че сладкия корен помага на страдащите от алергии.

БИЛКИ

  • Матето облекчава алергичните симптоми.

  • Ямсът стимулира отделянето на хормони, които намаляват алергичните възпаления.

  • Копривата лекува възпалението на синусите и е мощен антиоксидант, който предотвратява алергичните пристъпи.

  • Чаят от очанка е известен с това, че облекчава симптомите на сенната хрема като сълзенето на очите и секрецията от носа при децата.

  • Листата от евкалипт и/или мащерка могат да се използват против конгестията. Прави се запарка и се вдишва парата.

ПРЕПОРЪКИ

  • Избягвайте следните храни, докато не определите дали не сте алергични към тях: банани, продукти от говеждо месо, кофеин, шоколад, цитрусови плодове, царевица, млечни продукти(най-честа е непоносимостта към краве мляко), яйца, овес, стриди, фъстъци, обработени и рафинирани храни, сьомга, ягоди, домати, брашно и бял ориз.

  • Избягвайте всички хранителни продукти, в които се съдържат изкуствени оцветители. Много хора са алергични към оцветителите за храна. Други хранителни съставки, които трябва да се избягват, са ванилия, бензилдехид, евкалиптол, мононатриев глутамат, бензоати. Четете внимателно етикетите.

  • Изследвайте си щитовидната жлеза, дали нямате хиперфункция.

  • Ако сте алергични към спореж, не яжте пъпеш.

  • Най-голямо е съдържанието на полени в късното лято, между 5 и 10 часа сутринта. Имайте предвид това, когато планирате работата в градината.

  • Не пушете и избягвайте престоя в задимени помещения.

  • Избягвайте взимането на аспирин.

ЗАБЕЛЕЖКИ

  • Растенията произвеждат кислород като нормална част от техния жизнен цикъл и така способстват за прочистването на замърсителите на въздуха в дома. Препоръчителни са палмата арека, бамбукът, папратта, драцената, миниатюрната фурма, английският бръшлян, фикусът и каучуковото дърво.

  • IgE е антитяло, образувано в организма като част от алергичния му отговор към някое хранително вещество. Ако IgE присъства в белодробната тъкан, тогава обикновено се наблюдават симптоми на задух или астма. Ако присъства в кожата, предизвиква копривна треска. Ако присъства в стената на чревния тракт, може да доведе до остра болка, образуване на газове и подуване на корема. IgE може да присъства навсякъде в организма, предизвиквайки сериозни проблеми. Дори здравословни екологично чисти храни могат да имат неблагоприятен ефект върху организма, ако имате алергия към тях.

  • При церебралните алергии се наблюдава задебеляване на мозъчните обвивки. Цели групи храни могат да предизвикват такава алергична реакция при чувствителни индивиди. Симптоми на повтарящо се главоболие, шизофрения, буйни или агресивни реакции могат да бъдат индикатори за церебрална алергия. Храни като царевица, пшеница, ориз, мляко, шоколад и някои търговски подобрители са най-честите виновници за това състояние.

  • Проведени са изследвания върху способността на коензим Q10 да блокира хистамина при астма и алергични страдания.

  • Много хора са алергични към сулфитите. Сулфитите са обичаен търговски подобрител, който се използва като санитарен агент и консервант, запазващ свежия цвят на храните. Тези вещества се използват в ресторантите, супермаркетите и др. Сулфитните фактори възникват в списъците на хранителните съставки по най-разнообразен начин, например: натриев сулфит, натриев бисулфит, натриев метабисулфит, калиев бисулфит, калиев метабисулфит и серен двуокис. Всяка съставка, която завършва на –сулфит трябва да бъде приемана за сулфитен фактор.

 

 

Програми с ФЛП-продукти №. 71

Фиброми (маточни миоми)

Фибромите са доброкачествени образувания, които се появяват както по външната, така и по вътрешната стена на матката. Те засягат не само тялото на маткаа, но понякога и шийката. Използваният понякога термин “фиброид” е подвеждащ, тъй като туморните клетки не са фиброзни, а видоизменени мускулни клетки. Разположението им в матката определя названието на миомите: субмукозни, интрамурални или субсерозни. Миомите, прикрепени към матката с “краче”, се наричат педикуларни.

Смята се, че между 20 и 30% от жените развиват миоми. По неизяснени все още причини, туморите имат склонност да се появяват в края на тридесетте и началото на четиридесетте години от живота на жената и намаляват след менопаузата. Това навежда на мисълта, че естрогените имат известна роля, но всички жени произвеждат естрогени, а само някои от тях развиват фиброидни тумори. Смята се, че наследствеността също е някакъв фактор.

Повечето жени дори не предполагат, че имат миома, докато по друг повод не им бъде направено гинекологично изследване. По груба преценка, при 50% от случаите жените нямат оплаквания. При други жени нарасналия тумор предизвиква ненормално обилна и продължителна менструация. Други симптоми са наличието на анемия, кървене между менструациите, уморяемост и слабост, причинени от хронична кръвозагуба, увеличена влагалищна секреция, болка при полов акт и кървене след него. В зависимост от местоположението си, миомите могат да предизвикват болка и да упражняват натиск върху червата или пикочния мехур, дори да притиснат напълно уретрата и да попречат на оттичането на урината, като доведат до увреждане на бъбреците.

Хранителни вещества

  • Алое – детоксикира организма, подобрява енергетиката. Емодинът е с доказани противотуморни свойства.

  • Лициум+ - Мощен антиоксидант, който укрепва черния дроб и му помага да елиминира токсините, противотуморен агент.

  • Коензим Q10 – Подобрява фунциите на имунната система и насищането на тъканите с кислород.

  • Натурални минерали – Предоставя желязо на организма в лесно усвояема форма. Жените с миоми често имат анемия.

  • Чесън – Мощен имуностимулатор и антиоксидант. Потиска растежа на туморите.

  • Зелени поля – Предоставя хлорофил – при анемични жени.

  • L-аргинин - Подобрява имунната защита и забавя нарастването на тумора.

  • Абета-карЕ – Важен за възстановяването на тъканите и имунната система.

  • Екстракт от майтаке и/или шийтаке и цинк Укрепват тялото и подобряват здравословното състояние. Имат мощен стимулиращ ефект върху имунната система. Потискат туморния растеж.

  • Абсорбент С – Подобрява имунната функция и действа като антиоксидант.

Препоръки и забележки

  • Ако имате миома, не използвайте орални контрацептиви с високо съдържание на естроген, тъй като могат да провокират растежа на миомните възли.

  • Миомите почти винаги са доброкачествени, така че не се нуждаят от лечение, докато са малки и не предизвикват оплаквания.

  • Жени с миоми могат да имат по-високи нива на човешкия растежен хормон от други жени, така че не трябват да се взимат добавки, които предизвикват отделянето на растежен хормон – например коластра.

Програми с ФЛП-продукти №. 72

ХЕМОРОИДИ

Хемороидите са подути вени около ануса и в правото черво (най-долната част от дебелото черво), които в някои случаи се подават от ануса. Те много приличат на варикозните разширени вени; уголемяват се и губят еластичността си, поради което приличат на торбовидни израстъци в аналния канал. Възможно е да бъдат причинени и влошени от седене или стоене на крака за дълги периоди от време, силна кашлица, вдигане на тежки прведмети (или дори вдигане на сравнително леки предмети по неподходящ начин) и напрежение при изхождане (особено при запек, макар че епизоди на диария, придружени от неволни спазми, също влошават състоянието). Могат да бъдат провокирани и от затлъстяване, липса на физически упражнения, увреждане на черния дроб, хранителни алергии и недостатъчна консумация на храни, съдържащи полезни влакнини. Хемороидите са често срещани през бременността и след раждането. Причината може би се крие в хормоналните промени и натиска, упражняван от растящия плод. Честотата на заболяването нараства с възрастта до седемдесетата година, след което започва да отслабва.

Най-често срещаните симптоми са сърбеж, парене, болка, възпаление, подуване, дразнене, слузна секреция и кървене. Кървенето, което при изхождане е яркочервено, може да бъде плашещо, но макар да сигнализира, че нещо не е наред в храносмилателната система, кървенето от правото черво не е задължителен признак за сериозно заболяване.

Има различни типове хемороиди в зависимост от локализацията им и степента на причиняваните от тях болка, дискомфорт или утежняване на състоянието:

  • Външни хемороиди – Те се развиват под кожата на отвора на аналната кухина. Когато външен хемороид се подува, тъканта наоколо става твърда, но чувствителна, синкава или морава на цвят. Този тип хемороиди най-често засягат по-млади хора и могат да бъдат изключително болезнени.

  • Вътрешни хемороиди – Те са разположени във вътрешността на правото черво и обикновено не са болезнени, особено когато се намират над линията, свързваща ануса с правото черво, защото в ректалната тъкан няма нервни окончания. При тези хемороиди обаче има тенденция за кървене. Когато това става, кръвта е яркочервена.

  • Пролабирали хемороиди – С този термин се означават вътрешните хемороиди, които се подават извън ануса, често са придружени от слузна секреция и тежко кървене. Пролабиралите хемороиди могат да тромбозират – т.е. могат да образуват вътрешни съсиреци, които да попречат на прибирането им обратно. Тромбозиралите хемороиди също са мъчително болезнени.

Доколкото ми е известно, хемороидите се срещат само при хората. При никое друго живо същество не съществува подобен проблем. Този факт може да се приеме като знак, че нашите хранителни навици вероятно играят главна роля за възникването на това заболяване.

Хемороиди може да се появят на всяка възраст, но има тенденция за зачестяване на оплакванията с остаряването. Сред младите хора, най-податливи изглежда са бременните и раждалите жени. Изглежда също, че склонността към заболяването е наследствена, в което се съмнявам. Макар че хемороидите могат да бъдат доста болезнени, те обикновено не представляват сериозна заплаха за здравето.

ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА

 

МНОГО ВАЖНИ

 

Алое вера – Способства редовното изпразване на дебелото черво, което облекчава натиска върху правото черво.

 

Гел от алое – Приложен върху ануса има сходни на аспирина свойства. Той облекчава , възпалението и паренето. Свива възпалените хемороидни тъкани. Да се използва вечер непосредствено преди лягане. Добър резултат има и с алое с прополис.

 

Калций – От съществено значение за кръвосъсирването. Способства за предотвратяване на рака на дебелото черво. Магнезият е необходим за баланс с калция, а витамин Д3 подпомага лечението на лигавиците и тъканите, освен това е необходим за усвояването на калция.

 

Абсорбент С – високи дози – Способства за оздравяване и за процеса на нормалното кръвосъсирване.

 

Активен пробиотик – Подобрява честото изхождане и се бори със запека. Водата е другият фактор за това.

 

Абета-карЕ – Витамин Е ускорява процеса на нормалното кръвосъсирване и оздравяването, а витамин А(във вид на провитамин) подпомага лечението на лигавиците и тъканите, като ги подмладява и прави по-еластични.

 

ВАЖНИ

 

Витамин В комплекс (полен, пчелно млечице и др.) - Всички витамини от група В са жизненоважни за храносмилането. Подобреното храносмилане води до намален стрес върху правото черво. Тези витамини се произвеждат и от пробиотиците, ако ги храните с целулоза.

 

ПОЛЕЗНИ

 

Коензим Q10 100 мг/дн – Засилва клетъчните окислителни процеси и способства за оздравяването.

 

Чесън – Естествен антибиотик и стимулатор за имунната система. Противораков за дебелото черво.

 

Калий 99 мг/дн – Запек, който може да причини хемороиди, се среща често при хора с дефицит на калий.

 

Зелени поля – За облекчаване и спиране на кървенето.

 

ПРЕПОРЪКИ

 

  • Яжте храни, богати на полезни фибри, например трици, пресни плодове и почти всички зеленчуци. Препоръчват се ябълки, различни видове цвекло, бразилски орех, броколи, зеле, моркови, зелен боб, овесени трици, круши, грах, семена от индийски живовляк и пълнозърнести храни. Богатата на целулоза диета вероятно е най-важният фактор в лечението и профилактиката на хемороидите.

  • Пийте много течности, особено качествена вода. Водата е най-добрият съществуващ естествен омекотител на изпражненията. Предотвратява запека.

  • Избягвайте мазнини, животински продукти, кафе, алкохол и люти подправки. Червеното месо и богатите на белтъчини храни са особено тежки за долните отдели на храносмилателния тракт.

  • Ако имате постоянно кървене взимайте минерали, В12+ и зелени поля за предотвратяване на анемията.

  • Научете се да не се напрягате при изхождане. Изпразвайте червата и избягвайте запека. Не стойте в тоалетната повече от десет минути, защото така кръвта се събира в хемороидите. Задължително измивайте често проблемната област.

  • Избягвайте колкото е възможно повече вдигането на тежести. Правете редовно умерени физически упражнения.

  • Избягвайте употребата на силни или груби лаксативи. Повечето от тези медикаменти причиняват ненужно напрежение в червата и водят до състояние подобно на диария. Те правят червата зависими от употребата им.

  • Не използвайте тоалетна хартия. Подходящи са мокрите кърпички за бебета.

  • Не вземайте медикаменти, съдържащи ибупрофен или аспирин за болката – те могат да причинят кървене.

  • Избягвайте да седите или да стоите прави дълго време.

 

ЗАБЕЛЕЖКИ

 

  • Консумацията на някои храни, например цвекло, може да придаде червеникав цвят на изпражненията и погрешно да се сметне, че съдържат кръв.

  • Най-честата причина за сърбеж в областта на ануса е тъканна травма в резултат на употребата на груба тоалетна хартия. Кандида албиканс, алергии и паразитни инфекции също могат да причинят сърбеж в тази област.

Програми с ФЛП-продукти №. 73

ХЛАМИДИИ

Смята се, че инфекцията с хламидии е най-често срещаното полово предавано заболяване. Има информация, че инфекцията с Chlamydia trachomatis е два пъти по-честа от гонореята. Нейната полувирусна, полубактериална природа е причина за трудното й диагностициране и лечение. Тя се предава при анален, орален или вагинален секс със заразен партньор. Това е причината много жени да останат безплодни. Най-засегната група са хората между петнадесет и деветнадесет годишна възраст, следвани от групата от двадесет до двадесет и четири години.

Симптомите на хламидийната инфекция включват възпаление на гениталиите, секрет от влагалището или уретрата, затруднено уриниране, болезненост при полово сношение и сърбеж около възпаленото място. Тези проблеми се наблюдават и при мъжете, и при жените и се появяват от една до три седмици след контакта със заразен партньор. При 10% от мъжете и при 70% от жените обаче заболяването протича безсимптомно. Това е много опасно, тъй като нелекуваната хламидийна инфекция води до стерилитет при около 30% от жените. Може да настъпи възпаление в малкия таз и непоправими увреждания на репродуктивната система и да се наложи отстраняване на матката. Освен това, заразените с хламидии жени са изложени на три до пет пъти по-висок риск от заразяване с HIV, ако влязат в контакт с вируса. Бебетата на болни от хламидии майки страдат от пневмонии и конюнктивити. И двете заболявания изискват лечение с антибиотици.

При мъжете хламидиите могат да предизвикат простатит и възпаление на семенните мехурчета. Простатитът се проявява с болка при уриниране и воднист слузен секрет от уретрата. Мъжете се оплакват още от болка и оток на тестисите. C. Trachomatis може да стане причинител на ректално възпалени, както и да доведе до възпаление на очната лигавица (конюнктивит). Хламидията може да доведе и до инфекция на гърлото, която най-често е вследствие на орален секс със заразен партньор.

Последици от заболяването хламидиоза:

  • Пиелонефрит – бъбречно заболяване;

  • Проктит – възпаление на правото черво;

  • Фарингит – възпаление на гърлото;

  • Артрит – ставно възпаление;

  • Конюктивит, бронхит, пневмония

Хламидиозата при децата може да протече безсимптомно, като засяга дихателната система на детския организъм, ушите, очите.

ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА

ВАЖНИ

Алое вера – антибактериално, антивирусно и антимикотично, чудесен имуностимулатор.

Ехинацея, хидрастис – много добра комбинация. Може да се започне по 2 през 4 часа. При по-продължително приемане на хидрастис трябва да се приема и пробиотик.

Прополис и гарлик – действат като естествен антибиотик и подпомагат оздравяването.

Абсорбент С – 1500 мг – 3 пъти дневно на гладно-дъвчат се. Имуностимулатор, ускоряващ оздравяването.

Абета-карЕ – предпазва червените кръвни клетки. Засилва имунната система.

Добавки с витамин В комплекс – Необходими за правилното функциониране на черния дроб и стомашночревния тракт.

ПОЛЕЗНИ

Пробиотик – възстановява нормалната чревна и вагинална микрофлора и ликвидира дисбактериозата.

Коензим Q10 – 60 мг/дн – мощен антиоксидант и имуностимулатор.

Натурални минерали – богат източник на минерали.

Имубленд – важен за имунната система и оздравяването.

ПРЕПОРЪКИ

  • Яжте предимно пресни плодове и зеленчуци, плюс кафяв ориз, сурови семена и ядки, пуешко месо, бяла риба и пълнозърнести храни.

  • Избягвайте преработените, пържените храни и бързите закуски, както и пилешкото месо. Близо една трета от продаваните на пазара пилета съдържат болестотворни бактерии, като например салмонела. Пуешкото месо е приемливо, тъй като пуйките не пренасят тези бактерии.

  • Пийте само качествена вода, несъдържащи захар сокове и билкови чайове.

ЗАБЕЛЕЖКИ

  • Ако сте на възраст под 35 години и имате повече от един сексуален партньор, трябва да се изследвате всяка година за хламидии.

  • При това заболяване трябва да се лекуват и двамата партньори. Заболяването се предава от секретите, които се отделят и от двамата партньори по време на полов акт.

  • Хламидиите са причина за специфична форма на артрит при млади жени. При едно проучване хламидии са открити в ставната течност на половината пациенти с неизяснен артрит.

Програми с ФЛП-продукти №. 74

ПОВИШЕН ХОЛЕСТЕРОЛ

 

Повишените кръвни нива на холестерола и особено на липопротеините с ниска плътност предизвикват инфилтриране на артериите с плаки и нарушаване на кръвотока към мозъка, бъбреците, гениталиите, крайниците и сърцето. Високите холестеролови нива са сред основните причини за сърдечносъдовите заболявания, защото холестеролът води до мастни отлагания в артериите. Високите холестеролови нива могат да станат причина и за образуването на жлъчни камъни, импотентност, умствено увреждане и високо кръвно налягане. Полипите на дебелото черво и ракът /особено на простатата и на гърдата/ също се свързват с високи серумни нива на холестерола.

Холестеролът е важен елемент на всяка клетъчна структура и е необходим за правилното функциониране на мозъка и нервите. Освен това той е основата за образуването на половите хормони. Той се произвежда в черния дроб и се пренася чрез кръвта там, където е необходим. Холестеролът е мазнина и тъй като кръвта се състои предимно от вода, той трябва да се закачи за молекулите, наречени липопротеини, за да може успешно да се пренася в организма. Липопротеините с ниска плътност са основните преносители на холестерола в кръвта и тъй като те стимулират отлагането му в артериите, са известни като "лош холестерол". Липопротеините с висока плътност от своя страна се смятат за "добър холестерол", тъй като отнасят ненужния холестерол от клетките и го връщат в черния дроб, където той се разгражда и изхвърля от организма. Ако всичко фунционира правилно, поддържа се равновесие. Ако обаче холестеролът е твърде много и липопротеините с висока плътност не могат веднага да го отнесат, или ако те не са в достатъчно количество, холестеролът образува плака, която залепва за артериалните стени и може да доведе до сърдечно-съдови заболявания.

Важно е да се прави разлика между серумния холестерол и холестерола в храната. Серумният е този, който се съдържа в кръвта. Макар че употребата на богати на холестерол храни може да повиши нивото на серумния холестерол, това не е неговият единствен източник. Известно количество серумен холестерол е налице дори да не сте употребявали никакви холестеролсъдържащи храни, тъй като организмът сам го произвежда.

Холестероловите нива силно се влияят от диетата, но също така и от генетични фактори. Консумацията на храни, богати на холестерол и/или наситени мастни киселини повишава холестероловите нива, докато вегетарианската диета, редовните физически упражнения и хранителните съставки ниацин и витамин С намаляват холестерола.

Ако имате повишен холестерол, следвайте указанията за хранене и препоръките по-долу.

 

ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА

 

Много важни

 

- Алое вера - съдържа фитостероли в т.ч. и добър холестерол. Препоръчително е да се пие бери-нектар- защото съдържа ябълков пектин, а той понижава холестероловите нива, като свързва мастните киселини и тежките метали. Ако се пие след ядене подпомага храносмилането - съдържа всички храносмилателни ензими.

 

- Омега 3 МК - понижават нивата на "лошия холестерол" и разреждат кръвта, освен това топят и почистват плаките.

 

- Абета-карЕ - добър антиоксидант. Ако взимате лекарства за понижаване на холестерола, ще имате понижено ниво на ликопена, а той е един от каротиноидите, които укрепват имунната система. Подобрява кръвотока и пречи на гранясването на мазнините. Дефицитът на селен е свързан със сърдечно-съдовите заболявания.

 

- Добавки с В комплекс -те действат най-добре, когато се приемат в комбинация. Витамин В1-тиамин е от значение на холестероловите нива, а витамин В3 - ниацин - понижава холестерола.

 

- Абсорбент С - от 3000-8000мг/дневно - понижава холестерола.

 

- Чесън и мащерка - понижава холестероловите нива и кръвното налягане, разрежда кръвта.

 

- Коензим Q10 най-добре в комбинация с коензим А - подобрява кръвотока. Действат съвместно за оптимизиране на метаболизма и преработването на мазнините и прочистване на токсините от организма. Укрепва имунната система.

 

- Влакнини - способстват за понижаване на холестерола.

 

- Калций - за предотвратяване на ниските нива на калций.

 

- L карнитин - проучвания, при които се дават 4 г карнитин дневно в продължение на 12 месеца, показват понижена смъртност и понижаване на хостерола при болни с инфаркт.

 

- Гъби шийтаке или реши - способстват за контролиране и понижаване на холестероловите нива. Гинко+ чисти периферната кръвоносна система.

 

ПРЕПОРЪКИ

- Включете в диетата си следните храни, спомагащи за понижаване на холестерола: ябълки, банани, моркови, студеноводни риби, зрял боб, чесън, грейпфрут и зехтин.

- Осигурете си прием на много целулоза посредством консумация на плодове, зеленчуци и пълнозърнести храни. Водноразтворимата диетична целулоза е много важна за понижаването на серумния холестерол. Съдържа се в ечемика, боба, кафявия ориз, плодовете, глюкоманана и овеса. Овесените трици и люспите на кафявия ориз са най-добрите храни за понижаване на холестерола. Пълнозърнестите житни храни (в умерени дози) и кафявият ориз също са добри. Тъй като целулозата абсорбира минералите от храните, в които се съдържа, взимайте допълнителни количества натурални минерали или зелени поля отделно от целулозата.

- Пийте пресни сокове, особено от моркови, целина и цвекло. Сокът от моркови помага за извеждане на мазнините от жлъчката и черния дроб, а това способства за понижаване на холестерола.

- Всеки месец провеждайте лечебно гладуване с алое, сок от моркови, целина или лимон и дестилирана вода.

- Използвайте само нерафинирани студено пресовани растителни масла. Това са тези, които никога не са били нагрявани над 43 градуса С по време на обработката - при тази температура започва разграждането на ензимите. Препоръчително е маслиненото олио.

- Яжте сурови неосолени орехи и бадеми. Бадемите са богати на аминокиселината аргинин и според едно изследване, понижават холестерола с около 16 пункта за четири седмици.

- Намалете количеството на наситените мастни киселини и холестерола в храната си. Наситените мастни киселини са всички мазнини от животински произход, както и кокосовото и палмовото масло. Отстранете от диетата си всички хидрогенирани мазнини и втвърдени мазнини и масла като маргарин, сланина, лой и трапезно масло. Не консумирайте претоплени мазнини и преработени масла и избягвайте животинските продукти (особено свинско месо и продукти от него), пържени или мазни храни. Винаги четете внимателно етикетите на хранителните продукти. Можете да консумирате обезмаслено мляко, нискомаслено прясно сирене и бяло птиче месо без кожата (за предпочитане пуешко), но само в умерени количества.

- Не консумирайте алкохол, сладкиши, бонбони, газирани напитки, кафе, сосове, немлечна сметана с кафе, торти, преработени или рафинирани храни, рафинирани въглехидрати, чай, тютюн и бял хляб.

- Правете редовно умерени физически упражнения.

- Опитвайте се да избягвате стреса и продължителното напрежение. Усвоете техники за преодоляване на стреса.

 

ЗАБЕЛЕЖКИ

 

- Високият холестерол е пряко свързан със сътояния като артериосклероза, сърдечносъдови заболявания, проблеми на кръвообръщението, инфаркт и хипертония. Добре е да се погледнат програмите свързани с профилактиката на тези заболявания.

- Месото и млечните продукти са основни източници на холестерол от храната. Зеленчуците и плодовете не съдържат холестерол.

- Много хора използват маргарин или рафинирани растителни мазнини като заместители на маслото, защото не съдържат холестерол. Тези продукти обаче съдържат съединения, наречени цис- и транс-мастни киселини, които се окисляват при пагряване и могат да запушат артериите. Свързват се с образуването на вредни свободни радикали.

- В големи количества кафето може да повиши кръвните нива на холестерола и да увеличи повече от два пъти риска от сърдечно заболяване.

- Заместителите на сметаната (немлечни кремове за кафе) в действителност са лоши алтернативи на богатите на холестерол млечни продукти. Много от тях съдържат кокосово масло, което представлява силно наситена мазнина. За предпочитане са соевото и бадемовото мляко.

- Организмът все пак се нуждае от известно количество мазнини, но от подходящ вид. Добрите мазнини осигуряват есенциалните мастни киселини, които са много важна брънка във веригата на здравето. Те осигуряват енергия и остават в храносмилателния тракт по дълго от белтъчините и въглехидратите, създавайки усещане за ситост. Смазват червата, генерират телесна топлина и пренасят мастноразтворимите витамини А, D, Е и К в организма. Миелиновите обвивки, които предпазват нервните влакна, се състоят от мазнини, както и всички клетъчни мембрани. За съжаление, повечето хора приемат прекалено голямо количество неподходящи мазнини - наситени, хидрогенирани и нагрявани, а те са свързани със затлъстяването, сърдечносъдовите болести и някои видове рак.

- Установено е, че терапията с човешки растежен хормон понижава холестероловите нива.

- Много ресторанти за бързо хранене използват вредни мазнини за приготвяне на своите хамбургери, риба, пиле, и пържени картофи. Тези храни не само съдържат големи количества холестерол, но освен това тази мазнина е подложена на действието на високи температури при пърженето във фритюрник, което води до окисляване и образуване на свободни радикали. Тези мазнини изчерпват и витамин Е. Нагряването на мазнините, особено пърженето на храна в мазнина, също води до образуването на токсични транс-мастни киселини, които наподобават действието на наситените мазнини - запушват артериите и повишават холестероловите нива в кръвта.

- Някои лекарства също могат да повишат холестероловите нива. Сред тях са стероидите, хапчетата против забременяване, фурантрилът и други диуретици, както и леводопа, използван за лечение на Паркинсонова болест. Бета-блокерите, често предписвани за контролиране на на високо кръвно налягане, могат да причинят неблагоприятни промени в съотношението между ЛНП и ЛВП в кръвта.

- Студено пресованият зехтин изглежда способства за намаляване на серумния холестерол. Диета, богата на мононенаситени мастни киселини и включваща зехтин, може би е причина за ниските серумни нива на холестерола при жителите на Италия и Гърция.

- Слънчевата светлина или по-скоро липсата й има неблагоприятен ефект върху нивото на холестерола.

 

Програми с ФЛП-продукти №. 75

ЦЕЛИАКИЯ

Продължаваме със заболяванията на храносмилателната система, за която алоето е повече от подходящо във всички направления.

Целиакията (наричана още шпру) е хронично заболяване на храносмилателната система, което се дължи на наследствена непоносимост към глутен – съставка на пшеницата, ръжта, ечемика и овеса. Причината за заболяването е неизвестна, но се знае, че то засяга по-често представители на бялата раса.

Когато болният от целиакия поеме глутен, това води до увреждане на тънкото черво. Смята се, че организмът реагира на глутена като на антиген и задейства имунната система за отбрана, когато глутенът се поеме от червото. Това от своя страна води до оток на лигавицата на червата. Тънките реснички, наречени вили, се увреждат и разрушават и по тази причина, способността на организма за усвояване на ценни хранителни вещества намалява. Нарушеното усвояване на хранителните вещества се превръща в сериозен проблем и загубата на витамини, минерални соли и енергия става причина за недохранване, въпреки адекватния прием на храна. Заболяването се усложнява от диария. Тъй като целиакията нарушава храносмилането, може да се прояви и хранителна алергия.

Целиакията засяга както възрастни, така и деца и може да се прояви във всяка възраст. Често заболяването възниква при захранването на детето със зърнени каши около три-четири месечна възраст. В други случаи заболяването се отключва от емоциален стрес или физическа травма, например операция или бременност. Първите прояви обикновено са диария, загуба на тегло и недоимъчни състояния. Други симптоми могат да бъдат гадене, подуване на корема, обилни – светли на цвят, зловонни изпражнения, които са по леки от водата и плуват, депресия, уморяемост, раздразнителност, мускулни спазми и редукция на мускулатурата, болки в ставите и костите. При децата и кърмачетата се наблюдава забавен растеж, повръщане, мъчително чувство на парене и червен сърбящ обрив по кожата, наречен херпетиформен дерматит. Бебето, което страда от целиакия, може да наддава по-бавно или да губи тегло. Кърмачето може да има намален апетит, газове и изпражненията му да са с неприятен мирис. Децата са бледи и изглеждат недохранени. В устата могат да възникнат язвички.

Ако не се лекува обаче целиакията е много сериозна, дори понякога животозастрашаваща болест. Увреждане на костите като например остеопороза, нарушения в централната и периферната нервна система, припадъци поради недобро усвояване на фолиевата киселина, вътрешни кръвоизливи, засягане на панкреаса, безплодие, аборти и гинекологични оплаквания са само част от дългосрочните усложнения на целиакията. При тези болни нараства и рискът от лимфом и други злокачествени тумори на червата. С глутенова непоносимост могат да бъдат свързани и някои автоимунни заболявания като херпетиформен дерматит, бъбречни заболявания (нефроза), саркоидоза (протичаща с увреждания в белите дробове, костите, кожата и други органи), инсулин-зависим захарен диабет, системен еритематозен лупус, заболявания на щитовидната жлеза и в редки случаи, хроничен активен хепатит, склеродермия, миастения гравис, болест на Адисон, ревматоиден артрит и синдром на Сьогрен.

Целиакията често се диагностицира трудно, тъй като симптомите са сходни с тези на други заболявания, например спастичен колит, стомашна язва и анемия. Напредъкът в кръвните изследвания улеснява откриването й. Диагнозата, основана на такова изследване, трябва да се потвърди с биопсия от чревна тъкан, която обикновено се прави амбулаторно. Но тъй като симптомите са много разнородни, при някои болни от целиакия те не са очевидни и при мнозина заболяването дълго остава недиагностицирано. Целиакията е наследствено заболяване, затова ако бъде открита в някого от семейството, другите също трябва да се изследват.

Не е известен начин за излекуването на целиакията, но състоянието на болните се контролира с доживотно спазване на безглутенова диета.

ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА

ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ

Алое вера – Със своя комплекс от свободни аминокиселини доставя на организма лесно усвоими белтъчини. Глутатионът е аминокиселина, която е необходима за възстановяването на чревния тракт. Глюкозаминът от Форевър фридъм служи за изграждане на молекулни структури в лигавицата на червата. Храносмилателните ензими служат за подобряване на разграждането и усвояването на храните, когато алоето се приема след хранене. Алоето е имуностимулатор и имуномодулатор – потиска инфекцията.

Омега – 3 МК – Необходими за вилите в червата.

Актив пробиотик – Възстановява полезната микрофлора.

Абета-карЕ – Всички съставки са необходими в балансираното си съотношение.

Пчелно млечице плюс допълнително витамин В12+ - Витамин В комплексът е необходим за правилното храносмилане. Пчелното млечице е добро, защото не се усвоява през храносмилателния тракт. Целиакията предизвиква намалено усвояване на витамин В12.

ВАЖНИ

Зелени поля – Люцерната е източник на витамин К, който често е в недостиг при болните от целиакия. Вземайте по 2000-3000 мг дневно. По принцип мастноразтворимите витамини не се усвояват добре при това заболяване.

Цинк – Необходим за имунитета и оздравяването.

ПОЛЕЗНИ

Калций, магнезий и витамин Д – Синергично свързани компоненти. Често при болните се установява магнезиев и калциев недоимък.

Прополис – При диария – по 5-6 сдъвкани на гладно.

БИЛКИ

  • Семе от индийски живовляк – Съдържа фибри, които не се усвояват в червата. Пийте повече вода, тъй като фибрите набъбват и увеличават обема си неколкократно.

ПРЕПОРЪКИ

  • Избягвайте всички храни, съдържащи глутен. Не яжте продукти с ечемик, овес, ръж или пшеница. Можете да ядете ориз и царевица. Заменете пшениченото брашно с ориз, картофи, царевично и соево брашно. Четете винаги внимателно етикетите. Внимавайте за “скрити” източници на глутен – зеленчукови белтъчни хидролизати, растителни белтъчни хидролизати и всички продукти от пшеница, ръж, овес, ечемик, включително малц, модифицирано нишесте, някои соеви сосове, зърнен оцет, “естествени ароматизатори”. Не яжте кренвирши, месни сосове, консервирано месо, бира, горчица, кетчуп, сметани за кафе от зърнен произход, къри или подправки. Безглутенови продукти може да закупите от магазините за здравословни храни.

  • Яжте пресни зеленчуци, варива (леща, фасул, грах), оризови трици, ядки, слънчогледово семе, стафиди, фурми и съдържащи семки плодове като ягоди, малини и капини. Включете в диетата си меласа, която е богата на желязо и витамини от групата В. Болните от целиакия се нуждаят от влакна, желязо и витамини от групата В.

  • Сдъвквайте добре храната. Това подобрява усвояването на хранителни вещества.

  • Не яжте захар, преработени храни, мляко и млечни произведения, сухи супи, шоколад и консервирани сосове за салати.

  • Целиакията предизвиква нарушено усвояване на витамините от групата В( пчелното млечице се усвоява пълноценно) и мастноразтворимите витамини (А, Д, Е и К), така че приемайте допълнително от тези елементи. Имайте предвид, че много хранителни добавки, съдържат глутен. Четете внимателно етикетите на опаковките.

ЗАБЕЛЕЖКИ

  • Дете, което не се развива добре, може да страда от целиакия. Заболяването се проявява различно при всеки човек. Симптомите могат да включват раздразнителност, лесна уморяемост и/или промени в поведението. Не винаги има очевидни проблеми с храносмилането.

  • Дете, получаващо обрив с мехури и разязвявания по тялото, трябва да се изследва за целиакия.

  • Преминаването на безглутенова диета е трудно, защото глутенът се съдържа в много храни, но може да се спазва разнообразен и балансиран хранителен режим, включващ хляб и макаронени изделия от картофено, оризово, соево или бобено брашно.

  • Няколко проучвания показват, че болните от целиакия могат да ядат овесени ядки. Но тъй като те често се обработват заедно с други зърнени продукти, е трудно да се определи дали са изцяло безглутенови.

  • Може да се наложи отстраняване на млякото и млечните продукти от диетата поради вторично настъпваща лактазна недостатъчност.

  • Дефицитът на витамин К, който се развива в резултат на целиакията, може да доведе до намаление на някои от факторите на кръвосъсирването в кръвта. Една от формите на витамин К се произвежда от “добрите” бактерии в червата, а друга се намира в някои храни – листни зеленчуци, люцерна, домати, ягоди, пълнозърнести храни и кисело мляко. Бактерии, като тези в киселото мляко и ацидофилус могат да спомогнат за възстановяване на естествената чревна флора, която произвежда витамин К.

  • Понякога целиакията, дори да е възникнала в детската възраст, може да стихне и да се прояви през 4-тото или 5-тото десетилетие. Отключването й може да се провокира от следните фактори: емоционален стрес, физическа травма, вирусни инфекции, бременност и хирургически операции.

  • Едно съобщение в английско медицинско списание сочи възможна връзка между целиакията и епилепсията. Допуска се, че от глутена на пшеницата се образуват ендорфиноподобни вещества, които влияят върху мозъчната обмяна. Друга възможност е целиакията да повишава пропускливостта на чревната стена, което от своя страна позволява всмукването на вещества, променящи биохимизма на мозъка.

  • Установено е, че шизофренията се наблюдава по-често при болните от целиакия.

  • Виж също АЛЕРГИИ и СИНДРОМ НА МАЛАБСОРБЦИЯ.

Програми с ФЛП-продукти №. 76

 

ЧЕРЕН ДРОБ

 

 

 

ЧЕРНОДРОБНА ЦИРОЗА

 

 

 

ХЕПАТИТ

 

 

 

Черният дроб на човека тежи около 1,5 кг и е най-голямата жлеза в човешкия организъм. Той е единственият вътрешен орган, който регенерира след увреждане. Ако се отстранят до 25% от черния дроб, не след дълго размерите и формата му се възстановяват.

 

Черният дроб изпълнява много функции, най-важната от които е образуването на жлъчка. Тази течност се складира в жлъчния мехур и се излива според нуждите на храносмилането. Жлъчката е необходима за емулгирането /раздробяването/ на мазнините. Тя участва и в усвояването на мастно-разтворимите витамини/А,D,Е и К/ и калция. Освен това превръща бета-каротина във витамин А, стимулира чревната перисталтика и предпазва от запек.

 

След като хранителните вещества постъпят в кръвообращението, те се транспортират през порталната венозна система в черния дроб. Там от кръвообращението се извличат вещества като желязо, витамини А, В12 и D които се акумулират и се използват постепенно от организма. Тези запаси се използват за всекидневни нужди и за периоди на физически стрес. Черният дроб играе важна роля в обмяната на мастите, в синтеза на мастни киселини от аминокиселини и захари, в синтеза на липопротеини, холестерол и фосфолипиди и в окислението на мазнините за производство на енергия. В черния дроб от хром/Зелени поля/ и глутатион се образува вещество, наречено глюкозо-толерансен фактор /ГТФ/. ГТФ участва заедно с инсулина в регулацията на кръвната захар. Ненужните за преките енергийни нужди захари се превръщат в черния дроб в гликоген, който се натрупва в черния дроб и в мускулите. При необходимост от енергия той се трансформира обратно в глюкоза. Излишната храна се превръща в черния дроб в мазнини, които се транспортират и натрупват в мастните клетки.

 

Освен важната функция за храносмилането и производството на енергия, черният дроб е и “филтър” на организма. При разграждането на белтъчините и при бактериалната ферментация в червата се образува амоняк/и феноли/, които се обезвреждат в черния дроб.

 

В този орган всички токсични вещества/ отпадни продукти от обмяната, остатъци от пестициди, лекарства, алкохол и др./ се свързват с по-малко токсични и след това се отделят през бъбреците. За да може да функционира черния дроб правилно, бъбреците също трябва да бъдат здрави.

 

И накрая, черният дроб е отговорен за регулиране на функцията на щитовидната жлеза посредством превръщане на хормона й тироксин/Т4/ в трийодтиронин/Т3/. Неадекватното превръщане на Т4 в Т3 може да доведе до хипотиреоидизъм/виж хранене при хипотиреоидизъм/. В ЧД се разграждат и хормони като адреналин, алдостерон, естрогени, инсулин, когато вече са изпълнили функциите си.

 

 

 

ЧЕРНОДРОБНА ЦИРОЗА

 

Чернодробната цироза е дегенеративно възпалително заболяване, което води до уплътняване и превръщане на париенхимната чернодробна тъкан в съединителна. Поради тази причина той не може да фунционира правилно поради промените в структурата му, нарушаващи нормалното преминаване на кръвта през него.

 

Най-често срещаната причина за това е злоупотребата с алкохол. Чернодробните заболявания в резултат на алкохол са на четвърто място като причина за смъртта на хората между двадесет и пет и шестдесет и четири години в градските райони на развитите страни. По-рядко цироза се получава в резултат на хепатит С.

 

Кръвопреливането преди въвеждането на рутинното изследване за хепатит С се смята за основна причина за нарастващия брой заразени с вируса. Недохранването и хроничните възпалителни заболявания също могат да доведат до нарушение на чернодробната функция.

 

В ранните стадии на заболяването проявите могат да бъдат запек или диария, повишена температура, гадене, отпадналост, слабост, намален апетит, загуба на тегло, увеличение на ЧД, повръщане, зачервяване на дланите на ръцете и жълтеница. В по-късните стадии може да се развие анемия, лесно образуване на подкожни кръвоизливи и отоци. Болните от алкохолна цироза може да нямат никакви симптоми или те да се развият много бавно.

 

Биологично-активни добавки

 

Задължителни

 

Алое-бери нектар – отличен за детоксикация на черния дроб, съдържа 20 АК – в т.ч. всички есенциални. Свободните амино-киселини са много важни за ЧД, особено аргинина. Алоето е клетъчна храна и подобрява системите за самолечение и саморегулация. Съдържа всички храносмилателни и противовъзпалителни ензими – жива храна.

 

Зелени поля – помага доброто храносмилане и е важен източник на витамин К.Предпазва от кървене поради недостиг на този витамин, който се наблюдава често при цироза. Съдържа чист растителен протеин и много витамини и минерали. Съдържа и хром – веществото което регулира въглехидратната обмяна. Има 8 ензима.

 

Омега 3 мастни киселини – За корекция на дисбаланса на мастните киселини, които се наблюдават при чернодробна цироза.

 

Пчелно млечице или Пчелен полен и Витамин В12+ - Витамините от групата на В са нужни за правилно храносмилане, усвояване на хранителните вещества и кръвотворенето. Предпазват от анемия и увреждане на черния дроб.

 

Лициум + - много мощен антиоксидант и хепатопротектор предпазващ от рак на черния дроб.

 

Форевър-лайт ултра – клетъчна храна и източник на свободни амино-киселини /които не обременяват черния дроб/ най- важните от които са аргинин, цистеин, метионин, глутатион и др.- те помагат за обезвреждането на амоняка, който се образува при разграждането на белтъците и се натрупва при чернодробни заболявания. Подпомагат регенерацията и оздравяването

 

Много важни

 

Форевър пробиотик – източник на 6 членна култивирана чревна флора, чиято основна цел е ликвидиране на дисбактериозата, подобряване на асимилацията на хранителни вещества, собствено производство на витамини и обезвреждане на гниенето, амоняка и фенолите.

 

Гарлик тайм – чесънът пречиства черния дроб и кръвта.

 

Форевър калций – калцият и магнезият в тази чудесна синергична комбинация /+витамин D/ ускоряват оздравяването на тъканите.

 

Абсорбент С – важен антиоксидант, особено като се има предвид че тази форма осигурява адекватна концентрация на витамин С в кръвта.

 

А бета кар Е – източник на бета каротин необходим за оздравяването, витамин Е – мощен антиоксидант подобряващ кръвообащението и селен – добър детоксикант и антиоксидант.

 

Поместин пауър – чудесен антиоксидант, който подпомага черния дроб да изчиства токсините от организма.

 

БЕЛЕЖКИ

 

  • Алоето подпомага пречистването и оздравяването на целия храносмилателен тракт, чисти токсини и тежки метали.

  • Коренът от репей, глухарчето и ливадната детелина подпомагат възстановяването на ЧД, като прочистват кръвообращението.

  • Други билки, които помагат при цироза са: бял трън, кисел трън, черна ряпа, репей, змийско мляко, глухарче, еханицея, хидрастис/тези две билки плюс екстракт от гроздово семе съставят добавката Ехинацея+/, хмел, хвощ, плод шипка, мащерка/ в Гарлик-тайм/ и др.

 

 

 

ПРЕПОРЪКИ

 

  • Осигурявайте си само растителни белтъчини. Не яжте храни, които съдържат животински белтъци.

  • Хранете се предимно със сурови храни/80%/. При тежка цироза, яжте в продължение на един месец само пресни зеленчуци, плодове и прясно изцедени сокове.

  • Включете в диетата си следните продукти: сурови бадеми, бирена мая, зърна и семена, сурово козе мляко и продукти от козе мляко/има ги на пазара от ф-ма Маджаров/. Ядките трябва да бъдат сурови и от плътно затворени опаковки.

  • Яжте повече богати на калий храни: банани,сини сливи, кайсии, стафиди,келп, ориз и пшенични трици.

  • Пийте пресни зеленчукови сокове – от цвекло, моркови, глухарче, и “зелени напитки”.

  • Пийте само дестилирана или изворна вода “Девин”. Всяка добавка трябва да е придружена с пълна чаша вода.

  • Използвайте като източник на диетични мазнини студено пресованите растителни масла. Консумирайте мазнините само сурови- в салати.

  • Не взимайте храни с голямо количество витамин А/някои риби и морски деликатеси/.

  • Пийте алоето и преди ядене до ½ част за прочистване на дебелото черво и след ядене за подпомагане на храносмилането. Токсините се натрупват в ЧД и се изхвърлят през дебелото черво и бъбреците. Пийте поне 2,5 литра вода. Алоето детоксикира включително и на клетъчно ниво.

  • Избягвайте затягащите храни. При запек черния дроб трябва да работи два пъти по-усилено. Няма да имате запек ако сте пили пробиотик, пиете редовно алое и поне 2-3 литра вода на ден. Храната трябва да съдържа достатъчно лецитин/ холин и инозитол/ и влакна. Пробиотиците произвеждат витамини хранейки се с целулоза.

  • Не взимайте никакви лекарства , с изключение на предписаните от вашия лекар.

  • Не употребявайте алкохол под никаква форма. Отстранете от диетата си и следните продукти: животински протеини, сладкиши, мляко, бонбони, пипер, сол, подправки, газирани напитки и кафе, бял ориз и продукти съдържащи захар и бяло брашно, пикантни и пържени храни. Практически всички промишлено произведени храни съдържат някои от тези съставки.

  • Четете внимателно етикетите на всички храни и избягвайте повечето мазнини: масло, маргарин, обработени растителни мазнини и втвърдени масла, пържени или мазни храни, топени или твърди сирена, термично обработени ядки и масла, картофен чипс, снакс и всички рафинирани или преработени храни. Те обременяват и увреждат черния дроб.

  • Не пушете – активно или пасивно.

  • Ако всичко дотук се изпълнява стриктно е възможно да се спре увреждането на черния дроб.

  • При едно проучване на болни от цироза е било установено, че те страдат от дисбаланс на незаменими мастни киселини, необходими за предпазване на клетките. Затова трябва да се взимат като добавка/Арктик сий/.

 

 

 

Четирите основни причини за недоброто функциониране на черния дроб са:

 

  1. НАЛИЧИЕТО НА НАТРУПВАЩИ СЕ ОТРОВИ

 

Инсектицидите, пестицидите, консервантите и други токсини се натрупват и увреждат черния дроб. Дори някой токсин да не се натрупа точно в този орган, неговата функция се нарушава, ако токсините увредят функционирането на други органи, особено на панкреаса и/или бъбреците. Пийте алое и правете детоксикационна програма поне веднъж годишно /за здрави хора/, за болни и по често.

 

  1. ЛОШ ХРАНИТЕЛЕН РЕЖИМ

 

Диета, бедна на белтъчини и богата на въглехидрати и мазнини /особено наситени/, пържени храни и втвърдени мазнини, натоварва много черния дроб и не осигурява достатъчно белтъчини – необходими за възстановяването му “строителен” материал- затова взимайте Форевър лайт ултра.

 

Неподходящи храни са преработените, бързите закуски, продуктите от бяло брашно и захар и изкуствените храни, предназначени да изглеждат като истински, но без да съдържат техните естествени витамини, минерали и ензими.

 

  1. ПРЕЯЖДАНЕ

 

Това е вероятно най-честата причина за лошото функциониране на черния дроб. То го претоварва с работа и го изтощава. Затова пийте алое и след храна и Зелени поля.

 

Освен това, ЧД трябва да прочисти всички токсични химически вещества, които се съдържат в съвременните храни. Когато е претоварен, той не може да изпълнява добре тази функция. Затова се хранете често, но по малко.

 

  1. НАРКОТИЦИ

 

Наркотиците подлагат на голямо напрежение ЧД. Те го карат да работи извънредно за изхвърлянето на токсините. Черният дроб неутрализира ефекта на наркотиците върху организма. Особено вреден за него е алкохолът. Когато в ЧД постъпят големи количества алкохол, той започва да губи способността си да работи.

 

Други вещества, които нарушават чернодробната функция са някои лекарства, противозачатъчните и КОФЕИНЪТ.

 

 

 

ХЕПАТИТ

 

Хепатитът е възпаление на черния дроб, което обикновено се причинява от вирусна инфекция. Черният дроб отговаря за филтрирането на вредните вещества като мъртви клетки, токсини, мазнини и излишни хормони от кръвта, както и на жълтеникавото на цвят вещество, наречено билирубин, което се получава при разпадането на остарелите червени кръвни клетки.

 

Симптомите на хепатита включват треска, слабост, гадене, повръщане,главоболие, загуба на апетит, мускулни и ставни болки, сънливост, тъмна урина, светли изпражнения, стомашен дискомфорт и често жълтеница/натрупване на билирубин/ и повишени нива на чернодробните ензими в кръвта. Грипоподобните симптоми могат да бъдат леки или тежки.

 

Съществуват различни типове хепатит, класифицирани според вируса, причиняващ заболяването. Трите водещи типа на заболяването са наречени хепатит А, хепатит В и хепатит С.

 

Хепатит А

 

Той е известен и като инфекциозан хепатит и се предава лесно при лични контакти, от заразяване на храна и вода от допир с фекалии, или от сурови черупчести мекотели от замърсена вода. Той е заразен 2-3 седмици преди и една седмица след появата на жълтеница.

 

Хепатит В

 

Той се нарича още серумен хепатит и се предава при контакт със заразена кръв /замърсени спринцовки при кръвопреливане и при наркоманите/, при близък контакт между живеещите заедно, по полов път и др. Повечето боледували/около 75%/ - се възстановяват, но 25% впоследствие развиват цироза или рак на черния дроб.

 

Хепатит С

 

Най-тежкия от всички форми. Това заболяване е на първо място сред причините за трансплантация на черен дроб. Хепатит С е четири пъти по-често срещан от СПИН и около 20 пъти по-заразен. Около 85% от случаите водят до хронично чернодробно заболяване. Вирусът причинява бавно, но катастрофално увреждане на ЧД. Освен това заразените с този вирус често имат повишено ниво на желязото в кръвта, което също уврежда черния дроб.

 

Твърди се, че само 7% от случаите на хепатит С се получават в резултат на кръвопреливане и че рискът човек да се зарази по този начин е едно на 100 000. Заразяването става чрез ползване на общи игли при кръвопреливане, употребата на венозни наркотици и сексуалният контакт. Вирусът може да се предаде също от майката на детето по време на раждането.

 

Възможно е също да се развие хепатит в резултат на определени токсини или употреба на алкохол или медикаменти, включително злоупотребата с предлагания/и много рекламиран/ напоследък без рецепта препарат ибупрофен. Това е така нареченият токсичен хепатит. Токсини от околната среда, проникващи през кожата, също могат да увредят черния дроб. Хлорираните хидрокарбонати и арсенът/скоро бяха открили арсен в питейната вода на цял град/ са примери за тежки хепатотоксични вещества. При токсичния хепатит степентта на чернодробно увреждане се определя от количествата постъпили в организма отрови.

 

Всички биологично активни добавки и забележки посочени по-горе са валидни и тук, с добавката, че Абсорбент С трябва да се дъвче в повишени количества, да се пие непрекъснато Алое и Ехинацея+.

 

ОСВЕН ТОВА

 

  • Проучванията са показали, че сладкият корен/има го в Лициум+/ е ефикасен при лечението на вирусния хепатит, особено на хроничния обострен хепатит, поради добре установената антивирусна активност. Такава активност притежават и алоето-чрез ацеманана и други вещества, витамин С/производство на противовирусния белтък-интерферон/ и ехинацеята и хидрастиса/мощни противовирусни препарати/. Забележка: Сладкият корен в добавката Лициум+ не може да повиши кръвното налягане поради научния подход при изготвянето й.

  • Артишокът подобрява функционирането на черния дроб.

  • Зеленият чай и къдравият лапад са полезни при хепатит.

 

 

 

ПРЕПОРЪКИ

 

  • Яжте сурови зеленчуци и плодове в продължение на 1 месец, като през това време си взимате добавките. Можете да започнете диетата с прочистващо гладуване.

  • Включете ангинари в диетата си. Те предпазват ЧД.

  • Не консумирайте алкохол под никаква форма

  • Пийте “зелени” напитки, морковен сок и сок от цвекло/аюрведическата медицина използва цвекло за възстановяване на чернодробните клетки/.

  • Пийте само качествена вода.

  • Избягвайте всички видове мазнини, захар и храни претърпели сложна кулинарна обработка.

  • Избягвайте сурова риба и миди и не консумирайте животински белтъчини. Избягвайте също така химикалите и консервантите.

  • Почивайте си много на легло.

  • Болният от хепатит А трябва да бъде изолиран, за да се избегне разпространението на инфекцията. Това е болест на мръсните ръце, затова често си мийте ръцете и перете дрехите.

  • Пазете се от заразена храна и вода от замърсени водоизточници, особено когато пътувате.

  • Внимавайте с лекарствата, особенно относно евентуалната им токсичност за черния дроб.

 

 

 

ЗАБЕЛЕЖКИ:

 

  • Ако имате хепатит С, най-добре е да понижите желязото в организма си. То възпрепятства лечението на ЧД.

  • Доказано е, че катехинът – флавоноид, съдържащ се в зеления и черния индийски чай – понижава серумните нива на билирубина при болни с всички типове остър вирусен хепатит.

  • Селимаринът –активната съставка на белия трън – понижава чернодробните ензими и поправя уврежданията на черния дроб.

  • Рибавирин/Virazole/ и интерферон се предписват при хепатит С и го лекуват ефикасно.

  • Има ваксина против хепатит А. Попитайте лекаря си за възможните странични ефекти от ваксината

  • Съществува ваксина, която предпазва от хепатит В в продължение на около пет години.

  • Тъй като вирусът на хепатит С има много генотипове или форми и мутира бързо, още не е разработена ваксина срещу него. Няма ваксина и срещу типовете D и Е/в повечето случаи те се приемат за тип С/.

 

 

 

 

 

Програми с ФЛП-продукти №. 77

ЯЗВЕН КОЛИТ

Язвеният колит е хронично заболяване, при което лигавицата на дебелото черво се възпалява и се получават язви, които водят до кървава диария, болки, газове, подуване на корема и понякога твърди изпражнения. Тогава мускулите на дебелото черво трябва да работят по-усилено, за да придвижат тези твърди изпражнения, а от това е възможно лигавицата по стената на червото да образува малки издатини, наречени дивертикули. Това обикновено се получава в долната лява част на дебелото черво, което се нарича сигмовидно черво, но могат да бъдат засегнати и други места. Ентеритът и илеитът са видове възпаление на тънкото черво, които често се свързват с колита.

Язвеният колит варира от сравнително лек до тежък. Често срещани усложнения са диарията и кървенето. По-рядко усложнение е токсичният мегаколон, при което чревната стена изтънява, издува се и има опасност да се разкъса.

В повечето случаи причините за заболяването са неизвестни, но факторите, които допринасят за появата му, са лошите хранителни навици, стресът и хранителните алергии. Колит може да се получи и от инфекциозни причинители, например бактерии. Този тип често се свързва с употребата на антибиотици, които променят нормалната чревна флора и позволяват бурното развитие на микроорганизми, които нормално се намират под контрол. Симптомите варират от обикновена диария до по-тежки.

ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА

ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ

Алое вера – Алоето помага за заздравяването на дебелото черво и облекчава болката, освен това е чудесен пребиотик, като прочиства и епителизира – намалява възпалението чрез противовъзпалителните ензими. Свободните аминокиселини осигуряват необходимите белтъчини за излекуване на тъканите. Храносмилателните ензими подпомагат усвояването на храната. Л-глутаминът е важно гориво за чревните клетки. Поддържа абсорбционната повърхност на червата. Алоето поддържа стените на дебелото черво чисти от токсични отпадъци.

Активен пробиотик – Нормализира чревната микрофлора – изключително важен за здравето на червата.

Желязо – Обикновено е в недостиг при страдащите от хронични възпалителни заболявания на червата.

Абета-карЕ – Антиоксидант, който предпазва лигавиците и способства за оздравяването. Недостигът му се свързва с рака на дебелото черво.

Зелени поля – Люцерната доставя витамин К и хлорофил, които са необходими за оздравителния процес.

Витамин В комплекс – Много важен за разграждането на мазнините, белтъчините и въглехидратите и за добро храносмилане. Допълнитело може да се взима и витамин В12+ - защото двете му съставки често са в недостиг при това заболяване. Предпазва от рак на дебелото черво.

ПОЛЕЗНИ

Омега-3 МК – Важни за образуването на клетките. Предпазват чревната лигавица.

Гарлик – Естествен антибиотик с лечебно въздействие върху дебелото черво.

Ф. Фридъм – Глюкозаминът е важна съставка на защитния слузен секрет в храносмилателния тракт.

Мултиминерален комплекс с калций, хром, магнезий и цинк – Недоброто усвояване на тези важни минерали е проблем при колита. Калцият е необходим и за предпазване от рак, който може да се появи поради постоянно дразнене.

Абсорбент С – над 3000 мг. – Необходим за имунната функция и заздравяване на лигавиците.

Прополис – Особено е подходящ при диария и бактериални проблеми.

ПРЕПОРЪКИ

  • При остра болка опитайте да изпиете голяма чаша вода последвана от алое. Това помага за отмиването на частиците, заседнали в гънките на дебелото черво.

  • При обостряне яжте само меки храни(пасирайте овесени трици или варени на пара зеленчуци).

  • Яжте много тъмнозелени листни зеленчуци. Те са богати на витамин К, чиито недостиг е свързан с язвеният колит.

  • Правете упражнения за разтягане и пийте алое и след ядене за подобряване на храносмилането.

  • Прилагайте диета при колит и лечебно гладуване.

ЗАБЕЛЕЖКИ

  • Изследването за чувствителност към храни е препоръчително за всеки болен от колит. Много болни се подобряват след промени в начина им на хранене и живот.

  • Язвеният колит и болестта на Крон представляват възпалителни чревни заболявания. Спастичният колит, който причинява сходни симптоми, не включва възпаление.

  • Първите симптоми на язвения колит напомнят тези на артрита – дискомфорт и болки в ставите. Те могат да бъдат или да не бъдат придружени от усещането за дискомфорт в корема, типично за колита.

  • Всеки, който е страдал от язвен колит поне пет години – дори и в лека форма, - трябва редовно да си прави колоноскопия, тъй като рискът от поява на рак на дебелото черво е по-голям.

  • Вижте също ДИВЕРТИКУЛИТ и СИНДРОМ НА МАЛАБСОРБЦИЯ