Токсините са причина за повечето болести



Бих искал да поставя следният въпрос:

Колко от вас могат да започнат деня си без чашка димящо силно кафе, което в никакъв случай не е храна? Колко от вас очакват с нетърпение всяка сутрин почивката за пиене на кафе?

Няма съмнение, че цените стимулиращата му роля. Когато сте млади и активни, вие елиминирате токсичните киселини на кафето чрез урината. Но по-късно, когато бъбреците са отслабени от възрастта, тези киселини се събират в организма ви постепенно. Вие се чувствате уморени, потиснати, страдате от мигрена и тогава започвате да пиете повече кафе, за да се съвземете. За момента може и да се чувствате по-добре, способни да се изправите срещу целия свят, защото сте нанесли камшичен удар на вашите ендокринни жлези /най-вече на надбъбречните жлези/, за да получите това еуфорично усещане. Вашето добро самочувствие обаче е само маска, която прикрива реалността. Колко време ще можете да продължавате да пришпорвате ендокринните си жлези? Само до тяхното неизбежно рухване.

Токсемията /Токсемията е началото на всички наши болести. Какво представлява “токсемията”? Думата “токсемия” идва от гръцката дума “токсикоза” (отрова) и “хайма” (кръв). Преведени на български, така буквално - “отрова за кръвта”, или натравяне на организма с кръв, пълна с отрови - токсини. /се причинява от нечиста храна. Органите са принудени да служат като резервни пътища за елиминиране на токсичните отпадъци. Жлезите с вътрешна секреция са призовани на помощ за отвеждането на токсичните вещества извън организма. За да се възприеме болестта от тази гледна точка, трябва да се преценява видът на консумираната храна и състоянието на черния дроб, бъбреците и ендокринните жлези според социалната и жизнената среда на индивида. Ако приема естествена храна, черният му дроб функционира нормално, ако препълва стомаха си с бял хляб, колбаси, сладкиши и придружава всичко това със силно кафе, малтретираният черен дроб не може да изпълнява функциите си. Дали този черен дроб ще рухне по-рано или по-късно, зависи от първоначалните му качества. Но непременно ще рухне, когато вече не ще може да се справя с филтрирането и неутрализирането на токсините в кръвта. Тялото ще търси други предпазни нива. Такава защита ще осигурят ендокринните жлези, които ще се стремят да отправят токсините към други елиминиращи органи. Основните жлези, призовани да извършат това усилие, са хипофизата, намираща се в основата на мозъка, щитовидната жлеза и надбъбречните жлези.

Тези жлези ще трябва да усилят своята функция, за да се увеличи количеството на отделяните хормони. Това е свързано със засилване на притока на кръв към жлезата. Тя се подува и се стига до риск от опасни последици. Хипофизата например няма много свободно място, тъй като е разположена в костно легло в основата на черепната кутия. Тя не може да увеличава обема си, без да повиши вътрешночерепното налягане. Този натиск може да предизвика: мигрена, епилепсия от най-общ вид, акромегалия и слепота.

Повишеното отделяне на хормони от щитовидната жлеза също може да има неблагоприятни последици. Тази жлеза контролира функциите на трите слоя на човешката кожа/ външен слой – епидермиса, дермата и подкожната тъкан/, на лигавиците и обвивките на вътрешните органи/плеврата, перикарда, перитонеума, обвивките на главния мозък/, а също и на ставните капсули.

Нормалната функция на епидермиса е да излъчва газове, течности и някои солени субстанции, както и да смазва собствената си повърхност и космената система. Като резервен изход за изхвърляне на киселинна пот и други токсични отпадъци, неговите функции могат да провокират множество заболявания. Хроничната екзема, фурунколозата, псориазисът са чести примери за това. Кожните болести, които са реалните симптоми на токсичното възпаление, се влияят положително от локално и диетично лечение, чиято цел е да неутрализира и елиминира болестотворните отрови. Едно такова третиране позволява да се регулират функциите на превъзбудената щитовидна жлеза.

Лигавицата отделя нормално прозрачна слуз, която поддържа влажноста на органите и увлича чуждите и дразнещите тела към някоя точка, откъдето могат да бъдат елиминирани. В случай на нужда щитовидната жлеза може да усили изхвърлянето на токсините чрез слузните клетки.

Ако само повърхностните клетки на лигавицата са засегнати и ако секрецията е водниста, имаме заболяване, характеризиращо се със сериозно отделяне, наречено катар. Когато са засегнати по дълбоки слоеве, течността става слузно-гнойна, гнойна или кърваво-гнойна.При такива обстоятелства се появяват заболявания като синузит, бронхит, гастрит, ентерит, апендицит и други, при които е налице възпаление на лигавицата.

Насилственото отделяне чрез обвивките може да предизвика болести като артрит, неврит, перитонит, енцефалит, менингит. Всички тези болести са възпаления, предизвикани от принудителното елиминиране на токсини. Единственият начин да се излекуват или приглушат тези болестни симптоми, е да се неутрализират токсините чрез диета или добавки, да се даде почивка на препълнения с кръв разстроен черен дроб и да се улесни изхвърлянето на отровите през естествените канали – бъбреци, черен дроб, бели дробове, кожа и черва.

Надбъбречните жлези са били считани дълго време за помощни жлези. Имало е убеждение, че техните хормони се отделят само когато тялото е принудено да се справя с някаква опасна ситуация. По-късно е било доказано, че надбъбречните хормони са жизнено необходими и човек би могъл да преживее само няколко секунди след мига, в който те изчезнат от кръвта. Пример е незабавната смърт, дължаща се на цианидно отравяне, което слага край на окисляването в организма. Надбъбречната секреция е главният фактор за това окисляване.

Окисляването е пламъкът на живота. Надбъбречните хормони са толкова важни, че тялото намира начини да си осигури допълнителни места за тяхното производство и складиране, а именно в мозъка, някои нервни възли, задната хипофиза, половите жлези и на някои разпръснати места в бъбреците. Това обяснява защо някои животни, а понякога и хора могат да преживеят след отстраняване на надбъбречните жлези.

Химическият процес, по време на който токсините се филтрират през бъбреците, зависи от окисляването, което всъщност е процес на горене. Мястото на надбъбречните жлези в непосредствена близост с бъбреците и слънчевия сплит ни кара да вярваме, че една от най-важните функции на бъбреците зависи от окисляването. В случай на нужда бъбрекът може да бъде принуден от надбъбречните жлези да изиграе роля на резервен изход, дори да се саморазруши и да повиши кръното налягане до степен, че да предизвика сърдечна атака или някакво друго увреждане на кръвоносната система.

Друга функция на надбъбреците е регулирането на мускулния тонус. Това засяга гладките и напречно набраздени мускули. При добър тонус на гладките мускули работата на червата е идеална. Хората доволни от надбъбречните си жлези, страдат рядко от запек дотогава, докато химията на черния им дроб остане нормална. Когато човек от този тип стане жертва на токсично стомашно разстройство, елиминирането е бързо и пълно, извършва се чрез движението на червата и дори чрез диария. По тази причина болестите, дължащи се на надбъбречна свръхактивност са: диариите, различните форми на бъбречни неразположения, ракът и много други, между които и проявите на изключителна затлъстялост. Тези болестни състояния, ако тъканите не са повредени непоправимо, могат да бъдат лекувани по начините, описани при нарушенията във функциите на хипофизата и щитовидната жлеза.

 

БОЛЕСТИ В ПРЯКА ВРЪЗКА С ТОКСЕМИЯТА – ПЪРВА ЧАСТ

В крайна сметка стигнахме до заключението, че здравето зависи от чистотата на кръвта, която участва в кръвообращението. Съставът на кръвта зависи от състава на консумираната храна. Ако се приема подходяща храна, резултатът е нормална кръв. А ако кръвта е нормална, черният дроб, бъбреците, сърцето и всички останали органи функционират задоволително. При тези идеални условия заболяването става практически невъзможно. Ще разгледам някои заболявания, които са пряко свързани с интоксикацията на организма.

АСТМА

Астмата е заболяване, което засяга бронхите, включително и най малките, наречени бронхиоли. Те също се намират под контрола на щитовидната жлеза. Надбъбречната дейност на страдащите от астма определено е под нормалната и по тази причина бъбречната функция е нарушена. По принуда белите дробове се опитват да помогнат на отслабените бъбреци, като елиминират част от токсините. Но белите дробове не се приспособяват добре към тази дейност на помощник-бъбреци. Дразнещите токсини предизвикват възпаление, което има за последствие увреждания и атрофия на бронхите. От всички органи белите дробове са най-деликатните. Те се засягат сериозно от всяко дразнене, било то пушекът от цигарите, мъглата или катаралното възпаление. Основните токсини, които са отговорни за астмата, са натриевият хлорид и токсичните производни при лошо смилане на брашната.

Чрез много проби е доказано, че лечението с адреналин и кортизон не е ефикасно при астмата. Но отстраняването на всяка храна, която съдържа зърнени продукти, мляко, яйца, шоколад и риба, ще донесе голямо облекчение на астматиците. Някои токсични субстанции произхождат от варивата. Плодовете и киселите сокове дразнят бъбреците и трябва да се избягват от астматиците по време на криза, защото в този случай те не се окисляват напълно от черния дроб.

Медицината приема, че не съществува лекарство, което да излекува астмата, и поради този факт много лекари я считат за неизлечима болест. Рационалното лечение, което най-често е и ефикасно, зависи най-напред от дезинтоксикацията на организма. След това е нужно да се засилят надбъбреците, за да се облекчи колкото е възможно възпаленият черен дроб. Най-добрият метод за дезинтоксикация е въпросните органи да се оставят да починат. Това става като се дават природни противоотрови: алкални съединения в органична форма/напр.-алое, тикви, краставици, пъпеши, ямс, зелените зеленчуци, стеблата на някои растения, соковете от някои сурови зеленчуци. Супа приготвена от най-лесно усвоимите зеленчуци, има незаменима диетична стойност. Така се набавят необходимите витамини и минерали. Не бива да се забравя, че черният дроб никога не асимилира неорганичните вещества.

Солта /натриевият хлорид/ се употребява в излишък с храната, защото стимулира надбъбречните жлези, но всъщност това е много корозиращ продукт. Обаче органичната сол, такава, каквато се намира в зеленчуците, е полезна и не е токсична. Това е онази форма на натриев хлорид, която е жизнено необходима за тялото.

Ако астматикът спазва специфичен режим, скоро ще може да се констатира, че урината му постепенно изсветлява и съдържа по-малко токсични вещества, отколкото средно има в урината на другите астматици. Като общо правило трябва да се избягват варивата, млечните продукти и яйцата. Накрая сам човек може да определи правилната комбинация от храни, които опитът го научи какво усвоява, лесно и от какво се чувства добре.

ХРЕМА

Хремата се среща по-често, отколкото всички други болести, взети заедно.

За да се разбере тази болест, трябва да се знае, че лигавицата на дихателния апарат се контролира от щитовидната жлеза, както и другите лигавици. Хремата е възпаление, предизвикано от елиминирането на токсини, което се командва от щитовидната жлеза.

Четирите възможни степени на възпаление зависят преди всичко от природата на отделните токсини. Най-напред ще спомена обикновеното възпаление със зачервяване и изтичане на светла солена течност. При първия стадий на хремата се засягат само повърхностните слоеве на лигавицата. Ако основният причинител е натриевият хлорид, този тип хрема трае само ден или два и оздравяването е бързо. Изпаренията от разреден разтвор на сребърен нитрат неутрализират дразненето на натриевия хлорид, като го превръщат в сребърен хлорид, който е неразтворим. Всички катарни течности съдържат висока концентрация на натриев хлорид /готварска сол/. Солта е една от подправките, с които повсеместно се злоупотребява.

Втората степен на възпаление се характеризира с по-дълбоко засягане на лигавицата, включително и на лигавичните жлези. Секрециите съдържат едновременно серозна течност и светла слуз. Средно тежкия катар предизвиква неразположение, което трае 3-4 дни.

При третата степен се засяга вътрешният слой на лигавичните жлези с частично разрушаване на лигавични клетки. Микробите нахлуват, за да се хранят с продуктите на възпалителния процес, а белите кръвни телца се стремят да разрушат микробите. Секрецията е слузно-гнойна. Такъв тип хрема продължава десет дни или повече и е сериозно заболяване.

Четвъртата степен засяга всички казани дотук части и още най-дълбокия слой, който е много богат на кръвоносни съдове. В този стадий може да има примеси на кръв и гнойно-слузния секрет. Ако токсините са засегнали важни кръвоносни съдове, може да се предизвикат сериозни кръвоизливи. Такъв тип хрема е много тежко заболяване, което може да продължи седмици. И дори когато се сметне, че е настъпило оздравяване, е необходимо доста време, за да се възстановят увредените тъкани.

Наистина няма нищо мистериозно в причините за хремата, въпреки че са обект на многобройни дискусии. Ринитите се появяват най-често през зимните месеци. Когато индивидът е по-малко активен, той е склонен да се храни повече и отделителната дейност на бъбреците и черния дроб се затруднява, особено през празниците, а те не са малко. Като че ли хремата ни сполетява в чест на тези празници.

Фактът, че винаги има предшестващо токсично състояние преди хремата, е само един друг начин да се каже, че концентрацията на отровите е прекалено висока за възможностите на черния дроб и бъбреците. В този момент щитовидната жлеза се намесва като трето защитно ниво и за да изпълни мисията си, предизвиква катарално възпаление, което се нарича хрема.

Микробите не са причинители на хремата. Те са само “лешояди”, които се хранят с токсични отпадъци и разрушени от възпалението клетки. Съществува опасност микробните отпадъци да преминат чрез абсорбция в кръвта на жертвата на хремата.

Лекарствата, които ни се предлагат против хрема, са много на брой. Действието на повечето от тях е в премахване на симптомите и снижаване на температурата. Но тези лекарства са повече вредни, отколкото полезни, защото дразнят вече затормозеният черен дроб. Антибиотиците въздействат най-вече чрез силна стимулация на надбъбречните жлези.

Ако може да се отстрани токсемията, и ако надбъбреците са слаби или изтощени, заболяването става хронично и прогресивно се задълбочава.

Въпреки положените усилия науката още не е успяла да открие спешно лечение на хремата. Тъй като целият организъм е засегнат от токсините, препоръчително е да бъде облекчен от всяко излишно усилие до частичната неутрализация на токсичното състояние. Мускулната почивка е задължителна. Още по-важно е да се осигури отдих на жлезите, тъй като кръвта е претоварена и изтощена.

Има два начина за облекчаване на натиска върху черния дроб. Първият е да се прекрати приемане на протеини, брашна, захари и мазнини. Вторият е да се дават чести дози противотрови. Това може да бъде алое, вода, разредени плодови сокове, зеленчукови супи или пък пресни зеленчукови сокове. Това се нарича лечение чрез гладуване. Ако се прилага правилно и се придружава с почивка, това е най-добрата терапия, която предпазва и от усложнения.

Афоризмът на Хипократ: “Ако храните хремата, трябва да оставите треската да умре от глад” и днес е актуален, както и на времето. Докато човек се заблуждава поради страх и суеверие, че е невинна жертва на външна атака, той ще продължава да търси някаква форма на лечение, за да прогони хремата и да убие микробите.

 

БОЛЕСТИ В ПРЯКА ВРЪЗКА С ТОКСЕМИЯТА – ВТОРА ЧАСТ

ДИАБЕТ

Диабетът е хронично състояние, при което организмът не може да асимилира част от поетата храна, в частност захарта и брашното. В западните страни той е на седмо място сред болестите, които могат да предизвикат смърт. Инсулинът и антидиабетните таблетки се приемат с възторг като спасители на диабетиците.

Наистина ли е така?

Инсулинът е субстанция, която има токсично въздействие върху кръвоносните съдове. Продължителната му употреба причинява различни артериални заболявания. При внимателно наблюдение може да се отбележи, че човешкото тяло понася инжектирането на инсулин в продължение на двадесет и пет години или повече и след това артериите се разрушават. Това е краят. При диабетиците винаги е налице някаква токсемия и обикновено щитовидната жлеза е превъзбудена. Инсулинът задържа активността на щитовидната жлеза. Ефикастността на антидиабетните таблетки е по-малка, а токсичността – по-висока, така че те са още по-опасни от инсулина. Последствията от тези хапчета са такива, че не си заслужава рискът да се вземат.

При лечение на възрастни диабетици /втори тип/ може да се осигури контролиране на захарта в урината само чрез диета. При децата /първи тип/ в най-добрия случай се намаляват дозите инсулин без да се премахне напълно.

Най-добрата диета за диабетиците е зеленчуковата – варени зеленчуци, без бобовите, зеленчуковите супи, алое и хром-пикулинат. Основната цел е да се облекчи изтощения панкреас, чийто основен химически елемент е калиево съединение. Така че богатите на калий зеленчуци и 18 от природата са изключително препоръчителни. Ако нивото на калия може да бъде възстановено, не само панкреасът укрепва, но също и голяма част от киселинността, която винаги е налице при диабета, се неутрализира.

Може би най-добрият начин за лечение на диабетно болния е да се прекрати инжектирането на инсулина и болният да се остави на легло, като започне диета. Диетичното хранене се състои от леко сварени зеленчуци – целина, магданоз, тиквички и зелен боб се разбиват с миксер и се поднасят заедно с бульона като супа. Приема се гарсиния+ преди и алое след хранене. И това продължава докато урината се изчисти от захарта. Той трябва да е на легло, за да се дадат най-добри шансове на черния дроб и панкреаса да извършват работата си без притеснение от киселините, които се получават при усилие и физическа умора. Това може да продължи от един до три дни, понякога повече, докато кръвта се освободи от захарта.

След това болният може да се върне към обичайните си дейности, като спазва внимателно определен режим. Той остава под наблюдение, за да се определи след колко време захарта ще се появи пак. Когато това стане, процедурата се повтаря – гладуване на легло със своите добавки и зеленчукови супи. Този път е необходимо не повече от половината време от предишното, за да се освободи захарта.

Тежкия диабет е сериозно заболяване, независимо дали има или не захар в урината. Той причинява разстройства във функциите на панкреаса и в голяма степен на черния дроб. Човек не може да очаква, че ще води нормален живот. При доброкачествените случаи обаче болният ще реагира благоприятно на диета без захар и брашна, което ще доведе до намаляване на телесното тегло и ще осигури задоволително ниво на активност.

СЕННА ХРЕМА

Сенната хрема се появява, когато има атрофия на лигавицата на носа и синусите. Те стават много чувствителни към полени, прах, животински миризми, мъгла, които предизвикват силно кихане и кашляне, когато посочените дразнители контактуват с възбудената лигавица. Обаче възпалението предхожда дразненето.

Тук отново проличава вредната роля на солта. Тези, които страдат от сенна хрема, с редки изключения, са злоупотребявали с готварска сол. Между елиминираните субстанции могат да се открият токсични продукти, дължащи се на лошо смилане на протеини и брашна.

През пролетта дразнещите субстанции, които се абсорбират в този момент, не причиняват сенна хрема, ако лигавицата не е била вече възбудена. Намалената употреба на сол, въздържането от протеини и варива, източници на токсини, контролирането на вида и количеството на пресните плодове /имат стимулиращ ефект върху ендокринните жлези/ са първите мерки, за да се овладее токсемията, която е причина за тази болест. Тук не бива да се забравят жлезите с вътрешна секреция, защото горещината стимулира надбъбреците, които на свой ред възбуждат щитовидната жлеза. Тогава тя предизвиква отделяне на токсини през лигавиците и засилва симптомите на сенната хрема. По тази причина страдащите от сенна хрема се чувстват по-добре на места с по-хладен климат. Но ако надбъбреците са слаби, а щитовидната жлеза достатъчно силна, за да провокира елиминирането чрез лигавиците при токсемия, жертвата не ще може да се възползва от промяната на климата.

ЖЕНСКИ БОЛЕСТИ

Много жени имат анормални менструални болки. Заблудени от идеята, че това, което се среща често е нормално, те вярват, че някои патологични състояния са нормални, защото се повтарят. Аз мисля, че жена, която постоянно взима медикаменти за своето неразположение, всъщност страда от токсемично състояние. Когато черният дроб не изпълнява функциите си на филтър, в кръвния ток се натрупват неусвоени продукти, които, ако не се елиминират чрез вторичните пътища, могат да предизвикат тежко заболяване като рак или туберкулоза. Менструалният цикъл вместо да изпълнява своята естествена задача се превръща в нещо като филтър за отпадъци, като предизвиква хронични възпаления в матката. След дълги усилия да се подпомага прочистването на кръвта от дразнещите токсини, матката се уврежда така, че за много жени отстраняването й става единственото възможно разрешение, особено ако са се появили миоми и миомни възли.

Болката, спазмите, обилното кървене при менструация се срещат често и за тяхното облекчаване се използват много средства от народната медицина. Когато токсичната кръв търси изход от тялото през матката по време на цикъла, причиненото от нея възпаление на деликатната лигавица провокира спазми, които се изразяват с болки и присвивания. Ако токсичността е по-малка, жената изпитва само тежест и прилив на кръв в областа на таза. Когато започне изтичането, природата излива колкото е възможно повече токсична материя, която дразни по-дълбоките слоеве на матката. Това, което би трябвало да бъде обикновено течение, се превръща в кръвоизлив, продължаващ понякога много дни, като довежда жената до състояние на постоянна анемия, която предизвиква нервност, безсъние, мигрена и умора. Може да се случи бъбреците да не са в състояние да филтрират някои отрови и да се появи оток.

Качествата на менструалната кръв варират според химическия състав на токсичните вещества. Червената и обилна кръв без мирис и силните спазми на матката показват, че основното дразнещо вещество произхожда от лошо храносмилане на захар и брашно. Токсините са киселинни, които не са били напълно окислени. Обратно, ако менструалната кръв е тъмна, лепкава и има мирис, може да се предположи наличие на токсини от лошо усвояване на протеини или от разлагане. Яицата, сиренето и препеченото месо може да са причината за миризмата на менструалната кръв. Така става ясно, че в случай на нужда матката, която е избрана от природата за орган на възпроизводството, може да послужи и за елиминиране на разложените отпадъчни вещества.

С това страданията не свършват, а се очакват още по-тежки изпитания през менопаузата. Нормално менопаузата при здравата жена протича без усложнения. Месечните течения приключват и това е всичко.

А интоксикираната жена, която се е разтоварвала от отровите чрез менструалния цикъл, през менопаузата трябва да преживее един от най-критичните периоди в живота си. Все едно, че внезапно е преграден буен поток. Появява се цяла серия от нови неразположения, топли вълни, депресия, мигрена, артрит, стомашни и чревни разстройства, умора и изтощение, вагинални възпаления, сърцебиене, задъхване. При менопаузата изходната врата е затворена, но въпреки това токсините продължават да прииждат към матката и да се инфилтрират в нея. Възпалението се разраства прогресивно и през лимфните съдове на коремната кухина се процежда воднист секрет със специфична миризма. Това е едно от първите предупреждения за рак.

Можем да се надяваме, че ще дойде време, когато след задълбочено анализиране на химията на тялото, химията на храненето, на наследствеността, на функциите на черния дроб и бъбреците предразположеният към рак човек ще може да се предпази, като внесе необходимите корекции в химията на своето хранене.

За щастие е възможно да се облекчат мъките на всяка жена, която не е тежко засегната от смущение на менструацията и менопаузата. Периодичните болки могат да се смекчат, като се намали концентрацията на токсини в кръвта. Най-добрият начин е да се остави на диета ден или два преди началото на цикъла. Препоръчват се алое, разредени плодови сокове, сурови плодове и зеленчукови бульони. През тези два дни трябва да се избягва всяка друга храна. Щом токсемията намалее, урината става по светла и по-малко киселинна. А щом кръвта се прочисти, ендокринните жлези функционират по-нормално.

Жените, които страдат от неразположение през менопаузата, трябва да ограничават хранителния си режим, вълненията и физическите усилия, за да смекчат най-неприятните симптоми.

От този кратък преглед на заболяванията става ясно, че отделянето през резервните пътища играе роля при всяка болест. Името на заболяването се определя от засегнатия орган. При всички случаи се открива нарушение на равновесието или неправилно функциониране на някои жлези. Рационалната терапия се състои в дезинтоксикация и след това възстановяване на вредите. Успехът зависи от волята на болния да промени диетата и начина си на живот и от навика му да пие алое и вода.

 

БОЛЕСТИ НА БЪБРЕЦИТЕ И НАРУШЕНИЯ НА КРЪВНОТО НАЛЯГАНЕ

Днес човечеството живее с мисълта, че живее добре, но въпреки това не се замисля, че въпреки това бъбреците, както и черният дроб, са най-малтретираните вътрешни органи. Човек, който не познава структурата и функциите им, постоянно ги тормози, като им налага да понасят тежки натоварвания, следствие от грешки в храненето. Той опитва или да ги раздвижи с шоковият удар на лекарствата и други стимуланти, или да подобри ситуацията чрез по-големи порции вода.

Бъбреците, с които толкова се злоупотребява, са едни от най-сложните органи в тялото. Дори когато отровите буквално ги заливат, те работят безотказно, чак докато в края на краищата токсемията ги унищожи. Уремията и кръвоизливът в сърцето, които настъпват в последният стадий на бъбречната болест, са на четвърто място в списъка на смъртоносните причинители.

Въпреки че е много малък – може да се побере в шепата ви – всеки бъбрек е снабден с повече от милион филтриращи единици. Бъбрекът е способен да филтрира 1700 литра вискозна течност за двадесет и четири часа. В тази течност са разтворени около 50 различни химически субстанции. Бъбреците реабсорбират полезните вещества и елиминират останалите.

Тези забележителни малки органи са дълги 10-12 сантиметра и съвсем точно са наречени – големите чистачи на организма. Кръвоснабдяването на бъбрека е предимно от артериите, с най-чистата и червена кръв, докато кръвоснабдяването на черния дроб е изцяло от вените – нечиста и синкава кръв. Удобно настанен в твърда капсула от фиброзна тъкан, бъбрекът е обвит в слой мазнина, която го предпазва от удар.

Много хора считат бъбрека само като част от отделителната система на организма. Той обаче е автоматичен регулатор, който поддържа водното съдържание в кръвта и в тъканите при една и съща леко солена концентрация.

Водата се доставя в тялото чрез напитките и някои храни с високо водно съдържание: плодове, зеленчуци и други. Захарите, брашната и мазнините постепенно се трансформират, за да се превърнат в последния стадий във въглероден двуокис и вода. Тази вода, която се нарича метаболитна вода, се резорбира и употребява от тялото, докато въглеродният двуокис се изхвърля чрез белите дробове. Така се поддържа водното съдържание на тялото.

Храните от природосъобразния режим на човека съдържат достатъчно вода и той не би изпитвал нужда да пие течности. Тогава защо сме жадни? Жаждата се предизвиква от приемането на сол, подправки, сладкиши и концентрирани брашна. Плодовете и зеленчуците, особено когато се консумират сурови, съдържат 70-80% вода, млякото – 85%, месото 50-60%. Качеството на водата, която се съдържа в пъпешите, морковите, краставиците, дините и целината е по-добро за организма, отколкото това на чешмяната вода.

Една от главните функции на бъбреците е да освобождават кръвта от излишната вода. Метаболитната вода е един от двата крайни продукта, получени при обмяната на въглехидратите.

Филтрирането на водата през бъбрека изисква обогатена с кислород кръв, но когато артериалната кръв съдържа анормални примеси, бъбреците имат нужда от допълнително количество кислород, който се набавя с помощта на надбъбречните жлези. Мъдростта на природата е поставила специално тези жлези съвсем близо до бъбреците, за да изпращат бързо секрецията си в случай на нужда. Тези жлези подпомагат елиминиране на отпадъците, но рискуват да се изтощят и да съкратят живота на индивида в следствие на анормалния начин на живот.

Има много лекарства, които стимулирайки надбъбречните жлези, очистват кръвта през бъбреците.

Типичен пример за такова стимулиране е чрез приемане на кортизон от артритно болен инвалид, който временно може да захвърли патериците. Токсичните продукти, които са възпалявали ставите, са били елиминирани по-бързо от бъбреците. Но последствията от прекаленото стимулиране на изтощените надбъбречни жлези могат да доведат до пълно обездвижване на болния.

Има и още нещо. Жлезите и бъбреците не могат да елиминират голямо количество токсини за кратко време, без да изложат сърцето на опасност. Концентрацията на тези отрови се поддържа винаги в кръвта. Пет минути след обилно изпотяване или 30 минути след поглъщане на много течности не могат да се открият следи от токсични съединения в потта или урината. Необходими са 24 часа, за да може токсичното съдържание на организма да се покачи достатъчно и да настъпи ново подобно отделяне. По -слабите изпотявания и постепенно увеличаващото се ежедневно пиене на вода ще подействат по-добре на болния, отколкото брутална хидратация, която натоварва сърцето. Едноседмична почивка вкъщи, с режим на алое, плодови сокове и зеленчуци ще има много благоприятен ефект, като едновременно ще се свали прекалено високото кръвно налягане.

Един термин се употребява днес доста често и той е дехидратация /обезводняване/. Когато едно тяло е прекалено слабо да приема течности по естествен път, то е прекалено слабо и да живее. В наши дни интравенозното инжектиране е много популярно /глюкоза и солеви разтвори/. При тази манипулация може би настъпва временно облекчение, което трае докато надбъбречните жлези станат достатъчно силни, за да отговорят на повишените изисквания. Действайки като един от най-мощните защитни механизми на организма, тези жлези реагират срещу внезапните промени на кръвния обем. Тяхната повишена функция стимулира бъбреците. Ако обаче се получи подобрение, то е краткотрайно и в крайна и в крайна сметка причинява повече вреда, отколкото полза.

За кръвното налягане е казано и написано много. Създадени са немалко лекарства, с които се цели нормализирането му. А за да се разберат промените на артериалното налягане, се налага внимателно да се изучават сърцето и бъбреците.

Вече споменах за процеса на филтриране през бъбречните глобули. Всеки нормален човек разполага с около един милион глобули на всеки бъбрек. Експерименти с животни доказват, че здравето може да се поддържа и от една четвърт от цялото бъбречно вещество. Математически това означава, че пречистването се осигурява от 250 000 глобули. Когато е налице постоянно химическо разрушаване на глобули, започва покачване на кръвното налягане. Как става това? За по лесно разбиране, ще го представя с по-малки пропорции. Да предположим, че двадесет глобули могат да пречистят една единица кръв за две минути. Ако се разрушат 10 глобули, единицата кръв може да бъде филтрирана за две минути само ако се удвои обемът кръв, който преминава през останалите десет глобули. При това положение налягането трябва да се повиши. Надбъбречните жлези дават тонуса и енергията нужни за това усилие. Повишеното отделяне на хормони от надбъбреците в същото време стимулира и функционирането на бъбречните глобули.

От тук се разбира, че повишаването на кръвното налягане е една от предпазните мерки и се причинява от бъбречна слабост. Обратното – с отслабени и изтощени надбъбречни жлези не е възможно никакво повишаване на кръвното налягане.

Сега възникват следните въпроси: Коя е отровата, която разрушава глобулите? Откъде идва? Трябва да си припомним, че бъбрекът е орган, чиято задача е да поддържа количеството на водата в кръвта, водата, която се приема през устата и метаболитната вода. Когато режимът е правилно поддържан, черният дроб елиминира отпадъчните вещества, образувани от метаболизма. Само когато черният дроб е неспособен да филтрира добре кръвта, бъбреците се принуждават да се заемат с неспецифични за тях функции. Но при извършването на тази работа глобулите прогресивно се разрушават, така че черният дроб и бъбреците дегенерират едновременно.

Отдавна се е предполагало, че високото кръвно налягане е свързано с бъбречна недостатъчност, но едва към 1930 година това е научно доказано. При това се доказват три неща:

  1. Кръвното налягане се покачва, когато се забави кръвообращението през бъбреците.

  2. Това повишаване на кръвното налягане е възможно само ако надбъбречните жлези са способни да проявят свръхактивност.

  3. Когато се повиши кръвното налягане, никое от обичайно използваните в такъв случай лекарства не е ефикасно.

Когато се разбере връзката между неподходящия режим на хранене и токсемията, която разрушава глобулите на бъбрека, тогава ще станат ясни и горните изводи.

Най-честите дразнители, които провокират деградирането на глобулите, са солта, протеиновите киселини/протеиновите диети/, металите /особено живак/ и лекарствата. При такива случаи урината е почти чиста вода, защото отслабените бъбреци са неспособни да отделят солите и токсините.

Най-старите способи за лечение на бъбречните заболявания са се базирали върху аксиомата, че трябва да се разреди това, което е концентрирано. Препоръчвали са се течности – вода, бульони, сокове - за да се предизвика елиминиране на токсините в разтворено състояние. Тъй като повечето пикочни отрови са киселини, предписваха се алкални вещества като противоотрова. Когато поемането на толкова течност, колкото трябва беше невъзможно, се поставяха подкожни или интравенозни инжекции.

Бъбреците, както и черният дроб могат да бъдат увредени от протеини или токсични въглехидрати. Режимът с приемане на противоотрови /алое, минерали и др./ се следва от смекчаване на тревожните симптоми при условие, че функционалният капацитет не е засегнат много от токсичната атрофия. Вместо отслабените бъбреци да се форсират да работят под въздействие на медикаменти, по-добре е да се направи корекция на химията на организма. Природното здраве е нещо различно от състоянието на изкуствена стимулация, макар за някои хора това да изглежда едно и също.

БОЛЕСТИТЕ И ДЕЦАТА

Защо кабинетите на педиатрите са пълни с уморени, алергични, анемични, рахитични, прекалено слаби или затлъстели деца? Отговорът е съвсем прост:

  1. Тялото на майката не е било подходяща среда за детето, защото нейният организъм е бил претоварен с отпадъци от неправилно хранене, вторични продукти от лекарства, киселини, кафе, отрови, тютюн и алкохол.

  2. Детето е било хранено неправилно, прекарвало е много време пред телевизора или компютъра и не е играло достатъчно на чист въздух.

Здравото и щастливо бебе е зрелище, способно да възрадва очите и сърцето. Колко радостна е гледката на млада майка, изпълнена със здраве и щастие. Колко са родилките, които излизат свежи и розови от родилния дом, без проблеми и усложнения.

За съжаление нивото на детското здраве е ниско. И това е не защото родителите са бедни, а защото най-често става дума за презадоволени деца, глезени с лакомства с изкуствен произход, с пасти, сладоледи, сиропирани сладкиши, мляко с шоколад и пр., вместо да бъдат хранени разумно с прости, естествени и клетъчни-живи храни.

Крехките години на детството са най-важни за здравето. По това време именно ендокринните жлези и черният дроб имат най-висок функционален капацитет, като осигуряват на здравото дете пълноценно развитие, неизтощима енергия и безотказни елиминационни възможностти.

Вместо това средностатистическото бебе идва на белия свят с тяло пълно с токсини. Всъщност то е толкова интоксикирано, че и при най-добри грижи са му нужни поне три години, за да елиминира токсините, които е наследило по рождение.

Природата се опитва да прочисти кръвта на майката, като отправя токсините и нечистотиите към тялото на детето. Затова не препоръчвам на бременни да пият алое/да се детоксикират/ по време на бременност. Първородното дете е по-токсично и обикновено е по-трудно за хранене и гледане. Често първото дете поставя проблеми пред майката и лекаря. Например токсичен излиък на киселини може да бъде причина за леки, тежки или хронични прояви/според концентрацията/ на токсемия. Резултатът може да бъде ранен рак, левкемия или други злокачествени заболявания. По-ниска концентрация може да предизвика ревматизъм, полиомиелит, дифтерия и различни заболявания на кожата. Тази теория за първородните деца се базира на различни изследвания и се потвърждава от някои авторитетни учени по диетология.

Най-често симптоми на детските болести са умората, респираторните неразположения, повръщанията и температурните състояния. Те индикират, че:

  1. Кръвта е отровена

  2. Черният дроб не е в състояние да я окислява и неутрализира напълно

  3. Вредната киселина се отделя през кожата или през лигавиците

Микробите, вирусите и другите микроорганизми съществуват постоянно, но само като паразити, хранещи се с токсични отпадъци.

Като говорим за микроби и болести, не трябва да забравяме, че хранителната среда на микроорганизмите има същата важност като самите бактерии и вируси. Без нужната храна те не могат да живеят… и да унищожават. Това обяснение е илюстрация на значимостта на токсичните отпадъци наследени или придобити, при развитието на детските болести.

РУБЕОЛА

Причинителят на рубеолата, за който се мисли, че е вирус, се развива в слузта, отделяна в горните дихателни пътища. Сериозността на тази болест зависи от концентрацията на токсични отпадъци, които се елиминират през лигавиците. Симптомите се появяват в следния порядък: най-напред – неразположение и умора като признак на чернодробна токсемия, след това – треска като резултат от усилието на черния дроб да неутрализира отровата, следват характерните прояви на сериозна настинка с хрема и кашлица, най-накрая се появява обрив по кожата. Когато черният дроб не е успял да окисли всичките токсини, щитовидната жлеза се намесва като трето защитно ниво и елиминира отровите през лигавиците и кожата. Ако се засегне лигавицата на окото, се развива конюнктивит.

Болните деца ядат рядко/болните животни също отказват храната/, ако не ги принуждават. Болното дете не бива да се насилва да яде! Как да се грижим за болен от рубеола? Най-добре е грижите да бъдат като при болен от тежък грип. Къпане или влажни обтривания благоприятстват спадането на температурата и т.н. Когато температурата спадне, може да се добавят варени зеленчуци/без бобови/ и плодове – сурови или обработени. След изчезване на обрива се връща нормалният хранителен режим.

Опасно е да се дава аспирин или друго стимулиращо лекарство, защото то само парализира краищата на нервите, провокира фалшиво чувство на благополучие и увеличава токсемията на черния дроб. Други лекарства пък рискуват да отблъснат токсините към вътрешността на тялото и така да увредят някои вътрешни органи. Тъй като детето има физическа нужда от почивка на легло, лигавиците, кожата, черният дроб и бъбреците имат нужда от химическа почивка, която могат да получат само чрез гладуването и детоксикационното действие на алоето.

Рубеолата вероятно е начело на листата на детските болести, които се причиняват от токсемия, дължаща се на прекомерна употреба на брашна и захари. Коклюш, круп, пневмония, менингит, грип, синузит, бронхит и астма са все имена на болести от същата група. Природната противоотрова я знаете коя е. Освен това може да се дават сокове от плодове като: ябълка, портокал, грейпфрут, ананас, папая и т.н.

Една значителна група от детските болести се причинява от излишък на протеинови киселини, наследствен или придобит. Тези киселини се елиминират през лимфната система на лигавиците на носа и устата. Болестите на фаринкса, сливиците и ушите, дифтерията, полиомиелитът и ревматизмът се причиняват от киселинно-протеинова интоксикация. Млякото е най-добрата белтъчна храна за детето, но трябва да знаете, че ако млякото освен пастьоризирано е и сварено, лиофилизирано/сухо мляко/, замразено под формата на сладолед, подправено със синтетични витамини или шоколадови сиропи, то вече е загубило качеството на храна. Всички тези млечни продукти се разлагат в червата на детето и дават началото на протеинови киселини, които са изключително вредни.

Ангина

Един от главните центрове за елиминиране на токсини са сливиците – лимфни жлези, които се намират на повърхността на лигавицата на гърлото. Те завършват една верига от подобни жлези, чиято начална точка се намира се намира в коремната област. Когато протеиновите киселини се отделят по този път, дразненето на сливиците е толкова голямо, че то може да предизвика истинско възпаление на тъканите, наречено ангина /тонзилит/. Понякога отровата не стига до сливиците, а се блокира от междинните жлези, които се подуват и предизвикват болезнено чувство в гърлото.

Повърхностното разположение и лесната достъпност на сливиците ги прави благодатна цел за хирурзите и милиони сливици са били оперирани. Подобрението, което следва след операцията, се дължи на доброволния глад след подобна интервенция. Гърлото е прекалено възпалено и болезнено, за да може да преглътне каквато и да е храна. По-късно тялото, лишено от тези две важни изходни врати, търси други контактни точки между лимфните тъкани и лигавиците. Лимфните островчета в носа, гърлото, синусите, стомаха, червата и апендикса се опитват да заместят пожертваните сливици и резултатът може да бъде куп нови заболявания, като например апендицита.

Ревматизъм

За съжаление тази болест все още се среща, макар че може да бъде избягната. Тя се причинява най-вече от консумацията на месо и месни бульони. Месото е една от най-опасните храни за детето. То е кисела храна и неговите киселини се акумулират в кръвта и ако тяхната концентрация се повиши прекалено, сърдечните клапи, които са много чувствителни към киселините, могат да бъдат повредени. Сърдечният ревматизъм /или ревматичният ендокардит/ често се причинява от прекомерната употреба на месо. Природните противоотрови за болестите, причинени от протеиновите киселини, са алоето, зеленчуковите сокове, сурови или варени, за предпочитане е да се избягват бобовите култури и консервираните продукти. Нито сол, нито месо не бива да се добавят към храната на деца, страдащи от ревматизъм. В случай на хронична интоксикация е подходящо да се отстранят всякакви протеини от храната на детето и то да консумира изключително плодове и зеленчуци. Някои протеини имат жизнено значение за детското развитие, но те често се предлагат в прекомерно количество или в девитализирано състояние. Тук е важно да познавате източниците на свободни аминокиселини.

Прекалената употреба на мазнини също е вредна за детския организъм. Това, което се нарича патогенност на мастните вещества спрямо черния дроб, може да бъде наследствено или да се придобие след раждането. Разстройвайки функциите на чернодробните клетки, мастните хранителни вещества, най-често сметаната, не се окисляват напълно и циркулират в кръвта като токсични мастни материи. Те се елиминират чрез мастните жлези, които омазняват кожата. Себореята е един първите примери: акне, пъпки, малки циреи, ечемик, абцеси също могат да бъдат конкретно проявление. Ако мастните материали атакуват костния мозък, може да се развие остеомиелит /възпаление на костите и костния мозък/. Лечението се осъществява чрез отстраняване на всякакви мастни вещества от хранителния режим/омега6/.

Варицела

Най-често срещаната детска болест, резултат от мастна токсемия, е варицелата. Тя е много заразна болест и малко деца й убягват. Тя вероятно се дължи на отделяне на токсична мазнина или мастни киселини в капилярите, като се създава естествена хранителна среда за вируса. Комбинацията от отделените продукти и вирусите предизвиква характерните за тази болест гнойни пъпки.

Медицинското третиране на детските болести се изразява най-често с употребата на антипиретици и стимулиращи вещества. Например ефектът на аспирина е в премахването на чувствителността на краищата на нервите, т.е. в отстраняването на усещането за болка. Умората и главоболието се притъпяват, а температурата се понижава. Но аспиринът затруднява дейността на черния дроб, като разрушава част от клетките му.

Треската, или повишената температура на детето е обезпокояващ симптом за майката. А всъщност какво е значението на повишената температура? Дали това е нещо лошо, което трябва да се отстрани, или е усилие на тялото да изгори някоя отрова и по този начин да се освободи по-бързо от нея.

При децата треската започва от черния дроб. При силно и здраво дете токсините изгарят напълно, най-често в черния дроб. Детето не чувства нито болка, нито неразположение. То има съвсем леко повишена температура в областта на черния дроб, която може да се констатира при локален преглед. Но ако черния дроб не е в състояние да окисли напълно отровите, тогава под въздействие на ендокринните жлези те се отправят към резервен изход – лигавиците. Най-често това е лигавицата на дихателните пътища и процесът се изявява под формата на грип, синузит, фарингит, ангина, бронхит и дори пневмония.

Черният дроб е прекалено ангажиран, за да може да се натоварва и със смилането на храната. Този орган може да се освободи от голяма част от оказвания върху него натиск, като не се приема никаква храна. Гладът не само сваля температурата, намалява налягането и улеснява елиминирането, но също и благоприятства работата на черния дроб и отклонява някои сериозни усложнения като отит, менингит и др.

Добре е да се помни, че червата могат да се прочистят от токсини за 24 часа, кръвта – за три дни, черният дроб – за пет дни, при условие, че не се приема никаква храна, освен алое и разредени с вода плодови и зеленчукови сокове.

Излиза, че повишената температура, от която се страхуваме, защото не я познаваме, всъщност е усилието на природата /системите ни за самолечение и саморегулация/ да подпомогне оздравяването. Тя не причинява вреда, няма вредни последици – напротив ускорява оздравяването.

Другият начин за лекуване на детските болести е от стимулиращ тип – по химически път да се нанасят камшични удари на щитовидната и надбъбречните жлези. В наше време сулфонамидите и антибиотиците са най-широко ползваните стимуланти. Да се стимулира едно изтощено тяло с помощта на лекарства е също толкова лишено от смисъл, колкото с камшик да се кара уморен кон да работи.

В медицината няма нито чудеса, нито вълшебни лекарства. Природата върши работата си бавно. Човешките усилия да се засили ритъмът често приключват с нещастие.

 

 

ВЛИЯНИЕ НА ЛЕКАРСТВА И БОЛЕСТИ ВЪРХУ НОРМАЛНОТО /ЗДРАВОТО/ СТАРЕЕНЕ

ДЕМЕНЦИЯ

По дефиниция деменцията е състояние, което засяга паметта и причинява най-малко три от следните допълнителни промени: смутена способност за разпознаване на хора, места и обекти; проблеми с намиране на думите; трудност при работа с цифри и смятане; дезориентация за време и място; промяна на личността.

Много неточни термини се употребяват за описание на деменцията – като сенилност и втвърдени мозъчни артерии. Те не само са неточни, но и заблуждаващи. Сенилен означава стар, а сенилност – старост. Да се говори за деменцията като за старост, значи да се приеме неправилно, че тя е нормална или неизбежна. Втвърдяване на артериите означава, че деменцията е причинена от атеросклероза, което не е вярно. Някои хора, включително и лекари, използват термина болест на Алцхаймер за всички деменции, а тя е само една от причините.

ДЕМЕНЦИЯ И ДЕЛИР

Делирът е остро състояние на объркване, характеризиращо се с невъзможност да се възприема околната действителност. Основният му белег е объркването, а не загуба на паметта, както е при деменцията.

Обикновено делирът се причинява от болест – най-често алкохолизъм или като реакция на някое лекарство. За разлика от деменцията, която започва незабележимо и прогресира бавно, делирът започва драматично и се развива бързо.

ДЕМЕНЦИЯ, ДЕПРЕСИЯ И ПСИХОЗА

Депресията прилича на деменция и може да заблуди дори и специалистите. Ако страдате от депресия, може да станете затворен и тих, да престанете да обръщате внимание на външността си, на задълженията и на всичко останало, да правите впечатление на човек, който не помни и не разбира.

Психозата е душевно състояние, което се характеризира с налудничави идеи, халюцинации, загубено чувство за реалност и понякога се бърка с деменцията. Психозата се причинява от телесно заболяване или като страничен ефект на лекарство.

ПРИЧИНИ ЗА ДЕМЕНЦИЯ

Няма да влизам в подробности, но главна причина е болестта на Алцхаймер. Трябва да се отбележи обаче, че при всеки един от три случая на деменция, причината е друга.

През 1906 г. Алоис Алцхаймер описва историята и състоянието на една 51 – годишна жена, която загубила способността си да помни и да мисли. Ако тя беше 10-15 години по-стара лекарят неправилно щеше да припише симптомите на старостта – грешка, която доста лекари все още правят. Деменцията не е нормално явление при остаряването, а патологично състояние. Болестта на Алцхаймер не може да се диагностицира приживе и не може да се лекува със средствата на съвременната медицина. Скенерът е полезен само ако има други причини за деменция – мозъчно налягане от хематоми, мозъчни тумори, инсулти или хидроцефалия.

Деменция в резултат от множествени инфаркти. Това е втората най-честа причина за деменция. Явява се при хипертоници и диабетици. При деменция от множествени инфаркти, малки инсулти се унищожава мозъчна тъкан, душевните функции отпадат и се появяват симптоми на деменция, която е необратима. Лечението на диабета и хипертонията могат да намалят и дори да спрат прогреса на състоянието. Смята се, че втвърдяването на артериите/атеросклероза/ в мозъка води до деменция. Това не е вярно. Малките инсулти, водещи до деменция не се дължат на атеросклероза, а на мастни натрупвания в артериите. Атеросклерозата причинява най-честия вид инсулт, при който се получава слабост в някой от крайниците или замазания говор, но тя не води до деменция. Следващата таблица показва повечето от причините за деменция, а начините да се избягват – в съответните програми за профилактика.

ПРИЧИНИ ЗА ДЕМЕНЦИЯ

Необратими причини за деменция

  • Болест на Алцхаймер – Причината е неизвестна. Това е най-честата причина за деменция.

  • Мултиинфарктна деменция – Причинява се от малки инсулти, наречени лакунарни инфаркти, и се явява най-често при хора, страдащи от хипертония и диабет.

  • Болест на Паркинсон – Причината е неизвестна. Прави хората сковани, бавно подвижни и треперещи. Много хора с Паркинсон развиват деменция.

  • Алкохолна злоупотреба – Хроничната злоупотреба с алкохол може да доведе до деменция.

  • Болест на Кройцфелд – Джакоб – Причината е вирусна инфекция на мозъка, която е много рядка. Тя води до деменция.

  • Спин – Понякога спинът води до деменция.

  • Хорея на Хънтингтън – Генетична болест, която се характеризира със странни, ненормални движения. По-късно се развива деменция.

Потенциално обратими причини за деменция

  • Сифилис – Нелекуваният сифилис засяга мозъка и може да причини деменция. Сифилисът е бактериална инфекция.

  • Субдурални хематоми – Събиране на кръв под черепа, която може да упражни налягане върху мозъка и да причини деменция.

  • Менингиоми – Бавнорастящи тумори под черепа, които оказват натиск върху мозъка и могат да доведат до деменция.

  • Хидроцефалия – Това състояние се получава, когато ликвора в мозъка не може да изтече и се получава налягане, което води до деменция изпускане на урината и характерна промяна в походката.

  • Дефицит на фолиева киселина и витамин В12 – Съществени за функционирането на мозъка. Тяхната недостатъчност може да причини деменция.

  • Медикаментозна токсичност – Много лекарства могат да направят възрастните хора толкова объркани и вцепенени, че да приличат на дементни.

  • Депресия – Депресираните възрастни хора приличат на дементни, това състояние понякога се нарича псевдодеменция.

  • Болест на щитовидната жлеза – И понижената, и повишената функция на щитовидната жлеза може да предизвика състояние, което прилича на деменция.

  • Промяна на нивото на калция и другите електролити – Електролитна патология /извъннормни нива на калция, натрия и магнезия/ може да се появи в резултат на медикаментозно лечение, дехидратация или много болести, които причиняват объркване и вцепененост.

Лабораторно изследване

Най-честите и необходими лабораторни тестове са:

  • Тироидна функция /да се провери за повишение и понижение/

  • Витамин В12 и фолиева киселина / два витамина, необходими за правилното функциониране на мозъка/

  • Калциево ниво в кръвта /когато е анормално, може да предизвика замайване/

  • Бъбречна функция /да се провери за бъбречна недостатъчност, която може да причини разстройство в мозъчните функции и летаргия/

  • Захарните нива в кръвта /нелекуваният диабет може да причини мозъчни нарушения/

  • Скорост на утайката /тест за откриване на някои редки болести, които могат да причинят объркване и паметови нарушения/

ИНКОНТИНЕНЦИЯ/ИЗПУСКАНЕ/ НА УРИНАТА

Изпускането на урината е много по-често от незадържане на изпражненията, като засяга между 5 и 10% от хората над 65 години. Изпускането е една от най-честите причини за изпраштане на старите хора в приюти. Изпускането не е нормален белег на остаряването.

Вашите бъбреци произвеждат урина и я прекарват през уретерите до пикочния мехур, където тя се събира. Той е един мускул, който трябва да се свие, за да се изпразни. Организмът разполага с няколко механизма за задържане на урината в пикочния мехур. Два кръгли мускула, наречени сфинктери, разположени в основата на мехура, стоят стегнати и представляват мускулна бариера. Освен това налягането на коремните мускули се упражнява върху сфинктерите, а не върху самия мехур. Уретрата – тръбата, която излиза от мехура и през която урината напуска тялото – също има механизми за задръжка на урината.

Нерви в пикочния мехур измерват когато е пълен и съобщават на мозъка, когато трябва да се изпразни. Но друга част от мозъка ви позволява да задържите урината, докато стигнете до тоалетната. Когато сте готов да уринирате, мозъкът изпраща сигнал до мускулите в стените на пикочния мехур, които се свиват и изпразват урината. За да се контролира уринирането, всички части на тази сложна система трябва да работят съчетано и координирано. Проблеми в различните части на системата водят до различни видове изпускане. Това са: инконтиненция на импулса, стресова инконтиненция, инконтиненция от препълване и спонтанни контракции на мехура. Всяка от тях се дължи на различни причини, включително лекарства, атрофичен уретрит, деменция, диабет и много други болести. Например инфекция на пикочния мехур може да раздразни лигавицата и да причини изпускане. Пълнотата е причина за повишено налягане върху мехура. При атрофичния уретрит /при жените/ лигавицата на уретрата изтънява. Промяната настъпва след менопауза, защото тази тъкан зависи от естрогена, хормон чието ниво след менопаузата намалява. С по-тънка лигавица уретрата упражнява по-слаба съпротива на потока на урината и може да се получи изтичане. Тук фитоестрогените са подходящи. Друг фактор, който спомага за развитие на стресова инконтиненция, е слабост на сфинктерите. Специални упражнения могат да засилят мускулите на малкия таз и да подпомогнат сфинктерите. Те са същите, като упражненията след раждане за затягане.

Изпускането от препълване е тогава, когато пикочния мехур се преразтегне от урина. Това е когато се стискаме или защото мускулите на мехура не се свиват добре. Когато мехура се преразтегне, урината излиза на порции но не напълно. При мъжете увеличената простата, може да пречи на протичането на урината. Запекът също може да оказва натиск върху потока от пикочния мехур и пречи на уринирането.

Мускулите на мехура са много чувствителни към два типа лекарства: тези с антихолергични свойства и наркотичните. Те отслабват мускулите на пикочния мехур. Същото се случва и при нарушена нервна проводимост. Има случаи и на внезапни неконтролирани контракции на пикочния мехур при което се изпуска малко урина.

МЕДИКАМЕНТИ, КОИТО ПРИЧИНЯВАТ ИЗПУСКАНЕ НА УРИНАТА

  • Диуретици – Повишават производството на урина и напрягат пикочния мехур.

  • Сънотворни транквилизатори – Задълбочават съня и пълният мехур не се усеща навреме. Затрудняват придвижването до тоалетната.

  • Антихистамини – Съдържат се в таблетките за простуда и в сънотворните на свободна продажба. Повечето притежават антихолерични свойства и засягат способността на мехура да се свива нормално. Това може да доведе до свръхразтягане на мехура и изпускане от препълване.

  • Болкоуспокояващи – Засягат способността на пикочния мехур да се свива. Овен това причиняват запек, който от своя страна води до изпускане. Наркотиците правят по-трудно усещането за пълен мехур и отиването навреме в тоалетната.

  • Гастроинтестинални – Понякога се предписват при стомашни колики.

  • Антиспазмични препарати – Имат силен антихолинергичен ефект. Също като антихистамините тези лекарства могат да причинят задръжка на урината и изпускане от препълване.

СЕКСУАЛНОСТ

Древните римляни са казвали, че за жените животът започва на 40 години – възрастта, на която жриците на Веста са били освобождавани от обета за целомъдреност. Оттогава по-голяма част от света разбра, че и животът, и сексът започват по-рано. Но и досега много от нас са под влияние на погрешното становище, че сексуалното желание и активност изчезват в процеса на остаряване. Много хора остават сексуално активни до 80-,90-годишна възраст и дори повече. Нормалното остаряване води до промени в сексуалността, но не слага край на сексуалното желание и на възможността то да се реализира. Някои хора прекъсват секса заради промени във връзките или просто защото нямат партньор. При други сексуалността се засяга от болест. Както при всички физиологични функции, хората се различават и по начина, по който настъпват сексуалните промени при остаряване. Всеки, дори и сексуално най-активните възрастни хора, претърпяват промени в изпълнението на сексуалния акт.

Ниските нива на естроген и прогестерон, двата най-важни женски хормона, след менопаузата причиняват разнообразни телесни промени, без да засягат сексуалността.

При мъжете няма менопауза и повечето остават фертилни през целия си живот. Главният мъжки сексуален хормон е тестостеронът и с напредване на възрастта неговите нива намаляват. Въпреки, че тази промяна има минимален ефект върху сексуалния интерес или функции, тя обяснява защо някои болести и лекарства при възрастните хора по-често предизвикват импотенция. Импотенцията е невъзможност за реализиране на удоволствие от сексуалните отношения. Тя се счита за мъжки проблем, но жените също страдат от импотенция. Има три вида импотенция: загуба на желание за сексуални връзки, невъзможност да се извърши сексуален акт и неспособност да се стигне до оргазъм. Сексуалното желание понякога се нарича либидо. То може да се засегне от физически и психологични причини. Много лекарства понижават либидото и интереса към секс, а други влияят върху способността за ерекция. Всъщност всяка сериозна телесна болест може да засегне либидото. За чернодробните и бъбречни заболявания е известно, че понижават сексуалното желание, а алкохолът по принцип намалява либидото. Основна черта на депресията е загуба на удоволствие от всякакъв вид, включително и сексуално.

ЛЕКАРСТВА, КОИТО ПРЕДИЗВИКВАТ СЕКСУАЛНА ИМПОТЕНЦИЯ

  • Бета-блокери – кото пропранолол, надолол, атенолол, метопролол и др.

  • Резерпин - като различни лекарства съдържащи го.

  • Гуанетедин

  • Метилдопа

  • Клонидин

  • Естроген у мъже – използван за лечени на рак на простатата

  • Наркотици

  • Симетидин – тагамет

  • Барбитурати – като фенобарбитал

Две чести болести, атеросклероза и диабет, също водят до ерекционна импотентност. 

ВЛИЯНИЕ НА ЛЕКАРСТВА И БОЛЕСТИ ВЪРХУ НОРМАЛНОТО /ЗДРАВОТО/ СТАРЕЕНЕ - ПЪРВО ПРОДЪЛЖЕНИЕ





През пролетта на 1871 година един младеж срещнал в една книга фраза, която оказала огромно въздействие на целият му по-нататъшен живот. Студентът-медик от Монреалската болница бил загрижен за предстоящите зрелостни изпити, а така също и за това какво го чака занапред и как ще живее по нататък. Двадесетината думи, които той прочел в 1871 година, му помогнали да стане знаменит лекар на своето поколение.
Той основал световно известния медицински институт “Джон Хопкинс”. Станал професор и оглавил катедра в Оксфорд, учредена от английският крал, т.е. бил удостоен с най-великите почести, които може да заслужи човек, занимаващ се с медицина в Англия. Когато той умрял, била издадена книга, състояща се от два дебели тома, с разкази за неговия живот. Той се наричал Уйлям Ослер/
1849—1919/.
Ето това са думите, които са променили живота му /от Томас Карлайл/ : “Нашата главна задача е не да гледаме онова, което лежи в мъглявата далечина, а да се захванем с това, което се намира непосредствено в нашите ръце”.

От тогава нататък Ослер се стараел да живее в рамките на един ден.

Този лекар, когото считат за баща на съвременната медицина има доста мъдри мисли и аз искам да ви запозная с някои от тях.

  • В науката заслугата отива при онзи, който убеди света, а не когото го спохожда идеята.

  • Добрият лекар лекува болестта; великият лекар лекува пациента, който страда от болестта.

Той също казва, че едно от задълженията на лекаря е да научи пациента да не взема лекарства – урок, който все още не сме усвоили добре, а може би - изобщо не сме. Днес един човек над 65 години редовно взема най-малко 4 различни лекарства и това е статистически установено. Свръхупотребата на лекарства е сериозен здравен и обществен проблем с национална важност. Статистиката е тревожна: когато сте на 65, шансът за странични ефекти е два пъти по-голям от времето, когато сте били на 35 и четири пъти по-голям, когато станете на 80 години. Накратко, в много от случаите, ползата от дадено лекарство не оправдава риска. Особено, ако вземем предвид, че лекарствата си взаимодействат и рискът за взаимодействие нараства геометрично с нарастване броя на лекарствата, които вземате. Лекарствата си взаимодействат по много различни начини. Например едно лекарство може да попречи на друго да бъде абсорбирано от стомаха и червата, може да акцентира ефектите на другото лекарство или да блокира неговото действие, може да направи другото лекарство по-токсично и т.н. Трябва да се внимава и с това, че лекарите са строго диференцирани по специалност, което засилва опасността от неподходящи комбинации на лекарства при повече заболявания. А колко и какви хранителни вещества се губят при употребата на дадено лекарство – това никъде не се споменава.

ЗАБОЛЯВАНЕ НА СЪРЦЕТО

Освен нормалните промени, които повечето от нас претърпяват, някои развиват болестни състояния на сърцето и съдовата система. Една такава е коронарната болест и тя засяга най-често междукамерния клон на лявата коронарна артерия. При нея се образуват плаки/атеросклероза/, които причиняват неравности в гладката повърхност на артерията и тя се стеснява. Това от своя страна не позволява протичането на достатъчно кръв и освен това води до струпване на тромбоцити, което може да превърне кръвния поток в струйка. При тежки случаи една артерия може да се запуши напълно и сърцето няма да може да получава кръв, като от това могат да последват две сериозни състояния. Едното се нарича исхемия /кислороден глад/, а другото инфаркт на миокарда/сърдечен удар/. И двете състояния причиняват болка в гръдния кош/ангина пекторис/ и не са приоритет на старите хора или на напредналата възраст, а зависят преди всичко от начина на хранене и живот. Изследванията са открили известен брой фактори, които повишават риска от инфаркт. Някои от тези фактори са извън нашия контрол, затова трябва да обръщаме голямо внимание на факторите, на които можем да влияем – за да намалим риска. Най-важните фактори включват:

  • Генетични фактори: наследственост и пол

  • Някои болести, по-специално диабет и хипертония

  • Липса на физически упражнения

  • Затлъстяване

  • Пушене

  • Холестерол

В някои семейства инфарктът е много чест, в други е непознат. Това може погрешно да се тълкува като наследственост, но може и да означава и еднаква култура на хранене и живот. Освен това, естрогенът, който се намира в по-високи нива при жените, предпазва организма от атеросклероза, докато тестостеронът, който е в по-голямо количество при мъжете, я подпомага. Това е предопределено. Но и мъжките навици засилват тази разлика. Тютюнопушенето увеличава риска от инфаркт много повече от другите фактори, които са под наш контрол. Холестеролът от своя страна уврежда коронарните артерии с течение на годините. Затова препоръчвам от млади години да се поддържат ниски холестеролни нива, за да се стигне до старостта с коронарни артерии без плаки. Ако искате да лекувате повишения холестерол с лекарства, искам да ви предупредя, че повечето са токсични и имат странични ефекти като: изчервяване, запек, подуване, чернодробни и кръвни усложнения. В България, нов и с малко странични ефекти е препаратът Липонорм, но това са само литературни данни. Тук искам да се спра отново на бета-блокерите и техните странични действия. Първо, чрез намаляване силата на контракциите те намаляват и функционирането на сърцето и водят до сърдечен упадък. Бета-блокерите могат да причинят болезнени крампи в краката. При дихателни проблеми, като емфизема или астма те могат да ги обострят. Някои бета-блокери предизвикват сънливост, а други, могат да доведат до депресия. И накрая, има данни, че бета-блокерите са по-малко ефикасни за лечение на коронарната болест при стари хора. Един начин за предпазване от исхемия е да се спре блокирането на стеснените коронарни артерии от тромбоцитите. Аспиринът влияе на тромбоцитите, като ги прави по-малко лепливи. Но дори да пренебрегнем, че влияе не добре на стомаха, това че ликвидира “добрите” ейказаноиди, за мен е причина, да не заменям гарлика с аспирин. Ако обаче, ви предпишат някакъв антитромбозен препарат/ Синтром/, който пречи на съсирването на кръвта, има опастност от кръвоизливи. Затова кръвта трябва да се изследва през няколко дни в началото, а после – всяка седмица и всеки месец, за да е сигурно, че лекарството се приема в съответната доза.

КРЪВ

Кръвта се състои от течност и клетки. Течността съдържа вода и белтък, а клетките са три вида: червени кръвни телца, бели кръвни телца и тромбоцити. Костният мозък произвежда кръвните клетки, а кръвта заедно с други органи създава белтъците. Водата в кръвта идва от течностите, които поемаме и зависи от калиево-натриевата помпа.

ЧЕРВЕНИ КРЪВНИ ТЕЛЦА

Червените кръвни клетки са фантастично произведение на телесното иженерство. Те съдържат хемоглобин, който с помощта на желязото се свързва с кислорода. Когато минават през тънките кръвоносни съдове на белите дробове, ЧКТ се насищат с кислород. Движейки се през артериите, те отдават кислород на телесните тъкани и отнасят въглеродния двуокис. Ако кръвния поток е недостатъчен, тъканите ще изпитват кислороден глад, ще се увредят и ще загинат. Недостигът на кислород причинява стенокардия и сърдечни кризи, както и мозъчни инсулти. Червените кръвни телца живеят около 120 дни, след което организмът ги възприема като стари, филтрира ги и ги унищожава. Но той запазва желязото от старите клетки и го прехвърля върху новите. Възрастта не засяга продължителността на живота на ЧКТ и не намалява хемоглобина в тях. И все пак, с напредване на възрастта общият брой на ЧКТ леко спада. Единствената свързана с възрастта промяна, която има здравно значение, е, че костният мозък произвежда ЧКТ по-бавно. Трудности възникват само при поява на друго заболяване, което налага производство на еритроцити в по-голямо количество и по-бързо, отколкото костният мозък е в състояние да направи. Анемията е най честият кръвен проблем и представлява намаляване на броя на еритроцитите в кръвта до степен на невъзможност да се разнася необходимия кислород до телесните тъкани. Анемичният човек изглежда блед, защото кожата не получава достатъчно окислена кръв и е вял и уморен, защото мозъкът и сърцето не получават достатъчно кислород. Комбинацията на анемия с атеросклероза довежда до болки в гърдите, задъхване, инсулти или болки в краката. Желязодифицитната анемия се появява, когато нивото на желязото е ниско. Обикновено организмът прехвърля желязото от старите ЧКТ на новите. Следователно, ако вашето желязо е ниско, навярно губите ЧКТ чрез кръвоизливи. Всяка сериозна болест потиска производството на нови ЧТК и това е най-изразено в по-късна възраст. Анемия може да се получи и когато костният мозък не произвежда достатъчно ЧКТ. Той не функционира нормално и ако липсват някои хранителни вещества в диетата. Например, ако в храната липсва фолиева киселина и витамин В12 /два много важни витамина/ вие ще развиете анемия, или ако количеството на желязото спадне много. Някои лекарства и автоимунни процеси могат да причинят т.н. хемолитична анемия.

БЕЛИ КРЪВНИ ТЕЛЦА

Белите кръвни телца са армията на организма. Те имат способността да разпознават чуждите нашественици, които проникват в тялото и ги унищожават. Атакуват вируси и бактерии ,които попадат в кръвта, частици дърво, стъкло или метал и дори ракови клетки. И ако не ги излъжем, БКТ разпознават и унищожават трансплантирани органи, понеже ги приемат за чужди. Разбира се, те не винаги успяват. Тогава, ние страдаме от инфекции или други болести. И все пак те предотвратяват проблеми, далеч преди да са станали тежки и да се нуждаят от лечение. Костният мозък произвежда различни видове БКТ, които изпълняват различни важни задачи. Някои разпознават чуждите субстанции и обявяват тревога, за да предупредят организма. Когато се обяви тревога, организмът изважда други БКТ и затова левкоцитите нарастват при инфекция. Някои от тях произвеждат белтъци, с помощта на които разрушават чуждите клетки, а други атакуват директно чуждите обекти, като ги ликвидират с помощта на ензими. Трети вид БКТ отменят тревогата след ликвидирането на чуждия обект, за да не се унищожи нещо, което не бива. С напредване на възрастта процентът на различните видове БКТ намалява, а тяхната активност се понижава. По тази причина човек е по-податлив на инфекции. По лесно може да се разболее от пневмония и да я прекара тежко. Тук трябва да спомена, че има много лекарства, които нарушават информационния обмен между клетките и от това следва неадекватен имунен отговор или липса на такъв. За да могат БКТ да се борят с инфекции и да работят ефективно като част от вашата имунна система, те трябва да бъдат в достатъчно количество и да функционират нормално. Някои обстоятелства могат да намалят техния брой, а други да засегнат функциите им. Например някои медикаменти отравят костния мозък и предизвикват драматично спадане на броя на БКТ. Макар, че този страничен ефект е рядък, понякога той се появява при употреба на антибиотици и лекарства за лечение на ракови заболявания. Други медикаменти, специално стероидите /например преднизонът/ засягат функцията на белите кръвни телца, като правят организма неспособен да се бори с инфекциите. Левкемията е рак на костния мозък, която може да засегне драматично броя и функциите на БКТ. Има различни видове левкемия, две от които – хронична лимфоцитна и остра миелогенна – се явяват най-често при възрастни хора. Хроничната лимфоцитна левкемия е най-честа в напреднала възраст. Тя засяга лимфоцитите и протича хронично в продължение на години. Заболяването почти не се нуждае от лечение и се проявява с малко симптоми. Понякога обаче напредва бързо. Острата миелогенна левкемия се явява във всяка възраст и е много по-сериозна от лимфоцитната. Тъй като лечението е интензивно и токсично, то не подхожда за всекиго.

ТРОМБОЦИТИ

За контрол върху загубата на кръв организмът разполага със сложна система. Част от тази система са тромбоцитите. Те са по-малки от другите кръвни клетки и са лепкави, залепват се една към друга и към околните клетки, за да запушат мястото, от което изтича кръв. На мястото на кървенето те стават още по-лепкави, натрупват се и изпускат химични вещества, които мобилизират тромбозиращата система на организма. Напредването на възрастта не се отразява значително върху тромбоцитите. Техният брой остава еднакъв и те са активни, както и преди. Много възрастни хора се оплакват, че кожата им по-лесно кърви. Тази тенденция се дължи на изтъняването на кожата, а не на промяна в кръвта и нейните компоненти. Някои лекарства, специално аспиринът, засягат функцията на тромбоцитите. Аспиринът дразни стомаха, което също може да предизвика кървене. Нестероидните противовъзпалителни средства, като ибупрофен /Индометацин, Фелоран/ са подобни на аспирина в този аспект.

КРЪВНИ БЕЛТЪЦИ

Повече от дузина различни съсирващи белтъци работят с тромбоцитите за овладяване на кървенето. Системата за контрол на кървенето е толкова сложна, защото кръвта трябва бързо да се съсирва, да спре да се съсирва след като кървенето е спряно и никога да не се съсирва без необходимост. Ако се образува тромб там, където не трябва, той може да запуши жизнено важна артерия или вена и да предизвика спешно състояние като инфаркт, инсулт, венозна тромбоза или белодробна емболия. За щастие тромбозиращата система работи еднакво във всяка възраст. Повечето от съсирващите белтъци се произвеждат в черния дроб и за да се произведат в достатъчно количество, черния дроб трябва да е наред и диетата трябва да включва витамин К. При специфични здравни проблеми се предписват лекарства – наречени антикоагуланти, които блокират витамин К, така че черният дроб да не може да произвежда съсирващи протеини. Такива медикаменти са Хепарин и Синтром и възрастните хора са по-чувствителни към тяхното действие. Не комбинирайте антикоагулантите с аспирин, защото заедно те могат да предизвикат сериозен кръвоизлив. Други белтъци в кръвта са антителата, които помагат на БКТ да се борят с инфекции. Всеки има в кръвта си хиляди различни антитела, всяко от които разпознава и помага за унищожението на всяко специфично чуждо вещество, наречено антиген. Първия път, когато организмът се срещне с определен антиген – бактерия, вирус или ракова клетка – има едно забавяне, преди той да разпознае и да унищожи този антиген. Но веднъж разпознат, организмът не го забравя никога. Тази памет се съдържа в специализирани бели кръвни телца, които, когато отново срещнат същия антиген, бързо произвеждат съответните антитела. Системата на антителата може да различи и да унищожи различни видове антигени, но е най-добра в битката с вирусите. Ето защо от някои вирусни инфекции, като морбили и заушка, ние боледуваме само веднъж в живота. На този принцип са и ваксинациите. Въпреки че са доста устойчиви, с течение на времето вирусите се променят. Това означава, че антителата, които вашят организъм е изработил някога, могат да загубят битката с променената форма на същия вирус. Пример за такъв вирус е грипният вирус. Учените са изработили ваксини и срещу някои бактерии, но те не са така ефикасни. Заедно с БКТ антителата разрушават и някои ракови клетки. Раковите клетки имат необикновени свойства, което позволява на антителата да ги различават като абнормни. По-често, отколкото можем да си представим, нашите антитела и БКТ разрушават раковите клетки, преди туморът да се е разраснал толкова, че да надвие нашата имунна система.

ВОДА И КРЪВЕН ОБЕМ

Повече от половината от съставките на кръвта е вода и изненадващо водата е доста солена. Всички клетки и белтъци са разположени в кръвта благодарение на водата. Когато пием вода, тя се всмуква в гастроинтестиналната система и влиза в кръвния поток. Когато в системата има много вода, бъбреците я превръщат в урина, която се отделя. Когато водата е малко, бъбреците се опитват да я запазят като предизвикват жажда. Организмът активно се стреми да запази обема, т.е. количеството кръв в нормални граници. Но поради възрастови промени, болест и лекарства във вашата система може да има твърде много вода/свръххидратация/ или твърде малко /дехидратация/. Свръххидратацията се причинява от заболяване на бъбреците или черния дроб, но най-често се дължи на сърдечни проблеми. Обезводняването се дължи на други причини. С възрастта бъбреците губят от способността си да концентрират урината и човек продължава да губи вода с урината, въпреки че е обезводнен. По причини, които не са ясни, с напредването на възрастта вие не ожаднявате толкова бързо и интензивно както преди. Желанието за пиене на вода отслабва и обезводняването се засилва. Замайване, треска и сънливост са главните симптоми на дехидратацията. Ако вземате диуретици, трябва да сте особено внимателни – защото ако вземате подобни лекарства и сте дехидратиран, трябва да намалите дозата. Опастността тук се крие и в това, че тези лекарства изчерпват калия от организма и може да се стигне до калинемия. Кръвта изпълнява безброй жизнени функции. Нормалните възрастови промени не причиняват симптоми и разлика в самочувствието, но те повишават вероятността да имате проблем при евентуално заболяване. За щастие малкото кръвни болести, които се явяват в късната възраст, не са толкова чести и не създават особени проблеми.

ВЛИЯНИЕ НА ЛЕКАРСТВА И БОЛЕСТИ ВЪРХУ НОРМАЛНОТО /ЗДРАВОТО/ СТАРЕЕНЕ - ВТОРО ПРОДЪЛЖЕНИЕ

 

Днес в света тече една тиха революция. Милиони хора, по цял свят осъзнават, че средствата на модерната медицина не са алфата и омегата на лечението. Заражда се една нова воля за връщане към природолечението и прилагане на натурални лечебни средства – за по-добро здраве. Но нека да се замислим над следните факти. През 1993 г. едно проучване показа, че 34% от хората – т.е. един на всеки трима е прибягвал до алтернативни терапии. Няколко години по-късно, през 1997 г. учените провеждат подобно проучване и установяват, че 42% от анкетираните са използвали алтернативни методи за лечение като витамини, билки, хранителни добавки, масаж, хомеопатия, техники за релаксация и др. За съжаление нямам данни какво е положението в момента. Но основният въпрос е защо става така? За да си отговорим на този въпрос е достатъчно да отворим бележките за страничните действия на всяко едно лекарство и факта, че един от всеки десет медикамента причинява смърт. Има лекарства за които има предписания, че могат да се използват “само в краен случай”. Едно проучване в САЩ показва, че само за една година 2 милиона хоспитализирани пациенти са получили остра реакция от назначено лекарство, а близо 100 000 са починали вследствие на медикаментозно лечение, което поставя приема на лекарства по лекарско предписание в челната десятка на причините/5 място/ за настъпване на смърт! Но лекарствата са само част от проблема. Защото алопатичната медицина включва още потенциално смъртоносна хирургия и рисковани медицински изследвания. Друго проучване сочи, че общо 180 000 американци умират годишно вследствие на травма, причинена от медицинско лечение.Значи има право известният професор от Харвард, д-р Олибер, като казва: “Което вреди на здравия, вреди и на болния. Светът би живял много по-добре, ако всички аптеки освободят съдържанието си в морето, въпреки че рибите ще са за оплакване.”

Все повече хора възприемат философията, че тялото притежава естествена, вродена способност да се лекува само. Повечето алтернативни методи целят да активизират системите за самолечение и саморегулация. Голяма част от тези алтернативни методи се падат на биологично – активните добавки. Но нека да продължим.

КОСТИ

Костите не само ни поддържат, но правят и много други неща. Те допринасят активно, за нашето добро здраве. При остаряване скелетната система се променя и се появяват заболявания като артрит и фрактури, а при жените – остеопороза. Сега ще се запознаем с това, какво представляват костите и кои са нормалните промени настъпващи с възрастта. Костите се състоят от минерали, главно калций и полизахариди. Полизахаридите са сложни химични вещества, съставени от захароподобни градивни блокчета. Минералите дават здравина, а полизахаридите – гъвкавост, която позволява на костите да издържат известен натиск, без да се чупят.

През целия живот, специални костни клетки, наречени остеобласти и остеокласти, формират и реформират нашите кости. Благодарение на тези специализирани клетки костите могат да растат, да зарастват и да останат физически здрави. Костите са три вида: дълги, плоски и трабекуларни кости. Дългите, като тези на краката и ръцете са леки, но издържат големи тежести. Плоски са тези на черепа и таза и са здрави поради натрупване на големи количества плътен костен материал. Третият вид изграждат прешлените на гръбначния стълб, които са шуплести и комбинират силата на плоските кости с лекотата на дългите. Хората с остеопороза получават фрактури предимно на плоските и трабекуларните кости. Костите имат структурни, издържат нашата тежест и неструктурни функции, което включва складирането на калций и производство на кръв. Т.е. костите представляват и интегрална част на имунната система и на системата за съсирване на кръвта. Костите не само се състоят от калций, но служат и като резервоар на този важен минерал. Когато приемаме повече калций, организмът го натрупва в костите и го извлича, когато е необходимо. Много рядко тази система не функционира правилно. Болести, като бъбречна недостатъчност и някои ракови заболявания, могат да предизвикат отпускане на много калций с опасно повишаване на нивото му в кръвта и застрашаващо живота понижение на съдържанието му в костите.

През целия ни живот нашите кости претърпяват една постоянна, но неравномерна промяна от гъвкавост до чупливост. След юношеството настъпват две важни промени. Първо, по време на ранната зрелост минералното състояние се увеличава, като укрепва костите още повече, но се губи част от гъвкавостта им. По- късно, към края на средната възраст, нашите кости започват да губят от своята плътност, най-вече от намаление на минералното съдържание, но и поради отслабване на полизахаридната матрица, в която са складирани минералите. Когато се появят тези загуби, костите не си възвръщат младежката гъвкавост, а по скоро губят от силата си и остават крехки.

През живота на човека костите променят и своята форма. Променя се и биологичната активност при възстановяването на костите. С течение на времето количеството на костния мозък също намалява. Това намаляване обуславя и по-бавното въстановяване от анемия.

Остеопорозата се появява тогава, когато костите не могат да посрещнат изискванията на нашата обичайна активност. Ако страдате от остеопороза, костите стават толкова крехки, че се чупят без особено натоварване. След 40-годишна възраст всеки губи по половин процент костно вещество на година, но при жените след менопаузата тази загуба се удвоява. Това става, защото след менопаузата намалява естрогенът, хормон, необходим за изграждането на калций в костите. На 75 години една жена ще е загубила близо една четвърт от костната маса, която е имала в средна възраст. И тъй като не само възрастта, но и ниските нива на естрогена водят до по-бърза загуба на костно вещество, остеопороза може да се появи и в по-млада възраст при жени на които оперативно са извадени яйчниците.

Някои хора имат по-висок риск на развитие на остеопороза, по генетични причини, болести, стил на живот и употреба на лекарства. Част от тези фактори могат да се контролират, но ние не можем да си избираме пола или наследствеността. Негърките боледуват по-рядко от остеопороза защото стигат до менопаузата с по-висока средна костна маса, докато светлокожите и русокосите са най-застрашени поради по-малката плътност от костно вещество. Болестите също спомагат за развитие на остеопороза. Такива болести като: множествената миелома/рак на кръвта/, хиперпаратиреоидизмът /болест на калциевата обмяна/, чернодробните болести – включително и алкохолизмът, болестта на Къшинг/ абнормност в стероидното производство/ и бъбречните заболявания, всички те могат да причинят или да ускорят развитието на остеопороза.

За разлика от другите рискови фактори начинът на живот и употребата на лекарства са под наш контрол, затова е важно да се знае как лекарствата, диетата и упражненията влияят върху остеопорозата. Някои медикаменти, специално стероидите /напр. преднизон/, силно повишават риска.

Един от най-добрите начини за предпазване от остеопороза е да се стигне до менопаузата с възможната максимална костна маса. За да стане това, по-младите жени трябва да приемат определени количества калций. Един грам калций дневно е добре, но още по-добре е грам и половина, два. Трябва да се избягват таблетки от костно вещество, защото там почти винаги има следи от олово. За да се усвои калция, е необходим витамин Д. Добре е и да излагате кожата си на слънце. Необходима е съвсем малко слънчева светлина, като излагането на лицето и ръцете за половин час – няколко дни седмично е достатъчно.

Други диетични проблеми са приемането на белтъци и алкохол. Високо протеиновата диета, освен опасност от кетоза, кара костите да отдават калций и ги отслабва. Ефектите от алкохола са ясни: поемането на големи количества алкохол повишава риска от остеопороза, като се изчерпва не само калция, но и магнезия, а това води до тремор и крампи.

Друго добро профилактично средство е редовната физическа активност, която засилва костите. Те стават по-плътни и по-силни. Упражненията, като ходене, бягане танцуване и скачане, са най-благоприятни. Освен това малки дози естроген забавят остеопорозата и не представляват риск за развитие на рак на гърдата и циклично да се приема и прогестерон. Вижте и програмата за остеопороза.

АРТРИТ

Артрит се появява тогава, когато има увреждане в ставата. Артрит означава възпаление на ставата. Увреждането на ставата може да се дължи на много причини. Две от най-честите състояния са ревматоидният и дегенеративният артрит. Ревматоидният артрит е автоимунна болест, при която организмът реагира срещу ставите. Той засяга обиновено деца и млади хора. Дегенеративният артрит е болест на напредналата възраст. Той представлява възпаление на ставата от сухото триене на кост в кост, поради износване на хрущяла и намаляване на смазващата течност. Това води до дразнене и болка, подуване и ограничаване на движението. След време дразненето деформира ставата, което се забелязва най-ясно в пръстите на ръцете, чиито кокалчета се уголемяват. Това състояние може да бъде много болезнено, ако се появи във врата, където костните израстъци могат да притискат нервите. Въпреки, че това заболяване е характерно за късната възраст, то протича сравнително леко. Може да се изпитва скованост или болка, но ставите рядко ще станат видимо подути или възпалени. За щастие заболяването не прогресира дотолкова, че да ограничи активноста. Медикаментите, наречени нестероидни противовъзпалителни, се смятат за най-добро лечение за контролиране на болката, но ние вече разгледахме отрицателните влияния на такива медикаменти като: аспирин, ибупрофен, индометацин и др. Ако се използват, това трябва да става много внимателно, защото те дразнят стомаха и могат да причинят диария, стомашен дискомфорт и язви. Те засягат тромбоцитите и могат да предизвикат кръвоизливи, да понижат бъбречната функция и да причинят задържане на течност. Много добра алтернатива са продуктите на ФЛП/виж програмата за артрит/. И не забравяйте, вашите кости са пълни с живот и са много важни за вашето здраво самочувствие, затова започнете от рано с профилактиката на опорно-двигателния апарат.

 

 

ВЛИЯНИЕ НА ЛЕКАРСТВА И БОЛЕСТИ ВЪРХУ НОРМАЛНОТО /ЗДРАВОТО/ СТАРЕЕНЕ - ТРЕТО ПРОДЪЛЖЕНИЕ

 

Вероятно предстои здравна революция в целия свят. Иначе не бихме могли да оцелеем. И това няма нищо общо с цените на лекарствата и здравноосигурителната система или за това, кой да заплаща предписаните ви лекарства. Здравната революция ще се състои в това, как и по какъв начин, ако се разболеем, да ни държи по-далеч от лекарствата и болниците. Време е да пренасочим дискусиите за здравеопазването към здравето вместо към болестта. Един трябва да бъде основният въпрос. Как можем да се наслаждаваме на здраве и жизненост през целия си живот? Начинът ни на хранене и живот ще са определящи в нашия стремеж, да останем млади, жизнени и с минимални заболявания. По този начин няма да има нужда от лекарства и операции. Но това няма как да се разбере, ако сме предубедени.

В съвременната медицина лекарствата и операциите са водещи методи на лечение. Рядко може да срещнете лекар, който да ви препоръча здравословен хранителен режим, насочен към начина, по който поемаме енергията от храната в тялото и чиято цел е подобряване здравето на човека. Вместо това и лекарите , и пациентите са еднакво заети с отстраняването на непосредствените симптоми, без да разбират истинските причини на заболяванията. Аз съм сигурен, че грижата за здравето трябва да започне с храносмилателната система и с храната, която приемаме. Не случайно Хипократ беше казал, че дебелото черво е убиец на хора.

ЗАПЕК И ХРАНОСМИЛАТЕЛНА СИСТЕМА

Храносмилателната система /ХС/ има две първични функции: тя смила храната и елиминира остатъците. Когато тя работи добре ние не я забелязваме. Проблеми с ХС са възможни във всяка възраст, но възрастните хора страдат по-често, особено от запек.

Храносмилателната система е един активен тръбопровод, който превръща храната в енергия. Към тази дълга тръба са прикрепени органите, участващи в смилането на храната. Такива са черният дроб и панкреасът. Черният дроб има и други функции: метаболизира лекарствата, деактивира токсините в кръвта и произвежда вещества, които са част от кръвосъсирващата система на организма. Панкреасът произвежда ензими, хормони и бикарбонати, които неутрализират стомашните киселини. Парасимпатиковата нервна система определя скоростта, с която храната и фекалиите преминават през храносмилателния тракт и контролира производството на ензими, киселини и бикарбонати от черният дроб, жлъчката и панкреаса. Като определя скоростта на пасажа, тя контролира и абсорбцията на хранителните вещества, честотата на чревните движения и количеството вода, което излиза с фекалните маси.

НОРМАЛНИ ВЪЗРАСТОВИ ПРОМЕНИ В ХС

В по-голямата си част нормалните възрастови промени, настъпващи в ХС, не водят до болестни проблеми. Но те предразполагат към такива, когато има грешки в диетата, начина на живот, физическата хигиена и употребата на лекарства. Вкусът и мирисът действат заедно, като дават възможност да се усеща вкуса и аромата на храните. С напредването на възрастта тези сетива се притъпяват. По неизвестни причини се намалява мирисната чувствителност, а езикът губи част от вкусовите си папили. Способността на стомаха да произвежда киселина също намалява с годините. Това може да доведе до непълно смилане на някои храни и промени в бактериалната флора на червата. В резултат организмът поема по-малки количества от някои хранителни вещества. Между 25- и 80-годишна възраст теглото на черния дроб и кръвта, която протича през него, намалява почти наполовина. Въпреки, че черният дроб на един столетник изпълнява необходимите функции при нормални условия, ако се натовари с нещо необичайно /напр. отравяне/ няма да се справи. Намаленият капацитет на черния дроб обяснява защо лекарствата, които се инактивират от него, метаболизират по-бавно при старите хора, като често стигат до по-високи нива, отколкото при младите. С възрастта капацитетът на ректума да събира фекални маси се увеличава, което е неблагоприятно. Като престоят в ректума, изпражненията се обезводняват, стават твърди и сухи – неприятно състояние, известно като фекално задръстване. Дори когато няма задръстване, изхвърлянето на твърди и сухи изпражнения е мъчително и налага усилия, които могат да причинят хемороиди и дивертикулоза. Трудно е да се дефинира запекът, но той е очевиден, когато се появи. Способностите на червата да се съкращават намалява и става трудно да се изхождате. При запек се появяват колики, загубва се апетит и ви се повдига. Запекът не е нормална възрастова промяна, но той е много чест при възрастните хора по най-малко 5-6 причини: промени в парасимпатиковата нервна система, болести засягащи червата, употреба на лекарства влияещи на ХС, липса на физически упражнения, нискоцелулозна диета, липса на пробиотици/дисбактериоза/ и непиене на вода. Много фактори потискат парасимпатиковата нервна система. Силно емоционално състояние, като депресията, има такъв ефект, както и всички антихолинергични медикаменти/ много антихистамини, някои антидепресанти, много антипсихотични лекарства, повечето гастроинтестинални средства, много мускулни релаксанти/. Отново искам да подчертая, че тези лекарства могат да доведат до запек, задръжка на урината, замайване и объркване, паметови разстройства и деменция. Някои болестни състояния също могат да предизвикат запек. Например хипотиреодизмът, състояние на понижена функция на щитовидната жлеза, забавя движението на червата. Тумори или стеснения на дебелото черво, наричани полипи, могат да блокират движението на фекалните маси. Някои полипи са доброкачествени и се отстраняват лесно. Други могат да бъдат злокачествени. Но не бързайте да смятате, че ако внезапно получите запек, не бързайте със заключението, че имате рак. Но все пак, ако запекът продължава и не се влияе от лаксативи, промяна на диетата и повишена активност, вземете мерки. Всяко лекарство, което забавя перисталтиката на дебелото черво, втвърдява изпражненията или извлича вода от ХС, може да причини констипация. Освен антихолергичните медикаменти и всички наркотични средства, като морфин, пропоксифен, кодеин, и оксикодон запичат, защото забавят перисталтиката на дебелото черво. Железни препарати, вземани често и във високи дози, също запичат. Диуретиците, които отделят вода от тялото, ще ви накарат да уринирате често и също запичат, защото отнемат вода от изпражненията и ги правят по-сухи. Освен това, за да поддържате вашата ХС и перисталтика на ниво е достатъчно да ходите пеша ежедневно или да плувате. Целулозата е от съществено значение за доброто функциониране на червата и играе роля за редовната дефекация. Целулозата е тази част от храната, която ХС не може да смели. Несмляната маса разтяга стените на дебелото черво и стимулира движението на фекалиите, прави ги по-меки и лесни за изхвърляне. Има данни, че целулозата намалява и риска от развитието на рак и дивертикулоза/джобчета в чревната стена/ и помага на хора с колит.

ЛАКСАТИВНИ /слабителни/ СРЕДСТВА

Това са лекарства, които стимулират движението на червата. Продават се свободно, но могат да имат странични ефекти. Те не са приемлив заместител на подходящата диета и физическите упражнения, но понякога имат своята роля. Има много видове лаксативни средства, но аз не ви ги препоръчвам, след като има абсолютно безвредни средства – за които говорим на всяка наша среща. При задръстване – събиране на много твърди изпражниния в ректума, клизмата е най-доброто средство. Ако запекът трае години, може да причини увреждания в долната част на храносмилателния тракт, като дивертикулоза, дивертикулит и хемороиди. При инфектиране на тези джобчета- дивертикули се получава дивертикулит – сериозен проблем с треска и болки. Покрай това, макар и рядко може да се получи коремен абцес, който налага хирургична намеса. Целулозната диета и редовното изхождане са най-добрите предпазни мерки. Напъването води до разширение на кръвоносните съдове на ануса. Тези разширени вени се наричат хемороиди и са много неприятни – болят, сърбят и кървят. Колкото по-слаби са напъните, толкова по-бързо ще се излекуват хемороидите. Запекът не е задължителен симптом на остаряването, а лаксативите не трябва да стават част от живота. Пиенето на достатъчно вода и алое, плюс пробиотици са профилактиката, която ни е необходимо и целулоза – много целулоза.

 

ВЛИЯНИЕ НА ЛЕКАРСТВА И БОЛЕСТИ ВЪРХУ НОРМАЛНОТО /ЗДРАВОТО/ СТАРЕЕНЕ - ЧЕТВЪРТО ПРОДЪЛЖЕНИЕ

ДИАБЕТ

Диабетът е повишение на кръвната захар поради неадекватни количества инсулин в организма. Въпреки, че диабетът не е старческа болест – може да се появи във всяка възраст – тя е една от най-честите хронични болести на късната възраст. Приблизително 18% от хората над 65 години и 25% над 85 годишна възраст имат диабет. Когато организмът смила храната, захарите в нея – от простите до сложните влизат в кръвообращението. Този процес стимулира панкреаса да произвежда инсулин, което от своя страна позволява на телесните клетки да поемат и да използват захар от кръвта. Те я използват като източник на енергия за своите нормални функции. При диабет панкреасът не произвежда достатъчно инсулин и системата на преминаване на захарта от кръвта в клетките не работи правилно. В резултат клетките не могат да използват нормално захарта и нейното ниво в кръвта се повишава, което създава сериозни проблеми. Диабетът е повече от болест. Децата и младежите боледуват от диабет, наречен ювенилен или Тип1. При него панкреасът не произвежда инсулин въобще. Кръвната захар се покачва внезапно, а клетките не са в състояние да поемат необходимото количество захар за енергийните си нужди. Организмът започва да отделя мазнини, за да снабди клетките с известна енергия. Състоянието изисква спешна медицинска намеса. Тази форма на диабет е много рядка при възрастните хора. При тях се среща диабет Тип2, или диабет на зрялата възраст. При него организмът не успява да използва инсулина пълноценно. Панкреасът продължава да секретира инсулин, но той не е достатъчен да посрещне нарастналите потребности на организма. Този ненормален отговор към ефекта на инсулина, наречен инсулинова резистентност, води до постепенно повишаване на кръвно-захарните нива, без внезапните усложнения на Тип1. Понеже при Тип2 все още има инсулин, клетките все още поемат захар, затова не се разграждат мазнини за енергия. Но повишението на захарните нива в кръвта не бива да се пренебрегва. Ако не се вземат мерки, то уврежда кръвоносните съдове и води до лоша циркулация, която, от своя страна, може да причини тежки усложнения, включително слепота, бъбречна недостатъчност, импотенция и евентуална ампутация.

Нормални възрастови промени в кръвната захар

Ако нямате диабет, организмът произвежда достатъчно инсулин и клетките ви реагират нормално, като кръвната захар леко се повишава само след хранене. Това повишение обаче е по-високо отколкото при млади хора. То е нормална физиологична промяна, свързана с остаряването и не е диабет. Всъщност, кръвната захар се нормализира след няколко часа. Преди лекарите да научат за тази нормална възрастова промяна, много здрави възрастни хора биваха обявявани за диабетици.

РИСКОВИ ФАКТОРИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ДИАБЕТ

Има три главни фактора за развитие на диабет: затлъстяване, застоял живот и наследственост. Затлъстяване – Мастните клетки използват инсулин. Ако сте предразположени към диабет, излишното тегло ще бъде още една стъпка към болестта. Ако сте много пълни и имате диабет, свалянето на тегло ще замести нуждата от лекарства за контролиране на кръвната захар. Упражнения – Ако не правите упражнения, също рискувате да развиете диабет. Гимнастиката намалява теглото, но най-важното е, че влияе на въглехидратната обмяна. При активни упражнения известно количество захар напуска кръвния поток, дори и без инсулин, и влиза в мускулните клетки. По този начин организмът прави “икономия” на инсулин. Благоприятният ефект от физическите упражнения трае цял ден. Само 20 до 40 минути упражнения на ден – ходене или плуване например – могат да намалят или да елиминират нуждата от антидиабетично лечение. Наследственост – Понякога диабетът при възрастните е наследствен, така твърдят медиците, но аз много се съмнявам. Всичко опира до наследствена култура на хранене и на живот.

Симптоми при диабет

Важно е да се познават симптомите на диабета, преди да се развият сериозни усложнения. Има пет най-чести симптома на диабета, които са лесни за разпознаване: често уриниране, жажда, смущения в зрението, чести инфекции и умора. За уринирането и жаждата е ясно, но какво представляват смущенията в зрението. Очите не могат да фокусират добре и зрението се замъглява. Този симптом се колебае в зависимост от количеството кръвна захар – влошава се, когато захарта е висока, и изчезва, когато тя се нормализира. Понякога, когато кръвната захар се повишава, се появява подпухналост около очите. Високата кръвна захар води и до инфекции. Имунната система не работи нормално. Високото захарно съдържание в урината я прави идеално място за развъждане на бактерии и гъбички. Най-чести са инфекциите на пикочния мехур и гъбичните инфекции на кожата. Високото кръвно-захарно ниво причинява умора. Извличането на вода от някои тъкани – включително и от мозъка – и отлагането и в кръвта води до леко свиване на мозъка, усещане за умора и слабост. Ако кръвната захар се повиши значително и от мозъка се отдели много вода, може да последва объркване и дори кома. Тази кома, наречена хиперосмозна кома, не е честа, но е крайно опасна и налага незабавна хоспитализация за инсулиново лечение, контрол на течностите и непосредствено наблюдение.

УСЛОЖНЕНИЯ ПРИ ДИАБЕТ

Какво му е лошото на малко повече захар в кръвта? Какво пречи, ако си малко по-сладък? Проблемът е, че с времето диабетът уврежда сериозно телесните органи. Високата кръвна захар причинява не само жажда, уриниране, умора и инфекции, но може да увреди кръвоносните съдове и нервите, да разстрои бъбреците, да доведе до слепота и да повиши холестерола. В сравнение с хората, които нямат диабет, диабетиците страдат двадесет и девет пъти повече от слепота, 17 пъти повече от бъбречна недостатъчност, 5 пъти повече от сърдечни заболявания. Диабетът повишава и риска от инсулт. Лошо лекуваният диабет се равнява на едно ускорено остаряване, защото диабетиците остаряват по-бързо. Атеросклерозата, мастните плаки и стеснението на съдовете се развиват по-бързо и функцията на много органи се разстройва. Повечето диабетици живеят по-кратко от останалите хора. При възрастни хора с отскоро развит диабет, усложненията са резултат от високата кръвна захар, а не от другите аспекти на болестта. Атеросклерозата на големите артерии се развива по-често при диабетици, отчасти и поради това, че високата кръвна захар повишава нивата на холестерола. Атеросклерозата намалява кръвоснабдяването на долните крайници и се получават болки при ходене. Ако кръвоснабдяването е тежко нарушено, се получават и други усложнения. Мускулите на краката атрофират, лесно се развиват инфекции и бавно заздравяват. Може да се наложи ампутация, за да се избегне смъртен изход. Атеросклерозата е причина за честата импотентност при възрастните мъже. Лошото снабдяване на пениса с кръв пречи на ерекцията. Продължителното покачване на кръвната захар уврежда и малките кръвоносни съдове. Стените на малките артерии и капилярите надебеляват, а техния лумен се стеснява. Те не функционират нормално – изпращат неадекватно малки количества кръв. Това води до засягане на много телесни тъкани. В мозъка могат да се получат микроинсулти. Бъбреците също се увреждат и непълноценно пречистват кръвта, състояние, известно като бъбречна недостатъчност. Малките кръвоносни съдове хранят кожата и я снабдяват с кислород. Когато това снабдяване е недостатъчно, кожата се инфектира, по-лесно се уврежда и се образуват кожни язви. Тези диабетични язви са сериозни и ако големите артерии на крака са частично блокирани, проблемът се усложнява. Ако имате диабет, всяка инфекция на крайник е опасна, защото изходът е ампутация. Диабетът води и до нервни увреждания. Липсата на кръвоснабдяване на нервите причинява внезапна слабост в някой крайник, обикновено крак и се нарушава способността да се стои или ходи - мононевропатия. За да се запазят мускулите е необходимо веднага да се вземат мерки. Могат да бъдат засегнати и малките нерви – особено на пръстите и ходилата/периферна невропатия/, които щипят и горят. Може да се усетят и силни болки. Лекарството, което се предписва обикновено е Тегретол, но трябва да се има предвид, че има много странични ефекти и не лекува, а само облекчава симптомите. Очите също могат да бъдат засегнати и драстично да се намали зрението. Светлинно – чувствителната част на окото – ретината, се храни от мрежа от малки кръвоносни съдове. Когато те са увредени от диабета – състояние, наречено диабетична ретинопатия, може да настъпи слепота.

В България най-широко прилаганият хипогликемичен препарат е Манинил/Даонил, Глибенхламид/. Това са хапчета, които стимулират панкреаса да произвежда повече инсулин и дори повишават реакцията на организма към инсулина. Ако по някакви причини оралните хипогликемични лекарства не успяват да поддържат кръвно-захарните нива в нормални граници, се препоръчва инсулин в инжекционна форма. Инсулинът не може да се вземе през устата, защото киселините и другите химически вещества в стомаха го разрушават. Инсулиновите препарати се различават по начина на абсорбиране – има с бързо и с бавно абсорбиране.

Моята практика обаче показва, че програмата за диабет Тип2 с продуктите на ФЛП е достатъчна и нормализира трайно кръвната захар, а това е гаранция, че вреди и поражения върху организма няма да има, но не трябва да се пренебрегват диетата и упражненията.

 

ВЛИЯНИЕ НА ЛЕКАРСТВА И БОЛЕСТИ ВЪРХУ НОРМАЛНОТО /ЗДРАВОТО/ СТАРЕЕНЕ - ПЕТО ПРОДЪЛЖЕНИЕ

 

ОЧИ И ЗРЕНИЕ

Много заболявания са трудни за понасяне, но увреденото зрение е най-голямото изпитание. То може да причини падания и фрактури, грешки при вземане на лекарства и нови страхове.

ОБЩИ ВЪЗРАСТОВИ ПРОМЕНИ

С остаряването се появяват нормални физиологични промени в очите, които се отразяват върху начина, по който се вижда света. Например трудно се фиксира нещо, което е твърде близо или трудна адаптация при влизане в тъмна стая. Ще разгледаме три подобни промени – пресбиопия, старчески пръстен и адаптация към светлината – и два общи проблема – сухи очи и птоза.

Повечето възрастни хора се затрудняват да фиксират близки обекти. Тази промяна, наречена пресбиопия, обикновено става забележима към 50-годишна възраст и в повечето случаи се развива независимо от това, дали човек е носил очила преди това, дали зрението му е било добро или не. Тази промяна се получава защото лещите на окото при остаряване губят своята еластичност. Когато един обект е близо до очите, очните мускули придърпват лещите и го правят по-малък, за да бъде фокусиран образът в ретината. Процесът се нарича акомодация. Лещите, които са се акомодирали много години, губят част от възможността да намаляват обекта. Ако се държи обекта по-надалече, ще се види по-лесно и по-ясно. Друга обща и нормална промяна е развитието на един синкав пръстен около ириса. Нарича се старчески пръстен или само пръстен, като това явление е безопасно. Ако се появи при млади хора, означава болест. Много възрастни хора страдат от сухи или сърбящи очи. Често тази сухота се причинява от нормална промяна в слъзните жлези, които с напредване на възрастта произвеждат по-малко сълзи. Дори когато времето е студено, сухо или мъгливо очите остават сухи и сърбят, горят и стават червени. Ако сухите очи ви смущават, използвайте активатор. Използвам случая да спомена при какви случаи проф. Филатов е препоръчвал алоето. Това са: трахома, възпаление на хориоидеята на окото /хориоидит/, възпаление на ръба на клепачите/блефарит/, възпаление на конюнктивата /конюнктивит/, възпаление на ретината/ретинит/, възпаление на роговицата на окото/кератит/, петно на Фукс, сиво перде/катаракта/, зелено перде/глаукома/, късогледство /миопия/, атрофия на зрителните нерви и обща профилактика на очите.

С възрастта очната ябълка потъва по-дълбоко в очната кухина, защото мастното натрупване там намалява. Тази нормална промяна може да доведе до непълно затваряне на клепачите или до хлътване на окото, състояние наречено птоза. Тя пречи на равномерното разпределение на сълзите в окото и те се изпаряват по-бързо. Ако птозата е силно изразена, сълзите текат по бузите.

Загубата на зрението и слепотата са чести в късната възраст. Половината от всички ослепявания се появяват след 65-годишна възраст, а 3% от лицата над 85 години са слепи. За съжаление тези статистики, които измерват “законната слепота” подценяват тежестта на ситуацията. Много възрастни хора имат сериозни проблеми със зрението, които променят целия им живот. Болестите, водещи до намаляване и загуба на зрението при възрастните, са катарактата, глаукомата, диабетът и дегенерацията на очното петно/макула/.

Какво е катаракта? Очните лещи често образуват едно помътняване, наречено катаракта. Тя може да заеме цялата леща или само част от нея. И в двата случая, ако катарактата стане достатъчно голяма, тя пречи на светлината да преминава през лещите към ретината и зрението се уврежда. Тя може да се яви и при млади хора, но е болест на късната възраст, като при 15% от хората над 50 и при повече от 50% от хората над 75-годишна възраст причинява смущения и загуба на зрението. Катарактата може да се появи при всеки, но най-често боледуват хора с диабет, употребявали стероидни препарати като преднизон и претърпелите очни наранявания. Тя е честа при хора, които в продължение на години са се излагали на слънце без предпазване на очите, защото ултравиолетовите лъчи увреждат лещите. Понеже катарактите не са болезнени и се развиват бавно, не се откриват рано. Постепенно се появяват и симптомите. Зрението става замъглено и неясно, затруднява се четенето и се появява непоносимост към слънчевата светлина. Ако имате катаракта и тя още не е узряла, може да предприемете практически мерки за подобряване на зрението/освен слагането на активатор/. Най-важното е да намалите силата на светлината. Силната светлина свива зеницата и влиза в окото през катарактата. По-слабата светлина разширява зениците и влиза в окото през “по-чистите” части на лещата. Затова осветлението на вашия дом трябва да не е много силно и директно. Например недиректната светлина, която рефлектира от стените и тавана, е за предпочитане пред светлина, насочена директно към книга или други обекти. Болести като макуларната дегенерация и диабетичната ретинопатия могат да засегнат зрението повече от катарактата. Ако вече сте претърпели операция трябва да имате предвид, че по време на операцията се премахва цялата леща или част от нея, което води до афакия. Афакията е причината окото да увеличава това, което вижда, тя намалява периферното зрение и променя, но не елиминира способността на окото да фокусира светлината. В миналото единствената възможност за хора с афакия беше да носят очила с дебели стъкла. Сега контактните лещи коригират успешно увеличението. Друго решение на проблема е поставяне /имплантиране/ на нова леща на мястото на старата.

Какво е глаукома? Тя се появява, когато налягането на течността в окото /вътрешноочното налягане/ стане много високо/за сведение, течноста, изпълваща окото, не е еднаква със сълзите и глаукомата няма нищо общо с тях/. Глаукомата е трудно да се предотврати, но слепотата, до която води – може. По принцип окото е една топка, която поддържа своята форма, защото е пълна с течност. Ако налягането на течността стане много високо, възникват проблеми. Това покачване става бавно и в началото безсимптомно – няма нито болка, нито промяна в зрението. Но постепенно повишеното налягане започва да вреди. Най-напред то унищожава най-отдалечените от очния нерв нервни влакна на ретината, което води до загуба на периферното зрение. Зрителното поле се стеснява, започвате да виждате света като през тунел. По-късно повишеното налягане засяга нервните влакна, разположени по-близо до очния нерв, като уврежда централното зрение и евентуално довежда до слепота. Повечето глаукоми са от типа отворена глаукома. Не се знае причината за появата й, но изглежда, че проблемът се свежда до затруднение в оттичането на вътреочната течност, което води до повишаване на налягането. По-рядък тип глаукома е затворената. Тя се проявява внезапно. За разлика от отворената тази глаукома предизвиква силни болки и внезапни промени в зрението. Затворената глаукома е спешно състояние, налагаща бърза интервенция. Най-често, за лечението на глаукома се предписват очни капки, които трябва да се слагат по няколко пъти на ден. Въпреки че капките са безвредни за очите, те могат да се абсорбират в кръвта и да предизвикат странични ефекти при други органи. Очните капки са силни лекарства. Едно от тях е пилокарпинът, който свива зеницата и отваря място около нея, през което минава течността от предната камера и налягането се намалява. Но при свита зеница се вижда по-трудно в слабо осветени места. Затова, ако употребявате пилокарпин, осигурете си съответна светлина за четене и работа. Но ако имате и катаракта, този медикамент ще влоши зрението ви. Логично е да се приеме, че щом свиването на зеницата е благоприятно при глаукомата, то нейното разширяване ще повишава очното налягане и не се препоръчва. Лекарствата с антихолинергични/вече съм посочил кои са те, в някои от предишните части/ свойства предизвикват разширение на зеницата. Затова, ако имате глаукома, не трябва да вземате подобни лекарства. Трябва да се има предвид, че много от свободно продаваните лекарства срещу простуда или сънотворни таблетки са антихолинергични. Вторият вид капки, които се използват при глаукома, като тимолол/Тимоптик/ или бетаксолол /Бетоптик/, са известни като бета-блокери. Те намаляват количеството течност, което произвежда окото. Те могат да понижат кръвното налягане и да забавят сърдечната дейност. Третият вид капки съдържат епинефрин/Епитрат/ или дипивефрин /Пропин/. Те също намаляват количеството на очната течност, но не забавят сърдечната дейност и не понижават кръвното налягане. Ако тези лекарства не понижават очното налягане или имат странични ефекти, опитайте и други препарати. Някои от тях, като Диамокс, са под формата на таблетки, а не капки. Има и лазерно лечение /лазерна иридектомия/ и чрез него се правят малки дупки в мрежестата тъкан, през която изтича очната течност. Едно от най-тежките усложнения при диабета е загубата на зрение. Тя е по-честа, особено за хора, които боледуват повече от 10 години. Добрият контрол върху нивото на кръвната захар е най-успешният начин за предотвратяване на очните смущения. Повишената кръвна захар уврежда малките кръвоносни съдове, които доставят хранителни вещества и кислород на ретината. В тях се образуват микроаневризми. При спукването им изтича кръв в ретината. Тези кръвоизливи увреждат ретината, а ако се появят в нейната най-чувствителна – макулата, бързо настъпва слепота. Ако не се вземат мерки, диабетът причинява и втори проблем, наречен пролиферативна ретинопатия, растеж на извъннормни кръвоносни съдове, които допълнително увреждат зрението. При лечението се използва лазер, който се фокусира върху малките кръвоносни съдове и ги изгаря – процедура, наречена фотокоагулация. Тя намалява кръвоизливите и спира растежа на нови съдове, без да уврежда ретината. Ретина не усеща изгарянето, но нямам данни за ефикасността на лечението. Какво е макуларна дегенерация? Макулата /петно/ е централната част на ретината. Тя съдържа най-висока концентрация от светлинно – чувствителни нерви. Ако тя дегенерира, т.е. ако страдате от макуларна дегенерация, зрението ви ще се замъгли и ще ви е трудно да виждате малки обекти, например текста в една книга. Болестта засяга повече централното зрение. Има два типа макуларна дегенерация, като по-честият се нарича неексудативна или суха, а по-редкият тип се нарича ексудативна или мокра макуларна дегенерация, която води до по-изразена загуба на зрение. Причините за заболяването и тук не са известни. Но когато започне, то прогресира и в макулата се губят все повече от чувствителните към светлината клетки. Първият симптом на болестта е, когато забележите, че по-дребният печатен шрифт ви изглежда размазан или правите линии – нагънати. Или когато установите, че очилата ви не събират нещата във фокус. За съжаление съвременната медицина много малко може да направи за лечението на макуларната дегенерация освен да се използват добри очила, подходящо осветление, увеличителни лещи и други технически улеснения за засегнатото зрение. Много други болести, наранявания и инфекции могат да причинят загуба на зрението. Някои наследствени болести, като пигментозния ретинит, водят до слепота, но това става в млада възраст. Инсултите също могат да увредят част от зрителната кора. Ако се спука кръвоносен съд в окото, кръвоизливът причинява слепота. Това състояние не е еднакво със спукването на съд на повърхността на окото, което няма ефект върху зрението, а представлява само козметичен проблем. Темпоралният артерит е болест, която възпалява кръвоносните съдове, и ако не се лекува, блокира снабдяването на очите с кръв и предизвиква внезапна слепота. Отлепването на ретината става, когато част от нея се повдигне или се придърпа от подлежащатаповърхност, което води до загуба на зрение в една или повече части на зрителното поле. Твърди се, че този проблем се лекува успешно с лазер, който връща ретината на мястото й. За съжаление никой от моите познати не можа да се излекува по този начин. Очаквайте програмите при очни заболявания.

 

ВИТАМИНИ, МИНЕРАЛИ, ДРУГИ В-ВА И СТАРЕЕНЕ

Приемането на достатъчно количество витамини играе много важна роля, за да бъдем, да изглеждаме и да се чувстваме по-млади. Доктор Линъс Полинг, известен американски учен и носител на Нобелова награда, смята, че всички бихме могли да добавим от шестнадесет до двадесет и четири години към живота си, като се храним здравословно и балансирано. Той е убеден също така, че оптималното хранене е медицината на бъдещето. Тоест, още веднъж се потвърждава тезата, че всичко ново е добре забравено старо. Или с други думи се връщаме към принципите на Хипократ.

Макар да е вярно, че витамините в плодовете и зеленчуците са по-добри от витамините на таблетки, вече не можем да бъдем сигурни в съдържанието на витамини в храните, които купуваме и консумираме. Качеството на храната, която поглъщаме, е свързано пряко с качеството на почвата, върху която е отгледана културата, а за нещастие, голяма част от растенията са отгледани върху почва бедна на минерали и селен. Освен това голяма част от културите са били изложени на радиация или са били третирани с пестициди и други агенти, които унищожават в голяма степен полезните вещества и витамини. Много от храната, която купуваме за прясна, е престояла поне няколко дни, а понякога и седмици и съдържанието на витамините рязко е намаляло по време на съхранението.

За предпочитане е производството на култури без употреба на изкуствени торове и пестициди, защото продуктите не съдържат вредни химикали, но дори и тогава е възможно те да бъдат отгледани върху бедна на минерали почва, в която напълно липсва селен. Като изключим възможността сами да произвеждаме храната си и редовно да обогатяваме почвата, единствения начин да бъдем сигурни, че приемаме витамините, жизненоважни за нашето здраве и нормално стареене, е да ги поемаме като добавка.

Витамините, които са във вид на биологично-активни хранителни добавки, могат да засилят имунната система и да унищожат новообразуваните ракови клетки, преди да са започнали да се размножават. Това важи с особена сила за витамините А, С, Е, селена и бетакаротина. Правилното приемане на витамини без съмнение може да спомогне за това да изглеждаме и да се чувстваме по-млади, но е важно да се помни, че действието им до голяма степен е резултат на натрупването им и че някои витамини спомагат за проявата на симптомите на някои заболявания или на стареене, които иначе не бихме могли да забележим и след двадесет години. Витамините не са предназначени да заменят здравословното хранене, нито пък могат да ни позволят да поемаме вредни храни и напитки, които да компенсираме с тях. Тялото просто трябва да разполага с всички необходими средства, за да се пребори успешно със стареенето.

ВИТАМИНИ

  • Витамин А – Спомага за поддържането на млада, гладка и нежна кожа, намалява податливостта на инфекции и предпазва белите дробове от вредното замърсяване на въздуха. Жизненоважен е за поддържането на здрава кожа, очи, кости, коса и зъби.

  • Витамин В1 – Стимулира имунната система и е естествен антиоксидант. Полезен е също за храносмилателната система.

  • Витамин В2 – Спомага за предотвратяване на катаракти и за произвеждането на антитела за борба с инфекциите. Необходим е за здрава кожа и очи, помага за усвояването на енергийния състав на храните.

  • Витамин В3 – Много важен за хората, които са отказали цигарите, заради чудесната му способност да нормализира кръвообращението и да разширява кръвоносните съдове, увредени от злоупотребата с тютюнопушене – по този начин жизненоважните хранителни вещества достигат до кожата и помагат на клетките да изхвърлят токсичните вещества. Освен това действа чудесно и на храносмилателната и нервната система и е жизненоважен за поддържането на здрава кожа и правилно функциониране на мозъка.

  • Витамин В6 – Предотвратява сърдечно-съдовите заболявания и втвърдяването на артериите.

  • Витамин В12 – Предотвратява анемията и поддържа здрави червените кръвни телца, както и нервната система. Увеличава енергичността и противодейства на депресията.

  • Витамин С – Жизненоважен за производството на колаген, спомага за поддържане на муускулите и предотвратява отпускането на кожата, появата на торбички и бръчки, както и оздравява зъбите, венците, костите и кръвоносните съдове.Доказано е, че редовното приемане на витамин С намалява възрастта с около 6 години, той е чудесен чистач на свободни радикали. Спомага за образуването на червени кръвни телца и може да предотврати вътрешното кървене, както и заздравява спукани вени и капиляри. Витамин С е също така естествено лекарство, използвано срещу рака. Можете да приемате до 17 грама дневно, макар че някои хора са свикнали да приемат дори повече, което не е вредно. Добре е да се започне с 1 грам и да се стигне до 5 грама за поддържане на здравето, а от 5 – 10 грама, за да се забави стареенето. Дозата може и да се увеличи, тъй като витамин С не се натрупва в тялото.

  • Витамин D – Способства забавянето на стареенето и удължава продължителността на живота. Помага и при болни от псориазис. Витаминът спомага костите ни да абсорбират калция. Без наличието му в организма се абсорбират само 10% от поетия калций, докато в негово присъствие се абсорбират до 90-95%.

  • Витамин Е – Притежава лечебни свойства при дребни порезни рани, изгаряния и одрасквания. Освен това е прекрасен подхранващ агент за кожата, освежава уморената и напрегната кожа. Използвайте алфаЕ-фактор като кожен крем. Предотвратява белези при порезни рани и стрии при бременност. Ликвидира зачервявания, лишеи и екземи. Витамин Е абсорбира свободните радикали. Ефикасен е също за превенция и лечение на много болести, включително някои видове рак и сърдечносъдови заболявания, освен това повишава устойчивостта на организма към други заболявания, като подсилва имунната система и възстановява червените кръвни телца. Едно изследване, извършено с 87 000 жени в Англия, показва, че при онези, които редовно взимат витамин Е повече от две години, рискът за развитие на сърдечно заболяване е с 40% по-нисък. Доказано е също така, че намалява уврежданията на кожата, причинени от излагане на слънце. Руски учени, използвали витамин Е при стареещи пациенти, открили, че той повишава жизнеността и силата, подобрява съня, спомага за изчезването на бръчките и дори на побелелите коси.

  • Селен – Притежава антиканцерогенни свойства, предпазва от някои видове рак и сърдечни проблеми, по естествен път пречиства тялото от отлагания на метали. Селенът подпомага значително имунната система и подмладява организма. Доказано е, че намалява уврежданията на кожата от излагането на слънце. СЗО препоръчва между 50 и 200 микрограма като безопасна и полезна доза.

  • Калций – Жизненоважен за здрави зъби и кости, полезен за храносмилателната и почти всички други системи. Ако се взима комбинирана добавка с калций и магнезий, това ще помогне да намалим количествата захар, които приемаме. Ако организмът ни изпитва недостиг на магнезий, това често е знак, че имаме високо кръвно налягане, което може да доведе до мигрена и до повишена консумация на захар.

  • Бетакаротин – Успешно противодейства на процеса на стареене, предпазва клетките и тъканите, полезен е за кожата, за белите дробове и за имунната система.

  • Хром – Доказано е, че увеличава продължителността на живота при животните с 33%. Стимулира ефикасността на инсулина, което поддържа в норма жлезите, контролиращи стареенето.

  • Ехинацея – Идеална за подсилване на имунната система. Изключително противовирусен агент. Чудесно се комбинира с котешки нокът и златен печат/хидрастис/.

  • Коензим Q10 – Отличен антиоксидант, който подсилва имунните функции и действа добре на сърцето и на клетъчните мембрани. Освен това преобразува енергията от храната за клетките и се препоръчва при лошо храносмилане и не абсорбиране на поетите вещества.

  • Гинко – Мощен антиоксидант, за който се смята, че оказва противосъстаряващо действие върху мозъка, може да подобри паметта/доказано/ и е чудесен за стимулиране на кръвообращението, особено на мозъка. Гинкото засилено пренася кислород и кръв към засегнати участъци на тялото и е познато като “умното лекарство” заради свойството му да подобрява и възстановява паметта, концентрацията и кръвообращението. Освен това съдържа и биофлавоноиди.

  • Цинк – Успешно се бори със свободните радикали, защото е чудесен антиоксидант. Полезен е също за подобряване на паметта и зрението, поддържа плодовитостта и либидото, помага също при загуба на усещането за вкус или мирис. Предпазва очите от дегенерация на макулата и загуба на зрението. Много важен за простатата.

  • Сяра – Както хрома и сярата увеличава продължителността на живота при животните. Много важен елемент за здравето. Тя предпазва също и от вредното въздействие на електричеството върху човешкия организъм.

  • Зелен чай – Мощен антиоксидант, засилващ също така метаболизма. Този чай съдържа вещества наречени метилксантини, за които се смята, че подобряват метаболизма и изгарят по-бързо мазнините. Освен това намалява и лошия холестерол.

  • Омега – 3 – Есенциални мастни киселини, които играят важна роля при образуването на клетката. Освен това са незаменими за нормалната функция на мозъка и предпазват сърцето и предотвратяват развитието на плаки по артериите.

  • Всички останали видове антиоксиданти – като – алфа-липоева киселина, глутатион, пикногенол или екстракт от гроздови семки, супероксид дисмутаза, лутеин също са важни.

  • Свободни аминокиселини – При възрастните хора често се наблюдават трудности при асимилиране на белтъчините от приетата храна, така че при тях обикновено се установява недостиг на аминокиселини. Много важни аминокиселини са: аргинин, карнитин, лизин, метионин, орнитин, тирозин, ацетилцистеин и таурин.

  • Алое като мултиензимен комплекс – Приемано след хранене стимулира храносмилането. При по-възрастните хора липсват храносмилателни ензими. Алоето спомага за по-голямото производство на инсулин при хора с диабет втори тип.

  • Лецитин – Стимулира функцията на мозъка и паметта. Предпазва клетките на нервната система. Емулгатор на мазнини.

  • Фосфатидил серин – Стимулира функцията на мозъка.

  • Диметилглицин – Увеличава умствената енергия и укрепва имунната система.

  • Дехидроепиандростерон – ДХА – Изследванията показват, че забавя остаряването.

  • Глюкозамин, хондроитин и МСМ – Важни за образуването на костите, кожата, ноктите, косата, съединителната тъкан и клапите на сърцето. Освен това играят роля в секрецията на слуз в храносмилателната, дихателната и отделителната системи.

  • Силиций – Предпазва съединителната тъкан и клетките, подмладява кожата, костите, косата, ноктите и други тъкани.

  • Мелатонин /прекурсор на мелатонина е серотонина/ - Забавя процесите на стареене и подобрява съня. Ефикасен при много заболявания, свързани със стареенето.

  • Пробиотици – Подобряват храносмилането, като възстановяват чревната флора и функционирането на черния дроб.

Стареенето не е заболяване, но с годините организмът става по-уязвим към болестите. Нашите гени диктуват кога да спре деленето на клетките в организма, след като те са се делили 20 или 30 пъти. Трябва да се създават нови клетки, за да се заместят тези, които умират – процес, който се забавя с възрастта. Когато в организма няма повече нови клетки, които да заместят мъртвите или увредените, тогава започва стареенето. Изследванията показват, че клетките, които спират да се делят, променят формата си и отделят вредни белтъчини, които влошават процеса на стареенето. Много учени продължават да твърдят, че стареенето се ускорява по-скоро от възприетия ни стил на живот, отколкото от генетични и други фактори.

Теорията за свободните радикали, обясняваща стареенето, е предмет на доста изследвания през последните години и печели все по-широко одобрение. Свободните радикали са атоми или групи от атоми, които са изключително нестабилни и силно реактивни. Ако присъстват в извънредно големи количества, те започват да атакуват организма на клетъчно ниво. Свободните радикали атакуват защитните мембрани на клетките и генетичния материал /ДНК и РНК/, предизвиквайки увреждане на клетките и засягане на функциите им. След това ситуацията става още по-лоша, когато имунната система на организма атакува увредените клетки, като ги приема за нашественици.

Значителен брой от здравните проблеми, които стоят пред хората на възраст над 60 години, могат да бъдат приписани на недостига на хранитени вещества в организма. При много възрастни хора се наблюдават симптоми на маласорбция, при която хранителните вещества не се абсорбират нормално в стомашно-чревния тракт. Освен това, с остаряването организмът не може да асимилира хранителните вещества така, както го е правил преди. В същото време, докато организмът старее, неговите системи забавят функциите си и стават по-малко ефективни. Поради това изключително важно за поддръжката и възстановяването на клетките е набавянето на необходимите хранителни вещества - и тук ролята на алоето е незаменима.

Едно изследване на по-възрастни хора, живеещи в градска среда, показва, че 90% от тях не приемат в достатъчни количества витамин В1/тиамин/ и витамин В6/пиридоксин/, а при 30% от тях се отчита недостиг на витамин А, витамин В3/ниацин/, витамин В12, витамин С, калций и желязо. Само 10% от изследваните са консумирали белтъчини в достатъчни количества. Недостигът на витамин В12 е особено изразен проблем. Това води до развитието на неврологични симптоми, като изтръпване на тялото, невъзможност за координиране на движенията на мускулите, отслабване на крайниците, загуба на равновесие, загуба на паметта, промени в настроението, дезориентация и психически заболявания. Симптомите на недостиг на витамин В12 лесно могат да се интерпретират погрешно като признаци на остаряване. Всъшност при много възрастни хора възниква недостиг на витамин В12, тъй като в стомаха не се произвежда достатъчно количество солна киселина, необходима за нормално храносмилане. Това създава и перфектна среда за развитие на някои бактерии, които изчерпват витамин В12 от организма, като го екстрахират от белтъчините в стомашно-чревния тракт. При други хора не се произвежда в достатъчно количество веществото, наречено “вътрешен фактор” на Кесъл /гликопротеин/, без което витамин В12 не може да се придвижва от стомаха към другите части на тялото, въпреки че нищо друго не му пречи.

Някои хора са жизнени и имат вкус към живота на всяка възраст. Не трябва да се приема, че болката и болестите са неизбежна част на стареенето. Дори може да се чувствате по-добре на 60 години, отколкото сте се чувствали на 30, ако направите някои здравословни промени в диетата си и начина си на живот. Приемането на правилните хранителни добавки ще ви даде допълнителна сила, необходима за стимулиране на имунитета и за предпазване или лечение на повечето заболявания – да не говорим, че те дават допълнителна по-голяма възможност за работа и живот. Младежкия вид е допълнителна награда. Трябват обаче години постоянство за разрешаването на тези възрастови проблеми. Не случайно моята теза е, че борбата със старостта трябва да се води “от люлката”.

Забележки

  • Боровинката , женшенът и златната чия носят енергия, подобряват функционирането на мозъка, подобряват кръвообращението и кръвоснабдяването и съответно снабдяването на клетките с кислород. Черната боровинка е полезна за очите.

  • Копривата изобилства от жизненоважни минерали и е полезна при хипогликемия, алергии, депресия, болести на простатата или отделителната система и много други заболявания.

  • Сереноата/сао палмето/ способства за предотвратяване на рака, а при мъжете подобрява състоянието при доброкачествено увеличение на простатата. Тя потиска отделянето на дихидротестостерон – хормон, който способства за увеличаването на простатата.

  • Привържениците на коластрата твърдят, че тя е най-добрата добавка против стареенето и за имунната система. Тя понижава нивото на хормоните, предизвикващи стареене и увреждащи имунната система.

  • Липоевата киселина играе ключова роля в гликолизата и в цикъла на Кребс – два сложни биохимични процеса, важни за генерирането на енергия в клетката. Черният дроб разчита на тези процеси, за да посрещне своите големи енергийни изисквания. Липоевата киселина широко се използва в Германия за стимулиране на черния дроб.

  • Мелатонинът е естествен хормон, действащ като антиоксидант. В ранните години на живота той се произвежда в голямо количество, но с възрастта производството му постоянно намалява. При лабораторен експеримент мишки, на които е бил даден мелатонин, са живели почти с една трета повече от нормалната продължителност на живота им. Мелатонинът спомага и за предпазване на организма от рак, неутрализира безсънието и стимулира имунната система.

  • Гъбите рейши, шийтаке и майтаке в древен Китай са били считани за превъзходни лекарства, даващи вечна младост и дълголетие. Те предотвратяват високото кръвно налягане и сърдечните заболявания, понижават холестерола, повлияват умората и вирусните инфекции и още много други.

  • Пантотеновата киселина /витамин В5/ заздравява косата, забавя посивяването й и предпазва от преждевременното й окапване. Много важна и за функцията на надбъбречните жлези и имунната система. Изобщо витамините В са много важни, а това ще рече непрекъснато взимане на пчелно млечице или полен.

Подробна информация за причините, профилактиката и лечението на много от заболяванията, от които най-често страдат възрастните хора могат да се намерят в програмите за отделните заболявания. Тези програми, които липсват ще бъдат обект на моето внимание в най-близко бъдеще.

СТАРЧЕСКИ ПЕТНА, БОЛЕСТ НА АЛЦХАЙМЕР, НАМАЛЕН АПЕТИТ, АРТЕРИОСКЛЕРОЗА И АТЕРОСКЛЕРОЗА, АРТРИТ, РАК, СЪРДЕЧНОСЪДОВИ ЗАБОЛЯВАНИЯ, ПРОБЛЕМИ НА КРЪВООБРАЩЕНИЕТО, ЗАПЕК, ДЕПРЕСИЯ, ДИАБЕТ, ОЧНИ ПРОБЛЕМИ, ГЛАУКОМА, ПЛЕШИВОСТ, СЪРДЕЧЕН УДАР, ВИСОКО КРЪВНО НАЛЯГАНЕ, ПОВИШЕН ХОЛЕСТЕРОЛ, НАРУШЕНО ХРАНОСМИЛАНЕ, БЕЗСЪНИЕ, ПРОБЛЕМИ С ПАМЕТТА, МУСКУЛНИ КРАМПИ, ЗАТЛЪСТЯВАНЕ, ОСТЕОПОРОЗА, ПРОСТАТИТ И УВЕЛИЧЕНИЕ НА ПРОСТАТАТА, СТАРЧЕСКА ДЕМЕНЦИЯ, ОТСЛАБЕНА ИМУННА СИСТЕМА.

 

ЖЛЕЗИТЕ С ВЪТРЕШНА СЕКРЕЦИЯ: ТРЕТО ЗАЩИТНО НИВО СРЕЩУ БОЛЕСТИТЕ

Функциите на черния дроб са от голямо значение за здравето . Ако той не изпълнява своята работа на филтър, токсичните субстанции навлизат в общото кръвообращение. Те стимулират и активират ендокринните жлези – настъпва моментът, когато се включва третото защитно ниво срещу болестта. Ендокринните жлези подпомагат тялото в усилията му да неутрализира и елиминира дразнителите, провокирани от лошото смилане на протеини, въглехидрати, мазнини.

За да разберем как действат ендокринните жлези, е необходимо да познаваме тяхната структура. Те се наричат още и жлези с вътрешна секреция, защото вливат специфичните вещества, които произвеждат, директно в кръвта. Характерните субстанции, които отделят ендокринните жлези се наричат хормони. Наричат ги още биохимични пратеници на кръвта. Хормоните, дори в ограничено количество, са невероятно силни. Те ръководят и регулират голяма част от фините биохимични процеси в живия организъм.

Въпреки че в човешкото тяло функционират седем главни жлези с вътрешна секреция, тук ще разгледам само три:

  1. Надбъбречните жлези

  2. Щитовидната жлеза

  3. Хипофизата

Тези жлези с изключителна сила на въздействие учудват най-вече с малките си размери. Щитовидната жлеза, която е най-обемна, тежи около тридесет грама. Надбъбречните жлези са горе-долу с размерите на малко бобено зърно. Хипофизата е дълга едва петнадесет милиметра и въпреки това тя е регулатор на останалите жлези, като самата тя изпълнява много важни функции.

Нашата фигура, формата на лицето, дължината на ръцете и краката, формата на гръдния кош, цветът и плътността на кожата, количеството и разпределението на подкожните мазнини, гъстотата и разпределението на космите и косата, тонусът на мускулите, тембърът на гласа, обемът на ларинкса и емоциите, които издава външния ни вид, всичко това и някои други неща зависи в голяма степен от функционирането на ендокринните жлези.

Надбъбречните жлези са тези, които правят възможно окисляването. Тоест те са жлезите, които са най-необходими за поддържането на живота и здравето. Те се намират точно над бъбреците и се състоят от две части – вътрешен слой, наречен медуларен, и външен слой – кортекс.

Кортексът е съставна част на симпатиковата нервна система, която контролира и управлява много съзнателни и несъзнателни действия. Нейните многобройни връзки със слънчевият сплит са напълно идентифицирани. У седеммесечния плод надбъбречните жлези и бъбреците имат еднакви размери. При раждането те са малко по-малки от бъбреците и впоследствие прогресивно намаляват дотолкова, че при възрастни индивиди трудно се идентифицират при аутопсия. Установено е, че човек не може да живее без надбъбречните хормони в кръвта. Известни са много случаи на внезапна смърт при кръвоизлив в надбъбреците и на бавна смърт при страдащи от болестта на Адисон /хронично разрушаване на надбъбречните жлези/.

Цялата химия на човешкото тяло зависи от процеса на окисляване. Надбъбречните хормони са тези, които позволяват да се осъществи окисляването в клетките. От тях зависи поддържането на горенето. Би било наивно да се твърди, че всички функции на надбъбречните хормони са вече открити, но може да се състави списък на най-важните, които са изучени и открити до днес.

  1. Контрол на окисляването във всички клетки, управляващи:

а/ нервната енергия /окисляване на фосфора в мозъка и нервните тъкани/

б/ физическата енергия и температурата /окисляване на въглерода в мускулите/

в/ дейността на специализираните органи /окисляване в черния дроб и бъбреците/

г/ животът на всяка клетка е невъзможен без окисляване

  1. Контрол на тонуса:

а/ на мускулите, подчинени на волята /скелетни мускули/

б/ на сърдечните мускули /кръвообращение, кръвно налягане/

в/ на мускулите, извършващи неволеви съкращения /гладките мускули на вътрешните органи/

  1. Контрол на количеството кръвните телца – червени и бели.

  2. Контрол на коагулационните свойства на кръвта /вероятно в съдействие с паращитовидните жлези/

  3. Контрол на имунните процеси в организма.

  4. Контрол на утаяването на червените кръвни телца.

Щитовидната жлеза е регулаторът на темпото. Темпото и темпераментът на човек са може би резултат от метаболизма му, а жлезата отговорна за това, подтикваща ни към леност или прибързаност, се нарича щитовидна. Намира се в основата на шията, точно пред ларинкса. Тя е с формата на пеперуда и е съставена от два лоба свързани с нещо като провлак. Въпреки че е получила името си през седемнадесети век, едва в последните 40-50 години започна по-внимателното й изучаване. Освен ролята, която тя играе при репродукцията на клетките, могат да бъдат цитирани следните по-важни функции:

  1. Окисляване в тъканите.

  2. Възстановяване на увредените тъкани.

  3. Асимилация на захарта.

  4. Контрол на сърдечната дейност.

  5. Мозъчна и сетивна дейност.

  6. Растеж на клетките.

Нека да разгледам и хипофизата. Гален, един от най-авторитетните учени на древността, имал странни идеи, що се отнася до функционирането на хипофизата. Той считал, че тази главна жлеза действа като филтър, през който нечистотиите, отделени от мозъка, се отправят към гърлото. В продължение на 15 века лекарите не забелязвали тази странна грешка. И в наше време не се знае много за работата на хипофизата. Функциите й са толкова сложни, че и най-опитните ендокринолози се изгубват в лабиринтите на тази микроскопична жлеза.

С формата на череша, увиснала на опашчицата си, хипофизата се намира в черепната кутия, в основата на мозъка. Тя е разположена в костно легло, наречено турско седло и се намира зад очните ябълки. Най-главна сред жлезите, тя има задачата да стимулира тяхната дейност. Съставена е от три части. Предната част, чиято функция е специфично жлезиста, отделя в кръвта хормони, които:

  1. Определят ръста и пропорциите на тялото.

  2. Определят степента на интелигентност на индивида.

  3. Контролират сексуалните действия по начин, който още не е точно определен.

Централната част на хипофизата съдържа междинни канали, по чиито краища се намират нервни клетки, специализирани да контролират химията на кръвния ток и да откриват отровни вещества, срещу възбуждат специален контролен механизъм. Задната част, изградена от високоспециализирани нервни клетки, всъщност се съединява с мозъка. Нейните клетки секретират хормони, които стимулират симпатиковата нервна система и могат да предизвикат повишаване на тонуса на гладките мускули.

До тук направих бърз преглед на някои от функциите на трите ендокринни жлези. Но как могат те да играят роля на трето защитно ниво на организма?

За да се разбере това, трябва да отправим поглед към хипофизата, наречена “куче-пазач” на тялото, а също и негова “телеграфна централа”. Тази малка жлеза е от капитално значение за доброто състояние на човешкото тяло и затова природата я е скрила дълбоко в черепната кутия.

Средната част на хипофизата е богата на кръвоносни съдове, по краищата им има нервни клетки с влакънца. Те са детектори, които контролират химическия състав на кръвта. Когато в кръвния ток се появят токсини, се подава предупредителен сигнал, който стига до щитовидната и надбъбречните жлези, които заедно с хипофизата образуват третото защитно ниво срещу болестите.

В случай на нужда хипофизата предупреждава щитовидната жлеза и надбъбреците да започнат прочистване на кръвта от токсичните ве щества. При спешен случай щитовидната жлеза ще отправи този елиминационен процес към кожата или лигавиците и серозните обвивки, а надбъбречните жлези ще евакуират през бъбреците и червата.

При бронхит отстраняването на токсините се извършва чрез отделяне през лигавицата, която покрива бронхите. Силната кашлица, която е характерна за това заболяване, е естествено усилие за изхвърляне на токсичните вещества. След подобна криза белите дробове остават раздразнени в продължение на доста време.

Сигурно сте виждали хора, чиито лице и шия са обезобразени от гуша. Такива хора се оплакват от голяма обща отпадналост, обилно изпотяване, силно сърцебиене и подуване на крайниците. Това е типичен пример за екзофталмична гуша при което щитовидната жлеза е превъзбудена вследствие на токсемия. Лечението се състои в неутрализация на токсемията.

Бих искал настоятелно да повторя, че пътят, по който се извършва елиминирането на вредните отпадъци, зависи от относителната сила на ендокринните жлези, и че тази сила може да се повиши чрез биологично активни добавки и чрез пречистващото действие на алоето. Ако щитовидната жлеза е най-силната, елиминирането има всички шансове да се извърши чрез кожата или лигавиците, ако доминират надбъбречните жлези, отделянето става чрез бъбреците или червата, ако токсичните материи не бъдат буквално изгорени от свръхокисляване в черния дроб, провокирано от значително повишаване на телесната температура.

Сравнителната сила на жлезите с вътрешна секреция зависи на първо място от състоянието на чакрите и от още два фактора: наследственост и състояние на тези жлези след настъпили химически или емоционални увреждания. Тази от жлезите, която в момента на кризата разполага с по-голяма енергия, ще определя пътя, по който ще се елиминират отровите. Добре е да се каже обаче, че прекалено честата употреба на едни и същи пътища може да доведе до атрофия и израждане, както и до прогресивно изтощаване на самите жлези.

Когато човек не пристъпва природните и космически закони, не допуска емоционални и хранителни злоупотреби с организма си, черният дроб ще действа като второ защитно ниво и ще може да поддържа чисто общото кръвообращение. При подобни утопични условия би могло да се каже, че заболяванията са невъзможни. Или с други думи, в подобни условия човек би бил застрахован срещу заболяванията.

ЗАБОЛЯВАНИЯ ПРЕДИЗВИКВАЩИ ПРОМЕНИ В НОКТИТЕ

Промените в ноктите могат да бъдат белег на някакво телесно заболяване. Тези промени могат да се проявят преди другите му симптоми, така че ги имайте предвид и вземете мерки навреме.

  • Ако обикновено бялата на цвят лунула се оцвети в червено, това може да бъде признак за сърдечно заболяване, а ако се оцвети в синкаво – за отравяне с тежки метали /напр. със сребро/ или за белодробно заболяване.

  • Белите линии по целия нокът могат да показват чернодробно заболяване.

  • Белите линии могат да бъдат белег за сърдечно заболяване, висока температура или отравяне с арсен.

  • Белите нокти са белег за чернодробна или бъбречна патология или анемия.

  • Белите нокти с розово около върха се срещат при цироза.

  • Браздите могат да бъдат хоризонтални или вертикални, вертикалните са белег за лошо общо състояние, малабсорбция и/или железен дефицит, както и бъбречно заболяване. Хоризонталните се появяват в резултат на стрес – физически или психически, инфекция и/или общо заболяване, както при тенденция към развитие на артрит.

  • Вдлъбнатините с червеникаво-кафеникав цвят и разръфаните разцепени краища на ноктите са белег за наличието на псориазис, недостиг на витамин С, фолиева киселина и белтъци.

  • Вдлъбнатините на ноктите, напомнящи кована мед, сочат тенденция към частична или пълна загуба на косата.

  • Дебелите нокти могат да бъдат белег за отслабваща кръвоносна система и лоша циркулация, както и за патология на щитовидната жлеза.

  • Жълтите нокти или повдигането на върха на нокътя могат да бъдат белег за вътрешно заболяване, много преди да се появят другите симптоми. Такива заболявания са болестите на лимфната и дихателната системи, диабетът и чернодробните увреждания.

  • Зачервяването около кожичките е белег на лош метаболизъм на мастните киселини или за системно заболяване на съединителната тъкан като лупус напр.

  • Зеленикавите нокти, освен ако не са резултат от гъбична инфекция, показват вътрешна бактериална инфекция.

  • Извиването на върховете на ноктите надолу може да показва сърдечно, чернодробно или дихателно заболяване.

  • Извиването на ноктите нагоре или хлътнатините по тях се дължат на заболявания като анемия и проблеми с усвояването на желязото.

  • Изолираната тъмносиня ивица под нокътя, особено при светли индивиди, може да бъде белег за рак на кожата.

  • Изпъкналостите по повърхността на нокътя са симптом на ревматоидния артрит.

  • Изтъняването на ноктите се среща при лихен планус /сърбящо кожно заболяване/.

  • Когато ноктите се цепят, чупят или части от тях се откъсват, това е показател за непълноценно хранене, недостатъчно съдържание на солна киселина в стомаха и белтъчен недостиг, както и дефицит на минерали.

  • Крехкитеи чупливи нокти са белег за недостиг на желязо, болести на щитовидната жлеза, бъбреците и кръвообращението.

  • Моравосиният цвят на нокътното легло е белег за белодробна обструкция, например при астма или енфизем.

  • Наличието на две бели хоризонтални линии, които не изчезват с израстването на нокътя е белег на хипоалбуминемия /намаляване албумина в кръвта/.

  • Наполовина белият нокът, с тъмни петна по върха, е симптом на бъбречно заболяване.

  • Необичайно широките и квадратни нокти говорят за хормонален проблем.

  • Ноктите на Линдзи” – когато отгоре нокътят е наполовина бял и наполовина розов – може да бъдат признак на хронично бъбречно заболяване.

  • Отделянето на нокътя от леглото му е белег на патология на щитовидната жлеза или локална инфекция.

  • Плоските нокти са белег за болест на Рейно.

  • Повдигането на нокътната основа с малки белезникави краища е симптом на белодробна патология, като емфизем и хроничен бронхит. Този тип нокти може да бъде и наследствена особеност.

  • Потъмнелите и/или тънки, вдлъбнати/конкавни/ нокти са симптом за недостиг на витамин В12 или анемия. Ноктите могат да посивеят или потъмнеят при контакт с химикали, като почистващи вещества /най-често избелващите/ или при алергия към съответните химикали.

  • Почерняването встрани от кутикулите към края на ноктите може да бъде ранен признак на меланома.

  • Разширяването на нокътя към върха и закривяването му надолу е белег за белодробна патология, като емфизем или азбестоза. Този тип нокти обаче могат да бъдат такива по наследство.

  • Черните, подобни на тресчици, образувания под ноктите могат да бъдат белег за инфекциозен ендокардит – сериозно инфекциозно заболяване на сърцето, или на друга сърдечна патология, както и на промени на кръвосъсирването.

  • Чупливите, меки и блестящи нокти без лунула/бялата ивица в основата/ могат да показват хиперфункция на щитовидната жлеза.

  • Чупливите, бели в основата си нокти понякога са признак за СПИН.

 

Законите на фармацевтичната индустрия

Основните принципи на фармацевтичния “бизнес с болести.” Фармацевтичната индустрия няма финансов интерес да предотвратява често срещани заболявания – поддържането и увеличаването на болестите е предпоставка за растеж на печалбите в тази индустрия.

1

Фармацевтичната индустрия е инвестиционна индустрия , водена от интересите на акционерите за печалба. Подобряването на човешкото здраве не е движеща сила в тази индустрия.

2

Фармацевтичната индустрия е изкуствено създадена и стратегически развивана в продължение на един век от същите инвестиционни групи, които контролират нефтохимическите и химически индустрии в световен мащаб.

3

Огромните печалби на фармацевтичната индустрия се базират на патентоване на нови лекарства. Тези патенти по същество позволяват на производителите на лекарства произволно да определят печалбите от своите продукти.

4

Пазарът на фармацевтичната индустрия е човешкото тяло, но само докато в него има болести. По този начин поддържането и увеличаването на болестите е предпоставка за растеж на печалбите от тази индустрия.

5

Ключова стратегия за постигане на тази цел е разработването на лекарства, които просто третират симптомите , а избягват лечението или елиминирането на болестта. Това обяснява защо повечето лекарства с рецепта нямат оказана ефикасност и просто целят да отстранят симптомите.

6

За да разширят още повече пазара си, компаниите непрестанно търсят ново приложение за лекарства, които вече са на пазара. Например обезболяващият аспирин на Байер сега се приема от 50 милиона здрави американци заради илюзията, че  предпазва от инфаркт.

7

Друга ключова стратегия за разширяване на фармацевтичните пазари е предизвикване на нови болести чрез лекарства. Докато краткосрочно се прикриват симптомите, повечето лекарства по рецепта, приемани от милиони пациенти причиняват множество нови заболявания като резултат от техните известни дългосрочни странични ефекти. Например всички лекарства, които понижават холестерола повишават риска от рак, ако пациента е приемал лекарството в продължение на няколко години.

8

Известните фатални странични ефекти на предписаните лекарства са четвъртата водеща причина за смърт в развития свят, като първите три са инфаркт, рак и удар (списание на Американската медицинска асоциация, 15 април 1998). Този факт не изненадва никого, тъй като патентите основно се издават за нови синтетични молекули. Всички синтетични молекули трябва да бъдат детоксикирани и изхвърлени от тялото, но това често не се случва и резултатите са епидемия на сериозни и фатални странични ефекти.

 

9

С увеличаването и задълбочаването на болестите се разраства и пазара на фармацевтичните фирми. Превенцията и третиране на причината за болестта намалява дългосрочната възвръщаемост, следователно това се избягва и дори възпрепятства от тази индустрия.

10

Най-лошото от всичко е, че изкореняването на болестите в същността си е несъвместимо и диаметрално противоположно на интересите на фармацевтичната индустрия. Изкореняването на болестите ще унищожи инвестиции за милиарди долари и в крайна сметка ще елиминира цялата индустрия.

11

Витамините и други ефективни природни терапии, които оптимизират клетъчния метаболизъм заплашват фармацевтичния “бизнес с болести”, тъй като се целят в клетъчната причина на най-често срещаните днес болести, а тези природни вещества не могат да бъдат патентовани.

12

През повече от сто годишното съществуване на фармацевтичната индустрия витамините и другите есенциални нутриенти с определени фактори в клетъчния метаболизъм са най-жестоката конкуренция и най-голямата заплаха за дългосрочния успех на фармацевтичната индустрия.

13

Витамините и други ефективни природни терапии, които успешно предотвратяват болести се несъвместими с интересите на фармацевтичния  “бизнес с болести.”

14

За да защитят стратегическото развитие на инвестиционния си бизнес от заплахата на ефективните природни и непатентовани терапии, фармацевтичния бизнес в продължение на повече от един век използва безскрупулни методи като:

(1) Скриване на животоспасяваща информация от милиони хора. Недопустимо е днес толкова малко хора да знаят, че човешкото тяло не може да произвежда витамин C и лизин, двете ключови молекули за стабилността на съединителната тъкан и за превенцията на болестите.

(2) Дискредитиране на природните терапии. Най-срещаният метод е чрез PR кампании, организирани от фармацевтичния картел, който разпространява лъжи за измислени странични ефекти на природните вещества – молекули, използвани от природата в продължение на хилядолетия.

(3) Забраняване със закон разпространяване на информация за природните терапии. За тази цел индустрията е вкарала лобисти на ключови политически позиции на ключови пазари и страни - водещи износители на лекарства.

15

Фармацевтичният “бизнес с болести” е най-голямата измама и заблуда в човешката история. Обещаният от компаниите продукт “здраве” не се доставя на милионите пациенти. Вместо това “продуктите” най-често доставят обратното: нови болести и често смърт.

16

Оцеляването на фармацевтичната индустрия зависи от елиминирането на всяка цена на ефективните природни терапии. Тези непатентовани терапии са станали избор на милиони хора, въпреки обединената икономическа, политическа и медийна опозиция на най-голямата инвестиционна индустрия в света.

 

ЗЕЛЕНЧУКОВА ДИЕТА ЗА ВАШЕТО ЗДРАВЕ

Вярно е, че растителното царство пази най-добрите лекарства за нас. Все пак много хора гледат с недоверие на зеленчуците с изключение на любимите и добре познати картофи, които също не са били приети лесно като храна, когато през 16-ти век били донесени в Европа. Селяните отказвали да ги садят и да ги консумират, защото мислели, че те отравят почвата, предизвикват диария и разпространяват чумата. По-късно със същото недоверие в Европа посрещнали доматите. Въпреки, че мексиканските ацтеки считали домата за храна на здравето, европейците се страхували от него и го наричали отровна любовна ябълка. Употребявали го само магьосниците.

Въздържайте се от плодове – това предупреждение станало модерно през 15-ти век, поради диарията и неприятните й симптоми, които се усилвали в сезона на зреенето на плодовете. По това време хората не биха могли да знаят, че стомашно-чревните заболявания се предизвикват не от плодовете и зеленчуците, а от замърсените с микроби води през горещите сезони.

През античността и средните векове зеленчуците са ценени твърде малко, защото те не запълвали скелета като месото и зърнените храни. И в наше време все още някои се отказват от плодове и зеленчуци, защото на същата цена могат да си доставят повече калории от зърнени храни, без да държат сметка за значението на витамините и минералите, които могат да ни дадат само зеленчуците.

Знаете ли, че един стрък целина или една чиния зелена салата съдържа повече витамини, отколкото цяла опаковка синтетични витамини? За съжаление мнозина, които са свикнали с пържолата и пържените картофи, дори не познават вкуса на другите зеленчуци и отказват да ги опитат. Мъжете са особено консервативни по този въпрос и упорито държат само на своите картофи, фасул и грах.

Растителното царство се различава от животинското по това, че то черпи храната си от неорганичните съставки на почвата. С помощта на водата, корените на растението могат да абсорбират минералните елементи от почвата, да ги отведат до листата, където под въздействието на слънчевата светлина се превръщат в органични съединения.

Ясно е, че енергията е самият живот и във вселената има една непрекъсната борба за енергия. За човека има два конвенционални източника на живот и енергия – това са животинското и растителното царство. Трябва да си спомним обаче , че животните се хранят с растения или с други животни, които ядат растения. Но човек не може да яде всички растения, които са от растителното царство. Растенията могат да се класифицират като варива и неварива, листни, хлорофилни, сладки, кисели, полутвърди и полутечни. Някои растат над почвата, а други – под повърхността й. Годни за ядене са различни части на растението: луковица, грудка, корен, стъбло, семе, лист, плод или цвят. Някои са мазни, а други не. Всички съдържат витамини в повече или по-малко концентрирана форма.

Варивата включват семена и други зърна, корени и грудки, неваривата – това са растения, от които като храна се използват листа и стъбла. Сладките зеленчуци, като морковите и сладките картофи, съдържат захар под различни форми. Характерният вкус се дължи на съдържанието на киселини - като ябълчена, лимонена, оксалова и др. Класифицирането на полутечни и полутвърди е според съдържанието на вода. В зърната и плодовете се съдържат мазнини и в по-малки количества – в листата и стъблата. Някои растения са много богати на витамини, а други не съдържат нито един полезен за човека.

Когато Хипократ е формулирал своята максима : Твоята храна ще бъде твоето лечение, сигурно е мислил за лечебните качества на растенията. От опит се знае, че когато човек страда от неразположения, провокирани от интоксикация, най-често при злоупотреба със захари, брашна и протеини, трябва да се потърси помощта на алкалните зеленчуци и алоето с техните неутрализиращи свойства.

Историята на диетологията споменава, че в продължение на векове италианците са използвали тиквичките като универсално лекарство. Защо са избрали за целта този обикновен и благ зеленчук? Може би случайно, от суеверие или може би защото това растение се отглеждало лесно на тяхната почва? Възможно е да са стигнали до това заключение пипнешком, по емпиричен път, не знаейки, че тиквичките са изключително богати на натрий. Органичният натрий на тиквичката е най-доброто средство за възстановяване на черния дроб, когато съдържанието му натрий е изчерпано.

Богатите на калий растения, като зеления боб, доставят необходимите алкални вещества за панкреаса и слюнчените жлези, които са резервоарите на калий в организма. Калцият, необходим елемент за изграждането на скелета както на животните, така и на растенията, се доставя от стъблата, клоните и корените. Натрият, калият и калцият, които растението извлича от алкалните почви, са трите елемента, от които тялото има най-голяма нужда. Другите елементи, които също се съдържат в растенията, са жизнено необходими за човека и животните, но в по-малки количества.

В течение на годините са създадени много рецепти за лечебни зеленчукови супи или варени зеленчуци. Историята споменава хипократовата супа, амброзиите на Амброаз Паре, сместа на Бригам Йънг. За много от заболяванията, дължащи се на киселинна интоксикация – като неврит, артрит, хепатит, мигрена, епилепсия и рак – природните противоотрови се намират в растителното царство. Когато имаме случай на токсемия без симптоми на определена болест, но с разстройство във функциите на черния дроб, едно кратко гладуване с приемане на алое и зеленчукови бульони ще се окаже ефикасно и природосъобразно лечение, което ще освободи черния дроб от възпалителните явления и ще възстанови нормалното му функциониране.

Най-доброто лечение за диабетиците е краткото гладуване с приемането на супи от зеленчуци, богати на калий и алое след ядене през останолото време. Панкреасът на диабетично болния е загубил способността си да контролира количеството на захарта в кръвта. Тъй като основният химически елемент на панкреаса е калият, богатите на калий зеленчуци имат особена стойност. Болният се оставя на легло и се храни със следните зеленчуци – целина, магданоз, тиквички, зелен боб, сварени във вода и разбити с миксер или пасатор. След всяко хранене се пие алое. Не се дава никаква друга храна, докато урината не се изчисти от захарта. Той трябва да остане на легло, за да запази енергията си и да даде най-добри шансове на черния дроб и панкреаса да свършат работата си, без да се затрудняват от киселините, които се отделят при физическо усилие. За да се освободи от захарта, на болния са му необходими три или четири дни. След това се определя внимателно подходяща диета, при която се пие гарсиния преди и алое след ядене и той може да се върне към обичайната си дейност.

Нужно е да припомня, че зеленчуците трябва да се варят, за да се разчупи целулозната “кутия” на растителните клетки. Човекът използва топлината, а преживните животни – ферментацията, за която разполагат със специален стомах. Но суровите зеленчуци също имат голямо значение за човека, най-вече за функциите на червата. Все пак трябва да се внимава, ако чревната лигавица е възпалена се пие алое, тъй като храна с груба структура може да я раздразни или дори да предизвика кървене.

Освен алкални елементи и витамини суровите зеленчукови сокове доставят на организма натурална вода, изключително подходяща за неговите нужди. Тази вода е течност, която дразни много по-малко от чешмяната вода – хлорирана и флуорирана, често с неприятен вкус и разяждащо действие. Зеленчуковите сокове трябва да се разреждат с качествена вода. Някои растения съдържат пигменти, като напр. каротина на морковите, който може да даде жълтеникав цвят на кожата. Соковете със зелен цвят – от магданоз, спанак и други листни зеленчуци, могат да имат дразнещо действие при възпаление на чревната лигавица. Сок от червено цвекло може да оцвети урината в червено. Тези сокове трябва да се употребяват селективно.

В случаите, когато човек е свръхнатоварен с протеини след продължителна и прекомерна употреба на месо е добре да премине на вегетарианска диета и да направи поне Клийн 9.

Спорът между консуматорите на месо и вегетарианците датира от векове и сигурно ще продължи още. Някои, които се наричат вегетарианци, ядат сирене, масло, яйца и кисело мляко. Това не са истински вегетарианци, а по-скоро не са консуматори на месо и те следват един добър режим от гледна точка на науката за храненето.

В заключение ще посоча някои важни неща, които трябва да се запомнят: препоръчително е да не се смесват зеленчуци и плодове или други сладки продукти по време на едно и също хранене, да се консумира само един вид от групата на варивата при едно хранене. Растителните корени, като морковите, пащърнакът, цвеклото, не се смилат добре, когато са варени, и предизвикват образуване на газове и кисела ферментация/не бива да се бъркат с картофите, които са грудки/. Комбинацията от захар, брашно и протеини се смила трудно от хора, които водят заседнал живот и тя е причината за чести чревни смущения. За предпочитане е зеленчуците да се варят на пара или в малко вода. Варенето на силен огън унищожава ензимите и витамините. Водата от варенето е добре да се употреби – било като бульон или за пиене. Спомнете си, че летливите масла и други дразнещи вещества в чесъна, лука, репичките и в повечето подправки са отрови, които природата е дала на тези растения, за да се предпазват от несекомите. Всъщност подправките са природни инсектициди и по тази причина не са ядливи, въпреки че се употребяват за увеличаване на апетита и като стимуланти. Тъй като тези летливи масла могат да раздразнят нежните каналчета на бъбреците, по добре е да ги отстраним от храната си. Но дори и това е по-добро от храните, които са в основата на токсемията.

НЯКОЛКО ВЪПРОСА ОТНОСНО ЛЕЧЕНИЕТО С ХИМИЧЕСКИ ЛЕКАРСТВЕНИ ВЕЩЕСТВА

  1. Вредна ли е прекомерната им употреба?

Забележителна е тенденцията на съвременната медицинска наука да лекува изключително с химически, синтетични лекарствени вещества. При това се прилагат комплексно по няколко препарата с високи дозировки, като при хронични заболявания употребата им е ежедневна и продължава понякога години наред. Дори вече се различават “болести предизвикани от лекарства” и се налага терминът “лекарствено зависим човек”. Днес се наблюдават редица заболявания и хранителни дефицити вследствие на прекомерна употреба на лекарствени химически вещества.

  1. Зависи ли от нас да намалим използването на медикаменти?

Нашето ежедневие е забързано, но освен това предпочитаме кратките пътища. Затова, за вземането на поредната вредна таблетка е нужно съвсем малко време, защото е най-лесното. Но за безвредното използване на природни средства трябва да отделим повече време, изисква се постоянство и желание, което по-късно се изплаща с възстановено здраве и дълголетие.

  1. Каква е всекидневната употреба на лекарства?

Днес 60-70% от градското население страда от невроза. Мигрената, главоболието, безсънието, нервно-психическото пренапрежение, болките в кръста, гърба, раменете, ръцете, простудно-вирусните заболявания са често явление. За всички тези ежедневни неразположения се вземат медикаменти. Не може да не буди тревога безконтролното вземане на лекарства. Особено се злоупотребява със сънотворните, успокояващите и обезболяващите средства. Има данни, че само в САЩ от страничното вредно действие на медикаменти всяка година умират над 140 000 души. В Англия над 10% от населението спи само със сънотворни лекарства. У нас също се злоупотребява с използването на фармацевтични препарати при самолечение или лечение на хронични болести, като тук се намесват и икономически причини.

  1. Що е лекарствена болест?

Лекарствена болест се нарича такова заболяване или увреждане, което е получено от прекалена употреба на лекарства. Продължителното приемане на антибиотици, често и без лекарско предписание, води до значителни увреждания на отделни органи, до дисбактериоза и кандидоза. Така например стрептомицинът и гентамицинът могат да увредят слуховия нерв, някои антибиотици – черния дроб, бъбреците и стомашно-чревния канал. Гъбичните инфекции могат да обхванат устната кухина и червата, а често и други важни органи. Могат да се развият алергии на базата на приеманите лекарства. Противоревматичните средства бутапирин, индометацин, аспирин, салицилати често причиняват гастрит и язва.

  1. Какво означава лекарствено зависим човек?

Лекарствено зависимият човек не може да живее без употребата на лекарствени средства. Така болните от астма, ревматоиден артрит или други автоимунни заболявания стават зависими от кортизонови препарати. Болни, страдащи от безсъние, също заспиват само със сънотворни лекарства. Лекарствено зависими са диабетиците, сърдечно болните и други. Лекарствено зависимият човек не е обречен. Той може да преодолее състоянието на зависимост чрез природосъобразен начин на живот и компетентно включване на естествени полезни фактори.

  1. Какви опасности крие злоупотребата с медикаменти?

Тенденцията на съвременния човек към прекалено използване на медикаменти е застрашителна. При дълготрайна употреба на лекарства най-често се получава привикване, поради което дозата им непрекъснато трябва да се увеличава. Прекомерното използване на фармацевтични препарати води най-често до увреждане на двата най-уязвими органа – черния дроб и бъбреците. Установено е увреждане на бъбреците при вземане на сънотворни и обезболяващи средства. Цитостатичните препарати, прилагани при колагенози и тумори, поразяват бъбреците, черния дроб, сърцето и др. Кортикостероидите след дълго приемане причиняват атрофия на кората на надбъбречните жлези и мускулите, или язва на стомаха и червата, придружена с кръвоизливи. Някои от дълготрайно вземаните лекарства предизвикват странични явления – гадене, повръщане, световъртеж, слабост. Особено опасно е едновременното поемане на лекарства, успокояващи нервната система и на алкохол, тъй като те взаимно усилват ефекта си. Особено опасни са психоуспокояващите лекарства, защото те променят личността.

Главните противоракови фактори

Храната е носител на паметта на всички времена, тя е изключително мощен посредник, чрез който можем да балансираме тялото, чувствата и ума си!

Храната е памет, паметта е съществуване, храненето е припомняне!

 

Рак = възраст + предразположение + слаба съпротива + въздействие на канцерогени

Тази формула е изведена от проф. Шмеел от Немския център за изследване на рака.

Тук основното звено върху което може да се въздейства е третото от формулата, а то е свързано със слабостта на имунната система – имунният отговор и психологическото състояние на човека. Избягването на канцерогените също е възможно и е нужно, докато на възрастта и предразположението не можем да въздействаме.

По отношение имунната система има достатъчно средства-алое, витамините А,Е и С, селенът, лициум,зелени поля, прополис, ехинацея, гарлик, поместийн и др. – но по отношение ликвидирането на психосоматоза човек е длъжен коренно да измени начина си на живот и мислите си. Вероятно трябва да промени: работата си, семейството, града в който живее, приятелите си и т.н. И най-вече да се пребори със страха от промяната. Естествено трябва да се отдалечи от конфронтационната психология и да промени своята скала на ценностти и опасности, да разбере и прости всички натрупани обиди, а това ще доведе до промяна и на мирогледа. Като резултат се получава нов живот.

Много често хората се комплексират/страх/ и изпадат в депресия за глупости. Те не могат да си простят на себе си, а и на другите каквото и да било. И естествено това поражда тежко заболяване, много често рак. И ако човек действително може да измени отношението към обидата или се примири със загубата, той ще може рязко да се подобри и оздравее.

Удовлетворете тези желания, които отдавна сте отлагали. Почувствайте се свободни и обичани и това ще е огромна крачка към здравето.

Съвременната психотерапия смята, че за да се победи рака и не само него, важна е преоценката на събитията, които имат определена роля във възникването на болестта. Трябва да се преодолее всяка затаена обида – от живота, родителите, децата, партньора и др. И най – важното – да се поставят нови жизнени цели. Защото на всички, на които не им се живее и им се струва, че животът им не струва пукната пара, трябва да им е ясно, че само от тях зависи промяната.

Друг фактор в психическото здраве е умението да се казва “Не”. Особено в случаите, когато не ще можем да изпълним някакво задължение. Тук е момента да отбележа, че саможертвата не е любов.

Добре е да се помисли и над следните въпроси:

  1. Какво искам? Кои са най-важните желания и цели и от кои мога дa се откажа?

  2. Какво мога? Може би нямаш доверие на себе си? Или точно обратното – надценяваш своите възможностти? Нужни ли са ти тези цели, които са уж най-важни или трябва да обърнеш внимание на други сфери на живота си?

  3. Какво съм длъжен да правя? Кои задачи трябва да реша непременно и кои мога да отложа? Какво трябва да променя в живота си и с какво трябва да се примиря?

След това трябва да се намери свой собствен път за психологическа настройка за оздравяване.

В тази връзка Дитрих Байерсдорф съветва:

  1. Събери информация за болестта, за нейните механизми и за най-добрите начини за преодоляването й. Този, който знае всичко, което е възможно за болестта, който пита какво става с него и получава приемливи отговори, не се чувства безпомощен пред болестта – защото само непознатото всява страх. Знанието намалява страха!

  2. Изрази своите страхове. Само този, който крие своите страхове и тревоги, който скрива чувството си за вина пред себе си, който мислено се упреква, той безпорно влошава ситуацията. Трябва да се намерят приятели, готови да проявят съчувствие или да се работи с психотерапевт/астролог/. Този, който говори за душата си всъщност отхвърля душевното си бреме.

  3. Намерете си развлечение, което да ви избави от черните мисли. Ако не можете да медитирате, а е добре да можете, то прочетете интересна книга, погледайте интересен филм, послушайте хубава музика, намерете си хоби или пътешествайте…

  4. Намерете си работа по сърце. Чувството, че си нужен държи духът и душата бодри. Научете се вие да сте си началник. Този, който може да си поставя задачи, не може да се признае за победен.

  5. Повече мислете за себе си. Изследванията показват, че отстъпчивите хора, които са винаги съгласни с мнението на другите и които жертват своите желания са по податливи на заболявания и рецидиви.

  6. Преборете се с черните мисли. За това трябва да се дебнете и да ги отхвърляте, но за това трябва осъзнаване. Може да използвате самовнушение или работа с управляващото подсъзнание.

ЛЕЧЕНИЕТО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Лечебните методи на древните римски и гръцки цивилизации и средновековна Европа съдържат основно билколечение. “Де материа медика” на гръцкия херболог Диоскоридес е първият голям ръкопис, описващ билките, и остава стандартен справочник за 1 500 години. След изобретяването на печата през 16-ти век това била първата публикувана книга. По-късно католическата църква излиза с официалното становище, че болестите са наказание от Бога и трябва да се лекуват с молитви и разкаяние. Гръко-римската наука за билките не се е развивала заради многобройните забрани на монасите да се размножават старите медицински ръкописи. В Англия билкарството процъфтявало. Книгата на Кулпепър “Complete Herbal and English Physician” е публикувана за първи път през 1652 година и се издава и до днес. Единственият медицински труд взет от първите заселници в тяхното пътешествие към Новия свят, е копие от книгата на Кулпепър и двеста години в САЩ се практикува основно билкова медицина. В колониална Америка с медицина са се занимавали повече жените, отколкото мъжете, основавайки се на своите изпитани от времето познания, донесени от Стария свят, впоследствие обогатени от контакти с индианското билкарство. Кавказките терапевти през този период са се опирали основно на кръвопускането и използването на живачни съединения.

Още при ранните племена жените са събирали билки и по традиция са се грижили за болните, създавайки по този начин най-ранната форма на медицина – билковата. Най-старият писмен медицински документ е шумерска клинописна плочка, датираща отпреди третото хилядолетие пр.н.е. На нея е изобразена богинята на медицината Гула от времето, когато повечето лечители са били жени.

През средновековието мъжете лекари, обучавани основно на теология в подчинените на църквата университети, поемат контрола върху медицината от своите вещи /вещици/ в билкарството колежки. Жените лечителки биват изместени от гилдиите на терапевтите, хирурзите и аптекарите, които обслужвали основно елитните класи. Всички европейски държави приемат закон, по силата на който се забранява на жените да практикуват лечителски занаят. Подхранени от позорната атака срещу жените, двама германски монаси написват книгата “Malleus Maleficarum”, “Изгонете вещиците”, която впоследствие става официална доктрина на католическата църква. От 1 300 до 1 650 година под нейното въздействие са изгорени повече от един милион жени, обвинени, че са вещици. “Вещица” се превръща в синоним на “билколечителка”. /И сега има нещо такова – с похода срещу натуралните билкови продукти, само че ролята на католическата църква е заета от международната фармафия и послушните и правителства./ Най-заклеймяващото обвинение на това време за практикуването на билково лечение е “връзка с дявола”. Този кошмарен период от европейската история е свързан не само с отнемането на човешки живот, но и представлява “холокост” на природната медицина. Като резултат е загубена завинаги ценна информация за билколечението. И това не е преувеличение! Знаем, че векове преди Александър Флеминг да открие, че гъбичките от рода Пенецилиум унищожават бактериите, европейските селянки поставяли плесенясал хляб върху рани и средновековните мъдри жени, използвали гъбичката мораво рогче за успокоение на болка и растението беладона за предпазване от спонтанен аборт/за алоето няма да споменавам/, в исторически период, когато мъжете – лекари са практикували кръвопускане и молебени. Без съмнение тези природни лекове са се превърнали в лекарства/сега се забранява това/, но познанието идва от народната медицина, практикувана от векове, а “това което лекува има право”/проф.Филатов/. За щастие, ловът на вещици не отказал напълно жените от билкарството, което минало в нелегалност. В Англия “бабите” от Шорпшир, помогнаха да бъде популяризирана билката Дигиталис пурпуреа-напръстник – източник на сърдечното лекарство дигиталис. В годините след Втората Световна война, лекарското общество на САЩ се “влюби” в синтетичните лекарства и отново обяви война на билковите лекове. Преди войната фармацевтичните компании са имали относително дребен бизнес, произвеждали са и продавали патентовани лекарства. С откриването на пеницилина и други антибактериални субстанции се създава бум на антибиотичните продукти и медицината навлиза в периода си на технологична експанзия, в която връзката с химията и машиностроенето оставят настрана традиционното използване на билковите лекове. В една статия побликувана през 1967 година в Британското Медицинско списание - “Медицинската наука – господар или слуга”/на фармафията – бел. е моя/ се казва: “Съвременната медицина често пъти зависи от неклинични немедицински учени, работещи в тясно сътрудничество с фармацевтичната индустрия.” Независимо дали си давате сметка или не, всяка аптека или болница използва лекарства, произведени от растителни източници. Много от тези лекарства са открити от фармацевтичните компании с помощта на познанията на природолечителите.В действителност лекарствата от растителен произход произход съставляват 25% от фармакопеята на САЩ и други страни. В Германия, където природните продукти са добре приети, лекарствата, произведени от билки, представляват 50% от предписаните за една година рецепти. Тенденцията в САЩ е подобна, но бурното производство на синтетични лекарства намалява значително техния относителен дял. И накрая кое е основното в Хипократовата клетва? Това е “Не вреди”!

СРЕДНА ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ НА ЗДРАВЕТО

Напускайки през май 1997 година ръководния пост в СЗО, заеман цели 10 години, д-р Хироши Накаджима се върна към едно позабравено понятие, въведено от специалистите по хранене преди повече от десетилетие – “средна продължителност на здравето”. Според него трябва да се стремим към увеличаване на средната продължителност на здравето, а не само на средната продължителност на живота. Удължаването на човешкото съществуване има истинска стойност единствено ако спечелените години са придружени от задоволително здраве. Наистина живеем по-дълго от преди, но в какво здравословно състояние! Дълголетието понякога има висока цена, която всеки бимогъл да намали, спазвайки определена хигиена на живота.

На всяка възраст е възможно да удържим състоянието на здраве. Как би могло да стане това? В голяма степен благодарение на фантастичното средство, каквото представлява храненето. От една страна, технологичният прогрес доведе до ограничаване на поеманите калории и до по-значителна продължителност на живота, но от друга – и до намаляване на приема на витамини, минерали и есенциални мастни киселини.

За да запазим дълго здравината на костите, се нуждаем от калций и витамин Д. За да се понижат рисковете от загуба на слуха, е необходимо значително количество магнезий, който защитава от вредното влияние на шума. За да се забавят колкото се може повече страданията, причинени от свободните радикали, като сърдечносъдовите и раковите заболявания, катарактата на окото, организмът трябва да разполага с малко повече неутрализиращи ги естествени вещества, които се наричат “антиоксиданти” – витамините Е и С, каротиноиди, селен, цинк, коензим Q10 и други.

Неотдавнашно американско изследване води до заключението, че приемането на добавки от витамини, минерали и фитонутриенти би съкратило с 20 милиарда долара годишните разходи за здравеопазване в САЩ.

ЗАБОЛЯВАНИЯ, КОИТО СЪС СИГУРНОСТ МОГАТ ДА БЪДАТ ПРЕДОТВРАТЕНИ ЧРЕЗ ДОБАВКИ.

Коронарни заболявания/над 50 год./ - Витамин Е

Инфаркт на миокарда с нелетален изход – Витамин Е

Вродени деформации на плода – Мултивитамини, особено витамин В9

Преждевременно раждане – Мултивитамини, особено цинк

Рак на стомаха – Витамин С

Катаракта – Витамин С и пр.

ТИПОВЕ ГЛАВОБОЛИЕ

Главоболието се проявява в много форми, разграничавани според причините и специфичните симптоми.

  1. Главоболие свързано с аневризма – Ранните симптоми наподобяват тези на притъпеното главоболие и мигрената. Ако аневризмата се пръсне, това може да причини внезапна остра болка, двойно виждане, скованост на шията и инсулт с изпадане в безсъзнание. Причини: Балонообразна изпъкналост или слабо място в стената на кръвоносен съд. Високо кръвно налягане. Лечение: Поддържайте ниско кръвно налягане. Ако заболяването не бъде открито рано, може да се наложи операция.

  2. Артритно главоболие – Симптоми: Болка в тила или врата, засилваща се при движение, възпаление на ставите и ременете и/или вратните мускули. Причини: Неизвестни. Лечение: Вземайте добавките по програмата за артрити и артрози.

  3. Главоболие от жлъчни киселини – Симптоми: Тъпа болка в челото и пулсиращи слепоочия. Причини: Лошо храносмилане, преяждане, липса на физическа активност. Лечение: Прочистването на дебелото черво може да бъде от полза. Правете по един гладен ден седмично – само на алое и вода.

  4. Главоболие от кофеин – Симптоми: Пулсираща болка, причинена от разширение на кръвоносните съдове. Причини: Консумация на кофеинсъдържащи напитки. Лечение: Отказване от консумацията, но това да става чрез постепенно намаляване.

  5. Пристъпно главоболие – Симптоми: Силни пулсиращи болки в главата едностранно, зачервяване на лицето, насълзяване на очите, запушване на носа, проявява се 1-3 пъти дневно за период от седмици или месеци, пристъпите траят от няколко минути до няколко часа. Едно от най-болезнените главоболия. Причини: Стрес, алкохол, тютюнопушене. Лечение: Вземайте добавки с Л-глутамин, Л-тирозин, ДЛ-фенилаланин, екстракт от гинко билоба, кверцетин.

  6. Главоболие при усилия – Симптоми: Генерализирано главоболие по време или след физически усилия като бягане или полов акт, или пък пасивни усилия като кихане или кашляне. Причини: Обикновено се отнася към главоболието при мигрена или пристъпното главоболие. В около 10% от случаите е свързано с органични заболявания като тумори или малформации на кръвоносните съдове. Лечение: Взимайте хранителни добавки в зависимост от причината, поставяйте лед на мястото на болката.

  7. Главоболие при пренапрягане на очите – Симптоми: Обикновено двустранна болка в челото. Причини: Претоварване на очите с работа. Дисбаланс на очните мускули, некоригирано зрение, астигматизъм. Лечение: Коригирайте зрението, опитайте и с капки активатор.

  8. Главоболие при повишена температура – Симптоми: Главоболието се развива заедно с повишаването на температурата поради възпаление на кръвоносните съдове на главата. Причини: Инфекция. Лечение: Взимайте през четири часа по 2 ехинацеи, алое, абсорбент С, прополис. Можете да използвате и лед.

  9. Главоболие от махмурлук – Симптоми: Мигреноподобно, с пулсиращи болки и гадене. Причини: Алкохолът причинява дехидратация и разширяване на кръвоносните съдове в мозъка. Лечение: Пийте чиста вода и алое в големи количества. Поставете лед на врата.

  10. Главоболие от глад - Проявява се непосредствено преди часовете за хранене поради ниска кръвна захар, мускулно напрежение и реактивно разширение на кръвоносните съдове. Причини: Пропускане на часовете за хранене, твърде стриктна диета. Лечение: Хранете се редовно с подходящи количества въглехидрати и белтъчини.

  11. Главоболие от високо кръвно налягане – Симптоми: Тъпа генерализирана болка, обхващаща голяма част от главата и задълбочаваща се от движение или усилия. Причини: Много високо кръвно налягане. Лечение: Омега-3, гарлик, джин-чия, калций-магнезий и алое.

  12. Главоболие при менструация – Симптоми: Мигреноподобни болки непосредствено преди, по време или след менструацията или по средата на цикъла по време на овулацията. Причини: Променени нива на естрогена. Лечение: Роял джели, 18 от природата и калций и магнезий.

  13. Класическа мигрена – Подобна на обикновената мигрена, но предшествана от оплаквания с различен характер, нарушения в зрението, изтръпване на ръцете или краката, усещане на странни миризми, халюцинации. Причини: Прекалено разширяване или свиване на кръвоносните съдове в мозъка. Лечение: Виж материала за МИГРЕНА.

  14. Обикновена мигрена – Силни пулсиращи болки в главата, често едностранни, гадене, повръщане, студени длани, световъртеж, чувствителност към светлина и шум. Причини: Прекалено разширяване или свиване на кръвоносните съдове в мозъка. Лечение: Виж материала за МИГРЕНА.

  15. Синусово главоболие – Режещо дразнещо главоболие в областта на синусите/носа, често с нарастваща тежест в течение на деня. Възможни са повишаване на температурата и появата на безцветна слуз. Причини: Алергия, инфекция, носни полипи, непоносимост към храни. Често се причинява от запушени синуси или остра инфекция на синусите. Лечение: Високи дози абсорбент С и Абета-карЕ, използвайте парови инхалации с прибавен загряващ лосион и инхалации с фърст при употребата на електрически инхалатор.

  16. Болки в слепоочията (темпорален артерит) – Пронизваща, изгаряща, въртяща болка, болки в слепоочието или около ухото при дъвчене, загуба на тегло, проблеми със зрението. Обикновено се наблюдава при хора над 55 години. Ако не се лекува, може да доведе до слепота, инсулт, инфаркт или разкъсване на аортата. Причини: Възпаление на слепоочните артерии. Лечение: Ако не искате стероидна терапия, трябва да започнете спешно с омега-3 МК, поместийн пауър, алое, лициум, абсорбент С и еветуално фридъм.

  17. Главоболие при синдрома на темпоромандибуларната става (ТМС) – Болки в слепоочието над ухото или лицето, мускулни контракции в едната лицева половина, щракане или пукане на челюсти, болки във врата или горната част на гърба, болки в слепоочията при събуждане. Причини: Стрес, обратна захапка(лоша захапка), стискане на челюстите, употреба на дъвка. Лечение: Намалете стреса и използвайте добавки, най-вече омега3 МК, използвайте техники за релаксация, допълнителен прием на хранителни вещества, може да се използва и лед.

  18. Главоболие от напрежение – Постоянна болка в определена област или цялата глава, болезнени мускули с чувствителни точки по врата и горната част на гърба, замаяност, световъртеж. Това е най-разпространеният тип главоболие. Причини: Емоционален стрес, безпокойство, тревога, депресия, гняв, хранителни алергии, лоша поза. Лечение: Поставете лед на врата и горната част на гърба, вземайте абсорбент С, омега-3 МК, алое и калций и магнезий.

  19. Болезнени тикове – Краткотрайни пронизващи болки около устата, челюстта и челото. По-често се срещат при жени над 55-годишна възраст. Причините са неизвестни. Вземайте хранителни добавки.

  20. Главоболие от съдови заболявания – Пулсираща едностранна болка, чувствителност към светлина, често и гадене. Този вид главоболие е свързан с пристъпното и с мигрените. Причините обикновено са от заболявания на кръвоносните съдове. Вземете мерки за овладяване на кръвното налягане.

Изследванията показват, че поддържането на по-ниска температура в спалнята предпазва от пристъпно главоболие. Главоболията са по-чести, когато температурата в помещението повишава телесната и кръвоносните съдове се разширяват.

 

Според едно проучване, вземането на 10 мг мелатонин преди лягане успешно намалява честотата на епизодичните пристъпни главоболия. Хроничните обаче не показват подобрение.

 

Жените, страдащи от мигрени, могат да имат полза от редовно смучене под езика на роял джели или от местно прилагане на прогестерон под формата на крем.

 

ПРИЧИНА ЗА ПОЯВАТА НА ДИАБЕТ втори тип
Бета клетките, когато са заобиколени от киселини не могат да произвеждат инсулин. Киселините унищожават местата, които генерират инсулин в клетъчната мембрана, така съответните клетки от организма, който трябва да създава този хормон – инсулин – не могат да го правят правилно. Ако това не може да се отстрани веднага, някои заболявания, такива като диабет, се наместват в тялото. Без тази завишена киселинност диабетът не се появява.
Клетките отговорни за производството на инсулин (наречени клетки „БЕТА“) са заобиколени от свръхдози киселини от поетите киселини. Това причинява сериозното ум увреждане… и следователно води до увреждане на панкреаса, причинявайки спиране на производството на инсулин.
Обяснено на по-ясен език, те, т. нар. бета клетки в панкреаса, произвеждат инсулин. Обикновено произвеждат инсулин непрекъснато, но по-усилено работят след всяко хранене, за да смелят по-високите нива на захар в кръвта, настъпили в резултат на храненето.
Когато употребяваме нездравословна храна, която повишава киселинността в кръвта, тези бета клетки не могат да работят правилно. Следователно, ако клетките не функционират правилно и панкреасът не може да го направи… Иначе казано, когато споменатата киселина достигне панкреаса, възниква диабет.
Запомни, че клетките на панкреаса са по-кисели, отколкото трябва, заради храненето и начинът на живот, който имаш. Интересното в случая е, че веднага щом въпросните киселини спрат да наводняват панкреаса, той се възстановява след толкова усилия, положени за обработка и неутрализиране на веществата. След като панкреасът се изчисти от излишните киселини, той може да се възстанови. Започва да се лекува естествено, самостоятелно…
В същото време, започва да регенерира бета клетките и да ги използва за основната им цел – производство на инсулин!
След като се съсредоточиш върху „Основната причина“ на диабета – започваш да го виждаш от друга гледна точка – вместо „Лекарства“ и „Борба със симптомите“, започваш да мислиш за неща като „Здраве“ и лечение на първопричините.
Простата, но игнорирана истина, що се отнася до диабета – но и за много други заболявания на днешното време – е, че е много по-важно да се замислиш какво точно поглъщаш (какъв вид течности, какъв вид храна, качеството на въздуха и т.н.), отколкото да лекуваш негативните последици на всички нездравословни неща.
Както може би добре знаеш, изписаните лекарства (тези за хипогликемия) само маскират симптомите. Те не лекуват; всъщност те задълбочават проблема, тъй като отслабват имунната система. И въпреки че трябва да ти помогнат, те само влошават нещата.

Ключове към дълголетието.
Тестостерон - мъжкият хормон
“Мъжът се състои от топки и мозък” - Хю Хефнър, основател на “Плейбой”
Когато Клеманс Б. дойде за първи път в кабинета в Университетската болница във Виена, той имаше проблем, на който биха могли да завидят много мъже - ненаситно сексуално влечение. “Бих могъл да спя непрекъснато с по три жени” - сподели той с лекаря. Въпреки засиленото си либидо обаче, се оплака, че му липсва енергия, за да реализира желанията си. При втори разговор разкри, че го връхлитат топли вълни, че е раздразнителен, неуравновесен и това го изолира от околните. Направеното хормонално изследване потвърди предполагаемата диагноза - високи нива на серумния тестостерон, но много ниски нива на серумния естрадиол. Клеменс Б. страдаше от силно нарушен хормонален баланс.
Безспорно най-важният хормон в мъжкия организъм е тестостеронът. Произвежда се в количество около 7 мг в денонощие предимно в мъжките тестиси от андростендион (За сравнение жените произвеждат дневно около 0.3 мг). Диригентът на тестостероновата секреция се намира в мозъка. Кората на централния мозък стимулира тестостероновата секреция, когато сме щастливи или възбудени - тоест когато организмът се нуждае от нея. Когато обаче сме напрегнати или сърдити, скоростта на производството му бързо намалява. Регулацията на тестостероновия синтез изглежда приблизително така: хипоталамусът стимулира хипофизата, която от своя страна активира Лайдиговите клетки (около 500 млн.), намиращи се в тестисите. В момента, в който тестостеронът се отдели от тестисите, той се свързва с транспортната система в кръвта, наречена секс-хормон свързващ глобулин (белтък), за по-кратко СХСГ. Тази част от тестостерона (90 процента), свързана със СХСГ, е неактивна. Но останалите 10 процента свободен тестостерон упражняват биологичния си ефект - те се свързват със съответните рецептори в клетките и активират определени клетъчни реакции в ядрото.
Днес вече е ясно, че с напредване на възрастта свободният, както и общият тестостерон в кръвта намалява. Същевременно транспортиращият го СХСГ остава в същите концентрации.
Ето какви са основните биологични действия на тестостерона:
отговорен е за развитието на вторичните полови белези - окосмяване, пенис, простата, адамова ябълка; 
координира изграждането на мускулите и разграждането на мастната тъкан; 
стимулира либидото и потентността; 
контролира пространственото мислене. Доказано е например, че жени със сравнително ниски серумни нива на тестостерона срещат трудности да паркират колата си; 
стимулира мъжката активност, но понякога събужда агресия и нападателност. 
Едно интересно изследване на Национални институт по здравето в Бетезда (САЩ) потърси сред 1700 мъже връзка между нивата на тестостерона и характеровите особености. Установи се, че индивидите с високи тестостеронови нива непрестанно се опитват да бъдат “ръководители” или да “контролират” и влияят на околните. Обикновено теизразяват мнението си доста енергично, без притеснения дават и воля на гнева си. Това са мъже, които имат успешна кариера, подчертана сексуална активност и се възприемат позитивно от обществото.
Навярно тук се крие и разковничето на подвизите на Джакомо Казанова. Според свидетелства на очевидци той можел всекидневно да осъществява сексуален контакт с 10 жени. Ако това се дължи на високите нива на тестостерона му, бихме могли да допуснем, че е поддържал и стимулирал тези нива, консумирайки наведнъж много сурови яйца (пак по данни на негови съвременници).
Трябва обаче да се знае, че тестостеронът не е единственият хормон, който определя мъжкия характер. Изключително важно е съотношението между тестостерона и женския хормон естрадиол, който също се произвежда в мъжкия организъм. Ако равновесието се наруши силно в полза на тестостерона, мъжът се оплаква от симптоми, познати ни вече от историята на Клеменс Б. И диагнозата, макар и на пръв поглед малко странна, е ясна - дефицит на женски полови хормони.
Понятието андрогени (събирателно за всички типове мъжки полови хормони) означава “правещи мъжа”. И в действителност това е една от най-важните функции на този вид хормони и в частност на тестостерона. Концентрацията и действието му са основните фактори един ембрион да се развие като мъжки или женски. Половите различия се оформят още в утробата и по-точно веднага след зачатието. В мъжките ембриони са установени повишени тестостеронови нива в третото тримесечие на бременността и след това отново чак по време на пубертета. Тестостеронът е този, който решава дали едно момче ще стане Аполон или гном. След пубертета той се поддържа във високи граници чак до старостта. Трябва да се отбележи, че спадането на хормоналните нива при мъжа не става така внезапно и драматично, както при жените около менопаузата. Регистрира се обаче понижение в нивото на свободния тестостерон, докато нивото на общия (свързани в голяма степен със СХСГ) остава практически непроменено.
Какво е действието на тестостерона в мъжкия организъм? Когато попадне в кръвта, тестостеронът се транспортира до прицелните тъкани и органи, където се превръща в дихидротестостерон - това е активната форма на тестостерона. Дихидротестостеронът е около 10 пъти по-активен от тестостерона и е пряко отговорен, например, както за оплешивяването, така и за мутирането на гласа. За съжаление обаче той упражнява много негативно въздействие върху простатата - нерядко стимулира образуването на карцином. Развитието на ракови клетки в простатата успешно се спира с медикаменти, блокиращи действието на тестостерона. Ето защо лекарства, които работят по този механизъм (намаляват превръщането на тестостерон в дихидротестостерон) са ефективни при болести на простатата. Тези медикаменти (например лекарството проскар) имат много добро действие и по отношение на оплешивяването. Понякога обаче, макар и рядко, водят до намаляване на либидото. Това показва, че тестостеронът действа най-вече в централната нервна система, докато дихидротестостеронът вероятно е активен само в периферните тъкани. 
Как тестостеронът се превръща в женски хормони
Двата типа полови хормони - мъжки и женски - се срещат и в двата пола, но в количествено отношение разликите са сериозни. Докато мъжът произвежда всекидневно от 25 до 50 пъти повече тестостерон от жената, тя отделя от 2 до 3 пъти повече естрогени в сравнение с мъжа. Първоначално женските яйчници произвеждат тестостерон, който след това с помощта на ензима ароматаза се превръща в естрогени. Механизмът на превръщане е налице и при двата пола (именно той не протича достатъчно активно у пациента Клеменс Б., у когото има високи тестостеронови, но ниски естрадиолови нива). Този механизъм отчасти е отговорен и за болестното окосмяване на жените - тогава от нормалното (или увеличено) количество тестостерон не се образуват достатъчно естрогени. При мъжете обаче е възможен и обратният ефект - ароматазната система в организма да действа прекомерно активно и да се произведат прекалено много естрогени. Това се случва най-често с мъже, които нямат нарушения в потентността и ерекцията, но им липсва сексуално влечение и типичната за нормалните тестостеронови нива “здравословна” агресивност в работата. При тях се наблюдава и характерното разпределение на мастната тъкан около бедрата (когато е по-изразено, то придава евнухоидни пропорции). Самата мастна тъкан произвежда естрогени от андрогени и така се затваря един порочен кръг - колкото повече е мастната тъкан, толкова по-увеличена е продукцията на естрогени при мъжете, но и при жените.
На съвременната медицина са познати някои растителни вещества, които активират ароматазната система. Маслото от тиквени семки и пчелното млечице (желе роял) например са доказали вече своята ефективност.
За да се съхрани либидото, жизнената енергия както и т.нар. кардиоваскуларно / сърдечно-съдово/ здраве, не бива да се допуска тестостероновото ниво у мъжа да спада рязко. От една страна, трябва да се намали стресът, предизвикващ отделянето на кортизол – хормон, който действа антагонистично на тестостерона. Друг сравнително лесен начин да се запазят стабилни тестостероновите нива е да се поддържа оптимално телесно тегло. Намаляването на теглото с 5 кг води до значително увеличаване на тестостероновите нива в организма. Изследвания на Алан Мазур доказаха, че 10 процента увеличение на мастната тъкан при мъжете води до постоянно намаляване на нивата на тестостерона. Спортът и всекидневните тренировки са най-добрият начин за възстановяването на хормоналните нива. Важно е да се отбележи обаче, че спортът трябва да се практикува непрекъснато, тъй като няколко дни след спирането на тренировките тестостероновите нива спадат до изходните си стойности.
Медикаментозната намеса в активността на ензимите, които контролират серумните тестостеронови нива (ароматазната система), е много актуална днес и се използва за профилактика и лечение на карцином на простатата и по-рядко срещу оплешивяване.
Тестостероновата заместителна терапия при мъжете - революционно откритие
Тестостероновата заместителна терапия представлява лечение, при което ниските нива на хормона в мъжкия организъм се възстановяват с помощта на таблетки или други лекарствени форми. Преди обаче лечението да започне, се налага обстоен медицински преглед. Първо се снема подробна анамнеза (тоест история на живота на пациента), като се обръща особено внимание на всяко нещо, което евентуално е повлияло негативно на тестостероновата секреция (прекарана заушка, инфекции на простатата или тестисите и т.н.). След това се попълва подробен въпросник, обсэждащ симптоми, типични за хормоналния дефицит, подобен на този, с който вече се запознахте по-горе. Анализират се и факторите стрес, преумора, неправилно хранене, които в момента биха повлияли негативно на тестостероновата продукция. Следва и медицинско изследване, включващо пълни лабораторни изследвания, преглед на простатата, черния дроб и сърдечно-съдовата система. Когато данните от изследването са готови, лекарят провежда дълъг разговор с пациента за перспективите и възможностите за лечение. Най-често хормоналната терапия не е достатъчна - налага се и промяна в начина на живот. Ако обаче мъжът реши, че иска да приема тестостерон, има различни лекарствени форми, които биха могли да му бъдат предложени.
Инжекции - това е най старото лечебно средство, използвано още през 40-те години на миналия век. За съжаление ефектът от този вид лечение е краткотраен. То се състои в мускулно инжектиране през 3 дни на дози от 220-250 мг тестостерон. Неприятното е, че след като се постави, тестостеронът изведнъж достига много високи нива (те не са присъщи на организма),които могат да увредят черния дроб. Освен това известна част от приетия по този начин хормон се преобразува в естрадиол, а не това е целта в този момент. И накрая, спадът на стойностите е толкова драматичен, че симптомите на андропаузата бързо се появяват отново. Предстои да се въведат депо-препарати, които ще действат от 1 до 4 месеца. Дотогава обаче инжекционният тип лечение е крайно неподходящ. 
Таблетки - неприятното тук е, че от 40 до 80 процента от приетото под формата на хапче не се усвоява от организма. За да се избегне това, в миналото се препоръчваха метилтестостеронови таблетки, но днес те са забранени в почти всички държави (с изключение на САЩ?!), защото са токсични за черния дроб. Препаратите, които се предлагат в момента в България, (провирон и ундестор), най-често в дозировка 40 мг за таблетка, са ефективни и сравнително безопасни. Ефектът им е най-голям 2-3 часа след приема. Ето защо трябва да се взимат 2 или 3 пъти дневно. Много мъже отхвърлят тази форма на лечение, защото се налага постоянно да внимават да не би да пропуснат да си изпият таблетката. 
Депо-импланти - това са кристални разтвори, разработени преди повече от 60 години. Поставени правилно, те осигуряват продължително (в рамките на 6 месеца) и ефективно отделяне на необходимите дози тестостерон в организма. Недостатък: налагащо се по спешност изваждане на имплантите е невъзможно. 
Пластири – това са последните и най-модерни въведени на пазара лекарствени форми,. Препоръчват се поради безобидния начин на прилагане, но и поради това, че отделят равномерно тестостерон в серума. Пробивът в медицинската практика с пластири, съдържащи мъжки хормони, дойде с продукта андродерм, който е преминал клинични изпитания в Юта и университета “Джон Хопкинс” в Бостън. Пластирите, отделящи всекидневно оптималното количество хормон, могат да се поставят навсякъде по кожата. До тях обаче не се стигна лесно. Първоначално се налагаше пластирът да се залепва на тестисите, след като те предварително се обръсваха. Естествено, тази всекидневна и много мъчителна процедура не срещна особен ентусиазъм. 
Съществуват и естествени, природни форми за алтернативно лечение. Целта им е да въздействат върху ароматазната и редуктазната ензимни системи. Няколко природни продукта - - пчелен клей, желе роял, корени от жен-шен и други са доказали ефективността си през вековете. 
Тестостероновата заместителна терапия регистрира някои сериозни успехи. Възстанови се мъжествеността и жизнеността, силата, потентността и енергията на десетки хиляди мъже, което от своя страна възстанови спокойствието и сигурността в семействата им. По тази причина се очаква, че заместителното лечение ще е един от основните фактори в борбата с остаряването на мъжете през XXI век.
Как тестостеронът може да активира ракови клетки в простатата
При всичките положителни ефекти, които тестостеронът има върху телесната структура, самочувствието и кожата, трябва да се познава и обратната страна на медала - тестостеронът може да активира ракови клетки в простатата. Погрешно е да се мисли, че той би могъл да предизвиква карцином, но е важно да се отбележи, че е в състояние да активира вече съществуващи злокачествени образувания. Това е сериозен проблем, тъй като сериозни проучвания показват, че 20-25 процента от всички мъже са носители на “дремещи” злокачествени образувания в простатата. Аутопсии на 80-годишни мъже показали, че 90 процента от тях са имали “спящ” рак на простатата! По тази причина е наложително 45-годишна възраст мъжете да си правят профилактични прегледи за тумори. Нужно е също да се знае, че заместителното лечение с тестостерон трябва да се провежда под строг лекарски контрол. Препоръчително е периодично да се проверяват хормоналните нива, което ще доведе до индивидуализиране на дозите предписани хормони.
За мъжете сексът е еликсирът на живота 
Най-новите медицински данни сочат, че сексуалната активност и еротичните импулси стимулират дейността на половите жлези. Това означава, че редовните полови контакти, макар и частично, автоматично регулират хормоналните нива в организма. Колкото по-често мъжът изпитва сексуални пориви, толкова по-силно е либидото му - вероятно тази е причината да се повишават леко и тестостероновите нива в неговия организъм. Доказано е, например, че секрецията на стимулаторни хормони от хипофизата се активира неимоверно, когато се гледат порнофилми. Австрийският социолог К. Грамер пък доказа, че колкото по-къса е полата и по-прозрачна блузата на една жена, толкова по-високи са тестостероновите нива на мъжа, който я придружава. От това за съжаление следва, че мъжете, които водят нередовен полов живот имат ниски нива на тестостерон. С нередовния полов живот могат отчасти да се обяснят и множеството симптоми, съпътстващи мъжкия климактериум. По тази причина трябва да е ясно, че сексът е не само удоволствие - той съхранява младостта и здравето.
Резюме на някои препоръки от тази глава на книгата:
Поискайте от вашия лекар да изследва нивата на тестостерон, на другите мъжки и на някои женски хормони в кръвта ви. 
Равновесието между тестостерон и естрадиол при мъжете е особено важно. 
При необходимост приемайте хормонална терапия, назначена само от специалист. Не се доверявайте на случайни консултации или на препоръки на приятели. Без лекарски контрол хормоналната терапия би могла да доведе до трагични последици. 
Променете начина си на живот. Най-лесният път да се оптимизират хормоналните нива е да намалите теглото си и да промените навиците си на хранене. Мастната тъкан трансформира мъжките полови хормони в женски. Ако отслабнете с 5 килограма, автоматично ще коригирате в положителна посока тестостероновите си нива.

 
 
 

ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ХРАНЕНЕТО И РАКА
от др.Патрик Куилин
(извадка от книгата “ Да победим рака с храна”: клинично доказана и лесна за следване стратегия за забележително подобрение на качеството и продължителността на живота)

Ракът е болестта на разстроения метаболизъм. Той може да възникне по хиляди различни начини. Тялото има все още много градивни механизми, които могат да осуетят развитието на рака. Учените са единодушни, че почти всички хора развиват неразкрит рак около 6 пъти през целия си 70 годишен живот. На този етап е установено, че само един на трима души наистина развиват установим, разкрит рак. Благодарение на редовните биологични тестове и изследвания, генетичните корекции, имуностимулаторите, както и премахването на клетките с анормален растеж, тялото е добре “екипирано” да се справи с рака. Но всички тези тестове разчитат изключително на храненето.

Предпазване и преборване с рака. Вече е признато, че подходящото хранене може да предотврати от 50 до 90% всички видове рак. Също е документирано, че различни хранителни вещества могат да върнат в обратна посока рака към пред-раковите, злокачествени състояния, като се включат: фолиева киселина при цервикална дисплазия (абнормални клетки в цервикса), витамин А при наранявания в устата, витамин Е и болести на гърдата-фиброцистит, фолиева киселина при бронхиална метаплазия (абнормални клетки в белите дробове). Всички тези състояния са “локализиран рак”, който не се е разпространил по тялото. 
Това, което е наистина забележително е очевидната взаимовръзка на хранителните вещества в борбата срещу рака.
Отрицателната общоприета представа. Някои от първоначалните опити да се използва храненето при лечението на рак се концентрират върху гладуването на пациента с намерението изгладнялата ракова клетка да се изхвърли от тялото. Но това не проработи. Екпертите в паразитологията знаят, че гостоприемника обикновено умира преди паразита. След това дойдоха лекарствата, които се намесват в хранителната верига на тялото, като фолиевата киселина като инхибитор. В първоначалните си обосновки учените, казват, че ако лекарствата, които забавят усвояването на витамините забавят и рака, то високите дози на добавки само ще усложнят нещата. И това не се оказа вярно.
Хранят ли хранителните вещества рака?
След като докторите вливаха хранителни вещества във вените на пациентите, за да спасят пациентите от гладуване, което може да достигне и до смърт, се установи, че захранването ускори болестта. Още веднъж раковите специалисти обявиха, че ако храниш пациента храниш и тумора. Въпреки това съвременните изследвания показват, че стандартното венозно хранене с високо захарната и ниско протеиновата формула на раковите пациенти води до ускоряване на растежа на тумора, докато наскоро създадената формула съдържаща ниско ниво на захарта и високо ниво на протеините може избирателно да изсуши тумора.
През 1992 година, след проведено обширно изследване се оказа, че е напълно възможно някои хранителни вещества като желязо, сол, захар и омега 6 мастни киселини (олио от зърнени храни) да ускори растежа на тумора.
Ето някои от предимствата от превръщането на храненето в част от терапията на рака:

1. Избягване на недохранването. Ракът е най-големия стрес за организма, често причиняващ загуба на телесно тегло, тъй като тялото разпада собствените си протеинови резерви (катаболизъм). Туморите са най-големите паразити, които източват хранителните резерви от гостоприемника. Често един от първите симптоми на рака е загубата на тегло. Много тумори могат да предизикат загуба на апетит в гостоприемника. Недохранването прави пациента дори по-уязвим към развиващият се тумор, към инфекции, намалена реакция на тялото към медицинската терапия и значително намаление на качеството на живот. Лечението с хранене е единствената терапия при недохранване.
2. Смекчаване на симптомите от лечението при традиционната медицина. Пациентите, които се хранят правилно изпитват по-малко гадене, физическо неразположение, косопад или токсичност на органите от тези, които са на обичайната онкологична програма. Пациентите болни от рак понякога отказват лечение, заради окапването на косата, което се случва почти на всички пациенти подложени на химеотерапия. Някои изследвания показват, че зареждането на пациентите с витамин Е - с 1600 iu преди започването на химеотерапията запазва косата на 69% от тях. Също така приемането на големи дози антиоксиданти от раковите пациенти преди химеотерапия или лъчева терапия, могат забележително да намалят характерната умора и гадене. Друг характерен страничен ефект от химеотерапията са мукозите или възпаленията в устната кухина, които са болезнени и могат да ограничат приема на храна. В двойно скрито изследване, 67% от пациентите на които е давано витамин Е локално в устата имат подобрение за 5 дни - периода на тестване, докато само 11% от пациентите на които е давано плацебо показват подобрение. Бета каротина показва подобна възможност за предпазване от тези неприятни възпаления на устата. След повече от 20 години изследвания учените разбраха, че чрез цялостно подобряване на качество на диетата преди и по време на лъчевата терапия, пациентите реагират по-добре на лечението. 
3. Съвместно взаимодействие с медицинското лечение. Определени хранителни вещества като бета каротин, витамин С, витамин Е и селен повишават ефективността от химеотерапията, лъчевата терапия, хипертермията и минимизират увреждането на нормалните клетки на пациента.
Обикновено специалистите по хранене говорят за хранителни вещества подходящи за растежа и рядко за такива, които могат да спрат растежа.Има доказателства, че определени хранителни вещества като селен и ЕРА мастната киселина имат способността да забавят неконтролирания разтеж. Има няколко неща в нашата диета, които могат директно да се борят с туморните клетки. Чесънът, киселото мляко, морското водорасло, карфиол, броколи, зърнени храни (като соя), тъмнозелени, листни зеленчуци и доматите, всички те съдържат фактор, който убива туморната клетка и/или стимулира имунната система да произвежда други антитуморни елементи като интерферон. Много от съставките на тъмнозелени, листни зеленчуци стимулират активността на имунната система и предпазват от увреждания, вследствие на лъчевата терапия. Има доказателства, че хр.вещества (добавки) като бета каротин и селен могат да оказват пряко токсично въздействие върху туморните клетки.
4. Защита. Повечето от медицинските терапии за борба с рака са сами по себе си канцерогенни. Ние използваме смъртоносна отрова с надеждата да убием повече ракови клетки, отколкото здрави. Раковите пациенти вече са проявили тяхната генетична уязвимост към рака. Подходящото хранене минимизира риска от бъдещи тумори.
5. Насоки. Много ракови пациенти се изкушават от храни, които могат да намалят техния шанс за възстановяване, поради променени вкусови усещания от химеотерапията. Химеотерапията убива много-бързо клетките, от които 80% са ракови клетки, а 20% са здрави бързо-израстващи телесни клетки, основно от лигавицата на езика, лигавицата на стомашно-чревния тракт, косата, ноктите и имунната система. Поради увреждането на вкусовите папили, раковите пациенти често имат нехарактерен апетит за захар, мазнини, и нездравословни боклучави храни. Техните папили временно не функционират и само храни с силно изразен вкус им харесват. Да се отдадеш на това изкушение би било лоша идея. Другият проблем, е че раковите клетки се хранят със захар и “източват” глюкозата от кръвообращението. По този начин причиняват на пациента ниско ниво на глюкоза в кръвта и механизмите за апетит в мозъка карат човек да яде храни с високо съдържание на захар.

Храненето и влиянието му върху имунната система

Трилиони специализирани бойци в нашата имунна система са дежурни 24 часа, разрушавайки и прочиствайки вируси, бактерии, гъбички, туморни клетки, токсини отвън и вътре в тялото и дори мърви клетки. Когато имунната система се отслаби от вирус, може да се разболееш от СПИН. Когато имунната система работи не както трябва и започне да атакува собствената тъкан, означава, че сме се разболяли от авто-имунно заболяване, като артрит, алергии и т.н. Когато имунната система не работи на най-доброто си ниво, можем да настинем или да се заразим, а когато имунната система е подтисната за по-дълъг период от време, може да се разболеем от рак.
“Бойците” на имунната система се произвеждат в костния мозък ( В клетките), в тумусната жлеза (Т клетките), в далака и лимфните тъкани. Измежду най-важните фактори, които се борят с рака са интерлефкин (interleukin), интерферон, лимфоцитите, природните клетки-убийци, така нареченият фактор за некрозата на тумора (TNF). 
“Бойците” на имунната система работят образно казано чрез поглъщане на раковата клетка (фагоцитоза) или впръсквайки отровен химикал върху раковата клетка (хемотаксис). Добавката аргинин помага за унищожаването на раковата клетка и има действието като на азотната киселина. Тази добавка увеличава производството на повече Т-клетки от тимусната жлеза. Една от целите на тази книга е да увеличи максимално възможностите на вашата имунна система. За съжаление повечето меицински терапии като химеотерапия или лъчева терапия сериозно подтискат имунната система. Тези терапии също причиняват загуба на апетит, който още повече допринася за подтискането на имунната система, съпроводено с недохранване. При добро съчетаване на хранителния режим и медицинската терапия се получава синергизъм при елиминирането на тумора, което не може да се постигне само от хранене или само от лекарството. Резултата е повишаване на шанса за възстановяване при минимален страничен ефект от медицинската терапия.
Имунната система, образно казано е като табло с резултати, то отразява приема на хранителни вещества от човека, нещо повече, диетичните храни осигуряват суров материал (прекурсори), които изграждат и поддържат имунната система. Масата от имунни тела е съставена от протеини, което обяснява защо недостига на протеини води до подтисната имунна система. Повечето бойци на рака, включително интерлевкин и интерферон са в силно намалено количество при белтъчното недохранване.
В общи линии учените доказаха, че “нормалното” хранене в САЩ води до “нормална” имунна система, докато хранителен прием над нормалния води до завишен отговор на имунната система. Например, добавките от витамин В6 по 50мг. на ден осигуряват измеримо подобрение във фунциите на (Т3 и Т4 лимфоцитите) при проведен тест на 11 здрави хора, възрастни и с добър хранителен режим.
Както при животните така и при хората, нормалният прием на витамин Е е недостатъчен, за да усили имунния отговор. Различни витамини от групата-В са тясно свързани с правилното фунциониране на имунния отговора на антителата и на клетъчния имунитет. Недостигът на фолиева киселина (от В групата), намалява продукцията на вещества (митогени), които са носители на съобщения за имуната система. Недостига на витамин С разстройва функцията на фагоцитите и клетъчния имунитет, намалява се способността да се поглъщат раковите клетки. Недостигът на витамин Е намалява отговора на антителата на Т- зависимите антигени, като се влошава още повече и при недостиг на селен. Цинкът упражнява основно влияние върху имунната система. При недостигът му се подтиска сериозно дейността на лимфоцитите и може да доведе до обща атрофия на лимфоидната тъкан. Медът (като минерал) играе ключова роля в продукцията на супероксидаза дисмутазата и цитохромната система на митохондрията, оттук недостига на мед се изразява в подтисната имунна система.Йодът помага на имунните бойци да произвеждат смъртоносни вещества, с които да убиват нашествениците. Недостигът на Бор може да доведе до аномалия на имунната система като артрит.
Селенът работи съвместно с витамин Е и защитава имунните бойци от токсините изхвърлени от туморните клетки.
При недостиг на магнезий всички имуноглобулини (освен IgE) са в намалено количество наред с клетките, които образуват антителата.
Магнезият е решаващ за растежа на лимфоцитите и преобразяването на имунните бойци, в отговор на митогените, които “зовят за битка”. Продължителният недостиг на магнезия при животните води до развиване на лимфома и левкемия.
Много от минералите, от които е необходимо много малко количество са обвързани със способността на имунната система. Желязото е частен и нетипичен случай заради:

1. Желязната анемия е едно от най-общите състояния при недохранване в света. 
2. Недостигът на желязо подтиска имунната система.
3. Излишъкът на желязо може да стимулира растежа на тумора. 
4. Несвързано желязото може да ускори унищожаването на свободните радикали, които подтискат имунната система, атакуват финната ДНК или ускоряват стареенето.

Така както желязото на колата може да хване ражда, така и желязото в тялото може да раждяса или да се окисли и по този начин да увреди нежната тъкан и стените на кръвоносните съдове. Известни изследователи доказват, че големите резерви на желязо в тялото увеличават риска от рак и сърдечно-съдови заболявания. Несвързаното желязо, което е окисляващ метал, комбинирано с антиоксидант може да създаде ефект на “динамит и взривяваща се капсула” в тялото и да “дръпне спусъка” на рака. Вие се нуждаете от достатъчно хранителни вещества, за да можете да произведете подходящото количество червени кръвни телца, а именно: фолиева киселина (от групата на В витамините ), В12, В6, цинк, желязо, мед и протеини. Нуждаете се още от достатъчно количество антиоксиданти, като бета каротин, витамин С, Е и селен, които да предпазят желязото от окисляване и повреда на скъпоценната ДНК. Окислените железни соли (железен хлорид) използвани за обогатяване на бялото брашно също трябва да се избягват. Ракът може да се свърже с запасите на желязо и да ги използва за неговия собствен растеж и също като “стенобойна машина” да прониква през мембраните на клетките. Следователно много ракови пациенти имат много ниски нива на желязо в кръвта и даването на големи дози нехилирано желязо може да ускори растежа на тумора. Установихме, че серумното ниво на желязо в кръвта при пациентите силно се снижава при започването на терапията за убиването на тумора, което от своя страна причинява освобождаване на запасите на желязо от тумора. Тогава черният дроб ще започне да складира излишното желязо от кръвообращението и по този начин анемията изчезва. Приемът на желязо трябва да бъде добре регулиран, нито да е твърде много, нито да е твърде малко и винаги да е съпроводен от наличието на антиоксиданти, които да проконтролират разрушителното, вътрешно “раждясване“ от желязото.
Прекалено много мазнина или погрешния вид мазнина в диетата подтискат имунната система. Недостигът на есенциални мастни киселини (линолова киселина) води до атрофия на лимфната тъкан и подтиснат отговор на антитела. Както при прекомерното поемане на поли-ненаситени мастни киселини като слънчогледовото и соевото олио отслабват имунния отговор на Т-клетките. Приема на протеини, въглехидрати и мазнини влияе на нивото на инсулин, който прокарва пътя на просталгина (prostaglandin), имащ определящо влияние върху поведението на имунната система. Поддържането на високи кръвни нива на захарта води до подтискане на имунната дейност. Окисленият холестерол е много силен имуноподтискащ фактор.Холестеролът е по-малко вероятно да се окисли при наличието на антиоксиданти като витамин Е, С и бета каротин.

Хранителните вещества като видоизменящ биологичен отговор.

Докато много велики и умни хора са работили усърдно, обширно и скъпо, за да създадат някое “магическо” вещество, което да излекува рака, Природата търпеливо работи по същия проект от милярди години. Колкото повече изучавам Природата и човешкото тяло, толкова повече се прекланям пред Великия Инженер, който ни е конструирал. В нашето тяло има сложни и финни устройства, които могат да предпазят и дори да спрат растежа на рака. Независимо, че ракът със сигурност взима своя дан на страдание и живот, ракът не е предопределена съдба. Ние сме избрали да пренебрегнем законите на природата, които осигуряват основна защита от рака. Американците живеят, в криещата опасности околна среда на стрес, токсини, нездравословна храна. Когато, нашето тяло започне да отслабва ние прибягваме до операция или силна отрова, която да ни отърве от повредените части. В този момент нашата система не работи. Отговорът за рака стои търпеливо и чака човешкото същество да преглътне своята гордост и да приеме, че има защитни механизми, които са се развили през вечността.
Съвременната медицина се основава на правилото за алопатичните лекарства (тези използвани от традиционната медицина) и оперативната намеса, които са ненадминати методи в спешната помощ. Въпреки, че тези похвати са много рискови, неизползването им е още по-рисково. Оттук съвременните доктори и медицински сестри развиват много скептичен подход към всяко лечение, което претендира, че може да лекува. Според тях, ако лечението помага, то би трябвало да носи дълъг списък от оплаквания и страничен ефект. При храненето случаят не е такъв.
Като илюстрация е изследването проведено от Хенри Търкил, доктор и учен, който намерил хранителна формула съставена от определени хр. вещества и която подобрила общото състояние при синдрома на Даун. Той бил в състояние да демонстрира промените, които настъпват при коефициента за интелигентност, способностите на имунната система, външния вид и дори промени в ренгеновата снимка, използвайки тази формула за хранене. Той кандидатствал за патент за неговата “Eutrophic” формула през 1959г. пред американската Администрация на Лекарствата и Храната (FDA), но искането му било отхвърлено поради липса на нива на токсичност в неговата формула. FDA одобрява само вещество с две указания - за доказана доза с положително въздействие и за доказана доза с токсично въздействие (наричана още смъртоносна доза, която може почти да убие плъх LD-50 ). И тъй като формулата на д-р. Търкил не била токсична, не можело да и се даде патент. Много американци все още погрешно смятат, че: “Ако нещо не ти вреди, то не може също и да ти помогне”. 
Има много съществена разлика между лекарството и храната. Така, че парадигмата тук е съвсем различна. Нека съпоставим лекарството с хранителните съставки:
Има няколко хранителни вещества, които могат да се проявят като токсични, когато се изпозват невнимателно. Преработеният витамин А от животински произход може да бъде токсичен, ако бременна жена поема 10 пъти по-голямо количество от дневната препоръчителна доза (ДПД) или някой друг човек приеме 200 пъти по-голяма доза от дневната препоръчителна доза (ДПД). Растителният еквивалент – бета каротина не е токсичен за човека. Витамин Д може да причини калциеви и сърдечни аномалии при прием на нива от 5 пъти по-големи от ДПД в продължение на месеци, при някои чувствителни хора. Желязна интоксикация е възможна при зрели мъже, тъй като те не нямат месечен цикъл, при който да изхвърлят излишните запаси от желязо. Остра желязна интоксикация е възможна и се случва най-малко 6 пъти на година при деца, които са изпили пълно шише витамини с желязо, предназначено за възрастни. 
Независимо, че може да се злоупотреби с добавките от витамини и минерали, те рядко са вредни и почти никога фатални. За последните 10 години няма смъртен случай от приема на витамини, минерали, билки или хомеопатични лекарства. Добавките могат да помогнат и рядко да навредят.

Позицията на властите относно храненето и рака.

След като фактите за храненето и рака започнаха да стават все по-поразителни, Националния Институт по Рака основа “Управление на храните”, който беше натоварено с изследване на различните познати анти-ракови съставки в храната, като индолите в зелето. Националният Здравен Институт беше “натиснат” да открие нов клон, който нарекоха Клон по Алтернативна Медицина, който да осигури средства за по нататъшно проучване на някои от темите обсъждани в тази книга. Националният Институт по Рака изразходва около 100 мил. годишно за изследване на възможността да се използва храненето за предпазване от рак.
И двете институции – Националната Академия на Науките и Главната Хирургия, в които работят най-изтъкнати учени се подписаха под тезата за връзката между рака и храненето. Американската Асоциация по Диетология дори предостави техните препоръки за използването на добавките, с цел предпазване от рак:
12,500 iu за витамин А, 200-800 iu за витамин Е, 1000 мг. за витамин С и 200 мкгр. за селена. Всичките тези дози са препоръчителни нива и показват положителна промяна в политиката на Американската Асоциация по Диетология.
Професори от Харвардския Университет публикуваха важна информация в престижното списание “Нова Англия-Списание за Медицина” доказваща, че 90% от всички видове рак са причинени от околната среда и следователно са предотвратими. Нашите случаи на рак на гърдата са 500% по-високи отколкото в Япония и са свързани с нашия режим на хранене. Експертите подчертаха кои добавки са мощните агенти срещу рака: мазнините, селена, витамин А, С, Е и баластните вещества.

Приоритетите при храненето и рака.

Избягване на недохранване. 40% от всички ракови пациенти умират от недохранване. Изключително важно е да се осигури качествени калории и протеини, за да се забави процеса на отслабване, което е честа проява при рака. Ракът увеличава нуждите от калории, докато химеотерапията причинява гадене и лоши хранителни навици. Отпадните продукти от метаболизма на рака влошават апетита. Крайният резултат: Пациента намалява храненето и накрая спира да яде. Последствията могат да бъдат катастрофални.
Стимулиране на имунната система. Има изобилие от факти, които правят връзка между приема на хранителни вещества и количеството и качеството на имунните фактори, които се борят с рака. Лечебните дози на витамин С, А, Е, бета-каротин, цинк и селен са решаващи в подкрепата на микроскопичната битка в тялото.
Защита при химео и лъчева терапия. От една страна тези терапии могат значително да намалят бремето от тумора, но също така могат да бъдат канцерогенни. Чрез зареждане на пациента с лечебни нива на антиоксиданти (витамин С, А, Е, бета-каротин, цинк, селен и някои растителни съставки), онкологът може да направи медицинската терапия да бъде “избирателна към токсините”. Туморните клетки не абсорбират антиоксидантите така ефективно както здравите клетки. Идеята е на първо място да се заредят здравите клетки с “гориво”, след което да се атакуват и убият повече ракови клетки с химеотерапията. Вторичните тумори, които са сериозен проблем при различните видове рак могат да бъдат избегнати с оптимално зареждане с добавки по време на раковата терапия.
Избирателно гладуване на тумора. Туморите се хранят предимно със захар, което означава, че те се зареждат с глюкоза от кръвта, а не с мазнини и протеини. Чрез поддържането на ниски нива на кръвната захар, пациентът може избирателно да подложи туморната клетка на глад, като едновременно с това “пожъне” ползите от ниското ниво на инсулина, което влияе благоприятно върху синтеза на просталгина (prostaglandin). Съотношението натрий:калий в диетата на американците предразполага разтежа на тумора. Предполага се, че диета с високо съдържание на сол променя динамиката на всички клетъчни мембрани и прави преминаването на кислород и хр. вещества по-трудно през мембраната. В такива условия средата става идеална за растежа на рака.

Съставките на хранителната програма

Осигуряването на подходящи нива на хранителен прием изисква многостранен подход при храненето:

1. Храната. Ако пациента има добра храносмилателна система и може да консумира достатъчно храна през устата, тогава това е предпочитаната програма за поддържането му. Ние сме още начинаещи в разбирането за “изящната симфония” на анти-раковите съставки в нашата диета. Храната има най-висок приоритет в хранителната програма срещу рака. Когато обаче храносмилателна система не функционира добре, тя може да атрофира или някоя бактерия, която преминава през червата в кръвообращението да причини инфекция.
2. Добавките. Допълнителните витамини, минерали и други добавки във вид на хапче или прах могат значитено да допринесат при хранителния прием на пациента. 
3. Хранене на система. Има много ракови пациенти, които са толкова недохранени, че това влошаване трябва да се спре чрез хранене през система. Това хранене замества неспособността на пациента да се храни, особено по време на фазите на криза при раковото лечение.
4. Оценка на състоянието. Много е важно да се определи хранителния режим на пациента чрез:
• Компютърен анализ на храната, който осигурява разбивка на хранителните съставки, които пациента консумира.
• Тест за алергии, който да открие проблемите в имунната система.
• Изследване на действието на витамините и тяхното насищане в кръвта.
• Изследване на минералите и улавяне на по-ниски нива от оптималните.
• Здравен картон включващ навици, оценка на вредното въздействие на заобикалящата среда, които дават някаква следа за произхода на рака.
• Преглед от доктор на очи, кожа, сила на ръкостискане, език и други външни сигнали, които да дадат следа за храненето на пациента.
• Инфрачервен анализ на процента мазнини в тялото, който е най-важния показател за губенето на телесна маса или затлъстяването.
• Измерване на калориите чрез уред за анализ на вдишвания кислород и издишвания въглероден двуокис, който дава точна информация за необходимите калории на пациента.

Напредъкът е бавен, но положителен.

През 50-те години д-р Макс Гърсън беше охулен в САЩ, заради схващането си, че подходящото хранене може да помогне в курса на лечение на неизлечими при други условия ракови пациенти. В днешни дни Американското Раково Дружество одобри диета, която забележително приличала на диетата на Гърсън. През 70-те години, двойният лауреат на Нобелова награда и член на престижната Академия на Науките, професор Линъс Поулинг беше охулен, заради предположението си, че витамин С може да подобри качеството и продължителността на живота на раковите пациенти. Неговият труд най-вероятно вдъхнови провеждането на конференцията на Националният Здравен Институт през 1990г. на тема “Витамин С и рака”. През Ноември 1992г., най-добрите световни изследователи от най-добрите университети се събраха, за да обменят информация за постигнати открития при използването на хр. добавки като “ нетоксична химеотерапия”. Така с времето дойде и промяната.

ТОКСИНИТЕ НИ РАЗБОЛЯВАТ

Причината за заболяванията е най-вече натрупването на токсини в тялото, факт, който е довел до убеждението, че болестта е само физическо явление. Според модерната наука заболяванията се пораждат предимно на физическо ниво, но това не е напълно вярно. Така както светът се състои от физическа и духовна част, така и човекът притежава неразделно свързани физическо и духовно тяло. Следователно е глупаво да се твърди, че само физическото тяло може да боледува. Истината е, че болестите се проявяват и на двете нива.Западната медицина не лекува духовните причини за болестите, защото възприема токсините само в материалния им аспект. Има обаче много източници на токсини. Ако приемем, че лошите дела са един вид “токсични действия” и ги групираме заедно с материалните токсини имаме пет вида токсини, които причиняват заболявания: медицински токсини, пикочни токсини,токсини от околната среда, наследени токсини и “токсични действия”. Първите три са материални и водят предимно до физически заболявания. Повечето физически заболявания обаче причиняват и емоционални и социални проблеми. Токсичните действия, които са причина за емоционални и социални проблеми, водят и до физически заболявания. Наследените токсини могат да бъдат физически и емоционални по природа. Всички видове токсини, когато се натрупат,хвърлят сянка върху духовното и физическото тяло, която представлява заплаха и причинява болести.
Медицински и пикочни токсини
Повечето лекарства са изкуствени и неприятни вещества, чужди за тялото. Тяхното приемане води до замърсяване на кръвта, а от там и до други заболявания. Повечето хора грешно ги възприемат като благотворни, защото не знаят, че болестите са процес на пречистване на тялото от токсини. Медицинските токсини предизвикват треска, болки, сърбеж, диария, гадене, парализа и други неприятни състояния. Хората с натрупани медицински токсини в организма си страдат най-често от треска. Западният тип лекарства причинява остри болки, докато китайският тип – тъпи.Освен че причиняват болки, треска и заболявания, медицинските токсини отслабват и дейността на бъбреците, което води до натрупване и на пикочни токсини. В продължение на години приетите лекарства не се изхвърлят, а се натрупват като особено устойчиви токсини в области, изложени на напрежение. Например, тъй като при различните физически дейности ние напрягаме предимно кръста, ханша и гърба, естествено е токсините да се натрупват предимно там. В резултат бъбреците се свиват до положение, при което не могат да извършват нормално дейността си.Ако бъбреците са максимално ефективни, могат да отделят десет части урина, но ако са свити от токсични натрупвания, могат да отделят само девет. Другата една десета остава като пикочен остатък, който не се концентрира само в областта на бъбреците, но се разпространява и в стомашната кухина, лимфните жлези в слабините, перитонеума, раменете и врата. Обикновено едната половина на тялото е с повече натрупвания в зависимост кой от бъбреците е по-свит. В крайна сметка натрупването на пикочни токсини може да доведе до бъбречна недостатъчност.
Токсини от околната среда и пикочни токсини
Бъбреците се напрягат и когато поемаме химикали, които не могат и не са създадени да бъдат усвоени от човешкия организъм. Това е, което наричам токсини от околната среда. Те включват изкуствени торове, инсектициди, консерванти и други отровни вещества, които се приемат чрез храната, напитките и дишането. Натрупването на този тип токсини неизбежно води до заболявания като треска, настинка, диария или някаква друга форма на пречистване. Ако се опитаме да спрем изчистването от тези токсини чрез лекарства, ще се появи по-сериозно заболяване, което да пречисти организма, защото тялото ще трябва да отдели и допълнително приетите отрови: лекарствата. Освен това бъбреците най-вероятно няма да могат да отделят токсините толкова бързо колкото се приемат. Последицата е удължаване на процеса на пречистване.
Токсични действия
Така както приемането на материални токсини е заплаха за духовното и физическото тяло, която води до заболявания, така и лошите дела са заплаха и причиняват различни страдания. Почти всички разбират този тип опасност, тъй като няма човек, който да изживее живота си без да сгреши поне веднъж. Има разбира се различни грешки: морални, правни, социални и др. Някои са на ниво действие, а други само на мисловно ниво. Например, казаното от Иисус в Новия завет, че ако един мъж пожелае една жена в мислите си, вече е извършил прелюбодеяние, колкото и строго да звучи е вярно. Всекидневни помисли като омраза, да желаеш злото на някого или похот могат да изглеждат маловажни, но ако се натрупват в продължение на дълго време придобиват тежестта на извършено зло. По-директна форма на зло е причиняване на страдание. Жертвата е ядосана и огорчена и нейните емоции се предават по духовен път на духовното тяло на човека, причинил страданието,формирайки заплаха за него. Заплаха се формира и в случаи на някакъв тип победа, защото победителят е подложен на омразата и завистта на околните. Ненужното отнемане на животински живот, мързел, обвиняването на другите, загубата на материални придобивки, преспиването, нарушаването на обещания, нечестност и много други действия и мисли са лоши деяния, въпреки че може да не ги чувстваме като такива, когато ги вършим. Въпреки това, за продължителен период от време, те се натрупват като заплаха за духовното тяло. Натрупването на тези заплахи води до започване на процес на пречистване, който може да приеме формата на болест, правно наказание или друго страдание. Ако някоя грешка не бъде пречистена по някой от тези начини, ще бъде духовно пречистена по друг начин според природния закон. Дори угризенията на съвестта след грешка са сами по себе си лека форма на пречистване. Човек може да избегне наказание от другите, но не може да избяга от закона на пречистването: дългът трябва да се плати чрез някакво страдание. Освен това колкото по-дълго дългът остане неплатен, толкова по-голяма лихва се натрупва. Духовното пречистване продължава дори и след смъртта на физическото тяло. Точно обратното, когато човек върши добрини, помага на хората и ги прави щастливи,тяхната благодарност се връща към благодетеля под формата на светлина, която намалява заплахата за неговото духовно тяло. Освен това основен природен закон е, че колкото повече добрини правим, без да очакваме възнаграждение, толкова по-голяма е отплатата.
Наследени токсини
Ние не сме същества, които са се появили на този свят от никъде, несвързани с никого. Въпреки че временно всеки е индивидуалност, ние сме част от вечния поток на живота. Всеки от нас има хиляди предшественици и е дишащата кулминация на всичките си прадеди. От по-широка гледна точка ние сме свързващото звено между нашите предци и нашите наследници. От по-тясна гледна точка ние свързваме родителите си с децата си. Чрез тази връзка наследяваме материалните токсини и заплахите от грешките на родителите и предците си. Например, поради връзката между родители и деца майката предава материалните токсини на децата си. Ако майката се храни предимно с преработени и с високо съдържание на химични вещества храни, детето приема тези отрови. По същия начин, ако майката приема медикаменти, бебето ги абсорбира. Децата трябва да споделят заплахата за техните родители докато са под тяхната закрила и родителите ги издържат финансово. Родителите са като ствол на дърво. Клоните са децата, а малките клонки са внуците. Така както стволът влияе на всички клони, така е и невъзможно заплахите за родителите да не повлияят на поколението им. Положението се променя, когато децата напуснат родителите си и станат независими. Докато обаче споделят техните заплахи, децата често плащат за грешките на родителите си. Например, рядко съдим за някого без да имаме предвид семейството му. Ако членовете на семейството са нечестни, е нормално да не се вярва и на децата им, които трябва да положат повече усилия, за да спечелят доверието на околните.За да обясним по-добре как заболяването може да се дължи на грешки на предшествениците, е необходимо да обсъдим живота след смъртта и подредбата на духовния свят. Остаряването и болестите отслабват физическото тяло до степен, в която то не може да ни служи. В този момент духът го напуска, напуска и този свят, преминава през “вратата на смъртта”.След като изостави физическото тяло, духът се преселва в духовния свят, където трябва да се подготви за следващото си прераждане на този свят. Подготовката е всъщност пречистване. При този процес остатъците от заплаха преминават върху наследниците. В резултат живеещите на този свят изкупват и пречистват физическата, умствената и емоционалната заплаха на предшествениците си.
Заключение
Пречистването от заплахи и токсини причинява болести, лични или обществени страдания и други беди. Следователно, ако хората искат да бъдат щастливи, трябва съзнателно да бъдат добри и да избягват злото, а така също и да се въздържат колкото е възможно повече от поемането на токсини. Това ще намали заплахите за физическото и духовното им тяло.
Болестта в други форми
Болестта включва не само явни физически проблеми, но и психологически, емоционални и духовни неразположения. 
Конфликти и войни
Човек, който е психически, емоционално и духовно здрав, избягва конфликтите, докато болният често се чувства раздразнен, объркан и войнствен. При тежки случаи болният всъщност извлича удоволствие от предизвикването и участието в конфликт. Войната е добър пример затова. Хората, които провокират войните, са точна противоположност на тези, които се опитват да ги предотвратят, така както проповядващите агресия са различни от тези, които трябва да се сражават. Главните виновници в тези случаи са хората с власт, които правят войната възможна. Ако се опитаме да открием истинските им мотиви, ще видим, че те са алчни и незадоволени от успехите си, въпреки че обикновените хора ги намират за достатъчни. Техните необикновени таланти и самоувереност ги правят нетърпеливи и ги подтикват към нечувани амбиции. Биографиите на историческите герои показват, че тези хора винаги се провалят накрая, въпреки че в началото е възможно нещата да вървят по техния план. Въпреки че ги наричаме герои, те безмилостно жертват живота на хиляди, за да постигнат собствените си цели и остават невъзмутими пред лицето на ужасяващото страдание и смърт, които причиняват. Причината за поведението им е, че са духовно увредени; те страдат от някакъв вид лудост. Очевидно е, че човек, който упорства с егоизъм и жестокост за постигане на целите си,независимо от последствията, не е напълно нормален. И въпреки че причината е духовен дисбаланс, опитът ме е научил, че съществува и физическо заболяване, особено когато, духовното е от такъв мащаб. Тъй като войната е огромен проблем, трябва да приветстваме всякакви усилия образователни, философски, религиозни или научни – за да премахнем това заболяване.
Лекарствата: източник на нещастие и престъпления
Повечето читатели ще се учудят на заглавието на тази част. Свързването на лекарствата с престъпността е обезпокоително. Мисля, че лекарствата са в основата на нарасналата престъпност днес, защото те са отрова. Когато навлязат в организма, замърсяват кръвта. Когато кръвта е замърсена, се появява заплаха за духа. Резултатът е духовен, физически и емоционален дискомфорт. Тревогата прави страдащия капризен, раздразнителен и невероятно враждебен. Когато човек се чувства добре,пренебрегва провокациите, но когато страда от безпокойство, изпада в ярост и при най-малкия повод. Емоциите са част от всички връзки и играят важна роля във всички сфери на живота.Всъщност нашите настроения определят насоката ни живот. Ако сме бодри и усмихнати, околните ни възприемат добре, а ни отбягват, когато сме в лошо настроение или подтиснати. В най-лошия случай емоциите могат да ни навлекат беди, ако излязат извън контрол. Отрицателните емоции могат да доведат до разтрогване на брак, кавги между деца и родители, неприятности между приятели и дори до загуба на работа. В някои случаи хората търсят силни изживявания, за да получат емоционално облекчение. Тези, които са се обучавали на самоконтрол, обикновено се справят с тези състояния, докато други търсят отдушници като алкохола и хазарта. По-заможните могат да се опитат да избягат от тревогата чрез лукс или разврат. Броят на организациите, предлагащи нездравословни забавления от всякакъв вид,нараства и стават все по-достъпни. Тези забавления струват много пари, а самите пари често са придобити по незаконен начин. Хората прибягват до злоупотреби, измами, подкупи и дори убийства, само за да получат тези пари, които им купуват временно облекчение. Тези фактори заедно с упадъка на традиционната социална структура правят почтения живот да изглежда глупав в очите на мнозина.Друг аспект на лекарствата е дори по-тревожещ и води в повечето случаи до нови заболявания и проблеми. Когато хората се озоват в подобно състояние на тревожност,безразсъдно поемат още повече лекарства в търсене на облекчение. Последствията се разширяват: заболяванията и тревожността нарастват. Пациентите пилеят пари и работно време за лечението. В резултат намаляват доходите и спестяванията си. Понякога им се налага да взимат пари назаем или се превръщат във финансова тежест за близките си.
Токсините причиняват катастрофи
Непрекъснато се учудвам от липсата на пъргавост в младите хора. Мнозина от тях се движат по-бавно от мен, човек на близо 70 години. Вярвам, че тяхната умствена ленност се дължи на модната тенденция да се прибягва до лекарства необмислено. Освен това се хранят с храни, съдържащи изкуствени торове и пестициди и пият алкохол – и двете влошават положението. Хора, които консумират непълноценни храни и напитки, приемат лекарства и живеят в стрес, натрупват много токсини. Лека форма на пречистване непрекъснато протича в главата им.Тъй като много хора живеят точно по този начин днес, практически никой не е с бистър ум – почти всеки страда от неприятни емоции, избухливост, тежест и главоболие.Това лениво и токсично състояние е причината за нарастващия брой на автомобилните катастрофи. Но как да се справим с тях е толкова голям проблем, че единствената мярка са предупрежденията и мъмренията. Истинската причина остава неуловима. Според мен тя се крие в понижените рефлекси и чувствителност да се реагира бързо в опасни ситуации. Тази забавеност трябва да се коригира,тъй като в случай на криза части от секундата делят сигурността от фаталния край.
Моят опит
На 18 годишна възраст получих плеврит. Лечението ми се състоеше в пробиване на отвор в тялото ми и източване на около 200 грама течност. При операцията бяха използвани дезинфектанти. По-късно заболяването се повтори. Този път ми дадоха лекарства. Комбинираният ефект от лекарствата и дезинфектантите беше натрупване на токсини между гръбначния стълб и подмишницата, което открих едва наскоро. Реших да му приложа Джорей, за да се излекувам. В началото натрупването беше много твърдо, но постепенно омекна и започна да се разтваря. Всеки път, когато разтварях малко повече, получавах диария. Въпреки че това беше леко болезнено, ми беше интересно да установя, че след Джорей винаги имах този ефект. След всеки пристъп на диария се чувствах по-добре. За моя най-голяма радост след като повечето токсини бяха разтворени, здравето ми се подобри изключително. Чувствах се така сякаш съм се подмладил. Освен това умът ми стана по-бистър и започна да работи по-добре.Без помощта на Джорей медицинските токсини могат да останат в тялото завинаги. Сега съм на 68 години, което означава, че буците токсини са били в тялото ми близо 50 години. Ако не бях запознат с Джорей, те щяха да останат с мен до края на живота ми.
МОКИЧИ ОКАДА