Jan. 7, 2017

Poem

ЛИДЕРИ! КАКВО Е ТОВА?
По-долу са представени резултатите от изследването на особеностите на поведението на 100 действащи ръководители от най-висшите звена на американския бизнес. То е проведено от двама американски психолози,които са търсили онези характеристики-общи за всички успешни топ-мениджъри. Познаването на тези характеристики ще е полезно за всички,които се интересуват от психология на лидерството и въпросите на ефективното ръководство на големи групи от хора. Те предоставят възможност да сравните вашето реално поведение с идеалното поведение на лидера и да ви помогнат да ликвидирате различията,ако има такива.
ОСОБЕНОСТИ НА МИСЛЕНЕТО
1. Способност за екстраполация. Силните лидери не се нуждаят от изобилие на данни. Със своята богата ерудиция,те почти интуитивно разбират,колко далече могат да стигнат в своята екстраполация на ситуацията.
2. Способност да се занимават с няколко проблема едновременно.Не е необходим много висок показател за упоритост по психологическия тест на Едуардс за успешните ръководители. Необходима е гъвкавост,която е важен аспект от поведението на лидерите.
3. Устойчивост в ситуация на неизвестност. Това е едно от главните качества на лидера:за него не е страшна неизвестността или отсъствието на обратна връзка. Белите петна не пречат на неговата дейност. Той се справя с работата си и без да има незабавна обратна връзка и разрешава всички проблеми,непосилни за другите, неспособни за действие в условията на неизвестност и неопределеност.
4. Разбиране. Успешно действащите лидери от висок ранг,притежават и голямо разбиране /възприемчивост/,отличаващо се и с развита интуиция. Те притежават способност,която може да се нарече”сръчност в навалицата”. Те схващат същността на нещата интуитивно и бързо,притежавайки удивителната способност да отделят същественото от несъщественото.
УМЕНИЕ ЗА СПРАВЯНЕ С АГРЕСИЯТА
5. Способност за лесно вземане на управлението. Лидерът лесно влиза в ролята на ръководител-от момента на своето назначение,не обръщайки внимание на претенциите на другите кандидати за поста. Той не би позволил разочарованието им,завистта и ревността да им попречат в изпълнение на служебните им задължения.
6. Настойчивост. Успешно действащият лидер,без догматизъм ,упорито изпълнява начертаното,дори и това да му донесе известна непопулярност. На него му е присъщо интуитивно разбиране при какво да прояви настойчивост.Не се плаши и при проявено несъгласие от другите.
7. Способност към сътрудничество. Успешните лидери умеят да подтискат своята враждебност и да действат ефективно,не и обръщайки внимание. Те умеят да овладеят всички чувства на неприязън. На такъв ръководител е свойствено умението да разговарят с хората, такт и възможност за диалог независимо от нивото на събеседника. Благодарение на добрата способност за междуличностни контакти,успешния лидер има основателна поддръжка в организацията,за себе си и за своите идеи. Лидерите умеят да сдържат своята враждебност и агресивност.
8. Инициативност. Успешният лидер е активен. Той умее да използва всички възможности,убягващи на другите. Той знае кога и как да започне-това е част от неговите интуитивни знания. Когато другите се колебаят ,той действа. Инициативността му включва едно от основните качества,водещи към успех-способността му да рискува.
9. Енергичност. Никой не би достигнал до успеха,ако не притежава издръжливост и физически и интелектуални възможности. Запасът от физически и интелектуални,а защо не и духовни сили са за сметка на огромната енергия на успешния лидер. Такъв човек продължава започнатото, дори тогава, когато другите започват един по един да се отказват.
ВЪЗМОЖНОСТ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ЕМОЦИИТЕ
10 Способност другите да могат да разчитат на теб. Успешният лидер охотно обучава другите,дава съвети и им помага да израстват-без да жали времето си за това. Той винаги е готов да подпомогне професионалния ръст и развитие-за бързото предвижване по служебната стълбица.
11 Сензитивност. Успешният ръководител от висок ранг е възприемчив към чувствата на другите. На тях им е присъща емпатията/съпреживяване/. Те са способни да поставят себе си на мястото на другия и да изпитат неговите чувства. Достигащите до успеха лидери притежават някакъв личен радар,даващ им възможност да усещат,какво чувстват и даже мислят техните колеги.
ЛИДЕРСТВО В КОНКРЕТНИ ОБЛАСТИ.
12. Идентификация на себе си с работата.. Най-успешните лидери са способни да понесат неуспеха без чувство за поражение или унижение. Тях ги привлича самия процес за постигане на резултата:те не се стремят да бъдат всемогъщи и велики,не се опитват да бъдат навсякъде едновременно или да вършат работата вместо другите. Лидерите от висок ранг умеят да разпределят работата на другите. Тях не ги привлича властта като такава,а по скоро са заинтересовани от достигането на целите. Те получават истинско удовлетворение от успеха на другите,а не от своето неограничено могъщество. Властта, която използват,произлиза от уважението,което те внушават. Те не се стремят да заемат колкото е възможно по-високи постове,знаейки,че тяхното влияние и така е достатъчно и на тях не им трябва да използват властта за достигането на успеха. Те знаят собствената си цена и удовлетворението от нея, у тях има пълна увереност в собствените сили. Всичко това дава на такъв лидер, силата да се противопостави на нежелателното развитие на събитията.
13. Способност към съчувствие. Успешните лидери проявяват съчувствие към другите,не очаквайки,че това ще е причина за тяхната любов. Те са способни точно да преценят своите сътрудници,прекрасно разбирайки,че е невъзможно да угодят на всеки.Те умеят да съчувстват на човек,без да се поставят в неловко положение. Такъв лидер прекрасно разбира,че стремежът да се хареса на всеки ще му попречи да ръководи добре своите хора. Благодарение на силното чувство за идентификация той е способен да приема непопулярни решения.
14. Заинтересованост за ръста на фирмата,а не за собствената си кариера. Истинският лидер е обезателно заинтересован за това,какво ще остави след себе си. Това е неговият най-силен стремеж. Отивайки си той иска да остави резултата от своята работа,а не да го отнесе със себе си.
15. Независимост. Достигащите до успеха лидери осъзнават границите на своите възможности,сътрудничат си с други,но когато се стигне до взимане на окончателни решения,те проявяват независимост. Взимайки решение на базата на всички факти,те се придържат към него. Такъв лидер не трябва да е принуден да се присъедини към решение,с което не е съгласен:той по-скоро ще си подаде оставката,отколкото да направи нещо ,което е в разрез неговите възгледи и убеждения.
ЛИЧНОСТЕН ИДЕАЛ
16. Гъвкавост. Лидерът не изпитва необходимост да се съсредоточава във всеки един момент на решението на някой проблем : той може едновременно да решава няколко задачи, а когато това е необходимо може да превключва от едно направление към друго безпроблемно. Успешният лидер трябва да е открит за възприемане на нови идеи,нов начин на мислене и нови процеси. Стремящият се към успех лидер развива в себе си гъвкавост,разбирайки,че много лесно може да се окаже ограничен от своите предпочитания и увлечения.
17. Устойчивост на стрес. Всеки лидер умее да се грижи за своето здраве,както физическо,така и психическо и да се справя със стреса. Той разбира ,че затова е необходимо да води балансиран начин на живот и да може да го управлява добре. Успешният лидер не позволява на обстоятелствата и времето да го управляват. Той много добре чувства себе си при такъв начин на живот и с удоволствие приема всяко едно предизвикателство на утрешния ден. Чувствайки стреса,той знае какво да предприеме,за да не му повлияе върху здравето.
18. Наличие на цели. Всеки лидер има твърди убеждения и ясна цел. Има цел в живота,има цел и работата. Наличието на цели предполага планиране и всеки ден приближава лидера към достигането на поставените цели. Целта обикновено се явява осъществена мечта. Лидерът обича и умее-често философски- да говори за своята мечта. Разбира се ,че вижданията му не бива да бъдат закостенели:мечтата трябва да се развива,както и свързаната с нейното осъществяване цел.
ЛИДЕРСТВО В КОНКРЕТНИ ОБЛАСТИ
19. Ръководство на сдружения. Лидерът трябва да използва своята власт и влияние за благото на обществото. Той трябва абсолютно отговорно да се отнася към всички свои обязаности,например,по отношение опазването на околната среда. Лидерът отдава своето време,сили и енергия за подобряване живота на хората и развитие на обществото. И за това трябва да използва всички налични и възможни ресурси.
20. Чувство за хумор. Най-голям успех достигат лидери,които притежават чувство за хумор. Те са способни да видят смешното дори там,където другите виждат само трагедия. Те не позволяват на неуспехите да ги угнетят,способни са да намерят в ситуацията позитивното и смешното. Те леко намират разнообразни възможности. Правейки грешка, те я признават,надсмивайки се над себе си и не търсят вината у другите.
21. Цялост на личностния идеал. Лидерът много добре може да характеризира себе си,какъв е,към какво се стреми и какъв живот води. Той е последователен и постоянно предприема усилия нито една негова дума да не се разминава с делата му,така ,че да съответстват с личностния му идеал. В следствие на това успешният лидер живее в мир със себе си,с него лесно се общува и всичко е непринудено. Хората не изпитват страх и охотно му доверяват тъга и грижи,само личностната цялост на лидера прави това възможно.