Oct. 6, 2015

Poem

Витамин В12
Наричан също кобаламин, В12 е съществен за производството на миелин – мастната обвивка, която изолира нервните влакна, като по този начин осигурява правилното движение на електрическите импулси в тялото. 

Заради тази важна функция недостигът на витамин В12 може да доведе до цяла поредица проблеми: загуба на паметта, объркване, халюцинации, умора, загуба на равновесие, забавени рефлекси, повредено възприемане на допир или болка, вдървяване и изтръпване на краката и ръцете, бучене в ушите и загуба на слуха в следствие на твърде силен шум. Недостигът на В12 също се свързва със симптоми, подобни на множествена склероза и слабоумие. При голям недостиг се получава дегенерация на миелиновата обвивка. 
Но това е само началото на важността на витамин В12. Учени са открили, че недостигът му повишава нивото в кръвта на вещество, наречено хомоцистеин. Освен че в големи дози то е токсично за мозъчните клетки – като по този начин повдига сериозни въпроси за потенциалната си роля в Болестта на Алцхаймер – хомоцистеинът е може би една от първостепенните причини за сърдечните болести. 
Той активира система на съсирване, която прави кръвните клетки по-лепкави и ги кара да се прилепват към артериалните стени. Има доказателства, че при някои хора натрупването на хомоцистеин може би се причинява от генетичен дефект, но при други просто е резултат от недостиг на витамин В12 (въпреки че недостигът на фолиева киселина и витамин В6 може да направи същото). 

Тъй като витамин В12 е важен и за производството на червени кръвни клетки, големият му недостиг може да доведе до състояние, наречено злокачествена анемия, която може да понижи нивата на енергия. Когато вземете В12, почти веднага ще усетите експлозия от енергия в костния мозък – повече клетки – и това ще означава по-голям капацитет за пренос на кислород до тъканите. 

За нещастие, обаче,10 до 30% от хората над 50-годишна възраст не могат да получават достатъчно В12 чрез нормалния си хранителен режим. Стомахът им не секретира достатъчно стомашна киселина, за да разложи храната, така че В12 да може да се складира в черния дроб и мускулите, докато не потрябва. (Ако имате проблеми с абсорбацията, докторите препоръчват да се използват подезични таблетки В12 – които се приемат, като се слагат под езика – или В12 назален гел; и двете могат да се намерят в магазините за здравословна храна.) 

Освен ако не сте вегетарианец и не избягвате всички продукти от животински произход, е лесно да получавате достатъчни количества витамин В12 от хранителни източници, тъй като имате нужда от много малки количества от него. Вегетарианците трябва да търсят хранителни продукти, подсилени с витамин В12, или да приемат добавка. 

Добавките от витамин В12 се смятат за изключително безопасни, дори в големи дози. Хора, страдащи от всяко от следните заболявания, обаче, трябва да се консултират, преди да започнат да вземат добавки с този витамин: недостиг на фолиева киселина, недостиг на желязо, всякакъв вид инфекции, Болест на Лебер, полицитемия вера (състояние на анормално увеличение на червените кръвни клетки) или уремия (токсично натрупване в кръвта на вещества от урината).

Широко разпространено е мнението, че виновник за развитието на атеросклерозата е холестеролът. Но, както показват последните изследвания, холестеролът “кърпи” дефектите на ендотела (вътрешния слой на кръвоносните съдове). А в образуването на тези дефекти активно участие има едно друго вещество - хомоцистеин. 

За него засега знаят малко хора, но то изисква особено внимание, защото има пряко отношение към развитието на ате росклероза и е допълнителен рисков фактор за инфаркт и инсулт. 

Хомоцистеинът е открит още през 30-те години на миналия век, а по-късно, през 60-те, бил заподозрян в увреждането на съдовете. В началото на нашия век се появиха неоспорими данни за това, че той играе дори по-голяма роля от холестерола във влошаването на състоянието на съдовата система. 

Хомоцистеинът е междинен продукт в процеса на обмяната на аминокиселините. И е опасен не точно той, а прекаленото му количество в кръвта. По своя химичен състав хомоцистеинът е аминокиселина. Той не постъпва в организма с храната, а се образува в клетките от друга аминокиселина - метионин. 

При нормални условия хомоцистеинът има много кратък срок на съществуване. Но ако неговите биохимични преобразувания в клетките се задържат, той се натрупва в кръвта, лесно се окислява и образувалите се свободни радикали увреждат ендотелните клетки (клетките на вътрешните стени на съдовете). 

Така се създава слабо място в ендотелите: появяват се условия за отлагане на калций, холестерол и последващото формиране на плаки. 

При излишък на хомоцистеин съдовете губят еластичността си, намалява способността им към нормално разширяване (вкл. под въздействието на азотния оксид - природно вещество, изработвано от ендотелните клетки). 

В резултат в съдовете започват да преобладават спастичните реакции, което води до влошаване на кръвоснабдяването на органите и тъканите. По-голямо количество хомоцистеин се открива при болни с варикозно разширение на вените и особено често при тромботични усложнения на варикозната болест. Под въздействие на излишъка на хомоцистеин става активация на съсирващата система на кръвта и се усилва рискът от образуване на тромби. Високото ниво на хомоцистеин при болните от захарен диабет обуславя риска от ранни съдови усложнения: увреждане на периферните съдове на крайниците, ретината на очите и бъбреците. Хомоцистеинът се обвинява в токсично действие върху мозъчните клетки и като съучастник в развитието на болестта на Алцхаймер, водеща до слабоумие. 

Биохимичните превръщания на хомоцистеина се забавят с възрастта, особено след 50-те години. Но има случаи и на по-ранно нарушение на нормалното протичане на обменните процеси (обикновено при обусловена генна патология). Учените са открили гените, отговорни за превръщанията на хомоцистеина. Ако в тези гени има дефекти, то даже при млади хора нивото на хомоцистеина рязко се повишава. Предполага се, че “подмладяването” на инфарктите и инсултите се дължи отчасти именно на тази причина.