Oct. 6, 2015

Poem

Ж Е Н Ш Е Н
Женшенът се използва в Далечния изток като общ тонизатор за борба със слабостта и за придаване на допълнителна енергия на организма. Съществуват много на брой различни видове женшен: Eleutberococcus senticosus(сибирски женшен), Panax quinquefolium (американски женшен), Panax ginseng (китайски или корейски женшен), Panax japonicum (японски женшен) и др. Panax ginseng е най-широко използваният вид.
Ранните индиански племена в Америка са познавали женшена и са го използвали при заболявания на стомаха и бронхите, астма и болки във врата. Руски учени/има и сибирски женшен/ твърдят, че коренът от женшен стимулира както психичната, така и умствената активност, подобрява функцията на ендокринните жлези и има положителен ефект върху половите жлези. Женшенът е полезен при умора, защото запазва гликогена/ форма на глюкозата, която се съхранява в черния дроб и мускулните клетки/ чрез повишаване използването на мастни киселини като източник на енергия. Той се използва за подобряване на спортните прояви, за подпомагане на дълголетието, за дезинтоксикация и нормализиране на цялата система на организма. В по-ниски дози женшенът повишава ниското кръвно налягане, докато в по-големи количества понижава високото. Някои изследвания подсказват, че високи дози женшен са полезни при възпалителни заболявания като ревматоиден артрит, без страничните ефекти на стероидите и също така предпазва от увреждащото действие на радиацията. Женшенът действа благоприятно на хора с диабет, защото понижава нивото на хормона кортизол/хормон на стреса/, който възпрепятства функцията на инсулина. Обаче хора с хипогликемия трябва да избягват използването на големи количества женшен.
Руският подход за използване на женшена е: да се взема 15-20 дни с последваш период на почивка от две седмици. Аз го ползвам непрекъснато и освен добро самочувствие, не съм забелязал отрицателно влияние.

Златна Чиа – древната храна на бъдещето

Това е една суперхрана, за чийто качества всички са единодушни. Тя е общоизвестна като чиа. В древността е била толкова ценена, че е използвана като разменна монета. Тези уникални мънички семенца имат изключителни хранителни и структурни предимства.
Векове наред чиа семената са били използвани като основна храна от индианците, обитаващи югозапада и Мексико. Известна като „храната за бягане”, масова е употребата й като високо енергийна храна, даваща издръжливост още от времето на древните ацтеки. Обществено достояние е фактът, че войните на ацтеките са преживявали с запаси от чиа по време на завоевателните походи. Индианците от югозапада изяждали не повече от една чаена лъжица, когато били подложени на 24-часови преходи. Други индиански племена, които тичали от река Колорадо до Калифорнийския бряг, за да разменят тюркоази за раковини, са  носели единствено семена от чиа "за из път".
Друго уникално качество на чиа семената е голямото съдържание на мазнини – тя е най-богатият растителен източник на мастни киселини омега-3.Във всяка чия се съдържа  приблизително 3 до 10 пъти концентрацията на мазнини, типична за повечето зърнени и 1,5 до 2 пъти концентрацията на протеини. Ненаситените мастни киселини са есенциални (незаменими) мазнини, които са нужни на вашето тяло да разтваря и усвоява мастно-разтворимите витамини A, D, E и K. Чиа семената са богати на ненаситена мастна киселина - линолеиновата, която тялото не може да синтезира самò.
Накратко за чиа:
- има 5 пъти повече калций от млякото 
- има 3 пъти повече желязо от спанака 
- има 2 пъти повече калий от бананите 
- има 2 пъти повече протеин от другите зърна 
- има 2 пъти повече антиоксиданти от боровинките

• Чиа семената съдържат повече Омега-3 от всеки друг природен източник; те са пълни с  калций, протеини, фибри и др. 
• Чиа енергизира и дава повече сила. Намалява апетита! 
• Чиа семената съдържат бор – минерал, който спомага за придвижването на калция към костите. 
• Гелообразуващите свойства на чиа спомагат за лесното абсорбиране от организма и поддържабаланса на кръвната захар.