Oct. 4, 2015

Poem

СВОБОДНИ АМИНОКИСЕЛИНИ – ПОСЛЕДНО ПРОДЪЛЖЕНИЕ
ТИРОЗИН
Тирозинът е важен за метаболизма в тялото. Той е прекурсор на невротрансмитерите норепинефрин и допамин, които регулират настроението и стимулират метаболизма и функционирането на нервната система. Тирозинът регулира настроението, липсата на нормални количества от него води до недостиг на норепинефрин в мозъка, което от своя страна причинява развитието на депресия. Той има леко антиоксидантно действие, потиска апетита и спомага за намаляването на мазнините в организма. Стимулира производството на меланин /пигмент, отговорен за цвета на кожата и косата/ и функциите на надбъбречната жлеза, щитовидната и хипофизната жлеза. Освен това участва в метаболизма на аминокиселината фенилаланин. Тирозинът се прикрепва към йодните атоми и образува активни тиреоидни хормони. Не е изненадващо тогава, че ниското ниво на тирозина в плазмата се свързва с развитието на хипотиреодизъм. Симптомите при недостиг на тирозин са ниско кръвно налягане, ниска телесна температура/студени ръце и крака/.
Добавъчният Л-тирозин се използва за намаляване на стреса, а изследователите смятат, че може би помага при хронична уморяемост и нарколепсия. Той се използва за подпомагане на страдащите от тревожност, депресия, алергии, понижено либидо и главоболие, както и на хора, отвикващи от употребата на наркотици. Той също помага на страдащи от болестта на Паркинсон.
Природни източници на тирозин са бадемите, авокадото, бананите, млечните продукти, лимата, семената от тиква и от сусам. Тирозинът се произвежда в организма от фенилаланина. Добавките на Л-тирозин трябва да се вземат вечер или с богата на въглехидрати храна, в противен случай той се състезава за абсорбиране с други аминокиселини.
ТРИПТОФАН
Триптофанът е есенциална аминокиселина, необходима за производството на витамин В3/ниацин/. Използва се от мозъка за производство на серотонин, необходим невротрансмитер, чрез който нервните импулси се пренасят от една клетка към друга, и е отговорен за нормалния сън. Следователно, триптофанът помага в борбата срещу депресията и безсънието и стабилизира настроението. Спомага за контрола над повишената двигателна активност при деца, облекчава стреса, което е добре за сърцето, съдейства за контрола на телесното тегло чрез намаляване на апетита, повишава отделянето на растежен хормон. Облекчава мигренозната болка и намалява някои от ефектите на никотина. Необходимо е достатъчно количество витамин В6 /пиридоксин/ за образуване на триптофан, който на свой ред образува серотонин. Според едно проучване, жените, страдали от булимия, влошават отново състоянието си след прием на аминокиселинен комплекс, несъдържащ триптофан. Учените смятат, че недостигът на триптофан променя нивото на серотонин в мозъка и съответно предаването на нервните импулси. Липсата на триптофан и магнезий допринася за развитието на спазми на коронарните артерии.
Най-добрите хранителни източници на триптофан са: кафяв ориз, извара, месо, фъстъци и соеви белтъчини.
ФЕНИЛАЛАНИН
Фенилаланинът е есенциална аминокиселина. Тъй като прониква през кръвно-мозъчната бариера, той може да влияе пряко върху химическите процеси в мозъка. Веднъж попаднал в организма, той може да се превърне в друга аминокиселина – тирозин, който на свой ред се използва за синтезирането на два невротрансмитера. Поради връзката му с централната нервна система, фенилаланинът може да повиши настроението, да намали болката, да подпомогне паметта и усвояването на знания и да потисне апетита. Използва се при лечение на артрити, депресия, менструални спазми, мигрена, затлъстяване, болест на Паркинсон и шизофрения.
Добавъчен фенилаланин не трябва да се взема от бременни жени или от страдащи от пристъпи на тревожност, диабет, високо кръвно налягане или ранен стадий на меланома.
ХИСТИДИН
Хистидинът е есенциална аминокиселина, която има значение за растежа и възстановяване на тъканите. Тя е важна за поддържане на миелиновите обвивки, които предпазват нервните клетки и е необходима за производството както на червени, така и на бели кръвни клетки. Хистидинът предпазва организма от радиационно увреждане, спомага за отстраняването на тежки метали от тялото и подпомага предпазването от СПИН.
Повишаването на нивото му води до стрес и дори до психични заболявания като страхова невроза и шизофрения – при хора с шизофрения е установено високо ниво на хистидин в организма. Недостатъчните количества хистидин спомагат за развитието на ревматоиден артрит и имат връзка с развитието на глухота вследствие засягане на слуховия нерв. Метионинът има способността да понижава нивото на хистидина. Хистаминът, който е важно за имунната система химическо вещество, е производно на хистидина. Хистаминът подпомага половата възбуда. Поради способността на хистидина да повлиява производството на хистамин, вземането на добавъчен хистидин заедно с витамин В3/ниацин/ и витамин В6/пиридоксин/, което е необходимо за превръщането на хистидин в хистамин, спомага за подобряване на половото функциониране и удоволствието. Тъй като хистаминът стимулира и секрецията на стомашните сокове, хистидинът е полезен при хора с нарушено храносмилане, предизвикано от намаляването на киселинността в стомаха.
Страдащите от маниакална /биполярна/ депресия не трябва да вземат добавки от хистидин, освен ако не се установи недостиг. Природни източници на хистидин са оризът, пшеницата и ръжта.
ХОМОЦИСТЕИН
Хомоцистеинът е аминокиселина, която се образува в организма в хода на метаболизма на метионина. През последните години той привлича все повече вниманието, тъй като високото му съдържание в кръвта е свързано с повишен риск от сърдечно-съдови заболявания. Известно е, че хомоцистеинът има токсично действие върху клетките, с които са покрити артериите, засилва кръвосъсирването и окисляването на липопротеините с ниска плътност /т.н.”лош холестерол”/, като по този начин повишава вероятността те да се отложат под формата на плака по стените на кръвоносните съдове.
Подобно на други аминокиселини хомоцистеинът изпълнява съществени функции в организма. Той обикновено се разгражда бързо до аминокиселината цистеин и други важни съединения, включително аденозин трифосфат /важен източник на клетъчна енергия/ и С-аденозилметионин. Но генетичен дефект или по-често недостиг на витамините В6, В12 и фолиева киселина могат да попречат на бързото му разграждане. Тогава тази аминокиселина се натрупва в голямо количество в организма, уврежда клетъчните мембрани и кръвоносните съдове и повишава риска от сърдечно-съдови заболявания и най вече от атеросклероза. Витамините В6, В12 и фолиева киселина съвмесно улесняват разграждането на хомоцистеина и по този начин предпазват от сърдечни заболявания.
ЦИСТЕИН И ЦИСТИН
Тези две аминокиселини са тясно свързани помежду си – всяка молекула цистин се състои от две молекули цистеин, свързани помежду си. Цистеинът е много нестабилен и лесно се превръща в Л-цистин, обаче всяка форма е способна да се превръща в другата, когато е необходимо. И двете са серосъдържащи аминокиселини, които участват в образуването на кожата и са важни за дезинтоксикацията.
Цистеин се съдържа в алфа-кератина, главна белтъчна съставка на ноктите и косата. Цистеинът подпомага производството на колаген и подсилва нормалната еластичност и структура на кожата. Намира се в различни белтъчини в организма, например в някои от ензимите на храносмилателната система.
Цистеинът спомага за дезинтоксикацията на вредни за организма токсини и предпазва тялото от радиационни увреждания. Той е един от най-добрите разрушители на свободни радикали и работи по-добре, когато се взема със селен и витамин Е. Цистеинът е прекурсор на глутатиона – вещество, чрез което се осъществява дезинтоксикацията на черния дроб посредством свързването му с потенциално вредните вещества там. Спомага за предпазване на черния дроб и мозъка от уврежданията, предизвикани от алкохол, лекарства и токсични вещества в цигарения дим.
Тъй като цистеинът е по-добре разтворим цистина, той се използва по-често от организма и е по-подходящ при лечение на много заболявания. Тази аминокиселина се образува от Л-метионина в организма. Витамин В6, В12 и фолиева к-на са необходими за синтезата на цистеин, но при наличието на хронични заболявания тя не действа, както би трябвало. Поради това хората с хронични заболявания се нуждаят от по-големи дози цистеин – около 1000 милиграма, три пъти дневно, в продължение на един месец. Добавянето на Л-цистеин се препоръчва при лечение на ревматоиден артрит, втвърдяване на артериите и рак. Той подпомага заздравяването на раните след хирургическа намеса и тежки изгаряния и хелира тежките метали. Свързва се с разтворимото желязо, подпомагайки абсорбцията му от организма. Стимулира изгарянето на мазнините и изграждането на мускулите. Тъй като може да разгражда слузта в дихателната система, Л-цистеинът действа благоприятно при бронхити, емфизем и туберкулоза. Той подпомага оздравяването на организма при респираторни заболявания и играе важна роля за активиране на кръвните клетки, борещи се срещу заболяванията.
Цистеинът, или Н-ацетилцистеин спомага за предпазване от страничните ефекти при химиотерапия и радиационна терапия на рака. Тъй като повишава нивата на глутатиона в белите дробове, бъбреците, черния дроб и костния мозък, забавя и процесите на стареене в организма – например, намалява образуването на старчески петна по кожата. Доказано е, че Н-ацетилцистеина е по-ефикасен за повишаване количеството на глутатиона, отколкото при добавяне на цистеин или дори на глутатион. Хората, които боледуват от диабет, трябва да бъдат внимателни с вземането на добавъчен цистеин, тъй като той има способността да инактивира инсулина.
ЦИТРУЛИН
Организмът произвежда цитрулин от една друга аминокиселина, орнитин. Цитрулинът повишава енергията, стимулира имунната система, метаболизира се до форма Л-аргинин и дезинтоксикира амоняка, който уврежда живите клетки. Съдържа се главно в черния дроб. Използва се за лечение на умората.