Oct. 4, 2015

Poem

СВОБОДНИ АМИНОКИСЕЛИНИ – ВТОРО ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Глутаминова киселина
Глутаминовата киселина е стимулиращ невротрансмитер, който повишава горенето в невроните на централната нервна система. Тя е главният стимулиращ невротрансмитер в мозъка и гръбначния мозък и е прекурсор на ГАМК.
Тази аминокиселина е важна в метаболизма на захарите и мазнините и подпомага транспортирането на калия през кръвномозъчната бариера. Въпреки, че преминаването й не е толкова лесно, колкото глутамина, глутаминовата киселина се намира в големи количества в кръвта, а в мозъка се инфилтрира в малки количества. Мозъкът я използва като гориво. Тя дезинтоксикира амоняка чрез отнемане на азотни атоми, в процес, при който се създава друга АК – глутамин. Превръщането на глутаминовата киселина в глутамин е единственият начин, по който амонякът в мозъка може да бъде дезинтоксикиран.
Глутаминовата киселина спомага за коригиране на заболявания на личността и се използва за лечение на смущения в поведението при деца. Тя се използва при лечение на епилепсия, умствено изоставане, мускулна дистрофия, язви и хипогликемична кома, усложнения при лечението на диабета с инсулин. Съставна част е на фолиевата киселина – витамин от групата В, който помага на организма да разгражда аминокиселините. Тъй като една от солите й е мононатриевият глутамат, глутаминовата киселина трябва да бъде избягвана от алергичните към това вещество.
Глутатион
Подобно на карнитина, глутатионът не е същинска аминокиселина. Той е вещество, което се класифицира като трипептид и организмът го произвежда от аминокиселините цистеин, глутаминова киселина и глицин. Поради тясната си връзка с тези аминокиселини, обикновено той се разглежда заедно с тях.
Глутатионът е силен антиоксидант, който се произвежда в черния дроб. Големи количества глутатион са складирани в черния дроб, където те дезинтоксикират вредни вещества, така че да могат да бъдат екскретирани чрез жлъчката. Известно количество глутатион се освобождава от черния дроб директно в кръвообръщението, където той спомага за поддържане на целостта на червените кръвни клетки и предпазва белите кръвни клетки. Глутатион се намира също в белите дробове и стомашно-чревния тракт. Той е необходим за метаболизма на въглехидратите и упражнява противосъстаряващо действие, подпомагайки разграждането на окислените мазнини, които съдействат за развитието на атеросклероза. Глутатионът смекчава донякъде уврежданията от тютюнопушенето, защото отслабва вредния ефект на алдехидите – химически вещества, които се съдържат в цигарения дим и увреждат клетките. Той може да предпази черния дроб от свързани с алкохола увреждания. При недостиг на глутатион първо се уврежда нервната система – появяват се симптоми на загуба на координация, психически заболявания, тремор и трудности при поддържане на равновесие. Предполага се, че тези проблеми се предизвикват от развитието на увреждания в мозъчната тъкан. Според едно изследване, болните от СПИН с ниско ниво на глутатион показват по-ниска степен на тригодишна преживяемост от тези с нормално ниво. С възрастта нивото на глутатиона намалява, въпреки че не се знае дали това се дължи на по-бързото му изразходване или на по-малкото му производство. Когато това състояние не се коригира, загубата на глутатион на свой ред води до ускоряване на процесите на стареене.
За повишаване на нивото на глутатиона е по-добре организмът да се снабди със суровини, от които да изгради това съединение: цистеин, глутаминова киселина и глицин. N-ацетил цистеин – формата на цистеина се приема като относително ефикасна за тази цел.
Изолевцин
Изолевцинът, една от есенциалните аминокиселини, е необходим за образуването на хемоглобина и за стабилизиране и регулиране на кръвната захар и енергийното ниво. Той се метаболизира в мускулната тъкан и е една от трите аминокиселини с разклонени вериги. Тези аминокиселини са ценни за спортистти, тъй като увеличават енергията на тялото, повишават издръжливостта и подпомагат заздравяването и възстановяването на мускулната тъкан. При страдащи от различни психични и физични заболявания се открива недостиг на изолевцин. Симптомите са подобни на тези при хипогликемия.
Източници на изолевцин са следните храни: бадеми, кашу, пилешко месо, нахут, яйца, риба, леща, черен дроб, месо, ръж, повечето семена и белтъчините от соя. Съществува и под форма на добавки. Добавъчният изолевцин винаги трябва да се взема правилно балансиран спрямо другите аминокиселини с разклонени вериги левцин и валин – по около 2 милиграма левцин и валин на 1 милиграм изолевцин. Комбинираните добавки са по удобни за употреба.
Карнитин
Карнитинът не е аминокиселина в тесния смисъл на думата /всъщност е вещество свързано с В-витамините/. Но тъй като има химическа структура, близка до тази на аминокиселините, обикновено се разглежда заедно с тях. За разлика от истинските аминокиселини карнитинът не се използва за синтез на белтъци или на невротрансмитери. Неговата главна функция в организма е да спомага за транспорта на мастните киселини с дълги вериги, които се изгарят вътре в клетката за получаване на енергия. Той е огромен източник на енергия за мускулите. По този начин, чрез карнитина се повишава използването на мазнините като енергиен източник. Това предотвратява натрупването на мазнини в сърцето, черния дроб и скелетните мускули. Карнитинът може да се използва в лечението на синдрома на хроничната умора, тъй като нарушеното функциониране на митохондриите/където се произвежда енергията в клетките/ може да бъде причинител на умората. Проучвания показват понижено ниво на карнитин при мнозина страдащи от този синдром.
Креатинът намалява здравните рискове, предизвикани от влошения метаболизъм на мазнините, свързан с наличието на диабет, потиска развитието на мастна дегенерация на черния дроб, причинена от алкохолизъм и намалява опастността от сърдечни заболявания. Изследвания показват, че уврежданията на сърцето при прилагане на сърдечно-съдова хирургия се намаляват при лечение с карнитин. Друго изследване е показало, че карнитинът облекчава острата болка при накуцване, причинено от запушване на артерия в бедрото. Има способността да понижава нивата на триглицеридите в кръвта, спомага за възстановяване на теглото при слабеене и подобрява силата на мускулите при нервно-мускулни заболявания. Възможно е да се използва в лечението на болестта на Алцхаймер. Обратно недостигът на карнитин може да допринесе за развитието на някои видове мускулна дистрофия и е доказано, че тези заболявания водят до загуба на карнитин с урината. Хората, които страдат от такива състояния, се нуждаят от по-големи от нормалните количества карнитин. Той също така повишава ефикасността на антиоксидантите витамин Е и витамин С. Той действа заедно с антиоксидантите за забавяне на процеса на стареенето, като подпомага синтеза на карнитин ацетил-трансферазата – един ензим в митохондриите на мозъчните клетки, който е жизненоважен за производството на клетъчна енергия в тях.
Карнитинът може да се произвежда от организма при наличие на достатъчно количество желязо, витамин В1/тиамин/, витамин В6 /пиридоксин/ и аминокиселините лизин и метионин. Синтезата на карнитин също зависи от присъствието на достатъчно количество витамин С. Много от случаите на недостиг на карнитин се установяват като генетични по произход, в резултат на наследствен дефект в неговата синтеза. Симптоми при недостиг на карнитин са обърканост, болка в областта на сърцето, мускулна слабост и затлъстяване. Поради по-голямата си мускулна маса, мъжете се нуждаят от по-големи количества карнитин, отколкото жените. Вегетарианците по-често страдат от недостиг на карнитин, тъй като той не се съдържа в белтъчините от растителен произход. Освен това както метионинът, така и лизинът, две от ключовите съставки, от които в организма се произвежда карнитин, не се получават в достатъчни количества от растителни източници.
Левцин
Левцинът е есенциална АК и е една от трите АК с разклонена верига/изолевцин и валин/ Те действат заедно, като предпазват мускулите и играят ролята на гориво. Подпомагат заздравяването на костите и кожата/особено при хирургически операции/. Левцинът нормализира завишеното ниво на кръвната захар и спомага за производството на растежен хормон. Прекомерно високият прием на левцин провокира развитието на подагра и повишава количеството на амоняка в организма. Природни източници на левцин са: кафяв ориз, боб, месо, ядки, соево брашно и пълноценна пшеница.