Oct. 4, 2015

Poem

СВОБОДНИ АМИНОКИСЕЛИНИ – ПЪРВО ПРОДЪЛЖЕНИЕ
ВАЛИН
Валинът е есенциална аминокиселина със стимулиращо действие върху организма. Той е необходим за метаболизма на мускулите, възстановяването на тъканите и поддържането на нормалния азотен баланс в организма. Валинът се намира във висока концентрация в мускулната тъкан. Той е една от аминокиселините с разклонени вериги, което означава, че се използва като източник на енергия от мускулната тъкан. Полезен е в лечението на чернодробни и жлъчни заболявания и е добър за коригиране на острия аминокиселинен недостиг, който възниква при наркомания. Прекомерно високото ниво на валин в организма води до развитието на симптоми като тръпки по кожата и понякога халюцинации.
Хранителни източници на валин са млечните продукти, месото, гъбите, фъстъците и белтъчините от соя. Добавъчният Л-валин винаги трябва да се взема в баланс с другите аминокиселини с разклонени вериги – Л-изолевцин и Л-левцин.
ГАМА-АМИНОМАСЛЕНА КИСЕЛИНА
Гама-аминомаслената киселина (ГАМК) е аминокиселина, която действа като невротрансмитер в централната нервна система. Необходима е за метаболизма на мозъка, подпомагайки нормалната му функция. Образува се в организма от друга аминокиселина – глутаминова киселина. Нейната функция е да понижава активността на невроните и да потиска работата на нервните клетки – против “прегряване”. Заедно с ниацинамида и инозитола тя предпазва свързаните със страх и тревожност сигнали да достигнат до моторните центрове на мозъка, чрез заемане местата на техните рецептори.
Взема се за успокояване на тялото подобно на диазепама и други транквилизатори, но без опастност от пристрастяване. Използва се при лечение на епилепсия и хипертония. Добра е при потиснато либидо, тъй като има способността на релаксант. Полезна е и при увеличена простата, вероятно защото играе роля в механизма, регулиращ отделянето на половите хормони. Ефикасна е при лечение на заболявания, свързани с отслабване на вниманието.
Наличието на големи количества гама-аминомаслена киселина предизвиква повишаване на безпокойството, задух, скованост около устата и изтръпване на крайниците. Може също да наруши равновесието на комуникационната система на мозъка и да причини припадъци.
ГЛИЦИН
Глицинът забавя мускулната дегенерация чрез снабдяване с допълнителен креатин – съединение, което се намира в мускулната тъкан и се използва в строежа на ДНК и РНК. Той подобрява натрупването на гликоген и осигурява глюкоза за енергийните нужди на организма. Глицинът е необходим за синтезата на нуклеинови киселини, жлъчни киселини и други неесенциални аминокиселини в организма. Използва се в много стомашни антиацидни фактори. Високите концентрации на глицин, установени в кожата и в съединителната тъкан, са полезни за възстановяване на увредените тъкани и за подпомагане на оздравителните процеси в тях.
Глицинът е полезен за функцията на централната нервна система и за нормална простата. Функционира като инхибиторен невротрансмитер и така подпомага профилактиката на епилептичните пристъпи. Използва се при лечение на маниакална /биполярна/ депресия и е ефикасен за лечение на повишена двигателна активност.
Наличието на голямо количество от тази аминокиселина в организма води до уморяемост, но при наличие на нормално количество се произвежда повече енергия. Ако е необходимо, в организма глицинът може да се превърне в аминокиселината серин.
ГЛУТАМИН
Глутаминът е най-изобилната по количество свободна аминокиселина в организма, която се съдържа главно в мускулите на тялото. Тъй като лесно преминава кръвно-мозъчната бариера, тя е известна като “гориво за мозъка”. Там глутаминът се превръща в глутаминова киселина, която е незаменима за мозъчните функции, и обратното. Също така повишава количеството на ГАМК, която е необходима за поддържане на нормалната функция на мозъка и умствената активност. Глутаминът спомага за поддържане на нормалното алкално-киселинно равновесие на организма и е основа на изгражданите блокове за синтезата на РНК и ДНК. Стимулира умствената активност и поддържа здрава храносмилателната система.
Когато една аминокиселина се разгражда се отделя азот. Тялото се нуждае от азот, но от свободния азот се образува амоняк, който е особено токсичен за мозъчната тъкан. В черния дроб азотът се превръща в урея, която се отделя чрез урината, или азотът се свързва с глутаминовата киселина и се образува глутамин. Глутаминът е уникален сред аминокиселините по това, че всяка молекула съдържа не по един азотен атом, а по два. Така, че нейното създаване спомага за почистването на амоняка от тъканите, специално от мозъчната тъкан и пренасянето на азота от едно място на друго.
Глутаминът се намира в големи количества в мускулите и е лесно достъпен, когато е необходим за синтезата на белтъците на скелетната мускулатура. Тъй като тези аминокиселини подпомагат изграждането и поддържането на мускула, допълнителният глутамин е полезен при спазващи диета и бодибилдери. При това той спомага за профилактиката на един от видовете мускулна дистрофия, която съпътства продължителното залежаване или заболявания като рак и СПИН. При стрес и нараняване/и при операции/ от мускулите в кръвообръщението се отделя глутамин. Фактически, по време на стрес може да се отдели повече от една трета от глутамина на мускулите. В резултат на това стресът или заболяванията водят до загуба на скелетна мускулатура. Ако в организма има достатъчно количество глутамин, тези състояния могат да бъдат предотвратени.
Допълнителният Л-глутамин е полезен при лечение на артрити, автоимунни заболявания, фиброза, заболявания на червата, пептични язви, заболявания на съединителната тъкан, каквито са полимиозита/Полимиозита е възпалително заболяване, което причинява различна степен на намалена мускулна сила. Заболяването е с постепенно начало и обикновено започва през второто десетилетие от живота. Полимиозита рядко засяга лица под 18-годишна възраст./ и склеродермията/Склеродермията е заболяване на съединителната тъкан, за което е характерно уплътняване (склерозиране). Различават се две форми: ограничена, при която изходът от заболяване може да е благоприятен и системна, която трудно се поддава на лечение. По-често жени, отколкото мъже, страдат от склеродермия./, и тъканни увреждания, предизвикани при радиационно лечение на рака. Л-глутаминът повишава умствените възможности и се използва при лечение на широк кръг заболявания, включващи отклонения в развитието, епилепсия, уморяемост, импотентност, шизофрения и сенилност. Той запазва глутатиона в черния дроб, предпазва този орган от вредното въздействие на големи дози ацетаминофен /аналгетик/ и подобрява защитното действие на антиоксидантите. Л-глутаминът понижава нуждата на организма от захар и желанието за приемане на алкохол и е полезен за възстановяване на алкохолици.
Много растителни и животински вещества съдържат глутамин, но той лесно се разгражда при готвене. Спанакът и магданозът са добри източници на глутамин, ако се ядат сурови. Добавките с глутамин трябва да се съхраняват абсолютно сухи, тъй като в противен случай се разпада на амоняк и пироглутаминова киселина. Глутаминът не трябва да се взема при цироза на черния дроб, заболявания на бъбреците или някои видове заболявания, които водят до натрупване на амоняк в кръвта. Трябва да се знае, че въпреки подобното звучене на имената им, глутаминът, глутаминовата киселина/глутамат/, глутатионът, глутенът и мононатриевият глутамат са различни вещества.