Oct. 4, 2015

Poem

СВОБОДНИ АМИНОКИСЕЛИНИ
Аминокиселинните добавки на ФЛП са в комбинация с различни витамини и минерали. Те са в т.н. “свободна форма” и означава, че аминокиселините са в своя най-чист вид. Свободните форми не се нуждаят от храносмилане и направо се абсорбират в кръвообръщението. Такива аминокиселини има и в алоето. Всяка аминокиселина има специфични функции в организма. Много функции и възможни симптоми на недостиг на 28 аминокиселини и съединенията им ще се опитам да опиша в няколко последователни материала. Когато се взема аминокиселинен комплекс, добре е това да се прави час и половина преди или след хранене.
Някои аминокиселини имат потенциално токсично действие, когато се вземат в много големи дози(над 6 000 милиграма дневно) и могат да предизвикат неврологични увреждания. Такива са аспарагиновата киселина, глутаминовата киселина, хомоцистеинът, серинът и триптофанът. Цистеинът може да бъде токсичен в количества над 1 000 милиграма дневно.
АЛАНИН
Аланинът играе важна роля в пренасянето на азота от периферните тъкани до черния дроб. Той подобрява метаболизма на глюкозата - прост въглехидрат в тялото, който се използва за производство на енергия. Предпазва от натрупването на токсични вещества, освобождавани в мускулните клетки, когато мускулните белтъчини се разграждат, за да посрещнат спешни енергийни нужди. Заболяванията, причинени от вируса на Епщайн-Бар /Смята се, че инфекцията с Епщайн-Бар вирус има връзка със "Синдрома на хроничната умора" (особено хроничната инфекция). Вирусът предизвиква именно подобни оплаквания (пациентът е толкова уморен, че едвам става от леглото и се замъква до банята). От друга страна при пациенти страдащи от синдром на хроничната умора почти винаги са позитивни за прекарана инфекциозна мононуклеоза/ и хроничната уморяемост се свързва с наличието на прекомерно големи количества аланин и понижени количества тирозин и фенилаланин. Една от формите на аланина – бета-аланин представлява съставна част на пантотеновата киселина /витамин В5/ и коензим А, жизнено важен катализатор на процесите в тялото. Изследванията показват, че за страдащите от инсулинозависим диабет оралният прием на доза Л-аланин действа по-добре от обичайното ядене преди лягане за предпазване от нощен пристъп на хипогликемия.
АРГИНИН
Аргининът забавя растежа на туморите и рака чрез засилване на функциите на имунната система. Повишава размера и активността на тимусната жлеза, в която се произвеждат Т-лимфоцити/Т-клетки/, важни елементи на имунната защита. Аргининът подобрява състоянието на болни от СПИН и от малигнени заболявания, при които е потисната имунната система. Тази аминокиселина също е добра при заболявания на черния дроб като чернодробна цироза и мастна дистрофия на черния дроб – тя подпомага детоксикацията чрез неутрализиране на амоняка и фенолите. В семенната течност се съдържа аргинин. Някои изследвания показват, че при недостиг на аргинин половото съзряване се забавя и обратно – аргининът е полезен при лечение на стерилитет при мъжете. Намира се във високи концентрации в кожата и съединителната тъкан, подпомагайки оздравяването и зарастването на увредените тъкани.
Аргининът е важен за метаболизма на мускулите. Спомага за поддържането на необходимия азотен баланс, действайки като носител при транспортирането и складирането на азота и подпомагайки екскрецията на излишния азот. Изследванията показват, че той също намалява загубата на азот след операции и подобрява функционирането на лимфните клетки. Спомага за регулирането на теглото като улеснява повишаването на мускулната маса и намаляването на подкожната мастна тъкан. Участва в регулацията на различни ензими и хормони. Подпомага стимулирането на панкреаса при производството на инсулин, съставна част на хипофизния хормон вазопресин и спомага за производството на растежният хормон. Аргининът е съставна част на колагена и подпомага изграждането на нови костни сухожилни клетки, затова той действа благотворно при артрити и заболявания на съединителната тъкан. Ръбцовата съединителна тъкан, която се образува при заздравяване на рани, се състои от колаген, богат на аргинин. При недостиг на аргинин в тялото, много функции на организма се потискат, например производството на инсулин, глюкозния толеранс и метаболизма на мазнините в черния дроб.
Аргининът се произвежда в организма. Понякога при новородени не се възобновява достатъчно бързо, съобразно изискванията на тялото. Затова за бебето се смята за есенциален. Храни богати на аргинин са шоколад, кокосови орехи, млечни продукти, желатин, месо, овес, фъстъци, соя, орехи, пшеница и пшеничени зародиши.
Страдащите от вирусни инфекции, като херпес, не трябва да вземат допълнително аргинин и храни богати на аргинин, тъй като той стимулира растежа на някои вируси. Добавките с Л-аргинин трябва да се избягват от бременни жени и кърмачки. Болни от шизофрения трябва да избягват количества над 30 милиграма дневно. Продължителното прилагане на аргинин, особено в големи дози, не се препоръчва. При едно от изследванията е установено, че след няколкоседмично използване на големи дози аргинин се получава удебеляване и загрубяване на кожата на тялото.
АСПАРАГИН
Аспарагинът е необходим за поддържане на равновесието в централната нервна система. Предпазва от прекомерна нервност или прекомерна летаргия. При превръщането си обратно в аспартат произвежда енергия, която мозъкът и нервната система използват в метаболизма. Подпомага процеса на превръщане една аминокиселина в друга в черния дроб. Аспарагинът се съдържа главно в месните храни.
АСПАРАГИНОВА КИСЕЛИНА
Тъй като повишава енергията на тялото, аспарагиновата киселина е полезна при лесна уморяемост и депресия и играе жизнено важна роля в метаболизма. Хронична уморяемост следва при ниски нива на аспарагинова киселина, като води до понижаване на енергията на клетките. Подходящо балансирана, аспарагиновата киселина е полезна за нервни и мозъчни заболявания. Установено е повишеното и ниво при страдащи от епилепсия и понижено ниво при страдащи от някои видове депресия. Добра е за спортисти и спомага за предпазване на черния дроб чрез подпомагане отстраняването на излишния амоняк. Аспарагиновата киселина се комбинира с други аминокиселини и образува молекули, които абсорбират токсините и ги премахват от кръвообръщението. Повишава производството на имуноглобулини и антитела/белтъци на имунната система/. В растителния белтък, който се открива в покълналите семена, се съдържа в изобилие аспарагинова киселина. Изкуственият подсладител аспартам се произвежда от аспарагинова киселина и фенилаланин – друга аминокиселина.
Подпомага функцията на клетките и функцията на РНК и ДНК, които са носители на генетичната информация на тялото.