Blog

Jan. 12, 2017

Четирите елемента на живота са: физически, емоционален, умствен и духовен.
Физически елемент – нашето здраве и това как се грижим за тялото си; как се отнасяме към физическия свят около нас; финансовата сигурност на нашия дом;
Емоционален елемент – взаимоотношнията, които създаваме и как реагираме емоционално на хора и събития.
Умствен елемент – как приемаме и разбираме нещата; как използваме разума си да ни помага или да ни спъва; как създаваме отрицателни или положителни мисловни модели;
Духовен елемент – вярата ни или липсата на такава; чувството ни за благополучие; интуицията ни; вярата ни в съществуването на енергия извън това, което можем да видим, докоснем, чуем, опитаме или помиришем; двигателната сила на шестото ни чувство.
Като се замислим, ако не сме емоционално удовлетворени, тогава се чувстваме и физически съсипани, потиснати и склонни да се поддадем на отчаяние. За да се чувстваме във възможно най-добра форма и в съгласие със самите себе си, е необходимо да можем да лавираме между четирите си елемента, съставляващи едно цяло. Използването на четирите елемента води до разностранно отношение към живота.
Грижите ли се добре за тялото си? С какво го подхранвате? Как се справяте със стреса? Бихте ли казали, че сте емоционално уравновесени? Когато се разстроите, това засяга ли ви физически и възпрепятства ли ясната ви мисъл? Имате ли духовна страна в живота си и тя слива ли се с другите области от вашето съществуване? В отделни кутии ли държите четирите елемента на живота?
Когато човек разделя живота си на различни отделения, обикновено възникват проблеми. Важно е не само да се въздейства на четирите елемента от живота ви, но и да се преминава без никакво усилие от единия в другия.
Спомнете си за ситуация в живота си, когато сте били наистина щастливи. Ще откриете, че инстинктивно сте обединявали четирите елемента, че сте били едно цяло със самите себе си. Пример за това е щастливата любов: тя разтваря сърцето, прави ни енергични и самоуверени! Нямаме нужда да се успокояваме с ядене, имунната ни система е силна, тъй като енергията ни тече плавно и здравословно. Емоционално излъчваме щастие, което привлича другите; самоуверено се изправяме пред предизвикателствата в кариерата ни и се доверяваме на инстинктите си. Всяка частица от нас трябва да работи за цялото и за използване на максималния ви потенциал.
Очевидно не можем да бъдем винаги в това приповдигнато състояние, но съществуват техники, с които можем поне да се опитаме да поддържаме равновесие между четирите елемента. Ако не можем или не го правим, ни е по-трудно да се наслаждаваме на живота, а в някои случаи дори не успяваме изобщо.

Feb. 7, 2016

Намалете кръвното налягане естествено с витамин C
През 2012 г. Училището по Медицина John Hopkins провежда систематичен мета-анализ на 29 различни проучвания за ефектите на витамин C за намаляване на високо кръвно налягане, озаглавен „Последици от добавки витамин C върху кръвното налягане: мета-анализ от рандомизирани контролирани проучвания.“
В проучванията средната използвана дневна доза от витамин С (аскорбинова киселина) е 500 мг (не много висока) за средна продължителност от осем седмици. Тези средни дози всъщност варират от 60 мг до 4000 мг дневно между 29 анализирани проучвания. Проучванията варират с от 10 до 120 участници и продължителност от две до 26 седмици със средна продължителност от осем седмици.
Механиката на витамин С, вдъхновила този мета-анализ, е способността на аскорбиновата киселина да увеличава междуклетъчния тетрахидробиоптерин, свързан с производството на азотен оксид (NO), който помага за разширяване на кръвоносните съдове, както и подобряване здравината и еластичността на ендотела (външния слой на вътрешните стени на кръвоносните съдове) .
Мета-анализът заключава, че проучванията показват значително намаляване на налягането като цяло, и още по-значително сред хората с високо кръвно налягане.
Разбира се, тяхното заключение е да има „по-нататъшни дългосрочни проучвания, преди витамин C да бъде препоръчан като предпазна мярка или добавка за лечение на високо кръвно налягане“ .
Линус Паулинг вече знаеше това
Линус Паулинг е биохимик, който е удостоен с Нобелова Награда за Химия през 1954 г. с неговите напреднали изследвания, включващи неорганична и органична химия, в допълнение към работата му с витамин C. Невероятно, но има някои, които продължават да маргинализират неговата работа и развенчават качествата на витамин С.
Ето какво казва Паулинг за витамин C и здравето на сърцето през 1992 г.:
„… можем да получим почти пълен контрол над сърдечно-съдовите заболявания, инфаркти и инсулти чрез правилно използване на витамин C и лизин. Те могат да предотвратят сърдечно-съдови заболявания и дори да ги излекуват. Ако сте изложени на риск от сърдечно-съдови заболявания, … или ако сте получавали лек сърдечен удар, тогава ще е по-добре да приемате витамин C и лизин.“
Линус Паулинг препоръчва еднакво високи дози лизин и витамин С, за да се създадат две укрепващи сърдечносъдови ситуации. Въпреки широко разпространените брътвежи за LDL холестерола, има подтип на холестерола, който причинява повечето артериални възпаления, който е липопротеин А или Lp (а). Консумирането на здравословни омега-3 мазнини понижава Lp(а).

Холестеролът в кожата преобразува ултравиолетовите лъчи на слънцето в ранната фаза на производството на витамин D. Освен това е основен компонент на структурите на клетъчната стена, невротрансмитер за миелин обвивка и мозъчно вещество. Така че здравословните непреработени мазнини, особено високи омега-3 мазнини, трябва да бъдат съществена част от нашата диета.
Статиновите лекарства като Lipitor намаляват холестерола така ефективно, че те подканват деменция и други неврологични проблеми, както и сърдечни пристъпи! Малко внимание се обръща на Lp(а), тъй като няма патентовани лекарства за премахването му. Липопротеин А обикновено се получава от слабо метаболизирани преработени въглехидрати, особено високофруктозен царевичен сироп.
Lp(а) е дяволски тежка, лепкава подтип молекула на холестерола, че е в състояние да се промъкне под отслабеното ендотелно покритие на кръвоносните съдове и да причини разкъсвания. Лизинът се свързва с молекулите на Lp(а) и ги изтегля.
Витамин C е основен фактор за създаване на колаген, вещество, което насърчава гъвкавото укрепване на ендотелните слоеве вътре в кръвоносните съдове. Така, че лизинът извежда Lp(а), докато витамин C укрепва ендотела и прави кръвоносните съдове по-еластични.
Създаването на по-силни и с по-висока еластичност кръвоносните съдове, елиминирайки възпалителните молекули, също допринася за намаляване на високото кръвно налягане без странични ефекти.

Nov. 29, 2015

За косопада
Условно всички фактори, влияещи неблагоприятно на състоянието на косата, можем да разделим на две групи: външни и вътрешни. Към външните се отнасят честите химически интервенции, използването на некачествена боя за коса, а също така и значителните температурни промени ( разходки в студ и жега без покрита глава, използването на сешоар, електрическа маша ). Ако имате дълга коса постарайте се да не я стягате и опъвате. Козметолозите не препоръчват също разресване и стягане на мократа коса. След измиване косъмът става особено крехък и много лесно се чупи, което провокира упадането му.
Много по-сериозни са вътрешните причини, изискващи особено внимание и сериозно лечение. Това са: хормонален дисбаланс (предизвикан от цял ред причини + бременност, менопауза, заболяването на щитовидната жлеза и т.н.), слабата имунна система, продължителните хронични заболявания, приема на някои химични лекарства и действието на лъчевата терапия. Към тях се отнасят още лошата наследственост, като генетическа информация за състава на луковицата, която се предава от майка на син и довежда до загубата на коса. При това не е задължително майката да страда от заболяването, а само да предава по наследство определен ген на оплешивяването.
За загубата на коса влияе и стреса. По време на нервно напрежение организмът изпраща кръвта към жизнено важните органи : сърце, мозък, дробове, а косата изпитва недостиг. Кръвоносните съдове на главата се свиват, косъмът не се изхранва и в резултат на този глад той опада. Изключително важно за косата е вътрешното подържане с витамини и микроелементи. Затова, забелязвайки първите признаци на нездравия и вид, трябва задължително да обърнем сериозно внимание на хранителните си навици. Задължително е да разнообразим и осигурим полезните вещества, отговарящи за красотата и здравето на косата - а именно, вит. С, вит. Е и вит. от група В - особено витамин В5, необходимото количество Желязо, Цинк, Калций, Магнезий и Фосфор. Неправилно балансираното хранене и строгите диети могат да доведат до недостиг на витамини, минерали, микроелементи, което от своя страна влошава състоянието на корените на косата, а това довежда до нейното окапване.
Най-добрата диета, спомагаща за укрепване на косата, е тази, която влияе благотворно на общото състояние на организма. В резултат: силни, блестящи коси, това е здравата коса, принадлежаща на здравия човек. За това е необходимо да употребяваме по - малко животински мазнини, сол и захар, а напротив повече плодове и зеленчуци, пълнозърнест хляб и да изпиваме не по-малко от 10 -12 чаши вода. Включвайки в своята диета необходимите белтъчини и биологично-активна сяра, които от своя страна са източник на кератини - главния строителен материал на косъма. Освен това косата задължително трябва да получи Желязо, което в изобилие се съдържа в черния дроб, нарове и фурми. Не по-малко важно за нея е подхранването със Силиций, Мед, Калций, Цинк и Селен - минерали намиращи се в състава на косъма и предотвратяващи отделянето на мазнини. Особено благоприятна се явява комбинацията Силиций - Калций, която предпазва косата от чупене и окапване и възстановява епидермиса на кожата на главата. За добрата прическа са полезни и необходими също цинк и йод. Необходимо е да отделим внимание на витамините, които са безспорни отличници в борбата за здрава коса. Най-голямо значение имат витамините от група В, Вит.С и Вит.Е. Витамините от група В активизират синтеза на вече споменатите кератини - структурния материал на косъма, и всеки един от тях дава своя безценен принос. Вит.РР разширява кръвоносните съдове, облекчавайки притока на кръв; вит.В 5 подпомага растежа на косъма ; Вит.В 6 играе съществена роля в усвояването на аминокиселини. За правилния обмен и нормално функциониране на всички системи в организма отговаря Вит.Е ( токоферол). Той помага и на косата, способствайки образуването на нови кръвоносни съдове. Проблемът се състои в това, че на човек е необходимо да получава от 60 до 100 мг. Вит.Е за един ден, а ние “изяждаме” за едно денонощие едва 1/3 от тази норма. Знаейки за това, трябва да приемаме допълнително Вит.Е ( токоферол). И не само Вит.Е е в постоянен недостиг в организма. Многобройните медицински изследвания показват, че при една или друга диета е почти невъзможно да си набавим всички необходими хранителни вещества. И точно за това специалистите винаги препоръчват да обогатяваме своята диета с добавки, съдържащи витамини и микроелементи. Така вашата коса ще ви радва със своята красота и сила не само сега, но и в течение на целия ви живот.

Oct. 23, 2015

Хормони, ендокринна система, хомеостаза
Хормоните са биологично активни вещества, които се синтизират в специални организмови образувания, наречени жлези с вътрешна секреция. Съществуват и така наречените тъканни хормони, образувани в тъканите на някои органи. На днешно време местата на хормоналната синтеза се разширява с мозъка и по специално с някои негови неврони, както и с определени клетки, например белите кръвни клетки. Според едно определение хормоните са химически съединения, действащи в много малка концентрация, по правило на отдалечено место от тяхното образуване, но това не винаги е така. Пренасянето им се осъществява посредством кръвоносната система до клетки притежаващи рецептори, към които те се свръзват, предизвиквайки съществена промяна в тяхната функция. Известна част от познатите ни хормоните или съединения с много близка структура до тях, могат да бъдат открити не само в животинското царство но и в растителното. От друга страна едни и също хормони са представени в различни животински видове, даже в такива стоящи на относително ниско еволюционно развитие. Някои от хормоните могат да имат доста продължително действие, като например тези поддържащи бременността, докато други регулират процеси с кратковременна продължителност. Ключовите думи отнасяща се до действието на всички хормони всъщност са регулация и комуникация.
В зависимост от химическия си състав хормоните могат да бъдат стероиди – естрогени, андрогени, прогестерон, кортизол, деривати на липидите – простагландини, тромбоксан, деривати на аминокиселините – от триптофана се образува серотонини и мелатонин, от тирозина – допамин, норепинефрин, епинефрин, трийодтиронин, тироксин и полипептиди – инсулин, растежен хормон, тиротропин рилизинг хормон.
Хормоните се пренасят от едно място на организма до друто предимно чрез кръвообръщението, по хемокринен път. След синтезирането им в клетките те нроникват в междуклетъчното пространство, а от там попадат в капилярите. При паракринното им разпространение, хормоните след като напуснат продуциращите ги клетки, посредством междуклетъчните цепки достигат до други клетки, разположени в непосредствена близост и оказват своето влияние върху тях. Противоположно на хемокринната секреция, при която хормонът се разрежда многократно в кръвта, при паракринния тип хормоните действат върху клетките в много висока концентрация. Подобна е ситуацията и при автокринната секреция, при която хормонът оказва влияние върху самата клетка, която го е синтезирала. В този случай имаме форма на саморегулация. Редица хормони се образуват от невроните, които понякога ги секретират направо в капилярите, тъй като техните израстъци завършват непосредствено до ендотелните клетки на капилярите. Този тип секреция е наречена неврокринна. В други случаи хормонът попада в междуневроналните синапси, където изпълнява функцията да пренася информацията от един неврон на друг. Частен, но не изолиран случай е солиносекрецията. При нея хормонът се излива в бронхите, червата, урогениталния тракт или в други тръбести кухинни органи. Някои хормони, както и други биологично активни субстанции, се разпространяват в организма не само по един начин, а по комбинация от няколко.
Като правило пептидните хормони и хормоните-дериватите на аминокиселините са устойчиви след попадането им в кръвта, за разлика от стероидите например. Тези хормони, които деградират сравнително бързо, след като навлезнат в кръвоносната система, се свързват към протеините на кръвта, предимно албумините. Тази връзка не е здрава и трайна, но все пак ги предпазва известно време от влиянието на ензимите, които ги разлагат. Някои хормони образуват по-стабилна връзка със специфични протеини на кръвта като например кортизола към транскортина или яйчниковите хормони и тестостерона към кръвен глобулин свързващ половите хормони. Подобни белтъци са наречени транспортни. Когато даден хормон е свързан с белтък, докато се намира в тази комплексна форма той е биологически неактивен. Понякога над 95 % от цялото количество на хормона в кръвообръщението е свързано към протеините. С този механизъм се обяснява факта, че независимо от временното многократно увеличение на хормоналното ниво, например на естрогените по време на бременността, повишеното ниво не оказва вредно влияние. В зависимост от физиологическото състояние и организмовите потребности, връзката между хормона и протеина може да се разруши и известна част от хормона да се отдели като свободна, биологично активна форма. От изложеното става ясно, че комплекса протеин-хормон представлява резервен пул, от който при нужда може да се черпи необходимото количество хормон. Фактически регулаторния механизъм е много сложен, тъй като капацитета на свързването зависи от нивото на свързващите протеини, а тяхната концентрация е ензимно зависима. Отсъствието на определен ензим или недостатъчната му функция може да предизвиква сериозни ендокринни разстройства.
Хормоните не могат да действат направо на клетките и да променят тяхната функция без наличието на някаква ефекторна система. Тази роля се играе от рецептори, разположени на различни места в клетките. Само там, където съществуват рецептори, хормоните могат да оказват влияние. Рецептори могат да бъдат локализирани в клетъчните мембрани, в цитоплазмата или в ядрото на клетките и съответно се наричат мембранни, цитозолни и ядрени, като техния брой, само при една клетка може да бъде няколко дестки хиляди. Рецепторът представлява голяма белтъчна молекула, способна при определени условия да променя конфигурацията си. Първоначалната стъпка е обратимото свързване на свободна, не свързана към протеините на кръвта хормонална молекула към високо афинитетна рецепторна молекула. Свързването е последвано от специфични интрацелуларни промени. Става ясно, че функцията на хормона е като на сигнална молекула, която е в зависимост от наличността на рецептори в необходимото количество и качество по клетките. Промени в рецепторния апарат или в тяхната функция играе роля при възникването на ендокринологични страдания. Когато хормоналната молекула е сравнително малка, тя може да проникне през мембраните на клетката и на ядрото й и да се свърже с нуклеарните рецептори. В други случаи, когато молекулата е голяма, тя не може да премине през мембраната и тогава се свързва към мембранните рецптори. Свързването предизвиква конформационни промени в молекулата на рецептора, сигнализиращи вторичните посредници на сигнала вътре в клетката, които на свой ред усилват, намаляват или въобще модулират някоя от характерните клеткъчни функции.
Особен интерес представлява регулацията на хормоналното действие. Както видяхме то зависи не само от количеството на съответния хормон в кръвообръщението, но също и от състоянието на рецепторите. Редица хормони способстват за увеличаване или намаляване броя на рецепторите, с които те се свързват. Най-простият начин е когато хормона се свързва трайно към рецепторите си, постига се усилване на функцията, но поради отсъствие на повече свободни рецптори в клетката, към които да се свържи, по-голям ефект от вече достигнатия не може да се получи. Хормоните могат пряко да съдействат на клетъчно ниво за увеличена синтеза на тяхните рецептори или за намаление на броя им, като по този начин се постига съответно повишаване или намаляване на тяхното действие. Допълнително те могат да оказват влияние върху начина за предаване на сигнала след образуване на хормон-рецепторния комплекс. Очевидно е, че регулирането на хормоналното действие е извънредно сложно и мултифункционално. Често пъти то зависи не толкова от самия хормон, колкото от състоянието на рецепторите.
За да прекъсне действието на хормона, молекулите му трябва да бъдат дезактивирани и отстранени от рецепторите. В зависимост от естеството на хормона съществуват няколко начини за прекратяване на въздействието им. Стероидните хормони най-често биват разлагани по ензимен път в черния дроб. Друг способ е превръщането им в глюкороноидати или сулфати, намаляващи тяхната активност или трансформирането им в друг клас хормони или активни биологични съединения. Дериватите на липидите обикновенно са неустойчиви. Така например еднократното им преминаване, посредством кръвообръщението, през белия дроб води до пълната им деградация. По-голямата част от пептидните хормони са подложени на пептидазните ензими, които разцепват молекулата им. Пептидазите са специфични по отношение на местата на действие, но не притежават специфичност по отношение вида на пептидния хормон.
Черният дроб и бъбреците играя главната роля за излъчването на хормоните или на тяхните остатъци извън организма. Посредством фекалиите се отстраняват почти 50 % от тези субстанции. Чрез урината се излъчват около 40 %. Хормони се отделят, макар и малко в процентно отношение, посредством потта, слюнката и млечната секреция, ако такава съществува в момента. С помощта на изотопи е установено, че продукти на хормонната деградация се отделят дори в издишвания въздух. Времето необходимо да бъде разградено половината количество от синтезиран хормон се нарича биологичен полуживот на съответния хормон. Продължителността на биологичния полуживот на този вид активни съединения е много кратък, обикновенно само няколко минути и рядко надхвърля 20 минути, предимно при хормоните от биологичен произход.
Синтезата на хормоните е най-общо казано под контрола на гените. Те съхраняват информацията необходима за свързването на аминокиселините в съответната пептидна структура, ако се касае за хормон с белтъчна конфигурация. Информацията се съхранява в молекулите на ДНК и зависи от последователността на свързаните нуклеотидни бази. Тъй като тези гени определят структурата на хормона те се наричат структуриращи гени. Освен тях същствуват и регулиращи гени. Те от своя страна контролират генната активност и следователно количеството на синтезирания хормон. Повечето хормони имат не пептиден произход. За да се осъществи тяхната синтеза са необходими съответните ензимни системи. Както е известно ензимите имат белтъчен характер, но тяхното образуване също се намира под контрола на гените. Отсъствието или мутацията на ген, включен в хормоналната регулация води до отклонения в генната експресия и до значителни ендокринни смущения.
От еволюционна гледна точка е интересен въпросът на кое ниво от развитието на живите организми се появяват хормоните Тъй като хормоните традиционно са били свързвани с жлезите с вътрешна секреция, а подобни органи, като отделни структури, се появават едва при гръбначните, то естествено е било предположено, че този тип регулация е характерен само за тях. От друга страна невротрансмитърите, някои от които също са хормони, би трябвало да се появат заедно с формирането на древните нервни системи, например при хидрата. Допълнително откритието, че клетките на раковите разраствания могат да синтезират хормони, особено когато новообразуванието е от ендокринен произход, навежда на предположението, че може би хормоналната секреция не трябва непременно да се свързва с наличието на жлези с вътрешна секреция. Представлява интерес фактът, че още през средата на миналия век е открита в мозъчното образувание на мухите месерки инсулиноподобно вещество, което регулира въглехидратната обмяна при тези инсекти. Не много отдавна бяха открити рецептори за инсулин, подобни на тези при човека и във винените мушици. Много голямо разнообразие от хормони, характерни за бозайниците, бяха доказани в екстракт от гъби, бактерии, отглеждани в различен тип хранителни среди и много други едноклетъчни еукариотни организми. Растителните организми, като спанак, люцерна, тютюневи растения, храсти и дървета също съдържат подобни хормони, до скоро считани характерни само за висшия животински свят. Доказано е наличието на единични молекули, еднакви с белтъчните молекули свързващи хормоните в кръвта на бозайниците, при едноклетъчните молекули, които очевидно играят ролята на рецепторни механизми. Предполага се същствуването на хормони за междуклетъчна комуникация при едноклетъчни от един и същ вид. Лесно можем да достигнем до заключението, че хормоните и рецепторите за тях са филогенетично много древно средство, използвано за интрацелуларна и междуклетъчна комуникация при едноклетъчни и многоклетъчни, както в растителното, така и в животинското царство.
Друг важен аспект за действието на хормоните и на ендокринната система като цяло е, че те участват в протичането на организмовите биологични ритми – осцилации с период вариращ от няколко минути до цяла година. Ендокринните ритми са ендогенни, ако се зараждат и протичат в системата, в която се проявяват. Екзогенните ритми се предизвикват от периодични влияния на околната среда. Най-често срещани, а и най-важни са циркадианните ритми, чийто период е с продължителност около 24 часа. По-късите ритми от едно днонощие се наричат ултрадианни, а по-дългите – инфрадианни. Пулсативното отделяне на някои хормони от синтезиращите ги жлези, като например фоликулостимулиращият хормон от хипофизата, са с ултрадианен ритъм. Инфрадианна ритмика притежават хормони включени в осъществяването на репродуктивните функции.
В основата на мозъка, в специална вдлъбнатина на черепната основа се намира жлеза с вътрешна секреция наречена хипофиза, която играе централна роля в регулацията на синтезата и секрецията на много други хормони. Хипофизата притежава три дяла. Предният дял е най-развит и голям. В него се образуват следните хормони:
1 пролактин – стимулира синтезата на млякото по време на лактация и участва в регулирането на много други функции, където ролята му е второстепенна
2 хормон стимулращ щитовидната жлеза – поощрява синтезата на тироксин
3 растежен хормон – стимулира общия растеж на организма
4 адренокортикотропен хормон /АКТХ/ – стимулира синтезата на полови стероиди, минералкортикоиди и глюкокортикоиди от кората на надбъбречната жлеза
5 лутеинизиращ хормон – индуцира появата на овулация и стимулира синтезата на хормони в яйчника /естрогени и прогестерон/ и тестиса /тестостерон/
6 фоликулостимулиращ хормон – поощрява развитието на фоликулите в яйчника и протичането на сперматогенезата в тестиса
Междиннният дял на хипофизата е най-малък и с напредване на възрастта изчезва. Задният дял по-скоро прилича на резервуар, от където се складират два хормона – окситоцин и антидиуретичен хрмон. За да бъдем точни, трябва да посочим, че тези два хормона се синтезират в хипоталамуса, а от там по нервен път се транспортират до задния хипофизен дял. При получаване на нервен сигнал от някоя част на мозъка, чрез хипоталамуса сигнала се предава по нервни влакна до задния дял, от където съответния хормон попада в кръвообръщението.
Фактически хипоталамуса играе главна роля не само по отношение секрециата на хормоните от задния дял на хипофизата, но също и на тези от предния дял. Регулацията на синтезата, а след това и на постъпването им в кръвта, се осъществява чрез рилизинг /освобождаващи/ или инхибиращи хормони, синтезирани в мозъчните ядра на хипоталамуса, които чрез специално портално кръвообръщение свързващо хипоталамуса и хипофизата, достигат до последната и оказват ефекта си. Така например, отделянето на лутеинизиращия и фоликулостимулиращия хормон се контролира от гонадотропин рилизинг /освобождаващия/ хормон, това на адренокортикотропния хормон от кортикотропин стимулиращия хормон и пр. Поради главната роля на хипоталамуса и хипофизата в регулиране дейността на много други жлези с вътрешна секреция, на днешно време се възприема съществуването на хипоталамо-хипофизарна регулираща система.
Друга много важна жлеза с вътрешна секреция е щитовидната жлеза, намираща се на предната страна на шията, имаща формата на пеперуда, чийто крила са разположени странично на трахеята. Тя отделя в кръвообръщението два хормона - тироксин /Т4/ и трийодтиронин /Т3/. Нейната функция, както бе посочено, се намира под контрола на хипоталамуса, който чрез тиреотропин стимулиращия хормон регулира дейността й. Йод съдържащият хормон тироксин взима участие в метаболитните процеси и растежа на организма. Недостатъчност на хормона в млада възраст води до намалена протеинна синтеза, смущения във въглехидратната обмяна, понижена телесна температура, забавени реакции и изоставяна в умственото развитие, известно като кретенизъм. При понижено съдържание на йод в храната и водата за пиене концентрацията на тироксина се понижава, водещо до появата на заболяване известно като гуша. Известни са случаи когато теглото на разрастналата се жлеза може да надмине 5 килограма. Известни са и обратните случаи – когато продукцията на хормона е по-голяма от необходимото. Подобно състояние предизвиква бърза загуба на телесно тегло, нервност и повишена раздразнителност.
На горния край на щитовидната жлеза се намират четири малки телца наречени паратиреоидни жлези. Заедно с щитовидната жлеза те контролират обмяната на калция, който е от много голямо значение за организма. Когато нивото на калция в кръвта се повиши,телцата секретират калцитонин, усилващ отлагането на елемента в костите, а когато концентрацията му се намали - се отделя паратиреоиден хормон, водещ до излъчване на калции от костите в кръвта. Човешкият организъм не може да преживее при отсъствието само на два хормона. Единият от тях е паращитовидният, с което се потвърждава жизненото значение на правилната калциева обмяна. Другият хормон е алдостерон, синтезиран в надбъбречните жлези, разположени в дебела мастна обвивка на горните краища на бъбреците. Впрочем, тези жлези образуват и други хормони.
Надбъбречните жлези се състоят от централна част – медула и коров или кортикален слой. В централната част се синтезират два хормона с близко действие - адреналин, който на днешно време е по-известен с новото си име – епинефрин и норепинефрин. В случай на внезапна изненада, страх, възбуда, агресивност или поява на физическа заплаха, двата хормона се излъчват в повишено количество. В резултат сърдечният и дихателен ритъм се ускорява, съдържанието на кръвната захар се повишава, а кръвният поток се отклонява от стомашната област и червата към мускулатурата. Мускулите получават повече кислород и енергитични съставки. Описаните промени са основната компоненти на така наречения стресов синдром, чрез който се повишава възможността за по-успешна отбрана, нападение или бягоство при опасност. Кората на надбъбречната жлеза отделя три групи стероидни хормони, които са близки по химичен строеж. Главния представител на глюкокортикоидите е кортизолът. Той ускорява обмяната главно на въглехидратите, но също и на белтъците и мазнините. Първоначално хормонът активира телесните депа, където тези вещества се съхраняват, поощрява бързата поява на глюкоза, включително повишаване на нивото й в кръвта и по-доброто снабдяване на тъканите с кръвна захар, включени в протичането на стресовия синдром. Второ основно, много важно действие на кортизола е, че той има противовъзпалителен ефект. Прилага се успешно при артрити, алергии и всички страдания, сврзани с възпаления на тъканите.
Минералкортикоидните стероидни хормони, които кората на надбъбречните жлези синтезира са жизнено важни, като най-значимия от тях е алдостеронът. Заедно с другите минералкортикостероиди те поддържат хомеостазата на организма, регулират водната обмяна, способстват за задържането на натрия в организма и отделянето на калия с урината. Третата група хормони на надбъбречния кортекс са половите сткероиди. Те не се отличават от тези, които могат да се срещнат при мъжките и женски организми, образувани от яйчниците и тестисите, но се образуват в значително по-ниски количества.
Останалите важни ендокринни жлези и хормони, характерни за бозайниците, включително и хората, са посочени при разглеждане протичането на други значими биологични процеси, поради което няма да спираме вниманието си върху тях в настоящия раздел. Към тях спадат мелатонинът на епифизата, инсулинът на задстомашната жлеза и хормоните на тетисите и яйчниците.
Животинските организми и особено висшите, като бозайниците, имат две главни координиращи системи – ендокринната и нервната, които функционират заедно. Нервната система, използваща електрически сигнали осигурява постоянна и бързо действащата координация, докато ендокринната е базирана на химическа сигнализация и се отнася до регулацията на сравнително бавно притичащи физиологични процеси. Двете системи си взаимодействат по такъв начин, че поддържат постоянното адаптиране на организмовиите функции към непрекъснато променящите се условия на околната и на неговата собствена вътрешна среда. Нервната и ендокринната системи контролират хомеостазата, поведението, настроението, а също ифункцията на другите системи на организма. Ендокринната система може да функционира и реагира самостоятелно, но по-често действието им е интегрирано. Двете системи притежават характеристики, които в значителна степен се припокриват и накратко се изразяват в следното:
6 както за нервната, така и за ендокринната система секрецията е важна отличителна черта и възможност за реагиране при дадена ситуация
7 клетките на ендокринната система, както и невроните могат да генерират електрически потенциали и да се деполаризират, биологично явление, което ще бъде разяснено в следващата глава
8 в различни случаи едни и същи химически субстанции могат да играят ролята на хормони и на нервотрансмитъри – вещества, предаващи нервния сигнал
9 механизъмът на биологичното действие както на хормоните, така и на нервотрансмитърите изисква наличието и взаимодействието им с рецептори в съответните клетки
Взаимовръзките между ендокринната и нервната системи при реагирането им към стимулите и активиращите ги въздействия, могат да протекат под няколко форми:
10 въздействията от околната среда могат първоначално да бъдат възприети от нервната система, която предавайки сигнала, да възбуди ендокринен отговор в съответната подходяща жлеза
11 аксоните на някои неврони завършват в стените на капилярите, където ако бъдат стимулирани изливат секрета си, под формата на нервотрансмитъри. Тази хибридна форма е наречена нервноендокринна, а сигналните молекули – неврохормони.
12 Редица сигнали могат да предизвикат едновременен отговор в нервната и ендокринната система
Регулиране скоростта на синтезата и секрецията на хормоните е под контрола предимно на така наречената система на обратните връзки. Обратната връзка се включва и задейства регулаторен механизъм, вследствие изменение в контролираната система, при която компенсиращ механизъм предизвиква промени в обратна посока на изменението. След обилно хранене, особено ако е богато на въглехидрати, съдържанието на кръвната захара – глюкозата се увеличава над нормата. В резултат задстомашната жлеза отделя инсулин, който стимулира клетките на черния дроб и мускулите да изтеглят от кръвообръщението глюкозата и да го натрупат под формта на запас от гликоген. По-късно през деня, вследствие задоволяване на непрекъснатите енергетични нужди на организма, нивото на захарта в кръвта се намалява, което пречи на нормалната работа на важни органи като мозък, черен дроб, мускули и пр. Тогава, също от панкреаса, се отделя друг хормон – глюкагон, предизвикващ освобождаване на гликогена от чернодробните клетки, до тогава до когато нивото на захарта в кръвообръщението достигне нормалното си съдържание. По този начин при здравия човек, благодарение на механизма на обратната връзка, посредством двойката хормони, концентрацията на въглехидратите в кръвния поток се поддържа постоянна. Изменията в количеството на хормоните в организма е непрекъснато под контрола на обратните връзки.
Специално при ендокринната система обратните връзки могат да бъдат положителни и негативни, прави и обратни, къси и дълги. Положителни са когато стимулират синтезата и секрецията на съответния хормон, а негативни – когато ги подтискат. Пример за положителна връзка е адренокортикотропният хормон, излъчен от хипофизната жлеза. След като достигне кората на надбъбречните жлези, той предизвиква усилена синтеза и отделяне в кръвообръщенито на редица хормони в това число и на кортизол. Вследствие включването на тази връзка концентрацията на кортизола в кръвта рязко се повишава. Права връзка между жлезите с вътрешна секреция имаме тогава, когато влиянието се упражнява от по-високо разположена към находящо се на по-ниско ниво ендокринно обрзувание. За модел се взима изправения човешкият организъм, при който хипоталамуса е най-високо, под него е хипофизната жлеза, още по-ниско е щитовидната, под нея надбъбречните, а още по-ниско са разположени половите жлези. Хипофизата по пътя на права връзка може да оказва влияние върху яйчниците, докато въздействие на тестисите върху хипофизата ще бъдат по механизма на обратна връзка, тъй като те са разположени по-ниско от хипофизата.
В организма на бозайниците има оформени няколко ендокринни оси, по протежение на които са разположени жлези, функционално взаимосвързани и оказващи си различни влияния. Подобна ос е хипоталамо-хипофизарно-гонадната /яйчници и тестиси/ или хипоталамо-хипофизарно-надбъбречната. Когато влиянието е между две съседни жлези подразбираме, че се отнася до къса връзка, а когато се прескача ниво, на което има разположена жлеза от същата ос – определяме взаимоотношението като дълга връзка. Повишената секреция на кортизол подтиска активността на хипофизата по отношение отделянето на АКТХ и на хипоталамуса за излъчването на кортикотропин рилизинг хормон по пътя съответно на къса връзка и дълга връзка, които допълнително са обратна и негативна.
По-специално внимание заслужава хоместазата – постоянството, стабилитета на присъщата вътрешна среда на организма. Тази й роля се постига чрез координирането, регулирането, но и интегрирането, подтискането или стимулирането, изменението и адаптирането към разнообразни, понякога опасни за съществуването на организма ситуации. Хомеостатичните механизми притежават много широк обхват на действие – молекулно, органно, организмово, например при поведението и даже участват на популационно ниво. Основният хомеостатичен механизъм функционира в системата на обратните връзки.
Необходимостта от поддържането на хомеостазата е породено от факта, че живите организми са изложени на непрекъснати промени в температурата, влажността, осветлението, наличието на вода, киселинността, състава на солите и минералите поемани през устата, наличието на достатъчно хранителни вещества и др. От друга страна варирането на условията на околната среда, в които организмите могат да преживеят, са с доста тесни граници. Едни от най-древните живи същества, появили се върху земята, са прокариотните едноклетъчни, чийто състав е бил висок процент вода, а и животът им е протичал във водна среда, от където са черпели необходимите съединения, а на по-късна фаза и газове. Остатъците от обмяната на веществата чрез дифузия също са били излъчвани в заобикалящата ги водна среда. В продължение на милиарди години животът се е развивал и усъвършенствал, но принципно основните изискванията за поддържане на живота са се запазили – водната вътрешна среда на клетката и на заобикалящото ги пространство. Даже и най-големите многоклетъчни растителни и животински организми трябва да осигурят хранителни вещства в най-широкия смисъл на думата, а също и кислород, на всяка своя клетка, независимо че повечето от тях нямат допир с околната среда, но чрез дифузия необходимите вещества и газове трябва да проникнат в тях, а непотребните да бъдат изхвърлени. При най-висшите организми са развити различни системи, които осигуряват тези условия за животи връзката с околната среда. Измежду най-важните са кръвоносната, дихателната и отделителната. Съществуват няколко типа телесни течности, характерни за телесните структури – вътреклетъчни, екстрацелуларни и най-често наличие на кръв или наподобяваща я течност. Осигуряване непроменени условия на живот вътре в клетките и на околоклетъчното пространство по отношение на химичекия и газов състав, а от там и на всички физични фактори, като температура, налягане, скорост на придвижване на кръвта и лимфата и пр. се постига чрез непрекъснато поддържане на хомеостазата –постоянство, неизменяеяемост на вътрешна среда.
Хомеостазата, както бе посочено, функционира благодарение на механизма на обратните връзки, осигурявана от нервно-хормоналната система. За нейното функциониране са необходими няколко компонента – рецептори, за откриване и регистриране на измененията, ефектор, който да въстанови предишното състояние, канали за връзка – хормоните и нервите и интегратор. Интеграторът е много важно звено, тъй като тук се приема информацията, тълкува се, взима се решение, което ефекторът изпълнява. Не винаги тези процеси са осъзнати. В повечето случаи системата на обратни връзки действа самостоятелно, автоматично, без нашето съзнателно участие. Терморегулацията на организмите с постоянна телесна температура е типичен пример за хомеостаза. Хипоталамуса притежава сплит от нервни клетки, известни като терморегулаторен цинтър, способен да измерва температурата на кръвта, преминаваща през мозъка. Терморецептори има разположении в кръвоносните съдове и по повърхността на тялото. При изменения в температурата, сигнала предаван по нервен път достига до хипоталамуса, където информацията се интегрира и се взима решение, изпратено също по нервен път до ефекторните органи – мускулите, които посредством механична работа да повишат температурата или потните и лойни жлези – да ускорят потоотелянето, водещо до намаление на телесната температура. По време на раждане е необходимо мускулните маточни контракции да се учестят и усилят. Контракциите са първоначалния сигнал предаден от барорецепторите и нервните окончания разположени в стените на матката до хипофизната жлеза, която отделя по-голямо количество окситоцин в кръвообръщението, което на свой ред усилва контракциите, а те предизвикват ново увеличено секретиране на окситоцин. По този начин се създава позитивна обратна връзка, която кулминира с раждането и възвръщане към нормалното състояние.

Oct. 22, 2015

Още един поглед върху темата!
Естествено, нетоксично лечение на болест на Алцхаймер и деменция.
Приблизително 2 милиона американци са засегнати от някаква форма на деменция. Болестта на Алцхаймер е тежка форма на деменция, поради което за нея се говори най-много в обществото. Алцхаймер е дегенеративно заболяване на мозъка, което се проявява през последните години от живота. Засяга хипокампуса и кората на главния мозък,където се намират центровете на паметта, говора и познанието. При болните от Алцхаймер кръвообращението може да бъде силно затруднено.Това състояние и другите форми на деменция се получават, когато в резултатна намаленото количество на ацетилхолин умират невроните, намиращи се в предната част на мозъка. Ацетилхолинът е невротрасмитер, отговорен за бързата реакция и мускулната активност, и неговото отсъствие може да предизвика симптоми, обикновено свързани с болестта на Алцхаймер, включително и затруднения в общуването, загуба на паметта, проблеми с концентрирането и намалена двигателна активност.Трябва да се отбележи, че симптомите на болестта на Кройцфел-Якоб има латентен период от 30 години, което означава, че хора, консумирали замърсено говеждо месо преди много години, могат да бъдат заразени, без да подозират, и да изпитват симптоми, подобни на болестта на Алцхаймер. Трябва да отбележим също така, че месарската промишленост отпреди 20 години не е имала за цел бъдещото здраве на консуматорите на говеждо месо. При процеса, наречен топене, частите от животното, които не се използват за консумация от хора, се включват в храната на живите животни. По този начин животните са принуждават към канибализъм, който благоприятства разпространението на болестта.
Причини
Една от възможните причини за болестта на Алцхаймер е атеросклерозата, състояние, при което намаленият кръвен поток в тялото въздейства на мозъка и води до симптомите на Алцхаймер.Също така с началото на това състояние е свързана интоксикацията на организма с тежки метали. При аутопсията на жертвите на тази болест са установени алуминиеви и живачни отлагания в засегнатите от болестта мозъчни участъци. За съжаление токсичното натрупване на метали и най-вече на алуминий е доста често срещано в съвременното общество. Тялото ни може да асимилира допълнителни количества алуминий, без да знае за това. Също така независимо от опитите на водопречиствателните станции да пречистят нашите водоизточници, резервоарите, от които черпим вода за пиене, продължават да съдържат различни замърсители, включително пестициди, бактерии, вируси и алуминий. Тъй като тялото ни се състои от 70% вода, очевидно е,ч е това може да има неблагоприятни за здравето последици. Като се прибави и нефилтрираната чешмяна вода, алуминиевото натрупване в тялото може да произхожда от алуминиево фолио, антиациди, дезодоранти, препарати срещу диария, буфериран аспирин и хранителни добавки.Витамините и минералните дефицити представляват друга важна причина за болестта на Алцхаймер, въпреки че конвенционалното медицинско общество не признава това. Но налице е фактът, че доминирането на консервирана храна в ежедневната американска храна ни лишава от хранителни вещества, незаменими за правилното функциониране на мозъка. Консервираната храна е често пъти лишена от жизнено необходими хранителни вещества, които впоследствие са заменени от преработени захари, като фруктоза, царевичен подсладител и царевичен сироп. Други вредни за здравето добавки включват трансмастните киселини, като частично хидрогенизираните растителни масла. Основното в това е, че дефицитът на незаменими хранителни вещества може да доведе до множество здравословни проблеми да отключи болестта на Алцхаймер.Намалената функция на щитовидната жлеза е още един фактор, който води до проява на симптомите или усложнява вече съществуващото заболяване. Повечето лекари се влияят от резултатите при кръвните изследвания за диагностициране на проблемите на щитовидната жлеза, но понякога намалената й функция не се отразява в кръвната картина, въпреки че е налице, и това довежда до симптомите на деменция.
Лечение
Обратно на мнението на по-голямата част от конвенционалните лекари съществува безопасно естествено, нетоксично лечение на болестта на Алцхаймер и другите видове деменция. Изследванията са показали, че тези лечения могат да действат и профилактично при Алцхаймер или да облекчават симптомите, които вече са се появили. В последните години хората оставят близките си да гаснат пред очите им, позовавайки се на стареенето като на сила, неподдаваща се на контрол. След като не сме в състояние да спрем времето, ние можем да предприемем мерки да се предпазим последните години от живота ни да не бъдат белязани от бърза дегенерация.
Хранене и хранителни добавки
С напредването на възрастта организмът на хората става податлив на дефицит на различни хранителни вещества. Този дефицит може да спомогне за развитието на дегенеративни заболявания като болестта на Алцхаймер. Кумулативният ефект от лошите хранителни навици може да бъде избегнат с подобряването на хранителния режим в началото на живота.Като вече отбелязахме, честата употреба на консервирана и замърсена храна от нашето общество е сериозен рисков фактор. За да набавим необходимите на организма ни хранителни вещества, трябва да опитаме да консумираме непреработени храни. Целите зърнени храни и пресните плодове са изключително здравословни. Добре е да приемате ограничени храни, които е по-вероятно да съдържат микроелементи, жизненоважни за дейността на мозъка, като хром, магнезий, селен и цинк.Ако процесът на Алцхаймер вече е започнал, в състояние да се борят с болестта са някои специални хранителни режими. Тъй като тежестта на дегенеративния процес се различава при отделните индивиди, всеки пациент трябва да бъде прегледан и състоянието му да бъде оценено от квалифициран лекар с оглед да бъде предписано подходящо лечение. Напредването на възрастта засилва способността на тялото да усвоява незаменими хранителни вещества, дължащи се на намалената продукция на стомашна киселина в храносмилателната система. В последните години се наблюдава липсата на витамините В6, В12 и желязо, което причинява симптоматични проблеми с паметта.Важно е за пациентите с болестта на Алцхаймер да получават витамин В-комплекс парентерално, т.е. чрез инжектиране, или по венозен път. Перорално приеманите витамини и минерални вещества обикновено не са така ефикасни, както приеманите по венозен път при отстраняването на симптомите на демеция, тъй като не могат да бъдат усвоени необходимите количества в кръвния поток през стените на червата. Разбира се, дозировката и процедурата трябва да се наблюдават от квалифициран лекар.Често пъти остава незабелязано от широката общественост хранителното вещество, познато като DMAE. Това вещество засилва естествената енергия на тялото, подобрява съня и паметта. Въпреки че това хранително вещество присъства сравнително безопасно в организма, излишната му консумация може да предизвика безсъние, напрежение в мускулите и леко главоболие, така че приемайте точно предписаните дози.Дневната консумация на коензим Q10 по 50 мг три пъти дневно увеличава достъпа на кислород до мозъка. Това е много полезно при случаите на Алцхаймер, индуцирани от атеросклероза, където е намалено кръвоснабдяването на мозъка и липсата на кислород може да предизвика влошаване на познавателната способност.Лецитинът, който съдържа субстанцията, известна като холин, може да подобри продукцията на ацетилхолин. Понеже дефицитът на този жизненоважен невротрансмитер е била свързана с началото на Алцхаймер, необходимо е да се приема ежедневно с храната по една лъжица лецитин. Лецитинът също така съдържа инозитол, който може да помогне при лечението на неспокойството с действието си като природен валиум без странични ефекти, предизвиквани от лекарството.Добавянето на витамин С също е съдбоносно за по-възрастните пациенти. Хиляда милиграма от витамин С трябва да се приемат три пъти дневно по време на хранене (витамините се асимилират най-добре, когато се приемат с храната).Витамин Е има благотворни антиоксидантни свойства и трябва да се добавя в количества от 400 IU на ден.Минералът магнезий отпуска тялото, като разширява кръвоносните съдове и дихателните пътища. Магнезият може да помогне в лечението на кръвоносната и дихателната система, но за съжаление по-голямата част от населението не получава необходимото количество с храната. За оптимални резултати магнезият може да се добави в свързана форма, защото аминокиселината, с която се свързва, улеснява абсорбцията в кръвта. Между 500 и 1000 мг магнезий трябва да се консумира ежедневно на празен стомах, като 200-300 мг се приемат сутринта, а останалото преди вечерната почивка. Тъй като магнезият е отпускащ минерал, той може да помогне за добрия сън. Един от възможните странични ефекти на този минерал са меките изпражнения, така че пир тяхната поява трябва да ограничите дозата.Много хора, страдащи от деменция, имат липса на селен и цинк. Селенът трябва да се добавя по 200 мкг дневно. Също така се препоръчва свързаната форма на цинка, позната като цинков пиколинат. Сто милиграма калий трябва да се приема с храната. Друго хранително вещество, което може да се включи в борбата с болестта на Алцхаймер, е ацетилкарнитинът. Този подвижен елемент е в състояние да преодолее бариерата между кръвта и мозъка и служи за стимулация и подсилване на нервните клетки в мозъка. Ацетилкарнитинът направлява мастните киселини към клетъчната митохондрия, откъдето се генерира клетъчната енергия. Същевременно може да действа като антиоксидант и да допълни невротрансмитера нацетилхолин.DHEA е хормонът, произведен от надбъбречните жлези, но продукцията му намалява значително с напредване на възрастта. Клиничните изследвания са показали, че съдържанието на DHEA в шестдесетгодишен пациент представлява само 10% от това при двадесетгодишен човек. Добавянето на DHEA в напреднала възраст предотвратява редица сериозни заболявания, включително сърдечните заболявания, рак, артрит и астма. Също така може да подобри мозъчната ни способност и да облекчи стреса. DHEA може да се намери в опаковки от 5-25 мг.Маслото от ленено семе доставя на тялото всичките качества на мастната киселина омега-3, която се превръща в друга мастна киселина и осигурява храненето на клетките на мозъка. Препоръчваната доза е една лъжица на ден. Напомням ви да държите лененото масло в хладилника и да не готвите с него, той като се разрушават хранителните му качества.Мелатонинът, който се произвежда по естествен път в епифизната жлеза, с напредването на възрастта може да се наложи да се доставя допълнително в организма, когато отслабне естествената продукция. Три милиграма мелатонин преди лягане могат да подобрят качеството на съня.N-ацетил цистеин има антиоксидантни свойства, които подобряват дейността на мозъка, докато фосфатидилсетинат подобрява дейността на ензимите в мембраните на нервните клетки, свързани с информацията на клетките. Този продукт може да подобри паметта и способността за придобиване на нови познания при възрастните и да облекчи симптомите на депресията. Фосфатидилсеринът е особено ефикасен, когато е комбиниран с омега-3 мастни киселини.Торинът е антиоксидант, който осигурява достъпа на магнезия и калция в мозъчните клетки и подобрява функцията на нервната клетка.Триптофанът и фенилаланинът поощряват продукцията на допамин в мозъка, жизненоважно съединение, отговорно за регулирането на дейността на невротрансмитерите.Никотинамид аденин динуклеотидът, познат като НАДН или коензим 1, е от жизнено значение за производството на енергия в тялото, дължащо се на високото му водородно съдържание. Въпреки че НАДН е естествена биологична субстанция, която присъства във всички клетки, възрастните хора, страдащи от Алцхаймер, притежават 50% от необходимото количество. Когато организмът е в състояние на свръхактивност, мускулите и мозъчните клетки могат да съдържат над 50 мкг от НАДН на грам тъкан. Широкият достъп на НАДН в организма дава възможност на тялото да усети ползата от допълнителния източник на енергия. За щастие на пациентите, страдащи от Алцхаймер, могат да се намерят добавки от коензим 1, които са напълно безопасни и дават невероятни резултати. Изследванията показват, че предписването на НАДН може да спре по-нататъшното развитие на болестта и да повиши енергията, като подобри функционирането на мозъка в течение на 10-12 седмици. За съжаление клиничният ефект от НАДН е само за ограничен период от време.
Лекарства, стимулиращи мозъчната дейност
Някои фармацевтични продукти са доказали способността си да подпомагат мозъчната дейност, без да причиняват вредни странични ефекти. Ето някои от тях, които си заслужава да разгледаме:Depranil – може да предизвика невроните в тази част на мозъка, която е най-често жертвата на Паркинсон.Hydgerin – увеличава притока на кислород до мозъка, като по този начин ограничава вредата от дейността на свободните радикали и белезите на остаряването. Правителството на Съединените щати разрешава предписването само на таблетки от 1 мг. Таблетки от 4,5 мг могат да се получат по поръчка от каталог от страни извън САЩ. По-силните таблетки могат да намалят чувствително загубата на паметта, когато се консумират по два пъти на ден.Лекарството Lucidril помага за елиминирането на токсичните отлагания в мозъка, натрупани в течение на целия живот. Когато мозъкът се претовари от клетъчни остатъци, престава да функционира нормално и дава началото на сенилността. След като Lucidril отстрани опасните натрупвания, изчезват и симптомите на остаряването.Въпреки че Pyracetam не е регистриран н Съединените щати, той е широко разпространен в 85 страни. Pyracetam действа подобно на Hydgerin и намалява разрушаването на мозъчните клетки, като увеличава кислородния приток към мозъка. Още повече че този подвижен продукт предизвиква процеса, при който се увеличава електричният поток на информацията между лявото и дясното полукълбо на мозъка. Според клиничните доказателства пациентите, болни от Алцхаймер, лекувани с комбинацията Pyracetam и лецитин, често изпитват значително подобрение на паметта.
Билколечение
Въпреки че САЩ претендират за лидерство в световен мащаб в медицинската технология, в някои области ние буквално се влачим след времето. Както описахме в предходния раздел, някои от лечебните подходи, които са доказали своята ефикасност в чужбина, не са използвани с пълния си потенциал в Съединените щати. Следващият пример включва растителни екстракти от дървото гинко билоба, използвано изключително много в Европа през последните двадесет години. Това билково лекарство е показало забележителни резултати при лечението на Алцхаймер и на други свързани с възрастта дегенеративни заболявания и постепенно се превърна във водещо лечебно растение, предписвано в много страни. В действителност във Франция и Германия гинко билоба е в списъка на петте най-използвани лекарства. В САЩ действителността е друга, за съжаление конвенционалната медицинска общественост е безразлична към билковите растения с лекарствени свойства. Трябва да направите пътешествие до Европа, където билките са съставна част от съвременната конвенционална медицина, за да разберете, че САЩ не е начело, а в познанието за здравето.Що се отнася до гинко билоба, тази билка е ценна, защото може да лекува тежки, свързани с деменция симптоми. Преди всичко гинко повишава кръвообращението до централната нервна система, което често пъти е отслабено при възрастните хора. Този билков екстракт е с тенденция да стабилизира анормалната нервна комуникация на мозъка. Във фармацевтичната промишленост на Съединените щати съществува продукт, познат като Takrin, който е единственият продукт, предписван при ранните стадии на деменция. Интересен е фактът, че европейските изследвания, сравняващи ефекта от този продукт и гинко билоба, показват, че екстрактът от гинко е по-ефикасен при подобряването на кръвообращението и мозъчната дейност. Гинко притежава силни антиоксидантни свойства, от жизнено значение при защитата на клетките от централната нервна система от вредата на свободните радикали.По-възрастните хора, които разчитат на гинко да се пребори с болестта на Алцхаймер или с други форми на деменция, трябва да консумират 240 мг дневно, разделени на две или три дози, докато хората, които използват гинко като част от дневния си хранителен режим, трябва да приемат само 120 мг.Билката жен-шен, и по-специално корейският жен-шен, също демонстрира способността си да обуздава началото на физиологичен разпад. Освен че помага менталното състояние на пациента, жен-шенът може да подобри дейността на надбъбречните жлези. Имайки предвид, че много възрастни пациенти страдат от разрушение на дейността на надбъбречните жлези, жен-шенът може да бъде ценна добавка към екстракта от гинко билоба.Още една билка, която подобрява кръвообращението на мозъка, е зановецът. Тя подобрява паметта и може да се очаква по-ясна мисловна дейност, когато се приемат от две до четири 425 милиграмови капсули на ден.
Какво да се избягва
За съжаление повечето американци консумират в изобилие консервирани храни, храни, лишени от жизненоважни хранителни качества. Витамините и минералите, които са от основно значение за предотвратяването на началото на болестта на Алцхаймер и другите форми на деменция, са заместени от нездравословни добавъчни вещества. С оглед отстраняването на хранителния дефицит и вредните токсини ние трябва да ограничим приемането на сол, преработена захар, червени меса и трансмастни киселини и да потърсим по-здравословни източници на хранителни вещества. Добра е идеята да се избягва напълно месото, което представлява животински източник на вторично хранене. Важно е за възрастните пациенти да избягват натрупването на опасни метални токсини в организма. Така че ограничете употребата на храни с алуминиева опаковка, дезодоранти, антиациди и други препарати. Тъй като нашите водоизточници често пъти съдържат опасни замърсители, на всички чешми, използвани за питейна вода или за вода за готвене, трябва да се инсталират филтри от дървени въглища, които ефикасно отстраняват вредните токсини.
Преглед на лечението
Противоположно на популярното схващане, болестта на Алцхаймер не е част от естествения процес на стареене и може да се предотврати или да се облекчи чрез хранене с качествена храна, природосъобразен хранителен режим през целия живот, приемане на различни хранителни добавки, треви и медикаменти, стимулиращи мозъчната дейност.Билката гинко билоба е известна със забележителните си резултати при лечението на болестта на Алцхаймер и се използва широко в Европа за тази цел.