Apr. 6, 2018

Poem

Програми с ФЛП продукти №94

АНОРЕКСИЯ

Терминът нервна анорексия е въведен за първи път през 1988 година. Един лекар, който пише в британското медицинско списание The Lancet, го използва за хора, които макар и слаби, настояват, че трябва да отслабнат и не искат да поемат достатъчна за оцеляването им храна.
Анорексията е психологическо хранително разстройство, което се характеризира с отказ от храна до степен на гладуване. Други симптоми са силен страх от затлъстяване, който не преминава, колкото и да отслабне болният, изключителна хиперактивност и мания за спортуване, негативно усещане за собствения външен вид, дълбок срам и злоупотреба с наркотици и/или алкохол. Деветдесет и пет процента от страдащите от това заболяване са жени. Анорексията най-често се появява в юношеските години. Случаите на нарушения на храненето нарастнаха значително след 2000 година. Нарушенията не са характерни само за младите момичета. Жени около и над четиридесетгодишна възраст също са податливи на това заболяване. Специалистите подозират, че причината може да бъде ниското ниво на невротрансмитера серотонин, което води до психически проблеми, свързани с анорексията и булимията(която ще я разгледаме отделно).
Някои болни от анорексия просто престават да се хранят. Други предизвикват повръщане веднага след хранене. Трети взимат слабителни след хранене. Има и такива, които правят и трите неща. Макар че повечето страдащи от анорексия изпитват нормален глад в началото на заболяването, те се научават да не му обръщат внимание. Въпреки отказа да се хранят, такива болни често се вманиачават на тема храна и могат с часове да фантазират за нея, да четат рецепти, дори да приготвят изящни блюда за другите. Друга характерна особеност на заболяването е, че болните от анорексия обикновено отричат да им има нещо, твърдят, че просто "не са гладни" и дори настояват, че трябва да свалят още някой и друг килограм.
Много болни от анорексия жени страдат същевременно и от булимия. Нервна булимия се нарича консумацията на огромни количества храна за кратко време, последвано от предизвикано повръщане, употреба на диуретици или прочистващи медикаменти. Ако един и същи човек страда от анорексия и булимия, заболяването се нарича булимарексия.
Анорексията може да доведе до поднормено тегло, прекомерна слабост, виене на свят, спиране на менструацията, отоци на шията, язва и разяждане на хранопровода, разрушаване на емайла на задните зъби от честото повръщане, спукване на кръвоносни съдове на лицето, забавен пулс и понижено кръвно налягане. Системните физиологични промени при страдащите от анорексия включват нарушено функциониране на щитовидната жлеза, пулсови аномалии, нарушено отделяне на хормона на растежа и на хормоните кортизол, гонадотропин и вазопресин.
Ако анорексичното поведение продължи дълго, се проявяват класическите усложнения, свързани с гладуването. Нарушеното електролитно равновесие поради недостатъчното равнище на калия и натрия причинява обезводняване, мускулни спазми и в крайна сметка спиране на сърдечната дейност. Ако се използват слабителни, те още повече изчерпват запасите на организма от калий. Хипокалиемията (недостигът на калий) е основен проблем за страдащите от анорексия. Хроничната хипокалиемия може да доведе до нарушен ритъм на сърцето и в резултат на това до сърдечна недостатъчност и смърт.
Отначало анорексията е била смятана за изключително психологически проблем. През последните години обаче специалистите са открили и някои физически аспекти на заболяването. Така например, при страдащите от нарушения на храненето се наблюдават нарушения на химическото равновесие, сходни с характерния дисбаланс при пациенти с клинична депресия. Установено е, че при някои случаи на анорексия причината е остър недостиг на цинк.
Макар че учените все повече свързват анорексията с физиологически фактори, психическите остават важни. Отношението на връстници и родители може да създадат у индивида мания, че е с наднормено тегло. Освен това мнозина страдащи от анорексия проявяват значителен страх от това, че ще пораснат, а момичетата често са в сложни отношения с майките си. Някои може би се опитват да отговарят на поставените от родителите им високи критерии, но се чувстват неадекватни - недостатъчно красиви или интелигентни. Страдащото от анорексия момиче може да развие комплекс за малоценност, да се смята за дебела и/или грозна и никакъв здрав разум или убеждаване да не могат да променят тази изкривена картина в съзнанието й.
Около 30% от болните от анорексия се борят цял живот със заболяването. Други 30% прекарват поне още един животозастрашаващ пристъп, а останалите 40% оздравяват. Дори след пълно възстановяване от острата фаза на заболяването, на организма може да са нанесени сериозни увреждания.

ПРЕДУПРЕДИТЕЛНИ ПРИЗНАЦИ ЗА АНОРЕКСИЯ
1. Изтощително гладуване и загуба на тегло.
2. Постоянен, упорит страх от напълняване.
3. Продължително стоене на диета.
4. Свръхрастеж на космите по лицето и тялото поради недостатъчно протеини в храната.
5. Прекъсване или нередовност на менструацията
6. Нарушена цялост на кръвоносните съдове на лицето.
7. Отрицателна фиксация върху храненето.
8. Отказ да се поема храна, освен в минимални количества.
9. Обсесивно занимание с упражнения.
10. Абнормална загуба на тегло.
11. Чувствителност към студа.
12. Косопад.
13. Изхабяване на емайла на зъбите.

ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА
МНОГО ВАЖНИ

Натурални минерали, Абета-карЕ, Калций, магнезий и витамин Д, 18 от природата, Дейли - Всички хранителни съставки са необходими и трябва да се вземат в особено висока доза, защото преминават бързо през храносмилателния тракт и не се усвояват добре. Всички ензими, които са важни за повишаване на апетита и изостряне на вкуса, изискват цинк и мед. Цинкът и медта действат заедно. Комплексът от мултиминерали възстановяват минералния дисбаланс. Витамин В12 увеличава апетита и предотвратява окапването на косата и увреждането на много от телесните функции. Витамин Е повишава кислородния прием в организма, необходим за оздравяването му, а Форевър-калций предотвратява загубата на костна маса. Калия е необходим за изчезването на калиемията и възстановяване на калиево-натриевата помпа.

Алое вера - Комплексът от свободни аминокиселини доставя лесноусвоимите протеини, необходими за възстановяване на тъканите, а ензимите подпомагат храносмилането и възстановяването. Триптофанът е в основата на производството на серотонин с което се ликвидира депресията заедно и с гама-аминомаслената киселина или С-аденозил-метионина.

ВАЖНИ

Актив пробиотик - Необходим да замести "полезните" бактерии, изгубени в резултат на употребата на слабителни и/или при повръщането.

Витамин В комплекс - Помага за предотвратяване на анемията и замества изгубените витамини от групата В.

Абсорбент С - Необходим за отслабената имунна система и за облекчаване на натоварването на надбъбречните жлези.

Лициум+ - За възстановяване на черния дроб и прочистване на кръвта. Добре е да се взимат и Зелени поля.

Омега-3 МК - Важни за всички функции на организма, за възстановяването на клетките и лекуване на възпалението на нервните клетки. Успокояват нервната система.

БИЛКИ

- Следните билки стимулират апетита: корен от джинджифил, женшен, готу кола, мента.
- Жълтият кантарион успокоява нервната система и предпазва от депресия.

ПРЕПОРЪКИ

- Докато си създавате нормален режим на хранене, яжте добре балансирана, богата на фибри храна. Поемайте много пресни сурови плодове и зеленчуци и алое. Те прочистват организма. След прочистването му апетитът се нормализира.

- Осигурете си достатъчен прием на здравословни белтъчни храни, например шейк и риба. Качествените белтъчини са важни за възстановяването на телесните тъкани и загубената мускулна маса.

- Не яжте захар и избягвайте продуктите от бяло брашно.

- Избягвайте обработените храни и ресторантите за бързо хранене.

- Обърнете внимание на самочувствието си. Жените с ниско самочувствие са склонни към саморазрушително поведение от рода на нещастни връзки, компулсивно сексуално поведение и нарушения в храненето. Изграждайте връзки с хора, които ви карат да се чувствате значими - хора, които ви се възхищават, насърчават успехите и интересите ви. Премахнете от живота си нещата и хората, които ви потискат.

ЗАБЕЛЕЖКИ

- В много случаи болният от анорексия трябва да бъде хоспитализиран и да му се дава интравенозно калий и мултивитамини.

- Гладуването усилва депресията, раздразнителността и гнева. На оздравяващия от анорексия може да му отнеме година и повече за да подобри представата си за своето тяло, да възстанови нормалния си режим на хранене и да премахне последиците от гладуването върху настроението и поведението си.

- Някои учени смятат, че невротрансмитерите от рода на допамина, серотонина и норадреналина влияят върху анорексията.

- Учените са установили, че добавките на цинк помагат срещу депресията и тревожността(както и омега-3 МК) и че болните от анорексия жени, вземащи цинк(и мед), наддават средно два пъти повече на тегло от невземащите. Цинкът, получаван от храната или под формата на добавки, помага на мнозина болни от анорексия да възвърнат нормалния си апетит и тегло. Сам по себе си недостигът на цинк не води до анорексия.

- Проблемите със самочувствието на болните от анорексия често започват в много ранна възраст. Ако на едно дете се повтаря че е глупаво, че за нищо не го бива и т.н., то най-вероятно ще повярва. Освен това, последните изследвания показват, че повечето (ако не и всички) момичета преживяват остър спад на самочувствието в началото на пуберитета, точно когато е най-голяма вероятността за поява на нарушения в храненето.

Програми с ФЛП продукти №95

ДЕРМАТИТ
Дерматит е общ термин за назоваване на всякакъв вид възпаление на кожата. Той може да бъде атопичен, нумуларен, себореичен, контактен и алергичен. Понякога се смесват термините дерматит и екзема за описване на кожните заболявания. Често те се използват взаимозаменяемо, макар че мнозина употребяват термина екзема конкретно за атопичния дерматит. Възпалението на кожата, което придружава дерматита /или екземата/ предизвиква лющене, удебеляване, промени в цвета и сърбеж.
Екземата може да се дължи на някои други заболявания. Пример за това е хипохлорхидрията /понижено ниво на солна киселина в стомаха/, както и заболяването, наречено “синдром на пропускливото черво”, при което чревната стена става пореста и позволява на малки частици несмляна храна да навлязат в кръвообращението, предизвиквайки алергични реакции. Кандидозата, хранителните алергии и генетично обусловеният недостиг на ензима делта-6-десатураза /който превръща есенциалните мастни киселини в противовъзпалителни простагландини/ също могат да бъдат свързани с дерматита.
Невродермитът или т. нар. атопичен дерматит е хроничнорецидивираща екземна болест, настъпваща вследствие на някои смущения дейността на дихателната, храносмилателната и централната нервна система и изявяващи се в последствие с бронхиална астма, ринити, хрема, запек, мигрена, кожен обрив и пр. Тъй като причините за заболяванията в човешкия организъм са комплексни, така и подходът при лечението не бива да е едностранен и да е насочен само върху кожата. Необходимо е да се лекува първопричината, а не следствието. Невродермитът е пример за заболяване с кожна проява, но се засяга психо-соматичното развитие на човека. Затова много е важен природосъобразният начин на живот: начинът на хранене, битовите навици за спокоен сън, хигиенните грижи и не на последно място семейният микроклимат.
Много случаи на дерматит са резултат от алергии. Този вид състояние се нарича алергичен или контактен дерматит. Той може да бъде причинен от контакт с парфюми, козметика, гума, медицински кремове и мехлеми, растения, растения, метали или метални сплави използвани в бижутерията и при производството на ципове. Някои хора с дерматит са чувствителни към слънчева светлина. Какъвто и да е дразнителят, ако кожата остане в контакт с него, дерматитът обикновено се разпространява и става по-тежък. Стресът, особено хроничното напрежение, може да причини обостряне на дерматита.
Атопичният дерматит е вродена форма на състоянието, която обикновено се проявява през ранното детство. Типичните места, които засяга, са лицето, сгъвките на лактите и коленете и е свързан със силен сърбеж. При децата се изявява обикновено още първата година и почти винаги през първите пет години от живота. Повече от половината деца с това заболяване се подобряват до година и половина. При различните болни заболяването се отключва от различни фактори, каквито обикновено са студеното или горещо време, сухият въздух, контактът с алергени, стресът и инфекциите като например настинката.
Нумуларният /”монетовиден”/ дерматит е хронично състояние, при което по крайниците се проявяват кръгли лезии. То може да бъде причинено от алергия към никел и често е придружено от суха кожа. Херпетиформеният дерматит е много сърбящ и е свързан с чревни и имунни заболявания. Тази форма на дерматит може да бъде предизвикана от консумация на млечни продукти и/или глутен. Екзема е термин, използван понякога като синоним на дерматита, въпреки че някои автори я определят като определен вид дерматит, характерна с наличието на изпълнени с течност мехурчета, които сълзят, мокрят и образуват корички.
Себореята е форма на дерматита, която най-често засяга скалпа и/или лицето. Себорея е кожна болест, която се проявява с нарушено отделяне на мастна секреция на кожата. Причини за възникването на себореята са смущения във функцията на щитовидна жлеза и половите жлези, смутена дейност на нервната система, смущения на обмяната на веществата като подагра, затлъстяване, заболявания на черния дроб, стомашно-чревния тракт. Себореята се изявява най-силно по лицето, носът, челото, бузите, брадата, окосмената част на главата, гърдите, под мишниците, под гърдите и в слабините. Има два вида себорея - мазна и суха.
ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА
Форевър фридъм – намалява възпалението и действа като естествен аналгетик, сярата нормализира мастната секреция на кожата и дейността на червата/премахва запека/. Добре е да се започне с Клийн-9 с добавка на пробиотик, който е полезен за здравето на червата и предпазва от прекомерно размножаване на дрождите в организма. Комплексът от свободни аминокиселини в алоето са важни за образуването и възстановяването на всички тъкани. Съдържащите се противовъзпалителни ензими и стандартизирани антрахинони повлияват възпалението, имуностимулатор и модулатор.
МСМ гел – за мазане на поразените участъци, но след третиране с АлфаЕ-фактор. Силен антисептик, съдържащ биологично-активна сяра.
АлфаЕ-фактор – съдържа алое, масло от пореч, витамините А,Е и С. Чудесно средство за възстановяване на кожата, съдържа антиоксиданти и есенциални мастни киселини, които ликвидират възпалението и помагат на кожата да запази влажността и еластичността си.
Витамин В комплекс – Необходим за здрава кожа, правилно кръвообращение и добър нервен статус. Подпомага репродукцията на всички клетки. Допълнително-витамин В3-ниацин, който е важен за правилно кръвообращение и здрава кожа. Допълнително – витамин В6 – пиридоксин, чийто дефицит се свързва с кожни заболявания. Допълнително – витамин В12 – подпомага формирането на клетките и увеличава продължителността на живота им. Допълнително – витамин В7 – биотин/”коензим R” или “витамин Н”/, чийто дефицит се свързва с дерматит.
Омега-3 МК – противовъзпалителни МК, добри за омазняването на кожата.
Натурални минерали – съдържа йод и други минерали, необходими за заздравяването на тъканите.
Абсорбент С – потиска възпалението и укрепва клетъчните мембрани.
Абета-карЕ – успокоява сърбежа и сухотата, необходим е за гладка кожа, антиоксидант, който е чудесна добавка на алфаЕ-фактор.
Цинк – подпомага оздравяването и усилва имунните функции.
Витамин D3 – подпомага заздравяването на тъканите.
ПРЕПОРЪКИ
- Прибавете кафяв ориз и просо към диетата си.
- Избягвайте яйцата, фъстъците, соевите храни, пшеничените и млечните продукти.
- Избягвайте също захарта, ягодите, шоколада, бялото брашно, мазнините, пържените и преработените храни.
- Спазвайте безглутенова диета шест седмици, след което върнете глутена и вижте, дали състоянието ще се промени. Безглутеновата диета често помага за контролиране на дерматита.
- Не яжте храни съдържащи сурови яйца. В тях има авидин – белтък, който свързва биотина и пречи на абсорбирането му.
- Овлажнявайте въздуха в дома си и вземайте по-малко душове и вани – те отмиват естествената мазнина от тялото.
- След всеки контакт с вода или дразнители втривайте АлфаЕ-фактор и МСМ-гел.
- Поддържайте чисто и здраво дебелото черво, пийте алое всеки ден на гладно.
- Смучете полен редовно – 3 по 1 по схема за десенсибилизация за премахване влиянието на алергени.


Щитовидната жлеза е болна

Косите са увехнали и чупливи, главата е уморена, ръцете са студени и влажни: причината е намалена функция на щитовидната жлеза.

Почти една трета от населението има проблеми с щитовидната жлеза, жените са четири пъти по-често засегнати, отколкото мъжете. Всяка година 90 000 души трябва да бъдат оперирани от гуша. Повечето обаче се оправят с медикаментозно лечение. Колкото по-рано бъде открита болестта, толкова шансовете за излекуване са по-големи.

Болестите на щитовидната жлеза в никакъв случай не са дреболия.
Голяма колкото една пръстенна става, тя оказва решаващо влияние върху цялостния ход на обмяната на веществата в нашето тяло, върху кожата, косата. ноктите, кръвообращението и мозъка, апетита и храносмилането.
Двата произвеждани от щитовидната жлеза хормона трийодтиронин (ТЗ) и тироксин (Т4) се грижат храната и енергията да бъдат преобразувани и оползотворени от тялото. И ако спечелената енергия не бъде веднага използвана, излишъкът се преобразува в молекулата АТП, която се създава постоянно във всички телесни клетки. Без АТП не би имало нито мускулна дейност, нито телесна топлина, нито сетивни възприятия, нито растеж.
Щитовидната жлеза e в играта на плодовитостта - и при жените, и при мъжете.
При мъжа тя направлява желанието и жизнеността на сперматозоидите. Недостатъчност би довела до безплодие.
При жените тя направлява продължителността и силата на месечното кръвотечение, овулацията и оплодените яйцеклетки.
Междувременно лекарите смятат, че недостатъчната функция на щитовидната жлеза може много често да е причината за повтарящите се спонтанни аборти.

Ако щитовидната жлеза е болна, тя произвежда прекалено малко или прекалено много хормони независимо от нуждите на организма.
Недостатъчност - произвежда прекалено малко хормони, като причината за това може да бъде вътрешно имунно заболяване: насочени срещу собствения организъм антитела започват да разграждат щитовидната жлеза. Не може да се установи защо, но нейното влияние е още по-очевидно: когато остане една малка част от иначе тежащата 15 до 20 г жлеза, ако болестта не бъде лекувана, след няколко години човекът ще изглежда като старец.
Причината: цялото тяло страда от обща липса на енергия.
Когато недостатъчната функция е изразена дотам, се смята, че е невъзможна бременност. Все едно е дали недостатъчността е наследена, или придобита: във всички случаи липсващите хормони трябва да бъдат допълнени медикаментозно.
Тези таблетки не предизвикват странични влияния, но дозировката трябва да се проверява постоянно.
Понякога симптомите са: екстремна невроза, безсъние, обилно потене.
Постоянно си като побъркан, винаги под напрежение.
Диагнозата: прекомерна функция на щитовидната жлеза.
Тя се увеличава много и образува малки, външно незабележими възли.
Произвежда в неконтролируеми количества щитовидни хормони и по този начин принуждава цялата обмяна на веществата да работи постоянно на високи обороти. Оттам и обливането в пот, нервността и постоянното напрежение.

Как ще разберете една недостатъчност?
Освен нарушенията в цикъла има и други симптоми: подпухнали клепачи и ръце, запек, чупливи нокти, суха кожа, косопад, увеличено тегло въпреки безапетитието, депресии.
Става дума за доста неспецифични оплаквания.
Едва ли някой веднага ще отиде на лекар, още повече че оплакванията не винаги са взаимно свързани и разпознати като такива и затова се подценяват. Именно жените трябва особено бързо да обърнат внимание на тези симптоми.

Как възниква една хиперфункция?
В повечето случаи за хиперфункцията на щитовидната жлеза е виновна липсата на йод. За да произвежда двата хормона ТЗ и Т4, тя има нужда от йод. Ако храната доставя прекалено малко йод, се намалява производството на хормони. Междинният мозък регистрира намаляването на хормоните и заповядва на щитовидната жлеза да произвежда повече. Тя обаче не може да се справи, понеже липсва йод. Като резултат на това започва да увеличава клетките си: образуват се възли извън щитовидната жлеза. Те могат да бъдат нефункционални „студени възли" или независимо от всекидневната нужда на тялото да произвеждат хормони на щитовидната жлеза „горещи възли".

Гушата: една операция, която може да се избегне
Гушата е увеличение на цялата щитовидна жлеза. И тази болест почти винаги произлиза от йодната недостатъчност.
В началния стадий тя не е обезателно видима или осезаема. В повечето случаи засегнатите чувстват само едно стесняване около врата (и нежелание да носят високо закопчани дрехи или пуловери); често имат чувството, че им е заседнала „буца" в гърлото.
Впоследствие могат да се появят и оплаквания при преглъщане или прегракналост.
Едва в последния стадий, когато гушата се е развила напълно, тя става и видима.

Базедова болест
Известна поради изпъкналите очни ябълки, тя се базира на хиперфункция на щитовидната жлеза.
Причината за нея е заболяване на имунната система.
Симптомите са: нервност, ниска работоспособност, увеличение на теглото въпреки намаления апетит, потене, склонност към разстройство. Очните ябълки се издават напред и са чувствителни на светлина. Те сълзят и сърбят. Ако болестта се лекува достатъчно рано, тези симптоми изчезват.


Щитовидната жлеза играе основна роля в обмяната на веществата. Хормоните които тя синтезира се използват от всички органи и тъкани. Затова когато нормалните функции на тази жлеза се нарушат настъпва патология както в самата щитовидна жлеза така и в останалите органи и системи. Тези патологични промени са различно изразени в зависимост от причините и давността. Често се засяга сърдечно-съдовата, нервна, костна система, кръвотворна и имунна система. Много характерно е, че въпреки заболяването на щитовидната жлеза има периоди на ремисия т.е. пациента няма оплакване. Тези периоди са различно дълги, понякога 10 и повече години. Това често прикрива промените настъпили в този орган поради което въвежда в заблуждение специалиста. Освен това трябва да се вземе предвид и неточността на хормоналните изследвания стигащи да 70%. Това допълнително усложнява диагностицирането. Още повече, че се пренебрегват много характерни симптоми настъпващи при нарушението на функцията й. Състоянията в които може да изпадне щитовидната жлеза са хиперфункция, но много по-често хипофункция т.е. увеличена продукция на щитовидни хормони или намалена. Има някои общи, но и много различни симптоми. При хиперфункция най-често се наблюдава учестена сърдечна дейност, ускорен пулс, обилни изпотявания, рязко отслабване на тегло с повече от 4 кг., очни промени, чупливост на ноктите и косопад, тремор на ръцете, непрекъснато чувство на топлина, прилив на енергия след което следва бърза умора. При хипофункция най-често се наблюдава: лесна уморяемост, наддаване на тегло с повече от 4 кг., световъртеж, замайване, главоболие, залитане, трудно преглъщане, бучене в ушите, стягане, задушаване в областта на жлезата, забавена сърдечна дейност, учестен или забавен пулс, болки по ставите и мускулите, изтръпване и мравучкане по крайниците, отслабване на паметта, нервност, раздразнителност, сутрешна подпухналост, нарушен сън. Достатъчен е да имате един или два от описаните симптоми, за да се разбере, че житовидната жлеза не функционира нормално. В подкрепа на диагнозата най-голяма стойност има ехографското изследване. Останалите изследвания като хормоналния тест, сцинтиграфското изследване, биопсията са неточни като последните увреждат допълнително жлезата.
Заболяванията в тази жлеза са: Дифузна струма(увеличена щитовидна жлеза), нодозна струма (възли и кисти на жлезата), хиперфункция или Базедова болест, автоимунния тиреоидит на Хашимото и подострия тиреоидит. Причините да се увреди щитовидната жлеза са различни, но най-често срещания е стресът - в 65% от случаите, както и различни химични, токсични и радиоактивни вещества, а също и електромагнитни лъчения с висока честота. Промените при хипофункция са постепенни в продължение на години, докато тези с хиперфункция са кратки в разстояние на една година. Приетото лечение от Ендокринологията както у нас така и в цял свят е неудачно и в голям брой от случаите дори опасно, защото вкарват жлезата трайно в хипофункция. Автоимунния тиреоидит на Хашимото освен от стреса може да се провокира и от лечение с тиреостатици (за хиперфункция на щитовидната жлеза) или кортикостероиди. При това заболяване щитовидната жлеза се явява чуждо тяло и мозъкът включва всички защитни механизми за унищожаването й. Това става чрез лимфоцитите и собствените антитела, които стават автоантитела. При Хашимото щитовидната жлеза е трайно в хипофункция, която непрекъснато се задълбочава. Друга причина за автоимунния тиреоидит може да бъде прилаганото оперативно лечение поради това, че се променя капацитивността на щитовидната жлеза, респективно опознавателния сигнал който се формира и изпраща към мозъка. Оперативното лечение превръща пациента в инвалид поддържащ живота си със синтетични хормони. Тези хормони имат много странични действия като наддаване на тегло до 20 и повече кг. Може да доведат до развитие на хипертония, остеопороза, инфаркт и трудно се понасят. Лечението с радиоактивен йод има временен ефект след което жлезата изпада трайно в хипофункция. Лечението с кортикостероиди при подостър тиреоидит и лечението с тиреостатици при Базед и хиперфункция може да се прилага ограничено време и много внимателно не повече от 6 месеца. Това лечение може да предизвика появата на възли и кисти.
Алоето представлява чудесен имуномодулатор и при по-продължително/от 3 – 6 мес./ приемане, дава начало на ликвидиране на автоимунните процеси. При Хашимото се спира процеса на унищожение на жлезата от лимфоцити и тиреоидни антитела и постепенно възстановява нормалните й функции. С терапията се активират важни центрове в мозъчната кора и хипоталамуса, свързани с управлението на щитовидната жлеза т.е. възстановяване на нормалните биосигнали с които мозъка управлява този орган. Преходният период за възстановяване нормалната функция на жлезата е 6 месеца, а между 6 и 12 месеца е необходимо, за да започне отстраняването на патологията резултат от нарушената й функция. Размерите се нормализират, а образуванията започват постепенно да намаляват и изчезват. Колкото по-пресни са нодулите толкава по-лесно се резорбират.
В случая се използва изключителната роля на мозъка - той е създал патологията и той я отстранява-и на системите за самолечение и саморегулация. За това е достатъчно да получава достоверна информация под формата на биоелектрически сигнали, с нужната синхронизация. Истинската причина за появяването на заболяванията не е известна и поради непознаване на механизма за възникване заболяванията на щитовидната жлеза, традиционно приетото лечение в медицината е неудачно и в повечето случай с опасни последици.