Blog

Oct. 28, 2019

БЪБРЕЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
Бъбреците изчистват отпадните продукти от тялото, поддържат химическото и водното равновесие в него. Заболяванията, от които те страдат, са многобройни. Бъбреците могат да бъдат увредени от действието на някои лекарства или токсини, включително тежки метали, разтворители, противотуморни агенти, отрова за гризачи и инсекти, отровни гъби и пестициди. Смутената бъбречна функция може да придружава или да бъде резултат на много други заболявания като застойна сърдечна недостатъчност, диабет, лупус, хипертония болести на черния дроб и сърповидноклетъчна анемия.
Острият нефрит се характеризира с наличието на кръвен белтък в урината, съпроводено от хипертония и оток /задръжка на течности в тъканите/. Гломерулонефритът е възпаление на филтриращите единици на бъбрека. Може да бъде резултат от имунен отговор на инфекция, например стрептококова инфекция на гърлото. Пиелонефритът е бъбречна инфекция, която може да се дължи на вроден дефект. И двете инфекции могат да бъдат остри или хронични, като могат да бъдат много сериозни. Хидронефрозата е състояние, при което бъбреците и бъбречното легенче се изпълват с урина поради възпрепятстване на оттока й. Бъбречната поликистоза е обикновено наследствено заболяване, при което върху бъбреците се образуват кисти и им пречат да функционират. Бъбречните камъни са два вида и са минерални натрупвания в бъбреците. При бъбречната тубулна ацидоза бъбреците не са в състояние да абсорбират обратно бикарбонатите, причинявайки нарушения в продукцията на амоняк и екскрецията на киселините. Резултатът може да бъде ацидоза, калиево изчерпване или костни промени. Нефрозният синдром не е сам по себе си болест, но е белег на бъбречно заболяване. Появява се оток и голямо количество белтък в урината. Той може да бъде причинен от промени в гломерулите /малки структури в бъбреците, изградени от капиляри/, които се възпаляват, или от хронични болести като диабет и лупус.
Отокът е основен симптом на бъбречен проблем. Получава се, когато бъбреците не произвеждат достатъчно урина, защото не могат правилно да изхвърлят соли и други отпадни продукти и в организма се натрупва течност. Отичат глезените и ръцете, на болния не му достига въздух. Токсичните отпадни продукти могат да се натрупват в кръвта вследствие на бъбречната дисфункция – състояние, известно като уремия. Симптоми на нарушената бъбречна дейност са втрисания, повишена температура, често уриниране, подуване, болки в корема, загуба на апетит, болки в гърба, гадене, повръщане. Урината може да бъде мътна или кървава. Болките в гърба могат да бъдат внезапни и силни, точно над кръста или слизащи надолу към слабините.
Следните хранителни добавки подпомагат контролирането на бъбречната инфекция и поддържането на правилна бъбречна функция.
ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА
Много важни
Алое бери нектар – Алоето е антивирусно, антибактериално и антимикотично, чисти от тежки метали. Червената боровинка съдържа вещества, които подкиселяват урината, разрушава бактериалните гнезда и стимулира оздравяването на пикочния мехур. Мултиензимният комплекс е добър за добро храносмилане.
Пробиотик – Шестчленна формула за етажно разпределение в червата, която е особено необходима, ако се взимат антибиотици.
Прополис – Съчетание от множество природни антибиотици, които не предизвикват дисбактериоза.
Ехинацея, хидрастис и екстракт от гроздови семки – Мощна антивирусна, антибактериална и противовъзпалителна комбинация. Ако се взема повече от 7 дена – да се включи пробиотик.
Лициум – Задълителна, мощна антиоксидантна и противовъзпалителна комбинация с много благотворно въздействие върху черен дроб и бъбреци.
Абсорбент С – Подкиселява урината, повишава имунните функции и подпомага ликвидирането на инфекциите.
Витамин В6/пиридоксин/ плюс холин и инозитол – Намалява задръжката на течности. Същото е влиянието и на 18 от природата. Калият действа като бъбречен стимулант, особено необходим при нефрит.
Полезни
Калций, магнезий и вит.Д и натурални минерали – За правилен минерален баланс. Коригира изчерпването на минерали, често срещано при бъбречни заболявания.
Л-аргинин – При бъбречни болести.
Л-метионин – За подобряване циркулацията в бъбреците.
Абета-карЕ – Важен за здравето на лигавицата на отделителната система и за имунната функция. Мощен разрушител на свободните радикали.
Имубленд – Важен имуностимулант и съществен инхибитор/цинк/ на кристализацията и кристалния растеж.
ПРЕПОРЪКИ
Спазвайте диета, състояща се от 75% сурови храни. Яжте аспержи, банани, целина, краставици, чесън, папая, магданоз и картофи. Диненото и тиквеното семе също са полезни. Самата диня също е добра, защото минава бързо през организма и не образува токсини. Яжте също брюкселско зеле и много зеленчуци.
Консумирайте бобови растения, семена и соя. Тези храни съдържат аминокиселината аргинин, която е много полезна за бъбреците и черния дроб.
Ако нивото на серумния калий е повишено избягвайте калиев хлорид/заместител на солта/. Избягвайте също цвекло, шоколад, яйца, какао, риба, месо, спанак и ревен.
Изпивайте 250 милилитра дестилирана или филтрирана вода веднага след ставане от сън. Качеството на водата е от значение.
Намалете консумацията на животински белтъчини или ги елиминирайте напълно. Диета, богата на животински белтъчини, натоварва бъбреците. Това може да доведе до кетоза или уремия. Предпочитайте свободните аминокиселини, каквито са в алоето. Друг добър източник на протеини са грахът, бобът, лещата, просото, соята и всички зърнени храни.
Избягвайте млечните продукти, с изключение на получените чрез ферментация, като нискомаслено кисело мляко, айрян, домано сирене.
Изпробвайте тридневно прочистване с бери-нектар.
Ако приемате антибиотици за бъбреците, не ги съчетавайте с натуралните ни минерали – защото съдържат желязо.

Jun. 24, 2018

Продуктите на ФЛП в офталмологията

д-р Калманчейне, д-р Маргит Ковач, офталмолог

Запознах се с продуктите на ФЛП преди година и половина. Aloe Berry Nectar имаше благоприятен ефект върху алергичното възпаление на носа ми. Започнах да се замислям за дистрибуцията на продуктите и за изграждане на дистрибуторска мрежа. По моя препоръка все повече хора използват продуктите на ФЛП. Самата аз натрупвам опит в приложението им в областта на офталмологията, тъй като работя с тях и наблюдавам ефекта им върху моите пациенти.
Нека разгледаме най-честите проблеми и признаци на заболявания на очите:
Възпаление на лигавицата на окото. То може да е на вирусна, бактериална или гъбична основа. Признаци: сълзене, болки в очите, бодежи, парене, подпухнали клепачи, изсъхнал секрет върху миглите при събуждане. Подобни признаци има и алергичният катар.
Ечемик и обрив на клепача (“грис”). Изходният канал на мастните жлези, разположени в клепачите се запушва (причините рядко могат да се установят), насъбралия се секрет се инфектира и се получава възпаление и подуване. Ечемикът е острата форма, а обривът хроничната.
Възпаление на роговицата. То също може да се дължи на бактериална или гъбична инфекция, макар че най-често срещано е вирусното възпаление на роговицата. Проявява се основно през пролетта, когато имунната система е отслабена. Признаците са подобни на тези при възпаление на лигавицата, но са съпътствани и от влошаване на зрението.
Продукти на ФЛП, препоръчвани в тези три случая:
Aloe Activator – капе се в очите 3-5 пъти на ден (може и повече). При по-сериозни случаи се препоръчва прием и на таблетки Forever Bee Propolis. Прополисът е природен антибиотик, еднакво ефективен при инфекции на вирусна, бактериална и гъбична основа. Интересно е, че Aloe Activator, който по принцип люти при капване в окото, щипе по-малко, ако то е възпалено. След накапване трябва да държите окото затворено и да броите до 40-50, след това при отваряне на окото, лютенето вече е изчезнало. Активаторът може да се използва продължително и не са необходими почивки. По същият начин може да се прилага и при заболявания на алергична основа.
Сухи очи. Това състояние се появява, когато намалее производството на слъзна течност или се промени състава на сълзите и те не са в състояние да поддържат очите влажни. Тогава лигавицата на окото изсъхва, което причинява неприятно остро парене. Признаците често наподобяват тези на инфекциозното възпаление на лигавицата. В такива случаи диагнозата се поставя чрез измерване на производството на слъзна течност от очен лекар. Сухите очи се срещат по-често при по-възрастни жени. Препоръчва се капане на Aloe Activator в очите 5 пъти дневно. В практиката си имам много конкретни примери, че след продължително прилагане симптомите изчезват напълно и не е необходимо използването на изкуствени сълзи (капки, заместващи естествените сълзи).
Сиво перде (катаракт). Очната леща потъмнява и зрението намалява. Причини за появата му е промяна на тъканта на лещата в следствие болест. Тъй като лещата на окото няма кръвоносни съдове, тя се храни от очната течност. За да се осигури необходимата енергия се извършва собствена обмяна на веществата, контролирана от ензимната система. Ако тези процеси протичат нормално, лещите на очите са прозрачни. Когато обаче обмяната на веществата се промени, вследствие на болест, част от белтъчините на склерата се разтварят и това води до потъмняване на лещата. Свободните радикали увреждат ензимите, контролиращи обмяната на веществата и така я нарушават. Затова е препоръчително приемането на антиоксиданти – Aloe Vera Gel, A-Beta-CarE, Absorbent-C. Прилагайте Aloe Activator в продължение на няколко месеца без прекъсване и зрението ви ще се подобри удивително.
Препоръчах на мой пациент със сиво перде на двете очи, едното в по-напреднал стадий от другото, да прилага Aloe Activator. След шест седмици той дойде на контролен преглед и аз с изненада открих, че зрението му се е подобрило, но само на едното око и то на това с по-напредналата фаза на катаракт. Оказа се, че пациентът е капал активатор само в това око. Именно този случай ме убеди, че Aloe Activator помага при сиво перде.
Зелено перде (глаукома). Наименованието не е точно, защото при това заболяване не се образува перде. Същността му е повишено очно налягане. Можем да го сравним с топка, напомпана повече отколкото трябва, в която напрежението е по-голямо.
До повишаване на очното налягане се стига:
Когато организмът произвежда по-голямо количество очна течност от необходимото.
Когато количеството произвеждана очна течност е нормално, но оттичането й е нарушено, поради заболяване на колагеновите влакна на тъканите, разположени на пътя на оттичането.
Когато очното налягане е високо дълго време, то уврежда очния нерв и сляпото петно, а това води до влошаване на зрението. Свободните радикали могат да повлияят неблагоприятно върху производството и оттичането на очна течност и да спомогнат за появата на глаукома. Препоръчително е прилагането на Aloe Activator, както и приемане на антиоксиданти: Aloe Vera Gel, A-Beta-CarE, Absorbent-C. Витамин С оказва благоприятно влияние на тъканната обмяна и колагеновите влакна. Опитът показва, че е желателно да се подсили и психическото състояние на болните от глаукома, за което са много подходящи таблетките с пчелно млечице Forever Royal Jelly.
Заболявания на очното дъно. Предизвикват се от захарна болест, артериосклероза и високо кръвно налягане. Те увреждат склерата и водят до появата на кръвоизливи, отоци, отмиране на тъкани. Всички те увреждат зрението. Подобни болестни промени на тъканите протичат в целия организъм, но в окото, на ограничената площ от няколко квадратни милиметра, те имат сериозни последствия, включително и слепота. Продуктите, които препоръчвам имат за цел да овладеят основното заболяване – да нормализират нивото на захарта в кръвта, кръвното налягане и циркулацията на кръвта. При захарна болест се препоръчват Aloe Vera Gel, Fields of Green, за заболявания на склерата е подходящ Forever Ginkgo Plus, Arctic Sea Super Omega-3 подобрява проходимостта на кръвоносните съдове и е полезен, когато в клетките възниква имунитет към инсулина. Aloe Vera Gel и Garlic-Thyme за случаи на високо или променливо кръвно налягане. Антиоксиданти: A-Beta-CarE, Absorbent-C, Forever Kids, Lycium Plus.
Дегенерация на склерата. Познати са две най-често срещани форми.
Дегенерация на “жълтото петно”. На мястото на острото зрение при “жълтото петно” се натрупват остатъчни продукти от тъканната обмяна и те водят до язви и отоци. Появява се при възрастни хора и значително влошава зрението.
Дегенерация на зрителния нерв. Тя също е характерна за напредналата възраст. Сляпото петно, оформено от петната на зрителния нерв избледнява, което води до влошаване на зрението. Основна причина е артериосклерозата и често това е нейният първи признак.
И в двата случая в рамките на текущото лечение трябва да се приемат витамини и съдоразширяващи средства. Препоръчват се Aloe Vera Gel, Ginkgo Plus, Arctic Sea, Garlic-Thyme, A-Beta-CarE, Absorbent-C, Forever Kids, Lycium Plus, Royal Jelly, Forever Bee Pollen. При заболявания на очното дъно по-голям ефект имат продуктите, приемани вътрешно.
Вредно въздействие на лъчи. Клетките на роговицата, която се намира най-отпред, поглъщат повечето ултравиолетови лъчи и не ги пропускат навътре в окото. Но те увреждат роговицата и причиняват сълзене, чувствителност към светлина, болки. Окото може да бъде засегнато от ултравиолетово облъчване при заваръчни работи, солариум или при дълго излагане на слънце. Тогава се получава т.нар. “бяла слепота”, при която ултравиолетовите лъчи започват да проникват през роговицата и способстват за появата на сиво перде. Препоръчва се прилагане на Aloe Activator, който лекува осветени очи (след заваръчни работи, например) почти незабавно, а има и защитно действие, защото като течни очила може да поглъща вредните лъчи.

ОЧНИ ПРОБЛЕМИ

Очите са сред най-сложните органи в тялото. Те ни осигуряват мигновено визуална информация за околния свят. Ние всички сме имали проблеми с очите по едно или друго време. Ще спомена някои: умора, зачервяване, парене, сухота, инфектиране, раздразване, сърбеж, чувствителност към слънчева светлина, разязвяване и сълзене. Докато определени очни болести – например късогледството или катарактата – са локализирани проблеми, очните смущения често са симптом на заболяване другаде в тялото. Сълзящите очи могат да са симптом на настинка; проблемът с щитовидната жлеза – да се прояви с изпъкване на очните ябълки и затруднение при четене; тъмните кръгове под очите и зачервените, подути и/или сълзящи очи е възможно да бъдат проява на алергии; пожълтяването на очите може да е проява на хепатит, заболяване на жлъчния мехур или блокиране от жлъчен камък; увисналите клепачи често са ранен белег на миастения гравис – болест, при която очните мускули отслабват. Драстичното разлика в големината на зениците може да бъде белег за тумор някъде по тялото, докато високото кръвно налягане и диабетът могат да се проявят с периодично замъгляване на зрението.
Очната ябълка представлява сфера с диаметър около 2,5 сантиметра, покрита от плътен външен слой, наречен склера - „бялото на окото“. Под склерата е средният слой на окото, хороидея, който съдържа кръвоносните съдове, обслужващи окото. Предната част на окото е покрита от прозрачна мембрана, наречена роговица. Зад роговицата има изпълнена с течност камера, наречена предна камера; зад нея – в центъра на склерата, в предната част на очната ябълка – е силно пигментираният ирис, а в центъра на ириса е зеницата. Зад ириса е прозрачната леща. Отвътре, по задната част на окото е ретината, нежна светлочувствителна мембрана, която е свързана с мозъка посредством оптичния нерв.
Окото съдържа и две важни течности. Цилиарното тяло, чиито мускули са отговорни за фокусирането на очната леща – произвежда субстанция, наричана водниста течност, която запълва пространството между роговицата и лещата. Воднистата течност съдържа всички съставки на кръвта освен червените кръвни клетки. Другата течност е стъкловидната – желеподобна субстанция, която запълва задната част на очната ябълка, пространството между лещата и ретината.
От външната страняа на очната ябълка има шест мускула, които движат очите. Под горните клепачи са слъзните жлези, които секретират сълзите. Във вътрешните ъгли на клепачите се намират очните канали – малки отверстия, през които сълзите се оттичат към носа и задната стена на гърлото. В краищата на клепачите, където са миглите, има жлези, които произвеждат мазнини, пот и други секрети.
Това, което ние считаме за обикновеното действие на виждането, в действителност е сложен, многостепенен процес, който протича непрекъснато и с огромна скорост. Светлината влиза в окото през зеницата, която променя размера си според количеството светлина, преминаваща през нея. Когато има малко светлина, зениците се разширяват; при ярка светлина зеницата се свива. Когато светлината влезе в окото тя се фокусира от лещата, която адаптира формата си чрез действието на мускулите и връзките на цилиарното тяло. Лещата става по-дебела или по-тънка в зависимост от разстоянието до обекта, върху който се фокусира. Лещата прожектира светлината върху ретината, където специален пигмент абсорбира светлината и формира съответното изображение. Накрая това изображение се предава по оптичния нерв до мозъка, който интерпретира изображението. Всичко, което пречи на някое от звената на тази верига от събития, може да доведе до нарушаване на зрението.
Много случаи на увреждане на очите и загуба на зрението са свързани с подлежащи причини от един или друг вид. Диабетът често води до кръвоизливи в ретината и стъкловидното тяло, причинявайки понякога слепота. Ранното развитие на катаракта също може да бъде свързано с диабет. Високото кръвно налягане предизвиква постепенно удебеляване на кръвоносните съдове във вътрешността на окото, което може да доведе до нарушаване на зрението и дори до слепота. Други фактори, свързани с отслабване на зрението, са прекомерното излагане на слънце, лошият хранителен режим, тютюневият дим и други замърсители, както и обезводняването.
Сериозен принос за очните проблеми има лошата диета, по-специално денатурализираните, съдържащи химикали и консерванти храни, които повечето от нас консумират ежедневно. Недостигът дори само на един витамин може да доведе до различни проблеми с очите.
Снабдяването с подходящи витамини и минерали може да предотврати или коригира даден очен проблем. Някои от тези добавки предпазват също и от образуването на свободни радикали, които могат силно да увредят очите. Определени очни проблеми, при които може да помогне допълнителният прием на витамини и други добавки ще ги разгледам в следващите няколко части, като няма да пропусна и опитът на проф. Филатов при лечението на 11 вида очни болести с алое.

ПОДДЪРЖАНЕ НА ЗДРАВИ ОЧИ

Както останалите части на тялото и очите се нуждаят от правилно хранене. Първо трябва да се уверите, че очите ви не са пренапрегнати от твърде интензивна работа или неподходяща светлина. Освен това правилните грижи за очите включват здравословна диета, съдържаща достатъчни количества витамини, минерали и антиоксиданти.
За да се улесни доброто зрение трябва да се уверите, че диетата ви съдържа подходящи количества витамини В, А, С и Е и минералите селен и цинк. Пресните плодове и зеленчуци са добър източник на тези витамини и минерали; включете ги изобилно в диетата си, особено жълти и жълто-оранжеви храни, като моркови, сладки картофи и пъпеши. Добре балансираната диета с много пресни плодове и зеленчуци може да спомогне за запазите очите си здрави. А ако очите ви се изморяват от работа с компютър или лошо осветление не забравяйте винаги да си капете 1-2 капки активатор и с благодарност ще констатирате на какво е способно високо пречистеното алое.

ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА

Комплекс от свободни аминокиселини – Алоето е чудесен източник на свободни АК, които се усвояват най-добре и са за необходимите протеини на тялото. Най-доброто алое в случая е Бери-нектар, защото е установено, че боровинките подобряват както дневното, така и нощното зрение.

Абета-карЕ – Абсолютно необходим за доброто функциониране на очите, предпазва очите от свободни радикали и подобрява нощното виждане.

Форевър Вижън – Идеална комбинация с боровинки, лутеин и зеаксантин, съчетани с суперантиоксиданти и други полезни съставки. Защитава ретината и здравето на макулата.

Глутатион или N-ацетилцистеин – Мощни антиоксиданти, предпазващи лещите на очите.

Натурални минерали – Всички хранителни вещества са необходими в равновесие.

Абсорбент С – Антиоксидант намаляващ вътреочното налягане.

Витамин В-комплекс (роял джели или полен по схема за десенсибилизация) Необходим за вътреклетъчния метаболизъм на очите.

Цинк – Дефицитът е свързан с отлепване на ретината(50 мг/дневно)

Таурин – Тауринът заедно с цинка поддържа функционирането на очите. Той се съдържа във висока концентрация в ретината.

ПРЕПОРЪКИ
Включете следните храни в диетата си: броколи, сурово зеле, моркови, цветно зеле, зелени зеленчуци, тиква, и слънчогледови семки(сурови)
Пийте пресен сок от моркови
Изключете захарта и бялото брашно от храната си.
Ако носите очила, носете прозрачни стъкла, обработени така, че да предпазват от УВ лъчите. Избягвайте да носите тъмни стъкла за тази цел, особено за постоянно. Тъмните стъкла не позволяват на нужната светлина да навлезе в очите. Функционирането на хипофизата, която играе важна роля за регулацията на метаболизма, поведението и физиологичните функции, се управлява до голяма степен от слънчевата светлина.
Внимавайте при използването на медикаменти, независимо дали са отпуснати с или без рецепта. Медикаментите, които могат да причинят увреждане на оптичния нерв, ретината и други важни структури на окото са: лекарства използвани при подагра; различни антикоагуланти-напр. хепарин и варфарин; аспирин; диуретици, антихистамини и дигиталисови препарати – всички те могат да предизвикат нарушение на цветното зрение; индометацинът-лекарство против артрит; кортикостероиди-напр. дексаметазон, хидрокортизон, преднизолон и преднизон; марихуана; никотинова киселина(ниацин), при дълги периоди на употреба; стрептомицин; сулфонамиди; тетрациклин; и лекарства използвани за неинсулинозависим диабет.
Консултирайте се с лекар, ако развиете някое от следните състояния: промяна в размера на зениците, болка в очите или при движението им, влошаване на зрението, непоносимост към светлина, установен контакт с гонорея или хламидия, подуване, болезненост или зачервяване около очите.
ЗАБЕЛЕЖКИ
Тъй като абсорбиращият светлината ретинален пигмент е съставен от витамин А и белтък, които се използват непрекъснато при изработването на изображенията, адекватното снабдяване с тези хранителни вещества е много важно за правилното функциониране на очите.
Комбинацията от никотин, захар и кофеин може временно да засегне зрението.
Някои видни западни офталмолози твърдят, че използването на маргарин и твърди растителни мазнини е опасно за хората с някои очни заболявания. Като заместители могат да се използват кравето масло и течни растителни мазнини.
Цинкът може да намали отслабването на зрението. Той е фактор в метаболитната активност на няколко ензима в хориоретиналния комплекс(съдовата обвивка на окото) Никога обаче не приемайте повече от100мг дневно.
Хората, работещи с компютър, всекидневно, са подложени на риск да получат пренатоварване на очите, главоболие, замъглено зрение, сухи или раздразнени очи, чувствителност към светлина, двойно зрение и остатъчни изображения. Няколко капки високо пречистено алое(активатор) решават въпроса.
Хората носещи контактни лещитрябва по същия начин да вземат мерки срещу увреждане на очите, поради увеличения риск от нараняване и инфекция, свързани с тях. Вечер, след като свалите лещите капвайте по 1-2 капки и ще бъдете застраховани от горните опасности. И това не е всичко, съществува възможност за намаляване на диоптъра. Контактните лещи не трябва да се носят повече от 24 часа последователно, защото това може да доведе до улцерозен кератит – състояние при което клетките на роговицата се изтъркват от контактната леща и възниква опасност от инфекция и образуване на ръбци.
Патология в един или повече от шесте мускула, които движат очите, или липсата на координация между тези мускули може да доведе до кривогледство или катаракта. Тези мускули могат да бъдат упражнявани за подобряване на функцията им. Вътрешните мускули могат също да се упражняват за подобряване на фокусиращите способности на очите както за близо, така и за далечно виждане.

Apr. 6, 2018

Програми с ФЛП продукти №94

АНОРЕКСИЯ

Терминът нервна анорексия е въведен за първи път през 1988 година. Един лекар, който пише в британското медицинско списание The Lancet, го използва за хора, които макар и слаби, настояват, че трябва да отслабнат и не искат да поемат достатъчна за оцеляването им храна.
Анорексията е психологическо хранително разстройство, което се характеризира с отказ от храна до степен на гладуване. Други симптоми са силен страх от затлъстяване, който не преминава, колкото и да отслабне болният, изключителна хиперактивност и мания за спортуване, негативно усещане за собствения външен вид, дълбок срам и злоупотреба с наркотици и/или алкохол. Деветдесет и пет процента от страдащите от това заболяване са жени. Анорексията най-често се появява в юношеските години. Случаите на нарушения на храненето нарастнаха значително след 2000 година. Нарушенията не са характерни само за младите момичета. Жени около и над четиридесетгодишна възраст също са податливи на това заболяване. Специалистите подозират, че причината може да бъде ниското ниво на невротрансмитера серотонин, което води до психически проблеми, свързани с анорексията и булимията(която ще я разгледаме отделно).
Някои болни от анорексия просто престават да се хранят. Други предизвикват повръщане веднага след хранене. Трети взимат слабителни след хранене. Има и такива, които правят и трите неща. Макар че повечето страдащи от анорексия изпитват нормален глад в началото на заболяването, те се научават да не му обръщат внимание. Въпреки отказа да се хранят, такива болни често се вманиачават на тема храна и могат с часове да фантазират за нея, да четат рецепти, дори да приготвят изящни блюда за другите. Друга характерна особеност на заболяването е, че болните от анорексия обикновено отричат да им има нещо, твърдят, че просто "не са гладни" и дори настояват, че трябва да свалят още някой и друг килограм.
Много болни от анорексия жени страдат същевременно и от булимия. Нервна булимия се нарича консумацията на огромни количества храна за кратко време, последвано от предизвикано повръщане, употреба на диуретици или прочистващи медикаменти. Ако един и същи човек страда от анорексия и булимия, заболяването се нарича булимарексия.
Анорексията може да доведе до поднормено тегло, прекомерна слабост, виене на свят, спиране на менструацията, отоци на шията, язва и разяждане на хранопровода, разрушаване на емайла на задните зъби от честото повръщане, спукване на кръвоносни съдове на лицето, забавен пулс и понижено кръвно налягане. Системните физиологични промени при страдащите от анорексия включват нарушено функциониране на щитовидната жлеза, пулсови аномалии, нарушено отделяне на хормона на растежа и на хормоните кортизол, гонадотропин и вазопресин.
Ако анорексичното поведение продължи дълго, се проявяват класическите усложнения, свързани с гладуването. Нарушеното електролитно равновесие поради недостатъчното равнище на калия и натрия причинява обезводняване, мускулни спазми и в крайна сметка спиране на сърдечната дейност. Ако се използват слабителни, те още повече изчерпват запасите на организма от калий. Хипокалиемията (недостигът на калий) е основен проблем за страдащите от анорексия. Хроничната хипокалиемия може да доведе до нарушен ритъм на сърцето и в резултат на това до сърдечна недостатъчност и смърт.
Отначало анорексията е била смятана за изключително психологически проблем. През последните години обаче специалистите са открили и някои физически аспекти на заболяването. Така например, при страдащите от нарушения на храненето се наблюдават нарушения на химическото равновесие, сходни с характерния дисбаланс при пациенти с клинична депресия. Установено е, че при някои случаи на анорексия причината е остър недостиг на цинк.
Макар че учените все повече свързват анорексията с физиологически фактори, психическите остават важни. Отношението на връстници и родители може да създадат у индивида мания, че е с наднормено тегло. Освен това мнозина страдащи от анорексия проявяват значителен страх от това, че ще пораснат, а момичетата често са в сложни отношения с майките си. Някои може би се опитват да отговарят на поставените от родителите им високи критерии, но се чувстват неадекватни - недостатъчно красиви или интелигентни. Страдащото от анорексия момиче може да развие комплекс за малоценност, да се смята за дебела и/или грозна и никакъв здрав разум или убеждаване да не могат да променят тази изкривена картина в съзнанието й.
Около 30% от болните от анорексия се борят цял живот със заболяването. Други 30% прекарват поне още един животозастрашаващ пристъп, а останалите 40% оздравяват. Дори след пълно възстановяване от острата фаза на заболяването, на организма може да са нанесени сериозни увреждания.

ПРЕДУПРЕДИТЕЛНИ ПРИЗНАЦИ ЗА АНОРЕКСИЯ
1. Изтощително гладуване и загуба на тегло.
2. Постоянен, упорит страх от напълняване.
3. Продължително стоене на диета.
4. Свръхрастеж на космите по лицето и тялото поради недостатъчно протеини в храната.
5. Прекъсване или нередовност на менструацията
6. Нарушена цялост на кръвоносните съдове на лицето.
7. Отрицателна фиксация върху храненето.
8. Отказ да се поема храна, освен в минимални количества.
9. Обсесивно занимание с упражнения.
10. Абнормална загуба на тегло.
11. Чувствителност към студа.
12. Косопад.
13. Изхабяване на емайла на зъбите.

ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА
МНОГО ВАЖНИ

Натурални минерали, Абета-карЕ, Калций, магнезий и витамин Д, 18 от природата, Дейли - Всички хранителни съставки са необходими и трябва да се вземат в особено висока доза, защото преминават бързо през храносмилателния тракт и не се усвояват добре. Всички ензими, които са важни за повишаване на апетита и изостряне на вкуса, изискват цинк и мед. Цинкът и медта действат заедно. Комплексът от мултиминерали възстановяват минералния дисбаланс. Витамин В12 увеличава апетита и предотвратява окапването на косата и увреждането на много от телесните функции. Витамин Е повишава кислородния прием в организма, необходим за оздравяването му, а Форевър-калций предотвратява загубата на костна маса. Калия е необходим за изчезването на калиемията и възстановяване на калиево-натриевата помпа.

Алое вера - Комплексът от свободни аминокиселини доставя лесноусвоимите протеини, необходими за възстановяване на тъканите, а ензимите подпомагат храносмилането и възстановяването. Триптофанът е в основата на производството на серотонин с което се ликвидира депресията заедно и с гама-аминомаслената киселина или С-аденозил-метионина.

ВАЖНИ

Актив пробиотик - Необходим да замести "полезните" бактерии, изгубени в резултат на употребата на слабителни и/или при повръщането.

Витамин В комплекс - Помага за предотвратяване на анемията и замества изгубените витамини от групата В.

Абсорбент С - Необходим за отслабената имунна система и за облекчаване на натоварването на надбъбречните жлези.

Лициум+ - За възстановяване на черния дроб и прочистване на кръвта. Добре е да се взимат и Зелени поля.

Омега-3 МК - Важни за всички функции на организма, за възстановяването на клетките и лекуване на възпалението на нервните клетки. Успокояват нервната система.

БИЛКИ

- Следните билки стимулират апетита: корен от джинджифил, женшен, готу кола, мента.
- Жълтият кантарион успокоява нервната система и предпазва от депресия.

ПРЕПОРЪКИ

- Докато си създавате нормален режим на хранене, яжте добре балансирана, богата на фибри храна. Поемайте много пресни сурови плодове и зеленчуци и алое. Те прочистват организма. След прочистването му апетитът се нормализира.

- Осигурете си достатъчен прием на здравословни белтъчни храни, например шейк и риба. Качествените белтъчини са важни за възстановяването на телесните тъкани и загубената мускулна маса.

- Не яжте захар и избягвайте продуктите от бяло брашно.

- Избягвайте обработените храни и ресторантите за бързо хранене.

- Обърнете внимание на самочувствието си. Жените с ниско самочувствие са склонни към саморазрушително поведение от рода на нещастни връзки, компулсивно сексуално поведение и нарушения в храненето. Изграждайте връзки с хора, които ви карат да се чувствате значими - хора, които ви се възхищават, насърчават успехите и интересите ви. Премахнете от живота си нещата и хората, които ви потискат.

ЗАБЕЛЕЖКИ

- В много случаи болният от анорексия трябва да бъде хоспитализиран и да му се дава интравенозно калий и мултивитамини.

- Гладуването усилва депресията, раздразнителността и гнева. На оздравяващия от анорексия може да му отнеме година и повече за да подобри представата си за своето тяло, да възстанови нормалния си режим на хранене и да премахне последиците от гладуването върху настроението и поведението си.

- Някои учени смятат, че невротрансмитерите от рода на допамина, серотонина и норадреналина влияят върху анорексията.

- Учените са установили, че добавките на цинк помагат срещу депресията и тревожността(както и омега-3 МК) и че болните от анорексия жени, вземащи цинк(и мед), наддават средно два пъти повече на тегло от невземащите. Цинкът, получаван от храната или под формата на добавки, помага на мнозина болни от анорексия да възвърнат нормалния си апетит и тегло. Сам по себе си недостигът на цинк не води до анорексия.

- Проблемите със самочувствието на болните от анорексия често започват в много ранна възраст. Ако на едно дете се повтаря че е глупаво, че за нищо не го бива и т.н., то най-вероятно ще повярва. Освен това, последните изследвания показват, че повечето (ако не и всички) момичета преживяват остър спад на самочувствието в началото на пуберитета, точно когато е най-голяма вероятността за поява на нарушения в храненето.

Програми с ФЛП продукти №95

ДЕРМАТИТ
Дерматит е общ термин за назоваване на всякакъв вид възпаление на кожата. Той може да бъде атопичен, нумуларен, себореичен, контактен и алергичен. Понякога се смесват термините дерматит и екзема за описване на кожните заболявания. Често те се използват взаимозаменяемо, макар че мнозина употребяват термина екзема конкретно за атопичния дерматит. Възпалението на кожата, което придружава дерматита /или екземата/ предизвиква лющене, удебеляване, промени в цвета и сърбеж.
Екземата може да се дължи на някои други заболявания. Пример за това е хипохлорхидрията /понижено ниво на солна киселина в стомаха/, както и заболяването, наречено “синдром на пропускливото черво”, при което чревната стена става пореста и позволява на малки частици несмляна храна да навлязат в кръвообращението, предизвиквайки алергични реакции. Кандидозата, хранителните алергии и генетично обусловеният недостиг на ензима делта-6-десатураза /който превръща есенциалните мастни киселини в противовъзпалителни простагландини/ също могат да бъдат свързани с дерматита.
Невродермитът или т. нар. атопичен дерматит е хроничнорецидивираща екземна болест, настъпваща вследствие на някои смущения дейността на дихателната, храносмилателната и централната нервна система и изявяващи се в последствие с бронхиална астма, ринити, хрема, запек, мигрена, кожен обрив и пр. Тъй като причините за заболяванията в човешкия организъм са комплексни, така и подходът при лечението не бива да е едностранен и да е насочен само върху кожата. Необходимо е да се лекува първопричината, а не следствието. Невродермитът е пример за заболяване с кожна проява, но се засяга психо-соматичното развитие на човека. Затова много е важен природосъобразният начин на живот: начинът на хранене, битовите навици за спокоен сън, хигиенните грижи и не на последно място семейният микроклимат.
Много случаи на дерматит са резултат от алергии. Този вид състояние се нарича алергичен или контактен дерматит. Той може да бъде причинен от контакт с парфюми, козметика, гума, медицински кремове и мехлеми, растения, растения, метали или метални сплави използвани в бижутерията и при производството на ципове. Някои хора с дерматит са чувствителни към слънчева светлина. Какъвто и да е дразнителят, ако кожата остане в контакт с него, дерматитът обикновено се разпространява и става по-тежък. Стресът, особено хроничното напрежение, може да причини обостряне на дерматита.
Атопичният дерматит е вродена форма на състоянието, която обикновено се проявява през ранното детство. Типичните места, които засяга, са лицето, сгъвките на лактите и коленете и е свързан със силен сърбеж. При децата се изявява обикновено още първата година и почти винаги през първите пет години от живота. Повече от половината деца с това заболяване се подобряват до година и половина. При различните болни заболяването се отключва от различни фактори, каквито обикновено са студеното или горещо време, сухият въздух, контактът с алергени, стресът и инфекциите като например настинката.
Нумуларният /”монетовиден”/ дерматит е хронично състояние, при което по крайниците се проявяват кръгли лезии. То може да бъде причинено от алергия към никел и често е придружено от суха кожа. Херпетиформеният дерматит е много сърбящ и е свързан с чревни и имунни заболявания. Тази форма на дерматит може да бъде предизвикана от консумация на млечни продукти и/или глутен. Екзема е термин, използван понякога като синоним на дерматита, въпреки че някои автори я определят като определен вид дерматит, характерна с наличието на изпълнени с течност мехурчета, които сълзят, мокрят и образуват корички.
Себореята е форма на дерматита, която най-често засяга скалпа и/или лицето. Себорея е кожна болест, която се проявява с нарушено отделяне на мастна секреция на кожата. Причини за възникването на себореята са смущения във функцията на щитовидна жлеза и половите жлези, смутена дейност на нервната система, смущения на обмяната на веществата като подагра, затлъстяване, заболявания на черния дроб, стомашно-чревния тракт. Себореята се изявява най-силно по лицето, носът, челото, бузите, брадата, окосмената част на главата, гърдите, под мишниците, под гърдите и в слабините. Има два вида себорея - мазна и суха.
ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА
Форевър фридъм – намалява възпалението и действа като естествен аналгетик, сярата нормализира мастната секреция на кожата и дейността на червата/премахва запека/. Добре е да се започне с Клийн-9 с добавка на пробиотик, който е полезен за здравето на червата и предпазва от прекомерно размножаване на дрождите в организма. Комплексът от свободни аминокиселини в алоето са важни за образуването и възстановяването на всички тъкани. Съдържащите се противовъзпалителни ензими и стандартизирани антрахинони повлияват възпалението, имуностимулатор и модулатор.
МСМ гел – за мазане на поразените участъци, но след третиране с АлфаЕ-фактор. Силен антисептик, съдържащ биологично-активна сяра.
АлфаЕ-фактор – съдържа алое, масло от пореч, витамините А,Е и С. Чудесно средство за възстановяване на кожата, съдържа антиоксиданти и есенциални мастни киселини, които ликвидират възпалението и помагат на кожата да запази влажността и еластичността си.
Витамин В комплекс – Необходим за здрава кожа, правилно кръвообращение и добър нервен статус. Подпомага репродукцията на всички клетки. Допълнително-витамин В3-ниацин, който е важен за правилно кръвообращение и здрава кожа. Допълнително – витамин В6 – пиридоксин, чийто дефицит се свързва с кожни заболявания. Допълнително – витамин В12 – подпомага формирането на клетките и увеличава продължителността на живота им. Допълнително – витамин В7 – биотин/”коензим R” или “витамин Н”/, чийто дефицит се свързва с дерматит.
Омега-3 МК – противовъзпалителни МК, добри за омазняването на кожата.
Натурални минерали – съдържа йод и други минерали, необходими за заздравяването на тъканите.
Абсорбент С – потиска възпалението и укрепва клетъчните мембрани.
Абета-карЕ – успокоява сърбежа и сухотата, необходим е за гладка кожа, антиоксидант, който е чудесна добавка на алфаЕ-фактор.
Цинк – подпомага оздравяването и усилва имунните функции.
Витамин D3 – подпомага заздравяването на тъканите.
ПРЕПОРЪКИ
- Прибавете кафяв ориз и просо към диетата си.
- Избягвайте яйцата, фъстъците, соевите храни, пшеничените и млечните продукти.
- Избягвайте също захарта, ягодите, шоколада, бялото брашно, мазнините, пържените и преработените храни.
- Спазвайте безглутенова диета шест седмици, след което върнете глутена и вижте, дали състоянието ще се промени. Безглутеновата диета често помага за контролиране на дерматита.
- Не яжте храни съдържащи сурови яйца. В тях има авидин – белтък, който свързва биотина и пречи на абсорбирането му.
- Овлажнявайте въздуха в дома си и вземайте по-малко душове и вани – те отмиват естествената мазнина от тялото.
- След всеки контакт с вода или дразнители втривайте АлфаЕ-фактор и МСМ-гел.
- Поддържайте чисто и здраво дебелото черво, пийте алое всеки ден на гладно.
- Смучете полен редовно – 3 по 1 по схема за десенсибилизация за премахване влиянието на алергени.


Щитовидната жлеза е болна

Косите са увехнали и чупливи, главата е уморена, ръцете са студени и влажни: причината е намалена функция на щитовидната жлеза.

Почти една трета от населението има проблеми с щитовидната жлеза, жените са четири пъти по-често засегнати, отколкото мъжете. Всяка година 90 000 души трябва да бъдат оперирани от гуша. Повечето обаче се оправят с медикаментозно лечение. Колкото по-рано бъде открита болестта, толкова шансовете за излекуване са по-големи.

Болестите на щитовидната жлеза в никакъв случай не са дреболия.
Голяма колкото една пръстенна става, тя оказва решаващо влияние върху цялостния ход на обмяната на веществата в нашето тяло, върху кожата, косата. ноктите, кръвообращението и мозъка, апетита и храносмилането.
Двата произвеждани от щитовидната жлеза хормона трийодтиронин (ТЗ) и тироксин (Т4) се грижат храната и енергията да бъдат преобразувани и оползотворени от тялото. И ако спечелената енергия не бъде веднага използвана, излишъкът се преобразува в молекулата АТП, която се създава постоянно във всички телесни клетки. Без АТП не би имало нито мускулна дейност, нито телесна топлина, нито сетивни възприятия, нито растеж.
Щитовидната жлеза e в играта на плодовитостта - и при жените, и при мъжете.
При мъжа тя направлява желанието и жизнеността на сперматозоидите. Недостатъчност би довела до безплодие.
При жените тя направлява продължителността и силата на месечното кръвотечение, овулацията и оплодените яйцеклетки.
Междувременно лекарите смятат, че недостатъчната функция на щитовидната жлеза може много често да е причината за повтарящите се спонтанни аборти.

Ако щитовидната жлеза е болна, тя произвежда прекалено малко или прекалено много хормони независимо от нуждите на организма.
Недостатъчност - произвежда прекалено малко хормони, като причината за това може да бъде вътрешно имунно заболяване: насочени срещу собствения организъм антитела започват да разграждат щитовидната жлеза. Не може да се установи защо, но нейното влияние е още по-очевидно: когато остане една малка част от иначе тежащата 15 до 20 г жлеза, ако болестта не бъде лекувана, след няколко години човекът ще изглежда като старец.
Причината: цялото тяло страда от обща липса на енергия.
Когато недостатъчната функция е изразена дотам, се смята, че е невъзможна бременност. Все едно е дали недостатъчността е наследена, или придобита: във всички случаи липсващите хормони трябва да бъдат допълнени медикаментозно.
Тези таблетки не предизвикват странични влияния, но дозировката трябва да се проверява постоянно.
Понякога симптомите са: екстремна невроза, безсъние, обилно потене.
Постоянно си като побъркан, винаги под напрежение.
Диагнозата: прекомерна функция на щитовидната жлеза.
Тя се увеличава много и образува малки, външно незабележими възли.
Произвежда в неконтролируеми количества щитовидни хормони и по този начин принуждава цялата обмяна на веществата да работи постоянно на високи обороти. Оттам и обливането в пот, нервността и постоянното напрежение.

Как ще разберете една недостатъчност?
Освен нарушенията в цикъла има и други симптоми: подпухнали клепачи и ръце, запек, чупливи нокти, суха кожа, косопад, увеличено тегло въпреки безапетитието, депресии.
Става дума за доста неспецифични оплаквания.
Едва ли някой веднага ще отиде на лекар, още повече че оплакванията не винаги са взаимно свързани и разпознати като такива и затова се подценяват. Именно жените трябва особено бързо да обърнат внимание на тези симптоми.

Как възниква една хиперфункция?
В повечето случаи за хиперфункцията на щитовидната жлеза е виновна липсата на йод. За да произвежда двата хормона ТЗ и Т4, тя има нужда от йод. Ако храната доставя прекалено малко йод, се намалява производството на хормони. Междинният мозък регистрира намаляването на хормоните и заповядва на щитовидната жлеза да произвежда повече. Тя обаче не може да се справи, понеже липсва йод. Като резултат на това започва да увеличава клетките си: образуват се възли извън щитовидната жлеза. Те могат да бъдат нефункционални „студени възли" или независимо от всекидневната нужда на тялото да произвеждат хормони на щитовидната жлеза „горещи възли".

Гушата: една операция, която може да се избегне
Гушата е увеличение на цялата щитовидна жлеза. И тази болест почти винаги произлиза от йодната недостатъчност.
В началния стадий тя не е обезателно видима или осезаема. В повечето случаи засегнатите чувстват само едно стесняване около врата (и нежелание да носят високо закопчани дрехи или пуловери); често имат чувството, че им е заседнала „буца" в гърлото.
Впоследствие могат да се появят и оплаквания при преглъщане или прегракналост.
Едва в последния стадий, когато гушата се е развила напълно, тя става и видима.

Базедова болест
Известна поради изпъкналите очни ябълки, тя се базира на хиперфункция на щитовидната жлеза.
Причината за нея е заболяване на имунната система.
Симптомите са: нервност, ниска работоспособност, увеличение на теглото въпреки намаления апетит, потене, склонност към разстройство. Очните ябълки се издават напред и са чувствителни на светлина. Те сълзят и сърбят. Ако болестта се лекува достатъчно рано, тези симптоми изчезват.


Щитовидната жлеза играе основна роля в обмяната на веществата. Хормоните които тя синтезира се използват от всички органи и тъкани. Затова когато нормалните функции на тази жлеза се нарушат настъпва патология както в самата щитовидна жлеза така и в останалите органи и системи. Тези патологични промени са различно изразени в зависимост от причините и давността. Често се засяга сърдечно-съдовата, нервна, костна система, кръвотворна и имунна система. Много характерно е, че въпреки заболяването на щитовидната жлеза има периоди на ремисия т.е. пациента няма оплакване. Тези периоди са различно дълги, понякога 10 и повече години. Това често прикрива промените настъпили в този орган поради което въвежда в заблуждение специалиста. Освен това трябва да се вземе предвид и неточността на хормоналните изследвания стигащи да 70%. Това допълнително усложнява диагностицирането. Още повече, че се пренебрегват много характерни симптоми настъпващи при нарушението на функцията й. Състоянията в които може да изпадне щитовидната жлеза са хиперфункция, но много по-често хипофункция т.е. увеличена продукция на щитовидни хормони или намалена. Има някои общи, но и много различни симптоми. При хиперфункция най-често се наблюдава учестена сърдечна дейност, ускорен пулс, обилни изпотявания, рязко отслабване на тегло с повече от 4 кг., очни промени, чупливост на ноктите и косопад, тремор на ръцете, непрекъснато чувство на топлина, прилив на енергия след което следва бърза умора. При хипофункция най-често се наблюдава: лесна уморяемост, наддаване на тегло с повече от 4 кг., световъртеж, замайване, главоболие, залитане, трудно преглъщане, бучене в ушите, стягане, задушаване в областта на жлезата, забавена сърдечна дейност, учестен или забавен пулс, болки по ставите и мускулите, изтръпване и мравучкане по крайниците, отслабване на паметта, нервност, раздразнителност, сутрешна подпухналост, нарушен сън. Достатъчен е да имате един или два от описаните симптоми, за да се разбере, че житовидната жлеза не функционира нормално. В подкрепа на диагнозата най-голяма стойност има ехографското изследване. Останалите изследвания като хормоналния тест, сцинтиграфското изследване, биопсията са неточни като последните увреждат допълнително жлезата.
Заболяванията в тази жлеза са: Дифузна струма(увеличена щитовидна жлеза), нодозна струма (възли и кисти на жлезата), хиперфункция или Базедова болест, автоимунния тиреоидит на Хашимото и подострия тиреоидит. Причините да се увреди щитовидната жлеза са различни, но най-често срещания е стресът - в 65% от случаите, както и различни химични, токсични и радиоактивни вещества, а също и електромагнитни лъчения с висока честота. Промените при хипофункция са постепенни в продължение на години, докато тези с хиперфункция са кратки в разстояние на една година. Приетото лечение от Ендокринологията както у нас така и в цял свят е неудачно и в голям брой от случаите дори опасно, защото вкарват жлезата трайно в хипофункция. Автоимунния тиреоидит на Хашимото освен от стреса може да се провокира и от лечение с тиреостатици (за хиперфункция на щитовидната жлеза) или кортикостероиди. При това заболяване щитовидната жлеза се явява чуждо тяло и мозъкът включва всички защитни механизми за унищожаването й. Това става чрез лимфоцитите и собствените антитела, които стават автоантитела. При Хашимото щитовидната жлеза е трайно в хипофункция, която непрекъснато се задълбочава. Друга причина за автоимунния тиреоидит може да бъде прилаганото оперативно лечение поради това, че се променя капацитивността на щитовидната жлеза, респективно опознавателния сигнал който се формира и изпраща към мозъка. Оперативното лечение превръща пациента в инвалид поддържащ живота си със синтетични хормони. Тези хормони имат много странични действия като наддаване на тегло до 20 и повече кг. Може да доведат до развитие на хипертония, остеопороза, инфаркт и трудно се понасят. Лечението с радиоактивен йод има временен ефект след което жлезата изпада трайно в хипофункция. Лечението с кортикостероиди при подостър тиреоидит и лечението с тиреостатици при Базед и хиперфункция може да се прилага ограничено време и много внимателно не повече от 6 месеца. Това лечение може да предизвика появата на възли и кисти.
Алоето представлява чудесен имуномодулатор и при по-продължително/от 3 – 6 мес./ приемане, дава начало на ликвидиране на автоимунните процеси. При Хашимото се спира процеса на унищожение на жлезата от лимфоцити и тиреоидни антитела и постепенно възстановява нормалните й функции. С терапията се активират важни центрове в мозъчната кора и хипоталамуса, свързани с управлението на щитовидната жлеза т.е. възстановяване на нормалните биосигнали с които мозъка управлява този орган. Преходният период за възстановяване нормалната функция на жлезата е 6 месеца, а между 6 и 12 месеца е необходимо, за да започне отстраняването на патологията резултат от нарушената й функция. Размерите се нормализират, а образуванията започват постепенно да намаляват и изчезват. Колкото по-пресни са нодулите толкава по-лесно се резорбират.
В случая се използва изключителната роля на мозъка - той е създал патологията и той я отстранява-и на системите за самолечение и саморегулация. За това е достатъчно да получава достоверна информация под формата на биоелектрически сигнали, с нужната синхронизация. Истинската причина за появяването на заболяванията не е известна и поради непознаване на механизма за възникване заболяванията на щитовидната жлеза, традиционно приетото лечение в медицината е неудачно и в повечето случай с опасни последици.