Oct. 7, 2015

Poem

ХРАНОСМИЛАТЕЛНАТА СИСТЕМА: ПЪРВО ЗАЩИТНО НИВО СРЕЩУ БОЛЕСТИТЕ
Човекът е месоядно и растителноядно същество, но е едновременно и всеядно. Неговото тяло е един вид химическа лаборатория, която приема всяка предложена му храна. Понякога се случва да изхвърли дадена храна със сила чрез повръщане или диария. Една част от абсорбираната храна се оставя под формата на мазнини, като резерв за по-лоши времена, а останалото след сложно биохимично превръщане поддържа горенето в “пещите” на неизброимите клетки на организма. Ако енергията, доставена при последното хранене, се окаже недостатъчна, тялото настойчиво иска още и вероятно ще последва нова разходка до хладилника. Ако някой, не може да утоли глада си с нищо, тялото започва да използва своите запаси от мазнини, а след това и собствените си тъкани. Когато цялото “гориво” се изчерпи, “моторът” се поврежда, угасва и смъртта пристига. Повреди/болест/ се получават и когато “моторът” се захранва прекалено често с неподходящо “гориво”.
Храносмилателната система е истинска химическа рафинерия, която произвежда своите собствени горива и добива енергия от суровините, които й предоставяме: мазнини, протеини, въглехидрати, витамини и минерали. Пълният процес на храносмилането се извършва в храносмилателната система. Тя се състои, най-общо казано, от една куха тръба, дълга около 9 метра, която започва от устата, където храната се сдъвква и напоява със слюнка и завършва с ануса, откъдето отпадъците се елиминират от тялото. По продължението й са разположени “спирки”, където храната се трансформира според нуждите на тялото, като се разлага, разрежда и разтваря и едновременно с това се добавят или изтеглят някои химически субстанции.
Някои от приетите храни са природни и полезни, други са ненужни дори вредни. Много често храносмилателната система трябва да се приспособява не само към трудните условия, но също и към огромното количество и разнообразие на храни, напитки, алкохол, кофеин и никотин – към лекарства, хапове и прахчета, предвидени за лошо храносмилане, истинско или привидно.
В устата храната влиза в контакт с първите ензими – молекули на високоспециализирани протеини, които действат като катализатори.
Метаболизмът е процес, чрез който телесното гориво се трансформира в енергия. Той зависи тясно от ензимите – това е изключително важен принос на живота. Ако нормалната им дейност се възпрепятства, клетъчните “мотори” функционират лошо и в резултат се появява заболяване. Стомашният сок, ензимите на панкреаса, черният дроб, жлъчката и жлезите, които са разположени в тънкото черво, оказват влияние върху поетата храна.
След като премине през устата и стомаха, където се подлага на въздействието на техните ензими, храната се разстила върху една огромна повърхност, каквато е стената на тънкото черво, покрита с милиони меки власинки, постоянно движещи се напред-назад. Те увеличават значително абсорбиращата повърхност на тънкото черво.
Когато храносмилането е нарушено поради приемане на храна, която ферментира или се разлага, производните вещества упражняват дразнещо въздействие върху деликатната стена на червото. Последното се опитва да се освободи бързо от тях, като провокира диария, или пък изпада в състояние, което причинява запек.
По този начин тънкото черво с огромната си повърхност и с изключително деликатните си и чувствителни клетки може да бъде считано за първо защитно ниво на организма – преграда за вредното влияние на неестествените и опасни хранителни елементи. Повтарящото се абсорбиране на такива вредни елементи в края на краищата приключва с възпаление и разрушаване на много клетки. Точно това е моментът, когато токсичните вещества започват да проникват в кръвта.
Когато се разглежда абсорбирането на смлените хранителни вещества, се поставят два важни въпроса: за количеството и за качеството.
Когато е приета много храна, следва че и много смлян материал ще бъде усвоен, защото червата не разполагат с никакъв механизъм, който да регулира количеството на абсорбираните вещества. Резултатът е, че човек или затлъстява, или се разболява. Болестта може да бъде остра или хронична според реакцията на жлезите с вътрешна секреция.
Що се отнася до качеството на храната, отдавна е забелязано, че монодиетата, или режимът, при който се приема само един вид храна по време на едно ядене, улеснява съществено храносмилането, особено при отслабнали или болни хора. Въпреки че много се дискутира върху предимствата на разнообразното меню, монодиетата е практикувана с успех през всички времена. Хипократ е предписвал само мляко на страдащите от туберкулоза.
Три или повече пъти храната навлиза в храносмилателната система. Чревната лигавица трябва да абсорбира смлените хранителни вещества веднага щом й бъдат предоставени. Протеините, въглехидратите, мазнините и минералите проникват в кръвта и лимфата. Много е писано за протеините и техните аминокиселини, наречени структурна основа на организма.
Клетките, наречени лимфоцити, пренасят храната, необходима за растежа и възпроизвеждането на тъканите в човешкото тяло. Тази храна е естествен протеин, който за да бъде смилаем, трябва да бъде напоен с йодна субстанция, отделяна от щитовидната жлеза. Всяка от чревните власинки съдържа кръвоносен и лимфен съд. Лимфните съдове са нормалният път на лимфоцитите и другите бели кръвни телца. Те съдържат рядко червени кръвни телца, докато в кръвоносните съдове има клетки и от белия ред.
По време на храносмилането голямо количество лимфоцити проникват в лимфните съдове. За да осигури достатъчно количество от тези клетки, природата е разположила най-важния орган за производство на лимфоцити близо до тънкото черво. Този орган е далакът, който има функцията да изпраща цели армии от лимфоцити в червата след всяко поглъщане на храна. По време на преминаваето през лимфните съдове на червата, лимфоцитите се насищат с аминокиселини, получени при разграждането на протеините. След това те се отправят към гръдния проток, който стига до същата вена, в която се излива секрецията на щитовидната жлеза, за да насити лимфоцитите с необходимия за развитието и размножаването на клетките йод.
След като лимфоцитите циркулират в лимфните и кръвоносни съдове и при нужда могат да пресичат направо през тъканите, за да достигнат до точка, където тяхното присъствие е необходимо. След като са снабдили клетките с необходимото за тяхното развитие и репродукция, лимфоцитите се завръщат в далака, където се разпадат или се отпращат към червата за нов цикъл.
Всичко това е хипотеза и е изложена в статия, публикувана още през декември 1928 година в списанието Journal of Laboratory and Clinikal Medicine. Тази хипотеза вече е потвърдена.
Има два стадия в живота на организма, когато е необходимо по-голямо от нормалното количество лимфоцити: стадият на растежа и този на възстановителния период. По време на бързия растеж през детството и юношеството се развива това, което се нарича детска лимфоцитоза. За този период природата е предвидила допълнителен център за производство на лимфоцити – тимуса.
Друго интересно свойство на лимфоцитите е тяхната способност да помагат при ликвидирането на някои увреждания. Това се нарича инфилтрация на малки кръгли клетки, която може да се констатира навсякъде, където има възпаление или разрушаване на тъкани.
Вероятно възстановителните дейности се контролират от импулсите на коремния мозък – слънчевия сплит, чиито заповеди се предават от симпатиковата нервна система. Всичко това е част от автоматичния процес за самозащита. Много експерименти и научни наблюдения потвърждават тази теза. Младо животно, на което е отстранен тимусът, е със забавен растеж. Това е още по-вярно за случаите, когато е отстранена щитовидната жлеза. Някои лекарства могат да провокират израждане на лимфоцитите, което да доведе до забавяне на растежа и възстановяване на тъканите. Други лекарства могат да ограничат щитовидната секреция и да предизвикат огромни беди. В обратния случай пренасищането на лимфоцитите с аминокиселини и йод може да предизвика рак или друго злокачествено заболяване.
По време на храносмилателния процес въглехидратите се редуцират до проста глюкоза, която се абсорбира от съдовете на чревната лигавица и изгаря директно в мускулите. По този начин тялото си доставя топлина и енергия. Мазнините също са гориво, но те изгарят по-добре във въглехидратна среда. Излишните мазнини се складират на различни места в тялото – фииологичен процес, който огорчава мнозина. Мазнините, едновременно с минералите и витамините, имат важно значение за поддържането на живота.
От казаното до тук се вижда важната роля на чревната лигавица. Нейната виталност осигурява добро здравословно състояние и може да се поддържа само чрез внимателно дозиране на количеството и качеството на храната. И тъй като тялото е продукт на своето хранене, промяната на химическото му равновесие е не само възможна, но дори и необходима в случай на заболяване. Приемайки добрите хранителни субстанции и изхвърляйки дразнещите вещества/чрез повръщане и диария/, тънкото черво изпълнява функция на първо защитно ниво на организма срещу вредните храни и отровите.
Когато не са големи, грешките в храненето нямат задължително непосредствен ефект. Когато са тежки, те биват санкционирани веднага.
Рафтовете на аптеките са препълнени с патентовани лекарства, хапчета и прахове, предназначени да регулират храносмилането. За тези продукти се харчат милиони. Ако имаха някакви познания за химията на организма, потребителите на тези отрови биха прибегнали към подходяща диета, наситена с алое, пробиотици, прополис и вода, а не към хапчетата, за да успокоят храносмилателното си устройство. Защо трябва да се приема таблетка, изготвена на базата на органични химически субстанции, когато тези вещества могат да бъдат получени от естествени хранителни продукти? Дългият около девет метра храносмилателен канал е ценен съюзник на черния дроб, който е второто защитно ниво в борбата му да предпази тялото от вреди и заболявания.