Sep. 27, 2015

Poem

№.38 СОЛТА И ВЪЗБУДИТЕЛНИТЕ СРЕДСТВА СА ВРАГОВЕ НА ДОБРОТО ХРАНЕНЕ

Има една мисъл, която е на повече от 2000 години "Научете какви добрини ще ви донесе умереният режим. И най-напред ще ви осигури добро здраве"(Хораций) и тя е в сила и днес.
За да изпреварим болестите, дори преди появата на симптоми и функционални нарушения, трябва да насочим усилията си в разбирането на химията на организма, в частност химията и функцията на ендокринните жлези. Тъй като храната е тази, която прави кръвта, а храната на свой ред храни клетките, необходимо е също и най-вече да се познава химията на храната и храносмилането, за да се запази доброто здраве.
Какво се разбира под хранене и каква е разликата между хранене и стимулиране?
Колко пъти здравият вид е маската на стимулирането, под чието прикритие органите търпят увреждания?
За да поддържа живота и здравето и да осигурява развитие, храната трябва да има органична форма. Неорганичните вещества, дори в ограничени количества, стимулират, но в същото време могат тихомълком да вършат отровителската си работа. В по-големи дози или при продължителна употреба същите тези неорганични субстанции (употребявани най-често като подправки за подсилване на нормалния вкус на храните) могат да предизвикат увреждане на важни органи. Най-често употребяваната неорганична субстанция е натриевият хлорид - или казано по друг начин, готварската сол.
Отдавна е направено наблюдението, че при определени патологични състояния, солта има утежняващо въздействие. Сега вече знаем, че тя се намесва при елиминирането на някои отпадъци, получени при обмяната на веществата. Бъбречно болните получават отоци, които са пряк резултат от излишък на сол. Опити показват, че натриевият хлорид затруднява отделянето на пикочната киселина и обостря симптомите на някои болести, като ревматизъм и екзема. Правени са експерименти с кучета и пилета. Те умирали при даване на сол, дори в малки количества. При аутопсията било забелязано, че черният дроб и бъбреците на тези животни са задръстени с пикочна утайка, образувана под въздействие на солта.
Кой е общоприетият аргумент, за да се оправдае консумацията на сол? Разбира се, животните, които понякога изминават дълги разстояния, за да могат да ближат сол. Но ако животните са "жадни" за сол, значи ли това, че те имат нужда от нея? Една възпълна жена има ли нужда от купа сладолед само защото обича сладолед? Дайте захарче на кон, после го оставете да избира между соленото и сладкото. Означава ли това, че конете имат нужда от захар? Аргументът не е никак убедителен и единственото нещо, което заслужава внимание, е фактът, че солта е вид стимулиращо средство. Тя създава у нас впечатлението за добро самочувствие, като повишава леко кръвното налягане и стимулира надбъбреците. Това стимулиране предизвиква оптимистично настроение и усещане за топлина, бодрост и привидно добро здраве. Отвсякъде се чува, че солта била необходима за живота. Така ли е наистина?
Американските индианци и ескимосите се радват на добро здраве, въпреки че не употребяват сол.
Солта, най-древната подправка, е била считана за свещена от римляните. Няма страна в света, в която не са познати поговорки и пословици, отнасящи се за солта.
В течение на много години солта е била използвана като лечебно средство. В малки дози тя действа като възбудител. В големи количества влиза в състава на балсамиращите смеси. Древните египтяни използвали масла, подправки и сол, за да обвиват мумиите. В наше време се мумифицират живи хора, като ястията се подправят обилно с масла, аромати и сол. При разходка в големите градове може да откриете колкото си искате от тези ходещи мумии: суха кожа, съсухрени тела и бели коси - това са външните белези на втвърдения черен дроб и склерозиралите бъбреци.
Някои специалисти по хранене твърдят, че количеството на натриев хлорид, което се приема под формата на готварска сол, е много по-голямо от нуждите на човека от хлор и натрий. Освен това тези елементи са така широко разпространени в храните, че е малко вероятно да се получи недостиг от тях.
Защо солта е вредна?
Когато се приема в малки дози, тя се елиминира незабавно с потта и урината. При по-големи дози се задържа в тъканите и кръвта, като предизвиква състояние на хиперхлоремия, което означава, че в кръвния ток циркулира излишък на сол. При такива условия индивидът е свръхвъзбуден. Ако в този момент се извърши бързо елиминиране чрез изпотяване, количеството сол в кръвта намалява и се получава състояние на хипохлоремия. Този внезапен спад е причина за изпадане в депресия. Не само стимулиращото средство се изхвърля, но се нарушава изотоничното равновесие на кръвта и на клетките, като особено чувствителни са нервните клетки. Ако в това състояние на хипохлоремия отново се приеме сол, индивидът възстановява равновесието си, чувства се възбуден и ободрен. Казано накратко, едно състояние на химическо неравновесие е преодоляно или, състоянието на слабост е излекувано по най-бърз начин.
Това обяснявата привидната ефективност на таблетките сол или вода със сол по време на големи горещини.
Бързото елиминиране на солта през кожата и бъбреците е възможно. Докато тялото е силно, резистентността му е добра и ендокринните жлези функционирот добре, като в организма се задържа малко сол. Но когато елиминационните канали станат неефикасни, се стига до задържане на сол с всичките вредни последици. Този процес се извършва на три етапа. През ПЪРВИЯ черния дроб, бъбреците или кожата (или и трите едновременно) демонстрират функционални смущения, които могат да бъдат последвани (ВТОРИ етап) от органично увреждане. Албуминът, червените кръвни клетки и гнойта в урината - това са все симптоми на бъбречно нарушение. Те могат да предшестват ТРЕТИЯ етап, който е солно отравяне. Вторият етап може да се забележи при временна поява на албумин в урината след физическо усилие или много тежка храна. При първия етап в урината има излишък на сол без болестни симптоми и тогава индивидът се чувства съвсем здрав. Но незабелязано се стига до третия етап, когато бъбреците са така увредени, че елиминирането на солта става практически невъзможно. Често е прекалено късно да бъде спасен болния чрез намаляване на солта в храната. В определен момент е достигната точката, когато солта е станала опасна.
Консумирането на неорганична сол е лош навик. Защо да не си набавяме сол от органични източници, след като растенията я съдържат в листата, корените, плодовете и стъблата си? Не е ли това най-простото решение? В урината и потта никога не се открива излишък от сол, когато тя се приема в органична форма.
Има и други стимулиращи, като кафето, алкохола, тютюна и морфина, които могат да се концентрират в кръвта и тъканите. А когато внезапно се прекрати употребата им, се засяга равновесието на нервната система. Когато млад човек пие редовно кафе, киселинните следи се илиминират бързо с урината, без да предизвикват вредни последствия. Но тъй като бъбреците постепенно отслабват с възрастта, идва момент, когато киселините на кафето вече не се елиминират бързо. Постепенно те се натрупват в организма. Човекът, който вече не е млад и здрав, решава да се откаже от кафето, но вместо да се почувства по-добре, започва да страда от продължително главоболие. Появяват се и симптоми на фрустрация, разбира се, по-леки,но аналогични на тези при лишения от наркотика наркоман.
Мигрената, която следва отказването на кафето, продължава дотогава, докато се елиминират натрупаните токсини. Това може да трае от един ден до около две седмици.
Трябва да се има предвид, че рано или късно елиминационните процеси се забавят и токсичните киселини се натрупват. Човек започва да чувства нужда от допълнителна чаша дневно за ободряване. Ето защо всеобщата практика за почивка на кафе е вредна. Тя дава възможност за допълнителна доза кафе за тези, които вече са започнали да прекаляват с употребата му.
Когато в тялото е натрупана висока концентрация на отрови, кафето загубва стимулиращия си ефект. Каквото и количество да се приеме, последствието е винаги депресия. Това е опасно състояние за организма, който е наситен с отрови и е уморен, което го прави слабо резистентен на болести като артрит, неврит, рак.
Отбелязано е, че заболяванията на привикналия към кафето изчезват, когато му се даде кафе, че делириум тременс на алкохолика се лекува с алкохол, че пушачът успокоява нервността си с цигара, че загиващият токсикоман се съживява от доза наркотик. Всичко това само доказва, че химическото равновесие на организма не може рязко да се промени. Но това не доказва, че кафето лекува мигрената, че тютюнът лекува нервността, че алкохолът лекува делира или че морфинът лекува депресията.
Прекалената употреба на алкохол, кафе, тютюн, сол, черен пипер и други подправки, синтетични витамини и минерали и наркотици води до установяване на привички, които рано или късно намаляват енергията и разрушават здравето. Индивидът, който посолява обилно ястията си, преди да ги е опитал, този, който е свикнал с повечко чашки аперитив преди ядене и със силно кафе след това, може да има само временно усещане за добро самочувствие.
Той не си дава сметка, че се чувства добре, защото насилствено е раздвижил ендокринните си жлези, в частност надбъбреците, и така е провокирал еуфорично състояние, което само прикрива тлеещата умора. Но в продължение на колко време може да се малтретира така тялото?
Например много хора не знаят какви тежки последици може да има едно солно отравяне!? Някои тежки болести, като болестта на Брайт, атеросклерозата, високото кръвно налягане, астмата и сенната хрема се лекуват чрез безсолна диета.
Имам чувството, че повечето хора от нашата страна (наблюдавайки какво пазаруват по празниците), които нямат големи финансови възможностти и имат толкова слаба структура на тялото от гледна точка на жлезите и физиката, че ако не продължават да се стимулират с помощта на ужасните режими (хранене със свинско и сол, животински мазнини и бяла захар, топъл бял хляб, спиртни напитки и кафе), не биха могли да работят и да поддържат стандарта си на живот, колкото и мизерен да е той. Това хранене временно приспива хроничната умора. Ето защо тези хора продължават да следват стимулиращия си начин на хранене до деня, когато още млади са с толкова разрушено здраве, че става невъзможно да работят повече, особено ако работата им е по-тежка.
И в заключение искам да завърша с думите на един доктор, които мисля че не са преувеличени:
"Съвременният човек е станал животно, претъпкано със синтетични витамини и, наситено с антиациди, успокоявано с барбитурати, облекчавано с аспирин, стимулирано с бензидрин, страдащо от психосоматични заболявания и накълцано от хирургията. Произведението, което природата е поставила на върха, е станало уморено, свръхнапрегнато, страдащо от мигрени, прекалено дрогирано и невротично същество."
Понякога е много важно да се въздържаме от ядене, да дадем почивка на изтощената храносмилателна система. Храносмилането може да е толкова затруднено и ограничено, че само алоето може да е подходящо за възстановяването му.