Sep. 19, 2015

Poem

На храната трябва да се гледа като на лекарство

Всички знаете прочутия израз на Хипократ за храната и лекарството. Но са малко хората, които могат да обяснят – защо това е така.
Освен това искам да засегна и още един - трети аспект на незаменимите “омега-3” мастни киселини, който е също изключително важен и ги нарежда заедно с алоето на едно от първите места между суперхраните.
Всеки специалист по хранене може да ви каже колко грама мазнини се съдържат в една порция или колко калории доставя определено ядене. Оптималното здраве обаче не е резултат от пресмятането на калории. То се основава върху разбирането за сложността на хормоналните реакции, които настъпват всеки път, когато отворим уста да изядем нещо. С други думи – нашата храна чрез своите макроелементи: протеини, въглехидрати и мазнини обуславя и нашата хормонална реакция. Ако проумеем това, ще се убедим, че много от схващанията ни за хранене са напълно погрешни. От това излиза и, че всички традиционни диети за отслабване са погрешни от хормонална гледна точка. Колкото и добре да са замислени, те не могат да ни помогнат да отслабнем и да запазим постигнатите резултати. Те не могат също да ни помогнат да се предпазим или да се излекуваме от болестите, нито пък да ни осигурят оптимално здраве и максимални постижения.
Работата е там, че всички традиционни диети не вземат предвид един жизненоважен факт: храната е най-мощното лекарство на земята. Скоро чух един израз от д-р М. Папазова, който ми хареса и е във връзка с това, че съвременната медицина може да ни спаси – но не може да ни излекува. И това е така защото изцелението винаги идва отвътре, но ние трябва да се научим как да контролираме хормоналната си реакция.
Как може да се използва храната, за да се контролира действието на хормоните?
Правилният хормонален код е скрит под хормоналната двойка инсулин – глюкагон. Тук няма да се спирам на издевателствата, които причиняваме на панкреаса си и на тялото си чрез “любимите” сладкиши и въглехидрати. Само искам да спомена, че колкото повече сладко поемаме – толкова повече ни се яде. Това е така нареченият въглехидратен ад и е абсолютно погрешен хормонален код.
Хормоналната двойка инсулин – глюкагон е само една от стотиците хормонални системи в тялото. Тя е по-особена, тъй като контролира глюкозата, жизненоважният източник на енергия за мозъка. Може би още по-важно е влиянието, което оказва върху производството на изключително важните суперхормони, наречени ейказаноиди.
Хормоните контролират едно или друго в нашия организъм. Но какво контролира хормоните? Това са ейказаноидите. Това са суперхормоните на тялото. Те са мимолетни, но изключително мощни и се произвеждат от всяка клетка в човешкото тяло. Те не само контролират всички хормонални системи, а и всяка жизненоважна физиологична функция: сърдечносъдовата система, имунната система, централната нервна система, репродуктивната система и пр. Както става ясно, те ни поддържат живи и в добро здраве.
Семейството на ейказаноидите включва голямо разнообразие от суперхормони с трудни за произнасяне имена: простагландини, тромбоксани, левкотриени, липоксини и хидроксидни мастни киселини. Те са най-мощният биологичен агент, известен до този момент на човека. За съжаление , въпреки изключително важната им роля за поддържане на живота и здравето, те са все още слабо познати, дори и сред хората с медицинско образование.
Ейказаноидите възникват, свършват определената си задача и след това се самоунищожават, и всичко това за броени секунди. Те са открити едва през 1936 година и тъй като били изолирани първо от простатата, били наречени простагландини. Смятали са ги за друга ендокринна система.
По-късно, през 70-те години са открити простациклините и тромбоксаните – два от ключовите ейказаноиди, свързани със сърдечните заболявания. През 80-те години се откриват две нови групи – липоксините и хидроксидните мастни киселини. Те имат особено голямо значение при контрола на възпалителните реакции и регулирането на имунната система.
Подобно на всички хормони, ейказаноидите действат като контролна система. И точно като инсулина и глюкагона, те също се проявяват в противоположни посоки. Тъй като те са най-мощната от всички хормонални системи, равновесието между тези противоположни функции е гаранция за добро здраве, а дисбалансът води до болести. Така всъщност ейказаноидите са крайната система за проверка и постигане на равновесие в клетката.
Някои от ейказаноидите са добри, а други лоши. Разбира се, нито едно естествено вещество не може да бъде определено като напълно добро или лошо. За пример може да се вземе холестерина, или инсулина и пр. Изводът? В природата се цени равновесието.
Ейказаноидите се контролират от приетите с храната мазнини, като наситените мазнини стимулират лошите, а “омега-3” мастните киселини стимулират добрите ейказаноиди.
Нека да вземем за пример образуването на съсиреци. Добрите ейказаноиди предотвратяват слепването на тромбоцитите, докато лошите ги подпомагат. Ако тромбоцитите се слепват когато не трябва, това може да доведе до инфаркт или инсулт. Но като се порежем, те трябва да започнат да се струпват на едно място, защото това ще прекрати кървенето. Т.е. ако лошите ейказаноиди са прекалено малко, дори една безобидна раничка би довела до изтичане на кръвта и в крайна сметка – до смърт.
Същото важи и за кръвното налягане. Прекалено много лоши ейказаноиди предизвикват високо кръвно налягане като свиват артериите. Прекалено много добри ейказаноиди пък водят до ниско кръвно налягане, което може да доведе до шок. Всичко това е валидно и за болката, за възпалението, за имунната система и т.н. По-долу са изброени някои от свойствата на добрите и лошите ейказаноиди.
Добри ейказаноиди
Намаляват струпването на тромбоцити
Спомагат за разширяването на кръвоносните съдове
Възпрепятстват клетъчната пролиферация/ увеличаване на броя клетки в дадена тъкан чрез тяхното разрастване и размножаване; може да бъде нормална, физиологична пролиферация (напр. нарастване на млечната жлеза по време на бременност) или патологична (напр. при тумори)/
Стимулират имунната реакция
Действат противовъзпалително
Намаляват разпространението на болката

Лоши ейказаноиди
Спомагат за струпването на тромбоцити
Спомагат за свиването на кръвоносните съдове
Спомагат за клетъчната пролиферация
Отслабват имунната реакция
Стимулират възпалителните процеси
Увеличават болката

Както се вижда, буквално всички физиологични функции в нашето тяло – функции, които вероятно смятаме, че са гарантирани – са под контрола на ейказаноидите. Очевидно имаме нужда от динамичен баланс между добрите и лошите ейказаноиди за поддържане на биологично равновесие. Инструмент за това са “омега-3” мастните киселини. Вече видяхме разликата между растителните и животински “омега-3” МК и трябва да сме щастливи, че ФЛП предлага толкова висококачествен продукт.
Само така можем да бъдем здрави.
Всъщност всяка болест – независимо дали става дума за сърдечно заболяване, рак или автоимунна болест – като артрит и множествена склероза, витилиго или псориазис – може да бъде разглеждана на молекулярно ниво просто като производство на прекалено много лоши ейказаноиди и на по-малко добри.
Това означава, че за първи път в историята на медицината разполагаме с просто, но точно определение за доброто здраве: произвеждането от тялото на повече “добри” и по-малко “лоши” ейказаноиди. И отново ще повторя, инструмент за това са “омега-3” мастните киселини.