Sep. 11, 2015

Text

ДА ИЗЛЕКУВАМЕ

ТРЕВОЖНОСТТА, ДЕПРЕСИЯТА И СТРЕСА

 

БЕЗ ЛЕКАРСТВА И ПСИХОАНАЛИЗА

 

Давид СЕРВАН – ШРАЙБЕР

 

ИЗВАДКА – 133 стр.

 

 

 

Маслото, което движи мозъка

 

Мозъкът е част от тялото. Подобно на клетките на всички други органи и клетките на мозъка непрекъснато обновяват съставките си. Следователно, утрешните клетки са направени от това, което ядем днес. Впрочем, две трети от мозъка се състои от мастни киселини. Те са основна съставна част на мембраната на нервните клетки, тяхната “обвивка”, през която се осъществяват всички взаимодействия между всички нерви във всички области на мозъка и на тялото. Това, което ядем, директно се включва в тези мембрани и образува тяхната основа. Ако консумираме най вече “наситени” мазнини – като кравето масло или животинското мазнина, които са твърди на стайна температура – тяхната твърдост се отразява на твърдостта на клетките на мозъка. Обратно, ако ядем повече “полиненаситени” мазнини – които са течни при стайна температура – мембраните на клетките са по-течни, по-гъвкави и взаимодействието помежду им се извършва по по-стабилен начин. Особено ако това са мастните киселини “омега-3”.

Ефектът върху поведението е значителен. Когато от храната на лабораторни плъхове се отстрани “омега-3”, за няколко седмици поведението им напълно се променя: те стават тревожни, не научават нови задачи и се паникьосват в стресови ситуации. И може би още по-тежка последица: храна, бедна на “омега-3”, намалява изживяването на удоволствието! За същите гризачи са необходими значително по-големи дози морфин, за да проявят някакъв интерес, макар че тази дрога е истински символ за лесно постигане на удоволствие

Обратно, френски екип от изследователи доказа, че богатият на “омега-3” хранителен режим – като този на ескимосите, които дневно усвояват до 16 г рибено масло – за дълго време увеличава производството на невротрансмитери на енергията и на доброто настроение в емоционалния мозък./ Става дума за допамина – невротрансмитера, отговарящ за еуфоричния и подсилвощ ефект на амфетамините и кокаина./

Зародишът и новороденото, чийто мозък е в процес на развитие, имат голяма нужда от мастните киселини “омега-3”. Едно датско изследване, наскоро публикувано в “Бритиш медикъл джърнъл” установи, че жените, които консумират повече “омега –3” в храната си по време на цялата бременност, имат деца, чието тегло при раждането е по-здравословно и по-рядко са недоносени. Друго датско изследване, публикувано в “Джърнъл ъв дъ Америкън медикъл асосиейшън”, съобщава, че децата, които са били кърмени поне девет месеца след раждането – и по този начин са получили по-голямо количество “омега – 3” – тридесет години по-късно показват по-големи интелектуални възможности в сравнение с останалите.

Но значението на “омега – 3” далеч не се изчерпва само с бременността.

Доктор Андрю Стол от Харвард първи доказа ефикасността на богатото на “омега-3” рибено масло при стабилизиране на настроението и облекчаване на депресията при маниакално - депресивните пациенти. При изследването на цяла група пациенти, които вземали “омега-3”, само при един болестта се повторила.

Резултатите били толкова убедителни, че учените трябвало да го прекратят след четири месеца. Защото пациентите от “контролната” група – които приемали само плацебо на базата на зехтин – се разболявали отново толкова бързо, че от гледна точка на медицинската деонтология било противопоказно да ги лишават повече от “омега-3”.

След години на изучаване механизмите на настроението и депресията, д-р Стол бил така впечатлен от ефекта на “омега-3”, че решил да напише книга по темата. Впрочем оттогава стана ясно, че ползата от “омега-3” не се ограничава само с лечението на маниакално – депресивната психоза..........

139 стр.

След поредицата неуспехи с един пациент, лекар на име Пури решил, че само едно лечение може би ще победи една дълбока и продължителна депресия – електрошоковете. Да обаче, пациентът и майка му категорично се възпротивили на това. Д-р Пури преценил ситуацията. Предвид сериозността на положението, той би могъл да хоспитализира пациента и насила да го подложи на електрошокове... И несъмнено щял да постъпи точно така, ако не се бил сетил за друга възможност – неясна и несигурна.

Предвид изключително “пуберитетското” хранене на пациента и тъй като не реагирал на никакво лечение, може би имало някакъв недостиг в самата тъкан на невроните му. Заинтригуван от резултатите от едно изследване за влиянието на “омега-3” върху депресията у шизофренни пациенти, в което самият той бил участвал, както и от тези, които д-р Стол постигнал при маниакалните депресии, д-р Пури предложил на младият си пациент сделка. Той му обяснил, че има сериозни основания да смята, че едно ново лечение, основаващо се на пречистеното рибено масло, вероятно би могло да му помогне. Резултатът бил много несигурен, защото, доколкото му било известно, младежът щял да бъде първият болен с остра хронична депресия , лекуван по този начин. Въпреки това, ако той тържествено му обещаел, че в никакъв случай няма да се опитва да посегне на живота си през следващите осем седмици и ако останел през това време под надзора на майка си, той би поел риска да го лекува по този начин.

Д-р Пури спрял всичките му лекарства, с изключение на последния антидепресант, който вземал от десет месеца. Към него добавил по няколко грама дневно пречистено рибено масло, с цел да регенерира мембраните на невроните му. Резултатите били изумителни. За няколко седмици идеите за самоубийство, изчезнали напълно. Притеснението му от присъствието на непознати хора също изчезнало и той най-сетне отново започнал да спи. Девет месеца по-късно всички симптоми на депресията, които го преследвали от седем години насам, се разпръснали. Резултатът му по скалата на депресията сега бил...нула.

Девет месеца по-късно, д-р Пури констатирал, че метаболизма на мозъка на младежа бил напълно променен-мембраните на невроните му не само че били укрепнали, но вече не показвали никакви загуби в състава си... Самата структура на мозъка на пациента му се била променила.

По-късно д-р Пури започва изследване – все още незавършено в момента – за ефекта на рибеното масло върху най-тежката и най-смъртоносната от мозъчните болести – болестта на Хънтингтън.

В медицината никога не трябва да се доверяваме на това, което се нарича “анекдотични случаи”: т.е. не бива да градим теория или горещо да препоръчваме лечение, основавайки се само на един пациент или дори на няколко случая, колкото и невероятни да са те. За всяко ново лечение трябва да се направи сравнително изследване с плацебо, при което нито пациентите, нито лекуващите лекари не знаят кой приема предполагаемо активната субстанция и кой – плацебото: това се нарича “контролирано изследване”. Впрочем, няколко месеца след описанието на случая от д-р Пури, другото голямо международно списание по психиатрия – “Америкън джърнъл ъв сайкайътри” – публикува точно такова контролирано изследване при пациенти, които, се оказали резистентни към всички видове лечения.

В Израел д-р Немет и сътрудниците му сравнили ефикасността на същия пречистен екстракт от рибено масло – етил-ейкозапентаенова киселина – с еквивалентна доза зехтин/който, въпреки полезните си антиоксидантни свойства, не съдържа “омега – 3”/. Повече от половината от пациентите, които до този момент не реагирали на никакво лечение, почувствали как депресията им намалява за по-малко от три седмици. Така “анекдотичният случай” на д-р Пури се потвърдил. След това беше публикувано друго едно изследване – този път британско – в “Аркайвс ъв дженеръл сайкайътри”. То достига до същите заключения и доказва, че цялата гама от симптоми на депресията: тъга и липса на енергия, безпокойство и безсъние, понижаване на либидото и склонност към самоубийство – може да бъде подобрена от мастните “омега-3”.

Несъмнено трябва да минат няколко години преди да бъде осъществен достатъчен брой подобни изследвания. Всъщност като природен продукт мастните киселини “омега-3” е невъзможно да бъдат патентовани. Затова те не интересуват големите фармацевтични компании, които финансират повечето от научните изследвания върху депресията.

Въпреки това, наличието на връзка между депресията и прекалено ниското ниво на мастни киселини “омега-3” в организма е доказана от редица други резултати. Например, депресираните пациенти имат по-малки запаси на “омега-3”, отколкото нормалните участници в изследванията. Колкото по-малки са запасите им, толкова по-ясно изразени са симптомите. И което е още по-изумително – колкото повече “омега-3” съдържа ежедневната храна на хората, толкова по-малка е тенденцията към депресия.

 

ХРАНАТА НА ПЪРВИТЕ ХОРА

 

Според редица изследователи, за да се разбере мистериозния ефект на “омега-3” върху мозъка и настроението, трябва да се обърнем към зората на човечеството.

Съществуват два вида “есенциални” мастни киселини: “омега-3”, и “омега-6”, които се срещат в почти всички растителни мазнини и месото – особено в месото на животни, хранени със зърно и животински брашна. Макар, че са важни за организма, “омега-6” нямат същите полезни свойства за мозъка и допринасят за възпалителните реакции. В момента, когато се развива мозъкът на Хомо сапиенс, т.е. когато достига до самосъзнание, човечеството си живеело около големите езера на африканския Изток. Достъпът до подобна уникална екосистема, богата на риба и ракообразни, би могъл да бъде факторът, предизвикал необикновеното развитие на мозъка. Смята се, че храната на най-първите хора е била съвършено балансирана – съотношение 1:1 между количествата от “омега-3” и “омега-6”. Това идеално съотношение доставяло на тялото точно храната, която му била необходима за производство на неврони с оптимално качество и, следователно, предоставяло на мозъка напълно нови възможности, позволяващи производството на оръдия на труда, развитието на езика и съзнанието.

Днес, с развитието на селското стопанство и на интензивното животновъдство, когато животните се хранят повече със зърно, отколкото с трева и с наличието на растителни мазнини, богати на “омега-6”, във всички индустриални храни, съотношението между “омега-3” и “омега-6” в храненето на западните страни вече варира между 1:10 и 1:20/Всички твърдения в книгата са извадени от контекста на много богата библиография-бел. е моя-МН/ Образно казано, мозъкът е високотехнологичен двигател, устроен да функционира с рафинирано гориво, докато ние го караме да работи с нискокачествен дизел...

Това несъответствие между потребностите на мозъка и храната, която днес в Европа и в Америка му предоставяме, би обяснило до голяма степен огромната разлика в процента на депресиите между западните общества, които малко или изобщо не консумират риба и ракообразни, и азиатските народи, които постоянно ги консумират. В Тайван, Хонконг и Япония депресията се среща до 12 пъти по-рядко, отколкото във Франция, дори отчитайки културните поведенчески различия в азиатските страни относно депресията. Това вероятно би обяснило също и скоростта, с която депресията се разпространява на запад през последните 50 години. Днес консумацията на “омега-3” е наполовина по-малка отпреди Втората светавна война. Впрочем точно през същия този период процентът на депресията значително се е увеличил.

Излишъкът на “омега-6” в организма предизвиква оксидиращи реакции и води до възпалителни процеси почти в цялото тяло. Всички тежки хронични болести, разпространени в западните страни, са утежнени с подобни възпалителни реакции: сърдечносъдовите заболявания /инфарктите и мозъчносъдовите усложнения/, но също и рака, артрита и дори болестта на Алцхаймер. Съществува учудваща зависимост между страните с най-висока смъртност, дължаща се на сърдечносъдови заболявания, и страните с най-често срещаща се депресия. Това до голяма степен предполага наличие на общи причини. Впрочем “омега-3” имат много важен благотворителен ефект при сърдечните заболявания, познат доста преди този, който наскоро беше изследван при депресията.

Първото голямо изследване по темата е проведено в Лион от двама френски учени – Серж Рено и Мишел дьо Лоржерил. В една статия, излязла в “Лансет”, те доказват, че пациенти, които спазват хранителен режим, богат на “омега-3” имат до 76% по-малко вероятност да умрат през следващите две години след прекаран инфаркт, отколкото онези, които са привърженици на стандартните препоръки на “Американската асоциация по сърдечни заболявания”! редица проучвания сочат също, че един от ефектите на “омега-3” върху сърцето е укрепването на вариабилността на сърдечния ритъм и предпазването му от аритмии. И тъй като укрепването на сърдечната вариабилност предпазва от депресия, то е логично да се смята, че депресията и сърдечните болести се развиват по един и същи начин в обществата, които не отделят достатъчно място на рибните мастни киселини в ежедневното си меню.

 

Източници на есенциалните мастни киселини тип “Омега – 3”

 

Основни източници са най-вече студено-водните риби. Рибите от развъдниците са по-бедни на “омега-3” от дивите риби. Дивата сьомга, например, е чудесен източник на “омега-3”, докато отглежданата в развъдник сьомга – не чак толкова. Много е трудно точно да се определи съдържанието на “омега-3” в отглежданите риби, тъй като всеки развъдник има различен хранителен режим. Изглежда, че европейските развъдници са по стриктни относно храната, давана на рибите, от американските. Според д-р Стол, в рибата от европейските развъдници има почти същото количество “омега-3”, като дивата риба. Източниците, които са най-надеждни и най-малко застрашени от зараза чрез натрупване на токсини, като живак или органични канцерогени, изливани в моретата и реките, са малките риби, които се намират в долния край на хранителната верига: скумрия/една от най-богатите на “омега-3” риба/, аншуа /цяла, не на филета/, сардина и херинга. Други богати на “омега-3” риби са рибата тон, треската и пъстървата. Акулата “морско куче” и рибата меч също са с високо съдържание на “омега-3”, но често са заразени с живак, затова не се препоръчват за бременни жени и малки деца.

Съществуват също и растителни източници на “омега-3”, но при тях е необходим допълнителен етап в метаболизма, за да бъдат трансформирани в мастни киселини, които са съставна част на невронните мембрани. Това са лененото семе/което може да се консумира направо/, масло от рапица, конопено масло, орехово масло. Лененото масло може да бъде токсично за организма, ако не се съхранява на хладно и тъмно място. Затова е задължително да се използва прясно пресовано масло, охладено и в съд от тъмно стъкло. Вкусът му не трябва да е прекалено горчив/макар че той поначало слабо нагарча/.

Всички растителни мазнини са богати на “омега-6” и не съдържат “омега-3” с изключение на лененото, рапичното и конопеното масло, които са богати на “омега-3”, и зехтинът, който не съдържа нито едните, нито другите. Затова да се запази съотношението “омега-3”/”омега-6” възможно най-близо до 1:1, трябва да се отстранят всички обичайни мазнини за готвене, освен зехтинът и рапичното масло. Особено важно е да се отстрани мазнината за пържене, която освен свободните радикали, които освобождава, е изключително оксидантна за тъканите.

Маслото, сметаната и необезмаслените млечни продукти са богати на наситени мастни киселини и трябва да се консумират умерено, тъй като ограничават интегрирането на мастните киселини “омега-3” в клетките. Въпреки това, френският учен Серж Рено доказа, че сиренето и киселото мляко, дори да са произведени от пълномаслено мляко, са много по-малко вредни от другите млечни продукти, защото високото им съдържание на калций и магнезий намалява абсорбирането на наситени мастни киселини от организма/т.е. този, който прекалява с наситени МК е необходимо да приема Форевър калций плюс Арктик сий-бел. е моя-МН/. Затова в книгата си за “хранителния режим омега-3” известната специалистка по хранене Артемис Симопулос, която дълги години работи в американския Национален здравен институт, допуска до 30 грама сирене дневно.

За да бъдем сигурни, че получаваме достатъчно количество най-чисти и качествени “омега-3”, обикновено е по-практично да ги приемаме под формата на хранителни добавки. Съществуващите изследвания сочат, че за постигане на антидепресантен ефект, трябва да консумираме между 2 и 3 грама дневно смес от две рибни мастни киселини: ейкозапентаенова киселина/ЕРА/ и докозахексаенова киселина/DHA/. Безспорно най-добрите продукти са онези, които съдържат най-висока концентрация на ЕРА спрямо DHA. Някои автори като д-р Стол от Харвард и д-р Хоробин в Англия – смятата, че ЕРА има най-вече антидепресантен ефект.

За предпочитане е да се избере препарат, съдържащ също и витамин Е, за да се предпази маслото от оксидация, която винаги е възможна и която би го направила неефективно и дори вредно/Всички тези изисквания са спазени в гел-капсулите с “омега-3” на ФЛП, което отново доказва научния подход при композирането на добавките на фирмата – бел. е моя/

Повечето автори препоръчват приемането на рибено масло да се комбинира с витаминна добавка, в която са включени витамини Е/800 международни единици дневно/, витамин С /1 г дневно/ и селен /200 мг дневно/, за да се избегне оксидацията на “омега-3” в организма. Дълго време осмивано от конвенционалната медицина, редовното приемане на витамини наскоро бе официално разрешено с една нашумяла статия в “Джърнъл ъв дъ Америкън медикъл асосиейшън”. След като проучили всички научни данни, изключително авторитетните автори на статията се чувстват длъжни да признаят, че ежедневното приемане на витамини/в частност В,Е,С и D/ намалява риска от цяла поредица хронични и тежки заболявания.

Интересно е, че от рибените масла не се пълнее. Може да се каже, че начинът, по който тялото използва “омега-3”, ограничава образуването на мастна тъкан.

 

Присъдата на историята

 

Един ден, когато историците се занимават с история на медицината на ХХ век, мисля че в нея ще открият два повратни момента. Първият е откриването на антибиотиците, които почти напълно премахнаха пневмонията – главна причина за смъртността на Запад до Втората световна война. Вторият е революцията, която се извършва в момента – научната демонстрация, че храненето има дълбоко влияние върху почти всички тежки болести на западните общества. Кардиолозите постепенно започват да го приемат/макар не винаги да изписват рибено масло, въпреки изследванията в тази област и – напоследък – официалните препоръки на Американската асоциация по сърдечни заболявания/. Психиатрите все още са много далеч от това. Така или иначе, мозъкът безспорно е също толкова чувствителен към съдържанието на ежедневната храна, колкото сърцето. Когато го тровим с алкохол или с дрога, той страда. Наистина е учудващо, че за съвременната наука са били необходими две хиляди и петстотин години, за да стигне до това заключение, което всички традиционни медицини, независимо дали са тибетска или китайска, аюрведическа или гръко-римска, са изтъквали още в най-първите си книги. Хипократ е казал: “Нека храната да ти бъде лекарство, а лекарството да ти е храна”. Оттогава са изминали две хиляди и четиристотин години.

 

Забележки: Книгата е бестселър във Франция за 2003 година и е издадена у нас от издателство “Изток – Запад” през 2004 година